Динозавърското приключение на Джоди Болтън Съчинение по дадено начало
На Джоди Болтън й омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше, и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът й стана толкова неприятен, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден като динозавър. Имаше лилави и зелени петна по цялото тяло и дебели и тромави крака. Бедата започна, когато Джоди отиде на училище… …Първо едва премина през входната врата, тъй като беше много голяма. Тъкмо завиваше по коридора, когато охранителят й препречи пътя. Горкият човек – беше толкова изненадан и уплашен, че не знаеше какво да направи. Най-накрая се съвзе и попита: – Ммм, извинете, Вие къде отивате? – Как къде, господин Патърсън. Аз съм Джоди Болтън от трети клас. Не ме ли познахте? – Съмнявам се – отговори господин Патърсън.- Пред себе си виждам динозавър и трябва спешно да се обадя в зоологическата градина за избягало животно. И охранителят хукна към будката с телефона. Притеснена от казаното, Джоди се запъти към тоалетната. Огледа се в огледалото и с ужас установи, че господин Патърсън е прав. Отсреща я гледаше динозавър с лилави и зелени петна. Очите й се напълниха със сълзи. Не знаеше накъде да тръгне и какво да прави. Със сигурност нямаше как в този вид да влезе в класната стая. Реши да се прибере вкъщи. И тъкмо се запъти по коридора, едва не стъпка най-добрата си приятелка Мили. Тя беше закъсняла за училище.
– Олеле, какъв голям костюм имате! Да не би да има някакво събитие в училище, за което не съм разбрала? – Не, Мили – отговори Джоди. – А откъде знаете как се казвам? – попита Мили. – Защото аз съм най-добрата ти приятелка. Тази сутрин се събудих като динозавър, но голямата беда е, че господин Патърсън отиде да се обади да ме приберат в зоопарка. Мили се загледа и в този момент позна в динозавъра срещу нея своята приятелка и каза:. – Бързо, Джоди, трябва да се прибереш вкъщи преди да те хванат. Мили хвана здинозавъра и в този момент Джоди Болтън отново се превърна в момиче. Георги
.… Всички деца се изплашиха от нея. Джоди почна тревожно да се лута в стаята. Огромна и непохватна, с бори и счупи всичко наоколо. Децата не можеха да помръднат от страх. Само едно дете се престраши, взе телефона си и започна да я снима. Това беше най-добрата приятелка на Джоди. Когато Джоди се прибра вкъщи, реши да среши косата си, за да върне човешкия си вид. Но не се получи – косата й започна да пада. Тя се сети, че майка й познава една много възрастна гадателка и тръгна да я търси из града. Стигна до къщата на старата жена и почука. Гадателката отвори вратата и я покани. После заедно решиха проблема и го поправиха. Джоди отново върна момичешкия си вид и беше много благодарна. Татяна
…Тя беше много уплашена и притеснена да не й се смеят съучениците. Затова тръгна към училище разтреперена. Джоди пристигна в училище и тъкмо когато искаше да влезе в класната стая, пред лицето й се появи Духът на добротата. Тя се ужаси, но Духът се представи: – Аз съм Духът на добротата. Тук съм, за да те превърна отново в нормално момиче. Но… Джоди отвърна: – Но какво „Но”!!! – Трябва да изпълниш едно мое желание. – Съгласна съм – каза Джоди усмихната, - стига да ме превърнеш отново в същото момиче, което бях. – Желанието ми е да донесеш златна ябълка. – каза духът. Джоди веднага се съгласи и тръгна да търси златна ябълка. Мина покрай всяко дърво, но никъде нямаше златна ябълка. Изведнъж Джоди се сети, че на една екскурзия из града бяха посетили един музей, в който имаше златна ябълка. За нейна голяма радост този музей беше наблизо. Джоди бързо отиде в музея, но охранителите я спря и попитаха: – За къде сте се забързали? Джоди се изплаши, че няма да стигне до златната ябълка. Бързо удари със силната си опашка и охранителите излетяха на другия край на града. Джоди бързо взе ябълката и се запъти към Духа на доброто. Даде ябълката и Духът я превърна отново в същото момиче с непокорна коса. Валентина … Съучениците й страшно много се уплашиха, че в тяхното училище има динозавър на лилави петна. Директорът се обади на полицията. Джоди каза, че не бива да се плашат от нея, понеже е тя – Джоди. Но никой не я чу, защото всички бягаха настрани. След известно време дойдоха полицаите, но и те бяха безпомощни пред динозавъра. Джоди отиде на една поляна извън училищния двор.
Динозавърът силно крещеше, че е момиче и се казва Джоди Болтън, но никой не й помогна. Когато се разчу, че в града има динозавър, всички се скриха на сигурно място – в мазета и тавани. Джоди тръгна за училище, защото щеше да закъснее за час. Но полицаите й наредиха да остане на поляната. На сутринта Джоди се събуди и беше отново момиче. Прибра се у дома и разказа на семейството си всичко. От този момент брат й се държеше добре с Джоди. Маргарита
… Тя тръгна по коридорите много притеснена. Влезе в класната стая. Е, тук вече стана страшно – всички й се присмяха. Всички, освен най-добрата й приятелка Васи. Джоди седна до Васи, но едно момче не можеше да вижда нищо от нея и се разкрещя. Джоди се наведе и се разплака. Васи я попита какво става. Джоди й обясни. Васи се постави за малко на нейно място и се опита да я успокои. Джоди се прибра вкъщи и легна да спи, но от притеснение не можеше да заспи. Изтощена, най-накрая заспа. На сутринта Джоди се събуди отново като момиче и бе щастлива. Албена …На Джоди й беше много трудно. Всички й казваха, че е грозна. Но Джоди не мислеше така. Тя не ги слушаше и накрая й омръзна. След училище Джоди отиде в библиотеката да търси книгата „Как да станеш отново човек”. Открия я, отвори я и прочете, че има хълм, който превръща динозаврите в хора. Разбра, че за тази цел трябва да тръгне на приключение. Запъти се към вкъщи, за да събере багажа си. Събра го и пое на път. Вървя, вървя и стигна до една гора. Тя ходеше и разглеждаше всичко наоколо. Неусетно стигна до един хълм. Погледна магическата книга и видя, че този хълм съвпада с този от снимката.
Джоди осъзна, че вече е на магическия хълм. Изкачи го и легна да спи на върха му. На сутринта се събуди в своята стая. Погледна се в огледалото и разбра, че това е било просто сън. Отиде да закусва със семейството си с широка усмивка на лице. Калина …Там всички се страхуваха от нея и бързо избягаха. Джоди си тръгна от училище уплашена и с наведена глава. Реши да отиде до близката закусвалня. Влезе вътре, всички се стреснаха от нея и избягаха. Джоди се върна у дома. Нейните родители я видяха, и те избягаха. Джоди разбра, че където и да отиде, ще плаши всички. Реши да се засели в гората. Но там дори вълкът се страхуваше от нея. Вече се свечеряваше. Джоди стоеше под едно дърво. Тя беше много тъжна. От преживяванията Джоди бе толкова уморена, че бързо заспа. Когато Джоди се събуди, вече не беше динозавър, а отново бе станала момиче. Върна се в къщата си и нейните родители я посрещнаха със сълзи на очи. Джоди се зарадва, защото пак си беше у дома. Александър