Пътеводител Западна Стара планина by WWF Bulgaria

ПЪТЕВОДИТЕЛ

ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА НЕПОЗНАТИТЕ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА

АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ: ЛОРА ЖЕБРИЛ ЖИВКО МОМЧЕВ РЕДАКТОР: ВЕНЦИ ГРАДИНАРОВ МАРТИНА ПОПОВА ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН: OILARIPI TREKKING ASSOCIATION WWW.OILARIPI.COM ФОТОГРАФИЯ КОРИЦА: ИВАН ВЕЛОВ ПУБЛИКУВАНО ОТ WWF БЪЛГАРИЯ, СОФИЯ © 2017 WWF БЪЛГАРИЯ. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ВСИЧКИ МАТЕРИАЛИ, ВКЛЮЧЕНИ В НАСТОЯЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ, СА ОБЕКТ НА АВТОРСКО ПРАВО И МОГАТ ДА БЪДАТ ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНИ С РАЗРЕШЕНИЕ. ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕТО ИЗЦЯЛО ИЛИ НА ЧАСТ ОТ ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ТРЯБВА ДА РЕФЕРИРА WWF БЪЛГАРИЯ КАТО НОСИТЕЛИТЕ НА АВТОРСКИТЕ ПРАВА. НАИМЕНОВАНИЯТА НА ГЕОГРАФСКИ ЕДИНИЦИ В НАСТОЯЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ, КАКТО И ПРЕДСТАВЯНЕТО НА МАТЕРИАЛА, НЕ ПРЕДПОЛАГАТ ИЗРАЗЯВАНЕТО НА КАКВАТО И ДА БИЛО ПОЗИЦИЯ ОТ СТРАНА НА WWF ИЛИ НА ПОДКРЕПЯЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВНИЯ СТАТУТ НА КОЯТО И ДА Е СТРАНА, ТЕРИТОРИЯ ИЛИ ЗОНА, ИЛИ НА НЕЙНИТЕ ВЛАСТИ ИЛИ ГРАНИЦИ.

ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА НЕПОЗНАТИТЕ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА

ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ ЗА ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА Е ИЗРАБОТЕН ПО ПРОЕКТ ЗА “БАЛКАНА И ХОРАТА”, ИНИЦИАТИВА НА ШЕСТ БЪЛГАРСКИ И ЧЕТИРИ ШВЕЙЦАРСКИ ОРГАНИЗИЦИИ. ТОЙ ЩЕ ВИ ПОДСКАЖЕ ЗА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ МЕСТА, КОИТО СИ СТРУВА ДА ПОСЕТИТЕ В РАЙОНА, ЩЕ ВИ ЗАПОЗНАЕ С ЧАСТ ОТ МНОГОБРОЙНИТЕ И ЗНАЧИМИ УСПЕХИ НА ПРОЕКТА ЗА ИЗМИНАЛИТЕ ПЕТ ГОДИНИ И ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕ КАК НЕВЪЗМОЖНОТО СТАВА ВЪЗМОЖНО НА МЕСТА, КЪДЕТО ЧОВЕК НАЙ-МАЛКО ОЧАКВА. БЛАГОДАРЕНИЕ НА ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И УСИЛИЯТА НА ЕКСПЕРТИТЕ ОТ ПАРТНЬОРСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТА НЯКОЛКО ФЕРМЕРИ ОТ СВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ УСПЯХА УСПЕШНО ДА ПРЕМИНАТ ВСИЧКИ ПРОЦЕДУРИ И ДА СТАНАТ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ИЗЦЯЛО „НА СВЕТЛО“. ПРЕЗ ТЕЗИ ПЕТ ГОДИНИ ОТВОРИХА ВРАТИ НЯКОЛКО ИНФОРМАЦИОННИ ЦЕНТЪРА, РАЗВИХА СЕ ПЛАНИНСКИ ВЕЛО ТРАСЕТА И СЕ МАРКИРАХА ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТЕКИ. ВСЯКА СТЪПКА НА РАЗВИТИЕ БЕШЕ РЕЗУЛТАТ ОТ РАЗБИРАНЕТО, ЧЕ БИЗНЕСЪТ И ПРИРОДАТА ИМАТ ПОЗИТИВНА ВАЗИМОВРЪЗКА, А НЕ СИ ПРОТИВОРЕЧАТ. ПРИМЕР ЗА ТОВА СА, ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА МЕСТНИЯ БИЗНЕС, КОИТО ПОДКРЕПИХА РАЗЛИЧНИ ИНИЦИАТИВИ С ПРИРОДОЗАЩИТНА ЦЕЛ. WWF БЪЛГАРИЯ ИЗРАЗЯВА ИСКРЕНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА: АСОЦИАЦИЯ НА ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕ ФОНДАЦИЯ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ БИОСЕЛЕНА БЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ БИОРАЗНООБРАЗИЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО СЕЛЕКЦИЯ И РЕПРОДУКЦИЯ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО ПРО-НАТУРА/ ПРИЯТЕЛИ НА ЗЕМЯТА ШВЕЙЦАРИЯ – PRO NATURA ШВЕЙЦАРСКА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕ - BIRDLIFE SWITZERLAND (SVS) ФОНДАЦИЯ SAVE (ОПАЗВАНЕ НА СЕЛКОСТОПАНСКИТЕ СОРТОВЕ В ЕВРОПА) МРЕЖА ЗА ОБМЕН И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ - REDD БАЛКАНСКИ ИНСТИТУТ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА БЪЛГАРО - ШВЕЙЦАРСКА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО БЛАГОДАРИМ НА ХОРАТА ОТ МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ, КОИТО НИ ПОДКРЕПИХА. БЛАГОДАРИМ И НА ЕКИПА, КОЙТО НАПРАВИ ТОЗИ ПЪТЕВОДИТЕЛ РЕАЛНОСТ. ЛОРА ЖЕБРИЛ МАГДАЛЕНА МАДЖАРОВА ВИОЛЕТА СТАВРОВА ЖИВКО МОМЧЕВ ДОБРЕ ДОШЛИ В СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БЪЛГАРИЯ!

Пътеводител Западна Стара планина 2

Добре дошли в Западна Стара планина! Този пътеводител ще Ви отведе до някои от най-красивите природни кътчета на Западна Стара планина: от високите алпийски върхове до тайнствените водопади, скрити в речните долини. Тук ще откриете невероятни гледки, стари девствени гори и удивително богатство на дивата флора и фауна. Тази територия неслучайно е включена в Европейската екологична мрежа Натура 2000 и са обявени множество защитени територии. Пътеводител Западна Стара планина 3

Статистиката показва, че това е икономически най-бедният район в Европейския съюз. Хората тук обаче са с богати сърца и се славят с вкусните гозби, с пиперливия си хумор и с умението да се веселят. Развитието на устойчиви форми на туризъм е една от малкото алтернативи за препитание на местното население, а гостите могат да разчитат на дружелюбно посрещане, чиста храна от природата и домашен уют. Приятно пътуване!

Разположение Стара планина е част от Алпо-Хималайската планинска верига и представлява най-дългата планина верига в България. Простира се по протежение на цялата страна от запад на изток – от границата ни със Сърбия до Черно море. През годините хората са я наричали по различни начини, но турското й име – „Балкан“ – е дало и името на целия Балкански полуостров. Условно Стара планина се разделя на три дяла: Западна, Средна и Източна. Западният дял е втори по височина и въпреки относителната си близост до столицата остава встрани от натоварените транспортни коридори и промишлеността. Границите му се простират от прохода Връшка чука на запад до Златишкия проход (Кашана) на изток. Най-високият връх е Миджур (2168 м).

Пътеводител Западна Стара планина 4

Природното богатство на България е под защитата на набор от закони и други нормативни документи, чрез които се определят видовете и границите на различните защитени територии, както и регламентът за извършване на различни стопански дейности в тях. Използването на природните ресурси в тези територии се регламентира и с наднационално европейско законодателство и с международните спогодби, чиито условия България – като участник, – приема. По този начин се формира националната екологична мрежа на България, включваща защитени територии, обявени съгласно Закона за защитените територии, както и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 според

Природа под закрила

изискванията на Директива 92/43/ЕИО за опазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна и на Директива 2009/147/ЕИО за опазването на дивите птици, издадени от Европейския парламент и от Съвета на Европа. Националната екологична мрежа включва и места, категоризирани по КОРИНЕ, Рамсарски обекти, Важни места за растенията и Орнитологично важни места.

●Защитени зони Защитените зони са част от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Към момента са приети 114 защитени зони за опазване на дивите птици, заемащи 20,3% от територията на България, както и 228 защитени зони за опазване на местообитанията, заемащи 29,5% от територията на страната. Част от защитените зони са включени и в двете директиви. Понастоящем Пътеводител Западна Стара планина 5

●Защитени територии Съгласно Закона за защитените територии понастоящем в България има обявени 955 защитени територии, заемащи около 5,1% от площта на страната. Те са разделени на 6 категории: резервати (55), национални паркове (3), природни забележителности (349), поддържани резервати (35), природни паркове (11) и защитени местности (563).

Натура 2000 Натура 2000 е общоевропейска мрежа от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни споразумения по отношение на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Рамсарски места Като „Рамсарско място“ се определят влажните зони от международно значение (на английски: Wetlands of International Importance), определени от Рамсарската конвенция от 1971 година.

Орнитологично важни места Орнитологично важните места (ОВМ) са критично важните места за птиците по света. Мрежата от ОВМ е създадена по инициатива на международната организация BirdLife International с цел да се насърчи опазването на птиците. В България през 2005 г. са определени 114 ОВМ, които обхващат около 23% от територията на страната. Пътеводител Западна Стара планина 6

обявените от Министерския съвет защитени зони по Натура 2000 са 342 и заемат общо 33,89% от територията на страната.

Богатството на северозапада Забележителна природа, красиви водопади и огромно биоразнообразие: това е визитката на „Северозапазена“ България. Място, където опазването на екосистемите и биоразнообразието носи социално-икономически ползи на активно ангажираните местни общности. Тук се намират единствените в България гори от обикновен кестен (Castanea sativa) с реликтен произход. Планинските части на района предлагат местообитания за ценни растителни видове като: балканска теменуга (Viola balcanica) – рядък вид, български ендемит; ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii) – български ендемит; български ерантис (Eranthis bulgaricus) – балкански ендемит; снежно кокиче (Galanthus nivalis) – застрашен вид; тъмнопурпурна метличина (Centaurea atropurpurea) – рядък вид; планински божур (Trollius europaeus ) – включен в Червената книга на България; петров кръст (Lilium jankae) – включен в Червената книга на България и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN); жълта тинтява (Gentiana lutea) – включен в Червената книга на България, защитен от Закона за биологичното разнообразие; нарцисовидна съсънка (Anemone narcissiflora) – балкански ендемит, застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата; сръбска рамонда (Ramonda serbica); панчичева пищялка (Angelica pančičii) – балкански ендемит, включен в Червената книга на България като „рядък вид“. Пътеводител Западна Стара планина 7

Екосистемни услуги

Природата предоставя на хората изключително много материални и нематериални ползи, които напоследък получиха събирателното име „екосистемни услуги“. Сред очевидните материални ползи се нареждат храната, дървесината и водата. Освен тях обаче природата ни предоставя и изключително важни „скрити“ услуги: пречистването на водите и въздуха, задържането на парниковите газове, поддържането на плодородието на почвите и естественото опрашване. Незаменима е и ролята на горите, планините, реките като място за отдих; спортът, разходките и дори само престоят сред природата оказват изключително благотворно влияние върху духа и тялото на хората. С развитието на технологиите и все по-категоричното откъсване на човешкото общество от естествената природна среда живителното й свойство става все по-търсено и ценено.

Пътеводител Западна Стара планина 8

ПЛАЩАНЕ

КУПУВАЧ

ДОСТАВЧИК

Ползвателят на услугата се явява “купувач”. Той плаща на “доставчика”, а последният поддържа качеството и киличеството на водите, плодородието на почвите и т.н.

Допринася за опазването или възстановяването на екосистемите

ЕКОСИСТЕМНИ УСЛУГИ Хората и бизнесът зависят от природните ресурси; благополучието и успехът им са пряко свързани с опазването на екосистемите и услугите, които те предоставят. Трудно е да намерим икономическа дейност, която по един или друг начин не се възползва от продуктите и услугите на природата. Водата например е от ключово значение за почти всеки промишлен процес – от преработката на прясно откъснати домати до широкомащабната минна дейност. За да се поддържа качеството и количеството на водите обаче, са необходими здрави гори и природосъобразно земеделие. И до днес специалистите-фармацевти извличат много от активните съставки за своите продукти Пътеводител Западна Стара планина 9

от дивите растения, лишеи и гъби. Земеделският и хранителният бизнес разчитат на естественото опрашване и на плодородието на почвите – услуги, предоставяни от биоразнообразието. Много туристически оператори ползват опазената природа като компонент за привличане на клиенти. Застрахователните компании пък все по-често осъзнават, че опазването на екосистемите е найефективният начин за намаляване на риска от природни бедствия.

Връзката на повечето бизнеси с природата е двупосочна. Те се нуждаят от природните ресурси и услуги, а в същото време основната им дейност има пряко въздействие върху биоразнообразието и екосистемите.

Представителите на местния туристически бизнес в Западна Стара планина са осъзнали тази връзка и значението на запазената природа за дейността им. Ето защо те се включват в доброволна схема за плащания за екосистемни услуги, която подпомага опазването на биоразнообразието в района, като същевременно допринася за намаляване на ефекта от дейността им върху природата. Пътеводител Западна Стара планина 10

При някои компании това въздействие може да бъде сериозно – например да отделят големи количества вредни емисии. Земеделският и хранителният бизнес могат да увредят значително екосистемите чрез въздействието си върху земята и водните ресурси. Горското стопанство и свързаните с него икономически дейности могат да доведат до обезлесяване и загуба на важни екосистемни услуги, предоставяни от горите.

Плащанията за екосистемни услуги (ПЕУ) са новаторски механизъм, който цели постигането на баланс между бизнес и природа. Той дава възможност на частните компании да се включат в опазването на екосистемите, от които зависи бизнесът им. По този начин те ги предпазват от изчезване, като същевременно демонстрират своята отговорност към природата. На територията на Западна Стара планина подобно партньорство с активното участие на местния туристически сектор се разви в рамките на проект „За Балкана и хората“. Плащания за екосистемни услуги за опазването на биологичното разнообразие са въведени и в района на зона от мрежата Натура 2000 „Западна Стара планина“. Зоната включва общините Вършец, Берковица, Чипровци, Чупрене, Георги Дамяново и Белоградчик; плащанията тук са насочени към съхраняването на предоставяните от защитената зона услуги за отдих, както и към намаляването на влиянието, което туристическите дейности имат върху дивата природа. Чрез изграждането, възстановяването и поддръжката на природосъобразна туристическа инфраструктура в района местният туристически бизнес създава добри условия за туристите и предпоставки за техния по-дълъг и разнообразен престой. Човешкото въздействие върху дивата природа се контролира и намалява. Пътеводител Западна Стара планина 11

ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ Град Чипровци (Chiprovtsi) e разположен в Северозападна Стара планина, почти на границата със Сърбия. Чипровци е много старо селище, заселено още от времето на траките. През 16 – 17-и век градът достига своя апогей, превръщайки се в средище на новата култура и просвета. Чипровци израства като център на католицизма и става известен в цяла Европа с уникалните си школи по килимарство, златарство и книжнина. В наши дни прекрасната природа и съхраненото културно наследство на града го превръщат в интересна туристическа дестинация. Един от символите на града

е чипровският килим. Изработката му става само ръчно, а майсторството на тъкачките се познава по двете му напълно еднакви лица. Техниката за тъкане на килими на ръчен стан не се е променила от 17-и век насам. Основно се използват цветовете жълто, кафяво, червено, синьо и зелено, а материалите са напълно естествени: памук и вълна. Преобладаващият мотив са геометричните фигури. Чипровските килими са вписани като част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО като заслужено признание за културната им стойност, което дава надежда за възраждането на килимарството в района.

Разстояния: София – Чипровци: 130 км; Пловдив – Чипровци: 280 км; Варна – Чипровци: 460 км; Бургас – Чипровци: 520 км.

Пътеводител Западна Стара планина 12

Забележителности Исторически музей

Намира се в близост до централния градски площад, на левия бряг на река Огоста нагоре по течението. Тук могат да се видят богати сбирки от произведения на Чипровската златарска школа, килими, църковна живопис, археологически находки. Всеки четвъртък входът е свободен. Работно време: Пн – Пт: 08:00 – 17:00 Съб - Нед: 08:00 – 17:00 Тел. +359 9554 21 68

Етнографски музей

Етнографската експозиция на музея се помещава в „Катеринината къща“, където е и единствената у нас жива колекция от растения, използвани за багренето на вълната за килимите. Етнографският музей е посветен на материалната култура на турлаците – българска етнографска група, към която спада и населението на Чипровци. Могат да се видят традиционните за района носии и много предмети от традиционния бит на турлаците. Работно време: Пн – Пт: 08:00 – 17:00 Съб - Нед: 08:00 – 17:00 Тел. +359 9554 21 68

Църква „Свето Възнесение Христово“ Намира се на възвишение над центъра на Чипровци, между Чипровската и Мартиновската река. Построена е през 17-и век.

Шарената чешма

Старинна, вкопана в земята чешма с интересни орнаменти от 17-и век. Това е едно от малкото места в общината, където има минерална вода. Пътеводител Западна Стара планина 13

Руини на католическата катедрала „Успение на Санкта Мария“

Катедралата е датирана от 14 – 17-и век. Руините се намират в двора на историческия музей. Интересен факт е, че в района католическата вяра имала същото влияние като православието. През 17-и век било открито училище за младежи, изповядващи католицизма. Католическите монаси имали огромен принос за подготовката на Чипровското въстание през 1688 г. При потушаването на въстанието манастирът бил сринат до основи, а католическото население било избито. Ето защо днес само руините на катедралата и манастира, разположени на хълма в града, напомнят за това присъствие в района.

Катеринина къща

Намира се в центъра на Чипровци. Наричат я още „Къщата на килимарката“. Експозицията включва стари облекла, домашни съдове, тъкачни принадлежности, прочутите чипровски килими. Изложеният вертикален стан демонстрира техниката на изработка на последните. В двора посетителите могат да видят жива експозиция от растения, използвани за естественото багрене на преждата, с която се тъкат килимите.

Гушовски манастир

Руините, намиращи се над град Чипровци, разкриват късче от миналото. От Гушовския манастир е останал само един каменен кръст на върха на хълма, както и руините на основите на църквата в подножието му. Гледката към околните върхове на величествената Стара планина от този хълм е пленителна.

Пътеводител Западна Стара планина 14

Чипровски манастир „Свети Иван Рилски“

Разположен е в долината на река Чипровска Огоста, на около 5 км североизточно от град Чипровци. До манастира се стига по отбивка от пътя между селата Белимел и Железна. Манастирът води началото си още от годините на Първата българска държава. Многократно разрушаван и опустошаван от поробителите, той бил въздиган отново от родолюбивото българско население, всеки път на различно място. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира след потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. Тогава била унищожена и богатата манастирска библиотека, съдържаща ценни славянски книги и икони. Понастоящем Чипровският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, триетажна кула-камбанария, жилищни и стопански сгради.

Тел. +359 87 897 0388

Пътеводител Западна Стара планина 15

Туристически маршрути Чипровци – Чипровски водопад

3:00 ч

7 км

трудност

Чипровският водопад е един от най-красивите водни падове около град Чипровци. Найподходящото време за посещение е през пролетта, когато водите му се подхранват от топенето на снеговете във високите части на планината. Водопадът се намира на 7 км югозападно от града в посока Гушовския манастир и хижа „Явор“, по маркиран маршрут. Първите маркировъчни табелки се забелязват още в центъра на град Чипровци пред хотел „Кипровец“. От тук се тръгва на югозапад по улица „Калето“, която завършва с Т-образно кръстовище на улица „Балканска“. Продължава се надясно по улица „Балканска“; не след дълго тя отвежда до края на града, където асфалтовият път свършва. Продължава се по хубав черен път, подходящ за преминаване и с лек автомобил. Пътят се движи плавно нагоре по долината на река Андровица през живописни пасторални пейзажи.

