Безумецът Халил Джубран Халил Безумецът Питате как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски - седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и закрещях: Дръжте крадците! Дръжте крадците! Дръжте проклетите крадци! Мъже и жени ме гледаха и се смееха, а някои си влизаха в домовете и се заключваха. И когато стигнах до стъгдата при пазарището, някакъв млад мъж, застанал върху покрива на една къща, се провикна: - Той е безумец! Вдигнах глава, за да се вгледам в него, и слънцето за първи път целуна собственото ми лице. За първи път слънцето целуна голото ми лице и душата ми пламна от любов към слънцето, та повече не пожелах да нося маски. И в захлас възкликнах: - Благословени, благословени да бъдат крадците, които ми отнеха маските! Така обезумях. В безумието си възвърнах и свободата, и сигурността — свободата да бъда сам и сигур ността да не бъда разбиран - защото които ни разбират, все някак ни заробват. Ала нека не се кича със сигурността си. Дори и крадецът в затвора е защитен от друг крадец. Бог Отдавна, когато устните ми първом запърхаха за реч, се изкачих навръх свещената планина и се обърнах към Бога със следните думи: - Господи, аз съм твой роб! Твоята скрита воля за мен е закон и аз вечно ще ти се поко рявам. Ала Бог не ми отговори - и изчезна като мощен вихър. И подир хиляда години аз отново се изкачих навръх свещената планина и пак се обърнах към Бога: - Създателю, аз съм твое създание. От кал си ме изваял и аз всецяло ти принадлежа. Ала Бог не ми отговори — и изчезна като рой бързи криле. И подир още хиляда години аз отново се изкачих навръх свещената планина и пак се обърнах към Бога: - Отче мой, аз съм синът ти. От любов и милост ти си ми дарил живот, а от любов и благоговение аз ще наследя царството ти. Ала Бог не ми отговори - и изчезна като мъгла над далечни хълмове. И подир още хиляда години аз отново се изкачих на свещената планина и пак се обърнах към Бога: - Господи, ти си моята цел и моята пълно-ценност; аз съм твоето вчера, а ти - моето утре. Аз съм коренът ти в земята, а ти си цветът ми в небето - и ние заедно раснем пред лика на слънцето. Тогава Бог се надвеси над мен и нашепна в ушите ми пропити от благост слова; и ме обгърна, тъй както морето обгръща устремения в него поток. А когато се спуснах в низините и долините, Бог също бе там. Приятелю мой Приятелю мой, аз не съм какъвто изглеждам. Външността е само дреха, която нося: дреха, грижливо изтъкана, за да ме предпазва от твоя напор, а теб - от моето пренебрежение.
Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.