Вестник на учениците от ПМГ „ Никола Обрешков“ - Казанлък
брой 4
В този брой:
Нашите ИТ специалисти
стр. 2 - 4 Да кажем не на наркотиците стр. 4 - 5 Интервю с една звезда стр. 10 - 15 Истината за ACTA, SOPA, PIPA и т.н. … стр. 16 Портрети BG стр. 18 - 21 ,, Признателност, поклон и памет ’’ стр. 22 - 23
април 2012 г.
2
Нашите ИТ специалисти
Тази година неочаквано голям брой ученици от ПМГ „Никола Обрешков” се явиха на училищния кръг на националната олимпиада по информационни технологии. Най- малките представители на ПМГ „Никола Обрешков“ оставиха приятно впечатление тази година. Тяхното желание и мотивация за участие не останаха незабелязани. Открояваха се не само мотивацията, но и многото представители от малката възрастова група. Като цяло бяха допуснати до областен кръг всички 22ма участници с общо 13 проекта. Областният кръг на олимпиадата се състоя на 9 март 2012г. в град Стара Загора. За четирима млади информатици времето се оказа недостатъчно, за да завършат проектите си, и по тази причина не се явиха на областния кръг на олимпиадата. В категорията „Мултимедийни приложения 5-8 клас” се представиха 15 ученици от шести клас в нашето училище с девет проекта, осем от които преминаха този кръг на олимпиадата и бяха изпратени на националната комисия. 1. „Глобално затопляне” - Ваня Георгиева Александрова и Анелия Матева Колева с 94,00 точки 2. „ Пътешествие из Африка” - Михаела Тинкова Сребчева и Ванеса Стефанова Славчева с 85,00 точки 3. „ Забележителности на България” - Адриана Албенова Алендарова и Цвета Добрева Добрева с 86,00 точки 4. „На музикално пътешествие из света” - Дивна Руменова Сомова с 88,00 точки 5. „ Поеми риска!” - Галина Евгениева Безлова и Мариела Славчева Славова с 88,00 точки 6. „Обучение за безопасно движение по пътищата” - Теодора Златева Атанасова и Светлана Станислава Тенева с 93,00 точки 7. „ Електричество и източници на енергия” - Александра Георгиева Колунчева с 86,00 точки 8. „ Разходка в Космоса” - Михаела Красимирова Петрова с 82,00 точки
3
В категорията „Програмни приложения” се представиха добре познати ПМГинформатици, участващи в надпреварата вече трета поредна година. Иван Стефанов от 11а клас в отбор с Димитър Вулджев от НПМГ „Академик Л. Чолаков”, град София представиха проекта си “Relate2Spot” , като преминаха областния кръг успешно с 98 точки от 100. Красимир Василев от 11в клас и Зорница Иванова от 12в клас представиха проекта си „GuitarLess” и бяха оценени и преминаха областния кръг с 99 точки от 100. В момента всички допуснати проекти от областният кръг очакват решението на Националната комисия за следващия кръг. Тя има последната дума в подбора на участниците на национално ниво. Красимир Василев 11в
През изминалите години от създаването на ПМГ „Никола Обрешков” нашето училище е дипломирало много талантливи и силно уважавани хора. Скоро един от тях ще е и Иван Стефанов от 11а клас. Само за настоящата година той може да се похвали с блестящи успехи. През януари се класира за интервю за RSI (Research Science Institute). Вероятно малко хора са чували това съкращение, затова ще поясня накратко, като кажа, че RSI се определя като най-престижната и конкурентна научна програма за гимназисти и се провежда в MIT. Следващата изява е първо място на международен конкурс „Математика и програмиране 6” в секция „Моделиране на реални процеси в природата и обществото”. Спечеленото първо място праща нашия герой на следващия международен кръг в Москва. Постиженията съвсем не свършват дотук. Иван Стефанов бе отличен с първо място и на Четвърто национално състезание по информационни технологии в Благоевград в категория приложни програми. Имайки предвид мащабността на форматите, възхищението е напълно заслужено. Иван обаче не се представя сам. Работи в екип с Димитър Вулджев от НПМГ, София. Заедно те очевидно са непоклатими. Когато разпитах Иван за съотборника му, на лицето му се появи широка усмивка. Запознали са се на ЛИШ (лятна изследователска школа) през 2009г.. Съвместната им дейност започнала, когато осъзнали, че са много умни и ще работят добре заедно. Всъщност наистина е важно с кого съчетаваш проектите си. В този отбор има взаимно разбирателство, уважение, професионализъм и най-важното – умеят да се забавляват. Сънят често е пренебрегван, когато са заедно, но все пак смехът е здраве – е, нека са здрави! Навярно на всички ни е интересно как се е зародила неговата страст към компютрите и програмирането. Тук благодарностите се отправят към ПМГ и школата за програмиране на Pascal за петокласници. Г-жа Савова има заслуга за изграждането на първоначалната основа. Останалото, разбира се, се дължи на собствен труд и воля.
4
Това е смисълът и на съветите, които Иван Стефанов отправя към младите последователи на информатиката и ИТ – „най-добре да зарежат книгите, да седнат и да се упражняват много: да пишат, да бъркат, да пишат, да бъркат…”. Възползвайте се от съвета, един ден и вие може да стигнете толкова далеч! За себе си Иван като че ли нямаше много да ни каже. Той се гордее с всеки един проект, защото е свидетелство за развитието му като програмист. Неговите амбиции в близък план са лауреатство на следващата национална олимпиада и незабравими преживявания на ЛИШ’12. Планира да продължи образованието си в България, но не е решил категорично. Нека всички читатели пожелаем на Иван Стефанов все така амбициозно да преследва целите си и да ги постига без изключения. Ние или може да се надяваме той някак си да ни зарази с успехите си, или да вземем пример и да се потрудим самостоятелно. Симона Станчева XIa клас
ДА КАЖЕМ НЕ НА НАРКОТИЦИТЕ! След неочакван инцидент с ученик от нашето училище се предвижда старт на нова кампания за борба с наркотиците. В началото на месец март ученик от ПМГ „Н. Обрешков“ употреби наркотик по време на учебните занятия. Впоследствие ученикът получи припадък и се наложи да му бъде оказана спешна медицинска помощ, първо от училищната сестра, а после и в най-близката болница. Учители и съученици на пострадалото дете са потресени от случилото се. Злополуката стана повод и за създаване на форум, в който се предполага, че ученици от ПМГ „Н. Обрешков“ гр. Казанлък ще могат свободно да изразят своето мнение и да обсъждат евентуални проблеми с наркотиците. Ето как да разберем, че някой е употребявал и да му помогнем! Как да открием употребата на наркотици ? Най-често срещани са следните признаци: 1. Внезапни и постоянни промени в настроението 2. Необичайно агресивно поведение 3. Загуба на апетит 4. Постепенна загуба на интерес към учението, хобитата, спорта, приятелите и т.н. 5. Необичайно сънливо или замаяно състояние 6. Нарастващи доказателства за лъжи и друго потайно поведение Какво да правим при спешни случаи? Ако се случи най–лошото и вие намерите ученик или приятел унесен или в безсъзнание, е много важно да знаете какво да правите и към кого да се обърнете. Това може да спаси живота му.
5
1. Осигурете му чист въздух. 2. След това го обърнете на една страна, като му придържате главата. 3. Опитайте се да не го оставяте сам, тъй като може да му стане лошо и да вдиша повърнати материи. 4. Повикайте линейка. 5. Накрая съберете всички прахове, таблетки или каквото и да е друго, което би могло да е използвано при употребата на наркотика, и ги предайте на лекаря. Наркотици – уж „водят“ те в непознат рай, а изведнъж изпадаш в проблеми без край! Нека устоим на „изкушението“ , да кажем: „Не на наркотиците“! Катерина 11А
По повод Националния празник на България 3-ти март, Община Казанлък организира конкурса ,,Признателност, поклон и памет’’. Нашите съученички Мартина Стефанова Растева и Никол Николаева Стоянова (11б) , спечелиха първи места в разделите за есе и рисунка. Момичетата, като представителки на нашето училище, се открояват с изобретателност, талант и ум. Чрез изкуството си ни показаха , че трябва да помним историята на родината и да се гордеем като българи. Поздравяваме ви за успеха от името на училището. Продължа- вайте да се развивате и да показвате възможностите и таланта си! Наградените в конкурса рисунки са изложени на витрината на ул.’’Искра’’, а есетата - публикувани във вестник ’’Искра’’ Есето на Мартина и рисунката на Никол търсете в рубриката ни «Таланти под прикритие». Диана Каварджикова
6
Здравейте ,мили читатели !Както знаете от миналия брой, в рубриката ще видите две интервюта на студенти от университетите The Glasgow School of art и Медицинския Университет в София . Двамата бивши възпитаници на ПМГ „Никола Обрешков“ се съгласиха да дадат интервю и да разкажат за два напълно пртивоположни избора – единият да продължи обучението си в България , другият в чужбина . Първо ще ви запознаем с Атанас Дяков , завършил ПМГ „Никола Обрешков“ през 2011 година и студент първа година в университета The Glasgow School of art , специалност интериорен дизайн в Lanarkshire, United Kingdom .Той учи по малко понестандартна система на обучение и именно заради нея ще бъде интересно да разгледаме университета и възможностите , които той предоставя . Започваме интервюто с изричното предупреждение , че бившият възпитаник изучава изкуство и затова обучението е по – различно от стандарното . Ето и самото интервю . - Здравейте ! Според вас ПМГ „Никола Обрешков“ дава ли добри възможности за реализария ? - Като възпитаник на ПМГ“Никола Обрешков „ мога да твърдя със сигурност , че гимназията дава един силен старт , който предоставя възможност за развитие както в България , така и чужбина . Единствено съжалявам , че чак сега осъзнавам какво предлага на учениците . По начало всяко едно училище дава добро начало , но учителския състав в ПМГ „Никола Обрешков“ е най – добрият не само в Казанлък , но и в цяла България ! Той предостава не просто добро начало , а прекрасно, перфектно начало за по- нататъшно развитие ! - Защо избрахте да продължите образованието си в чужбина , а не в България ? - Избрах възможността да продължа образованието си извън България по няколко причини . Първата от тях е , че специалността , която изучавам, е сравнително нова и е развита в България от 2-3 години , докато в Glasgow тази специалност е утвърдена от 1850 година и е развита много по- добре , има специалисти и база за развитие . Втората причина произлиза отново от факта , че специалността е нова в България , а именно развието след завършване на университета . За да завършиш този университет, се изискват много усилия и много труд , ако ли не - те изключват . Това дава на студента стимул да се бори и след това да стане един професионалист и да е конкурентно способен . Ако България се предлагаше това качество на обучение и съответната реализация след завършването ми , със сигурност щях да остана в България !
