БРОЙ
ßÍÓÀÐÈ 2013
БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ
6 & MAP OF BURGAS
Издава се от:
Екип:
Creative Cat Design ltd. Бургас, жк Лазур, бл.20 creative_cat@abv.bg 089 68 043 68
Издател: Камелия Величкова office@vijburgas.com
Виж! Бургас 2012 Всички права запазени.
Мениджър реклама и специални събития: Маргрета Анастасова reklama@vijburgas.com
С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали.
Реклама: Руска Колева ru.koleva@vijburgas.com
Тираж: 5000бр. Разпространява се в над 150 подбрани обекта.
Автори в броя: Гергана Костова Иван Гайдаров - Гайдата Лина Славова
wi-fi места паркинг доставка
детски кът Отговорен редактор: Гергана Костова text@vijburgas.com
жива музика
Редактор: Севда Димитрова
Dj тераса градина / двор
Фотографи: Георги Величков georgy.photo-forum.net Маргрета Анастасова
кухня
Корица: Константин Костадинов photo-cult.com/sailor
Дизайн и предпечат: Creative Cat Design ltd. Печат: "Хеликс прес" ЕООД Партньори: festivals.bg Сдружение OHG biblio.bg БНР Бургас WWW.VIJBURGAS.COM
Виж! повече онлайн vijburgas.com Виж! Бургас @facebook Виж! Бургас @twitter Електроннo списание свалете от biblio.bg 1
януари 2013
4
24
Съдържание СЮЖЕТИ АКЦЕНТ 4 MIXED UP 6 TEDxBG в Бургас 8 Къде през януари
В КАДЪР 10 Александър Кадиев
БАР-ПЛОТ 12 Заведения
В ДВИЖЕНИЕ 18 Спорт и забавление
WWW.VIJBURGAS.COM
ОТ ВИТРИНИТЕ 19 Магазини 20 Децата на морето СЦЕНАТА 22 Културна програма АКЦЕНТ 24 Среща на кръстопът 26 Ортогонал
КОЙ ГОВОРИ 27 Funktool
МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 28 “Ятаган и Меч”
ПОСОКИ 31 Мъжко хоро ХАРМОНИЧНО 34 Хранителна криза vs социална ангажираност В СЕПИЯ 36 Бургаските Хали ГРАДСКИ ХОРА 38 Богдан ARTIST CORNER 39 Светослав Станков КАРТА Виж! Карта на Бургас 2
ВИЖ! СЮЖЕТИ
Споделени идеи В началото на Новата година решихме да запретнем ръкави и да тръгнем на лов за нови и нестандартни идеи. За първи път в Бургас този месец ще се организира масов брейнсторминг. Инициаторите на идеята от Under Construction се надяват събитието да привлече хора с широки възгледи и желание те да бъдат споделени със съмишленици. Такава е целта и на изложбата Mixed up, която ще събере в Казиното графитъри, фотографи и дигитални артисти. Фондация „Българска хранителна банка“ също е една новаторска за страната идея, която внася у нас широко разпространена по света практика за устойчиво управление на ресурсите. Рубриката ни „В сепия“ този път също е в различен вид. Потърсихме спомените на бургазлии във фейсбук за едно от най-емблематичните места в Бургас – старите Хали. Най-любопитните постове и снимки, запечатали историята от първо лице, можете да намерите само между страниците на нашата книжка. Пред екипа ни за първи път в общественото пространство сподели възгледите си за патриотизма, историята и създаденото от самия него българско бойно изкуство и Токораз Исто – автор на петологията „Ятаган и Меч”. Постарахме се да намерим и подберем най-интересното и най-провокативното, което ще се случи в Бургас през този месец. Защото ни се иска сивото време навън, високите сметки в пощенските ни кутии и може би малко мрачното настроение след еуфорията на празниците да не ни попречат да сме любопитни, отворени към другите и жадни за общуване. Защото вярваме, че споделените идеи движат света.
Гергана Костова Отговорен редактор
WWW.VIJBURGAS.COM
3
ВИЖ! АКЦЕНТ
мixed up 14-28 януари КЦ Морско казино
WWW.VIJBURGAS.COM
Смесица от графити платна, фотографии и дигитален арт в изложбата Mixed up предвиждат в разгара на месец януари Mitzo, Raveo, Dilom и Oscar от Me Click. Tова са творческите псевдоними на четири момчета, които се занимават с графити и фотография, и искат да покажат своето изкуство на широката публика. „Първоначално, разказват те, мислехме изложбата да е по-стрийт насочена, но след това решихме, че не можем да ограничаваме артистите. Искахме да е нещо различно и решихме всеки да представи себе си с до пет творби.“ В началото привличат към идеята десетина свои познати. Бързо обаче мълвата тръгва и други артисти започват да ги търсят. Така участниците стават двойно повече, а една от най-големите изложбени зали в града – „Георги Баев“, трудно събира творбите. Свои работи на изложбата ще
покажат фотографи като Мария Съботинова и Senna Ayd, графити райтърът Esteo, илюстраторът Светослав Станков и много други. За музикалното оформление ще разчитаме на Funktool. Това, което обединява всички 20 участници, е тяхната креативност. Именно нея искат да покажат организаторите от Me Click. Практиката уличното изкуство да влиза в изложбените зали съвсем не е нова. За Бургас обаче, това е един от първите опити да се вдигне бариерата между традиционните форми на изразяване чрез изобразителното изкуство и съвременната еклектична култура на общуване, в която се преплитат различни изразни средства, без да си пречат, а напротив – в ползотворен синхрон помежду си. Изложбата Mixed up е първият проект, на който Me Click са организатори. Имат и други
4
идеи. Създаването на Графити парк в Бургас е една от тях. Засега все още чакат подкрепа, но вярват, че градът и младите хора в него, които са част от стрийт културата, имат нужда от такова място за срещи. Предвиждат в парка да има и скейт рампи. Друга тяхна инициатива е кампания, с която да се наберат средства за изрисуване на дома за деца, лишени от родителска грижа, в Бургас. „Всички носят на тези деца храна, дрехи и ние можем да им занесем това, но можем и да използваме таланта си, за да направим живота им по-шарен. Със своите графити да внесем малко цвят в така или иначе сивото им ежедневие“. Когато ги питаме за предложението им за един по-добър Бургас, всички казват, че искат да виждат по-искрени и усмихнати хора. Каквито са те самите.
Димитър Чобанов
В изложбата участват: Raveo, Dilom, Oscar, Esteo, Mute, Shyne, Done, Dixon, Shi One, Funktool, Senna Ayd, Димитър Чобанов, Димитър Русев, Мария Съботинова,
Елеонора Щерева, Светослав Вичев, Светослав Станков, Таня Маркова, Минчо Танев и Илиян Стойков Намерете Me Click във facebook: Maron Ebano Click
Raveo, Dilom, Oscar
WWW.VIJBURGAS.COM
5
ВИЖ! АКЦЕНТ
в бургас
WWW.VIJBURGAS.COM
През януари в града ни ще се случи организиран масов брейнсторминг, провокиран от излъчването в реално време на конференцията TEDxBG 2013. На нея 13 лектори от различни сфери на живота, сред които физикът от Церн Леандър Литов, астрономът от Йеил Ивелина Момчева, политологът Иван Кръстев и човекът, който търси промяната, бащата Георги Камов ще разкажат по една своя завладяваща история за не повече от 18 минути. Те и още много други креативни и иновативно мислещи хора ще обединят разсъжденията си около темата „Посоки“. Лекторите ще се срещнат на кръстопътя между миналото и бъдещето, интровертното и екстровертното.
