54 Eйбрахам Линкълн

Page 1


Седмично издание ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИ НИ ХЕЛАС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SRL) СТРАНА НА П РОИЗХОД: Гърция ИЗДАТЕЛ: Петрос Каnнистос ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО: Вирджиния Кутрубас АДРЕС: Вулягменис

44-46, 166 7З Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 7З Athens) МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕН ИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

Ейбрахам Линкълн

Брой

54

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР: Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

ВЪВЕДЕНИЕ

4

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антон ис Люмис

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ

6

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА бЪЛГдРСКИ ЕЗИК: ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД

Силата на вярата и борбата, които спасяват Америка от

(GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

раздеnението

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ:

Синът на бедни заселници

HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

От нищото към дебрите на политиката

О 2008 De AGOSТINI

Възстановяване от пропастта на отчаянието

О 200З К.К.

Първият републикански президент

Hellas De AGOSnNI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Избухване на Гражданската война в Америка Снимки: Uniphoto

Прочутата реч в памет на загинал ите воин и

Press, De Agostini Picture Library

Цена на броевете:

Куршумът, който слага край на еди н велик живот

Цена на nървия брой:

1,50 лв.

Цена на следващите броеве: З,70 лв.

ВАЖНИ СЪБИТИЯ

20

възnроизвеждането, сканирането, nредаването или изnолзва ­

Пракnамацията за освобождението от робство­

нето на материалите с търговска цел nод каквато и да е форма

документът, който изменя хода на войната

СЪВРЕМЕННИЦИ

Всички текстове са защитени с авторски nрава. Забранено е

без nисменото съгласие на редактора.

24

Хората, които прегръщат "Американската мечта"

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ

28

Мултинационална държава, основана на принципите на свободата и справедливостта

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и уведомявайте nродавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве. За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на nредишни броеве, потърсете ни на телефон

(02 489 95 53) или ни изпратете e-mail на адрес infO@deagostini.Ьg. Обслужване на клиенти: понеделник - nетък, 10:00- 15:00 ч.

3а да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, спед което преведете необходимата сума по сметка: АлфаБанк

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой на поредицата от един и същ тър говски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате спедващите броеве.

Издателят си заnазва nравото да nроменя реда на издаване на nоредицата, както и nравото на избор на имената, които ще се nредставят.

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABG5F Кеар Дайрект ЕООД

При поnучаване на стари броеве по куриер заплащането става в момента на получаването.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i.bg



-

---

Въведение

Ейбрахам Линкълн Какъв е неговият живот?

П

РЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА

s I UJ с:[

UJ

ro ~

ro

В. твърде младата все

още държава Америка се намира в процес на непрекъснато

разширяване

UJ

XIX

на

запад

през

цялата

територия,

достигаща

Тихоокеанското крайбрежие. Колкото повече се разширява страната, толкова

по-силно

се задълбочава пропастта между Севера и Юга. Корените на този конфликт се крият в идеологията на робството. И докато надеждата за компромис и помирение между северните и южните

щати постепенно угасва, пред нацията изниква образът на висок мъж с гъста брада и строго лице, извървял дългия път от детството,

прекарано в дървена хижа, до тържествения блясък на Белия дом. Името на този човек е Ейбрахам Линкълн. Президентът, роден и

израснал в новите територии, който

открива нови възможности в своето нерадостно обкръжение, е истинско въплъщение

на духа на Далечния запад. Той търси

начини да сложи край на Гражданската война и да обедини отново

Америка, подкрепяйки през цялото време идеалите на свободата и равенството за всички американски граждани и премахвайки

завинаги робството. Заради своите убеждения заплаща с цената на живота си, преждевременно прекратен от куршума на убиец след края на войната. Патриотизмът~ в името на който той води

своята борба до мига на трагичната си кончина, го превръща в стожер на мултинационалната Америка и основа за величието на американската нация.

Какъв е Ейбрахам Линкълн като човек?


Ейбрахам Линкълн

ХРОНОЛОГИЧНАТАБЛИЦА

1619

~

За първи път се превозват роби към американските колонии на Великобритания .

1777

1

Премахване на робството във Върмонт.

1776

~

Съединените американски щати обявяват своята независимост.

1808

~

Забранена е търговията с роби.

1809

~

На

1812

~

Начало на войната между Великобритания и Америка.

1820

~

Подписва се споразумението, известно под името "Компромисът от Мисури".

1831

~

Линкълн започва работа в магазин за бакалски стоки.

1832

~

Линкълн е избран в Генералното събрание на Илинойс.

1837

~

Линкълн открива собствена адвокатска кантора.

1842

~

На

1846

n

Н ачало на Мексикано-американската война.

1847

~

Линкълн влиза в Камарата на представителите.

1848

~

Откриване на златни находища в Калифорния.

1850

~

Подкрепа на Компромиса от

12 февруари в Хардин Каунти (щата Кентъки) се ражда Ейбрахам Линкълн.

4 ноември Линкълн сключва брак с Мери Тод.

1850 г.

Приемане на закон, уреждащ издирването на избягали роби.

1852

~

Публикуван е романът на Хариет Бийчър Стоу "Чичо Томовата колиба".

1854

~

Приет е Законът Канзас-Небраска. Поставяне основите на Републиканската партия от противниците на робството.

1856

~

Линкълн взема участие в конгрес на Републиканската партия.

1858

~

Провеждат се дебатите Линкълн-Дъглас.

1859

~

Делото Джон Браун.

1861

~

Създаване на Конфедерални американски щати.

Линкълн официално встъпва в длъжност като шестнадесетия американски президент. Н ачало на Гражданската война.

1863

~

Подписана е Пракламацията за освобождение.

Битката при Гетисбърг.

1864

~

Линкълн е избран за втори президентски мандат.

1865

~

Край на Гражданската война. На

15 април във Вашингтон издъхва Ейбрахам Линкълн.

1870

~

Афроамериканците получават право да гласуват на избори.

1919

~

В Чикаго избухват бунтове срещу нарушаването на човешките права.

1964

~

Приемане на законодателство, регламентиращо гражданските права.


Силата на вярата и борбата, които спасяват Америка от разделението Избран във времена, когато Америка се намира пред прага на кръвопролитията на една гражданска война с разрушителна сила,

Ейбрахам Линкълн е президентът, който пръв съзира ползите от премахването на робството. Прочутите думи, с които се

обръща към войниците от Съюзната армия, "управление на народа и за народа", изпълват с гордост сърцата не само на американците, но и на хората в целия свят. Подобно на

брадва, посичаща клоните в дивия шубрак, за да разчисти горската пътека, борбата на Ейбрахам Линкълн за свобода и равенство в Америка проправя пътя на собствената му съдба.

Синът на бедни заселници

Картина ОТ

XIX В.,

изобразяваща Ейбрахам Линкълн по времето, когато

Роден в дървена хижа

Д

живее в дървена хижа. Денем той помага на своя баща, а

НЕС А М ЕРИКА СЕ СЪСТОИ ОТ

50

ЩАТА, но по

зира, че синът му ще се превърн е в шестнадесетия

времето на Линкълн те са едва 13 на брой. През 1783 г. се сключва споразумение с Великобритания, по

президент на Съединените амери кански щати.

силата на което Америка може да се разширява отвъд

годин и . Томас се премества със семейството си

Ейбрахам живее в дървената хижа само две

Апалачите. След този документ хората, населяващи

в място, наречено Ноб Кри йк, което се н амира

до този момент континента, се насърчават да преми­

няколко километра на север. За пионер, какъвто

нат и да се заселят в новите територии, известни под

е Томас, е съвсем естествено да търси по-хубава

името Границата или Далечния запад, и да образу­

земя, където да заживее с домочадието си по-добър

ват нови щати. Кентъки е пръв сред новите гранични

живот. Бедн ите семейства на белите, които нямат

XVIII в. На 12 1809 г., в средата на мразовита зима, в една

ве ч ер чете кни ги до кам ин а та .

земи, като се превръща в щат в края на

на какво друго да разчитат, освен на физическата

февруари

си сила, за да оцелеят, се

местят от едно място

дървена хижа в югоизточната част на Хардин Каунти

на друго в търсене на възможности за nроспери ­

... Домът на Линкълн в Пе ри Каун ти

(щата Кентъки) се ражда едно момче. Дървената

тет. Синът на Томас, Ейбрахам, не прави изключе­

(щата Индиана). Подът в тази грубо

постройка се намира в типичен за Кентъки район,

ние по-късно през своя жи вот. През

с характерната за целия щат растителност ливадна

ството на Ли н кълн се премества за пореден път във

метли ца. Бащата на момчето, Томас Линкълн, е фер-

ферма, намираща се в Пери Каунти (щата Индиа на).

мер, принадлежащ към заселилите се

Ейбрахам навършва 8-годишна възраст, скоро след

едва

година

преди това пионери.

Детето е второто в семейството, но първороден син. Томас го кръщава

на своя баща Ейбрахам, нападнат и убит от индианци предиш ната година, като въобще не подо~ Сара буш Джонстън. След смъртта на майката на Ейбрахам, Нанси, тя става негова втора майка. Ли н къл н оби ча и ув ажава

милата и добра Сара повече, отколкото своя баща.

1816

г. семей­

издяла на дървена лостройка представлява голи дъски. Не се знае със си гурност дали мл ади я т

Ейбрахам вижда наистина роби, но Кентъки е робовладелска терито р ия в онези времена.


Ейбрахам Линкъnи

като неговото семейство завършва своето пътуване

освен работата, която върши заедно с баща си, поня­

на разстояние

150 км. Той е по-висок от обичайното

кога е принуден да пътува до други ферми или мел­

за дете на неговата възраст и борави добре с брад­

ници в качеството си на наемен работник. Когато е на

вата, а двамата заедно със своя баща секат дървета,

19-годишна възраст, е нает да транспортира товари с

за да разчистят мястото, където ще построят дър­

речен кораб към Ню Орлеанс, тъй като е висок на ръст,

вена хижа. Скоро след това семейството е сполетя но

със силно и здраво тяло, което го прави подходящ за

от трагич но събитие

- умира майката на Ейбрахам.

този вид работа. Това е първият път. когато Линкълн

Неговият баща се жени втори път за жена на име

вижда голям град. Вероятно това е и първият му сблъ­

Сара, която се оказва опора за всички, а малкият

сък с живота, воден от чернокожите роби. Не са запа­

Линкълн силно се привързва към нея.

зени сведения за този период от неговия живот. но

Ужася ващата гледка на пазара за роби

мето, когато двамата заедно превозваттовари към Ню

съществуват записките на спътник на Линкълн от вре­

Като юноша Ейбрахам е до такава степен завладян от книгите, че неговият братовчедДенис казва веднъж

следните думи: "Ти не си почтен мъж. ако четеш тол­ кова много". Той взема назаем книги от най-различни места и посвещава всяка своя свободна минута на

Орлеанс в продължение на три години.

• Kaprnнa. изобразяваща nазар на роби. В

Годината е 1831-ва, следващата след поредното

онези вре~-а в Ню Орлеанс nроцъфтява

преместване на семейството на Ейбрахам към рав­

търrовията с памук и nревозването на роби. Мнозина сред nре,.астаsителите на заможната

нините на Илинойс, след период от

проелоИка в обществото демонстрират един

свои роднини, е поканен на работа от мъж, който чува

четенето. В джобовете му винаги стои по една книга,

за неговия опит при превозването на товари към Н ю

дори когато работи на полето. Понякога от нехайство

Орлеанс. След привършването на задълженията си

съсипва някоя книга и е принуден да работи усилено,

за деня Ейбрахам е шокиран при вида на пазарите

за да е в състояние да купи нова.

за роби, наддаването за които се провежда в раз­

ВЪпреки че изпитва толкова силна любов към кни­

лични кътчета на града. Посред улицата, пред очите на

гите, Ейбрахам почти не ходи на училище. Посещава

всички п рисъстващи, телата на креолките се дамгос­

уроците само през зимата, но въпреки всичко него­

ват, сякаш са крави или коне, и за тях се определя цена.

вият баща е доволен, че синът му получава образова­ ние, което според него е достатъчно. След като се нау­

Линкълн с отвращение наблюдава цялата сцена, ка з­

Kaprnнa от XIX в. изобразяваща Линкълн

вайки единствено думите:

в товарен сал, носещ се по течението на река

чава да чете, пише и смята, Линкълн губи интерес към

Мисмеи ли. Говори се, че той изnолзва уменията

училищната скамейка, а и няма какво повече да научи

си да налравлява маскодъннаn nодка и сnасява

в малкото школо в Далечния запад.

14 години, прека­

ран в Индиана. 22-годишният Линкълн, заедно с двама

nред друr своето боrатство.

"0,

не!" Чувствата, които

изпитва по отношение на робството, никога не се променят след този случай.

юраб, аnкуван от груnа чернокожи.

Ейбрахам обожава да чете всякакви печатни про­ изведения. Като се започне от прочутата биография

;j а1..1; r<; у· >l м с оо '!!' <:;

на Уошингтън и историята за Робинзон Крузо, той харесва книгите за ораторско майсторство и раз­ казване на анекдоти, накратко

- обича

ХОРАТА, НАРЕЧЕНИ "БЕДНИ БЕЛИ"

да чете почти

всичко. Баща му смята, че Ейбрахам е мързелив,

защото понякога оставя работата си на полето, за да разказва анекдоти на останалите или да произнася

В началото на

XIX в. дори nьрвите 3аСелници

съседните южни щати не се оmичава особено

са nринудени да си закуnуват земя от феде­

много. Освен това робовладелекият Юг не

ралните власти, съгласно nостановленията на

желае да наема белите на работа в nлан­

речи с цитати от прочетените вече книги. Именно тези

Указа за земята от

г. мини­

тациите, а от своя страна белите не искат

изяви на полето обаче формират основата на него­

малният размер земя за закуnуване е осемде­

да работят редом с чернокожото населе­

сет акра, а най-ниската цена е nриблизително

ние. Тези така наречени "бедни бели" наnускат

вите умения да води дебат.

За съжаление ежедневието на Линкълн няма нищо общо с разказите и историите, които чете. Семейството продължава да живее в бедност и нищета, а Ейбрахам,

г. През

1820

акър. Ако се вземе nредвид този

южните щати и се оmравят на изток или севе р,

факт. то за сравнение само 19-годишният Лин­

тьрсейки места, където ще е nо-лесно да се

$1.25

за

1785

1

кълн, който трансnортира на nлавателен сал

сдобият със земя или работа. Бащата на Ейбра­

товари към Ню Орлеанс по течението на река

хам е един от тях. Това е всъщност историята

Мисисиnи, nечели сумата от 24 долара за цели

на семейство Линкълн, което се nремества от

три месеца неуморен труд. Бедните работ­

робовладелческия Кентьки към nо-либерал­

ници трябва да nестят в nродължение на една

ния щат Индиана.

година, за да са в състояние да си закуnят изис­ квания от закона минимум от осемдесет акра

земя. Хората обаче, които не могат да си nоз­

• Президентът

волят nодобни суми или са загубили собстве­

~ксън дава тласък на

ността си nоради лоши реколти, нямат друг

nокоряването на Дивия

избор, освен да се nреnитават с лов и рибо­

залад. Сред белите той е

лов, търсейки междувременно възможности

И3вес тен с nрозвището

за nостоянна работа. Сnоред статистически данни от щата Тенеси

nрез

1850

г.

27 % от домакинствата

на бялата

раса не nритежават земя, а nоложението в

"Президентът на народа~ но не се радва на nоnулярност сред коренното население и чернокожите.


--

--

Живот и дейност

От нищото към дебрите на политиката Б езра ботният мъж, който се стр еми да стане член н а щатското събра н ие

В НАЧАЛОТО НА ЗО-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В., В сравне­

Макар че е доста популярен в

ние с партията на вигите, предвождана от Джексън,

с воя град, никой дори не е чувал

Демократическата партия разширява подкрепата си

за

в южните щати и се превръща в доминираща полити­

те р иторията,

ческа сила. През

тието

1832 г., в изборите за Генерално събра­

н его

в

остан алата ето

част

защо

му претърпява

от

учас ­

провал.

ние на Илинойс, млад мъж от средите на партията на

Сл ед изборите то й за п о реден

вигите, идващ от малкия град Ню Салем, получава най­

път се и з правя

много гласове в района наСангамон Каунти.

реал ност на жи вота на безра ­

Младежът на име Ейбрахам Лин кълн п ристи га в Ню Салем едва

п ред суровата

ботния. За едно със своя n риятел Уилям Бе ри, Ейбрахам взема п ари

3 години преди това, когато е на

22-годишна възраст. Бизнесменът, който го наема

назаем, за да открие магазин за ба кал-

в ми налото да превозва товари към Н ю Орлеа нс,

ски стоки, и два мата започват бизнес като съдруж­

открива магазин в града и наема Ейбрахам на работа

ни ци . Ма газинът обаче н е п отръгва и се оказва

nрезидент по време на работа в

в него. Ли н кълн е талантлив оратор с огромно чув­

поредният н еуспех за Лин къл н. Освен това Бер и

магазин за бакалски стоки. Линкъnн

ство за хумор, както и добър слушател, и много скоро

умира от алкохолизъм, оставяйки целия дъл г н а

Той дори оnитва своя късмет като

печели популярност.

Ейбраха м, който е принуден да закрие магазина.

съдружник в бакалия. но за съжаление

Магазинът за бакалски стоки затваря врати едва

Следващите петнадесет години от своя живот

след няколко месеца. По онова време Линкълн се

Линкълн изплаща взетия заем. С изчерпването

замисля дали да не поеме по пътя на политиката.

на финансовите средства той започва да се зани­

Фактът, че става независим и има шанса да общува с

мава с каквото съумее да подхване. Ето ка к печели

много хора, разширява неговия кръгозор и заражда

репутацията си на трудолюбив и честен човек.

у него амбиции. През

1832 г. той решава да участва в

През

Картина. изобразяваща бъдещия

сменя различни работни места.

начинанието nретърnя ва nровал.

~~~~~~~~~

~~-8QW'zar.:.d:IO~

t . . . . . . ~ ..""'. ...... ~

,. ~;;;.SS.Z->r':""Z""""":

,.;;._J'f/\,o.~ ........ 1.~~

+--

1833 г. със съдействието на свой приятел

изборите за Генерално събрание на Илинойс. Става

става началник на пощенската станция в града, а

доброволец в армията, за да се бие срещу индиан­

по-късно

ците. Смята, че една военна кариера може да се окаже

започва да придобива стабил н ост. В пощенската

ценна в изборите. В действителност Ейбрахам никога

ста нция Ейб рахам често пише писма по молба на

не взема участие в схватки. Трите месеца в редиците

неграмотн и хора, а като земемер обика ля града,

- земемер. Така

животът му п олека-л е ка

на армията се оказват по-скоро кървав конфл икт с

за да nрави и змерва н ия върху н ови ра йони . По

комарите, ето защо Линкълн напуска и за поч ва да се

този нач ин името му става добре известно из

подготвя за избори.

целия град, а много ско ро всички за почват да го

и?~~·­

i

~f~. /NL..

Брач ното свидетелство,

удостоверя в а що съюза, сключен

между Л инкълн и Мери Тод. Датата е

4 ноември 1842 r. Предложението

за брак и самата церемония се nровеждат в ед ин и същи ден,

Различна ве сия

вероятно защото Мери се бои, че семейството й няма да nоз воли бракът да се състои.

КАК ЕДИН ВЪЗДЪРЖАТЕЛ

РАЗВИВА УМЕНИЯТА СИ ЗА ВОДЕНЕ НА ДЕБАТ В КРЪЧМАТА Линкълн става nрочут със своите умения за водене на

на работа той чете всички тези книги и за много кратък nериод

дебати, а мястото, което му nомага да ги усъвършенства, е

усnява да развие ораторските си умения. Благодарение на

един клуб за дебати в Ню Салем. Този клуб е създаден от груnа

nоложените усилия той съумява да nроизнася усnешни речи

мnади nредставители на интелектуалния елит на маnко градче

по време на камnанията за кандидат за Генералното събрание

в Средния заnад. сnоделящи общи интереси в областта на

на Илинойс. Любоnитмо е да се отбележи, че макар и сбир­

литературата и обществото, както и

ките на въnросния кръг да се nровеждат в кръчма, самият Лин­

други въnроси. Гру­

no

nата nровежда сбирките си веднъж седмично в една кръчма,

кълн е въздържател. Този факт става особено полезен и увели­

където се дискутират местни nроблеми или се четат на глас

чава репутацията на "Ейб като човек. на когото може да се има

собственоръчно наnисани произведения.

доверие" във времената, когато заnочва да се разnространява

Линкълн става член на въnросния клуб скоро след nремест­

движението за забрана на употребата на алкохол.

ването си в Ню Салем. Когато nроизнася реч за nърви nът. ауди­ торията вижда в него еди н тала нтлив оратор, но ч есто го nре­ късва заради множеството граматични г реш ки, които допуска.

Директорът на училището в Ню Салем, който членува в същия

клуб за дебати, иска да усъвършенства таланта на мnадежа и му дава на заем различни книги по граматика, обучавайки

Обновената

го същевременно на тънкостите в синтаксиса на езика. Тъй

таверна, изnолзвана

като Линкълн работи в магазин за бакалски стоки, който не се

като място за срещи

радва на особен успех и посещаемост. в с.вободното си време

на клуба за дебати.

-


Ейбрахам Линкъnи наричат с прозвището Ей б. Безспорно този факт много му помага във втората изборна кампа ния. През август

Именно в Спрингфийлд Линкълн попада в соци­

ална среда, където се събират дамите от висшата

г. Линкълн печели в изборите за

класа. Тъй като е провинциален младеж без из ис­

Генерално събра ние на Илинойе и през ноември

кани маниери, той не е твърде популярен сред тях.

1834

прекрачва прага на щатския парламент за първи път.

Въпреки това амбициозният млад мъж успява да

Облечен е в нов, ушит по поръчка черен костюм за

сключи брак с една от розите на висшето общество

60 долара, които се прибавят към неговите дъл гове

- Мери Тод. Двамата се запознават през зимата на 1839 г. Мери Тод е дъщеря на заможен банкер от

за изплащане.

Кентъки и се среща за първи път с Ейбрахам, докато

Бракът, обгърнат в мистерия

е на гости при своята сестра, омъжена за влиятелна

личност от Спрингфийлд. Истинските й намерения

По онези времена заплатата на представител в

са да си намери партньор за брак. Девойка с нейната

Генералното събрание на Илинойе е 3 долара дневно.

красота и елегантност е в състояние да си избере

И макар че това е сносно заплащане, той го полу­

всеки мъж. когото пожелае. Не се знае защо се спира

чава само по време на

законодател­

на Ейб. Единственото нещо, което е общо между два­

ното тяло, а след края им се завръща към обичай­

мата, са амбициозните им характери. Във всеки слу­

сесиите на

ното си ежедневие в пощен ската станция и земе­

чай след връзка, продължила една година, те се сго­

мерството. Виждайки в какво положение се намира,

дяват, но се разделят скоро след това, защото семей ­

неговият приятел, адвокатът Джон Стюарт, му пред­

ството на Тод се противопоставя на брака им. За

лага да получи разрешително за адвокатска прак­

уважаваното южняшко семейство не може и дума

тика. За Ейбрахам това е една възможност, ето защо

да става да

със сигурност ще направи опит. Още от времената,

съпруга на човек от друга класа, който на всичкото

когато живее в Индиана, той присъства от време на

отгоре носи бремето на тежки дългове. Ейбрахам

време на съдебни процеси или чете юридическа лите­

се отказва от опитите си да се ожени за Мери Тод и

ратура. Линкълн обаче няма достатъчно средства, за

след известно време прави предложение за брак на

да получи юридическо образование. Неговият прия­

позволи на

своята дъщеря да

стане

17-годишната сестра на негови познати, но е отхвър­

тел адвокат го уверява, ч е съществуват м ного други,

лен. По-късно, със съдействието на свой приятел,

Тя е елегантна жена с изnъч ване,

които получават разрешително да упражняват про­

в ко е то се долавят и зтънченост и

подновява срещите си с Мери Тод и на

фесията адвокат, без да имат формалното образо­

1842

достойна дама от висшата южняшка

вание, и му дава назаем свои кн иги на юридическа

отново брак. Този път двамата подават документи

класа.

тематика. Линкълн се завръща в Ню Салем след края

още същия ден и правят скромна сватбена цере­

на сесията на Генералното събрание и докато е на

мония в гостната на къщата на сестрата на Мери.

работа, той започва сериозно да изучава право в сво­

Освен сватбата и адвокатските занимания в живота

Фотография на Мери Ли нкълн.

самоувере ност - тиnич н ите че рти на

4

ноември

г., на 24-ия й рожден ден, Линкълн й предл ага

бодното си време. В резултат от положените усилия

на Ейб не настъпват значими промени и всичко про­

през

г., след като успява да бъде преизбран в

дължава както и преди. След като Стюарт решава да

Пешеходците се събират на дървени

законодателния орган на щата Илинойс, той издържа

се концентрира върху политиката, Линкълн става

nейки по тротоарите, а вnряговете с

успешно юридическите изпити. Следващата година

съдружник на друг влиятелен адвокат

напуска Ню Салем, премества се в Спрингфийлд.

младия Уилям Херндън, и двамата

Линкълн nрекарва nо·голямата част

определен за столица на щата, и започва работа в

заедно откриват нова

от своя живот.

адвокатската кантора на Стюарт.

кантора.

Сnринrфийnд през XIX в.

коне се движат по самата улица. Това е градът в С редния за nад, къде то

1836

-

адвокатска

• Фотография на Уилям Херндън. Въnреки че е с девет години nо-млад от Ейбрахам, двамата се разбират чудесно и често участват заедно в дей ностите

на nартията на вигите. След смъртта на Линкълн, Херндън става негов биограф, тъй като познава отблизо живота и личността му.

Адвокатската кантора на Линкълн и Херндън nрез

1844 г. Двамата

не са nривържен ици на реда, ето за що в канцеларията им вин аги са разхвърляни куnчини с документи.


-

Живот и дейност

Възстановяване от пропаспана отчаянието Разочарованието във Вашингrон

"ВЪВ

-

ВОИНАТА

С

МЕКСИКО

-

първото

място,

чаа от хората са настроени в полза на воденето на

където американските войници проливат кръвта

военни действия, п ротивник на войната, подобен на

си, земята американска ли е или мексиканска?"

Линкълн, едва ли има някакви шансове. Той полага

Този

въпрос отправя американският конгресмен

усилия да се сдобие с някаква длъжноа в админи­

Линкълн от партията на вигите към президента Полк

арацията на новото управление, но получава един­

от Демократичес.ката партия през декември

г.

ствено поаа на губернатор на щата Орегон. По онова

Истинската цел, аояща зад зададения въпрос, е раз­

време това е един от отдалечените щати. Линкълн

1847

криването на истинските мотиви за започването на

се разочарова от начина, по който неговите съпар­

Мексикано-американската война. Съществуват подо­

тийци се отнасят към него, и решава да се концен­

зре ния, че причината не е мексиканска инва зия, както

трира върху заниманията си на адвокат. Хората, които

твърди правителството, а заговор за разширяване на

го подкрепят емоционално в този период. са мал­

границите на Америка. По онова време обаче мнозин­

ките му синове Робърт, роден през

ството хора не проявяват интерес към подобни теми.

роден през

Победата е почти сигурна, а с присъединяването на

1843 г., и Едуард. 1846 г. За съжаление, когато Ейбрахам се завръща в дома си през 1850 г., Едуард се разболява

новите територии, предадени от Мексико, Америка се

и умира, преди да навърши 4-годишна възраст. След

простира чак до Тихоокеанското крайбрежие.

десет месеца се ражда третият му син Уилям, послед­

Линкълн е избран за член на Камарата на пред­

ван от четвъртия Томас, роден през

1853 г.

Жестоката

година .

съдба не пощадява Линкълн и този път, след като

Пламенното му участие в дейноата на партията на

Уилям умира едва на 12-годишна възраа, а Томас на

вигите, редом с юридическите му занимания, когато

18 години.

е около трийсетте, се отплащат с победа и избор в

който доаига зряла възраст.

став ителите

през

август

предишната

законодателното тяло на Щатите. На политическата

сцена обаче е Демократическата партия, която под­ държа войната.

Робърт е единственият сред синовете му,

Портрет на nрезидента Полк. Той

отвоюва териториите на северното

Тихоокеанско крайбрежие от англичаните и разwиряеа Америка

с nрисъединяването на бивwи мексикански райони, сnечелени в резултат от войната срещу Мексико. Това е еnохата,

no време

на която Америка се nростира от

Възражда не на страстта към политиката

Атлантическия бряг чак до този на Тихия океан.

Въпреки това партията, която печели президент­

Благодарение на отказа си от политиката и

ските избори през следващата година, е тази на

концентрирането върху юридически занимания,

...- Картина от XIX

вигите. Кандидатът, номиниран от нейните редици,

адвокатската кантора "Ли нкълн-Херндън " започва

кървавите събития е Канзас от

е генерал Закари Тейлър. Той се превръща в народен

да процъфтява. Репутацията им на талантливи

май

герой след учааието си в Мексикано-американската

адвокати, които вземат скром ни хонорари от сво­

война. От друга арана, Линкълн не успява да бъде преизбран след края на своя мандат. Независимо че се споразумява с противниците си вътре в пар­

nрез аnрил

1846 г. В t<райна сметка мексико

мексико и Калифорния на Америка.

pewaea с обществен вот.

целия щат, донасяйки им много повече работа,

Съединените американски щати

е неизбежно, а радикалните

тическата сцена обаче пропастта между Севера дълбока и по-дълбока. Индустриалните север ни

се nринуждава да даде териториите на Ню

се

отколкото могат дори да си предаавят. На поли­

дата си, в един щат като Илинойс, където по-голямата

Мексикано-американската война заnочва

е

Присъединяването към

и Юга неизбежно и безвъзвратно става все по­

американската и мекси к анската армия.

1856 г. В онези времена

Канзас приемането на робството

ите клиенти за делата си, се разп ространява из

тията да промени своята позиция след края на ман­

Литография, изобразяваща борбата между

в., изобразяваща

nротивници на робстеото се nротивопоставят на неговите nоддръжници, в резултат от което загиват няколко дуwи .


-

Ейбрахам Линкъnи

щати

и земеделските

южни се противопоставят

едни на други в много други случаи, но пробле­

Библиотео на спомените

мът, който води до най-големите различия между тях, е свързан с робството. В северните щати роб­

ДОМЪТ НА ЛИНКЪЛН

ството е премахнато със закон още от началото на

XIX

в. Постеп енно н араства нуждата да се сложи

Въпреки че става американски президент;

ство. Търканията, съществуващи в дома на Лин­

-

кълн, никога не прерастват в нещо сериозно, н о

край на робството и на юг. Южняците, които под­

Линкълн притежава една-единствена къща

крепят робството като средство за сдобиване с

домът му в Спрингфийлд. която той купува след

работници за огромните си плантации, твърдят,

раждането на своя първороден син Робърт. По

че исканията за премахването му са намеса в тех­

ните права на равнопоставеност в извършването

на търговия. Макар че Югът приема Компромиса от Мисури, подписан през

въпреки това понякога се появяват nроблеми. След като Линкълн и неговата съпруга сключ­

1842

онова време обаче Ейбрахам продължава да

ват брак през

изплаща дълговете си от Ню Салем. ето защо

проблеми, дължащи се на разпичия в характе­

г. nомежду им възникват

средствата за къщата се осигуряват от семей·

рите. Мери е красива, иктеnигентна жена, но

ството на неговата съпруга Мери Тод. Двой­

склонна към ревност. Тя често изпада в истерии

г., според който

ката живее там в продължение на седемнадесет

и крещи по своя съпруг. Ейбрахам е човек, отда­

върху робството се налагат граници и то не може

години, преди да се премести в белия дом. През

ден на работата си, който често пренебрегва

да се простира отвъд З6-ия паралел, непрекъс­

тези години се ражда и умира техният втори син,

семейството си и се фокусира върху политичес­

1820

натото присъединяван е на нови земи на за пад се

превръща в заплаха за Юга. Новите западни щати

прокарват либерално законодателство и обявяват робството за противозаконно, а опасността сена­ тът да

поиска тоталното му премахван е е

а по-късно на бял свят идват третото и четвър­

ките си занимания, но същевременно започва

тото им момче. С увеличаване на семейството

да изпада в депрес.ия. Не се знае със сиrурност

се налага и пристрояването на втори етаж към

кога започва да се проявява тя, но се говори, че

къщата, запазена и до днес.

дори на млади години често се намира в мрачно

За Линкълн "дом" е къщата в Спрингфийлд.

настроение.

неиз­

макар че той прекарва дълго време далеч от нея.

Що се отнася обаче до амбицията, характЕ.'­

бежна. Дори след налагането на Закона за издир­

Това се случва във времената, когато се занимава

рите на двамата, Ейбрахам и Мери, идеално си

ване на избягали роби, наложен като своеобразен

активно с политика, а също и с адвокатската си

подхождат. Мери разглежда наnредъка в кари­

компромис, южните щати продължават да изпит­

практика. като адвокат се налага да посещава

ерата на своя съпруг като свой собствен и го

ват безпокойство. През май 1854 г., в разгара на

свои кпиекти из различни части на страната,

насърчава и подкрепя безрезервно. Според

бурните дебати относно робството, се приема

а nоня кога използва юридическата си кактора

мълвата Линкълн "става президент благодарЕ.'­

като място, в което да се отдели от своето семей-

ние на съпругата си~

Законът Канзас-Небраска. Според неговите раз­ поредби одобрението или премахването на роб­

подновява дейността си в партията на

ството в новите територии на Канзас и Небраска,

вигите. По онова време сенаторът, който

които предстои да се превърнат в щати, се решава

предлага

чрез референдум. Всъщност този закон премахва наложените от Компромиса от Мисури граници,

На З октомври

паралел.

Линкълн е шокиран, когато до него достига

ващия ден

произнася

на същото място,

на което

обръщение прави Линкълн . На 16 октом·

Рисунка, изобразяваща инцидента

в американския Сенат, когато

пят, да продължат да съществуват съвместно като

n~дставител на юже н щат изrюлзва

една обединена държава? Той смята, че поддър­

своя бастун и наnада сенатора от

Америка. Когато Линкълн осъзнава този факт, той

1854 г. Дъглас

предния ден се изявява Дъглас, свое

продължи да се развива по този начин, робството

жането на робството означава разделение на

Сти вън

публично реч в Спрингфийлд, а на след·

вестта за приемането на закона. Ако положението

премахнали робството, и тези, които го подкре­

закон,

на обстоятелствата негово родно място).

тъй като и двата нови щата се намират отвъд Зб-ия

ще продължи вечно. Възможно ли е обаче щатите,

въпросния

Дъглас, пристига в Илинойе (по стечен ие

ври Дъглас произнася своята реч сутринта, а сл е·

добяд Линкълн заста ва на негово място и изрича напълно

противоположни

аргументи.

Двете

Масачузетс Сьмнър, който критикува

обръщения, в които Линкълн остро атакува дово­

Юга. След този случай някои сенатори

дите на Дъглас, и то публично, довеждат до нара·

идват е Сената въоръжени.

стване на репутацията му сред неговите съпар·

тийци и дори прекосяват границите на щата. Това е и времето, в което лицата, противопоставя щи

се на робството, формират Републиканската п ар· тия. Въпреки че Линкълн презира робството, той усеща, че единственият резултат от действията на новата партия ще подразни южните щати, ето

защо първоначално няма желание да се присъе­

дини. Скоро след това поддръжниците и против­ ниците на робството в Канзас стигат до сблъсък, в резултат от който загиват няколко души. Освен всичко останало, в Камарата на представителите се пораждат инциденти на враждебност и проти­

вопоставяне и се влошава стабилността на п ра­ вителството. Положението се намира в такава форма, че политиците трябва ясно да заявят дал и

са за или против робството, ако искат изобщо да получат някаква обществена подкрепа. През май

1856

г. Линкълн взема окончателно реше­

ние да обяви открито позицията си по отно· шение на робството и да влезе в редиците на Реп убликанската партия .

m


Първият

републикански президент Дебати те Лин къл н-Дъглас

В ИЗБОРИТЕ ЗА ГЕНЕРАЛНО СЪБРАНИ Е на Илинойе през

1858 г. темата, която nривлича обществе­

ния интерес, е дали създателят на Закона Канзас­ Небраска, Стивън Дъглас, ще бъде nреизбра н . След смъртоносната сл овесна битка в Канзас, Дъглас се възползва от конституцията на щата

Канзас и от позицията на "обществена власт" се изправя срещу президента Джеймс Бюканън от Демократическата партия, към която принадлежи, а хората се вълнуват какво ще последва.

Републиканската партия номинира Линкълн за свой кандидат, който да се състезава с Дъглас. В своя реч, произнесена в деня, в който е оnределен за ка ндидат, той остро критикува Дъглас и заявява, че

тел на страна. Линкълн вече не е известен само в гра ­

ако стриктно се прилага прин ципът на обществената

ниците на щата Или нойе, но nечели славата на силен

власт, това ще означава разширяване на робството.

политик сред цялата нация.

вайки цитат от Библията. По-късно се говори, че именно тези думи са своеобразно пророчество за Гражданската война. През лятото на същата година

nод ритъма на nесента,

избирателната му камnания.

Стр атеги я за подобрява н е н а обществения и м 1щж Америка

nрекрачва

прага

новата

приема и в периода между август и октомври двамата

между Севера и Юга, очертаваща се

провеждат няколко такива дебата.

на хоризонта. Това е годината на пре­

1860

г. с предстояща война

зидентските избори, които се провеж­

Линкълн-Дъглас" единият от двамата говори в про­

дат веднъж на всеки четири години. На

дължение на един час, след това другият му опо­

конгреса на Републиканската партия в

нира за час и половина, като първият има ЗО минути

Илинойс, проведен същата тази година,

за заключителни думи. Този, който има отбранителна

роднина на Линкълн, мъж на име Джон

позиция в единия дебат, заема тази на атакуващ в

Ханке, излиза на трибуната с два nръта в

следващия. Съдържанието на дебатите става достоя­

ръка. Тези два пръта са от ограда, която

ние на всички хора в страната. В един от своите аргу­

Линкълн собственоръчно построява три­

менти Линкълн отnравя към Дъглас следния въnрос:

десет години nреди това, и служат, за да раз­

"Според принциnа за обществената власт, ако всички

крият nосланието: "Синът на nионер за nре­

граждани в американските щати подкреnят разши­

зидент': Така се подчертават неговият обикно­

ряването на робството, освен един-единствен щат,

вен произход и близост с народа. Този симво­

ще се съгласите ли в този щат да не се въвежда роб­

личен начин на изразяване на подкрепа прави

ството?" Когато Дъглас отговаря nоложително, попу­

силно вnечатление и изиграва решаваща роля

лярността му сред nоддръжниците на робството зна­

nри номинирането на Линкълн за национален

чително намалява.

Ейбрахам стои близо до входа, облечен с бяла ри3а.

на

Линкълн предизвиква Дъглас на публичен дебат. Той

Според правилата на така наречения "Дебат

неговия дом. Те маршируват специално създадена по случай

Освен това той заявява, че "къща, в която царува раз­ кол, не може да се задържи на основите си'; използ­

..... Поддръжници t-ta Лиt-tкълt-t, които са се събрали nред

кандидат от редиците на Републиканската пар-

Кандидатът, избран в американския конгрес

тия. Националният конгрес на партията се про­

обаче, е Дъглас. Може да се твърди, че основната

вежда следващия месец. Линкълн се изправя

причина за подобен резултат е фактът, че изборите

пред тежка битка и nобеждава останалите силни

..... Изборен nлакат с образа

на

Линкълн, който той използва по време на камn ан ията эа

nрезидентски избори. На него

се nровеждат на основата на избирателен списък,

кандидати за номинация в nрезидентските избори,

изготвен през 1850 г., ето защо нарасналият брой

но стратегът в предизборните кампании Дейвид

на противниците на робството в северните щати не

Дейвис nолага наистина невероятни усилия в полза

е отразен в тях. Ейбрахам оп ределено е разочаро­

на Ейбрахам. Дейвис е колега адвокат и използва

на Линкълн, Джонсън nоема

ван от този резултат. Изборите имат и своя nоложи-

нечестни методи за водене на кампания по време на

nрезидентския nост.

са изобразени Линкълн (отляво) като кандидат эа nрезидент и

Ендрю Джонсън (вдясно) като

вицепрезидент. След убийството


Ейбрахам Линкъnи

чючова личност ДЪГЛАС - ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПОМАГА НА ЛИНКЪЛН ДА СТАНЕ ИЗВЕСТЕН Стивън Дъглас и Линкълн са съпер­

nомежду си. И двамата са яростни nод­

ници в изборите за Сената и nредставител­

дръжници на националното обединение.

1858 г., както 1860 г.

След президентските избори Дъглас се

и в президентската надпревара nрез

nревръща от съперник на Линкълн в

Двамата имат невероятни различия и във

nоддръжник на новото управление. По

физическо отношение.

време на официалната реч при встъпва­

ството на щата Илинойе през

За разлика от 193-сантиметровия Лин­ кълн, ръстът на Дъглас е едва

... Линкълн след избирането си за nрезидент. На тази фотография брадата му все още не е nораснала, но no време на церемонията

162 см,

но

нето си в длъжност Ейбрахам е доста нер­ вен и неспокоен и се чуди къде да остави

въnреки това nро зв ището, което носи, е

копринената си

"Малкият великан". По време на речите,

ръка. Дъглас, който стои до него в този

шапка,

която държи

в

които nроизнасят двамата, гласът на Лин­

момент, му се притичва на помощ, взе­

кълн

е отчетливо висок, в сравнение с

майки шапката. Освен това при избухва­

дълбокия бас на Дъглас. Политическите

нето на американската Гражданска война

им кариери се развиват по напълно раз­

именно Дъглас усnява да спечели под­

личен начин и с наnълно различна ско­

крепата на Демократическата nартия на

година, дори неговите бакенбарди са внушителни. Той е nървият

рост. Дъглас е адвокат по професия и

Севера за управлението на Линкълн.

nрезидент на Съединените американски щати с брада.

nоема своя nът в nолитиката, nреди да

за встъnването му в длъжност, която се състои nрез сnедващата

По време на своя обиколка през

1861

г.

навърши ЗО-годишна възраст. Първона­

Стивън Дъглас става жертва на тиф и умира

първичните избори вътре в Републиканската партия.

чално е избран в Генералното събра­

на 48-годишна възраст.

Например в деня, nредхождащ този на вота, той раз­

ние на Илинойс, след това става съдия

дава фалшиви карти за достъп до избирателните сек­

във върховния съд на същия

ции на своите поддръжници, а на следващия ден,

щат. два

пъти е избиран в Камарата на nредста­ вителите, а nрез

1847

г. е избран и за

деня на гласуване, малко преди да дойдат застъпни­

сенатор. Същата тази година той е вече

ците на останалите кандидати, той нарежда на под­

на 34-годишна възраст, докато Линкълн,

дръжниците с фалшиви карти да застанат вътре в сек­

който е с

цията, където могат да бъдат видяни от всички. Той прави обещание също така пред влиятелни лица с думите: "Когато спечелим вота, ще ви дадем място в

4 години

по-възрастен, е ново­

великан•

-

Стивън

Дъглас. Говори се, че съnругата на

Линкълн, Мери,

избран конгресмен от Камарата на nред­

nървоначаnно

ставителите на Съединените щати. Освен

иска да се омъжи

това , след приключване на своя мандат

Ейбрахам се отказва от политиката за

за Дъглас, но тъй к атотойней

обръща никакво

Кабинета". Самият Линкълн дори и не подозира, че

известен nериод от време, давайки въз­

внимание, тя

зад кулисите се разиграват подобни схеми.

можност на Дъглас да го изпревари.

nроменя своето

Когато започва nрезидентската кампания, члено­

вете на Републиканската партия, с прътове за ограда

Тези

диаметрално

nротивоположни

личности все пак имат и нещо общо

решение и сключва

брак с Ейбрахам.

и фенери, които се превръщат в символи на Линкълн, непрекъснато

повтарят

неговото име

и

по този

начин сред нацията се разпространява образът му

по такъв начин външният вид на Линкълн ще при­

.... На 4 март 1861

на "Ковача на огради". Лагерът на Ейбрахам напълно

добие властност, го кара да си пусне брада. От друга

събират nред сградата на Каnитоn .. •

осъзнава колко важен за един кандидат за президент

страна, Демократиче<.ката партия, която е съперник

е образът на човек. близък до народа. Заслужава да

на републиканците, се разцепва на две крила: Южна

в длъжност. В своето обръщение

се отбележи, че по онова време е нормално за даден

и Северна демократическа партия. Стивън Дъглас

всяка цена трябва да се избегне

кандидат да не стои в челните редици на своята кампа­

е избран за кандидат в президентските избори от

ния, но дори без произнасянето на речи съществуват

редиците на Северната демократическа партия. Той

и множество други неща, които да бъдат направени

обаче среща сипно противопос­

по отношение изграждането на образ. Линкълн дава

тавяне от страна на своите опо­

на водещите неговата кампания своя автобиография,

ненти

от

Републиканската

и

написана собственоръчно nредишната година. Освен

Южната демократическа партия.

това си пуска за първи път брада, макар че по онова

Рано или късно ще изгуби бор­

време е вече на 51 -годишна възраст. Причината за

бата за президентския пост. На

това става едно писмо, получено през октомври, едва

ноември

месец преди началото на президентската кампания.

Линкълн е посрещнат с радост и

Подателят е 11-годишно момиченце от Ню Йорк на

ликуване. Той е първият в исто­

име Грейс Бийдъл. "Смятам, че издълженото Ви слабо

рията, който донася победа за

1860

6

г. в Спрингфийлд

лице ще изглежда по-внушително, ако има брада'~

Републиканската партия в прези­

пише тя. Именно малкото момиче, което смята, че

дентски избори.

г. хиляди хора се

за да чуят речта на Линкълн

no вре це

на церемонията за встъn ването му

към множеството той казва, ч~ на война между Севера и Юга (бъдеu.ата Гражданска война на Америка). с думите: ·ние не сме врагове, а

nриятели".


• Живот и дейност

Избухване на Гражданеката война в Америка

,.. Портрет на Джеферсън Дейвис - nрезидент на Конфедералните американски щати (Юга). Той завършва военно училище и има nродължителна

кариера в армията. Преди войната дори е военен министър. След като nоема своя nост, nолитиците от различни южни щати дори не се оnитват да nрик.рият своя егоизъм, което се nревръща в източник на

неnрекъснато безnокойство за него.

"Войната за неза ви с имост" на южните щати

В МРАЗОВИТАТА СУТРИН на 11 февруари 1861 Г. от обгърнатата в мъгла и мрачни облаци гара в Сп рингфийлд отnътува влак. Крайната му спирка е Ваш ингтон, а един от пътниците е самият Ли н кълн. Още от ноември предишната година, когато печели в президентските избори, до деня на това пъту­ ване с влак, разочарованието и разбитите илю­

Литография, изобразяваща форт

Съмтър, атакуван от Конфедералната армия. Американската Гражданска война, та зи между Северна Америка

и Южните щати, заnочнала заради военните действия nри форт Съмтър, nродължава четири години. Линкълн

зии в Съединените щати достигат краен предел.

много добре разбира оnасността от

Южните робовладелеки щати не одобряват Линкълн

атака, но е известно, че той е изnолзва

като

президент заради

неговото

противопоста­

вяне на робството и обявяват своето отделяне от

военноморски сили за отвличане на

вниманието на Конфедералната армия.

Съединените щати. Огънят се разгаря през декември

1860 г., когато

щатът Южна Каролина обявява отделянето си от Съюза. Действията му са последвани от подобни в

... Държавният секретар Сюърд. В миналото е конкурент на ЛинКЪI!н в номинациите за кандидат за nрезидент от редиците на

щатите Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия,

реnубликанците, но nснсъсно се

Луизиана и Тексас. На

nревръща в един от най-близките

8 февруари 1861 г. всички

те формират Конфедералните американски щати и избират за свой президент Джеферсън Дейвис

му съратници.

от щата Мисисипи. Много скоро конгресмените,

избрани от южните щати, се опеглят от постовете си в Сената и Камарата на представителите, а офицерите напускат редиците на армията на Съюза. На север и на юг плъзват слухове за предстояща война.

Картинка от вестни к, nоказваща Каnитолия на щата Алабама

в Монпомъри, където nрез февруари 1861 г. са установени

~

· J1u.tg.нu

Конфедеративните щати на Америка от Южните щати, като се

м.o~teumu

обявява тяхното отделяне от Съединените щати.

ШЕГИТЕ НА ЧИЧО ЕЙБ

Ако се съди по заnазените фотографии,

Линкълн създава вnечатлението на човек

Бюканън, който официално заема длъжноспа президент по онова време, не е в състояние да пред­

"Чаят е силен"} и казва следните думи: "Хм, аз мисля, че кафето е nо-силно".

приеме ефективни мерки, за да nредотврати отделя­ нето на южните щати. Линкълн е помолен за съдей­ ствие и помощ за убеждаване на южните и север­

с тъжно и мрачно изражение и изтерзан

По друг nовод по време на неговите

характер. Истината е, че страда от деnре­

речи срещу него се отnравят обвине­

сия и често изпада в състояние на дъл­

ния, че е "заnодозреният с две лица".

Подобно действие може да се тълкува като преда­

боко униние. Въnреки това винаги когато

Ейбрахам отвръща на удара с думите:

телство спрямо идеите на Републиканската партия,

отвори уста, е доста изразителен и раз­

"Ако имахте друго лице, бихте ли изnолз­

чиято запазена марка е противопоставянето на роб­

казва шега след шега. Гледайки неговия

вали лице като това?", демонстрирайки

ството.

образ, е трудно да се nредnоложи, че Лин­

по този начин, че нито една тема или

кълн е невероятен шегаджия. Още от ран­

област от живота не са му чужди, когато

ното детство той обича да разсмива хората,

става дума за шеги.

И макар че Линкълн разказва толкова

торски умения , шel'ltlтe му стават още nо­

много анекдоти, трудно е да се разбере

добри. След като става nрезидент, заnочва

какво се върти в главата му. Уйлям Херн­

да се носи славата и на н еговите анекдоти,

дън, с когото заедно са съдружници

1863

г. се nоявяват много книги,

съдържащи шегите на Линкълн.

адвокатска

кантора,

казва

в

следните

думи: "Не nознавам човек като него. Той

Ето един nример: един ден nрезиден­

е nотаен и никога не разкрива твърдите

тът се разхожда в комnанията на държав­

си убеждения. Изглежда за него шегите

ния секретар Уилям Х. Сюърд, вижда мага­

са начин на общуване с другите, но съще­

зин с табела "Ти Ар Стронг"

временно те са неговият своеобразен

(T.R. Strong- с

играта на думи nри nрои знасяне означава

Линкълн официално поема поста президент на март

1861

4

г. Той дори няма възможност да се порадва

на първия си работен ден като американски пре­

но с усъвършенстване на н еговите ора­

а около

ните щати да постигнат компромис, но той отказва.

начин да държи хората на разстояние".

зидент и е принуден да вземе решения от изклю­

чително значение, свързани с форт Съмтър в щата

Южна Каролина, обсаден от Конфедералната армия.

Във форта е налице недостиг на хранителни запаси и ако до него трябва да достигнат провизи и (а повече от очевидно е, че военните части няма да позволят

това да се случи}, то въоръженият сблъсък с тях е почти неизбежен. Преговорите по този nроблем отнемат почти един месец,

а

окончателното

решение

на

nрезидента

е да изпрати подкрепления до форт Съмтър чрез


Ейбрахам Линкъnи флотата. Той предварително уведомява щата Южна

напълно разгромени. Те дори не смеят и да

Каролина за своето решение, но когато освободи­

си поми сля'!; че могат да п ретърпят пораже­

телната флота акостира на

12 април, Конфедералната

ние и за това свидетелства фактът, че дузина

армия открива огън по форта. Говори се, че нападе­

лица, предимно политици със своите съпруги,

нието е извършено въпреки заповедите на прези­

както и някои журналисти, изминават цел ия

дента на Конфедералните щати, Дейвис, и след ожес­

път от Ваши н гтон с кошници за пикник в ръка,

точена битка, която продължава

36 часа, фортът се

само за да наблюдават наживо битката, рази­

предава. Така се поставя началото на Гражданската

граваща се на бой ното поле. Всички те са при­

война в Америка.

нудени да бягат панически и да се завърнат заедно с войниците от Северната армия.

Непр ави л ните р азч ети на Север н ата арми я

ние за Севера, кара Линкълн напълно да пре­

В деня, в който форт Съмтър се предава, Линкълн

призовава под знамената

Фактът, че изходът от първата истинска

битка в Гражданската война е пълно пораже­

75 ООО доброволци за

осмисли своето отношение и и зводи за вой­ ната. Той решава да удължи срока на воен-

... Портрет на Линк1>11н и семейстеото му,

ната служба в редиците на армията и засилва бло­

нарисуван nрез XIXв. Отляво надясно:

тък период от време е белег за това, че президентът

кадата по южните пристанища. Освен това по едно и

неговата съnрута Мери, третият син

предвижда военните действия да приключат скоро.

също време на пада Вирджиния и Тенеси и измисля

Той не е единственият оптимист. Северът е далеч по­

стратегически

силен по отношение на военна с ила и природни и

отряд в района на крайбрежието на река Мисисипи.

в комnанията на своите най-ближи

финансови ресурси, в сравнение с Юга. Смята се, че

Стратегията му е работеща, но неговият главноко­

той усnява да намери усnсжоение :1а

победата ще бъде лесна. Предстои обаче всички да

мандващ, генерал Джордж В. Макклелън, се забавя и

разеъnнуваното си съзнание.

видят силата и храбростта на Юга.

това ядосва Лин кълн, тъй като все още не са старти­

тримесечен срок. Военна служба за толкова кра­

план

да

изпрати

разузнавателен

Уилям, nървородният син Робърт и четвьрn~ят син Томас. Войната е тежък nериод :1а президента и единствено

.... Литография от ХХ в.. изобразяваща

Два дни по-късно Вирджиния - щатът, който преди

рали офа нзивни операции. Времето минава, набли­

това отхвърля предложението на Конфедератите,

жава Нова година и няма никакви знаци, че войната

сега дава своя отговор чрез отделяне от Съюза.

е към своя край. С всеки изминал ден президентът

на Съюзническите сили на северните щати

След това действие Харпърс Фери, крепостта на

е подложен на все по-яростна критика. През февру­

и приблизително същата на брой войска на

Съюзническата армия във Вирджиния, е окупирана

ари третият му син Уилям умира след треска едва

от местна жандармерия. Актът на този щат е послед­

на 11-годишна възраст. Линкълн посреща пролетта

ван от Арканзас, Северна Каролина и Тенеси. Всички

помрачен и обхванат от черен песимизъм.

те обявяват отделянето си и се присъединяват към Конфедерацията, чийто състав нараства до едина­ десет на брой щата. От друга страна, Северът, подкрепян от Вашингтон, успява да спечели на своя страна Мериленд

-

ща1; в

който е разрешено робството и се намират много под­ дръжници на отделянето. Съществуват и други робо­ владелски щати, които застават в подкрепа на Съюза. Оптимизмът на Севера нараства още повече.

Обществеността насърчава президента да ата­ кува Ричмънд, столицата на Вирджиния, а самият Линкълн, настроен твърде оптимистично по онова време, решава да нападне града в края на юни.

На

16 юли Северната армия започва своята 21 юли води битка срещу южня­

операция, а на

ците в близост до река Бул Рън в щата Вирджиния. Изненадващият резултат е, че силите на Севера са

войници от Конфелералнщ армия в битката при бул Рън. На 21 юли ЗО·хилядната армия

Конфедерацията водят ожесточени боеве близо до реката Бул Рьн. Северната армия претърпява поражение. Немалко жертви ГIОНЮ!ИiОжнаR.


Живот и дейност

Про чутата реч

След края на битката nри Гетисбърг на бойното поnе остават 8 ООО тела. Говори се, че една от nричините, nоради

които генерал Мийд не тръгва след Южната армия, е

в памет на

фактът, че на мястото на битката се разнася ужасяваща

загиналите воини Нараства щите крит ики

В ойНАТА ПРОДЪЛЖАВА много по-дълго от очаква­ ното и Линкълн е подложен на критики от страна на цялата нация. Говори се, че той не е в състояние да се справи с положението и да управлява страната,

намираща се във война. Освен това той непрекъс­ нато сменя своите главнокомандващи и не може да

се спре на правилния човек, който да отговори на

грава друга важна роля. Те оправдават значението на

очакванията му. Междувременно изтъкнатият гене­

Северната армия пред чуждите държави. Дори Англия,

рал Робърт Е. Лий от Южната армия продължава

която поддържа здрави търговски връзки с произво­

настъплението си на север, предизвиквайки страха

дителите на памук от южните щarn, не може толкова

на северняците. През септември

1862 г. Северната и

лесно да признае съществуването на Конфедералните

Южната армия се сблъскват в близост до Антиетам

щати като една нова държава. На бойното поле обаче

Крийк, ръкав на река Потомак. Жестоката битка взема

армията п родължава да п ретърпява поражение след

многобройни жертви, повече от

20 ООО войници, но

поражение. Макклелън успява да осигури следваща

въпреки това Макклелън успява да удържи победа за

победа при Антиетам, но се проваля в преследването и

Севера. Всъщност преди това Линкълн го освобож­

унищожаването на армията на Лий, ето защо Линкълн

дава веднъж от командването, но го възстановява за

го освобождава от заемания пост. За съжаление оста­

времето на битката при Антиетам. Победата при Антиетам съдейства за смекчаване

налите пълководци, заемащи мястото на Макклелън

... Портрет на черн<жож доброволец. nринадпежащ към 54-ия полк от nървия

на критиките към правителството в трудните вре­

корnус с цеетнокожи на Северната армия.

мена, когато войната продължава далеч по-дълго от

Прсжnамацията эа оаюбождението

очакваното. Правилните разчети във времето дават

убеждава мнозина nредставители на

след това, не удържат успех, а броят на пораженията нараства главоломно. Във време, когато критиките към правителството не стихват, политиците започват

чернокожото населен ие fJiJ вземат }"<астие

да казват, че "при тези обстоятелства Републиканската

на Ли нкълн възможността да обяви Пракламацията

8 действията на Сееериата армия като

партия няма да бъде в състояние да спечели следва­

за освобождение. От известно време насам той пла­

доброволци. за тях обаче войната не е

н ира да го н аправи и изчаква подходящия момент да

fJiJ водят. Расовата дискриминация 8

го стори. Следващата година на

редиците на армията е .цруга битка. 8

1 януари той обявява

Прокламацията. Този акт оказва влияние върху вой­ ната по множество различни начини.

Чернокожите се присъединяват към редиците на армията в качеството си на свежа военна сила и до

края на Гражданската война

190 ООО опях вземат учас­

тие във войната. Освен това присъствието им изи-

единствената борба, която са nринудени

която трябва да се изявят.

Гравюра от XIX в. изобразяваща

яростните вълнения 8 Ню Йoptl. които са куnм инация на недоволството на хората

от мобиnиэацията. Мобилизираните мъже сnедва fJiJ заматят сумата от 300 долара или fJiJ nодсигурят заместни t~.

който да ги освободи от задължението за военна nовинност. Всичко това

Линкълн (вляво) по време на nосещения на щаба на Северната армия

в Антиетам. Той убеждава гnавнокомаtЩващия. генерап Макклеnън И3обра3ен отдясно), да nреследва Южната армия, но той отказва да се

довежда до разгаряне на недоволство

сред тези. които не са в състояние fJiJ си

позвоnят освобождение. Президентът

nодчини, изгубвайки по такъв начин решаваща въэможност да нанесе

Линкълн из nраща жа ндармерия, която fJiJ

съкрушитеnен удар върху кон федерал ните сили.

възстанови реда

8

града.

щите президентски избори':

Историч ес кото обръщение През юни

1863

г. Северната армия се изправя

пред възможно най-тежката ситуа ция. Генерал Лий, главнокомандващият Южната армия, започва инвазия от Вирджиния на север и успява да дос­

тигне Пенсилвания. С това свое действие то й показва, че погледът му е насочен към Вашингтон. На

28 юни генерал Джордж Дж. Мийд, кома н­

дирът, който произхожда от източен щат, назна­ чен за главнокомандващ на Северната а рм и я в

този решителен момент, спешно и незабавно се отправя към Пенсилвания. На

1

юли двете армии се изправят една срещу

друга в малкото градче Гетисбърг и водят ожесто­ чени боеве в продължение на цел и три деноно­ щия. Северната армия наброява

94

докато Южната се състои от

ООО. Това е пър­

72

ООО войни ци,

вият път в Гражданската война, когато две толкова

огромн и войски се бият една срещу друга. Тъй като Южната армия безмилостно атакува през цялото време, а на третия ден трябва да застане лице в лице срещу директното нападение на северняците,

това довежда до поражението й.


Това е решаваща победа за Севера, но за съжа­

меня, а вестниците излизат с положителни отзиви

ление тя не е окончателна. Мийд не само че не

за изказването му. То се превръща в събитие и доку­

в Гетисбърr: Докато фотоrрафът

преследва противника, изгубвайки по този начин

мент с историческо значени е, символизиращ аме­

ro заснеме, той

златна възможност за неговото унищожение, но в

риканската демокрация, и е една от най-великите

Картина от XIXв. изобразяваща Линкълн

no време на церемония

на Национаnното военно гроб..ще се nодготвя да

завършва кра11юто си обръщение. Ето защо не същесrвуват

средата на юли в Ню йорк избухват бунтове, свър­

речи в американската история, равнопоставена на

зан и с мобилизацията и военната п овинност. Това

Декларацията за независимост на Томас Джеферсън.

но

И макар че президентът прави вели колепно обръ­

Линкълн твърдо вярва, че войната трябва да про­

щение, военното положение не се променя и остава

са

времена

на

размирици в северните щати,

дължи. Той изразява своите убеждения на

все така сурово и жестоко. Броят на жертвите про­

ври

19 ноем­ 1863 г. по време на своето обръщение след

дължава да расте, а на хоризонта не се очертава

решаващата битка при Гетисбърг. Линкълн започва

никаква надежда за скорошно разрешаване. През

със следните думи: "Преди осемдесет и седем

март

години нашите предци създадоха на този конти­

главнокомандващ на Северната армия, а през про­

нент една н ова нация" и продължава: "не можем

лепа в южните щати започ ват да се водят още по­

да не почитаме

ожесточени боеве. Годината

...

тази земя. Смелите мъже, живи

1864 г. генерал Юлисис С. Грант е определен за

1865 г. е белязана от

...

поредните президентски избори, а Линкълн раз­

По-скоро ние тук трябва да се посеетим на важната

глежда обстоятелствата като съвсем безнадеждни,

задача, която остава да решим

що се отнася до негово евентуално преизбира не.

и мъртви, които се сражаваха тук, са я осветили

... да дадем обет,

че тези мъртви не са загинали напразно; че тази

През септември обаче падането на Атланта поставя

нация, под закрилата на Бога, роди нова свобода;

армията на Северните щати в доста благоприятна

и че управл ен и ето на народа, от народа, за народа,

позиция

не ще изчезне от лицето на земята

правителството. Линкълн съумява да открие коман­

..." Обръщението

-

факт, който донася незабавна подкрепа за

продължава две минути и е произнесено по време

дир, на когото може да се довери. Той печели на

на откриването на Националното войниш ко гро­

ноември втори президентски мандат, като преди това

бище в Гетисбърг. Надигат се гласове на негодува­

взема съответните мерки, за да могат войниците да

ние срещу речта с думите: ''Тя е твърде кратка и не

упражнят правото си на глас на бойното поле, разчи­

зачита паметта на загиналите във войната".

тайки на тяхната подкрепа в изборите.

Основното обръщение в церемонията прави рек­ торът на Харвардския университет, Едуа рд Евърет, чието словоизлияние продължава два часа- време,

... Коnие Н<1 nрочутото обръщение на Линкъпн от Гетисбърr. Известмата

смятано за не толкова продължително в онези вре­

фраза·... на народа" в действителност

мена. На следващия ден коментарите в пресата

не му принадлежи. Смята се, че той

не са благосклонни към речта н а Линкълн. Когато

взаимства тази част от своята реч от

обаче е публикувано пълното съдържание на него­

проnоведите, наnисани от свещеника

абоnицИО+iистТеодор Паркър.

вото обръщение, положението коренно се про-

Генерап Грант. През

1864 г.

е Н<IЭНачен за главнокомандващ

на Северната армия. Линкълн има лош късмет със своите

nълководци, но в Грант Н<tмира човека с военен талант.

Пътуване във времето БОРБАТА НА ЛИНКЪЛН ЗА НАМИРАНЕ НА ПЪЛКОВОДЕЦ Преди началото на Гражданската война в престижните военни училища на обеди­

обедини силите на армията и да поддържа бойния й дух, но колебливоспа и пред­

нените Съединени щати се обучават и хора от Юга. Коrато започват военните дейст·

пазливоспа му са nри чина за проnускане на възможности за сразяване на nро­

вия, южняците напускат редиците на Съюзната армия на Севера и стават предводители

тивника. По-късно е освободен от своя пост на главнокомандващ, но възстановен

на конфедералните южни сипи. Това означава, че Северната армия 1рЯбва да запълни

отново за битката с генерал Лий.

празнотите в своята войска, породени от напускането на южняците.

Третият nълководец е Хенри Халек, който има отлични умения в политиката, но

Особено трудно се оказва намирането на лице, което да застане начело на арми·

никакъв талант за военна стратегия. Въпреки това той остава на този пост доста про­

ята, защото мапцина са под·

дъпжително време, тъй като няма друг nодходящ кандидат. Военните победи, които

ходящи да заемат поста на

удържа, са мод на усилията на офицерите, намиращи се на негово подчинение, а

главнокомандващ.

не на самия него. Следва да се отдаде дължимото и на военните съвети на Линкълн.

Пър­

вият генерал на този n ост е

Четвъртият генерал, Грант. е малко известен преди Гражданската война и дори

Скот, който е на 75-годишна

наnуска армията след края на Мексикано-американската война. Причината, която

възраст и поради заболя­

го кара да се присъедини отново към редиците на войската след началото на вой­

ната, е неговата бедност. Заради военните си заелуnи и безразличието, с което се

ване се опеrля.

Следващият ХеириХалек

Битката nри Антиетам (сnира инвазията

(юли 1862 r.· март 1864 r.)

на Конфедералната армия на север) Битката nри Гетисбърг (най-голямата

биткав Юлисис С. Грант (март

Падането на Атланта (Конфедералните

1864 r. ·до края

на войната nрез

1865 r.)

щати се разделят на източни и западни)

Падането на Ричмънд (край на Гражданската война)

7

е

отнася към нисшия военен чин, който заема, положението му в армията през пър­

Макклелън, който се про­

вата половина на Гражданската война е незначително. Линкълн обаче забелязва

явява по време на Мек­

храбрия му боен дух в челните редици на битката на запад и го опредеnя за главно­

сикано-американската

командващ на Северната армия през последния етап на военните действия. Прези­

война. Той

на

дентът стига до извода, че за най-висшия пост в армията е нужен човек, който е смел

има

и неnредп азлив, не е ексnерт в политическите дела, а е личност с характер, умееща

когото

е

може

човек, да

се

и който може да


Живот и дейност

Куршумът, който слага край на един велик живот Страната - отново обединена

Коглто линкълн Е ПРЕИЗБРАН зл ПРЕЗИДЕНТ, вой­

встъпването си за втори път в длъжността амери­

ната се намира в своя разгар. Генерал Уилям Шърман,

кански президент. В своето обръщение той може с

командващият Северната армия, който отговаря за

лекота да спомене триумфа на Северната армия, тъй

удара откъм щата Джорджия, разрушава Атланта и

като и изходът на войната е в полза на Севера, но той

като следва стратегията си за унищожаване на инфра­

не го прави.

структурата, п ревръща в руини целия щат. През ноем­

Вместо това в речта си той казва следните думи:

ври армията под негово командване се отправя на

"без нотки на злоба към когото и да е

изток към Атлантическия океан. Тя прекосява южните

чувството за милосърдие

...

... водени от

изпитваме безпокой­

щати от запад на изток и достига Атла нтика през

ство и се вълнуваме за съдбата на тези, които са пре­

декември. В средата на следващия месец армията

минали през битката, за техните вдовици и сираци,

се обръща на север. Конфедерацията се разделя на

и жадуваме с цялата си душа и сърце да постигнем

Линкълн, направена четири дни nреди

западна и източна част, а столицата Ричмънд е ата­

справедлив вечен мир сред самите себе си и по

убийството му. Продължителната

кувана от две стран и, съответно от Шърман и Грант.

отношение на всички останали нации".

След тази офанзива Конфедералните щати нямат

Гражданска война и големият брой

Множеството хора, насъбрал и се да чуят речта

друг избор, освен да започнат мирни преговори с

на Линкълн, не могат да сдържат сълзите в очите

Ли нкълн. Когато те се състоят на

си. Президентът и неговият народ са изтощени от

3 февруари 1865 г.,

Югът п родължава да настоява за своята автономия

Гражданската война. В нощта на

и преговорният п роцес претърпява провал. В сре­

намиращ се под обсадата на армията на генерал

дата на февруари Шърман атакува Колумбия в Южна

Грант, избухва в пламъци. Конфедерацията сама

Каролина, където пристанището Честъртън се пре­

взема решение да предаде Ричмънд и запалва пожар

дава на флотата на Северната армия. Поражението на

в собствената си столица. Президентът Дейвис бяга в

южните войски е повече от очевидно.

щата Джорджия, но скоро е арестуван. Генерал Лий е

На

4 март Линкълн изнася пред сградата на

Капитолия поредната си тържествена реч преди

Последната фотография на

различни беди и несгоди състаряват лицето му и той заnрилич ва на старец.

2 април Ричмънд,

п ритиснат от натиска на силите на Севера. Той се п ре­ дава заедно със своята армия на

9 ап рил. Това

озна­

чава край на Гражданската война в Америка, която продължава цели четири години.

Трагедия по време на комедия

14 април 1865 г., пет дни след като генерал Лий се предава заедно със своята армия, е Разпети петък.

Същия ден президентът провежда среща, на която се

обсъжда реинтеграцията на южните щати. Изведнъж

започва да разказва съня, който го спохожда предиш­

извършва nокушението срещу

ната нощ. "Видях загадъчен кораб, движещ се неимо­ • Ричмънд след завладяването си от Северната армия. Конфедералните сили понасят атаките на Грант и се намират под обсада в продължение на девет месеца, но на 3 аnрил

1865 г. Ричмънд, столицата на Конфедерацията,

поnада в ръцете на северняците. На следващия ден Линкълн nристига в града, за да инспектира лично nоложението.

Джон Бут- човекът, който

президента Линкълн. Той е популярен а ктьор, известен най­

верно бързо към брега. Имал съм подобен сън точно

вече с ролите си в Шексnирови

преди сериозни събития. Сигурен съм, че сънувах

пиеси. Освен това е симnатизант

това, защото Шърман ще ми донесе добри новини'~

на Конфедерацията и противник

Всъщност две седмици преди това президентът сънува друг сън, п ри това доста стряскащ. Той вижда

~ На

на премахването на робството. По време на Гражданската война е шnионин на Кофедералните сили.

9 аnрил генерал

Лий от Южната армия ( изобразен вдясно) и генера л

Грант, командващ Северната армия (вля во), nодnисват сnоразумен ие за к аnитулация в сградата

на съда в Аломатоке

(Вирджиния). По нареждане на

nрезидента, Грант nрави сnора зумение,

съдържащо доста

бла гоприятни условия за nредаване на

nобедената страна.

-

• Картина, изобразяваща Бут, който иска да убие nрезидента

и неговата съnруга по време на nредставление. С това той цели да nокаже nред света силата на отмъщението на Юга.

Съзаклятниците на Бут nланират да убият в същия ден и ч ас вицеnрезидента и държавния секретар, но оnитите им nретърnяват неусnех.


Ейбрахам Линкъnи 1

с J1 и <Ш U

Ji! OA!e l! l!!t и ПРИЗРА К ЪТ НА ЛИНКЪЛН

Линкълн nечели слава заради многобройните си п0СТ111жения nриживе, но

на обстоятелавата, при които той умира. Линкълн е първият президент ваме­

след неговата смърт заnочват да се носят легенди за неговия nризрак. Най­

риканската и ао рия, който е убит nри nокушение, докато заема nрезидентския

известната сред тях гласи, че духът му броди и до днес из Белия дом. Съnругата

си noa. А този факт безсnорно шокира нацията.

на nрезидента Кулидж търди, че е видяла с очите си Линкълн там. Английският

Същестува и друга nричина за наличието на толкова различни загадъчни

министър-nредседател не усnява да миnне цма нощ, докато се намира в стаята,

истории, свързани с nризрака на Линкълн. Той и неговата cъnpyra вярват в

и.зnолзвана в миналото от самия Линкълн. Дори в nсжово време се говори, че

сжултните сили. Мери Линкълн nрави оnити да разговаря с техния трети син

любимото куче на nрезидента Рейгън лае винаги, когато минава nокрай вратата

Уилям. който умира от болеа. Тя изnолзва nоnулярните за времето си методи, за

на стаята на nокойния Ейбрахам. сякаш там има нечие nрисъствие. Сnоред друга легенда nогребалният влак, който трансnортира останките на Линкълн, се nоявява всяка година в деня на смъртта на nрезидента. Каз­

които се смята, че са в съаояние да доведат духовете на мъртите nри живите.

Освен това nрезидентът е обезnокоен от време на време от сънищата, които го

сnохождат. включително и този, в който вижда собавеното си убийаво.

ват също така, че на влака траурен оркестър изnълнява nогребален химн,

Основната nричина, аояща зад същеавуването на легенди за nризрака

но м узиката м оже да се ч уе еди нствено от мъртвите, а вс и чк и музиканти са

на Линкълн, най-вероятно се крие във факта, че идните nоколения изпитват

огромно уважение към него и го боготворят. Когато известна личноа заnочва

скелети във военна униформа.

Мълвата гласи, че nризракът на Линкълн броди около гроба му близо до

да се забравя, легендата за нея заnочва да избледнява. Тази за Линкълн обаче

неговия дом в Сnрингфийлд. Макар че е странно същесmуването на толкова

се nредава от nоколение на nоколение и макар че се намираме в

много легенди, свързани с търсещия му nокой дух. то това вероятно се дължи

nоредното доказателсто за неговото величие.

XXI в. това е

ковчег в Белия дом и когато приближава един от гвар­

... Лиrоrрафия ОТ ТО3И период.

Представлението се прекъсва за кратко, за да се

дейците в охраната, го пита следното: "Кой е починал

изобразяваща за.,• инаването на nоrребаnния

обяви пристигането на висшия държавен глава,

в Белия дом?': а той му отговаря: "Президентът. Падна

кортеж от Ню ЙОрк на 25 аnрил. Той се оmравя към родния дом на nрезидента

който е аплодира н от присъстващите в залата.

и по време на nътуването всички хора от

Президентът се наслаждава на играта на Лора Кийн

зловещия си сън със съпругата си и неколцина свои

всяка една сnирка по маршрута скърбят эа

-актрисата, смята на за една от най-добрите на теа­

п ри ятели, но не смее да го разкаже на членовете на

эаrубата на своя nрезидент.

тралната сцена. Вси чки в ложата гледат с внимание

убит от ръката на наемен убиец". Линкълн споделя

своя кабинет.

представлен и ето, а телохра н ител ят им напуска своя

Същата вечер, след заседание, президентът има

пост и започва да се разхожда. Точно в този момент

няколко посетители, някои неофициални разго­

в ложата нахлува актьорът Джон Бут. В ръката си

вори и накрая отива в Министерството на отбра­

държи револвер. Освен че е актьор, той е също

ната. След като приключва с всички тези ангажи­

така надъхан симпатизант на Конфедерацията. Бут

менти, той се оmравя към Вашингтон, за да при­

насочва оръжието към тила на президента и про­

съства на представлението на популярната коме­

извежда изстрел. От ложата той скача към сцената

дия "Нашият американски братовчед", която се

и избягва, въпреки че при скока си счупва крака.

играе в театъра "Форд". Л инкълн пристига в теа­

Всичко се случва толкова н еочаквано, че за момент

вечерта, след за п очва­

публиката смята, ч е това е част от представлен и­

н ето на п и есата и е отведе н в през идентската ложа.

ето. Фаталният куршум пронизва по диагонал гла­

търа в осем и

половина

вата на Линкълн и засяда в дясното му слепоочие. В епоха, когато няма сп ешна медицинска помощ и

линейки, Линкълн е отнесен от театъра към къща, разположена от другата страна на улицата, и поло­

жен на легло в стая на партера . Макар че раната е

смъртоносна, сърцето му продължава да бие дори ден след покушението, но на идната сутрин в 7 часа и

20 минути то спира. Когато лицето на

президента

е покрито с бяло па рче плат, Стентън, министърът

на отбраната, стоящ до смъртния одър на Линкъл н, извиква в отчаянието си думите: "Сега той п ринад­ лежи на вековете".

След тържествена погребална церемония тялото на Линкълн е транспортирано със специален влак до семейната му къща в Спрингфийлд (щата Илинойс). Погребалният влак и процесията се наблюдават от милиони хора по пътя. За Линкъл н влакът е идеалното средство за неговия последен

път. Той е символ на неп рекъснато променящата се Америка от онази епоха. Развитието на железо път­ ната мрежа се подпома га в голяма степен от усил и­

ята, които се полагат за възстановяването н а Юга, а освен това железопътният транспорт се оказва

ефективно средство за придвижване по време на Гражданската война.

Линкълн е този, който отново обединява Америка.


- -

Важни събития

Прокламацията за освобождението от робство

документът, който

-

~

изменя хода на воината В Америка съществуват чернокожи роби, към които отношението не е като към човешки същества, а наци ята е разделена на две: Севера и Юга. Линкълн издава Пракламацията за

освобождение в момента, в който Северът се бие срещу Юга. Той прави това не само за да освободи чернокожото население от оковите на робството, но и да установи Съединените щати

като държава, проповядваща истинската свобода, както и да обедини нацията, разделена на две. Картина от XIX в., изобразяваща ареста на Джон Браун през октомври

Ужасното клеймо, съществуващо още от основаван ето на нацията

л

си да сложи край на

инкълн Е НАРЕЧЕН "баща на премахването на

робството·: след като обявява Прокламацията

за освобождение по време на Гражданската война. Действията му водят до освобождаването на роби за пръв път в историята на Съединените щати.

Великобритания премахва робството през 1833 г., Португалия през

1836

г., а Франция през

1848

г.

Съединените щати изостават от тях, защото вътре

в страната също има роби, за разлика от остана­ лите държави, където те съществуват единствено

в техните колонии. Робството като институция е тясно свързано с политиката и икономиката.

Бялото население в Съединените щати закупува чернокожи роби за първи път през 1619 г. Това се случва една година преди пристигането на про­

тестанти от Великобритания. Те идват с кораба "Мейфлауър~ търсейки свобода за изповядване на своята религия. Внасянето на роби се увели­ чава с всяка изминала година и така до

1790

г.,

когато първото п реброяване на населението в Съединен ите щати установява, че чернокожото население съставлява

20 %

от всички жители в

страната, наброяващи 3 930 ООО души. В онези времена робството се подлага на яростна кри­ тика. Тя не подминава и Съединените щати, където третият президент Томас Джеферсън, авторът на Декларацията за независимост, е загрижен за вре­

дата, която нанася робството върху отделната лич­ ност. По своя собствена воля той освобождава всичките си роби .

През 1808 г. - година преди

да се роди Линкълн, Съединените щати нала­

гат забрана върху търговията с роби в резултат от натиска, упражнен от страна на международ­

ната общност. На юг обаче, след изобретяването на

механичния тъкачен стан,

1859 г. заради провален

въоръжен бунт. Той планира с

нуждата от памук

нараства драстично, а евтината работна сила се търси много. Ето защо вносът на роби продъл­ жава да се извършва под формата на нелегална

търговия. От друга страна, робството се премахва

но не усnява, след

*'стуван и екзекутиран.

му обаче водят до


-

Ейбрахам Линкъnи "Ние можем да гарантираме свободата си с освобождаването на всички оне3и, които са в робство. Те имат същите права, които желаем да получим и искаме да 3ащитим ." във всички северни щати . В резултат от това през

отделен щат. Ейбрахам не приема концепцията за

1830 г. в южните щати чернокожите роби наброяват 2 ООО ООО души, докато н а север те са едва 4 ООО.

робството, но не подкрепя и радикалните движе­ ния, които му се противоnоставят. Той е критику­ ван заради отказа си да застане срещу радика л ·

Сегрегацията и освобождаването

ните nротивници на робството, по-конкретно въо­

на роби

ръжения бунт през 1859 г., воден от радикалния борец за освобождение на робите Джон Браун .

През 1830 г. в Англия и Северна Америка се

Линкълн е умерен противник на робството. Той

надигат движения за незабавното премахване

смята, ч е първо трябва да се премахне робството,

на робството. Ситуацията в Америка се разли­

преди да се изкорени дълбоката сегрегация.

чава от тази в Англия, защото в Америка свобод­

Умерените му въз гледи се откриват и по време на

ните хора водят ожесточени спорове помежду си.

дебатите с Дъглас, когато казва : ''Това, че не и скам

Дискусиите и дебатите по въпроса, които се про­

една чернокожа жена да е робиня, не означава, че

веждат в законодателни те събрания, водят до

желая да се оженя за нея".

жестоко противопоставяне на хората, споделящи

Неговата цел е да се опита да накара белите да се

различни възгледи. Линкълн става член на щатско

обединят и да nридобият nо-прогресивно мислене,

законодателно тяло през 1834 г. Неизбежно и той

без да говори директно и в прав текст за сегрега­

се превръща в част от въпроса за робството.

цията. Линкълн се надява, че nремахването н а роб­

През 1837 г. Генералното събра ние на Илинойе прокарва декларация, описваща робите като

собственост, а като такава те се намират nод

роден nрез

nротекцията на Конституцията. По онова време

на роби. Бяга на север, когато

Линкълн е на 28-годишна възраст. Заедно със

Фредерик Дъглас. Той е

1817 г. като дете

е на 21 -годишна възраст, и се nрисъединява към движението

ството може да се осъществи с помощта на п ра­ вилни законодателни мерки, които да не костват

гордостта на белите.

В резултат от това чрез този наболял проблем

за nремахване на робството.

той непрекъснато се противопоставя на разши­

заявява, че "робството е порок". Линкълн обаче

Първоначално е nротивник на

ряването на робството, но ни кога не притиска за

коментира, че то не може да се премахне миг­

умере н ата nоз и ция , коя то з аема

вземането на незабавни мерки. Позицията, която

свой колега той излиза с писмен nротест, в който

новено, защото федералното nравителство няма право да се

намесва в управлението на

Линкълн nише собственоръчно Прокламацията,

без да моли за съдействие други хора. Документът е nрочетен за nърви nът nрез юли

1862 г. по време на заседание на кабинета.

всеки

Линкълн, но след Пракламацията

за освобождение заnочва да се nриобщава все nовече към него.

заема, е негодувание срещу освободени или избя­ в северните щати.


-

~

Важни събития

ната. Линкълн обявява Пракламацията за освобож­ дение, сnоред която: "всички лица/ които се държат

като роби в даден щат или оnределена част от него/ от сега нататък и завина ги са свободни". По такъв начин

войната видоизменя и офоромя възгледите му за робството и той изnолзва неговото nремахване като свой скрит коз/ с който да оnравдае военното nоло­ жение и влоша ващата се с всеки изминал ден nоли­

тическа ситуация. На заседание на своя кабинет на 22 юли, Линкълн nредставя nроект на Прокламацията, оказваща се nълна изненада за nовечето от минист­

рите. Той смята, че този документ е последната му въз­ можност да сnаси Съюза/ а волята му да го nриложи е изключително силна, въnреки оnозицията, с която

се сблъсква. Ейбрахам обаче n ренебрегва гласовете

Скрити те козове

... Линкълн на посещение в Ричмънд (щаба

Въnреки започването на Гражданската

война/

на Южната армия) в началото на аnрил

1865 r. Чернокожите ro nриветстват

Линкълн не бърза да доведе до усnешен край пре­

радушно, като се нареждат в кръr

махва нето на робството. Той неnрекъснато nод­

около неrо и в хор nроюнасят думи на

държа тезата/ че войната се води за обединя ването на

бnаrодарност.

nротив и търси nодходящия и благоnриятен момент

във войната/ за да обяви Прокламацията. Пет дни след битката при Антиетам/ на 22 сеnтември

1862 г., Линкълн

най-накрая обявява Пракламацията

за освобождение. Както се очаква/ вътре в кабинета

щатите/ а не за освобождението на робите. Първата

мненията на членовете се разделят на такива в nод­

стъпка, предприета в nосока към nремахване на роб­

крепа на документа и на такива/ които застават срещу

г. Линкълн

него, а самият Линкълн не желае да отстъnва ни най­

предлага финансова nодкреnа да се оказва един­

малко от заеманата nозиция. Самата Прокламация

ството/ се осъществява nрез март

1862

ствено на щатите, които се съгласят да п ремахнат

влиза в сила от

робството. Очаква се щатите, nринадлежащи към

ако робството не е едно зло, то какво представлява

1 януари 1863 Г.1 а Ейбрахам добавя/ че

Съюза/ в които робството продължава да съществува,

злото тогава? Той заявява следното: "Никога nрез

да nриемат отравеното nредложение, но те отказ­

живота си не съм се чувствал толкова сигурен/ кол­

ват. Това е разочарование за Линкълн и той няма друг

кото сега, когато подписвам този документ':

избор, освен да разглежда възможностите за изnолз­

Пракламацията се оказва изненада за всички

ването на сила като средство за премахва не на роб­

чуждестранни държави/ които дори и

ството. За да осъществи успешно своите намерения/

зират/

той трябва да осигури редица неща, като наnример липса на nротивоnоставяне от страна на щатите, nри­

надлежащи към Съюза, в които все още робството е

... Представитеnи на чернокожото rnac. 1870 r. се ратифицира nетнадесетата

населе ни е уnражн яват nра вото си на

През

nоnравка в аме ри ка н ск ата ко н ституц ия .

че

е

nодготвен

толкова

не nодо­

изряден

доку­

мент, конкретизиращ въnроса с робството. Още в самото начало Югът отказва да приема разnоред­

бите на Прокламацията, макар че тя nроизтича

разрешено, освен това останалите държави следва

Тя забранява nравитеnетвото да

от самия президент. Премахването на робството

да разглеждат уnотребата на сила като оправдана/ а

възnреnятства rра жда ни те на основа та на

расовата им nринадлежност от свободното

става реалност nрез декември

самата уnотреба на сила да бъде съгласно установе­ ните закони. В резултат от всичко това Южната армия вече няма желание да се бие. Намирането на реше­

уnражня ване н а техния

rnac.

Линкълн, който обявява Промамацията

но в крайна сметка Линкълн излиза с готов отговор.

за осзобождение пред членовете на своя

бождаването на робите се превръща в цел на вой-

поnравка в

Линкълн вече не е сред живите. ... Картина от XIXв. изобразяваща

ние за всички тези nроблеми се оказва трудна задача/ А той е: nоставянето на край на робството и осво­

1865 г. с

американската конституция. По това време обаче

кабинет. Изминават ЗО rодини от момента, в

Чернокожото население nолучава в крайна сметка

своята свобода в замяна живота на 600 ООО души, включително и този на Линкълн/ убит nри покушение.

който Линкълн започва да смята робстеото

Представителите на черната раса могат вече с гор­

за зло, нужно да бъде изкоренено.

дост да се нарекат "американци':


-

Ейбрахам Линкъnи "ЧИЧО ТОМОВАТА КОЛИБА"РОМАнът, КОЙТО ДОВЕДЕ ДО АМЕРИКАНСКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА Най -продаваната кни га

тайното nреместване на девойката в

през

ве к

място, където ще се намира в безопас­

р nубликуван

десет годи ни. Н ай-строгите ограничи ­

XIX

ност и ще оста не там nрез следващите

оманът "Чичо Томовата колиба" е

1852 г., а 5 ООО

телни мерки срещу избягалите роби

тиражът на nървото издание е

на

март

настъnват nрез

коnия. Само за един ден са nродадени

ема законът за издирване на избягали

3 ООО коnия, а на следващия ден и оста­ налите 2 ООО. Издателството незабавно

дуванието на г-жа Стоу. По време на

nреиздава книгата. Бройките от следва­

неделна служба ненадейно в съзна­

20

1850

г., когато се nри­

роби. Този закон nредизвиква него­

щото издание се продават много бързо

нието на Стоу възн и ква последн ата

и само nрез първата година са nрода­

сцена от историята за чичо Том. Тя

дени 300 ООО книги. Романът е nреведен

сякаш има божие откровение.

на няколко други езика.

са

продадени

във

120 ООО

коnия

Първоначално

произведението

Великобритания,

излиза всяка седмица в nродължение

където творбата се радва на nо-голяма

на три месеца в периодично издание,

nоnулярност. отколкото в САЩ. "Чичо

но тя не може да престане да nише.

Томовата кол иба" разказва за жи вота на

Освен това ч итател ите са жадни да п ро­

чернокожите роби в Америка. Повествованието заnочва в Кентъ­

ки, където добрият фермер Шелби, е nринуден да nродаде няколко от сво­

.... Хариет Би йчър Стоу. Тя nродължава да n ише до 1896 г. но никоя от нейните книги

на книгата Стоу се nревръща в известна

не е толкова усnешна. коnкото ·чичо Томовата

личност. Тя често казва, че Бог е този,

колиба".

който наnисва книгата, а тя просто се

ите роби заради натруnани дългове. Той решава да nродаде Том и синът на Ели за

-

Хари. След като чува нови­

четат още и още. След nубликуването

смъртта си nрез

явява оръдие в неговите ръце.

Макар че книгата е драматизация за

През

1862

г., по време на Граждан­

жи вота на чернокожото насел ение, тя

ската война, тя се среща с Лин кълн,

ната, тя бя га със своето дете в Канада.

е основана на истински факти. В резул ­

който казва: "Знач и това е малката жена,

Съnругът й Харис я последва. Том не

тат от това "Чичо Томовата колиба"

която nредизвика тази голяма война". В

бяга, защото е съnричастен с участта на

оказва

върху nро­

действителност влиянието на книгата е

фермера. Продаден е на жестокия Сай­

тивниците и застъnниците на движе­

толкова голямо, че в историята на лите­

мън Легре, който го подлага на мъчение

нието за освобождаване на робите.

ратурата няма друг автор, който е ока­

заради подозрения, че оказва помощ

Според някои, ако тази книга не беше

зал толкова силно въздействие върху

n ри бягството на роби. Уми ращият Том

наn исана, Гражданската война няма ш е

амери канското общество.

му казва следните думи: "Прощавам ти

да заnоч не.

значимо влияние

от дъното на сърцето си". Елиза и Харис nристигат в Канада и от там. се отправят

Оръдие на Бог

към Либерия в Африка. Авторката на "Чичо Томовата колиба:

UNCLE TOM'S C.ABIN.

Хариет Бийчър Стоу, е неизвестна до създаването на своя роман. Тя е дъщеря

МЦ. II.AJIIШO:t IIШII М. SI'O'VX

на свещеник и е родена в Кънекти­ кът през

мества

181 1 г. в

Семействотой се пре­

Синеинати

(щата

Охайо),

където нейният баща основава семи­

нария. Тя работи в девически nансион, преди да се омъжи за Стоу (nрепо­ давател в семинарията}, когато е на 25-годишна възраст. По онова време се надигат различни камnании и раз­

мирици, насочени срещу робството. Тя

--.... Корица на книгата "Чичо Томовата колиба~ издадена в Лондон. Произведението се nродава no~e във Великобритания, отколкото в САЩ. Коrато г-жа Стоу посещава Обединеното кралство, тя се радва на радушен nрием както от страна на 3аМОЖНата

дрмстсжрация, така и от средите на бедните.

започва да се вълнува от този въnрос

и nриблизително по това време се насочва към nисането на своя роман,

без да загърбва задълженията си на

. 1839 г. съnругът на

домакиня

През

Стоу наема

чернокожа слугиня. Няколко месеца nо-късно нейният господар идва да

я търси. Г-жа Стоу се разnорежда за

.... Сцена от романа "Чичо Томовата

колиба~ в

която Том е nродаден. След края на Гражданската война nоn улярността на книгдта значително намалява. По-късно е превърната в една от най­ играните театрални драматизации на ХХ в.


-

-

--

Съвременници

Хората, които прегръщат

"Американската мечта" Въпреки че е сравнително беден, Линкълн отделя доста време и средства за собственото

си самообучение.

Той обединява Севера и Юга и постига

освобождаването на американските роби. Ейбрахам е въплъщение на смелостта,

свободата на мисълта и откритостта. Той е спасителят на "Американската мечта". Принципите му се възприемат в задокеанските земи и до днес.

Великият пълководец, който отказва да застане начело на Северната армия Робърт ЕдуардЛий

(1807-1870)

Робърт Е. Лий, главнокомандващият армията на Конфедерацията, се nредава на

9 аnрил 1865 г., nоставяйки no този начин край на амери­

канската Гражданска война. Въпреки че принадлежи към губещата страна, той е обект на уважение както в редиците на Южната армия, която предвожда, така и сред войската на противника от северните щати. Когато избухва войната през

1861 г., Линкълн nрави оnит да назначи Лий за

главнокомандващ на Северната армия. Той обаче отказва. От морална гледна точка Лий се nротивоnоставя както на робството, така и на отде­ лянето на част от щатите от Съюза. Защо тогава отхвърля nредложението на Линкълн и вместо това застава начело на Конфедералната армия?

Лий е роден в Стратфорд (щата Вирджиния) през

1807 г. Неговият баща е капитан в армията и се бие редом

до Джордж Уошингтън, а майка му го възnитава в дух на почит и уважение към Уошингтън, който следва да служи

за пример. След като завършва с отличие военно училище, той сключва брак със заможна дама от Вирджиния. Междувременно има някои забележителни nостижения, както и военни заслуги, в Мексикано-американската война. След края на войната той става началник на военната академия "Уест пойнт". Лий притежава изискани

обноски и пуритански характер, а също така тънък усет към военните дела и решителност в действията, които предnриема. Съвсем естествено Линкълн желае именно такъв човек да застане начело на северните сили. Когато обаче щатът Вирджиния се отделя от Съюза, Лий избира да защитава честта на родината си. Лий застава начело на командването на силите на Вирджиния, а след това и главнокомандващ на Южната

армия. Въпреки по-малкия си брой, силите на Лий винаги се бият достойно. Без преувеличение може да се каже, че историята на американската Гражданска война всъщност е история на nостиженията и nобедите на Лий. Практически не същестеува възможност за спечелване на войната и загиват много хора, но войниците в

Южната армия не губят нито за миг бойния си дух именно защото имат пълно доверие на своя генерал. Лий се предава на генерал Грант, главнокомандващ Северната армия, в Апотамокс през

1865 г. Той

подnисва всички

документи, облечен във военната униформа на Вирджиния, а от сnокойното му излъчване лъхат великолеnие и достойнство. След това се посвещава на възстановяването на Америка.


Ейбрахам Линкъnи МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ Фредерик Дъrлас

Джон 6раун

(1817· 1895)

(1800 · 1859)

Полити ~ чиито възгледи и дейност са н асочени срещу робството. Роден е в робство и усnява да 1обяга на север, когато е на 21-годиwна възраст. След като

Личност с радикални еъзrледи.

- ---1•1

- - --1••

е осаободен, става деен nоддръжник и

Настоява за н езаба вното nремахване на робството. Заедно със свой приятел пре> октомври 1859 г. 3ё18ЭеМIТ оръжей~ след което той е

участник е камnанията за nремахваието

арестуеан и екэекутмран.

Политическо сходство

Сnодеnени възгледи Висш естоящи и nодчинени

- - --1•1

Проnовници

на робството. Вижда в Гражданската вой на чудесна възможност за nоnуляризиране на своите идеи.

Авторка на безсмър"П<ия роман "Чичо

Томовата колиба~ Работи в девически nансион в Охайо. Започва да се занимава с nисателство. спед като се омъжва. Тя смлно се въnнуаа от робството и книrата й се nревръща в сен1ация .

Стивън Дь rnас

(1813·1861) Член на ДемокРатическата napТW\. който е съnернкк на Линкъnн в президентските избори nрез 1860 r.

Създател на Закона l<анзас-Небраска. Желае Северът и Юrът да постиrнат

Юли сис С. Грант

комnромис в рамките на закона.

(1822·1885) Главнокомаидващ на северните сиn и.

Той донася nобеда за Сееера и nрисъсте.а на nредаването на великия

rенерал на IOfa - Лий. Превръща се в rерой на Гражданската война в Америка. И>бран е за nрезидент през 1868 r.. но уnравлението му е белязано от мноrобройни коруnциомни ска ндал и .

Единадееетит nреэидент на

Президент н а Кон федеративните американ ски щати. След като эаеьрwва

Съединените щати и nривърженик на ексnанзи онистичната nолитмка. Той

военно училище, эаnоч ва да се

поставя началото на

э.анимае.а с nолитика . Коrато Ричмънд, столицата нд южните щати, nада, той

Мексикано-аме риканската война и nрисъединя ва т~риториите на Ню

nрави оnит да иsбяrа, но е заловен и

Мексико и Калифорния.

nрекарва две години е затвора.

Личностите в сивите карета са nредставени в тази гnава.

Холивудската 3Ве3да, въплъщаваща "съвестта на Америка" Греrъри Пек

(1916-2003)

Грегъри Пек, един от идолите на най-изисканите вечеринки, умира сутринта на ните му филми е "Ваканция в Рим" от

12 юни 2003 г. на 87-годишна възраст. Един от забележител­

1953 г., където партнира на Одри Хеnбърн. Той играе ролята на реnортер, който се влюбва в nринцеса Ана,

nревъnлътена на екрана от Хеnбърн. Пек е умен и обаятелен - nерфектният джентълмен. Той е роден в Калифорния nрез 1916 г., а родителите му се развеждат, когато е на 5-годишна възраст. Пек живее nри баща си, който е аnтекар. Завършва английски език и литература в Калифорнийския университет, като nреди това учи за малко медицина и фармация . В дните, прекарани в университета, той е също така обещаващ участник и в състезания

no гребане.

Малко nреди завършването си решава да стане актьор и учи актьорско майсторство в Ню Йорк. Първата му роля се радва на благоn риятни отзиви от страна на критиката и така той nолучава възможност да участва във филми. Негови усnешни роли от

1946 г. са "Еленчето" (The Yearling) и "Дуел на слънце" (Duel in the Sun). Изиграва главни (Roman Holiday, 1953) и "Оръдията на Навароне" (The Guns of Navarone, 1961 ). Той nечели наградата "Оскар" nрез 1962 г. за най -добър актьор за образа на адвокат, защи­ таващ чернокож, в "Да убиеш nрисмехулник" (То Kill а Mockingblrd). Грегъри Пек изиграва редица nоложителни образи. В "Еленчето" (The Yearling) е в ролята на бащата на ексnло­ атиран фермер, а в "Голямата страна" (Тhе Big Country) е nацифист. В "Да убиеш присмехулник" Пек се въnлъщава в роля в шедьоврите на филмовата класика "Ваканция в Рим"

ролята на адвокат, който е nраволинеен и винаги nредnриема честни действия. В резултат от това той си сnечелва

славата на човек, символизиращ "съвестта на Америка". Пек е известен и с това, че се интересува от живота и делото на Линкълн. Той nритежава около

1 ООО книги, nосветени на американския nрезидент. Публично изразява либерал­

ните си възгледи и взема активно участие в различни nолитически движения. Присъства в списъка на nротивни­ ците на Ричард Никсън заради либералната си активност. Съществуват слухове, че е имал намерения да участва в

надnреварата за nоста на губернатор на щата Калифорния с Роналд Рейгън . Приживе Пек заема няколко ръководни nоста в различни актьорски асоциации и театрални академ ии. Той също така открива фонд за nодnомагане на бедни актьори. Радва се на nочит и уважение не само като холивудска звезда, но и като лидер сред актьорското съсловие.


Водачът, който въэприема идеалите на Линкълн Мартин Лутър Кинr-мnадwи Линкълн е nоканен в Гетисбърг nрез

1ОО години по-късно

(1929-1968)

1863 г. на службата в nамет на загиналите в Американската гражданска война. Той застава на трибу­

ната и nроизнася nрочутата си реч с думите: "Уnравление на народа, от народа и за народа". В обръщението си той очертава своите идеали за Америка и nридава значение на жертвите, nаднали във войната. Сто години nо-късно във Вашингтон Кинг държи своята реч nред насъбралото се множеаво от 250 ООО души на стълбите на мемориала "Линкълн". Мартин Лутър я заnочва по начина, по който nрави това и самият Линкълн, но от nозицията на съвремието, с думите: "Преди сто години ...•. Кинг е син на чернокож свещеник. Силно влияние върху него оказва именно неговият баща. Той търси начини да nостави край на расовата сегрегация и дискриминация. В крайна сметка намира начин да го наnрави чрез уnражняването на nринциnите за ненасилие, nроnовядвани от

Махатма Ганди. Инцидент от 1955 г., nри който чернокожа жена става жертва на расова дискриминация в автобус в Монтгомъри (щата Алабама), довежда Кинг до решението да стане водач на чернокожите си събратя. Той организира движение за бойкот с ненасилие. Движението се разширява и става все nо-ефективно. След това Кинг и неговите сnодвижници осно­ вават

"5outhern Christian Leadership Conference" (SCLC - "Християнска лидерска конференция в южните щати").

Чернокожите nоставят началото на различни движения за граждански nрава, насочени срещу nремахването на

сегрегацията и расовата дискриминация. През цялото това време те са задържани в арести и nребиван и, но Кинг не отстъnва от своите nринциnи за съnротива чрез ненасилие. Походът (или маршът) до Вашингтон nрез

1963 г.,

наричан още Марш за работни места и свобода, е най-мащабната мирна демонстрация в американската история. За да чуят речта на Кинг, във Вашингтон се събират не само чернокожи, но и nредставители на различни съсловия, както и хора с разнообразен етнически nроизход. Мартин Лутър заявява, че идеалите, nровъзгласени от Линкълн

100

години nреди това, все още не са осъществени. До nаметника на великия американски nре­

зидент той nроизнася своята nрочута реч "Имам една мечта", в която оnисва възгледите си и начина, по който вижда света без разделение. Пет години nо-късно Кинг е убит по време на своя реч в Мемфис от бял мъж, застъn­ ник на сегрегацията. Както и Линкълн, той става жертва на nокушение. Освен с многобройните си nостижения в nолитиката, Кинг оставя забележително наследство от nубликации и nрез

1953 г. става носител на Нобелова

награда за литература.

Бащата на родната емиграция в САЩ пледира 3а свободата на България Илия С. Йовчев (1848-1907) Сведенията и от nо-ново време за nървите български емигранти в Северна Америка са твърде оскъдни. Просто до нас не достигат данни за истинските nионери. Шансът на един обикновен човек да остави сnомен за съществуванието си в необятния континент, без да се е докоснал в онези далечни години по някакъв начин до nаметни за американската история събития и nостижения, е нулев.

Един от nървите, който оставя значима следа, е Илия С. Йовчев. Роден е nрез 1848 r. в гр. Троян. Свободолюбива и ученолюбива душа, той не nонася неволите на живота nод турско робство, наnуска България и идва в Америка nрез 1870 г. Установява се в Ню Йорк. Името му става известно сред емиграцията nоради факта, че Йовчев nубликува nламенни статии за бедственото nоложение на българския народ, забравен от общественото мнение, оставен nод волята и жестокостите на турците. Той nледира в тамошната преса за съчувствие и nомощ за народа, с мъките на който е живял винаги. Особено емоционални стават nисанията му nрез време на Руско-турската война от 1877-1878 г. В разгара на боевете неговото nламенно българско сърце е съnричастно с болката на родината и той става далечен наблюдател и коментатор на събитията.

Илия Йовчев се връща и веднага след Освобождението заnочва да издава в София вестник "Родолюбец". Той се оnитва да nриобщи новоосвободеното си отечество към nринциnите на демокрацията. Оnисва начина на живот и уnравление в САЩ и се надява да въздейства на младите български nолитици. В своя вестник критикува доnусканите грешки на nравителството. "Американецът'' е арестуван няколко nъти. Заnочва спор между него и някои влиятелни