7
- Разкажете ни за университета , в които учите? Университетът ми се казва The Glasgow School of art в Lanarkshire, United Kingdom. Поместен е в три сгради . Официалната е Mackintosh Building . Там се провеждат изложби , канят се гости , там се намира регистрацията . Там се изучават специалностите архитектура , изяшни изкуства , скулптура и други . В тази сграда се намира и Forum for Critical Inquiry (FoCI). Този форум е успоредна форма на обучение, задължителна за всички студенти , без значение какво учат . Представлява посещаване на доктори , архитекти , дизайнери ,професори и други . Предмет на разговор са всички неща , свързани с изкуството . На база на нещата, научени по време на форума, и книгите , които четем , правим различни проекти , в зависимост от специалността . Втората сграда е Sky Park .Тя е нова сграда , която тази година за пръв път отваря врати . В нея са разположени всички видове дизайнерски специалности – интериорен дизайн , моден дизайн и текстил , бижутиерен дизайн и visual communication design. Там има само ателиета и различните курсове са разположени на различни етажи .Също има и работилници за дърворезба и металообработка . Третата сграда е Bourding Building . Тя е тип счетоводна сграда и там са разоположени всички канцеларии, офиси ,главни дирекции и библиотеката на университета . Сега за моята специалност – няма 'уроци' или лекции върху материала , който да учим . Имаме проекти и посредством практическа работа сам намираш законите на акхитектурата , имаш шанс да покажеш индивидуалност и креативност , да използваш въображението си , да бъдеш различен ! - Какво не ви харесва в образованието в чужбина и остава ли ви свободно време? - Не ми харесва , че ми говорят на английски ! Не шегувам се , не ми харесва , че съм далеч от роднини и приятели . Липсва ми България . Колкото до свободното време – бих казал , че свободното ми време е повече от работното . В свободното си време мога да посещавам модни ревюта и изложби на ученици в университета .В него има магазин и клуб, където често свирят банди . Организираме си екскурзии , разходки до забележителностите в града . В университета има и спортна база и студио за купони и забаления .
8
Идва ред и на втория интервюиран, бивш възпитаник на нашата гимназия: -Здравейте, бихте ли се представили на нашите читатели? -Здравейте! Казвам се Драгомир и съм на 19 години.Завърших средното си образование миналата година в Природоматематическа гимназия "Никола Обрешков".В момента съм студент първи курс в Медицински университет - София. -Преди почти година бяхме направили анкета сред вашия випуск относно това в кой университет желаете да ви приемат и каква специалност сте избрали.Въпросът ни към Вас е: Спомняте ли си какво отговорихте тогава и сбъднаха ли се желанията Ви? -Желанието ми да кандидатствам в това направление се зароди още когато бях в 7 клас. Именно затова кандидатствах в математическата гимназия в Казанлък с профил биология и химия. Усърдната ми подготовка за кандидатстудентските изпити започна още в 11 клас.Преди почти година по това време бях изправен пред първите си зрелостни изпити.Отговорът в анкетата ми беше,че желая да изучавам медицина в медицинския университет. В момента съм изключително щастлив да споделя,че от тази учебна година съм студент по медицина. -Смятате ли, че ПМГ "Никола Обрешков" Ви е дала една добра основа , за да продължите образованието си и да следвате мечтите си ? -Днес с всеки изминал ден си давам сметка колко много ценни знания съм получил от образованието си през 5-те години в ПМГ"Никола Обрешков".Едва сега си даваш сметка и разбираш колко много ценен опит и съвети са ти предали учителите от средното училище.
-Защо избрахте да продължите образованието си в България, а не в чужбина? -Реших да продължа образованието си в България,защото смятам ,че обучението в Медицинския университет е на доста високо ниво и мога да натрупам много знания.Когато човек е достатъчно напорист и учи или се занимава с това, което иска, той ще успее да се реализира рано или късно, независимо в коя страна се намира.
9
-Какво бихте ни разказали за вашия университет и учебна програма? - Медицинският университет в София е най-старото училище за висше медицинско образование в България. Той се е доказал като найкомплексния, най-стойностния и найсилния. Университетът, единствен в страната, който най-пълно покрива критериите за висше образование и наука в областта на медицината, стоматологията, фармацията и общественото здраве, пример за диагностика и лечение. Медицинският университет е комплексна структура изградена от четири пълноценни факултета, един департамент, три колежа. Като прибавим и 14-те университетски болници, се създава пълна представа за мащабите на Университета. Знакови в публичното пространство са имената на нашите университетски болници: “Александровска”, “Света Екатерина”, “Царица Йоанна”, “Майчин дом” и др. В университета работят 1969 преподаватели и научни сътрудници, обучават се близо 4000 студенти, от които 800 чуждестранни, 121 докторанти, 2237 специализанти, 23 клинични ординатори .В него се запознах с много нови хора,с повечето от които имаме общи интереси.Всеки ден научаваме много от преподавателите и асистентите,и то на много високо ниво.Практическите упражнения са много интересни,защото можем да видим голяма част от нещата,които изучаваме. Наскоро ни възложиха задачата да отделим кожата и всеки един от мускулите на един крак.Преимущестовото, което ни предоставят, е огромно, защото имахме възможността да се докоснем до тези препарати, да разберем същността им и впоследствие да научим материала по-добре. Също така правихме ин витро на опитни мишки. По този начин ни показаха същността на този процес. Именно чрез тези опити медицината е открила много нови неща и на тях се дължи високото й ниво в момента. -Остава ли ви свободно време и как го прекарвате? -Това, което съм си избрал да уча, е много трудно и отговорно.Не трябва да се пренебрегват дори и подробностите. Свободното си време оползотворяваме по найразлични и забавни начини :)
10
-Според Вас правилния избор ли направихте? -За тази половин година,прекарана в Медицинския университет, се убедих, че засега това е правилният път в моя живот. :)
Едва ли има ученик от ПМГ Казанлък, който да не знае за успехите на нашата съученичка Катерина Найденова. Тя е изключително интелигентно и лъчезарно момиче, което освен със знания ще ви заплени и с редица други положителни качества. Помолих Катя да отдели малко от заетото си ежедневие на тийнейджър и млад талант, за да ни каже това-онова за света на физиката и още нещо ...
