През I хил.пр.Хр. древните траки са един от най-многобройните народи в Европа. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите - в Югоизточна Тракия, бесите - в Родопската област, гетите - в североизточните райони, трибалите - в днешна Северозападна България и витините - в Мала Азия. В плодородните равнини на Тракия е развито земеделието, а в планинските райони животновъдството играе водеща роля. Голямо е значението на лозарството - траките са известни с любовта си към виното. Отглеждани са различни видове дребен и едър добитък, добре развито е и коневъдството. Важно място в живота на траките заемат ловът и риболовът. Развити са рударството, металообработването, грънчарството, кожарството, дървообработване. Основната част от населението обитава малки села. За защита от вражески нападения са изграждани крепости, в които тракийците укриват не само покъщнината, но и добитъка си. Войната е постоянен спътник в техния живот. Войската е съставена предимно от лековъоръжени пехотинци и конници.
Най-характерна и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската култура са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Броят на тракийските могили в България е между 10 000 и 60 000. Богати могилни погребения са проучени в могилите край с.Дуванли, Пловдивско, в Могиланската могила във Враца и на много други места. Една от най-големите и внушителни е тази край с.Мезек, Свиленградско. Със своите великолепни стенописи са прочути гробниците край Казанлък и с.Свещари, Исперихско. За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от откриваните днес тракийски съкровища. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от 9 златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой - само 5, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край с.Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница.
В околностите и пределите на Хасково има запазени следи от много праисторически, тракийски, трако-римски, късноантични и средновековни селища. През декември 2000г. в могилата “Рошавата чука” до с.Александрово, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, прави едно от най-значимите открития в българската археология. Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница от IV в.пр.Хр. с невероятно добре запазени стенописи. Още първия оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралел сред откритите до сега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение, заобиколено от поляни и гори. Височината на могилния насип е около 15 м‚ а диаметърът му надхвърля 70 м. От източната му периферия започва коридор с дължина повече от десет метра, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.
Постройката е играла ролята на храм и мавзолей. Малката височина на коридора и двата входа е налагала посетителят да мине през тях ниско приведен, озовавайки се в свят от цветове и фигури, растителни и геометрични мотиви, изображения на пешаци и конници, домашни и диви животни. Те са изпълнени неочаквано реалистично, имат изключителна научна, художествена и изворова стойност, и въздействат по неподражаем начин. Гробницата в с.Александрово се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити до сега. Уникална обаче я правят нейните стенописи. Живописта обхваща изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса. Изображенията в първата камера са предимно едноцветни или представят орнаменти. Над входа за централното помещение са разположени конник и нарисуван срещу него пешак, който с изящните си форми и очертания наподобява жена. Не е изключено това да е тракийската Велика богиня-майка, която да предава на владетеля символите на неговата власт.
Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера. Тя е украсена с 6 хоризонтални, разположени един над друг пояса. Два от тях са с фигурална украса. Найдобре е запазен поясът с изображения на ловни сцени. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Те са облечени с ризи, носят панталони или са с голи крака и имат обуща, наподобяващи познатите от етнографията “опинци”. Копията им са много дълги, носят мечове в ножници. Формите на оръжията обогатяват представите за тракийското въоръжение. Впечатляващи са фигурите на конете и детайлно представената амуниция, която според цветовете е от златни, сребърни и бронзови апликации. Разположението им по ремъците, седлата и по гърдите има важно значение за тълкуването на вече познати комплекти. Забелязват се неизвестни досега украси за чело и нос с форма на силно удължена брадва. Подобни украси са познати от няколко находки в България и се определят като апликации за щит. Откритата сходна украса в Старосел е част от гарнитура за конска амуниция, което дълго не е обявявано със сигурност. След откриването на стенописите това вече се приема безрезервно.
Гробницата има дълъг около 15м коридор. Входът, фасадата на който е разрушена още в античността, се намира на изток. Той е изграден от каменни квадри с различни размери без спойка помежду им. Височината и широчината на коридора са променливи. Покрит е с грубо обработени каменни плочи. От коридора се влиза в правоъгълна камера с размери 1.92/1.5м, издължена в посока север-юг. Покривната й конструкция е с форма на трапец. Проходът между коридора и предверието е с правоъгълна форма с височина 1.20м и широчина 0.70м. През вход се влиза в кръглата камера. Тя има диаметър в долната си част 3.30м и височина 3.40м. Сводът й е с камбановидна форма като стесняването започва от пода. До южната й периферия е прилепено ритуално ложе, изградено от каменни блокове. При откриването на гробницата, то вече е разрушено. В тесните страни на изток и запад е имало каменни „възглавници”. Запазените следи от мазилка по някои от камъните свидетелстват, че ложето е имало живописна украса.
Проходът между кръглата и правоъгълната камера се е затварял с двукрила каменна врата, разбита при някое от множеството иманярски прониквания. Едното й крило е открито изцяло запазено, а другото - разбито на части. По тях има запазени следи от мазилка, оцветена в червено. Вратата се е заключвала със сложен механизъм, от който е оцеляла една бронзова халка. Кръглата и правоъгълната камери са изградени от добре обработени каменни блокове без спойка, върху които е положена мазилката и извършено изписването. Грубият строеж на коридора, както и частичното изписване само в западния му край - пред преддверието, контрастира с прецизната строителна техника, приложена при двете камери. Дори мазилката, върху която е нанесен живописния слой в дромоса, на запад не е подравнена във вертикална права линия, а е скосена вълнообразно, като създава впечатление, че нещо е накарало строителите и художника да бързат. Причините за това, засега остават неизвестни.
Шестте пояса от богати стенописи, украсяващи кръглата камера на гробницата, освен със своето изящество и реализъм се свързват и с това, че в единия от тях е направено едно от най-интригуващите и загадъчни открития в гробницата. Това е украсеният в червено монохромен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен като „Кодзимасес Хрестос”. Според тълкуванието първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, умел, можещ. Така надписът може да се тълкува като Кодзимасес Майстора, а графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата. Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отдолу той е ограничен с йонийска кима, а отгоре - от тясно бяло поле, с вписани в него червени точки.
Непосредствено над него следва най-добре запазеният фигурален фриз, върху който са изобразени сцени от царски лов. Ловът е една от най-популярните теми в тракийското изкуство. Среща се върху десетки паметници, накити, съдове, оброчни плочи и др. В представите на древните траки порядъкът във вселената може да бъде установен чрез победа над силите на хаоса. Побеждавайки глигана - въплъщение на хаоса, владетелят възстановява световния порядък и придобива нов, по-висок статус. Върху бял фон са изобразени четири конника, придружени от пешаци, атакуващи глигани и елени. Те яздят различни по цвят коне - сив, жълт, бял и червен. Първите трима препускат наляво и само конникът с червения кон - надясно. Стремежът на художника да подчертае именно тази фигура личи и от обстоятелството, че за разлика от другите трима конника, наметката върху гърба на коня му е от леопардова кожа - свидетелство за по-висок статус. И още - останалите препускат след животните, атакувайки ги в гръб, а той напада глигана пред себе си фронтално. Има всички основания да се приеме, че именно това е изображението на хероизирания владетел, погребан в гробницата. Не по-малко интересни са и изображенията на останалите конници. Те са облечени с различни по цвят дрехи, атакуват преследваните животни с копия, а на поясите им висят мечове. Придружаващите ги пешаци също са облечени и нападат животните с различни оръжия, някои от които неизвестни до сега. Заедно с тях в лова участват и десетина кучета - черни, жълти и бели. Ако конникът, яздещ червения кон, е владетелят, то кои са останалите трима, изобразени върху фриза от кръглата камера? Логически и визуално могат да бъдат обособени четири отделни сцени, независими една от друга. Много вероятно е художникът да е представил само владетеля в различни моменти от неговото битие. Възможно е и второ, по-елементарно тълкуване - царят е изобразен в момент на лов, придружаван от свои съратници, представители на тракийската аристокрация.
Стилът на художника е изключително реалистичен, предадени са в подробности и най-дребните детайли от облеклото, въоръжението и конската сбруя. Не са убягнали от вниманието му дори такива дребни подробности като шевовете по дрехите. Над ловния фриз следва пояс от кима, който го отделя от горната част на купола. Първоначално е бил оцветен в жълто, но сега почти изцяло е посивял, в резултат на естествени процеси на стареене. На върха на купола ключовият камък е образувал поле с формата на плосък диск. Той също е оцветен, като в изписването му е кодирана характерна за тракийските религиозни представи символика. Дискът е разделен на четири различни по големина сектора. Източният и западният са по-големи и са оцветени - съответно с червено и черно. Червеният цвят - на изток, символизира изгрева, денят, слънцето и живота, а черният на запад - залеза, нощта, смъртта и подземния свят. Двата по-тесни сектора между тях образуват форма на двойна брадва - царски символ, който подчертава значението на съоръжението. Сцените от кръглата камера показват пътя на починалия владетел и изпитанията, които той е трябвало да преодолее до получаването на статуса си на херой - полубог. Първото, което влизащият в гробницата е виждал, са няколкото бойни сцени в дъното на коридора и правоъгълната камера. С тях художникът е искал да представи воинските подвизи на погребания като още една аргументация за особения му статут. За съжаление, тези участъци от стенописите са силно повредени. Детайлите се губят, но все пак изображенията са достатъчно ясни, за да се тълкуват като сюжет. Смелостта и воинските достойнства на владетеля са подчертани и в стенописа върху северната стена на коридора. Тук той атакува въоръжен с копие и голям кръгъл щит гол пехотинец, който бяга панически обърнал глава назад.
Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи край село Александрово е изграден по линия на Програмата на японското правителство за безвъзмездна помощ в областта на културата. Изграждането на музея стартира през месец февруари 2008 г. и бе официално открит на 15 май 2009 г. от Техни Императорски Височества Принц и Принцеса Акишино. Новопостроеният Музей на тракийското изкуство, с обща площ от 834 кв.м., е разположен в непосредствена близост до могилата с оригиналната гробница. Едната част от сградата е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата. В другата част е обособен модерен научно-изследователски център с лаборатории, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. Музеят разполага с фондохранилище и аудиовизуална зала за конференции, кръгли маси и тематични срещи, свързани с изследването на тракийската култура.
Постоянната експозиция в музея дава информация за гробницата в контекста на тракийската култура от периода на нейния разцвет V-ІІ в пр. Хр. Посетителите могат да проследят историята на нейното откриване и проучване, да се запознаят с интерпретацията на стенописите. Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата от периода на късножелязната епоха ( VІ-І в. пр. Хр.). Тук могат да бъдат видяни най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица. Освен копието на уникалната със стенописите си Александровска гробница, която кандидатства за паметник на ЮНЕСКО, в Музея на тракийското изкуство за първи път е представено и златно съкровище, датирано около 4500 - 4000 г.пр.Хр. Накитите, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото открито до настоящия момент обработено злато в Европа.
Централно място в експозицията на музея заема копието на гробницата. Реставраторите са възпроизвели в детайли оригиналното съоръжение. Прецизно, в мащаб 1:1, са пресъздадени елементите на архитектурата и стенописите в гробницата. Допуснато е само едно отклонение от оригинала - ниският коридор е прекъснат в средата с цел да се облекчи достъпа на посетителите. Те могат да обходят цялата гробница отвън и да се запознаят с начина на градеж, прилаган от траките. Частично е възпроизведен и кожухът на съоръжението, чието предназначение е било да поеме част от огромния натиск на могилния насип и да облекчи конструкцията. Абсолютно точно и с голямо умение са възпроизведени стенописите от оригинала. Тази великолепна съвкупност от рисунки е ценен източник на информация за живота и културата на тракийските народи. Копието дава една наистина вълнуваща възможност на посетителите да се докоснат до този забележителен символ на тракийското изкуство, да усетят полъха на една далечна епоха, да оценят уменията на древния майстор.
Сред експонатите в музея безспорен интерес представляват 98-те златни апликации от меднокаменната епоха (45004000 г.пр.Хр.). Открити са в северната част на Сакар планина. Изработени са от самородно злато и имат полусферична форма с отвори за пришиване към дреха. Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с.Хотница те са най-старото открито до настоящия момент обработено злато в Европа. Такова съкровище се открива за първи път в земите на юг от Балкана. Изложените 283 мъниста за огърлица са изработени от средиземноморска раковина спондилус. Мънистата са с най-разнообразни форми - цилиндрични, биконични, шайбовидни и др. Както и златните накити те се датират в меднокаменната епоха (4500 - 4000 г.пр.Хр.). Изключително интересен е и комплекта накити от бронзовата епоха, които се датират от около 2500 г.пр.Хр. Представляват огърлица от 53 мъниста, отлети от сребро с различна форма и размери, както и две сребърни обеци с форма на полумесец.
Източните Родопи и Сакар планина са истинска съкровищница на тракийски мегалитни паметници. Изградени от големи каменни блокове или изсечени в скалите на живописни местности, понякога разположени на високи планински върхове, те са „визитната картичка” на религиозните представи на древните траки. Създадени са през периода ХІІVІ в. пр.Хр., но някои от тях са използвани и в по-късни епохи. Местата, в които се намират, са обитавани и почитани в продължение на хилядолетия. Перперикон е археологически комплекс, който се е развил във времето от голям мегалитен култов център в град и крепост. Възможно е така да е изглеждало прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Разкрит е акропол, укрепен със стена от огромни каменни блокове и разположен в най-високата част на хълма, както и изсечен в скалите дворец и две предградия - северно и южно, с жилищни сгради, храмове и гробове. Животът на това място продължава повече от шест хилядолетия - от каменно-медната епоха - края на V хил.пр.Хр., до ХІV век.
Скалният култов център при село Татул е един от най-важните тракийски паметници в Източните Родопи. Най-ранните следи от човешка дейност тук се датират в каменномедната епоха (края на V-то - началото на ІV хил.пр.Хр.). Изсичанията по скалите и оформянето на скалните гробници и стълбища са сътворени от траките през ІІ хил.пр.Хр. Тук животът продължава и през по-късните епохи. Разкрити са останки от строежи от елинизма, от периода на римското владичество, късната античност и средновековието. Тракийският култов център при с.Малко градище се намира в местността „Глухите камъни”. На няколко скални зъбера са изсечени множество култови ниши, стълбище и голям басейн. В подножието им е запазена гробница, а встрани от нея има втора - незавършена. Пред тях личат руините на раннохристиянска базилика. Най-ранните материали, открити досега, се датират в Х - ІХ в.пр.Хр. Животът тук продължава без прекъсване до късното средновековие.
В района на Източните Родопи са открити 12 тракийски гробници. Всички те имат различен архитектурен план, начин на строеж и материал от който са изградени. Богатството на депонираните в тях дарове е доказателство за високия социален и икономически статус на погребаните в тях представители на тракийската аристокрация. Най-монументалната от всички открити тракийски куполни гробници е тази при село Мезек. Изградена е от каменни блокове с внушителни размери. Построена е през втората половина на ІV в.пр.Хр. Погребалните дарове включват множество предмети от злато, сребро, бронз и др. В близост до могилата е открита бронзова фигура на глиган в естествен ръст. Казанлъшката гробница е със сравнително малки размери. Тя има предверие, коридор и кръгла камера с купол. За разлика от Александровската, е изградена от тухли. И тук забележителни фрески покриват коридора и купола. Представените в тях сцени обогатяват представите ни за митологията и изкуството на траките от първата четвърт на ІІІ в пр. Хр.
културно - исторически паметници ОТ ХАСКОВСКА ОБЛАСТ 1. Тракийски долмен, с.Хлябово - I хил. пр. Хр. 2. Тракийски менхир, с.Овчарово - I хил. пр. Хр. 3. Тракийска скална гробница, с.Пчелари - I хил. пр. Хр. 4. Тракийски кромлех, с.Долни Главанак - I хил. пр. Хр. 5. Тракийски ниши, с.Долно Черковище - I хил. пр. Хр. 6. Скален басейн, с.Горно поле - I хил. пр. Хр. 7. Тракийско светилище, с.М.Градище - I хил. пр. Хр. 8. Тракийска гробница, с.Александрово - IV в. пр. Хр. 9. Тракийска гробница, с.Мезек - IV в. пр. Хр. Дромос. 10. Тракийско светилище, с.Каснаково - II - III в. 11. Мозайка от вила “Армира”, Ивайловград - II-IV в.
12. Скална църква, с.Маточина 13. Скална църква, с.Михалич 14. Средновековна крепост, с.Мезек 15. Средновековна крепост, с.Маточина 16. Средновековна крепост, с.Лютица 17. Средновековна крепост, с.Гугутка 18. Атеренски мост, Ивайловград 19. Мостът на р. Марица, Свиленград 20. Паскалева къща, Хасково 21. Шишманова къща, Хасково 22. ц. Успение Богородично, с.Узунджово
- Х в. - Х в. - ХI в. - ХI в. - ХIII в. - ХII в. - ХIV-ХV в. - 1529 г. сред. на XIX в. сред. на XIX в. 1500 г.
Използвани са материали, предоставени от Регионален исторически музей -Хасково със съдействието на археолога Ирко Петров
Община Хасково пл. Общински 1 Хасково 6300 тел.: 038 603 300 факс: 038 662 424 e-mail: kmet@haskovo.bg
www.haskovo.bg