Земеделие плюс by Enthripy 1

ISSN 1310-7992

www.abi.bg

1’2011

ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС

ТЕХНИКА ЗА СЪВРЕМЕННИ АГРОТЕХНОЛОГИИ

Сеялки от моделен ред АСТРА (СЗ 3,6 А; СЗТ 3,6А; СЗП 3,6Б; СЗ 5,4; СЗТ 5,4) са предназначени за редово засяване на семената на зърнени, зърнено-бобови култури и други, които са близки към зърнените култури по размер на семената и норми на сеене с едновременно внасяне на минерални торове.

технологии в хармония с природата

Сеялка пневматическа 8-редна ВЕГА 8 за точно засяване на семената на окопни култури според минималната (Mini Till) и традиционната агротехнологии с едновременно (отделно от семената) внасяне в засяваните редове на минерални торове и с уплътняване на почвата.

Брани дискови 2-редни от модел ПАЛЛАДА и 4-редни от модел АНТАРЕС с диапазон на работната ширина от 2,4 до 6 м. за ресурсоспазващо предсеитбено основно обработване на почвата, за унищожаване на плевели и наситняване на следжътвените остатъци.

Пневматически универсални сеялки от моделен ред ВЕСТА. ВЕСТА 8 и ВЕСТА 6 за точно засяване на семената на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. ВЕСТА 12 за точно засяване на калибрирани, дражирани и обикновени семена на захарно и кръмно цвекло и други окопни култури.

Култиватор АЛЬТАИР за междуредово обработване на посевите на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. Осигурява висококачествено разрохк в а н е н а п о ч в ат а м еж д у р е д и ц и те н а дадена дълбочина с унищожаване на плевели.

Частно акционерно дружество «Търговски дом «Червона зирка» Отдел за продажби в Украйна: тел.: +38 (0522) 35-61-15, 35-61-43

ООД «Бултрекс» г.Левски т. 359-650-8-30-18 ООД «Оптиком» г.Стара Загора, т. 359-426-1-66-46 ЕТ «Пряспа-Светозар Киров», г. Добрич, т. 359-586-3-01-59

ОРИГИНАЛНИ РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ. МРЕЖА ОТ СЕРВИЗНИ ЦЕНТРОВЕ. Виж в детайли:

www.chervonazirka.com

г-н Серафим Цачев /ляво/ , управител на „Тера еко 97”, в приятелски разговор

Тера еко 97 –

Хотел РЕЛАКС КООП

Ръководствата на земеделските производители от Стражица

„ТЕРА ЕКО -97”, Велико Търново, е една от водещите фирми в българското земеделие. Дейността й е свързана с търговия на едро и на дребно - съответно на семена, торове и препарати за растителна защита. Предлага квалифицирани консултации при отглеждането и опазването от болести и вредитери по: пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица и др. Основни партньори на „ТЕРА ЕКО 97” са „Лимагрейн” – Франция, BASF – Германия, „Агротрейд” – България, „Агрибул” – България, „Агробиотрейдинг” – България, и „Роведи”– България. В края на януари фирма „ТЕРА ЕКО 97” събра своите клиенти на ежегодния си, тридневен семинар – тази година в китното курортно селище Вонеща вода. Заседателната зала, в която се изнасяха лекциите, образно казано, се пукаше по шевовете. С известно учудване управителят , г-н Серафим Цачев, сподели: „Бяхме поканили 85 души, а дойдоха 120...Няма лошо. Хората ще чуят нещо ново, ще си починат, а и ще си проведем разговорите за новия сезон.” За срещата в хотел „Релакс – КООП” бяха поканени и изнесоха своите лекции представителите на: LG Франция, „Агрибул” „ Агрокемикъл”, „Агротрейд”, ВАSF . Коментираха се продуктовите листи и растителната защита, които се предлагат за 2011г. Земеделските стопани къде на шега, къде на сериозно си пожелаха достъпни и разумни цени. Хотел „Релакс” оправда хубавото си име и дейсвително предложи качествено обслужване на гостите си. Освен изисканата кухня хотелът предложи и удоволствието от релакса в сауните и басейна с минерална вода. Като едни от най-точните и постоянни клиенти г-н Цачев посочи земеделските стопани от района на гр. Стражица. По този повод разговарям с г-н Стефан Славов, агроном във фирма „Мони – 99”, гр. Стражица. „Обработваме 15 хиляди дка земя под аренда. Нашият управител г-н Красимир Коев работи в разбирателство и в условия на лоялна

извън сезона конкуренция с другите две стопанства в Стражица, а именно: „Агрокартел” с управител Нотьо Добрев и ЗКПУ” Александър Стамболийски” с председател Цони Цонев. Искам да споделя, че никъде го няма това, което имаме в Стражица – коректни отношения и взаимопомощ, материална и финансова. Мисля, че това предопределя и добрите добиви, които се получават в региона. През последните 3 години при есенниците – пшеница и ечемик, се получават от 400 до 550 кг/дка, при слънчоглед – 300 кг/дка и повече, а при царевица – до 1000 кг/дка. В непринудения разтовор със Стефан Славов разбирам, че фирмите „Лимагрейн” и BASF осезаемо и трайно са заели място на територията на трите стопанства в Стражица. Тук особено внимание обръщат на науката, по отношение на нови сортове, нови технологии – а най-вече на точното им спазване. „ Искам да споделя и добрите бизнесотношения между земеделските производитери от Стражица и фирма „Тера еко 97”. Серафим Цачев първи направи жест и ни помогна с препарати за растителна защита на отложено плащане. „Тера еко 97” изгради връзката между науката и практиката в земеделието за Централна и Северна България.” Това , с което не могат да се преборят засега, според Стефан Славов, са новообразуваните, т. нар. фондове, които изкупуват земя и после искат рента с произволно висока цена. Липсва ясна и конкретизираща стратегия за развитието на селското стопанство. Неясно е участието на държавата. Пазарната икономика означава ли скъсване с държавата?! Освен това много негативно е явлението натрупване на прекупвачи. От това страда крайният потребител и в крайна сметка – всички ние. Браншовите организации на земеделските производители, според Славов, са твърде много.”... и когато са толкова много на клона, те действат разнопосочно”. Текст Станислава Пекова Снимки Красимир Петков

г-н Емил Кръстев - фирма „Агрибул”

г-н Красимир Коев – управител на фирма „Мони 99” от Стражица

г-н Цони Цонев – председател на ЗКПУ „Ал. Стамболийски” от Стражица

Новини от МЗХ www.abi.bg

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»»

Новини от МЗХ Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ë «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Българската агенция ı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡безопасност на храните стартира Ú‡ Á‡по ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »ÁÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ Á‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ БЪЛГАРИЯ 2020 œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4 Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". Стратегия „България – 2020” в животновъдството 4 «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰Юбилей ≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰ËÔË85Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ години Институт по памука и твърдата пшеница 7 7‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ëкомисар Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„ÓЕвропейският по здравеопазването Джон Дали ¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10 и министърът на земеделието и храните Мирослав ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ д-р Û˜‡ÒÚËÂ . Най∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ денов дадоха официален старт на Българската агенция по ¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Кориандър ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 10 безопасност на храните (БАБХ). Á‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÔÓ·Â‰ËÎ Â ÙËÏ‡ "¬»—-споПрепарати с«¿Ÿ»“¿ различно биологично действие В словото си за откриването министър Найденов –¿—“»“≈ÀÕ¿ —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ дели радостта и удовлетворението си от този ден, Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË при пролетен фий 12 е постигната една от най-големите цели на екипа изащото целия Marathon Magnum. Ò˙Ò ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ ЗЕЛЕНЧУЦИ кабинет още от назначаването си. Министърът връчи на (Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó своя гост, еврокомисар Дали писана чиния от троянска Българското земеделие през 21 век. 3. Зеленчукоп-Ë ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ «≈À≈Õ◊”÷» „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ "ÕÓ‚Ëима керамика с традиционни национални шарки,Á‡каквато роизводство стилизирана и на емблемата на новата агенция. подари œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16 15 ÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Той Ï‡ÎÍË на еврокомисаря и червена ябълка в специална опаковка с √ÂÌÂÚË˜ÌË Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 Ë ÒÂ‰ÌË ОтзивÂÒÛÒË – новиÓÚкниги ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓлогото на БАБХ. Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ Ï‡Ì‰Ë" ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, За книгата „Проф. Генчо Генчев и неговото време” 18·ËÎÌË „Това е хубав‚ ден не само за България,ËÌÒÚ‡Î‡но и за цяла ﬂ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33 Европа”, подчерта в приветствието си еврокомисар Джон ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". БИБЛИОТЕКА √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 Дали. него целите, които агенцията си поставя и ÌÓ‚Според ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡при ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ 38 19 —насоката, Ентомофаги маслодайнатаÍÛÎÚÛ‡ рапица в която ще работи, са общи за цяла Европа, и ÔÓ затова Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó „. вœÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ Ò събитието е-важно общоевропейски план. Той оцени «‡ÒËÎÂÌ ЛОЗЕ ÍÓÌÚÓÎ И ВИНОÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡ агенцията като крайъгълен камък в осигуряване здравето Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40 31Ò‡‰˙˜ÂÌ Екологизация на винопроизводството у нас на потребителите и безопасността на храните и подчерта, Ï‡ÚÂË‡Î". Ã¿ÿ»Õ» че без безопасност и сигурност, не можем да говорим за ОВОЩАРСТВОÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 ≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ¬качество. ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡повърхност в бадемово 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" Поддържанe на почвената ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓ Структурата на агенцията представи нейният новоназначен директор д-р Йордан Войнов. Тримата заместници ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ 34 на директора са д-р Венцеслава Тасева, д-р Тенчо Тенев, насаждение ‡Í ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45 ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. Селекция за устойчивост към шарка при костилковите Антон Величков. ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‡Á‰ÂÎбе "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ За главен ‚секретар представен д-р Дамян Илиев, 36 овощни видове –¿“ ¿ »—“Œ–»ﬂ Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ който Ì‡ ще поеме и функцията‡ÒÓˆË‡ˆËˇ на главен санитарен ветери‚˙˜Ë Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ Á‡ ‡ÁÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48 МАШИНИ нарен инспектор. ‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ Д-р Бойко Ликов ще бъде директор на едно от най-важни÷¬≈“¿–—“¬Œ 38ÏÎÂ˜Ì‡ КТИ за земеделската техника у нас Á‡ Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜те звена на‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË агенцията – Центърът за оценка на риска. ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50 Професор Чавдар Петков навърши 80 години 39ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Д-р Войнов подчерта, че специален акцент в Агенцията Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51 ще бъде поставен на дейността на новосъздадената дирекРечникът – безценен справочник 40 Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ ция „Управление на качеството”. Тази дирекция ще трябва да "«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò" ЖИВОТНОВЪДСТВО ÃÂÌÚ‡ 21-32 отговаря за качествените стандарти, които прилагат българските производители. Д-р Войнов очерта и цялостната визия 41 Млечният сектор на Индия за работата кактоÍÓÎÂ„Ëˇ: и приоритетните й цели. »Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔËна 1îагенцията, ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ √Î‡‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635 Селското стопанство на Норвегия 43 œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 „Земеделие плюс” 459; –Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519 Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635 œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ Редактор М. Спасова +359С.2Пекова, 852 02GSM 48 0888 336 519 PR и “ÂÎ.: реклама

Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД ÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚. E-mail: zemedelieplius@mail.bg Тел. +359 2 852 02 48 Е-mail: zemedelieplius@mail.bg Цена: 5,00 лв.

¿Í‡‰.Издател ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡, „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия: ÔÓÙ.Проф. ‰.ËÍ.Ì. ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, д-рœÎ.ÃË¯Â‚, Ив. ТрънковÒÚ.Ì.Ò.I – Отг. редактор, GSM 0882 966 459; ÒÚ.Ì.Ò.Акад. ‰- Ат. “.ÃËÚÓ‚‡, Атанасов,ÒÚ.Ì.Ò. проф. д.‰- с. н.ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡, Л. Кръстева, ÒÚ.Ì.Ò.проф. ‰- д.¬. ÓÚÂ‚‡, ‰Óˆ. ‰-проф. “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- с. н. Р. Бъчварова, д. ик. н. Пл. Мишев, . ˙ÌÂ‚‡, ‰- Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, проф. ÒÚ.Ì.Ò. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т.ÔÓÙ. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, ‰Óˆ. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡ доц.¬. д-рÕËÍÓÎÓ‚, В. Котева,ÒÚ.Ì.Ò. доц. д-р‰- Т. Колев, доц. д-р К. Кънева доц. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков,

доц. д-р Б. Николов, Ì‡ доц. д-р В Гайдарска —ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г. Списанието се издава с подкрепата на:

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã. сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

България 2020

СТРАТЕГИЯ „БЪЛГАРИЯ 2020” В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО Тежката икономическа криза, като мощен земен трус разтърси световната икономика и изправи някои страни, дори с цветуща икономика, пред катастрофална ситуация. Усилията на държавници, учени, икономисти, специалисти сега са насочени за ускоряване на процеса за излизане от кризата и за намиране на най-верния път за постигане на икономически растеж в следващите 10-15 години. В стратегията „Европа 2020” за ЕС, фундаменталните цели за десетилетието са: трудовата заетост; научните изследвания и иновациите; измененията на климата и енергетиката; образованието; намаляване на бедността. На 17 юни 2010 г. Европейският съвет реши „държавите членки да определят националните си цели, да установят основните пречки за постигането им и в националните си програми да посочат как възнамеряват да ги преодолеят”. За успешно постигане на целите на десетилетието за ЕС, България трябва да извърши огромни по мащаб и сложни по характер дейности за догонващо и дори изпреварващо развитие, за да се достигне средно европейско качество на живот на хората. Сега средният жизнен стандарт у нас е около една трета от този за ЕС, а около 20% или 1,6 млн. души живеят под прага на бедността. При разработване стратегията „България – 2020” освен задълбочени знания и далновидност, трябва да се прояви и изключително чувство за отговорност за националните интереси при определяне приоритетното развитие на важни за страната отрасли. Приоритетното развитие на животновъдството се налага от следните обективни обстоятелства: този отрасъл е основен източник за производство и задоволяване ежедневните потребности от жизнено необходимите и биологично пълноценни храни за човека; животинските продукти намират добър прием и ефективна реализация на европейския и световните пазари; тежката криза и постоянно намаляващото производство на животински продукти; благоприятни природни и климатични условия; огромни възможности за производство на различни фуражи – груби, сочни, тревни, концентрирани; богат опит и традиции на развъждане 4

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

на всички видове животни, не само по традиционните, но и по съвременните високоефективни технологии за интензивно производство на животинска продукция. При разработване стратегията „Животновъдството 2020” най-отговорна дейност е да се определят приоритетите и оптималното съотношение в развитието на отделните животновъдни подотрасли. В това отношение съвсем естествено е да се проявява субективизъм, и пристрастие към един или друг животновъден подотрасъл. Основен критерий за обективност трябва да бъдат ефективността и конкурентоспособността на производството за задоволяване потребностите на вътрешния и международните пазари. Говедовъдство. Приоритетното развитие на този подотрасъл в световното животновъдство се определя от биологичните способности на животните да произвеждат огромни количества мляко, респективно млечни продукти (сирене, кашкавал, масло и др.) и месо за прясна консумация и колбаси. Средната лактационна млечност от крава в редица европейски страни е около 7-8 хил. килограма, в челните кравеферми над 10 000 кг, а на кравите рекордьорки – над 20 000 кг. Говедовъдството в България до 1990 г. беше добре развито и осигуряваше напълно потребностите на страната от мляко и месо. Броят на говедата през 1990 г. е 1570 хил. – в т. ч. крави 617 хил. От тези животни са получени – 2040 хил. тона краве мляко и 352 хил. тона говеждо месо. Средната продуктивност от тези 617 хил. крави е 3367 кг. Средният млеконадой от племенните ферми е много по-висок. Например от 25 ферми от Черно-

шарената порода средният млеконадой е над 5000 кг в 19 ферми и над 6000 кг в 6, а в крафермата в гр. Лозница от 265 фуражни крави са надоени средно по 7223 кг мляко. В периода на прехода (1989 – 2009 г.) бяха ликвидирани едрите говедовъдни ферми като броят на говедата през 2009 г. падна на 540 хил. в т. ч. на кравите – 313 хил. Общото производство на краве мляко пада на 1073 хил. тона, а на говеждото месо на 4519 тона кланично тегло в кланиците и 17 402 тона от закланите животни в личните стопанства. за да се задоволят потребностите на страната през 2009 г. са внесени 15 597,8 тона говеждо месо. През 2009 г. продължава крайно неблагоприятната тенденция за намаляване броя на говедовъдните стопанства с 15,5%, спрямо 2008 г., на стопанствата които отглеждат месодайни крави с 13,4%, а броят на кравите от това направление се задържа на около 16 000. При разработване на стратегията за развитието на говедовъдството до 2020 г. би следвало да се вземат предвид възможностите и потребността на страната за развитие на този подотрасъл. Общото производство на краве мляко би могло без особено напрежение да достигне около 1,5 млн. тона. Това увеличение трябва да се осъществява главно по интензивен път – повишаване на млечната продуктивност средно от крава да достигне около 5,5 тона. В съответствие с броя на кравите във фермите, ще се определят и броя на стопанствата и финансовите средства, които трябва да се осигурят за тяхното модернизиране и изграждане на съвременно ниво. Mесодайно говедовъдство. Създаването и развитието на това продуктивно направление се налага от няколко обективни фактора: 1) Остра необходимост от увеличаване производството на говеждо месо и да се намали големия внос от чужбина. С увеличаване на млечната продуктивност на млечните крави и намаляване на техния брой ще се намали и броят на получаваните приплоди за месо, което ще увеличи дефицита на този продукт.

Абердин-Ангус, Херефорд, Шароле, Симентал (месо-млечен тип) и др., както и ефективни, репродуктивни технологии – изкуствено осеменяване, трансфер на ембриони, синхронизация на еструса за осигуряване на сезонно заплождане и отелване и др., с които може значително да се ускори преустройството на ниско продуктивните млечни ферми в месодайни. Сегашният им брой (около 16 000) е крайно незадоволителен, като се вземе предвид, че дори в най-малката държава в Европа – Люксембург се отглеждат над 67 000 месодайни крави, в съседна Гърция над 100 хиляди, а нашите възможности са многократно по-добри. При разработване на „Стратегия – 2020” е напълно реално да се планира развитието на това направление и достигане над 100 хил. месодайни крави. Овцевъдство. За приоритетното развитие на този подотрасъл в нашата страна през последните години се изписаха огромен брой научни и научнопопулярни статии и обосновки, теоретични и практично приложни разработки, анализи, програми, становища и т. н. В подкрепа на това единно становище на учените и специалистите дойде и „Резолюцията на Европейския парламент” от м. юли 2008 г. „За състоянието и развитието на секторите овцевъдство и козевъдство”. Резолюцията призовава ЕК и правителствата на страните от ЕС спешно да анализират състоянието на тези сектори и осигурят необходимите средства за ускоряване на тяхното развитие. Нашите управляващи (бивши и настоящи) са заети с много по-важни дейности – строителство и рязане на ленти по магистрали и детски градини, участие в спортни състезания и лов, и не им остава време да се занимават с такава непрестижна дейност като овцевъдство и козевъдство. Те едва ли знаят, пък и да знаят – нехаят, че броят

2) Страната разполага с огромни фуражни ресурси – ливади, мери, планински и полупланински пасища, груби фуражи – слама, царевичак и възможности за приготвяне на големи количества силаж и сенаж за зимния период. 3) Наличие на достатъчно разплодни животни от месодайните породи – Лимузин,

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

ността на учените и специалистите е достатъчно висока, за да посочат реални цели и пътища за тяхното постигане. Напълно реално в края на десетилетието е да се удвои производството на биволско и козе мляко и на получаваните приплоди в тези подотрасли.

на овцете от 8130 хиляди, в т. ч. на овцете-майки 5007 хиляди през 1990 г. е паднал съответно на 1400 хиляди и 1135 хиляди през 2009 г. Този пагубен процес продължава и през 2009 г., овцевъдните стопанства намаляват с 7,8%, а броят на овцете с 4,8%, спрямо 2008 г. Производството на овче мляко от 262,3 хиляди тона през 1990 г. пада на 87,2 хил. тона през 2009 г. През 2009 г. са произведени 996 тона по-малко мляко от 2008 г. Съвсем излишно е да се посочват постиженията на нашето овцевъдство в близкото минало, тъй като те са добре известни не само на нашите специалисти и овцевъди, но и на тези от съседните страни, които идваха да се учат от нас. Сега в Гърция се отглеждат около 9 млн. овце и по брой на овцете е на трето място в ЕС, а по годишно производство на овче мляко 720 хиляди тона, на четвърто място в света след Китай, Сирия и Турция. Годишно се колят 10,7 млн. агнета с кланично тегло – 10,4 кг, а у нас 1,1 млн. броя с 7,9 кг кланично тегло. При разработване „Стратегията – овцевъдство – 2020 г.” трябва да се ползва опитът и знанията на богатия научно кадрови потенциал в тази област. При обективен подход е напълно реално да се планира годишното производство на овче мляко в края на следващото десетилетие да достигне около 150 хиляди тона, а броят на агнетата за клане над 2,0 млн.. Това може да се осъществи чрез увеличаване броя на овцете-майки на около 2 млн., и главно чрез увеличаване на тяхната млечност и плодовитост, чрез задълбочаване на специализацията на продуктивните направления – млечно, месодайно и комбинирано овцевъдство. Биволовъдство и козевъдство. Независимо, че относителният дял на тези два подотрасъла е значително по-малък (биволици – 5,0 хил. бр. и кози-майки – 303 хил. бр., а годишното производство на мляко съответно – 7,0 хил. тона и 64 хил. тона) благоприятните условия, богатият опит и традиции в отглеждането на тези животни , както и постоянно нарастващото търсене на продуктите от биволите и козите налага развитието на тези подотрасли и в бъдеще. Компетент6

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Свиневъдство. Известно е, че свиневъдството е главният подотрасъл, който осигурява основната част от месото в страната. От добитите всички видове месо – делът на свинското през 1990 г. е 47,70%, през 1995 г. – 50,40%, през 1999 г. – 53,30%. Известно е също, че през пагубният

за свиневъдството период на прехода, броят на основните свине – майки намалява от 381 хиляди през 1990 г. на 81 хиляди през 2000 г. и на 56 хиляди през 2009 г. Броят на стопанствата, в които се отглеждат женски свине за разплод през 2009 г. намалява с 22,1% спрямо 2008 г., а на отглежданите свине с 7,1%. Общото производство на свинско месо намалява както следва: от 76 303 тона през 2007 г., на 73 757 тона през 2008 г. и на 73 659 т. през 2009 г. За да се задоволят потребностите на страната, през 2009 г. е направен внос на 112 637 тона свинско месо.

При разработване на стратегията „Свиневъдство 2020 г.” е напълно реално в края на десетилетието производството на свинско месо да достигне около 200 хил. тона, с което ще се задоволяват напълно вътрешните потребности на страната. Необходимо е да се подчертае че стратегията „Животновъдството – 2020” е необходимо да се разработи в максимално кратък период и второ след като се приеме да служи като ежедневно ръководство за действие, а не отчитане на дейност. Проф. дсн Михо Семков

Основите на Института са положени през септември 1925 год., когато на 400 дкa общинска земя край гр. Чирпан, с Указ на цар Борис III е открито земеделско опитно поле. Негов първи директор е Слав Антонов, завършил агрономство в Германия. Мястото е избрано неслучайно – то се отличава с богатите черноземни почви, които са едни от най-плодородните и широко разпространени в България. Задачата на първите ентусиасти, посветили се на земеделската наука е да провеждат агротехнически опити с основните земеделски култури, характерни за района на Централна южна и Югоизточна България. През 1932 г. Земеделското опитно поле се обединява със самостоятелно съществуващото Семепроизводно стопанство в Държавна земеделска опитна станция със семепроизводство. Директор на Опитната станция през периода 1933 – 1935 г. е Георги Гочев. В 1941 г. Опитната станция прераства в Земеделски изпитателен институт по памука и житните култури. Разкриват се отдели по памука – със завеждащ Йордан Милковски; по пшеницата – завеждащ Антон Антонов; по слънчогледа – със завеждащ Христофор Добрев. Разработват се въпроси на приложната селекция на памука, твърдата и меката пшеница, ечемика, царевицата, слънчогледа и др. Един от първите забележителни успехи на Института е създаването на новите сортове

памук № 38 и 78 от чл. кор. Йордан Милковски. Създадени са и сортовете твърда пшеница № 13 /сивокласа/ и № 132 /червенокласа/, масово разпространени след 1937 г. През ранния период са създадени също няколко сорта ечемик, един сорт царевица и два сорта фий. През 1953 г. във връзка със силно увеличените площи на памука в страната – до 1.8 млн. дкa, институтът се реорганизира в Централен научноизследователски институт по памука в системата на който влизат опитните станции по памука в Садово и в с. Градище, Павликенско. След1944 г.в Института са работили: Павел Князов – селекционер по памука и директор на института от 1947 до 1949 г; Иван Манолов – от 1946 до 1961 г., създател на четири сорта памук и директор на института от 1950 до 1961 г; Лазар Митов – селекционер на твърда пшеница – от 1944 до 1966г, автор на три сорта твърда пшеница и един сорт ечемик; Гено Телкиев - селекционер по царевицата - от 1947 до 1953 г., след което става директор на Института в Карнобат; Радослав Радев – ентомолог - от 1948 до 1965 г., директор на института през 1963-1964 г. След 1952-54 г. започват ра-

бота: Енчо Душев - директор от 1967 до 1977 г.; член-кор. Максим Божинов - автор и съавтор на 14 сорта памук между които и Чирпан 539 , заемащ основните площи на памука в страната . Носител на държавна награда за селекция. Директор на института през периода 1977-1992 г.; Пенка Дeшкова , Ганчо Марков и Найден Иванов. През 1957г. институтът е преименуван в Комплексен научноизследователски институт, а през 1962 г. е включен в състава на Академията на селскостопанските науки като Институт по памука. Задачата му е да решава въпросите по производството на памук и твърда пшеница в страната. За тази цел са създадени нови направления в селекцията и технологиите за производство на памук и твърда пшеница. През този период в Института започват работа научните сътрудници: Вълко Топалов; Жельо Желев, селекционер по твърдата пшеница .Създава сортовете “Загорка” и “Чирпан”; Георги Николов - автор и съавтор на 17 технологии и технологични звена за производство на памук и твърда пшеница; Павел Конишев – директор на института през периода 1964- 1966; Лиляна Димитрова; Жельо Вичев – от 1992 до 1995 г. директор на института. През същия период са работили научните сътрудници: Никола Кралев, Саво Савов, Въльо Вълев, Георги Даскалов , Мирчо Спасов, Стефан Ганчев, Александър Гюров, Юлия Божкова, Лина Коева, Грета Савова, Трендафил Трендафилов.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Юбилей

85 ГОДИНИ ИНСТИТУТ ПО ПАМУКА И ТВЪРДАТА ПШЕНИЦА ГР. ЧИРПАН

По случай 50 годишния си юбилей през 1975 г. институтът е награден с високата държавна награда – орден “Народна Република България” – I степен. През седемдесетте години започват работа научните сътрудници:Цочо Лалев, който от 1995 до 2000 г. е директор на института; Шенко Янев - автор на 7 сорта твърда пшеница; Д. Дечев. автор и съавтор на 5 сорта твърда пшеница; Васил Мухов; Ана Стоилова – автор и съавтор на 8 сорта памук; Иван Салджиев – от 2000 до 2001 г.в.и.д. директор на института, съавтор на 6 сорта памук. През оседемдесетте и деветдесетте години в института са работили, а впоследствие преминали като преподаватели в Аграрния университет Пловдив – Янко Димитров ,Мая Димитрова , Танко Колев ,Божин Божинов. През този период са постъпили като научни работници: Нели Вълкова, Галя Панайотова. Стефан Рашев , Ганчо Генов , Грози Делчев, Виолета Божанова ,Мирослава Денева, Сергей Цветанов, Елена Лалева. Млади научни работници започнали кариерата си след 2002 г. са: Минка Колева , Милена Радевска , Боряна Хаджииванова , Спасимира Недялкова , Димитър Стойчев, Красимира Танева. През изминалите години участие в работата на института са вземали редица видни български учени като: акад. Атанас Попов, акад. Павел Попов, член-кор. Й. Милковски, член-кор. А. Механджиев, ст.н.с. I ст., дсн Христо Кържин, ст.н.с. I ст., дсн Илия Станков, проф., дсн Ст. Горбанов, ст.н.с. I ст., дсн Дора Бояджиева и др. През своята 85 годишна дейност в института са създадени над 30 сорта памук (от които 8 през последните три години ), 20 сорта твърда пшеница(от които 7 за периода 2008-2010г), 2 сорта царевица, 3 сорта ечемик, 2 сорта фий, линии слънчоглед, както и технологии за отглеждането им. 8

бр. 1, 2011 г., сп.

Утвърдени и внедрени са 8 броя технологии за отглеждане на памук при поливни и неполивни условия и 5 броя за производство на твърда пшеница. В резултат на научната дейност добивите от памука са увеличени два пъти, а качеството на влакното - с над 50 % в сравнение с началния период. При твърдата пшеница добивите са нараснали над три пъти, а качеството на зърното – с над 45 %. Сортовете и технологиите, създадени в института са внедрени на значителни площи в страната. Институтът се е превърнал в реален център по внедряване на научните постижения при културите, с които работи и е търсен партньор от фермерите. Той е основен производител на посевен материал от твърда пшеница и памук за страната и на семена от основните полски култури .Институтът извършва научно обслужване , обучение на фермери и консултации, както и преки услуги на земеделските производители с техника и анализи на продукцията и почвата. Създадени са научни продукти с теоретичен, фундаментален и приложен характер. Публикувани са над 1370 научни статии и доклади, в това число над 190 бр. в чужди списания и над 720 научно-популярни статии. Издадени са над 20 бр. книги, в т.ч. монография на памука и множество

„Земеделие плюс”

брошури, препоръки, прогнози и указания. Получени са над 15 авторски свидетелства, в т.ч. 4 бр. за изобретения в селскостопанската техника. Разработени и успешно са защитени три десертации за получаване на научна степен “Доктор на науките” и 34 – за “Доктор”, от които три от чуждестранни граждани. На настоящия етап научноизследователската дейност е съсредоточена в два научни отдела: “Селекция и технология на памука” и “Селекция и технология на твърдата пшеница”. Основните направления в работата по селекция на памука са: – Създаване на нови сортове памук и генплазма с висок потенциал за добив и подобрено качество на влакното, толерантни към биотични и абиотични стресови фактори; Създаване на ресурсно-икономични сортове с естествено оцветено влакно с естествена ранна листопадност, голосеменност и др.; – Поддържане на растителни ресурси при памука като ценен изходен генетичен материал; Изследвания върху сухоустойчивостта на памука и подбор на толерантни генотипове; Изследователските приоритети по технология на памука са насочени към създаване на енергоспестяваща технология при значително подобряване на количествените и качествените показатели чрез оптимизиране на основните интензивни фактори – сеитбообращения; системи на обработка на почвата и различни почвообработващи машини; система на торене на памука с макро- и микроторове, листни комплексни и суспензионни торове; поливен режим; химична борба с плевелите и неприятелите по памука и др. В селекцията на твърдата пшеница се работи по: – Създаване и внедряване в производството на нови високо-

продуктивни сортове с генетичен потенциал за добив над 850-900 кг/дкa, с качество на зърното, отговарящо на европейските и световните стандарти, устойчиви на полягане, болести (фузариум, брашнеста мана, ръжди) и стресови фактори, с висока стабилност и екологична пластичност, с вегетационен период равен на меката пшеница; – Изпитване на преки и косвени методи за оценка по сухо- и студоустойчивост и установяване на тяхната ефективност. Основните направления на работа по агротехника на твърдата пшеница са свързани с: разработване и усъвършенстване на звена от технологията за производство на твърда пшеница (балансирано минерално торене, интегрирана борба с плевелите и болестите при твърдата пшеница, използване на физиологично активни вещества и др.), позволяващи изява на потенциалните възможности на сортовете, съобразно специфичните агробиологични изисквания на отделните генотипове и потребностите на земеделието. От 2003 г. в ИПТП започна работа по технология на слънчогледа за условията на Южна България. Разработват се и елементи от агротехниката на царевица и рапица. От 2008г. започна процедура по сертифициране на поле за биологично земеделие. Към настоящия момент се извеждат изследвания с полски култури и се разработват системи за отглеждането им . Селекционните и агротехнически задачи се разработват от 15 научни работници, от които 7 доценти и 8 асистенти, 5 специалисти с висше образование и 20 лаборанти и агротехници. В помощ на научните изследвания са специализираните лаборатории: за окачествяване на памуковото влакно; биохимична и технологична; по биотехнологии при памука и твърдата пшеница; агрохимична . Институтът е акредитиран за обучение за придобиване на

образователна и научна степен “Доктор” по научна специалност “Селекция и семепроизводство на културните растения”. Научната дейност на Института е насочена към участие в национални и международни изследователски проекти и програми, подпомагащи развитието на селекцията и агротехниката на културите. Финансирането на изследванията се осъществява със средства от бюджета на ССА, от проекти към Фонд “Научни изследвания” на МОНМ, към структурните фондове, Програмата за развитие на селските райони и основно от собствени приходи. Тук е мястото да отбележим, че инвенстициите за научни изследвания в България вече са под критичния минимум, който една европейска държава трябва да влага в наука. Институтът поддържа делови и колегиални връзки с институтите в системата на ССА, а така също и с Аграрния университет в Пловдив, Тракийския университет в Стара Загора и др., с които се разработват съвместни проекти. Голяма част от научните работници са членове на работни групи към Регионалната мрежа по памука за Средиземноморието и Близкия изток към ФАО и участват активно в дейността

им. Дългогодшни са контактите с международните организации ICARDA – Сирия и CIMMYT – Мексико, с които се разменя генплазма и полезна научна информация. Успоредно с науката през 1959 г. е изградена и производствено експериментална база, която в настоящия момент стопанисва 3 028 дкa собствена и около 11 000 дкa арендована земя. В базата се произвежда предбазов и базов посевен материал от памук и твърда пшеница. Произвежданата стокова продукция включва памук, твърда и хлебна пшеница, слънчоглед, рапица, люцерна, грах, житно – бобови смески и др. В експерименталната база се поддържа елитно стадо от породата Българско черношарено говедо. Институтът задоволява нуждите на частни стопани и ферми в района и страната с елитен разплоден материал. Днес Институтът по памука и твърдата пшеница посреща 85 годишния си Юбилей затвърдил авторитета си на значим за българското земеделие, институт, който със самочувствие може да гледа към предизвикателствата на утрешния ден. Доц. д-р Нели Вълкова

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Земеделски култури

Кориандър Растението Coriandrum sativum (кориандър) е едно от най-древните едногодишни култури от семейство Сенникоцветни. Кориандърът произхожда от Средиземноморието, но днес се отглежда в цял свят. Неговите ценни качества като билка и подправка са познати от преди повече от 3000 години: кориандърът се споменава в „Papyrus Ebers” от 1550 г.пр.н.е., в санскритските текстове и в Библията: “И (манната) беше като бели семена кориандър” (Екзод 16.31). В гробниците на фараоните са намерили семена кориандър. Хипократ, “бащата на медицината”, също го е използвал като медикамент. Римляните носели със себе си кориандър по време на военните си походи, за да подправят хляба си, и така разпространили подправката в Европа. Името му произлиза от гръцката дума Koriannon (Koris – дървеница, Annos- анасон), което означава подобни на анасон семена, миришещи на дървеница. Кориандърът е една от първите подправки, които се достигнали Америка. Кориандърът се отглежда в Индия, бившият Съветски съюз,централна Европа, Азия, Мароко и Египет. Има производство също и в САЩ, Канада и Австралия. По-големи производители са Русия, Германия, Италия, Испания, Дания, Швеция, Китай, Мексико. Кориандърът е етеричномаслено растение. Листата му са богати на витамин С, каротиноиди и захари, а семената му съдържат кориандрол и пинен – от 1,4 до 2,2%. Той намира приложение в хранително-вкусовата промишленост за ароматизиране на хлебни изделия. Свежите му листа се използват като подправка за салати, маринати, сосове и предястия с месо и други. Основно обаче кориандърът се отглежда заради семената, които намират широко приложение в парфюмерийната, козметичната и фармацевтичната промишленост. Кориандърът отглеждан в Русия и Централна Европа (var. microcarpum) има малки плодове (помалки от 3 мм) и съдържа повече етерично масло в сравнение с ориенталския сорт var. vulgare (поголеми от 3 мм), който се отглежда заради плодове и листа. Ботаническа характеристика Растението е едногодишно, с изправено стъбло, което достига височина 80-100 см. Листата му са светлозелени: долните са цели, с дълги дръжки, а горните са силно насечени на дялове, приседнали. Образува съцветия, състоящи се от 3-5 прости сенници. Плодовете му са кръгли, а семената в тях са плоски от едната страна и имат сладък вкус и силен аромат. Дребнозърнестия кориандър има продължителност на вегетационния период от 80120 дни.Той варира в зависимост от вариетета и 10

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Листа на кориандър – долни и горни

Цветове на кориандър

Кориандър с цветове

Неузрели плодове на кориандър

сорта. Технология на отглеждане Кориандърът е светлолюбива и влаголюбива култура. По отношение на температурните си изисквания кориандърът би могъл да се сравни с пшеницата. Взискателен е към почвената и въздушна влажност. Най-много се нуждае от влага през периода на образуване на стъблата и съцветията. Засушаването през този период пречи на разклоняването и намалява добива на семена. В същото време обилната въздушна влажност при сравнително висока температура по време на цъфтеж и образуване на плодовете създава благоприятни условия за нападение на кориандъра от редица бактерийни и гъбни болести. Тази култура се развива най-добре на почви с неутрална, слабо кисела или слабо алкална реакция. Изискава дълбоки, пропускливи, рохкави почви от различен тип, но богати на хумус. Изисква средно плодородни почви. Вирее добре и на варовити и глинести почви, богати на хранителни вещества и чисти от плевели. Най-добри предшественици на кориандъра са зимните житни култури. Подходящи предшественици са и зърнено-бобовите, зеленчуците, а също силажната царевица, слънчоглед и други окопни, които се прибират рано. Подготовката на почвата за сеитба влкючва дълбока оран през август – октомври на 20-25 см дълбочина. Наторява се с 40-60 кг/дка суперфосфат. Чрез 1-2 култивирания на 16-18 см дълбочина почвата се поддържа чиста от плевели. При есенно

ËПлодове ÔÓ‚Â˜Â.от ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎкориандър: отляво едрозърнест Индийски „Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3тип, 200 Í„/‰Í‡, – Óотдясно дребнозърнест Европейски тип Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, ﬂÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ засяване, след първите есенни валежи, почвата се 2култивира 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡. и се бранува за разбиване на буците и ¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ÌÂ Â изравняване наˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ повърхността. При пролетна сеитÌ‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌË ба, при първа възможност да се влезе в полето, се ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰култивира за разбиване на почвената кора и за униÌ‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡ есента. щожаване на плевелите, поникнали през За сеитба ÔÂËÓ‰ се използват семена ÒÎÂ‰с чистота 98%, ‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú влажност не повече 13% и кълняемост ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁотÔ˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌË над 75%. Кълняемостта на семената се запазва 3-4 години. ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ У нас може да се практикува Ì‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓесенно ÔÓ‚Ë- и пролетно засяване. ¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂПри пролетната сеитба семената се засяват от ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓянуари до март, при първа възможност за работа ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 на полето, аÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, при есеннаÁ‡сеитба – от септември до 964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Óноември.При есенната сеитба има риск от измръз‰Ó‚Ë ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡ване, Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ а закъсняването при пролетната до април-май Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚнамаляване 18 490 ‰Í‡ на (1998) води до значително добивите. За ‰Ó 12 400 ‰Í‡ обработка (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ45 см межмеханизирана са необходими дуредови разстояния. Препоръчителна дълбочина е „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡3-4 см. Желателно е след сеитбата да ÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003се„. извърши - 25 367 валиране. Сеитбената норма еÌ‡в зависимост от раз‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË стоянието на засяване и се движи от 2-4 кг/дка. Ò ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ При кориандъра, засяван през есента, срока на 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ сеитба трябва да бъде съобразен с изискването, 19 657 ‰Í‡ (Ò 22трябва % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ „.), че растенията да влязат в зиматаÒ 2003 с добре ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ развита розетка, което ще им осигури по-добро ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

964 Ú. œË˜ËÌËÚÂ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂ Ë ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰ËÌËˆ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍпрезимуване. ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË ÌÂ При сеитба през пролетта от голямо значение Â ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Áе навременното внасяне на азотния тор, което се „ÎÂÊ‰‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú извършва при формирана розетка. В същото времеÂ Ú‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ëсе внасят и хербицидите за борба с плевелите. ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ По нататъшните грижи са свързани с борбата ÔÂÁс внасянето 1998 „. ‰Óна732 Í„/‰Í‡ с болести и неприятели, растежни ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂ регулатори и прибирането. За борба с плевелите при кориандъра се изÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó ползват както препарати сеитба преди поникÚÂÁËслед ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. ване така и листни хербициди. образувал ¬˙ÔÓÒ˙Ú Веднъж Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡ няколко същински листа, кориандъра може се ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ да ÛÒÔÂпръска с подходящи хербициди в зависимост от ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚвида и степента на заплевеляването, фазата на Ó‰ÛÍˆËˇ плевелитеÌ‡иÔ‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË културата. ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Á‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. ÂПри кориандъраÒ‡най – голямо œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ влияние върху

добива и качеството на продукцията има кориандровият семеяд, чиято ларва изяжда вътрешността на семето и поврежда кълняемостта му. Срещат се и други неприятели, като листни въшки, които са основен преносител на вирусни заболявания по тази култура. Кориандърът се напада от редица заболявания, сред които най-голямо значение имат бактерийните напетнявания по листата, бактерийния пригор по плодовете и някои гъбни болести, водещи до увяхване, напетнявания или загиване на цели растения. Основният начин за прибирането на кориандъра е пряката жътва в пълна зрялост на плодовете. Узрелите плодове добиват сламеножълт до бледокафяв цвят. Влагата не бива да е по висока от 12%. Следващите манипулации са свързани със съхранениетоÌÂнаÒ˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú продукцията. на ÁÛÎÚ‡ÚË Ì‡Количествата, ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂобект ‚˙ÁÏÓÊпродажба, се съхраняват в полиетиленови чували ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓили от зебло, или в насипно състояние в защитени ˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓот влага помещения, но за кратко.

‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË.

Õ.Ò.Светлана ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ Ас. Дачева »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ Институт по земеделие –- Карнобат ŒÚ‰ÂÎ ìﬂ„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ ; ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

áð. 2, 2010 ã.,

ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

ПРЕПАРАТИ С РАЗЛИЧНО БИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ ПРИ ПРОЛЕТЕН ФИЙ

Една от най-перспективните фуражно-бобови култури за почвено-климатичните условия на нашата страна е пролетния фий (Ангелова и Гутева, 1995; Павлов, 1996). През последните години поради добрите стопански качества, неголямата му взискателност към климат и почва и сравнително лесно изпълнимата технология на отглеждане, фият отново се търси. Наблюдава се тенденция за връщането му в производството върху площи, неподходящи за други култури, най-вече планинските и полупланинските райони, където намира място като ценна бобова фуражна култура за задоволяване на нуждата от сухо сено и зърно (Желязкова, 2007). Разширяването на производството на фий е възможно чрез повишаването на икономическата и биологична ефективност на културата при използване на препарати с различно биологично действие. В статията e представен сравнителен икономически анализ от въздействието на препарати с различно биологично действие, използвани самостоятелно и в комбинация, при производство на пролетен фий за сено и зърно. Опитите са изведени през периода 2007-2009 г. в ИФКПлевен върху почвен тип слабо излужен чернозем и естествен фон на обезпеченост на почвата с основни хранителни елементи. За сеитба е използван пролетен фий сорт Образец 666, засят при норма 220 к.с./м2. Препаратите Атоник (растежен стимулатор), Мастербленд (комбиниран листен тор) и Конфидор 70 ВГ (инсектицид, 700 г/кг имидаклоприд) са внесени през вегетационния период самостоятелно и комбинирано. 12

бр. 1, 2011 г., сп.

Атоник (доза 0.06 л/дка) – съдържа 0.2% натриев-ортонитро-фенолат, 0.3% натриевпаранитро-фенолат, 0.1% натриев-5-нитрогвайкол. Използва се основно за стимулиране на растежа и повишаване количеството и качеството на получената продукция. Препоръчва се смесването му с различни видове листни торове и пестициди, при което ефектът от използването им се повишава. Мастербленд (доза 160 г/ дка) – съдържа 20% азот (6.22% нитратен + 3.88% амонячен + 9.90% уреен), 20% разтворим фосфор (Р2О5), 20% разтворим калий (К2О) и микроелементи (B, Cu, Fe, Mn, Mo, Zn, Mg). Конфидор 70 ВГ (доза 15 г/дка) – отнася се към групата на хлорникотиниловите инсектициди и е активен при голям брой смучещи и жилещи насекоми. При листни внасяния ускорява развитието на растенията, увеличава надземната и кореновата биомаса (Thielert, 2006). Проучени са следните варианти: контрола (третирана с дестилирана вода); Атоник; Мастербленд; Атоник+Мастербленд; Конфидор 70 ВГ; Конфидор 70 ВГ+Атоник; Конфидор 70 ВГ+Атоник+Мастербленд; Конфидор 70 ВГ+Мастербленд. Третирането на растенията е извършвано еднократно – в бутонизация и в цъфтеж , и двукратно – в бутонизация и цъфтеж.

„Земеделие плюс”

Eфективността от приложението на препаратите при пролетния фий е установена чрез изготвяне на технологични проекти на база реализиран добив средно за периода на проучване. Механизираните мероприятия са пресметнати по норми, прилагани в системата на ССА, а преките материални разходи са остойностени по действащи пазарни цени към септември 2009 г. Продукцията от проучените варианти е остойностена по цени от 1.50 и 0.25 лв/кг съответно за зърното и сеното като към общата продукция е включена субсидията от ЕС за обработваем физически декар средно за периода. Икономическата оценка на изпитваните фактори е изготвена на база ползване на земя по 15 лв/дка рента, която е характерна за региона и собствени оборотни средства. Цените на проучваните препарати са както следва: Атоник – 2.25 лв/дка, Мастербленд – 1.60 лв/дка, Конфидор 70 ВГ – 7.13 лв/дка. Проследени са следните показатели: производствени разходи, обща продукция, чист доход, себестойност и рентабилност. Икономическите резултати от приложението на препаратите с различно биологично действие при пролетния фий, отглеждан за сено, са представени в таблица 1. Стойностите на получената обща продукция при всички варианти на третиране превишават тези на нетретирания контролен вариант с 7.9 до 32.4%, което потвърждава необходимостта от извършване на това технологично мероприятие. При комбинирано прилагане на инсектицидния препарат Конфидор с растежния стимулатор Атоник двукратно във фази бутонизация и цъфтеж реализираната обща продукция

Таблица 1. Икономическа ефективност на препарати с различно биологично действие при пролетен фий за производство на сено (средно за периода 2007 – 2009 г.) Варианти

фаза на приложение б

обща продукция лв/дка 67.63

контрола

б+ц

71.65

Атоник

производ- себестойствени ност разходи лв/кг лв/дка 65.05 0.24 65.13

0.23

2.57

норма на рентабилност % 4.0

6.52

10.0

чист доход лв/дка

65.52

65.01

0.25

0.50

0.8

72.99

70.81

0.24

2.18

3.1

б+ц

80.43

74.51

0.23

5.92

7.9

69.52

69.69

0.25

-0.17

-0.2

81.09

70.32

0.22

10.77

15.3

б+ц

90.10

75.50

0.21

14.60

19.3

75.09

70.20

0.23

4.89

7.0

81.85

75.87

0.23

5.99

7.9

б+ц

91.67

86.59

0.24

5.07

5.9

77.91

75.79

0.24

2.12

2.8

Атоник + Мастербленд

82.45

72.60

0.22

9.85

13.6

б+ц

91.45

80.03

0.22

11.42

14.3

75.73

72.46

0.24

3.27

4.5

Конфидор + Атоник

86.29

78.21

0.23

8.08

10.3

б+ц

94.86

91.16

0.24

3.70

4.1

79.41

78.07

0.25

1.34

1.7

Конфидор + Мастербленд

85.04

77.53

0.23

7.51

9.7

б+ц

93.94

89.84

0.24

4.10

4.6

78.50

77.40

0.25

1.10

1.4

Конфидор + Атоник + Мастербленд

84.02

79.76

0.24

4.26

5.3

б+ц

91.56

94.29

0.26

-2.73

-2.9

78.61

79.65

0.25

-1.05

-1.3

Мастербленд

Конфидор

Легенда: б – бутонизация, ц – цъфтеж, б+ц – бутонизация и цъфтеж

превишава с 32.4% тази при контролния вариант, което е резултат както на действието на биостимулатора, така и на по-големия обем опазена продукция от смучещи неприятели от разред Homoptera (листни въшки и цикади) и Thysanoptera (трипси). Добри резултати са отчетени и при вариантите, в които участва Конфидор, както и при съвместното използване на Мастербленд с Атоник при двукратно третиране (превишение с 27.6 до 31.1%). Увеличението в общата сума на производствените разходи при третираните варианти спрямо контролaта е в размер от 7.2 до 44.8%, като с най-ниски разходи се отличават вари-

антите с Атоник и с Мастербленд при внасяне в цъфтеж. Комбинираното третиране на растенията с Конфидор, Атоник и Мастербленд; Конфидор с Атоник, както и Конфидор с Мастербленд във фази бутонизация и цъфтеж е свързано с най-високи производствени разходи от 94.29, 91.16 и 89.84 лв/дка съответно. Генерираният чист доход достига 14.60 лв/дка при внасянето на Мастербленд двукратно в бутонизация и цъфтеж спрямо стойността на показателя при контролата, а снижението в себестойността е в размер на 8.7%. Задоволителни резултати са отчетени и при третиране с комбинацията Атоник и Мастербленд в двете фази,

както и само с Мастербленд в бутонизация, при които формираният чист доход е съответно 11.42 и 10.77 лв/дка, а себестойността на единица продукция е намалена с 4.4 и 8.3%. Възвръщаемостта на допълнителните вложения, изчислена като съотношение между допълнително реализирания чист доход от единица площ и разходите (материални и трудови) за внасяне на препаратите определя икономичеката ефективност от приложението на разглежданото технологично мероприятие. Високи стойности на икономическия показател норма на рентабилност се реализират при самостоятелно третиране в бутонизация и цъфтеж и само в бутонизация с Мастербленд, съответно 19.3 и 15.3%, а при комбинациите – с Атоник и Мастербленд двукратно и еднократно в бутонизация (14.3 и 13.6%). Рентабилно е и внасянето на Конфидор с Атоник и Конфидор с Мастербленд в бутонизация, особено при нападение от листни въшки и трипси (10.3 и 9.7%). Нерентабилно и със стойности под тези на контролния вариант е внасянето на Атоник и комбинацията Конфидор с Атоник и Мастербленд във фаза цъфтеж и в бутонизация и цъфтеж. Производствените разходи при отглеждането на пролетния фий за зърно са в интервала от 91.90 до 116.19 лв/дка (таблица 2). Най-големи са те при комбинираното въздействие на Конфидор с Атоник и Мастербленд във фенофази бутонизация и цъфтеж, които превишават тези на контролния вариант с 26.2%. Високи по стойност са и производствените разходи при двукратното комбинирано третиране с Конфидор и Атоник и с Конфидор и Мастербленд, като при тези варианти се формира най-висока обща продукция – съответно 266.81 и 263.22 лв/дка. Един от основните показатели, определящи икономическата

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

ефективност на производство е чистият доход. Еднократното внасяне на препаратите с различно биологично действие в бутонизация и в цъфтеж осигурява по-висок размер на чистия доход съответно с 30.7 и 28.8% спрямо контролите. Прави впечатление, че двукратното внасяне на всички проучвани препарати води до по-висока печалба в сравнение с еднократното им внасяне във фенофаза бутонизация и в цъфтеж. Най-висока печалба се реализира при използването на Мастербленд самостоятелно и в комбинация с Атоник във фенофази бутонизация и цъфтеж – съответно 157.81 и 155.61 лв/дка. Друг важен показател, формиращ икономическата ефективност е себестойността – основа за определяне на цената. Двукратното третиране с комбинирания листен тор Мастербленд е с най-ниска себестойност –0.62 лв/кг (с 13.4% по-малка от тази на контролата). Установената по-висока себестойност при вариантите с участие на Конфидор се дължи на по-високата търговска цена на инсектицида, която чувствително увеличава производствените разходи. Ефективността и рентабилността са основните измерители на икономическата резултатност в земеделието (Михайлов, 1999). Най-рентабилно при производството на зърно е двукратното внасяне на Мастербленд и на комбинацията Мастербленд с Атоник, при които превишението спрямо контролния вариант е с 24.0 и 16.7%. Интерес представлява самостоятелното и комбинирано прилагане на Конфидор в бутонизация, чиито стойности на рентабилност надвишават съответните при внасянето на препарата в цъфтеж и последователно в бутонизация и цъфтеж. Икономическият ефект по отношение на приложението на препаратите с различно биологично действие (средно за фазите на третиране) показва, че най-ефективно при самосто14

бр. 1, 2011 г., сп.

Таблица 2. Икономическа ефективност на препарати с различно биологично действие при пролетен фий за производство на зърно (средно за периода 2007 – 2009 г.) Варианти

контрола

Атоник

Мастербленд

Конфидор

Атоник + Мастербленд Конфидор + Атоник Конфидор + Мастербленд Конфидор + Атоник + Мастербленд

производствени разходи лв/дка 91.95

себестойност лв/кг

чист доход лв/дка

норма на рентабилност %

обща продукция лв/дка 206.98

0.74

115.03

125.1

б+ц

212.82

92.06

0.71

120.76

131.2

204.18

91.90

0.75

112.28

122.2

215.95

94.38

0.72

121.57

128.8

б+ц

229.41

98.10

0.70

131.31

133.9

210.62

94.28

0.74

116.34

123.4

233.93

94.09

0.66

139.84

148.6

б+ц

254.82

97.01

0.62

157.81

162.7

226.87

93.95

0.68

132.92

141.5

239.22

96.45

0.66

142.77

148.0

б+ц

257.52

101.91

0.64

155.61

152.7

230.49

96.51

0.69

133.98

138.8

фаза на приложение

242.57

99.79

0.67

142.78

143.1

б+ц

257.00

108.11

0.68

148.89

137.7

235.47

99.66

0.69

135.81

136.3

250.23

102.20

0.66

148.03

144.8

б+ц

266.81

111.91

0.68

154.90

138.4

238.77

102.07

0.70

136.70

133.9

245.64

101.45

0.67

144.19

142.1

б+ц

263.22

111.34

0.68

151.89

136.4

237.50

101.29

0.70

136.21

134.5

244.65

103.68

0.69

140.97

136.0

б+ц

260.77

116.19

0.72

144.58

124.4

233.30

103.45

0.73

129.85

125.5

Легенда: б – бутонизация, ц – цъфтеж, б+ц – бутонизация и цъфтеж

ятелната употреба на препаратите е използването на Мастербленд с норма на рентабилност 13.9 и 151.0% (съответно при производство на сено и зърно), а при комбинираната употреба – Атоник с Мастербленд с норма на рентабилност 10.8 и 146.7%. Най-ниска е рентабилността при контролата и внасянето на тройната комбинацията. Изводи Икономическите резултати от приложението на препаратите с различно биологично действие Атоник, Матербленд и Конфидор при пролетния фий показват като най-целесъобразно при самостоятелно третиране внасянето на Мастербленд в бутонизация

„Земеделие плюс”

и цъфтеж, при което се достига норма на рентабилност от 19.3 и 162.7% съответно при производство на сено и зърно. При комбинирано използване на препаратите най-рентабилно е внасянето на Атоник с Мастербленд (при производство на сено) и Конфидор с Атоник (при производство на зърно), характеризиращи се с норма на рентабилност от 14.3 и 144.8%. Гл.ас. д-р И. Николова, гл.ас. д-р Н. Георгиева, Институт по фуражните култури – Плевен доц. д-р В. Събев, Опитна станция по соята – Павликени

(продължава от брой 10, 2010 г.)

3. Зеленчукопроизводство Пресните и преработените зеленчуци са важна съставка в храната на съвременния човек. Консумацията на пресните зеленчуци се увеличи в света и в България през последните години. Световната здравна организация препоръчва консумацията на 400г плодове и зеленчуци ежедневно. В България производството на зеленчуци през последните години достигна около 250 кг на човек от населението. Зеленчукопроизводството се отличава от останалите селскстопански отрасли с редица характерни особености, които произлизат от специфичните изисквания на голямото разнообразие от зеленчукови видове и сортове към факторите на растеж и развитие. Тези изисквания са намерили отражение върху агротехниката и организацията на производствения процес при отглеждане на зеленчуковите култури. Тези практики се изменят непрекъснато. Въвеждат се и алтернативни практики с ограничено използване на пестициди в съотвествие с желанията на потребителите. Минимизират се почвените обработки за намаляване опасността от ерозия и се редуцира използването на хербициди. Широко се прилагат биоразграждащи се полимерни почвени покрития, които стимулират ранното развитие на зеленчуковите растения, провеждането на ефикасна борба с плевелната растителност, енерго- и водоспестяване чрез намаляване на поливането и торенето. С присъединяването на България към ЕС зеленчукопроизводството в страната ще изпитва все по-силно въздействие на общия европейски пазар. Това налага да се проследят ключовите фактори, които ще оказват най-силно влияние върху перспективите за развитие на сектора в рамките на общността – производство, външна търговия и потребление.

Сектор „Плодове и зеленчуци” заема важно място в общото аграрно производство на ЕС със среден относителен дял от 16,9 %. С най-голямо значение на сектора – над 25 % – са Италия, Гърция и Испания, а България заема междинно положение, съответно с близо 20 % . По осреднени данни за периода 2003-2005 г. в страните от ЕС се произвеждат 72,2 млн. тона зеленчуци, което формира 8,3 % от общото световно производство�. В ЕС най-големите производители на зеленчуци са Италия, Испания, Франция и Полша. Ние се нареждаме на 13-то място по обем на продукцията от пресни зеленчуци. България е страна с големи възможности и с традиции в зеленчукопроизводството, благоприятни са почвените и климатични условия, разполага с градинари и специалисти, натрупали опит в продължение на повече от 150 години. За периода 1998-2007 г. се очертава трайна тенденция на намаляване на площите в сектора, което предопределя към настоящия етап ниският му относителен дял от общата използвана площ (ИЗП) в страната – около 2 %, при относителен дял на площите със зеленчуци за 1998 г. – близо 10%. Намалението на ИЗП се дължи главно на намаляване на семейните градини – над 3 пъти, съкращаване на тези с пресни зеленчуци – около 2 пъти, силно редуциране на площите с бобови култури. Производството на пресни зеленчуци и картофи има най-голямо икономическо значение за сектора. Структурата на пресните зеленчуци се формира предимно от домати, пипер и краставици. Напоследък се отглеждат и редица други видове, като патладжан, зеле, фасул, зелен грах, броколи, захарна царевица и др. Данните показват, че площите на структу-

Фиг. 1. Относителен дял на плодовете и зеленчуците на страните от ЕС ( с над 10 %) към общото селскостопанско производство ( средно за 2003–2005)

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Зеленчуци

Българското земеделие през 21 век

Фиг. 2. Основни производители на зеленчуци (осреднени данни за 2000-2005)

роопределящите култури намаляват, като найчувствително е то при доматите и краставиците. За потенциалните възможности на страната средните добиви при всички зеленчукови култури са относително ниски, но в известна степен са балансирани в резултат на умерени вложения, за да се задържи себестойността на равнище по-ниско от цените на реализация. Средните добиви при основните зеленчукови култури се движат в доста широк диапазон. При ниското равнище на агротехника производството е силно зависимо от климатичните условия. Това показва, че рискът при отглеждане на зеленчуци е по-голям, отколкото при полските култури, затова производството трябва да се защитава максимално. Общото производство се характеризира със сериозни колебания, породени от големите колебания в равнището на произведената продукция от полското зеленчукопроизводство. След 2000 г. оранжерийното производство се увеличава, но делът му е минимален и не може да окаже съществено влияние върху равнището на общата произведена продукция. Оранжерийната продукция нараства от 28 хил. т на 90 хил. т за 2006 г. и 2007 г., което представлява 7 % от общото производство. Увеличават се и площите за хидропонното отглеждане. Зеленчукопроизводството е концентрирано в Южен централен район, където са съсредоточени 44 % от зеленчуците и 50 % от картофите. В останалите райони разпределението на зеленчуците е следното: в Североизточен район – 21 %, Югоизточен район – 13,4 %, Северен централен – 11,6 %, Югозападен район – 6,5 % и Северозападен – 4,1 %. Районирането на производството е една от положителните страни на сектора. Концентрацията на суровинната база определя местонахождението на преработвателните предприятия. Запазва се висок процентът на загубите на зеленчукова продукция- около 7 %, свързан с нетрайността на продуктите. Тази особеност изисква заготовка на голяма част от зеленчуците да се извършва веднага след прибиране, преди да бъдат транспортирани към източниците на потребление. 16

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Положителна тенденция е намаляването на дела на произведената продукция от основните зеленчуци за лична консумация, като единствено при картофите се запазва по-висок относителен дял – съответно 40 % за 2006 г. и 15 % за 2007 г. По-голяма част от произведената продукция се реализира на вътрешния пазар. За търговската мрежа се разпределят 60-70 % от произведените домати, 50-70 % от сладкия пипер, над 80 % от главестото зеле, около 70-80 % от краставиците и т.н. Каналите за пазарна реализация на продукцията, подредени по тяхното значение са: директна продажба на специализирани борси и тържища, продажба на търговци на едро, продаване на търговци на дребно. Увеличава се делът на зеленчуковата продукция, която се предава директно на преработвателните предприятия Най-голям дял заемат доматите, пиперът, корнишоните, картофите, патладжанът и др., което показва, че се разнообразява асортиментът на суровинната база. Сериозна слабост е, че производителите се насочват към дадено производство без предварително проведени маркетингови проучвания и без предварително сключени договори за реализация на продукцията. Земеделските стопани търсят реализация на вече произведената продукция подложени на силната конкуренция на пазара. На това се дължат значителните колебания в относителните дялове по каналите на реализация на отделните продукти по години. Проблеми на зеленчукопроизводителните стопанства: - дребно и разпокъсано производство с ниска степен на специализация; - запазване голямото значение на семейните градини, натуралните и полупазарните стопанства; - чувствителен спад на зеленчуковата продукция; - ниско качество и добиви на произведените зеленчуци, поради неспазването на агротехническите изисквания от земеделските производители; - завишени изисквания за качество и хигиенни условия, предявени от страните – вносители; - загуба на традиционните външни пазари, поради променен външнотърговски режим и неравностойна конкурентоспособност на българските стоки на международния пазар; - повишени цени на българските зеленчуци, което прави консервите непродаваеми на нашия пазар за масова употреба; - ограничена асортиментна номенклатура на предприятията, поради намалената покупателна способност на населението

и самозадоволяване с домашно производство. - липса на квалифицирана работна ръка и средни специалисти в оранжерийното производство. Състояние на производството и преработката на зеленчукова продукция: ● Увеличава се количеството на изкупени зеленчуци, директно от производителите, което показва, че двете страни търсят взаимноизгодно партньорство без посредници. Преобладаващата част от суровината – 60-70 % се доставя направо от производителите. За това спомага и съсредоточаването на преработвателните предприятия в зеленчукопроизводителните райони – Пловдив, Пазарджик, В. Търново и Плевен и формират 64% от преработената зеленчукова продукция в страната. ● Подобрява се експортната ориентираност на преработените зеленчуци. Докато през 2002 г. те се реализират предимно на вътрешния пазар – 65% и износът представлява 18%, то през 2006 г. е изнесена 1/3 от готовата продукция. ● За 2007 г., предприятията имат капацитет за преработка на значително по-голямо количество суровина (с 1/3 по-голямо от предходната година). Това стимулира насочването на земеделските производители към увеличаване на площите със зеленчуци за преработка, това им гарантира реализация на продукцията. ● Отглеждането на зеленчуци от самите преработвателни предприятия показва, че те изпитват недостиг от суровини. Преработвателите са осъзнали необходимостта и са мотивирани да инвестират в зеленчукови насаждения. Предприятията могат да приемат ролята на интегратор за стопанствата, които им доставят суровина и да търсят заедно решение на проблемите, свързани с подобряване на конкурентоспособността на произведената продукция. ● Разнообразява се асортиментът на готовата продукция. За да отговори на потребителското търсене, освен консерви и туршии се предлагат прясно пакетирани, замразени и сушени зеленчуци, концентрати и сокове и др. От изложеното до тук за състоянието на зеленчукопроизводството в края на 20-ти и началото на 21-ви век могат да се направят

следните изводи: ● Едрото, специализирано зеленчукопроизводство се превръща в многоасортиментно, нископроизводително, дребно и несигурно производство. Производителите нямат икономически Úˇ Á‡ÂÏ‡ 18,4% ÓÚ Ó·˘ËÚÂпроизводството; интерес да развиват ÔÎÓ˘Ë Ì‡ ‰‚ÂÚÂ ÍÛÎÚÛË ● ‚ ≈‚Липса на целенасочеÓÔ‡. œÓ‰ÛÍˆËˇÚ‡, ÔÓËÁ‚Âна политика и мерки за пре‰ÂÌ‡ ÓÚ »ÒÔ‡ÌËˇ Â 458 401 Ú одоляване на проблемите, ÒÂ‰ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡, Í‡ÚÓ ‚ произтичащи от маломерÔÓˆÂÌÚÌÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ ÚÓ‚‡ Â ната собственост и ниската ÓÍÓÎÓ 19,9 % ÓÚ Â‚ÓÔÂÈÒÍ‡на Ú‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ (ÙË„.2).конкурентоспособност —ÎÂ‰‚‡Ú »Ú‡ÎËˇ Ë ‘‡ÌˆËˇ, ÍÓËÚÓ ËÏ‡Ú производството. Ролята на ‘Ë„. 2. œÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ ‚ ≈‚ ÒıÓ‰ÌË ÒÚÓÈÌÓÒÚË ÔÓдържавната ÓÚÌÓ¯Âполитика е да ÌËÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ Ë ‰Ó·Ë‚ËÚÂ Ò се намерят най-адекватните 3033 Ú, ‰˙ÎÊ‡˘Ó ÎÂÍ ÔÂ‚ÂÒ Ì‡ »Ú‡ÎËˇ, ÍÓˇÚÓ Á‡ÂÏ‡ механизми подпомагане на производÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÍÓÎÓ 19,1% ÓÚ за ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ ството вÔÓ‰ÛÍˆËˇ сектора; ÒÂ‰Ã‡Í‡ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ● Висока социална и икономическа ÌËˇ ‰ ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡ Ë 15% ÓÚ ÌÂ‚ÁË ÔÎÓ˘ËÚÂ. цена, за да се приспособим към новата Ú‡ Ì‡ ‡ÚÓ Â‚ÓÔÂÈÒÍ‡среда; ÒÚ‡Ì‡ конкурентна ÌÓÒË ¡˙Î„‡Ëˇ●ËÁÓÒÚ‡‚‡ ÓÚ ÚÂÌ‰ÂÌЗеленчукопроизводството се включи ÔÓË ˆËËÚÂ ‚ ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ в общото икономическо пространство на Í˙Ï ÌÂ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ. œÓËÁЕС неподготвено. Силният конкурентен на ‡ÚÓ ‚Ó‰ÒÚ‚ÂÌËÚÂ ÔÎÓ˘Ë Ò Í‡ÙËÓÎ тиск крие сериозна опасност за развитието ˜ËÚÂÎÌÓ ˆ Ò‡ Ò˙ÒÂ‰ÓÚÓ˜ÂÌË ÓÒÌÓ‚ÌÓ ÓÍÓÎÓ ÒÓ‚Ë Í‡˜ÂÒÚ‚‡ „ÓÎÂÏËÚÂ ÍÓÌÒÛÏ‡ÚË‚ÌË ˆÂÌÚÓ‚Â, ‡ ·Óна сектора; ÍÓÎË ÒÂ ÒÂ˘‡ ‰ÓÒÚ‡ ÔÓ-ˇ‰ÍÓ. “‡‰ËˆËËÚÂ Ì‡ ·˙Î„‡- Ë ·Î‡„ÓÔËˇÚÌËÚÂ ÔÓ˜‚ÂÌÓТенденции: ËÌ‡ ÔÓ ● ÓÚÌÓ¯ÂÌËÂ Ì‡ ı‡ÌÂÌÂÚÓ Ò‡ ÚÛ‰ÌÓ ÔÓÏÂ- ÚˇıÌÓÚÓ ÓÚ„ÎÂÊ‰‡ÌÂ ‚ ÒÚ‡Ì увеличаване на добивите; ● намаляване на производствените разходи; ● подобряване на качеството; ● задоволяване на потребителското търсене; ● висока възвращаемост на инвестициите.

Ìˇ˘Ë ÒÂ, ÍÓÂÚÓ Â ÓÒÌÓ‚Ì‡Ú‡ ÔË˜ËÌ‡ ·ÓÍÓÎË ‰‡ ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡Ù ÌÓ ÔÓ‚Ë¯ÂÌËÂ ‚ÒÎÂ‰ÒÚ‚ËÂ ÔËÒ˙ÒÚ‚‡ ÔÂ‰ËÏÌÓ ‚ ÏÂÌ˛ÚÓ Ì‡ ÂÌÓÏË‡ÌËÚÂ Â-брой) (продължава в следващия ¬Ó‰Â˘‡ ÓÎˇ ËÏ‡ ËÚ‡È, ÒÚÓ‡ÌÚË. ¿Ì‡ÎËÁ˙Ú Ì‡ ‰‡ÌÌËÚÂ ÓÚ Ú‡·Î. 1 ÔÓÍ‡Á‚‡, ˜Â ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ Û‚ÂÎË˜‡‚‡ÌÂ ‚ Á‡ÂÚËÚÂ ÔÎÓ˘Ë Ë ÍÓ- ÓÚ Ú‡ÁË ÔÓ‰ÛÍˆËˇ. К. Попов, М. Николова,Õ‡È-„ÓÎÂÏËˇÚ ÔÓËÁ‚Ó‰Ë ÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Шабан, Í‡ÙËÓÎ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ ËÏ‡Ж. ÔÂÁЖивков, 2004 „. —ÎÂ‰Н. ÚÓÁË ÔÂ- ÓÎ ‚ ≈‚ÓÔ‡ Â »ÒÔ‡ÌËˇ Ò 45 М.ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Апостолова, ËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡ ÚÂÌ‰ÂÌˆËˇ Í˙Ï Ì‡- ÒÎÂ‰‚‡Ì‡ ÓÚ »Ú‡ÎËˇ Ë ‘‡Ì С. Калчева, С. Димитров Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓÍ‡Á‡ÚÂÎËÚÂ, Ò ËÁÍÎ˛˜ÂÌËÂ Ì‡ 2006 ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ „., ÍÓ„‡ÚÓ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌ‡ ЛТУ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ Â Â 2 305 107 Ú ÒÂ‰ÌÓ Á‡ ÔÂ – София —ËÚÛ‡ ·Î‡„ÓÔ ¿·ÓÌ‡ÏÂÌÚÌ‡ Í‡ÏÔ‡ÌËˇ ÒÚ‚ÓÚÓ Ì Ì‡ ÒÔ. ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ ÔÎ˛Òî Á‡ 2010 11 „. ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ë Ë Ó„ ÌÂ Ì‡ · Ï‡ÚË˜ÌË ˇÚÌË Ë Ô „Добипрес” ÏÛ ÔÓË Българска Асоциация ÁÌ‡˜ËÚÂÎ на Разпространителите по Абонамент ‚‡ÌÂ Ì‡ ‡ÁÌÓÓ· ÎÂÌ˜ÛÍÓ Õ.Ò. »ÌÒÚ

БА РА

GSM: 0882 966 460, 0888 336 519

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

ñï. „Çåìåäåëèå ïë

Отзив

За книгата „Проф. Генчо Генчев и неговото време” с автор доц. д-р Маргита Спирова Всеки, който не познава „Проф. Генчев и неговото време”, би си задал въпроса – „Кой е той и какво определя необходимостта от написването на тази книга?” С нея авторката доц. д-р Маргита Спирова ни прави съпричастни към събитията от далечната 1949 г. , когато по примера на „ Научната сесия на Всесъюзната академия на селскостопанските науки на името на Ленин (ВАСХНИЛ), проведена през месец август 1948г. в СССР, у нас от 4 до 8 април 1949 г. се състоя Биологична конференция , на която генетичните закони, по които се формира генетичната конституция на отделните индивиди или генетичните структури на различните популации бяха обявени за „буржоазни, реакционни и ненаучни” и подменени с „великото Мичуриново учение”. За правилното решаване на тази „сериозна и тежка задача”, конференцията препоръча да се проведе „ решителна, безпощадна борба срещу вайсманизма-морганизма” и да „усвоим научно- организационния опит, метод и методика на съветските мичуринци” (извадки от встъпителния доклад на акад. Тодор Павлов – председател на БАН.) В резултат от дискусията проведена на тази конференция, „се очертават две противоположни направления в биологичната наука; Вайсман- Мендел-Моргановото, като реакционно и упадъчно движение, упорито поддържано от реакционните учени от капиталистическите страни и Мичурин-Лисенковото учение- като прогресивно, диалектико- материалистическо и творческо учение, създадено във Великата страна на социализма” (из доклада на проф. Хр. Даскалов). Като „най-изтъкнати представители” на първото направление у нас на конференцията са посочени акад. Д. Костов, проф. М. Христов, и проф. Г. Генчев. Разбира се от критиката не са пощадени и останалите наши учени , работещи в различни научни направления на биологията и аграрното стопанство , като прф. М. Попов, проф. К. Павлов, проф.Вл. Марков, проф.Б. Стефанов, проф.Г. Хлебаров, н.с. Г. Папазова, доц. Райна Георгиева, д-р Е. Димитрова и много други, които са принудени публично да се отрекат от своите погрешни увлечения по Вайсман- Мендел-Моргановата генетика. От самокритиката не избягва дори и проф. Хр. Даскалов, изнесъл основния доклад на конференцията. В книгата „Проф Генчо Генчев и неговото време“, доц д-р М. Спирова правилно отбелязва, че биологичната конференция проведена през 1949 г.е „само началото“ на един продължителен процес предизвикан от намесата на чужди интереси. „Истинският погром на биологията“ и преди всичко на генетичната наука у нас се осъществява чрез промяна на образователните програми на средните и висшите учебни заведения. В продължение на 16 години, чрез „ Великото

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Мичуриново учение“, в тях се формираше „научната“ подготовка на бъдещите научни работници и преподаватели по биолгия, аграрни науки и генетика. Именно създадения през този период научен вакуум в познанията на нашите научни работници и преподаватели е основната причина за прекъсване на развитието на генетичната наука и практика у нас чак до 90-те години на XX в. , особено силно изразено в подготовката на студентите от аграрните университети, където абсурдните „теории“ на Лисенко, бяха напълно приети. Като пример за пагубното им последействие, за развитието на генетичната наука у нас, могат да послужат „учебниците по селекция и семепроизводство на растенията“ издадени от проф. д.б.н. Я. Енчев и доц. д-р И. Чиликов, през 1990г. и само от проф. д.б.н. Я . Енчев през 1992 г. В книгата авторката справедливо акцентира, че през най-трудния период (до 1965 г. )от развитието на биологичната наука у нас, единствено професор Генчев , остава верен на своята научна съвест и има куража да отстоява своите научни убеждения и постиженията на генетиката в капиталистичесите страни обявени в „неговото време“ за „буржоазни, реакционни и ненаучни“. Авторката оценява високо не само научната и преподавателска дейност, но и гражданската позиция и достойнството на един истински учен, намерил сили и смелост да защитава своето верую, че „истината в науката е свята“ и в нея „се влиза като в храм- с чисто сърце“ (проф. Генчев) Затова тази книга е не само част от историята на биологичната наука у нас, но тя ни дава пример за достойното поведение на истинския учен и същевременно служи като предупреждение за идните поколения,за негативните последствия, които могат да бъдат предизвикани както за науката, така и за развитието на цялото общество, когато политиката си позволи да влезе с подковани ботуши в „храма на науката“. Историята е доказала че просперитета на всяко цивилизовано общество е възможен , единствено, ако правилно и своевременно съумее да се възползва от научните открития за развитието на своята икономика. За съжаление, съвсем наскоро, макар и не в този вид и мащаби под натиска на „площадната демокрация”, провокирана разбира се от нечии чужди интереси, беше взето политическо решение, което на практика блокира използването на най-ефективните методи за генетичното подобряване на културните растения-методите на генетичното инженерство. С това прибързано решение, страната ни е обречена отново да изостава в развитието на селекционната наука и практика и да закупува сортови семена от различни култури само от силно развитите страни, без да има дори и минимален шанс да създава свои конкурентоспособни генетично подобрени културни видове растения. Ст.н.с. д-р М. Янкулов

4RISSOLCUS SP

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3CELIONIDAE

4RICHOGRAMMA EVANESCENS

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 4RICHOGRAMMATIDAE

(YPOSOTER SP

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë )CHNEUMONIDAE

$IADEGMA ARMILLATA

±ÅÀÐÍ½ ¬½Í½ÄÅÏËÅÁÊÅ ÓÅÌËÇÍÅÈÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ

0TEROMALUS PUPARUM

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0TEROMALIDAE

"RACHYMERIA SP

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #HALCIDIDAE

¿×ÄÍ½ÎÏÊË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË Ç½Ç½¿ÅÁÅ Å Ì½ÕÇÐÈÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊË

#OTESIA !PANTELES GLOMERATA

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë "RACONIDAE $IAERETIELLA RAPAE

¬ ¤¥¯«¥¡ª¥ ³¥¬«§¥¨¥ ª ®¢§«©¥ (9-%./04%2!

