Виж! Бургас vol. 51 by ВИЖ!

ОКТОМВРИ 2016 Б Е З П Л А Т Н О

М Е С Е Ч Н О

И З Д А Н И Е

октомври 2016

4 Sariev Contemporary

Art Cologne, 2016

Съдържание ТЕМА 2 Пасаж, проход, галерия 4 Правдолюб Иванов В КАДЪР 6 Мария Василева 9 Наталия Тодорова и Ивана Ненчева 12 Jeff Chieh–hua Hsieh АКЦЕНТ 14 Стоян Цанев в “Пролет” 16 Kottarashky

АКЦЕНТ 18 Код: Литература 19 Красивото лице на свободата 20 Митология на любовта

ПРОСТРАНСТВА 22 Пивоварната 23 ХлеБАРна 24 Седем неща, които не знаете за Sutherland

ПОСОКИ 24 На север от Ню Йорк

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 28 Катерина Стойкова Клемър

ГРАДСКИ ХОРА 30 Иван Ташев

ВИЖ! TEMA ТЕКСТ: МАЯ СТЕФАНОВА, ИЛЮСТРАЦИЯ: JHONNY NÚÑEZ

Неизменно напредва следващо годишно време, но ние ще потърсим начин да останем извън четирите стени. Ще погледнем през прозореца, за да почувстваме и открием нови размисли и страсти, за което най-добър помощник си остава изкуството. Затова влизаме в онзи “покрит път или проход, тесен и частично отворен пасаж край стена”, както през XV в. се определя пространството “галерия”. Там, където се зараждат големите имена - онези, които не просто творят скромно скрити някъде, а с пълна сила преобръщат представите ни за изкуство. Съвременните галерии са нещо като големи и влиятелни компании, които създават, поддържат и защитават пазара на изкуство. Самият Анди Уорхол казва: “Да си добър в бизнеса е най-очарователният вид изкуство”. Някои купуват заради искрен интерес към произведението, други - като инвестиция, а трети, за да се издигнат в обществото. Къде точно попада българската действителност в този контекст и как се задвижва механизмът на галерийното изкуство около нас - това се запитахме и поискахме помощ не от публиката, а от хората пред нея артисти, галеристи и куратори.

ВИЖ! TEMA ТЕКСТ И СНИМКИ: ПРАВДОЛЮБ ИВАНОВ

Правдолюб Иванов мнозина помнят като автор на едни от най-силните лозунги от протестите през 2013 г. Но в творческите среди е по-известен като уважаван и ценен художник и то сред най-активните от средата на 90-те до наши дни. Автор е не само на картини, но и на инсталации, скулптури, фотографии, а от известно време се занимава и с видео. В работите му почти винаги се усещат въпроси какво и къде е мястото на изкуството в съвремието ни, затова го и потърсихме за разсъждения по темата ни този месец. Да започнем с отговора на въпроса каква е разликата между музей и галерия. Първата институция купува и съхранява произведения, а втората ги продава. Общото е, че и двете институции излагат, представят и защитават качеството на своите автори. Много от музеите предлагат и временни изложби, понякога с външни кураторски проекти, и по този начин разширяват полето на собствените си колекции. Разликата между музей и галерия е добре да се научи още в първи клас, за да не стигаме до културни

оксиморони, като “Музейна галерия”. На българската галерийна сцена, по мое мнение, нещата са много постни и редуцирани до една единствена комерсиална галерия, която работи професионално и в международен контекст. Това е Sariev Contemporary в Пловдив, която инвестира в представяне и промотиране на своите автори както в страната, така и на големи чуждестранни панаири на изкуствата. Това е жалко, защото участието на повече галерии в такива изложения би повишило интереса към българското изкуство. Но как да стане това, когато повечето места, наричащи се галерии, са всъщност магазини за сувенирни картини и малка пластика? Има и такива с формиран лист от сериозни автори, но им липсва желание да рискуват извън удобството на локалната сцена и колекционери. Всеки галерист има собствени мотиви за подбора на лист от автори. Вероятно следва своя индивидуален вкус и предпочитания, съчетани с пазарна

Vienna Contemporary, 2013 Art Brussels, 2015

Галериите са специализирани места за любопитна публика и колекционери, хора, изкушени от изкуството. Много от съвременните галерии, тип “white cub”, нямат дори витрина към улицата, за да разчитат на случайни минувачи за публика. Затова усилията за вкарване на публика трябва да са насочени по-скоро към музеите и отворените независими пространства за изкуство. Това са местата, където започва изграждането на интерес, разбиране и любопитство към изкуството, в това число и към съвременно изкуство. Този интерес би трябвало да се култивира още в ранна училищна възраст чрез учебни програми, както е в много държави, които отдавна са интегрирали интензивното изучаване на тази материя. Качеството на живот и този вид образование са неразривно свързани.