български nолитици, който довежда до nреследването му. Принуден е за втори nът да бяга в Америка и да търси сnасение, този nът от собствените си братя

българи. Илия Йовчев става библиотекар в университета в Харвард, където още nовече обогатява знанията си. Алеко Константинов го среща на Изложението в Чикаго nрез лятото на

1893 г. Заnознанството

им не nомага nет години nо-късно в България

нито на единия, нито на другия. Йовчев с горчивина разбира, че демократичният дух, който душата му nоnива nрез nрекараните в Америка годи­ ни, не му nозволява да се nримири с местния nолитически и обществен живот. Невъзможно му е да nусне отново "корени" в родината си, от която

се откъсва за толкова години. Илия Йовчев умира на 19 юли 1907 г. в Ню йорк.


-

Ейбрахам Линкълн Поетът, който изпитва симпатии и възхищение към президента УолтУитман

(1819-1892)

Убийството на Линкълн оказва силно въздействие върху американския народ. То не подминава и литературата. Уолт Уитман, изтъкнат поет от онова време, е един от представителите на литературното съсловие, който е изключително потресен при вестта за покушението. След смъртта на президента

Уитман пише голям брой m1хове в негова nамет. Стихотворението "0, каnитане! Мой каnитане!" (0

Captain! Му Captain!) усnява да трогне в най-<илна

степен аудиторията.

Уитман е роден в Лонг Айланд в Ню Йорк през 1819 г. Той рано спира да ходи на училище заради бедност и нищета. В младите си години издава седмично сnисание, а по време на президентските избори nрез

1840 г. оказва значителна подкреnа на Демократическата nартия. След като става

политически журналист, Уитман nостеnенно се разочарова от тази nартия и се обръща към сатирата, nишейки

различни m1хотворения за Конгреса и nолитиците. През 1855 г. оmечатва m1хосбирката "Стръкчета трева" (Leaves of Grass), nосветена на американското общество от онова време. Стихотворенията са необичайни по стил и тематика и оказват силно влияние върху съвременната nоезия. Раняване на nо-малкия му брат, който служи в армията по времето на Гражданската война, кара Уитман да стане доброволец в медицински корnус, полагайки грижи за болните и ранените войници. Много nъти той става свидетел на агония и смърт. През цялото време, докато продължава войната, Уитман е nоддръжник на обединението. Преживяното

в Гражданската война го nодтиква към nубликуването на стихотворения, nосветени на нея. След смъртта на Линкълн той издава "Когато люляците на прага разцъфнат"

(When Lilacs Last in the Dooгyard Bloom'd) -

творба, изразяваща скръбта от смъртта на президента. Уитман и Линкълн никога не се срещат лице в лице, но когато nоетът живее във Вашингтон, той се чувства

близък с президента, защото го вижда nонякога, когато nристига или заминава нанякъде. Един от биографите на nрезидента пише, че Ейбрахам се възхищава на "Стръкчета трева"

(Leaves of Grass) и nонякога, в годините

преди да стане президент, чете на глас откъси от нея пред свои приятели. Между Уитман и Линкълн има общи неща, а именно бедността, в която израстват, възгледите им за демокрацията и надеждата за бъдещето на Америка. В nамет на Линкълн, Уитман nрави колекция от стихотворения, които nубликува през

1881

г.

Младият лидер, който тръгва по стъпките на великия президент Теодор Рузвелт

(1858-1919)

Теодор Рузвелт е най-младият мъж в историята, избран на поста американски президент nрез

1901 г. Всеизвестен факт

е, че nлюшените мечета, любими на всички в цял свят, носят името си от неговото nрозвище "Теди" (на английски език "nлюшено мече" е

"teddy bear': или в nревод: "мечето Теди").

Рузвелт е 26-ят nрезидент на Америка. В размирни и бурни времена той дълго и nродължително гледа паметника

на Ейбрахам, а из главата му се върти следната мисъл: "Ако Линкълн беше на мое място, какво щеше да стори в тази

ситуация?~ Шестгодишният Рузвелт наблюдава от дома на своите баба и дядо в Ню йорк траурния влак, превозващ тлен­ ните останки на Линкълн към родното му място в щата Илинойс. Когато пораства, момчето става nрезидент и nодобно на

Линкълн в миналото прави всичко възможно, за да nревърне Америка в едно по-добро място.

Рузвелт е роден в заможно аристократично семейство в Ню Йорк nрез 1858 г. В детството си той не се радва на добро здраве и боледува изключително много. След като завършва Харвардския университет; заминава на запад да поживее

живота на каубой, докато вземе решение към каква професия ще се насочи. При завръщането си в Ню Йорк влиза в поли­ тическия живот. Издигането му следва стабилна посока: първо е член на щатския парламент в Ню Йорк, nосле губернатор на същия щат, след това вицеnрезидент в администрацията на Маккинли. Очаква го обаче непредвиден обрат в събитията. След убийството, nри nокушение, на Маккинли той става nрезидент.

Подобно на Линкълн в миналото, Рузвелт е силен националист и маменен член на Реnубликанската nартия. Същевременно той много добре осъзнава важността на nринциnите на реформата. Той дръзко осъществява социални реформи, като наnример ограничаване властта на моноnолните сдружения, ефективно заnазване на nриродните ресурси и засилване на властта на nрезидентската инm1туция. Рузвелт поема построяването на Панамския канал и се намесва в димомацията на Латинска Америка. Ролята му в nосредничеството за мир и преговорния процес след Руско-яnонската

война води до отличаването му с Нобелова награда nрез 1906 г. Всеки nът, когато се изnравя nред ситуация с тежка рефоiГ ма и времена на нелеки изnитания, Рузвелт винаги се обръща към Линкълн като към източник на вдъхновение.


И3кnючитеnно вnияние

Мултинационална държава,

Посетители снимат

nаметника на Линкълн. Линкълн смятал, че е неми С/I има гледката

основана на принципите на

свободата и справедливостта През целия си живот Линкълн вярва, че Америка е държава, основана на принципите на свободата и справедливостrа. С тази мисъл той издава Пракламацията за освобождение и никога не се отказва от стремежа си към

победа. След края на Гражданската вой на и началото на нов живот за Америка, високо се издигат знамената на свободата и справедливостrа, а имигранти от цял свят получават разрешение за достъп до страната. В края на ХХ в. Америка се превръща в огромна страна, в която съжителстват най-разли чни раси и народности, и единствена по рода си суперсила, горда с това, че е в състояние да

защити свободата и справедливостга в цял свят. Изди гането на национ ал изма

П

О ВРЕМЕ НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА Линкълн

След края на Гражданската война Америка е отново

защитава каузата си с думите, че тя е борба

обединена и в момента, в който мечтата на Линкълн

за заnазване на нацията. Но нация, състояща се

най-накрая заnочва да се осъществява, той е вне­

от няколко щата, се различава от всяка една друга

запно убит при покушение. В nериода след войната

държава. Това е и характерната черта, която се

американският народ става свидетел на трансформа·

явява една от nричините за Гражданската война.

ции от различен характер. Една от тях е развитието

В зависимост от тълкуването на Конституцията

на Далечния заnад. Това се ускорява от новата nоли­

всеки един щат може да се отдели от съюза в слу­

тика за земята, изложена в Закона за участъците земя

чай, че това е желанието на хората, живеещи в него.

Следователно за Конфедерацията, или съюза на

(Homestead Act), издаден в разгара на Гражданската война през 1862 г. Според разпоредбите на документа

южните щати, Гражданската война се nревръща във

лице, което живее върху определена земя и я обра­

втора война за независимост.

ботва в продължение на пет години, става неин соб­ ственик. Бедните хора, които не могат да си nозволя­

Ими гранти от 19ЗО г. на лодка, от която се ра экрива Манхатън.

За мнозина nристигащи от други държави хора това е гледката, свързана с мечтите за нов живот Clleд края на

XIX в.

ват закупуването на собствена земя, губят надежда, въпреки че мнозина сред тях отчаяно се борят с цената на превръщането на необработваема земя в земедел· ска. Въnреки всичко новият закон довежда до създава­ нето на

600 ООО нови ферми. Сегашният nросперитет

на Запада се основава именно на този факт. Друга значима трансформация, която се осъщест· вява след края на Гражданската война, е нараства· нето на имиграцията от южните и източните евроnей­ ски държави, като Италия, Гърция, Австрия, Русия и Унгария. Те са известни под името "нови имигранти': за да се различават от тези, които идват от север­

ните и заnадните страни в Европа

-

Великобритания,

Ирландия, Франция и Германия. Тези хора nристигат в

Америка след края на Гражданската война, за да тър­ сят nрепитание в епоха, когато индустриализацията

наnредва с бързи темnове, а работната ръка не дос­ тига в резултат от многобройните войни. Броят на нови имигрантидостигасвоявръхnрез80-тегодининаХIХв.

До края на

XIX в. той надвишава броя на хората, засе­

лили се nървоначално в Америка век nреди това.

от хора, стоящи nлътно

един до друг, без оглед на расовата им nринадлежност.


-

Ейбрахам Линкъnи

БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА се заражда в началото на

1900

г. Всъщност миграцията от Балканите към

Америка започва още преди Освобождението на България. Политическата и икономическата криза

в България в края на

XIX

в. неминуемо довеждат до

участието на страната във вълната на "новите ими­ гранти': Годината

1876

г. и времето на Априлското

въстание се смятат за начало на българска еми гра­ ция в Америка. Всички

промени, които настъпват във време­

ната след Гражданската война, започват да създа­

ват все по-дълбока пропаст между бедните и бога­ тите, пораждат конфликти работниците и работодате­ лите, и водят до многобройни граждански протести.

Същевременно сблъсъкът между Севера и Юга зна­ чително намалява интензивноспа си. Новата вълна имигранти донася със себе си нови традиции и раз­ лично положение в обществото, ето защо сами по

себе си те имат далеч по-слабо развито чувство за принадлежност. За да реши този проблем, прави­ телството подема инициативи, като например пре­ подаването на американска история и провежда­

нето на официални събития, отбелязващи доброде­ телите и постиженията на Америка. В резултат от това Линкълн започва да се разглежда повече като "героя, който използва патриотизма, за да попречи на разпа­

дането на Съюза".

От освобождението на робите към движението за граждански права Линкълн става един от най-популярните и геро­

ични символи на Америка. В края на

XIX в. обаче той

все още не се радва на голяма популярност в южните

щати, където Гражданската война оставя след себе си разруха. Унищожени са голяма част от индустрията и

земеделието, процъфтяващи в районите около гол е­ мите градове Атланта и Ричмънд. Възстановяването там далеч не е лесна задача.

След премахването на робството от Линкълн чер­ нокожото население на Юга започва да се издига като една нова сила. Повечето от тях продължават

да работят във фермите, водейки живот, който не се

отличава особено от този на робите, но поправка в Конституцията от 1870 г. им дава право да упражняват

... Огромните, изваяни в скалите на манината Ръшмор в началото на ХХ в. образи н а великите американски nрезиденти.

Отдясно наляво: Линкълн, Т. Рузвелт, Джеферсън и Уошинnън.


• Флагове на Конфедералните южни wати, издиn.ати от nредстаеители на

расисткото деижение Ку Клукс КЛан. Няколко години след nоражението

във войната, над Юга надвисват

мрачни облаци.

своя глас по време на избори, ето защо сега вече те са

нокожото население, се ра.зличава от движението за

• Хора, събрали се да отбележат

в състояние да вземат участие в политиката. Въпреки

премахване на робството, зародило се век преди това.

трагичните събития. свързани

че продължават да живеят в бедност и нищета, както

Водачът му Мартин Лутър Кинг вярва, че трябва да се

и преди, те притежават същите права, както и оста­

премахне не само робството, но и сегрегацията, осно­

налите американци. Белите жители в южните щати

вавайки се на принципите на Линкълн за свобода и

обаче не позволяват на чернокожото население да

справедливост за Америка. Кинг е убит при покуше­

спечели власт. Тези, които се опитват да упражнят

ние, преди мечтата му за свобода и равенство да бЪде

конституционното си право на глас, са жестоко пре­

напълно осъществена. С приемането на Закона за

бивани. Групи, състоящи се от бели, яростно напа­

гражданските права през

дат хора от своята раса, които се изказват в защита

да работят, да се хранят и да учат заедно с белите във

1964

всички райони на Америка. Това се случва

за Юга, а полицейските власти често не обръщат вни­

след обявяването на Пракламацията за освобождение.

101

между черни и бели, не е премахната. В действителност доста дълго време Линкълн се безпокои, че освобождението на робите ще доведе единствено до сегрегация и насилие. Той смята, че

докато бели и чернокожи съжителстват в една и съща държава, на сегрегацията не може да бъде поставен край. Той дори измисля план да изпрати чернокожото население към колониите на Латинска Америка вед­

нага след като то получи своята свобода, но идеята се оказва твърде сложна, за да се реализира на прак­

тика. Линкълн е песимистично настроен към възмож­ ностите за слагане на край на сегрегацията.

След смъртта му увеличаващият се приток на ими­ гранти води до смесване на бялата, черната и ази­ атската раси. Освен това към расовото напрежение, царящо в страната, се прибавят проблемите, свързани с коренното американско население

-

индианците.

Проблемът със сегрегацията продължава и през ХХ в. Движението за граждански права залива Америка в периода межру sо-те и 60-те години на ХХ в.

В същността си това движение, насочено към чер-

2001 r. Буш

nрави обръщение към нацията да nоведе борба срещу тероризма. Патриотизмът на американците достига небиили висоти.

години

... Лидери

на коренното индианско

население, протестиращи пред

мание на подобни случаи. Чернокожите жители се място, образование и жил ища, а бариерата, издигната

търговски център от

г. чернокожите могат

на чернокожите. Това се превръща в обичайна гледка

подлагат на сегрегация при намирането на работно

с атаките срещу Световния

Наследството от свобода и справедли вост Американският народ се гордее с личността на Линкълн, който проповядва и подкрепя свобо-

сградата на ВърховниА съд. С напредъка и просnеритета на нацията nотомци те на индианците

са забравени и nреживАват много страдания и несгоди.


Ейбрахам Линкъnи

дата и справедливостта, водещи до края на сегре­ гацията

на

основата

на

расова

принадлежност.

Установяването на тези идеали обаче непреднаме­ рено довежда до някои трагедии, които се разигра­

ват на световната сцена.

с подобен случай, е войната във Виетнам. В нача­ лото обществото подкрепя действията на правител­ ството, но не след дълго започва да вижда карти­ ната на истинското състояние на нещата и ужаса на

войната, в който американските войници насочват дулото на своите оръжия в слепоочията на невинни

граждани. За американците става трудно да възприе­

мат войната като акт в защита на свободата и справед­ ливостта. Разочарованието е изтрито едва след края

1973 r.

През следващите години разпадането на Съветския съюз

-

водещата комунистическа

нация

на своето

време, се разглежда като триумф на свободата и спра­ ведливостта.

След терористичната атака на

11

септември

2001

г.

президентът Джордж У. Буш се заклева пред своя

народ. че Америка ще се бори срещу тероризма в името на свободата и справедливостта. Страната води

борба срещу талибаните в Афганистан и диктатора Садам Хюсеин в Ирак. Някои разглеждат отношени­ ето на Америка към останалата част от света като твърде егоистично, но се припомнят и думите, изка­

зани от Линкълн. В своето обръщение от Гетисбърг той описва управлението като управление, "принад­ лежащо на народа, упражнявано от народа и пред­

назначено за народа'~ Надеждата е тези думи да се отнасят не само за Америка, но и за останалия свят.

С нарастването на глобализацията в обществото сво­ бодата и справедливостта имат вече различна интер­ претация. Трябва да се потърси ново значение на наследството, което ни завещава Линкълн .

... Президентът Буш

вярва, че дълг на Америка е да защитава

свободата и справедливостта в цял свят. САЩ наnадат Ирак през март

достига своята кулминация на

28

август \96З г. Около мемориала ·линкълн• в американската стоnица

8ашинnон се събират

200 ООО души.

Това е и мястото, където Мартин Лутър Кинг nроизнася своята

Първият път, в който американците се сблъскват

на войната през

Движението за граждански nрава

2003 г.. твърдо убедени, че иракчаните притежават оръжия за

масово унищожение. Америка nобеждава Садам Хюсеин, но днес резултатите от войната далеч не се разглеждат като благоnриятни.

прочута реч, съдържаща думите:

"Имам една мечта".



Turn static files into dynamic content formats.

Create a flipbook
Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.