ßÍÓÀÐÈ 2014
БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ
БРОЙ
18
Издава се от:
Екип:
Creative Cat Design ltd. Бургас, жк Лазур, бл.20 creative_cat@abv.bg 089 68 043 68
Издател: Камелия Величкова office@vijburgas.com
Виж! Бургас 2012 Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. Тираж: 5000бр. Разпространява се безплатно в над 150 подбрани обекта.
Мениджър: Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com Отговорен редактор: Гергана Костова text@vijburgas.com Автори в броя: Гергана Костова Георги Величков Иван Гайдаров - Гайдата Иван Димитров Камелия Величкова Стефан Николов Фотографи: Георги Величков Ивайло Петров Илияна Велева Камелия Величкова Маргрета Костадинова Корица: Senna Ayd facebook.com/ SENNA.Ayd.Photography
wi-fi места паркинг доставка
детски кът
жива музика Dj тераса
градина / двор
кухня
Дизайн и предпечат: Creative Cat Design ltd. Печат: "Хеликс прес" ЕООД Партньори: Сдружение OHG festivals.bg biblio.bg БНР Бургас burgasdunews.info Globul Books
Виж! повече онлайн vijburgas.com Виж! Бургас @facebook Виж! Бургас @twitter Електроннo списание свалете от biblio.bg и globulbooks.com
януари 2014
21
4
Съдържание СЮЖЕТИ АКЦЕНТ 4 “Жул Паскин - от Видин до Париж” 6 Пазителите на Сините планини
В КАДЪР 10 NDOE
В ДВИЖЕНИЕ 19 Спорт и забавление
В СЕПИЯ 32 Големият студ
СЦЕНАТА 20 Културна програма
ГРАДСКИ ХОРА 36 Пенелопа
КОЙ ГОВОРИ 21 Георги Андонов
ARTIST CORNER 37 SUNSHINERS Слънцеграйналица
БАР-ПЛОТ 14 Заведения
МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 24 Интро 26 Котлонът
В ДЕТАЙЛ 38 Пристанището
ОТ ВИТРИНИТЕ 18 Магазини
ПОСОКИ 28 Котор
КАРТА Виж! Карта на Бургас
WWW.VIJBURGAS.COM
2
Ново начало. Година след година чакаме 1 януари, за да сложим поредното ново начало. А всъщност търкаляме заплетеното кълбо на живота си и често случки, емоции и решения – правилни или грешни, се повтарят. Но ние хората продължаваме да се стараем да убедим себе си и околните, че само защото една календарна година си тръгва, ние можем да започнем отначало. Всъщност хубаво е да ценим и уюта на познатото, каузите, за които сме се борили дълго време, идеите, които са ни движили и ще продължат да ни движат напред. Пожелаваме ви да нямате от какво да се отричате, да имате силите и смелостта да продължите да градите, да имате въображението, с което постоянно да мечтаете. Нека заедно продължим да мечтаем за града си. Нека бъдем хората, които ще го направят такъв, какъвто искаме да бъде. Нека не бъдем съзерцателни, солидарни и отворени към другите само по празници. Пред нас е една чисто нова година, която чака да бъде изпълнена със смисъл. Нека го направим заедно!
Гергана Костова отговорен редактор
WWW.VIJBURGAS.COM
3
Portrait of Mimi Laurent, 1927–1928
„Жул Паскин: от Видин до Париж“ През януари и бургаските почитатели на изобразителното изкуство ще имат възможност да се насладят на едно от най-значимите събития в културния живот на страната през 2013 година – ретроспективната изложба на Жул Паскин. Тя идва в нашия град от Варна, където беше представена през декември. Експозицията, наречена "Жул Паскин: от Видин до Париж", включва 118 платна, 30 от които излизат за първи път от частни колекции. Представени са всички периоди от творчеството на световноизвестния художник, както и различните техники, използвани от него - масло, акварел, рисунка, графика, колаж. В изложбата са включени и афиши и архивни каталози. Работата по подготовката на мащабната ретроспектива продължава три години. Неин куратор е Мария Василева, главен уредник на Софийската градска художествена галерия и автор на книгата "Жул Паскин и художествените процеси от началото на ХХ век". WWW.VIJBURGAS.COM
Жул Паскин е роден във Видин в семейство на заможни евреи. Майка му Софи е потомък на сефарадски евреи, които се местят от Триест в Земун, а оттам, след като тя се омъжва за Маркус Пинкас, младото семейство отива в крайдунавския град. Там се занимават с износ на царевица, ориз и слънчогледово масло. Атмосферата на родния град на твореца е отразена в ранните му произведения. В тях може да се усети и влиянието на престоя му в Букурещ, където Паскин прекарва детските си години. След като завъшрва гимназия във Виена, световноизвестните галерии се отваря за неговите творби. В периода 1902 – 1905 година излага в Мюнхен, Берлин и Париж. 1905 е и годината, в която роденият с името Юлиус Мордекай Пинкас започва да се подписва като „ Жул Паскин“. През второто десетилетие на 20 век той се установява в Америка, където също жъне огромни успехи. Там се сприятелява с Хемингуей, Пикасо, Жорж Папазов. По време на престоя си в Щатите излага в Маями, Ню Орлеанс, Куба, както и в
Ню Йорк, където прави съвместна изложба с Макс Вебер. Пътува до Испания, Португалия, Италия, Алжир, Тунис. Считан е за един от най-големите бохеми на своето време. Става една от най-ярките личности в артиситчното общество на Монпарнас в Париж. Френската столица е и мястото, където художникът намира смъртта си през 1930 година. В деня, в който трябва да бъде открита негова самостоятелна изложба там, той се самоубива. Причините най-вероятно се коренят в депресията му, че не получава желаното от него признание от критиката приживе, както и в проблемите му с алкохола. Три дни след като посяга на живота си, Паскин е открит от своята муза Люси Крог. Нейният внук – Том Крог, по-късно става един от най-запалените колекционери на творбите на художника. Част от колекцията му ще можем да видим и в Бургас. Изложбата „Жул Паскин: От Видин до Париж“ ще бъде открита в нашия град на 14 януари в Градската художествена галерия „Петко Задгорски“. 5
пазителите на Сините планини WWW.VIJBURGAS.COM
6
Далеч в дебрите на „тъмна” Индия, сред мъглите на Сините планини, хилядолетия наред племето Тода пазят баланса между добро и зло. Жреци на бялата магия, те живеели в хармония с курумбите – владетелите на черната магическа сила. Сред непристъпни джунгли и мочурища двете племена съжителствали в хармония, докато преди два века англичаните колонизатори пристигнали по техните земи и превърнали всичко наоколо в чаени плантации. Днес Тода бранят традициите и начина си на живот в биосферен резерват, но храмовете и вярванията им остават все така неразбираеми за западните хора. За племето, наречено от Елена Блаватска „пазителите на Сините планини”, се знае твърде малко. Освен книгата, с която руската писателка жъне огромен успех, за тях има направен единствено десетминутен репортаж през 70-те. Със смелата задача да направи филм преди година се захваща една бургазлийка – Донка Костадинова. Интересът й към тази част от света идва още в университета, където завършва специалност “Индология”. И въпреки че не се занимава постоянно с нея, страстта й към тази мистична култура не изчезва с годините. Така стигаме до ноември 2012 година, когато Донка се отправя
WWW.VIJBURGAS.COM
към планината Килгари, където живеят около 1000 човека от племето Тода. Впечатляващ е фактът, че това не са последните остатъци от този изключителен народ, а брой, който през всичките хилядолетия на тяхното съществуване се запазва един и същ благодарение на сложна брачна система. Тя все още не е разгадана напълно, но Христо Димитров – Хиндо, с когото Донка обработва кадрите след като се завръща в Бургас, има своя хипотеза. Тода имат родови дървета (в буквалния смисъл на думата „дърво”), които от векове съхраняват паметта за семейните им връзки. В тези дървета при създаването на ново семейство се издълбава и нов отвор. Според Хиндо жена, която има място на едно от дърветата, не може да се жени за мъж, представител на друго родово дърво. За двата месеца, които прекарва сред тях, Донка Костадинова успява да запечата на лента и много други интересни неща от културата на Тода. Техните храмове, разказва тя, не се различават много от обикновените им къщи. Но в тях могат да влязат само „чисти” хора, които са преминали през редица ритуали. Жреците на бялата магия в Сините планини боготворят звезди, Слънце,
Луна, някои върхове на планини, легендарни личности, които някога са живели сред тях. Специално място в техния пантеон заемат биволите, които са свещени животни. Те всъщност са единственото нещо, което ги закрепя в планината. Въпреки че нямат писменост, както и музикални инструменти, те съхраняват в паметта си и предават от поколение на поколение предания, песни и легенди. Децата Тода нямат играчки, а при раждането си всяко едно от тях получава уникално име, което никой друг оттук нататък не може да притежава. При тях няма кражби, убийства, понятия като омраза и злост. „При Тода срещнах добротата, която търся у хората, в огромни количества” – споделя Донка. „През цялото време докато бях там, си мислех, че този филм ще им помогне да запазят културата си”, допълва тя. Премиерата на филма на Донка Костадинова „Приказката Нилгири” ще бъде на 24 януари в ДТ „Адриана Будевска”. Заедно с него ще бъде прожектиран и „Огледалото на една дама” – танцов филм с режисьор Христо Димитров – Хиндо, хореограф Петя Стойкова и изпълнител Петя Попова.
7
къде?
ПРЕЗ ЯНУАРИ
турнир по табла За любителите на таблата през януари клуб Инсайт организира всяка сряда от 19:30 турнир по спортна табла. В него може да се включи всеки ентусиаст, който може да демонстрира умения на права табла, тапа и гюлбара, а за най-добрия са предвидени награди безплатен вход за всички събития през месеца, както и специални отстъпки на бара. Затова грабвайте таблата и заровете и изпробвайте късмета и уменията си.
WWW.VIJBURGAS.COM
свръзка „Свръзка“ е новият късометражен филм за планини и водачи, който ще можем да видим съвсем скоро в Бургас - един филм за това колко е важно, когато си в планината, да имаш до себе си опитен водач, на който можеш да разчиташ. Създатели на филма са Рени Йовева и Асоциация Планини и Хора, а прожекцията в нашия град ще се състои на 11 януари, от 18:00ч. в Културен Център "Морско Казино"
Вила Роза В януарската програма на киното вниманието ни грабна българският психо-трилър - "Вила Роза". "Предсказан от Ванга" и вдъхновен от разкази на жители на Странджа планина и Еленският балкан, "Вила Роза" ни пренася в 1985г., когато милицията се натъква на последствията от мистериозен инцидент в изолирана планинска хижа. Актьорският състав включва имена като Калин Врачански, Лидия Инджова, Пламен Манасиев, Елена Петрова и Дейвид Чокачи.
8
WWW.VIJBURGAS.COM
10
NDOE Всички те познават като графити и хип-хоп артист. С какво друго се занимава NDOE? Работя в рекламата, занимавам се и с дизайн. Сега съм решил и татуировки да правя, дръжте се. Къде, според теб, е пресечната точка между изкуството и рекламата?
Георги Касабов - NDOE е основател на една от първите рап групи в България – „Амнистия”, след което създава проекта Dope Reach Squad (D. R. S.), който продължава да бъде институция в хип-хоп средите и се радва на изключителна популярност. Дълги години NDOE е емблематично име в графити културата, a в момента работи в сферата на рекламата, а през януари ще чуем NDOE на живо в Бургас. WWW.VIJBURGAS.COM
Да напишеш добър текст, да композираш музика, да направиш въздействаща фотография или филм – това е изкуство. Рекламата използва изкуството, за да създава успешни марки и връзки с хората. За някои и това е вид изкуство. Може ли добрата реклама да наложи един не дотам качествен продукт и съответно качествен продукт да се наложи от самосебе си, без реклама? На първо място продуктът трябва да е добър. Ако продуктът е лош, добрата реклама няма как да му помогне. Живеем във
времена, в които няма как да лъжеш хората дълго време. И обратното – добрият продукт не винаги се нуждае от гръмка реклама. Има такива случаи с български продукти, например известна марка кисело мляко. Наскоро участва в една реклама, която определено накара хората да не спират звука на телевизора в рекламните блокове. Кажи няколко думи за нея. Добре е, че има клиенти, които са отворени за хип-хоп и се радвам, че бях част от този проект. Рекламата на #hybrid се получи добре, идеята e на New Moment / Sofia. Режисьор е Валери Милев, което гарантира крайния резултат. В последно време много певци, които са далеч от хип-хопа, регето и рагата като култура, започнаха да "коват" хитове в тези музикални жанрове. На какво се дължи този интерес? Този интерес се дължи съвсем естествено на търсенето на хората на такъв тип музика. В България хип-хоп се слуша 11
снимки: Илияна Велева
WWW.VIJBURGAS.COM
12
отдавна и хората винаги се кефят на як рап. Това кара други хора да си мислят, че сега вече са рага-хоп гурута. Културата е съвсем друго нещо. Доколко субкултурните течения влияят на популярната култура и не се ли примесиха прекалено много те? Попът винаги е взимал от хип-хопа и това няма как да спре. Рапът е нещо истинско и радиото иска да го върти. Затова се създават едни “по-нормално звучащи” парчета, които омазват всичко. Рапът се адаптира, като се смесва с попа, за да оцелее, създавайки нов вид поп. В крайна сметка всички имат право на изява. Ако бачкаш и правиш добра музика, ще имаш и видимост, и концерти, дори и да не си на гребена на вълната. За всеки влак си има спрейове. Имаш ли наблюдение върху рап сцената? Накъде върви тя в момента? И преди беше мания, но сега хип-хопът е може би най-слушаната комерсиална музика. Посланието го има, въпросът е какво точно е то. Ако преди темите са били куул, сега са овехтели. Хората искат по-лесно смилаема музика, WWW.VIJBURGAS.COM
храна, дрехи и всичко вчерашно е старо. Това налага групи-еднодневки, думи без много смисъл, нетрайна музика. Оттук и схемата “осем-хита-без-прекъсване” изведнъж сработва – съвременните изпълнители не правят албуми. Какъв е начинът един музикант да остане верен на идеите си и въпреки това да успее, без да се съобразява с конюнктурата на времето, в което живеем? Какво означава успех? За един успех е да напълни цялa зала, а за друг – да бие на фристайл батъл. Най-важно е да правиш всичко от сърце и успехът е сигурен. Верните на идеите си успяват рано или късно. Живеем във времена, в които пошлостта ни залива отвсякъде. Как може обществото ни да се противопостави на това и да запази умението си да се радва на красивото и различното? С анализиране на фактите, задаване на въпроси, търсене на отговори, формиране на собствено мнение, запазване на индивидуалност. С пример, с даване на личен пример. 13
Barbossa Бургас, ул. Сердика 2Б гърба на Триа сити център тел. 0879 82 02 02 раб. време: 08:00 - 02:00ч
LIME drinks & friends Бургас, ул. Васил Априлов 16 раб.време: 19:00-04:00 тел.: 089 653 96 26
club Insight Бургас, ул. Митрополит Симеон 5 тел.: 0886 922 275 раб.време: 17:00-05:00
Клубове и барове
Ресторанти Backstage Бургас, ул. Княз Борис I, дом НХК тел. 089 910 6099 раб. време: 08:00 - 02:00
Cafe & Bar Bar'celona Бургас, ул. Александровска 16 тел.087 991 9050 раб. време: 07:30 - 02:00
Bar Royal Бургас, ул. Екзарх Йосиф 12 тел. 087 737 3607 раб. време: 18:00 - 04:00 Vista Mare City Бургас, ул. Митрополит Симеон 6 раб.време: 10:00-24:00 тел.: 0885 858 533
Happy Bar & Grill Бургас, х-л България ул. Александровска 21 Бургас, к-с Лазур, с/у Пантеона раб.време: 11:00-23:00 Luxor Бургас, ул. Булаир 27 раб.време: 07:30-23:30 Neptun Бургас, Централен плаж раб. време: 09:00-00:00ч Restaurant Primoretz Бургас, ул. Александър Батенберг 2, х-л Приморец раб.време: 07.00-24.00 Retоush Бургас, пл. Баба Ганка 4 раб.време: 10:00-02:00 Rose Бургас, ул. Богориди 19 раб.време: 09:00-24:00
WWW.VIJBURGAS.COM
14
Верни на традициите от лятото, през януари “Vista Mare” ви кани да се насладите на тематични вечери и изискани вина на подбрани български изби.
7 януари
Традиционна българска вечер
23 януари 16 януари
Дивеч и вино
Азиатска вечер
vistamare.bg facebook.com/VistaMareSt.Anastasia Бургас, ул. Митрополит Симеон 6 (входа на паркинга на х-л България) тел. 0885 858 533
Rubayat Avenue Бургас, ул. Оборище 1 раб.време: 09:00-24:00 Rubayat Casa Vino Бургас, ул. Шейново 32 раб.време: 11:00-24:00 Rubayat Garden Бургас, к-с Славейков, бл.135 раб.време: 09:00-24:00 Rubayat di Mare Бургас, до Хотел Парк раб.време: 10:00-24:00 Rubayat Music Бургас, Триа Сити Център раб.време: 09:00-24:00 ZEN Asian Cuisine Sushi & Bar Бургас, пл. Баба Ганка 4 раб. време: 11:00 - 00:00ч Tea House “Чай във фабриката” Бургас, пл. Тройката 4 раб. време: 08:00 - 20:00ч
Jersey Бургас, ул. Вардар 27, до БСУ раб.време: 08:00-24:00 Fancy Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00 Malibu Sunset Бургас, ул. Георги Кирков 3 раб.време: 07:00-23:00 Romance Бургас, ул. А. Велики 4 Бургас, ул. Княз Борис 37 Бургас, парк Славейков, до бл.62 раб.време: 08:00-11:00ч
Бирарии Bulevard Бургас, ул. Богориди 60, раб.време: 10:00-24:00
Булаир Бургас, ул. Булаир 7 раб. време: 08:00 - 22:30ч събота и неделя: с резервации
Grolsh Бургас, Приморски парк, до Флората раб.време: 10:00-01:00 Бургас, ул. Митрополит Симеон 6 раб.време: 10:00-01:00
Винарна Океан Бургас, ул. Мара Гидик 17 раб.време: 11:00-24:00
Стария Капан Бургас, Приморски парк Крайбрежна алея раб.време: 08:00-24:00
Златна котва Бургас, ул. Богориди 64 раб.време: 10:00-24:00
Тропикана Бургас, Приморски парк, с/у Бункера раб.време: 07:00-24:00
Златна рибка Бургас, ул. Цар Симеон 3 раб.време: 09:00-23:00
Кафенета
Gusticceria foods Бургас, ул. А. Мицкевич 7 тел.: 089 850 5325 раб.време: 11:00 - 20:00
Bacardi Club Бургас, ул. Александровска 51 раб.време: 07:00-02:00
Пицарии
Broadway Бургас, ул. Силистра 4 раб.време: 07:00-02:00
Incanto Бургас, пл. Баба Ганка 4 Mall Galleria, бул. Янко Комитов 6 раб.време: пн-сб: 09:30-24:00 нед: 11:00-24:00
WWW.VIJBURGAS.COM
Café del Roma Бургас, Триа Сити Център City’s Café Бургас, бул. С. Стамболов 52 раб. време: 07:00-23:00
Malibu Бургас, ул. Георги Кирков 3 раб.време: 00:00-24:00 Mojito Бургас, ул. Богориди 38 тел. 0878 19 28 96 Unison Бургас, ул. Александровска 67 раб.време: 06:30-24:00 Wake up café & bar Бургас, ул. Яворов 5 раб.време: 08:00-24:00
сладкарници "Захаро" Бургас, ул. В. Петлешков 6 тел: 056 832 702 "Захаро" Поморие Поморие, ул. Ст. Стамболов 2 тел: 0596 86560 Сладкарски бутик "Креми" Бургас, ул. Ал. Велики 5 раб.време: 08:00-20:00 тел: 088 815 4728 “Сладко и солено” Бургас, ул. Александровска 40 /фурна"ПАРИЖ"/ ул. "Стефан Стамболов"52 /кафе СИТИС/ ул."Гео Милев" 2 /фурна "Сладко и Солено" пл."Тройката" 4 /до Хеликон/ ул."Цар Симеон" 118 /до френска гимназия/ ул."Ванче Михайлов" 1 спирка военна болница/ ул."Пр.Яким Якимов" 1 /входа на ВХТИ/ ул."Конт Андрованти" 9 /млекарница "Добрев/ тел: 0878 821 144 Млекарница Добрев Бургас, ул. Конт Адрованти 9 раб.време: 08:00-20:00 събота: 10:00-16:00 Маестро магазин и кафе Бургас, ул. Митрополит Симеон, 25 тел. 0884 496009