Наскоро участва в две международни олимпиади. С какво ти направиха впечатление държавите, които посети? Как би описала обстановката на олимпиадите, които са на такова високо ниво?
11
Последните олимпиади, в които участвах, вече станаха 3, а не 2 : World Physics Olympiad в Индонезия, International Zhautykov Olympiad в Казахстан и Romanian Masters of Physics. Тенденцията, която забелязвам е “колкото по-наизток, толкова по-добре”. Азиатските страни посрещат олимпийците с перфектна организация, добро приятелско настроение, страхотно желание за общуване, луксозни 5-звездни хотели, богата туристическа програма, състезание на съобразено високо ниво (не на последно място). Преди да отида в Индонезия, не можех да си представя, колко разпокъсана държава е това – състои се от хиляди острови. Изумително е как поддържат връзка между тях – всевъзможни начини от дървени салове до самолети. Освен това индонезийците, както и всички азиатци, са в крак с техниката и модата. А в Казахстан се оказваш в “капсула на времето” – като комунистическа Русия е, отпреди повече от 20 години… За разлика от другите две, състезанието в Румъния беше зле организирано и не толкова приятно. Интересното е, че винаги липсва конкурентна злоба – знаете как е в спорта, а при нас е точно обратното. На тези олимпиади се запознавам и сприятелявам с хора от целия свят. Много е приятно, когато на следващо състезание се видим отново.
Физиката ли е любимото ти занимание и имаш ли други любими неща: хобита, интереси?
Разбира се, че се занимавам и с други неща. Едно елементарно пресмятане дава, че ако 8 часа спя и 8 часа уча, то остават още 8 за всичко останало. Когато сме в напрегнатия сезон на състезанията, разбира се и от последните 8 часа няколко отиват за учене, но винаги ми остават по няколко за себе си. За разтоварване свиря на китара – обожавам музиката. Иска ми се и да се занимавам с някакъв спорт, за да съм във форма, но за това вече не ми остава време. А откакто бях на Европейската олимпиада по природни науки, си имам и още едно, така да се каже, хоби – биологията. Осъзнавам, че природните науки всъщност са неделими и трябва да се изучават в тяхната цялост. Както биологията е помагала на техническия прогрес (сещате се – за щипките на рака и клещите, за крилата и т.н.), така и сега физиците имат какво да направят за биолозите. Разбира се, тези, които ме познават отблизо, знаят – винаги намирам време за приятелите си и за забавления.
12
Спазваш ли някакво суеверие преди състезание или разчиташ само на знанията си?
Винаги казвам, че този, който е най-добре подготвен, ще има най-голям късмет. Но въпреки това има нещо освен знанията, на което винаги държа: оранжевата ми тениска на Школа ТЕО – обличам я на всички олимпиади (както на +40оС, така и на -40оС). Знам, че е глупаво да си мисля, че ми носи късмет, но надпи-сът на гърба “И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас” ми вдъхва увереност.
Ако не се бе отдала толкова на физиката, в коя област щеше да се насочиш?
Като малка съм искала да стана всичко наведнъж: балерина и музикант, ако може и космонавт, учителка, фризьорка, а и манекенка… Но имам чувството, че ако не бях попаднала в Школата по физика, нямаше да преуспея толкова много в никоя област. Все пак, да си призная, сега понякога си мисля, че с каквото и да се захвана сериозно, стига наистина да го искам, мога да успея. Но всеки търси своето място, а когато го открие, е длъжен да се отдаде на това, в което е най-добър. В този смисъл мисля, че аз имам късмета да съм намерила мястото си вече.
13
Някаква любима фраза или нещо друго, което искаш да споделиш със съучениците си от ПМГ?
“Силата на вълните е в тяхното постоянство”. От гледна точка на физиката гарантирам, че нищо в света НЕ е предопределено, така че пожелавам на всички да имат силата да направят каквото е нужно, за да сбъднат мечтите си – независимо от това какви са: да летиш до Плутон, да откриеш Теорията за всичко, да спечелиш някое състезание или да имаш двуетажно легло.
Искам да благодаря на Катя за съдействието и да й пожелая за в бъдеще да достига нови и нови върхове, но никога да не забравя детето в себе си.
Десислава Тинева
14
Интервю с една звезда Йордан Йорданов е роден на 27 февруари 1994 година в град Казанлък . Започва образованието си в основното училище „Георги Кирков“ . Там за пръв път се забелязва талантът му в математиката . Посещава конкурси по математика и “Kенгуру”-та , като печели първи и втори награди . След завършване на ОУ“Георги Кирков“ продължава образованието си в ПМГ“Никола Обрешков“ . След една година усилена подготовка с изучаване на английски език Йордан започва да посещава школата на Теодосий Теодосиев . Там той се усъвършенства, започва да показва талант и във физиката . Йордан ни позволи да му зададем няколко въпроса за успехите му .