TEDxBG е неспонсорирано от TED събитие, което използва неговия формат. TED е глобална платформа за обмен на идеи, чието мото е Ideas Worth Spreading. Идеи, които си заслужава да бъдат споделени, разказват стотици лектори по време на конференциите на създадената в Америка световна мрежа. Тя е основана от архитекта и графичен дизайнер Ричърд Соул Уърмън - родоначалник на понятието „информационна архитектура“. В диалога, споделянето на идеи и провокацията на различните гледни точки Ричърд Уърмън е намерил начин да помогне на хората да осмислят света, в който живеят. Платформата са използвали като поле за комуникация имена като Стив 6
Джобс, Ал Гор, Стивън Хокинс, Исабел Алиенде, Боно. Всички те, водени от желанието си да споделят своя опит и така да помогнат на хората да живеят по-добре. В нашия град също ще можем да станем част от тази мрежа за обмен на идеи, която не признава границите на стандартния поглед към нещата. Предаването на живо от София ще се случи на 12 януари от 10:00ч в Камерната зала на Драматичен театър „Адриана Будевска“, благодарение на организаторите от Under Construction и в партньорство с ДТ “Адриана Будевска”. Входът ще е свободен, а проявата е първа крачка към реализирането на една по-голяма идея – в Бургас да бъде организирано истинско TEDx събитие с лектори на живо. Това е и основната ценност на формата – възможността да общуваш с хора, които са намерили най-правилния път към нещо, с едничката идея да се учиш от тях и да споделиш своето виждане. Самите лекции са просто провокация. Истинската дискусия става в почивките, когато хората могат да си говорят. Темите винаги са устремени към разкъсване на кръга на познатото и търсене на решения за утрешния ден, нестандартни гледни точки към света ни, отвъд рамките на общоприетото.
12 януари 10:00 - 17:00ч Камерна зала ДТ “Адриана Будевска”
WWW.VIJBURGAS.COM
7
къде? ПРЕЗ ЯНУАРИ
на кино
на концерт
Преди 200 години в Германия е издадена една от най-популярните приказки, събрани на Братя Грим - „Хензел и Гретел”. През януари ще можем да се насладим на една модерна интерпретация на тази вълнуваща история. „Хензел и Гретел” проследява историята на порасналите деца и ни предлага едно вълнуващо приключение, в което зловещата атмосфера на немските приказки и най-новите постижения на визуалните технологии ще ни потопят в магията на киното.
На 19-ти януари в Бургас ще можем да чуем една от най-очарователните дами на българската музикална поп сцена Мария Илиева. Познаваме я не само като певица, но и като продуцент на млади таланти като Криста с лейбъла й “Стерео Стая”.Мария Илиева има 18 сингъла Номер 1 и е носител на над 25 музикални награди. След 12 години на музикалната сцена гласът на българската поп дива ще звучи сред романтичната атмосфера на Морската градина в ресторант Рубаят ди Маре.
WWW.VIJBURGAS.COM
ДА изразим мнението си На 27-ми януари ще се проведе национален референдум, на който ще можем да заявим категорично мнението си по въпроса за развитието на ядрената енергетика в страната ни. Ние вярваме, че за напредъка на едно модерно гражданско общество всеки трябва да има правото и свободата да изрази своята гражданска позиция и да бъде ангажиран с проблемите на обществото, от което сме неразривна част.
8
ВИЖ! В КАДЪР
александър кадиев
Леко комичен, много талантлив и винаги усмихнат – такъв е актьорът Александър Кадиев, който видяхме и в Бургас през декември в ролята на Пиньон в постановката на Богдан Петканин „Досадникът“. Провокирани от невероятното му присъствие на сцената, решихме да го поразпитаме за драматичните роли, комичната му природа и играе ли му се в чужбина. Ето какво ни разказа той в обичайния си полусериозен и приветлив тон: Напоследък често Ви виждаме на Бургаската сцена. Как усещате бургаската публика? Бургаската публика е чудесна, защото тя е театрална публика. Тя обича театъра, забавлява се много, реагира, посреща ни радушно. Като се появим на сцената, още с първото влизане, зрителите ръкопляскат на всеки един актьор, което показва уважение към артиста, а това в малко градове се среща. Значи ли, че реакцията на публиката влияе върху вашата игра? Е, разбира се, като стане прекалено шумно човек се поразсейва малко, но...Като е смешно... Гостувате ли често с постановки и в други градове на страната. В Бургас напоследък се случва често да посрещаме софийски театри.
WWW.VIJBURGAS.COM
10
Бил съм в почти всички градове на страната. Напоследък забелязвам, че пътуванията зачестиха. Една скоба само да отворя, и режисьорът на „Досадникът“ Богдан Петканин също много обича да поставя и да пътува до Бургас. Какъв е първият Ви детски спомен от театралната сцена? Първият ми спомен е от гимназията, даже не, от основното училище, преди седми клас някъде, даа. Правихме нещо под турско робство, някаква такава история беше, но не мога да се сетя, защото беше доста отдавна. Бях от лошите, от турците – те, не че са лоши, де, искам да кажа, че бях от опозицията, един фес си спомням, че носех. Сега вече играя положителни роли. А тогава ролята комична ли беше? Сега по-често Ви виждаме в комични роли. Не помня дали беше комична. Но хората, които са около мен, ми казват, че съм комичен по рождение. Представяте ли си се като драматичен образ? Драматична роля, даа. Аз имам драматична роля. Ролята на живота – Александър Кадиев. Играл съм няколко драматични роли и в театъра. Мои познати казват, че съм по-убедителен в комедията, което според мен не е вярно. WWW.VIJBURGAS.COM
Играя Херман в “Дама Пика” на Пушкин, това е драматична роля, Рогоносеца съм играл на Мариус, Шута – тя е трагикомична. Аз харесвам трагикомични роли. Това е истината. В които има герои със сериозни проблеми. Просто нещата изглеждат комични, защото това е абсурд. Такива чисти, чисто драматични роли – не знам дали мога да се увличам по такова нещо. На мен ми се иска да има някакви движения в двете крайности. А работи ли Ви се в чужбина? Работи ми се, ама какво значи да ми се работи в чужбина. Работи ми се, но сега имам толкова работа в България, че не мога да отида в чужбина. А по принцип има ли път навън за успешните млади български актьори? Много трудно според мен. Пазарът там е огромен и конкуренцията е свирепа, и особено езикът, той все пак е бариера, понеже ние знаем английски, други хора знаят и френски, ако става въпрос в Европа да се играе, но не е както българския да си го знае човек, и е много трудно да се стигне дотам. Или трябва голям късмет, не знам. Аз досега не съм чувал някой наш артист да пробие истински. Имаме, разбира се, но това са хора, които снимат треторазредни роли. Хубави роли за нашите актьори не
