Виж! Бургас vol.7 by ВИЖ!

БРОЙ

ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2013

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ

7 & MAP OF BURGAS

facebook.com/Burgas2019

Издава се от:

Екип:

Creative Cat Design ltd. Бургас, жк Лазур, бл.20 creative_cat@abv.bg 089 68 043 68

Издател: Камелия Величкова office@vijburgas.com

Виж! Бургас 2012 Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. Тираж: 5000бр. Разпространява се в над 150 подбрани обекта.

Мениджър реклама и специални събития: Маргрета Анастасова reklama@vijburgas.com Отговорен редактор: Гергана Костова text@vijburgas.com

wi-fi места паркинг доставка

детски кът Автори в броя: Гергана Костова Доротея Янакиева Иван Гайдаров - Гайдата Краси Манолов

жива музика Dj

Фотографи: Георги Величков Краси Манолов Маргрета Анастасова Корица: Senna Ayd facebook.com/ SENNA.Ayd.Photography

тераса градина / двор

кухня

Дизайн и предпечат: Creative Cat Design ltd. Печат: "Хеликс прес" ЕООД

Партньори: festivals.bg Сдружение OHG biblio.bg БНР Бургас

Виж! повече онлайн vijburgas.com Виж! Бургас @facebook Виж! Бургас @twitter Електроннo списание свалете от biblio.bg

февруари 2013

Съдържание СЮЖЕТИ АКЦЕНТ 4 Swing dances workshop 6 Disco Pigg 7 Охранители В КАДЪР 10 Елена Йончева

СЦЕНАТА 22 Културна програма

ПОСОКИ 31 Встрани от маршрута

БУРГАС 2019 24 Проект “Културен Бургас 2019”

ХАРМОНИЧНО 34 Кръвотърсене и кръводаряване

АКЦЕНТ 26 Младежка изложба

БАР-ПЛОТ 12 Заведения В ДВИЖЕНИЕ 18 Спорт и забавление ОТ ВИТРИНИТЕ 20 100% CORK

WWW.VIJBURGAS.COM

КОЙ ГОВОРИ 27 Екатерина Атанасова

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 28 Фентъзи “Колелото на времето”

В СЕПИЯ 36 Евреите в Бургас ГРАДСКИ ХОРА 38 Мария ARTIST CORNER 39 Ксения Купенова КАРТА Виж! Карта на Бургас 2

ВИЖ! СЮЖЕТИ

Култура без граници Като журналист, който се занимава предимно с култура, постоянно се срещам с различни хора, обичаи и разбирания. И това е най-приятната част от моята работа. Ще ви дам един пример. За да напиша статията в рубриката ни „В сепия“ този месец, трябваше да отида в организацията „Шалом“ в Бургас. И тъй като обичам да оставям всичко за последния момент, денят се падна събота. Добре че имаха някакъв празник, та имаше кой да ме посрещне. Тръгнах от къщи в мразовит и снежен януарски следобед. Честно казано, не бях особено ентусиазирана. След краткотрайна битка с метеорологичните условия, успях да стигна до сградата на организацията. След като научих много интересни неща за миналото на евреите в Бургас (които можете да прочетете и вие в нашата книжка), все пак попитах какъв празник отбелязват днес. Представете си каква беше изненадата ми, когато председателят на „Шалом“ Бургас Сабетай Варсанов ми каза, че празнуват Новата година на плодните дръвчета. Разбира се, останах да разбера повече. Оказа се, че празникът е свързан тясно с историята на евреите и техните земи. Може и да ви се стори странно, но това ме вдъхнови. Замислих се колко различни гледни точки към реалността бродят по земята. Тогава се сетих и за един филм, който имах удоволствието да гледам по време на бургаското издание на филмовия фестивал MENAR– „Правете хумус, а не война“. И осъзнах, че за някои хора по света едно ястие може да е национален въпрос, за други саденето на дръвчета е национална политика. И всичко това е тясно свързано с тяхната култура. Тогава пак се върнах на това, че съм журналист с ресор „култура“. И разбрах защо толкова обичам работата си. Културата е без граници, тя ни сближава, кара ни да се разбираме и да сме любопитни един към друг. Тя е и ежедневният живот на хората навсякъде по земното кълбо. Културата е един общ код, из който с удоволствие и страст ще продължавам да се ровя. Последвайте ме!

Гергана Костова Отговорен редактор

WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ! АКЦЕНТ

Swing dances

WORKSHOP

23 и 24 февруари, КЦ Морско Казино Програма: събота 12:00-17:00ч неделя 12:00-15:00ч За записване и информация: swingdanceburgas@gmail.com и на телефон 0898 312042 flyingsteps.eu

WWW.VIJBURGAS.COM

Ако искате да се потопите в един истински суинг вихър, който няма да остави нито едно ваше сетиво безучастно, трябва само да отидете на Swing dances workshop на 23 и 24 февруари в Морското казино. Там ще ви очаква Милко Кралски - един от двамата лицензирани международни съдии в Източна Европа с 25 години треньорски опит. Той е треньор на единствените до момента български двойки, участвали в турнири за Световна купа, и организатор на турнир "World Masters" от календара на Световната Федерация, който ще се проведе в София на 5 октомври 2013. Милко е инструктор в танцовото училище „Flying Steps”, насочено изцяло към изучаването на суинг танци. Училището е организатор на Swing dances workshop в Бургас. По време на двата учебни дни ще можете да усвоите базовите стъпки на бащата на суинг танците Линди Хоп, базирания основно на импровизация стил Буги Вуги, индивидуалния Чарлстон и модификацията на Линди Хоп, създадена за балните зали на белите в Америка, Уест коуст суинг. Всички уроци са подходящи за начинаещи, а решите ли да приемете това предизвикателство, гарантирано ще смайвате околните по дансингите занапред.

охранители Театралният афиш на Бургас предлага все по-разнообразни и качествени заглавия. За да гледаме хитови постановки, вече не ни се налага да пътуваме стотици километри. Те сами идват при нас. Пореден пример за това е постановката „Охранители“ на режисьора Съни Сънински. В нея участват Георги Къркеланов, Филип Аврамов, Петър Калчев и самият режисьор. Спектакълът може да се похвали с 10 годишен творчески живот. Разковничето на това дълголетие се корени във факта, че при всяко поставяне на сцена постановката се променя. Основният сюжет се върти около четири дами, четирима младежи и също толкова охранители. Всички те се срещат в дискотеката, за да забъркат една смес от черен английски хумор, абсурдни ситуации и много музика. И както можете да предположите, всеки от актьорите в „Охранители“ играе три различни роли – на дама, на

WWW.VIJBURGAS.COM

младеж и на охранител. След премиерата на спектакъла през 2001-ва година, в „Литературен вестник“ Елица Матеева пише: Докато наблюдавах театралния живот на "Охранители", съпоставих сюжетната линия на конкретния драматургичен текст с творчеството на шотландския рейв идол в литературата Ървин Уелш. Между "Охранители" и всичко, което знаем за прозата и драматургията на Уелш, съществува тънка, но достатъчно осезателна червена нишка. Независимо от дистанцията на времето, атмосферата на "Охранители" се намира в добра комуникация и с творчеството на филмови режисьори от ранга на Дани Бойл или пък Кен Лоуч, които отделят внимание на придънно, ниско стоящите в йерархията социални съсловия. Една доста любопитна рецензия, която няма как да не ни изкуши да гледаме „Охранители“.

25 февруари 19:00ч зала Опера

ВИЖ! АКЦЕНТ

Disco Pigg

WWW.VIJBURGAS.COM

Джун Йошида, a.k.a. Disco Pigg или Диско Прасето, ще гостува в бар Barbossa на 2 февруари. За себе си той разказва, че обича музиката от малък, вдъхновен от майка си и баба си. На първите му три концерта го завежда баба му, и то не на кой да е, а на Рей Чарлс, Тина Търнър и Сара Вон. Официално попада в клопката на музиката, когато майка му го води в “Лазаров Рекърдс” култовото студио за звукозаписи на “Раковска” 163 в София, някъде 90-91-ва. Музика пуска от средата на 90-те, когато всичко започва като на шега. Следва дълга пауза, през която посвещава времето си на кулинарията и завършва престижната Orlando Culinary Academy. За наше щастие, след като се връща от Америка през 2005-та, Джун отново се отдава на музиката, която обича. Всичко прави основно за удоволствие, което много си личи, когато си на негово парти. В бар Barbossa Джун ще ни зарадва с диджей сет с диско и ню диско, музика за пораснали хора, както я нарича. И кани всички да наминат, защото музиката не може да се “опише”, тя трябва да се чуе. 6

къде? ПРЕЗ ФЕВРУАРИ

на кино

Кукерландия

КАРВИНГ

“Наръчник на оптимиста” е любовна история за препятствията, спадовете и възходите. Когато Пат Солитано /Брадли Купър/ изгубва всичко, пътищата на съдбата го срещат с очарователната Тифани /Дженифър Лорънс, която познаваме от “Игрите на глада”/. Въпреки проблемите, помежду им неочаквано започва да се създава силна връзка и зад облаците, надвиснали над живота им, се появява светлина. “Наръчник на оптимиста” е нетипична комедия, която с нетърпение очакваме в кината от 8 февруари.

Маскарадният фестивал „Кукерландия” е найголемият фестивал в Ямбол. Празникът започва още в петък, 24 февруари, с базар на занаятите, откриване на експозиции от автентични маски и дрехи, детски рисунки, както и традицията да се пресъздават кукерски игри в автентична обстановка. Новото в тазгодишното издание е кукерското хоро – броеница от звуци и ритъм, с която ще бъдат прогонени злите духове, след като хиляди маскирани се хванат за ръце.

На 9 февруари от 14:00ч в Cafe del Sol ще имаме възможност да се потопим в едно провокиращо изкуство на границата между творчеството и кулинарията. Там ще се проведе карвинг работилница без възрастови ограничения. Тя ще бъде водена от Георги Димитров, който от 10 години се занимава с кулинария, а от 5 с карвинг. Организаторите осигуряват материалите за всеки, който има желание да опита да изработи нещо.

WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ! В КАДЪР

Вие обикновено пътувате до места, където има военен конфликт. Успявате ли да усетите културата на мястото, на което сте, в условията на война? Изкушава ли Ви да филмирате една такава гледна точка? Снимайки в един регион, който се намира в състояние на конфликт, ние се опитваме да направим разследване на състоянието и причините, които са довели до това. До покажем силите и интересите, които движат събитията. Не ни интересуват военните, а мотивите на тези, които стоят зад тях. Опитваме се да заснемем как това се отразява на ежедневието на хората, защото те са основните ни герои. Разбира се, внимаваме да не превърнем разказа в етнографски филм, което сигурно ще даде много цвят на разказа, но може да го отклони в съвсем друга посока.

елена йончева WWW.VIJBURGAS.COM

Как видяхте Сирия докато снимахте “Сирия: Бунтовниците на Алепо”? В Сирия искахме да снимаме от двете страни – да покажем позицията на правителствените сили и хората, които живеят там, както и мотивите, действията на бунтовниците. За съжаление не получихме виза от Дамаск. Това обаче ни мотивира и ни даде възможност да проследим, в продължение на повече от две седмици, силите на

бунтовниците. И мисля, че успяхме да покажем една доста реалистична картина. Как избирате местата, на които отивате? Търсите най-актуалните конфликти или нещо конкретно Ви провокира? Какво е то в Сирия? Най-често ме провокира липсата на достатъчно информация за събития, които по някакъв начин касаят и България. Или манипулирането на тази информация, показването само на едната страна на даден конфликт. Елементарния подход, представянето на основните герои на принципа – добрите и лошите, без да се даде на зрителя достатъчно факти, за да може сам да направи своите изводи. Тази смляна, предъвкана информация по дадени теми напоследък се е превърнала в норма. Тя по-лесно се приема, не предизвиква обществен дебат. Не ни информира, а директно ни казва самата истина. Защо според Вас хората започват и водят война на собствената си територия, разрушават собствените си домове? И получават ли в крайна сметка това, което искат, в случая с арабските революции конкретно? Революциите в арабския свят изкараха по улиците хора, които искаха един по-добър, по-достоен начин на живот. Те 9

ВИЖ! В КАДЪР

протестираха срещу корупцията, срещу ниските заплати, срещу липсата на перспектива... За съжаление, справедливите искания бяха приватизирани от най-силните политически опоненти в тези държави – ислямистките партии. Те виждат причините за бедността и тегобите на народа си в грешната, според тях, демократична политическа система. Вярват, че връщането към ценностите на исляма, към шериата, към патриархалните форми на общуване са гаранция за повече морал, а оттам и за повече справедливост. Считат, че всички средства за постигането на тази ценностна система са оправдани. Разбира се, има и външни сили, които, финансирайки тези партии, също прокарват своите интереси.

снимки: Елена Йончева

WWW.VIJBURGAS.COM

Защо във филма Ви за Сирия не разговаряте с нито една жена? Направихме редица опити, но жените не само не желаеха да попадат в обектива на камерата. Те въобще отказаха да се да покажат пред екипа ни. Например, бяхме в няколко семейства, къдете ми беше позволено да разговарям с домакините, но не и в присъствието на моя колега. Дадоха ни да разберем, че е недопустимо чужд мъж да бъде в едно

помещение със чужда жена. Сирия е светска държава. Но за да се разбере тази ситуация, трябва да се има предвид, че районите, които се конктролират от бунтовниците, са предимно места, където живеят по-бедните и патриархални слоеве от населението. Те ни казват – такива са традициите при нас и бихме искали вие да ги спазвате. В тези квартали училищата и университетите са затворени, както и почти всички магазини..... на практика няма обществени места, където може да се разговаря с жени. По улиците всички, без изключение, бяха или със забрадки, или напълно забулени. От опита си смятате ли, че войната е необходимата цена на мира и свободата? Войната не е неоходима цена... тя е висока цена, която се плаща за още по-голямо задълбочаване на конфликтите. Цената се плаща от обикновените хора, а печалбите се калкулират и трупат в определени икономически и политически централи. Свободата няма цена, тя не е сделка, а изисква постоянни усилия. Войната в днешно време само радикализира и разделя. Познаваме Ви пред камерата. С тази изложба в Бургас показвате едно друго 10

свое амплоа – на фотограф. Кога и как се изкушихте от фотографията? Фотогрофията е част от репортерската професия, тя е свързана с наблюдение, с търпение, с бързи реакции....Добрата фотография изисква и да си близо до своя герой, да си част от ситуацията, която изследваш....Фотографът Роберт Капа е казал, че ако снимката ви не е достатъчно добра, значи не сте били достатъчно близо....това важи и за добрия репортаж.

към детайлите, които можеш да пропуснеш, когато ситуацията е част от твоето ежедневие.

Какво Ви дава това изразно средство? Във фотографията ме изкушава възможността в един кадър, в един миг да влееш цялата емоция, разбиране за един герой, за едно събитие. И щастието да можеш във всеки един момент да се върнеш към нея.

Защо работите предимно в чужбина? Вероятно причините са няколко. Дава ми по-голяма свобода. Единственото, с което трябва да се съобразявам, е журналистическият критерий. Позволява ми да бъда най-лоялна към моята професия. Българските теми също са значими и трудни, но има толкова интереси, натиск, опит за влияние, които в един момент слагат отпечатък върху твоята работа. Другата причина е желанието да навляза в теми, с които други колеги или не се занимават, или опитите за тяхното отразяване и анализ са твърде повърхностни, а понякога и конюнктурни.

Кои истории е по-трудно да разкажеш – близките, историите на познатата среда, или тези, за които си чужденец? Разказът за непозната среда, в която си чужденец, си има своите капани. Например, да подходиш с предварително изградена представа, от медиите или от други източници, да се подведеш от клишета, което винаги е и по-лесният път. Но другата среда те прави по-чуствителен

Каква е цената да бъдеш фрилансър? Много хора искат да работят така. Вие как успяхте да го постигнете? Може би моята житейска непрактичност ме е довела до този подход, който от една страна е рискован, защото никога не знам дали ще имам работа следващия месец Но от друга, това ми дава свободата – на теми, на изразни средства. Дава най-големия лукс в нашето

WWW.VIJBURGAS.COM

време – да кажеш това, което мислиш, да можеш да си позволиш да бъдеш честен. Срещате се постоянно с хора, които по някакъв начин са ограничени в свободата си. Това подтиска ли Ви или Ви кара да се чувствате свободен човек? Не можеш да бъдеш свободен в среда, където свободата е ограничена. Разбира се, живея с илюзията, че разказвайки за тези хора, за причините, които са ги довели до това състояние, им помагам. Илюзията, че с репортажите карам повече хора да се замислят, да видят доброто и злото. Зареждам се с наивност, за да мога да продължа напред. В противен случай стигам до въпроса – и какво от това? Застига ме пораженческото заключение – какъв е смисълът нещо да правим, след като нищо не можем да променим... Какво е за Вас да бъдеш журналист? Да задаваш, с упорство и без страх от последствията, няколко прости въпроса – къде?... кога?... ...защо?... кой?

Изложба на снимки на Елена Йончева можете да видите в галерия “13-то стъпало”

ВИЖ! БАР-ПЛОТ

Dover Strait Бургас, ул. Булаир 12 А тел. 0888 30 56 66 раб.време: 08:00-02:00 Ego Night and dance club Бургас, ул. Възраждане 6 тел. 0899 92 30 37

Barbossa Бургас, ул. Сердика 2Б гърба на Триа сити център тел. 0879 82 02 02 раб. време: 08:00 - 02:00ч

Програма: 2.02 Disco Pigg

ZEN Asian Cusine Sushi & Bar Бургас, пл. Баба Ганка 4 тел. 056 82 12 21 раб. време: 11:00 - 00:00ч

Клубове и барове

9.02 Funktool 16.02 Makopa 23.02 Sava

5th avenue Бургас, ул. Лермонтов 15 тел. 0988 89 53 32 раб.време: 22:00-04:00 Allegro Piano Bar Бургас, ул. Александровска 58 тел. 0889 90 55 55 раб.време: 22:00-04:00

Ресторант Solle Бургас, жк. Изгрев 147 тел. 0877 11 19 04 раб. време: 09:00 - 22:00ч

WWW.VIJBURGAS.COM

Alive Bar Бургас, ул. Възраждане 10 тел. 0895 01 46 56 раб. време: 18:00-04:00 Аzzaro Бургас, ул. Ген. Скобелев 3 тел. 089 366 6767 раб. време: 18:00–6:00

Groovy Bar Бургас, ул. Александровска 59 тел. 0888 74 03 99 раб.време: 16:00-04:00 Кaraoke Bar & Disco Бургас, ул. Климент Охридски 2, ет.2 тел. 0899 92 30 49 раб.време: 20:00-04:00 Bar Neptun Бургас, Централен плаж тел. 0878 10 17 89 раб. време: 09:00-04:00ч Piano Bar Primoretz Бургас, Приморски парк, хотел Приморец тел. 0889 61 58 67 раб.време: 22:00-04:00 Roxy Bar & Lounge Бургас, ул. Иван Вазов1 тел. 0878 82 17 62 раб.време: 22.00- 04.00 Silver club Бургас, пл. Свобода 4 тел. 0878 52 92 96 раб.време: 07:00-02:00 Таrget Club Бургас, пл. Бургаска комуна тел. 0878 16 17 69 раб.време: 10:00-02:00

ВИЖ! БАР-ПЛОТ Бар Без име Бургас, ул. Хан Крум 6 /до х-л Бургас/

Ресторанти Amore Бургас, ул. Александровска 49 раб.време 11:00-24:00 тел. 0878 66 70 71 Булаир Бургас, ул. Булаир 7 тел. 0896 607 307 056 84 62 32 раб. време: 08:00 - 22:30ч събота и неделя: с резервации Delight Бургас, ул. Славянска 3 тел. 088 739 3661 Happy Bar & Grill Бургас, х-л България ул. Александровска 21 тел. 0886 66 60 23 раб.време: 08:00-24:00 Бургас, к-с Лазур, с/у Пантеона тел. 0888 18 10 65 раб.време: 11:00-23:00

Luxor Бургас, ул. Булаир 27 тел. 056 847 466 раб.време: 07:30-23:30 Neptun Бургас, Централен плаж тел. 0878 10 17 88 раб. време: 09:00-00:00ч Restaurant Primoretz Бургас, ул. Александър Батенберг 2, х-л Приморец тел. 056 812 345 раб.време: 07.00-24.00 Retоush Бургас, пл. Баба Ганка 4 тел. 0877 71 17 70 раб.време: 10:00-02:00 Rose Бургас, ул. Богориди 19 тел. 0887 87 91 01 раб.време: 09:00-24:00 Rubayat Avenue Бургас, ул. Оборище 1 тел. 056 821 921 раб.време: 09:00-24:00

Incanto Бургас, пл. Баба Ганка 4 тел. 056 821 221 раб.време: пн-сб: 09:30-24:00 неделя: 11:00-24:00 Jersey Бургас, ул. Вардар 27, до БСУ тел. 0896 68 71 61 раб.време: 08:00-24:00 Fancy Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел: 0884 08 30 40 раб.време: 10:00-22:00 Fancy Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00

Rubayat Casa Vino Бургас, ул. Шейново 32 тел. 056 840 929 раб.време: 11:00-24:00

Romance Бургас, ул. А. Велики 4 Бургас, ул. Княз Борис 37 Бургас, парк Славейков, до бл.62

Rubayat Garden Бургас, к-с Славейков, бл.135 тел. 0882 55 77 76 раб.време: 09:00-24:00

тел. 0700 20 011 раб.време: 08:00-11:00ч

Rubayat di Mare Бургас, до Хотел Парк тел. 0885 19 98 83 раб.време: 10:00-24:00 Rubayat Music Бургас, ул. Св.Климент Охридски 3, Триа Сити Център тел. 0884 57 77 00 раб.време: 09:00-24:00 Винарна Океан Бургас, ул. Мара Гидик 17 тел. 056 843 532 раб.време: 11:00-24:00 Златна котва Бургас, ул. Богориди 64 тел. 0878 88 42 77 раб.време: 10:00-24:00 Златна рибка Бургас, ул. Цар Симеон 3 тел. 0889 86 55 55 раб.време: 09:00-23:00

WWW.VIJBURGAS.COM

Пицарии

Бирарии Bulevard Бургас, ул. Богориди 60, тел. 056 825 555 раб.време: 10:00-24:00 Grolsh Бургас, Приморски парк, до Флората тел. 0894 38 36 34 раб.време: 10:00-01:00 Бургас, ул. Митрополит Симеон 6 тел. 089 723 23 08 раб.време: 10:00-01:00 Samba Lounge Бургас, Приморски парк, Северен плаж тел. 0899 97 00 20 раб.време: 09:00-24:00

ВИЖ! БАР-ПЛОТ Тропикана Бургас, Приморски парк, с/у Бункера тел. 088 833 84 98 раб.време: 07:00-24:00

Кафенета Bacardi Club Бургас, ул. Александровска 51 тел. 0878 66 70 71 раб.време: 07:00-02:00 Black betty lite & coffee Бургас, пл. Тройката 1 тел. 0885 30 47 22 раб.време: 07:00-24:00 Broadway Бургас, ул. Силистра 4 тел. 056 826 388 раб.време: 07:00-02:00

Café club Remark Бургас, ул. Цар Асен 7, ет.2 с/у кино „Тракия” тел. 0885 30 47 22 раб.време: 08:00-24:00 Café del Roma Бургас, Триа Сити Център раб.време: 10:00-21:00 Café del Sol Бургас, ул. Оборище 80 тел. 0876 88 08 90 раб. време: 7:30 - 22:00ч събота и неделя: 9:00 - 22:00ч City’s Café Бургас, бул. С. Стамболов 52 тел. 0879 44 84 44 раб. време: 07:00-23:00

Costa Coffee Бургас, пл. Тройката 4, до книжарница Хеликон раб.време: 07.30- 21.00 Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел. 056 521 574 раб.време: 10:00-22:00 Gelati Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria тел. 0895 50 05 04 раб.време: 10:00-22:00 Joy Café Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00 Malibu Бургас, ул. Георги Кирков 3 тел. 056 841 617 раб.време: 00:00-24:00

Malibu Sunset Бургас, ул. Георги Кирков 3 тел. 056 826 454 раб.време: 07:00-23:00 Маестро магазин и кафе Бургас, ул. Митрополит Симеон, 25 тел. 0884 496009 раб.време: 09:00-21:00 Mauro café Бургас, бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00 Mojito Бургас, ул. Богориди 38 тел. 0878 19 28 96 раб.време: 07:30-24:00 Starbucks Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел. 056 523 355 раб.време: 10:00-22:00 Unison Бургас, ул. Александровска 67 тел. 056 825 252 раб.време: 06:30-24:00

KFC Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел. за доставка: 0700 11 999 раб.време: 10:00-21:00 Subway Бургас, бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria, ниво P Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza пл. Тройката 3, Триа Сити Център раб.време: 09:00-22:00 Mr.Tomato Бургас, ул. К.Фотинов 28 тел. 0895 45 80 78 раб.време: 10:00-19:00 Pasta box Бургас, ул. Фердинандова 3, до Община Бургас раб.време: 10:00-20:30 Палачинки “Рататуи” Бургас, бул. Ст. Стамболов 43 тел. 056 63 03 64, 0898 55 08 36 бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria Бургас, ет. 2 раб. време: 8:30-23:55

бързо хранене

Пикадили Бургас, жк. Изгрев 147 тел. 056 871 976 раб. време: 08:00-22:00 piccadilly.bg

Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел. 0888 77 09 09 раб.време: 10:00-21:00

WWW.VIJBURGAS.COM

Миш Маш Бургас, ул.Сердика 3 раб.време: 12:00-18:00 facebook: Mish Mash hand made and foot made тел. 089 564 84 28

Surf Shop Бургас, Улица Ген. Майор Лермонтов 46 тел. 056 826 720 surfshopburgas.com

Книжарници Armstrong Center Бургас, ул. Лермонтов 52 тел. 056 842 462 armstrongshop.com

Mc Donald’s Бургас, ул. Александровска 91 тел. 0884 00 03 18 Бургас, бул. Стефан Стамболов / бул. Никола Петков тел. 0884 00 03 08

магазини

На Тъмно Бургас, ул. Богориди 16 тел. 056 841 211 natamno.com

Wake up café & bar Бургас, ул. Яворов 5 тел. 0885 72 98 74 раб.време: 08:00-24:00 Ромео и Жулиета Бургас, бул. Княз А. Батенберг 14 /срещу х-л Приморец/ тел. 0899 55 93 45 раб. време: 10:00-22:00

Mall Galleria Бургас Бургас, бул. Янко Комитов 6 раб.време: 10:00-22:00 тел. 056 70 60 20 galleriaburgas.bg

100% CORK Yes it’s CORK! Чанти и аксесоари от корк и коркова кожа! Бургас, ж.к. Зорница 50, McDrive тел. 056 700022 originalen.net

Book point Бургас ул.Александровска № 87 тел. 056/530438 Хеликон Бургас, пл.Тройката 4 helikon.bg тел. 02 4604083

ВИЖ! В ДВИЖЕНИЕ

Pure Health & Fitness Burgas За крепко здраве, красив силует и добро самочувствие Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria тел. 0889 99 22 69 purebulgaria.eu Танцово студио 29 Бургас, к/с Зорница бл 75, ет 2 /блока на 5D киното/ тел. 089 949 90 61 dancestudio29.com

Йога Студио Шанти Ананда Бургас, к-с "Изгрев" /зад магазин Велека/ тел. 088 770 38 32 shanti-ananda.info

Aqua Spa Center Бургас, бул. Демокрация, комплекс Лазур тел. 056 833 535 aquahotels.com

Йога център Буда Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 тел. 0893 58 64 00 yogaburgas.com

SPA & Wellness Приморец Бургас, Ал.Батенберг 2 тел. 056 910 913 hotelprimoretz.bg

Басейн Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 тел. 056 840 790 mladite.eu

забавлени

България плувен и спортен комплекс Бургас, ул. Александровска 21 bulgaria-hotel.com

Клуб за спортни танци Бургас 75 Бургас, ул. Гладстон 47, Младежки културно информационен център Спортен център Аякс тел. 056 836026 Бургас, burgas75.com бул. Демокрация 162 /на гърба на Строителен Танцово студио Dune техникум/ Бургас, ул. Цар Асен 7, срещу кино тел. 056 811 863 Тракия ajax-sport.com тел. 089 891 25 45 Спортен клуб по бойни изкуства studiodune.org Интер Бургас, Йога студио Нирвана Спортна зала Младост Бургас, ул. Димитър к-с Славейков Бракалов 9 inter-burgas.com тел. 088 884 56 88 yoga-nirwana.free.bg Фитнес център Джимбо 1 Бургас, ул. И.Макариополски 7 Студио за танци и йога Сътворение Фитнес център Джимбо 2 Бургас, ул. Георги Шагунов 20 Бургас, Бургаски Свободен тел. 087 811 76 51 Университет sutvorenie.com тел. 056 841 359 Йога център Хридая Бургас, ул. Стефан Стамболов 120, Фитнес клуб и SPA Tria Finesse Бургас, пл. Тройката, /сградата на проектантска/ ул. Сердика 2А, ет. 3 тел. 088 768 99 03 тел. 056 870 859 yoga-hridaya.com fitnes9.wix.com/tria-finesse

WWW.VIJBURGAS.COM

Lex Gym Healt & Fitness Бургас, жк. Изгрев, бл. 185 тел. 0898 31 20 42 fb: LEX GYM Health & Fitness Burgas

Playground Боулинг, билярд, редемшън и видео игри, 4D кино, кафе/бар Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 тел. 0886 61 66 70 www.playground.bg 1.02 DJ Pheel (Old School Hip Hop) 2.02 Danny Slim ( FLC ) 8.02 Krasi Atanasov 9.02 Dj Confusion ( House ) 14.02 DJ Lite Свети Валентин 2013 (Hit Comers Party ) 15.02 Dj Gee ( Black Party ) 16.02 DJ Lite( House Night ) 22.02 Dj Gee (Black Party) 23.02 Mood Makers Cinema City Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 www.cinemacity.bg

