БЮЛЕТИН № 1_2019
БЮЛЕТИН №1
2
Зърнено-житни култури Дълго продължилата суша през есента на 2018 г. затрудни обработките на почвата и не позволи сеитбата на зимните зърнено житни култури да се извърши в оптимални агротехнически срокове и нормално да поникнат есенните култури. Дефицитът на почвената влага задържа началните фази от вегетацията на по-рано засетите есенни посеви. На отделни места посевите с пшеница и рапица в началото на зимата бяха във фенофаза покълване и при тези посеви пониците изсъхнаха и непрезимуваха. При направени обследвания култури бе установено, че: ●
●
●
на площите с есенни
минималният брой живи растения при пшеницата не е по-малко от 160 бр. / м2 във фенофаза 2-3 лист и не по-малко от 140 бр. /м2 във фенофаза братене; при ечемика минималният брой живи растения не е по-малко от 120 бр. / м2 във фенофаза 2-3 лист и не по-малко от 110 бр. / м2 във фенофаза братене. Единични бяха площите с изтегляне на растенията в посевите, където бе необходимо да се валират посевите.
В технологията за отглеждане на пшеницата голяма роля играе пролетното подхранване с азот. Определящо е, внасянето на тора да се случи в края на февруари - началото на март. За разлика от изминалите години през 2019 г. подхранването на житните закъсня и продължава в настоящия момент. От края на фаза „братене” пшеницата започва да приема по-голямо количество хранителни вещества, когато процесите на растеж протичат бързо. Ако пшеницата навлезе във фаза „вретенене” и има недостиг на хранителни вещества, то това ще окаже отрицателно влияние върху добивите.
Важно е влагането на минералния тор да е равномерно. При неравномерно разпръскване, загубата на реколта може да достигне до 5-10%.
3
БЮЛЕТИН №1
Правилно определяне на нормите за азотно торене е главен момент при отглеждане на зимните житни. Вредно влияние оказва, както недостигът, така и излишъкът на хранителния елемент. С имптомите на азотен дефицит се изразяват в бледо зелени (хлоротични) растения, които са слабо развити, а излишъка му води до прекомерен вегетативен процес, повишена чувствителност към заболявания, склонност към полягане на посевите, със всички последствия от това и като краен резултат по-нисък добив. За да се определи най-точно количество и вида на тора, от който имат нужда посевите, трябва да се направи почвен анализ. Анализът ще покаже и запасеността на почвата с основните хранителни елементи. Торовите норми и дози трябва да се съобразяват с конкретните почвено-климатични условия, с технологията на отглеждане, с предшественика и т.н... Подходящи азотни торове за подхранване при пшеницата и ечемика са Амониева селитра и Карбамид. Карбамидът е подходящ за кисели почви и добра влажност и по-ниска температура от настоящата в момента. Не бива да се прилага и на карбонатни почви. Добри резултати се получават и при подхранване на есенниците с течни торове за листно подхранване. Съгласно правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници: ● На почвите с лек механичен състав внасянето на азотни торове трябва да става на части, когато нормата е над 12 кг/дка активно вещество; ● Отстояние от водни басейни най-малко 50 метра при земи с остър наклон; Обследвайте площите с есенни култури, за да оцените състоянието на популацията на ОБИКНОВЕНАТА ПОЛЕВКА във всяко едно поле. Особено внимание обърнете на площите с монокултурно отглеждане и такива с предшественици слънчоглед и царевица, и тези които се намират в близост до люцерна.
БЮЛЕТИН №1
4
ИПВ ( икономическият праг на вредност ) напролет е: ✓ 1 активна колония / дка за зърнено-житни култури и ✓ 2 колонии /дка за люцерна. При установена плътност над ПИВ заложате примамки за борба с вредителя. Задължително е борбата срещу полевката да включва и колониите по крайпътните ивици и синорите – важно превантивно средство, което ограничава ù междинните местообитания на неприятеля. БОРБАТА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЕДЕ НАЙ-КЪСНО ДО КРАЯ НА МЕСЕЦ МАРТ. Разрешен е родентицида ФОСТОКСИН ПЕЛЕТИ с активно вещество алуминиев ф осфид и дозата е 2-5 пелети / обитаем ход.
Важно:
Примамките задължително се поставят в ходовете на неприятеля. При работа с тях да се вземат всички мерки за опазване на полезния дивеч и птиците. ПЛОЩНОТО ТРЕТИРАНЕ Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО! Ларвите на Ж ИТНИЯ БЕГАЧ възобнововиха вредната си дейност – констатирахме изсъхнали повредени растения навити във вид на малки туфички, подобни на дреб от кълчища - са най-сигурният белег за присъствието на неприятеля. Рано напролет химична борба се води при установяване на плътност над ПИВ, който за пшеница и зимен ечемик е 5 бр. ларви / м2 или 5 бр. повредени растения / м2 За постигане на максимален ефект да се използва наземна техника, като препоръчваме количество работен разтвор на декар да е съобразено с указанията за съответния ПРЗ. Регистрирани за борба ПРЗ с ларвите на обикновения житен бегач са:
Активни вещества
Продукт за РЗ
Доза
БЮЛЕТИН №1
5
Циперметр ин +
Категория на употреба АГРИЯ 1050 ПЛЮС /
Хлорпириф ос- етил
ТЕРАГАРД ПЛЮС Професиона лна 2
Тиаклопр ид
БИСКАЯ 240 ОД Професиона лна 2 ВАЗТАК НОВ 100 ЕК Непрофесио нална категория МОСПИЛАН 20 СП Професиона лна 2 ДУРСБАН 4 ЕК
Алфаципе рметрин
Ацетамип рид Хлорпириф ос- етил
Хлорпирифос-етил
Професиона лна 2 ПИРИНЕКС 48 ЕК Професионална 2
мл/г/дк а
70 мл/дка с раб.р-р 200-300 л/дка 20 мл/дка 30 мл/дка
12,5 г/дка
150 мл/дка с раб. р-р 40 л/дка 150 мл/дка с раб. р-р 40 л/дка
и др. регистрирани ПРЗ.
РАПИЦА Зимната рапица притежава добра регенерираща способност и може сравнително добре да възстановява загубата на листна маса от зимата. Силно измръзналите посеви реагират с едно по-забавено развитие през пролетта.
6
БЮЛЕТИН №1
Пролетния растеж започва от месеците февруари – март, когато температурите на въздуха са трайно +5°С или повече. При направените обследвания в посевите с рапица през месец март трябва да установите минимален брой растения / квадратен метър - 18 броя живи растения, във фенофаза 6-8 лист и възобновен растеж.
Недостигът на хранителни елементи води до проява на неинфекциозни болести в посевите с рапица. Рапицата е отзивчива на торене с макро и микроелементи – сяра, манган, бор, магнезий, молибден, цинк и др. Азотното подхранване на рапица има важно значение.
зимната
При кисели почви амониевия сулфат трябва да се използва. Препоръчва се, заедно с азота да се подаде и сяра, за неговото по-пълно оползотворяване. Недостигът на сяра води до повишаване на опасността от болести, намаляване на добивите и маслеността. Магнезият стимулира развитието на листната маса. Недостигът на Бор се проявява в повишена чувствителност на растенията към болести (Ботритис и Фома), слабо развити рапични посеви, особено през пролетта и покафеняване на периферията на листната петура. Това най-често е съпроводено с мъртва сърцевина на корена. Манганът стимулира синтеза на протеините и фотосинтезата. Симптомите на манганов недостиг често се бъркат с тези при недостиг на сяра. Основната разлика е, че междужилковото прошарване тук се проявява върху най-новия подраст и цялото растение изглежда завяхнало. Мангановият дефицит може да бъде предизвикан от почви с високо рН, затова често се наблюдава при алкални реакция на почвения разтвор..
7
БЮЛЕТИН №1