съм чувал. И тъй като ние сме една морска медия, ще ни разкажете ли една Ваша морска история? Като малък съм бил много палав и баба ми Данче, Бог да я прости, и майка ми като са ме водили на море в Бургас, например, съм влизал в морето сам, без да мога да плувам. И баба ми в ужас става, няма ме, и отива при майка ми и казва :“ Кате, къде ти е детето. Ще се удави, спасителят ще го лежи това дете, бързо да отидете да го намерите, че ще отида да се самоубия!“. И майка ми казала: “Единствената висока сграда в Бургас е хотел „България“. Можеш майко там да се качиш и да се метнеш“. Иначе какви морски истории. Приятно е, аз обичам нашето море. Почивам по нашето море и съм бил по почти цялото Черноморие. Къде най-обичате да ходите през лятото? На Синеморец. А ще Ви видим ли скоро пак в Бургас? Ами надявам се да се видим в Бургас. Ние сега това представление, което играхме вече, „Досадникът“, публиката много го хареса и най-вероятно пак ще си го поиска. “Досадникът” ще гостува на 1 февруари в Операта. 11
ВИЖ! БАР-ПЛОТ
Barbossa Бургас, ул. Сердика 2Б гърба на Триа сити център тел. 0879 82 02 02 раб. време: 08:00 - 02:00ч
Bizzare Music Club Бургас, ул. Васил Априлов 16, до подлеза на Операта Палачинки “Рататуи” тел. 0899 45 40 98 Бургас, бул. Ст. Стамболов 43 раб.време: тел. 056 63 03 64, 0898 55 08 36 вт-чт: 19:30-01:00 бул. Янко Комитов 6, пт-сб: 19:30-04:00 Mall Galleria Бургас, ет. 2 раб. време: 8:30-23:55 Dover Strait ratatui.bg Бургас, ул. Булаир 12 А, до хотел Булаир тел. 0888 30 56 66 раб.време: 08:00-02:00
Клубове и барове Tea House “Чай във фабриката” Бургас, пл. Тройката 4 тел. 0877 90 71 06 раб. време: 08:00 - 22:00ч
5th avenue Бургас, ул. Лермонтов 15 тел. 0988 89 53 32 раб.време: 22:00-04:00 Allegro Piano Bar Бургас, ул. Александровска 58 тел. 0889 90 55 55 раб.време: 22:00-04:00
Ресторант Булаир Бургас, ул. Булаир 7 тел. 0896 607 307 056 84 62 32 раб. време: 08:00 - 22:30ч събота и неделя: с резервации facebook: Hotel-Reastaurant Bulair Burgas
WWW.VIJBURGAS.COM
Alive Bar Бургас, ул. Възраждане 10 тел. 0895 01 46 56 раб. време: 18:00-04:00 Аzzaro Бургас, ул. Ген. Скобелев 3 тел. 089 366 6767 раб. време: 18:00–6:00
Ego Night and dance club Бургас, ул. Възраждане 6 тел. 0899 92 30 37 Groovy Bar Бургас, ул. Александровска 59 срещу Безистен тел. 0888 74 03 99 раб.време: 16:00-04:00 Кaraoke Bar & Disco Бургас, ул. Климент Охридски 2, вход Куклен театър, ет.2 тел. 0899 92 30 49 раб.време: 20:00-04:00 Piano Bar Primoretz Бургас, Приморски парк, хотел Приморец тел. 0889 61 58 67 раб.време: 22:00-04:00
12
ВИЖ! БАР-ПЛОТ Roxy Bar & Lounge Бургас, ул. Иван Вазов1 тел. 0878 82 17 62 раб.време: 22.00- 04.00
Club 5 Бургас, бул. Демокрация 7 тел. 0899 18 81 60 раб.време: 07:30-00:30
Bar Royal Бургас, ул. Екзарх Йосиф 12 тел. 0878 50 67 01 раб.време: 17:00-02:00
Delight Бургас, ул. Славянска 3 тел. 088 739 3661
Silver club Бургас, пл. Свобода 4 тел. 0878 52 92 96 раб.време: 07:00-02:00 Таrget Club Бургас, пл. Бургаска комуна тел. 0878 16 17 69 раб.време: 10:00-02:00 Бар Без име Бургас, ул. Хан Крум 6 /до х-л Бургас/
Ресторанти Атаген Бургас, ул. Сан Стефано 129 тел. 056 812 218 раб.време: 08:00-23:00 Amore Бургас, ул. Александровска 49 раб.време 11:00-24:00 тел. 0878 66 70 71
Drama Бургас, ул. Драма 10 тел. 056 801 617 Fors Бургас, ул. Константин Фотинов 17 тел. 056 828 852 раб.време: 09:00-24:00 Happy Bar & Grill Sushi Бургас, х-л България ул. Александровска 21 тел. 0886 66 60 23 раб.време: 08:00-24:00 Happy Bar & Grill Бургас, к-с Лазур, с/у Пантеона, между блок 5 и блок 7 тел. 0888 18 10 65 раб.време: 11:00-23:00 La Perle Noir Бургас, ул. Хан Крум 5, х-л Бургас тел. 0878 72 33 33 раб.време: 07:00-23:00
Luxor Бургас, ул. Булаир 27 тел. 056 847 466 раб.време: 07:30-23:30 Restaurant Primoretz Бургас, ул. Александър Батенберг 2, х-л Приморец тел. 056 812 345 раб.време: 07.00-24.00 Retоush Бургас, пл. Баба Ганка 4 тел. 0877 71 17 70 раб.време: 10:00-02:00 Rose Бургас, ул. Богориди 19 тел. 0887 87 91 01 раб.време: 09:00-24:00 Rubayat Avenue Бургас, ул. Оборище 1 тел. 056 821 921 раб.време: 09:00-24:00 Rubayat Casa Vino Бургас, ул. Шейново 32 тел. 056 840 929 раб.време: 11:00-24:00 Rubayat Garden Бургас, к-с Славейков, бл.135 тел. 0882 55 77 76 раб.време: 09:00-24:00 Rubayat di Mare Бургас, до Хотел Парк тел. 0885 19 98 83 раб.време: 10:00-24:00 Rubayat Music Бургас, ул. Св.Климент Охридски 3, Триа Сити Център тел. 0884 57 77 00 раб.време: 09:00-24:00
WWW.VIJBURGAS.COM
14
ВИЖ! БАР-ПЛОТ W bar & dinner Бургас, ул. Адам Мицкевич 3 тел. 0879 99 55 69 раб.време: 07:30-24:00
Bulevard Бургас, ул. Богориди 60, тел. 056 825 555 раб.време: 10:00-24:00
Винарна Океан Бургас, ул. Мара Гидик 17 тел. 056 843 532 раб.време: 11:00-24:00
Grolsh Бургас, Приморски парк, до Флората тел. 0894 38 36 34 раб.време: 10:00-01:00
Златна котва Бургас, ул. Богориди 64 тел. 0878 88 42 77 раб.време: 10:00-24:00 Златна рибка Бургас, ул. Цар Симеон 3 тел. 0889 86 55 55 раб.време: 09:00-23:00
Пицарии Incanto Бургас, пл. Баба Ганка 4 тел. 056 821 221 раб.време: пн-сб: 09:30-24:00 неделя: 11:00-24:00 Jersey Бургас, ул. Вардар 27, до БСУ тел. 0896 68 71 61 раб.време: 08:00-24:00
Grolsh Бургас, ул. Митрополит Симеон 6, до х-л България тел. 089 723 23 08 раб.време: 10:00-01:00 Samba Lounge Бургас, Приморски парк, Северен плаж тел. 0899 97 00 20 раб.време: 09:00-24:00 Тропикана Бургас, Приморски парк, с/у Бункера тел. 088 833 84 98 раб.време: 07:00-24:00