¬ÍËÑÂÎËÍ Á Í ªÅÇËÈ½Æ ½ÈÂ¿ÎÇÅ ¥¤

¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢

¤ÂÉÂÁÂÈÅÂ ÌÈÛÎ

¢ª¯«©«± ¥ ¬¥ © ®¨«¡ ¦ª ¯ ¬¥³

! ¬«¨®§¥ §°¨¯°¥

¬ÍÂÄ ÌËÎÈÂÁÊÅÏÂ ÊÜÇËÈÇË ÀËÁÅÊÅ ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ ÎÂ Ê½ ¾ÈÛÁ½¿½ ÊÂÌÍÂÇ×ÎÊ½ÏË Ð¿ÂÈÅÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÌÈËÖÅÏÂ Ä½ÂÏÅ Î É½ÎÈËÁ½ÆÊ½ Í½ÌÅÓ½ ¯Ü Â ËÎÊË¿Ê½ É½ÎÈËÁ½ÆÊ½ ÇÐÈÏÐ Í½ ¿ ÉÊËÀË ÎÏÍ½ÊÅ Å Ä½ÂÉ½ ÌËÔÏÅ ÌËÈË¿ÅÊ½Ï½ ËÏ Ë¾ÖËÏË ÌËÏÍÂ¾ÈÂÊÅÂ Ê½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ É½ÎÈ½ ¿ Î¿ÂÏ½ ½ÌÅÔÊËÏË É½ÎÈË Ê½ÉÅÍ½ ÌÍÅÈËÃÂÊÅÂ ¿ ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊË ¿ÇÐÎË¿½Ï½ Å ÒÅ ÉÅÔÂÎÇ½Ï½ ÌÍËÉÅÕÈÂÊËÎÏ ¬ÍÅ ÌÍÂÍ½¾ËÏÇ½ Ê½ ÎÂÉÂÊ½Ï½ ÎÂ ÌËÈÐÔ½¿½ ÓÂÊÂÊ ¾ÂÈÏ×ÔÂÊ ÕÍËÏ ½ ¿ ÌËÎÈÂÁÊË ¿ÍÂÉÂ Í½ÌÅÔÊËÏË É½ÎÈË ÎÂ Ü¿Ü¿½ ÂÁÊ½ ËÏ ËÎÊË¿ÊÅÏÂ ÎÐÍË¿ÅÊÅ Ä½ ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂ Ê½ ¾ÅËÀËÍÅ¿Ë Ä½ ÁÅÄÂÈË¿Å Á¿ÅÀ½ÏÂÈÅ ©½ÎÈËÁ½ÆÊ½Ï½ Í½ÌÅÓ½ ÎÂ Ê½Ì½Á½ Å ÌË¿ÍÂÃÁ½ ËÏ ÉÊËÃÂÎÏ¿Ë Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ Å ÊÜÇËÅ ËÏ ÏÜÒ Î½ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ s Í½ÌÅÔÊ½ ÈÅÎÏ Ê½ ËÎ½ !THALIS ROSAE COLIBRI Í½ÌÅÔÊ½ ÎÏ×¾ÈÂÊ½ ¾×ÈÒ½ 0SYLLIODES CHRYSOCEPHALA ÔÂÍÊ½ ÄÂÈÂ¿½ ¾×È Ò½ 0HYLLOTRETA ATRA Í½ÌÅÔÂÊ ÎÏ×¾ÈÂÊ ÎÇÍÅÏËÒË¾ËÏÊÅÇ #EUTORHYNCHUS NAPI Í½ÌÅÔÂÊ ÕÐÕÐÈÇË¿ ÎÇÍÅÏËÒË ¾ËÏÊÅÇ #EUTORHYNCHUS ASSIMILIS ÄÂÈÂ¿ ÎÏ×¾ÈÂÊ ÎÇÍÅ ÏËÒË¾ËÏÊÅÇ #EUTORHYNCHUS PALLIDACTYLUS QUADRIDENS Í½ÌÅÔÂÊ ¾Í×É¾½Í %NTOMOSCELIS ADONIDIS Í½ÌÅÔÂÊ Ó¿Â ÏËÜÁ -ELIGETHES AENEUS Í½ÄÊËÓ¿ÂÏÊ½ ÄÂÈÂ¿½ Á×Í¿Â ÊÅÓ½ %URYDEMA ORNATA Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½ ÄÂÈÂ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓ½ %URYDEMA OLERACEA ÄÂÈÂ¿½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ "REVICORYNE BRASSICAE ¾ÜÈ½ ÄÂÈÂ¿½ ÌÂÌÂÍÐÁ½ 0IERIS BRASSICAE ÍÜÌÊ½ ÌÂÌÂÍÐÁ½ 0IERIS RAPAE Å ÁÍ ×¿ ¿ÎÅÔÇÅ ½ÀÍË¾ÅËÓÂÊËÄÅ Ë¾ÅÏ½¿½Ï ÉÊËÃÂÎÏ¿Ë ÌË ÈÂÄÊÅ ËÍÀ½ÊÅÄÉÅ s ÒÅÖÊÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ ½Ç½ÍÅ Ì½ÜÓÅ Ì½Í½ ÄÅÏËÅÁÊÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ Å ÂÊÏËÉËÌ½ÏËÀÂÊÊÅ ÉÅÇÍËËÍÀ½ÊÅÄÉÅ ¬ËÁÁ×ÍÃ½ÊÂ Ê½ ÌËÌÐÈ½ÓÅËÊÊ½Ï½ ÔÅÎÈÂÊËÎÏ Ê½ ÅÇËÊË ÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅÏÂ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÌËÁ ÌÍ½ÀË¿ÂÏÂ Ê½ ÅÇËÊË ÉÅÔÂÎÇ½ ¿ÍÂÁÊËÎÏ ¿ ÌËÎÂ¿ÅÏÂ ËÏ É½ÎÈËÁ½ÆÊ½ Í½ÌÅÓ½ ÎÂ ËÎ×ÖÂÎÏ¿Ü¿½ ÔÍÂÄ ÂÁÅÊ ËÏ ËÎÊË¿ÊÅÏÂ Ñ½ÇÏËÍÅ Ê½ ÂÎÏÂÎÏ ¿ÂÊËÏË ÌÍÅÍËÁÊË ÍÂÀÐÈÅÍ½ÊÂ ÌËÎÍÂÁÎÏ¿ËÉ ÌÍÅÍËÁÊÅÏÂ ÌËÌÐÈ½ÓÅÅ Ê½ ÂÊÏËÉËÑ½ÀÅÏÂ s ÒÅÖÊÅ Å Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÊÅ ¿Å ÁË¿Â Ê½ÎÂÇËÉÅ

ÂÁÊË ÜÆÓÂ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ ÂÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ½

4RISSOLCUS 4ELENOMUS EURYDEMAE ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÜÆÓ½Ï½ Ê½ Í½ÄÊËÓ¿ÂÏÊ½ Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓ½

4RISSOLCUS VIKTOROVI ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÜÆÓ½Ï½ Ê½ Í½ÄÊËÓ¿ÂÏÊ½ Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 4RICHOGRAMMATIDAE 4RICHOGRAMMA EVANESCENS Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½ ÏÍÅÒËÀÍ½É½ ¼ÆÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ¿ÅÁ½ ÀËÎÏËÌ ÍÅÂÉÊÅÓÅ s ÄÂÈÂ¿Å ÌÂÌÂÍÐÁÅ Ê½ÁÄÂÉÊÅ Å ÌËÁÄÂÉÊÅ ÊË ÖÂÊÇÅ ÌÈËÁË¿Å ÔÂÍ¿ÂÅ Ó¿ÂÇÈË¿Å ÖÅÏË¿ÇÅ Ó½ÍÂ¿ÅÔÂÊ ÎÏ×¾ÈËÌÍË¾Å¿½Ô Å ÁÍ ¤ÅÉÐ¿½ Ç½ÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿ÅÏ½ È½Í¿½ ¿ ÜÆÓ½Ï½ Ê½ ÊË ÖÂÊÇÅ ½Ä¿Å¿½ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¨½Í¿ÅÏÂ Ç½Ç½ ¿ÅÁÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ½ÌÍÅÈ ½ Í½ÄÉÊËÃ½¿½ÊÂÏË ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÁË ËÇÏËÉ¿ÍÅ ÊËÂÉ¿ÍÅ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ Ê½ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ½ Ê½Í½ÊÜ¿½Ï Î ÜÆ ÓÂÌËÈ½À½ÈËÏË ÎÅ ÉÊËÀË ÜÆÓ½ Å ÎÂ ÒÍ½ÊÜÏ Î×Î Î×Á×ÍÃ½ÊÅ ÂÏË ÅÉ «¾ÅÇÊË¿ÂÊË ¿ ÂÁÊË ÜÆÓÂ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÎÊ½ÎÜÏ ÌË ÂÁÊË ÜÆÓÂ ÊË ÌÍÅ ÌË ÂÁÍÅ ÜÆÓ½ ÉËÀ½Ï Á½ ÎÊÂÎ½Ï Å ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ÂÁÊË ÜÆÓÂ ¬½Í½ÄÅÏÅÍ½ÊÅÏÂ ÜÆÓ½ ÌËÔÂÍÊÜ¿½Ï ¼ÆÔÊ½Ï½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ Ä½¿ÅÎÅ ËÏ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ Å Â ÎÍÂÁÊË ËÏ ÁË ¾ÍËÜ É½ÇÎÅÉ½ÈÊË ÜÆÓ½ ¬ÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏ½ Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ê½ ÌÍÂÅÉ½ÀÅÊ½ÈÊÅÏÂ ÎÏ½ÁÅÅ Ê½ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ½ Ä½¿ÅÎÅ ËÏ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½Ï½ ¬ÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ ÉÂÃÁÐ Å ® ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏÏ½ Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂ Â ËÏ ÁË ÁÊÅ 4RICHOGRAMMA EVANESCENS Â ÂÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ÜÆÓ½Ï½ Ê½ ¾ÜÈ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ ÌÂÌÂÍÐÁ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3CELIONIDAE ÅÁË¿ÂÏÂ ËÏ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3CELIONIDAE Î½ ÜÆÔÊÅ ÂÊÁËÌ½Í½ ÄÅÏËÅÁÅ Å Í½Ä¿Å¿½Ï ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ÌËÈË¿Ë ÄÍÂÈÅ ÃÂÊÎÇÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ¤½ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ÊÂ Ê½ Í½Ä ¿ÅÏÅÂÏË ÎÅ ÎÉÂÊÜÏ ÌË ÊÜÇËÈÇË ¿ÅÁ½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅ ¼ÆÔÊÅÜÏ ÅÉ ÎÏ½ÁÅÆ Â ÉÊËÀË ÇÍ½Ï×Ç s Î½ÉË ÊÜÇËÈÇË Ô½Î½ ¥ÄÈÛÌÂÊÅÏÂ È½Í¿Å ¿ÂÁÊ½À½ Ä½ÌËÔ¿½Ï Á½ ÎÂ ÒÍ½ÊÜÏ Î ÏÂÔÊË ÏË Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂ Ê½ ÜÆÓ½Ï½ ½ ÎÈÂÁ ÁÊÅ Å Î×Î Ä½ÍËÁÅÕ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0TEROMALIDAE 0TEROMALUS PUPARUM ¤ÅÉÐ¿½ Ç½ÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿ÅÏ½ È½Í¿½ ¿ Ç½Ç½¿ÅÁ½Ï½ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÎÅ ½Ä¿Å¿½ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÅÉ½ÀÅÊÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ½ÌÍÅÈ s É½Æ ¯Â ÎÂ ÒÍ½ÊÜÏ Î ÊÂÇÏ½Í ËÏ Ó×ÑÏÜÖ½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ Å Î ÒÂÉË ÈÅÉÑ½ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÇËÜÏË ÅÄÏÅÔ½ ÌÍÅ Ê½Í½ÊÜ¿½ÊÂ Î ÜÆÓÂÌËÈ½À½ÈËÏË Ê½ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ½ ÌÍÅ ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜÊÂ ª½ Í½ÊÂÊÅÏÂ Ç½Ç½¿ÅÁÅ ÐÉÅÍ½Ï ¢ÁÊ½ ÃÂÊÎÇ½ ÎÊ½ÎÜ ÎÍÂÁÊË ÜÆÓ½ ½ ÌËÏÂÊÓÅ½ÈÊ½Ï½ ÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏ ÁËÎÏÅÀ½ ÁË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ÂÁÊ½ Ç½Ç½¿ÅÁ½ ÃÂÊÎÇËÏË Ê½ÎÂÇËÉË ÎÊ½ÎÜ ËÇËÈË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ËÏ ÇËÅÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï È½Í¿Å ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ÅÉ½ÀÅÊÅ Í½Ï ÌÍÂÄ ËÏ¿ËÍ ÌÍÂÀÍÅÄ½Ê ¿ Ë¾¿Å¿Ç½Ï½ Ê½ Ç½Ç½¿ÅÁ½Ï½ ¬ÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ ® Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇË ÈÂÊÅÂ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÁÊÅ ½ ÌÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ ® s ËÏ ÁË ÁÊÅ 0TEROMALUS PUPARUM Â ÀÍÐÌË¿ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË Ç½ Ç½¿ÅÁÅÏÂ Ê½ ¾ÜÈ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å ÍÜÌÊ½Ï½ ÌÂÌÂÍÐÁÅ

(YPOSOTER EBENINUS ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË À×ÎÂÊÅÓÅÏÂ Ê½ ÍÜÌÊ½Ï½ ÌÂÌÂÍÐÁ½

ÄÂÈÂ¿½ ÌÂÌÂÍÐÁ½

½Ä¿Å¿½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÀËÁÅÕÊË Å ÄÅÉÐ¿½ Ç½ÏË ¿×Ä Í½ÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ÅÈÅ Ç½ÏË Ç½Ç½¿ÅÁ½ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ¤ÅÉÐ¿½ ÖÅÏÂ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ ÎÂ ½ÇÏÅ¿ÅÄÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ É½ÍÏ ÅÈÅ ¿ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½ÌÍÅÈ ¼ÆÓÂÎÊ½ÎÜÏ ËÏ ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ½ÌÍÅÈ ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂ ÎÂ ÅÄ ÈÛÌ¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ½ÌÍÅÈ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ É½Æ ½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÅÉ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ËÇËÈË ÁÊÅ ÁË ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ s Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÅÍ½Ï ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÁË ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ½¿ÀÐÎÏ ¥É½ÀÅÊÅÍ½ÈÅÏÂ ¾Í×É¾½ÍÅ ËÎÏ½¿½Ï ¿ ÌËÔ¿½Ï½ Á½ ÄÅÉÐ¿½Ï

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #ARABIDAE s ¾ÂÀ½ÔÅ #ARABUS GRANULATUS

¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ï¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ Î½ ÏÅÌÅÔÊÅ ½ÑÅ ÁËÑ½ÀÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏ Ê½ ¿×ÕÇ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #ANTHARIDAE #ANTHARIS FUSCA

²¥¶ª¥ ¯ ·¡«§¥¨¥ #/,%/04%2!

¤½ Ä½Ì½Ä¿½ÊÂ Ê½ ¾ÅËÈËÀÅÔÊËÏË Í½¿ÊË¿ÂÎÅÂ ¿ ÌÍÅÍË Á½Ï½ Å ÌËÈÐÔ½¿½ÊÂ Ê½ ÔÅÎÏ½ ËÏ ÌÂÎÏÅÓÅÁÅ Í½ÎÏÅÏÂÈÊ½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÌÍÅ ÅÏÂÀÍÅÍ½ÊË ÐÌÍ½¿ÈÂÊÅÂ Ê½ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅÏÂ Å ¾ÅËÈËÀÅÔÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ÎÂ Ð¿ÂÈÅÔ½¿½ ¿ ÄÊ½ÔÅÏÂÈÊ½ ÎÏÂÌÂÊ ÍËÈÜÏ½ Ê½ ÒÅÖÊÅÓÅÏÂ Å Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÅÏÂ ´½ÎÏ ËÏ ÌÍÂÁÎÏ½¿ÂÊÅÏÂ ÌËÈÂÄÊÅ ¿ÅÁË¿Â Î½ ÐÎÏ½ÊË¿Â ÊÅ ÌÍÅ ÄÂÈÂ¿ÅÏÂ ÇÐÈÏÐÍÅ Ê½Ì½Á½ÖÅ ÎÂ ËÏ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ¿ÍÂÁÜÖÅ Å ÌË É½ÎÈËÁ½ÆÊ½Ï½ Í½ÌÅÓ½ Å ¿ÂÍËÜÏÊË ÉËÀ½Ï Á½ ¾×Á½Ï ÐÎÏ½ÊË¿ÂÊÅ Å ÌÍÅ Ï½ÄÅ ÇÐÈÏÐÍ½

«Ï ÌÍÂÄÅÉÐ¿½ÈÅÏÂ Ç½Ç½¿ÅÁÅ ¾Í×É¾½ÍÅÏÂ ÅÉ½ÀÅÊÅÍ½Ï ÌÍÂÄ É½Æ Å ÛÊÅ ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜÊÂÏË ÌÍËÏÅÔ½ ËÏ É½Æ ÁË ¿ÏËÍ½ Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ÛÈÅ ¨½Í¿ÅÏÂ ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ËÏ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊÅ ÁË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ¨½Í¿ÅÏÂ Ç½Ç½¿ÅÁÅÍ½Ï Å ËÎÏ½¿½Ï ¿ ÌËÔ¿½Ï½ Á½ ÄÅÉÐ¿½Ï Í×É¾½ÍÅÏÂ ¾ÂÀ½ÔÅ Î½ ÉÊËÀËÜÁÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Å ¿ËÁÜÏ ÊËÖÂÊ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ÊË ÌÍÅ ÉÍ½ÔÊË ¿ÍÂÉÂ Î½ ½ÇÏÅ¿ÊÅ Å ÌÍÂÄ ÁÂÊÜ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ #ARABUS GRANULATUS Î½ ÏÅÌÅÔ ÊÅ ÌËÈÅÑ½ÀÅ s ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ Í½ÌÅÔÊ½Ï½ ÎÏ×¾ÈÂÊ½ Å ÔÂÍÊ½ Ï½ ÄÂÈÂ¿½ ¾×ÈÒÅ Í½ÌÅÔÂÊ ÎÏ×¾ÈÂÊ Å Í½ÌÅÔÂÊ ÕÐÕÐÈÇË¿ ÎÇÍÅÏËÒË¾ËÏÊÅÓÅ Å Í½ÌÅÔÊÅÜ Ó¿ÂÏËÜÁ ²¥¶ª¥ ¯ ·¡«§¥¨¥ #/,%/04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #ANTHARIDAE ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #ARABIDAE s ¾ÂÀ½ÔÅ

#ANTHARIS FUSCA #ARABUS GRANULATUS

±ÅÀÐÍ½ ²ÅÖÊÅ Ï¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #OCCINELLIDAE s Ç½ÈÅÊÇÅ !DALIA BIPUNCTATA Á¿ÐÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ #OCCINELLA SEPTEMPUNCTATA ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ #OCCINELLA QUINQUEPUNCTATA ÌÂÏÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ #OCCINELLA UNDECIMPUNCTATA ÂÁÅÊ½ÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ (IPPODAMIA !DONIA VARIEGATA ÅÄÉÂÊÔÅ¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ 0ROPYLEA #OCCINELLA QUATUORDECIMPUNCTATA ÔÂÏÅÍÅ

¬ÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍ½ ® ÜÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÏÅÔ½ Ä½ ÁÊÅ È½Í¿ÊÅÜÏ s Ä½ Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜÏ s Ä½ ÁÊÅ ÅÈÅ ÓÜÈË ÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ Ä½ ÁÊÅ «Ì½Í½ÄÅÏÂÊÅÏÂ ¿×ÕÇÅ ÌÍÂÁÅ Ç½Ç½¿ÅÁÅÍ½ÊÂ Ê½ Ì½Í½ ÄÅÏËÅÁ½ ÎÂ Í½ÄÈÅÔ½¿½Ï ËÏ ÊÂËÌ½Í½ÄÅÏÂÊÅÏÂ ÌË É½ÈÇÅÏÂ ÎÅ Í½ÄÉÂÍÅ ¬ÍÂÁÅ Á½ Ç½Ç½¿ÅÁÅÍ½ È½Í¿½Ï½ ÌÍËÀÍÅÄ¿½ ËÏÇ×É ÇËÍÂÉÔÂÏË ÏÜÈËÏË Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ Å ËÏÁÂÈÜ ÎÂ ÇÍÂÏ Î ÇËÆÏË ÀË Ä½ÈÂÌ¿½ Ä½ ÈÅÎÏ½Ï½ ®ÈÂÁ ÏË¿½ ÏÜÈËÏË Ê½ ¿×ÕÇ½Ï½ ÎÂ ÌËÁÐ¿½ ÉÐÉÅÑÅÓÅÍ½ ÎÂ Å ÌÍÅÁË¾Å¿½ Ã×ÈÏË Ç½ÑÜ¿ Ó¿ÜÏ ¬ÍÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÅ Ê½Á ® Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ×Ï ÅÄÌ½Á½ ¿ ÈÜÏÊ½ ÁÅ½Ì½ÐÄ½ ÑÅÄÅËÈËÀÅÔÂÊ ÌËÇËÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½Ö ËÇËÈË ÂÁÅÊ ÉÂÎÂÓ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÏËÄÅ ¿ÅÁ ÎÂ ËÌ½Í½ÄÅÏÜ¿½Ï ËÏ ¿ÏËÍÅÔÊÅ ÓÅ ÌËÇÍÅÈÅ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ËÏ Í½ÄÍÂÁ (YMENOPTERA ÎÂÉÂÆ ÎÏ¿Ë &IGITIDAE #HARIPIDAE Å ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë 0TEROMALIDAE ½ Î×ÖË Ï½Ç½ ÎÂ ÐÊÅÖËÃ½¿½Ï ËÏ ÒÅÖÊÅÓÅ ËÏ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3YRPHIDAE Í½ÄÍÂÁ $IPTERA Å ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë #OCCINELLIDAE Í½Ä ÍÂÁ #OLEOPTERA $IAERETIELLA RAPAE Â ÂÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË È½Í ¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½

$IOSPILUS CAPITO ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË È½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÄÂÈÂ¿ÅÜ ÎÏ×¾ÈÂÊ ÎÇÍÅÏËÒË¾ËÏÊÅÇ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #HALCIDIDAE "RACHYMERIA FEMORATA ¢ÁÅÊÅÔÂÊ Ç½Ç½¿ÅÁÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË ¾ÜÈ½Ï½ ÄÂÈÂ ¿½ ÌÂÌÂÍÐÁ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë )CHNEUMONIDAE $IADEGMA ARMILLATA ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË À×ÎÂÊÅÓÅÏÂ Ê½ ¾ÜÈ½Ï½

$IAERETIELLA RAPAE ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ¿ÅÁ½ ÈÅÎÏ ÊÅ ¿×ÕÇÅ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ Ê½ ÄÂÈÂÊÔÐÇË¿Å Ë¿ËÖÊÅ ÌËÈÎÇÅ Ä×ÍÊÂÊË ÃÅÏÊÅ Ä×ÍÊÂÊË ¾Ë¾Ë¿Å ÐÇÍ½ÎÊÅ Å ÁÍÐÀÅ ÇÐÈÏÐ ÍÅ ¤ÅÉÐ¿½ ÌË Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ Ç½ÏË È½Í¿½ ÌËÎÈÂÁÊ½ ¿×ÄÍ½ÎÏ ¿ ÏÜÈËÏË Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÎÅ ½Ä¿Å¿½ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ÅÉ½ÀÅÊÅ Í½Ï ÌÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ½ÌÍÅÈ Å Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ É½Æ «Ï ÊÂËÌÈËÁÂÊÅ ÜÆÓ½ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï Î½ÉË É×ÃÇÅ ÅÊÁÅ ¿ÅÁÅ ©½ÇÎÅÉ½ÈÊ½Ï½ ÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏ Ê½ ÂÁÊ½ ÃÂÊÎÇ½ Â ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ¬½Í½ÄÅÏËÅÁ×Ï ÊÂ Í½ÄÈÅÔ½¿½ ËÌ½Í½ÄÅÏÂÊÅ ËÏ ÊÂËÌ½Í½ÄÅÏÂÊÅ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ Å ÉËÃÂ Á½ ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜ ¿ ÂÁÅÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ ÌË ÊÜÇËÈÇË ÜÆÓ½ ÊË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ Î½ÉË ÂÁÊ½ È½Í¿½ £ÂÊÎÇÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÌÍÂÁÌËÔÅÏ½Ï Á½ ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ¿ É½ÈÇÅ ½ ÊÂ ¿ ÀËÈÂÉÅ ÌÈ×ÏÊÅ ÇËÈËÊÅÅ ËÏ ÈÅÎÏ ÊÅ ¿×ÕÇÅ ¯Â ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜÏ ¿ È½Í¿Å ¿ ÇÍÅÈ½ÏÅ Å ¾ÂÄÇÍÅÈÅ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ÊË ÌÍÂÁÌËÔÅÏ½Ï È½Í¿Å ËÏ ¿ÏËÍ½ ¿×ÄÍ½ÎÏ

#OTESIA !PANTELES RUFICRUS ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË À×ÎÂÊÅÓÅÏÂ Ê½ ¾ÜÈ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ ÌÂÌÂÍÐÁ½

#OTESIA !PANTELES RUBECULA ¢ÁÅÊÅÔÂÊ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË À×ÎÂÊÅÓÅÏÂ Ê½ ¾ÜÈ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å ÍÜÌÊ½Ï½ ÌÂÌÂÍÐÁÅ

ÂÉÊÅÇ½ ÎÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ËÏ ÍË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÅÉ½ÀÅÊÅÍ½Ï ËÏ ÎÍÂÁ½ Ï½ ÁË ÇÍ½Ü Ê½ ÛÊÅ ËÏ ÏË s ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÛÈÅ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½¿ÀÐÎÏ ½ ËÏ ÏË s ÌÍÂÄ ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ËÏ ÁË ÁÊÅ #OTESIA GLOMERATA Â ÀÍÐÌË¿ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ ÌË À×ÎÂÊÅ ÓÅÏÂ Ê½ ¾ÜÈ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å ÍÜÌÊ½Ï½ ÌÂÌÂÍÐÁÅ

²ÅÖÊÅÏÂ Ç½ÈÅÊÇÅ Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀË ÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ÌËÁ Ç½É×ÊÅ ¿ ËÇ½Ì½ÈÅ ÈÅÎÏ½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ¿ ÏÍÂ¿ÊÅ ÏÐÑÅ ¿ ÓÂÌÊ½ÏÅÊÅ Å ÌÐÇÊ½ÏÅÊÅ Ê½ ÇËÍ½Ï½ Å ÎÏ×¾ È½Ï½ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ ¿½ÍÅÍ½ ÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ §½ÈÅÊÇÅ ÏÂ ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈÅ Ê½ ÀÍÐÌÅ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ¼ÆÓ½Ï½ ¿½ÍÅÍ½Ï ÌË ËÓ¿ÂÏÜ¿½ÊÂ ËÏ ¾ÂÈÂÄÊÅÇ½ ¿ËÃ×ÈÏÅ ¾ÈÂÁËÃ×ÈÏÅ Ã×ÈÏÅ ÁË ¾ÈÂÁËÍËÄË¿Å ¼ÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ È½Í¿ÊÅÜÏ s ÁÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜÏ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂ ÅÉ½Ï ¿×ÄÍ½ÎÏÅ §½Ç½¿ÅÁÅÍ½Ï ÌË ÉÂÎÏ½Ï½ Ê½ ÒÍ½ÊÂÊÂ §½ÈÅÊÇÅÏÂ ÎÂ ÌËÜ¿Ü¿½Ï Í½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ s ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½ÍÏ Å Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½ÌÍÅÈ Å ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ¿×¿ ¿ÅÎËÇ½ ÌÈ×Ï ÊËÎÏ ÌÍÂÄ ÛÊÅ ÛÈÅ Å ½¿ÀÐÎÏ §½ÈÅÊÇÅÏÂ ËÏ ¿Ë ÌËÇË ÈÂÊÅÂ ÅÉ½ÀÅÊÅÍ½Ï ÌÍÂÄ É½Æ Å ÛÊÅ ËÏ ÍË ÌËÇËÈÂÊÅÂ s ÛÊÅ Å ÛÈÅ ËÏ ÏË Å ÏË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ËÏ ÛÈÅ ½¿ÀÐÎÏ ÁË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¯Â ÌÍÅÏÂÃ½¿½Ï ÀËÈÜÉ½ ÏÍËÑÅÔÊ½ ÎÌËÎË¾ÊËÎÏ s Ä½ ÇÍ½ÏÇË ¿ÍÂÉÂ ÅÄÜÃÁ½Ï ÀËÈÜÉË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë ÃÂÍÏ¿Å ¨½Í ¿ÅÏÂ ÌÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÉËÀ½Ï Á½ ÐÊÅÖËÃ½Ï ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÁË ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ¢ÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ï½ Ç½ÈÅÊÇ½ s #OCCINELLA SEPTEMPUNCTATA ÌÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÇËÊÎÐÉÅÍ½ ÉÂÃÁÐ Å ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ¢ÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ ÅÄÉÂÊÔÅ¿½Ï½ Ç½ÈÅÊÇ½ s (IPPODAMIA !DONIA VARIEGATA ÌÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÐÊÅÖËÃ½¿½ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÁÊÂ¿ ÊË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ Å ÌÍÂÄ ÃÅ¿ËÏ½ ÎÅ s ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ

Ê½ÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ 0SYLLOBËRA 4HEA VIGINTIDUOPUNCTATA Á¿½ÁÂÎÂÏ Å Á¿ÂÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ 3CYMNUS AURITUS

!DALIA BIPUNCTATA Á¿ÐÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ Á¿ÐÏËÔÇË¿½Ï½ Ç½ÈÅÊÇ½ Î½ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ Í½ÌÅÔÊ½Ï½ ÎÏ×¾ÈÂ Ê½ Å ÔÂÍÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ ¾×ÈÒÅ #OCCINELLA SEPTEMPUNCTATA ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ï½ Ç½ÈÅÊÇ½ ÅÉ½Ï ÍÂÕ½¿½Ö½ ÍËÈÜ ¿ ¾ÅËÈËÀÅÔÊËÏË ÍÂÀÐÈÅÍ½ÊÂ Ê½ ÌË ÌÐÈ½ÓÅËÊÊ½Ï½ ÌÈ×ÏÊËÎÏ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ Í½ ÌÅÔÊ½Ï½ ÎÏ×¾ÈÂÊ½ Å ÔÂÍÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ ¾×ÈÒÅ Í½ÌÅÔÊ½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ËÎ½ Í½ÄÊËÓ¿ÂÏÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½Ï½ ÄÂÈÂ ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ #OCCINELLA QUINQUEPUNCTATA ÌÂÏÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ #OCCINELLA UNDECIMPUNCTATA ÂÁÅÊ½ÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ (IPPODAMIA !DONIA VARIEGATA ÅÄÉÂÊÔÅ¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ 3CYMNUS AURITUS ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ Ê½ ÔÂÏÅÍÅÏÂ ÌË ÀË ÍÂ ÌËÎËÔÂÊÅ Ç½ÈÅÊÇÅ Î½ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ 0ROPYLEA #OCCINELLA QUATUORDECIMPUNCTATA ÔÂÏÅÍÅ Ê½ÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ ÔÂÏÅÍÅÊ½ÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½Ï½ Ç½ ÈÅÊÇ½ Î½ ÏÅÌÅÔÊÅ ÌËÈÅÑ½ÀÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏ Ê½ ¿×ÕÇ½ Í½ÌÅÔÊ½Ï½ ÎÏ×¾ÈÂÊ½ Å ÔÂÍÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ ¾×ÈÒÅ ÜÆÓ½ Å È½Í¿Å Ê½ Í½ÌÅÔÊÅÜ ¾Í×É¾½Í ÜÆÓ½ Å À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ ¾ÜÈ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å ÍÜÌÊ½ ÌÂÌÂÍÐÁÅ 0SYLLOBËRA 4HEA VIGINTIDUOPUNCTATA Á¿½ÁÂÎÂÏ Å Á¿Â ÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ Á¿½ÁÂÎÂÏ Å Á¿ÂÏËÔÇË¿½Ï½

¿×ÍÒÐ ÏÜÈËÏË Ê½ Á½ÁÂÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ ÅÈÅ ¿ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ËÏ ÏÜÈËÏË ÉÐ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÉÜÎÏË Ê½ ÜÆÓÂÎÊÜÎÜÊÂ Å Í½Ä ¿ÅÏÅÂ Ê½ È½Í¿ÅÏÂ Ì½Í½ÄÅÏËÁÅÏÂ ÎÂ Í½ÄÁÂÈÜÏ Ê½ ÜÆÔÊÅ ÌËÈÅÂÉ¾ÍÅËÊ½ÈÊÅ ÜÆÔÊË È½Í¿ÊÅ È½Í¿ÊÅ È½Í¿ÊË Ç½Ç½ ¿ÅÁÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÊÅ ®ÌËÍÂÁ ¾ÍËÜ Ê½ È½Í¿ÅÏÂ ËÏ Á½ÁÂÊ Ì½ Í½ÄÅÏËÅÁ ÇËÅÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ¿ ÅÈÅ ¿×ÍÒÐ ÏÜÈËÏË Ê½ ÂÁÅÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ Ì½Í½ÄÅÏÅÄÉ×Ï ÉËÃÂ Á½ ¾×ÁÂ ÂÁÅÊÅÔÂÊ s ÇËÀ½ÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ ÂÁÊ½ È½Í¿½ ÅÈÅ ÀÍÐÌË¿ ÉÊËÃÂÎÏ¿ÂÊ s ÇËÀ½ÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ÌË¿ÂÔÂ È½Í¿Å

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë "RACONIDAE #OTESIA !PANTELES GLOMERATA ÍÐÌË¿ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ ÌË¿ÂÔÂ ËÏ ¿ÅÁ½ À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ ÌÂÌÂÍÐÁÅ ¥ÊÏÍËÁÐÓÅÍ½Ê ËÏ ¢¿ÍËÌ½ ¿ ® µ Ä½ ¾ÅËÈË ÀÅÔÊ½ ¾ËÍ¾½ ÎÍÂÖÐ ¾ÜÈ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å ÍÜÌÊ½Ï½ ÌÂÌÂÍÐÁÅ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ¿ÅÁ½ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ Í½Ä¿Å¿½ ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½ Ç½ÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿Å Ï½ È½Í¿½ ¿ ÎË¾ÎÏ¿ÂÊ Ì½ÕÇÐÈ ÌË ÉÂÎÏ½Ï½ Ê½ ÄÅÉÐ¿½ÊÂ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÎÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ËÏ ÌÍÂÄÅÉÐ¿½ÈÅ È½Í¿Å ÅÉ½ ÀÅÊÅÍ½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ½ÌÍÅÈ Å Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ É½Æ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜÏ ¿ ÏÂÈÂÎÊ½Ï½ ÇÐÒÅÊ½ Ê½ À×ÎÂÊÅÓÅ ËÏ Ì×Í¿½ ÁË ÔÂÏ¿×ÍÏ½ ¿×ÄÍ½ÎÏ Ç½ÏË ÌÍÂÁÌËÔÅ Ï½Ï ¿ÏËÍ½ ¿×ÄÍ½ÎÏ ÂÁÊ½ À×ÎÂÊÅÓ½ ÎÊ½ÎÜÏ ËÏ ÁË É½ÇÎÅÉ½ÈÊË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ÊË ¿ ÏÜÈËÏË Ê½ À×ÎÂÊÅÓ½Ï½ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË È½Í¿Å ©½ÇÎÅÉ½ÈÊ½Ï½ ÌËÏÂÊÓÅ½ÈÊ½ ÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏ Ê½ ÂÁÊ½ ÃÂÊÎÇ½ Â ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ½ ÅÉ½Ï ¿×ÄÍ½ÎÏÅ Å Ä½¿×ÍÕ¿½Ï Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÇËÀ½ÏË À×ÎÂÊÅÓÅÏÂ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÁËÎÏÅÀÊ½Ï ÌËÎÈÂÁÊ½ ¿×ÄÍ½ÎÏ «ÏÊ½Ô½ÈË ÎÂ ÒÍ½ÊÜÏ Î ÒÂÉË ÈÅÉÑ½ Å ¿ ÌËÎÈÂÁÊ½ ¿×ÄÍ½ÎÏ ÅÄÜÃÁ½Ï ÓÜÈ½Ï½ ¿×ÏÍÂÕÊËÎÏ Ê½ À×ÎÂÊÅÓÅÏÂ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ½ Ê½ÌÐÎÇ½Ï ¿×ÏÍÂÕÊËÎÏÏ½ Ê½ ÏÜÈËÏË Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÎÅ Å ÅÄÌÍÅÁ½Ï ÄÈ½ÏÅÎÏËÃ×ÈÏÅ Ì½ÕÇÐÈÅ ¿ ÇËÅÏË Ç½Ç½¿ÅÁÅÍ½Ï ¿×ÍÒÐ ÏÜÈËÏË Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅ

¬Ë Ë¾ÖÅ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ ËÎË¾ÂÊËÎÏÅ ÓÅÌËÇÍÅÈÅÏÂ Ì½Í½ÄÅ ÏËÅÁÊÅ ¿ÅÁË¿Â ËÏ Í½ÄÍÂÁ (YMENOPTERA ÌÍÅÊ½ÁÈÂÃ½Ï Ç×É ÀÍÐÌ½Ï½ Ê½ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ 0ARASITICA ¬½Í½ ÄÅÏÂÊ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ¿ËÁÜÏ È½Í¿ÅÏÂ ÇËÅÏË ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï ¿ ÏÜÈËÏË ¿×ÏÍÂÕÊÅ ÅÈÅ ÂÊÁËÌ½Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ÅÈÅ ¿×ÍÒÐ ÏÜÈËÏË ¿×ÊÕÊÅ ÅÈÅ ÂÇÏËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅ Ç½ ÎÅ ¯Â ÎÂ ÅÄÒÍ½Ê¿½Ï Î×Î Î×Á×ÍÃ½ÊÅÂÏË Å ÒÂÉËÈÅÉÑ½ Ï½ Ê½ À×ÎÂÊÅÓÅ Ê½ ÌÂÌÂÍÐÁÅ È½Í¿Å Ê½ Á¿ÐÇÍÅÈÅ ÉÐÒÅ Ï¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ ¾Í×É¾½ÍÅ ÌËÈÐÏ¿×ÍÁËÇÍÅÈÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ Í½¿ÊËÇÍÅÈÅ ÒË¾ËÏÊÅ ÓÅÇ½ÁÅ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ÉÂÒÐÍÇË ÇÍ½ÇÅ ÏÍÅÌÎÅ ÓÅÌÂÎÏËÇÍÅÈÅ Í½ÎÏÅÏÂÈÊËÜÁÊÅ ËÎÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÃÅ¿ÂÜÏ Î¿Ë¾ËÁÊË ÌË¿ÂÔÂÏË ËÏ ÏÜÒ Ë¾ÅÏ½¿½Ï ¿×ÄÁÐÕÊ½ ÎÍÂÁ½ Å ÎÂ ÒÍ½ÊÜÏ Î ÊÂÇÏ½Í Ó¿ÂÏÂÊ ÌÍ½ÖÂÓ Å ÉÂÁÂÊ½ ÍËÎ½ Ä½ Á½ ÐÄÍÂÜÏ ÌËÈË¿Ë ÅÁË¿ÂÏÂ ÇËÅÏË Î½ ÎÌËÎË¾ÊÅ Á½ ÃÅ¿ÂÜÏ Å ¿×¿ ¿ËÁ½ ÁË¾ÍÂ ÌÈÐ¿½Ï Å Ì½Í½ÄÅÏÅÍ½Ï È½Í¿Å Ê½ ÊÜÇËÅ Á¿ÐÇÍÅÈÅ ÉÐÒÅ ¬ÍÅ ÓÅÌË ÇÍÅÈÅÏÂ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ËÎ¿ÂÊ Ì×Í¿ÅÔÂÊ Ì½Í½ÄÅÏÅÄ×É ÌÍÅ ËÌ½Í½ÄÅÏÜ¿½ÊÂ Ê½ Á½ÁÂÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ Î×ÖÂÎÏ¿Ð¿½ Å ¿ÏËÍÅÔÂÊ Î¿Í×ÒÌ½Í½ÄÅÏÅÄ×É ÌÍÅ ÇËÆÏË Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ×Ï ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ Ä½ ÎÉÂÏÇ½ Ê½ ÁÍÐÀ Ì½Í½ÄÅÏËÅÁ Ê½ÉÅÍ½Ö ÎÂ ¿ ÅÈÅ

×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÃÂÊÎÇÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ Ê½ #OMPSILURA CONCINNATA Å 0HRYXE VULGARIS Î½ ÎÌÂÓÅ½ÈÅÄÅÍ½ÊÅ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ÌË À×ÎÂÊÅÓÅÏÂ Ê½ ¾ÜÈ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å ÍÜÌÊ½Ï½ ÌÂÌÂÍÐÁÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÃÂÊÎÇÅ ¿ÅÁË¿Â Ê½ ÉÐÒ½ÏÂ Ï½ÒÅ ÊÅ %CTOPHASIA CRASSIPENNIS Ì×ÎÏÍ½ Ñ½ÄÅÜ Å %LOMYA (ELOMYIA LATERALIS ÔÂÍÊ½ Ñ½ÄÅÜ Î½ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ Ê½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ Ê½ Í½ÄÊËÓ¿ÂÏÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å Ë¾ÅÇÊË ¿ÂÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÃÂÊÎÇÅ Á¿ÐÇÍÅÈÅ Ê½ %CTOPHASIA OBLONGA Î½ ÎÌÂÓÅ½ÈÅÄÅÍ½ÊÅ ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ Ê½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ ÅÊ ÁÅ¿ÅÁÅ Ê½ Í½ÄÊËÓ¿ÂÏÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓ½ #OCCINELLA SEPTEMPUNCTATA ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½

#OCCINELLA 0ROPYLEA #OCCINELLA QUATUORDECIMPUNCTATA UNDECIMPUNCTATA ÂÁÅÊ½ÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½ ÔÂÏÅÍÅÊ½ÁÂÎÂÏÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½ Ç½ÈÅÊÇ½

0SYLLOBËRA 4HEA 3CYMNUS AURITUS VIGINTIDUOPUNCTATA Á¿½ÁÂÎÂÏ Å Á¿ÂÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½

±ÅÀÐÍ½ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë Ç½ÈÅÊÇÅ

¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË

(IPPODAMIA !DONIA VARIEGATA ÅÄÉÂÊÔÅ¿½ Ç½ÈÅÊÇ½

¿×ÄÍ½ÎÏÊË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½

#OCCINELLA QUINQUEPUNCTATA ÌÂÏÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½

¿×ÄÍ½ÎÏÊË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½ ÜÆÓÂ

!DALIA BIPUNCTATA Á¿ÐÏËÔÇË¿½ Ç½ÈÅÊÇ½

Ç½ÈÅÊÇ½ Î½ ÉÅÇËÑ½ÀÅ s ÒÍ½ÊÜÏ ÎÂ Î ÉÅÓÂÈ½ Å ÎÌËÍÅ Ê½ ÂÌÅÑÅÏÊÅ À×¾Å ¿ÇÈÛÔÅÏÂÈÊË Å Î ÉÅÓÂÈ Ê½ ¾Í½ÕÊÂÎÏÅ

É½ÊÅ ²¥¶ª¥ ¡ °§¥¨¥ ©°²¥ $)04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #ECIDOMYIIDAE s À½ÈÅÓÅ !PHIDOLETES APHIDIMYZA ²ÅÖÊ½Ï½ À½ÈÅÓ½ Í½Ä¿Å¿½ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤Å ÉÐ¿½Ï Ç½ÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿ÅÏ½ È½Í¿½ ¿ Ì½ÕÇÐÈ ÌË Í½ÎÏÅ ÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ¿ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊÅÜ ÎÈËÆ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÅÈÅ ¿ ÓÂÌÊ½ÏÅÊÅ Ê½ ÌËÔ¿½Ï½ ÔÂÎÏË Ê½ ÀÍÐÌÅ ËÏ ÁË È½Í¿Å §½Ç½¿ÅÁÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ½ÌÍÅÈ ½ ÈÂÏÂÃ½ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ËÏ ÇÍ½Ü Ê½ ½ÌÍÅÈ ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ É½Æ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Á¿ÐÇÍÅÈÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÊÂ ÎÂ ÒÍ½ÊÜÏ Å ¿ËÁÜÏ ÊËÖÂÊ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜÏ ËÏ ÁË ÜÆÓ½ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈÅ Ê½ ÀÍÐÌÅ ËÏ ÁË ÜÆÓ½ ¿ ÇË ÈËÊÅÅÏÂ ËÏ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ÌË ÈÅÎÏ½Ï½ Å ÌË ÈÂÏËÍ½ÎÏÅÏÂ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇÈÅÉ½ÏÅÔÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈ ÊËÎÏÏ½ Ê½ ÜÆÔÊÅÜ ÎÏ½ÁÅÅ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ËÏ ÁË ÁÊÅ Ê½ È½Í¿ÊÅÜ ËÏ ÁË ÁÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜ ËÏ ÁË ÁÊÅ ½Ä ¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ©ÐÒÅÏÂ ÅÉ½ÀÅÊÅÍ½Ï ÌÍÂÄ ÁÂÊÜ ÊË ÈÂÏÂÃ×Ï ÇËÌÐÈ½ ÓÅÜÏ½ ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜÊÂÏË Å ÒÍ½ÊÂÊÂÏË Ê½ È½Í¿ÅÏÂ ÌÍËÏÅÔ½Ï ÌÍÂÄ ÊËÖÏ½ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÒÅÖÊ½Ï½ À½ÈÅÓ½ ÎÂ ÅÄÒÍ½Ê¿½Ï Î Ê½Á ¿ÅÁ½ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ¬ÍÂÄ ¿ÍÂÉÂÏË Ê½ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË ÎÅ ÂÁÊ½ È½Í¿½ ÐÊÅÖËÃ½¿½ ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ¥ÄÈÛÌÂÊÅÏÂ È½Í¿Å ÅÄÜÃÁ½Ï ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ÁÊÂ¿ ÊË ½ ¿ ÎÈÂÁ¿½ÖÅÏÂ ¿×ÄÍ½ÎÏÅ ¾ÍËÜÏ Ê½ ÐÊÅÖËÃÂÊÅÏÂ È½Í ¿Å ÎÂ Ð¿ÂÈÅÔ½¿½ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÒÅÖÊ½Ï½ À½ÈÅÓ½ !PHIDOLETES APHIDIMYZA Î½ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ ÌËÌÐÈ½ÓÅÅÏÂ ËÏ È½Í¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏ ÊÅ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3YRPHIDAE s Ó¿ÂÏ½ÍÇÅ %PISYRPHUS 3YRPHUS BALTEATUS

ÍÂÉÔÂÏË ÌËÁ ÀÍ×ÁÊËÏË ÖÅÏÔÂ Ê½ Á×Í¿ÂÊÅÓÅÏÂ ¬Ë ¿ÍÂÉÂ Ê½ ÌËÈÂÏ ¿×ÍÒÐ ÂÁÅÊ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ Á×Í¿ÂÊÅÓ½ ÉËÃÂ Á½ ÎÊÂÎÂ ÁË ÜÆÓ½ ¯½ÒÅÊÅÁÊÅÜÏ ¿ÅÁ %URITHIA CONSOBRINA Í½ÃÁ½ ËÏ ÁË ÃÅ¿Å È½Í¿Å Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎÏ½ÁÅÜ ¿ ÇËÆÏË ÄÅÉÐ¿½Ï Å ¾ÍËÜ Ê½ ÌËÇËÈÂÊÅÜÏ½ ÇËÆÏË Í½Ä¿Å¿½Ï ÉÐÒÅÏÂ ÈÂÏÜÏ ËÏ ÇÍ½Ü Ê½ ÉÂÎÂÓ É½ÍÏ ÁË Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ½¿ÀÐÎÏ ÌÍÅÍËÁÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÃÅ¿ÂÜÏ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ½Ä¿Å ÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ Â ËÏ ÁË ÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ Ï½ÒÅÊÅ Î½ ÌËÈÅÑ½ÀÅ ËÈÅÀËÑ½ÀÅ ÅÈÅ ÉËÊËÑ½ÀÅ Å ÎÂ Í½Ä¿Å¿½Ï Ç½ÏË ÂÊÁËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ ÌË È½Í¿Å À×ÎÂÊÅÓÅ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ¢ÁÅÊÎÏ¿ÂÊË È½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÉÐÒ½Ï½ -YOBIA BEZZIANA Î½ ÂÇÏËÌ½Í½ÄÅÏËÅÁÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 4ACHINIDAE

%CTOPHASIA 0HASIA OBLONGA

#OMPSILURA CONCINNATA

%CTOPHASIA 0HASIA CRASSIPENNIS Ì×ÎÏÍ½ Ñ½ÄÅÜ

0HRYXE SP 0HRYXE SP È½Í¿½ 0HRYXE SP Ç½Ç½¿ÅÁ½

±ÅÀÐÍ½ ²ÅÖÊÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ

©ÐÒÅÏÂ Ï½ÒÅÊÅ ÎÂÉ 4ACHINIDAE ÄÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË È½Í¿Å ËÏ Í½ÄÈÅÔÊ½ ¿×ÄÍ½ÎÏ ¿ ÏÜÈËÏË Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÇ½ ÎÅ ÅÈÅ Ç½ÏË ÌÍÂÁÇ½Ç½¿ÅÁÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÅ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¬Ë Ê½ÔÅÊ½ Ê½ ÎÊ½ÎÜÊÂ Ê½ ÜÆÓ½Ï½ Ï½ÒÅÊÅÏÂ ÎÂ Í½ÄÁÂ ÈÜÏ Ê½ ÀÍÐÌÅ ¿ÅÁË¿Â ÎÊ½ÎÜÖÅ ÌË ÏÜÈËÏË Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉ ÊÅÓÅÏÂ ÎÅ s ÌÍÅ ÌÍÂÁÎÏ½¿ÅÏÂÈÅÏÂ Ê½ ÍËÁË¿Â #OMPSILURA %CTOPHASIA %LIOZETA %LOMYA %LODIA %XORISTA .EMORILLA 0HASIA 0HRYXE :ENILLIA ¿ÅÁË¿Â ÎÊ½ÎÜÖÅ ¿ ÉÂÎÏËË¾ÅÏ½ ÊÅÜÏ½ Ê½ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅÏÂ ÎÅ Å ¿ ÌËÔ¿½Ï½ s ¿ÅÁË¿Â ËÏ ÍËÁ $EXIA Å 4ACHINA Å ¿ÅÁË¿Â ÎÊ½ÎÜÖÅ ÌË ÒÍ½ÊÅÏÂÈÊÅÏÂ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÀËÎÏËÌÍÅÂÉÊÅÓÅ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ s ÌÍÂÁÎÏ½¿ÅÏÂÈÅ Ê½ ÍËÁ %URITHIA 'ONIA 3PALANZANIA ¬ËÏÂÊÓÅ½ÈÊ½Ï½ ÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ Ï½ÒÅÊÅ Â ËÏ ÁË ÜÆÓ½ £ÂÊÎÇÅÜÏ ÅÊÁÅ¿ÅÁ Ê½ %CTOPHASIA CRASSIPENNIS ÎÊ½ÎÜ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ¿ ËÎÊË¿ÊÅÏÂ ÏÂÍÀÅÏÅ Ê½ ÇË

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 4ACHINIDAE #OMPSILURA CONCINNATA %CTOPHASIA 0HASIA CRASSIPENNIS Ì×ÎÏÍ½ Ñ½ÄÅÜ %CTOPHASIA 0HASIA OBLONGA %LOMYA (ELOMYIA LATERALIS ÔÂÍÊ½ Ñ½ÄÅÜ 0HRYXE VULGARIS

%UPEODES 3YRPHUS COROLLAE 3CAEVA PYRASTRI 3PHAEROPHORIA RUEPPELLI 3PHAEROPHORIA SCRIPTA 3YRPHUS RIBESII ²ÅÖÊÅÏÂ ÉÐÒÅ s Ó¿ÂÏ½ÍÇÅ ÄÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ÁÅ½Ì½ÐÄÅÍ½Ö½ È½Í¿½ ÌÍÂÁÇ½Ç½¿ÅÁ½ ¿ ÌÐÌ½ÍÅÆ ÅÈÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊ½ ÃÂÊÎÇ½ ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ÌËÁ ÇËÍ½ Ï½ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¨ÂÏÂÃ×Ï Ê½ ÉÐÒÅÏÂ ËÏ Ì×Í¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÌÍÂÄÅÉÐ¿½ÈÅ Ç½ÏË ÁÅ½Ì½ÐÄÅÍ½ÖÅ È½Í¿Å Å Í½Ä¿Å¿½ÖÅ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀË ÁÅÕÊË Ä½ÌËÔ¿½ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ Ê½Ô½ÈËÏË Ê½ ÛÊÅ ½ ÌÍÂ ÄÅÉÐ¿½ÈÅ Ç½ÏË ÌÍÂÁÇ½Ç½¿ÅÁ½ Å Í½Ä¿Å¿½ÖÅ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË Ä½ÌËÔ¿½ ËÏ ÎÍÂÁ½Ï½ Ê½ É½Æ Å ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÁË ÇÍ½Ü Ê½ ÛÊÅ ¬ÍÂÄÅÉÐ¿½ÈÅÏÂ ÃÂÊÎÇÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ Í½Ä¿Å¿½ ÖÅ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ÎÂ ½ÇÏÅ¿ÅÄÅÍ½Ï Í½ÊË Ê½ ÌÍËÈÂÏ s ÌÍÂÄ ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ É½ÍÏ Å Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ½ÌÍÅÈ ¬ËÌÐÈ½ÓÅÅÏÂ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ ËÏ Í½ÄÈÅÔÊÅÏÂ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ¿ ÌÍÅÍËÁÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ËÏ É½ÍÏ ÁË ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¬ÍÅ ËÌÏÅÉ½ÈÊÅ ÇÈÅÉ½ÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ É×ÃÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿Å ÁÅ Ê½ ÉÐÒÅÏÂ ÃÅ¿ÂÜÏ ÎÍÂÁÊË ËÏ ÁË ÁÊÅ ½ ÃÂÊÎÇÅÏÂ ËÏ ÁË ÁÊÅ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÜÆÓÂÎÊ½ÎÜÏ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈÅ Ê½ ÀÍÐÌÅ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ¿ ¾ÈÅÄËÎÏ ÅÈÅ ¿ ÇËÈËÊÅÅÏÂ ËÏ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â ¿½ÍÅÍ½ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇÈÅÉ½ÏÅÔÊÅÏÂ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈ ÊËÎÏÏ½ Ê½ ÜÆÔÊÅÜ ÎÏ½ÁÅÅ Â ËÏ ÁË ÁÊÅ Ê½ È½Í¿ÊÅÜ ËÏ ÁË ÁÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜ ËÏ ÁË ÁÊÅ ½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÂÁÊË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ËÏ ÜÆÓÂ ÁË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ÌÍÅ ËÌ ÏÅÉ½ÈÊÅ ÏÂÉÌÂÍ½ÏÐÍÊË ¿È½ÃÊËÎÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ¤½ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÂÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ %PISYRPHUS BALTEATUS ÐÊÅÖËÃ½¿½ ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ Ê½ %UPEODES COROLLAE ËÏ ÁË Ê½ 3YRPHUS RIBESII ËÏ ÁË Ê½

ÅÈÅ ËÏ ÁË Ä½ÂÁÊË ÌË ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÌÈËÁË¿ÅÏËÎÏ Ê½ ÂÁÅÊ ÃÂÊÎÇÅ ÅÊÁÅ¿ÅÁ Â ËÏ ÁË ÜÆÓ½ ¼ÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ËÏ ÁË ÁÊÅ È½Í¿ÊÅÜÏ ËÏ ÁË ÁÊÅ Å Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜÏ ËÏ ÁË ÁÊÅ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ Ç½ÑÜ¿ËÇÍÅÈ½Ï½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½ (EMEROBIUS HUMULINUS Î½ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ Í½ÄÊËÓ¿ÂÏÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ

3PHAEROPHORIA SCRIPTA ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ¢ÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ 3CAEVA PYRASTRI ÂÃÂÁÊÂ¿ÊË ÅÄÜÃÁ½ ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ½ ÌÍÂÄ ÃÅ¿ËÏ½ ÎÅ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ ÒÅÖÊÅÏÂ ÉÐÒÅ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3YRPHIDAE s Ó¿Â Ï½ÍÇÅ Î½ ÎÌÂÓÅ½ÈÅÄÅÍ½ÊÅ ÉÊËÀË ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ ËÎÊË¿ÊÅ ¾ÅËÈËÀÅÔÊÅ ÍÂÀÐÈ½ÏËÍÅ Ê½ ÌËÌÐÈ½ÓÅÅÏÂ Ê½ È½Í

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3YRPHIDAE s Ó¿ÂÏ½ÍÇÅ %PISYRPHUS 3YRPHUS BALTEATUS

¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë 3YRPHIDAE s Ó¿ÂÏ½ÍÇÅ

%UPEODES COROLLAE 3CAEVA PYRASTRI 3YRPHUS RIBESII 3PHAEROPHORIA 3PHAEROPHORIA RUEPPELLI SCRIPTA

±ÅÀÐÍ½ ²ÅÖÊÅ Á¿ÐÇÍÅÈÅ

¿Å Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ ²¥¶ª¥ ¡· ¢ª¥³¥ (%-)04%2! ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë !NTHOCORIDAE !NTHOCORIS NEMORALIS

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #HRYSOPIDAE s ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ #HRYSOPA FORMOSA ÇÍ½ÎÅ¿½ ÄÈ½ÏËOÔÅÓ½ #HRYSOPA PALLENS SEPTEMPUNCTATA ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½

#HYSOPA PERLA CHRYSOPS ÎÅÊÙËÇÍÅÈ½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë (EMEROBIIDAE Ç½ÑÜ¿ËÇÍÅÈÅ ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ

¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½ #HRYSOPERLA CARNEA Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½

¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊË (EMEROBIUS HUMULINUS

±ÅÀÐÍ½ ²ÅÖÊÅ ÉÍÂÃËÇÍÅÈÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë (EMEROBIIDAE s Ç½ÑÜ¿ËÇÍÅÈÅ ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ (EMEROBIUS HUMULINUS ½Ä¿Å¿½ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË Å ÄÅÉÐ¿½ Ç½ÏË ÌÍÂÁ Ç½Ç½¿ÅÁ½ ¿ ËÌ½Á½ÈÅÏÂ ÈÅÎÏ½ ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ Ê½ Ë¿ËÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÏ½ Å ÈËÄ½Ï½ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ËÏ Ì×Í¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÈÂÏÜÏ ÌÍÂÄ É½ÍÏ ½ÌÍÅÈ ËÏ ¿ÏËÍË s ÛÊÅ ËÏ ÏÍÂÏË s ÌÍÂÄ ÛÈÅ s ½¿ÀÐÎÏ Å ËÏ ÔÂÏ¿×ÍÏË s ÇÍ½Ü Ê½ ½¿ÀÐÎÏ s ÎÂÌÏÂÉ ¿ÍÅ ¬ÍËÁ×ÈÃÅÏÂÈÊËÎÏÏ½ Ê½ ÃÅ¿ËÏ Ê½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊ ÁÅ¿ÅÁÅ Â ËÏ ÁË ÁÊÅ ¼ÆÓ½Ï½ ÎÂ ÎÊ½ÎÜÏ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË

¤È½ÏËËÔÅÓÅÏÂ ÎÂÉ #HRYSOPIDAE Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË Ê½Ì×ÈÊË Í½Ä¿ÅÏ½ È½Í ¿½ ÌÍÂÁÇ½Ç½¿ÅÁ½ ¿ Ì½ÕÇÐÈ ÅÈÅ ¿×ÄÍ½ÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ ¿ ÌÐÇÊ½ÏÅÊÅÏÂ Ê½ ÇËÍ½Ï½ Ê½ ÎÏ¿ËÈ½ Å ÇÈËÊÅ Ê½ ÈËÄ½Ï½ Å Ë¿ËÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÏ½ ¿ ËÌ½Á½ÈÅÏÂ ÈÅÎÏ½ Å Í½ÎÏÅ ÏÂÈÊÅ ËÏÌ½Á×ÓÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ËÏ Ì×Í¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÈÂÏÜÏ ÌÍÂÄ ½ÌÍÅÈ É½Æ ËÏ ¿ÏËÍË ÌÍÂÄ ÛÊÅs ÛÈÅ ËÏ ÏÍÂÏË ÛÈÅ ½¿ÀÐÎÏ Å ËÏ ÔÂÏ¿×ÍÏË s ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÌÍË ÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏ ÎÅÈÊË ¿½ÍÅÍ½ ÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ¿ÅÁË¿Â Å ÌËÇË ÈÂÊÅÜ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ¼ÆÓ½Ï½ ÎÂ ÌËÈ½À½Ï ÌËÂÁÅÊÅÔÊË Í½ÄÌÍ×ÎÊ½ÏË ÅÈÅ ¿ ÍÂÁË¿Â Ê½ ÀÍÐÌÅ ËÏ ÁË ¾ÍËÜ ÌË ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ÈÅÎÏÊÅÏÂ ÁÍ×ÃÇÅ ÇÈËÊÔÂÏ½ Å ÎÏ×¾È½Ï½ Ê½ Í½ÎÏÂÊÅÜÏ½ ¼ÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÅ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ËÏ ÁË ÁÊÅ È½Í¿ÊÅÜÏ s ÁÊÅ Ç½Ç½¿ÅÁÊÅÜÏ s ÁÊÅ ¬ÍÂÄ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÂÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ #HRYSOPA FORMOSA ÐÊÅÖËÃ½¿½ ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ Ê½ #HYSOPA PERLA s ËÏ ÁË Ê½ #HRYSOPERLA CARNEA ËÏ ÁË Å Ê½ #HRYSOPA PALLENS ËÏ ÁË ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ¨½Í¿ÅÏÂ Ê½ Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½Ï½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½ Ç½ÇÏË ¿×ÄÍ½ÎÏ ÊÅÏÂ Å È½Í¿ÅÏÂ Ê½ ËÎÏ½Ê½ÈÅÏÂ ÏÍÅ ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ ÇÍ½ÎÅ¿½ Ï½ ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½Ï½ Å ÎÅÊÙËÇÍÅÈ½Ï½ Î½ ÌËÈÅÑ½ÀÅ ÂÑÂÇ ÏÅ¿ÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ Í½ÌÅÔÊ½Ï½ ÎÏ×¾ÈÂÊ½ Å ÔÂÍÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ ¾×ÈÒÅ Í½ÄÊËÓ¿ÂÏÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë #HRYSOPIDAE s ÄÈ½ÏËËÔÅÓÅ #HRYSOPA FORMOSA ÇÍ½ÎÅ¿½ ÄÈ½ÏËOÔÅÓ½ #HRYSOPA PALLENS SEPTEMPUNCTATA ÎÂÁÂÉÏËÔÇË¿½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½ #HYSOPA PERLA CHRYSOPS ÎÅÊÙËÇÍÅÈ½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½ #HRYSOPERLA CARNEA Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½ ÄÈ½ÏËËÔÅÓ½

²ÅÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ ÎÂÉ -IRIDAE Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë -IRIDAE $ERAEOCORIS SERENUS $ICYPHUS ECKERLENI

²ÅÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ ÎÂÉ !NTHOCORIDAE Í½Ä¿Å¿½Ï ËÏ ÁË ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ¿×ÄÍ½ÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ Ê½ Á×Í¿ÂÏ½Ï½ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ Å Í½Î ÏÅÏÂÈÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ÇÏÅ¿ÅÄÅÍ½Ï ÎÂ Í½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ s ÇÍ½Ü Ê½ É½ÍÏ Ê½Ô½ÈË ÏË Ê½ ½ÌÍÅÈ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ ¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÎÂ ÌËÜ¿Ü¿½Ï ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½Æ Ê½Ô½ÈËÏË ÛÊÅ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ÌËÂÁÅÊÅÔÊË ÅÈÅ Ê½ ÀÍÐÌÅ ÌË ÜÆÓ½ ¿ Ì½ÍÂÊÒÅÉ½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¿ ÈÅÎÏÊ½Ï½ ÁÍ×ÃÇ½ ÅÈÅ ¿ ÓÂÊÏÍ½ÈÊ½Ï½ ÃÅÈÇ½ ¢ÁÊ½ ÃÂÊÎÇ½ ÎÊ½ÎÜ ËÏ ÁË ÜÆÓ½ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ¾ÍËÜ Ê½ ÌËÇËÈÂÊÅÜÏ½ ÜÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ËÏ ÁË ÁÊÅ ½ È½Í¿ÊÅÜÏ s ÁÊÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÃÅ¿ÂÜÏ ËÏ ÁË ÁÊÅ ¬ËÌÐ È½ÓÅÅÏÂ ËÏ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÎÂ Ä½ÎÏ×Ì¿½Ï Å ÎÂ ÎÍÂ Ö½Ï ÁË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ²ÅÖÊÅÔÂÎÇÅ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÃÅ¿ËÏ ÌÍËÜ¿Ü¿½Ï Ç½ÇÏË ¿×Ä Í½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ Ï½Ç½ Å È½Í¿ÅÏÂ ¢ÁÊ½ È½Í¿½ Ê½ ÒÅÖ Ê½ Á×Í¿ÂÊÅÓ½ s !NTHOCORIS NEMORALIS Ä½ Î¿ËÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ÐÊÅÖËÃ½¿½ Ê½Á ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ÅÈÅ ÈÅÎÏÊÅ ¾×ÈÒÅ ½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÎÂ ÅÄÒÍ½Ê¿½Ï ÁÊÂ¿ÊË Î Ê½Æ É½ÈÇË ¾ÍËÜ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÒÅÖÊÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë !NTHOCORIDAE Î½ ÂÑÂÇÏÅ¿ÊÅ ÉÊËÀËÜÁÊÅ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ ÄÂ ÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ Í½ÌÅÔÊ½Ï½ ÎÏ×¾ÈÂÊ½ Å ÔÂÍÊ½Ï½ ÄÂ ÈÂ¿½ ¾×ÈÒÅ

!NTHOCORIS PILOSUS /RIUS NIGER

ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ÜÆÓÂ È½Í¿½ ÅÈÅ ¿×Ä Í½ÎÏÊË Ê½ÎÂÇËÉË ¿ ÌËÔ¿½Ï½ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ Í½ÎÏÅÏÂÈÊÅ ËÏÌ½Á×ÓÅ ÇÈËÊÅ ÅÈÅ ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ Ê½ ÈËÄ½Ï½ Å Ë¿ËÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÏ½ £ÂÊÎÇÅÏÂ ÅÊÁÅ¿ÅÁÅ ÎÊ½ÎÜÏ ÜÆÓ½Ï½ ÎÅ ¿ ÃÅÈÇÅÏÂ Å Ì½ ÍÂÊÒÅÉ½ ËÏ ÁËÈÊ½Ï½ ÎÏÍ½Ê½ Ê½ ÈÅÎÏ½Ï½ ¼ÆÔÊ½Ï½ ÅÉ ÌÍË ÁÐÇÓÅÜ Â ÎÍ½¿ÊÅÏÂÈÊË ÊÅÎÇ½ s ÉÂÃÁÐ Å ¾ÍËÜ Ä½¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ¾ÍËÜ Ê½ ÌËÇËÈÂÊÅÜÏ½ ÜÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÅ ÌÍË Á×ÈÃ½¿½ ÉÂÃÁÐ Å ÁÊÅ ½ È½Í¿ÊÅÜÏ ËÏ ÁË ÁÊÅ ×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ Ê½ÎÂÇËÉÅ ÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ÀÂÊÂÍ½ÓÅÅ ÃÅ¿ÂÜÏ ËÏ ÁË ÁÊÅ ²ÅÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ Ì×Í¿ËÏË ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÅÉ½ÀÅÊÅ Í½Ï ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ÛÈÅ ËÏ ¿ÏËÍËÏË ÌÍÂÄ ÎÍÂ Á½Ï½ Ê½ ÛÈÅ ËÏ ÏÍÂÏËÏË s ¿ÏËÍ½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ½¿ÀÐÎÏ Å ËÏ ÔÂÏ¿×ÍÏËÏË s ÇÍ½Ü Ê½ ÎÂÌÏÂ¿ÍÅ ÌÍÅÍËÁÊ½ ÎÍÂÁ½ ¿×Ä Í½ÎÏÊÅÏÂ Å È½Í¿ÅÏÂ ÌÍÅ ËÏÁÂÈÊÅÏÂ ÌËÇËÈÂÊÅÜ ÎÂ ÎÍÂÖ½Ï ËÏ ½ÌÍÅÈ É½Æ ÁË ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ËÇÏËÉ¿ÍÅ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÒÅÖÊÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë -IRIDAE Î½ ÒÅÖÊÅÓÅ Ê½ ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ Í½ÌÅÔÊ½ Ï½ ÎÏ×¾ÈÂÊ½ Å ÔÂÍÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ ¾×ÈÒÅ Å Í½ÌÅÔÊ½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ËÎ½ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë .ABIDAE .ABIS FERUS .ABIS PSEUDOFERUS .ABIS PUNCTATUS FEROIDES ²ÅÖÊÅÏÂ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ ÎÂÉ .ABIDAE Í½Ä¿Å¿½Ï ÌË ÇËÈÂÊÅÜ ÀËÁÅÕÊË ¤ÅÉÐ¿½Ï Ç½ÏË ÜÆÓ½ ÌË ÎÏ×¾È½Ï½ Ê½ ÂÁ ÊËÀËÁÅÕÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ ÌË ÍÜÁÇË ÌË ÇÈËÊÅÏÂ Ê½ Á×Í¿ÂÎÊÅ Ë¿ËÖÊÅ ¿ÅÁË¿Â ÅÈÅ Ç½ÏË ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ÎÂÇËÉÅ ¿ Í½ÎÏÅÏÂÈ ÊÅ ËÎÏ½Ï×ÓÅ ÌËÁ ËÌ½Á½ÈÅ ÈÅÎÏ½ ÅÈÅ ÌËÁ ÇËÍ½Ï½ Ê½ ÈËÄ½ Ï½ Å Ë¿ËÖÊÅ Á×Í¿ÂÏ½ ¬ÍÂÄÅÉÐ¿½ÈÅÏÂ ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅ Ê½ÌÐÎÇ½Ï ÉÂÎÏ½Ï½ Ê½ ÄÅÉÐ ¿½ÊÂ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ É½ÍÏ Å ÌÍÂÄ Ì×Í¿½Ï½ ÌËÈË¿ÅÊ½ Ê½ ½ÌÍÅÈ ²Í½ÊÜÏ ÎÂ ÁÊÅ Å ÇËÌÐÈÅÍ½Ï £ÂÊÎÇÅÏÂ ÎÊ½ÎÜÏ ËÏ

ÁË ¾ÍËÜ ÜÆÓ½ ÌË ÎÏ×¾È½Ï½ Ê½ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅ Í½ÎÏÂÊÅÜ ¬ÍÅ ¿ÅÁË¿ÂÏÂ ËÏ ÍËÁ .ABIS ÜÆÔÊÅÜÏ ÎÏ½ÁÅÆ ÌÍËÁ×ÈÃ½¿½ ÁÊÅ ½ È½Í¿ÊÅÜÏ s ÁÊÅ ¬×Í¿Ë ÌËÇËÈÂÊÅÂ ÎÂ Í½Ä¿Å¿½ ÌÍÂÄ É½Æ s ÛÈÅ ½ ¿ÏËÍËÏË ÄÅÉÐ¿½ÖË ÌÍÂÄ ÛÈÅ s ÎÂÌÏÂÉ¿ÍÅ ¤½ Ô½Î½ ÂÁÊ½ È½Í¿½ ËÏ ¿ÏËÍ½ ¿×ÄÍ½ÎÏ Ê½ ¿ÅÁË¿ÂÏÂ ËÏ ÍËÁ .ABIS ÐÊÅÖËÃ½¿½ ÈÅÎÏÊÅ ¿×ÕÇÅ ½ ÌÍÂÄ Î¿Ë ÂÏË Í½Ä¿ÅÏÅÂ ËÇËÈË ¾ÍËÜ ¨½Í¿ÅÏÂ Å ¿×ÄÍ½ÎÏÊÅÏÂ ÒÅÖÊÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ ËÏ ÍËÁ .ABIS Ê½ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë .ABIDAE ÐÊÅÖËÃ½¿½Ï ÄÂÈÂ¿½Ï½ ÈÅÎÏÊ½ ¿×ÕÇ½ Í½ÄÊËÓ¿ÂÏÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Å Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊ½Ï½ ÄÂÈÂ¿½ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë !NTHOCORIDAE /RIUS NIGER

²¥¶ª¥ ¡· ¢ª¥³¥ (%-)04%2!

!NTHOCORIS NEMORALIS

®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë .ABIDAE

¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½ ¿×ÄÍ½ÎÏÊË È½Í¿½ ®ÂÉÂÆÎÏ¿Ë -IRIDAE

$ERAEOCORIS SERENUS $ICYPHUS ECKERLENI .ABIS FERUS .ABIS PSEUDOFERUS

±ÅÀÐÍ½ ²ÅÖÊÅ Á×Í¿ÂÊÅÓÅ

През последните няколко години на специализираните винени пазари се налага трайна тенденция към разширяване на пазарната ниша за вина, произведени изцяло от проверени и наблюдавани биологични суровини. Вината, произведени от сертифицирана органична гроздова суровина1 е най-бързо растящата категория в производството на всички органични алкохолни продукти. В същото време потребителите все повече се ориентират към търсенето на винени продукти, които отговарят на здравните изисквания и поставят акцент върху безопасността на продукта. Голяма част от потребителите са на мнение, че биологичното винопроизводство предлага по-добър вкус, по-високо качество, по-добро влияние върху околната среда, че то е гарант за тяхното здраве и безопасност. Към настоящия момент найобщо биологичните вина могат да се характеризират като вина, произведени от гроздови суровини, които се получават чрез напълно променени методи за отглеждане на лозята, което изключва използването на неорганични химически вещества и пестициди. В България производството на биологични вина се регламентира с Наредба № 22 за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях. Контролът и сертифицирането, съгласно законовата уредба, са поверени на юридически лица – търговци и сдружения с нестопанска цел, акредитирани от Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация” и

получили разрешение от министъра на земеделието и храните. Производството на вина от биологични гроздови суровини се развива много екстензивно както в традиционните страни винопроизводителки в Европа (Италия, Франция, Испания, Германия, Австрия и др.), така и в страните от „Новия свят” (Аржентина, Австралия, САЩ, Нова Зеландия, Чили и др.). Нарастването на интереса към производството на вина от биологични гроздови

суровини може да се потвърди с непрекъснатото увеличаване на лозовите площи (фиг. 1). В резултат на това през 2009 г.2 реколтираните лозови масиви, предназначени за биологично производство се увеличават около 3,9 пъти спрямо 1998 г. В Европа през периода 2004– 2008 г. държавата с най-голяма площ лозови насаждения за биологично производство е Италия, средно с около 36 506,7 хектара, следвана от Франция с около 21 483,7 хектара и Испания – с

около 19 951,2 хектара (таблица 1). В България площите с лозови насаждения, предназначени за биологично производство все още са твърде ограничени, независимо от чувствителното им увеличение. През 2007 г. техният размер е едва около 298,53 хектара, което е 3,2 % от общо отглежданите площи за биологично производство и едва около 2,2 % от общо заетите площи за биоземеделие в страната. През 2008 г. площите с лозови насаждения за биологично производство са близо 486 хектара, което е приблизително 2,9 % от общите площи биологично управлявани земи. Данните са показателни за това, че изграждането на лозови масиви за производството на биологични гроздови суровини у нас все още прохожда, но тепърва ще се развива и налага. Необходимо е да подчертаем, че в България са налице изключително благоприятни почвени и климатични условия за биологично производство. Поради тази причина те трябва да се

1. Органични гроздови суровини е понятие, което се използва най-вече в англосаксонския свят като еквивалент на биологични гроздови суровини. В България е коректно да се използва единствено терминът биологични гроздови суровини. 2. Данните за 2009 г. са предварителни.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Лозе и вино

Екологизация на винопроизводството в България

Фиг. 1. Динамика на площите с лозови насаждения, предназначени за биологично производство през периода 1998 – 2009 г. (в хектари)

от лозови масиви, създавани и реколтирани от самите винопроизводители в страната. По този начин могат да се постигнат определени предимства като: редуциране на разходите, свързани с третирането на лозовите насаждения с различни пестициди и използване на изкуствени торове; ограничаване на токсичното въздействие върху растежа и развитието на лозите, което спомага за повишаване качествените характеристики на гроздето, и безопасността на произвежданите вина; осигуряване на по-добър и строг контрол във връзка със сертифицирането на гроздовата суровина, което създава по-високо доверие у потребителите и повишава конкурентоспособността на вината, произведени от биологична гроздова суровина на специализираните винени пазари. За реализирането на това решение винопроизводителите в България може да кандидатстват за субсидиране по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. – мярка 214 „Агроекологични плащания”. Бенефициенти по тази програма могат да са както собственици, така и арендатори на лозови масиви. Минимални-

използват и приспособят за ес- съвременните пазарни условия и тественото развитие и реколти- силно влошената международна рането на биологични гроздови конюнктура, е налице свиване суровини. Освен това, многове- на потреблението на регионалковните традиции в отрасъла, ни вина и спад в продажбите. наличието на подходящи сорто- Разбира се, необходимата на виве, повишеното потребителско нопроизводителите промяна към търсене и възможностите за производството на вина от биопазарна реализация на продук- логични гроздови суровини може цията, държавната политика, от да бъде осъществена на базата гледна точка на нормативната на обоснована дългосрочна и регламентация и източници- целенасочена стратегия В този те за финансиране на този вид смисъл може да се предложат и производство, допълнително обосновават няколко възможни благоприятстват изграждането решения. на лозови масиви за производПърво. Осигуряване на биството на биологични гроздови ологична гроздова суровина Таблица 1. Площи с лозови насаждения за биологично производство суровини. С оглед на всичко това е ло- по страни в Европа през периода 2004 – 2008 г. (в хектари) гично винопроизводителите в Площи с лозови насаждения за Темп на прираст България да реагират и да се биологично производство (ха) (%) адаптират по съответен начин Държава към сериозните предизвикателства. Те са свързани с преструк2004 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2008/2004 2008/2007 туриране на производството, с промяна на поведението, поли- Австрия 1 657 1 766 2 477 2 773 67,3 11,9 тиките и стратегиите за осигу- България – 228 298 486 – 63,1 ряване на необходимото коли16 428 18 808 22 509 28 190 71,6 25,2 чество сертифицирана гроздова Франция Германия 2 500 2 700 3 500 4 400 76,0 25,7 суровина за производството на биологични вина. От друга Гърция 3 303 4 603 4 554 5 023 52,1 10,3 страна, преориентирането на 31 170 37 693 36 684 40 480 29,9 10,3 винопроизводителите към про- Италия – 4 327 4 327 – – – изводството на вина от биоло- Молдова гично грозде, ще им позволи да Португалия 912 1 178 2 021 – – – заемат нови пазарни позиции. Испания 14 928 16 832 17 189 30 856 106,7 79,5 Това е наложително, тъй като в Турция

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

1 988

5 485

5 706

6 393

221,6

12,0

ят размер на стопанисваните собствени, арендувани или наемани площи, е 0,5 хектара, а минималният срок на стопанисване е не по-малък от пет години. По посочената мярка около 82 % от средствата се осигуряват от ЕС, а останалите 18 % от републиканския бюджет. Трябва да се отбележи, че кандидатстващите по тази програма ще получат пълния размер на средствата едва през 2016 година, което на практика може да забави цялостното създаване и развитие на лозовите масиви за биологично производство. Второ. Осигуряване на биологична гроздова суровина от лозови масиви, стопанисвани от регионалните винопроизводители, но обособени след конверсия. Прилагането на този подход ще позволи на винопроизводителите в България да сменят сортовия състав на лозовото им насаждение със сортове, подходящи за производството на биологични вина. Тук става въпрос за сортове най-вече с повишена устойчивост към неблагоприятните климатични условия, болестите, вредителите и пр. Във връзка с това е много важно правилното и рационално развитие на пепиниерството в страната с цел осигуряване на висококачествен лозов посадъчен материал на винопроизводителите при изграждането и създаването на лозовите на-

саждения, съгласно световните и европейските стандарти. Необходимо е съвместно сътрудничество със специалистите от ИЛВ – гр. Плевен за създаване на подходящата маточна база и осигуряване на качествен лозов посадъчен материал. За осъществяването на това намерение винопроизводителите могат да кандидатстват по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” от „Националната програма за подпомагане на лозаровинарския сектор 2008/2009 – 2013/2014 г.” Трето. Осигуряване на биологична гроздова суровина чрез съвместна дейност (взаимно сътрудничество) на винопроизводителя с един или няколко гроздопроизводители при строго регламентирани финансови и юридически правила. Това е много подходяща форма – особено когато винопроизводителите не стопанисват лозови масиви, а също и когато са налице стабилни партньорски връзки и взаимоотношения. По този начин се предоставят много повече и по-различни възможности за изгоди и повишаване на фирмения потенциал както за винопроизводителя, така и за гроздопроизводителя. Например чрез съвместната си дейност партньорите могат да постигнат: осигуряване на достъп до допълнителни ресурси (финан-

сови средства, земя, производствен опит и умения, информация и пр.), което в съвременните бизнес условия е изключително полезно;  редуциране на разходите, относно преминаването от конвенционално към биологично производство, както и последващото реколтиране на биологичните гроздови суровини, като ги преразпределят помежду си. По този начин участниците може да генерират повече приходи и други положителни ефекти. Това ще даде отражение и върху други характеристики, като рентабилност, ефективност, инвестиционни възможности и пр., които формират общия имидж на участниците в представите на техните контрагенти; по-големи възможности за повишаване качеството на гроздето вследствие на подобрия взаимен контрол при изпълнението на различните агромероприятия. Това е много важно условие за успешното позициониране на българските винопроизводители на престижни пазари, които се характеризират с още по-високи изисквания за качество и стандартни продукти. За реализирането на тази възможност, винопроизводителите в България могат да кандидатстват по мярка 142 „Създаване на организации на производители” от Програмата за развитие на селските райони (2007 – 2013 г.). В заключение екологизацията на винопроизводството чрез биологични суровини ще даде възможност на българските винопроизводители да увеличат конкурентните предимства на произвежданите от тях вина. Това ще им позволи да са по-гъвкави и по-лесно приспособими към новите пазарни изисквания и интензивния конкурентен натиск на специализираните винени пазари. Хон. ас. Зоя Иванова СА „Димитър Ценов” – Свищов

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Овощарство

поддържане на почвената повърхност в бадемово насаждение Стремежът за опазване на л/хa през април + 5,0 л/хa след почвеното плодородие и ограоколо 45 дни. За оценка влияниничаване употребата на пестието на различните системи върху циди налагат необходимостта плододаването на дърветата и от проучвания върху влиянието качеството на плода се отчетоха на различни системи за поддъпоказателите: добив(кг /дърво, ржане на почвената повърхност кг/хa), рандеман, мазнини, общи и контрола на заплевеляване с захари, белтъчини и общ азот, оглед прилагане на екологосъофосфор(Р2О5 ), калий(К2О). В периода на проучване в бразни подходи при отглеждане редовата ивица на насаждениена бадемовите насаждения. Плето беше установено наличие на велната растителност е един от основните конкурентни фактори Поморие се извършиха проучва- 12 броя едногодишни плевели: на растежа на младите баде- нията. Насаждението е засадено див овес, едногодишна метлица, мови дървета по отношение на през 1998 г. на почвен тип- типич- полско подрумче, поветицовидна вегетационните фактори- вода, на смолница и е формирано по фалопия, часовниче, червена хранителни вещества, светлина. системата подобрена чашовидна мъртва коприва, компасна саНа съвременния етап борбата корона. Изпитани са следните лата, злолетница, бяла лобода, с плевелната растителност в системи за поддържане на обикновен бабинец, черно куче бадемовите насаждения се води почвената повърхност: в меж- грозде, зелена кощрява и 7 броя предимно по механичен път- чрез дуредието- V1-черна угар,V2- многогодишни видове плевели – обработка с фрези с откланящи зелено торене със зимен грах, паламида, балур, троскот, синя секции. За химичен контрол на V3-тревна смеска овес + грах, жлъчка, магарешки бодил, див заплевеляването срещу едного- V4-фий, V5- зимна бакла. Култури- лапад и родилна трева. Данните за хербицидната дишните и многогодишни житни те за зелено торене са засявани плевели могат да се прилагат рано напролет, преди вегетация ефикасност са еднопосочни през листни хербициди : селективни на дърветата. Заораването им годините на проучването и са – флуазифопбутил, халоксифопе- се извършваше в края на месец представени в осреднени стойнотоксиетил или тотални- глифозат, юни. дикват, глюфозинат амониев. В редовата ивица Данните от специализираната за контрол на плевелнаучна литература показват, че ната растителност се прилагането на почвени херби- прилагаха- механична циди влияе по различен начин обработка с откланяща на вегетативните и продуктивни фреза, почвени хербипрояви на бадема. Установено е циди- пендиметалин че при третиране на млади баде- -Стомп 33ЕК-4,0 л/хa и мови насаждения с пендиметалин 6,0 л/хa, Тревисимо (дии диурон + глифозат външни урон + глифозат)- 10,0 симптоми на фитотоксичност и л/хa-внесен еднократно Фиг. 1 Хербицидна ефикасност на Стомп и Тревисимо- общ брой плевелни расдепресия в растежа на дърветата в началото на месец 33ЕК тения средно на 1м 2 (в динамика на 30-ти и не са наблюдавани. април и двукратно- 5,0 60-ти ден) В статията представяме ре- Табл. 1. Влияние на културите за зелено торене върху добива на зултатите от проучване влия- бадемови дървета, сорт „Старт” нието на различни системи варианти добив ранза поддържане на почвената деман, % кг/дърво кг/хa % спрямо контролата повърхност и контрола на за5,070 167 100 50,99 V1-контрола-черна угар плевеляване върху добива и 5,850 193 116 47,30 V2- зимен грах качеството на бадемови пло4,060 134 80 48,99 V3-зимен грах+овес дове от сорт „Старт”. – фий 4,560 150 90 44,06 V 4 В периода 2005-2009 г. в Оп-зимна бакла 3,370 118 71 41,08 V 5 итната станция по земеделие в 34

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

сти. На 30-тия ден в редо- Табл. 2. Влияние на културите за зелено торене върху качеството на вата ивица във вариантите бадеми от сорт „Старт” варианти мазниобщи белтъчини азот фосфор калий третирани с хербициди ни, % захари, % % P2O5 K2O не се отчита наличие на 69.61 4.35 17.95 2.94 1.12 0.94 V1-контрола развиващи се плевелни черна угар видове. На 60-тия ден след 71.09 5.25 18.18 2.98 1.16 0.94 V2– третиране със Стомп 33 зимен грах ЕК- 6,0 л/хa и Тревисимо 69.65 4.80 17.51 2.87 1.13 1.97 V3-грах+овес 10,0 л/хa се установява –фий 70.01 5.05 17.72 2.91 1.17 1.94 V 4 наличие на единични плеV4-vetch велни растения, съответно 69.48 5.00 18.39 3.02 1.17 0.96 V5 –бакла 3,1 бр./ м 2 и 4,5 бр./ м2 , при среден брой в контролата блюдавания ефект се запазва до вената повърхност върху пока– 8,0 бр./ м2 (фиг. 1). След трети- около 90 дни след третиране. зателя рандеман показват, че не ране със Стомп 33ЕК-4,0 л/хa са Външни симптоми на фитото- се наблюдават съществени разотчетени по-голям среден брой ксичност и депресия в растежа лики между отделните варианти. плевелни растения в сравнение на дърветата, третирани с херби- Наблюдава се тенденция отново с контролата. Това се дължи на циди не бяха наблюдавани. за по-ниски стойности във варипо-слабата хербицидна ефикасРезултатите за количеството анта зелено торене със зимна ност на по-ниската доза. В същия надземна маса преди заорава- бакла. По отношение показателя момент в участъка, третиран с нето на културите са представе- съдържание на мазнини в ядката Тревисимо -10,0 л/хa отчетените ни на фиг. 2. Най-голямо е коли- отново не се установява същестплевелни растения са многого- чеството зелена маса от грахо- вено различие между вариантидишни растения, поникнали след во- овесената смеска -48 650 кг/ те на поддържане на почвената внасянето на хербицида. Отлична хa(V3) , следвана от тази във V2 повърхност (табл. 2). хербицидна ефикасност се отчи- –зимен грах-38 820 кг/хa. НайИЗВОДИ та след третиране с Тревисимо малко е количеството на откоса Прилагането на различни 10,0 л/хa-двукратно внесени във варианта със зимна бакла- системи за поддържане на почпрез 45 дни, както по отношение 23 920кг/хa(V5). вената повърхност в бадемови на едногодишните, така и върху Влиянието на различните насаждения оказва различно упоритите многогодишни пле- системи за поддържане на поч- влияние върху добива. Като подвели. При третиране със Стомп вената повърхност върху доби- ходящи култури за зелено торе33ЕК-6,0 л/хa и 4,0 л/хa и Треви- ва от дърветата и рандемана са не, с положителен ефект върху симо 10,0 л/хa внесен еднократно представени в табл. 1. Получе- добива на дърветата, може да се през април, след 60-ти ден от ният добив е най-голям при ва- препоръча използване на зимен датата на третиране се налага- рианта със зелено торене зимен грах и фий. Зимната бакла като ше внасяне на листни тотални грах-1930 кг/хa. Увеличението на култура за зелено торене не е хербициди за борба с вторичното добива спрямо контролния вари- подходяща поради негативно заплевеляване с многогодишни ант- черна угар е 16 %, като раз- влияние върху добива. Комбиплевели. При двукратното вна- ликите са статистически доказа- нирането на селективни за сяне на комбинирания хербицид ни. Във варианта зелено торене бадемовата култура хербициди Тревисимо(5,0 л/хa през април + с фий получения добив е 1500 в редовата ивица(Стомп 33ЕК5,0 л/хa след около 45 дни) се кг/хa. В този вариант разликата 4,0 и 6,0 л/хa, Тревисимо – 10,0 осигурява ефикасен хербициден с контролата не е статистически л/хa) и използване на култури контрол върху всички плевелни доказана. Най-нисък добив в го- за зелено торене в междуревидове, особено по продължител- дините на проучване е установен дията – зимен грах и фий са ност на ефективното хербицидно във вариант зелено торене със подходяща система за поддърпоследействие. На 60-тия ден не зимна бакла- 71 % спрямо кон- жане на почвената повърхност, се отчита наличие на вегетираща тролния вариант. Тези резултати която осигурява ефикасен конплевелна растителност, като на- дават основание да се приеме, трол върху заплевеляването че подходящи култу- и благоприятен ефект върху ри за зелено торене растежа и плододаването на са зимния грах и фия. дърветата. Резултатите за А. Дженева, влиянието на прилоОСЗ – Поморие З. Ранкова, варианти жените системи за поддържане на почИО – Пловдив Фиг. 2. Количество надземна маса от тревите преди заораване (кг/хa)

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Селекция за устойчивост към шарка при костилковите овощни видове Вирусната болест шарка с причинител Plum pox virus (РРV) e ендемична за нашата страна, както и за страните от цяла Източна Европа. В Западна Европа все още има региони, в които болестта не се среща, но всяка година се съобщава за нови ареали на разпространение. На практика и на шестте континента шарката е регистрирана. Като всички вирусни болести по растенията и тя не се повлиява от химични препарати, затова селекцията на устойчиви сортове и подложки е много важен елемент за ограничаване на разпространението й. Важността и на двата компонента на дървото – подложката и присадената част (сорта) произтича от факта, че заразяването с вируса може да стане на всички етапи от производството и отглеждането на дърветата: в питомника чрез листните въшки – и през двете години на отглеждане; в маточната градина за калеми или в овощната градина – като въшките инфектират присадената част или подложката чрез издънките. Устойчивостта към болести е способността на растенията да предотвратяват, ограничават или да задържат развитието на болестта. Тя се контролира от гени на устойчивост. Независимо, че донори на устойчивост към шарката се търсят от самото є откриване преди 77 години, съобщените източници са малко. Според литературните данни, няма открит източник на устойчивост от род Prunus – устойчив или имунен, който може да предпази дърветата от всички щамове на вируса. Според редица изследователи съществуващите източници на устойчивост са полигенни, а устойчивостта която те осигуряват е от средно ниво поне при един от щамовете на вируса. Това означава, че при използване на съществуващите донори ще се получават индивиди с различна степен на унаследяване. В такъв случай реална ли е възможността да се създадат сортове устойчиви към патогена? Отговорът е - възможно, но трудно. Поради тази трудност в съвременния селекционен процес участват различни специалисти - селекционери, биолози, вирусолози, eнтомолози и др., а успехите вече са резултат от усилията на цели колективи. Има голямо разминаване в понятията за устойчиви сортове, поради което понякога едни и същи сортове биват отнасяни от различни автори в различни групи на устойчивост Според определението на Купър и Джонс един генотип е имунен, когато няма взаимодействие

бр. 1, 2011 г., сп.

между патогена и гостоприемника, така че вирусът никога не може да бъде открит в последния. Според авторите при устойчивите генотипи вирусът е силно потиснат (нисък титър на вируса) в сравнение с чувствителните и вирусът може да бъде открит, но спорадично. Толерантните генотипове се заразяват с вируса, но симптомите които той експресира са слаби. Чувствителни са генотипи, които свободно се заразяват и симптомите които се проявяват по листа, плодове, дървесина и цветове са силни и специфични за патогена. Поредица от изследвания през последните 10-15 години са свързани с доказване на факта, че при сливите съществува още един вид устойчивост – така наречената “свръхчувствителна устойчивост”, която предпазва растенията от системно заразяване чрез механизмите на свръхчувствителността, ограничаваща проникналият вирус чрез некротиране на тъканта, поради което вирусът не може да се намножи, а растението остава свободно от вируса. Стандартизиране на разбирането за чувствителността е важна от селекционна гледна точка, но забавяне на резултатите се получава също вследствие от вариабилността на патогена, физиологията на гостоприемника, климатичните условия и методите на инокулация. Ето защо в помощ на селекцията в последните години се прилагат молекулярните методи, които ще съкратят процеса чрез генетичната информация за генотипите от род Prunus. В тази връзка конструирането и използването на генни маркери се явява обещаващ метод за ранно откриване на растения устойчиви към PPV, което ще бъде предизвикател-

„Земеделие плюс”

ството в селекцията през следващите години. Първата стъпка на всяка селекционна програма е да обогатява геничните си ресурси и обръща особено внимание на местни, стари и диви генотипи от страната, тъй като вследствие на дългогодишното им взаимодествие с патогена и околната среда вероятността да се открият устойчиви форми е много по-голяма. Селекция за устойчивост към шарка при кайсията От изследваните голям брой кайсиеви генотипи с произход Европа, Азия и Северна Америка е установено, че няма имунни. Като носители на устойчивост към РРV са определени редица Северноамерикански сортове. Такива са Старк Ърли Ориндж, Харлейн,Голдридж, Стела, Харкот, което е дало основание да бъдат включени в съвременните селекционни програми. Най-трудоемката част от една селекционна програма е скринингът към вируса на шарката. Той е различен при различните програми, но е сходен в Испания, Франция и Италия и се базира на изкуственото заразяване. В Гърция се използва както естественото заразяване чрез въшки в ендемични райони, така и изкуствено заразяване чрез чип бъдинг. В последните години се включват и молекулярните методи,

като усилията да се конструират маркери са фокусирани главно върху изграждането на свързани генни карти и търсенето на кандидат-гени. Има вече конструирани такива карти на базата на хибридни поколения с участието на сортовете Голдридж, Лито, Старк Ърли Ориндж . Съчетаването на класическите с молекулярните методи и техники при селекция на кайсията са на много напреднал етап и вече започват да дават своите резултати. Селекция за устойчивост към РРV при прасковата Доскоро се считаше, че при прасковата всички сортове принадлежащи към Prunus persica Batsch. са чувствителни на шарка. Но едно проучване в Италия с изкуствено заразяване на 58 сорта с М щам на вируса е показало, че сортовете Морсиани 90, Мария Долче и Съмър Лейди не се заразяват дори след трикратно инокулиране. Освен това от вида Prunus davidiana ( див представител на прасковата) е отбран клон - P1908, който проявява частична устойчивост към вируса и е включен в селекциония процес. Във Франция е получено F1 хибридно поколение от кръстосването на Prunus persica Batsch – сорт Съмъргранд x P. davidiana и F2 поколение, резултат от самоопрашване на един хибрид от F1 поколение. Наследяемостта на устойчивостта към РРV в първото хибридно поколение е до 50% , а във второто надхвърля 70%. Тези резултати са обнадеждаващи и затова с помощта на ко-доминантни маркери е конструирана карта на кръстоската Prunus persica Batsch. х Prunus davidiana, първата стъпка към прилагането на асистираната с маркери селекция при прасковата. Селекция за устойчивост към РРV при сливата Селекцията при този овощен вид е трудна и се обуславя от хексаплоидния геном, на вида, затрудняващ извършването на анализи за унаследяването на даден признак. Това обяснява защо досега няма данни за молекулярни маркери при сливата. Както и при другите представители от род Prunus и при сливата не са открити имунни. Това се отнася и за другите видове сливи – джанка, трънка и

Единични симптоми на шарка по листа при устойчиви сортове

Симптоми на шарка по листа и плодове при толерантни сортове

Симптоми на шарка по листа и плодове при чувствителни сортове салицина. Много сортове съобщени като устойчиви в действителност са толерантни, тъй като те се заразяват от вируса, но симптомите които проявяват са слаби. Първият сорт, който се приема като устойчив (нисък титър на вируса след изкуствено заразяване) е Чачанска найболя и тя е включена в селекционните програми на Сърбия, Германия и Полша. Този сорт е включен и в българската селекционна програма, но отглеждан при естествен фон на зараза в сливова колекция, той се проявява като толерантен, а не като устойчив. Следователно доскоро селекцията при сливата имаше като резултат главно толерантни сортове. Кеглер, Хартман и други изследователи съобщават и доказват, че при сливата съществува още един вид устойчивост, която вече обяснихме по-горе, така наречената “свръхчувствителна устойчивост”. Според проучванията тя е кодирана в хромозомната ДНК и при вида P.domestica L. се контролира олигогенно. Растения с такава устойчивост остават свободни от вируса, дори в среда с голяма плътност на листни въшки преносители на РРV. Проблемът е, че рядко може да се получи 100% “свръхчувствителна устойчивост”. Това вероятно се дължи на изключителната изменчивост и приспособимост на патогена, чрез появата на нови или рекомбинантни щамове, на различни изолати в рамките на определен щам, както и специфичното взаимодействие на патоген – растение – околна среда. На този етап обаче, “свръхчувствителната устой-

чивост” остава надежден инструмент за ограничаване на шарката както в градините, така и в маточните насаждения и разсадниците, чрез използване на създадените сортове и подложки притежаващи този тип устойчивост. Първият получен сорт с такава устойчивост е резултат на немската селекционна програма от кръстосването на Ортенауер х Стенлей, регистриран под името Йойо. От тази кръстоска в Техническия университет в Мюнхен са получени и други хибриди, някои от които също показващи този вид устойчивост срещу всички щамове на вируса при изкуствено заразяване. На базата на “свръхчувствителна устойчивост” е започнала селекция и на подложки за сливата. В процес на изпитване са тези от серията Доцера и Доспина. Заключение: Селекцията за устойчивост към шарката в род Priunus остава предизвикателство и през следващите години, но очевидно наличният богат генетичен фон, тестиран или в процес на тестиране, напредналите генетични изследвания и усилията с тяхна помощ да се създадат методи и инструменти за съкращаване и предвидимост на селекцията дават основание да се счита, че проблемът с шарката може да бъде силно ограничен, ако не напълно решен.

Доц. д-р Валентина Божкова Институт по овощарство – Пловдив

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Машини

Честит 50 – годишен юбилей колеги от КТИ ! КТИ за земеделската техника у нас Регистрацията на земеделска и горска техника и машини за земни работи, контролът на техническото им състояние и безопасността, на придобиването и отнемането на правоспособност за работа с тази техника, контролът на пазара на тази техника у нас, са основните задачи на екипа от специалисти, работещи в регионалните служби /РС/ и централното управление на Контролно-техническата инспекция /КТИ/ при МЗХ. Информационната система на Инспекцията дава възможност за анализи и прогнози за състоянието на машинния парк в нашето земеделие, за тенденциите в обновяването му. От системата може да се види, че до началото на м. декември 2010 г. общият брой на регистрираната техника е 211 620 машини, като увеличението спрямо предната година е 5%. Броят на колесните трактори е 55 925 спрямо 52 605 в края на 2009 г. Зърнокомбайните са 9838 броя при 9659 в края на 2009 г, от които около 7000 броя са в работна готовност. През 2010 г /до 10.12./ са регистрирани 20 073 броя машини. От тях 6349 са колесни трактори, от които 4024 броя първоначално регистрираните, в т.ч. 1021 броя нови /25 %/. Броят на зърнокомбайните е 1050, от които 566 първоначално регистрирани, в т.ч. 214 нови – 38 %. Регистрираните машини за земни работи са 1884 броя. Тенденцията на обновление на машинния парк е устойчива. Намалява средната възраст на машините, нараства процентът на нови колесни трактори и прикачни машини. Например през 2003 г. броят на колесните трактори на възраст до 2 години е 2,2 % от всичките, а през 2009 г. е 6,5 %. При зърнокомбайните този процент е 2,8 през 2003 и 8,6 % през 2009. Трябва да се отчете, че около 1500 броя от зърнокомбайните са от новите модели високопроизводителни машини, които са обаче на границата на 10- годишния експлоатационен срок и следва да се обновят.

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

При преструктурирането на парка се отчита повишаване на мощността при колесните трактори и от там на енергоосигуреността на единица площ. Площта , която обработва един физически трактор намалява от 81,6 ха през 2006 г. на 59,4 ха през 2009 г. За Германия тя е 11,6 ха, за Франция – 15,3 ха. При зърнокомбайните тенденцията е в обратна посока. От 140 ха ожънати през 2006 г., от един комбайн, през 2009 г се падат 194 ха житни култури. За Германия тези площи са 30 ха, за Франция – 52 ха.

Техническите прегледи /ТП/ на машините, извършвани от РС на КТИ са основен фактор за безопасността на земеделската и горската техника при работа и транспорт. За посочения период на 2010 г. инспекторите са извършили 142 983 броя, от които 40 432 годишни /ГТП/ на колесни трактори и 7007 броя на зърнокомбайни Анализът показва, че 98,55 % от комбайните в работна готовност и 85,09 % от тракторите в страната са преминали ГТП, При контрола на техническото състояние на машините специалистите от РС налагат по-високи критерии, в резултат на което 20 % от съставените актове са на лица, които създават условия и предпоставки за произшествия с други лица и техника. Засилен е и контролът при първоначалната регистрация на техниката, както и този при пускането на машините на пазара. Не се допуска регистрация на нова техника без сертификат или декларация за съответствие, както и пускането на пазара на машини, които не отговарят на изискванията на нормативните документи за осигуряване на безопасността им. Контролът на пазара е първата функция, утвърждаваща КТИ като необходима европейска структура у нас. За създаването, развитието, утвърждаването, проблемите и успехите ще научим на предстоящото, в края на месец февруари, честване на 50 годишния юбилей на КТИ. Земеделие плюс

Юбилей

ПРОФЕСОР ЧАВДАР ПЕТКОВ НАВЪРШИ 80 ГОДИНИ Чавдар Иванов Петков е роден на 26 октомври 1930 г. в с. Долна Кремена, Врачанско, в семйство на учители. Завършил е Първа врачанска мъжка гимназия “Христо Ботев” в 1949 г. и е приет за студент в Държавната политехника - София, където се дипломира като инженер по специалността “Земеделска техника” в Машинноелектротехническия институт /днес Технически университет/. Не е за вярване, но целият му трудов стаж преминава на едно и също място. От октомври 1954 г. до пенсионирането си през октомври 1991 г. той бе на работа в Научноизследователския институт по механизация и електрификация на селското стопанство – НИМЕСС, в столицата. В института е ръкодил секция, бил е заместник-директор по научната част и научен секретар. За старши научен сътрудник се хабилитира през 1961 г., а за ст. н. с. I степен - в 1978 г. През 1968 г. специализира в Мичиганския щатски университет на САЩ. Бил е ръководител на 9 аспиранти, които успешно са защитили докторски дисертации. Дълги години бе член на Специализирания научен съвет по механизация и електрификация на селското стопанство и на Специализирания съвет по земеделска и горска техника при ВАК; два мандата – в Научната комисия по машинни науки като заместник-председател и неин председател. По ирония на съдбата инж. Чавдар Петков е първият научен сътрудник в България, който започна да работи по проблемите на механизацията на зеленчукопроизводството у нас, без да е отглеждал зеленчуци на село.В тясно сътрудничество с учените по агротехника на зеленчуковите култури от опитните станции в с. Негован край София и в Горна Оряховица и от Института за зеленчукови култури “Марица” в Пловдив той реши за 3-4 години задачата за лехо-браздовото отглеждане на зеленчуците изобретявайки универсалния градински лехообразувател – ЛУГ-3,20. Българският лехообразувател, претърпял няколко модификации, се отличава от известните ни в света, със своята оригинална конструкция, която създава най-благоприятни условия за поникване на семената – едновременно с оформянето на лехите почиства повърхността им от буците и сухия слой почва. През всичките 37 години – започнал с частични разработки по механизиране на отделни процеси,

трудовият път на проф. Чавдар Петков мина през създаването на предпоставки за комплексна механизация на отглеждането и прибирането на различни видове зеленчуци и завърши с формиране на технологични комплекси от машини за промишлено производство. Той е автор на 18 изобретения, на 4 книги и 4 обзора на световната литература по механизация на зеленчуковото производство. През годините и десетилетията е публикувал 70 научни труда и множество научно-популярни статии. Като междуведомствен координатор на програмата за създаване на самоходното шаси СШ-22 и комплекта машини към него, проф. Петков има съществен принос, ведно с конструкторите от НИМЕСС и Института по селскостопанско машиностроене в Русе, и машиностроителите от завод “Мадара” в Шумен. А в края на 70-те години бе ръководител на друг колектив, който разработи и усвои комплекта машини за обработване едновременно на три лехи с тракторите от клас 1,4. Нека се знае още, че той участва в съвместен колектив със съветски учени и конструктори по създаването на прикачен доматокомбайн, успешната работа по който завърши през 1990 година. Чавдар Петков бе познат на зеленчукопроизводителите в цяла България. По негова инициатива още през 1956 г. бяха организирани първите специализирани тракторни бригади за механизация на зеленчуковото производство към МТС Божурище – в селата Чепинци и Негован, към МТС Казичене – в с. Долни Богров, край София. В 1959 г. той отиде в ТКЗС Брегово, Видинско, и убеди стопанските ръководители да прегърнат технологиите за механизирано отглеждане на зеленчуци на базата на лехобраздовата технология. Пиша “да прегърнат”, защото до тогава кооперативното стопанство не бе отглеждало зеленчуци! Как ви звучи фактът – след 15 години съвместна дейност, стопанството да отглежда върху 15 000 декара зеленчуци на базата на промишлени технологии, да изгради собствена консервна фабрика, от която излизаше продукция за милиони лева!? И след пенсионирането си проф. Чавдар Петков не се е разделил със земеделската техника. Като консултант той е в услуга на прохождащи търговци на машини и агробизнесмени. Малцина от читателите може би знаят за огромните му усилия като отговорен редактор по завършването на Терминологичен четириезичен речник по земеделска техника и свързаните с нея области. Инж. Кирил Момчилов

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

РЕЧНИКЪТ – БЕЗЦЕНЕН СПРАВОЧНИК Проф. Чавдар Петков за Терминологичния четириезичен речник по земеделска техника и свързаните с нея области в разговор с инж. Кирил Момчилов – Професор Петков, кога и как се роди идеята за създаването на Терминологичния речник? Казвам “създаване”, а не съставяне, защото съставителството е много по-лесна работа. – Идеята за разработване на терминологичен речник за земеделска техника и свързаните с нея области се появи в края на седемдесетте години на миналия век в отговор на призивите, които специалистите от Института по български език при БАН отправяха по Радио София към специалистите в различните отрасли на икономиката да работят по създаването на такива речници. Първата сбирка се състоя през януари 1981 година в Катедрата по селскостопански машини на тогавашния ВИМЕСС – Русе. Участваха може би над 50 души, но две трети от тях се отказаха веднага. После минаха 5 години, през което време подготвих словника върху който трябваше съавторите да насочат усилията си по сътворяване на определенията на термините. Десети ноември 1989-та ни завари с 6 подготвени раздела от общо 22 . Последва една мъчителна пауза и от 1995 година работата се възстанови. Към края на 2005-та се очертаха контурите на речника и през юни 2007-ма пред авторския колектив бе представена едната половина – Свързаните области. А в април 2008-ма се появи другата половина – със земеделската техника. Сега приключваме редактирането, обединяването и окончателното подреждане на термините. – Ще ми се да кажа предварително, че речникът за огромната част от работещите в българското селско стопанство ще бъде безценен справочник. Защото, ако разтворим литературата от миналото или днешната преса – вестници и списания, ще срещнем хиляди термини: част от тях интернационализирани, друга част – новородени, български, и трета – съвършенно неправилно вмъкнати чуждици. – Авторският колетив на речника систематизира натрупаните през годините знания и се надява, че с въвеждането на единна правилна терминология ще се улесни обмена на информация, програмирането, управлението и другите дейности, свързани с поефективното използване на земеделската техника. И не на последно място – ще се повиши научното и културното равнище на техническите кадри и учащите се в университетите и средните професионални училища. – В предварителния ни разговор казахте, че Ви е неудобно да говорите от името на целия колектив. Назовете членовете на редакционната колегия. – Всичките са добре известни, авторитетни учени: професорите Димитър Андреев, Ганчо Гужголов,

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

Атанас Митков и Иван Палов и старши научните сътрудници Димитър Капитанов и Тодор Савов. – Нещо по-конкретно да кажете за структурата и съдържанието на речника. Читателите се интересуват, очакват го. – Речникът се подготвя като терминологичен. Това ще рече тълковен речник на термините, в случая на свързаните със земеделската техника и граничните с нея области. Обикновено тези речници са едноезични. Ние решихме да разширим информацията в две области: за термините, произхождащи от древните и съвременните чужди езици даваме информация за произхода на думата; за всеки термин даваме чуждоезичните му синоними на три езика – английски, немски и руски. Това налага след завършване на работата по първия том, където ще бъдат изложени тълкуванията на термините да се появи втори – справочен, в който ще бъдат подредени по азбучен ред чуждоезичните синоними на обяснените на български термини. Това ще позволи на ползвателите да притежават и един триезичен англо-български, немско-български и руско-български речник на термините в тази област. – Разбирам Ви много добре. Познавам Ви и като вещ преводач на техническа литература, но малцина от днешните българи са виждали такъв род речник! – В Речника са включени термини от 22 различни области, по-обемните от които са: ● Трактори, автомобили и двигатели с вътрешно горене. ● Хидравлика и хидравлични задвижвания. ● Механизация на почвообработката и мелиорациите. ● Механизация на сеитбата, саденето и разсаждането. ● Растителна защита и напояване. ● Механизация на прибирането на зърнените и фуражните култури. ● М еханизация на зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството. ● Механизация на животновъдството. ● Експлоатация на машинно-тракторния парк. ● Ремонт на машинно-тракторния парк. ● Е лектрификация и електрични задвижвания. ● Растениевъдство и животновъдство. ● Икономика, маркетинг, финанси и мениджмънт на земеделската техника и земеделието. ● Теория на експеримента. ● Надежност и др. – Кога най-рано да очакваме Терминологичния речник в книжарниците? – Труден, много труден въпрос… Все още търсиме издателство, от него ще зависи кога най-рано ще се появи. То от своя страна търси спонсори… Много ми се иска още през 2011 година – автори, издатели и читатели, да се поздравим взаимно с успешния край на един многолетен труд!

Световното производство на мляко за 2009 г / по данни на ФАО, 2010/, надхвърля 678 млн. т годишно, от които около 580 млн.т краве мляко, 61 млн.т биволско мляко, 20 млн. т козе мляко и над 17 млн.т овче мляко. Европа и Южна Азия са най-важните региони в производството на мляко и добиват 46% от общото производство на мляко в света. Европейският Съюз (ЕС) е най-големия производител на мляко в света с 27 % от световното производство, следван от Индия с 20% , САЩ с 16%, Китай с 8%, Русия с 7%, Бразилия с 6%, Канада с 5.8% . В таблица 1. са представени данни за производство на мляко от страните-лидери в света за 2009 г. Табл. 1. Производство на мляко на странителидери в света за 2009 г. Страни – лидери производство № в производството на мляко в света на мляко в света (в милн. тона) 1

Индия

2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

САЩ Германия Пакистан Китай Русия Бразилия Франция Нова Зеландия Великобритания Украйна Полша Холандия Италия Мексико Турция Австралия Египет Аржентина Канада

89.7 / 65.8 79.4 39.4 36.2 35.3 32.8 27.9 24.8 17.4 16.9 13.7 12.6 11.5 11..2 11.1 10.6 10.0 8.9 8.9 8.8

Източник: Юли, ФАО, 2010

Животновъдният сектор в Индия е изключително важен подотрасъл на селското стопанство, заемащ 68% от общото производство на сектора в страната, характеризиращ се с динамични промени, обхващащи измененията, както в броя на животните по отношение на отделните видове, така и промените по отношение на тяхната продуктивност. Интензивното развитие на сектора през последните години успя да надхвърли и обезпечи общ доход над 9% от животновъдството в селските и бедни райони на страната. Общо, животновъдният сектор допринася около 11% -14% от всички постоянни доходи в страната /за период на развитие 2000– 2008 година/. Говедовъдството, е най- важният и най-популярен подотрасъл на животновъдството, и заедно с биволовъдството обхващат най- мощните и широко разпространени и развити, средни, малки и много малки млечни компании в страната.

Индия е страната, коя- Taбл. 2. Динамика в на животните по то има около 174 милиона броя видове за 2008 говеда и над 85 милиона видове общ брой, биволи / по данни на /млн./ ФАО, 2009/. Тя е уникална животни страна по отношение отговеда 174,00 глеждането и съхранението на генетичните ресурси биволи 84,5050 за крави и биволи, това е страната, със светововце 54. 80 на известност и слава, кози 119,28 страната на свещените свине 14.79 крави с вековни традиции по отглеждането им. В Общ брой 475,09 таблица 2 е представена животни, всичко динамиката на изменеОбщо, ния в броя на животните 309.10 птици по видове в Индия. Около 70% от кравите в Индия и 60% от биволите имат много ниска продуктивност /фиг.1/, за което има основателна причина, тъй като само 20% от цялата говедовъдната популация и 5% от биволите се осеменяват изкуствено, което е много нисък процент на фона на развитите държави. Развъждането и селекцията на говедата и биволите в Индия е важна част от държавната политика на страната за производство на повече и качествена животновъдна продукция. Породите в страната са представени с голямо многообразие: говедовъдната популация в Индия включва 26 породи, а биволовъдната е представена от 15 породи. Млечният сектор в Индия се характеризира с изграждането и развитието на стабилни малки и много малки млечни холдинги, които наброяват около 70 милиона . Многобройните млечни производители в страната използват около 78% от цялата обработ-

Фигура 1. Обща млечна продуктивност за стандартна първа лактация / дни/ по години.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Животновъдство

Млечният сектор на Индия

ваема земя на производствените холдинги в Индия, като само 60% от земята е частна собственост, при това, собствениците се занимават с отглеждане на всички видове животни. Малките млечни групи / малките холдинги / в страната включват групи от различни животни, главно биволи, говеда, и кози / козите са съвсем малко/ въпреки, че козето мляко присъства постоянно в менюто на консуматорите, и най-вече на вътрешния пазар. Произведеното количество мляко се разпределя както следва: от биволите около 41,5 милиона тона, oт кравите 65.8 милиона тона и от козите 6.5 мил. Консумацията на мляко на глава от населението за различните периоди е съответно : от 1124 г/ден за 1960 – те години, съответно на 1170 г/ден през 1970, постепенно се увеличава , на 1230 г/ден за 2000 –та година и 1280 за 2008 г.

В заключение растежът на произведеното мляко през годините и прогнозите са между 4, 5 и 6% на всеки 4-5 години. Организацията и функционирането на млечната индустрия в Индия е представена от отделни млечни холдинги – кооперативни, частни и държавни, като в кооперативния сектор влизат по-големите млечни холдинги и той определено има по-голям дял от останалите два. Кооперативният сектор в млечната индустрия на Индия включва повече от 10 милиона млечни холдинги, които произвеждат приблизително над 82 милиона тона мляко годишно. Доц. д-р В. Гайдарска – ИЖН, Костинброд Доц. д-р П. Йовчевска – ИАИ, София

Новини от МЗХ

Информационна кампания по ПРСР Министерство на земеделието и храните инициира мащабна информационна кампания по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/ , която ще се проведе в 28-те областни центрове на цялата страна. Нейният старт бе даден в София. Кампанията има за цел да се повиши информираността сред земеделските производители по мерките от Програмата. Необходимостта от провеждането й се налага поради няколко причини, каза зам.-министърът на земеделието и храните г-жа Светлана Боянова, като посочи, че една от важните цели на срещите-дискусии по места е бенефициентите по мярка 112 «Създаване на стопанства на млади фермери» да бъдат запознати и да знаят, че вече одобрените бизнес планове трябва да се изпълняват, за да не се наложи да връщат пари. В рамките на срещите те ще получат информация относно изискванията по изпълнението на тези планове. Зам.-министър Боянова, информира, че най-атрактивната мярка, по която има на 100% договориран бюджет е 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” в частта за закупуване на земеделска техника. Вниманието по време на кампанията ще бъде изцяло насочено към усвояване на средствата заложени по гарантираните бюджети по нея. Земеделските производители ще бъдат запознати с възможностите и видовите инвестиции, които ще се подпомагат в рамките на „гарантираните бюджети”. До края на 2011 година животновъдните ферми втора и трета категория трябва да се преструктурират, за да отговорят на стандартите на Общността за сектор „Мляко”, в противен случай подлежат на закриване. За реализирането на тези проекти относно покриване на стандартите ще бъде предоставен кредит от Държавен фонд „Земеделие” при референтен лихвен процент, което ще бъде одобрено на заседание на Управителен съвет на ДФЗ. С проекти по гарантираните бюджети от 121-ва мярка могат да участват и стопани на птицеферми и свинеферми, които също трябва да покрият европейските стандарти за хуманно отношение към животните. По време на срещите със земеделските производители ще бъде обърнато особено внимание и на мярка 142 „Създаване на организации на производители”. Мярката разкрива възможности пред организации от различни сектори в аграрния отрасъл да получат финансова подкрепа от Програмата, за да имат по-голям достъп до пазарите на Общността. В Наредбата по мярката се подготвя актуализация с цел улесняване организирането на кандидатите в създаването на такива организации. За по-доброто усвояване на средствата, предвидени за мерките от ос 2 на Програмата, ще се акцентира върху предимствата за кандидатстване. За повишаване на интереса към тях от МЗХ и Държавен фонд „Земеделие” са предприети стъпки, като облекчаване на процедурите за кандидатстване, както и увеличаване нивата на компенсаторните плащания, след одобрениетд им от ЕК. За първи път през тази година ще стартира и прием по 213-та мярка „Плащания за Натура 2000 за земеделски земи”. До момента по Програмата са договорирани средства в размер на 1,078,207,049. 00 евро, което е 33 % от общия бюджет, а разплатените финансови средства са на стойност 627,061,781.00 евро или 19 % от целия бюджет на ПРСР. Кампанията ще се проведе по график в периода 17.02.-19.05. при участието и на специалисти от ДФЗ и НССЗ. Земеделие плюс 42

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

/продължава от брой 10/ Третият, но не и по важност производствен фактор, фермерският капитал, съвсем естествено се генерира от фермерите чрез спестявания или заеми. За норвежките условия, овцевъдите и зърнопроизводителите имат относително малко задължения, съизмерени към наличните им в различен вид активи. В Норвежката икономика, както във всички развити такива, животновъдството е с редица предимства пред растениевъдните ферми, и неслучайно те почти не съществуват в чист вид, а са преминали към комбиниране на двете основни селскостопански производства, с цел намаляване на риска за вложения капиталов ресурс. Брутната селскостопанска продукция, произведена в Норвегия за 2006 г. е 29.4 билиона норвежки крони (1лв.~ 4NOK). По принцип, през последните години годишният брутен доход от земеделието варира, в зависимост от климатичните и пазарни условия, както и поради промените в цените и политиката на секторна подкрепа. Анализът на структурата на брутната продукция сочи, че около 70% от величината й идва от годишното фермерско производство с най-значителен дял на млякото и месото. Делът на зеленчуковото производство е 12.8%, а на зърнените и маслодайни култури- 10.3% от брутната продукция на сектора по базисни цени. Поради споменаваните вече неколкократно климатични и пазарни особености, но и поради отговорността на националната аграрна политика към фермерския просперитет, нивото на подкрепа за селското остопанство в Норвегия е много повисоко от това в много други страни. По принцип, сега действащото споразумение на Норвегия със световната търговска организация допуска три схеми на подкрепа, в зависимост от силата, с която се стимулира производството в страната: зелена, синя и кехлибарена. Зелената схема на подкрепа не е обвързана с производството, а кехлибарената е с продуктова специфика и насоченост. Синята схема заема междинно положение, дължащо се на някои продуктови ограничения. Таванът до голяма степен се слага

от кехлибарената подкрепа, която ограничава свободата на норвежките политици да развиват собствена стопанска политика в сектора, като тази схема регламентира определен сумарен размер на субсидиите за сектора (AMD-Aggregate Measurement of Support). Според метода за определяне на подкрепата за селското стопанство (PSE-Producer Subsidy Estimate), на Организацията за икономическо и социално развитие (OECD), Норвегия има едно от най-високите нива на секторно субсидиране в света. Като допълнение на всички, споменати до тук мерки на подкрепа, действат и някои инструменти на икономическата политика, регулиращи с обширен набор от правила и режими пазарните цени и бюджетните субсудии в сектора. Съществуват и други механизми за косвена подкрепа на земеделието, отнасящи се до социалните и здравни услуги, предоставяни при преференциални условия на заетите в него. Остава да представим и другата страна на фермерската икономика, а именно, производствените разходи. Селскостопанската политика на Норвегия от деветдесетте години насам се стреми да намали нивото на селскостопанските разходи, за да понижи цените за потребителите на продукцията от земеделието, както и нивото на обществена подкрепа за сектора. Един от основните, използвани за целта инструменти, е регулирането и намаляването на цените на зърното, позволяващи понижение на цените на концентрирантите фуражи и косвено, на животинската продукция. Цените на концентрирания фураж са единствените контролирани чрез преговори и тази мярка има незабавен ценови ефект. Съвкупните производствени разходи на сектора възлизат на около 20.3 билиона норвежки крони. Най-голям дял в структурата на разходите имат закупените фуражи (23.8%), амортизациите (28.3%) и т. нар. “други разходи” (18.1%). Следват ги силажните добавки, разходите за опаковка на продукцията, транспортните разходи, ветеринарното обслужване и разходите за резличните видове застраховки.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Земеделието по света

Селското стопанство на Норвегия

Финансовият резултат от земеделието в Норвегия на национално ниво показва, че през последните години доходът от земеделие се повишава с 7.3%, докато годишната средна заплата на един зает в индустрията работник нараства с 46.2% за същия период. През повечето години възвръщаемостта на труда и капитала са най-високи в стопанствата от комбиниран тип, отглеждащи зърнени култури и развиващи свиневъдство, следвани от фермите, комбиниращи млечно и месно направление на отглежданите животни. През 2005 г. доходите на фермите, занимаващи се с млечно говедовъдство и овцевъдство са съответно 483 000 и 491 300 норвежки крони. Чистият доход на зърнените стопанства е 657 700 крони – незначително повисок от този в комбинираните зърнено-свиневъдни ферми, отбелязващи нетен среден доход от около 642 200 норвежки крони. Общият чист доход варира значително от година в година, но се забелязва тенденция на стабилно увеличение през последните няколко години. Основен фактор, който ще има продължително и усилващо се влияние върху доходите на заетите в сектора е интернационализацията на хранителните пазари, както и конкуренцията на международни обединения на търговци на дребно и преработвателната хранителна индустрия, срещу които, проявяващия се като независим играч на пазара норвежки фермер в момента, няма да може да се изправи при равни конкурентни начала. Състоянието на трудовия пазар в Норвегия е другият фактор, който заедно с нивото на лихвите по банковите кредити, силно влияе върху доходността на земеделието. Както вече беше отбелязано, повечето от фермерите в Норвегия не са единствено заети в селското стопанство и в тази връзка, състоянието на трудовия пазар в страната влияе както на възможностите им за намиране на допълнителна работа, така и на осигуреността на фермите с допълнителна наемна работна ръка. Най-важни в случая са цените на фермерския труд, изразени като работна заплата, и предлагането на работна сила в отрасъла. В момента на трудовия пазар на Норвегия присъства и друг важен фактор - чуждестранните работници, чието число нараства прогресивно: заети доскоро предимно в зеленчуко44

бр. 1, 2011 г., сп.

„Земеделие плюс”

и плодопроизводството, днес те вече са търсени за наемане и в норвежкото животновъдство. Съществуващата в момента липса на работна ръка във всички сектори на норвежката икономика ще постави селското стопанство в среда на остра конкуренция и може да се очаква, че му предстоят тежки времена във връзка с намирането на подходящи работници за фермерските дейности. В този смисъл, много специалисти от бранша смятат, че въпросът с чуждестранната работна сила трябва да бъде преразгледан и внимателно регулиран, с оглед на нарастващото й влияние върху норвежкото общество като цяло. И накрая, характеристиката на норвежкото земеделие ще завърши с кратко представяне на брутната годишна продукция на отрасъла, която през последните пет години е малко над 30 билиона норвежки крони годишно, при ниво на вложения от малко над 15 билиона крони. Годишната крайна продукция е от порядъка на 15 – 16 билиона крони (3-4 билиона лева), от които в горския сектор са генерирани малко под 5 билиона крони. Само за сравнение, стойността на крайната продукция в българското селско стопанство по базисни цени (с включени субсидии) за 2008 г. бележи ръст с 34.7% спрямо 2007 г. Да се надяваме, че това е начало на една положителна тенденция в развитието на българското селско стопанство, която ще ни доведе по-скоро и по-близо до организационния статус, ефективното управление и финансовите резултати на норвежкото земделие, чиито характеристики току-що бяха преддставени накратко. Според направения кратък преглед на норвежкото селско стопанство и най-вече, след проведените разговори с различни специалисти от бранша: учени, фермери и политици, по-главните предизвикателства, пред които в дългосрочен план земеделието на Норвегия ще се изправи, са свързани с повишаващата се степен на интернационализация и нарастваща конкуренция в сектора и на пазарите на продукцията му, както и с ръста му на развитие, с оглед настоящите екологични и икономически условия. Независимо от външната среда, поставяща ограничения пред развитието на земеделието им, норвежките власти и институции са убедени, че

трябва да продължават да го подкрепят, срещу нарастващата външна конкуренция, и че тази подкрепа трябва да се разшири и разнообрази, на базата на преговорни споразумения с норвежките ключови фермерски представители и организации. Друго основно предизвикателство, норвежците виждат в трансформиране на досега действащата схема на субсиди в т.нар. зелена подкрепа (необвързана с производството схема), тъй като не бива да се допуска това да повлияе на локализацията и обхвата на достигнатия производствен и високотехнологичен капацитет на земеделието в Норвегия. В ход е и разработването на стратегия за планиране развитието на селския бизнес и администриране на специални, насочени към селските райони на страната фондове и ресурси, очаквани отдавна за ликвидиране на регионалните икономически, социални и културни различия, все още съществуващи в някои части на Норвегия. Остава за бъдещо разрешение и важният въпрос относно престуктурирането на млечния сектор, както и проблемът с употребата или не на пашата, с оглед ефективното използване на земята и управлението на пейзажа като част от този процес. Накрая, бих искала да завърша с убеждението, че има доста уроци за България от начина, по който Норвегия организира, управлява и подкрепя селското си стопанство, свързани по принцип с националната аграрна политика и институционалната организация на сектора, както и със сътрудничеството между всички, обвързани с развитието му страни. Като цяло, бъдещето на българското земеделие е огромно предизвискателство, но и ключ за развитие и просперитет и на българските фермери, и на администриращите дейността им и отрасъла като цяло, български институции и експерти. През целия дълъг преходен период, българското селско стопанство беше поле за експерименти на всевъзможни икономически и политически инструменти и лостове, използвани безогледно, и понякога безотговорно, от всички политически сили, преминали през властта. Независимо от декларациите им, за приоритетния характер на земеделския сектор в политическите им платформи, резултатите опровергават изговореното, особено на фона

на налагащото се от само себе си сравнение с току-що представеното, макар и накратко, норвежко земеделие. На фона на норвежката политика по отношение на селското стопанство, само маркирана в статията, е видно, че българската аграрна политика все още не е ясно диференцирана част от общата икономическа политика на страната, а механизмите й са още в процес на разработване, прецизиране и стиковане с останалите икономически мерки. Модернизацията на българските земеделски стопанства; създаването на работещи, ефективни и печеливши сдружения на фермерите за съвместно използване на производствените (скъпи и ограничени) фактори; улесненият достъп до кредитиране и гарантиране на кредитите в отрасъла; прехода на земеделието ни от конвенционално към биологично; разнообразяването на селските икономики; съвременното управление на земята и околната среда и пейзаж; осигуряването на достъпни образователни, консултационни и други социални услуги за фермерите ни; повишаването на административния и експертен капацитет на отрасъла; разработването и внедряването на нови енерго- и ресурсо спестяващи технологии; възстановяването на прекъснатата връзка наука-практика….това са само част от многобройните предизвикателства, пред които българският земеделски сектор е изправен. Останалите се отнасят до наложените, от членството ни в Европейския съюз споразумения и правила, които трябва да се научим да спазваме, както и до процедурите за усвояване на Европейските стредства за секторно развитие, които трябва да се научим да разбираме и изпълняваме, и то при условия на пълна прозрачност и липса на корупционни практики. Последното, но сред най-важните предизвикателства, които сме длъжни да посрещнем и превърнем в свое предимство, е, връщайки българския вкус на храната си, да възстановим и запазим производствените си и търговски традиции в един отрасъл, който за българина от векове е бил не само част от икономиката на страната му, но съдба и поминък, а вярвам и бъдеще. Ас. д-р Мая Стойкова Институт по фуражните култури, Плевен

сп. „Земеделие плюс”, бр. 1, 2011 г.

Саморазтоварващо ремарке ПИРГОС 25

За връзка със специалистите от “Автолинк България” ООД:

ХАРАКТЕРИСТИКИ Обем на бункера: 25 м3 Производителност: 9 м3/мин. (300–400 т/час) Време за разтоварване: 2 минути Клапи за спиране на продукта във всеки един момент по време на работа: 2 броя Бруто тегло на превозното средство: 22 000 кг Собствено тегло: 8700 кг Полезен товар: 15 300 кг Размери (дължина/ширина/височина): 9050/2850/3650 Височина на бордовете: 1200 + 250 мм Дебелина на стените на бункера: 4/4/4 мм Височина на товарене на горния ръб на бункера до земята: 3400 мм Колея: 2150 мм Окачване и мостове: Тандем – двуосно с параболични ресьори и заден мост с пасивно управление и хидравлична блокировка Вертикално натоварване на теглича: 2000 кг Максимално допустима скорост: 40 км/ч Минимално изискване трактор мощност: 165 к.с./121 кВт Разтоварващ шнек: (диаметър/дължина/височина на претоварване) – 412мм/5200мм/4560мм Спирачна система: пневматична – двупроводна с ръчен регулатор на натоварване Тип размер гуми: 700/50-26,5 варийни шибри за разтоварване или при аваА рия на разтоварващи механизми на трактора и ремаркета Клапи, спиращи продукта в процеса на разтоварване

гр. Ямбол, кв. "Индустриален", тел.: 359 46 66 16 37, 359 46 66 16 26; Факс: 359 46 66 16; GSM: 359 889 26 78 39; e-mail: office@pirgos.eu, sales@pirgos.eu; www.pirgos.eu