16
магазини Миш Маш Бургас, ул.Сердика 3 facebook: Mish Mash hand made and foot made Mall Galleria Бургас Бургас, бул. Янко Комитов 6 раб.време: 10:00-22:00 тел. 056 70 60 20 galleriaburgas.bg
Традиция Бургас, ул. Ген. Гурко 17 тел. 089 863 2089
Умбопо Бургас, ул. Антим 1 35 umbopo.com
ZU ELEMENTS Бургас, ул.К.Фотинов 18 zuelements.it
Spiegelburg Бургас, ул. Александровска 34 Безистена, магазин 13 spiegelburg.bg
Ромео и Жулиета Бургас, ул.Сердика 5 facebook.com/ cafeneromeoandjuliet
100% CORK Чанти и аксесоари от корк и коркова кожа Бургас, бул. Я. Комитов 6, МОЛ Галерия originalen.net
ЛАЛО Бургас, бул. Я. Комитов 6, МОЛ Галерия, партер тел. 0895 78 50, 0878 93 65 39 galleriaburgas.bg
На Тъмно Бургас, ул. Богориди 16 natamno.com
Surf Shop Бургас, ул. Ген. Майор Лермонтов 46 surfshopburgas.com
WWW.VIJBURGAS.COM
Бургас, бул. Я. Комитов 6, МОЛ Галерия, етаж 1 oysho.com
Incredible India Бургас, ул. Александровска 82 ул. Богориди 14 ул. Богориди 30 gang-incredibleindia.com
HUMANIC Бургас, бул. Я. Комитов 6, МОЛ Галерия, етаж 1 humanic.net/int
OYSHO
PHARD Бургас, ул.К.Фотинов 25 phard.it
Пикадили Бургас, жк. Изгрев 147 тел. 056 871 976 раб. време: 08:00-22:00 piccadilly.bg
18
Pure Health & Fitness Burgas За крепко здраве, красив силует и добро самочувствие Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria purebulgaria.eu Танцово студио 29 Бургас, к/с Зорница бл 75, ет 2 /блока на 5D киното/ dancestudio29.com Клуб за спортни танци Бургас 75 Бургас, ул. Гладстон 47, Младежки културно информационен център burgas75.com Танцово студио Dune Бургас, ул. Цар Асен 7, срещу кино Тракия studiodune.org Йога студио Нирвана Бургас, ул. Димитър Бракалов 9 yoga-nirwana.free.bg Студио за танци и йога Сътворение Бургас, ул. Георги Шагунов 20 sutvorenie.com
Басейн Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 mladite.eu
забавлени
България плувен и спортен комплекс Бургас, ул. Александровска 21 bulgaria-hotel.com Спортен център Аякс Бургас, бул. Демокрация 162 /на гърба на Строителен техникум/ ajax-sport.com Спортен клуб по бойни изкуства Интер Бургас, Спортна зала Младост к-с Славейков inter-burgas.com Фитнес клуб и SPA Tria Finesse Бургас, пл. Тройката, ул. Сердика 2А, ет. 3 fitnes9.wix.com/tria-finesse Aqua Spa Center Бургас, бул. Демокрация, комплекс Лазур aquahotels.com
Playground Боулинг, билярд, редемшън и видео игри, 4D кино, кафе/бар СКАЙ БАР Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 тел. 0886 61 66 70 www.playground.bg
Cinema City Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 www.cinemacity.bg
Йога център Хридая Бургас, ул. Стефан Стамболов 120, SPA & Wellness Приморец /сградата на проектантска/ Бургас, Ал.Батенберг 2 yoga-hridaya.com hotelprimoretz.bg Йога Студио Шанти Ананда Бургас, к-с "Изгрев" /зад магазин Велека/ shanti-ananda.info
Lex Gym Healt & Fitness Бургас, жк. Изгрев, бл. 185 fb: LEX GYM Health & Fitness Burgas
Йога център Буда Младежки културен център Бургас, ул. "Гладстон" 47 yogaburgas.com
Танцова академия - Бургас Бургас, НХК Бургас, к-с Славейков, срещу КАТ тел.: 0878 86 19 10
WWW.VIJBURGAS.COM
Tattoo studio Excess Бургас, ул. П. Евтимий 1 тел.: 0898 35 55 87 facebook.com/ tattoo.excess
19
галерии
театър
Галерия Дружество на бургаските художници Бургас, ул. Александровска 22
Драматичен театър “Адриана Будевска” Бургас, ул Цар Асен 36 А
06.12 – ср. на януари Никулденска изложба на бургаските художници ср. на януари, юбилейна изложба на Стайко Стайков
Голяма зала 16.01, 12.00 ч. „Приказка за калпаците“, от Панчо Панчев
Галерия Неси Бургас, ул. Александровска / Хан Крум 3 gallerynesi.com 09.01 – 27.01, изложба живопис на Стойко Даскалов 29.01, изложба скулптура и живопис на Радостин Дамасков
20.01, 19.00 ч. „Ковачи“, от Алек Попов 22.01, 13.30 ч. „Приказка за калпаците“, от Панчо Панчев 23.01, 19.00 ч. „Когато котката я няма“, от Джони Мортимър и Браян Кук 30.01, 12.00 ч. „Приказка за калпаците“, от Панчо Панчев
Галерия „Пролет“ Бурас, ул. Лермонтов 32 Изложба графика на Милко Божков, Стоимен Стоилов и Стоян Цанев Градска художествена галерия "Петко Задгорски" Бургас, ул. Митрополит Симеон 24 1.ет. Постоянна експозиция от фонда на галерията 2ет. изложба Графика на бургаските художници 1965 – 1985 година 14.01 - ср. февруари, „Жул Паскин: от Видин до Париж“
WWW.VIJBURGAS.COM
театър Арт Ателие Зала ДНА 22. 01, 19:00 ч. “ВИП”, моноспектакъл на Мариан Вълев
Куклен театър Държавен куклен театър Бургас, ул. Кл. Охридски 2 всички спектакли започват в 11:00ч 11. 01, „Mомче и вятър” 12. 01, „Mомче и вятър” 18. 01, „Червената шапчица” 19. 01, „Червената шапчица” 25. 01, „Момата чернодреха” 26. 01, „Момата чернодреха”
морско казино Камерна зала 21.01, 19.00 ч. „Есенна соната“, от Ингмар Бергман 22.01, 19.00 ч. „Момчето от последния чин“, от Хуан Майорга 29.01, 19.00 ч. „Есенна соната“, от Ингмар Бергман
Културен център “Морско казино”, Приморски парк 02 – 06.01, зала „Ал. Г. Коджакафалията“, изложба „На плаж в Бургасъ“ 06 – 09.01, зала „Георги Баев“, изложба „Морето е живот“ 13. 01, зала „Петя Дубарова“, Акустично – концерт на група „Горещ пясък“ и приятели
20
Adam & Lilith, 2013
Георги ндонов
Това пространство е първата галерия в търговски център в Бургас. Каква е концепцията му? През 2003 година си бях дошъл в Бургас и имаше една обща изложба на групата на бургаските художници. Тогава те ме отхвърлиха и аз реших да направя свое дружество, което е еквивалент на тази група “Общество за съвременно изкуство”, както се казва и галерията. В нашия град няма нито една галерия, която да отговаря на съвременните изисквания. Това са малки помещения, мази, пространства за гаражи. Дори Градската галерия не е издържана по никакви изисквания. Така че това е най-модерното пространство в града, с най-големи стени, наистина съвременно.
