ДЕТСКА ГРАДИНА ●АРAБEЛА●
Инициатива „Седмица на бащата“
Vidin, Bulgaria
www.arabella-kindergarten.com
И в нашата детска градина, следваме една инициатива: В „Седмицата на бащата“ ето как стоят нещата с татко, батко, чичо, дядо бързо да се съберем, много обич да си раздадем. Време заедно да си прекараме, и много да се забавляваме.
АЛЕКСАНДЪР
Пес Патрул – героите забавни! Те работят заедно във мисии специални, умни и помощници безкрайни. със способностите уникални. Превърнахме със татко къщичката им любима във количка от бутилка, за сега необходима. Приключенията наши ей сега започват. Сложихме и колелца, че и двигател даже. .
Я да видиме сега кой какво ще каже?! Много горд съм с татко! Да – колата ни се движи! Бърза, лека и красива, пред моите герои спира. Мисии да изпълняват и с лекота те да се справят
БОЖИДАРА
Баба Зима ще покрие скоро цялата земя със сняг, а за мъничките птички, нямат ни трошица хляб !
Казах: – Татко, да направим мъничка хранилка и за тях, птичките да имат цяла зима с нещо да се подкрепят!
ВЕНИМИР
Татко къщичка направи от дъски зелени, здрави. Заковахме я на двора между клоните на бора. И посипахме трошички за добрите гладни птички, да похапнат, да се сгреят, цяло лято да ни пеят.
Татко все ме учи: „Въздухът се пази чист!“ Татко все ми дава пример, как планетата ни мила, трябва всички да ценим! Пример ми е той за всичко, и с идеи, и със занаят. Затова помагам му с усмивка. Знам, че всички ще го оценят!
ВИКТОР НИКОЛАЕВ
Нещо хубаво ще ви покажа: с татко ще направим самолет. Цветни пръчици с лепило мажа, както е по нашият проект. Пълно е сърцето ми със радост, Тука самолети ще хвърчат! Татко бързо ми показа: „Хей, така се майсторят!“
Ах, че беше интересно! Поиграхме близо час. С него всичко става лесно. Как обичам да играя с татко аз!
ВИКТОР ИВАНОВ Има една любима страна, в която децата щастливи играят сега. Там татковци играчки творят, а децата с любопитство ги следят. Кой ли влакчето с локомотив ще кара? А може би момченцето ще е началник-гара?
- Хайде, татко, машинист стани! Почват весели игри! Цветните играчки съживяваме, заедно се забавляваме!
ГАБРИЕЛА - „Обичам аз зелената земя и много искам да я съхраня! Ще пазя и дърветата и птичките, че тъй любими са ми всичките!“ - Ще помогна днес на татко, нищо, че дете съм малко, да направиме табела важна, със послание специално за бъдещето ни нормално. За него мислим още от сега и заедно ще променим света!
- „Наричаме я ний Земя, най-ярката за нас звезда. Заводи със комини, коли и други машини обгръщат с пушек нейната снага. Деца, родители и всички хора, нека спрем тази умора! Нека всички с пълен глас Да кажем ясно в този час: Искаме чиста планета за нас!“
Татко ме с усмивка вика, помощ той от мене иска. Ножица, хартия дава, та започна се една забава! Режем, нижем и лепим, влакче днес ще майсторим.
ГЕРГАНА
Без билетче ще го возя - аз пари не искам! Само обич да ми дава и все за мен да се раздава!
Всичко хей така започна: От една картонена кутия татко седна да твори. Ще направим, ей от тия, малки футболни игри.
ДАВИД Приближих се аз до него, с любопитство го поглеждам. Всичко вече е готово! Фигурките сам подреждам.
Мятам бързо футболисти на терена. Татко казва: „Не така, съдия и топка трябват, за да почне весела игра.“
Гледам, чак сега разбирам, той за мен се с старал. С обич и любов да ме обсипва винаги си е мечтал! .
КАЛОЯН Разказва ми татко сега за някаква стара игра. Със копче едно по средата нанизва се дълъг конец. Завъртаме силно с ръцете, върти се назад и напред.
И става забавно, защото, със ластик се дърпа изглежда. Вълшебството идва, когато любопитно детето поглежда.
КАРИНА
„Без да се страхувам тичам по тревата. На игличките си остри нося аз храната. Ежко се наричам, крушките обичам“. С татко изненада ще направим двама. Тя ще е специална – гатанка за мама! Татко клечките за зъби вади крушка със бодли! И очички и направи. Ето го и Ежко! Като истински, нали!
КРИСТИНА Татко колкото и да е уморен, ще намери време пак за мен. Види ли, че творчество кипи, взема ножици и той твори. Днес ще си направим коледна елха! Цветната хартия режа, татко прави някаква си мрежа. Всичко става толкоз лесно, справяме се тъй чудесно! И без да се усетим – ето на -получи се усмихната елха! Ние сме екип голям, Опора ми е татко, знам!
НИКОЛАЙ Батко ми е мъж голям! Имам ли от него нужда - той е там. По лицето ми разбира, време винаги намира. Ще помогне в тоз час, бързо да се справя аз.
За задачата разбрал е, смята, казва: „Споко, братче, ще се справим, аз съм мъж голям, всичко знам“. Вади ми ориз, чорап и копче. - „Що за готвено ще ям? Нямаме задача да се готви, а играчка да създам.“ Батко ми се смее, но разбрал е. - „Бързо, Ники, ориз в чорапа слагай, гледай и учи се, усмихни се!“ Ах, че то забава стана рано от зарана! Ето, че и Снежко тук се появи. Няма по-хубав от нашият, нали!
ПАВЕЛ Дядо много ме обича, винаги за мене тича. Нещо интересно ми подава, Казва: „Ще играем двама. Тук ще ми помагаш, лепенките сам ще слагаш“. „Интересно се получи“! - казва малкото му внуче. - Днес прекарваме чудесно! Заедно се забавляваме, цветовете да познаваме. .
Браво! Дядо много се старае! Да играем все желае. Няма как да му откажа. Знам, че ще ме изненадва, и дори ще ме зарадва!
ЖАСМИНА
Хайде татко да играем, с творчески задачи да се постараем. Режем и лепим, правим колелце и създаваме гирлянди от сърце. Дядо Коледа да знае, че в дома ни се стараем, весело и цветно да си го посрещнем, от сърце ще си го срещнем.
Чакам си го аз от сега, с изненада във ръка, само да пристигне през комина, чуден дар ще има! А за това, че ми помогна, татко, ще те гушна сладко, сладко!
САНЯ Искам да си имам мъничка кутия, както има мойта майчица любима. Там ще слагам всичко, със което се гордея. Камъче за мама, за да си направи накит с диаграма. А за татко – златното ключе! Да отключва със любов голяма моето добро сърце. И за малкото ми братче – топчица вълшебна, че когато порасте, щом я хване във ръце да изпълни на мига най-голямата мечта! Моите съкровища са важни за всички. Радост да струи в техните очички.
Ето ме до тати, помощница голяма. Запретнах ръкави – ще работим двама. Цветовете аз избирам, а и бързо ги намирам. Следя му мисълта, подреждам и редя. Кутийка чудесна имам си вече, за моите съкровища и лични вещи.
ЮЛИАНА Татко ми разказва, че в стари времена живеели животни, големи като планина. Били опасни, с остри зъби и много страшен вой. Дървета къртили и никакви животни други покрай тях не се навъртали.
Показа ми и снимки за някогашния живот, повярвах му напълно за този странен род. Пожелах си динозавър да стои до мен, да гони всичко лошо от нашият прекрасен дом. Но вместо динозавър – стана страшен робозавър!
Хей, за хубавата книжка слагаме сега усмивка! И продължение ще има отново идната година! Само да си пожелаем здраве и късмет! Заедно да бъдем и вървим напред!