ВИЖ! ОТ ВИТРИНИТЕ

ВИЖ! СЦЕНАТА

галерии

театър

Галерия Дружество на Драматичен театър бургаските художници “Адриана Будевска” Бургас, ул. Александровска 22 Бургас, ул "Цар Асен" 36 А burgteatre.com 04.02-16.02 изложба “Плевенски художници” всички постановки започват в 18.02-02.03 изложба “Млади 19:00 часа автори от Бургас и региона” 04.02 „Мъже на изчезване“ от Жан Жак Брикер и Морис Галерия Неси Ласег, постановка Иван Савов Бургас, ул. Александровска / Хан Крум 3 05.02, 12.02 „Бай Ганьо в gallerynesi.com театъра“ от Георги Данаилов, постановка Борислав 24.01-12.02 гост в галерията Чакринов доц. Христо Керин от ВТУ 14.02-05.03 изложба на 06.02, 28.02 (само на 28 е от Данаил Кондиков 18.30) „Боряна“ от Йордан Йовков, постановка Бойко Богданов 13-то стъпало Бурас, ул. Александровска 78 07.02, 27.02 „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, постановка Изложба фотографии на Иван Урумов Елена Йончева Обща изложба от колекцията 13.02 „Помощ, жена ми е луда“ на Фотографска академия от Жан Барбие, постановка Орлин Дяков, гостува ДТ „Сава Огнянов“ – Русе Градска художествена галерия "Петко Задгорски" 14.02 „Приключения опасни с Бургас, ул. Митрополит герои сладкогласни“ от Симеон 24 Недялко Йорданов, постановка Стефан Поляков 28.01 Експозиция от фонда на галерията 14.02 „За Господ – забранено!“ 29.01-22.02 2 ет. от Мартин Макдона, Проект „Ортогонал“ постановка Асен Блатечки 26.02-22.03 2 ет. Проект „Над дъгата“

WWW.VIJBURGAS.COM

ТЕ ТЪР 18.02 „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко, постановка Велко Кънев 21.02 „В защита на пещерния човек“ от Роб Бекер, постановка Стоян Алексиев Камерна зала “Ап. Карамитев“ 08.02 „Моли Суини“ от Брайън Фриъл, постановка Борислав Чакринов 20.02 „Изгубени в звездите“ по Семьон Злотников, постановка Борислав Чакринов

Арт ателие artatelie.com 01.02, 19:00 часа „Досадникът“ от Франсис Вебер, постановка Богдан Петканин зала „Опера“ 22.02, 19:00 часа „Железният светилник“ от Димитър Талев, постановка Асен Шопов зала „Опера“

Куклен театър Бургас, ул. Климент Охридски 2 Всички постановки започват в 11часа 02.02 и 03.02 „Малката елфа“ 09.02 и 10.02 „Цар Дроздобрад“ 16.02 и 17.02 „Искам да стана голям“ 23.02 и 24.02 „Тумба Лумба“

морско казино Културен център Морско казино Приморски парк 15.01-5.02 зала „А. Г. Коджакафалията“ Интерактивна изложба „Братя Грим“. 7.02 зала „П.Дубарова“ от 18ч. Премиера на поетична книга „Митологично ... и не съвсем“, автор Мариана Праматарова 11.02-28.02 зала „А. Г. Коджакафалията“ - Полски културен институт представя изложба „Цветовете на европейската сол“

WWW.VIJBURGAS.COM

23 и 24.02 зала „Г. Баев” от 11 до 18 ч. - „Суинг Уъркшоп“ 28.02 зала „Петя Дубарова“ от 11.30 ч. - Открито занятие и дискусия с ученици „Опазване на влажните зони край Бургас“.

опера Държавна опера Бургас Бургас, ул. Климент Охридски 2 operabourgas.com всички спектакли започват в 19:00 часа 05.02 „Трубадур“ от Верди, диригент Иван Кожухаров 08.02 „Травиата“ от Верди, диригент Иван Кожухаров 12.02 „Прилепът“ от Щраус, диригент Иван Кожухаров 15.02 „Дон Жуан“ от Моцарт, диригент Красимира Костова 19.02 „Хубавата Елена“ от Офенбах, диригент Красимира Костова 21.02 „Любовна магия“, балет „Пролетно тайнство“, балет 23.02 Гостува „Руски брилянт“, цикъл концерти клоасическа музика 25.02 Гостува театър „Зад канала“ с постановката „Охранители“ 27.02 „Макбет“ от Верди, диригент Иван Кожухаров

снимка: Иван Дончев

ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК Запалването на „железния светилник” разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество. Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още ... именно днес, няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители. Асен Шопов

Проект „Културен Бургас 2019“ Няма как да не сте попадали поне на едно културно събитие през изминалата година, което е под егидата на кандидатурата на Бургас за „Европейска столица на културата 2019“. И въпреки това е много вероятно да не сте съвсем наясно как един град печели престижното звание и какво точно стои зад понятието „културна столица“. Целта на следващите редове е да осветлят именно този въпрос. Идеята да се обявяват два града от две различни европейски държави всяка година за център на културата на Стария континент се заражда през 1985 година по инициатива на Мелина Меркури- световноизвестната гръцка актриса, борец за човешки и социални права и министър на културата в две от демократичните правителства на Гърция след управлението на хунтата там. Първоначалната цел е да се привлече вниманието върху богатството и разнообразието на европейските култури и да се насърчи опознаването и сближаването между гражданите на Европа. Впоследствие ползите се WWW.VIJBURGAS.COM

оказват много повече, като освен чисто културни, те са също икономически и социални. Опитът досега е показал, че званието „културна столица“ има позитивен ефект върху развитието на творческите индустрии, създаването на нови публики, изграждането на нова инфраструктура за култура, по-доброто международно сътрудничество в тази сфера, отварянето на нови работни места, ръст на туризма, подобряване имиджа на града, социална включеност, насърчаване на доброволчеството. Званието „Културна столица на Европа“ не се присъжда преимуществено на много големи градове с вече развита културна инфраструктура, а на такива, които имат активна политика в областта на културата, капацитет да създадат дългосрочна програма за развитие, както и висок творчески потенциал на гражданите. Атрактивни са и кандидатури, които са от името на целия регион, каквато е и бургаската. В процеса на кандидатстване се създава и защитава пред европейските институции

проект, който в основата си трябва да съдържа добре разработена и аргументирана концепция за културна програма на града за съответната година. От съществено значение е кандидатурата на града да бъде подкрепена едновременно от местната власт, културната общност, представителите на бизнеса и всички граждани. Опитът на предишни градове - кандидати и на оценителите от Европейската комисия е показал, че успешна кандидатура е тази, зад която стои целият град. В края на миналата година Министерството на културата отправи покана към българските градове и публикува насоки за кандидатстване за званието „Европейска столица на културата“. Градовете кандидати имат срок до 18 октомври 2013 г. да подготвят и подадат своите кандидатури. Те ще бъдат разгледани от международна експертна комисия, която през декември 2013 г. ще обяви кои градове са допуснати до втория етап – тогава ще бъде взето окончателното решение. 24

facebook.com/Burgas2019

снимка: Николина Иванова

Но да се върнем към днешна дата. Най-важната част от изискванията за една успешна кандидатура е тя да съдържа две основни характеристики. Първата е събитията да представляват интерес за всички граждани на Европейския съюз, а втората – проектът на града да бъде проект на неговите граждани. Идеята на инициативата е не да се представи вече съществуващото културно богатство на града, а то да стане солидна основа при създаване и реализиране на дългосрочна програма за развитие на културния живот в него. Възможността, която получаваме с решението на местната администрация WWW.VIJBURGAS.COM

Бургас да се включи в надпреварата за “Европейска културна столица 2019“, е с общи усилия, креативност и системна работа на всички, ангажирани в областта на културата, да създадем един дългосрочен план как трябва да се развива града ни. Което от своя страна би придало на званието „Най-добър град за живеене“ нова дълбочина, смисъл, а на младите и креативни хора – импулс да се завърнат и работят в Бургас. Следващата стъпка, която Общината ще предприеме в тази посока, е заедно с другите 12 общини в Бургаска област да учреди Асоциация за развитие на културата на Бургас и региона. Целта на новата структура ще

бъде да работи с неправителствени организации, артисти и културни институции по подготовката на кандидатурата и да координира всички действия, свързани с нея. Очаква се учредяването да се случи този месец. Ако всички бургазлии вложим желание, вдъхновение и усилия в създаването на нашия проект “Културен Бургас 2019”, със сигурност ще спечелим. Най-малкото защото ще направим града си едно по-одухотворено, космополитно и уютно място. Бъдете активни!

ВИЖ! АКЦЕНТ

Младежка изложба Ксения Купенова завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „графика“, миналата година. След това се връща в родния си град Бургас и тази есен става един от най-младите членове на Дружеството на художниците в града. В момента тя е на 23 години. Има две награди от студентски конкурси - „Ичко Лозев“ и конкурс – изложба „Изкуството на хартия“. Участва

със своя работа в Общата Никулднеска изложба на Дружеството, а сега й предстои да представи картини за Общата изложба на млади автори от Бургас и региона. Селекцията за тази изложба трябва да завърши в средата на февруари, а самата експозиция ще бъде подредена на 18 февруари в изложбената зала на Дружеството на художниците.

Защо реши да влезеш в „Дружеството на художниците“? Дружеството съществува и си помислих „Защо пък не?“. Отделно от това човек търси своята малка субкултура, в която да се впише. Така че аз по този начин реших да видя какво ще бъде, какви са хората, какви възможности, макар че не е това точната дума, защото съм запозната, че не са много изложбите, в които един член би могъл да участва. Тъй като сега се връщам в Бургас, аз не съм запозната с хората, които работят тук, и това е една добра възможност да не ги знам само по име, а да знам кой стои зад картините. Казваш, че не ти е била позната средата тук в Бургас. Как ти се струва сега, след като вече имаш някакъв поглед върху нея? Аз така или иначе не ги познавам все още хората. Знам една малка част от тях. По-скоро учители, които са ми преподавали в Математическата гимназия. „Старата“ школа са ми горе-долу познати, но от младите автори не познавам никой. Само тези, с които съм учила в Търново. Но много малка част от тях са или въобще желаят да бъдат членове на Дружеството. А кое при теб надделя да не мислиш като тях? Аз съм на мнение, че трябва да се убедя сама, че нещо не е в ред. Не мога да се осланям

WWW.VIJBURGAS.COM

на чуждо мнение. Смятам, че някои хора могат да намерят минусите, но аз мога да намеря плюсове в това. Като че ли нищо не губя така или иначе. А ти всъщност откога си член на Дружеството? С мой колега кандидатствахме заедно през септември и ни приеха през ноември. Той също нямаше желание да влезе, но след това промени решението си. Казаха ни, че сме приети. И оттам нататък започнаха покани за техните общи изложби. Както сега беше Никулденската изложба. И сега следва тази Младежка изложба, която надявам се наистина да е младежка. Понеже когато се съберат в едно пространство работи на автори, в чиито почерк си личи една времева дистанция, все едно влизаш в музей, в който има класическа секция и съвременна, само че в това пространство те са събрани заедно и са разбъркани. Нещо такова се получи сега с Никулденската изложба. Въпреки че селекцията беше много сериозна. Но имаше някаква несвойственост. Докато сега за Младежката предполагам, че вече няма да е така. А къде мислиш, че трябва да се изгради мост на приемственост между вече утвърдените художници и младите? Това се получи донякъде с Никулденската изложба, само че стана ясно, че картините не

WWW.VIJBURGAS.COM

са сами по себе си картини, а зад тях стоят авторите им. На мен това ми се стори изключително нередно. Това се обсъди на една сбирка на младите автори в изложбената зала на Дружеството. И въпреки че казаха, че няма как да не е така, аз мисля, че може. Според мен картината трябва да бъде сама по себе си, да няма личност. Личността си личи в самите творби. Когато погледне една картина, човек може да каже, че авторът й го е правил това нещо години наред. Личи си дори в тематиката, в сюжета. Аз не критикувам подредбата на Никулденската изложба, по-скоро хваля идеята да има Младежка изложба. Да има отделна сцена за младите автори. Понеже те много често биват отхвърляни, защото са млади автори. В такива общи изложби като Никулденската младите автори нямат много шанс и твърде много се отличават. А извън изложбите, къде може да се изгради този мост? Може би в такива срещи на авторите като тази на младите, за която споменах. Понеже навсякъде съществуват такива общества, в които хората просто се знаят. Докато тук, аз съм отскоро на тази бургаска арт територия, но все пак лично не познавам хората. А искам да се запозная със самите автори. Аз вече виждам техните картини, но искам да се запозная и с личностите.

А в Дружеството няма ли такива срещи? Сега имаше, както казах, за младите, но доколкото разбрах, тя е била първата подобна среща. Не знам как е функционирало досега Дружеството, но вече е краят на януари, а аз се водя член от ноември. Това са три месеца, а аз наистина не познавам членовете. А в същото време това Дружество казва, че картината не е сама по себе си картина, а зад нея стои авторът й. Ако твои неща са селектирани за Младежката изложба, какво мислиш, че ще ти донесе участието в нея? Приятна емоция, ще се запозная с останалите хора, които ще си оставят нещата. Едно участие в CV-то, но това е просто между другото. Но главното е да видя кръга от млади хора, които се опитват да направят нещо в Бургас. Виждам, че има много устремени млади хора. С огромна скорост започват да се случват неща. Докато аз бях още ученичка тук, не беше така.

Изложбата на млади автори от Бургас и региона ще се открие на 18 февруари в ДБХ

ВИЖ! КОЙ ГОВОРИ

Екатерина танасова WWW.VIJBURGAS.COM

Здравейте! Казвам се Екатерина Атанасова, на 28 години, от София. Капитан съм на женския национален отбор на България по футбол на маса, както и неколкократен републикански шампион за единици и двойки. В началото на 2013-та спечелих Световното първенство в Нант, Франция. През 2012-та завърших първа и на друг голям турнир Световните серии на Роберто Спорт в Полша. Златото грабнахме и с отбора на Берлин на най-голямото и престижно отборно първенство – Женската Бундеслига 2012, в която ме поканиха да участвам за сезон 2012. Винаги ми е било трудно да говоря за себе си, затова ще се опитам да разкажа накратко представата си за мен самата. Завърших Първа английска гимназия в София през 2003-та, след това следвах в Икономическия факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Там завърших и магистратура. Обичам езиците и след това се записах на курсове по руски и немски. До 2010-та година бях хоноруван асистент в Стопанския факултет по Макроикономика и Количествени методи за

WWW.VIJBURGAS.COM

икономически анализ в СУ „Св. Климент Охридски“. След това записах следдипломна квалификация – Хореография на български народни танци, която завърших успешно през лятото на 2012-та. Успоредно с това вече 3 години работя в сферата на изграждането на уеб сайтове – уеб специалист и мениджър проекти. През 2008-ма ме избраха да членувам в УС на Международната федерация по футбол на маса. Аз съм единствената жена в него. Заемам тази длъжност по желание и за работата си не получавам възнаграждение. В началото на тази година бях преизбрана за нов период от 4 години. От 2008-ма съм и съдия по футбол на маса, след като минах курс и издържах изпитите. От 2010-та година съм и национален съдия. През 2012-та във Франция съдийствах на женския финал. И тук съм единствената жена. Съжителството с братята ми винаги ме е карало да искам да се състезавам и това, че те спортуваха, сякаш го правеше по подразбиране задължително и за мен. Още от малка спортувах редовно. Тренирала съм близо 2 години плуване. След това 2 години волейбол в университета. От 2007-ма

година започнах да тренирам и народни танци – нещо, което сякаш ми помагаше да се представям добре и във футбола на маса. Когато ми е необходима допълнителна подготовка, тренирам и във фитенс залата. Открих джагите когато бях на 16. Много ми паснаха – в тях има много мислене, бързина, техника, умения, концентрация, психика и издържливост (наред с много други качества, които трябва да притежава един състезател). Но това, което най-много ми харесва, е надиграването с опонента, стремежът за победа и адреналинът! Адреналинът е моят наркотик – обожавам да играя под напрежение, при равностойна игра и близък резултат. Усещането е наистина невероятно – да играеш на турнир с цел победа, знаейки, че се изправяш срещу трудни и подготвени съперници. Въпреки че играя от ученичка (2000-та година), от 2006-та тренирам футбол на маса и ходя по международни състезания. Към момента имам 2 джаги у нас и тренирам както в клуба, така и със спаринг партньори и сама вкъщи.

ВИЖ! МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

КОЛЕЛОТО НА ВРЕМЕТО

Официално на осми януари 2013-та година на бял свят излезе дългоочакваната от многобройните любители на фентъзи жанра последна книга от поредицата „Колелото на времето”. Тя носи името „Спомен за светлина” и както и последните две книги преди нея, е написана от Брандън Сандерсън, който за целта използва ръкописите на вече покойния създател на сагата Робърт Джордан. Началото на една от най-мащабните фентъзи серии е поставено през далечната 1990 година с издаването на първия от четиринадесетте тома със заглавие „Окото на Света” и до момента са продадени над 30 милиона копия. Като типичен представител на жанра, сагата описва вечната борба между Доброто и Злото във всичките и измерения: както на бойното поле, така и в самата същност на главните герои. Още с появата си „Колелото на времето” приковава вниманието на читателите с изключително пространствения си и многопластов сюжет. Многобройните характери, чиито съдби и приключения се преплитат в хилядите страници на поредицата, техните метаморфози и неочакваните обрати в действието, на които ни правят свидетели Робърт Джордан и в последствие Брандън Сандерсън, превръщат четенето на всяка една книга от поредицата в истински пир за фантазията на читателя. Задълбоченото описание на образите и

WWW.VIJBURGAS.COM

тяхната еволюция в хода на историята по един странен и в същото време чудесен начин ни кара да откриваме себе си във всеки един от тях. В продължение на четиринадесет книги, за написването на които са били нужни близо 23 години, Робърт Джордан ни прави свидетели на превъплъщението на Ранд, Мат, Перин, Егвийн и Нинив от обикновени младежи от едно малко село (Две Реки), които си мислят, че Злото съществува само в приказките за сплашване на децата, до водачи на армията на Светлината в Последната битка (Тармон Гай Дон), където те ще се изправят срещу легионите на Тъмния. По пътя си срещат много съмишленици и още повече врагове, всеки от които им помага по свой собствен начин да израснат и да понесат на плещите си съдбата, която им е определила Шарката. „Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди.” Така започва всяка една от четиринадесетте книги от поредицата „Колелото на времето” и сякаш предрича собствената си съдба. Сигурен съм, че думите ми ще бъдат потвърдени ако не от всички, то поне от голямата част от любителите на фентъзи романите, които са имали възможността да се потопят в невероятния свят на Робърт Джордан. A на тези, които тепърва им предстои това удоволствие, единствено мога да кажа: Завиждам ви!

Фентъзи Като литературен подстил на фантастиката, фентъзи романите нашумяват през 60-те години на миналия век и бързо заживяват свой собствен живот извън страниците на книгите под формата на настолни игри, филми и дори социални общества, обединени от любовта си към вълшебните светове. Този факт се дължи на неограниченото поле на действие на авторите, докато създават творбите си. Заедно с това читателите имат още по-голяма свобода на възприятие, която превръща всеки написан ред в милиони различни картини. Като контрапункт на заобикалящата ни действителност, пълна с ограничения и чисто физически граници, фентъзи жанрът придобива все по-осезаемо влияние върху други форми на изкуство. Въпреки че са вдъхновени предимно от митове и легенди, фентъзи сюжетите предлагат много повече препратки към реални събития и ситуации в човешката история, отколкото човек би могъл да си представи преди да се потопи в приказния им свят. Това от своя страна превръща самите тях в нещо много повече от приказки. текст: Иван Гайдаров - Гайдата

ВИЖ! ПОСОКИ

снимка: Георги Величков

Встрани от маршрута селото призрак Одринци Източните родопи са от малкото незасегнати от предприемачи и бетон местенца в красивата ни, но изстрадала земя. Там все още може да се видят автентични местенца, в които времето е спряло. Точно това ти дава уникалното усещане да почувстваш как са живели хората там в съвсем друга... далечна епоха.

WWW.VIJBURGAS.COM

Село Одринци (Ивайловград). До 1934 г. името му е било Халачли - от арабски и персийски през турски, идва от ‘халачия’, даракчия на памук. Почти всички тамошни жители са преселници от Беломорска Тракия. Селото попада в граничната зона и това е запазило донякъде неговия автентичен вид такъв, какъвто е съществувал и преди век. Днес има съдба на село – призрак, с население 4 души.

Неземните, огромни като прогимназия, измазани с жълта кал кирпичени бубарски къщи от края на 19 век придават неописуема мистична и гротескна атмосфера на мястото. С тях е бил свързан поминъкът на селяните от близкото минало. В тях хората живеели на третия етаж, на първия отглеждали добитък, а на втория - копринени буби.

текст и снимки: Краси Манолов

Врата към бъдещето.... Улиците са празни, много от сградите отдавна са необитаеми, но все още носят белези на миналото, стари социалистически табели с лозунги от други времена. Тук 2004 г. е сниман филмът на режисьорката Зорница Попганчева, позната като Зорница София, „Мила от Марс”. Каква по-добра обстановка „вдън земя” е можела да намери авторката за своята творба. WWW.VIJBURGAS.COM

Някога в този край са живели много заможни хора, натрупали пари от коприната бубарството. Сега картината е друга - зейнали прозорци, отворена врата и разхвърляна покъщнина, която не е необходима на никого вече... Разпилени съдби, недовършени любови... животът с цялата си вулгарна красота и смесен вкус на радост и скръб....

Накрая на селото стои притихнала като стар ветеран от битките с времето красивата някога църква с много византийски черти. Разпилените надежи и изгубената, изветряла вяра в бъдещето сякаш са намерили своя физически израз именно тук... Вечната битка между красотата и хаоса продължава..

ВИЖ! ХАРМОНИЧНО

КРЪВОтърсене и КРЪВОдар ване За всеки относително здрав човек необходимостта от кръв по никакъв начин не се явява в ежедневието. Но точно защото сме здрави, можем да дарим кръв на тези, които се нуждаят от нея. Кръвта е безценна течност. Безценна, защото не може да има цена. Това мислене все повече се налага в България и през последните години броят на кръводарителите нараства постоянно. През 2012-та година бяха проведени няколко кръводарителски кампании, на които се отзоваха над 130 000 души в цялата страна. В кръводарителските кампании участват много млади хора, повечето от тях студенти. Увеличава се и броят на хората, които даряват кръв многократно. Всеки има своите съображения “за” или “против” доброволното кръводаряване. Но ако се колебаете, ето няколко факта.

Даряването на кръв спомага за намаляването на обема кръв в тялото и помага за здравословна кръвна плътност или приток на кръв. Ако сте мъж или пък жена след менопауза, периодичното даряване на кръв е изключително важно, тъй като то помага за намаляване на прекомерното количество желязо в кръвта ви. Увеличават се защитните сили на организма и се стимулира процесът на обновяване на кръвните клетки. За да станете кръводарител, следва да сте в добро общо здраве и без противопоказания, на възраст от 18 до 65 години. За мъжете се разрешава кръводаряване до пет пъти годишно, а за жените – до четири, с интервал между две кръводарявания минимум осем седмици. Добре е поне два-три дни преди кръводаряване да се храните

снимка: sxc.hu

редовно и с по-високо енергийна храна, разнообразна по състав, тъй като по този начин ще повишите качеството на дарената кръв, както и устойчивостта на организма си. Трябва да пиете и минимум 1,5 литра вода на ден. Кръвта, която сте дарили, като количество се възстановява за едно денонощие, а като качество - за три-четири седмици. И тъй като ние сме свикнали да се отзоваваме на призиви и кампании, ще цитирам хората от Кръвния център в Бургас: „За нас всеки ден е кампания по кръводаряване, тъй като болните нуждаещи се са много”. Единственият Център по Кръводаряване в област Бургас се намира на ул. „Стефан Стамболов“ № 73 – 056/ 810 565; от 7.30 до 18.30 без почивен ден текст: Доротея Янакиева

WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ! В СЕПИЯ

Еврейското училище в Бургас на празника “Пурим”, 17 март 1946г. снимка: личен архив на Ивета Бенрей

Евреите в бургас WWW.VIJBURGAS.COM

Верни на убеждението си, че Бургас е уютен дом за различни етноси и култури, в този брой решихме да погледнем към миналото на една от тях – еврейската. Още повече, че тази година на 10 март евреите в България отбелязват една много важна годишнина – 70 години от спасяването им през Втората световна война или Пурим на българските евреи. Наименованието „пурим“ идва от един древен еврейски празник, който носи същото име. На него се отбелязва освобождението на евреите от Вавилонско робство. През цялата си хилядолетна история евреите са били подлагани на гонения. Това е и причината те да се заселят масово на Балканския полуостров. През 1492 година крал Фердинанд ІІ Арагонски и кралица Изабела Кастилска издават документ, останал в историята като Декретът от Алхамбра. Според него всички поданици на Испания трябва да изповядват християнството под заплаха от гонения и изтезания. Това принуждава евреите, населяващи империята, известни като сефаради, да я напуснат. Те се насочват към Северна Африка и към Балканите. В новите си родини пристигат със своя специфичен език – латино, който представлява испански с примеси на иврит, както и с особената си кулинарна традиция. И тъй като Бургас във вида, в който го познаваме, е град от след Освобождението на България, ще направим един рязък скок във времето, за да се озовем

някъде в средата на 19 век в Стара Загора. Оттам са първите сведения за семейството на един от най-уважаваните и проспериращи еврейски родове в Бургас – този на лекарите Асса. Историята ни разказа доктор Сабето Асса, дългогодишен лекар в Окръжната болница на града. Семейството ми са потомци на евреите сефаради. Първите сведения, които имам аз, са за дядо ми, който е живял в Стара Загора. Най-вероятно по икономически причини, по-късно той се мести в Бургас. Казвам по икономически, тъй като след Освобождението на България Бургас е най-бързо развиващият се град в Югоизточната част на страната. Тук се ражда и баща ми през 1895 година. Той беше млекар и през лятото работеше по селата. В града имаше магазин за млечни продукти на най-голямата търговска улица „Фердинандова“. Иначе повечето ми роднини също са лекари. В Бургас евреите никога не са били изолирани. Техните дюкянчета по „Александровска“ и ‚Фердинандова“ дори са придавали специфичен облик на града. По спомени на бургазлии, след като много от тях са се изселили в Израел, част от очарованието на главните улици е изчезнало. В нашия град евреите никога не са населявали и отделен квартал, макар че повечето от тях са обитавали старата част

WWW.VIJBURGAS.COM

на Бургас - от пристанището до синагогата. Храмът е бил и тяхно място за срещи и комуникация. Еврейският молитвен дом в Бургас е завършен през 1909 година, като за построяването му пари са дали всички еврейски семейства в града. Интересен факт е, че според едно преброяване след Освобождението евреите в Бургас са били почти колкото етническите българи. Та с общи средства и усилия, общността е изградила своя храм. Сградата е по проект на италианския архитект Тоскани, който е автор и на Софийската синагога. И в двете постройки може да се види почеркът на мавританската архитектурна школа, което е една препратка към испанския произход на нашите евреи. Друго средищно място за това малцинство е било еврейското училище на мястото, на което днес също има училище, а се помещава и местната организация „Шалом“. За него ни разказва друга потомка на стар еврейски род от Бургас – доц. Ивета Бенрей: След 1944 година, когато еврейското училище беше възстановено, аз започнах да уча там. Бяхме много деца от първо до четвърто отделение. Мястото не стигаше и затова учехме заедно първо и трето и второ и четвърто отделение. Преди училището да отвори врати, в сградата му се е намирал полицейски участък. И когато разчистваха мястото, откриха в мазето много кости

на хора, които са били истезавани там. Иначе училищният живот съвсем не беше неинтересен. Имахме една много вдъхновена учителка – Клара Нисимова. За празника Пурим тя устройваше цели сценки. Като цяло всички празници в училище бяха отбелязвани много тържествено. По иврит ни преподаваха Мати и Грасия Албухайри. Грасия е известна днес като активна писателка. В училището по времето на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ се създаде аналогична на еврейска основа „Ашумер Ацеир“. В нея се развиваше фантазията на децата и им се даваше информация за живота на хората в Израел, по света, най-вече в Съветския съюз. Излизаха и стенвестници. От езика, който изучавахме, никой нищо не запомни, защото минахме само първата читанка. После се учреди държавата Израел през 1948 година и почти всички евреи от Бургас се изселиха там. Еврейската общност в Бургас е задружна и днес. Нейните членове се чувстват добре в града ни, може би защото бургазлии винаги са ги приемали като свои. Дори по време на тежките времена през Втората световна война омраза не е имало. Едно признание в тази посока е отличието, което град Бургас ще получи от националната еврейска организация „Шалом“ по повод 70 години от спасяването на българските евреи.

ВИЖ! ГРАДСКИ ХОРА

МАРИЯ, 27 Здрасти, аз съм Мария С. или missmims. Занимавам се с урбанизмография или фотонизъм. Или поотделно, в зависимост от случая. Около мен искам да виждам живи погледи. Когато имам властта променям себе си, когато я нямам - пак. Освен това ми се иска да променя системата на образование в държавата. Когато порасна ще стана физик и математик и ще открия/подпомогна откриването на космическите полети чрез хипер скок.

WWW.VIJBURGAS.COM

29 14 31

BURGAS 1

Skate and blade spot

Floral

Summer theatre

The Bridge

Cultural centre Sea Casino

Regional library

Тhe Clock

Тrain Station

Burgas Municipality

Burgas Ethnographic Museum

Regional Archeological Museum

19 Hospital 20 Parking

10 Burgas Тheatre 11 Тroikata Sqr.

21 Union of artists Gallery 22 Burgas Art Gallery 23

Barbossa 2B Serdika str.

Tea House 4 Troykata sqr.

ZEN Asian Cusine 25 Sushi & Bar 4 Baba Ganka sqr

26 Piccadilly Izgrev, 147

St. St. Kiril and 12 Methodius Church

Solle Restaurant 27 Izgrev, 147

13 Burgas Courthouse

100% CORK Zornitza, 50

16 15

14 Burgas Free University 29 Mall Galleria Burgas 6 Yanko Komitov str. 15

Burgas Opera and Ballet theatre

Playground 6 Yanko Komitov Str. 9

16 State Puppet Theatre 31 Pure Fitness, Mall Galleria 6 Yanko Komitov Str.

1 26 2 27 19 28 1

1 6 18 7

22 21