ÔÅÂÐÓÀÐÈ 2014
БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ
БРОЙ
19
Издава се от:
Екип:
Creative Cat Design ltd. Бургас, жк Лазур, бл.20 creative_cat@abv.bg 089 68 043 68
Издател: Камелия Величкова office@vijburgas.com
Виж! Бургас 2012 Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. Тираж: 5000бр. Разпространява се безплатно в над 150 подбрани обекта.
Мениджър: Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com Отговорен редактор: Гергана Костова text@vijburgas.com Автори в броя: Гергана Костова Иван Гайдаров - Гайдата Маргрета Костадинова Камелия Величкова Дилян Еленков
wi-fi места паркинг доставка
детски кът
жива музика Dj
Фотографи: Георги Величков Дмитрий Ягодин Елена Героска Камелия Величкова Маргрета Костадинова Корица: Константин Костадинов
тераса
градина / двор
кухня
Дизайн и предпечат: Creative Cat Design ltd. Печат: "Хеликс прес" ЕООД Партньори: Сдружение OHG festivals.bg biblio.bg БНР Бургас burgasdunews.info Globul Books
Виж! повече онлайн vijburgas.com Виж! Бургас @facebook Виж! Бургас @twitter Електроннo списание свалете от biblio.bg и globulbooks.com
февруари 2014
4
12
Съдържание СЮЖЕТИ АКЦЕНТ 4 MENAR Film Festival 6 Възвишение 8 Zaarura Edition 9 Възгледите на един учител за всеобщата просвета В КАДЪР 12 Йордан Тодоров БАР-ПЛОТ 16 Заведения ОТ ВИТРИНИТЕ 20 Магазини WWW.VIJBURGAS.COM
В ДВИЖЕНИЕ 21 Спорт и забавление
СЦЕНАТА 22 Културна програма
ТЕМА 24 Пространство
ПОСОКИ 32 Странджа - магия и легенда В СЕПИЯ 34 Жени Патева
ГРАДСКИ ХОРА 36 Яна ARTIST CORNER 37 Елина Кръстева
МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 26 Прозорците на Лара
КОЙ ГОВОРИ 28 Мартин Михайлов
В ДЕТАЙЛ 38 Fabric Culture КАРТА Виж! Карта на Бургас 2
Хората – това е фокусът в новия брой на „Виж! Бургас”. Необикновените хора, които срещаш на неочаквани места. Ние имахме късмета да съберем няколко от тях в следващите страници. Стивън Апостолоф е най-успелият българин в Холивуд, роден през 1928 година в Бургас. За да стигне до Меката на киното, той пропътува хиляди километри по суша, въздух и море, преминава през безброй премеждия и превъплъщения. Журналистът и кинокритик Йордан Тодоров прави единствения български филм за този неизвестен в родината си герой, за който ни разказа в рубриката „В кадър”. За десетилетието на субкултурите и влиянието, което те оказват днес, си поговорихме с Мартин Михайлов – част от екипа, който създаде и развива култовия бар в Студентски град „Строежа”. Жени Патева е една от най-впечатляващите личности в България, живяла в първата половина на 20-ти век. Тя е пионер в почти всичко, с което се захваща. Бори се за правата на жените, издава вестник от дома си в Бургас, обикаля света, защитавайки мира, свободата и равенството. Ще ви разкажем и за всички вдъхновени и креативни хора в града, които чрез своята работа правят живота ни по-интересен.
Гергана Костова отговорен редактор
WWW.VIJBURGAS.COM
3
Позор и OHG представят
24 - 26 февруари
MENAR Film Fest За втори път в Бургас от 24 до 26 февруари ще гостува MENAR Film Festival. Този път селекцията включва три игрални и три документални филма, свързани с културата на ислямския свят. „Алмания: Добре дошли в Германия“ на режисьора Ясемин Шамдерели е забавна история за едно турско семейство, живеещо в Германия, начело на което стои най-възрастният член на фамилията - дядото. Изглежда, че всеки един от огромната фамилия има свое мнение относно немско-турското си възпитание и собствена степен на асимилация – така че, когато по време на вечеря дядото заявява, че е закупил къща в Турция и би искал всички семейно да я посетят, той среща сериозен отпор. Какво се случва нататък ще разберете, ако посетите прожекцията на филма. Другото турско предложение е „Джазът в Турция“ на Бату Акьол. Филмът изследва взаимодействието между WWW.VIJBURGAS.COM
турската джаз музика и нейните музиканти като прави паралел и с историята на страната. Третото заглавие от южната ни съседка е „Рубинената нощ“, което е своебразна интерпретация на историята на Шехерезада. Това е тяхната първа брачна нощ. Както нощта, така и цялата им сватба трябва да бъде според традициите и обичаите, за да не изложи булката доброто име и честта на рода. Това, от което се страхува най-много тя, тепърва предстои консумацията на брака им. В ролята на сладкодумен разказвач влиза младоженецът, който подтикван от изплашената си съпруга, разказва увлекателни истории цяла нощ. В рамките на бургаското издание на MENAR Film Festival ще бъде представена и лентата „Couchsurfing: Легло за теб на всяка крачка“. Филмът проследява пътуването на Александра Лис, която с помощта на сайта за разменно гостуване couchsurfing.org успява да посети 21 държави на
6 континента за 7 месеца. Във всяка една държава Александра преживява уникални мигове и се запознава отблизо с местните традиции, благодарение на своите домакини, които освен безплатен подслон, й осигуряват и незабравими изживявания. В бургаската програма е включен и „Чувал с брашно“, който разказва историята на едно осемгодишно мюсюлманско момиче от Мароко, което живее в католическо сиропиталище в Белгия, а по-късно заминава за затънтено мароканско село. Последното заглавие е чешкият „С трабант из Африка“, който пък ще ни направи съпричастни към едно изпълнено с приключения пътуване от Либия до нос Добра надежда. Повече информация за фестивала и програмата му четете на vijburgas.com през февруари.
5
“Възвишение”
WWW.VIJBURGAS.COM
Текст, определян от критици и публика като събитие за съвременната българска литература, талантлив и доказал себе си екип и легендарен период от нашата история. Това са съставките, които се замесват в спектакъла „Възвишение” по едноименния роман на Милен Русков. Книгата излезе през 2011 година и веднага привлече вниманието към себе си. Определяна като „най-големия езиков експеримент в българската литература” и „ липсващия български роман, написан 130 години по-късно”, тя разказва историята на Гичо и Асенчо малко бунтовници, малко разбойници - в авантюрите им
6
с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак. Голямо богатство на текста е езикът, който Милен Русков използва. Автентичната лексика връща читателите във Възраждането, кара ги да се заливат от смях и сякаш прави образите “от плът и кръв”. Във връзка с историческата епоха, в която се развива действието, Бойко Пенчев пише във в. Капитал: „Ние нямаме такава книга. Възраждането е език и епоха, които училището и политиците са умъртвявали с клишета в продължение на десетилетия. Затова през 90-те години на 20 век, когато падането на комунизма сякаш ни предлагаше да преосмислим WWW.VIJBURGAS.COM
всички идеологии и трафарети, се появи смътната утопия за едно друго Възраждане – отвъд национализма и задължителната почит (...) От всичко това не произлезе кой знае какво, но ето че посред постпреходното безвремие сега се появява романът на Милен Русков "Възвишение", за да повдигне хоризонта на душевното ни угнетение.“. С едноименния спекактъл на сцената на Пловдивския драматичен театър се завърна режисьорът Иван Добчев. Един от създателите на театрална работилница „Сфумато“ приема текста като предизвикателство и казва, че ако не си дадем ясна сметка за нашата история, то нищо добро не ни чака. Именно
една такава ревизия на най-мечтателното време в българските летописи предлага „Възвишение“. При това поднесена с голяма доза хумор. В главните роли в постановката ще видим Бойко Кръстанов и Асен Блатечки. Драматизацията на текста пък е дело на друго име в българския литераутрен живот – Александър Секулов, автор на книгите „Господ слиза в Атина“, „Гравьор на сънища“, „Островът“. „Възвишение“ гостува на бургаска сцена на 24 февруари в залата на Държавната опера от 19 часа.
7
Zaarura Edition Художници от Ливан, Франция, Италия, България и Англия ще представи през февруари галерия „Contemporary Art Society Georgi Andonov”. Експозицията обединява автори, които работят с ливанския галерист Фади Могабгаб. В Бургас те ще гостуват със свои графики. Рафик Майзуб е един от най-нестандартните художници на съвременната ливанска арт сцена. Картините му са до болка чувствени, саркастични и изпълнени с напрежение. Роден в Йордан, популярността на Майзуб като творец отдавна е надхвърлила пределите на тази страна. Не по-малко съвременна и нестандартна е и ливанката с френски произход Фантин Самаа. Текстописец, композитор и изпълнител, тя търси нови средства за себеизразяване, които открива в рисуването. Фантин рисува предимно „портрети” на животни, в които търси благородството на звяра и човешкото в неговите черти. Художничката излага в нетрадиционни пространства като кафета, барове, хотели. Друг ливански участник в изложбата – Моник Ризкала
WWW.VIJBURGAS.COM
Чебли, също открива своето увлечение по изкуството след като се развива на друго поприще. Започнала образование по политически науки, в последствие се насочва към картините. Прави първата си самостоятелна изложба преди две години. В естетиката на 19 век пък ще ни върне французойката Изабел Розо. Вдъхновение за своите работи тя намира в социалния живот и литературата на това столетие. Розо редовно прави изложби в Париж, Токио, Бейрут и Лондон. В английската столица работи единствено с галерия „Portal Painters”, създадена преди повече от половин век. Английското участие в експозицията е в лицето на Крис Антем. Художникът, който през 2008 година напуска Лондон, за да търси вдъхновение в живописните селца на Англия, днес излага в Бейрут, Адис Абеба и английската столица. Интересен цикъл в творчеството на Антем са работите му, рисувани върху животинска кожа. Те са създадени в етиопско арт студио в периода 2011 – 2012
година. Италианката Елена Монцо също ще се включи в експозицията. Нейните картини са фокусирани върху изследване на женското тяло и акта на артистично реконструиране на света. Тя използва акрил, графит, грим и текстил. Художничката излага в цяла Италия, участвала е в експозиции и в Куба. Жан Марк Наа също ще представи свои работи в Бургас. Ливанският творец е завършил Ecole Nationale Superieure des Beaux Arts в Париж. Прави самостоятелни изложби и участва в общи експозиции в Ливан, Канада, Франция, Дубай, Англия, Белгия, Кувейт и Сирия. Негови картини са част от колекцията на British Museum. В изложбата със свои работи ще се включат бургаският художник Добрин Вътев и Георги Андонов, създател на Contemporary Art Society, който ви представихме в януарския брой на „Виж! Бургас”. Експозицията “Zaarura Edition” се открива на 1 февруари в „Mall Galleria” и ще гостува до края на месеца.
8
Едва ли има нужда да ви представям Камен Донев. Всеки, смял се през сълзи на скечовете на инженер Донев или на Възгледите на един учител за народното творчество, вече е заинтригуван. Този път той ще представи на бургаската публика възгледите си за народната просвета – тема, която със сигурност си заслужава да видим през очите на един от най-проницателните и оригинални будители на нашето време. Ето и част от спектакъла, който ще можем да
WWW.VIJBURGAS.COM
гледаме на 27 февруари от 19:00 часа в зала НХК. „Чужденците обичат да шофират по нашите пътища, защото те водят в неизвестни посоки без табели. Обидно е някак да пише “Щутгарт 250 км” и наистина след 250 км да дойде Щутгарт. Къде е изненадата, трепетът пред неизвестното? Пътищата ни са тъмни, с кратери. Излизат някакви хора, които те санкционират. През два-три метра има размазани коте, куче, таралеж, лъв, човек. Отстрани комбайнери ровят за
злато. Пътната маркировка само загатва за себе си. Ето табела “Созопол 100 км”. След 100 км виждаш табела “Созопол 250 км”. Това те кара да мислиш, да виждаш отвъд видимото. Самите табели често са простреляни от куршуми. По едно време край пътя някакъв човек ака. До него акат съпругата му и децата му. До тях бабата повръща и го запокитва. От това се е родила дисциплината хвърляне на чук.”
9
къде?
ПРЕЗ ФЕВРУАРИ
целувки за кафе
LOVE STINKS! LETS DRINK!
В най-романтичния ден от годината ви предлагаме една възможност да засвидетелствате любовта към половинката си като я целунете страстно на територията на Cafe Del Sol. За тази целувка ще ви наградят с чаша ароматно италианско кафе Baristo. Cafe Del Sol ви пожелава да се забавлявате и да си подарявате повече вълнуващи моменти и ви канят да започнете с подарена доза любов на 14 февруари. Очакват ви от 07:30 до 17:00 ч. на ул. Александровска 147 А
Едно по-различно изживяване за 14-ти февруари ще ни предложат от клуб Lime. “LOVE STINKS! LETS DRINK!” е парти, което чества едновременно празника на влюбените и празника на виното, като обаче вместо розови сърца и мелодраматични мелодии, в клуба ще ви очакват шотове за всички необвързани и свеж танцувален хаус от Pheel и Danny Slim. Ако искате да се скриете от клишетата, вашето място за 14-ти февруари е клуб Lime.
WWW.VIJBURGAS.COM
Жул Паскин
„Голямата любов на френския „терорист” Абел Рамбер” разказва за живота на художника Жул Паскин, видян през очите на най-големият познавач на творчеството му в света. Режисьор на филма е Атанас Киряков, който снима част от кадрите на изложба на Паскин, куратор на която е самият Рамбер. Филмът се прожектира в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски”, където до края на февруари можете да разгледате експозицията „Жул Паскин: от Видин до Париж”.
10
снимка: Елена Героска
WWW.VIJBURGAS.COM
12
Йордан Тодоров Работил си като редактор и журналист на свободна практика в различни медии. Какво те провокира да търсиш необикновените човешки истории? Хората са любопитни към историите на себеподобните. Предполагам аз не съм изключение.
Йордан Тодоров e кинокритик, журналист и режисьор на документални филми. Поводът да поговорим с него е филмът му "Dad Made Dirty Movies", който ни среща със Стивън Апостолоф - най-успелия българин в Холивуд. За разказването на истории, героите в тях и съхраняването на паметта – в първото интервю на Йордан Тодоров за бургаска медия. WWW.VIJBURGAS.COM
Кои са най-интересните истории, които си разказал? Не бих могъл да направя класация, защото всяка една от историите, които съм разказал, е уникална. Все пак след много години на разказване на истории разбрах, че най-добрият разказвач си остава животът. Разкажи накратко на нашите читатели кой е Стивън Апостолоф? Стивън Апостолоф (1928-2005) е бивш политически затворник, плейбой, режисьор на второразредни еротични филми, баща на пет деца и един от основателите на първата българска православна църква в Лос Анджелис. Но преди всичко и
най-вече, Апостолоф е най-успелият българин в Холивуд, за когото никога не сте чували. След успешен пробив в Холивуд през 1957 г., през 60-те и 70-те Апостолоф става един от бащите на жанра сексплойтейшън – нискобюджетни еротични филми, които използват секса, за да вкарат зрителите в киното. Апостолоф работи в тандем с легендарния Ед Ууд, чието име нашумя с едноименния филм на Тим Бъртън, с участието на Джони Деп. Двамата правят „Orgy of the Dead“ - първият еротичен хорър мюзикъл в света и безспорен връх на лошия вкус в киното. Впоследствие Апостолоф и Ууд заснемат още много филми заедно и се превръщат в един от най-емблематичните тандеми в Холивуд. Как научи за неговата история? Борис Байков, приятел и киноман, един ден ми изпрати мистериозен имейл от едно изречение - "Виж кой е режисирал еротичните сценарии на Ед Ууд." Аз 13
кредит плакат: АГИТПРОП & Stephen C. Apostolof Estate
проверих и останах поразен. И тогава и сега за мен е загадка как в епохата на интернет Апостолоф беше успял да остане абсолютно неизвестен в собствената си страна. Донякъде си го обяснявам с това, че предвид естеството на филмите, които е снимал, той винаги е използвал псевдоним в работата си.
Апостолоф заедно с още няколко други души е осъден. Прекарва година и половина в затвора и малко след като излиза на свобода бяга от България, скрит в трюма на финландски товарен кораб. Това става навръх 3 март, 1948 г.
Как живеят днес героите в “Dad Made Dirty Movies“? Кога разбра, че Стивън Третата съпруга на Апостолоф Апостолоф ще стане твой живее в каравана, някъде из герой? пустошта на Аризона. Харви Знаех още от самото начало. Шейн, един от най-близките Животът на Апостолоф е приятели на Апостолоф и архетипната история за актьор във всичките му възхода и падението в Холивуд, филми, днес е пенсионер и която сякаш е измислена в живее във Ван Найс, самия Холивуд. Калифорния. Българката Надежда Добрев, актриса от Докато правеше култовия филм "Оргията на проучването си, научи ли мъртвите", продължава да повече за живота на Стивън ходи на кастинги в Холивуд и Апостолоф в Бургас? участва с малки роли в Научих доста за ранните различни независими години на Апостолоф в Бургас. продукции. Биографът на Ед Разговарях с някои от Ууд Рудолф Грей, по чиято приятелите му от детинство, с книга е заснет филма с Джони които е вършил обичайните за Деп, работи по най-голямата всяко хлапе щуротии. През ретроспектива на Ууд, която 30-те Апостолоф учи в ще се състои в престижния престижното Дойче Шуле. център Anthology Film Archives След идването на комунистите в Ню Йорк през май. на власт през 1944 г. участва в 84-годишният Тед В. Майкълс, нелегална организация за асистент оператор в "Оргията свалянето на режима. на мъртвите", наскоро започна Заверата е издадена от снимки на новия си филм, вътрешен човек на полицията и наречен Paranormal Extremes: WWW.VIJBURGAS.COM
Text Messages from the Dead. Петте деца на Апостолоф са пръснати в няколко щата, но никое от тях не е в киноиндустрията. Кристофър, най-малкият син на Апостолоф, наскоро започна работа в Canadian Railways, което е доста иронично, защото баща му работи на същото място в началото на 50-те години, когато за кратко живее в Канада. Как се е развила B-movie културата от 60-те до наши дни? Хммм... Това е прекалено обширен въпрос, на който не се наемам да отговоря в няколко изречения. Все пак мога да кажа, че почитателите на нискобюджетните B-movies днес са една доста активна общност, което гарантира, че жанрът ще продължи да живее и занапред. С какво най-силно те вълнува миналото и те провокира да бъдеш негов разказвач? Не бих казал, че се възприемам като "разказвач на миналото". Просто една част от историите, които ме вълнуват, са се случили тогава и веднъж, когато бъдат разказани, е по-малко вероятно те да бъдат забравени. 15
Клубове и барове
Barbossa Бургас, ул. Сердика 2Б гърба на Триа сити център тел. 0879 82 02 02 раб. време: 08:00 - 02:00ч
club Insight Бургас, ул. Митрополит Симеон 5 тел.: 0886 922 275 раб.време: 17:00-05:00
Backstage
Програма
Бургас, ул. Княз Борис I, дом НХК тел. 089 910 6099 раб. време: 08:00 - 02:00
01.02 Funkusion 08.02 Brezo 22.02 Junkfool 28.02 Valentine
Cafe del Sol Бургас, Александровска 147 А раб.време: пон - пт 07:30 - 23:00 съб - нед 08:00 23:00 facebook.com/CafeDelSolBurgas
Cafe & Bar Bar'celona Бургас, ул. Александровска 16 тел.087 991 9050 раб. време: 07:30 - 02:00
Bar Royal Бургас, ул. Екзарх Йосиф 12 тел. 087 737 3607 раб. време: 18:00 - 04:00
LIME drinks & friends Бургас, ул. Васил Априлов 16 раб.време: 19:00-04:00 тел.: 089 653 96 26
WWW.VIJBURGAS.COM
Vista Mare City Бургас, ул. Митрополит Симеон 6 раб.време: 10:00-24:00 тел.: 0885 858 533
16
Restaurant Primoretz Бургас, ул. Александър Батенберг 2, х-л Приморец раб.време: 07.00-24.00
Ресторанти
Retоush Бургас, пл. Баба Ганка 4 раб.време: 10:00-02:00
Happy Bar & Grill Бургас, х-л България Бургас, к-с Лазур, с/у Пантеона раб.време: 11:00-23:00
Rose Бургас, ул. Богориди 19 раб.време: 09:00-24:00
Luxor Бургас, ул. Булаир 27 раб.време: 07:30-23:30 Neptun Бургас, Централен плаж раб. време: 09:00-00:00ч
Ромео и Жулиета Бургас, ул. Сердика 6 тел: 0888 753476 0884 400 202 раб. време: 11:00 - 23:00
vistamare.bg Бургас, ул. Митрополит Симеон 6 (входа на паркинга на х-л България) тел. 0885 858 533
Rubayat Avenue Бургас, ул. Оборище 1 раб.време: 09:00-24:00 Rubayat Casa Vino Бургас, ул. Шейново 32 раб.време: 11:00-24:00 Rubayat Garden Бургас, к-с Славейков, бл.135 раб.време: 09:00-24:00 Rubayat di Mare Бургас, до Хотел Парк раб.време: 10:00-24:00 Rubayat Music Бургас, Триа Сити Център раб.време: 09:00-24:00 ZEN Asian Cuisine Sushi & Bar Бургас, пл. Баба Ганка 4 раб. време: 11:00 - 00:00ч Tea House “Чай във фабриката” Бургас, пл. Тройката 4 раб. време: 08:00 - 20:00ч
Jersey Бургас, ул. Вардар 27, до БСУ раб.време: 08:00-24:00 Fancy Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00 Malibu Sunset Бургас, ул. Георги Кирков 3 раб.време: 07:00-23:00 Romance Бургас, ул. А. Велики 4 Бургас, ул. Княз Борис 37 Бургас, парк Славейков, до бл.62 раб.време: 08:00-11:00ч
Бирарии Bulevard Бургас, ул. Богориди 60, раб.време: 10:00-24:00
Булаир Бургас, ул. Булаир 7 раб. време: 08:00 - 22:30ч събота и неделя: с резервации
Grolsh Бургас, Приморски парк, до Флората раб.време: 10:00-01:00 Бургас, ул. Митрополит Симеон 6 раб.време: 10:00-01:00
Винарна Океан Бургас, ул. Мара Гидик 17 раб.време: 11:00-24:00
Стария Капан Бургас, Приморски парк Крайбрежна алея раб.време: 08:00-24:00
Златна котва Бургас, ул. Богориди 64 раб.време: 10:00-24:00
Тропикана Бургас, Приморски парк, с/у Бункера раб.време: 07:00-24:00
Златна рибка Бургас, ул. Цар Симеон 3 раб.време: 09:00-23:00
Кафенета
Gusticceria foods Бургас, ул. А. Мицкевич 7 тел.: 089 850 5325 раб.време: 11:00 - 20:00
Bacardi Club Бургас, ул. Александровска 51 раб.време: 07:00-02:00
Пицарии
Broadway Бургас, ул. Силистра 4 раб.време: 07:00-02:00
Incanto Бургас, пл. Баба Ганка 4 Mall Galleria, бул. Янко Комитов 6 раб.време: пн-сб: 09:30-24:00 нед: 11:00-24:00
WWW.VIJBURGAS.COM
Café del Roma Бургас, Триа Сити Център City’s Café Бургас, бул. С. Стамболов 52 раб. време: 07:00-23:00
Malibu Бургас, ул. Георги Кирков 3 раб.време: 00:00-24:00 Mojito Бургас, ул. Богориди 38 тел. 0878 19 28 96 Unison Бургас, ул. Александровска 67 раб.време: 06:30-24:00 Wake up café & bar Бургас, ул. Яворов 5 раб.време: 08:00-24:00
сладкарници "Захаро" Бургас, ул. В. Петлешков 6 тел: 056 832 702 "Захаро" Поморие Поморие, ул. Ст. Стамболов 2 тел: 0596 86560 Сладкарски бутик "Креми" Бургас, ул. Ал. Велики 5 раб.време: 08:00-20:00 тел: 088 815 4728 “Сладко и солено” Бургас, ул. Александровска 40 /фурна"ПАРИЖ"/ ул. "Стефан Стамболов"52 /кафе СИТИС/ ул."Гео Милев" 2 /фурна "Сладко и Солено" пл."Тройката" 4 /до Хеликон/ ул."Цар Симеон" 118 /до френска гимназия/ ул."Ванче Михайлов" 1 спирка военна болница/ ул."Пр.Яким Якимов" 1 /входа на ВХТИ/ ул."Конт Андрованти" 9 /млекарница "Добрев/ тел: 0878 821 144 Млекарница Добрев Бургас, ул. Конт Адрованти 9 раб.време: 08:00-20:00 събота: 10:00-16:00 Маестро магазин и кафе Бургас, ул. Митрополит Симеон, 25 тел. 0884 496009
