ЕДНА РЕАЛИЗИРАНА МЕЧТА…
Уважаеми читателю, Имаме честта да сложим в ръцете ти нещо уникално, неповторимо по своето съдържание – книга с приказки, създадени от осемгодишни деца. Провокирани от една малка по размери, но много значима книга – „Граматика на фантазията” на Джани Родари, разработихме училищен проект „ Малки писатели”. Неговата цел е развиване на детската фантазия; формиране на знания, умения и компетенции, които учениците да придобият по достъпен и интерактивен начин; възпитаване в любов към книгите, мотивиране за четене и създаване на собствен текст. В рамките на пет месеца бяха реализирани петте етапа от проекта: Съчинение по фантазиен бином; Приказки наопаки; Съчинение по фантастична хипотеза; Съчинение по деформирана дума; Приказки по картите на Проп. Крайният продукт от проекта е книгата „Нашите фантазии”, която съдържа 50 приказки на учениците от втори „В” и втори „Д” клас на 54. СОУ „ Св. Иван Рилски” – гр. София. Приятно пътуване в страната на детските фантазии!
Златка Чардакова и Марияна Мишева
Авторски колектив : учениците от втори „В” и втори „Д” клас на 54. СОУ „Св. Иван Рилски” – гр. София Редакционна колегия: Бисерка Милушева, Златка Чардакова и Марияна Мишева.
ЗАЙЧЕТА НА ЛУНАТА Александра Николаева Иванова
Едно малко зайче отишло на Луната за първи път.То се казвало Лора. Там много й харесало. На другия ден дошло още едно зайче.Викали му Дениз. Двете зайчета се запознали и станали приятели. Винаги се срещали на Луната и много си играели заедно. Така им се родили малки… Те също си играели по цял ден. Веднъж на Луната дошъл човек. Майката на зайчетата казала: - Елате, деца! Да бягаме! Те тръгнали. Малките зайчета много се изплашили. Но човекът се усмихнал и им казал: - Аз съм добър. Не се страхувайте! Така всички станали приятели!
АЗ
ОТИВАМ В ПОРТОКАЛИЯ
Александра Пламенова Милчева
Веднъж помолих мама и тате да отидем в Портокалия. Те се съгласиха. Отидохме с кола. Пътувахме дълго и пристигнахме. Искахме да видим и столицата. Тя се казваше Портонокия.Разгледахме и видяхме музей. Влязохме в него. Там имаше кости на портокалчовци. Видяхме и истински портокалчовци. Те бяха кръгли топчета и имаха кръгли очи. Излязохме от музея и изведнъж се появи едно малко портокалче. То се казваше Порто. Сприятелихме се и то ми показа своята къща – кръгла, огромен портокал с широка врата и много прозорци. Всичко вътре беше кръгло и оранжево. Почерпи ме с вкусни портокали. Беше много забавно. Върнахме се у дома и аз бях много щастлива.
СТРАНАТА НА НИЩОНЕПРАВЕЩИТЕ Александър Любомиров Стайков
В страната на нищонеправещите всички хора мързелували. Те спели по цял ден, не ставали от леглата, не ходели на работа, не пиели кафе, не чистели и така всички къщи били мръсни. Един ден в страната на нищонеправещите дошъл кметът на страната на правещите, за да провери дали всичко е наред. Като видял, че целият град е мръсен, казал на петнайсет от чистачите си: - Отидете да почистите страната на нищонеправещите! Като отишли и видели колко е мръсно, един от чистачите казал: - Чака ни много работа! Чистили месец, два и чак на третия успели да почистят всичко. Когато кметът на страната на нищонеправещите се събудил и видял колко е чисто, много му харесало. Той събудил всички останали и те били много изненадани. На всички много им харесало и решили отсега нататък да почистват къщите и улицитеси. И всички заживели щастливо.
МАГАРЕ И КАМИЛА Александър Пламенов Влаховски
Една камила казала на едно магаре: - Много са ти големи ушите. - Защо ме обиждаш, като и ти не си хубава с тази голяма гърбица – казало магарето. – Не бива да се подиграваш на другите животни, които са грозни. - Но защо да не се подигравам? - Защото не е възпитано. – отвърнало магарето.
ЦАРСКИЯТ СИН Андрей Янчев Туков
Имало едно време цар, царица и техният син. Веднъж царят забранил на принца да ходи на лов. Той обаче не го послушал и отишъл в гората. Там срещнал мечка и тя го ухапала. Принцът се превърнал в мечка и завикал: - Помощ! Дошъл при него един магьосник и убил мечката. После спасил и принца – дръпнал му ръцете и той станал отново принц! Върнал се в царския дворец. Майката и бащата се зарадвали. Децата трябва да слушат майка си и баща си!
ПОРТОКАЛИЯ Богдан Борисов Николов
Тръгнах към страната Портокалия. Стигнах в нейната столица Портонокия. Там хората бяха портокалчовци. Всички имаха оранжеви коси, малки топчести нослета и кръгли очички. Изведнъж се появи едно малко портокалчовче. Казваше се Порто. Отведе ме у тях. Къщата беше един огромен портокал с врата и много прозорци. Почерпи ме с много сладки портокали. Те бяха из цялата къща. Върнах се у дома щастлив и много доволен.
МАГАРЕ И КАМИЛА Божидар Венциславов Йорданов
Магарето и камилата се срещнали. Камилата попитала: - Защо си се родило дългоухо? - Ушите ми помагат, за да чувам добре. А пък ти защо имаш гърбица? - Тя ми е нужна, за да си нося вода и да превозвам хората. През това време минала маймуната и казала: - Защо спорите? - Защото тя ме нарече дългоухо! - А пък то ме нарече гърбава! Не се карайте. Аз пък имам дълга опашка, но тя ми помага да се катеря. Всеки има нужда от това, с което го е дарила природата. Сдобрили се камилата и магарето и заживели щастливо.
КАКВО ЛИ Е ДА ЛЕТЯ Божидар Кръстев Некезов
Един ден реших да отида на разходка.Вървях дълго и стигнах до много странен дворец.. След като го разгледах, отидох до една врата и я отворих. Видях най-великия магьосник на света! Той много ми се зарадва. Аз се сприятелих с него. Показа ми много магии, но веднъж се запитах: - Какво ли е да летиш? Магьосникът чу това и веднага изпълни желанието ми. Аз му благодарих и си заминах. Да летиш е много хубаво, защото можеш да видиш красиви гледки!
СУПЕРДИСТАНЦИОННО Благовест Боянов Цолов
Живели някога един човек и една жена, която все се оплаквала: - Защо само ние си нямаме телевизор? Накрая вече човекът не издържал и купил телевизор. Тя спряла да се оплаква. Но … Дистанционното не било обикновено, а било супердистанционно! Жената можела да влезе във филма. Даже можела да накара каквото си поиска да излезе оттам. Веднъж тя влязла в един филм и останала там…
ОСЕМОБИЛ Валентин Тодоров Атанасов
Един човек си купил кола. Тя била с осем седалки, осем врати, осем джанти, осем прозореца и осем гуми. Тя се наричала осемобил. Била с екстри и много модерна – с червен цвят и със зелени джанти! Веднъж се случило нещо страшно. Докато човекът карал, колата катастрофирала. Но понеже осемобилът бил модерен, му се включили въздушните възглавници и никой не пострадал. Ако си добър с колата си, и тя ще ти отвърне със същото!
МАГАРЕ И КАМИЛА Велислав Мирославов Петров
Една камила казала на едно магаре: - Ти си най – грозното животно на земята! - Да, грозно съм, но макар да са ми смешни ушите, те ми помагат да чувам отдалече. - А я виж себе си! За какво ли ти е тази грозна гърбица? По това време край тях минала една маймуна. Погледнала магарето и рекла: - Ти имаш грозни уши! Погледнала камилата и рекла: - И твоята гърбица е грозна. Аз пък имам грозна опашка, но тя ми помага, за да скачам от клон на клон. Всичко това, което не харесваме, много ни помага, но за да не спорите повече, нека изиграем една криеница. Маймуната и магарето победили, но победата била справедлива и тримата се сприятелили.
ДОБРИЯТ
ЕЛФ Венци слав Венциславов Владимиров
Живял някога един цар със своя син.Веднъж той му забранил да влиза в тъмната стая, да язди белия кон и да ходи с него на лов. Но момчето ги нарушило… Тръгнало на лов. По пътя срещнало магьосник. Той омагьосал принца.Изведнъж от гората се появил елф, който го отмагьосал. Елфът успял да премахне и силата на злия магьосник. Принцьт се върнал жив и здрав вкъщи. Баща му казал: - Сине, защо наруши правилата? Но нищо, нали се върна жив и здрав у дома! Слушането помага, но с непослушание не се постига нищо!
МОЖЕХ ЛЕТЯ
ДА
Виктор Бориславов Везирски
Един път видях падаща звезда. Намислих си желание и ми се сбъдна. Вече не само ходех, а и летях. Справям се с баскетбола. Веднъж взех караваната с всичкия сладолед и ядохме много сладолед… И един път ...
ДЪЖД ОТ ЦВЕТЯ Гергана Константинова Гроздева
Имало едно време една много далечна държава. В нея веднъж завалели цветя. се си.
Получил се разноцветен килим. Децата втурнали да правят букети на майките А те много се зарадвали и им благодарили. РАЗХОДКА Виктория Емилова Иванова
Гъската и прозорецът били приятели.Един ден двамата решили да отидат в гората на разходка.Вървели, вървели и срещнали едно зайче.То
се казвало Скокльо. - Здравейте! Вие кои сте? - Аз съм гъска. - А аз съм прозорец. - Аз съм зайчето Скокльо.Накъде сте се запътили? -Тръгнали сме да се поразходим. - И аз идвам с вас. И така продължили заедно да вървят.Стигнали до едно село. Гъската предложила: - Хайде да поседнем. - Ама аз съм гладно – рекло зайчето. - Добре, че си нося винаги морковче с мен. Ето, заповядай. - Благодаря много! - Няма защо, нали за това са приятелите! Когато си починали, тръгнали обратно към вкъщи. ЛУННОТО ЧОВЕЧЕ Виктория Мартинова Недкова
Имало едно време малко човече, което винаги си живеело на Луната. Веднъж то отишло на Земята и едно дете го видяло.Казало на приятелите си:
- Ей, това е извънземски кораб! Децата обаче не му повярвали…След девет дни те отишли отново при него. Човечето било тъжно.Когато децата отворили вратата на кораба му, то излязло и казало: - Най-после намерих чудесни приятели…
МРАВКА И ПРОЗОРЕЦ Виктория Николаева Илиева
Една малка мравка си купила един голям прозорец. Тръгнала към къщи. Прозорецът станал тежък. Стъмнило се и мравката не могла да намери дома си. Две мравки отишли на лов. Видели я и попитали:
-Дете, какво правиш тук? -Ами не мога да намеря дома. -Ела при нас. Отишли при една голяма къща. Приютили я и заживели щастливо.
ПОРТОКАЛИЯ Георги Иванов Николов
Един ден татко ми каза, че ще ходим в Портокалия и аз му казах, че се радвам. Мама ни подреди куфара, закусихме и тръгнахме. По пътя спукахме гума. Сложихме резервната и пак тръгнахме.
Стигнахме в столицата на Портокалия. Настанихме се в хотел. Всички хора имаха оранжеви коси, бяха кръглички и дебелички. Вместо носове в средата на лицата имаха малки оранжеви топчета. Бяха портокалчовци и се запознах с дете портокалче. Всеки ден си играехме на площадката, докато дойде последният ден от нашата екскурзия. Татко ми каза да отидем да хапнем. Отидохме тримата – аз, тате и Портокалчо. Поръчах си пица и боб, а Портокалчо хапна една портокалова супа. После се разходихме по крайбрежието на Портокалия. Тръгнахме си, аз бях много доволен. Прибрахме се вкъщи. Мама ни се зарадва и всички бяхме щастливи.
ИЗМАМЕНИЯТ КРОКОДИЛ Дария Александрова Плачкова
Имало едно време един крокодил крадец. Той искал да открадне една мощна ракета. Крокодилът планирал този голям обир от седмици. Една нощ той отишъл до музея, където била ракетата, но имало пречка. Пред входа на музея имало пазач. Крокодилът обаче бил подготвен. Той извадил един специален спрей. Напръскал пазача и той заспал. Крокодилът влязъл в
музея и видял ракетата. Опитал се да я вземе, но ракетата неочаквано излетяла. Отишла в Космоса. После горивото свършило. Ракетата паднала на земята. Така крокодилът научил, че никога не трябва да краде ракети.
ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Денислав Кристиянов Кирилов
През девет планини, през девет морета живеело царско семейство – цар, царица и техният син Алекс. Когато порасъл, царят и царицата забранили на принца да влиза в заключената таванска стая.
Не след дълго време, щом родителите му излезли, принц Алекс нарушил забраната. Качил се на тавана и влязъл в заключената стая. Срещу него се изправил призрак. Искал да го убие. Изплашил се принцът, тръгнал да бяга, но вратата на стаята сама се заключила. Тъкмо призракът настигнал Алекс и в този миг се появил неговият пазител – храбрият рицар в черни доспехи. Той яздел черен брониран кон, в едната си ръка държал меч, а в другата – копие. Изправил се срещу призрака, отнел му силите и го победил. Принцът благодарил на своя пазител, поклонил му се и жив и здрав се върнал при своите родители. Разбрал, че никога не бива да нарушава техните съвети. Моето семейство е моята сигурност!
СЪРДИТАТА ГЪСКА И ЩАСТЛИВИЯТ ПРОЗОРЕЦ Ели Ангелова Спасова
Имало едно време гъска, която на всички се сърдела.Веднъж, както си вървяла, видяла прозорец, който пък бил само щастлив! Гледала го,
гледала го и си мислела: “Този прозорец няма ли да се намръщи?” Гъската дълго чакала и накрая му казала: - Хей, прозорец, няма ли вече да се разсърдиш? - Ами аз никога не се сърдя! – отговорил усмихнат прозорецът. Гъската много се ядосала и си тръгнала.
ЛИМОНИЯ Елина Александрова Искренова
Веднъж отидох в Лимония. Там всички хора са жълти и ядат на ден по 16 лимона! Отидох в центъра на един град и попитах един жълт човек: - Къде мога да намеря сладкарница, за да си купя лимонов сладкиш?
- Върви само направо – ми отговори Лимончо. Аз го послушах и тръгнах.По едно време усетих, че съм се загубила. Тръгнах накъдето ме водеше умът. Вървях, вървях и най-сетне се върнах в лимонадения хотел. На сутринта се събудих, защото някой чукаше на вратата ми. - Здравейте, идва лимонсървиз. Поканих го вътре и му предложих да закусва с мен. Запознахме се.Той се казваше Люмонейчо. Така станахме приятели. Върнах се у дома, за да взема мама и тате с мен. И на тях им хареса в Лимония, но не останаха. Аз останах! Излизахме на разходка с Люмонейчо. Поканих и приятелките си и ги запознах с Лимончо и Люмоней. И на тях много им хареса тук! Чувствам се като вкъщи и се радвам много!
МАГАРЕ И КАМИЛА Иван Иванов Марков
Магарето обидило камилата. Започнали да се карат.Тогава се появил един елен. Казал им: - Спрете, спрете! Не се карайте! Никой не е грозен. И двамата сте красиви. Вижте аз какви големи рога имам.
- Да знаете колко ми тежат, но не се оплаквам. Такъв ме е създала природата, такива природата ви е създала и вас. - Сега разбираме. Не трябва да се караме. Те открили своите грешки. Сдобрили се и заживели дружно и щастливо.
ЗЛАТНАТА РИБКА Иванина Николаева Скорчева Един мъж и една жена били много бедни. Имали си те едно момиченце. Нямали пари, за да купят учебници и тетрадки на своето дете. Не разрешавали на момиченцето да ходи на училище, а то много искало да учи. Момиченцето не издържало и всеки ден тайно започнало да ходи на училище. Това продължило дълго време. Един ден, отивайки на училище, се спънало и паднало по стълбите. Замаяло се и… изведнъж се озовало на брега на реката. Във водата
скачала малка златна рибка. Тя заговорила с човешки глас и попитала момиченцето какви желания да му изпълни.. Детето се стъписало. То имало само едно желание – да ходи на училище, да учи, за да сполучи. Разказало на рибката своите мечти. Златоперката плеснала с опашка, завъртяла се три пъти и изчезнала във водата. Момиченцето се събудило. Изправило се и с ожулени коленца тръгнало към къщи. Прибрало се и дълго плакало. Казвало си: “ Ех, да можех наистина да срещна златната рибка!”.Вечерта родителите се прибрали. Бащата повикал малката си дъщеричка и й рекъл: - Мило дете, от утре тръгваш на училище. Днес спасих малко момченце от водите на бурната река и родителите му ме възнаградиха - наеха ме на работа в тяхната голяма фабрика. С насълзени от радост очи детето възкликнало: - Благодаря ти, златна рибке!
МАГАРЕ И КАМИЛА Калоян Христов Иванов
Магаре и камила се срещнали и се заговорили. Магарето рекло, че гърбицата й е много грозна и не се понася да я гледаш. - Да, гърбицата ми е грозна, но тя ми помага за други неща – да нося товари, да издържам на топлина… - Извинявай, камилке, за тези лоши думи. Искаш ли да станем приятели? - Добре – отвърнала камилата.
НЕПОСЛУШНИЯТ ПРИНЦ Константин Ивайлов Киров
Живяло някога царско семейство, което се състояло от цар, царица и хубав момък. Когато той пораснал, родителите му забранили три неща – да ходи в гората на лов, да влиза в забранената стая на царството и да язди белия кон. Но един ден той нарушил първото от трите неща и отишъл на лов. Срещнал много злия брат на магьосника Мерилин. Принцът се паникьосал. В същото време за негово щастие се появила вълшебна царица.Тя размахала пръчката си и злият брат се изпарил…Прибрал се у дома невредим.На другия ден принцът влязъл в забранената стая.Там видял петметрово чудовище. Този път се появила една вълшебна калинка, която
омагьосала звяра и той изчезнал! Принцът пак останал невредим! Найнакрая решил да поязди и белия кон. Когато се качил, на него му се появили криле и започнал да лети.Той завикал: - Помощ! Моля, помогнете! Изведнъж се появил елф, който спрял коня. Прибрал се вкъщи жив и здрав. Разбрал обаче, че трябва да се слушат мама и тате.
ЛЕТЯЩАТА ФЕЯ Красимира Людмилова Стефанова
Някога живеела една фея. Тя летяла из града. Винаги летяла само вечер, за да не я види никой и никой да не разбере, че е фея, защото, ако това се случело, тя щяла да изгуби силите си,
никога повече нямало да лети над града, просто нямало да бъде вече фея.
ДЪЖД ОТ БОНБОНИ Севим Феим Бедри
Севим и Сузи си вървели в парка. Изведнъж започнали да валят бонбони. Сузи и Севим започнали да се радват и събрали за бедните деца. ДА ОБИКОЛЯ СВЕТА Красимира Христова Павлова
Ако можех да летя, щях да обиколя света, щях да помагам на другите, да помагам на старите хора да пресичат улицата. Ако трябва нещо да дам на човек, щях да мога да му го дам. Ако някой е в беда, да му помогна. Да помогна на други хора и да съм мила към тях, а не да бъда лоша. А най вече към старите хора трябва да сме мили и да им помагаме, и да им даваме, а не да вземаме от тях. Това би станало, ако можех да летя!
СУПЕРДИСТАНЦИОННО Лияна Петрова Стойчева
Един ден в града се случило нещо интересно… Малката Лили гледала детско, в което се разказвало за едно момиченце, което отишло в ерата на динозаврите със своето малко братче. И Лили имала братче, което се казвало Томи! Тогава тя му казала: - Томи, подай ми дистанционното. Брат й го дал и седнал до нея. Тя натиснала едно копче и чудо – влезли и те в ерата на динозаврите! Първо малко се изплашили, но след това видели един диплодог и се качили на него. След това се прибрали вкъщи с един неочакван портал, който се включвал на всеки две години. Влезли в него и се озовали вкъщи.
Когато се прибрали, били много щастливи, въпреки че това пътуване ги изплашило.
ВАКАНЦИЯ
В ПОРТОКАЛИЯ Любомир Светославов Стойчевски
Исках да отидем през ваканция в Портокалия. Мама и татко се съгласиха. На другия ден пътувахме. След като пристигнахме, мама и тате платиха за хотел и се настанихме. На сутринта станахме, пихме портокалов шейк, ядохме портокалова супа и портокалов сандвич. Когато си хапнахме, отидохме в музей. Там имаше динозаври, имаше трицератроп, тиранозавър и всякакви други видове, които бяха направени от портокал. Видяхме и пирамида в Портокалия. Имаше поне сто портокала. Видях най-бързите коли в една автокъща, всички от портокал. След това се прибрахме в хотела. На другия ден отидохме на ресторант, поръчахме портокалов шиш, портокалов хляб, портокалови хапки.
На следващия ден беше Хелоуин. Един човек беше облечен като вампир, друг - като мумия, като зомби и други неща. Аз се облякох като върколак. Много се забавлявахме, а около нас – безброй портокали… След ден си тръгнахме за вкъщи. Цялото семейство се прибрахме доволни и си обещахме, че ще отидем пак .
СПАЙДЪРМЕН 2 ЛюбомирТодоров Илиев
Имало едно време човек, който можел да ходи по стени. Името му било Любо, но всички го наричали Спайдърмен 2. Той можел да ходи навсякъде и да изстрелва паяжини. Един ден, както си вървял, Супер Любо видял момиче в беда. То било в запалена къща. Изстрелял дългата си паяжина и спасил момичето. Дори писали във вестниците какъв велик човек бил! Веднъж видял стария си враг Кокозавър Рекс да ограбва банка.Той стрелял по него и казал: - Ще те чакам пак! - Дадено, Супер Любо, но следващия път аз ще победя!
Така и станало… Кокозавър Рекс победил Супер Любо… Оттогава се сеела разруха над къщите и пострадали много невинни хора. А Кокозавър Рекс се съюзил и с Пясъчния човек… Веднъж той казал: - Ако Супер Любо не се бие с мен, ще изравня цялата планета! Спайдърмен 2 отишъл и победил Кокозавър Рекс и Пясъчния човек! Но един ден приятелката му Вики излязла до магазина и така и не се върнала. Той не знаел, че тя била отвлечена. Спайдърмен 2 я търсил с дни и нощи… Най - накрая открил Вики и победил лошите. Така спасил света и те заживели щастливо до края на дните си.
ОТНОВО НА СВОБОДА Лъчезар Лъчезаров Христов
Един сандък можел да лети, но бил насред изоставен остров.Той не искал да го напусне, защото бил сред океана. А и го било страх да тръгне, защото имало много акули. Веднъж на острова дошли ловци и хванали летящия куфар. Те го откарали на кораба си и така той отново бил на свобода…
СЛОНЪТ ИЗЯДЕ ВАЗАТА Мария Петрова Георгиева
Имало едно време един слон, който живеел в цирка. Той много обичал да яде вази и когато един път изял една ваза, се задавил, защото имало една прашинка пръст. Извикал линейка. Не успял да влезе в автомобила и така го вързали на тавана на линейката. Той се задушил още повече и умрял. Станал дух. Като дух забавлявал още повече децата в цирка.
ТИГЪРЪТ, КОЙТО ИЗЯДЕ РАНИЦА Мария Петкова Гаврилова
Един ден в училище домашният тигър на госпожата изяде една раница. Госпожата му се скара и той глътна раницата цяла. Заседна му на гърлото. След малко му премина и той се усмихна. Всички бяха доволни. Заживяха мирно и щастливо, а тигърът никога повече не погледна раница.
КРОКОДИЛ ОТЛИТА В КОСМОСА Мартин Викторов Свиленски
Един крокодил видял една ракета. Отишъл към нея и се зачудил какво е това. Доближил се още и решил да влезе. Като влязъл, що да види - цяло бунище. Изведнъж вратата се затворила. Това било ракета, която изпращала боклука в Космоса. Крокодилът се опитвал да се махне оттам, но не успявал. Накрая се освободил точно преди да изстрелят ракетата, но не осъзнал, че като излезе, ще задейства самовзривяващата система. Разбрал едва когато видял часовника на ракетата. Бързо казал на всички животни да бягат. Всички избягали и крокодилът се превърнал в герой.
ТЕЛЕПОРТЕН ЧОВЕК Мартин Стоянов Стоянов
Веднъж имало един телепортен човек. Обаче в едно училище давали много, много, много, много домашно и телепортният човек вдигнал училището и го телепортирал в Kосмоса. Обаче той бил малък и искал да не учи и затова махнал всички училища Минали години, той пораснал и придобил нови сили – стрелял лазери през очите, можел също да минава през стени и летял. Бил се със злодеи, спасявал градове и дори вселената. Нямал родители и правел, каквото си
искал. Обаче децата го помолили да върне училищата, защото искали да бъдат учени.
ДОБРОТО ВЪЛЧЕ СЪС СИНЯТА ШАПКА Мирослав Веселинов Димитров
Едно вълче помолило баба си да му ушие синя шапка. Веднъж бабата се разболяла и майката на вълчето го изпратила да й занесе топла питка и чай. По пътя си вълчето срещнало лошото момиче – Червената шапчица. Тя му казала, че иска да отиде и тя да види бабата, само че щяла да тръгне по единия път, а на него посочила другия, който бил по – дълъг. Когато Червената шапка стигнала къщата на вълчовата баба,заключила бабата в килера. Зачакала синьото вълче.Когато пристигнало, то видяло, че баба му е заключена. Тръгнало да я спасява, но Червената шапчица пъхнала и него вътре.
Покрай къщата минал ловецът. Чул, че някой вика за помощ. Сетил се, че старицата е болна, и решил да провери какво става. Отключил ги, след това хванал Червената шапчица и я завел при майка й. Разказал й какво е направила, а синьото вълче и баба му се прегърнали щастливи.
ЦАРСКОТО
СЕМЕЙСТВО Михаела Бориславова Везирска
През девет планини, през девет морета живеели цар, царица и техният син Елинор. Поискал да се ожени за принцеса Мария. Родителите на принцесата му позволили, но му поставили едно условие: - Никога да не ходиш на лов. Винаги да бъдеш при принцесата. - Добре, царице на Франция! – съгласил се принцът. Оженили се. Минало време. Принцът не се сдържал и отишъл на лов. Не спазил обещанието към царица Йоана – майката на принцеса Мария. Отишъл в гората. Там срещнал магьосник Теодор. Магьосникът му казал, че ще го омагьоса и ще го превърне в жаба. Принцът хукнал да бяга, а
магьосникът – след него. Изведнъж се появил елф на име Цветан. Изправил се срещу магьосника. Спасил принца. - Благодаря за това, което направи за мен! Благодаря ти, че ме спаси! Ще ти бъда задължен. - Няма защо. Просто си вършех работата. - Довиждане и до скоро. Отивам да видя любимата си съпруга – принцеса Мария. - Аз пък отивам да помагам на елфите – рекъл елфът. Принцът се върнал в замъка. Зарекъл се повече наистина да не ходи на лов. И го изпълнил.
Не минало дълго време и на царя и царицата им се родила внучка – едно красиво момиченце на име Дария. Расла, порасла Дария и станала красива девойка. Щастието на царското семейство било неописуемо. Всички живели мирно и в сговор. Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
СЛОН ВЪВ ВАЗА
Теодор Лазарин Тодоров
Имало едно време един слон. Той бил много малък и имал криле. Както си летял, в далечината видял нещо черно, което приближавало. Разбрал, че това било ваза и така заживял в нея.
ВЪЛШЕБНАТА ГОСПОЖА Моника Ивайлова Данаилова
Вълшебната госпожа имала вълшебни умения. Когато трябвало да пише нещо, тя правела магия, за да го напише, без да се труди хич и без децата да разбират. Тя казвала: - Деца, пишете онова нещо на дъската, аз ще поспя. Госпожата заспала. Едно дете казало:
- Хей, госпожата заспа. Хайде да си играем, да преобърнем училището наопаки. Друго дете предложило: - Да си направим дискотека. И всички се съгласили. Направили си дискотека, а госпожата не се събудила. Те пуснали по-силна музика и тя се събудила. Веднага започнала да танцува, без да се усети, че децата ги няма, но госпожата по едно време се усетила и върнала времето назад и пак се престорила на заспала, обаче този път тя не спала и когато те направили дискотеката, казала: - Ха, ха, ха, знаех си. И всичко свършило.
МАГАРЕ И КАМИЛА Моника Ивайлова Николова
Веднъж едно магаре срещнало една камила. Магарето казало: - Лелеее, каква гърбица имаш! Да знаеш колко си грозна с нея… Камилата сменила темата: - Защо ме обиждаш? Аз тъкмо щях да ти предложа да станем приятели. Магарето се почувствало зле.
- Извинявай, че те обидих…Искаш ли да бъдем приятели? Камилата се съгласила и оттогава заживели заедно дълго и щастливо.
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА Моника Маринова Маринова
Веднъж за рождения ден на Червената шапчица й подарили малко вълче. На следващия ден майка й дала кошница с бутилка вино, две питки и едно кексче с боровинки ,за да ги занесе на болната си баба. Червената шапчица тръгнала заедно с Вълчо. Докато вървели, момичето огладняло и седнало под едно сенчесто дърво. Отворило кошницата и изяло всичко… Тръгнали отново.Стигнали до къщичката на бабата. Червената шапчица почукала на вратата.
- Кой е? – попитала баба й. - Червената шапчица – твоята внучка. - Влез, вратата е отворена. Детето влязло, седнало до баба си и казало: - Нося ти питка, шише с вино и едно кексче. Но в кошницата нямало нищо! - Ооох, по пътя изядох всичко…- казала Червената шапчица. Вълчо веднага отишъл да вземе друга храна и така бабата отново оздравяла.
ЗАБРАНАТА Никола Любомиров Карамитев
Имало едно време далечно царство. Там живеели цар ,царица и техният син – принц Дани. Царицата се казвала Мими, а царят – Велко. Един ден цар Велко казал на Дани: - Сине, забранявам ти да яздиш белия кон. - Добре, татко. – съгласил се принцът. Но щом царят и царицата излезли, принцът се зачудил защо да не поязди малко белия кон. Решил тайничко да го направи. Яхнал коня и отишъл в гората. Не след дълго конят полетял. Стреснал се принцът, но
нали бил смел, не се изплашил. Конят се издигал все по–нагоре и по– нагоре. Учудването на принца се увеличавало все повече и повече. Жребецът не му се подчинявал, колкото и да дърпал юздите. Казал му с човешки глас, че ще го отведе в своето царство, където царували мракът и самотата. Там щели да го превърнат в техен слуга. Докато летели, се появил огромен орел. Размахал могъщите си крила и препречил пътя на коня. След кратка схватка, конят бил свален на земята. Орелът ги върнал в двореца на принца. Царят и царицата му благодарили, прегърнали своя любим син, а той им рекъл: - Днес разбрах, че моето семейство е моята сигурност!
ЧЕРВЕНИЯТ ПОЛУВЪЛК Симеон Станиславов Средков
Един вълк вървял през гората и изведнъж спрял. - Май се изгубих. – изплашил се той. Започнали да му се привиждат разни неща. Видял една магьосница и казал: - Май сънувам… Но феята го ударила по носа и казала: - Не сънуваш.Реално е.
- А мен ме заболя, фейо,ти така ме удари! През това време дошла и Червената шапчица при тях.Тя казала: - Какво малко дебело вълче! - Хей, аз не съм дебел! - Ти говориш!? - Да, говоря..Виж, това там е фея… Феята обаче ги омагьосала и ги сляла в едно. Започнали да ги наричат Червения полувълк. СУПЕРДИСТАНЦИОННО Ха Ви Чан Василева Митева
Един ден Мими решила да погледа телевизия.Когата включила телевизора, дистанционното изведнъж се омагьосало! Мими натиснала един бутон и се учудила – от телевизора излязла една зла вещица, която превърнала масата в жаби! Мими се уплашила и затова бързо натиснала друг бутон...Така върнала обратно вещицата в телевизора. Сега тя вече разбрала какви сили притежавало нейното дистанционно! Без да иска, пак натиснала бутон и всички бонбони излезли от телевизора. Цялата къща се напълнила с бонбони! Мими изяла два, три, но тя не знаела, че дори и те са вълшебни! След малко се превърнала във фея и много се зарадвала…
Така Мими заживяла много щастлива като фея със своето супердистанционно!
СМАЛЯВАНЕ Юлиян Викторов
Юлиянов
Един ден плувах в морето. Там открих перла! Тя се превърна в лист хартия, на който пишеше следното: - Смали се, смали се и стани малко семе. Аз станах семе. Зарових се в пясъка. Поникнах, пораснах и напъпих. Едно дете ме откъсна и ме извади. Аз обаче бях голям колкото пръст. Аз съм детето чудо!
ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Мария Петрова Георгиева
Живеели някога цар и царица. Те имали един син. Принцът се казвал Теодор. Царят и царицата му забранили да влиза в заключената стая. Веднъж Теодор решил да влезе в нея. Когато влязъл, оставил вратата отворена, но тя се затворила и се заключила. Той се опитал да излезе, но не успял. Започнал да търси помощ. Чул нещо и се изплашил. Започнал да бяга. Призракът се ядосал. Подгонил го. Настигнал Теодор. Тогава принцът се свил до стената. Призракът се готвел да го изяде. В този момент дошъл смел рицар. Изправил се срещу призрака. Извадил златен меч и започнала люта битка. Победил го след дълго сражение. Отключил вратата. Макар да бил много уморен, рицарят бил щастлив, защото спасил своя любим принц Теодор.
Приближил се принцът към спасителя си, поклонил му се и му благодарил. Теодор се върнал при родителите си. Те много се зарадвали, че е жив и здрав. Царят и царицата му казали: Слушай винаги родителите си, за да не попадаш в беди.
НЕПОСЛУШНИТЕ ДЕЦА НА ДЪРВАРЯ Елина Александрова Искренова
Имало едно време семейство, което се състояло от баща, майка, братче и сестриче. Бащата и майката забранили на Ерик и Сара Бел да се разхождат сами в гората, да отварят вратата на непознати и да палят огън. Но те не ги послушали… Отворили вратата на един непознат, който бил страшен разбойник, и той откраднал двете деца. Един добър великан се борил с разбойника и ги освободил.
После набрали гъби и запалили огън, но по невнимание подпалили гората. Появил се пожарникар, който спасил гората. По пътя срещнали и Баба Яга, но горската фея успяла да я спре. Ерик и Сара Бел се прибрали живи и здрави у дома. Майка им и баща им се зарадвали много. Да би мирно седяло, не би чудо видяло!
ПРИНЦЕСАТА И МАГИЧЕСКОТО
ЦВЕТЕ Юлиян
Юлиянов Викторов
Една царска дъщеря си играела с една топка. На нея обаче й доскучало и тръгнала към забранената зона на гората. Там тя видяла едно много красиво цвете. Занесла го тайно в царския дворец. Сложила го при друго цвете и тогава видяла, че двете цветя започнали бързо да растат. Разбрала, че цветето искало тя да се изкачи по него. Тя се изкачила по стъблото му и горе видяла една зла магьосница, която й казала: - Цветята от забранената зона бяха омагьосани от мен!
- Да, имаше нещо страшно в тези растения! – отвърнала принцесата. В този миг магьосницата я превърнала в камък и я пуснала в царския дворец. Видяла всичко това феята на цветята. Казала някакво заклинание и тя отново се превърнала в принцеса. Всички пак заживели щастливо! Трябва винаги да слушаш родителите си!