Здравейте ! Приятно ни е ,че се съгласихте да участвате в интервюто ! Каква според вас е формулата на успеха – един въпрос , който вълнува мнозина ? Време , амбиция и здрав сън . Не, шегувам се , нужна е голяма амбиция , желание и доза талант . За мен няма точно определение за формулата на успеха, за всеки е различна , но със сигурност трябва да си много амбициран и да не се отказваш от целта си ! Помните ли първия си успех ? Помня първия си успех . Беше на национална олимпиада по физика в град Пловдив . Там се класирах на второ място . Имаше голяма конкуренция , но със знанията , получени от г-н Теодосиев, и малко усилия от моя страна , успях да получа награда за положените усилия . Колко медала имате ? Разкажете ни как ги спечелите . Мисля , че са доста . На някои състезания не дават медали , а награди . Получавал съм няколко медала от национални състезания и два от международни олимпиади . Печелил съм и много шоколади от олимпиадите , които организира г-н Теодосиев . За международната олимпиада какво да ви разкажа ? Ходеше ми се в Тайланд . Шегувам се, желаех да покажа колко са талантливи и умни българите . И успях ! Там получих бронзов медал и успях да докажа уменията си .
15
Разкажете ни за последния си успех в Румъния ? Задачите затрудниха ли ви ? Какво да кажа – беше пълен провал . Организацията беше отвратителна – винаги трябваше да чакаме някъде , някого. Задачите бяха много трудни и китайците взеха първите места . Не мога да се похваля , че мина добре . Разочарован съм от тази олимпиада . Въпреки всички неприятни обстоятелства българският отбор има 5 медала от 6 участници ! Какво ще ни кажете за учителя си – г-н Теодосий Теодосиев ? На него ли дължите постиженията си ? Да ! Г-н Теодосиев е изключително добър преподавател в България , а и в чужбина . Отдава всичко за учениците си , а не иска нищо в замяна , освен успехи . Освен школите , които провежда всяка седмица , той прави и летни школи . Преподавал е на много златни медалисти и учени . Горд съм , че ми преподава ! С какво се занимавате през свободното си време ? Спортувам . Спортът е здраве . Обичам да карам колело сред природата и в приятелска компания . Естествено , занимавам се и с физика , решавам задачи по физика и математика , но и тренирам . Обичам вечер да излизам с приятели , да гледам филми и да правя всички неща , които правят връстниците ми . Какво бихте посъветвали читателите, за да постигнат успехи ? Ако желаят да постигнат успехи в дадена област , задължително трябва тя да ги вълнува и със желание да се занимават с нея . Също така е нужно да се отделя много време за това и да има амбиция и последователност . Ние ( редакторите на вестника ) и всички от гимназия ПМГ „ Никола Обрешков“ пожелаваме на Йордан много успехи за напред ! Ние всички се гордеем с него ! Интервюто взе Траяна Цветкова
16
Истината за ACTA, SOPA, PIPA и т.н. …
Първо малко предистория. За тези, които не знаят, PIPA, няма нищо общо с българското “пипане”, а SOPA няма нищо общо с българската пръчка за бой. PIPA (Protect IP Act), както и SOPA (Stop Online Piracy Act) са два закона, които така и не успяха да “минат” в Американския сенат. Като цяло идеята е да се ограничи онлайн пиратството и безплатното разпространяване на платени авторски материали в мрежата. За нещастие на сенатора, който ги предложи, се оказа, че те ще засегнат много от нормалните, неписани интернет права, които потребителите притежават.
Дотук добре, всичко си се развиваше само в САЩ, но останалият свят, или по-конкретно Европа, реши да не остане по-назад. И ние си създадохме нещо подобно - ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement). Тук нещата бяха скрити под маската на един пазар, които щеше да съдържа само оригинални стоки (т.е защита на брандовете, използвани от различни производители). И така в един снежен и студен ден, споразумението, движещо се от запад на изток, достигна и до западните крайща на нашата страна, а по-късно и до Черно море. Естествено, ние българите също казахме “НЕ на ACTA”, с редица шествия и протести. И нещата се уталожиха, или е по-редно да кажа “отложиха”.
Всичко на пръв поглед изглежда напълно ясно и оправдано, но като че ли нещо се губи. Страннен беше начинът, по който се формира споразумението. Някъде някакви хора подписали нещо. Добре, но също така странен беше и начинът, по който се опита да бъде наложено то. Сякаш не беше взето насериозно, поне от нашите управляващи.
Реакцията беше бурна. Безкрайно и повсеместно недоволство из цяла Европа. Това не промени нищо. Старанието да се убедят хората, от които зависи ACTA, че не е харесвана, не даде публичен резултат и нямаше ясно становище дали всъщност протестите са помогнали. В един момент напълно важеше фразата “Много шум за нищо”. Е, в един друг момент обаче, се разбра, че се оттегляме от споразумението - както тихомълком го подписахме, така и се оттеглихме. Странно, ами какъв беше смисълът тогава? Това премълчаване събуди всеобщо съмнение дали ACTA не беше просто един тест - “какво ще стане, ако ви ограничим правата”. Мисля, че еднозначно се разбра. Това беше един тест, който само потвърди теорията, че огромна част от интернет потребителите използват мрежата, за да се сдобиват с нелегално съдържание. Потвърди се и мне-нието, че всички са уязвими, особено най-големите. Anonymous бяха така добри да ни го покажат.