Кафенета Bacardi Club Бургас, ул. Александровска 51 тел. 0878 66 70 71 раб.време: 07:00-02:00 Bianco Бургас, ул. Пробуда 73 Тел. 0876 36 68 86 раб.време: пн-пт: 07:30-23:30 сб-нд: 09:30-23:30 Black betty lite & coffee Бургас, пл. Тройката 1 тел. 0885 30 47 22 раб.време: 07:00-24:00 Broadway Бургас, ул. Силистра 4 тел. 056 826 388 раб.време: 07:00-02:00 Café club Remark Бургас, ул. Цар Асен 7, ет.2 с/у кино „Тракия” тел. 0885 30 47 22 раб.време: 08:00-24:00
Fancy Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел: 0884 08 30 40 раб.време: 10:00-22:00 Fancy Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00
Бирарии Bohem Бургас, ул. Александровска 46 тел. 056 826 091 раб.време: 00:00-24:00
WWW.VIJBURGAS.COM
15
ВИЖ! БАР-ПЛОТ
кафенета
Joy Café Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00
Café del Roma Бургас, Триа Сити Център раб.време: 10:00-21:00
Malibu Бургас, ул. Георги Кирков 3 тел. 056 841 617 раб.време: 00:00-24:00
Café del Sol Бургас, ул. Оборище 80 тел. 0876 88 08 90 раб. време: 7:30 - 22:00ч събота и неделя: 9:00 - 22:00ч
Malibu Sunset Бургас, ул. Георги Кирков 3 тел. 056 826 454 раб.време: 07:00-23:00
City’s Café Бургас, бул. Стефан Стамболов 52 / ул. Пробуда 4 / тел. 0879 44 84 44 раб. време: 07:00-23:00 Costa Coffee Center Бургас, пл. Тройката 4, до книжарница Хеликон раб.време: 07.30- 21.00 Costa Coffee Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел. 056 521 574 раб.време: 10:00-22:00 Focet café & bar Бургас, ул. Морска 31 тел. 056 846 379 раб.време: 07:00-24:00 Gelati Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria тел. 0895 50 05 04 раб.време: 10:00-22:00 Hawaii Sunrise Бургас, ул. Райна Княгиня 16 тел. 056 824 861 раб.време: 08:00-23:30
WWW.VIJBURGAS.COM
Маестро магазин и кафе Бургас, ул. Митрополит Симеон, 25 тел. 0884 496009 раб.време: 09:00-21:00 Mauro café Бургас, бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00 Mojito Бургас, ул. Богориди 38 тел. 0878 19 28 96 раб.време: 07:30-24:00
бързо хранене Mc Donald’s Бургас, ул. Александровска 91 тел. 0884 00 03 18 раб.време: 10:00-22:00 Mc Donald’s Бургас, бул. Стефан Стамболов / бул. Никола Петков тел. 0884 00 03 08 раб.време: 10:00-22:00 Mc Donald’s Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел. 0888 77 09 09 раб.време: 10:00-21:00 KFC Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел. за доставка: 0700 11 999 раб.време: 10:00-21:00
Starbucks Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza тел. 056 523 355 раб.време: 10:00-22:00 Unison Бургас, ул. Александровска 67 тел. 056 825 252 раб.време: 06:30-24:00 Wake up café & bar Бургас, ул. Яворов 5 тел. 0885 72 98 74 раб.време: 08:00-24:00 Ромео и Жулиета Бургас, бул. Княз А. Батенберг 14 /срещу х-л Приморец/ тел. 0899 55 93 45 раб. време: 10:00-22:00 16
ВИЖ! БАР-ПЛОТ Subway Galleria Бургас, бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria, ниво P раб.време: 09:00-22:00
Неделя Бургас, ул. Цар Симеон 111 тел. 0885 60 08 15 раб.време: 08:00-21:30
Subway Plaza Бургас, бул. Транспортна 6 Mall Burgas Plaza раб.време: 09:00-22:00
Роза 1 Бургас, ул. Богориди 21 тел. 056 841 554 раб.време: 07:00-21:30
Subway Center пл. Тройката 3, Триа Сити Център раб.време: 09:00-22:00
Роза 2 Бургас, бул. Христо Ботев 55 тел. 056 800 335 раб.време: 07:00-20:00
Mr.Tomato Бургас, ул. К.Фотинов 28 тел. 0895 45 80 78 раб.време: 10:00-19:00 Pasta box Бургас, ул. Фердинандова 3, до Община Бургас раб.време: 10:00-20:30
Сладкарници Захаро Бургас, ул. Васил Петлешков 6 тел. 056 832 702 Захаро Поморие Поморие, ул. Стамболов 2 тел. 059 686 560 Захаро Несебър Несебър, ул. Св. Св. Кирил и Методий 57 Тел. 0554 43639 Лозенград Бургас, ул. Фердинандова 28, с/у Операта тел. 056 702 807 раб.време: пон-съб: 09:30-20:00 неделя:10:30-16:30
WWW.VIJBURGAS.COM
Бургас, Пл.Тройката 4, до Хеликон Бургас, ул.Цар Симеон 118, до Френската гимназия Бургас, ул.Ванче Михайлов 1 – спирка Военна болница Бургас, ул.Яким Якимов 1, входа на ВХТИ тел. 0878 82 11 44
Роза 3 Бургас, к-с Славейков, бл.72 тел. 056 841 554 раб.време: 07:00-21:30 Сладко и Солено Бургас, ул.Александровска 40 -фурна Париж Бургас, ул.Гео Милев 2 – фурна Сладко и Солено
Пикадили Бургас, жк. Изгрев 147 тел. 056 871 976 раб. време: 08:00-22:00 piccadilly.bg
ВИЖ! В ДВИЖЕНИЕ
Йога център Хридая Бургас, ул. Стефан Стамболов 120, /сградата на проектантска/ тел. 088 768 99 03 yoga-hridaya.com Pure Health & Fitness Burgas За крепко здраве, красив силует и добро самочувствие Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria тел. 0889 99 22 69 purebulgaria.eu Танцово студио 29 Бургас, к/с Зорница бл 75, ет 2 /блока на 5D киното/ тел. 089 949 90 61 dancestudio29.com Клуб за спортни танци Бургас 75 Бургас, ул. Гладстон 47, Младежки културно информационен център тел. 056 836026 burgas75.com Танцово студио Dune Бургас, ул. Цар Асен 7, срещу кино Тракия тел. 089 891 25 45 studiodune.org Йога студио Нирвана Бургас, ул. Димитър Бракалов 9 тел. 088 884 56 88 yoga-nirwana.free.bg Студио за танци и йога Сътворение Бургас, ул. Георги Шагунов 20 тел. 087 811 76 51 sutvorenie.com
WWW.VIJBURGAS.COM
Йога Студио Шанти Ананда Бургас, к-с "Изгрев" /зад магазин Велека/ тел. 088 770 38 32 shanti-ananda.info Йога център Буда Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 тел. 0893 58 64 00 yogaburgas.com Басейн Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 тел. 056 840 790 mladite.eu България плувен и спортен комплекс Бургас, ул. Александровска 21 bulgaria-hotel.com Спортен център Аякс Бургас, бул. Демокрация 162 /на гърба на Строителен техникум/ тел. 056 811 863 ajax-sport.com Спортен клуб по бойни изкуства Интер Бургас, Спортна зала Младост к-с Славейков inter-burgas.com
Фитнес център Джимбо 1 Бургас, ул. И.Макариополски 7 Фитнес център Джимбо 2 Бургас, Бургаски Свободен Университет тел. 056 841 359 Фитнес клуб и SPA Tria Finesse Бургас, пл. Тройката, ул. Сердика 2А, ет. 3 тел. 056 870 859 fitnes9.wix.com/tria-finesse Aqua Spa Center Бургас, бул. Демокрация, комплекс Лазур тел. 056 833 535 aquahotels.com SPA & Wellness Приморец Бургас, Ал.Батенберг 2 тел. 056 910 913 hotelprimoretz.bg Lex Gym Healt & Fitness Бургас, жк. Изгрев, бл. 185 тел. 0898 31 20 42 fb: LEX GYM Health & Fitness Burgas
забавлени Playground Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 тел. 0886 61 66 70 www.playground.bg Cinema City Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 www.cinemacity.bg 18
ВИЖ! ОТ ВИТРИНИТЕ
Bershka Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, етаж P bershka.com H&M Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, етаж P hm.com Mall Galleria Бургас Бургас, бул. Янко Комитов 6 раб.време: 10:00-22:00 тел. 056 70 60 20 galleriaburgas.bg
Deichmann Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, етаж P ул. Транспортна Mall BurgasPlaza deichmann.com Kenvelo Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, етаж P ул. Транспортна Mall BurgasPlaza kenvelo.bg
Whisky & Coffeeshop Бургас, ул. Христо Ботев /до ДНА/ тел. 0894 38 06 66 facebook: Whisky&Coffeeshop
Paolo Botticelli Бургас, ул. Васил Априлов 4 бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, етаж 1 ул. Транспортна Mall BurgasPlaza paolobotticelli.info
магазини
Zara Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, етаж P www.zara.com
Миш Маш Бургас, ул.Сердика 3 раб.време: 12:00-18:00 facebook: Mish Mash hand made and foot made тел. 089 564 84 28
На Тъмно Бургас, ул. Богориди 16 тел. 056 841 211 natamno.com
Andrews Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, етаж 1 andrews.bg
WWW.VIJBURGAS.COM
SPIEGELBURG Бургас, ул. Александровска 34 Безистена, магазин 13 раб. време: 10:00-18:00 тел. 087 845 55 05
Surf Shop Бургас, Улица Ген. Майор Лермонтов 46 тел. 056 826 720 surfshopburgas.com Zu Elements Бургас, ул. К. Фотинов 18 тел. 056 826 801 zuelements.it Oysho Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, етаж 0 oysho.com
Second Hand Humana Second Hand Бургас, ул. А. Карамитев 10 ул. Славянска 34 humana-bulgaria.org ZIG ZAG Second Hand Бургас, ж-к Славейков, бл.117 ул. Братя Миладинови, бл. 40 Краснодар, ул. Цариградска 30 zigzag-bg.com
Книжарници Armstrong Center Бургас, ул. Лермонтов 52 тел. 056 842 462 armstrongshop.com Book point Бургас ул.Александровска № 87 тел. 056/530438 Хеликон Бургас, пл.Тройката 4 www.helikon.bg тел. 02 4604083 19
ВИЖ! ОТ ВИТРИНИТЕ
шапка, 30лв laredoute.fr
жилетка, 10лв laredoute.fr
блузка, 10лв laredoute.fr
панталонки, 52лв laredoute.fr
WWW.VIJBURGAS.COM
сглобяем рибарски кораб Moby Dick, 170лв hobby.store.bg
шапка, 20лв laredoute.fr
палто, 54лв laredoute.fr
жилетка, 8лв laredoute.fr
пола, 30лв laredoute.fr
ботушки, 22лв laredoute.fr
21
ВИЖ! СЦЕНАТА
галерии
театър
Галерия Дружество на Драматичен театър бургаските художници “Адриана Будевска” Бургас, ул. Александровска 22 Бургас, ул "Цар Асен" 36 А burgteatre.com до средата на януари Обща изложба на 16.01 „Боряна“ от Йордан бургаските художници Йовков, постановка Бойко Богданов Галерия Неси Бургас, ул. Александровска / Хан Крум 3 gallerynesi.com 07.01 изложба „Живкопис“ на Живко Иванов 14. 01 изложба на Симеон Шивачев 24.01 гост в галерията доц.Хрсто Керин от ВТУ
Галерия Пролет Бурас, ул. Лермонтов 32 27.12 – 31.01 изложба „10 години галерия Пролет“ Градска художествена галерия "Петко Задгорски" Бургас, ул. Митрополит Симеон 24 20.01 1ет. Постоянна експозиция 20.01 2ет. Проект „Ортогонал“
WWW.VIJBURGAS.COM
17, 23.01 премиера на „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, постановка Иван Урумов
ТЕ ТЪР 31.01 Камерна зала „Апостол Карамитев“ „Изгубени в звездите“ по Семьон Злотников, постановка Борислав Чакринов 12.01, от 10:00ч Камерна зала „Апостол Карамитев“ TEDxBG Бургас - Излъчване в реално време на конференцията в София
21. 01 „Бай Ганьо в театъра“ от 21-24.01, от 18:00 и 20:00ч Камерна зала „А. Карамитев“ Георги Данаилов, постановка Sofia MENAR Фестивал на Борислав Чакринов филмите от Близкия Изток и 22.01 „Балкански аристократи“ Северна Африка по Любинка Бобич, постановка 21.01, 17:30ч Бойко Богданов Официално откриване “Роден дом”, Турция 23.01 „Приключения опасни с 21.01, 20:00ч герои сладкогласни“ от Недялко Йорданов, постановка “Андалусия, моя любов”, Mароко Стефан Поляков 22.01, 18:00ч “Нар”, Турция 28.01 „Бившата жена на моя 22.01, 20:00ч живот“ от Жозиан Баласко, “Правете хумус, а не война”, постановка Велко Кънев Aвстралия 23.01, 18:00ч 30.01 Гостува Драматичен “Стъклената менажерия”, Иран театър «Невена Коканова» 23.01, 20:00ч Ямбол „Свирепо настроение“ “Шумът на Кайро”, по Йордан Радичков, Германия-Египет адаптация и режисура 24.01, 18:00ч Борислав Чакринов Късометражна програма всички постановки започват в “Ориент” 24.01, 20:00ч 19:00 часа “Джанапар”
22
Арт ателие artatelie.com 24.01, 19:00ч „Мартин, Данчо и майка им“ моноспектакъл на Карла Рахал Куклен Театър Бургас
Куклен театър Бургас, ул. Климент Охридски 2 12.01 от 11:00ч „Червената шапчица” 13.01 от 11:00ч „Зимен празник” Гостува ДКТ-Сливен 19,20.01 от 11:00ч „Момче и вятър” 26.01 от 11:00ч „Неродена мома” 27.01 от 11:00ч „Как се лекува лъвски страх”
морско казино Културен център Морско казино Приморски парк 21.12-02.01 изложба бижута „Арт коридор“ 17.12-08.01 зала „Георги Баев“ – фотоизложба „Бургас около мен“
WWW.VIJBURGAS.COM
06.12-03.01 зала “А.Г.Коджакафалията“ – изложба „Макети на кораби“ 14.01-28.01 зала „Георги Баев“ – изложба „Mixed up” 15.01-31.01 зала „А.Г.Коджакафалията“ – интерактивна изложба „Братя Грим“
опера Държавна опера Бургас Бургас, ул. Климент Охридски 2 operabourgas.com 23.01 „Риголето“ от Верди, диригент Иван Кожухаров 25.01 „Веселата вдовица“ от Лехар, диригент Иван Кожухаров 29.01 „Трубадур“ от Верди, диригент Иван Кожухаров 31.01 „Севилският Бръснар“ от Росини, диригент Христо Игнатов всички спектакли започват в 19:00 часа
Мартин, Данчо и майка им
"Мартин, Данчо и майка им" ще вдигнат премиерно градусите до типично плажна температура на 24 януари от 19ч. на сцената на Кукления театър в Бургас. Спектакълът гостува по покана на „Арт ателие”. Всъщност под чадъра в новия авторски спектакъл на Камен Донев е само майката на на Данчо и Мартин изиграна от Карла Рахал, но суматохата, която актрисата завихря около себе си, е достатъчна да "напълни" сцената и да взриви от смях салона. С пословичното си чувство към абсурда Камен Донев може да направи шоу дори от най-баналните житейски сюжети.
23
ВИЖ! АКЦЕНТ
Среща на кръстопът Фестивалът за филми от Близкия Изток и Северна Африка Sofia MENAR гостува в Бургас през януари
WWW.VIJBURGAS.COM
24
До втръсване си повтаряме, че България е на границата между Изтока и Запада, че хем сме част от Европа, хем вършим нещата като в Ориента. Дали това е наш плюс, или минус – интерпретации на този спор можем да открием в почти всеки по-разпален разговор на обществено-политически теми у нас. Но така или иначе местоположението ни ни дава една уникална възможност – да общуваме с две съвсем различни култури. И не противопоставянето трябва да ни води, а любопитството, желанието да опознаем другия, да се научим от него, да му дадем част от нашето и в замяна да получим част от неговото културно богатство. Един цивилизационен мост е филмовото изкуство. Възможност да преминем по него ще ни даде бургаското издание на Sofia Middle East & North Africa Region Film Festival (Sofia MENAR), който ще се проведе от 21 до 24 януари в ДТ„Адриана Будевска“. За четирите фестивални дни ще бъдат прожектирани филми от Близкия Изток и Северна Африка, като ще има и специално обособена секция за късометражни филми, която носи името „Цветята на Корана“. Под същото заглавие филмовият фестивал Sofia MENAR беше разпространен в нашия град през 2011-та и
WWW.VIJBURGAS.COM
2012-та година от сдружение OHG, което и сега е организатор на събитието. Фокусът на предстоящия в края на януари фестивал за Бургас ще бъде турското кино. А иначе бургаското издание на Sofia MENAR съвпада с провеждането на фестивала в още четири български града – София, Пловдив, Велико Търново и Варна. Организатори на национално ниво са сдружение „Позор“. От 2009-та година насам те ежегодно организират тази панорама на съвременното кино на Близкия Изток и Северна Африка, като идеята им се радва на все по-голям интерес. Тазгодишното издание е подкрепено от Посолството на ИР Иран, Посолството на Палестина, Посолството на АР Египет, Посолството на Кралство Мароко и Френския институт – София. Интересен акцент в бургаската програма е филмът „Шумът на Кайро“, копродукция между Германия и Египет. Лентата дава една слабо позната гледна точка към неотдавнашната революция в мюсюлманската страна. На фона на постоянните обществени сътресения в Египет един филмов разказ за взаимодействието между социално-икономическите промени и изкуството на тази
изпълнена с противоречия държава звучи много обещаващо. На какви репресии е бил подложен свободният дух на египетските творци по времето на Хосни Мубарак и какво се случва с него днес ще можем да видим на 23 януари от 20:00 часа в залата на ДТ „Адриана Будевска“. Паралелно с филмовата програма, във фоайето на театъра ще бъде представена и фотографска изложба на тема „Турция“, в която участие ще вземе Бургаската фотографска общност. Sofia MENAR в Бургас се провежда под егидата на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019 и с генералната подкрепа на Община Бургас и ДТ „Адриана Будевска“.
21-24 януари, ДТ “Адриана Будевска” sofiamenarburgas.blogspot.com
25
ВИЖ! АКЦЕНТ Tibor Gаyor, Capriccio 1, 1982
Орт ого нал
WWW.VIJBURGAS.COM
С нелеката задача да запълни една празнина в модерното българско изкуство се е заел конструктивният художник Георги Димитров и създаденото от него сдружение „Безпредметна София“. Безпредметното изкуство, характеризиращо се с изразяването на идеи посредством опростени геометрични композиции и отсъствие на природни форми или символи, беше тема на провелия се от 18 октомври до 19 ноември международен форум „Ортогонал“. Тогава в центъра за култура и дебат „Червената къща“ в София се събраха имена като професора по философия на изкуството от Сорбоната Бруно Хаас, изкуствоведът Ангела Томас,
режисьорът Ерих Шмид и др. В рамките на един месец бяха представени лекции, прожекции и презентации на гостуващите специалисти. На фестивала беше организирана и експозиция с тридесет творби. За радост на всички ценители на авангардното изкуство в Бургас на 20 януари тази изложба идва и в нашия град. Георги Димитров повдига леко завесата на предстоящото събитие: Изложбата на „Ортогонал“ ще представи за първи път на вниманието на бургаската културна общественост водещи съвременни автори, работещи в областта на безпредметните и конструктивните форми от Германия, Унгария, Холандия, Нова Зеландия и България. Експозицията от артефакти, третиращи исторически и съвременни проблеми на това все още малко познато у нас направление в изкуството, включва живопис, релеф, видеоарт и др. Амбицията на сдружение „Безпредметна София“ е международният форум за безпредметно изкуство „Ортогонал“ да разшири своето присъствие в бъдеще и да се превърне в регулярно събитие за българския културен афиш. От българска страна ще бъдат показани творби на Николай Дюлгеров, Мария Чакърова и бургаските художници Георги Янакиев и Георги Димитров.
26
ВИЖ! КОЙ ГОВОРИ
WWW.VIJBURGAS.COM
27
ВИЖ! МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Стоян Цветкашки, известен с творческия си псевдоним Токораз Исто, е автор на исторически романи и създател на бойното изкуство Да Дао. В поредицата „Ятаган и Меч“ той изследва обстойно взаимоотношенията между българската и османската култура по време на турското робство. Изключително задълбочената и новаторска гледна точка към този период от нашата история ни провокира да се запознаем с Този, който разказва истории. текст: Иван Гайдаров - Гайдата WWW.VIJBURGAS.COM
28
Какво Ви вдъхнови и мотивира да напишете петологията „Ятаган и меч”? Аз смятам, че всеки човек трябва да познава своя род и да пази родовата си памет. Опитах се да напиша книга не само за своя род, а и за паметта на всички българи. И нека хората четат, защото старите поколения изчезват, ние забравяме, а младите не знаят нищо за миналото на народа ни и на предците си, а и като че ли това не ги интересува. В книгата се разказва за два рода – Аскерови и Бракмови, но това са родове, които всеки човек, ако се вгледа в миналото си, може да открие. Всеки днешен българин е наследник на предци, които са живели достойно, борили са се и са отстоявали своите ценности. Написах „Ятаган и Меч“, защото исках да внеса яснота в един период от нашата история, който винаги е бил обвиван в мрак. Това сме правили, защото сме се срамували, а не е имало от какво. Нашето незнание и комплекси са причината да смятаме, че българите под османска власт са живели недостойно. В първите два тома предлагате на читателите си една изключително различна и задълбочена гледна точка към еничарството. Доколко тя е научно обоснована и доколко е плод на художествена измислица? Всичко, което е написано за еничарите в този роман, е WWW.VIJBURGAS.COM
исторически доказана истина. Еничарите са били хора с изключителни бойни качества, изповядвали са една особена форма на ислям, която е по-близо до суфизма (бекташи). Върху тяхната чест, доблест и сила се е градяла империята на Осман в продължение на повече от 500 години и повечето от тях са били българи. Самите турци, дори днес, имат изключителен респект към еничарите. Днес много хора използват понятието еничар, като го отъждествяват с ренегат, родоотстъпник и изменник. Те правят това, защото нямат никаква представа кои са били еничарите. Аз исках да изясня това, да реабилитирам тяхната памет, защото те са били хора, изтръгнати от нашия народ, били са достойни мъже и днес ние, техните недостойни наследници, не е честно да ги съдим. Със своята книга се опитах да прилаская душите на тези скиталци и да ги върнем в лоното на нашия народ. Какво Ви накара да се задълбочите толкова в опознаването на Исляма като религия и в частност на еничарите? Ние, българите, имаме уникалната възможност да живеем на кръстопът. Ние сме на границата между Изтока и Запада. За нас не е проблем да разберем както християнството и Запада, така и Изтока, исляма, будизма, зороастризма… Ние сме хора, които можем да представим
на света всички тези учения по един уникален начин. Когато българите са участвали в Османската империя, която е един типичен ислямски халифат, Западът е тънел в мрачно Средновековие. Днес те тепърва се запознават с тази религия, нещо, в което ние можем да им бъдем много полезни. Романът създава усещането за историческа достоверност. Има ли реално съществували личности, които сте използвали за прототипи на главните си герои или те са събирателни образи от епохата, която описвате? Всички герои, описани в романа, са съществували реално. Променени са само някои местности, които съм описал, защото не желаех книгата ми да стане пътеводител за иманяри. Иначе в „Ятаган и Меч“ са приплетени исторически персонажи, които са оказали влияние върху цялата българска история като Вълчан войвода, Кара Кольо, Индже, Момчил войвода, Маринчо Бимбелов – Страшния, Стефан Караджа, а от друга страна са описани мъжете от рода Болярови: Петко Боляров (Ибрахим), Яне Боляров, Кара Тозю; Велко, Гергина, Ирис и Божура Шейтанови. Освен писател, Вие сте създател и инструктор (ренсей) на българското бойно изкуство Да Дао. Какво свързва ренсея и 29
добрия разказвач на истории? В последната си книга, многотомният исторически роман „Тангра“, съм описал какво представлява българинът. Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности. Първата е на мъдрец и просветен човек. Този път се нарича Пътят на човека. Някога тези хора са се представяли от една древна българска секта от слепи разказвачи – тумир. Тази традиция в България продължава до края на ХІХ век и е била олицетворявана от слепите-разказвачи гъдулари. Другата същност, която трябва да притежава всеки българин, е тази на война. Това е Пътят на война, в древността всички българи са били войни, боили, багатури и тиуни. Третата същност е тази на духовен човек. Това е Пътят на колобъра. Според пророчеството всеки истински българин трябва да бъде просветен човек. Но за да стане истински българин, той трябва да съчетава в себе си
воин, мъдрец и разказвач и духовник. През целия си живот съм се стремял да бъда истински българин. За мен да бъда воин и разказвач е нещо напълно естествено. Достатъчно обективна и задълбочена ли е българската история, която се изучава в училищата, и доколко е правилна нагласата, която тя създава в подрастващите българи според Вас? Според мен историята, която се изучава в училищата, е толкова скучна, суха и досадна, че отблъсква децата от това да научат кои са били предците им. Нашата история винаги се е писала от враговете ни. Това е ставало в Средновековието, когато основно византийските историци са описвали кои са българите и какво са направили. За съжаление днешните учебници също се пишат от съвременни български историци – византийци.
„национализъм“? Според мен национализмът има много по-голяма близост до национал-социализма и фашизма, отколкото до българите и родолюбието. Всички националисти смятат себе си за по-висши не заради нещо, което са постигнали, а защото според тях произходът им го осигурява. Това обаче в тях не поражда стремеж към самоусъвършенстване. Своето самочувствие тези хора не градят върху това, че искат да станат нещо повече, а върху омаловажаване и презиране на останалите хора. Според мен родолюбието е коренно противоположно на национализма. Тези двете дори не са близки. В основата на родолюбието стои любовта, познаването и признаването на предците, а в основата на национализма – омразата и отричането. Национализмът се нуждае от митологизиране, фалшифициране и пропаганда. Във всичките си книги се опитвам да обясня кои са българите и да породя любов към нашата история.
Каква според Вас е разликата в понятията „родолюбие“ и
30
ВИЖ! ПОСОКИ
мъжко хоро
Дните от коледноновогодишния празничен цикъл са едни от най-очакваните през цялата година, не само заради семейния си характер. Изключително богати в обредно отношение, християнските и фолклорните традиции ни карат поне за малко да се почувстваме наистина част от нещо древно и непреходно. Мистичната същност на всеки един от християнските празници има своята земна проекция в лицето на фолклорните обичаи, които го съпътстват. Един от най-ярките примери за това е начинът , по който се отбелязва Йордановден в Калофер. Известен още като Богоявление, Йордановден е един от най-големите религиозни празници заедно с Коледа и Великден. Според православния календар това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Исус Христос във водите на река Йордан. Народните вярвания гласят, че на 6 януари през нощта небето се разтваря и който го види и си пожелае нещо, желанието му ще се сбъдне. Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани вече близо два века спазват един уникален обичай – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа. Известно още като Хорото на Калифер войвода, кръстено на основателя на града, Мъжкото хоро на Йордановден придобива все по-голяма популярност и WWW.VIJBURGAS.COM
привлича хора от цяла България, готови напук на зимния студ и ледените води да станат част от него. Допълнителен заряд на празника дават и честванията на годишнината от рождението на един от най-великите образи в българската история, Христо Ботев. Подготовката за хорото започва още от предния ден. Мъжете, които ще участват, се събират на предварително избрано тайно място и, пеейки Ботевите песни, загряват по стара българска традиция с греяно вино и ракия за това истинско предизвикателство към природата. Рано сутринта на Богоявление целият град е огласен от тъпани и гайди. Под техния акомпанимент участниците в хорото, облечени в национални носии, с развети български байряци влизат в ледената прегръдка на река Тунджа. Гледката е уникална. Усещането неописуемо. Хорото се вие, а стотици хора по речните брегове подкрепят смелчаците. Музиката, българският дух и природата се превръщат в една стихия, идваща сякаш от дълбините на историята ни. Същата тази стихия, която ни е опазила от безверието и забравата през миналите векове, е своеобразна гаранция, че независимо каква посока ще вземе несигурното ни бъдеще като народ, родовата ни памет ще е жива и ще се предава от поколение на поколение.
текст: Иван Гайдаров - Гайдата
Калофер се намира на 220км от Бургас. Мъжкото хоро на Йордановден е на 6-ти януари .
32
ВИЖ! ХАРМОНИЧНО
Хранителна криза vs социална ангажираност Предсказанията на маите не успяха да сложат край на света, но съществуването ни на Земята може да приключи по един доста безславен начин. Ако до 2050 година производството на храна в световен мащаб не се удвои, то нуждите на постоянно растящия брой на хората няма да могат да бъдат задоволени. Парадоксално е, че макар и да произвеждаме все повече храна и нейното количество да надвишава потреблението ни засега, все пак 925 милиона жители на планетата гладуват. Обяснение може да се намери в това, че близо 1/3 от произведената за година храна в глобален мащаб се изхвърля. Безумие, което на пръв прочит звучи неразбираемо, но все пак е неоспорим факт. Климатичните промени, проблемите в селското стопанство и безрасъдното разхищение на храна са основните фактори, които превръщат глада в едно от водещите предизвикателства на нашето столетие. И макар много от нас да смятат, че проблемът е абстрактен и е далеч от ежедневието ни, все по-очевиден става фактът, че ако не се замислим как използваме хрнителните ресурси днес, в разцвета на
WWW.VIJBURGAS.COM
силите си нашите деца може да гладуват и преодоляването на тази криза вече няма да бъде в техните ръце. Слава Богу, има хора, които не от днес разсъждават по тези въпроси. И не само разсъждават. Гледката на самотна майка с десет деца, които ровят в кофите пред голям супермаркет в Америка, кара Джон ван Хенгел през далечната 1967 година да се обърне към търговци с молба да му предоставят годната си за консумация храна, която така или иначе ще изхвърлят, и я дарява на няколко местни социални организации. Така се „ражда“ идеята за хранително банкиране, която днес осигурява стотици тонове качествени продукти на нуждаещи се хора по цялото земно кълбо. Създадени са няколко международни организации, в които членуват различни национални хранителни банки. От 10 декември тази година Българската хранителна банка също е част от една таква общност – Global FoodBanking Network. В нея членуват общо 23 организации с нестопанска цел, които са „прегърнали“ каузата да подпомагат промяната в нагласите на обществото към разхищението на храна.
“Трябва да променим нещо в средата. Трябва да променим нещо в съзнанието на бизнеса, на нашите управници и на нашата общественост, че има вече произведена храна, има ресурс, който много лесно може да бъде предоставен на хората, които не могат да си го купят. Просто трябва да има намерение, да има готовност за взимане на такова решение“ – така обяснява своите цели изпълнителния директор на Българска хранителна банка Мая Калчева. Към момента банката работи основно в Софийска област, но през последния месец е разпределила дарения в 10 града в страната. Основната й задача е да свърже хранителната индустрия със социалните организации и така да осигури по-широк достъп на нуждаещи се до храна. Българската хранителна банка приема дарения от производители, търговци, публични програми, преработватели, потребители, които са преминали предварителна регистрация и подбор. Дарената храна по безопасен начин и в срок се доставя на социални организации като Каритас например. Българска хранителна банка работи в
34
тясно сътрудничество и с Агенцията по безопасност на храните. Въпреки това обаче, основната пречка за работата й е нормативната уредба в България, според която излиза по-евтино годна храна да бъде изхвърлена, отколкото дарена. Промяната на тези разпоредби е и първа стъпка към по-голямата цел – промяна в общественото съзнание. За да се стигне до нея, моделът на хранително банкиране разчита много и на доброволческия труд. В момента тече кампанията Robin Food Army. Тя набира доброволци, които да разказват в социалните мрежи историите на доброволното даряване на храна. Като цяло хранителното банкиране „стъпва“ на идеята за общност, всеки член на която има своя принос за нейното развитие. За съжаление тази идея все още далеч не е естествена за мирогледа на средностатистическия българин. И това е основната промяна, която трябва да се извърши у нас. Всички ние да разберем, че сме взаимносвързани и че ако днес проблемът с глада не ни засяга пряко, то това не значи, че неговото устойчиво влияние не ще ни засегне за в бъдеще.
ВИЖ! В СЕПИЯ
Бургаските хали
Има едно място във виртуалното пространство, където се срещат бургазлии от всички възрасти, споделят личните си архиви със снимки и заедно си спомнят за един Бургас, който вече го няма – Старият Бургас. Така се казва и групата им във Фейсбук, която като стара ракла трупа спомените на различни поколения за хора, сгради, улици и разказва живата история на града ни. Ето какво може да се прочете там за старите бургаски Хали:
WWW.VIJBURGAS.COM
36
А.Г.: „Това Бургас ли е?“ Г.П.: „Дааа, това са старите бургаски Хали. Строени са повече от десет години и са открити през1926 г. Сградата беше триъгълна внушителна бяла постройка със стъклен покрив и входове от всички страни. Много приличаше на носа на кораб.“
гастронома, бяха месарски щандове, на които ти мелеха закупеното месо и и можеше да ти оставят кокали за супа.“
А.Г.: „Къде точно се намират сега?“
С.П.: „И аз ги помня. Спомням си миризмата в тях - на студено месо. А баща ми беше хладилен техник и поддържаше хладилниците им. От ляво на големите стълби, дето са малките прозорчета, беше работното място на татко.“
Г.П.: „Няма ги вече. Събориха ги през 1974 г. От тях останаха само хладилните им помещения, които се превърнаха в подлеза на Операта.“
К.А.: „Наистина имаше много специфична миризма. Помня, че таваните бяха много високи, а персоналът беше винаги с бели престилки и шапки.“
В.Т.: „Ееех, Халите! Входът им беше, където е сега арката на Св. Никола. Много обичах да ходя с дядо ми, когато пазаруваше там, защото имаше закачени летящи риби и почти винаги ми купуваше „морски череши“ (скариди).“
С.В.: „Възхитителна архитектура! Спомням си отделението за риба, където върху каменните плотове бяха пръснати риба, раци, миди. Пред вратата, тази, която се вижда на снимката, винаги продаваха лозови листа.“
Л.Г.: „В ляво от входа бяха щандовете за риба, миди, раци и др. В дясно след
В.С.: „А вдясно бяха "Кебапчета на крак"! Ммммм, чак ми замирисаха. Е, няма
WWW.VIJBURGAS.COM
такова нещо вече!“ Г.Ч.: „А помните ли, че на гърба им беше Птичи пазар? Вие сте млади и сигурно не помните. Днес там е Операта. Това беше много оживена търговска махала – с магазини за грънци, железария, фурни и млекарници. Имаше и една голяма чешма в средата, където се събираха рибарите да продават риба, миди, раци на едни колички. Там често срещах Георги Калоянчев, още ученик, който в свободното си време разнасяше гювечи с кисело мляко от млекарницата на баща си.“ В.Д.: „Преди да съборят Халите кризата вече беше дошла. Нямаше месо, риба и бургазлии се шегуваха, че ще преобразуват Халите на часовникарски магазин, защото хората, като гледали празните тезгяси, цъкали с език: "Тц-тц-тц- нищо няма".“ З.Н.: „Непрежалимите ни Хали!“
37
ВИЖ! ГРАДСКИ ХОРА
Богдан, 22 Представи ни се. Казвам се Богдан. От Бургас съм, но от три години насам съм откриваем предимно в Лондон, където съм и студент. Най-общо казано се занимавам с изкуство. По-практичните ми интересите варират от импровизационни танцови техники до калиграфия и рисуване с маслени бои, примерно. Обичам да боравя с различни средства на изразяване и да се отдавам цялостно в процеса на работа. Така най-добре би могъл човек да разбере и оцени нечий труд. Напоследък за какво мечтаеш? За повече време! Но тъй като в деня винаги ще има 24 часа, a не 26, си мечтая за по-добра организация на времето, с което вече разполагам. Предполагам, че често ни се случва да витаем в облаците или пък да искаме да направим стотина неща едновременно и поради объркването, което се получава не стигаме до никъде. С по-порядъчна организираност бих намерил време за всичко! От какво има нужда Бургас? Със сигурност това, от което Бургас няма нужда е още един мол! Градът ни има страхотен потенциал да се развива и в не толкова комерсиална насока, но той трябва да се забележи от всички напускащи го. А тук има цяла една армия от креативни хора с всякакви свежи идеи, които биха допринесли изключително много за града. За съжаление повечето от тези свежи идеи намират реализация другаде. Какво предстои за теб? Предстоят ми три изключително натоварени месеца в началото на 2013, в които ще работя по академичната си практика. Също така наблягам върху езиковите си знания по френски. Надявам се да мога да посетя известното Биенале по изкуствата във Венеция. Следва лятото, което е най-удобното време за стажуване из арт галерии и фестивали, но нали вече споменах – всичко с времето си!
WWW.VIJBURGAS.COM
38
6
28 14 31
30
29
BURGAS 1
Skate and blade spot
2
Floral
3
Summer theatre
4
The Bridge
5
Cultural centre Sea Casino
6
Regional library
7
Тhe Clock
8
Тrain Station
9
Burgas Municipality
17
Burgas Ethnographic Museum
18
Regional Archeological Museum
19 Hospital 20 Parking 21 Union of artists Gallery 22 Burgas Art Gallery 23
10 Burgas Тheatre 11 Тroikata Sqr. St. St. Kiril and 12 Methodius Church 13 Burgas Courthouse
Barbossa 2B Serdika str.
11
Whisky&Coffeeshop 24 Hristo Botev str. /near DNA/ 25
Tea House 4 Troykata sqr.
26
Bulair Restaurant 7 Bulair str.
27
Piccadilly Izgrev, 147
28
Mall Galleria Burgas 6 Yanko Komitov str.
29 Subra Pharmacies Mall Galleria Burgas 14 Burgas Free University Slaveykov, 107 Mall Plaza Burgas Burgas Opera and 15 Ballet theatre 30 Ratatui pancakes Mall Galleria Burgas 43 Stefan Stambolov blvd. 16 State Puppet Theatre 31 Pure Fitness, Mall Galleria 6 Yanko Komitov Str.
25
24
23
16 15
9 10
1 27 2 29 19
1
20
3
13
17
12
5
19
4
1 6 18 7
22 21
8
6 26
Фестивал на филмите от Близкия Изток и Северна Африка 21-24 януари, Камерна зала, ДТ “Адриана Будевска”, Бургас
sofiamenarburgas.blogspot.com