18
магазини
рт телиета
На Тъмно Бургас, ул. Богориди 16 natamno.com
Angel Flowers Бургас, ул. "Александър Велики" 3А тел. 0898 788 217
Mall Galleria Бургас Бургас, бул. Янко Комитов 6 раб.време: 10:00-22:00 тел. 056 70 60 20 galleriaburgas.bg
Surf Shop Бургас, ул. Ген. Майор Лермонтов 46 surfshopburgas.com
Ромео и Жулиета Бургас, ул.Сердика 5 facebook.com/ cafeneromeoandjuliet
100% CORK
Incredible India Бургас, ул. Александровска 82 ул. Богориди 14 ул. Богориди 30 gang-incredibleindia.com
Чанти и аксесоари от корк и коркова кожа Бургас, бул. Я. Комитов 6, МОЛ Галерия originalen.net
PHARD Бургас, ул.К.Фотинов 25 phard.it
ЛАЛО Бургас, бул. Я. Комитов 6, МОЛ Галерия, партер тел. 0895 78 50, 0878 93 65 39 galleriaburgas.bg
WWW.VIJBURGAS.COM
Традиция Бургас, ул. Ген. Гурко 17 тел. 089 863 2089 Умбопо Бургас, ул. Антим 1 35 umbopo.com
ZU ELEMENTS Бургас, ул.К.Фотинов 18 zuelements.it
Spiegelburg Бургас, ул. Александровска 34 Безистена, магазин 13 spiegelburg.bg
HUMANIC Бургас, бул. Я. Комитов 6, МОЛ Галерия, етаж 1 humanic.net/int
Миш Маш Бургас, ул.Сердика 3 facebook: Mish Mash hand made and foot made
OYSHO Бургас, бул. Я. Комитов 6, МОЛ Галерия, етаж 1 oysho.com
Пикадили Бургас, жк. Изгрев 147 тел. 056 871 976 раб. време: 08:00-22:00 piccadilly.bg
20
Pure Health & Fitness Burgas За крепко здраве, красив силует и добро самочувствие Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria purebulgaria.eu Танцово студио 29 Бургас, к/с Зорница бл 75, ет 2 /блока на 5D киното/ dancestudio29.com Клуб за спортни танци Бургас 75 Бургас, ул. Гладстон 47, Младежки културно информационен център burgas75.com Танцово студио Dune Бургас, ул. Цар Асен 7, срещу кино Тракия studiodune.org Йога студио Нирвана Бургас, ул. Димитър Бракалов 9 yoga-nirwana.free.bg Студио за танци и йога Сътворение Бургас, ул. Георги Шагунов 20 sutvorenie.com
забавлени
Басейн Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 mladite.eu България плувен и спортен комплекс Бургас, ул. Александровска 21 bulgaria-hotel.com Спортен център Аякс Бургас, бул. Демокрация 162 /на гърба на Строителен техникум/ ajax-sport.com
Playground Боулинг, билярд, редемшън и видео игри, 4D кино, кафе/бар СКАЙ БАР Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 тел. 0886 61 66 70 www.playground.bg
Спортен клуб по бойни изкуства Интер Бургас, Спортна зала Младост к-с Славейков inter-burgas.com Фитнес клуб и SPA Tria Finesse Бургас, пл. Тройката, ул. Сердика 2А, ет. 3 fitnes9.wix.com/tria-finesse Aqua Spa Center Бургас, бул. Демокрация, комплекс Лазур aquahotels.com
Cinema City Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 www.cinemacity.bg
Йога център Хридая Бургас, ул. Стефан Стамболов 120, SPA & Wellness Приморец /сградата на проектантска/ Бургас, Ал.Батенберг 2 yoga-hridaya.com hotelprimoretz.bg Йога Студио Шанти Ананда Бургас, к-с "Изгрев" /зад магазин Велека/ shanti-ananda.info
Lex Gym Healt & Fitness Бургас, жк. Изгрев, бл. 185 fb: LEX GYM Health & Fitness Burgas
Йога център Буда Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 yogaburgas.com
Танцова академия - Бургас Бургас, НХК Бургас, к-с Славейков, срещу КАТ тел.: 0878 86 19 10
Adam & Lilith, 2013 WWW.VIJBURGAS.COM
Tattoo studio Excess Бургас, ул. П. Евтимий 1 тел.: 0898 35 55 87 facebook.com/ tattoo.excess
Георги ндонов 21
галерии
театър
Галерия Дружество на бургаските художници Бургас, ул. Александровска 22
Драматичен театър “Адриана Будевска” Бургас, ул Цар Асен 36 А
03.02 – 23.02 Изложение на Асоциацията на модните дизайнери 24.02 – 07.03 изложба „Млади бургаски автори“ Галерия Неси Бургас, ул. Александровска / Хан Крум 3, gallerynesi.com 29.01 – 18.02 изложба малка пластика и живопис на Радостин Дамасков 19.02 – 10.03 изложба живопис на Гълъбин Христов Галерия „Пролет“ Бурас, ул. Лермонтов 32 Изложба графика на Милко Божков, Стоимен Стоилов и Стоян Цанев Градска художествена галерия "Петко Задгорски" Бургас, ул. Митрополит Симеон 24 до кр. на февруари „Жул Паскин : от Видин до Париж:“ "Contemporary art society Georgi Andonov" Бургас, Mall Galleria изложба графика “Zaarura Еdition”
WWW.VIJBURGAS.COM
Голяма зала 05.02, 19:00 ч. „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко 07.02, „Приказка за калпаците“ от Панчо Панчев 12.02, 19:00 ч. „Когато котката я няма...“ от Джони Мортимър и Брайън Кук 18.02, 19:00 ч. „Човекоядката“ - премиера от Иван Радоев 19.02, 19:00 ч. „Пеем и танцуваме, за да не плачем“, Спектакъл на танцова формация „Петлите“ 20.02, 19:00 ч. „Мъже на изчезване“ от Жан Жак Брикер и Морис Ласег 24.02, 19:00 ч. „Балкански аристократи“ по Любинка Бобич 26.02, 19:00 ч. “Боряна” от Йордан Йовков 27.02, „Приказка за калпаците“ от Панчо Панчев Камерна зала 07.02, 19:00 ч. „Есенна соната“ от Ингмар Бергман 13.02, 19:00 ч. „Момчето от последния чин“ от Хуан Майорга 27.02, 19:30 ч. „Есенна соната“ от Ингмар Бергман
театър Арт Ателие зала Опера 24.02, 19:00 часа "Възвишение", режисьор Иван Добчев
Арт Мелпомена 5.02, 19:00 ч., зала НХК "Етажна гроздова", режисьор Тодор Николов 27.02,19:00 ч., зала НХК “Възгледите на един учител за всеобщата просвета”, Камен Донев
Куклен театър Държавен куклен театър Бургас, ул. Кл. Охридски 2 всички спектакли започват в 11:00ч 01.02 Чук и Пук 02.02 Чук и Пук 08.02 Мечо Пух, премиерно представление 09.02 Мечо Пух, премиерно представление 15.02 Тумба Лумба 16.02 Полицаят Артър 22.02 Меко казано 23.02 Тримата братя и златната ябълка 22
морско казино ОПЕР Културен център “Морско казино”, Приморски парк
Бургас, ул. Климент Охридски 2 operabourgas.com
04.02 – 26.02 зали „Ал. Г. Коджакафалията“ и „Георги Баев“, изложбата „Mixed Up 2“. Експозицията ще бъде открита в 18:00 ч. с музикален сет от DJ Jef Cut. 05.02,18:00 ч. зала „Петя Дубарова“, „Акустично“ концерт на група „Горещ пясък“ и приятели 06.02,18:30 ч. зала „Петя Дубарова“, Ден на Освобождението на Бургас, концерт на Благовеста Рядкова 07.02, 18:00 ч. зала „Петя Дубарова“, Представяне на стихосбирката „Шепа съскави череши“, автор Мария Донева 12.02, 18:00 ч. зала „Петя Дубарова“, премиера на фентъзи романа “Войните на века”, автор Рун Керъл 17.02, 18:00 ч. зала „Петя Дубарова“, „Изложба, посветена на 136-годишнината от Освобождението на Средец“, автори Стоян Филев, Георги Каракостов, Стоян Пеев 25.02, 18:00 ч. зала „Петя Дубарова“, представяне на новия роман на Недялко Славов „Портрет на поета като млад“ 28.02, 11:00 ч. зала „Георги Баев“, конкурс “Мартеницата в традиционната българска култура'', Изложба и награждаване