Може би от страх за сигурността си или заради това, че ценят общественото мнение, всички скриха ACTA под големите учебници по финанси. Докога ще се крие там, можем само да предполагаме, но със сигурност, докато има по-големи и важни проблеми за решаване, такива неща, които будят всеобщо недоволство, трябва да се крият, защото в един момент “мрежата се претоварва” (т.е чашата прелива) и всичко излиза извън контрол.
Иван Стефанов
17
Природо-математическа гимназия...първи асоциации: математика, физика, химия, биология. Много хора, включително и аз, откриват красотата в науките. Красота, изящество и хармония. За тях науката е изкуство. А изкуството дали е наука? Не съм сигурна, всеки има свой отговор, но връзката между тях е неопровержима/неоспорима. Определено двете сфери са свързани и са неделима част от нашите животи. Това важи и в ПМГ Казанлък. Същите тези ученици, които решават уравнения и неравества(като не забравят ДС) в училище след като бие последният звънец за тяхната смяна се отдават на Изкуствата. Пишат есета, стихотворения, поеми, обличат екипите и костюмите и влизат в репетиционната зала, обуват туфлите и се приготвят за репетиция в салона по танци, изваждат листовете с ноти, китарите, барабаните или платната, скицниците, четките и боите, приготвят обективите, спрейовете или глината... Разбира се не всички възпитаници на ПМГ Казанлък се занимават с творческа дейност, но повечето ще признаят, че правят поне едно от изброените горе неща или пък нещо друго от областта на Изкуствата, за което не съм се сетила. Мисълта ми е, че творческа енергия въобще не ни липсва! Всъщност този вид енергия не витае в ПМГ от 1 или 2 години. Аз я забелязах в 8 клас, но предполагам е съществувала и много преди това. Провокацията да й обърна внимание беше един малък конфликт между нашия клас и класът от другата смяна, който учеше в нашата стая. Та, всичко започна с една рисунка върху чин. Скоро след това основният начин на комуникация между двата класа беше чрез такива рисунки, или по-скоро драсканици по чиновете, защото тези наши произведения не можеха да минат към графата шедьоври, колкото и да ни се искаше. Малките рисунчици порастваха, ставаха все по-големи и по-големи и обхващаха все повече и повече чинове. Докато се усетим бяхме в средата на Войната на световете, т.е. класовете. Борбата стана жестока и се наложи намесата на класните. Пред тях всеки клас набеждаваше другия. Но накрая нашия клас изчисти чиновете, нали бяхме по-малките. Това беше един пример за не особено ползотворно използвана творческа енергия от близкото минало. Сещам се обаче за други примери – за ученици съумели да задържат творческия прилив, да го усвоят, да го обработят добре и да го вкарат в прелестна форма. Ето първия – първото поставяне на пиесата на Боян Папазов „Тримата мушмороци срещу дявол на магаре” на сцена беше доста успешно благодарение на младите актьори голяма част от които учат в ПМГ Казанлък. И честно казанло на мен много ми хареса. Друг пример – Arm the Homeless, новосформираната банда в Казанлък, чийто 2 първи авторски парчета са вече факт. А повечето от музикантите са ученици на ПМГ.
18
Ако тези примери не са достатъчно убедителни или достатъчно скорошни прочетете следващите страници. Там черно на бяло си личи добре култивираната творческа енергия. Автор: Румен Скрински от 12г клас. Чуват се слухове за издаване на сборник с негови творби. Ще го подкрепим ли?(реторичен въпрос!)
Портрети BG Обичам картинните изложби. Те ме вдъхновяват, но и провокират изпадналите в униние от пролетната умора размисли. В красотата и изяществото им аз откривам онова – Другото измерение, телепортирам се в други (и)реалности… Наблюдавам, мечтая, желая и…се захласвам. Понякога ми идва да хвана четката, да сътворя шедьоври, да обикалям с тях по музеи и художествени галерии; произведенията ми – акварели, графики, стъклописи, да говорят със същността си на хората, да им разкриват послания, да интерпретират фундаментални житейски истини, а аз да съм завладян от удовлетворението… Уви – без линийка една права що-годе чертица не мога нарисува, ала изворът на желанието ми така кипи, че ако и да съм скаран с прецизността, сега ще създам портрети не с молив и боички, а с думи и образи, за да докажа крилата фраза на Паулу Коелю, че „когато човек силно иска нещо, цялата Вселена му съдейства да го постигне!” Портрет №1: „Протестиращият човек” Доста актуален представител на съвременната модерност. Отличителните черти са конформизъм, неадекватност, незапознатост с проблематиката, „безстрашие”, високопарност… Протестиращият човек на глас размишлява за глобални обществени проблеми, предлага цялостни алтернативи за справяне с кризисни ситуации, дълбае под основите на гражданската консолидация. Сравнява поведението си с авторитетни примери, позовава словесните си тропари на авторитетни личности и главно смята себе си за авторитет. Безцеремонно изисква радикални промени, смята управленските политики за „бошлаф работа”, като категорично демонстрира широките си познания и за енергетиката, и за здравеопазването, и за образованието, и за финансовата стабилност, за кризата по света, щастливите кокошки, разпространението на дрога, проституцията, субституцията, сублимацията и т.н… нещо като ходеща „Уикипедия”, ама по-лошо. Протестиращият човек беснее по площади, улици, митинги, стачки, но главната арена на изявата му е в главата, където той е „величав изполин”, надминал по грандиозност Картаген, Спарта…Перущица. Често ще чуете от протестиращия човек, че се чувства част от гражданското общество, но ако трябва да раздели на две магарета плявата, ще я прибере всичката за себе си…! (Нека още тук направя вметката – портретите сами носят посланията си, аз няма да ги издам!) И с риск да бъда линчуван от протестиращите човеци, ще завърша с поговорката „Див глог питомно грозде не дава!”...
19
Портрет №2: „Чалгаджията” Често пъти чалгаджията е личност посредствена, но с високо мнение за себе си и отлична преценка за ценностите, които изповядва. Музиката, която слуша, далеч не е просто за забавление. Тя се превръща в начин на живот, в стимул за „самоусъвършенстване”, в алтернатива и перспектива за бъдещето. Чалгаджията също не пропуска да се информира за множеството казуси от обществен характер, ала мнението, което си изгражда за събитията, задължително преминава през пресата на чалга съзнанието. То гради кумири, формира силиконови идеали, извисява, посвещава в храма на ракията и маането, за да се превърнеш един ден в достоен последовател на модерната религия, изискваща широко познание на каноничните текстове, в които често пъти лирическият герой не е наясно какво точно му „влиза” и респективно – „излиза”… Чалгаджията също би се включил в протести „на парче” особено ако бъде разрушен храмът на вярата му, за да бъдат вдигнати дяволски сгради с демонични предмети – книги, свитъци, културно-халтурни ценности… Той трудно би се вслушал в размишления за катастрофалното присъствие на ориенталщината, понеже всички слова с различен брой над 20 са като чужд език – невнятни. Най-забиващата теза, която чалгаджията би изтъкнал, за да защити и себе си, и авангарда, на който е сподвижник, е, че музикалната чалгия предразполага към спортни занимания, в които се концентрират упражнения предимно в областта около и под бирения корем. А върви и доказвай сега, че чалгата е заплаха! Чалгаджията е прозрачен като чисто стъкло, по което са пробвали плюнките си мухите. Чалгаджията е плосък и гладък като идеално равната повърхност, за която мечтае Галилео Галилей. Чалгаджията е като тапет – рано или късно пожълтява…!
Портрет №3: „ИнтИлигентъ” Тази персона обожава винаги да борави с натрупаното познание, за да изпъква и извисява своя милост над масата „прустаци”. От нея ще чуете да възхвалява ортодоксални ценности, да цитира авторитети, да чете Агата Кристи в оригинал, но и неистово да се дърля по кръчмета, в които не ходят индивиди от обкръжението й. Интилигенть често призовава да се храним рационално, здравословно, но и да не забравяме духовната храна, ала с повече желание и креативност може да бъде засечен с купа чипс, току-що изгасена цигара и клюкарско списание. Халтурникът на халос дава купища пари за книги на световноизвестни писатели, когато е в компания с приближени, ала бумагите му служат после да си подпира я вратата, я скърцащото легло. Ще засечете интилигенть да говори за важни въпроси за отпадането на икраткото, пълнияТ член, „Я”-то и „Е”-то, ала да скача и да се противи срещу навлизането на 4ujdicite ф rodнатa рe4. Той разбира и от полЕтика, защото има готови решения за редица обществени проблеми, използайки „копиту” и „пейсът”. А, ето го – странно защо гледа постановката „Криворазбраната цивилизация”, докато с нокторезачка си подрязва кожичка, че му „закачала” сакото…
20
Портрет №4: „Фейсбукчията” Колоритен представител на съвременната актуалност, гледащ с озадачителен поглед, когато разбира, че яйцата от иначе щастливите му кокошки във фермата не са точно същите в магазина. Обожава да поства статуси от сорта: „Мия си зъбките”, „Пraвi торть с портокалофи kori4ki”, „ае- тая вечер пулудявамииии”, „4estit nacionalen praznik balgari!!! Da jivee maika balgaria!!!” или “Еgati horata, nau4ete sa da pishete na balgarski ezik”!... Чрез тях той отразява своите моментни състояния и занимания като смята, че е проблем, ако помалко от десет души “харесват това”. Веднага се пораждат съмнения дали наистина хваща „укото” във виртуалната клюкарница, та ако не, предприемат се крути мерки: рилейшъншип статуса от „необвързан” се променя в „отворена връзка с…”; започва се лудо поздравяване на тоя и оня с някоя нарочно подбрана шумна чалга, та да провокира; постват се интересни простотийки като „Институтът за незавършени изследвания откри, че 78% от…” Фейсбукчията няма търпение първи да публикува снимките от нощното „наказване”, та да прецака някой като му лъснат кирливите ризи, попаднал случайно-нарочно пред обектива на „тилифона”. Социалната онлайн хиена непрекъснато дебне да коментира нещо свръхактуално, напряга наличния капацитет от думи, изписани на два езика/ezika. Фейсбукчията често пъти става administrator на групи като „Da sberem si4ki balgari na idno mqsto” или „Говорi si Ni ми пре4и6”, за да популяризира своите становища и убеждения относно граждански активните хора. Ето – в момента го виждам какво прави – изпраща ми покана за национален протест! Мирси, предпочитам да си пусна на топло чалгата или турския сериал!
Портрет №5: “Фенът на турските сериали” Често пъти този образ върви редом до чалгаджията, за да си правят компания. Фенът на турските сериали обикновено е многострадална личност, която изживява чуждата трагедия на екрана като оставя собствените си нерешености сами да се наредят. Съзнанието й непрекъснато е ангажирано със следващия предстоящ епизод, а дотогава тя реди конспиративни хипотези за възможния развой на събитията. Живо ненавижда персонажите, които „бъркат работата” и жадно подкрепя любимците си като несъзнателно им дава наставления какво да правят. Приветства началото на всеки епизод, като изолира сетивата си за околните. Дето се вика – и пожар да пламне, верният фен няма да тръгне да бяга преди финалните акорди на саундтрак шапката да алармират „за днес толкоз”! Сериалът възпитава и в култура на хранене, припомня родово-патриархални устои, формира ценностни ориентири, така че каквото иска да си мели критиката – съседите правят себап! Това е! Вие разсъждавайте за моралното…!