Само на 2,5 км от началото на черния път се достига разклон вляво към Гушовския манастир. До тук се стига за по-малко от един час. Продължава се към Гушовския манастир; разстоянието до него е по-малко от 1,5 км и със спокоен ход се изминава за 20 мин. Самият манастир е разрушен през Чипровското въстание през 1688 г., но на малкото възвишение над него все още стои стар каменен оброчен кръст. Това е подходящо място за почивка и пикник, предвид че предстои по-стръмната и трудна част от маршрута. Пътеводител Западна Стара планина 16

От Гушовския манастир се продължава по черния път покрай бившата хижа „Явор“ и атракционен парк „Приключенци“, разположени в непосредствена близост. Тук има информационна табела и карта на маршрута към водопада. От хижата се продължава на запад по черния път, който навлиза в гората и след 1,2 км достига малко мостче по поречието на Спасова река. Минава се по мостчето и се продължава по горска пътека нагоре по поречието на реката – право на юг. Преминават се още две мостчета и съвсем скоро се чува звукът на водния пад. От началото на пътеката до водопада разстоянието е 800 метра. Целият маршрут се изминава за около 3 часа със спокойно темпо.

Чипровци – Чипровски манастир 2:00 ч

6 км

трудност

Чипровският манастир датира от 10-и век и е един от най-важните религиозни обекти в района. Намира се на 6 км от град Чипровци надолу по течението на Чипровска река. От централния площад „Възнесение“ в град Чипровци се тръгва на североизток по улица „Проф. д-р Тако Андреев“; стига се до края на улицата, където тя се включва в главното шосе. От тук се продължава на изток покрай гробищния парк до достигане на старата бензиностанция отдясно на главното шосе. Срещу бензиностанцията се отделя черен път, който се движи успоредно на главния от северната му страна. Тръгва се по черния път; не след дълго започват указателните табелки за манастира. Еко пътеката върви по двата бряга на Чипровска река и предлага красиви гледки и от двете страни. В долното си течение реката е изваяла неповторими варовикови форми, които могат да се използват за отдих.

Пътеводител Западна Стара планина 17

През повечето време пътеката следва стар коларски път през широки поляни и градини. Той стига до Стефанов мост; от моста до манастира се стига по асфалтов път за около 20 мин. Целият маршрут е с продължителност 2 часа в едната посока. Може да се използва само като пешеходен маршрут. По целия маршрут има дървени указателни табели.

Чипровски манастир – връх Миджур, по билото на Язова планина 10:00 ч

За връх Миджур е необходимо разрешително от граничната полиция в Белоградчик – тел.: +359 936 54520. Задължително носете лична карта със себе си.

30 км

Със своите 2168 м надм. в. връх Миджур е първенец на Чипровския дял на Западна Стара планина. Той е един от най-красивите и обзорни върхове в Северозападна България, но поради граничното си разположение и по-голямата отдалеченост от столицата остава слабо посещаван. Именно граничното разположение и ограничения човешки достъп през годините са спомогнали за запазването на дивата природа тук. Един от маршрутите за достигане на върха е от Чипровския манастир по билото на Язова планина.

трудност

Язова планина е разклонение от основното било на Чипровска Стара планина; то тръгва от връх Мартинова чука (2026 м). В началото си разклонението е с височина около 1750 м надм. в.; спуска се на север-североизток, а след връх Горно Язово (1574 м) завива на изток-югоизток, като свършва след Чипровския манастир. Пътеката от Чипровския манастир до връх Миджур има голяма природна, историческа и естетическа стойност. Ходи се основно по стария път по билото, по който от най-стари времена вървели търговски кервани. В по-голямата му част Пътеводител Западна Стара планина 18

с изкачването все по-нагоре се откриват фантастични гледки към основното било на Стара планина на юг и към каменистия назъбен хребет Широка планина на север. От изходната точка до върха се преодоляват близо 1800 метра положителна денивелация, което прави маршрута неподходящ за малки деца и туристи с пониска физическа подготовка. Целият преход отнема около 6 – 7 часа в едната посока, поради което е добре да се тръгне рано сутринта и единствено при добра метеорологична прогноза. Възможно е връщане по друг маршрут през хижа „Миджур“ и град Чупрене. Маршрутът започва от Чипровския манастир (380 м) по черния път в западна посока, заобикаля малкото възвишение над манастира и след около 2 км подминава самостоятелна постройка отляво на черния път. По цялото протежение на маршрута се забелязват множество разклонения наляво и надясно, затова е добре да се знае, че основният път е добре утъпкан, движи се по билото или близо под него и следва посока западсеверозапад. В същата посока се продължава до връх Митова чука (1025 м), отстоящ на около 1,6 км от самостоятелната постройка. Вече се намираме на билото на Язова планина – до тук се стига за около 1 час с умерено темпо. Пътеводител Западна Стара планина 19

От Митова чука билото на запад се следва лесно. Продължава се по черния път и след около 20 мин. се достига заравнена седловина с изоставени постройки, а след още 20 мин. се изкачва връх Готованова чука (1104 м). От тук билото извива на северозапад и продължава изкачването до връх Врански камък (1223 м) на около 30 мин. след Готованова чука. Следващият връх по билото е Яврова глава (1259 м). До него се стига за още 40 мин., като първоначално пътят се спуска до малка седловина, а после изкачва върха. От тук се откриват впечатляващи гледки към успоредните била на север и на юг. На запад се вижда и следващият връх по маршрута, Орлова чука (1441 м), до който се стига за около 30 мин. След връх Орлова чука от юг се включва черният път от село Мартиново. Южните склонове в тази част на Язова планина били силно експлоатирани за рудодобив; входовете на много от мините все още са открити, а планината е пресечена от множество преплитащи се пътища. От Орлова чука се продължава на запад и за около 40 мин. се достига голият връх Горно Язово (1573 м). От връх Горно Язово билото на Язова планина извива на юг. Последователно се преминава

през върховете Койчина чука (1502 м) и Гола Глава (1485 м) и за около 1 час се достига до заслон „Мартиница“ (1473 м), който е удобно място за почивка преди излизане във високата открита част на планината, където често духа силен вятър. Заслон „Мартиница“ се намира на границата на горския пояс. От тук се продължава на югозапад около 30 мин. до достигане на главното

било при връх Мартинова чука (2011 м). През върха минава граничната полоса. Маршрутът продължава по нея в посока северозапад (надясно). От тук разстоянието до връх Миджур е 6 км и се изминава за около 1,5 часа. По средата на разстоянието между върховете Мартинова чука и Миджур се разполага връх Орлов камък (1997 м), на който е поставена гранична пирамида номер 330.

Места за настаняване и посещение

Хотел-ресторант „Кипровец“

Намира се в центъра на град Чипровци (срещу площада), в полите на Западна Стара планина. Разполага с 12 двойни стаи, шест от които с тераси, както и с един апартамент. Всички стаи са със собствен санитарен възел и кабелна телевизия. Безплатен достъп до безжичен интернет има в целия хотел. На разположение на гостите са ресторант, механа и открита лятна тераса. В ресторанта се предлагат традиционни за региона ястия.

Пътеводител Западна Стара планина 20

ул. „Иван Станиславов“ №4, гр. Чипровци, общ. Чипровци, обл. Монтана Тел.: +359 886 853 311 e-mail: reception@kiprovets.com www.kiprovets.com

Сладкарски цех и магазин за дегустация „СИНЕВКА“

Фирма „СИНЕВКА“ OOД произвежда сладка и мармалади по стари домашни рецепти. През 2015 година в село Превала, закътано в предпланинската част на Балкана, отваря врати малката работилница за производство на сладка „Синевка“ на Мая Ангелова. Мая прави вкусни сладка и мармалади от горските плодове, които са в изобилие в района: ягоди, малини, къпини, боровинки, глухарче, зелени орехчета, градинска тиква; най-много се набляга на шипковия мармалад и на сиропа от бъз. Сладката се варят на печки на дърва и не съдържат консерванти. Всичко се бере на ръка до 11 часа сутринта, когато етеричните масла са най-силни. С финансовата помощ на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“ „Синевка“ превръща сградата на бившата хлебопекарна в селото в малък цех за преработка на горски плодове и магазин за дегустации. Вече е готова и пещта, в която ще се приготвят баници, домашен хляб, ще се показва как се майсторят прочутите чипровски кори за баница. Фирмата е кръстена на красивата пеперуда синевка, запленила цвета на синевата на крилете си: символ на чистота и свежест. Сега синята пеперуда е кацнала на всяко бурканче с етикета на „Синевка“. ул. „Иван Бобанов“, с. Превала, общ. Чипровци, обл. Монтана Лице за контакт: Мая Ангелова Тел.: +359 885 922 787 e-mail: sladka_maia@abv.bg

Пътеводител Западна Стара планина 21

Община Чупрене (Chuprene) е разположена в северозападната част на България, по северните и северозападните склонове на Стара планина непосредствено до границата с република Сърбия. Неповторимото съчетание между просторната равнина, планинските реки и гордите върхове превръща общината в привлекателна туристическа дестинация. Разстояния: София – Чупрене: 150 км; Пловдив – Чупрене: 300 км; Варна – Чупрене: 500 км; Бургас – Чупрене: 540 км.

Забележителности Часовниковата кула

Построена е през 1899 г. от македонски майстор. Намира се в централната част на село Чупрене. Обявена за архитектурен паметник.

Църква „Свети Николай“

Построена е през 1847 г. Намира се в село Чупрене. Църквата е вкопана в земята според действащия по това време турски закон за височината на християнските сгради. Обявена за паметник на културата.

Църква „Свети Йоан Кръстител“, село Върбово

По данни от архива на Видинската митрополия се узнава, че върбовската църква е съществувала още през 1600 г., а възпоменателният надпис в наоса разкрива, че била изписана през 1652 г. Типичен представител на църковното строителство Пътеводител Западна Стара планина 22

ОБЩИНА ЧУПРЕНЕ

по българските земи от 15 – 17-и век. Църквата е реставрирана и са възстановени всички стенописи в нея. Паметник на културата.

Пещера „Десни сухи печ“

Пещерата се намира на 2 км от Чупрене в югоизточна посока, на хълма Чуката; достъпна е за посещение без специална екипировка. Намерени са следи от пещерна мечка. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. Природна забележителност.

Пещера „Леви и десни сухи печ“ Намира се в землището на село Долни Лом. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, прилепови колонии. Природна забележителност.

Биосферен резерват Чупрене

Биосферният резерват Чупрен“ е обявен през 1977 г. по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО и е част от международната мрежа на биосферните резервати – еталон за човешкото въздействие върху околната среда. Смърчовите гори в биосферния резерват са единствените компактни и сравнително добре опазени от човешкото въздействие гори на вида в Западна Стара планина. © СТОЯН СТОЯНОВ

През 1986 година около резервата е обявена буферна зона с цел намаляване и ограничаване на човешкото въздействие върху екосистемата и запазване на самобитния му характер. Пътеводител Западна Стара планина 23

Туристически маршрути Село Чупрене – местност Бекинска шобърка

4:30 ч

17 км

трудност

Бекинска шобърка е живописна местност, намираща се на 17 км югозападно от село Чупрене на 1300 м надм. в. Представлява панорамна билна поляна на рида, разположен между реките Чупренска и Манастирска. Тук има извор и построена на него чешма с леденостудена вода, а в близост са разпръснати множество вили. На по-малко от километър на изток се намира хижа „Горски рай“. От село Чупрене до Бекинска шобърка може да се стигне през хижа „Горски рай“ по долината на река Манастирска (на около 15 мин. пеша след хижата) или по долината на Чупренска река. По-интересен за пешеходно преминаване е маршрутът по долината на Чупренска река, който за разлика от пътя до хижата, е труднопроходим за автомобили. От Часовниковата кула в село Чупрене се тръгва на запад по улица „Асен Балкански“. Подминават се туристическият информационен център (отдясно), къщата-музей на Асен Балкански (отляво) и се достига краят на града, където асфалтовият път преминава в черен. Пътят е в лошо състояние: за пешеходен туризъм са нужни добри туристически обувки. Следващите 10 км (2,5 часа) се ходи само покрай Чупренска река, като се подминават два много добре изградени заслона (маси и пейки, огнище, течаща вода), рибарник, развъдник на балканска дива коза, горски разсадник, малка ВЕЦ. Достига се маркирано разклонение, на което на изток (вляво) се отделя черен път и

Пътеводител Западна Стара планина 24

започва стръмно изкачване към връхната точка на рида. Местността Бекинска шобърка се намира на 5 км (1,5 часа). От нея може да се продължи до хижа „Горски рай“, а връщането до Чупрене да стане по долината на Манастирска река.

Хижа „Миджур“ – връх Миджур

2:00 ч

5 км

трудност

За връх Миджур е необходимо разрешително от граничната полиция в Белоградчик – тел.: +359 936 54520. Задължително носете лична карта със себе си. Най-близкият изходен пункт за връх Миджур (2169 м) е хижа „Миджур“ (812 м), разположена на 10 км от село Горни лом. До хижата се стига с лек автомобил по път в долината на Голема река, като се минава покрай ВЕЦ „Китка“ и завода за боеприпаси „Миджур“. От хижата се продължава пеша на югозапад по черния път в долината на Бърза река. След около 30 мин. (1,7 км) се стига до площадка за почивка с няколко беседки, разположени на 1016 м надм. в. От тук на запад се отделя стръмна пътека, която започва да се изкачва по билото на рида Козя гърбина, разположен между долините на Покълска и Бърза река. След излизането от буковата гора тя стига до заслон. На 100 метра южно от заслона има извор, до който се стига по пътека. Продължава се по черния път на югозапад до премката Козя гърбина (1788 м), разположена на основното било на планината и на самата държавна граница. Тук се намира гранична пирамида 336. Връх Миджур отстои на по-малко от 3 км на юг (наляво) по граничната бразда. Пътеката е в добро състояние и вероятността от изгубване е малка. Преминават се гранични пирамиди 335 и 334 и се достига връх Миджур, на който е поставена пирамида 333.

Пътеводител Западна Стара планина 25

Въпреки че маршрутът е добре маркиран и пътеките са поддържани, се препоръчва при лошо време и намалена видимост прехода във високата част от планината да се отложи.

Хижа „Миджур“ – връх Реплянска църква

4:00 ч

9 км

трудност

За връх Миджур е необходимо разрешително от граничната полиция в Белоградчик – тел.: +359 936 54520. Задължително носете лична карта със себе си. Преходът по билото на планината до връх Реплянска църква е много живописен и приятен за еднодневна разходка. От хижа „Миджур“ се ходи по пътя до връх Миджур, изкачва се рида Козя гърбина и се достига едноименната седловина при гранична пирамида 336. Оттам се поема по граничната бразда на север (надясно) и се преминава покрай две морени преди връх Оба (Обов връх - 2033 м). Обов връх е най-високата точка по маршрута и се достига за 1 час от седловината Козя гърбина. Тук е поставена гранична пирамида 337. При ясно време на североизток се вижда река Дунав. Маршрутът поема по пътеката на северозапад и следва държавната граница. Преминава през връх Остра чука (1968 м) и се спуска до малка седловина преди връх Реплянска църква (1969 м). От тук се отделя път на север за хижа „Горски рай“ и град Чупрене, а до върха се продължава по държавната граница. Пътеката е стръмна с множество красиви единични камъни, високи 10 – 15 метра. На връх Реплянска църква е поставена гранична пирамида 338. Преходът е с продължителност 4 часа в едната посока.

Пътеводител Западна Стара планина 26

Хижа „Горски рай“ – връх Миджур 4:00 ч

9 км

трудност

За връх Миджур е необходимо разрешително от граничната полиция в Белоградчик – тел.: +359 936 54520. Задължително носете лична карта със себе си. Хижа „Горски рай“ се намира на 18 км от село Чупрене; до нея води черен път, достъпен за високопроходим автомобил. От хижата към връх Миджур се ходи по маркирана пътека право на юг през резервата. Разстоянието до основното било на планината е около 3 км, само изкачване. Туристическата маркировка е в лошо състояние и трябва да се следи с повишено внимание. За около 1 час се достига основното било на планината, по което минава държавната граница. Пътеката достига билото при премката между върховете Реплянска църква и Остра чука (1968 м).

От премката се продължава на югоизток по държавната граница. Граничната бразда и граничните пирамиди са най-добрият ориентир до връх Миджур. Преминава се през Обов връх (2033 м; пирамида 337), седловината Козя гърбина (пирамида 336), граничните пирамиди 335 и 334 и се достига връх Миджур (2169 м; пирамида 333).

Пътеводител Западна Стара планина 27

Места за настаняване и посещение Хижа „Миджур“ се намира в долината на Бърза река, в подножието на връх Миджур (2168 м), на 8 км от село Горни Лом. Разположена е на 812 м надм.в. Разполага с 10 легла, санитарни възли, столова и кухненски бокс с възможност за пълен пансион. От хижата тръгват някои от най-привлекателните тези до връх Миджур и до маршрути в района, например Реплянска църква.

Хижа „Миджур“

с. Горни Лом, общ. Чупрене, обл. Видин За контакт: Петрана Илиева Тел.: +359 888 562 394 e-mail: petrana_ilieva@abv.bg

Хижата е разположена на 1450 м в непосредствена близост до биосферен резерват „Чупрене“. Разполага с 40 легла, с вътрешни санитарни възли; има водоснабдяване, осигурява се електричество с генератор; има локално парно отопление, сателитна телевизия, туристическа кухня и столова, ресторант. С предварителна

Хижа „Горски рай“

заявка се приготвят разнообразни ястия, а закуски и супи се предлагат по всяко време. с. Чупрене, общ. Чупрене, обл. Видин За контакт: Красимира Василева Тел.: +359 887 414 038, +359 878 856 005 e-mail: gorski_rai@yahoo.com www.gorski-rai.com

Пътеводител Западна Стара планина 28

Българска Фондация Биоразнообразие www.youtube.com Пътеводител Западна Стара планина 29

WWF България www.youtube.com

ОБЩИНА ГЕОРГИ ДАМЯНОВО

Община Георги Дамяново се простира от връх Копрен в Западна Стара планина до Широка планина (Предбалкан) на север, заграждайки плодородната долина на река Огоста. В района се наблюдава неповторимо съчетание от планински, предпланински и горски пейзажи, с чист въздух и кристални изворни води. Сравнително лесният достъп до планината е чудесна предпоставка за развитието на планинския туризъм. Разстояния: София – Копиловци: 145 км; Пловдив – Копиловци: 300 км; Варна – Копиловци: 460 км; Бургас – Копиловци: 520 км.

Забележителности Лопушански манастир „Свети Йоан Предтеча“

Обявен за паметник на културата с национално значение. Сегашният манастир е на мястото на друг, построен още през Второто българско царство, а впоследствие напълно разрушен по време на османското нашествие. До възстановяването на манастира в средата на 19-и век няма никакви сведения за неговата дейност освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван. През 1850 г. монасите Дионисий, Герасим и Гедон подемат възстановяването на Пътеводител Западна Стара планина 30

манастира. В този период били изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Всички тези сгради и съоръжения са дело на майстор Лило, основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи: Славинската. По отношение на архитектурата Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир. Всички икони в нея и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски, племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. През 1989 г. Лопушанският манастир бил реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за

реконструкцията е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий; по негово време се издига и нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака. В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица; по думите на поклонниците отблизо се вижда как от нея текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата. Манастирът бил сред любимите места на писателя Иван Вазов. Днес „Свети Йоан Кръстител“ е действащ мъжки манастир, като предлага и настаняване.

Работно време: Пн- Пт: 07:00 – 20:00 Съб - Нед: 07:00 – 20:00 Без входни такси за посещението Тел.: +359 889 27 41 72

Експозицията на Чавдар Антов

В село Меляне, на 2 км от Лопушанския манастир, живее и твори художникът-дърворезбар Чавдар Антов. В ателието му в центъра на селото може да видите сбирка от автентични предмети от миналото на този край. Чавдар Антов подготвя откриването на етнографски музей. Пътеводител Западна Стара планина 31

Тел.: +359 886 657 282 e-mail: antovart@abv.bg www.antovart.com

Защитена местност „Копрен, Равно буче, Деяница, Калиманица“ Обявена за защитена територия през 1973 г. Обединява четири живописни местности в Копиловския дял на Западна Стара планина.

Защитена местност „Ускето“

Намира се в Дългоделския участък на Западна Стара планина, на 1550 м надм. в., до горната граница на гората; представлява естествена вековна смърчова гора. Обявена за резерват през 1949 г.; през 1992 г. прекатегоризирана в защитена местност поради малката си площ.

Туристически маршрути

Местност Даяница – водопад Водния скок

2:30 ч

6 км

трудност

Изходен пункт за маршрута е къща за гости „Даяница“ в село Копиловци. Маршрутът поема по асфалтовия път на северозапад в посока хижа „Копрен“. След около 15 мин. пеша, при вилата на художника, завива наляво по черния път, преминава през обширни поляни и постепенно навлиза в гората. Теренът е труден, непрекъснато изкачване с две прекосявания на Графска река. Маркировката трябва да се следи с повишено внимание. Продължителността на маршрута е 2 часа и 30 мин.

