НОЕМВРИ 2015
БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ
40
Издава се от:
Екип:
Creative Cat Design ltd. Бургас, жк Лазур, бл.20 office@vijburgas.com 0896 804 368
ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijburgas.com
ВИЖ! БУРГАС 2012-2015 ЧАСТ ОТ МРЕЖАТА НА ВИЖ! (БУРГАС И ВАРНА) Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. ТИРАЖ 5 000бр. Разпространява се безплатно в над 150 подбрани обекта и събития в града и региона.
МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Гергана Костова text@vijburgas.com РЕКЛАМА Златина Петкова 0889 431 213 contacts@vijburgas.com АВТОРИ В БРОЯ Гергана Костова Мая Стефанова ФОТОГРАФИ В БРОЯ Марио Георгиев Николай Трейман Николета Райкова-Петрова Станислав Петров КОРИЦА AndonastY “THE OTHER SIDE” behance.net/Andon_astY ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd. VIJBURGAS.COM Мартин Стайков
vijburgas.com
Виж! Бургас
vijburgas
ноември 2015
32
12
Съдържание СЮЖЕТИ
АКЦЕНТ 4 Брас Асоциация комбо 6 1994 / Книга за изгаряне 8 Bass November / Остава 9 Нора и Бисер 10 Хималаи / Завръщане на пастирите 12 Rails girls / Анималия
СЦЕНАТА 14 Културна програма
VIJBURGAS.COM
В КАДЪР 16 Култура и медии 17 Тони Николов 19 Гергана Пирозова 22 Нула 32
ЗА ДЕЦА 29 Мобилизирай детските книжки
ПОСОКИ 32 Самотраки БАР-ПЛОТ 24 Заведения
28-29 Образование Забавление Магазини
ARTIST CORNER 35 Мартина Вачева
КАРТА Виж! Карта на Бургас
2
ВИЖ!
СЮЖЕТИ
"Ние много обичаме културата.... и бахура", казваше Кръстю Лафазанов в телевизионното предаване от 90-те "Улицата". Ние също много обичаме културата. То си ни и личи. И не че имаме нещо против бахура... тъкмо сега си му идва и сезонът, но ще се абстрахираме от него в броя. Ще оставим масата настрана. Както трапезарната маса, така и онази маса народ, която предпочита да вярва, че, когато вечеря и гледа поредния реалити формат, всъщност си взима необходимата доза изкуство и култура. В началото на върволицата от месеци, в които започваме да се сгушваме в своите уютни и топли домашни кутийки, се насочихме към онези места, от които да черпим синтезиран и добре подбран откъс култура. Там, където можем да дадем храна на мозъка за размисъл и на емоциите за вдъхновение. Там, където дори бахурът не би бил просто близък роднина на саздърмата, а гурме деликатес със своя история в изкуството на кулинарията и обект на съвсем отделна творческа интерпретация.
Ма стефанова VIJBURGAS.COM
3
ВИЖ!
АКЦЕНТ
Брас социаци Комбо Запазете вечерта на 21 ноември за много танци и добро настроение, защото в Бургас пристига сговорната дружина на „Брас Асоциация Комбо”. Най-младият член на семейството на „Брас Асоциация” вече представи своята „музика за нестандартни танци” в зала 3 на НДК през септември и е време да я чуем на живо и в нашия град. Идейни двигатели на проекта са тромпетистът Михаил Йосифов, когото познаваме от редица успешни брас и джаз колаборации (съвсем наскоро той се завърна и от европейско турне
VIJBURGAS.COM
с Pink Martini) и тромбонистът Велислав Стоянов, който стои зад създаването на „BrazzVilliDJ”, фестивала „BrazzoBrazzie” и още куп радващи душата инициативи. Другите членове на „Брас Асоциация Комбо” са Тодор Бакърджиев (тромпет), Милен Кукошаров (пиано), Димитър Карамфилов (бас), Георги Марков (барабани) и Атанас Попов (перкусии). В интернет пространството вече си върти и първата авторска песен на бандата – „Искам да танцувам с теб”, по музика на Мишо Йосифов и Вили Стоянов. На концерта си в НДК
музикантите представиха непозната досега част от техния авторски репертоар, както и песни от различни жанрове, преобразени в нестандартни брас аранжименти. Какво са подготвили музикантите за визитата си в Бургас пък ще разберем на 21 ноември от 19 часа. Концертът на „Брас Асоциация Комбо” ще бъде в експозиционен център „Флора”, а билети можете да купите от касата на Експо центъра на цена от 5 лева. Партито ще продължи в клуб Revolucion, където музикантите ще свирят след 23:00 ч.
4
1 - 7.11 "Георги Мархолев и Алгоритъм & Блус - разходка в историята на музиката" (Георги Мархолев - глас, китара, хармоника; Стоян Тончев - глас, китара, пиано) Влючва блус и джаз стандарти, поп, диско, фънк, кънтри. 12 -14.11 “С Ире в Куба” - IRE VAZQUES ( пиано и вокал ), JESUS EL KILLO ( перкусии , кахон) 20 - 28.11 Swing program - Георгия Павлова -( глас ) Емил Георгиев -( китара) И още на страницата ни във facebook // Find out more on our facebook page
ВИЖ!
АКЦЕНТ
1994 Първия си роман ще представи писателят Николай Фенерски в Бургас през ноември. „1994“ е разказ за нашето поколение – хората между 35 и 45 години, които все още носим памет за миналото и искаме да я предадем на нашите деца“, казва писателят. Книгата ни връща назад към може би най-противоречивите години от новата ни история, когато сърцата и умовете на младите хора бяха изпълнени с надежди и идеали, а светът около тях бавно, но сигурно се разпадаше. Резултатите от този разпад можем да видим и днес, а в спомените за отминалото време може би ще намерим генезиса на днешните проблеми и техните решения. „Смисълът да се връщаме към това време е паметта, която може да ни помогне да не превръщаме всичко в „реалити“, да си припомним кои сме и да предадем това познание нататък“, допълва Фенерски. Романът ще бъде представен в Бургас на емблематична дата – 10 ноември, от 18 часа в Дома на писателя на улица „Вола“1. Николай Фенерски е автор и на книгите „Апокалипсисът е дело лично“ и „Не казвай на майка си“, на алманаха „Резерват Северозапад“, както и сценарист на едноименен филм, отличен с награда на публиката на „София филм фест на брега“.
Книга за изгар не Кино визия и театрален език се смесват в спектакъла „Книга за изгаряне“ на театрална работилница „Сфумато“, който през ноември гостува на бургаска сцена. Режисьор на постановката е Иван Добчев, който е автор, заедно с Георги Тенев, и на текста. Житейските истории на петима емигранти и един преводач поставят въпроса за неслучилата се у нас революция, безкрайния преход и липсата на нормалност, която вече се е превърнала в неразривна част от българското ежедневие. Специално място има и образът на учителя, в който се въплъщава Йосиф Сърчаджиев. За отправна точка на действието пък е избран самозапалилият се по време на протестите през 2013-та година Пламен, който се превръща в събирателен образ за всички смели хора у нас, готови да платят с живота си в името на своите ценности „Книга за изгаряне“ гостува в Бургас на 19.11 от 19ч. в ДТ „А. Будевска”.
VIJBURGAS.COM
6
Къде живее бирата?
Бургас, ул. Хан Крум 6 / pivovarnata.bg за резервации: 0879 32 13 33
ВИЖ!
АКЦЕНТ
BASS NOvember Ди джеите Daft Dub и D!Mono ще раздвижат гостите на „Бар без име“ през ноември. Двамата са ни подготвили поредна порция бас музика, която по традиция звучи и в музикалната линия на Радио Бургас „Radio Bulldozer”. Класическо реге звучене, смесено със съвременен drum and bass саунд е запазена марка и на партита им. През октомври отново в „Бар без име“ двамата отбелязаха три години от старта на предаването „Radio Bulldozer”, което разви своя формат и вече радва феновете си с двучасови музикални сетове. Музикалната линия е създадена от Алекс Пенев a.k.a. D!Mono, а всеки първи петък на месеца в нея с винил сет гостува Daft Dub. „Radio Bulldozer” се излъчва в последния работен ден от седмицата от 19 до 21 часа на честота 92.5. Ноемврийското парти на Daft Dub и D!Mono на клубна сцена пък ще бъде на 6-ти, от 23 часа. Входът е свободен.
ОСТ В Най-новия си албум „Океан“ ще представи група „Остава“ в „Burgas Life Center”. През това лято музикантите отбелязаха 23 години на сцена със станалия вече традиционен концерт в столичния клуб „Маймунарника“. Там се състоя и предпремиерата на парчетата от „Океан“, който в завършен вид беше представен само преди броени седмици. „Остава“ е една от най-дълго съхранилите се алтернативни рок групи в България. Тя е създадена още в началото на 90-те от Георги Георгиев (китара и вокали), Боян Петков (бас) и Драгомир Димитров (барабани). Малко по-късно към тях се присъединява и вокалът Свилен Ноев. В момента „Остава“ е в състав Свилен Ноев - вокал, Георги Димитров Георгиев - китара и вокал, Боян Петков - баскитара, Даниел Иванов - барабани и Александер Марбург - китара. За парчетата в новия си албум момчетата казват, че напомнят звученето от първите години на бандата, но примесено и с много електронни елементи. „Остава“ идват в Бургас на 7 ноември от 20.30 часа.
8
Нора & Бисер в Революсион Певицата Нора Караиванова и китаристът Бисер Иванов гостуват в бургаския клуб „Революсион“ на 28 ноември. Двамата ще представят свой акустичен проект, в който включват авторските си песни. Съвсем наскоро дуетът пусна най-новото си парче „Едно“ по музика на Бисер и текст на Нора. Певицата нашумя още през 2008 година, когато спечели второ място в музикалния формат „Music Idol”. Тя е автор и на текста на „It`s not Right”, с който България участва в конкурса „Евровизия“ година по-късно. Заедно с Графа се включи и в конкурса „Бургас и морето“, където песента им „Именно ти“ спечели трето място. Певицата наскоро направи няколко песни и с „Брас Асоциация Комбо“, като към парчето „Искам те“ вече има и клип. Китаристът Бисер Иванов пък познаваме и като част от групата на Лили Иванова, която напуска през 2013-та. Оттогава заедно с Нора работят по авторски проекти. Концертът на двамата музиканти в Бургас е с начален час 22.
VIJBURGAS.COM
6.11, 22ч. - Латино вечер с цигулката на Маркар 7.11, 23ч. - Максимус 11.11, 19ч. - “Арт ателие” представя : „Любовта не може просто да отмине” , моноспектакъл на Симеон Владов, текст Радослав Гизгинджиев 13, 26.11, 20ч. - „Валери и приятели” представят „Кабаре” 14.11, 22.30ч. - Грас 16, 25.11, 19ч. - Необвързващо парти за необвързани 20.11, 21ч. – Тhe undergrоund sound of Вourgas 21.11, 23.30ч. - Вrazz Аssociation combo 27.11, 21ч. - Ретро парти 28.11, 22ч. - Нора Караиванова и Бисер Иванов
9
ВИЖ!
АКЦЕНТ
Хималаи „Страна на изобилието”, дом на всички осемхилядници в света, връзка между различни култури и мистични култове – планинската верига Хималаи е едно необикновено място. Първото пътуване на Иван Мутафов е през 1986 година, когато той прави преход от Непал до Анапура, през „най-високия” път в света, както и в една от най-опасните зони по това време – военната територия межди Индия и Пакистан. Найзапомнящото се пътешествие до Хималаите той прави през 2012 година, когато посещава доскоро изолираното от външния свят кралство Мустанг, позител на автентичната тибетска култура. Създадено още през 14 век, днес в кралството живеят около 14 хиляди души. Техните истории в снимки и картини, както и впечатленията от всичките си пътувания до Хималаите, Иван Мутафов ще представи в изложбата "Високи Хималаи - мечта отвъд долините. Мустанг последното тибетско кралство", която ще гостува от 9 до 30 ноември в Културен център „Морско казино”. Официалното откриване е на 9 ноември от 18 часа в зала „Георги Баев”.
Завръщане на пастирите “Веднъж появила се една картина, не я усещам като своя, а по-скоро като съобщение към хората, върху което моят подпис само документира нашия генетичен код и времето, в което тя се е случила.” Това казва в едно свое интервю художникът Андрей Янев, който представя изложба в Градската художествена галерия през ноември. Къде се срещат миналото, настоящето, бъдещето, кои са носителите на традицията, как да припознаем Светлината, която дава „храна” за нашите сетива са все въпроси, чиито отговори Андрей Янев изследва. В изложбата в Бургас ще бъдат представени картини от проектите „Семена”, както и „Тиха светлина”. „Завръщане на пастирите” гостува в Бургас по повод 50-тия юбилей на Андрей Янев. Експозицията се открива на 3 ноември от 18 часа в Градската художествена галерия „Петко Задгорски” и може да бъде разгледана до 30 ноември.
VIJBURGAS.COM
10
ВИЖ!
АКЦЕНТ
Rails Girls Забранена за жени територия ли е програмирането? Макар доста хора да смятат така, проектът на Линда Лиукас и Кари Саринен „Rails Girls” доказва точно обратното. От първото събитие през 2010 година във Финландия до днес всеки месец на най-различни места по света се прави поне по един подобен уъркшоп. Форматът „Rails Girls” е напълно безплатен еднодневен курс, който показва на любопитни дами що е то програмиране. Практическият курс поднася информацията по забавен и достъпен начин, като ще можете да разчитате на опитни инструктори и, разбира се, ще усвоявате новата материя заедно с други „дебютанти” в областта. А най-хубавото е, че през ноември за първи път „Rails Girls” гостува в Бургас. Мястото е Бизнес инкубатора в града, а датата – 13 ноември. За повече информация и записване можете да се обърнете към екипа на Инкубатора, който ви очаква на улица „Александър Батенберг” 28. Повече за идеята на „Rails Girls” и събитията, които предстоят, можете да прочете на официалния сайт railsgirls.com.
нимали 25 малки пластики и почти толкова научни илюстрации ще представи изложбата „Анималия” през ноември в Морското казино. Експозицията е дело на двамата млади артисти Милена Радева и Илия Бояров. Милена е автор на илюстрациите на над 50 детски книги, а нейни проекти са представяни на изложби на книгата в Германия, Корея, Израел, както и у нас. Работи с писатели и издатели от целия свят. Илия е завършил Националната художествена академия. Скулптор по образование, той е преподавател по „Метал” в Гимназията за приложни изкуства в столицата. Идеята за общия им проект „Анималия” се ражда от взаимната им любов към природата. Двамата живеят в къща в гората, имат интерес към екологичната проблематика и вярват, че изкуството им може да насочи вниманието на повече хора към нея. Изложбата вече привлече интереса на галерии в цялата страна, като досега е гостувала в София, Русе, Пловдив. Беше част и от тазгодишното издание на Фестивала на солта, организиран на Атанасовското езеро от фондация „Биоразнообразие”. Второто гостуване на „Анималия” в Бургас започва на 3 ноември от 18 часа в зала „А. Г. Коджакафалията”. Експозицията ще остане там до 20 ноември.
ВИЖ!
СЦЕНАТА
галерии
театър
Куклен театър
ГАЛЕРИЯ ДРУЖЕСТВО НА БУРГАСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ Бургас, ул. Александровска 22
ДТ „АДРИАНА БУДЕВСКА” Бургас, ул. Цар Асен I 26
Бургас, ул. Кл. Охридски 2 burgaspuppets.com
Голяма зала 03.11, "Любовен кръговрат", реж. Борислав Чакринов 04, 23.11, 11ч., "Котаракът в чизми", реж. Стефан Поляков 10.11, "Диагноза: Едит Пиаф", реж. Борислав Чакринов 12, 25.11, "Стая 1313", реж. Богдан Петканин 17.11, "Омайна утрин", реж. Борислав Чакринов 19.11, "Книга за изгаряне", реж. Иван Добчев, гостува "Сфумато" 24.11, "Опасно за живота", реж. Асен Блатечки 30.11, "Око под наем", реж. Борислав Чакринов
01.11, 11 ч., „Басни по Лафонтен“ 07, 08.11, 11 ч., „Малката Баба Яга“ 14.11, 11 ч., „Магазинче за цифри“ 16.30 ч., „Мими среща Кашлюсмрък“ 15.11, 11 ч., „Магазинче за цифри“ 12.30 ч., „Мими среща Кашлюсмрък“ 21, 22.11, 11 ч., „Пук“ 28, 29.11, 11 ч., „Фолклорни фантазии“ – гостува ДКТ-Варна
21.10 - 03.11, изложба на Йордан Маринов 04.11 - 17.11, изложба на Анна Михайлова 18.11 - 01.12, изложба фотография на Ирена и Митко Иванови ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ "ПЕТКО ЗАДГОРСКИ" Бургас, ул. Митрополит Симеон 24 05.10 – 30.10, „Форми на времето”, изложба в памет на художника Любомир Йорданов 15.10, 18ч., Петко Росен в Бургас, 135 г. от рождението на писателя, представя Георги Райков ГАЛЕРИЯ НЕСИ Бургас, ул. Александровска / Хан Крум 3, gallerynesi.com 03.11 – 30.11, „Завръщане на пастирите“, юбилейна изложба на Андрей Янев 10.11 – 07.12, изложба на Графика от колекцията на проф.док.Чавдар Славов ГАЛЕРИЯ „ПРОЛЕТ“ Бургас, ул. Лермонтов 32 05.11 - 03.12, изложба на Анета Драгошану
VIJBURGAS.COM
„АРТ АТЕЛИЕ” 05.11, 19ч., зала „Опера“, „Любов за четирима“, режисьор Андрей Калудов 07.11, 19ч., Куклен театър, „Забравените от небето“, 17.11, 19ч., зала НХК, „Юбилей“, авторски спектакъл на Мариус Куркински 24.11, 19ч., зала „Опера“, „Изневери в повече“, режисьор Емил Марков АРТ МЕЛПОМЕНА 13.11, 19ч., зала НХК, "Красиви тела", гостува "Младежки театър"
ОПЕР Бургас, ул. Климент Охридски 2 operabourgas.com
ЗАЛА „ОПЕРА“ 03.11, 19 ч., „Службогонци“ – мюзикъл от Парашкев Хаджиев, диригент Иван Кожухаров, режисьор Александър Текелиев, сценография Иван Токаджиев 06.11, 13 ч., „Алиса в страната на чудесата“ мюзикъл за деца от Александър Йосифов, с участието на балета на Държавна опера – Бургас, Режисьор Дарина Главанакова – Бакърджиева,
14
морско казино танци Галина Калчева 07.11, 13 ч., „Лелята на Чарли“ - мюзикъл от Оскар Фелцман, диригент Красимир Къшев, режисьор Николай Априлов, сценография Димо Костадинов 11.11, 19 ч., „Кармина Борана“ - сценична кантата от Карл Орф, солисти: Мария Цветкова – сопрано, Георги Султанов – тенор, Валери Турманов – баритон „Болеро“ - балет по музика на Морис Равел 18.11, 10.30 ч., „Снежанка и седемте джуджета“ - опера за деца от Атанас Косев, режисьор Дарина Главанакова – Бакърджиева, сценография Иван Токаджиев, танци Г. Калчева 19 ч., „Мадам Бътерфлай“ опера от Джакомо Пучини, диригент Иван Кожухаров, режисьор Александър Текелиев, сценография Борис Стойнов 23.11, 13 ч., „Пепеляшка“ балет по музика на Сергей Прокофиев 30.11, 18 ч., „Лешникотрошачката“ балет по музика на П. И. Чайковски
Бургас, Приморски парк
КОНЦЕРТНА ЗАЛА „ПРОФ. ИВАН ВУЛЬПЕ” 06.11, 19 ч., Оперетен концерт „Шедьоври на оперетата”, с участието на оркестъра на Държавна опера – Бургас
ЗАЛА "ПЕТЯ ДУБАРОВА" 06.11, 17 ч., Официална церемония по връчване на наградите от конкурса „Голямата книга на малкия град“
VIJBURGAS.COM
ЗАЛА „ГЕОРГИ БАЕВ” 01.11, 18 ч., Представяне научно-документалния филм „Корени на духовността“
конкурс мини мис и мис „Златна есен 2015“, Организатори: ОДК Бургас 2.12, 19 ч., “After 4” класически солов концерт на маестро Живко Петров
05.11, 18 ч., Представяне на РЕГУЛЯРНИ СЪБИТИЯ книгата „Духовните дарове на България“, автор: Ваклуш Толев Всеки Понеделник, 17.30 ч. - 19 ч., Ателие 2, ет. 2, 09 – 30.11, Фотоизложба Театрална школа „Детско "Високи Хималаи - мечта отвъд царство” към Общински долините. Мустанг - последното детски комплекс – Бургас тибетско кралство", Автор: Иван Мутафов, откриване Всеки Вторник, Зала 09.11, 18 ч. „Георги Баев“, 19.30 ч., Уроци по Аржентинско танго 10, 11, 12.11, 19 ч., Семинар по Аржентинско танго Всяка Сряда, Ателие 2, ет. 2, 18.15 ч., Фото курс за 19.11, 8.30 ч., Празник на начинаещи здравословното хранене, Организатори: ОДК Бургас Всеки Петък, Зала „Георги Баев“, 11 ч., Училище за 26.11, 19 ч., Академия за млади бъдещи и настоящи родители дами „Биберон“
ЗАЛА „АЛ. Г. КОДЖАКАФАЛИЯТА“ 03 – 20.11, Изложба "Анималия" – научна илюстрация и склуптура, Автори: Милена Радева и Илия Борянов, откриване: 03.11, 18 ч.
Всяка Събота, Зала „Георги Баев“, 10 – 22 ч., Курс по основи на програмирането на Софт Уни в Бургас
13.11, 18 ч., Регионален
15
ВИЖ!
В КАДЪР
култура и медии текст: Гергана Костова
Сиво, скучно, изпълнено с нещастия и несправедливости ежедневие или вълнуващо приключение, в което всеки ден научаваме нещо ново и откриваме поредна провокация за сетивата и ума? Как да гледаме на живота е въпрос на личен избор, но и не съвсем. Защото в 21 век информацията е навсякъде около нас – постоянно изскача от телефона, подмолно се прокрадва от звука на безцелно пуснатия телевизор, примамва ни, дори когато сме отворили компютъра, за да проверим на бързо нещо. Тя намира нови и нови канали да стига до нас, без дори да усещаме товара, който ни носи. А нейната ракета – носител са медиите. Можем ли като с магическа пръчка да променим живота си само като сменим начина, по който се информираме? В България съществуват редица медии, насочени към света на културата, като сутрешната линия на БНТ „Денят започва с култура”, Портал “Култура”, „Ива от сутрин до обед” по радио FM+, “Бинар” по БНР, които могат да ни помогнат за това. А защо у нас да не приложим и международната практика освен раздел „култура” (който не е изтикан в графа „шоу/ развлечение/ светски шум”), в медиите да намерят подобаващо място и темите за технологии и наука. В сайта на обществената медия във Великобритания BBC например има отделни секции за подобни сюжети, а в испанския ежедневник “El Mundo” стигат дори по-далеч в профилирането на информацията като добавят и раздел „комикси”, в който се следи развитието на това изкуство. Опит можем да почерпим и от немско - френската медийна група Arte, насочена преимуществено към теми в областта на културата е един от големите продуценти на културно съдържание в Европа. Програмите за финансиране на кино, партньорски проекти с идейни кръгове за съвременно изкуство като Public Art Lab Berlin или наградите за съвременни артисти превръщат медията не просто в наблюдател, а в реален фактор в социалната среда. Добър пример в тази посока у нас дава продуцентската дейност на обществената телевизия, наградите на портал „Култура”, музикалните формации на БНР. Всъщност, средата, в която живеем, отдавана е предопределила ролята на медиите и тя вече съвсем не е просто да наблюдават и констатират факти. Днес всеки човек може да се превърне в автор на съдържание. Един случаен коментар или клип може да те направи влогър звезда, а изпусната някъде във времето и пространството реплика може да срине напълно градения с години авторитет. В тази нова ситуация професионалните медии съхраняват позициите си като залагат на авторски поглед, статии на критици, системност при следенето на определени теми. Именно медиите и програмите, насочени към културата, са призвани да формират вкус, да насочват вниманието, да коментират процеси, които не просто влияят върху начина ни на забавление, но и върху цялостното ни усещане за света. Почти пълната липса на професионална критика в медийното пространство у нас води до ограничаване на разбирането ни за култура до конкретни събития - без връзка, контекст, идейна линия, от която произлизат. Всички тези тенденции дават смисъл на клишето „четвърта власт”, което вече съвсем резонно се използва за влиянието на медиите. Дали ще позволим светогледът ни да се формира от шока, ужаса, празните удивителни в пространството около нас, или от задълбочения, проникновен и провокиращ поглед на медиите, които осъзнават стойността на културата в съвременния живот, е въпрос на личен избор. Едно обаче е ясно - от дългата ръка на информационния поток няма да можем да избягаме нито днес, нито за в бъдеще.
VIJBURGAS.COM
16
снимка: Николай Трейман
Тони Николов освен философ, журналист и хоноруван преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, в момента е и главен редактор на наложилия се неотдавна Портал “Култура” - онлайн продължението на известния от дълги години негов печатен събрат вестник “Култура”. Тони Николов е специализирал в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на “Радио Франс Ентернасионал” – България. Автор е на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Жан-Пол Сартр, Жан-Франсоа Лиотар, Ален Безансон, Жорж Бернанос, Рене Жирар, Жулиен Грийн, Владимир Гика, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”.
Тони Николов VIJBURGAS.COM
Подвиг ли е поддържането на медия за култура в България и защо? Най-малкото е сериозно усилие и изпитание. Особено, ако става дума за „културна медия” с определени критерии към съдържанието, езика и авторите си, а не за медия, която слага знак за равенство между култура и развлечение, култура и „фешън”, култура и лайфстайл. Амбицията на Портал „Култура” още при създаването му (от есента на 2012 г.) е не да бъдем „елитарни”, а да сме аналитични и задълбочени. Да сме „особен поглед”, както гласи една от категориите на фестивала в Кан – да не оставаме на повърхността, да изградим поле, което липсва в културния и обществен дебат в България. Дано сме успели. Читателите ни ще кажат, а те все повече се увеличават.
17
Къде се е скрила културата на българина и трудно ли я откривате? Антон Страшимиров в едно свое есе от 30-те години на ХХ в. пише, че българинът, бидейки много земен човек, е дотолкова потопен в бита си, че все не намира време да вдигне поглед нагоре. А тъкмо на основата на този бит харесва ли ни това или не израства родната ни култура. Та затова, обърнем ли поглед към днешния бит, следва да си дадем сметка що за култура избуява от него. Кой най-силно се нуждае от критичния поглед към културата и обществото? Всички ние – за да не закостенеят напълно умовете и сетивата ни. За да излезем от онова човешко състояние, което някога Кант бе определил като „виновно малцинство”. С какво според вас “Портал Култура” печели нова и млада аудитория? С това, че сме онлайн медия, което, надявам се, ни сближава с пост-гутенберговото поколение. С това, че при нас могат да открият неща, които няма как да се прочетат другаде. И, трето, но не по-малко важно по значение – освен качество, мисля, че им предлагаме и позиции, зад които авторите ни застават в текстовете си. А това, уви, не се среща често у нас. Как си обяснявате разцвета
VIJBURGAS.COM
на развлекателните медии и формати в местен, а и в световен мащаб? Пределното ускоряване на днешния свят, както твърди германският социолог Хартмут Роза, доведе до „темпорална криза” и всеобща умора, което пък предполага развлекателни формати като компенсация. Развлечението има своята терапевтична функция в ускорения глобален свят. Въпросът е къде минава допустимата граница: културата като игра на въображението все пак не бива да се свежда до компютърните игри. В едно интервю по-рано тази година казвате, че “българският печат е чудовище, напълно подивял, създаден само да деморализира населението". Кой е героят, който може да победи това чудовище? Не го казвам аз, цитирам д-р Константин Иречек - съвсем реален исторически персонаж, а не само герой от „Бай Ганьо”. Иречек е бил ужасен от чудовищността на следосвобожденската българска преса и от това как тя съсипва нравите. Сто и тридесет години по-късно мисля, че трябва да признаем, че отново сме в същата точка, само че заобиколени от онлайн-чудовища. И медийна етика, както и някаква регулация, просто няма. Как подбирате авторите и съответно съдържанието на портала? Кои са нещата,
които никога не бихте допуснали да излязат на неговите страници? От самото начало ми се искаше да сме свободна територия, на която да могат да публикуват текстовете си хора, които имат какво да кажат. Имахме голям шанс с нашите колумнисти, на които искам специално да благодаря за катадневния подвиг – Калин Янакиев, Теодора Димова, Деян Енев, Андрей Захариев, Даниел Смилов и Иван Кръстев. А що се отнася до редакторското „вето” – не сме публикували и няма да публикуваме клевети и глупости. Ще има ли победител в съревнованието между традиционни и нови медии? Мисля, че новите медии са на път да спечелят битката през XXI в. Иска ми се обаче да съхранят най-доброто от онова, което старите бяха усвоили. Основателят на в. „Монд” Бьов-Мери го определяше като „контакт и дистанция”. С какво бихте подобрили сегашния Портал “Култура” и как си го представяте след 5 години? Бъдещето е трудно представимо. Мисля, че след пет години Портал „Култура” ще трябва да е много по-интерактивен – хората вече четат от телефоните си. Една нова среща на визуалното с текста е предстояща задача. kultura.bg/web
18
ВИЖ!
В КАДЪР
Гергана Пирозова VIJBURGAS.COM
Гергана Пирозова е театровед, театрален критик и журналист от дълги години. През последните пет от тях споделя критичното си мнение за онова, което се случва на театралната сцена, онлайн в “BLOGът за театър”, който впоследствие започва да излиза и в печатен формат и вече има четири хартиени броя. Тиражът им клони към нарастване, което опровергава масовото мнение, че театрална критика у нас не може да вирее, както и че интересът към дълги, аналитични, обосновани и критични текстове отдавна се е стопил. Тя ги създава съвсем професионално, имайки зад гърба си не само образованието, но и опита в практикуването на театрална критика. Следвала е "Театрознание" в НАТФИЗ и първоначално е публикувала текстове в списание “Театър”, както и в "Литературен вестник". През 2005 г. става автор на вестник “Дневник”, където рубриката й поражда голям интерес и дискусии сред читателите.
19
ВИЖ!
В КАДЪР
Какво ви мотивира да започнете да се занимавате с “BLOGът за театър”? Специализираният блог за театър, който създадох преди приблизително пет години, беше първият по рода си у нас. Уверяваха ме, че няма читатели на театрална критика в България, няма такива и по света, и изобщо театралната критика умирала, даже била мъртва вече, нямало смисъл от нея. Театралният критик всъщност нищо не произвеждал, не бил надарен от Бога с талант, а само, като завършен комплексар, критикарствал и се упражнявал върху чуждите таланти. Избрах да рискувам с убеждението, че не може светът да е така плосък. И ето, оказа се, че е точно обратното – читатели на театрална критика има. По света разцъфна блогърството, даже има Международна асоциация на блогърите театрални критици, като условието за членство, забележете, е да сте независим такъв. Още със започването на блога открих, че имам много читатели. Понякога те надвишават броя читатели в културните рубрики в стари и добре разпространени медии. Световните тенденции са интересни – все по-често доказани имена стават блогъри и като такива са канени да са наблюдатели в традиционни медии. В последната година откривам у нас, че се създадоха много виртуални пространства за
VIJBURGAS.COM
култура и театър, но те сякаш се състезават един с друг по скалата на умилителност. Човек, ако ги чете, ще реши, че Авиньон и Единбург са се пренесли в София. Някой излъга т.нар. млади, че театърът се обича единствено с мултиплицирането на възторжени текстове. Това, разбира се, мами единствено правещите театър, което не е любов, нали? Какво ме мотивира – разбира се вроденото ми чувство за баланс и справедливост, както и обзелата ме паника, че днешният ден започна твърде много да заприличва на уж отминалото време по ограниченията, с които ни притискат, вихрещата се цензура и към все по-налагащата се практика на автоцензурата – феномен на зрелия соц. За съжаление ме мотивира и съзнанието, че българските медии, обслужвайки някакви свои тънки политически интереси, на последно място се нуждае от критични текстове в областта на културата, които те наричат „скандали“. Изобщо културата се оказа много интуитивно натикана от същите тези медии единствено в рубриката „развлечения“. Културата, според тях, може да бъде разбирана единствено като задължена да развлича консуматора, съответно рекламодателя. Това не е чисто български феномен, разбира се, но за разлика от нашите медии, където мястото за
култура почти отсъства, то отгърнете “Гардиън” и там ще откриете, че само за театър имат над пет критици. Отгърнете “Ню Йорк Таймс” и ще видите същото. Творците в България подготвени ли са да се изправят срещу истинска критика, защото понякога изглежда сякаш за култура се пише или добро, или нищо? На въпроса защо превръщането на театъра ни в „рубрика от лайфстайл списание“ устройва българския творец мога да отговоря единствено с това, че някой някога им внуши, че независимо какво правят по театралните ни сцени, публиката и критиката трябва да е във възторг най-малко от положения им труд. Да, само че да искаш от другите да ценят повече положения ти труд, а не резултата от него, е тъжно самопризнание, че не вярваш в стойността на това, което правиш. Общо взето и публиката напоследък, подведена от всеобщия безкритичен позитивизъм, след всеки спектакъл, независимо какъв, се изправя на крак и пляска – ето това го няма никъде по света и то издава качествената промяна и на театъра, и на самата публика у нас. А относно дали българският творец може да се изправя пред истинска критика – съветвам ги да опитат с британската и руската, даже и
20
американската такава. Вероятно ще се чувстват като премазани от тежкотоварен влак. Българският творец е повече зает сам да окупира думата „ителектуалец“ и „културен елит“, сякаш цялото му вдъхновение е подчинено на тези върхове, а не на духовните. Какво според Вас липсва в медийната среда у нас? Независимост. Кои са добрите примери тук, които предлагат критичен поглед към изкуството? Не се сещам, простете ми. Ако има единични случаи, то те присъстват рядко. Разбира се, трябва да съзнаваме, че България е малка, хората, занимаващи се с театър, са не повече от 2000 – всички се познаваме. Трудно се удържа етичния натиск да не критикуваш свой приятел. У нас, независимо че изминаха повече от 25 години от падането на социалистическия строй, се приема, че театралната критика обслужва някого. Ако аз съм критична към мой приятел, тутакси съм разчитана като предател, който е преминал от вражеския отбор. И обратното. Откровеността сякаш е последното, от което се нуждаят. Ако критикувам, например, Теди Москов, то се смята, че аз мразя човека Теди Москов – тъжни и произвеждащи единствено апатия у мен човешки представи за свят.
VIJBURGAS.COM
Защо започнахте да издавате “BLOGът за театър” в печатен вариант? С какво той допълва онлайн медията? Издадох едва четири броя, които се продадоха напълно. Даже след две години от последния брой все още ми звънят от книжарници да искат нови бройки. В момента съм в процес на преговори за спонсориране на следващите броеве. Опитвам се да продължавам да ги издавам, защото вярвам, че независимите пространства за театрална критика са важни и необходими особено днес. А не е ли чудесно да можеш да ги защо? държиш в ръцете си, да ги Не! поставиш на етажерка, да усетиш, че независимостта А кога сте съжалявали за може да мирише и на мастило. ненаписаното? Често. Все по-често пиша Ще има ли победител в текстове, които после не съревнованието между публикувам, защото все си традиционни и нови медии? казвам, че имам какво още да Не, не е и необходимо да ги допълня към тях. Нали все пак съревноваваме. Те захранват затова си направих мое различни нужди на читателя. пространство, където да не ми се Кризата в печатните медии поставят рамки като срокове, изпълни естествено обеми и съдържание. Но от друга виртуалните медии с живот страна, лишена от този външен един необратим процес. Но натиск, се оказа, че съм склонна ето, в лондонското метро, да отлагам. И така в дясно от мен например, може да видите все на бюрото ми има цяла етажерка повече хора с книги и с непубликувани текстове, които списания, отколкото с ме чакат. телефони. Така че не съм разтревожена за бъдещето на Как си представяте “BLOGът традиционните медии, даже за театър” след пет години? очаквам своебразен техен Имам планове за него. Блогът за Ренесанс. театър е само началото, надявам се. Случвало ли ви се е да съжалявате за написаното и gerganapirozova.blogspot.bg
21
Нула
32
Може би най-младата медия в страната, насочена към култура, е пловдивското списание „Нула 32“. Най-млада не само по хронология на създаване, но и по възраст на екипа. „Нула 32“ е плод на ентусиазма на група млади пловдивчани, които са решили да създадат собствен културен пътеводител на града. Атанас Янков се е заел с визията, Панайот Стефанов и Илия Димитров с текстовете, а Костадин Бухчев с рекламата. Първият брой на „Нула 32“ излезе през септември, следващия очакваме три месеца по-късно, а дотогава можете да разгледате и онлайн платформата на изданието nula32.bg. Как се роди идеята за “Нула 32” и къде срещнахте подкрепа за нейната реализацията? Случайно и спонтанно. Без да сме стояли и да сме я чакали. Идеята просто дойде. Удари ни в главите и намери своето постоянно място там. Не беше трудно да излъжем още двама млади идеалисти,
VIJBURGAS.COM
наши приятели, да участват в реализацията на тази мечта. Подкрепа открихме най-вече в самите нас. В ината си, че веднъж започнали, вече не можем да се откажем; че това трябва да бъде нещото, на което да се отдадем напълно. Въобще инатът е голяма работа. Благодарим му. Откъде черпихте вдъхновение и опит при създаването на формата? „Не всеки има късмета да се роди в красив град“, Пловдив е неизчерпаем източник на истории и сюжети, на метафори. Защото е красив. А пейзажът, знаете, играе ключова роля в изграждането на личността, в рисуването на нейните трепети и вдъхновения. Обичаме да четем книги, имаме и любими списания. Смятаме, че отношението към текста е много по-различно, когато той е на хартия, в ръцете ти. Много по-интимно е преживяването. Затова и бяхме категорични, че Нула32 ще бъде на хартиен носител, въпреки някои първоначални
идеи да бъдем онлайн. А и хартията остава във времето, макар в дигиталния свят това да изглежда малко като анахронизъм. Защо според вас е важно да се създават медии, насочени изцяло към културата? Култура напоследък стана една дума, с която всеки си играе много упорито, слага се навсякъде и се опасяваме, че по този начин ще започне да подменя смисъла си. Особено в Пловдив, където в последните години има един невероятен бум на културни фестивали и събития. Важно е да се отсява качественото от халтурата. Ние не претендираме, че го правим. Нека нашите читатели оценяват сами това, което им се предлага. Кои са най-големите трудности, които предстоят пред работата ви? Може би най-трудно ще ни е да запазим началната инерция на работа. Важно е да не влизаме в позната журналистическа рутина. Рутината смазва и обезличава.
22
ВИЖ!
В КАДЪР снимка: Марио Георгиев
Хората казват, че първата крачка била най-трудна. Напротив, ние мислим, че втората и третата крачка са много по-трудни от първата. Надяваме се, че чрез темите, които ще подбираме, ще бъдем интересни не само на читателите, но и на самите нас, да не спираме да се учудваме на това, което пишем. Имаше ли изненади при подготовката на първия брой? Научихте ли нещо ново за Капана? Капана е толкова необятен квартал, че дори и цял живот да живееш там, винаги ще има нещо ново, което да научиш. Определено сме съгласни с вече налагащото се определение за него като „Сърцето на Пловдив”. Въпреки всички страхотни истории, които съхранихме, доста изненадващо беше и отношението на много хора към нашето предложение да споделят историите на къщите и някогашните им обитатели. Много от хората отказаха, други не знаеха нищо. Не можем да си го обясним, може би донякъде страх, наложен от едни отминали епохи. От друга страна пък ни хвана яд, колко много още красиви разкази могат да бъдат изровени от пръстта стига самите живущи в квартала да поемат инициатива и да разровят спомените на своите по-възрастни близки или пък да почистят таваните и мазетата си. Не знаем какво може да изскочи.
VIJBURGAS.COM
Мит ли е според вас, че младите хора не се интересуват от култура? Откъде вашия личен интерес към тази материя? Самата дума „култура” има страшно широк обхват. За нас култура е всичко, което ни заобикаля и не е природа. Никой не е казал, че култура трябва да е само образцова, изискана и интелигентна. Има и друг вид култура. Култура може да бъде нещо съвсем просто и ежедневно, някакъв дребен битовизъм. Култура е и простотията и пошлостта. Не е приятна, но и тя ни заобикаля. Не можем да се направим, че не съществува. Особено в България, където тази култура е дори много повече медийно отразена и издигната на пиедестал. Проблемът при нас е, че съществуват два културни свята, които не само не си говорят, те не се и виждат. Съществува тотална незаинтересованост между тях, те просто са коренно различни. Младите стават част от един от тези два свята. Този, който най-агресивно им се налага. А интелигентната култура не е агресивна. Оттук идва и фактът, че нашата култура нещо губи по точки. Поне така беше досега. Последните години наблюдаваме един растеж в интереса към литература, театър, качествена музика, изкуство като цяло. И въпреки това, на фона на толкова млади, на които светът на тази култура
им е напълно чужд и непознат, останалите изглеждат обидно малко. Ние просто имахме късмет да попаднем в адекватна среда. Много наши познати нямат такъв късмет. Те не са лоши или глупави хора. Просто не им е показан този свят, за който говорим. Никой не им го е показал, никой не ги е поканил на театър, никой не им е дал един хубав съвременен български роман. Разбира се, тук е мястото и на институции като средните и висши училища, но за тази тема трябва да напишете отделен брой. Как виждате развитието на „Нула 32“? На пръв поглед изглежда просто – интересуваме се, пишем, търсим приятели, които харесват работата ни, печатаме и разпространяваме. Искаме от себе си да обърнем този град, както се казва – „с хастара навън”. Да го разчленим на съставящите го части и да опишем всяка една много прецизно. Нямаме претенциите, че правим нещо уникално и неправено досега. Още по-малко претендираме текстовете ни да имат някаква огромна журналистическа или художествена стойност. Просто разказваме това, което се усещаме във въздуха на обикновен есенен следобед в Пловдив. А то е една плашещо голяма съвкупност от истории и чувства. nula32.bg
23
ВИЖ!
БАР-ПЛОТ
BARBOSSA Бургас, ул. Сердика 2Б гърба на Триа сити център тел. 0879 82 02 02 раб. време: 08:00 - 02:00
TI BAR Бургас, ул. Силистра 4 раб.време: 07:00-23:00 тел: 087 708 8610 facebook.com/TiBarBurgas
8mama.bg fb.com/8-mamas
ПРОГРАМА: 06, 07.11 Ramsey Hercules 13, 14.11 Valentine 20, 21.11 Funkusion
PELICAN Бургас, ул. Оборище 1 раб.време: 09:00-23:00 тел.: 0882 110 884
VISTA MARE Бургас, ул. Митрополит Симеон 6 раб.време: 10:00-24:00 тел.: 0885 858 533
facebook.com/ Pelican
vistamare.bg facebook.com/ VistaMareSt.Anastasia
VIJBURGAS.COM
8 MAMA’S Бургас, ул. Булаир 35 раб.време: 10:00-23:00 тел: 056 874 660
ПИВОВАРНАТА Бургас, ул. Хан Крум 6 /срещу входа на х-л Бургас/ тел. 087 932 1333 раб.време: 08:00-23:30 pivovarnata.bg
24
Бур га с , ул . О Б О Р ИЩЕ 1 0882.1 10.884
ВИЖ!
БАР-ПЛОТ
VOGUE Бургас, бул. Христо Ботев 13 тел. 0876 777 211 facebook.com/vogueburgas
SWITCH Бургас, ул. Славянска 43 Сарафово, ул. Ангел Димитров 58 тел. 056 590 120 раб.време: 07:30-19:30 switch-coffee.com
REVOLUCION Бургас, ул. Милин камък 1 тел. 0892 200 117 раб.време: 20:00-04:00 revolucion.club
VIJBURGAS.COM
ДЕНОНОЩНИ МАГАЗИНИ ТРИШЪР Бургас, ул. Александровска 50
ул. Славянска 73 ул. Милин Камък 9 Опера (спирка) раб. време: 24:00 - 00:00 тел. 087 6019 991 trishur.com
МОКА BAR Бургас, ул. Константин Фотинов 14 тел. 0888 926 234 раб.време: пон - съб 08:30 - 23:00 нед 10:00 - 18:00
PLAYGROUND Боулинг, билярд, редемшън и видео игри, 4D кино, кафе/бар Бургас, бул. Янко Комитов 6 Mall Galleria, ниво 2 тел. 0886 61 66 70
fb.com/MOKAbarburgas
playground.bg
28
ВИЖ!
ЗА ДЕЦА
Мобилизирай детските книжки текст: Мая Стефанова
BRITISH CULTURAL CENTRE Бургас, ул. Славянска 77 тел.: 056 82 61 05 zlatina.petkova1@gmail.com britishcentreburgas.com
ДЕТСКА БАЛЕТНА ШКОЛА „ЗВЕЗДИЦИ“ Младежки Кутурен Център тел. 0898 409 835
Книгите са едно от най-добрите класически средства за забавление на деца. Образователни и полезни за развитието на въображението. В последно време обаче им се налага да водят една сравнително неравностойна битка с мобилните телефони и таблети, където движенията и звуците на цветните изображения и игрите като цяло печелят много по-лесно детските симпатии и внимание. Затова е страхотно, че множество издателства започват да гледат все по-позитивно на колаборацията със създателите на мобилни приложения. Съвсем наскоро и разработчиците и изследователите на “Дисни” представиха нова книжка за оцветяване, която с помощта на телефон и таблет превръща двуизмерните изображения в триизмерни и то в реално време. Така, докато вашите наследници си оцветяват любимото слонче от някоя анимация например, то може да танцува и да се смее от екрана, докато панталонките и тениската му придобиват цвета на избрания молив или флумастер. И всичко това пред очите ви. Специален алгоритъм след това премахва неравностите от оцветеното и изглажда финалния образ. Приложението обаче е все още в процес на разработка, тъй като в момента фигурите са ограничени до 12 движения в секунда, което е далеч от класическите 24. Но какво добро начало само! Примерът на “Дисни” е по-скоро интересно продължение на вече съществуваща практика книгите да са предмет на директна интеракция с помощта на телефон или таблет. В книжарниците може да ви попадне например “Джурасик свят: Където динозаврите оживяват”, в която на всяка отделна страница различните видове динозаври крачат като реални същества от екрана на съответното устройство и дори може да си направите снимка с тях.
SMART ACADEMY ул. Славянска 4 тел. 0885 132 796 0889 338 608 smartacademy.eu
VIJBURGAS.COM
Засега обаче тази нова практика е все още в ръцете на преводните издания, докато книгите от български автори все още наблягат предимно на традиционния медиум и игнорират технологичните новости най-вече заради тяхната цена. И все пак добри примери има. Преди около година издателство “Жанет 45” представи приказката "Малката Божана в подводния свят" на Божана Апостолова заедно с интерактивно мобилно
29
ВИЖ!
ЗА ДЕЦА
приложение, в което малките читатели сами избират дали да четат, да слушат, играят, опознават герои и ситуации от книгата. Освен това децата могат да избират и музикалния фон, да посочват думи и предмети, които да заучават, докато слушат или проследяват изписването на думите, както и да избират и активират любимите си анимирани герои от приказката. В началото на годината “Гардиън” публикува и класация на илюстратора, автор на детски книги и дизайнер Крис Хаутън за най-добрите 10 книги и книгоподобни мобилни приложения за малки деца. Сред тях той слага например Tinybop: The Human Body, което е като опростен Google Earth на човешкото тяло. В него може да увеличите отделните части и системи на тялото, да видите как сърцето бие и клетките циркулират, а когато решите да направите движение с ръцете или краката на тялото, да видите и съответния ефект от това върху неговите вътрешни органи. NIghty Night пък е едно от най-теглените мобилни приложения за заспиване, което множество родители признават, да използват като край на ритуала по приспиването на децата след четенето или разказването на приказка. В него няколко красиво илюстрирани животни от селски двор като кравата, овцата или кокошката издават съответните за себе си звуци и нямат търпение да заспят. Детето трябва само да натисне бутона за изклюване на тяхната лампа и те мигновено захъркват сладко, сладко. Toca Band пък ще онагледи на малчуганите как всъщност се прави музиката, като им даде шанс сами да създадат различни мелодии. За целта избират герои, които изпълняват разнообразни звуци и ги комбинират на сцената на телефона или таблета. Известната книжка Miximal, в която страниците са разделени на три части, така че да се създават множество комбинации от глава, тяло и крака на различни животни за щастие и забава на децата, също си има мобилен вариант, в който това занимание е доразвито с дребни движения на отделните части като завъртане на глава, попляскване с лапи или крила, потропване с пипала или копита и т.н. Просто родителите трудно биха си намерили оправдание да държат децата встрани от книгите, когато може да породят интереса им към тях дори и с помощта на мобилните устройства. Успех!
VIJBURGAS.COM
30
Surge of love
(или приказка за любовта, която се връща като вълна) Деляна Пенева и Изабел Чолакова, Антонио Бакалов, Борис Тодоров, Игор Шуленин и 7-годишният Валентин Вълчев са най-малките възпитаници на Британски Културен Център в Бургас, постигнали 100 процента на изпитите за международно признатите сертификати на CambridgeESOL и Pearson. Заедно с другите успешни възпитаници на Центъра те получиха своите сертификати на 18 октомври в Морското казино. Хор „Милка Стоева“ и танцова формация „Estrella” се включиха в празника, който завърши с покана от био-ферма "Вio-tiful" и жизнерадостните зумба-минути на Миглена Краева. Започналата по-късно церемония за младежи изпълни залата с дългогодишни ученици на Британски Културен Център, част от които се сбогуваха със своите учители. Респектът на всички присъстващи спечелиха победителите в ниво FCE(B2) Константин Иванов и Тони Димитров, а в категория CAE(C1) Снежа Христова и Теодор Иванов. Музиката на живо в изпълнение на Яна Тодорова и Теодор Добрев направи атмосферата още по-сърдечна, особено когато всички се събраха в кръг за песента "Клетва". В този кръг влезе и Доналд Маклийш, техен преподавател, за да изпее две свои любими песни. Зала "Георги Баев" се изпълни с енергията, която учителите раздават от години и която сега се върна като вълна към целия екип на Британски Културен Център.
Бургас, ул.”Славянска 77
britishcentreburgas.com
ВИЖ!
ПОСОКИ
Самотраки Всяка година бройката на близки и приятели, които предпочитат да прекарат свободните си летни дни по гръцките плажове, расте главоломно. Най-често споменавани са ръкавите на Халкидики, както и остров Тасос, което автоматично ги превърна в найнепредпочитани за нас, макар да потеглихме на юг малко след средата на септември, когато се очакваше притокът от български туристи да е понамалял навсякъде.
Отдавна в спомените ми се въртеше нечий разказ за “дивотията” на остров Самотраки - вторият по височина сред гръцките острови след Крит и може би първият, който е близо до българската граница и все пак не е толкова предпочитан от
VIJBURGAS.COM
- дивото зове
сънародниците ни. Наскоро отново го чух от близък приятел, който бе останал в плен най-вече на духа на това място и нямаше търпение да се върне отново на Самотраки. Така не след дълго и аз се озовах там. Близо е, защото до него се стига с двучасово пътешествие с ферибот, който потегля единствено от Александруполис. Ако пътувате в периода петък-неделя и то с кола обаче ще ви излезе по-скъпо в сравнение с ферибота до Тасос например, който е и доста по-често. Има и друг фактор, който спира масовия туристически приток липсата на много и твърде луксозни къщи и хотелски комплекси. Не че няма да си намерите приятно местенце с
всички необходими удобства на стандартна почивка като закуска, басейн, интернет, климатик, добро обслужване, вкусна храна и т.н., но на целия остров цари едно особено усещане, че прекаленият лукс е излишно суетно изобретение на света отвъд заобикалящото го море. Дори къмпинзите не са много. Още отдалеч Самотраки ви посреща с високата си осанка и докато корабът наближава пристанището в Камариотиса, ще забележите, че населените места не са малки само заради факта, че ги гледате от дистанция. Ако сте решили да си спестите таксата за транспортирането на автомобил, може да се сдобиете с мотопед под наем
32
текст: Мая Стефанова
в пристанищното градче от грък с доста добър български, придобит по време на отдавна отминалите му студентските години във Варна. Много често кратките разстояния се взимат и на стоп. Но все пак в жегата под средиземноморското слънце е по-добре да можете да разчитате на собствен транспорт, ако искате да видите колкото се може повече за възможно най-кратко време. Ние избрахме за свой домакин селото Терма, където и без пътеводител може да предположите наличието на минерални извори, съдейки по неговото име. Те са в две разновидности - на открито сред природата и безплатно, но пък с по-голяма опашка за ред, или на закрито, в специално създадена сграда със съблекални и отделни басейни,
VIJBURGAS.COM
но пък срещу известна такса. След тях първото, което ви посреща в селото, е симпатичното местно кафене край една чешма. Вечер то събира купища веселящи се хора, подпомагани предимно от хипарския си дух, умения върху бузуки или други музикални инструменти и сечива, както и танци, огньове и каквото ви хрумне. Наблизо е големият местен супермаркет, пред който отрано вечер започват да се събират групи на по бира, рецина, узо, ципуро или нещо в този диапазон. На една ръка разстояние са и местните гироси, управлявани от семейството на бивш професионален бузукар. Там освен с бързо похапване може да се сдобиете и с различен по големина кристал от острова. Един такъв вече
краси хола ни. В Терма има и страхотна баничарница, която е на разположение от ранни зори. Но местата за добро похапване съвсем не свършват до тук, напротив. Ако потеглите към края на пътя от северната страна на Самотраки, защото шосето противно на очакванията не обикаля целия остров, вдясно поемете по посока на последната табела за таверна. Тя ще ви отведе до отдалечена ферма насред гората, в която се крие приказно ресторантче. Подробности за менюто са излишни и е достатъчно да кажа само, че има цяла отделна страница, посветена на блюдата с козе месо. Тук ви напомнят болезнено вкусно, в поне 20 различни варианта, че
33
козичките, които припкат така приятно навсякъде из Самотраки и са сякаш естествена част от пейзажа, всъщност могат и да се ядат (да ме прощават вегетарианците). Ако не можете да го преглътнете, опитайте поне предложенията с козе сирене. След това може да дадете на непцето си време за размисъл, размазани върху един от най-страхотните плажове, на които някога съм била. Марсианският, както бе наречен помежду ни. Там, където шосето свършва и започват високи отвесни скали, а в подножието им е дълга, широка и пуста крайбрежна ивица, покрита само с камъни и усещане за друга планета. Друг вариант за добро хапване се крие край пътя към южния плаж, към който може да се запътите по съветите на мнозина, че това е единствената пясъчна ивица на Самотраки. Плажът не е лош, водата е супер и има
VIJBURGAS.COM
страхотни скали в единия край, но чадърите и шезлонгите ще ви върнат в курортна нагласа, а така нареченият пясък ще ви накара с носталгия да се сетите за родния му мек и много по-приятен на допир еквивалент. Но по пътя се оглеждайте за самотна крайпътна таверна с жестока гледка към морето от високо и страхотни морски предложения за хапване, сред които ниастина царствени барбуни, разтапящи се в устата кефали и свръхароматни кюфтенца от октопод.
столицата Хора. Разходката сред нейните малки и симаптични павирани улички е препоръчителна. Те задължително ще ви отведат до едно малко площадче с прекрасна гледка към морето и множество котки, които ще ви преследват почти неотлъчно. Особено ако се позадържите и на намиращата се там таверна “1900”, където може да изберете от краткото меню приятна компания за една рецина и да не сбъркате нито веднъж. После се отбийте и в местната фурна, където продължават да правят хляб по стара и явно незабравена технология, а на тръгване да си купите за спомен приятен сувенир, красиво бижу или още по-добре - местни подправки, домашно приготвени шоколади с различни ядки или сушени плодове, сладко от специфични водорасли или пък уникално ципуро, по думите на поне няколко доверени източника.
Освен задължителното за мнозина посещение на известните водопади на Самотраки, което ние пропуснахме поради наличието на тежко бебе и липсата на кенгуру или слинг, както и историческата разходка в арехологическия музей в Палеополи и храма на Великите богове, не пропускайте да се отръпнете от Наздраве и нека Самотраки си бреговете и да се пъхнете във остане само между нас. вътрешността и по-точно
34
Bar Barbossa 2B Serdika str.
Bistro Pelican 1 Oborishte str.
Vista Mare city 6 Mitropolit Simeon str.
8 mama’s 35 Bulair str.
Ti Bar 4 Silistra str.
The Brewery 6 Khan Krum str.
Switch 43 Slavyanska str. 58 Angel Dimitrov str.
MOKA bar 14 K. Fotinov str.
Club Revolucion 1 Milin Kamak str.
Vogue music club 13 Hristo Botev str.
Playground Mall Galleria 6 Y. Komitov str. Trishur non-stop shops 50 Aleksandrovska str. 73 Slavyanska str. 9 Milin Kamuk str. Opera house British Cultural Centre 77 Slavyanska str.
Frene center 7 Tzar Asen str.
SmArt Academy 4 Slavyanska str.
Zvezdici ballet school Youth center 39 Gladston str.
switch-coffee.com