Портрет №6: „Политическият скандалджия” Това е високообразована и ерудирана персона, която с възторжено злорадство хапе, де що има. Скандалджията не познава граници на поведението си, защото винаги търси изключителността, която сензацията ще предизвика. Той редовно пърха с криле от медия в медия, за да дава сведения как се развиват актуалните злободневности. Интригата е
21
неговото второ лице, чрез което изявява своята неподозирана крайна индивидуалност. Не се вълнува как ще прозвучат изказванията му, важно е просто да звучат. Той успява да скара сума народ, който и без това трудно понася отделните си членове, а така да измества смисловия център от важните, същностните неща. Политическият скандалджия не познава граници, не знае що е баланс, трудна му е думата статичност. Той притежава огромна виталност, с която да формира трайни и безаргументативни спорове, а така да капсулира всичко по пътя си… Да, да – прави сте! „Чичовщината” е точното определение на поведението му!
Портрет №7: „Отчаяният” Представител на огромна обществена прослойка. Характерни черти – меланхоличност, усещане за безизходица, апатичност, чувство за тотална безперспективност, неудовлетвореност и излъганост. Отчаяният няма идея какво да прави с живота си, щом вече всичко е опитал, борил се е за всичко, мечтаел е за всичко, а в крайна сметка всичко е нищото. Той трудно би обвинил себе си за жестоката си съдба, която го е погнала с вилата. По-скоро ще намеси за скотското си поведение виновници по висшите етажи на властта, недодялания комшия, недалновидната съпруга или пък децата, задето са се пръкнали и те на цялата немотия. В по-тежки случаи можем да чуем аргументи като световната конспирация, американската инвазия, европейската бюрокрация и руската олигархия. Отчаяният изповядва често страстите си пред мълчащия си събеседник в подножието на някоя кръчма, като заявява, че ако не беше кривият му нос, ехей… къде-къде в йерархията щеше да бъде!... Със сакралната 7-ца завършвам първата част от „Портрети BG”. Тя е, така да се каже, „BЕТА” версия, за да изпробвам почвата. Изложбата ще намерите по книги, вестници, списания, онлайн издания и, разбира се, първо вътре в себе си. Защото тези колоритни образи са част от всекидневието ни, част от мен и теб, част от колективното и индивидуалното поведение. Те поставят редица въпроси за деградацията на личността, лишена от граждански статут, от достойнство, от свобода. Те разкриват започнал процес на девалвация на ценностите и кастрация на морала!... И все пак осъзнаването остава личен избор!... Цялостните изводи са от вас! Leka седмиca!... Следва… Румен Скрински
22 ПРИЗНАТЕЛНОСТ, ПОКЛОН И ПАМЕТ
Топовни салюти! Звучи „Мила Родино”. Трети март е! А горе - на Върха, на Шипка – бяла тишина. В ушите ми свисти вятърът, който разказва ... Сякаш пищят куршуми, мъжка глъчка, вик: „Сбогом, братя” и...бялата тишина на Шипка. А вятърът продължава да свисти. В ушите ми кънти: „Ураа-а!” и няколко гърмежа..., и шум от падащи тела... „За България, за да я има!” ... и пак гърмежи и ... бяла тишина. Някъде долу – в равнината- майка изпраща сина си : „Върви, синко, бори се за България и се върни! Ще те чакам!” И китка здравец, оросена с майчини сълзи ... А горе, на Върха -
чака
България, потънала в бяла тишина. Вятърът продължава да разказва... Аз слушам и си спомням... и Балканджи Йово, и хубава Яна... и Стоян войвода, който чака смъртта с бяла риза и развят перчем... И чувам: „О, неразумний и юроде...Защо се срамуваш да се наречеш българин?” – кънти гласът на отец Паисий. Някъде по калдаръмените улички кънтят копита, проскърцва врата, газениче просветва...Васил Левски съживява България в душите на покорните българи. А после идва Април 1876г. – гърмежи, кървавото писмо на Каблешков: „Почна се, братя!” А Ботев – луда глава, без много колебания заявява: „Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан!” – и отвежда чуждия параход „Радецки” до българския бряг, защото там го чака тя, родината, и...бялата тишина...
23
Кръв, победи и поражения. Много герои- знайни и незнайни - умират, но други заемат тяхното място, докато дойде Трети март. Този ден, в който свободна България разказва за своите синове, а ние, младите българи, стоим, изтръпнали пред необяснимата смелост на нашите предци, прекланяме глави пред техния чутовен подвиг и помним... За да разказваме на по-младите от нас. И не само на 3-ти март, а винаги, когато мислим за България. На 3-ти март гърмят празнични салюти, поднасят се цветя, държат се слова, но не те са важните, те са само на празника. А там, на високото, Шипка стои непоклатима и незабравима. Стискам китка бели кокичета, слушам разказа на вятъра и в сърцето си обещавам – и моите деца ще дойдат на Шипка и сред хорската глъчка и топовните празнични салюти ще чуят... бялата тишина на България.
Мартина Стефанова Растева- 11 „б”клас ПМГ „Н.Обрешков” гр.Казанлък
24