ЛЯВО ГОРЕ

логика, която не винаги е доминирана от идеята за лесна печалба. Галериите, които рискуват, които се опитват да наложат и убедят колекционерите в качествата на своите автори, са истински ценните и заслужаващи уважение медиатори между художниците и пазара. От това зависи и функционирането на една добра галерия – смелост, вяра в качествата на нейните автори и упорита работа, свързана с немалък финансов риск. Успехът на артистите зависи до голяма степен от общите усилия на автор и галерия. Това е синергия, в която трудно може да се определи граница, въпреки че всяка страна върши своята специфична работа от общия процес. Подкрепата е взаимна, включително и в трудни моменти. Индивидуалните успехи на авторите с участия в големи изложби и биеналета подкрепят от своя страна галериите и тяхната видимост. За участие в арт панаири те кандидатстват със CV от изложби и минали участия, както и лист на авторите, което всъщност е профилът на галерията. Конкуренцията е огромна и одобрението за участие вече е само по себе си признание за качествата на дадена галерия и нейните автори. Наличието само на финансов ресурс не гарантира такова участие.

ВИЖ!ВВКАДЪР КАДЪР ВИЖ!

м РИЯ в СИЛЕВ Мария Василева е куратор и критик, който с годините е доказал мястото си в поддържането и представянето на съвременното изкуство у нас. Завършва изкуствознание в НХА, след което специализира в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Член основател е на Института за съвременно изкуство - София, между 2003 г. и 2015 г. - главен уредник на Софийска градска художествена галерия, където инициира създаването на отдела за съвременно изкуство и фотография, на проекта “Място за срещи” и наградата “БАЗА”. През 2010 г. основава и управлява Фондация „Едмонд Демирджиян“, чиято цел е изучаване и популяризиране творчеството на художника, както и подпомагането на млади таланти.

СНИМКА: ГЕОРГИ ВЕЛИЧКОВ

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ КУРАТОР?

Да бъдеш куратор означава да визуализираш проблеми, състояния и мечти; да улавяш лични и обществени зони на травми и радост и да се опиташ да ги дискутираш чрез произведения; да познаваш и цениш изкуството, за да разкриваш скритите му страни; да разширяваш границите на свободата, като се позоваваш на смелите, нестандартни и новаторски настроени художници, за които невъзможното не съществува; да балансираш авторските амбиции и интереси с твоите лични и с тези на зрителя; да не подценяваш историята, но най-вече да се целиш в бъдещето; да държиш под око всичко, което се случва и да свързваш локалното с глобалното; да имаш позиция и да разбираш историята на изкуството като част от голямата картина; да умееш да общуваш и формулираш ясно идеите си; да си независим и да имаш чувство за хумор.

КОИ ФАКТОРИ ВЛИЯЯТ НАЙ-СИЛНО НА РАБОТАТА ВИ?

Със сигурност ме зареждат срещите и разговорите с художници, писатели, музиканти, режисьори; гледането на изложби, филми, четенето на книги, слушането на музика, пътуванията и хубавата храна. Това са положителните инспирации. Опитите за конфронтация и саботаж едва ли могат да повлияят на работата ми. Тъй като сме самонаправили се куратори, устояваме на всякакви бури. Не може да ме уплаши нито да пренеса постамент или телевизор, нито да продължа да работя, независимо от враждебната среда. Вътрешната убеденост е най-важният мотив.

СЛЕДВАЩА СТРАНИЦА Сирма Сарафова. Обекти и илюзии, Sariev Contemporary, 2016 Куратор: Мария Василева Снимка: Мария Джелебова

КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ВЪВ ВАШАТА ПРОФЕСИЯ?

Не знам дали това е предизвикателство или същност на професията – да съчетаваш прекалено много различни умения в едно. Ние сме и историци, и критици, и мениджъри, и пи-ари, и продавачи, и лобисти, и техници, и носачи, и писачи… Но, за да си добър куратор, трябва преди всичко да си визионер и водач. А това не се отдава всекиму.

КАКВИ СА "ЗАКОНИТЕ" ЗА ЕДНА ПОЛЗОТВОРНА ВИЗИТА В ГАЛЕРИЯ?

Надявам се да няма закони. Това е свободна територия, в която и тялото, и духът трябва да се чувстват леко и да се реят безметежно. Вероятно е необходимо да се отдели време, да се почувства, помисли (в този ред). В този контакт не бива да има нито страх, нито плахост, нито почитание. Човек трябва да цени удоволствието от собствения си избор. Харесването не е задължително, но да си отваряш сетивата малко повече, отколкото си свикнал, е препоръчително.

КАКВИ СА СЕГАШНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ПРОГРАМИРАНЕТО НА ЕДНО ГАЛЕРИЙНО 8

ПРОСТРАНСТВО?

Има много типове галерии – частни, държавни, комерсиални, некомерсиални, pop-up галерии, галерии тип магазини, алтернативни, класически и т.н. В общи линии критериите остават постоянни – пространството да има своя политика и лице. В България сериозните галерии не могат да си гледат собствената работа, защото трябва да запълват пробойните на художествената сцена, т.е. да изпълняват неприсъщи за тях функции. А това положение се дължи на пълното отсъствие на държавни институции със съвременно мнение и позиция, както и на все по-хилавата образователна система. Нагърбването с много задачи е позитивно, но от един момент нататък размива нещата.