Георги Андонов е един от най-търсените бургаски художници в чужбина. Завършва специалност „Плакат“ в Националната художествена академия, след това създава галерия в София, а по-късно заминава за Ливан. Работи с галерии в Лос Анджелис, Лoндон, Дубай. От 2007 година живее в Бургас, а преди два месеца откри и собствено арт пространство в Mall Galeria.
WWW.VIJBURGAS.COM
Мащабът ли е това, което отличава една съвременна галерия? О, да. Определено е мащабът. Ние имаме едно набедено мнение, че картините трябва да са малки, амфитеатрално подредени. Аз излагам формати по 3 - 4 метра. Никъде другаде в града не могат да бъдат изложени тези неща. Споменахте за Обществото, което Вие сте създал. Разкажете малко повече за него. Дружеството се казва „Общество за съвременно изкуство“. Учредено е 2003 г., има само млади автори от различните спектри на изкуството, а не само
художници. Дори имаме годишни награди и номинации. Тази година дадохме на Любен Петров за млад автор на годината и на Стела Шушолова – за перформанс на годината. Обществото има и дейност през годините, много изложби, посещения на арт изложения. Вие сте доста търсен в чужбина, но малко познат в родния си град. Защо се случва така? Първо ме нямаше, аз се върнах скоро – от 2007 година съм в Бургас. Малко хора ме познават и поради тази причина не можех да излагам в Бургас. Второ, с консервативната група на художниците не искам да имам нищо общо, защото те живеят по техните стандарти и това на мен не ми харесва. Затова създадох мое дружество, мой свят, с мои приятели, които са предимно млади хора. Вярвате ли, че тук има публика за Вашето изкуство? Намирате ли съмишленици? Дори да е нямало съмишленици, вече има. Моята идея и цел на дружеството е да възпитава хората на съвременно изкуство. И вярвам, че трябва да възпитавам обществото, че аз трябва да определям продукта, който да определя търсенето. Аз налагам моето лично виждане. Липсата на подобен тип изкуство – това ли ви върна в Бургас? Това е много философски
22
въпрос. Аз се върнах заради парка, за да можем да си гледаме децата на спокойствие. Живеехме в един труден район в Средния Изток. Жена ми е от Ливан. Виждайки, че има капацитет и според мен Бургас винаги го е имал, все пак аз съм бургазлия и обичам хората тук, реших, че мога да допринеса с нещо за този град. Все пак всеки трябва да дава личен пример. Вашата кариера навън започва от Ливан. Как се случи така, че заминахте за там и каква е културната среда в Ливан? Те не са „онези с мустаците”, както ги наричаме ние. Това е едно рафинирано общество, хубави, широко скроени хора, за разлика от нас, които сме консервативни. Това ми помогна да започна да работя с най-големия дилър на изкуство в Ливан Fadi Mogabgab Gallery, който ми даде възможност да бъда в конкуренция с испански и френски художници. Нещата, които бях научил в Академията, са някакви заготовки, които всеки би могъл да научи. Истинското възприятие за изкуството идва от опита ти с чужденци. После колелото се завъртя – Америка, Дубай, сега Абу Даби. През 90-те правите галерия в София. Какво се е променило от тогава до днес в нашата културна среда? Според мен нищо не се е променило, колкото и жалко да ви звучи. Ние живеем в един прекалено материален свят.
WWW.VIJBURGAS.COM
Тогава, както и сега, имаше недостиг на всякакви средства. Идеята на онази галерия беше съвсем различна. Тогава правехме копия и картини по поръчка, сега е точно обратното. Сега имаме един готов продукт, който се продава. Ако не ти харесва, гледаш следващия.
А как виждате бъдещето на това място и въобще Вашето бъдеще като художник тук? Ако трябва да бъда честен, това не е моето поприще, защото един художник не трябва сам да си продава картините. Но вече имам сериозен екип от млади хора. Държа да го кажа – млади хора, които нямат нищо общо с изкуството. Бургазлии са. В голямата си част галериите, Едното момиче току-що които Ви представляват, са завърши „PR и маркетинг” в насочени към University of the Arts – Лондон, платежоспособни ценители на другото момче е завършило изкуството. В този смисъл как спортно-медицинска академия и Вие определяте понятието имам едно момче, което е „комерсиално изкуство”? педагог, завършило „Скулптура”. Комерсиално изкуство е Но държа да нямам хора, които изкуство, което се продава. Така са обременени от нашето че аз не виждам нищо лошо в общество на художници, има това. Доколко е комерсиално нужда от нови хора, които да определя вкусът на хората. Аз вкарат нови идеи. Да продадеш може да продавам много картина не е само да я закачиш картини, но това не значи, че в някоя галерия. Трябва да имаш съм комерсиален автор. Един определен кръг от хора. Хора, с автор, който е добър, се които вечеряш, обядваш, продава. Вече на какво ниво се флиртуваш, ако щеш. продава, оттам зависи дали е Художникът не трябва сам да си комерсиален или не. продава картините. Затова работя с млади хора, които по Мислите ли, че тук в България някакъв начин ме допълват. Така има пазар за Вашето се прави един кръг, едно изкуство? общество за съвременно Да, определено има пазар. изкуство. Знаете ли, аз сега направих една благотворителна коледна Какво следва в програмата на изложба. Бяха представени 30 галерията за януари? малки картини, от които Ще имаме международна продадох 23. Парите бяха графика малък формат. Мога да дарени на деца, които имат взема и някои бургаски автори, нужда от операции, дарихме на не съм решил още. Със Сдружението на майки с деца сигурност ще има работи на със синдром на Даун, дарихме и френски автор, имаме една на Фондацията за млади японска художничка, няколко таланти. Самият факт, че мога ливанци, испанци. И аз ще да продавам и да помагам на участвам с няколко графики. хора, е повече от показателен.
23
Защо тук? Защо сега? снимка: Ивайло Петров
Вече втори пореден брой в това списание ще намерите съвременен български разказ. Тази рубрика започна не съвсем случайно. Засякохме се с екипа на това бургаско списание в София (интересно какво ли би казал Таралежков по въпроса). Идеята беше подхвърлена и предложението съвсем не увисна във въздуха, а беше набързо оценено като добра идея и още от следващия брой пристъпихме към действие, а аз се заех с нелеката задача да селектирам разказите, които ще четете. Така съвсем бързо стигнахме до двата въпроса, които висят някъде горе в ролята си на заглавие на този текст. Защо „Виж! Бургас” се наема да публикува разкази? Честно казано - не знам. Публикуването на разкази в списание се оказва изчезващ вид в полето на българските медии. Рубриките, които представят разкази, малко по малко отпадат. Вземете за пример издания като Капитал Light, вестник Сега… Малко или много (по-скоро второто) публикуването на разкази и изобщо на литература се възприема от медиите като ненужен разход, хабене на място (ами да, точно на тази страница може да се сложи поредната лъскава реклама), като някакъв жест, за който писателите трябва да благодарят - ето, че има кой да ги публикува. Тук неусетно стигам до един любим цитат от българската банда “Попара”, WWW.VIJBURGAS.COM
който гласи: „Ако някой не е луд, как оцелява тук в България?”. Може би екипът на списанието е луд и следователно трябва да се подкрепяме. Колкото до въпросите „Защо тук?“ и „Защо сега?“... Защото в последните години българската литература е в небивал възход и защото трябва да бъде публикувана навсякъде и по всяко време. А може би трябва да отговаря и на въпроса „Защо аз?“.. Защото така се случи… Иска ми се в тази рубрика да има повече присъствие на млади автори, които са публикували малко или изобщо не са били публикувани. Защото сред тях има много добри. И защото от четири години и нещо организирам литературни четения в Арт-Хостел, което до някаква степен ме е запознало с творчеството на определен брой млади автори. И бих искал те да имат къде да публикуват. Е, очаквайте от време на време и от по-известните муцуни. Все пак трябва да има някакъв баланс, нали… В този брой можете да прочетете един кратък разказ на Стефан, който многократно е чел в хостела и който в писането си (както и в живота) успява да поддържа много добър баланс между вглеждане в света около себе си, вглеждане в себе си, коментар и самоирония. Иван Димитров 25
Котлоните от Стефан Николов
Често той не може да каже кой е: Стефан Николов или Стефан Икога, но при него имената и псевдонимите нямат значение. Това, което знае със сигурност е, че живее в София и не спира да носи със себе си любимата комбинация от чувствителност, саморефлексия и сарказъм. Понякога пише, защото иска да каже нещо много, много важно, а понякога просто, за да запълни блога си: stefanikoga.blogspot.com
WWW.VIJBURGAS.COM
Да бъдеш себе си е сложно. Особено когато трябва да споделяш себе си с другите. А ти и сам не можеш да се разбереш. Просто имаш нужда от реене и да не обясняваш защо си направил нещо си по определен начин. Казваха ми, че приличам на дете. Ами, може и да приличам на дете, какво искате от мен. „Ами стегни се малко, имаш акъл в главата!“. Ами имам акъл, да, но какво искате да си стягам. „Абе вземи се в ръце, ще си пропилееш младините!“. Ама аз не си пропилявам младините. Живея ги. Живял съм точно двадесет години и осем месеца. Ако реша да се гръмна, ще се гръмна и ще свърша днес. И наистина не разбирам какво имаш предвид под това да се стегна. Искаш да си намеря работа за пет кинта на час и да ходя редовно на лекции. Да слушам, да записвам. И така още две-три години. После да завърша, да си намеря работа и така петдесет години. И после да умра, доволен, че съм живял 26
един много добър живот. Ебаси глупостите. Разбери ме, брато. Бих предпочел да умра в мизерия, на което, разбира се, не се надявам, вместо животът ми да мине мирно и кротко. Например сега вместо да уча за университета, аз търся Любов. Търся книги и филми. Пуша трева. Прекалявам с цигарите. Има дни, в които лежа по цял ден. Има седмици, в които не се докосвам до леглото си. И всичко това ми изглежда съвсем в реда на нещата. Това е и заради обсебването от идеята, че животът свършва, аз не съм променил нищо, а напоследък и с парализиращата амбицията в мен безсмисленост на всичко, която усетих най-силно над котлона у Алекс… Ta в Алекс онзи ден хапнах гъби. Стоях над един котлон. Втренчен, сякаш в бездна, и потъвах все по-дълбоко. Хората около мен чешеха егото си със сладък разговор за Бетовен, Моцарт и това
WWW.VIJBURGAS.COM
дали има значение произходът на изкуството, или е важен само последвалият му самостоятелен живот. Аз ги чувах и си мислех: “Ебал съм им майката на Бах и на Моцарт. Всички ще умрем.” И под всички имам предвид наистина всички. Не знам кога. Но тогава Бах и Моцарт ще бъдат далеч по-маловажни от потреперването на антенките на хлебарка в опит да открие храна. Всичко това ме напрягаше адски много. Прах и пепел по отдавна изстиналия котлон. Разговорът продължаваше. Премести се някакси към кармата или кърмата, не помня. Цялото ми същество шепнеше и крещеше на себе си, че всичко е безсмислено и тленно... всичко. Всичко познато на този свят ще изчезне в един хубав или много лош ден, а после какво? И наистина ли смъртта е единственият изход от живота? Няма ли авариен такъв, за спешни случаи? Много искам да съм безсмъртен, защото това би
означавало да няма никакъв изход. Да не мога да избягам от себе си. Какво ли би било? Ама абсолютно безсмъртен. Не искам да старея, да мога да бъда ранен, животът ми да има край. И след края на този шибан свят, в който се говори за Бах и Моцарт, да се рея из космоса милиони години, милиарди години и да остана дори след това. След кое и аз не знам, но само аз бих могъл да разбера. И после какво? Дори на вселенско равнище живеем в абсурдна безсмислица. Един безкраен въпрос - “И после какво?” Керамичният котлон си стоеше под мен, макар че заради текстурата му отдавна го бях оприличил на звездно небе и бях потънал в него. А другите продължаваха да говорят зад гърба ми, буквално. Другите вселени зад мен, потънали в своите котлони и в своето безсмъртие.
27
Kотор Да отидем в Черна гора беше добро решение. Да минем през Албания - не чак толкова. И двете решения взехме с помощта на Гугъл. Днес е особено лесно - пред екрана на компютъра човек може да разгледа на снимки в Panoramio местностите, които е решил да посети, да резервира от booking.com най-подходящия измежду стотиците хотели, а Google.maps да му изчертае най-добрия маршрут за придвижване от точка до точка. Оказа се обаче, че човек не бива да има сляпа вяра в технологиите, защото те не могат да предвидят всички фактори в едно пътуване. WWW.VIJBURGAS.COM
На монитора Котор ни се стори едно от най-интересните места по черногорското адриатическо крайбрежие каменен град със старинна италианска архитектура, в дъното на дълбок залив, заобиколен от внушителни планини. Решихме да се доверим на Гугъл за пътя това, което той ни препоръча като най-кратък и бърз маршрут от София до Котор, беше България - Македония Албания - Черна гора. Хубаво, казахме си, ще видим Охрид и ще похапнем плескавици на брега на езерото. София - Охрид премина гладко, по плана, нощувахме в Охрид - изключително красив
град с гостоприемни и любезни хора, които не успяхме да разсърдим дори с фланелките си, щамповани с глаголицата и надпис "България". Не че ги бяхме избирали тенденциозно, бяхме ги купили наскоро от Трявна и едва пред паметника на Климент Охридски в Охрид се усетихме, че братята македонци ни гледат изпод вежди... Изпитанието дойде на следващия ден на македоно-албанската граница. Разглезени от границите в ЕС, явно сме позабравили опашките, неуредиците, куфарната търговия и незаинтересованата администрация. Редът за 28
текст и снимки: Георги Величков
преминаване през граничния контрол беше „който е по-нахален, да пререди останалите“. Минаването през Албания се оказа по-лошият избор, пътищата бяха на дупки и натоварени. Обратният път, през Сърбия, макар и малко по-дълъг, се оказа значително по-лек и бърз (и много по-красив). Котор е град в списъка на ЮНЕСКО за световно и културно наследство. Разположен е в дъното на Которския залив, който е най-южният фиорд в Европа. Въпреки че е свързан с Адриатическо море, човек няма усещане за море, високите планини наоколо WWW.VIJBURGAS.COM
създават усещането за голямо езеро. Разположен в подножието на планинския масив Ловчен, където се намира и едноименният национален парк, Котор е заобиколен от планинските масиви Орйен, Радостак и Добростица, които го правят трудно превземаема крепост. Градът е бил владение на Византия, а през 1002 г. е завладян от българите. Година по-късно Цар Самуил го отстъпва на Сърбия, която го владее около два века. По-късно е част от Унгария, Босна и Херцеговина, Венецианската република, Австрийската империя и Югославия. Отпечатъците от
тези култури се преплитат в историята и архитектурата на града и създават неповторимия му дух. Първия ден отделяме за разглеждане на Стария град и крепостта "Свети Иван". Хотелът е на около километър от града, което ни дава възможност да се разходим пеша по крайбрежната алея. Водата е бистра, виждат се рибите. Рибарите се шегуват гледаш я, във водата си е обикновена риба, а като я уловиш - 20 евро. В шегата има доза истина - за разлика от плескавиците и кебапчетата, рибата тук е скъпа. Старият град е ограден от всички страни с крепостни 29
стени, дължината им е повече от 4 километра. Влизаме през един от входовете и попадаме на площада с Часовниковата кула. Туристите са обичайно много. Вървим из тесните каменни улички, пъстра смесица от римска и византийска архитектура, барок и готика плюс съвременни магазини и уютни кафенета и ресторанти. Стигаме до катедралата "Свети Трифон", символ на Котор. Тя присъства и в герба на града заедно с изображението на лъв и хълма "Свети Иван". Катедралата е построена върху основите на предишна църква, в която са се пазели мощите на патрона и пазител WWW.VIJBURGAS.COM
на града Свети Трифон. Тя е най-голямата и красива сграда в Котор, преживяла двете разрушителни земетресения през 1667г. и 1979г. и смятана за един от най-значимите съхранени образци на романската архитектура по Адриатическото крайбрежие. Пием по бира в ресторантчето на площада и гледаме електрическите колички, които превозват по-ленивите туристи. Те и велосипедите са единственото възможно превозно средство в Стария град, по тесните каменни улички за щастие няма шанс да премине автомобил. Зад катедралата една от уличките е преградена с маса и
надпис "Към крепостта, 3 евро". Плащаме си билетите и започваме изкачването, което ни отнема около час. Крепостта "Свети Иван" е построена от император Юстиниан, но в този си вид е от времето на венецианското управление през 15 в. По тесните стъпалца нагоре и надолу пъплят задъхани туристи. По средата на хълма, пред църквата "Дева Мария на Изцелението", построена от оцелелите от чумата жители на Котор, местни хора с хладилни чанти продават разхладителни напитки и вода. Каменният лабиринт продължава още нагоре и нагоре, до върха на хълма, откъдето се открива 30
впечатляваща гледка към залива. Туристите се снимат на фона на фиорда, под огромното веещо се черногорско знаме. На връщане минаваме през пазара, разположен току до крепостните стени от външната част на каменния град. Малък, покрит пазар с изобилие на стоки - домашно приготвени сирене и кашкавал, мед, риба, пушено месо, маслини и зеленчуци. Вечерта се връщаме отново в града, за да го видим в друга светлина. Младежкият дух е завладял заведенията, пред едно от тях са поставили роял и свирят на живо рокендрол, а група туристи танцуват на WWW.VIJBURGAS.COM
площада. Следващия ден отделяме за разходки из залива, в който се гушат още дузина селца и градчета. Обиколката на целия фиорд е около 50 км, но решаваме да съкратим половината разстояние и да се повозим на ферибота. За 4 евро ни прекарва заедно с колата на другия бряг, откъдето продължаваме обиколката. Пътят е тесен, но изключително живописен. Отдясно са каменни къщи, с малки дворчета, отляво пристанчетата на лодките, минаваме почти през дворовете на хората, на места, за да се разминат автомобилите, се налага
единият да влезе в нечий двор. В местността Пърчани попадаме на красивата катедрала "Свети Апостоли Петър и Павел". Вечерта се качваме на хълма над Котор, за да погледнем залива и града, осветени от светлините на залеза и запалените лампи. Гледката е изумителна. Правим снимки за спомен и решаваме, че някой ден отново ще се върнем на това прекрасно място. Трябва да се прибираме, защото на следващия ден ни чака обратният път, през планините на Черна гора и Сърбия и невероятните каньони на реките Тара и Ибър.
31
Големи т студ Историята за замръзването на морето
WWW.VIJBURGAS.COM
Всеки град има събития в своята история, които се предават като приказки от поколение на поколение и тънката нишка на тези вълшебни разкази не спира да разпалва въображението ни и това на нашите деца. Едно такова легендарно събитие за Бургас е „големият студ“ или историята за замръзването на морето. Уникално явление, което все още някои смятат за измислица и плод на фантазии, а други пък са имали късмета да го преживеят цели два пъти в живота си – през 1929г. и отново през 1954г. Моята прабаба беше именно от това поколение, родена в първите години на 20 век, станала свидетел на големи събития и запечатала в спомените си духа на отминалите времена. Тя разказваше с такъв трепет историята за замръзналото море, че от дете, щом дойде
зима, в съзнанието ми изплуват сюрреалистични картини, в които на фона на огромната вледенена морска шир странни силуети крачат към хоризонта. Първия път, когато Бургаският залив е скован от такъв студ, че морската вода замръзва, е през далечната 1929г. Естествено, това не е някакъв локален феномен, защото тежките метеорологични условия изцяло са превзели Стария континент и от Франция до Турция бушували снежни бури, а северните ветрове сковавали всичко по пътя си. Балтийско море е замръзнало, както и някои от най-големите европейски реки, а хиляди кораби били блокирани от леда. От запазените кадри можем да видим, че и в бургаския залив един скован от ледовете кораб се е
33
WWW.VIJBURGAS.COM
34
текст: Камелия Величкова снимки: групата “Старият Бургас” във фейсбук WWW.VIJBURGAS.COM
превърнал в приказен декор на тогавашните фотографии. Ледената обвивка била толкова дебела, на места над 15см., че някои от най-смелите бургазлии са ходили на разходка с каруци и файтони до остров „Св.Анастасия“, Поморие и Созопол. Пързалянето по замръзналото море и разходките с родителите чак до края на стария мост или около фара са били незабравимо преживяване за децата, оставило завинаги в съзнанието им ярък спомен за магията на побелялото море. Езерото при Старата гара пък се превърнало в импровизирана ледена пързалка, където децата се събирали да се пързалят с кънки. Така тежката зима донесла на бургазлии едно истинско приключение и въпреки минусовите февруарски температури, морето било изпълнено с тълпи от хора и детски смях. През 1954г. зимата е толкова сурова, че морето отново побелява. Този път обаче не замръзва изцяло, а се покрива с ледени блокове, дошли от река Дунав. По това време тя е напълно замръзнала и при топенето на ледовете
северното течение, което някои местни наричат „дяволското“, струпва голяма част от ледените блокове в Бургаския залив. На тежките метеорологични условия тогава дължим и появата на новия мост, такъв, какъвто го знаем и днес. През 54-та студът е бил толкова смразяващ, че старият мост изцяло замръзва и част от него буквално се сгромолясва под тежестта на ледената си обвивка. В Бургас зимата рядко е най-обичаният сезон. Може би защото градът изпада в летаргия, в едно инертно очакване на нещо вълнуващо, което предстои. Но понякога, докато се взираме в бъдещето, най-големите чудеса ни връхлитат и ни оставят без дъх, преобръщайки света, в който живеем. И споменът за замръзналото море е едно от нещата, които ни напомнят, че най-вълшебните приказки на този град могат да се случат именно през зимата. А ние можем тайничко да си мечтаем да сме от онези поколения, които имат късмета да вървят към хоризонта по замръзналата морска шир. 35
Пенелопа Разкажи ни за себе си. Казвам се Пенелопа, студентка съм, на 21. Начинът ми на живот е хаотичен и разпокъсан на моменти заради честото пътуване напред назад. Често установявам, че ми е трудно да си намеря място, на което да се задържа за дълго.. Живея и уча в Лондон, където се надявам да започна работа по специалността си и да се занимавам с независимо кино и разследваща журналистика... Стискайте палци! Какво сънуваш често? Различни апокалиптични сценарии... всичко от цунами до alien invasion. Ако имах избор би бил alien invasion-а, падам си sci-fi geek. Бургас е... приятелите, бирите в Морската лятно време, Barbossa през останалото и мястото, на което винаги ще имам причина да се върна. Бургас еволюира позитивно за кратък период от време, така че може би малко повече ъндърграунд места за изкуство, култура и социален живот, по-малко чалга и повече здравословни алтернативни занимания биха спасили не само града, ами и света!
WWW.VIJBURGAS.COM
36
ПРИСТАНИЩЕТО Пристанището е необикновена територия, място, което не принадлежи нито на града, нито на морето. То е особен вид граница, от него тръгват и се вливат безброй човешки пътища и истории, превърнали се в неизменна част от големия разказ на града. В своите кръстопъти то е събрало цяла палитра от усещания, музики и аромати – на очакване, на предчувствие за вълнуващо приключение, на тъга и усещане за дом. И сигурно няма човек в Бургас, чиято лична или семейна история да не е свързана поне малко с това място. Пристанището е морската порта на града, през която във времето са прониквали не само всевъзможни чуждестранни стоки, но и идеи, тенденции и философии. То е и един от основните фактори за бурното икономическо развитие на града в първите десетилетия на 20 век и бързото проникване на европейските идеи, тенденции и моди. Това е времето, в което градът се превръща в истински търговски център и благодарение на морските контакти с Европа и света разцъфтява търговията със зърнени култури и чужди стоки, идващи от европейските и черноморските пристанища. Официалното откриване на бургаското пристанище се състои на 18 май 1903 г. и това се превръща в едно от емблематичните събития за града, в което централна роля заема посещението на княз Фердинанд. Няколко години по-рано в Бургас е запален и първият български пристанищен фар. Крановете, чиито метални осанки днес са неизменна част от градския пейзаж, са доставени в началото на 40-те директно от завода на „Шкода“. Дотогава целият труд на докерите е бил ръчен, а товарите се носели на гръб, върху самари. През 80-те години своята работа започва и пристанище „Запад“, специализирано за обработка на голямотонажни кораби, превозващи черни метали. В момента особено актуален е проектът „Зона за обществен достъп“, който предвижда отваряне на града към морето и създаването на модерен европейски облик на бургаското пристанище. Част от него ще бъде отворена за гражданите и постепенно тази територия ще се превърне в обществена зона, включваща морска гара, терминал за круизни кораби, нова жп гара на две нива, много зелени площи и зона за отдих и развлечение. текст и снимки: Камелия Величкова
WWW.VIJBURGAS.COM
39
Tattoo studio Excess 1 P. Evtimii str.
LIME drinks&friends 16 Vasil Aprlov str. Vista Mare city 6 Mitropolit Simeon str.