04.02, 19:00 ч. “Службогонци”, мюзикъл от П. Хаджиев, диргент Иван Кожухаров, режисьор А. Текелиев 07.02, 19:00 ч. “Дон Жуан”, опера от В. А. Моцарт, диригент Ивайло Кринчев, Режисьор А. Текелиев, диригент на хора Невена Михайлова 11.02, 19:00 ч. “Риголето”, опера от Джузепе Верди, диригент Иван Кожухаров, режисьор А. Текелиев 14.02, 19:00 ч. “Манон Леско”, опера от Джакомо Пучини, диригент Иван Кожухаров, Режисьор А. Текелиев 18.02, 19:00 ч. “Трубадур”, опера от Джузепе Верди, диригент Иван Кожухаров, режисура, сценография и костюми Иван Савов 19.02, 19:00 ч. “Една нощ в Париж”, балет по музика Малер и Рахманинов 21.02, 19:00 ч. концертна зала „проф. Иван Вульпе”, симфоничен концерт с участието на оркестъра на Държавна опера – Бургас, диригент Йордан Дафов 26.02, 19:00 ч. Милица Гладнишка, Еделина Кънева, Любомир Денев, Венцислав Благоев, симфо – джаз концерт 28.02 19:00 ч. “Графиня Марица”, оперета от Имре Калман, диригент Иван Кожухаров, режисура Марио Николов
WWW.VIJBURGAS.COM
Фонд за подкрепа на независими проекти От 1 март независимите творци и творчески организации ще могат да кандидатстват за финансиране от Община Бургас за културните си проекти. Жури, съставено от седем членове общински съветници, представители на администрацията и културни експерти, ще оценяват детайлните проектни предложения. Формулярите и насоките за кандидатстване може да намерите на сайта на Общината в подразделение „Култура“ . Сесиите за приемане на проекти са две. Първият период за подаване на документи е от 1 до 30 март. Крайният срок за разглеждане на предложенията е 20 април, а срокът за изпълнение – 15 септември. Вторият период е от 1 до 30 юли. Крайният срок за разглеждането им ще бъде на 20 август, а срокът за изпълнение на проектите – 30 ноември. 23
сателитен изглед, източник: интернет
Пространство текст: Маргрета Костадинова
WWW.VIJBURGAS.COM
Факт е, че в последните години изкуството и съвременната култура започнаха да преосмислят пространствата, които обитават. Темите на изкуството все по-често започнаха да разглеждат идеята за “галерия” и да изследват функциите на градските пространства, дори и на природните. Помните ли, че преди няколко години един арабски шейх изписа името си в пустинята и то се разчиташе от космоса? Ако разгледаме този акт на висше его като акт на изкуството, то коя е неговата галерия? 24
Ако имате идеи, които биха помогнали за създаването на независим център за изкуства в Бургас, свържете се с “Хамалогика” на hamalogika.com
Съвременното културно пространство Факт е, че в града ни не липсват пространства. Има културни центрове, частни галерии, студия, сцени, дори и няколко музея, които можете да видите отворени, ако притежавате известна доза постоянство и късмет. И те са пълни – изложби, прожекции, разговори, семинари, спектакли. Има галерии, в които трябва да влезеш в графика им две години предварително, има разпродадени представления. Така описана на теория средата изглежда сякаш без проблеми, но къде тогава се скъсва връзката с реалността и защо тези пространства обслужват само един ограничен кръг творчество? Какво им трябва на бургаските пространства за да станат домакин на един наистина разнообразен и качествен културен живот? Широк формат Парадоксално, но на едно наистина функционално културно пространство му е нужно... пространство. В Бургас няма места, подходящи за излагане на изкуство в голям формат, което спира много от авторите да показват произведенията си. Това важи основно за скулптурата, инсталациите, както и за голяма част от дигиталните и мултимедийни призведения, каквито често са най-новите WWW.VIJBURGAS.COM
образци на съвременното изкуство. Технологии Съвременното културно пространство на Бургас трябва да бъде и технически оборудвано, за да може да изпълнява голям диапазон функции. В момента в пространствата в Бургас техническите възможности са ограничени и за да се случи някой по-специфичен проект, трябва да се наема допълнително техника и технически персонал, което, разбира се, ограничава. Концепция и информация Както се променя светът стремглаво в последните години, така се променя и моделът му на взаимодействие. Това важи и за пространствата, които все повече имат нужда от иновативни начини на управление и отношение към артистите и публиките си. Едно такова място е нужно да бъде не само изложбено пространство, но и да обучава публиките си, да им осигурява достъп до информация и контакти и най-вече да ги свързва помежду им и с творците. То трябва да бъде уютен “дом” на изкуството с място за срещи, място за споделяне на опит, с информационен пункт, с библиотека – споделено пространство за преживявания. Защо му е на Бургас да има пространство, което съчетава
всичко това? За да бъде атрактивна дестинация както за творците, така и за публиката. За да показва изкуство без компромиси и ограничения. За да погледне в бъдещето без да се омайва от стари лаври. И най-важното – за да може да се нарече модерен и иновативен културен град. И това да бъде истина. През декември миналата година се повдигна открито темата за новите пространства в града и за нуждата от създаването им. Повод за този разговор беше събитието “Кореком”, организирано от бургаското сдружение “Хамалогика”. Тогава се постави открито темата за желанието им да създадат такова място, за взаимодействието на неправителствения сектор, местни власти и публиката, както и за възможностите за подкрепа на всеки от тях в създаването на едно такова място. Предложения за адекватни пространства в центъра на града, идеи за сътрудничество и съобитаване, спонсорство и партньорство от всякакъв вид, са само част от нещата, с които ние като публика можем да бъдем полезни. Защото за пореден път ни се доказва, че всеки от нас може да играе важна роля в развитието на града ни. И, разбира се, след това да бъдем част от неговата наистина съвременна и качествена култура. 25
снимка: Дмитрий Ягодин
Дилян Еленков е роден на 10 ноември 1978 година в София. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски”, специалност Педагогика на обучението по изобразително изкуство. Следва магистратура Библиотечно-информационни науки и културна политика в същия университет. Изпълнител и автор на текстове и музика в група „Кака Сяра”. Пише поезия, проза, сценарии. Филмът по негов сценарий „5 метра коридор” печели награда за най-добра анимация на Филмово Предизвикателство „Sofia Short Challenge 2”. Има публикувани текстове в „Капитал лайт”, „Литературен клуб”, „Кръстопът”. През 2011 г. излиза първата му стихосбирка „Ципове, копчета, дни” (Арс).
WWW.VIJBURGAS.COM
26
ПРОЗОРЦИТЕ Н Л Р от Дилян Еленков
Твърде тихо, или твърде необяснено, или твърде шумно, отворено, преминаващо. Твърде тъмно, преди да стане светло. Сутрин е, Лара, събуди се. Сутрин е, Лара, протегни се. Утрин е, Лара, време е. Лара се разтвори. Първо разтвори лявата ръка, разгъна лакътя си, после пръстите, един по един, започна от кутрето и завърши с палеца, който за минута посмука. Пусна го и направи същото с дясната ръка, на чийто палец не обърна внимание. После разгъна краката си. С две-три резки подритвания разкъса пашкула и от воала се показа краче, после второ. Крачетата й ритаха във въздуха, ритаха плацентата, изритаха завивката. Полежа малко. Лара се надигна, извъртя се и седна. Стъпи на пода, който не беше под, беше твърдина, покрита с вода. Около педя тюркоазена вода, в която плуваха онези оранжеви рибки. Лара седеше, наслаждаваше се на допира на хилядите малки оранжеви устички, целуващи глезените й. Бавно се наведе. Потопи дланите си във водата. Приятна и хладка вода. Както си я представяше. Събра колкото можа в шепите и я плисна върху лицето си. Направи го
WWW.VIJBURGAS.COM
пак, направи го отново. Не сдържа усмивката си. Не сдържа сълзите си. Не сдържа и черния грим, който се стече по бузите й. Черните капки направиха своето: капеха. Капеха, черно, във водата. Малките рибки жадно се нахвърлиха върху тях. Поглъщаха ги, всмукваха ги, пречистваха ги. Лара се изправи. Стана. Стъпвайки, правеше вълнички във водата. Оранжево-черните рибки я обграждаха в девствени спирали. Приближи се до прозореца, който беше покрит от червени завеси. Лара дръпна завесите. Отвън, навън, в тъмно синьото, плуваше малка жълта рибка. Лара се загледа в нея, почувства я. Протегна се да й отвори и да я пусне вътре. В този момент акула, огромна, като айсберг, като кошмар, като вик, със зиналата си паст погълна жълтата рибка. Лара замръзна. От тези думи, думи като паст, като чувство и като рибка. Лара стоеше пред прозореца. След първата акула дойде втора, след втората дойде трета. Плуваха тези гладни бели котки пред очите й. Очите им гледаха нейните. Чакаха я. Чакаха нейното същество да се разтвори пред света, както хиляди същества
бяха сторили това преди. Толкова много години в очакване, толкова много години в оцеляване. Голи, голи, голи. Лара направи крачка назад. После половин крачка напред. Протегна се и спусна щорите. Пусна ги много внимателно. Спусна ги. Когато свърши, се усмихна. Никой не видя усмивката й, освен мен. Лара започна да брои: 6–5–4–3–2–1-…и лека-полека, присядайки, легна на пода. Водата я обля. Лара размаха ръцете си, както малките деца правят снежни ангели в снега. Вълните тържествуваха. Малките рибки танцуваха около нея, танцуваха около водния ангел. Малките рибки засмукаха гърдите й. Малките рибки я гъделичкаха по корема. Малките рибки я гъделичкаха по ребрата. Малките рибки я обезкосмиха съвсем нежно. Малките рибки започнаха. Малките рибки свършиха. Малките рибки влязоха в утробата й. Там, над вълните, остана една усмивка. «винаги, навсякъде, завинаги. една жажда не може да замени друга.» Л.
27
Мартин Михайлов
WWW.VIJBURGAS.COM
Мартин Михайлов е управител на един от най-посещаваните клубове в София – „Строежа“. Започва работа като барман, а в момента неговите идеи са в основата на цялостната визия на клуба, която разчита на голямо разнообразие от музикални стилове и сценични изпълнения. Освен че е управител на заведението, той също така е замесен в организацията на стотици концерти и турнета на български и чуждестранни артисти. 28
Откога си част от екипа на „Строежа“? От декември 2001-ва. Първите близо две години бях барман и ди джей, а от есента на 2003-та станах управител на клуба. В края на 90-те това беше просто един от многото барове в Студентски град, а сега e сред най-известните столични клубове. На какво се дължи това? “Строежа” в края на миналото десетилетие беше един от малкото барове в Студентски град, а като концепция – за добро или лошо – и сега е сред малкото подобни. Славата на този клуб – особено що се отнася до началните години, освен по повод на музикалната концепция, се дължеше и на факта, че Студентски град беше събирателно място за интелигентни, можещи и носещи предимно алтернативен дух млади хора от цяла България. Това бе изключителен плюс – чрез една локация да се достигне до популярност в десетки градове. В развитието на “Строежа” не може да се говори за случайности, а по-скоро за WWW.VIJBURGAS.COM
праволинейност и последователност. Смея да кажа, че за вече седемнадесетгодишната си история клубът не се е отдалечавал особено от първоначалната си концепция. В случая това да не се променяш трудно може да мине за недостатък – по-скоро от една страна се стремим да отговаряме предимно на нуждите на нашите по-млади и нови посетители, които се намират в една определена възраст и определен етап от развитието си на меломани, както и сравнително често се опитваме да гъделичкаме възприятията на по-запознатите и по-отегчените. Гледаме да избягваме случайностите в дейността си. От доста време се занимаваш и с организирането на концерти и турнета на редица български групи. Какво ти е мнението за развитието на музикалната сцена в последните години? За съжаление, що се отнася до българската клубна сцена, особено извън София, процесите са в низходяща
посока. Намален е броят на възможностите за клубна изява и клубовете залагат на сигурно в месечните си програми. Това прави изключително труден достъпа за по-новите или по-алтернативни банди. Разбира се, не е редно да има сърдити, защото става въпрос за оцеляване. Все пак има редица клубове в страната, които не са се отчаяли и се борят и устискват наред с по-продаваемите имена да включват в афиша си и формации и проекти с обещаващ потенциал. На ъндърграунд сцената има много кадърни изпълнители – и от страна на артисти, и от страна на промоутъри, което дава надежда, че при появата на първите по-благоприятни условия системата ще бъде в готовност да заработи отново. Според теб, модерната българска музика има ли своя собствена идентичност или е просто “copy-paste” на световните тенденции? Ако разбирам правилно определението за „модерно“, вероятно говорим за най-широко разпространената и достъпна музика в настоящето – тази част от нея, 29
с която основните медии ни заливат ежедневно. Тоест не коментираме артистите, които рядко получават ефир и най-често са в графата „извънформатни“. С тези условности бих казал, че това, което масата у нас разбира под „поп-музика”, в голямата си част винаги е било на схемата на заимстването или директното плагиатство. Тази практика не е непременно вредна и престъпна, тъй като има и коректно използване на музика от чужди автори, но за съжаление най-често сме свидетели на злоупотреба и дори гавра с оригиналите. Вярно е, че сегашната така наречена „съвременна българска поп-музика“ измести чалгата от топ позициите й, но пък не се отличава съществено по качество и смисленост. Не различавам налагането на „крисковците“ като модел на подръжание и послания от доскорошната инвазия на „пластмасовите“ красавици и мъжете с „нежни души“ и „нежни черти“, контрастиращи обаче с махленския им цинизъм. В този смисъл така широко прокламираният през последните две-три години възход на поп-музиката ми се струва доста измамен и преекспониран. Тази посредственост в творчеството и търговията с нея може би мога да оправдая като WWW.VIJBURGAS.COM
тенденция само с целевата възрастова група, за чиито представители все още са нужни време и слушане до достигане на етапа, в който да пожелаят да се задълбочат (ако пожелаят някога, разбира се). Също така е редно да признаем, че лансирането на лесносмилаеми и бързоликвидни музикални фаворити е част от световния курс през последните години и далеч не е патент на българските продуценти и редактори. Но все пак съм убеден, че немалка част от младите момчета и момичета у нас притежават добър вкус, продължават да го развиват и рано или късно лейбълите и медиите ще трябва да започнат да се съобразяват с това. След бума на субкултурните течения през 90-те и началото на новия век в момента сякаш сме свидетели на изчезването им, за сметка на една доста по-широка поп-култура, която използва много от символите им. Доколко това пречи и доколко помага на развитието ни като общество? Надявам се да има цикличност и съвсем скоро отново да бъдат предизвикани интересът към ровичкането и задълбочаването в определена тематика, целенасочеността в
търсенето и цененето на оригиналността в творчеството. Без значение дали новите мини-общества ще припознаят старите символи или ще си създадат нови. Но трябва да се излезе от тази неосъзната летаргия и посредственост, защото това разширено понятие за поп-култура е само следствие на алчност, мързел и тежко невежество. Какви са новите предизвикателства, които Марто от „Строежа“ е поставил пред себе си? Отваряме нов клуб в края на февруари. Ще се намира в центъра на София и го правим съвместно с приятелите ни от „4 Стаи“. Ще се нарича ТЕРМИНАЛ 1. Концепцията ще бъде между място за провеждане на концерти и бар, но със собствена идентичност и много внимателно подбрани събития. Предизвикателството е най-вече в това да не станем непреодолима конкуренция на самите себе си и да не ударим “Строежа”. Защото него смятаме да го пазим максимално дълго. Също така много ми се ще вече да си отворим някакъв малък бар, в който да не се случва нищо съществено и в който да се спасяваме, когато ни е писнало от всичко.
30
Странджа
маги и легенда
Портал към друго измерение в Космоса, гробници на богини, пирамиди и легенди за скрити съкровища. Това не е сценарий за нова серия на “Индиана Джоунс”. Това е образът на Странджа планина в очите на учени, археолози и изследователи. Древна колкото света, Странджа е най-неизследваната част от територията на България и крие в недрата си спомени за многобройни знайни и незнайни епохи и цивилизации. В сърцето на планинския масив, на площ от 20 хиляди хектара, се намира най-дивата му част, която, поради особения си статут на гранична зона в продължение на дълги години, се е запазила в много голяма степен в естествения си вид. Точно там, по поречията на Резовска и Делийска река се намират едни от WWW.VIJBURGAS.COM
най-големите забележителности на Странджа планина.
дом и на многобройни колонии прилепи, някои от които уникални за Европа.
Пещера “Махарата” “Махарата” се намира в близост до село Кости и е най-голямата пещера в Странджа планина. За нея се смята, че е древно тракйско светилище на Богинята Майка, представляващо система от подземни галерии. Според легендите някои от тях минават под коритото на Резовска река и излизат на днешна турска територия. Потайностите, които пазят вековните подземни коридори, поне засега остават скрити, защото достъпът до всички галерии, освен основната, е невъзможен заради срутвания на скална маса. Може би по волята на същата тази Богиня Майка. Пещерата “Махарата” е
Светилище „Света Марина“ Аязмото се намира в едноименната пещера край село Сливарово. Света Марина е покровител на моряците, а в миналото денят на почитането й 17 юли (30 юли по стар стил), е бил голям празник за момчетата и момичетата в предбрачна възраст. С тази пещера е свързана и древната традиция да се оставят умалени изображения на болен орган или на цяла човешка фигура, направени от метал. Поверието гласи, че болестта остава върху изображението, а болният оздравява. Легендите разказват, че мощите на светицата са били пазени в Константинопол и са станали жертва на османското 32
снимка: Георги Величков
нашествие. Светилище “Мишкова нива” Безспорно светилището “Мишкова нива” е един от най-посещаваните туристически обекти в Странджа планина. То е част от голям комплекс, който включва крепостта на връх “Голямо градище”, рудници, некропол, укрепена крайградска вила от римската епоха и известната Голяма могила. Има теория, че названието на местността идва от името на египетския бог Михос, син на богинята на любовта и господарка на истината Баст, който е пазител на светилищата и защитник на невинните. Според някои учени под върха се намира гробницата на самата богиня Баст, наречена по-късно Бастет.
Природен резерват „Узунбуджак“ Резерватът „Узунбуджак“ е обособен през 1956 година. Намира в съседство на село Кости и предствя голяма част от природното богатство на Странджа планина. Резерватът е съхранил масиви от вековни дъбови и букови гори, извисяващи се на 20 метра височина, които заемат 94% от територията му. Могат да се срещнат и хилядолетници с обиколка два метра в диаметър. Във вечнозелената прегръдка на „Узунбуджак“ убежище са намерили многобройни видове птици, влеуги и бозайници, а водите на реките Резовска, Каретарски дол и Лопушница са хабитат за различни видове риба и водни змии. Години след като строгият
пропусквателен режим беше преустановен най-магическата част от Странджа планина може да се превърне в световна туристическа дестинация, пример за единението между човека и природата. Нима има по-подходящо място за това магическо взаимодействие от древните сенки на Странджата, притаили в себе си желанията, молитвите, възхвалите и клетвите на различни народи и култури, които са давали живот и са черпили живот от тях. Тайните, които крие Странджа планина, са част от световното наследство на човешкия род, а ние, българите, сме избрани да я съхраним такава, каквато сме я наследили – пълна с магия и легенди. И само от нас зависи дали ще бъдем на нивото на поверената ни мисия.
