Красотата, която природата не е създала сама, може да я създаде само изкуството. Негов проводник обаче са хората, което пак връща кръговрата обратно до природата. Разглеждайки историята на изкуството, тя се оказва и неговата най-мащабна муза. Анри Матис дори казва, че човекът трябва да владее природата и да се идентифицира с ритъма й, за да може едва тогава да се научи да изразява сам себе си. Какво овладяват обаче съвременните артисти, във времена, когато ритъмът на природата изглежда някак насечен и тя се задъхва под натиска на измененията заради нашия “пръст” в нея. Когато учениците не ходят на училище да изучават природните закони, а вместо това излизат на масови протести за нейното спасяване с надежда да успеем да я съхраним такава, каквато е описана в учебниците. Затова надникваме в мислите и работите на няколко различни дейци на изкуството, за да видим как се адаптират към нейната променяща се същност и заедно с тях се чудим може ли изкуството да мръдне достатъчно силно нещо в нас, което да доведе до п