Пътеводител Западна Стара планина 32

Хижа „Копрен“ – връх Копрен (през водопада Ланджин скок)

4:00 ч

За връх Копрен е необходимо разрешително от граничната полиция в Чипровци – тел.: +359 9554 2087/вътрешен 25. Задължително носете лична карта със себе си.

5 км

Връх Копрен е най-красивият връх в района. Разполага се на държавната граница със Сърбия на основното било на Стара планина на 1965 м надм.в. Част от прехода е в алпийската зона на планината, поради което е добре да се предприема изкачване само при благоприятна прогноза за времето.

трудност

Началото на пътеката е пред хижа „Копрен“, откъдето се тръгва на югозапад по маркировката към местността Збег. След около 30-минутен преход се стига до водопада Ланджин скок. От тук в юг-югоизточна посока започва много стръмна пътека. Маркировката е в лошо състояние и трябва да се следи с повишено внимание. След около 1,5 часа се достига билото на рида и голямата поляна Равно буче (1500 м) От тук се разкрива ясна гледка към връх Копрен. В югозападната и най-висока част на поляната започва пътека през боровата гора, която минава покрай висока около 15 метра скала, която е добър ориентир. Малко след скалата пътеката излиза от боровата гора. Тук склоновете са покрити с хвойна, която затруднява движението. Връх Копрен и Пътеводител Западна Стара планина 33

държавната граница са право на запад – нагоре по склона. На няколко места пътеките се разклоняват в хвойната, но в крайна сметка всички излизат на билото в близост до Редения камък – една хубава скала, над която се намира граничният пикет. До връх Копрен (1964 м), където е гранична пирамида 318, се стига по стръмна пътека на север (надясно) от скалата. Общата продължителност на прехода в едната посока е 4 часа. На връщане може да се стигне обратно до хижа „Копрен“ по алтернативния маршрут през връх Видичов камък.

Хижа „Копрен“ – връх Копрен (през Видичов камък)

4:00 ч

5,5 км

трудност

За връх Копрен е необходимо разрешително от граничната полиция в Чипровци – тел.: +359 9554 2087/вътрешен 25. Задължително носете лична карта със себе си. Този маршрут е технически по-лесен от маршрута между хижа „Копрен“ и връх Копрен, но за сметка на това не минава през красивия водопад Ланжин скок. От хижа „Копрен“ се тръгва на югозапад по широкия черен път (т. нар. „Военен път“). След 500 м пътят достига долината на река Милица и извива на запад по отсрещния й бряг. Движи се с не много стръмно изкачване и след още 800 метра достига билната линия на рида при широка обзорна поляна с множество разклонения. Тук „Военният път“ се изоставя и трябва да се продължи право нагоре в югозападна посока по билото на рида. Ходи се по пътека с неофициална маркировка. Преминават се няколко поляни, където е възможно продължението

Пътеводител Западна Стара планина 34

на пътеката да се изгуби, но правилната посока е на югозапад само по билната линия на рида. След около 1,5 км се достига връх Видичов камък (1398 м), на който има поставена геодезическа кота. На 400 метра югозападно от върха се достига местността Равно буче. От Равно буче до връх Копрен се продължава по описанието на предходния маршрут. На връщане може да се мине през водопада Ланжин скок. Спускането от Равно буче до водопада е технически сложно и е добре да се предприема само със стабилни обувки и при сухо време.

Пътеводител Западна Стара планина 35

Места за настаняване и посещение Къща за гости „ДАЯНИЦА“

Къща за гости „Даяница“ се намира в село Копиловци, на 1000 м надм. в., в подножието на връх Копрен. Къщата разполага със 7 стаи (20 легла), от които 4 двойни, 3 студия. Всяка стая има собствен санитарен възел, сателитна телевизия и тераса. Първият етаж на къщата е обособен като помещение за хранене с капацитет 36 места, оборудвана кухня, камина и преносимо барбекю. На разположение на гостите има открита тераса (лятна градина), камина.

с. Копиловци, общ. Георги Дамяново, обл. Монтана Лице за контакт: Емил Иванов Тел.: +359 878 245 636; +359 887 827 242 e-mail: digital_em@abv.bg

Ваканционно селище „Копрен“ се намира в близост до село Копиловци, на 1000 м надм. в. Разполага с леглова база от 16 места, разположени в 4 еднофамилни къщи тип бунгало, и със столова. Всяка къща (бунгало) има веранда, две единични легла и едно двойно, санитарен възел с топла вода, телевизор, хладилник, локално парно. Столовата е обзаведена с Пътеводител Западна Стара планина 36

всичко необходимо за приготвяне и сервиране на храна. Има подвижни барбекюта и огнище.

Ваканционно селище „КОПРЕН“

с. Копиловци, общ. Георги Дамяново, обл. Монтана Лице за контакт: Александър Иванов Тел.: +359 889 318 298; +359 877 751 766 e-mail: office@koprenbg.com www.koprenbg.com

Къща за гости „КРИСТИ“

Къща за гости „КРИСТИ“ се намира в село Копиловци. Къщата е разположена на изхода на селото, на пътя към прекрасния Копренски Балкан. Разполага с четири двойни и четири тройни стаи. Всяка стая има собствен санитарен възел, телевизор, локално парно, затворено барбекю, което е с обособен кухненски кът и дава възможност на гостите сами да приготвят храната си. Общият капацитет на къщата е за 20 човека.

с. Копиловци, общ. Георги Дамяново, обл. Монтана Лице за контакт: Красимир Замфиров Тел.: +359 885 610 655; +359 878 161 205 e-mail: kashta_kristi@abv.bg

Пътеводител Западна Стара планина 37

ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК

Това райско кътче на България с кристално чист въздух предлага прекрасни възможности за пешеходен и велосипеден туризъм, екстремни спортове (алпинизъм и пещерно дело), лов и риболов, астрономически наблюдения и уютни кътчета за отдих. Разстояния: София – Белоградчик: 180 км; Пловдив – Белоградчик: 350 км; Варна – Белоградчик: 500 км; Бургас – Белоградчик: 600 км.

Забележителности Белоградчишки скали

Красиви скални образувания, природен феномен от национално значение. Скалната приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник, през село Боровица, до село Белотинци. Белоградчишките скали са впечатляващи не само със своята възраст от над 230 милиона години, но и с десетките легенди, свързани с причудливите природни форми тук, например Мадоната, Монасите, Ученичката, Орфей и др.

Белоградчишка крепост

Паметник на културата от национално значение, една от най-запазените крепости в страната. Изградена е през 3-ти век след Христа от римляните Пътеводител Западна Стара планина 38

Белоградчик е разположен в живописната северозападна част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, на което е Белоградчишката крепост днес.

за охрана на стратегическите пътища, пресичащи района. В късната античност крепостта е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Доизградена е от българите и е една от българските твърдини, завладени изключително трудно от османските турци. Крепостта се състои от три крепостни двора и една двойна площадка.

Работно време: Лято: Пн – Нeд: 09:00 – 18:00 Зима: Пн – Нeд: 09:00 – 17:00

Исторически музей

Уреден в „Пановата къща“, която е образец на западнобългарската възрожденска архитектура. Експозицията представя историята, бита и обичаите на местното население – етнографската група турлаци. Работно време: Пн – Нeд: 09:00 – 12:00; 14:00 – 17:00 Адрес: Белоградчик, ул. Цоло Тодоров 1, ул. Княз Борис I Телефон: +359 93 653 469 Пътеводител Западна Стара планина 39

Природонаучен музей

Отваря врати за посетители през 1975 г. с експозиция от 520 експоната, които представят най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на Северозападна България. Работно време: Пн – Нeд: 09:00 – 12:00; 14:00 – 17:00 Адрес: Белоградчик, ул. Цоло Тодоров 35 Тел.: +359 93 653 231

Астрономическа обсерватория

Собственост на Института по астрономия към БАН. Наблюдават се Луната, пръстенът на Сатурн, спътниците на Юпитер, сърпът на Венера, комети, звезди, звездни купове, галактики. Работно време: след 20:00 Нужна е предварителна заявка за посещение (2 – 3 дни по-рано), за да се осигури астроном. Тел.: +359 93 653 372 www.astro.bas.bg

Пещера Венеца

Намира се до село Орешец. Дължината по главната й ос е около 200 м. Изключително красива и богата на образувания, удобна за посещение. Проникване се извършва за час и половина. Не се изисква специална екипировка. Пещерата се смята за най-красивата в страната заради цветните си сталактити. Работно време: Пн – Пт: 09:00 – 18:00 Съб – Нед: 09:00 – 18:00

Пътеводител Западна Стара планина 40

Пещера Магура

Пещера Магура е една от най-красивите в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м. Във вътрешността температурата е постоянна целогодишно: 12 градуса. Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко“. Пещерата се използва и за производство на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия. Снимането с фотоапарати и камери в Магура е позволено.

Работно време: 1 април – 30 октомври: Пн – Пт: 10:00 – 17:00 1 ноември – 31 март: Съб – Нед: 10:00 – 16:00 Групите влизат на всеки кръгъл час Телефони:+359 89 448 1964 +359 89 448 1955 www.magura-cave.com

Пътеводител Западна Стара планина 41

Туристически маршрути 3:00 ч

7 км

трудност

Махала Фалковец (хан „Мадона“) – село Боровица – местност Боров камък

Маршрутът започва от хан „Мадона“ в махала Фалковец на село Яньовец, разположен на асфалтовия път от село Ружинци за Белоградчик. Подходящ е за преминаване пеша или с велосипед. От хан „Мадона“ се тръгва на югозапад по шосето в посока село Боровица (Белоградчик). Подминават се разклоните за селата Средногрив и Чупрене и след около 4 км се достига село Боровица. Тук има магазин и питейно заведение, където може да се направи почивка. От село Боровица маршрутът продължава на север по пътя към Манастира Света Троица, популярен също и като „Червената църква“. Отклонението от основното шосе се намира пред кметството на селото и е маркирано с дървени указателни табелки. При съмнения за правилния път може да се попита местен човек. Манастирът отстои на 1,4 км от кметството. Зад Червената църква в северна посока продължава черен път до местността Боров камък. Разстоянието е точно 1 км, а по средата на пътя има чешма. Продължителността на прехода пеша е около 3 часа. Разходката може да се удължи, като се посети и пещерата Тъмни печ, за която има отклонение по път на северозапад от чешмата преди местност Боров камък. С отклонението до пещерата целият маршрут е около 4,5 часа пеша.

Пътеводител Западна Стара планина 42

Село Стакевци – Стакевски водопад Бела вода 1:30 ч

4 км

трудност

5:00 ч

14 км

трудност

Маршрутът тръгва от „Стакевските къщи“ на юг по асфалтовия път и прекосява цялото село, след което продължава по път с макадамова настилка. Ходи се само по пътя покрай реката. Минава се покрай малък заслон за почивка и след около час се достига водопад Бела вода. Представлява два последователни водни пада с обща височина от 15 метра. По коритото на реката могат да се видят още няколко по-малки водопада. Пътят е маркиран с указателни табелки и червена лентова маркировка.

Махала Фалковец (хан Мадона) – село Яньовец – хижа „Планиница“ – град Белоградчик

Маршрутът от махала Фалковец до Белоградчик е много красив, с удивителни панорамни гледки. Подходящ е за преминаване и в двете посоки както пеша, така и с велосипед. От хан „Мадона“ се тръгва на североизток по асфалтовото шосе към село Ружинци и по главния път Монтана – Видин. След около 300 метра се завива по отклонението за Върбовчец и Орешец. След още 1,6 км се завива отново по отклонение вляво към село Яньовец. В Яньовец асфалтовият път свършва и започва маркиран велосипеден маршрут към хижа „Планиница“. От селото се излиза покрай казана за ракия, след което се продължава по черен път на северозапад през лозята на селото. След около 600 метра се достига впечатляваща панорамна скала. Черният път преминава в горски и продължава изкачването към хижа „Планиница“. Около 4 км след края на селото маршрутът се отклонява по маркирана пътека към хижата. От хижа „Планиница“ се продължава по маркираната пътека на север-северозапад и след около 300 метра

Пътеводител Западна Стара планина 43

се достига билото. Завива се наляво по билото (северозапад) и след малко започва приказно спускане в западна посока по пътека през буковата гора над град Берковица. Целият маршртут е 14 км и се минава пеша за около 5 часа.

Места за настаняване и посещение Комплекс „Стакевските къщи“ © КОМПЛЕКС “СТАКЕВИТЕ КЪЩИ”

Състои се от три къщи – „Берчината къща“, „Анината къща“, „Марината къща“. Всяка разполага със самостоятелен озеленен двор, градинско осветление, водна площ, барбекю и множество кътове за отдих. На разположение на гостите е конферентна зала и помещение за хранене с 28 места и напълно оборудвана кухня. Разполага с тенис маса и фитнес уреди. с. Стакевци, общ. Белоградчик, обл. Видин Лице за контакт: Боян Минков Тел.: +359 888 764 423 e-mail: boqnminkov@abv.bg

Хан „Мадона“, махала Фалковец, с. Яньовец

Намира се в махала Фалковец, село Яньовец, в самото начало на природния феномен Белоградчишки скали. Ханът разполага с две студия, шест спални, десет двойни и една единична стаи, всяка със собствен санитарен възел, телевизор и безжичен интернет; конферентна зала с 40 места, механа с 60 места и лятна градина. Тук можете да се насладите на вкусна българска кухня и неповторимите турлашки специалитети, както и да

Пътеводител Западна Стара планина 44

оцените по достойнство местните вина и ракии. В двор с площ 7 дка има изградена удобна инфраструктура за приемане на гости с каравани. Районът предлага чудесни условия за алтернативен, излетен, велосипеден и пещерен туризъм, лов и риболов, рафтинг. махала Фалковец, с. Яньовец, общ. Белоградчик, обл. Видин За контакт: Радослав Младенов Моб.: +359 894 774 746 e-mail: info@hanmadona.com www.hanmadona.com

Сгушена сред Белоградчишките скали в близост до едноименното село, Винарска изба „Боровица“ е ориентирана към създаването на ограничени партиди вина с изявен характер, носещи спецификата на тероара. Северозападна България е регион, който предлага добри възможности за производство на грозде и на вино с отличителни характеристики. Част от лозята са разположени под Белоградчишките скали,

върху червена песъчливокамениста почва. Поради изключително ограничените количества на преработваното грозде, произвежданите в изба „Боровица“ вина са в минимални количества.

с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин Технолог и управител: Адриана Сребринова Тел.: +359 887 806 200 e-mail: maxxima555@yahoo.com www.winwines.net Пътеводител Западна Стара планина 45

Винарска изба „Боровица“

ОБЩИНА ВЪРШЕЦ

Вършец (Varshets) се намира в Северозападна България, разположен в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина. В античността градът носел името Медека (от лат. medicus –„лечебен“). Курортът предлага прекрасни условия за балнеолечение. Термалните води на извора са с температура между 32.6 и 36.4 градуса по Целзий и се използват за лечение на различни заболявания. Разстояния: София – Вършец: 84 км; Пловдив – Вършец: 232 км; Варна – Вършец: 469 км; Бургас – Вършец: 352 км.

Забележителности Градска художествена галерия.

Помещава се в Старото класно училище, строено през 1872 г., разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Експонатите на местни и чужди творци най-често отразяват красивата природа на района.

Тел. +359 9527 3057

Романтичният булевард с чинарите Пешеходна зона, дълга около 2 км. Дърветата са на възраст почти 100 години и големите им корони оформят зелен тунел от центъра на Вършец почти до квартал „Заножене“.

Старата минерална чешма

Изградена през 1934 г., когато градът придобива истински курортен облик. Поставени са Пътеводител Западна Стара планина 46

информационни табла за химичния състав на водата, която е бистра, безцветна, със слаб мирис на сероводород и температура около 37 градуса по Целзий. Характеризира се като хипотермална, слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатна натриева, съдържа окисляеми серни съединения. Новата минерална чешма. Построена през 2002 г. Намира се на централния булевард „Република“. Водата има същия химичен състав като тази от старата минерална чешма и е подходяща за всекидневна употреба.

Новата минерална баня

Построена през 1930 г., с характерни тераси за хелиолечение. Централната фасада е украсена с огромен часовник, а в четирите ъгъла на покрива има скулптури на малки къпещи се момченца, възседнали огромни охлюви – символ на бързото оздравяване. Образите на нимфи-полубогини олицетворяват живителните сили на природата. Те пазят този „храм на здравето“, в който чудотворната минерална вода блика в басейн с римски мозайки.

Храм „Свети Георги Победоносец“

Кръстокуполна базилика, чието строителство започва през 1902 г. Иконостасът е завършен през 1906 г. Храмът е обявен за паметник на културата от местно значение. Дърворезбата на иконостаса е дело на местен майстор, а иконите са изографисани от известния акад. Иван Стефанов. Част от иконите датират от 17-и и 18-и век. Ценност представляват четирите полилея, произведени в Йерусалим и Цариград. Те са дарени от местни заможни хора за освещаването на храма. Интересни са и двата централни свещника, подарени през 1934 г. от Ботевия четник Димитър Пенев. През 1992 г. храмът е реставриран цялостно и е изографисан с красиви стенописи. Особено много поклонници се стичат на храмовия празник Гергьовден, когато тук се прави курбан. Пътеводител Западна Стара планина 47

Клисурски манастир „Свети свети Кирил и Методий“

Основан през първата половина на 13-и век, той е едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия, на българската народност и самодържавие. Обновен е през 1937 г. Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата. Манастирът се намира в югозападна посока от Вършец, на разстояние 12 км.

Туристически маршрути

Град Вършец – връх Тодорини Кукли

5:00 ч

10 км

трудност

Курортното градче Вършец е изходен пункт за няколко красиви туристически маршрута в Западния Балкан. Някои от тях са подходящи за преминаване и с велосипед. Най-високият и найкрасив връх в района е Тодорини кукли, до който се стига за около 5 часа пеша от центъра на града. Връх Тодорини кукли (1785 м) е най-високият на рида Козница, разположен по основното било на Стара планина. Той е един от символите на Вършец. Представлява група от върхове; погледнати заедно, те наподобяват легнала женска фигура,. Разказват се три легенди за мома Тодора, чието име носи върхът. От град Вършец до югозападния квартал „Заножене“ (3 км) може да се стигне пеш или с редовен автобус от градската мрежа. По централната улица в югозападна посока се излиза в местността Градището, където Стара река и река Ладровица са разстлали големи наносни конуси. Маршрутът поема по зелена маркировка все на югозапад по асфалтовото шосе срещу течението на Стара река, по левия й долинен склон. Право на юг се възправят Крушачки връх (1738 м) и връх

Пътеводител Западна Стара планина 48

Зелени рид (1714 м). След първите два завоя на шосето долината бързо започва да се стеснява. След следващия остър завой се стига до водослива на река Ролкова. Стотина метра по-нагоре (на югозапад) е водосливът на река Драгиева бара. Това е местността Зелени дял – по името на хребета, който се спуска откъм Зелени рид (1,5 часа от квартал „Заножене“). Тук има сгради на горското стопанство, които могат да се използват за подслон при лошо време. Маршрутът пресича коритото на Стара река в западна посока и тръгва по пътека срещу течението на Драгиева бара. След около 45 мин. започва изкачване по левия долинен склон, към вододелния Поповски рът. Пътеката е доста стръмна – ходи се в западна посока през стара букова гора, след това за кратко време право на север и право нагоре срещу склона се стига до билото на рида при поляната Попово торище.

Зелената маркировка продължава на юг по билото на рида и скоро излиза над горския пояс, достигайки седловината между Средната и Голямата кукла (3 – 3,5 часа). Склонът е осеян

Пътеводител Западна Стара планина 49

със стърчащи, високи 20–25 м канари и зъбери. Продължава се на юг по скалистото било през хвойна и боровинки и се изкачва връх Тодорини кукли, на който има геодезическа кота и бетонен фундамент. От връх Тодорини кукли по стълбовата маркировка се достига до основното трасе на маршрута „Ком-Емине“. Разклоненията на запад и на изток по червената маркировка на международния маршрут отвеждат съответно до хижите „Петрохан“ и „Пробойница“. Алтернативен маршрут за слизане на север е по пътеката Еленков кладенец към Клисурския манастир, село Спанчевци и Вършец, която води началото си по стълбовата маркировка на север от връх Тодорини кукли.

Град Вършец – местност Зелени дел

3:00 ч

10 км

трудност

Местността Зелени дел отстои на 10 км югозападно от град Вършец и е най-удобният изходен пункт за изкачването на връх Тодорини кукли. Тази местност се намира в долината на река Стара река, в подножието на рида Козница. Покрита е с обширни поляни, диворастящи малини и букови гори. Мястото е удобно за пикници, излети и палатки. В местността е изградена сцена, на която ежегодно в първата неделя на месец юли се провежда надпяване по време на традиционния „Празник на курорта, минералната вода и Балкана“. До Зелени дел се стига с велосипед или с лек автомобил от град Вършец, през квартал „Заножене“ и нагоре (югозапад) по основното шосе по долината на Стара река.

Пътеводител Западна Стара планина 50

Град Вършец – местност Бялата вода 2:00 ч

7 км

трудност

1:00 ч

2 км

Бялата вода е красива местност в долината на река Банщица, покрита с букови гори и обширни поляни. Местността се намира на 774 м надм. в. в подножието на рида Козница. Отдалечена е на 7 км от град Вършец. Старите букови гори са местообитание на интересни животни. Дотам може да се стигне с велосипед, пеша или с лек автомобил по асфалтово шосе на юг-югоизток от стадиона на град Вършец. От Бялата вода може да се направи преход до местността Водопада над квартал „Заножене“ или до местността Минкови бани до село Спанчевци.

Екопътека „Иванчова поляна – Марийкина поляна – Райски водопад“

Маршрутът тръгва от парка в центъра на град Вършец на юг по маркирано с указателни табели трасе. Преходът е лек, с продължителност около 1 час и е подходящ както за разходка пеша, така и с велосипед. На по-малко от километър от края на града се достига местността Иванчова поляна. Продължава се по пътя на юг, който се

трудност

Пътеводител Западна Стара планина 51

изкачва по долината на река Бащица до Райски кът (1 км), където има място за отдих с беседки. В непосредствена близост е и Райският водопад, който представлява красива двустепенна водна каскада. Районът се характеризира с голямо биоразнообразие, като са установени над 400 вида висши растения и над 50 вида птици. Намира се в най-високата част на парка и го свързва с вековните гори на Кознишкия дял на Стара планина. В района на екопътеката се срещат седем вида растения, които са в Червения списък на Международния съюз за защита на природата. По маршрута има поставени указателни табели.

Град Вършец - Местност Водопада 2:00 ч

5 км

Местност Водопада се намира южно от квартал „Заножене“ по долината на река Орлощица. Представлява красива двустепенна каскада. В непосредствена близост стига асфалтов път, който се отклонява наляво (на юг) от основното шосе в квартал „Заножене“ при читалище „Пробуда“. Мястото е много приятно за разходка с велосипед от центъра на града и за пикник. По маршрута има поставени указателни табели.

трудност

Места за настаняване и посещение СПА хотел „Съни гарден“ **** Намира се в центъра на града, на обновената пешеходна зона, известна като „Булеварда с чинарите“. Хотелът разполага с малък вътрешен басейн с минерална вода, сауна, парна баня, и

Пътеводител Западна Стара планина 52

хидромасажна вана. Има и фитнес център. През топлите месеци на разположение на гостите на хотела е и външният басейн, край който освен минибар има шезлонги и чадъри, а за малчуганите – малък детски кът на зелена полянка в двора.

гр. Вършец, община Вършец, обл. Монтана Тел.: +359 952 72 480; +359 882 743 000 e-mail: hotel@sunnygarden-spa.com www.sunnygarden-spa.com

Намира се в град Вършец. Хотелът предлага на своите гости пълна гама от СПА услуги; разполага с класически ресторант с 90 места в приятна обстановка, лятна градина с 50 места, лоби бар, пиано бар и аква бар, конферентна зала с 50 места и зала за срещи. гр. Вършец, община Вършец, обл. Монтана Тел.: +359 2 816 44 22; +359 882 099 900; +359 882 555 505 e-mail: office@ata-spa.bg www.ata-spa.bg

Пътеводител Западна Стара планина 53

ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Клисурският девически манастир „Св. Св. Кирил и Методий“. В иконописното ателие тук до ден днешен се изографисват икони по традицията на древната Охридска школа.

Град Берковица (Berkovitsa) е разположен на 400 м надм.в. полите на Берковската планина – един от най-високите дялове на Западна Стара планина. Градът е изходен пункт и за найпосещавания връх на планината – връх Ком (2016 м), както и начална точка на българската част от международния туристически маршрут „КомЕмине“. Символите на града са букът, малинарката и кестенът. Тук се срещат едни от малкото запазени естествени гори на ядливия кестен. На територията на общината се намира четвъртият по големина манастир в България –

Разстояния: София – Берковица: 84 км; Варна – Берковица: 450 км; Пловдив – Берковица: 230 км; Бургас – Берковица: 365 км.

Часовниковата кула

Намира се в центъра на града и е негов символ и емблема. Строена през 1762 – 1764 г., продължава да отмерва времето с медния си звън и до днес.

Пътеводител Западна Стара планина 54

Къща музей „Иван Вазов“

Музеят е уреден в сграда, построена в началото на 19-и век, ценен архитектурен паметник. Иван Вазов живял тук в периода 1879 – 1880 година.

Работно време: Пн – Нд 08:30 – 17:00 Адрес: гр. Берковица, ул. „Поручик Грозданов“ №11 тел. +359 953 88 046

Градска художествена галерия

Художествената галерия в Берковица се помещава в първото класно училище в града, построено през 1872 година. Адрес: гр. Берковица, ул. „Тимок“ тел. +359 953 88043

Етнографски музей

В етнографския музей посетителите могат да видят над 13 000 експоната. Експозицията запознава с традиционната материална и духовна култура на града и региона. Представени са най-характерните за миналото занаяти – грънчарство, медникарство, свиларство и др. Отделено е място на народните носии, килими, градски бит. Пътеводител Западна Стара планина 55

Удивление сред посетителите предизвиква вътрешната баня с интересния си начин за затопляне на водата и наличието на керамична канализация за отвеждане на мръсната вода от нея, и от „мийката” (мястото за миене на съдовете) в кухнята. Работно време: Пн – Пт: 08:00 – 12:00; 14:00 – 17:00 Сб – Нд: 09:00 – 12:00; 14,00 – 17:00 Адрес: гр. Берковица ул. „Поручик Грозданов“ №7, тел. +359 953 88045 e-mail: etnoberk@abv.bg

Църква „Рождество на Пресвета Богородица“

Църквата е изградена по времето на българското възраждане и била средище на образованието. Преизградена е през 1843 г. и е позлатена през 1867 г. Вътрешното високо пространство, изглежда монументално, строго, осветено от изяществото на иконостаса, дело на Самоковския дърворезбар Стойчо Фандъков. Иконите изписва Димитър Зограф, също от Самоков. Те имат изключително висока стойност и са едни от най–добрите произведения от времето на Възраждането в областта на живописта. Камбанарията е изградена през 1897 г.

Църква „Свети Николай Чудотворец“

Храмът е изграден през 1871 г. от майстора Георги Джонгар. Иконостасът е раздвижен, огънат в централната част към абсидата, а мотивите са решени плоско и схематично. Пътеводител Западна Стара планина 56

Римска баня

Архитектурен паметник на културата. Настоящата сграда е изградена през 1665 г., частично върху основите на стените на римска баня, строена след завладяването на Берковския край от римляните.

Антична и средновековна крепост „КАЛЕТО“

Паметник на културата с историческо значение. Археологическите разкопки започват през 1961 г. Разкрити са външна и вътрешна крепостна стена от късната античност с помещения между тях. Във външната крепостна стена са вградени и две базилики. В югоизточния склон са разкрити археологични находки от тракийско селище. След него през римската епоха тук е имало рударство и плавене на злато. Укрепяването на Калето и преизграждането му от селище във фортификационно съоръжение става през 4 – 5-и век. Открити са архитектурни детайли: колони, капители и др. Събрани са различни находки: керамика, тухли, оръдия на труда, оръжия, монети.

Туристически маршрути

Град Берковица – връх Здравченица

2:30 ч

6 км

трудност

Маршрутът до връх Здравченица (1176 м) представлява красива разходка в Берковската планина – по-кратка и лесна от изкачването на първенеца на планината, връх Ком (2016 м). Маршрутът започва от квартал Беговица на град Берковица. Минава се покрай Мраморния завод, откъдето започва черен път със зелена лентова маркировка нагоре по поречието на Берковска река. Около 300 метра след завода се достига водосливът на реките Женска и Голямата река. Зелената маркировка продължава по черния път на югозапад по долината на Голямата река, а вдясно (на запад)

Пътеводител Западна Стара планина 57

по долината на Женска река се отделя черен път към връх Здравченица. Следващите 2 км. се ходи само по черния път на запад в долината на реката, след което пътят започва да се изкачва по левия й бряг в северозападна посока. В следващите 1,2км се набират около 300 метра положителна денивелация и се достига билото на рида (940 м надм.в.). Връх Здравченица е първото възвишение на запад по билото. Изкачването му е най-лесно по черния път, който описва широки серпентини и след около 2 км достига връхната точка на 1176 м надм. в. Самият връх е гол и каменист, а от него се откриват красиви панорамни гледки към Западния Балкан и Берковската котловина. В западното му подножие, на около 300 метра е изоставената хижа „Здравченица“, която може да се използва като временен подслон при лошо време.

Град Берковица – Хайдушките водопади 3:00 ч

9 км

трудност

Защитена местност Хайдушки водопади е разположена в красивата долина на Голяма река, на 9 км от град Берковица. До нея се стига по черен път, маркиран със зелена лентова маркировка. Маршрутът е подходящ както за пешеходен, така и за велосипеден преход. Продължителността му в едната посока е около 3 часа пеша. Началото на маркировката се открива при Мраморния завод в квартал Беговица на град Берковица. През цялото време се движи на югозапад, като в началото се подминават разпръснати стопански постройки, а след това се навлиза в гората, където през няколкокм има изградени кътове за почивка. От двете страни на пътеката се откриват великолепни гледки към местностите Къси дел и Тузлата. Водопадите са два, като височината им достига 2 – 3 метра. Маршрутът е маркиран с указателни табели.

Пътеводител Западна Стара планина 58

Град Берковица – местност Синия вир

2:00 ч

4 км

трудност

Местност Синият вир се намира по долината на река Шабовица, на около 4км от центъра на град Берковица. Може да се тръгне и от квартал Беговица. Маршрутът е подходящ за преминаване пеша и с велосипед. От центъра на град Берковица се тръгва на югозапад, покрай часовниковата кула, детска градина „Малина“ и се излиза от града по улица „Туристическа“. След края на града ул. „Туристическа“ продължава като черен път през землището на града и след около 1 км пресича асфалтовото шосе от квартал Беговица към хижа „Ком“. Ако тръгвате от квартал Беговица може да се стигне дотук и директно по асфалтовия път.

По асфалтовия път се продължава нагоре към хижата (на юг) и съвсем скоро се достига табелата „Добре дошли в Берковския Балкан“. От тук се продължава на юг-югозапад през продълговата поляна вдясно от шосето. Малко преди речното корито се минава покрай циментов бункер. Синият вир отстои на 50 м от бункера. Около него има изградени места за отдих и палене на огън. Самият вир е дълбок повече от 1 метър, а водата е леденостудена. Маршрутът е маркиран с указателни табели.

Пътеводител Западна Стара планина 59

Град Берковица – Лесопарк Калето 0:20 ч

1 км

Хълмът Калето (515 м надм. в.) се намира над градския парк на град Берковица. От центъра на града се достига за 20 мин. При проведени археологически разкопки през 1961 г. са открити и датирани крепостна стена и две базилики от късната античност, тракийско светилище и множество артефакти, свидетелство за развития рудодобив и златарство в древността. От Калето се открива панорамна гледка към Старопланинското било, град Берковица и околностите.

трудност

Хижа „Ком“ – връх Ком 2:00 ч

4,5 км

трудност

До хижа „Ком“ се стига от град Берковица по асфалтово шосе (16 км) или по маркирана туристическа пътека от квартал Беговица. Асфалтовият път свършва пред новата хижа „Ком“, разположена в местността Горната курия. От тук се продължава по широк чакълиран път до старата хижа „Ком“, която е на по-малко от 1 км. Има и пряка пътека с червена маркировка, която тръгва зад новата хижа. От старата хижа „Ком“ маршрутът продължава по горска пътека с червена маркировка, първоначално право на запад, но след 150 м извива на юг и започва стръмно да се изкачва през иглолистна гора. За около 30 – 40 мин се достига границата на горския пояс, след което изкачването продължава в посока юг-югоизток до широка билна седловина между върховете Малък Ком (1959 м) и Среден Ком (1944 м). От тук минава основното трасе на международния туристически маршрут Е3 и българската му част, по-популярна като „КомЕмине“. Тук се достига и билната стълбова маркировка, която е сигурен ориентир дори и при лошо време.

Пътеводител Западна Стара планина 60

От седловината се продължава на запад по червената лентова и стълбова маркировка и се подсича връх Среден Ком по добре отъпкана в хвойната и боровинките пътека. За около 20 мин. върха се подсича и се достига премката преди връх Ком (2016 м). Връх Ком се изкачва право на запад по билния ръб. На връх Ком е поставена паметна плоча на патриарха на българската литература Иван Вазов, който по време на престоя си Берковица често се качвал тук и се възхищавал на красотата на природата. Тук е написал и стихотворението „На Ком“.

Град Берковица – местността Ашиклар

1:00 ч

3,5 км

Град Берковица – местността Ашиклар Ашиклар е красива местност, разположена на 3,5 км южно от град Берковица в полите на Стара планина. Изходният пункт е квартал „Стара планина“. От града се излиза по улица „Ашиклар“ покрай училище „Христо Ботев“ и се ходи само направо (на юг) посока хотел „Ашиклар Еко“. Разходката е с продължителност около 1 час в едната посока.

трудност Пътеводител Западна Стара планина 61

Клисурски манастир – връх Тодорини кукли 4:00 ч

9 км

трудност

Маршрутът от Клисурския манастир до връх Тодорини кукли е продължителен, с голяма положителна денивелация. Маркировката се губи на места, на места е обраснала с храсти. Поради това този маршрут се препоръчва само за подготвени туристи или да се използват услугите на квалифициран планински водач. От Клисурския манастир тръгва жълта маркировка на юг в долината на реката. Първоначално маркировката се движи по черен път. След около 3,5 км започва стръмно изкачване по източния склон на реката. Тук маркировката и черният път се губят, но трябва да се ходи до достигане на билната част на рида на около 1000 м надм. в.

Пътеката продължава на югозапад по билото на рида и плавно набира височина в посока към основното било на планината. След около 2,5 км се достига местността Еленков кладенец, където се виждат и два стълба от зимната маркировка. На Еленков кладенец може да се налее вода и да се продължи към билото. Пътеката извива на юг и скоро излиза от горския пояс, където се забелязват и стълбовете от зимната маркировка. Връх Тодорини кукли отстои на около 1,5 км по маркировката.

Пътеводител Западна Стара планина 62

Места за настаняване и посещение Комплекс „Кръстевата къща“

Малък семеен хотел във възрожденски стил – паметник на културата. Хотелът разполага с 2 единични стаи, 8 двойни стаи и 5 студия, както и стая за хора в неравностойно положение. На разположение на посетителите са лоби бар, парна баня, сауна, конферентна зала с капацитет за 30 човека, ресторант, към който има и прекрасна лятна градина.

гр. Берковица, общ. Берковица, обл. Монтана, ул. „Шейново“ №5 Лице за контакт: Иван Кирков Тел.: +359 889 516 044 e-mail: krasteva_kashta@abv.bg www. krastevakashta.com

Пътеводител Западна Стара планина 63

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА

Пътеводител Западна Стара планина 64

КОНТАКТИ НА МЕСТНИ ПЛАНИНСКИ ВОДАЧИ, ФЕРМИ И ПРОИЗВОДСТВА ОТ НАТУРА 2000 ЗОНА В района на зона от мрежата Натура 2000 „Западна Стара планина“ има ферми, регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните за производство и директна продажба на млечни продукти, яйца, мед и пчелни продукти, домашно приготвени сладка, сокове, лютеници. Предлаганите продукти са екологично чисти – не се използват хранителни добавки, оцветители, консерванти, ГМО съставки.

За всички маршрути на територията на Западна Стара планина с предварително уговаряне може да ползвате услугите на планинския водач Красимир Танков, Тел.: +359 887 905 111 и Владимир Георгиев за транспортиране с висок проходим автомобил, Тел.: +359 887 711 993

Ферми „СИНЕВКА“ ООД, с. Превала, общ. Чипровци

Контакти: +359 885 922 787 – Мая Ангелова Пътеводител Западна Стара планина 65

Продукти: шипков мармалад, 350 гр.; сладко от боровинки, 350 гр.; сладко от червени боровинки, 350 гр.; сладко от вишни, 350 гр.; сладко от ягоди, 350 гр.; сладко от кайсии, 350 гр.; сладко от дюли, 350 гр.; домашна лютеница, 350 гр.

Продукти: краве сирене, Натурално краве кисело мляко, 400 гр. Контакти: +359 877 857 685

Пчелин на ТЕОДОР ПУШКАРОВ, с. Меляне, общ. Георги Дамяново Продукти: пчелен мед Контакти: +359 887 098 645

Ферма „Благовец“, СЛАВЕЙКО ТОДОРОВ, с. Благово, общ. Монтана

Контакти: +359 878 269 359

Пътеводител Западна Стара планина 66

Продукти: краве сирене, крави кашкавал, Натурално краве кисело мляко, 400 гр.

Сезонни продукти, налични от месец май. Продукти: овче сирене, овче кисело мляко, 400 гр. Контакти: +359 889 506 223

Ферма АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ, с. Балювица, общ. Берковица

Сезонни продукти, налични от месец май Продукти: овче сирене, овче кисело мляко, 400 гр. Контакти: +359 886 741 585

Ферма на ЙОРДАН ЖИВКОВ, с. Превала, общ. Чипровци

Яйцата могат да бъдат купени в магазина „Синевка“ в с. Превала. Ограничени количества през зимата. Продукти: яйца от свободно отглеждани кокошки Контакти: +359 885 922 787 Пътеводител Западна Стара планина 67

Ферма на ИВАН ИВАНОВ, с. Железна, общ. Чипровци Продукти: яйца от свободно отглеждани кокошки Контакти: +359 878 405 660

Овцеферма на ИВАН АТАНАСОВ, м. „Круша“, гр. Берковица, общ. Берковица Продукти: овчи кисело мляко и сирене Контакти: +359 888 815 938

КООПЕРАЦИЯ „КАРИАНА“, Теодор Вълчев, с. Ягодово, общ. Берковица Продукт: прясно козе мляко Контакти: +359 898 777 911

Пътеводител Западна Стара планина 68

КОНТАКТИ WWF БЪЛГАРИЯ СОФИЯ 1612 БУЛ. ЦАР БОРИС III №19 Б ЕТ. 4-5 ТЕЛ.: 02 / 9505041, 9872467 ФАКС: 02 / 9816640

ОТ 1985 Г. НАСАМ WWF ИНВЕСТИРА НАД 1,165 МИЛИАРДА ДОЛАРА В ПОВЕЧЕ ОТ 11 000 ПРОЕКТА, В 130 ДЪРЖАВИ. ТОВА Е САМО ЧАСТ ОТ УСИЛИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МИСИЯТА Й: “ДА СПРЕМ УНИЩОЖАВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ДА ИЗГРАДИМ БЪДЕЩЕ, В КОЕТО ХОРАТА ЖИВЕЯТ В ХАРМОНИЯ С ПРИРОДАТА”.

„ЗА БАЛКАНА И ХОРАТА“ Е НОСИТЕЛ НА НАГРАДАТА „НАТУРА 2000“ ЗА 2016 Г. В КАТЕГОРИЯ „СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛЗИ“. НАГРАДАТА СЕ ПРИСЪЖДА ВСЯКА ГОДИНА ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ПОСТИЖЕНИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЕКОЛОГИЧНАМРЕЖА НАТУРА 2000 И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОЛЗИТЕ ОТ МРЕЖАТА ЗА МЕСТНАТАИКОНОМИКА.

ПРОЕКТЪТ СЕ РЕАЛИЗИРА С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА КОНФЕДЕРАЦИЯШВЕЙЦАРИЯ ЧРЕЗ ФОНД ЗА РЕФОРМИ, СВЪРЗАНИ С УЧАСТИЕТО НАГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. ДОНОРЪТ И ОПОСРЕДСТВАЩИТЕ ФИНАНСИРАНЕТО СТРУКТУРИ НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО. ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ДОКУМЕНТА СЕ НОСИ ОТ ЕКИПА НА ПРОЕКТ „ЗА БАЛКАНА И ХОРАТА“.

•

са общо местообитанията, растенията и животните, които се опазват в Натура 2000 зоната Западна Стара планина и Предбалкан

398,5 км

пътеки в района за Западна Стара планина

маршрута до удивителни водопади

www.facebook.com/wwfbulgaria

маршрута до забележителни български пещери

WWW.WWF.BG

www.wwf.bg

• ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИН НЕПОЗНАТИТЕ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА