ЗА ПОЯВА, РАЗВИТИЕ, НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ при
СЛЪНЧОГЛЕД
Очаквани вредители: МАНА, ФОМА, ФОМОПСИС, СКЛЕРОЦИЙНО ГНИЕНЕ, СКЛЕРОЦИЙНО УВЯХВАНЕ, СИВО ГНИЕНЕ, СИНЯ КИТКА
Слънчоглед Слънчогледът е рискова култура по отношение на загуби от болести. На полето растенията се заразяват от склеротинийно увяхване, склеротинийно гниене, мана, фома, фомопсис, алтернария, септория и различни видове гниене по питите. С концентрацията и интензификацията на слънчогледовото производство у нас маната по слънчогледа (Plasmopara helianthi f.sp.helianthi) намира благоприятни условия за развитие и е в състояние да унищожи добивите. Първите
симптоми на болестта се появяват във фаза втори чифт листа, но типичното й развитие се наблюдава по-късно. Маната се проявява в две формисистемна и локална. Системната форма се проявява по-често и засяга още нарастващите растения. Обикновено засяга кълновете и пониците, и в резултат растенията силно изостават в растежа си, листата им стоят гъсто разположени, цъфтят преждевременно, но питите стават много дребни, обърнати нагоре и стерилни. По листата, започвайки от най-долните, се появяват бледожълтозелени петна от дръжката към върха на петурата, които при разрастване могат да обхванат напълно петурата. От долната страна
БЮЛЕТИН № 8
Стр.2 на петната се образува плътен бял спорообразуващ налеп, който по-късно става кремав до светлокафяв. Локалната форма на маната се проявява във вид на ъгловати, хлоротични петна, разпръснати по листата, на места сливащи се и със спорообразуващ налеп от долната страна на листата. Болестта се причинява от гъбен патоген, който зимува като мицел в остатъците от болните растения и семената, като ооспори в почвата , които са жизнени до 7-8 години. Маната се развива силно при обилна влага и оптимална температура 15 18°С. За контрол на болестта е необходимо да се спазва 7 – 8 годишно сеитбообръщение с житни култури, сеитба на устойчиви сортове и хибриди; задължително унищожаване на самосевките; обеззаразяване на семената.
Сиво гниене на слънчогледа (Botrytis cinerea) Поразява листата, стъблото, цветните пъпки и питите. Външните симптоми на сивото гниене са хлътнали кафяви петна от обратната страна на питата. Влажното време с умерени температури е благоприятно за развитие на патогена, като за първичните зарази са необходими растителни остатъци или отмиращи цветчета. В условията на висока влажност петната се покриват със сив налеп, по който се различават от петна, причинени от бактерии или други гъби. Друга важна характеристика при сивото гниене е липсата на спороношение в самата пита, за
фенофаза цъфтеж.
разлика от склеротинията и ризопусното гниене. При поява на болестта третирането се извършва във бутонизация – начало на
Черни петна (Phoma macdonaldii) Признаците от заболяването се появяват по всички растителни части.Напетнява нето започва от най-долните етажи на растението и постепенно обхваща и по-горните части. По листата има черни с неправилна форма петна ограничени от нерватурата. По питите те са закръглени, черни и вдлъбнати. Некрозата преминава от листа към листната дръжка и достига стъблото. Петната по стъблото са черни, елипсовидни, ясно разграничени от останалата зелена тъкан и имат специфичен метален гланц. По питите петната са закръглени, вдлъбнати, черни и различни по размер. Болните тъкани са тъмнокафяви, размекнати, но не са загнили. Болестта се развива силно в години с редуване на сухи с влажни периоди.
Причинителят на фомата се запазва в заразените растителни остатъци в продължение на 2 – 3 години. За ограничаване на болестта е необходимо да се
Стр.3 спазва 5 – 6 годишно сеитбообръщение, да се унищожават растителните остатъци, съдържащи инфекцията. Прилагането на оптимално торене има голямо значение, по-високите дози азот са причина за по-силно нападение на посевите от патогена. Кафяви листни петна по слънчогледа (Phomopsis helianthi) Повредите се проявяват в периода на бутонизация или в началото на цъфтеж и засягат листните жилки, стъблата и питите, Ограничават достъпа на вода и хранителни вещества. Инфекцията започва при 6-ти до 8-ми чифт листа, понякога дори по-надолу по стъблото. Образуваните петна са с дифузни краища и неясна периферия. Те се разрастват и обхващат значително по-големи участъци от стъблото. Повредите проникват в дълбочина, засягайки проводящите и механичните тъкани на стъблото. При силно нападение растенията се пречупват и изсъхват изцяло. Патогенът се развива силно при влажно време и задържане на водни капки върху листата . Среща се едновременно с фомата по слънчогледа.
Склеротийно увяхване (Sclerotinia sclerotiorum) Проявява се най-силно при неспазване на сеитбообръщението. Гъбният патоген напада кореновата шийка или основата на стъблото от поникване до узряване на културата.
БЮЛЕТИН № 8 В основата на стъблото се появява мокро светлокафяво гниещо петно, по което по-късно се образува бял памуковиден налеп. Заболяването се наблюдава през цялата вегетация и независимо от фазата заразените растения загиват. Тази форма на болестта се проявява ежегодно, найчесто в районите с богати на хумус почви, но не е в зависимост от климатичните условия. Заболяването нанася най-големи поражения по питите, т. нар. цветностъблена форма. Пораженията се наблюдават по-често в районите с чести превалявания. По питите се появяват светлокремави петна, които нарастват бързо за 2 – 3 дни и понякога могат да обхванат цялата пита. Тъканите се рушат и падат върху почвата. В болните тъкани се формират склероциите, чрез които гъбата се запазва. Гъбният патоген зимува като склероции и може да се съхрани в почвата за период от 6 – 8 години. Заразяването се осъществява чрез корените на растенията – гостоприемници . Когато се образуват в питите, склероциите се пренасят със семената. За покълнване на склероциите е необходима влажна и хладна почва. Развитието на болестта се благоприятства от температури в
БЮЛЕТИН № 8
Стр.4 интервал 15-20 градуса по Целзий. За борба със заболяването е необходимо растителните остатъци да се унищожават чрез дълбоко заораване . Трябва да се спазва 4годишно сеитбообръщение и да се избягват ниските и влажни места. Регистрирани ПРЗ за борба срещу болестите по слънчогледа са: ПРЗ ДОЗА А.В.: Димоксистробин и боскалид Пиктор СК 50 мл срещу склеротиния, фомопсис и сиво гниене по слънчогледа
с 20- 40 мл работен разтвор / дка
А.В.: флузилазол Пънч 40 ЕК 0,16% срещу фомопсис по слънчогледа
5 ÷ 6 годишно сеитбообръщение за унищожаване на растителните остатъци, съдържащи инфекцията. За мана по слънчоглед този срок е 7 ÷ 8 годишно сеитбообръщение с житни култури. Синя китка по слънчогледа ( Orobanche cumana) Синята китка е висше паразитно растение. Над почвената повърхност тя формира неразклонено стъбло (цветоносец), в горната третина на което се образува класовидно съцветие от синьо - виолетови цветчета (фиг. 4). След опрашване се оформят семенни кутийки съдържащи голям брой, много дребни семена. Те са много леки и лесно се пренасят
Първото третиране срещу болестите се провежда във фенофаза “6-8-ми лист”, а второто през периода на фаза “бутонизация” с регистрираните фунгициди – т.е. в този момент може само да отчитат заболяванията, тяхната степен на нападение и да се записват в Дневника за
проведени химични обработки / Дневник за поява, разпространение, плътност и степен на нападение от вредители, а много важно условие, което трябва да се помни, че за да се ограничат описаните болести е необходимо да се спазва
чрез вятъра, водата, животните, човека, селскостопанският инвентар и запазват жизнеността си до 10 и повече години. Попаднали в почвата, семената прорастват в паразитно растение, което се прикрепва към кореновата система на слънчогледа и се изхранва от готовите асимилати на растението - гостоприемник.
Стр.5 В резултат паразитираните растения са силно подтиснати - остават пониски, листната им маса е силно редуцирана, често завяхват и трудно възстановяват тургора си, формират дребни пити с празни или недоизхранени семена Установени са следните раси на синята китка – A, B, C, D, E, F и G.
БЮЛЕТИН № 8