КОЯ ГАЛЕРИЯ/ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО ВИ Е ВПЕЧАТЛИЛА НАПОСЛЕДЪК И ЗАЩО? Тези, които ме впечатляват, го правят от доста години – постоянството е важно. Това са Sariev Contemporary, Пловдив, Contemporary Space, Варна, галерията на Института за съвременно изкуство – София, One Night Stand на Иван Мудов, галерия Ракурси. Това са много различни проекти, но всичките си приличат в едно – не се задоволяват със ситуацията и се опитват да я „изтеглят“ напред и нагоре.

ВИЖ! В КАДЪР СНИМКА: ЛИЛИ ГОРАНОВА

Натали тодорова и Ивана Ненчева Има едно специално място за изкуство в София, което носи името The Fridge. Ако все някога сте попадали на което и да било от събитията в това специфично художествено пространство, знаете, че те никога, ама никога не са случайни и успяват да провокират. За основаването на тази локация основни отговорни са Наталия Тодорова и Ивана Ненчева, които открихме и виртуално на the--fridge.blogspot.com. Към тях се обърнахме с няколко питания за значението на времето и пространството при поднасянето и наслаждаването на съвременното изкуство.

КАКВО ВКЛЮЧВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ГАЛЕРИСТ, АРТИСТ И ПУБЛИКА?

Изкуството, разбира се, е връзката. Или поне би трябвало това да е единствената връзка в едни здравословни и пълноценни взаимоотношения между галерист, художник и публика. Но отговорността да има такава връзка се пада на галеристите. Тези агенти на изкуството трябва постоянно да мислят за качеството на изкуството, за възприемането му от публиката и за това художниците да са доволни. Тези три неща са своеобразната света троица на нашата работа. И състоянието на независимите пространства у нас показва, че дейността може да продължи много дълго дори и с малко средства, но при добра екипна работа.

КАКВА РОЛЯ ИГРАЕ ПРОСТРАНСТВОТО В ТЕЗИ ОТНОШЕНИЯ?

За съвременното изкуство пространството винаги е било важно, заради специфичните форми, които се простират от живопис до звук или мирис, например. Така някога е възникнал израза "бял куб" - пространство, където ще можеш да разграничиш произведенията от обикновени предмети. Защото спомняте ли си какво стана в една от сериите на "Сексът и градът"? Един човек поиска да купи пожарогасителя. В този смисъл едно съвършено пространство е на разположение само на Капитан Джак Спароу от Карибски пирати, където беше захвърлен насред нищото - без под, без стени и всичко е възможно. Жалко, че не беше куратор. Но в днешно време, разбира се, че пространството е само една условност. Ние в момента работим върху това да организираме изложби и проекти без собствено такова. Пример за това е пилотното издание на The fridge за градски изследвания, проектът “Мултиполис – Образите на града”. Тук форматът изследва град София като сцена, споделено пространство, история и архетип. Участници в проекта тази година са специалисти в

полето на градските изследвания и млади художници, хуманитаристи и музиканти, които проучват заедно явления и проблеми в градската среда и ги документират в творчески проекти. Това мигриращо поведение дава страхотна свобода. Очаквайте ни да се появяваме на най-необичайни места.

А КАКВА Е ВАШАТА РОЛЯ?

Ние не си представяме, че имаме ролята да спасяваме младите художници, или да

ДОЛУ Как си го представяш, изложба на Войн де Войн /януари, 2016/ the fridge Фотограф: Гео Калев

запълваме липсите в изложбената дейност. Не се виждаме и като агенти на институционална критика. Но напливът от предложения за изложби при нас и заедно с нас ни кара да вярваме, че имаме не точно роля, но място във всеобщото художествено пространство на София.

КАКВО ПРОВОКИРА СЪЗДАВАНЕТО НА THE FRIDGE? Когато го започнахме, в София нямаше толкова много независими пространства и беше действително място, където за първи път се събирахме и разговаряхме свободно. Нямаше нужда да се организират специални дискусии, защото всичко ставаше от само себе си. Желанието ни да създадем такава мрежа от контакти може би го провокира. И изминалите години потвърждават, че не сме сбъркали.

ИМА ЛИ ТЕНДЕНЦИЯ НА НАРАСТВАНЕ НА МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНИТЕ ПРОСТРАНСТВА ЗА СМЕТКА НА КЛАСИЧЕСКИТЕ ГАЛЕРИИ?

Разбира се. Тази тенденция е много по-стара от кураторския проект на Крисчън Янковски за последната Манифеста. Това, че и в България има такива тенденции, смятаме че се дължи на все по-силните позиции на културолозите в кураторската професия. На хора като Владия Михайлова. Защото класическото изкуствознание е причината и за съществуването на класически галирии. Но дори и куратори с класическо образование като Даниела Радева например, имат склонност към това, което наричате "мултидисциплинарно". Но

нека да кажем, че самата дума не отговаря напълно на този художествен инстинкт да не се изразяваш само с едно средство. В края на краищата това е в природата на съвременното изкуство от самото начало.

МОГАТ ЛИ В ТЕЗИ УСЛОВИЯ НА БЪРЗА КОНСУМАЦИЯ И ИЗКУСТВО POP-UP ГАЛЕРИИТЕ ДА ИЗМЕСТЯТ ПОСТОЯННИТЕ ТАКИВА?

На първо място бихме си позволили да ви поправим, че изкуството не може да бъде консумирано. Особено художниците са много чувствителни на тази тема - може да погледнете работата на един от нашите любими, Мина Минов, който работи от години върху темата за "консумиране" на изкуство. От друга страна, скоростта на възприемане зависи изцяло от конкретното произведение или изложба. Така че нищо не може да измести бавното наслаждение пред един класически шедьовър. Най-привлекателното място за пикник в София за нас е близо до скулптираният лъв на Андрей Николов до църква “Св. София”.

КОЯ ГАЛЕРИЯ/ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО ВИ Е ВПЕЧАТЛИЛА НАПОСЛЕДЪК И ЗАЩО?

Винаги сме се вдъхновявали от Института за съвременно изкуство - София, както и от изложбите на втория етаж на СГХГ, където обичайно показват съвременните изложби. Харесваме много Swimming pool и с нетърпение очакваме и новите пространства, които наши приятели планират да отворят съвсем скоро.

ВИЖ! В КАДЪР СНИМКА: WANG WEN-NING

Jeff Chieh–hua Hsieh

Jeff Chieh–hua Hsieh вероятно е име, което ви попада за първи път. Впечатли ни, защото предстои да го срещнем на предстоящото издание на One Dance Week със спектакъла на неговата компания Anarchy Dance Theatre - “Второ тяло”. И вероятно след това ще го помним дълго. Основан през 2010 г., този съвременен танцов театър се стреми да създава свой танцов речник и да действа като платформа, която позволява колаборации между артисти от всички сфери на съвременното изкуство. Базиран в Тайван, Jeff завършва архитектура, но прави магистратура по танцова хореография. Затова и творбите му се фокусират върху усещането за тялото и неговата връзка с времето, пространството и обществото. И именно заради това негово отношение го разпитахме какви трябва да бъдат съвременните пространства за изкуство.

ДО КОЛКО ПРОСТРАНСТВАТА ВЛИЯЯТ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕДНА ИЗПЪЛНИТЕЛСКА ТВОРБА? В пърформанса Second Body пространството играе особено важна роля. Първата му част се играе на тъмно и публиката чува само звука на движенията на тялото в пространството. Чрез този шум може да бъде усетена връзката между тялото и мястото и да се добие представа за самото тяло. Друг пример е третата част на представлението, където се говори за това как тялото създава и променя пространството, което в крайна сметка променя и самото тяло.

С КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВА ПРОЦЕСЪТ ПО СЪЗДАВАНЕ НА ЕДНА SITE SPECIFIC ТВОРБА? Когато става дума за site specific творба, това означава че трябва да се създаде диалог между работата и самото място. Затова по време на процеса е много важно да се наблюдава пространството, да се усети и да се добие лична гледна точка, за да се случи този диалог. Нещо повече - да се въвлекат и елементи от мястото като обекти, светлина, сянка, звук от обкръжението и така нататък, за да се направи този перформънс уникален.

УСПЯВА ЛИ СВЕТЪТ НА ИЗЛОЖБЕНИТЕ ПРОСТРАНСТВА ДА НАВАКСА РАЗВИТИЕТО НА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ИЗКУСТВОТО ДОСТАТЪЧНО БЪРЗО? Успяват или не, всъщност най-важното за наваксването на темпото на развитие са хората. Да бъдем гъвкави и с отворено съзнание ще бъде ключът към този бързо развиващ се свят.

КАКВО ПРИТЕЖАВА ИДЕАЛНОТО ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО НА БЪДЕЩЕТО? Не съществува идеално изложбено пространство. Всяко притежава свой собствен характер. Никога не можеш да намериш пространство, което да е подходящо за всички видове пърформанси и изложби.

КОЕ ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО ВИ Е ВПЕЧАТЛИЛО НАПОСЛЕДЪК И ЗАЩО? WRO Аrt Center във Вроцлав, Полша е много впечатляващ за мен. Независимо, че не притежават най-грандиозното пространство, центърът е изпълнен със страст и позитивна енергия. Точно този характер ще направи всичко възможно в него. Нямам търпение да следя тяхното развитие.

ВИЖ! АКЦЕНТ

СТОЯН ЦАНЕВ В “ПРОЛЕТ” Колоритните светове на художника Стоян Цанев населяват пространството на галерия „Пролет” тази есен. Изложбата представя двайсет малоформатни картини, които можете да видите и през октомври. Стоян Цанев е един от доайените на бургаската група художници. Завършил Художествената академия в Полша при професор Анджей Руджински, още със завръщането си в България привлича с интересния си стил. Автор на десетки самостоятелни изложби и участник в поне още толкова общи, той получава признание и в Полша, Германия, САЩ, Ирландия. Работи в областта на графиката, живописта и керамиката. Кога: до 25 октомври Къде: Галери Пролет

презентации, лекции и семинари, изложби, прожекции, представления, клубове по интереси, coworking

Ч И ТА Л И Щ Е Х А М А Л О Г И К А

БУРГАС, УЛ. ШЕИНОВО 24, ЕТ.3 0889 618 160, HAMALOGIKA.COM

намери своето пространство за:

ВИЖ! АКЦЕНТ

kottarashky Никола Груев - Kottarashky е един от създателите на столичния клуб MAZE, архитект по образование и музикант по призвание. На 19 ноември заедно с Kottarashky & The Rain Dogs ще представят новия си албум на сцената на “Бар без име”. “Cats, dogs & ghosts” e третият студиен албум на групата след "Opa Hey!" и "Demoni", в който се преплитат рок, блус, балкански ритми, фънк и джаз. За разлика от предишните два албума, този път ще чуем по-изявени китарни рифове, вокалите на Нуфри от Panican Whyasker, както и саксофона на Димитър Льолев, които ще ни отведат на музкално приключение към далечния Ню Йорк.

КАК БИ ОПИСАЛ С НЯКОЛКО ДУМИ KOTTARASHKY & THE RAIN DOGS? Един нетипичен музикален проект и като звучене, и като структура, който нито е електронен, нито е акустичен, нито е инструментален, нито вокално инструментален, нито е етно, нито е джаз... Един проект, който трудно може да бъде определен, камо ли с няколко думи.

КАКВО РАЗЛИЧНО ЩЕ ОТКРИЕМ В НОВИЯ ВИ АЛБУМ?

“Cats, Dogs and Ghosts” е типичен студиен албум, всеки детайл е изпипан, което го кара да звучи малко по-мейнстрийм от предишните два. Идеите са по-семпли, етно елементът е силно редуциран. Всичко това според мен го прави достъпен за по-широки музикални вкусове. Включването на вокалите на Нуфри и саксофонът на Димитър Льолев добавиха нови гледни точки, което прави стила на групата още по-разнообразен. За мен този албум е един пореден експеримент и очаквам с интерес реакцията на публиката.

РАБОТИЛИ СТЕ С ТЕОДОР УШЕВ, КОЙТО СЪЗДАВА АНИМАЦИЯТА КЪМ КЛИПА “ДЕМОНИ” ОТ ВТОРИЯ ВИ АЛБУМ. ПЛАНИРАТЕ ЛИ НЯКАКВИ НОВИ ТВОРЧЕСКИ КОЛАБОРАЦИИ? В последните три филма на Теодор са включени мои песни, една от които ще бъде част и от новия албум. В момента той завършва видеоклип по пилотната песен от албума „Lament”. От “Demoni” насам творческите ни колаборации изобщо не са прекъсвали... Надявам се да продължим така и занапред.

АКО МОЖЕШЕ ДА СЪЗДАДЕШ МУЗИКА ЗА ФИЛМ, КОЙ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ТОЙ? Нямам конкретна визия в главата си. С удоволствие бих работил върху музика за филм, независимо от жанра. Единственото условие е филмът да е читав.

А КАКЪВ Е САУНДТРАКЪТ НА ДНЕШНИЯ ТИ ДЕН? Покрай приготовленията за откриването на MAZE имам нужда от доста енергия. Може би заради това през последните дни саундтракът ми са първите два албума на Led Zeppelin.

ВИЖ! АКЦЕНТ

КОД: ЛИТЕРАТУРА Точно преди година в Бургас отвори врати ново културно пространство, чиято цел беше да събере около себе си писателската общност в града, както и нейните читатели. И ако все пак още ни ви се е удал повод да го посетите, ето че първият рожден ден на Дома на писателя идва, за да промени този факт. С празника се открива 19-тото издание на Есенните литературни празници, които по традиция започват през октомври. Гост на Празниците тази година ще бъде поетесата и издател Божана Апостолова. Тя е създател на едно от най-сериозните издателства у нас, успяло да си спечели име на откривател и верен приятел на много талантливи пишещи хора. Преди година Божана Апостолова събра и избрани свои произведения в 5 тома по повод 50-годишния си творчески юбилей. Ще гостува и Хайри Хамдан, съставител и преводач на българската поетична антология на арабски „Вятърът разпръсна моите слова”. Сатиричният вестник „Стършел” наскоро навърши 70 години, а част от авторите му ще участват и в първия рожден ден на писателския клуб в Бургас. Михаил Вешим, Сергей Трайков и Румен Белчев ще бъдат специални гости на литературния маратон. Ще бъдат представени и най-новите книги, посветени на Никола Фурнаджиев и Чудомир. Божана Апостолова ще отиде и при малчуганите от училище „Княз Борис I”, където ще представи детската си книжка „Малката Божана”. Предстоят и срещи с бургаски писатели, като първият, престрашил се да се изправи пред най-малките читатели, е Стана Апостолова. Кога: 03 октомври – 31 октомври Къде: Дом на писател

КРАСИВОТО ЛИЦЕ НА СВОБОДАТА Краят на 19 век, във френското културно пространство се появява нова светлина. Конвенциите в изобразителното изкуство са радикално оспорени от група млади художници, наречени от вече утвърдения художник и драматург Луи Льороа „импресионисти”. Сред тях блести едно женско присъствие – това на Берта Мари Полин Моризо. Отраснала в заможно семейство, тя имала възможността да получи добро хуманитарно образование, както и да развива своя талант. А той бил в изобилие, толкова, че нейни произведения участват в седем от осемте знакови изложби на импресионистите. Днес картините ѝ са страст на много частни колекционери, както и част от фонда на престижни галерии като Парижките “Д’Орсе” и “Мармотан” и Ню Йоркския музей “Метрополитън”. На колорита на тази кариера не отстъпвал и личният й живот. До 33 години Берта Моризо била госпожица, което за времето и нравите било истински скандал. Изключително красива, тя била любим модел на колегите си и приятели Дега, Сезан. Най-емоционално обаче я рисувал Мане – нейна тайна страст и скъп приятел. Двамата се срещат през 1865 година и оттогава той рисува шестнайсет портрета на Берта – всеки от които става шедьовър. Поредицата завърша, когато талантливата художничка се жени за брата на Мане – Южен. Тази изпълнена с непокорство, красота и страст история е в основата на биографичния филм „Berthe Morisot”, който Морското казино е включило в програмата си за месец октомври. Кога: 20 октомври, 17.30ч. Къде: Културен център „Морско казино”, зала „Георги Баев”

ВИЖ! АКЦЕНТ

МИТОЛОГИЯ НА ЛЮБОВТА Тя, той, забутан мексикански ресторант на края на света. А после – една хотелска стая, случайна изневяра и любов, която се връща година след година, все по същото време. Сюжетът на спектакъла „Догодина по същото време” разказва за историята на една, а може би и на всяка една голяма любов, в която се преплитат гняв и щастие, сила и слабост, забавление и отегчение. Станалата легендарна пиеса на Бърнард Слейд се играе с огромен успех години наред, а в България има няколко създадени по нея постановки. Тази с участието на Анета Сотирова и Тодор Колев се превръща в едно от любимите им театрални превъплъщения, а сантимент към спектакъла има и публиката, която година след година се връща в театралния салон, за да види отново историята на Джордж и Дорис. В постановката, която гостува през октомври в Бургас, обаче ще видим други двама любимци на публиката – Христо Шопов и Лилия Маравиля. Премиерата на тяхната „Догодина по същото време” беше на 14 февруари, но заглавието гостува за първи път в града. Режисьор на спектакъла е Георги Михалков, сценографията и костюмите са дело на Антония Попова, а музиката на Иван Драголов. Вечната история за една случайна среща, превърнала в смисъл на живота за двама преди това щастливо женени човека, е разказана с ирония, хумор и тъга. Но пък не е ли точно такава и истинската любов – способна да ни изстреля в небесата, а след това за секунди да ни запрати в най-дълбоките води на страданието? Кога: 26 октомври, 19ч. Къде: НХК

ОТНЕСЕНИ ОТ АПЕТИТА

Вярно е, че домашно приготвената храна е най-вкусна, но често в забързаното ни ежедневие нямаме време и енергия да й се отдадем напълно. А и нека си го кажем честно - не всеки се ражда виртуоз в кухнята. Тогава започваме да се чудим кои са местата в Бургас, които могат да ни зарадват с нещо вкусно и пивко. Храна или напитки, които можем просто да грабнем по пътя към офиса или да изчакаме уютно сгушени в собствения си дом? Любопитството ни и желанието да сме винаги в час какво се случва в града ни отведе до две места, които определено има с какво да ви изкушат. Най-хубавото е, че имате избор и ако решите няма нужда да им се отдавате напълно, а може просто да се насладите на предложенията им без да излизате от дома. Нещо като чудесен и много удобен гастрономичен вариант на отношенията от типа friends with benefits и то без риска от излишна драма - само от наслада и чуден послевкус.

Чудите ли се дали в Бургас има място, което може да ви предложи пълно удоволствие за сетивата – вкусна храна и добра напитка, при това без да се отказвате от уюта на собствения си дом? Има, разбира се! Пивоварната предлага всичко това и най-хубавото е, че можем просто да вдигнем телефона и да решим дали да си вземем поръчката на път към къщи, или да ни я доставят. Ако сте пред компютъра и нямате телефон под ръка, можете да изберете между различните вкусотийки в менюто през платформата lakom.bg и за тази услуга няма да ви се наложи да плащате допълнително. Още по-хубавото е, че през седмицата има специални цени на обедното меню. Но, както знаем, на първо място в Пивоварната е бирата! Вече можете да получите всяка една бира в менюто до дома си, като максималния размер на доставката е 5 бутилки от 2 литра. През ноември можете да поръчате и

по-малките – от литър. Бирата се налива в тях чрез специална система, наречена “Пегас”, при която течността няма контакт с външния въздух и благодарение на това не се окислява и разгазира, а запазва максимално вкусовите си качества. Не забравяйте обаче, че пивото е „живо“ и има трайност до 48 часа. Налято веднъж в бутилката, трябва да го съхранявате на хладно и, разбира се, да го изпиете с удоволствие! В средата на октомври Пивоварната ще ни очаква с обновено меню и зимна бира тъмен дабълбок Веритас с плътност 15º и алкохол 7%. Разнообразнието тази зима ще е пълно, защото всеки месец ни очаква и нова бира. Нужно ли е да казваме повече, освен добър апетит и наздраве! Можете да направите своята поръчка на телефон 0879 321 333 или на ул. “Хан Крум” 6.

ние в “Хлебарна” държим на добрия произход на продуктите, чудесния вкус и насърчаването на здравословния начин на живот. така че няма да се изненадате да разберете, че нашите ръчно месени хлябове и питки са полезни, истински и вкусни. защото пекарната е повече от просто една фурна.

Бургас, ул. Цар Симеон 1, 20 (БИВШАТА РЕПУБЛИКАНСКА )

Седем неща, които не знаете

РУБРИКАТА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА СЪВМЕСТНО СЪС

за Sutherland

Независимо колко често виждате и чувате името на компанията за аутсорсинг Sutherland, със сигурност има факти за нея, които ще ви изненадат приятно. Освен че са любопитни и забавни, може да ви влязат в употреба в търсенето на нов етап от живота или пък просто в разговор с познати. Eто седем неща, които не знаете за Sutherland:

Всеки е добре дошъл в офиса на Sutherland, но това е едно от нещата, които вече знаете и то доста добрe.

Името Sutherland произлиза от марка вратовръзки.

В един от офисите в България компанията има свой фитнес център, където служителите могат да вдигнат тонуса преди, по време на обедната почивка или след работа и да вземат освежителен душ след тренировка.

Наскоро Sutherland отвори академия по немски език в Бургас. Занятията са по 8 часа на ден и се провеждат в Бургаския свободен университет. Курсът има за цел да повиши нивото на владеене на немски език на участниците.

Компанията Sutherland притежава своя “лабратория”, която се намира в Лондон и се занимава с маркетингови проучвания, изследвания, изготвяне на дизайн и др.

Sutherland води свой собствен предмет в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, който се провежда всяка седмица. Казва се “Основи на аутсорсинга“ и цели да заздрави връзката между бизнеса и образованието, като даде практически знания на студентите и ги подготви за света на бизнеса.

Sutherland е социално ангажиран и обича активния начин на живот. Освен че отборът на компанията е на първо място в IT лигата по минифутбол, Sutherland е генерален спонсор и на футболен отбор в Бургас.

Всеки месец компанията награждава топ служители в 5 различни категории: Почтеност, Лидерство, Удововлетвореност на клиента, Екипна работа, Предприемачество. 25

ВИЖ! ПОСОКИ ТЕКСТ И СНИМКИ: МАРГРЕТА КОСТАДИНОВА

на север от ню йорк

В града на безспирния ритъм и неограничените възможности е лесно да си представим разнообразието от изложбени пространства. Свободата да изразяваш себе си по всеки начин, който смяташ за правилен, позволява всяко кътче да служи за галерия - от поп-ъп изложби в гаражи или фабрични пространства, през тротоарите на шумящите улици, изпразнените училища и покривите на жилищни блокове. Наред с пространствата-институции, за които всички сме чували, като Музеят за модерно изкуство MoMA, впечатляващия с количеството на колекцията си Metropolitan Museum of Arts и редицата престижни галерии в Chelsea, също толкова неуморно стоят и още хиляди малки и големи галерии, музеи и студиа. Всички те, заедно и равностойно, оформят жужащия творчески заряд на Ню Йорк толкова цветен, смел и безсънен като самия него. Ако сте решили да обиколите всички пространства за изкуство в Ню Йорк, ще ви отнеме месеци и то дори ако подбирате само спрямо своя собствен вкус. В това приключение ще ви помогнат разнообразни пътеводители, блогове и статии на всеки преминал през това преди вас и решен да разкаже за него. Колоритно, от много ъгли и във всички сезони. Затова, за да не преповтаряме тендециите, решихме да ви препоръчаме няколко впечатлили ни места. Извън града.

ЛЯВО ГОРЕ

Alice Aycock, Storm King Dan Flavin, Dia:Beacon

Dia:Beacon е съвременно изложбено пространство, което се намира на 60км северно от Ню Йорк и е разположено в бивш завод за печат на опаковки. Арт центърът е второто за Dia Art Foundation място след основаването й през седемдесетте години с мисия да показва и колекционира широкоформатно изкуство. Огромните й изложбени зали и външни пространства позволяват разгръщането на тази концепция, отличаваща се със силен кураторски подход и смели избори на проекти, голяма част от които site-specific (изработени за конкретното пространство). Освен в своите обекти и областта на Ню Йорк, Dia се грижат и за прозведения в Германия като “The Vertical Earth Kilometer” на Walter De Maria - дълъг един километър месингов прът, вкопан в земята. Особено впечатляваща работа от тези на показ в момента в Dia:Beacon е светлинната инсталация untitled (to you, Heiner, with admiration and affection) от 1973 г. на Dan Flavin. Разположена в подземията на центъра, тя въздейства на сетивата със своята зелена флуорисцентна светлина като отмива възприятието за цвят, след който реалността изглежда като че ли сте попаднали на чужда планета със розово слънце. Продължавайки още двайсетина километра на север от Dia:Beacon, се открива и едно забележително изложбено пространство, този път обаче изцяло на открито. Storm King Art Center събира най-голямата колекция от широкоформатни съвременни скулптури в Съединените Щати, разположени на терен от два квадратни километра. С променливия си терен, редуващ полегати хълмове, водни площи и малки гори, денят в центъра те омагьосва, все едно си попаднал в сцена на новия световен ред - огромни зелени открити пространства, изпълнени с изкуство, и спокойни зрители, които наистина се интересуват от него. Е, или поне ние си представяме бъдещето така!

ВИЖ! МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

КАТЕРИНА СТОЙКОВА - КЛЕМЪР Следим Катерина отдавна, защото е от тези автори, които не следват течението, а като че ли създават свое собствено. Нейните стихове се движат с твърдото и стабилно темпо на речна вода, която ни води до очаквани и неочаквани развръзки. Често толкова реални, че дори и през смях ни действат отрезвително. Катерина е двуезичен автор и обичайно творбите й съществуват и на английски, и на български, превеждани от самата нея. Родена в Бургас, тя живее в Лексингтън, Кентъки, където основава издателство Accents Publishing, развиващо обмена на литература между езици и култури. Текстовете й са издавани и на двата езика, което й носи и много отличия. Двуезичната й стихосбирка "Въздухът около пеперудата” (издателство Факел Експрес) е удостоена с “Дъбът на Пенчо” (2010) за принос в модерната българска литература, а „Как наказва Бог“ (издателство ICU) е носител на Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2014).

Ода за раната

Разговор

възпявам раната отваря се и се затваря като уста като цвете като езеро зима след зима с лед от собствената си вода възпявам раната отваря се и се затваря като утроба възпявам раната и упоритостта и непредсказуемата и мъдрост непогрешимото знание кога да разцъфти кога да потъне възпявам красотата и растоянието което ме принуди да измина възпявам раната отваря се и се затваря като мида възпявам упоритата перла на лечението възпявам раната отваря се и се затваря като капан възпявам твърдата и ръка отваря се и се затваря като юмрука на сърцето като вратата към миналото като опакован подарък безсилната ярост че не е зараснала изненадата че ме изненадва когато се отваря и затваря с една стъпка ме изпреварва с една стъпка ни раздалечава после още една и още една

Татенце, защо ти е тъжно лицето? Защото майка ти почина, Катенце. Защо ходиш всеки ден на гроба, татенце? Катенце, тя всеки ден е там. Татенце, възглавницата ти горчи от сол. Това въпрос ли е, Катенце? *** Зашити като труп в чувал, древни като самата мен—куклите ми, детските ми играчки пристигат от България със самолет. С измачкани коси, полуоткъснати уши, и разлепени ретини, те заемат толкова място, колкото и преди. Сега какво, питат ме презрително. Ще живеем заедно, отговарям убедително.

Дървената лъжица Мама готвеше с нея и когато се разболя аз готвих с нея и когато заминах татко готвеше с нея и когато се върнах за кратко да проверя дали все пак мога да го обичам взех лъжицата и от тогава не съм сготвила нищо. 29

СНИМКИ И ТЕКСТ: ДЕНИЦА ПОПОВА

ВИЖ! ГРАДСКИ ХОРА

ИВ Н Ташев

Представяме ви Иван Ташев – 24-годишен младеж от Бургас, изкушен от модата. Можете да го намерите често да се рови из световните брандове и тенденции, откъде черпи чиста проба вдъхновение. Учи „Връзки с обществеността” в Свободния, а преди това за кратко пребива и в София.

КОЕ В БУРГАС ТЕ ВДЪХНОВЯВА?

Всички положителни лица, които срещам в ежедневието си.

КАК ОТКРИЕ СТРАСТТА СИ КЪМ МОДАТА?

Моментите, в които бях далече от морето, ме срещнаха с много различни и цветни в стила и мисленето си хора. Те силно повлияха на интересите ми към изкуството и модата.

ОПРЕДЕЛИ СТИЛА СИ С ЕДНА ДУМА. Минималистичен.

КАКВО БИ ПРОМЕНИЛ В СТИЛА НА БУРГАЗЛИИ?

Да изразяват себе си по-смело и да експериментират с различни стилове и цветове.

Издава се от:

Екип:

Creative Cat Design ltd. Бургас, Лазур бл. 20 София, ул. П. Евтимий 36A office@vijburgas.bg

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijburgas.com

СПИСАНИЕ ВИЖ! 2012-2016 Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали. ТИРАЖИ “Виж! София” 8 000 бр. “Виж! Бургас” 5 000 бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития. Печата се в печатница "Хеликс прес", Варна на рециклирана хартия. ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd. VIJBURGAS.BG Мартин Стайков web@vijsofia.bg

МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijburgas.com РЕКЛАМА office@vijburgas.com 0896 804 368 Мина Димитрова contacts@vijburgas.com 0893 608 843 Мария Якова maria.yakova@vijsofia.bg 0886 837 818 КУРАТОР ТЕМА Маргрета Костадинова АВТОРИ В БРОЯ Гергана Гайдарова Деница Попова Камелия Величкова Катерина Стойкова - Клемър Маргрета Костадинова Мая Стефанова ФОТОГРАФИ Правдолюб Иванов, архив / стр. 1, 4, 5 Георги Величков / стр. 7 Мария Джелебова / стр. 8 Лили Горанова / стр. 10 Гео Калев / стр. 11 Wang Wen-Ning / стр. 14 Цветелина Белутова / стр. 16 Маргрета Костадинова / стр. 24 Деница Попова / стр. 30 ИЛЮСТРАЦИИ Jhonny Núñez / стр. 2 jhonny.myportfolio.com

vijsofia.bg

vijburgas.bg

КОРИЦА “Do you love me?”, Благовеста Желязкова, фотография: Галерия Червената точка