брой 7
Карлово 2009г.
В безсмъртна песен Ботев го възпя, за него Вазов разкази написа. Загина той, но делото успя, България от гнет освободи се. Изпълни се заветната му цел, народа ни свободен се възправя. И всяко честно българско сърце днес неговото скъпо име слави. На 18. VІ. 1837г.в Карлово на Гина Караиванова и Иван Кунчев се ражда син - Васил. На осем години той постъпва в килийното училище в Карлово, а след това учи и във взаимното училище. След смъртта на баща му става послушник при вуйчо си хаджи Василий, калугер от Хилендарския манастир, изпратен за изповедник в Карловска околия. Учи в старозагорското класно училище и пее в църковния хор на учителя Атанас Иванов. Учи и в курсовете за свещеници в Стара Загора. През 1858г. приема монашеско звание йеродякон и името Игнатий в сопотския манастир “Свети Спас” През 1862г постъпва в Първата българска легия на Раковски и получава прозвището Лъвский. По препоръка на Г. С. Раковски е избран за байрактар на четата на Панайот Хитов, а покъсно се записва във Втората българска легия в Белград.. По време на двете си обиколки из България създава над 400 тайни революционни комитети. При зори на 27. ХІІ. 1872г. е заловен от турската полиция в Къкренското ханче не далеч от гр. Ловеч. На 19. ІІ.1873г. Левски е обесен край София.
Златка
Денят на св.Валентин Обикновено на този ден на любимия човек се изпращат картички и подаръчета. Изконният обичай обаче повелява в деня св. Валентин да се подаряват цветя. Тази традиция води началото си още от древността, когато на 14.02 в Рим се е чествала богинята Юно, покровителка на брака и семейството. На този ден мъжете подарявали на жените цветя. Този приятен обичай се е пренесъл като символ на влюбените и до ден днешен. В днешно време е разпространен обичаят на човека когото обичате, да се изпращат поздрави под най- различна форма. Вместо написани от вас самите любовни писма или стихове бихте могли да изпратите картичка, на която са изобразени ангелчета или цветя, а към нея да приложите кутия шоколадови бонбони, парфюм или плюшена играчка например.Задължително е изпратеният подарък да съдържа символа на сърцето.
Символите на любовта Роза- с нея без думи влюбеният признава:” Аз те обожавам”. Това е любимото цвете на богинята на любовта Венера. Червената роза е символ на силното желание, на огнената страст. Съце- от векове то е символ на чистата любов, която идва от душата. Шоколадови бонбониери, плюшени възглавнички, бижута и много други декоративни сърца предават топлина мажду влюбените. Купидон- това е най-популярният символ на празника на влюбените. Легендата за сина на Венера- палавото амурче - разказва как онзи, в когото се забие стрелата на Купидон, обиква внезапно, страстно, с цялото си сърце.
В древен Рим живял лекар, наречен Валентин. Той бил и проповедник. Макар, че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водил множество войни. Когато броят на новите войници в армията започнал да намалявя, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава той отменил всички сватби и годежи, но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.
Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря.Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето .Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало.Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. Един ден римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, защото нарушил заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата същия ден, на 14.ІІ.270г. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и вътре намерила жълт шафран /минзухар/.Писмото било подписано “ от твоя Валентин”.Девойката взела минзухара в дланите си и станало чудо: тя прогледнала. През 496г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан и обявил 14.ІІ. за ден на св.Валентин.
На Трифон Зарезан празнуват лозарите, градинарите и кръчмарите. Християнската религиая, която се налага като официална сред балканските народи не заличава спомените за Дионисиевите дни. Източното православие възприема култа към Дионисий. В образа на Дионисий се въплащава християнския светец Трифон, който народа нарича още и Зарезан. Според легендата Свети Трифон е роден около 225 г. Той е бил известен с личителската си дарба. Освен това е бил верен на християнството. Свети Трифон заради непоколебимата му вяра е осъдена на смърт. Той загива през 248 г. Свети Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в неговата чест. На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята. Всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер. Зарязването се придружава от благословии за берекет. Отрязаните свежи пръчки се свиват на венчета, които стопаните слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона. После мъжете се събират на обща трапеза в лозята, придружена от песни и хора. На трапезата трябва да има прясна пита, пълнена с ориз и булгур кокошка и разбира се и вино. Ритуалите и обредите, които се извършват на този ден са свързани предимно с мъжете.
Св. мчк. Трифон е покровител и на СОКОЛАРИТЕ Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное той загубил своя любим бял северен сокол – изключително красива птица. За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев. Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце. Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен. Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: “ Стани, вземи този сокол и прославяй Бога” , а после му показал, къде да го намери – на една ела в Митищенската гора Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си. Впамет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по- късно и църква, която същесвува и до днес. На стената й има интересна фреска - св.Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка.
Портокалови сладки Сладки от бисквитки Продукти : 2 кутии чаени бисквити смилам през машинката за орехи, прибавям 1 пакетче 125 гр. разтопено краве масло, 1 чаена чаша силно подсладено горещо мляко с 2 супени лъжици какао, 2 пакетчета ванилия, млени орехи, ако има и 1-2 супени лъжци ром, ликьор,коняк, даже и уиски може. Обърквам сместа и правя топчета, които овалвам в кокосови стърготини, шоколадови пръчици или смлени орехи. Държат се в Кокоски хладилника.
Продукти за 40 бр. 250 гр. брашно, 1 бакпулвер, щипка сол, 100 гр. захар, 100 гр. черен шоколад, 2 портокала, 1 яйце, 125 гр. краве масло Смесвам брашното с бакпулвера, добавям солта и захарта. Настъргвам шоколада на едро и го добавям към брашното. Измивам портокалите с вряла вода, подсушавам ги и настъргвам кората на ситно. Добавям към останалите продукти. Накрая добавям яйцето и мекото краве масло и омесвам меко тесто, което отавям за 30 мин. в хладилника. След това разточвам тестото с дебелина 1 см и изрязвам с формички сладки, които пека при 160 гр. около 15 мин. След като изстинат потапям в шоколад.
Продукти за около 30 бр.: 3 белтъка, 1 чаша пудра захар, 250 гр. кокосови стърготини, щипка сол. По желание шоколад за украса Разбивам белтъците с една щипка сол на сняг. С лъжица добавям захарта и разбивам докато белтъците станат на твърд сняг и не падат от съда. С леко бъркане, за да не спаднат белтъците добавям кокосовите стърготини. С помощта на две малки лъжички оформям купчинки от сместта и поставям в тава покрита с хартия за печене. Пека при 180 гр. около 15 мин. След като кокоските са изстинали напълно могат да се украсят с няколко капки разтопен шоколад.