33
Жени Патева
Защита правата на жените, вегетарианство, благотворителност и просветна дейност – все каузи, които са присърце на повечето съвременни жени. Каузи, които дълго време са отстоявани, за да може днес спокойно всяка от нас да се ангажира с тях. В началото на 20 век обаче нещата съвсем не са стояли така. Особено в България, където на почит по това време е патриархалният дух. В истинско явление в обществения живот на страната тогава се превръща една дама, живяла и работила в Бургас – Жени Божилова – Патева. Тя е един от най-активните дейци на Българския женски съюз. Занимава се с учителска дейност, пише статии, защитава мира и правата на онеправданите. Една наистина изключителна жена, която поне по нашите ширини е изпреварила своето време. Жени Божилова е родена с името Дженда в котленското село Градец. За съпруга си се жени в Карнобат, където още при навършване на пълнолетие започва работа като учителка. Именно това й поприще е първата причина да се намеси в обществения живот. В самия край на 19-тото столетие Народното събрание в България приема закон, според който на омъжените 34
снимка: Държавен архив Бургас
жени се забранява да преподават. Това предизвиква силното й възмущение и тя пише отворено писмо до всички учители в страната с призив да се обединят срещу нелепата забрана. Малко след това държи нечувана дотогава от устата на жена реч пред учителското съсловие в Карнобат, в която също изказва позицията си и в резултат е изгонена от града. Благодарение на нейните и на сподвижничките й усилия обаче, законът е отменен през 1904 година. Всъщност напускането на Карнобат за Жени Патева се оказва трамплин, тъй като заедно с мъжа си тя се установява в проспериращ Бургас. Не минава дълго време и нашият град също се оказва тесен за нея и тя се отправя към „големия“ свят. През 1903 година заминава за Берлин, а след това учи социология и политология и в Йена и Париж. Макар че не успява да вземе диплома, за времето, прекарано в чужбина, тя се запознава с развитието на женското движение и научава френски, руски и немски език, което след това й е изключително полезно в международната дейност. Интересен е и семейният живот на Жени Патева. Съпругът й – Иван Патев, я подкрепя неотменно, като WWW.VIJBURGAS.COM
доказателство за това е както фактът, че тя има възможност да обикаля Европа цели 3 години, така и свободата, която има, когато пък той заминава, за да учи право в Брюксел. Самият Иван Патев също е изключително любопитна фигура в обществения живот на града. Бил е един от най-уважаваните адвокати в Бургас, за известно време е заемал и длъжността „помощник – кмет“. Домът на семейство Патеви в Бургас бързо се превръща в социално и културно средище. Голяма роля за това има Жени, която прави истинска революция като се включва изключително активнo в обществения живот, който дотогава е бил затворен за жените. Тя е един от основателите на женското просветно и благотворително дружество „Самосъзнание“, благодарение на което в града се създават неделни училища за неграмотни. От 1905 година сама ръководи официалния печатен орган на движението за правата на жените в страната – вестник „Женски глас“. В творческата си биография има над 500 статии, съчинения и разкази, както и многобройни преводи. Водила е кореспонденция с едни от най-изтъкнатите интелектуалци, писатели и
политици на своето време, сред които Еленор Рузвелт, Александър Стамболийски, Петко Росен, професорите Асен Златаров и Александър Балабанов, актрисата Адриана Будевска. Международната й дейност започва като делегат на Българския женски съюз на конгрес в Амстердам, след който Съюзът става член на Международния съюз за правата на жените. През Първата световна война Жени Патева е особено активна. Тя е една от основателките на Международната женска лига за мир и свобода, чиято председателка Джейн Адамс по-късно е удостоена с Нобелова награда за мир. В България организира мащабна кампания за шиене на войнишко бельо и дейно участва в координацията на снабдяването с хранителни продукти за страната. През целия си живот Жени Патева е вегетарианка и участва в движението, подкрепящо този начин за живот. И ако сте си помислили, че в цялата тази изпълнена с достойни каузи и неуморен труд биография няма място за деца, то сте се объркали. Освен правозащитник, миротворец и просветител, тази невероятна жена е и майка на три деца.
35
Яна Представи ни се. Привет! Казвам се Яна и скоро ще навърша преломните 22 години. В моите очи се виждам като мечтател, но в рамките на нормалното (каквото и да е то) и реалист. Често „хахо”-то в мен надделява, но донякъде именно това ми помага да се справям успешно със заобикалящия ме свят. Какво занимава времето ти напоследък? Какви ли не щуротии. Отделям голяма част от него в четене на едни учебници, книги и други от типа. Последните дни си търся музата, за това също се изисква време. А най-най-любимото си време прекарвам с близки и приятели. Какво се крие в джоба ти? В момента? Хм, ами в десния имам гланц за устни, кърпичка и някаква стара обеца (дори не подозирах, че е там ха-ха), а в левия... опасявам се, че той просто е скъсан и съдържанието му вече е някъде другаде. Имаш ли любимо тайно градско място? Имам си не едно, а няколко такива. Добре, че ги имам всъщност. Там ходя обикновено сама и нямам против това. Почивам си за някоя друга минута от „злободневието” и така успявам да си запазя усмивката за по-дълго. За какво би заменила морето? Не съществува такава опция. Морето е едно за мен - синьо-зелено, красиво и с характер и се нарича “Черно”. Не правя размени, когато става дума за него!
WWW.VIJBURGAS.COM
36
FABRIC CULTURE Този месец се разходихме из призрачните пространства на изоставените фабрики в града. След петилетки, бурно строителство и индустриализация по време на комунизма, днес из цялата страна се издигат опустелите силуети на фабрики и заводи, забравени от хората и изчерпили първоначалните си функции. Какво се случва с тези сгради в световен мащаб? В последните десетилетия използването на тeхните пространства набира все по-широка популярност и от разпадащи се скелети на индустриалната революция, те се превръщат в модерни културни средища, които привличат все по-голям кръг от хора и събития. Субкултурите също оказват силно влияние върху този процес, налагайки своята жизнена философия и естетика върху градската среда. През 60-те години сред представителите на хипи-движението започва да се разпространява практиката изоставени сгради да бъдат окупирани и превръщани в “обществено полезни” центрове – т. нар. градски скуотове. В тях се събират най-вече млади хора с алтернативни социални и екзистенциални позиции, които изграждат свои малки общества, противопоставящи се на преобладаващата социална парадигма. В градове като Детройт и Берлин например, пънк културата завладява изоставените фабрики и ги превръща в горещи точки на нощния живот. Същото се случва с бума на електронната музика, когато опустелите фабрики и заводи заживяват като нови територии за музикални фестивали и мултимедийни спектакли. Съвсем близо до нас, в съседна Гърция, старите пристанищни докове на Солун вече са част от културната градска среда, превърнали се в притегателен център за младите в града. Така днес из цяла Европа индустриалните гиганти на миналото се превръщат в центрове за съвременно изкуство и култура. В България често ставаме свидетели на строежи на нови безполезни сгради вместо да се използва капацитетът на старите като се поставят в съвременен контекст. А съживяването на индустриалните предприятия чрез превръщането им в средища на културата е не просто отговорно отношение към създаденото. Защото макар загубили първоначалния си смисъл, фабриките могат да се превърнат в нови интересни места за развитието на съвременната култура и у нас.
текст и снимки: Камелия Величкова
Tattoo studio Excess 1 P. Evtimii str.
LIME drinks&friends 16 Vasil Aprlov str. Vista Mare city 6 Mitropolit Simeon str. Club Insight 5 Mitropolit Simeon str. Piccadilly 147 Izgrev Cafe del Sol 147A Aleksandvorska str.