Виж! vol. 57 by ВИЖ!

Force мажор Класика в жанра

Б Е З ПЛ А Т Н О МЕ С Е Ч НО И З Д АН ИЕ

М АЙ

2017

Култура с краката нагоре

МАЙ 2017

Съдържание

ДОБРИНКА ТАБАКОВА снимка: Eoin Carey

ТЕМА Force мажор

В КАДЪР Добринка Табакова Виктория и Валерия Василенко

АКЦЕНТ Култура с краката нагоре Фотофабрика Антистатик Звукови Метаморфози Творчески CAMP HippieLandia festival Мост към Кристо

АКЦЕНТ Соня Йончева

РЕВЮ Класика в жанра До "Кремона" и назад

ПОСОКИ Дълъг уикенд

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ Финладската мебел

АВТОР: МАЯ СТЕФАНОВА

VALENCIA OPERA HOUSE, ФОТОГРАФ: МАРИЯ СЪБОТИНОВА

ВИЖ! TEMA

F O R C E МАЖОР

Този брой е малка сюита от три нежни части - две пианистки и един композитор заедно с неслучаен фокус върху събития от тяхното обкръжение. За изкусните познавачи на терминологията в класическата музика - простете ни своеволието да си играем с езика на този свят така свободно. Всъщност той не е толкова закостенял, колкото мнозина си мислят. Макар за една голяма част от човечеството класическата музика да е като съкровище, скрито в скрина на малцина разбирачи, истината е доста по-различна. Това е свят, за който всеки има сетива нужни са само слух и душа, за да го усетиш, а потопиш ли се веднъж, плуваш във водите му докрай. Има държави с вековни традиции в класиката и ние не сме от тях. Но макар да не й се обръща особено голямо внимание в ежедневието и в потока от новини, и тук класическата музика е пуснала крехки корени, които раждат красиви, талантливи и световнопризнати изпълнители. Успехът обаче е комбинация от дарование и много, много труд. А в този спектър на музиката повелята на петолинието е на почит и няма компютър или софтуер, който да ви спаси, когато се наложи да излезете пред публиката. Затова усилията са доста повече и залогът е голям, за да достигнеш върха, който си си пожелал, сцената, за която си мечтал, публиката, която си сънувал. Силите ти трябва да са в мажор. Force мажор. През май избрахме да ви срещнем с три извънредно силни жени, които са достигнали част от своите върхове, но продължават да изкачват следващи. Ако следите класическата сцена, вероятно ги познавате. Ако тя не ви интересува, би било супер поне да знаете колко са добри в това, което правят, защото са знаменити у нас и зад граница, където повечето от тях основно се изявяват. Ако можете, вижте ги, чуйте ги, докоснете се до тяхното изкуство. В натоварения си график по света те успяват да осветят и българските сцени, макар и по-рядко. Но дори и да не го направите - помислете си за тях днес. Не ги забравяйте. Със сигурност ще попадате на имената им отново и отново. Познавайте ги. Те го заслужават.

СНИМКА: SUSSIE AHLBURG

ДОБРИНКА ТА Б А КО В А

ВИЖ! В КАДЪР

Родена е в Пловдив преди 36 години, но от 26 живее, учи и твори в Лондон. Тя е композитор от световна класа. Нейна музика звучи във филма на Жан-Люк Годар „Adieu au langage”, хореографията „Anima” на Рафаел Боначела за Sydney Dance Company, кaкто и по множество фестивали за класическа музика по света. Композициите й се изпълняват от различни състави, звучат в ефира, в катедрали и под формата на звукозаписи като „Колекцията от английски химнове”, където е нейната „Възхвала” в чест на Елизабет II. През 2014 първият й албум „String Paths” (в каталога на ECM Records) бе номиниран за „Грами“ - наградите, които всички познаваме като еталон. Но зад гърба й стоят още десетки престижни международни отличия и хвалебствия за композициите й в издания като New York Times и Washington Post. През следващите три години ще е щатен композитор към Концертния оркестър на Би Би Си, който освен нейни досегашни творби ще изпълнява и новите й произведения по поръчка на BBC Radio 3. Това се случва, след като неотдавна стана и първата жена, назначена като композитор в катедралата на град Труро. Миналата година по повод чествания на 400-годишнината от смъртта на Шекспир написа кантатата „Безсмъртният Шекспир” и по всичко личи, че мястото никога няма да стига за всичко, което може да се каже за нея. ПРЕЗ 2015 Г. ВИ НАРЕДИХА СРЕД 10-ТЕ СЪВРЕМЕННИ КОМПОЗИТОРИ, КОИТО ПРОМЕНЯТ СВЕТА НА КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА. КАК СЕ ПРОМЕНЯ ВСЪЩНОСТ ТОЙ? Всяко ново поколение пренася част от своята действителност в изкуството. Живеем в забързан и наситен свят и това няма как да не се отрази и в музиката, която се пише. Търсим

успокоение, имаме нуждата да знаем, че и други имат подобни чувства и мисли, макар да не се срещаме на живо толкова с тях, а да контактуваме виртуално. Намираме сродни души в звучението на музиката. КОГА ЕДИН МУЗИКАНТ СЕ ПРЕВРЪЩА В КОМПОЗИТОР? Музиканти сме всички - певци, диригенти, композитори, изпълнители. Всички ни вълнува абстрактния език на музиката и как можем да го предадем на публиката. При композиторите има добавеното желание да изразим нещо лично, да добавим наш език или словоред и предаваме това желание на изпълнителите и интерпретаторите, които да съживят нотите от страницата. КОИ ДУМИ НА ВАШ УЧИТЕЛ ВИНАГИ ЩЕ ПОМНИТЕ? През 1995 г. ме приеха в престижния летен курс във Франция - „Centre Acanthes”. В него участваха студенти от големите европейски консерватории, а аз бях на 15 години - най-младата сред избраните. Сред поканените композитори, които водеха курсове и лекции, беше гръцкият архитект и композитор Янис Ксенакис. Харесвах музиката му, пишеше забележително за перкусии - направо изграждаше произведенията си със звуци. Успях да имам среща с него и да му покажа произведенията, които бях донесла. Стилът ми още тогава, не само заради възрастта, се различаваше от този на другите студенти. Той разгледа нотите, погледна ме и каза: „Не се страхувай да си различна!” КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЛИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В РАБОТАТА ВИ? Като собствен „началник” трябва да съм стриктна с времето си, да планирам и да съм организирана. Да комбинираш творческа работа с действителните и ежедневни задачи си е предизвикателство.

ВИЖ! В КАДЪР СНИМКА: СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ

КАК СЕ РАЗВИХА КОМПОЗИЦИИТЕ ВИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ? Както всеки характер и музиката добива нови слоеве и дълбочини, самоопознаване, надграждане. Без развитие е трудно да растеш.

полза изпълнителите и композиторите да представяме по този начин музиката. Вярно е, че тя трябва да говори сама за себе си, но от опит виждам, че една лека насока никога не пречи.

ТРЯБВА ЛИ КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА ДА СТАНЕ МАЛКО ПО-МАСОВА И ЗАЩО? В основата си класическата музика има много дълбоки човешки истини. Те са всеобхватни и няма нужда да бъдат „олекотени за консумация”. Силно вярвам обаче в добре представената музика. Миналата година представих собствени творби в родния ми град Пловдив. Това бе повече от час музика, която публиката няма как да е чувала. Често правя презентации преди или по време на концерта. Този път също говорих за всяко произведение преди да бъде изпълнено. Без да се използват професионални термини или дълбоки теоретични анализи на произведенията - просто човешки разговор за идеите зад всяко произведение. Смятам, че би било от

А КАКВО МОЖЕ ДА “ОТВОРИ” МЛАДИТЕ ХОРА КЪМ КЛАСИКАТА? Снизходително е да се говори, че едни са „отворени”, а други - не. Ако си бил потопен в класическата музика от малък, няма какво много да мислиш, тя си е един език, към който вратата ти е отворена. Трябва да има повече редовни посещения на концерти за деца - колкото по-малки, толкова по-добре. Подобно на много страни, доста от оркестрите у нас имат подобни схеми, с които класове и групи от детски градини посещават техни репетиции и концерти. Това е важна инициатива, която трябва да продължава. За тези, които ги вълнува, това ще е чудесно запознанство и надявам се, ще стане част от живота им.

Две сестри, за които пианото е естествено продължение на ръцете им. Израстват в семейство на музиканти и сами споделят, че никога не са си и представяли, че съществува живот извън музиката. Виктория е по-голямата от двете и родната ни критика вече я нарича „златното ни момиче на пианото” след наградата й миналата година от конкурса „Джордже Енеску” в Букурещ. След музикалното училище в София се усъвършенства с пианото като студентка в Мадрид, Нов български университет и Академията на Лаго ди Камо в Италия, а от миналата година продължава обучението си във Висшия колеж за музика „Кралица Елизабет” в Брюксел. Няма да изреждаме десетките награди от цяла Европа, две от които й връчва лично кралицата на Испания. За 24-те си години е била и продължава да бъде солист на множество известни състави, сред които Линкълнууд оркестър – Чикаго, Брюкселски камерен оркестър и Кралски оркестър – Ливърпул. Ще имате възможност да я чуете на живо в зала БИАД на 16 май от 19 ч. с рецитална програма, включваща произведения на Шопен, Дебюси и Мусоргски. Същият път нагоре по стълбата на успеха е поела и по-малката сестра, 14-годишната Валерия. Преди две години тя става лауреат в категорията „Изкуство” на фондация „Енчо Кирязов”, а като възпитаник на Националното музикално училище „Любомир Пипков” също трупа награди от клавирни конкурси у нас. Освен това носи още от Италия, Чехия и Румъния. Едно от най-новите й отличия е първото място на Международния клавирен фестивал в Малта.

ВИКТОРИЯ И ВАЛЕРИЯ ВАСИЛЕНКО 7

ВИЖ! В КАДЪР

ОПИШЕТЕ СЕ ВЗАИМНО С НЯКОЛКО ДУМИ? Виктория: Авантюристка, любопитна, любяща, искрена. Валерия: Сестра ми е като втора майка. Винаги ме е вдъхновявала и винаги е била честна с мен. Добра и мила е и мога да разчитам за всичко на нея. За щастие се разбираме добре, обичаме се много и имаме силна връзка помежду си. КОИ СА НАЙ-ЦЕННИТЕ УРОЦИ, КОИТО ЧОВЕК ПОЛУЧАВА В СЕМЕЙСТВО НА МУЗИКАНТИ? Виктория: Най-важното - да провокираш любовта на детето към музиката. Валерия: Развиването на интереса към високото изкуство. Както и че музиката е най-мощното средство да изразиш себе си. Затова, когато свириш, трябва да си максимално искрен. НАЙ-РАННИТЕ ВИ ДЕТСКИ СПОМЕНИ, СВЪРЗАНИ С МУЗИКАТА? Виктория: Музиката на Моцарт и оперите му „Вълшебната флейта” и „Сватбата на Фигаро”. Валерия: Тъй като всички вкъщи свиреха, непрекъснато идваха приятели, които свирят или пеят. От всяка стая 8

звучеше музика. Бях решила, че да свириш на пиано е нещо като да дишаш - че всички го правят. Веднъж дойде една приятелка на майка ми с дъщеря си. Питах я какво свири в момента, а тя ми каза: „Ами аз не свиря на пиано…” Бях толкова изумена. Извиках Вики и ù казах: „Виж, Вики, това момиченце не свири, представяш ли си?” КАКВО ВИ ПРИВЛИЧА В КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА? Виктория: Чистотата и дълбочината на материята. Валерия: Израснала съм в такава среда, а от сестра ми се възхищавах колко е красива на сцената и каква красива музика изпълнява. Така поисках и аз да се занимавам със същото. За щастие и двете имаме таланта за това, а и музиката ми се отдава с най-голяма лекота. КОИ КАЧЕСТВА РАЗВИВАТ НАЙ-СИЛНО ЕДИН МУЗИКАНТ? Виктория: Да не приема успеха като завършена мисия и повод за спокойствие - след него започва най-трудното. Валерия: На първо място е талантът, после голямата отдаденост, интересът и желанието да правиш музика и да

работиш много. Важно е също да се слуша музика на концерти, на записи. Един музикант трябва и да чете много, да се запознава с другите видове изкуство, да развива в себе си вкус към красивото, а не пошлото.

неопределено. Валерия: Звучи ми различно, според настроението ми - понякога е Бетовен, друг път като Дебюси или спокойно като втората част от концерта за обой от Марчело.

А НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕЧКИ ПРЕД ТАЛАНТА? Виктория: Мързелът - най-вече не по колко часа прекарваш пред инструмента си на ден, а дали се развиваш като личност и музикант по други начини. Валерия: Определено мързелът и желанието да си губя времето с ненужни неща.

КАКВО ПРАВИТЕ, КОГАТО НЕ РЕПЕТИРАТЕ? Виктория: Зависи от настроението ми, но едно от хобитата ми са настолните игри. Валерия: Виждам се с приятели, гледаме филми, чета книги.

АКО ИМАХТЕ МАШИНА НА ВРЕМЕТО, В КОЯ МУЗИКАЛНА ЕПОХА БИХТЕ ИЗБРАЛИ ДА ОТИДЕТЕ? Виктория: Средата на миналия век със сигурност. Както и 18 век. Валерия: В епохата на романтизма Шопен, Шуман, Шуберт, Брамс. Романтичната музика ми въздейства най-силно. ИЗРАСТНАЛИ СТЕ КРАЙ МОРЕТО. КАК ЗВУЧИ ТО? Виктория: Звучи като Глук - „Мелодия”: спокойно, необятно, носталгично,

АКО ТРЯБВА ДА ОПИШЕТЕ ДЕНЯ СИ СЪС СЪВРЕМЕННИ ПАРЧЕТА, КОИ БИХТЕ ВКЛЮЧИЛИ? Виктория: Coldplay - „Charlie Brown”. Валерия: Laenz - „Across the Water” и Paul Damixie - „Get Lost”. КАКВО МЕЧТАЕТЕ ДА ПОСТИГНЕТЕ КАТО МУЗИКАНТИ? Виктория: Да мога убедително да проявявам своята индивидуалност чрез музиката. Валерия: Да стана световноизвестна, да пътувам по света и да правя хората щастливи с музиката си.

ВИЖ! АКЦЕНТ

СОНЯ ЙОНЧЕВА

Бърза и не докрай изчерпателна справка за Соня Йончева би следвало да изглежда долу-горе така: Само за няколко години тя се превърна в задължително име от афиша на някои от най-престижните сцени в света, сред които операта “Метрополитън”, “Ковънт гардън”, Миланската скала, Кралската, Баварскарската, Берлинската, Виенската и Парижката държавни опери. Нейната “Травиата” на сцената в Ню Йорк, предавана на живо в кината по целия свят, постави световен рекорд по гледаемост. Германското издание “Ди Велт” дори я определи като “най-добрата Виолета от Мария Калас насам”. В биографията на 36-годишното сопрано вече са вписани забележителните роли на Дездемона в "Отело", Микаела в "Кармен", Мими в "Бохеми", а нейната Йоланта в едноименната опера на Чайковски в Парижката опера й спечели признанието за най-добрата певица в тази роля. Още нещо изпълнение на "Сватбата на Фигаро" с нейно участие бе номинирано за "Грами" в категорията оперен запис. В последния й албум “Handel” (Sony Classics) тя се завръща към своите музикални корени - бароковата музика и както сама казва, събира в себе си образите на няколко силни и независими жени, вдъхновявали редица поколения от историята, като Клеопатра, Агрипина, Теодора и Алчина. Ролите й с всеки следващ сезон се множат, а това, казва тя в едно видео интервю, за нея е като сбъднат сън, от който не иска да се буди.

СНИМКА: JULIAN HARGREAVES / SONY MUSIC ENTERTAINMENT

Не са особено много актуалните големите български имена на световната оперна сцена, а още по-малко са и случаите, в които те ни подаряват възможността да се насладим на таланта им на живо. Този месец има една такава дата - 18 юни, а мястото е НДК. Тогава сопраното Соня Йончева отново ще излезе пред родната публика малко след изявата си около великденските празници. Ако пък не можете да я хванете в София, а отскачането до Ню Йорк не ви е проблем, тогава поводът е гала концертът за 50-годишнината на операта “Метрополитън” в Линкълн сентър.

ВИЖ! РЕВЮ

КЛАСИКА в ЖАНРА ОТ МАРГАРИТА БОРИСОВА „ДЮКЯН МЕЛОМАН”

Когато от „Виж” ни споделиха идеята за брой, посветен на класическата музика, се зарадвахме много, не само защото сме заклети фенове на този вид произведения (наред с джаза и уърлд музиката), но и защото за нас класиката винаги е била и си остава стабилната основа в сградата на сетнешните ни интереси. Но как да селектираме само 5 албума, които да са важните 5? Трудно се отсява току-така. Затова се обърнахме към единственото издание с каталожна информация от типа на световните издания Gramophone Guide с над 1700 ревюта „Класическа музика на CD и DVD”, издадено от нас преди 15 години. Така не се осланяме само на лични предпочитания, но и на тези на авторите на книгата - Николай Бахъров и Томислав Вичев. Освен това през годините в „Дюкян Меломан” сме се радвали искрено с откритията на всеки един от отдадените слушатели на класическа музика, които идват при нас. Записите, които предлагаме по-долу, са избрани трудно и съвсем не са дефинитивните 5 диска, но отговарят на два важни критерия - основополагащи са за всяка фонотека и са шедьоври в света на класиката като творби, но и като изпълнения. Би било страхотно да ги чуете, пък дори и да не се съгласите с нас, а да продължите търсенето на вашите любими 5. 12

VIVALDI: THE FOUR SEASONS Academy of St.Martin-in-the-Fields Neville Marriner, Alan Loveday Decca, 1970, 1976, 1977 Този запис предлага едно от най-красивите изпълнения на любимото на мнозина „Четирите годишни времена” на Вивалди. Тук оркестърът под диригентството на сър Невил Маринър ни води умело през дните в годината и ни разкрива тяхното очарование, а в много мигове ставаме свидетели на истинска музикална магия. Задължителен диск в колекцията на всеки уважаващ себе си меломан.

ALBINONI: ADAGIO&CONCERTI Camerata Bern/ Collegium Musicum Zurich/The English Concert Baumgartner/Pinnock/Sacher Holliger/Linde/Reichenberg EMI, Eloquence, 1960, 1967 Великолепно издание с прочутото Адажио и концертите за обой оп.5, оп.7 и оп.9 в изпълнение на виртуозния Хайнц Холигер. Дискът е чудесен старт за всеки начинаещ слушател на класическа музика, защото разкрива нежната ефирна красота и лекота на предкласиката.

BACH: BRANDENBURG CONCERTS Karl Richter, Munchener Bach Orchester DG ARCHIV Galleria, 1964-68 Един от най-добрите интерпретатори и познавачи на музиката на Бах безспорно е мюнхенският диригент и органист Карл Рихтер, а това е един от най-пълнокръвните и прецизно изпълнени записи на неговите Бранденбургски концерти.

MOZART: SYMPHONIES 40&41 Herbert von Karajan, Berlin Philharmony EMI Karajan Edition, 1971

BEETHOVEN: SYMPHONIES 5&7 Carlos Kleiber, Viena Philharmony, 1975 Един от най-добрите дискове, записвани някога, съчетава две от обичаните симфонии на Бетовен под диригентството на Карлос Клайбер и Виенската филхармония. Изпълнението е съвършено класическо единство между форма и съдържание, а слушателят е напълно завладян от емоциите, вложени в гениалните творби на Бетовен. Клайбер е успял да постигне чудеса с това вдъхновено изпълнение на Виенската филхармония.

Най-популярните симфонии на Моцарт са изпълнени с устрем и размах от Херберт фон Караян и Берлинската филхармония, а това е основополагащ камък във всяка фонотека. Изпълнението е вълнуващо от начало до край - могъщо и въздействащо, съчетано с финес и елегантност. Има от всичко, скрито в музиката на Моцарт и е поднесено плътно с множество деликатни емоционални преходи.

Всички записи могат да бъдат намерини в Дюкян Меломан: meloman-bg.com 13

ТЕКСТ: ВАЛЕРИЯ ДУШКОВА

ВИЖ! РЕВЮ

Ако пък никога не сте се вълнували от лютиерство, документалният филм „От Кремона до Кремона” на режисьора Мария Аверина е причина да го направите. Той представя паралелно историите на няколко български майстори, започнали своя професионален път от единствената жива и до днес фабрика за струнни инструменти „Кремона” в Казанлък. Някои от тях стигат до едноименния италиански град Кремона - родното място на Антонио Страдивари, най-знаменития майстор на цигулки в целия свят. „От Кремона до Кремона” е микрокосмос - история за щастието и нещастието, за човешкото. Трогателен филм, своеобразна метафора на днешния живот и изборите, които правим, за да продължим по пътя си. Първопричината за създаването на документалната творба е Христо Маринов. Неговата отдаденост и страст зареждат филма с много жар и вяра, че когато следваш сърцето си, успехът е неизбежен. Заедно със съпругата си Ева той заминава за Италия, където двамата осъществяват най-съкровената си мечта – да създават майсторски цигулки. За това плащат и висока цена, но днес вече произвеждат годишно по три цигулки с марка “Marino”, които „пеят” в ръцете на някои от най-именитите виртуози в света. Във филма се преплита и съдбата на Стоянка, която никога не напуска казанлъшката “Кремона”, а вече десетилетия е сред най-добрите български майстори. В наши дни фабриката произвежда 200 инструмента годишно, а разказът за Стоянка е история за шансовете, които понякога не получаваме. Колко обикновен може да бъде един живот и не е ли той обречен изначално на необикновеност - това е казусът пред другия герой Иван. Младият лютиер бързо разбира, че в италианската Кремона майсторлъкът е реликва и шансът да изградиш име е нищожен, затова се завръща в България. В частното си ателие тук той прави 20 цигулки годишно, които обикалят света на длъж и шир. Ако ви се гледа прекрасен филм за лютиерство, изкуство и бизнес, за „светата земя на лютиерите”, за живота и за майсторлъка да живееш, следете за “От Кремона до Кремона” в афишите на фестивалите, защото едва ли ще ви попадне друга възможност да му се насладите лично. А си заслужава.

До "Кремона" и наза д

Ако някога сте се вълнували от история на лютиерството в България, неизбежно сте се натъкнали на две неща – „Кремона” и романа на Виктор Пасков „Балада за Георг Хених”. Единственото общо помежду им е майсторенето на цигулки – „този извънмерен, несъразмерен, странен инструмент”, който има свойството да се превръща в мечта, в живот и в съдба. Романът на Виктор Пасков не е обект на този текст, но е толкова съществено близък до човешката повеля да научиш и предадеш майсторлък за музиката на живота, че няма как да не го споменем. Прочетете го.

СНИМКИ: HERMAN SEIDL

К УЛ Т У Р

с краката нагоре

ВИЖ! АКЦЕНТ

Колкото повече се приближаваме до 2019 г., толкова повече Пловдив става притегателен център на културна Европа. Като част от предварителната подготовка за домакинството на Европейска столица на културата фондация "Пловдив 2019" организира образователната платформа "Форум 2019" със серия от семинари и срещи. Целта им е да създадат професионални дискусии и обмен на опит и знания в сектора на културата и изкуствата в България. В два последователни дни по време на отворен разговор и артистично ателие участниците в проекта ще акцентират върху ролята на културния мениджмънт, създаването на партньорства и реализирането на артистични идеи в посока „отдолу-нагоре“ (bottom-up). Такъв е и надсловът на форума: „Bottоm-up Culture”. Негови гости ще бъдат Питър Дженкинсън, независим брокер в сферата на културата и Шийла Райт, културен работник и директор на ThreeJohnsandShelagh. "В тези ранни години на XXI век ние все повече осъзнаваме нуждата от възможности за споделено развитие на все по-взаимосвързаните ни култури, общности и държави и така да формираме икономически и социални промени, които са неизменен фактор на глобализацията (урбанизация, миграция, технологичен прогрес). Развитието предполага промяна и напредък. Културата ни дава идентичност и смисъл - от институциите, които създаваме, за да изразяваме нашите социални и политически вярвания, до пърформинг изкуството, визуалните изкуства, литературата и занаятите - това е, което създаваме, което ни държи заедно или ни разделя", казват Дженкинсън и Райт, когато става дума за суперсилите на културните мениджъри. Те вярват, че културата ни свързва и културното развитие е средство за претворяване и възраждане на връзките. Следователно културното развитие е

средство за ангажиране на хората в дадена общност, да обмислят, да си представят, да създадат, да генерират и да подобрят своето споделено бъдеще. "То изгражда социален капитал и може да генерира средства за прехрана в творческата икономика, както и иновации във всички сектори. Така че ролята на културните работници, като двигатели на културното развитие, е наистина важна, но само, ако използват своите суперсили за добро, с интелигентност, любов и щедрост", допълват те. Казват, че всеки ден откриват вдъхновяващи, гениални и изненадващи хора, проекти и програми от целия свят, които енергично и понякога смело се стремят към социално и граждански ангажирани цели чрез изкуство, култура и творчество. Но си имат и особено любими, които истински ги вдъхновяват. Сред тях са Project Row Houses в Хюстън, Silent University, Fora do Exio в Бразилия, Complaints Choirs of the World, Skateistan в Афганистан, Lions Barber Collective, Cemeti Art House в Йогякарта, Turquoise Mountain в Афганистан, Haircuts By Children, Barefoot Artists в Руанда, Hip Hop Garden в Лондон, Search For Common Ground в Конго, Fun Palaces, Conﬂict Kitchen в Питсбърг, D-CAF в Кайро, Teatro Valle Occupato в Рим, 64 Million Artists, Basurama, Phare в Камбоджа и списъкът може да не свършва дотук. За тях това ще бъде първо посещение в България и идват с очакване за много разговори и нови идеи, хора и проекти, които да добавят към своя списък. "И разбира се, приветстваме номинации по всяко време", допълват накрая допълват накрая и двамата. Цялото интервю четете на vijmag.bg КОГА: 11, 15 май КЪДЕ: СУ „Св. Климент Охридски”, София Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив

ВИЖ! АКЦЕНТ

фотофабрика 18

Фестивалът "Фотофабрика" се завърща за четвърта поредна година, за да ни потопи в света на качествената съвременна фотография и да ни разкаже историите зад вълнуващите кадри и техните създатели. Началото на фотомаратона ще постави традиционната за фестивала изложба на открито с кадри на агенциите Reuters и Getty Images от 2 до 15 май на Моста на влюбените зад НДК, а от 16 май - на оградите на две столични училища - 120 ОУ „Г. С. Раковски” и НМУ„Л. Пипков” . Друга изложба, на която препоръчваме да отделите специално внимание, е „1/320“ на Стоян Ненов. Ако сте я пропуснали миналата година, в това издание ще е от 2 до 14 май в Арт център „Банкя“. Стоян Ненов е фоторепортер на Reuters и първият българин носител на престижната награда „Пулицър“. На фокус в неговите кадри са хората в движение, драмата на имигрантите, пристигащи в Европа и техните съдби. Между 9 май и 18 юни Софийската градска художествена галерия пък ще приюти изложбата на Алекс Майоли „Аз, моя милост и ЕС” (“Me Myself and EU“). За нейната подготовка италианският фотограф обикаля емблематични за прехода на България места, а темите които го вълнуват са именно едни от най-болните за днешна Европа - възхода на крайнодесните движения, бежанците, разделението между Източна и Западна Европа. Алекс Майоли документира знакови исторически събития от горещи конфликтни точки като падането на режима на талибаните в Афганистан и войната в Ирак от 2003 г.. Кадрите му са публикувани в издания като Newsweek, The New York Times Magazine, Granta и National Geographic. Майоли ще присъства на откриването на изложбата и ще се срещне с българската публика на 10 май в СГХГ. Голямата изненада на “Фотофабрика” тази година ще бъде изложбата на едно от най-големите световни имена в хуманистичната фотография Робер Доано. Тя се открива на 15 май в Музея на София и включва 30 от най-известните му фотографии от периода 1945 – 1978 година. Най-известната му творба, тиражирана в цял свят в публикации, картички и рекламни материали, е снимката за списание Life “Целувка пред кметството” (Le baiser de l’Hôtel de ville), която също ще бъде част от експозицията. Спирка във фестивала е и галерия “Васка Емануилова”, като от 15 до 28 май там ще е най-провокативната изложба в рамките на "Фотофабрика" – „Автопортрет с близнаци и една гърда“ на проф. Лин Шрьодер. Изложбата включва само една фотография и за нея авторката й твърди, че никога не те оставя безразличен. Лична среща с публиката Шрьодер ще има в галерията в Нощта на музеите на 20 май. ROBERT DOISNEAU 1950 Le baiser de l'hôtel de ville, Paris

Антистатик Май ще ни бъде романтично със старта на десетото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. „DUO (couple dance)” ще постави началото на програмата, която започва на 12 май от 19:30 ч. в ДНК. Концепцията на представлението е на френския хореограф Брис Льору, а изпълнители са две от най-интересните имена в полето на съвременния танц у нас – Виолета Витанова и Станислав Генадиев. Програмата продължава на 13 май с “Борса за любов” в Червената къща, последвано на 16 май с „Райски места“ на френския хореограф и танцьор Кевин Джийн. Част от останалите вълнуващи заглавия са „Празнота/ Пълнота” и „Събаряне” на Дрор Либерман (Израел) и Казуйо Шионой (Япония) на 17 май, „Романтичен следобед“ и „Нарагония”. Закриването на фестивала е на 20 май от 19:30 ч. в ДНК с пърформанс-концерт-и-чудо „Светилище” на Магдалена Хованиец (Австрия). Пълната програма на „Антистатик“ следете на antistaticfestival.org. КОГА: 12 до 20 май КЪДЕ: ДНК, Червената къща, МТ „Николай Бинев”, София

Звукови метаформози

Няма как да скрием, че харесваме групи, които обичат да експериментират смело със звука, вместо да залагат на изпитани формули и конформизъм. Поради това се зарадвахме на новината за появата на дебютния албум на „Metaformoza” - една група, в която импровизацията винаги е на почит, а преживяването всеки път е различно, защото звукът се създава на сцената от взаимодействието между музикантите и публиката. Музиката им трудно би могла да бъде определена жанрово и вкарана в рамки, тъй като надхвърля конвенционалното и познатото и ни въвлича в едно съвсем различно музикално пътешествие на звук и тишина. Новият им албум е естествен израз на връзката между индивидуалните им посоки на развитие и общия им творчески потенциал. Групата се събира преди четири години, като импровизационна формация на музикантите Росен Захариев (тромпети, перкусии, кийборд), Мирослав Иванов (китара), Антони Рикев (бас) и Николай Данев (барабани) . Били са част от фестивалите Brazobrazzie, Soﬁa Fusion fest, A to Jazz, а на 11 май ще можем да ги чуем в „Mixtape 5”. КОГА: 11 май, 21:30 ч. КЪДЕ: Mixtape 5, София

ВИЖ! АКЦЕНТ

Творчески Вече петнадесет години фестивалът CAMP събира артисти, които се занимават с нови медийни изкуства и пърформанс, давайки им „лаборатория” за творчество и експерименти. Провеждайки се всеки път на различно място, той е от историите, които заслужават да бъдат следени с интерес. Този месец фестът ще гостува и в София, където артисти от различни жанрове ще свържат експерименталната електронна музика с визуалните и изпълнителски изкуства. Визуалният артист Михаела Клавданска е част от групата на артистичните директори на CAMP заедно с музикантите Томас Маос и Фрийд Деен. Фестивалът отразява хибридните измерения на изкуството в дигиталното ни съвремие, в които импровизацията играе ключова роля, а жанровете и техниките са по-преплетени от всякога. „Вече повече от 50 години изкуството, науката и тухнологиите се смесват в многобройни конфигурации. Това вече има видими резултати, които са повлияли и на самото развитие на технологиите. За мен смесването на различните изкуства и инструменти за комуникация, което се случва в пространството на всеки артист, е изключително важно за разширяване на хоризонта ни както като професионалисти, така и като хора”, споделя Михаела. Томас Маос е мултидисциплинарен артист композитор на театрална, поп-рок и експериментална музика, който често колаборира с визуални и пърформинг артисти. За артистичната насока на CAMP той споделя, че „концепцията е „работата в процес” - разработване интердисциплинарни

CAMP

проекти в екипи, съчетавайки нови технологии с традиционните изкуства без комерсиални цели, и не на последно място - равните права на различните жанрове и на художниците.” Заедно с Фрийд използват музикалния си бекграунд за идейна основа на фестивала. „Социалната структура и работният процес на групата са по-вълнуващи от йерархичната организация в театъра и оркестъра. Така че започнахме с идеята да използваме концепцията на групата за творческите екипи на фестивала CAMP - колективи, които работят без художествен ръководител или драматичен съветник. Идеята за интердисциплинарни банди е завладяваща: танцьор, музикант, визуален артист и писател заедно да създават представление”, допълва Томас. Фрийд Деен е челист, саунд артист и композитор на класическата, съвременната и електронната музика. Освен като артистичен директор в CAMP той ще вземе участие и като артист. За него CAMP е в основата си експеримент и „в него насърчаваме артисти от различни дисциплини и стилове да създадат представление заедно. Процесът по някакъв начин е подобен на екипно композиране. Първо се създава идеята, следват репетиции, обсъждания, артистичната борба и крайният резултат.” Комбинацията на екипи от местни творци, български и немски, следете на camp-festival.de. Цялото интервю четете на vijmag.bg КОГА: 22 до 27 май КЪДЕ: FABRICA 126, София 21

HippieLandia Festival 2017 На 23 юни паркът на Летище София отново ще се превърне в HippieLandia Festival, събирайки под едно небе всички слънчеви хора, готови за много и нови музикални преживявания. Хедлайнери на второто издание на фестивала ще бъдат едни от най-ярките имена на световната електронна сцена – Dub FX и Dave Clarke, а редом с тях ще чуем Иван Шопов и Авигея, LSB & MC DRS, Joyce Muniz, Tensal, Cooh, Gridlok, Zadig, Poldoore, Panacea и рождениците от Future Sounds оf Soﬁa. Билетите са вече в продажба в мрежата на Ticketportal, а повече подробности около артистите и активностите на фестивала можете да откриете във Facebook: @HippieLandiaMusicFestival.

HMSU presents: BLACKOUT BULGARIA

КОГА: 23 юни КЪДЕ: Парк Летище София

Лейбълът на Black Sun Empire - Blackout през последните няколко години се наложи като една от марките, диктуващи тенденциите в съвременния дръм енд бейс. Затова сме щастливи, че и в България предстои първото Blackout събитие на 13 май в ДНК в София.

STATE OF MIND (New Zealand) NEONLIGHT (Germany) BTK (Brazil) hosted by: MC KRYPTOMEDIC (USA) HMSU artists: L 33 HIGH ROLL OGONEK TARGY EXo FAITH

От Нова Зеландия за втори път у нас ще пристигнат State of Mind, а бразилецът BTK ще покаже, че освен самбасс латиноамериканците имат и афинитет към тежките ритми. В дебютното за България издание ще се запишат и германците от Neonlight, както и MC Kryptomedic. HMSU съпортът също ще бъде стабилен в лицето на L 33 - единствения българин в Blackout, Ogonek, дуото High Roll, Targy, EXo и младата надежда Faith. С това събитие HMSU продължават да поддържат България като една от най-силните дръм енд бейс дестинации, събирайки на едно място някои от най-големите имена на неурофънк звученето в света. Билети за "първото затъмнение" може да намерите в мрежата на Eventim и на място след 22 ч. в деня на събитието.

ВИЖ! БУРГАС

Мост към Кристо

При закриването на изложбата на 13 май от 17.30 часа ще бъде представена и книгата „Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод” с автор 24

Зорница Кръчмарова, която ще пристигне специално от Италия за събитието. Голяма част от стотиците международни работници на „Плаващите кейове“ бяха българи, подпомогнати от френска и италианска страна. Строежът на инсталацията, която се състои от 30 кея по 100 метра дължина, е направен с помощта на български студенти от Националната спортната академия. Кейовете са извървяни от около 1.2 милиона зрители от целия свят. Проектът „Мост към Кристо” е любителска фотографска изложба, събрала спомените на наши сънародници от „Плаващите кейове“. Но тя се превръща и в един жив летопис, чрез който всички, документирали своите емоции от „оранжевото лято” на кейовете, ще ги преживеят отново, като ги споделят. Основните критерии при подбора на изпратените снимки са оригинален подход и емоция при отразяването на атмосферата край вече емблематичното езеро Изео.

КОГА: до 14 май КЪДЕ: Галерия-музей "Георги Баев", Бургас

“ПЛАВАЩИТЕ КЕЙОВЕ”, РИСУНКА, КРИСТО

Исталацията „Плаващите кейове” на Кристо Явашев в италианското езеро Изео се превърна в най-отразяваното културно събитие в българския ефир през 2016 г. Дали заради близостта на събитието, мащабността му или родната „връзка”, звукът от инсталацията продължава да резонира и днес с всички възможни нейни ъгли. Един такъв поглед е кампанията на БНТ1 и предаването „Денят започва с култура“ „Мост към Кристо”, която успя да събере стотици снимки, запечатали вълнуващи моменти от „оранжевото“ лято при италианското езеро. Най-интересните сред тях са събрани в пътуваща фотоизложба, коятo гостува в Бургас до 14 май по покана на Община Бургас. Нея може да разгледате в Галерия-музей „Георги Баев” на бул. „Демокрация” 6. След гостуването си в Бургас изложбата заминава за Рим. Освен 60 фотографии, селектирани от съпътстващия кампанията конкурс на БНТ, изложбата включва и над 30 ръчно подписани от Кристо и Жан-Клод постера, предоставени от Галерията за графично изкуство във Варна.

ВИЖ! Advertorial

Пълно mátzalo „Пълно мáцало” няма нищо общо с израза „пълно мазало” - нека сме наясно още от самото начало. „mátzalo” е удоволствие от нов вид, което от вече няколко месеца се предлага на ул. „Парчевич” 48 и е сред най-интересните алтернативи за прекарване на релаксиращ, зареждащ, творчески, обогатяващ, удовлетворяващ и забавен ден, вечер или уикенд, независимо дали сам, с приятели, колегите, децата или с цялата фамилия.

стане време за хапване.

Студио „mátzalo” е място за творческа разтуха и предлага над 137 видове и форми „сурови” керамични съдове и всичко необходимо (по-точно 32 цвята бои, четки и други удобни сечива), за да ги преобразите по ваш вкус. Всичко се случва в 6 стъпки - избираш керамика, бои, рисуваш, след това екипът на място глазира и изпича на 1016 градуса твоето оригинално произведение (твоето mátzalo), което е готово след няколко дни.

Може да се подведете, че „mátzalo“ e основно за деца, но Тони, която стои зад идеята и е сърцето на mátzalo, е щастлива, че освен децата към това занимание се пристрастяват и техните родители. Като един баща, който довел двете си дъщери един уикенд и седнал да порисува с тях, а след това се върнал още два пъти, но вече със своите приятели.

Има множество поводи, заради които да си запазите час в „mátzalo”, но един от най-актуалните и свежи в момента е форматът Wine & Paint After Work Party. Идеята е проста свършвате работа, но не ви се прибира, искате да забравите деня, да го допълните или просто да запълните дупката от време до вечеря. Така в компанията на хубаво вино и приятна музика ще си порисувате и ще си заредите душевната батерия, точно докато 26

Друга интересна тенденция, която в „mátzalo” наблюдават, е, че са все по-предпочитани и за готини и нестандартни момински партита. Доразвиват и опцията да си пренесете студиото вкъщи - да си поръчате всички необходими материали да ви бъдат доставени на адрес за корпоративно събитие, парти или у дома за готина изненада на вашите гости.

И все пак „mátzalo” продължава да е перфектна опция за детски рожден ден, семейно събиране, подарък за близък човек, team building, начин да увековечите раждането на нов член в семейството, сплотяване на работния колектив или за изпичане на ваше домашно приготвено mátzalo. Повече инфо може да намерите на www.matzalo.com и във facebook на www.facebook.com/matzalo.

БРИТАНСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР създаден и ръководен от

ЗЛАТИНА ПЕТКОВА - ХЕЙГЪЛ

ЛЯТО 2017 ПРИКАЗЕН АНГЛИЙСКИ ЗА ДЕЦА НАЧАЛО: 5 ЮНИ Ще възприемаш езика с всички свои сетива под искрящата музика на Mоцарт и "воден" от гения на Шекспир и Леонардо изобразително, танцово и театрално.

ЛЯТНА АКАДЕМИЯ ЗА МЛАДЕЖИ НАЧАЛО: 3 ЮЛИ Възможност да надградите наученото през учебната година и да се подготвите за изпит. Възможност да се “потопите” отново в английския език, ако нещо Ви е отдалечило. Възможност да постигнете целите си.

Очакваме ви на ул. Славянска 77, Бургас Ще разговаряме на тел.: 056 82 61 05 Пишете ни на zlatina.petkova1@gmail.com britishcentreburgas.com

ВИЖ! ПОСОКИ

Когато уикендът е дълъг, както често се случва през май, а лоу кост авиокомпаниите ни заливат с примамливи промоции, е немислимо да пропуснем възможността за прекарване на няколко дни в чудесен европейски град. За да ви улесним в морето от дестинации и туристически забележителности, ви подготвихме кратък списък с любопитни и изпробвани забавления в два от любимите ни града - Лондон и Берлин. Ето и нашият пътеводител за един бърз различен майски уикенд:

МУЗИКА И БАРОВЕ Ако предпочитате разговори до зори в приятелска компания, винаги може да се отбиете в някой пъб. В Лондон те са на всеки ъгъл. А за концерт определено мястото е Роял Албърт Хол. Може да си вземете и питие от бара - традиция, която липсва в нашите концертни зали, но там е радушно приета. Сохо все още е любима дестинация за нощен живот на туристите, докато местните предпочитат Източен Лондон, където бързо ще се уверите, че електронния Hackney е пулсиращото сърце на града. За любителите на джаза - в Ronnie Scott's Jazz Club може да попаднете на качествена негова извадка, а в прекрасния Nightjar ви очакват джемсешъни в уютна атмосфера и най-добрите коктейли в тази част на Лондон и това полукълбо. УИКЕНД БАЗАРИТЕ Може би един от най-интересните уикенд базари е този в Нотинг Хил. Всяка събота и неделя там по традиция се провежда винтидж базар, който събира антиквари от целия град. По уличките на квартала ще откриете всичко стари мебели, бижута, карти, дрехи (в Лондон шапките винаги са на почит) и разнообразие от типажи, които мегаполисът събира на едно място. Същински рай за любителите на портретната фотография. ХРАНАТА Най-добрата идея за един вълнуващ кулинарен уикенд в Лондон си остават скритите местенца, встрани от туристическите атракции. Едно такова „изпробвано” място се намира в сърцето на Сохо. На входа му ще видите огромен неонов надпис „Peep show”, а на вратата към подземието ви очакват образи като от "Туин Пийкс", прилушена червена светлина и загадъчна черна завеса. Не се чудете къде сте попаднали, защото не всичко е такова, каквото изглежда. Зад тази фасада ще откриете Bodega Negra - един от най-добрите тапас барове в града. MУЗЕИ И ГАЛЕРИИ Почти всички културни институции в града са със свободен вход и това е чудесен начин да прекарате един вдъхновяващ дъждовен следобен без да харчите. British Museum винаги си заслужава и неслучайно се нарежда сред музеите с най-богати колекции в света, но наш фаворит си остава Tate Modern. В момента там може да видите експозицията на Луиз Буржоа, колекцията от модернистични фотографии на сър Елтън Джон и изложбата на Wolfgang Tillmans. 28

ДЪЛЪГ УИКЕНД THE GREAT OUTDOORS Берлин може да няма море или живописни планини, но целият му регион е осеян с ярко сини малки и големи езера, голяма част от които крият вълшебни малки плажчета. Те са все още дестинация за местни и познавачи, затова дори в топлите почивни дни имате възможност да се натъкнете на усамотен пристан сред неподправена природа и тишина. Само скочете в най-близката car2go и след 40 мин. сте там. Самият град също е изпълнен с паркове и канали, но наш фаворит е изоставеното летище Темпелхоф - място за пикник, спорт, пускане на хвърчила, дори и за градско биоземеделие. КНИЖАРНИЦИТЕ Ако сте любители на книгите и арт изданията като нас, си отделете ден за книжарниците на Берлин. Do you read me?! в Mitte е задължителна спирка за всеки фен, осеяна с най-новите попълнения от независими списания и арт литература от Европа и света. Книжарницата на музея Hamburger Bahnhof пък е една от най-заредените съвременни книжарници, които сме виждали, и след нея, признаваме, дори не стъпихме в самия музей. Ако пък ви вълнуват зиновете и творческите експерименти, за вас е потайната Neurotitan, която освен книжарница има и галерия, скрита в Haus Schwarzenberg едно от малкото не джентрификирани съкровища в сърцето на Берлин. И разбира се, ако сте фен на комикс културата, не пропускайте да прекарате няколко часа в станалата популярна Modern graphics и нейните книжарници в Кройцберг и Пренцлауер Берг. ПОГЛЕД ОТГОРЕ Добър начин да изследваш един град е, когато го погледнеш отгоре. В Берлин няколко места предлагат този лукс. Най-класическият от тях е Телевизионната кула, чийто ресторант, разположен на върха, приема посетители до полунощ на 200 м височина. Нашето любимо високо място обаче е скрито, както повечето вълшебни места в един град. Закътано на последния етаж на мол в Нойкьолн, Bar Klunkerkranich предлага удивителна 360° гледка над Берлин, бърза храна и студена местна бира. Въпреки многото пътеводители онлайн обаче, отнема време, за да бъде намерен, затова се заредете с GPS и търпение. Заслужава си! 29

ВИЖ! МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ АВТОР: АНТОН СТАЙКОВ, ИЛЮСТРАЦИЯ: ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

ФИНЛАНДСКАТА МЕБЕЛ Госпожа Диспрецоро и съседите ù са само част от шарените герои в първата книга с разкази на Антон Стайков „Добре че умря Джузепе” (ИК „Жанет 45”). Ценното в нея са не само кратките истории, но и илюстрациите на недостижимия и неуморим Любен Зидаров, който на 93 години продължава да е великан в оформянето на визуалната култура на четящия човек у нас. Изложба с неговите образи от книгата може да видите от 4 до 20 май в галерия „Арт алея" в София, а тук ви предлагаме един от разказите в нея.

Диван от панаира на скандинавския дизайн – това беше сбъдната мечта за бате Пепи. И преди „периода на финландската мебел“, както стана известна случката сред приятелите му, къщата можеше да се нарече уютна, въпреки че си беше направо аврамов дом и там почти денонощно се разминаваха разни хора. Благодарение на жена му у тях винаги беше подредено и чисто, а и никой не си спомняше тя да се разсърди или да погледне с укор някого за това, че се е самопоканил. И все пак такъв ден настъпи. Пепи не можеше да си спомни кога са се запознали с Краси и как той е станал част от интериора, но си спомняше добре един разговор със съпругата му, слязла по пеньоар от горния етаж, за да „проведе сериозен разговор с Пепи“. В разговора го помоли да приема по-често Краси, защото у тях така или иначе нямало достатъчно място и синовете му се разсейвали и не могли да учат. Така той стана част от семейството – като врабче със счупено крило, което лекуваш, преди да пуснеш обратно в парка. Краси се чувстваше много уютно у Пепи, където нямаше никакви задължения и можеше на воля да обсъжда добрите и нетолкова добрите печатници, дефектните клишета на цинкографията и забравената традиция на самоковската гравюра на дърво. Финландският разкош обаче неочаквано промени всичко. Краси Растера, който и преди се появяваше по всяко време на деня, започна да води и гости. Това бяха мъже над средна възраст, които получиха груповото название „онези от Хан Кубрат“. Те пристигаха два пъти седмично точно след сбирката на филателния клуб „Хан Кубрат“ и по тях човек можеше да си свери часовника. Седем спирки с тролея от клуба до квартал „Стрелбище“ и пет минути пеша до блока, което време най-вероятно прекарваха в обсъждане на разни неща и подготвяха аргументи за спора по-късно. Още с влизането те се тръшваха върху финландската мебел, заредени да започнат едновременно разговора, който като жужене на рояк пчели запълваше въздуха в апартамента. Преместваха одеялцето и възглавничките на Пепи, с което той се покриваше вечер, докато пишеше рецензии, на една табуретка, а веднъж даже му седнаха върху очилата и изкривиха австрийските рамки, които даже арменецът Гаро не можа да оправи напълно. Сега така наречените двойни очила седяха леко накриво върху лицето на бате Пепи и напомняха за този период. За сам човек, дори висок като него, диванът беше огромен. Пепи си слагаше няколко меки

дебели възглавници, протягаше краката си докрай, без да се налага да ги качва върху широката мека облегалка от страната на южния прозорец, и подреждаше до себе си купчина книги и речници. Жена му поднасяше върху малката дървена масичка порцеланова каничка с чай и чашка и чинийка с няколко парчета многолистен щрудел и го оставяше да работи. Но диванът заживя различна втора смяна с групата от филателния клуб. Когато сядаха – четирима или петима заедно с Краси, те успяваха да се наместят удобно и започваха да ръкомахат и да се навеждат един през друг. Най-често спореха за овалната марка с дирижабъла, която се появила на бял свят, след като от печатницата се промъкнал един цял лист с обърнат фон, но американската администрация на пощите решила да напечата два тиража, единия също с обърнат фон, за да пресече спекулата. Групата се делеше на два лагера – едните се застъпваха за естествения живот на марките и ненамесата в тяхното разпространение, след като веднъж са се появили на пощенските гишета, а другите подкрепяха американските пощи за това, че поддържат високи стандарти, от които, разбираш ли, може само да се учим. След това по естествен начин разговорът се пренасяше към българския шедьовър – обърнатата конница (някои от групата използваха упорито „кавалерия“), и всеки настояваше, че през неговите ръце е преминал поне един екземпляр, и то истински, а не от фалшификатите на Караангов. Пепи също имаше малка колекция от марки, но в този период я намрази и я подари на синовете на Краси Растера. Те бързо ù видяха сметката, като залепиха марките по тетрадки, върху хладилника „Мраз“ и равномерно върху белите плочки на кухнята в апартамента си два етажа по-нагоре от Пепи. Един ден неизбежното се случи – диванът рухна под тежестта на допълнителния филателист, който дойде месец и половина след купуването му. Шестимата седнаха на дивана още преди да са помолили за чай и щрудел, а финландската мебел просто се разчекна, въпреки че изглеждаше вечна. Филателистите се изправиха с тюхкане и веднага си тръгнаха. Пепи мълчаливо ги изпрати, Краси се посуети около него и също се изгуби нагоре по стълбите. След няколко месеца Пепи успя да напусне апартамента с популярната тогава „размяна“ и се пренесе в другия край на града. Това, което обаче никой не разбра, беше как Краси Растера се е запознал с „онези от Хан Кубрат“. 31

ВИЖ!

София, Пловдив, Бургас

Издава се от:

Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A office@vijsofia.bg

ТИРАЖ 15 000 бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития в София, Пловдив и Бургас.

ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd.

Печата се в печатница "Хеликс прес", Варна.

Екип:

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg МЕНИДЖЪР Грет Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕКЛАМА СОФИЯ/ПЛОВДИВ office@vijsofia.bg 0896 804 368 Петя Бараболова petya.barabolova@vijsofia.bg 0886 120 854 РЕКЛАМА БУРГАС Здравка Раева contacts@vijburgas.com 0888 585 516

АВТОРИ В БРОЯ Антон Стайков Валерия Душкова Грет Костадинова Маргарита Борисова Мая Стефанова Камелия Величкова ФОТОГРАФИ Eoin Carey / стр. 1 Мария Съботинова / стр. 2 Sussie Ahlburg / стр. 4 Светослав Николов / стр. 6 Julian Hargreaves / стр. 10 Herman Seidl / стр. 16 Robert Doisneau / стр. 18 Камелия Величкова / стр. 28 Грет Костадинова / стр. 29 ИЛЮСТРАЦИИ Любен Зидаров / стр. 30 КОРИЦА Nybull www.nybull.com instagram.com/nybull WEB Мартин Стайков

vijmag.bg @vij.magazine

АБОНАМЕНТ Вече може да получавате "Виж!" до вратата на вашия дом или офис. Пишете ни на abonament@vijmag.bg, за да обсъдим условията на вашия личен абонамент.

ВИЖ! 2012-2017 Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали.