1000 медици бягат годишно от България, 900 се дипломират 24chasa.bg /Article.asp 25.11.2013 11:20; 24 часа онлайн; 750; 1; Снимка: Архив Близо 900 лекари завършват у нас. Държавата покрива специализацията едва на стотина от тях. Всички останали, които искат да специализират, трябва да плащат по 200 лева на месец на болницата, в която се обучават. „Специализиращите лекари получават средно две минимални работни заплати. Има случаи на забавяни заплати на специализиращи лекари. Има и специализиращи лекари, които не получават и тези 500 лева", признава преподавателят д- р Александър Оскар пред Би Ти Ви. Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева За да преживяват, почти всички млади специализанти в България работят на две, а понякога и на три места. „Имал съм студенти, които са работили като сервитьори, шофьори на такси, всичко, за да могат да свързват двата края", обяснява медикът, признавайки, че всъщност специализацията се превръща в хоби за много от младите лекари в България. Това е и причината близо 1000 медици годишно да емигрират от България, както посочи преди дни репортаж на Би Би Си. Според него почти всички завършили медицина в България, възнамеряват да работят в Англия. Почти всички лекари, дипломирали се през 2012 г., живеят извън България. Доктор Христина Миткова също е от този випуск, от месец работи в Швейцария. Заплатата като начинаещ лекар е близо 4 000 франка. „Моето заплащане като лекар, който е започнал, току- що завършил университет, е малко под средното ниво на заплата в Швейцария. Това обаче не означава, че не можеш да си позволиш да живееш абсолютно нормално", признава тя. Александър Герасимов е състудент на Христина, останал в България. Възнаграждението му като лекар в столичната Онкологична болница е 800 лева. „Повечето колеги от моята група са емигрирали. Стартовата заплата е 3000 евро на месец", казва младият лекар и признава, че също обмисля да емигрира. Геновева Алексиева, която е завършила в Германия, споделя, че лекарската специализация там е безплатна. „Получаваш възнаграждения и то доста добри, с които можеш да живееш нормално. Тоест, ти си вече част от обществото - даваш и вземаш от него", подчертава младата лекарка. „Един специалист в България, ако получава 1000 лева заплата, в Западна Европа същият специалист ще получава 10 000 евро заплата", обяснява д- р Александър Оскар. Д- р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз, посочва, че в някои страни на специализантите се покриват и разходите за квартира и транспорт. „Как да се сравняваме, как да се конкурира България, с какво", пита той. Радина Цекова иска да напусне родината поради липсата на достъп до практическо обучение в България. „Аз лично бях на стаж миналата есен в Германия. За един месец съм участвала като асистент в 30 операции, като още първия ден асистирах на шефа на клиниката, въпреки, че не говоря достатъчно добре езика и съм от Източна Европа. Отношението беше невероятно, за разлика от това за 6 години обучение в България - не
съм асистирала нито веднъж", обясни тя. „Шефовете на клиники в България, съжалявам да го кажа, малко или много пазят работата за себе си. Тук не е така, тук шефовете на клиниките предпочитат да обучат персонала", потвърждава и д- р Христина Миткова. По данни на Лекарския съюз за последната година близо 400 новозавършили лекари са напуснали страната. „Когато поех съюза през 2009 г. лекарите бяха 35 000, в момента са малко над 28 000. Статистиката е ужасяваща", заяви д- р Цветан Райчинов. „Най- търсените специалисти в Европа са анестезиолози, педиатри. Съответно такъв е и дефицитът в България. Няма патолози, педиатри, тъй като тези лекари предпочитат да се развиват в чужбина, да не остават в България", обяснява преподавателят д- р Александър Оскар. Д- р Райчинов отбелязва, че в България вече има цели региони, където в отделни специалности няма лекари. „Все по- страшно е". Често по- малките лечебните заведения буквално водят война за привличането на млади кадри. „Стремим се да им създадем комфорт в личен план, тоест апартаменти, жилища, заплащаме наема", разказва директорът на болницата в Разград д- р Гечо Жеков. Топ дестинациите за младите лекари са Германия, Англия, Швейцария и скандинавските страни. „Дори има заминали лекари за Албания, явно и там е по- добре, отколкото в България. За съжаление така излиза", отчита председателят на Лекарския съюз. „Колегите ми от останалите медицински факултети, с които разговарям, са отчаяни", признава студентът Радислав Наков. „Никой лекар няма да дойде да работи в България. Не знам колко трябва да е изпаднал, да е заплашен живота му в неговата страна, за да дойде да работи тук. И той в никакъв случай няма да е специалист от европейска страна, защото ние не можем да предложим и една десета от условията, които има там", категоричен е д- р Цветан Райчинов. Заплатата е само един от проблемите пред младите лекари в България. Другият е липсата на достатъчно добри регламенти, както за обемите дейности, така и за стандартите за качество. Това подчерта проф. Николай Петров от Военно- медицинска академия, председател на Дружеството на анестезиолозите в България и министър на здравеопазването в служебния кабинет. „Понякога един анестезиолог работи на двама или трима пациенти", обясни той. „Трябва да има правила, които са заложени в стандарти. Беше заложено в малките болници да има двама специалисти по анестезиология. Това е неизпълнимо, направихме промяна да бъде един, защото влизаме в практиката, в която по документи се водят на работа двама, а работи един. Голям е проблемът в областните болници, където трябва да има минимум петима специалисти, за да има 24- часово покритие. На много места дори в големи болници работят далеч по- малко хора като брой. Работят всъщност един- двама - трябва да поемат спешни случаи, родилки... Това е на ръба на приемливия риск", обясни още д- р Николай Петров. По думите му, заради недостига на кадри лекарите, които остават в България, са подложени на тежко претоварване, за да реализират повече приходи, да се намалят чакащите, да се обслужат повече пациенти. Той призна, че средства за заплащане на допълнителните часове няма. „Засега няма отражение за пациентите, но качеството ще пада", прогнозира д- р Петров. Директорът на Александровска болница д- р Костадин Ангелов също изрази огромно притеснение за бъдещето на здравеопазването в България. „Не само парите но и липсата на сигурност, а и отношението на цялото общество към лекарското съсловие. Никъде по света обществото не е толкова настървено към лекарското съсловие", посочи д- р Ангелов. „Направихме много по отношение на социалните придобивки на нашите специализанти и докторанти. Осигурили сме достатъчно възможност за развитие и имат допълнителен приход, плащаме им извънредния труд. Осигурили сме безплатни тримесечни специализации в Израел, включваме ги в големи екипи за научни разработки", изреди директорът на Александровска болница. Той подчерта, че каквито и положителни мерки да бъдат предприети срещу тенденцията за емиграция сред младите лекари, те биха дали резултат едва след 5- 6 години.
Д- р Костадин Ангелов каза, че в управляваната от него болница не се правят операции, които не са необходими, защото лечебното заведение е достатъчно голямо, за да не се оперират болни само заради клиничната пътека. Проф. Николай Петров обаче подчерта, че в системата липсват достатъчно добре приложими критерии за качество и моделът наистина е „колкото повече пациенти, толкова повече приходи". Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти