Book bg by Guy Tilkin

Sheherazade

for Adult Learning Български Редактори : Гий Тилкин и Мишел Паулус, Alden Biesen, Билзен, Белгия Дженифър Ланд, Meath Partnership, Kells, County Meath, Ирландия

Sheherazade

1001 Stories for Adult Learning

Български

ISBN 9789081794114 Legal deposit: D/2013/8926/1 Published by: Lies Kerkhofs, Landcommanderij Alden Biesen, Kasteelstraat 6, B-3740 Bilzen Project Number: 2011-4676-518365-LLP-1-2011-1-BE-GRUNDTVIG-GMP Design & production: COMMIX Graphic Solutions â&#x20AC;&#x201C; www.commix.be Translations of this manual in Bulgarian, Dutch, French, German, Norwegian, Spanish and Swedish are available on the Sheherazade website: www.sheherazade.eu Disclaimer: This project has been funded with support from the European Commission. This publication [communication] reflects the views only of the Sheherazade consortium, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information therein.

Sheherazade 1001 Stories for Adult Learning

Редактори : Гий Тилкин и Мишел Паулус, Alden Biesen, Билзен, Белгия Дженифър Ланд, Meath Partnership, Kells, County Meath, Ирландия

Съавтори: Тилман Фромет, Brunnenpassage, Виена, Австрия Доринда Декейсер и Елс Боргис, CVO Leuven-Landen, Льовен, Белгия Елиза Стефанова, Софийски Университет „Св. Кл. Охридски”, София, България Стефани Талей и Сесил Стола, Elan Interculturel, Париж, Франция Хейди Далсвен и Хилде Мадсо Якобсен, Oslo and Akershus University College, Осло, Норвегия Ида Янсен и Томас Карлсон, Fabula Storytelling, Стокхолм, Швеция Патси Ланг и Иван Кушка, Superact CIC, Бристол, Великобритания

Координатор на проекта

Предговор

Проектът Шехерезада: въведение

Глава 1: Текущо състояние и анализ на нуждите Анализ на наличието на разказването на истории в програмите за обучение на учители Прочуване на методологиите за разказване на истории Теория за обучението на възрастни Разказването на истории като педагогическо средство

Съдържание

11 12 13 13 14

Използването на разказването на истории като педагогическо средство: Методически подход 16 Подготвителни упражнения 17 Технически дейности 18 Семинар 19 Представяне 20

Глава 2: Разказване на истории и развиване на компетенции

Въведение 22 Какво е компетенция?

Обучение и учене, ориентирани към изграждане на компетенции

Предлагане на компетенции за включване 23 Заключение 25

Глава 3: Методически насоки и подходи

Въведение 28 Практически упражнения 29 Подготвителна фаза – загряващи упражнения 29 Технически дейности 32 Семинар 38 Представяне 45 Добри практики за семинари с разказване на истории, включващи обучение на учители 46 Съвети 50 Какво е история? 50 Как да изберем история? 50 Съвети за начинаещия разказвач на истории 51 Къде да намерим истории? 53 Как да запомним историите? 53 Какви са средствата на разказвача? 53

Глава 4: Примери за добри практики

Популяризиране на социалното включване сред възрастните обучаеми 58 Истории във времето – Австрия 58 Учещо общество – Белгия 61 Представи се като експерт чрез история – България 52 Семинар по събиране на истории – Франция 64 Пътища в града – Германия 66 Международен проект – Ирландия 69 Изкуството на говоренето – Норвегия 72 Ден на майчиния език в Стовнер Бидъл - Норвегия 74 Дилемата на блудния син - Испания 76 Разкажи за бъдещето – разкази то Холокоста – Швеция 78 Имигранти, пресичащи границите в „Новия град” – Холандия 80 Разказвачи на истории с отворен край –

Великобритания 83 Добри практики, целящи подобряване на езиковите умения 85 Кукли на тъгата – Белгия 85 Техники за разказване на истории в езиков курс за възрастни – Белгия 87 Нека да живеем заедно – България 90 Културна интеграция – Финландия 92 Истории за живот във фургон – Ирландия 94 Виждам в очите ти, че разбра! – Швеция 96

Глава 5: Пилотни проекти Разказването на истории при езиково обучение в начален етап – Австрия Вкъщи с Шехерезада – Белгия Рибарят Арно и неговата любов Соткин – Белгия Приказка с щастлив край – България Семинар Шехерезада, 1001 истории за обучение на възрастни – Франция Житейски умения чрез разказване на истории – Ирландия

99 100 102 104 107 109

111 Лични истории и включване – Норвегия 113 То е в очите им – Швеция 115 Разказването на истории с бежанци – Великобритания 117 Референции и ресурси

119

Приложение 1: Интервюта с разказвачи

122

Pictures:

Mats Rhenman (SE)

Benjamin A. Ward (NO) H. Timmerman (BE)

Предговор След храната, покрива и приятелството, историите са нещото, от което има най-голяма нужда на света. Филип Пулман Настоящото ръководство е един от резултатите от международния Грюндвиг проект Шехерезада, който има за цел да повиши информираността за потенциала на разказването на истории като средство за обучение. Като част от проекта разработихме методология и материали за използване на истории и разказване на истории при обучение и учене на възрастни. При използването на истории и техниките за разказване на истории преподавателят въвежда ново средство в процес на обучение. Чрез представяне на съдържанието като история, трансформирана в образи, той подобрява качеството на предаване на това съдържание. Включването на истории и разказването на истории като средство за „представяне” на възрастни обучаеми е добър начин за подобряване на креативността, лингвистичните, социалните и артистични умения. Бенефициентите на подхода Шехерезада са възрастни обучаеми с различен социален и културен произход, а именно нискоквалифицирани граждани, такива в неравностойно положение, новодошли и имигранти и чужденци, изучаващи езика. С цел да се достигне до тези групи, материалите, разработени по проекта Шехерезада и неговите методологии са насочени към преподаватели на студенти, обучители на възрастни, социални работници и обучаващите ги. Проектът също така обхваща разказвачите на истории като ги информира за образователната стойност и потенциала на тяхното изкуство и им помага да намерят подход към обучението на възрастни и организациите, обучаващите учители. Това ръководство предлага идеи и материали, които да помогнат обучителите на учители и преподаватели на възрастни да приложат разказването на истории в тяхната ежедневна практика. Глава 1 и 2 на ръководството дават представя за предимствата на използването на разказването на истории в контекста на обучението на възрастни и предлагат методически подход за реализирането му в термините на развитие на компетенции. Глава 3 се фокусира върху методическо ръководство и предлага набор от практически упражнения, съвети за директно приложение в среда за обучение на възрастни. Глава 4 представя набор от примери за добри практики, събрани от цяла Европа, разкриващи истинската стойност на историите и разказването на истории в различни условия за обучение на възрастни. Всеки от партньорите по проекта проведе пилотен експеримент за обучение на възрастни, включващ истории и разказване на истории и разкази за случилото се зад сцената на тези пилотни проекти могат да бъдат намерени в Глава 5, която предлага допълнителни идеи, условия и подходи. Не е необходимо ръководството да се чете като роман от първа до последна страница. Има много референции, които могат да се използват за консултиране, съобразно нуждите на читателя. Уеб сайтът на проекта www.sheherazade.eu също така предлага материали, включително образователни модули за обучение на преподаватели и материали как да се интегрира проекта в други международни проекти по програмата Грюндвиг. Надяваме се да четете и използвате ръководството с удоволствие и че проектът Шехерезада ще допринесе за въвеждането на разказването на истории в обучението на учители и обучението на възрастни. От името на партньорите по проекта Шехерезада

Guy Tilkin, Project Co-ordinator Lies Kerkhofs Head European Department Director Landcommanderij Alden Biesen Landcommanderij Alden Biesen Координатор на проекта

Проектът ШЕХЕРЕЗАДА: ВЪВЕДЕНИЕ Наименованието на проекта идва от колекцията истории, известни като Приказки от 1001 нощ. Приказка от тази колекция е тази за крал Персиан, който е бил измамен от първата си жена. Това го настроило срещу жените и той решил всяка нощ да взема девица за жена и да я убива на разсъмване. След като това продължило известно време везирът, високо ценен съветник, който имал за задача да намира нови жени за краля, не можел вече да намери девици, които да изпраща и трябвало най-голямата му дъщеря да жертва живота си. Дъщерята на везира отишла в царските покои за сватбената нощ , малката й сестра дошла и помолила да чуе приказка за лека нощ. Кралят разрешил на девицата да разкаже история. Чрез сложни, тайнствени и интригуващи истории, които Шехерезада разказвала 1001 нощи; младата жена променила краля. Чрез разказване на истории тя спасила много животи, включително своя собствен и трансформирала авторитарната структура на обществото си.

Дефиниция на разказването на истории Разказването на истории не се случва във вакуум. За да илюстрираме това ние бихме искали да предложим модел за принципите за разказване на истории, създадени от норвежкия разказвач Хейди Дайлсвен.

Според Abdessalam el Hakouni, професор по литература в Университета на Мохамед V в Рабат, приказката на Шехерезада е притча за силата на разказването на истории: „Моралът е този, който не трябва да поддава на тиранията. Трябва да използвате въображението си, да бъдете спокойни и да мислите за любов, а не за омраза, за надежда вместо за отчаяние. Ако Шехерезада е успяла да се спаси за 1001 нощи, това било достатъчно за краля да забрави за отмъщение. Но ключовият момент не е физическото оръжие. Шехерезада не е имала нищо: само добри истории, които да разказва и умения да ги разказва. Урокът е, че ако искате да оцелеете, трябва да имате добра история, която да разкажете. ”1 Създадохме този проект, тъй както имаме непоклатима вяра, че разказването на истории и слушането им може да промени нещата. Научихме, че разказването и изслушването един друг вършат работа; надяваме се да откриете същото.

1 Hamilton R. (2011): The Last Storytellers: Tales from the Heart of Morocco. London: I.B.Tauris

Както е показано на графиката по-горе, процесът на разказване на истории започва с „случка в историята”. Моментът, когато разказвачът въвежда историята, може да стане посредством писмена или устна комуникация (свързан с разказване или свързан с написан текст). Историите могат да бъдат преживени случки или да са измислена фабула. Някои разказвачи използват „спонтанното действие” и импровизират историите си. Докато разказвачът получава история, има много фактори, които повлияват предаването й. Преди историята да бъде разказана, тя трябва да бъде структурирана в последователност. Изборът коя история да бъде разказана е индивидуален и може да бъде базиран на личното отношение, което разказвачът придава на съответната

история. Историческият и културен опит на разказвач, публиката и историята сама по себе си са важни фактори, които трябва да се вземат предвид. „Интертекстуалността” се отнася до това как дадена история се свързва с други истории. Може да има няколко версии на една и съща история в различни култури, например. Каквато и история да се разкаже, независимо дали е приказка, мит или друг тип; трябва да има връзка със сегашния момент, за да може историята да е релевантна за публиката. Има, обаче, някои значения, взети от историческите митологически истории, които са валидни и днес. Идеята за „Едиповия комплекс” е един такъв пример. Свързването на историята с текущия момент се постига от части чрез интерпретация, която разказвачът прави интуитивно докато разказва. Целта на разказването на конкретна история да може да повлияе на това как се представя и как се интерпретира. Ние наблягаме на това, че разказването на истории е и креативна, и изпълнителска форма на изкуство, а не само устно рецитиране на написана история. То е интерактивна дейност, която може да бъде разграничена от другите културни и социални дейности. Това е илюстрирано в графиката във фазата ”естетическо взаимодействие”. Чрез разказването на истории, ние се връщаме към първата фаза на процеса на разказването на истории - „случката в историята”. След като веднъж е разказна историята може да бъде разказна отново или да вдъхнови разказването на други истории в бъдеще.

Видове истории за устно разказване Разказвачите разграничават няколко вида истории. Един популярен тип разказване на истории са традиционните истории (известни като приказки), градски и местни митове, истории от различни култури и т.н. Някои казват, че тези истории са измислени, другите виждат искрени и културни вярвания в тези истории. Тези истории често предизвикват дълбоки реакции в публиката по същия начин, по който го прави музиката. Друг вид истории са личните истории. В контекста на проекта ние дефинираме лични истории като истории, които са от части индивидуални, истории на нечий живот или истории, които идват от семейството, съседите или общността. Тези истории са напълно анекдотни или автобиографични или като традиционните истории са измислени. Важно е да се отбележи, че личните истории не е необходимо да бъдат истински. Въпреки че разказването на истинска история може да бъде наистина катарзис, е важно разказвачът да чувства лекота при разказването на лична история. Има и друг, по-дързък тип истории. Той често бива наричан импровизирано разказване на истории или по-просто казано, история,

която е направена на момента. Тези истории могат да се базират на традиционни, измислени или абсурдни истории. Този начин на разказване на истории може често да разкрие нещо много дълбоко и значимо за разказвача, аудиторията и/или условията в момента на разказване.

Какво представлява традиционното разказване на истории? Тъй като проектът Шехерезада включва различни видове истории, ние се интересуваме по-специално как тези истории са разказани по традиционния начин за разказване на истории. Когато говорим за традиционно разказване, „традиционно” не означава непременно, че историите които се разказват са традиционни, а че самото разказване е такова. В програмата в Университетския колеж по приложни науки в Осло и Акершус, където се предлагат курсове по разказване на истории от Департамента по технологии, изкуство и дизайн, традиционното разказване на истории се описва като: „Традиционното разказване на истории е изкуство и е форма на комуникация, която по скоро създава вътрешни образи във въображението на слушателя, отколкото да показва или да драматизира визуални изображения. Традиционното разказване на истории става чрез отворена двупосочна комуникация между разказвача и публиката и позволява взаимодействие между тях” Дефиницията се отнася за традиционното разказване, но може да изключва стилове и техники за традиционното разказване на истории. Но дефиницията дава основата на традиционното разказване на истории, възможността да се създават образи. По този начин се набляга на активната роля на слушателя в сесията за разказване на истории. В The World of Storytelling от Anne Pellowski, традиционното разказване на истории се описва по следния начин: „ … Целият контекст на момента, когато се разказват устно истории в стихове или проза, е представено или водено от един човек пред жива публика: описанието може да бъде изговорено, изпято със или без музика, с изображения и/или други допълнения и може да бъде научено от устни, напечатани или механично записани източници; една от целите трябва да бъде забавление или наслада и трябва да има поне един малък елемент на спонтанност в представлението..” 2 2 Pellowski, A. The World of Storytelling. Hw Wilson Company, 1990

Тази дефиниция може би е прекалено широка: може да е лесно да се използват монолози, учителят, който преподава в класната стая и т.н. Още повече изключва факта, че разказвачите могат да бъдат група. Тези две описания могат казват нещо много важно за традиционното разказване: фокусът пада върху „вътрешните образи”, случва се „тук и сега”, драматичните външни „средства” като понижаване на тона, импровизацията и спонтанността са важни част от комуникацията. Социалният контекст, например, къде се случва, защо е разказана, компетентността за разказване и естеството на публиката са важни елементи от традиционното разказване. Религиозният историк Brita Pollan набляга на важността на социални контекст в книгата си Samiske beretninger: „Устното разказване изисква – както всяка друга комуникация – този за когото е предназначена, да има необходимите асоциации. Добре известните истории се съсредоточават върху това, което трябва да се чуе, докато разработените завладяващи мотиви са тези, които всички са щастливи да ги слушат отново и отново” 3 Когато се разказват истории се приема, че има общ език между разказвача и слушателя. Една от характеристиките на успешната история е разказвачът да задържа вниманието и интереса на слушателя. Езикът е и вербален, и невербален. Използват се думи, ритъм, паузи, жестове, звуци и запознаване със ситуации. Целият речник за разказване на истории трябва да бъде разбираем в една „унифицирана култура”. По време на процеса на разказване на истории, слушателят създава историята заедно с разказвача. С други думи, публиката ще бъде активна на равно с разказвача. Важно е да има „химия” още от първата среща, преди да започне разказването и отговорност на разказвача е да я създаде. Първото предположение е, че разказвачът познава публиката си. Той трябва да се приспособи към стаята – Как изглежда тя? Как е подредена? Важно е да се вземе под внимание разположението на публиката в стаята. Разказвачът трябва да създаде общност, необходима за разказването. Историята включва повече елементи отколкото изглежда първоначално. В крайна сметка е необходимо общо разбиране за това какъв социален контекст е необходим за процеса на разказване на истории. Накратко може да кажем, че традиционното разказване на истории се състои от следните части: история, която трябва да има определени компоненти, разказвач и слушател. Тези елементи присъстват едновременно: те съставят и се влияят от социалния контекст. Тази ситуация изисква спонтанността като важен елемент.

3 Pollan, B. Samiske beretninger. Aschehoug, 1997

Съвременното традиционно разказване на истории може основно да се раздели на следните категории: • Традиционното разказване на истории като изпълнителско изкуство: Концепцията за разказване на истории се разглежда като представление на сцена. Разказвачът работи съзнателно с „театралността”, да не се бърка с театъра, например силен фокус върху използване на пространството, драматургия, език на тялото и т.н. Всичко това дава на слушателите добро естетично, рефлексивно и забавно преживяване. Малка част от разказвачите се изявяват само като разказвачи. • Корпоративно разказване: разказването се използва в различни видове организации за различни цели. Разказването може да бъде използвано да се подобри комуникацията в бизнеса, да се засили послание, да се рекламира бранд (марка), да се създаде общност и т.н. • Лечебно или терапевтично разказване: това е популярна и все по-разрастваща се категория за разказване в Европа. Основният фокус е използването на приказки и митове, за да се подпомогнат оздравителните и терапевтични процеси. • Традиционното разказване като средство за преподаване: тук традиционното разказване се използва във формалното и неформално обучение за деца, младежи и възрастни. Проектът Шехерезада се базира на тази категория и основно ще се концентрира на това. Трябва да подчертаем, че тези категории често се преливат една в друга и не са напълно изключващи се. Професионалният разказвач често работи с няколко от тези категории.

ГЛАВА 1

Текущо състояние и анализ на нуждите

Анализ на присъствието на разказване на истории в учебната програма за обучение на учители Докато разказването на истории често присъства в образователните програми за деца, употребата му като педагогически инструмент рядко се среща в програмите за обучение на възрастни. Когато е включено, то трябва да бъде адаптирано към голямо разнообразие от образователни условия; от семинари за възпитатели и съветници до обучение на преподаватели по езици и социални работници. Анализът на наличието на разказване на истории в програмите за обучение на възрастни по-долу предлага преглед на видовете институции, които включват разказването на истории в образователните си програми и курсове. Той дава също така и индикация за различните начини, по които разказването на истории може да бъде използвано в учебната програма за възрастни. Основната цел на нашето проучване е да се разбере по-добре как се използва разказването на истории в учебната програма за възрастни и учебната програма, предназначена за възрастни обучаеми в партньорските страни. Открихме също така как разказването на истории се интегрира в образователните условия по по-общ начин. Резултатите за всяка страна са обобщени в Приложение 1 и предоставят неизчерпателен преглед на текущото състояние във всяка от партньорските държави; тук предлагаме някои точки от сравнението и оценяването Видове институции, в които разказването на истории присъства в учебната програма • Некомерсиални организации • Театрални групи • Индивидуални разказвачи на истории (не са ин¬сти¬ту-ция, но пред¬ста¬вляват важен източник на обу¬че-ние по разказване на исто-рии) • Фестивали и еднократни събития • Институции за обучение на възрастни, училища и университети (обикновено в департаменти по драма) • Курсове и центрове по психология и здравеопазване 12

Отделно от обучението фокусирано върху разказването на истории като изкуство, разказването на истории изглежда рядко се включва в формалното обучение за възрастни като педагогическо средство. Когато се използва за обучение на възрастни, разказването на истории е много адаптивно. Примерите, дадени от нашите партньори включват обучение за треньори на възрастни като психолози, учители по чужди езици и социални работници, както и възрастни обучаеми като имигранти или изучаващи езика. Когато разказването на истории присъства в учебната програма за обучение на възрастни, то тя е част от по-неформалните методически подходи, които обикновено не се записват в програмата. Програмите, които ние открихме, не включват детайли за специфичните дейности, които използват разказването на истории или информация за това как техниките за разказване на истории се адаптират към контекста на курса. Включването в обучението е под формата на еднократни или краткосрочни сесии. Най-структурираното и дълготрайно използване на разказването на истории става в институциите за обучение на възрастни, университетите и центровете за разказване на истории.

“

includes the teller and In the oral tradition, storytelling tes the experience, while the the audience. The storyteller crea and creates personal mental audience perceives the message the gestures seen. The auimages from the words heard and (AskDefine.com) art. dience becomes co-creator of the

”

Целеви групи

Как разказването на истории присъства в програмите за обучение на възрастни

Възрастни Професионални разказвачи Учители и преподаватели на възрастни Актьори Об учители Училища Културни организации Библиотеки Социални работници Здравни работници, психолози, терапевти • Работещи в туризма • Преподаватели по език

• Обучение в изкуството на разказване на истории • Разказването на истории като средство за консул-тиране • Разказването на истории като част от езиковото обучение • Семинари за разказване на истории за екскурзоводи в градове и при обиколки • Разказване на истории в курс по литература (зна¬че-нието на символизма, темите и т.н. ) • Разказване на истории при публично говорене и курсове по комуникация

• • • • • • • • • •

Нашето изследване показва нуждата от формализирано разписано ръководство за използването на разказване на истории като педагогическо средство в обучението и учебната програма за възрастни. Такъв документ може да служи като средство за преподаватели на възрастни по следните начини:

за използването на разказване на истории в обучение на техните дейности. Много от разказвачите, с които сме говорили, също бяха развълнувани за възможностите за прилагане на разказване на истории като педагогически инструмент. Предизвикателството идва в събирането на тези групи заедно.

• Чрез насоки за това как може да бъде структурирано включването на разказване на истории в обучението на възрастни • Посредством представяне на предимствата на използването на разказване на истории в контекста на обучение за възрастни • Чрез съвети как разказването на истории да бъде използвано за различните целеви групи • Чрез въвеждане на преподавателите в техническите аспекти на разказването на истории • Чрез представяне на специфични дейности, свързани с разказването на истории и подходи, които могат да бъдат използвани в обучението на възрастни • Посредством представяне на теоретична обосновка за използването на разказване на истории в обучението за възрастни

С цел да допринесем за обсъждането как разказването на истории може да бъде използвано за обучение на възрастни:

Следващите глави на това ръководство дават насоки как да бъдат постигнати тези цели.

Теория за обучение на възрастни

Изследване на методологиите за разказване на истории “” 4

“

и учи чрез истории Нашият вид мисли в метафори олог)4 (Mary Catherine Bateson, антроп

1. Разгледахме литература в областта на теориите за обучение на възрастни, които показват специфичните нужди на възрастните обучаеми 2. След това проучихме методите за структуриране на процеса за разказване на истории и направихме обзор на различни клонове на разказването на истории 3. Накрая оценихме характеристиките за разказване на истории, които могат да отговорят на нуждите на възрастните обучаеми. Посредством този анализ на интервютата проведени с повече от 20 различни разказвачи от цяла Европа, ние представяме в тази глава методическа рамка за използването на разказване на истории като педагогическо средство за обучение на възрастни.

”

Разказването на истории е интегрална част то човешкия опит, който ни позволява да разбираме света, да комуникираме с другите и да се изразяваме. Стойността на историите и разказването на истории дълго е била ценена в образователните програми за деца и подрастващи, но в обучението за възрастни формализирана методология и структурирана учебна програма, включваща разказването на истории, все още липсват. В опит да отговори на тази нужда, екипът на Шехерезада създаде изследователски проект, за да провери как разказването на истории се използва в обучението на възрастни. Нашето изследване показва, че възрастните обучаващи се интересуват да научат повече 4 Bateson, M. C. Peripheral Visions: Learning Along the Way. New York: Harper Collins Publishers, Inc., 1994

От публикуването на книгата на Malcolm Knowles през 1973, The Adult Learner: A Neglected Species5 теорията за обучение на възрастни допринесе за разширяващия се дебат за това какви стратегии са най-подходящи, когато се работи с възрастни. Книгата включва 4 предположения. Първото е, че възрастните обучаеми предпочитат само да избират какво да учат. След това твърди, че експерименталните техники са по-полезни, отколкото пасивното слушане. Knowles също така намира, че възрастните имат специфични образователни нужди в зависимост от събитията в живота им, например: преместване, нова работа, женитба и т.н. Накрая твърди, че възрастните са обучаеми, ориентирани към компетенции. С други думи те искат незабавно да приложат наученото, независимо дали е ново знание или умение. Както Knowles, в статията си Adult Learning: What We Know for Sure” и Ron & Susan Zemke6 проучват въпроса на образователните нужди на възрастните. Представят проучването си като резултат от обобщаване на изследванията по темата от 70-те години. Те твърдят, че за възрастните обучението трябва да е концентрирано върху даден проблем, което им позволя да се справят с промените в живота или трудни събития. За да 5 Knowles, M. S. The adult learner: A neglected species. Houston: Gulf Publishing Company, 1973. Revised Edition, 1990 6 Zemke, R. & Zemke, S. Adult Learning: What Do We Know For Sure? Training. 32, 6, 31–40, 1995

се постигнат идеални обстоятелства за постигане на най-добра учебна атмосфера, те наблягат на важността на безопасността при обучението, удобната среда и насърчават преподавателите да бъдат внимателни с егото на възрастните в процеса на обучение. Добрият преподавател, твърдят те, „разбира, че възрастните могат да загубят нещо важно в класната стая. Тяхното его е изложено на риск, когато те трябва да покажат ново поведение пред другите обучаеми (виж пак там).

Разказването на истории като педагогическо средство Дотук видяхме, че уникалните образователни нужди са важна част, която трябва да се вземе предвид, когато се работи с възрастни. Взаимодействието, независимостта и обучението, базирано на опит, всички те са важни за възрастните, докато доверието е необходимо, за да се предостави идеална учебна среда. Проучихме също така как процесът на разказване на истории може да бъде структуриран. Дискусията ни се насочи към свързване на света на обучението на възрастни и света на разказване на истории. Ние твърдим, че разказването на истории отговаря на специфичните нужди на възрастните обучаеми , осигурявайки гъвкава и креативна структура , която може да работи добре с тази за обучение на възрастни. Съгласни сме с Marsha Rossiter7, че повествователния подход при разказването на истории влияе и на метода и на съдържанието. Когато се използва като педагогическо средство, разказването на истории може да бъде полезно за възрастните обучаеми по различни начини. При литературния обзор върху използването на разказването на истории в различни контексти за обучение на възрастни, ние заключихме, че когато се използва като педагогическо средство, разказването на истории: a) b) c) d) e)

Помага на обучаемите да концептуализират учебния процес Овластяване на възрастните обучаеми Улеснява на комуникацията Вдъхновява за личностно развитие Ангажира възрастните обучаеми

С по-детайлно разглеждане на всяка от тези теми ще демонстрираме защо историите са идеално средство за курсове, проектирани за възрастни обучаеми. a) Подпомагане на обучаемите да концептуализират учебния процес M. Carolyn Clarke & Marsha Rossiter (виж пак там), привържениците на „теорията за повествователно учене” твърдят, че историите са

7 Rossiter, M. Narrative and stories in adult teaching and learning. ERIC Clearinghouse on Adult Career and Vocational Education, Columbus, OH, 2002 (Eric Reproduction Document No. ED 473147).

идеални за подпомагане на обучаемите да концептуализират учебния процес. Подобно е и твърдението на Peg C. Neuhauser8, че историите са ефективни като образователно средство, защото те са „надеждни”, „запомнящи се”, „забавни”. Чрез историите абстрактните концепции или идеи могат да бъдат предадени с разбираем ежедневен език през призмата на човешкия опит. Nanci M. Burke9, в нейната работа със студенти в риск открива, че „устното споделяне” позволява на студентите й да концептуализират жизнения си опит. „За много личности”, казва тя, „ разказването на истории дава голямо прозрение и по-задълбочено разбиране на света около нас, начин за познание, търсене на смисъла и средство за рефлексия.” b) Овластяване на възрастните обучаеми Едно от предимствата на споделения опит, създаден чрез разказване на истории като педагогическо средство е, че обстановката на доверие помага на обучаемите да осъзнаят стойността на собствения си опит и преживявания. Както обяснява Burk, споделянето на истории позволява на студентите да „осъзнаят релевантността, валидността и ефикасността на тяхното културно наследство и образователни възможности, независимо от културните различия.” Тъй като те са активни участници в процеса на разказване на истории, студентите имат ”глас” в образователния опит и могат да бъдат ангажирани и проактивни обучаеми (виж пак там). След като на техните уникални умения и преживявания се даде стойност, обучаемите чувстват, че техният принос в класната стая ще бъде еднакво уважен. c) Улесняване на комуникацията Една особеност на разказването на истории е, че е интерактивно занимание. Докато разказването на истории овластява обучаемите на индивидуално ниво, то също така улеснява и комуникацията в групата. Това взаимодействие допринася за създаването на общество на доверие, както обсъдихме по-рано, но и насърчава мултикултурния обмен. Както отбелязва Burk, разказването на истории дава на обучаемите и преподавателите „възможност да култивират учебна среда, отворена за мултикултурен диалог, който дава представа за различните обичаи, вярвания и гледни точки.” От строго педагогическа гледна точка, обменът, които се получава, когато се използва разказването на истории в образователна среда, може служи като учебно средство. В езиковото обучение, например, Cooper & Stewart10 твърдят, че един от начините, по който 8 Neuhauser, P C. Corporate Legends and Lore: The Power of Storytelling as Management Tool. New York: McGraw-Hill, 1993 9 Burk, N. M. Empowering at-risk students: Storytelling as a pedagogical tool. Paper presented at the annual meeting of the National Communication Association, Seattle, WA., 2000 10 Cooper, P. & Stewart, L. Language skills in the classroom: What research says to the teacher. Washington, DC: National Education Association, 1982

преподавателите влияят на усвояването на езикови умения е чрез моделиране. Това е процес, при който инструкторът демонстрира на студентите какво те трябва да направят (напр. произнася думата правилно). Съгласно Cooper & Stewart, без взаимодействие между студентите и преподавателите, моделирането не е успешно. Разказването на истории служи като креативен начин за студентите да участват в този процес. d) Вдъхновяване на личностен растеж и развитие

точка, която може да бъде използвана при изучаването на нов предмет, което увеличава увереността на възрастните обучаеми. Просто казано „заинтересуваните студенти са ангажирани студенти.”15 След няколкогодишна преподавателска практика Gary L. Kreps среща проблеми в това да задържи интереса на студентите. Открива, че разказването на истории служи не само като средство за улесняване на образователния процес, но и му позволява да осъществи връзка със студентите си.

Въпреки че разказването на истории е интерактивен опит, то може да бъде също така и с цел популяризиране и на развитието и промяната на индивидуално ниво. Susan E. Butcher твърди, че историите насърчават нестандартното мисленето, което може да помогне на обучаемите да преосмислят нещата, за които никога преди не са си задавали въпроси. Според Alterio11, „Разказването на истории е идеално средство за обучение и преподаване, тъй като възприема сериозно нуждите на студентите да осмислят опита като използват техните собствени, генерирани от културата им, процеси на осъзнаване.”

“Историите персонализираха класовете ми, като насърчиха множество приятелства между членовете на класа, като помогнаха да се илюстрират ключови концепции и теории и оживиха взаимоотношенията в класа. Историите помогнаха да се създаде лична връзка, която надхвърлят традиционната ситуация в клас. Ние всички станахме част от специално разказващо общество. Станахме приятели и довереници, както и ценни съученици. Силно насърчавам други да разработят начини да използват истории за персонализиране, обогатяване и хуманизиране на класовете си.”16

Важността на „рефлексивния диалог” е друга повтаряща се тема в теорията за обучение на възрастни. Според William Isaacs, автор на Dialogue and the Art of Thinking Together12, рефлексивният диалог е процес, в който „човек започва да обмисля правила, според които действа и причините, които стоят зад мислите и действията му и да осъзнае какво приема за даденост”. Разказването на истории може да улесни този процес на рефлексивен диалог. Както McDury и Alterio13 твърдят „нашия капацитет да се изразяваме чрез разказвателни форми не само ни позволява да оформим по друг начин, да преоценим и реконструираме отделни събития, но ни позволява и да се учим като обсъждаме опита си с личности, които могат да имат различни виждания, да предлагат въображаеми възможности и да задават стимулиращи въпроси.”

Разказването на истории позволява на възрастните обучаеми да се свържат с преподавателя си и един с друг като човешки същества не само в обичайните взаимоотношения учител-ученик. Друго предимство на разказването на истории е включването на човешки елемент в учебния процес, който показва, че не е само запаметяване на факти, но включва и емоционален компонент. Както Maxine Alterio твърди, разказването на истории насърчава студентите да „интегрират чувства и мисли, субективни и обективни начини, по които съдим за света около нас” 17.

е) Ангажиране на обучаемия Тъй като разказването на истории е активен процес, той намалява пасивността на обучаемите. На базата на преподавателския си опит Frances Miley14 се фокусират на възможността разказването на истории да насърчава „неентусиазираните студенти” да се включат поактивно и да поемат отговорност за собственото си обучение. Това е възможно, защото разказването на истории дава позната отправна 11 Alterio, M. G. Using Storytelling to Enhance Student Learning. Higher Education Academy, 2002 12 Isaacs, W. Dialogue and the art of thinking together. New York: Doubleday, 1999 13 McDrury, J and Alterio, M. G. Learning through Storytelling: using reflection and experience in higher education contexts. Palmerston North: Dunmore Press, 2002 14 Miley, F. The storytelling project: innovating to engage students in their learning. Higher Education Research and Development, 28, No 4, August 2009, 357-369

Съгласно Alterio, когато разказването се използва по умен, рефлексивен и формализиран начин, то може да „насърчи кооперативната дейност; да симулира уменията на студентите за критично мислене; да обхване сложността на ситуацията; да разкрие множество перспективи; да придаде смисъл на опита, да насърчи себеанализа и да конструира ново знание” 18. Тя твърди, че “Да се учи посредством разказване на истории е да се вземат предвид човешката нужда от придаване на смисъл на опита, да се отдаде значение на останалите и в тези процеси да научим нови неща за себе си и за света около нас. Значимите 15 Miley, F. пак там. 16 Kreps, G. L. The power of story to personalize, enrich, and humanize communication education: My own story about having fun spinning tales, and illustrating key points in the classroom. Paper presented at the annual meeting of the National Communication Association, New York, NY.,1998 17 Alterio, M. G. Using Storytelling to Enhance Student Learning. Higher Education Academy, 2002 18 Alterio, M. G. Using Storytelling to Enhance Student Learning. Higher Education Academy, 2002

процеси по разказване на истории и свързани с тях дейности дават възможности за рефлективен диалог, насърчаване на съвместното старание, възпитаване на духа на изследване и допринасяне за създаването на ново знание” (виж пак там). Както видяхме има силна теоретична обосновка в подкрепа на прилагане на разказването на истории като педагогическо средство. За да бъде разказването на истории ефективно прилагано като средство са необходими методически подходи как да бъде направено в среда за обучение на възрастни. Посредством интервюта с няколко професионални разказвачи на истории, открихме няколко насоки, които те използват за интегриране на разказването на истории в обучението за възрастни и ги използвахме в методическите подходи.

“

communication, to enTo master powerful and effective er facts, or to break emb gage people and ensure they rem een groups, telling betw or down barriers of isolation within l. stories in some form is essentia (www.timsheppard.co.uk/story/)

Подготовка и загряване

Технически дейности

Задаване на целите на обучението

Трениране на физически движения/ жестове/ дишане

Създаване на атмосфера на обучението

”

Игри с думи/ работа с говорене

Създаване на доверие между участниците

Техники за представяне и запаметяване на история

Подготвяне на участниците да мислят креативно (често се прави чрез започване с история)

Набляга се на важността на практическите и технически дейности

Използване на разказването на истории като педагогическо средство: методически подход След като говорихме с разказвачи, за да видим как те използват историите в образователен контекст, се появиха някои общи черти в методическите подходи, които те използват за вграждане на разказването на истории в обучението за възрастни. По-долу е предложена методическа структура, базирана на тези общи теми – не са представени в хронологичен съгласно това как ще протече курса, но са списък с различни подходи, които разказвачите, с които говорихме, считат за важни. Те включват и основни методически подходи и специфични практически дейности, които се използват с тези подходи.

Семинар Разказване

Представление (по избор)

Дейности, които изследват определени теми / свързване на разказването на истории с целта на курса

Обучаемите се представят на сцената като разказват свои истории

Обучаемите практикуват разказването на историите си един на друг и слушат историите на другите

Представлението служи и като среда и като краен резултат на учебния процес

Подготовка/загряване Много от разказвачите на истории, с които говорихме, се съгласиха, че подготвителната фаза е жизнено важна за успешното използване на разказването на истории в обучението на възрастни. Те смятат за много важно да дадат на обучаемите шанс да „загреят” преди за започнат да работят с истории в курса на обучение, особено ако не разказването на истории и слушането им е нова за тях в обучението им като възрастни. „Загряващите” упражнения трябва не само да ги подготвят за работата, която следва, но и да улеснят и намалят напрежението и нервността, която могат да изпитват. Chlup & Collins заключават, че използването на „загряващи” упражнения рядко се използва при обучението на възрастни и подчертават важността на загряване на групата. „Разчупването на леда насърчава участието на всички, като помага на чувството за свързаност и развиването на споделен фокус. Реенегезаторите могат да бъдат използвани като преходи или време „За изчистване на съзнанието” като насърчават виталността и ентусиазма. И двете дейности водят до свободен обмен на информация и комуникация между членовете на групата. В допълнение към простото улесняване за научаване на имената на студентите, ние използваме упражненията за разчуване на леда и за да внесем хумор в класа, да създадем разбирателство, безопасна учебна среда и да подпомогнем за изучаването на съдържанието” 19. „Загряването” трябва да бъде направено не само в началото на курса или учебната година, но и да продължава всяка сесия или всеки ден „енергизаторите трябва да бъдат използвани, когато енергията падне и духът на класа падне, когато не участва всеки или след пауза - за фокусиране на групата” (виж пак там).

ново обучение на възрастни, тя пита всеки обучаем какво очаква от обученото и от какво се нуждае, за да се почувства доволен от обучението, за да структурира курса си съгласно това. Българският разказвач Лея Давчева има по-малко структуриран подход, които променя съобразно курса за обучение, но винаги внимава за естеството на някои от историите, които разказват обучаемите й. Когато е подходящо, говори с обучаемите преди началото на курса за това какво мислят за някои от проблемите, които могат да бъдат засегнати в курса. b) Създаване на атмосфера Според Давчева създаването на подходяща атмосфера е изключително важна стъпка в успешното използване на истории в контекста на обучение на възрастни. Тя твърди, че преподавателят трябва да бъде сигурен, че е запознат с контекста на групата – предишен опит на обучаемите, цели и т.н. и цялостно да обхване какво се изисква, когато се решава коя история да се разкаже или да се поканят другите да разкажат. С други думи адаптиране на историята е необходимо. Желанието да бъдеш предразположен към групата е друго, за което настоява тя. Автентичността е важна за създаване на доверие. В тази връзка трябва да има съгласуваност между историята, която се разказва и поведението на този, който я разказва. Преподавателите трябва да помнят, че те трябва да извлекат от участниците повече истории, отколкото самите те разказват. Откритостта, уважението и преценката също са важни. Накрая Давчева добавя, че преподавателят трябва да бъде сигурен, че ще има достатъчно време за споделяне на истории, когато прави дизайн на курса.

Четирите ключови стъпки, които бяха споменати в интервютата са: a) Задаване на целите на обучението b) Създаване на атмосфера на обучението c) Създаване на доверие между участниците d) Подготвяне на участниците да мислят креативно (често се прави посредством започване с история) a) Задаване на целите Разказвачите, които интервюирахме в Ирландия отбелязаха, че преди разказването на истории да бъде използвано в класната стая, преподавателите трябва да бъдат уверени в разказването на истории и да харесват това, което разказват. Необходимо е, ако преподавателят познава обучаемите и може, да избере история, която е смислена за тях. Каролине Сир, френски разказвач, твърди че преди 19 Chlup, D., & Collins, T. (2010). Breaking the ice: Using ice-breakers and re energizers with adult learners. Adult Learning, 21(3/4), 34-39.

c) Създаване на доверие

d) Подготовка на участниците да мислят креативно

За да бъде използвано успешно разказването на истории в контекста на обучение на възрастни, те трябва да се чувстват комфортно, докато споделят историите си. Френският разказвач Жак Комбе препоръчва да се уверят обучаемите в стойността на това, което казват. Той твърди, че преподавателите трябва да улеснят обучаемите и да вземат под внимание личните им преживявания, ако те например са имали проблеми при миграцията. Жак Комбе смята също така, че добрата групова динамика е много важна за успеха на курса. В сегашния му курс с наскоро пристигнали имигранти той се фокусира върху създаването на общителност между студентите, така че те да са отворени и доверчиви един към друг. Той постига това посредством упражнения за тялото, въображение, говорене и т.н. и чрез общо хранене, при което всеки донася традиционно ястие от родината си.

Подготвителните упражнения могат да включват физически движения, игри за насърчаване на доверието и креативността, игри с имена, упражнения за загряване на гласа и упражнения за концентрация. Разказването на истории също е чудесен начин за начало на курса, защото дава на участниците възможност да слушат и да се наслаждават докато пренасят радостта от разказване на история. След това те могат да споделят мнение за това какво са харесали в историята.

Като Комбе, така и британският разказвач Дейвид Хитфилд се фокусира върху изграждане на доверие в групата в неговите класове. Неговата стратегия е да подсигури, че всички обучаеми имат на ум една и съща цел, когато участват в курса. Той задава ясно целта, структурата и съдържанието на курса още в описанието, което хората четат преди да се запишат. Той улавя очакванията и желанията на участниците преди началото на курса и провежда периодични рефлексии за оценки с групата по време на програмата. За да е сигурна средата за обучаемите Хитфилд задава ясни граници, така че да бъде забавно, да експериментират и да поемат рискове и да усещат, че той ги подкрепя като преподавател, както да срещат подкрепа и от другите участници. След приключването на курса те могат да се свържат с него, за да обсъдят преживяванията си и да зададат въпроси. Комбе и Хитфилд не са единствените разказвачи, които наблягат на осигуряването на доверие при разказването на истории в обучението за възрастни. Ървин Малин, разказвач от Великобритания смята, че е необходимо да се да се осигури бързо разбирателство между преподавателя и студентите. Той предлага комфортна, тиха обстановка и по възможност малък брой участници. Както и предходните разказвачи, и той смята, че релаксиращата атмосфера е важна за формиране на груповата идентичност. Препоръчва да се даде на участниците възможност да чуят история в началото на курса. От друга страна, Йохан Айнар Беркъм има цялостна перспектива за обучението. Германският разказвач винаги започва курса като разказва на студентите история, за да им даде представа какво ще учат и какъв е контекста на курса. Тази история служи като контекст за дейностите, които ще последват.

Физическите дейности могат да включват разхождане на участниците в учебното пространство. Преподавателят им казва да се разхождат като ги водят различни части от тялото им (нос, гърди, крака, т.н.). След това ги насърчава да си разменят прости изречения един с друг като „Какво правиш тук?”. Те трябва да се упражняват да казват същото изречение по различни начини: през зъби, с пълна уста, с отворена уста и т.н. и да придават на думите различно значение. Накрая, за да се създаде подходяща атмосфера за споделяне на истории е добра идея да се пригоди учебното пространство, преди да започне курса. Обичайната подредба на класната стая с редици чинове, гледащи напред не е особено насърчаваща споделянето, така че може би е по-добре обучаемите да седят в кръг и да запалят свещи или да изпълнят някакъв друг „ритуал”, за да подготвят сцената.

Технически дейности Техническите дейности са „месото и костите” на процеса на разказване на истории. Тези дейности позволяват на студентите да подобрят уменията си по разказване на истории, докато работят върху уменията си по-тясно свързани с основните цели на курса. В езиковите курсове, например, упражненията за говорене могат да подобрят историята и да одобрят езиковите умения. Нашите разказвачи на истории смятат следните дейности за важни: • • • •

Упражняване на физически движения/жестове/дишане Игри с думи/работа върху говорене Техники за разказване и запаметяване на истории Наблягане на важността едновременно на практическите и техническите дейности • Важността на диалога Едно от предизвикателствата, наследено в разказването на истории, е процесът на преход от писмен език към устно изразяване на идеи. Каролине Сир набляга на важността на работата с обучаеми, така че те да слушат думите не само за тяхното значение, а също и за тяхното звучене (ритъм, подбор на думи и т.н.)

Разказвачът Фред Версонен твърди, че е важно да се запознаят обучаемите е с концепцията за „естественото разказване”. Преподавателят показва на обучаемите вратата, която води към начина на разказване на истории и я отваря само малко, за да могат сами да минат през нея. В допълнение към техническия език и комуникативни умения , Сузи Вайс набляга на уменията на емоционално ниво като увереност и откритост, които могат да бъдат развити чрез включване в курса на разказването на истории. Според Даяне Софи Гиъртс семинарът винаги ще бъде смесица от теоретични и практически приложения. Всеки семинар трябва да вземе предвид уважението и интеграцията на всеки човек, твърди тя. Капацитетът на всеки участник трябва да бъде оценен и да му се предложат средства, които да използва свободно и без страх. Както Вайс, тя също набляга едновременно и на техническите, и на емоционалните елементи на разказването на истории, подчертава че обучението, включващо истории, трябва да позволи на обучаемите не само да оценят богатството на разказване на истории, но и потехническите аспекти на устното изразяване. Важността на диалога се подчертава от множество разказвачи. Една свързана тема в теорията за обучение на възрастни отбелязва, че подпомагането по дефиниция трябва да бъде съвместно. Разказвачът Маргарет Венцел включва тази забележка в работата си с възрастни като подчертава, че обучаемите донасят в курса собствения си опит и експертиза. „Аз казвам, че аз съм разказвача и вие сте водачите. Нека се срещнем по средата.” „Те забелязват, че са оценени за това, което вече знаят и чрез това обучение, те могат да направят рефлексия върху своята работа.” Този колаборативен подход дава резултати при Маргарет и нейните студенти. „Те използват теорията, която е резултат от съвместната ни работа в тяхната професия и практика”, обяснява тя. Множество дейности, свързани с разказването на истории се фокусират върху техническите детайли. Едно полезно умение за обучаемите е да могат да запаметят историята като научат „скелета” й (описание на обстоятелства, конфликти, решение и т.н.). За да се развият по-богати умения за разказване на истории, преподавателите могат да използват обиколка с екскурзовод за техните обучаеми. В тази дейност след като се изслуша историята, обучаемите работят с партньор и се разхождат в стаята. Един от партньорите служи като екскурзовод и дава детайлно описание на това какво вижда, описва детайлите от историята (замъкът и блестящите минарета, тъмната гора, пещера и т.н.). Човекът, който е ръководен, задава въпроси и винаги иска да научи повече. Други дейности се фокусират върху диалога. Игри като „Клюкарстване”, „Преводач” и „За щастие/за нещастие” имат такава цел. Клюкарстването, например, е забавно упражнение, в което хората сядат по двойки и работят върху дадена история, която са чули и запълват

празнините като клюкарстват („Чувал ли си на какво е заприличала Снежанка напоследък? Живеейки в комуна с тези странни 7 човечета, и те са в търговията с диаманти ...”). В дейността „Преводач” има един основен разказвач, който импровизира историята и няколко преводача, които го прекъсват от време на време и вмъкват несвързана с историята дума, която трябва да бъде вплетена в историята, като често се сменя посоката на историята. Подобна е и груповата дейност за разказване на истории „За щастие/за нещастие”. Един започва импровизирана история и говори около минута. Завършва с ”за щастие” или с ”за нещастие” и следващият човек продължава историята от тази точка.

Семинар Фред Версонен твърди, че разказването на истории е основна част от преподавателския процес. Той свързва характеристиките на добрия разказвач с тези на добрия преподавател: да познава публиката си, да бъде интересен и т.н. Той обяснява: „Когато обучавам учители винаги питам: „Кои са учителите, които помните от Вашето детство?” Те обикновено описват две категории учители: тези, които са били много лоши и тези, които са били много добри. Не искам да говорим за първите, но искат да говорим за втората категория. Когато ги питам защо тези учители са били много добри, те дават две причини. Първата е способността им да бъдат хуманни и втората е, че могат да преподават предмета си със страст по естествен начин.” Като Версонен и ние смятаме, че разказването на истории може да бъде част от почти всяка програма. Семинарът, като част от обучението на възрастни, включва разказване на истории като по този начин се фокусира върху специфичните цели на курса и как разказването на истории може да бъде използвано за постигането им. Някои примери на теми от курса могат да бъдат идеални за разказване на истории, включително езикови курсове и курсове за интегриране на групи в риск. Възможностите за вмъкване на истории в обучението на възрастни са е безкрайни. Разказвачът Айдън Мак Брайд дава примери за това с какво разказването на истории може да допринесе при обучение на възрастни с ниска грамотност с цел да научат нов език. Айдън Мак Брайд вярва, е разказването на истории може да бъде начин да се обогати речника им и да се почувстват по-комфорно с език преди дори да са отворили книга. Тя обяснява, че разказването на истории е ”много честен и неформален начин за преподаване, при който можеш ‘да изпратиш послание, без да притесняваш обучаемите си. Ако има хора, които са нервни или уплашени от формалното обучение, всичко това остава на заден план, когато се разказва история”. Ър-

вин Малин добавя, че проучването на приликите и разликите между отделните истории, идващи от различни страни, може да бъде отправна точка за дискусия и може да бъде използвано като средство за включване и междукултурен диалог.

кара студентите да участват в дейности по запаметяване, в които те разказват истории на други и могат да се върнат назад в личния си опит, като споделят историите си останалите.

Включването на истории може да съживи учебните дейности. Рийн Ван Менсел, например, предлага как разказването на истории може да се използва в контекста на езиковото обучение. „Ако използвате историите в класната стая в езиков курс, можете да въведете изрази като „тя е красива като ...”, обяснява Рийн Ван Менсел. „Обучаемите могат да преразкажат историята от друга гледна точка. Преподавателят може да създаде ситуация, при която обучаемите се интересуват от историята, така че те да разширят речника си по езика, който изучват.” Разказването При представлението обучаемите имат възможността да разкажат собствени истории един да друг и да чуят историите на другите. Избирането на правилната история е много важно. Версонен казва, че когато преподавателите разказват техни собствени истории трябва да научат три неща: да разказват в образи, да споделят страстта и да създадат вълнение, напрежение. Ник Билброт обикновено завършва курс с няколко седмична продължителност с представяне на история, върху която са работили цяла седмица.

Представление Тъй като разказването на истории сам пред публика може да бъде смущаващо за някои обучаеми, то е полезно да имат време за подготовка преди това. Преподавателите могат да оформят група от трима. Всяка тройка трябва да разкаже различна история. Те трябва да разкажат историята един на друг като разделят историята на начало, среда и край. Тогава преподавателят би могъл да ги размести като във всяка тройка има три различни истории. Всеки човек разказва своята история на останалите двама. Накрая всеки е разказал цялата история пред публика и е чул три нови истории. Дорис Райнингер навежда на мисълта, че подготовката може да бъде полезна за по-малки групи, което ще позволи на обучаемите да работят с упражненията от диалога по двойки, с цел да придобият увереност преди да преминат към монологичната фаза. Тя набляга на важността да се даде време на разказващия да представи историята си, дори и ако езикът му не е перфектен, и да се насърчат останалите да бъдат търпеливи.

Каролин Сир използва периода на представлението в нейните обучения за насърчаване на саморефлексията. Тя харесва да работи с биографични истории като ги разглежда от различен ъгъл, като

При литературния обзор за нуждите на възрастните обучаеми и рефлексията на принципите на разказването на истории, ние направихме усилия да създадем методически подход за използване на разказване на теории като педагогическо средство. Практиките за използване на разказването на истории в условията на обучение на възрастни подчертават неговата мултифункционалост и силата в подпомагане на обучението, уважението и междукултурната комуникация между възрастните обучаеми. Както описахме в тази глава, разказването на истории е мощно средство за прилагане в контекст на обучение на възрастни.

“

te and very personal, a Storytelling is interactive, immedia this audience at this time negotiation between this teller and licated. and in this place, never to be dup (R.C. Roney, 1996)

”

ГЛАВА 2

Разказване на истории и развиване на компетенции

Въведение В тази глава накратко представяме различните компетенции, свързани с изучаването на езика и социалното сближаване и изискванията за „ориентирано към компетенции преподаване и обучение”. Смятаме, че образователните и тренировъчни подход, включващи разказването на истории, не само развиват тези компетенции, но и подпомагат подходите за обучение на възрастни, базирани на компетенции.

Какво е компетенция20 Компетенцията е възможност да се приложат комбинация от знания, умения и поведения в дадена ситуация със съответното качество. Компетенциите се състоят от 3 взаимосвързани компонента: 1) Компонент знание (частта за разбиране) 2) Компонент стойност (включва ценности, вярвания и поведенчески модели) 3) Компонент поведение (явен поведенческия репертоар) Компетенцията се дефинира като синтез на тези компоненти. Това означава, че въпросът не е само какво знаем за нещата, но е важно и да можем да приложим това знание и до каква степен сме уверени в него и дали можем да развиваме способностите си. Тъй като Шехерезада обръща най-много внимание на социалното единство и чуждоезиковото обучение, ще разгледаме подробно спецификациите на тези компетенции, дефинирани в Европейската референта рамка за ключови компетенции21: Комуникацията на чужд език „... е базирана на възможността да се разбира, изразява и интерпретират концепции, мисли, чувства и мнения в писмена и устна форма (слушане, говорене, четене и писане) в подходящ обхват на социални и културни контексти (в образованието и обучението, работа, дом и свободното време). Отнася се и за умения като медиация и междукултурно разбиране.” Социалните компетенции „.... включват лични, междуличностни и междукултурни компетенции и обхващат всички форми на поведение, които помагат на индивидите да участват по ефективен и

20 Jaap Van Lakerveld & Ingrid Gussen e.a. (2011), AQUEDUCT, Acquiring Key Competences through Heritage Education, Alden Biesen. 21 The Key Competences for Lifelong Learning, http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/publ/pdf/ll-learning/keycomp_ en.pdf

конструктивен начин в социалния и служебен живот, и особено в разнородни общества и да разрешават конфликти, когато е необходимо.” Междукултурните компетенции (съобразно дефиницията на Съвета на Европа) 22 позволяват на човек да : • Разбира и уважава хората, които имат различна от неговата културна принадлежност • Да отговаря подходящо, ефективно и с уважение, когато комуникира с такива хора • Да създават позитивни и конструктивни отношения с такива хора • Да разбират своята и чуждата мултикултурна принадлежност като отчита културната „различност” Чрез комбиниране на социални и интеркултурни компетенции и чуждоезиково обучение, проектът Шехерезада обхваща основните компетенции за социално сближаване.

Образование и обучение, ориентирано към компетенции Базираните на компетенции обучение и образование не се състоят от традиционни ситуации на преподаване. Идеята е обучаемите да бъдат активно включени в обучението. Те учат най-добре в смислени контексти и взаимодействие и сътрудничество с други и с тяхната среда. Най-отличителните характеристики на този подход могат да бъдат обобщени като: • Смислен контекст - в които обучаемите ще преживеят значението и смисъла на компетенциите, усвоени по естествен начин • Мултидисциплинарен подход – интегративен и цялостен • Конструктивно учене – процес на конструиране на нечие знание във взаимодействие с неговата среда, а не процес на абсорбиране на знания, които другите искат да му предадат • Кооперативно, интерактивно учене – с другите, с обучаващия и т.н. • Откривателско обучение – обучението не е процес на ползване на информация, но трябва да бъде вградено в подход, базиран на откривателство 22 Martyn Barrett e.a. (2013), Developing Intercultural competences through education, Council of Europe DG 2

• Рефлексивно обучение – процес на „учене как да се учи” • Персонално обучение – нуждата на обучаемия да може да идентифицира с контекстите, хората и ситуациите и интересите, които са включени в областите на обучение (адаптирано от “Aqueduct”) Всички добри практики и пилотни проекти, представени от Шехерезада, дават доказателства, че учебните ситуации, включващи разказване на истории, са изключително подходящи за похода, ориентиран към компетенции. Историите не се използват само като носители на културни и исторически знания и ценности, но също и директно водят до практически упражнения. • Всеки път сесиите са интерактивни, участниците действат като активна публика и също като съ-разказвачи • Сесиите включват разказване на лични истории, които очевидно са значими, но също така сесиите включват и традиционни истории, които предлагат ценности и значение за личното развитие и живот. • Сесиите за разказване на истории обикновено са въведение към и предлагат теми за бъдещи дейности при конструктивния и мултидисциплинарен подход; разказването по групи, създаването на нови истории, креативни упражнение и т.н. • Обучаемите, работейки с техни връстници, могат да дискутират значението на елементите на историята.

Предлагане на компетенции за включване Голям набор компетенции могат да бъдат развити чрез включване в разказване на истории. Тези компетенции са свързани с речевите умения, грамотността, комуникацията, но и с културната информираност, изграждането на идентичността и социалните умения. Значителна част то изследванията е посветена на ролята на разказването на истории при развиването на компетенции, но практически се отнася до деца и младежи. Примери за такива проучвания да Will Coleman23 или Robin Mello24, които могат да бъдат намерени в уеб пространството. Екипът на Шехерезада се фокусира върху възрастните. Всеки пилотен проект се организира от партньорите по проекта, включвайки изследване в действие, за да подобрят ефективността на обучението и по-доброто наблюдение на резултатите. Те правят също и обзор на ефектите и предимствата от използването на разказване на истории в обучението на възрастни.

23 Will Coleman (2001), Literacy through storytelling, Cornwall Learning Forum 24 Robin Mello (2001), The Power of Storytelling

“

e a story and call it storyTrainers often make people writ r way around: first sketchtelling. It is better to do it the othe telling the story and only ing the story (with drawings), then (Ida Junker, 2013) afterwards writing it down.

”

Речеви умения и грамотност: Усвояване на вербални умения Езикът лежи в основата на културата. Важно е да дадем на възрастните и на тези в по-неблагоприятно отношение богат набор от думи, звуци, интонация и ритъм, докато конструират значение чрез използването на езика. Възможността да се говори добре е важна за достъп до обществото. Възрастните трябва да бъдат насърчавани да практикуват тези умения. Споделянето на истории може да даде на възрастните знание, че говоренето, слушането, четенето и писането може да им бъде от помощ. Много преподаватели и изследователи твърдят, че разказването на истории допринася за развитие на речевите умения и грамотността. Съгласно Lucy Parker Watkins25 тези умения включват развиване на паметта, умения за наблюдаване, развиване на речника, правене на изводи, решаване на проблеми, включване в езикови игри и правене на предположения. Слушането на истории е социален опит, който развива устното разказване. Традиционните истории предлагат много по-широк речник и по-комплексна граматика от обикновения разговор. В изявление на комитета на NCTE26 по разказване на истории се твърди, че „Слушателите се сблъскват с познати и нови езикови шаблони посредством историите. Те учат нови думи или нови контексти за вече познати думи.” Ruth Kirkpatrick27 в Stories Always (2012), твърди, че разказването на истории насърчава уменията за слушане. „Слушателите са по-мотивирани да чуят какво ще се случи след това... Вниманието е спечелено отчасти заради алхимията на разказването, хармонията между разказвача и слушателя и отчасти заради самата история.” Разказването също така насърчава говоренето. „Тази е частично заради синергията между разказването и слушането и създадения вече ‘разговор’, но той може да бъде на повърхността, докато историята се разказва...” 25 Lucy Parker Watkins (2010), The Educational Benefits of the Art of Storytelling 26 National Council of Teachers of English on: http://www.ncte.org/positions/ statements/teachingstorytelling 27 Ruth Kirkpatrick (2012), Stories Always

NCTE твърди също, че „студентите, които търсят детайли в спомените си за събитие докато разказват, по-лесно ще се сетят за тях, когато пишат. Теоретиците по писане наричат репетицията или пренаписването, фаза на успокояване. „Тези, които редовно слушат истории подсъзнателно откриват шаблоните в разказването и започват да предвиждат следващите събития. И начинаещите, и опитните читатели се позовават на разпознаването на шаблони, докато четат непознат текст. След това те пресъздават собствени шаблони в устното и писмено изразяване. Обучаемите, които редовно разказват истории, знаят как публиката реагира на разказването и те пренасят това знание при писането.”

Въображение, креативност и учене как да се учи Разказването на истории включва въображение, използване на език и жестове за създаване на сцени в съзнанието на слушателя. И разказването на истории, и слушането на една добре разказана история, насърчава възрастните да използват въображението си. Luke E. Yackley28 го изразява добре ”докато слушаме историята, мозъкът активно изгражда сцената и героя и ги изважда на сцената на съзнанието. Очевидно всеки човек конструира различна сцена и нашите герои ще изглеждат различно, но създаваме сцена, значима и релевантна, за всеки от нас по свой собствен начин.” Развиването на въображението допринася за самоувереността и личната мотивация и дава възможност на възрастните да обмислят нови и творчески идеи „чрез включването във въображаемия свят, слушателят също развива важни умения в разрешаването на проблеми и обсъждането на възможностите и последствията.”

Културна информираност и идентичност

Комуникативни умения Съгласно сайта на Sean Buvala’s разказването на истории е „майката” на всички комуникации. Всяка форма на изкуство разчита на история, за да придаде значение. Той представя 3 основни причини, поради които разказването на истории помага за подобряване на презентационните умения: Разказването на истории Ви учи да мислите ... Когато се учите как да бъдете добър разказвач, трябва да се научите да приспособявате енергията и темпото си към реакцията на публиката. Разказването на истории Ви учи да сте спонтанни. Като разказвач можете да се научите да разчитате на Вашата способност да „виждате” историята, докато се случва.

Разказването на истории Ви помага да осъзнаете по-задълбочено съдържанието. Като адаптирате лични и световни истории към Вашите презентации, Вие можете да започнете да мислите по-задълбочено за значението на комуникациите.

Терминът „идентичност” определя знанието на човек кой е и самоописанието, на което човек придава значимост и важност. Повечето хора използват набор то различни идентичности за описване на себе си, включително лична и социална идентичност (Martyn Barrett et al). „Разказването на истории може да бъде интересен път за откриване как сме станали хората, които сме, семействата, и субкултура в по-голямото общество”29. Историите предлагат прозорец в културата, от която сме дошли , както и огледало на хуманността. Разказването на истории дава на възрастните усещане за история, за общност, за поколения и наследство. Разказването на истории, като начин за изразяване на лична и културна идентичност, кани слушателя да се идентифицира с „другите”. Всеки, който разкаже историята си, бива чут; открива чувство за принадлежност към групата. След като бъде чут и чуе другите, се създава връзки на разбиране и уважение. „И разказвачите, и слушателите откриват отражение на себе си в историите. Чрез езика като символ, децата и възрастните могат да изиграят чрез история страховете и разбиранията си, което не е лесно да се изрази в ежедневния разговор. Героите на историята представят най-добрите и на-лошите черти на хората. Чрез използване на територията на историята устно, ние проучваме себе си, независимо дали е чрез древни митове и приказки, кратки истории, модерни книжки с картинки или поеми”. Чрез историите развиваме разбиране и толерантност към различията.

28 Luke E. Yackley (2007), Storytelling, a Key to Adult Learning 29 Heather Forest on www.storyarts.org

Социални умения Ние можем отново да цитираме Ruth Kirkpatrick „тясното ангажиране с историята помага за развитието на съпричастността и емоционалната грамотност (...) чрез чуване на различието на другите описано като история, слушателят може да съчувства и да види резултатите от действията на героя. Процесът развива саморефлексия и самоизразяване, заедно с потенциалните ролеви модели”. „Разказването на истории, базирано на традиционните приказки, е деликатен начин да се насочат младите хора към конструктивните лични ценности чрез представяне на въображаеми ситуации, в които резултатът от разумните и неразумни действия и решения може да бъде видян. Чрез усъвършенстване на езика може да се допринесе за възможностите на студентите да разрешават конфликти без насилие. Договарянето, дискусията и такта са средства за постигане на мир.”

Заключение Разказването на истории е много подходящо за снижаване на прага на образование и за създаване на иновативен и атрактивен начин за усвояване на ключови компетенции: грамотност, чужди езици, културна информираност, социални и граждански компетенции. Включването на разказване на истории в обучението за възрастни също ще подобри атрактивността на достъпа до обучение на възрастни и особено за възрастни с недостатъчни умения, граждани в неравностойно положение и имигранти. Разказването на истории е допълнителен език, сравнен с по-абстрактния език, който обикновено се използва в образователните програми; програмите, в които повечето възрастни от нашите целеви групи, не успяват. По тази причина разказването на истории има голям потенциал да привлича и мотивира възрастни да учат.

“

cture of human meaning Narrative is a fundamental stru (J. Bruner, 1986) making.

”

ГЛАВА 3

Методически насоки и подходи

Въведение

грешките по отношение на съдържанието и значение от са по-важни от тези, свързани с формалните аспекти.

Използването на истории в учебна среда не е нещо ново. Много от нас са пораснали с учител, който им е разказвал приказките на братя Грим или тези на Андерсън в края на деня и е пренасял класа в света на рицари, принцеси и отмъстителни герои. Но учителите се отказват да разказват истории на пораснали ученици и на възрастни, историите често са част откъси проза за упражнения по граматика.

В упражненията за разказване на истории най-важната цел е обучаемите да добият увереност в говоренето и да бъдат разбрани дори, ако все още допускат много грешки. Поправянето на грешките в този смисъл може да бъде направено при подготовката на разказването на историята или упражнението и за предпочитане е да е на лично.

В тази глава представяме в детайли практически упражнения по разказване на истории, които сме провели и тествали с възрастни обучаеми в различни условия за обучение по време на пилотните ни обучения по проекта, описани в Глава 5. Убедени сме, че разказването на истории мотивира обучаемите и увеличава на ангажираността им в учебния процес. Въвеждането на нови креативни техники като разказването на истории в образователния процес и учебната програма могат да притеснят дори преподаватели и учители с повече опит, но упражненията, събрани в тази глава, могат лесно да бъдат интегрирани в програми за обучение, без да е необходимо обучаващия да става професионален разказвач на истории. Историите могат да окажат интересен способ за постигане на цели на обучение, както и обучаващите, и обучаемите намерят историите и техниките за разказване на истории, които най-добре съответстват на техните цели за обучение. Дали някой ще избере да работи с традиционните или с личните истории ще зависи от целите на програмата за обучение. Традиционните народни приказки могат да бъдат особено полезни при езиково обучение, където повторението на думи и фрази е често срещана практика. Това повторение осигурява структура, която подпомага изучаването на словосъчетания, фрази и произнасяне. И не само думите и фразите се повтарят в историите. Звуците и жестовете могат също така да се повтарят с цел изучаване на езика. Morgan & Rinvolucri30 дават някои интересни примери за учители, които са включили в преподаването на граматически структури като сегашно перфектно продължително време приказката за Златокъдрото момиче. Често дадена граматическа структура се явява естествено повторение като повторението е в основата на историята. Използването на истории за обучение може да подразни някои преподаватели, които са свикнали с дидактичните подходи като коригиране на грешки. Като преподаватели по език, те трябва да решат дали и кога да поправят грешките, които чуват. Много учители вярват, че само чрез систематично поправяне на грешки обучаемите ще научат езика правилно, но не всички грешки са еднакво важни. В типа упражнения, свързани с разказването на истории, 28

30 Once Upon a Time, John Morgan and Mario Rinvolucri, Cambridge University Press, 1983.

“

live oral telling of stories, Storytelling is understood to be create a shared experience engaging directly with listeners to and affirming technological of storytelling. While welcoming ary experience is in real means of communication, the prim w.FEST-network.eu) (ww time and person to person.

”

Поправянето на грешки може да бъде имплицитно, например чрез използване на дадени жестове с ръце, които преподавателят често използва в клас (за да се покаже дадена структура) или чрез преразказване или перифразиране по правилен начин това, което е казал обучаемия, като по този начин имплицитно поправи грешката. Може да бъде направено по-експлицитно, но в този случай преподавателят трябва да се фокусира върху значението, а не върху формата. Обучителят може да помогне на обучаемия с дума или фраза, за която той не може да се досети или може да коригира неправилната употреба на думата. Ако преподавателят иска да се фокусира на формалните аспекти на езика, той може да избере един или два аспекта, на които да обърне внимание. Например може да каже, че повечето истории се разказват в минало време и по този начин обучаемите трябва да се опитат да използват коректните форми на глаголите. В този случай, може да се използва възможността обучаемите ще се поправят един друг и да си помагат да намерят правилната форма на глагола докато се подготвят за упражнение с разказване на история. Преподавателят може също така да избере „да използва” историята, за да упражни дадени езикови аспекти и да зададе упражнение за тази цел. В секцията „технически дейности” упражнения 20 и 21 са примери за такива дейности. В края на главата ще намерите някои съвети, които ще ви помогнат да използвате разказването на истории в учебна среда. Когато попаднете на история е важно да запомните „скелета” й – основните моменти. Пример за „скелет” на приказката „Двете врати” 31

31 Пак там

Кралят никога не осъждал престъпниците на смърт – ето така постъпвал: Те били оставяне на арена с 2 врати Зад едната имало свиреп тигър Зад другата стояло красиво момиче Престъпникът не знаел кой зад коя врата стои Трябвало да избере – да бъде изяден или да се ожени за красавицата Това било справедливо – съдбата на човека била в собствените му ръце Кралят имал дъщеря Тя се влюбила в беден войник Кралят бил бесен – войникът бил арестуван На арената погледнал към краля и дъщеря му Принцесата знаела какво има зад всяка врата Какъв знак дала тя на любимия си?

ния участник като го тупа по рамото и заема неговото място. Разказва негова случка и т.н. Това упражнение може да се повтаря отново и отново. С група с по-голям опит или такава, която се упражнява от дълго време в повечето случаи между отделените случки възникват връзките от само себе си. Вариант: Участник 1 започва с истински случай, участник 2 го изменя и така продължават нататък. Участниците са свободни да изберат дали искат да добавят истински наблюдения или да направят произволно допълнение.

Упражнение 2: Въпрос, отговор, коментар Целева група: Цели:

Практически упражнения

От интервютата, проведени с разказвачи на истории, излязоха някои методически подходи, които те прилагат, когато използват разказването на истории при обучение на възрастни. Глава 1 описва 4 ключови фази, а в следващите секции ще илюстрираме всяка фаза с някои примери, взети от пилотните проекти. Специално внимание е обърнато на практическата употреба на упражненията, необходимите материали и ролята на обучаващия в упражнението.

Материал: Форма: Времетраене:

Подготвителна фаза – упражнения за загряване Упражнение 1: Сутрешен цикъл Целева група: Носители на езика или ниво A2+ Цели: Монолози Споделяне на опит от ежедневието Упражняване на в структуриране на изречения Вземане на думата Материал: Няма Форма: Групово упражнение, застанали в кръг Времетраене: 10 минути Съдържание и процедура: Участник 1 застава в центъра на кръга и разказва за една или друга случка от въпросната сутрин напр. „ Тази сутрин видях група незрящи деца да се качват на автобуса.” Участник 2 освобождава предиш-

Носители на езика или ниво A2 + Упражняване на модални глаголи и други граматически особености Упражняване на спрежения Правилен словоред при задаване на въпроси и отговори Трениране на действие - реакция Топка Упражнение в група, застанали в кръг 4-8 минути

Съдържание и процедура: Участниците започват да си задават въпроси един на друг с хвърляне на топка. Упражнението е за бърза реакция и спомагателни глаголи. (“Do you have?” “Do you want?” “Do you need?” “Do you like?” “Can you?” “May you?”) На следваща стъпка въпросите трябва да бъдат завършени. Този, на когото е зададен въпроса отговаря, а участниците от лявата и дясната страна на повтарят отговора в трето лице ед.ч. напр. „Добре ли готвиш? Добър готвач ли си?”„Да, готвя добре”„Да, той готви добре”. След това получилият топката задава нов въпрос и хвърля топката към друг обучаем. Вариант: Участниците от лявата и дясната страна могат да предложат друго спрежение на глагола, например „Ние също готвим добре.” Или могат да коментират по индиректен начин, напр. „Той каза, че ние готвим добре” – вариантите зависят само от въображението на обучаващия.

Упражнение 3: Медитативно загряване Целева група: Цели:

Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни обучаеми Историята не се случва само с разказвач пред аудиторията, голяма част от нея е свързана с действията на публиката, слушането е толкова важно, колкото и разказването. Това упражнение привлича вниманието върху тишината зад всяка история. Участниците могат да се опознаят по невербален начин. Столове Упражнение в група, седящи в кръг 2 минути

Съдържание и процедура: Обучаемите седят в кръг, обучаващият кани участниците да се погледнат в очите, за кратко, но като знак на уважение към всеки участник в кръга. Опитайте се да не пропуснете никого. Направете го отново, но този път започнете от ръцете и преминете към очите. Просто, но мощно, това упражнение се препоръчва за съсредоточаване на група, която е разсеяна и разговорлива.

Упражнение 4: Музикални столове Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни обучаеми Упражнение за представяне, „разчупване на леда” Столове на брой с един по-малко от участниците Столовете се нареждат в кръг в центъра на стаята 15 минути

Упражнения 5: Основни точки Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни обучаеми Разбиране и устно изразяване Няма Тази дейност се извършва в стая без столове, за да могат хората да се движат. 15 минути

Съдържание и процедура: Обучаващият посочва основни точки в стаята. Всеки участник трябва да заеме позиция спрямо тези точки в зависимост от това къде живее или от коя държава е. Страната/градът, в която се случва обучението е представена в центъра на стаята. След заемане на местата в стаята, участниците обсъждат своите прилики и различия.

Упражнение 6: Съставяне на изречения Целева група: Цели: Материал: Форма: Времетраене:

Начинаещи, носители на езика или изучаващи езика Структуриране на изречения Няколко обекта Кръг 20 минути

Съдържание и процедура: Подават си даден предмет и дават на някого задача: задай въпрос, излъжи, кажи истината, вчера беше ..., утре ще е ..., един ден ще ..., най-хубавият/тъжен спомен, накарай да говори например роза, книга и т.н.

Съдържание и процедура: Упражнения 7: Пляскане с ръце Групата оформя кръг, в който столовете са с един по-малко от участниците напр. за 10 участника има 9 стола. Те вървят в кръг около столовете докато преподавателят не каже „Стоп”. Този, който остане без стол застава в центъра на кръга. Той трябва да каже изречение (напр. „Говоря повече от 2 езика”, „Нося очила”, Обичам филми на ужасите” и т.н). Всеки, който е съгласен или за когото е в сила изречението трябва да стане и да си намери нов стол. Това оставя без стол нов човек в кръга и процесът започва отново.

Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни обучаеми Сплотяване на групата, „разчуване на леда” Няма Упражнение в група, застанали в кръг 4-8 минути

Съдържание и процедура: Силата на кръга не е за подценяване. Противоположно е на стандартното преподаване с учител, който стои пред класа. Тук всички са равни. Работата в кръг силно влияе на групата.

1. Предайте с пляскане: застанете в кръг, обърнете се към съседа си и плеснете с ръце, те ще предадат нататък. Постарайте се да бъдете възможно най-бързи. Насърчете групата да слуша музика и да пляска в ритъм с нея.

жест или звук. Ако първата група е избрала Самсон, а втората -Далила, втората група печели и т.н.

Упражнение 9: Да/Не: Черно/Бяло 2. Участниците застават на произволно място в стаята. Все още пляскат с ръце и предават на някого като осъществяват зрителен контакт, той предава на следващия. Задайте бърз ритъм, без време за мислене, предавайки на първия човек до когото се стигне. 3. Едновременно пляскане: както в стъпка 2, но този който трябва да плесне с ръце, трябва да пляска едновременно с този, който му го предава. След това те предават нататък по същия начин, което е по-сложно, тъй като се изисква зрителен контакт и координация.

Упражнение 8: Самсон и Далила Целева група: Възрастни обучаеми Цели: Създаване и отворена и спокойна атмосфера и засилване на концентрацията Материали: Няма Форма: Групово упражнение, разделяне на 2 групи. Подреждат се един срещу друг с допрени гърбове Времетраене: 8 минути

Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Съдържание и процедура: Това е много просто упражнение. Инструкциите към групата са следните: когато аз кажа „да”, вие казвате „не”, когато кажа „не”, вие казвате „да” (по същия начин с черно и бяло). Извикайте и ги накарайте да отговорят в унисон с Вас. Пробвайте следните неща: - Да, да, да, да, да - Не, да, да, да, не - Черно, да, не, бяло

Упражнение 10: Игра с истории за имена Целева група:

Съдържание и процедура: Цели: 1. Загряващото упражнение е вариация на детската игра „камък, ножица, хартия”. Разказвачът показва играта. Тъй като някои от обучаемите вероятно я знаят, те по-лесно могат да разберат правилата й. 2. Разказвачът представя героите от историята за Самсон и Далила. Лъвът е силен. Той не може да бъде победен от друг освен Самсон. Самсон има по-голяма сила и тя се крие в косата му. Никой не знае тайната му ... освен Далила. Тя има власт над Самсон, тъй като има ножици. Така Далила е по-силна от Самсон, Самсон е по-силен от лъва, а лъвът е по-силен от Далила. 3. Всеки участник има собствен жест: • Самсон: боен вик и стиснати юмруци • Лъвът: реве като лъв • Далила: прави жест с пръстите на ръцете си под формата на ножица 4. Двете групи в тишина избират герой. Когато са готови се подреждат един срещу друг с гръб един към друг. Разказвачът брои до 3 те трябва да се обърнат едновременно и да направят своя

Възрастни обучаеми Бързо мислене и сближаване на група Няма Седящи или стоящи в кръг 3 минути

Материал: Форма: Времетраене:

Всички възрасти, особено полезна при възрастни обучаеми Тази игра е непретенциозно упражнение за разказване на истории с цел да се започне разговор по забавен начин. Помага на членовете на групата да се запознаят, да научат имената си, да се концентрират в съвместните дейности и да създадат връзка помежду си. Столове Столове в кръг без маси 15-20 минути

Съдържание и процедура: Половината група седи на столове в кръг, докато другата половина стои зад столовете с ръце зад гърбовете. Един стол е оставен празен, но с участник зад него. Той казва името на някого, който седи в кръга. Той се втурва към празния стол, докато човекът зад стола се опитва да го спре като го хване преди да е седнал на стола. С времето участниците разбират играта и става все по-трудно да привлечеш някого преди да го хванат. В това време този, който стои зад празния стол започва да разказва кратка история и вмъква името на някой от участниците в нея, за да хване ловците неподготвени. След известно време седящите и стоящите си сменят местата.

Технически дейности

Упражнения за напреднали:

Първите упражнения са технически дейности за разказване на истории. Те помагат на обучаемия да вкара своите образи (звуци, вкусове, аромати, ...) в изречения или да види рамката на историята по-лесно. Тогава се фокусираме върху упражненията, които имат форма по-близка до „езиково обучение”. Полезно е да привлечеш вниманието на обучаемия върху дадени аспекти на езика, за да не прави грешки или да не среща проблеми, когато разказва историята в действителност. Упражненията за разказване на истории често се свързват с истории, които разказвачът е разказвал преди или с история, която следва. По тази причина преподавателите трябва да разглеждат тези упражнения като примери и да ги използват по креативен начин като ги адаптират за нуждите си.

Всяка група получава карта с (реално, добре известно) място. В малки групи участниците събират усещания от всички категории (A, B, C, D) и след това дават на другите участници описание на мястото, без да го споменават. Останалата част от групата трябва да познае мястото. Упражнете описанието на сензорните възприятия като преразкажете семейна история (вижте упражнението „свързани приказни истории”).

Упражнение 2: Използване на гласа Целева група:

Упражнение 1: По следите на сетивата Целева група: Напреднали, носители на езика или ниво B1+ Цели: Описание на усещания Стимулирането на въображението на участниците Участниците се упражняват да говорят свободно Материал: Молив и бележник Форма: Столове в кръг, без маси, частично групово упражнение Времетраене: 20 минути Съдържание и процедури: 1. Преподавателят обявява въображаемо пътуване и моли участниците да си затворят очите. „Представете си, че сте на почивка. Представете си, че сте на брега на морето. Пред Вас е безкрайната морска шир, лежите върху топлия, мек пясък. Небето е ясно и синьо. На какво ухае въздуха? Чувате ли нещо? Какво виждате освен море и небе? Какво чувствате по кожата и косата си? Как се чувствате? Усещате ли някакъв вкус? „ Тогава ги кара да отворят отново очи и да се върнат в стаята. Осигурете възможност за коментари и въпроси. 2. За следващото упражнение 5 сетива са разделени между 4 групи: а) слух; б) вкус и мирис; в) докосване; г) зрение. Участниците се разделят на 4 групи. В разговор те събират усещания от своята категория.

Цели:

Материали: Форма: Времетраене:

Съдържание и процедура: Преподавателят започва с някои гласови упражнения и запява песен, която да бъде изпята в кръга. Участниците трябва да изпеят песента като си представят различни ситуации: • Пеене под душа • Вашият партньор/приятел е болен, приключил е връзка • Загубили сте се в гората и вие вълк • Спечелили сте състезание по пеене и пеете песента, с която сте победили Въпроси: Каква е разликата? Ситуацията влияе ли на начина, по който използвате гласа си? Опишете промените.

Упражнение 3: Практикуване на умения за слушане Целева група: Цели:

3. В пленарна сесия се събират идеите на участниците.

Вариант: Описание на сензорните възприятия на различни места (фикции, напр. изоставен замък, рай) или реални (напр. планински връх, железопътна гара, винарна), спонтанно асоциирани в групата и подходящи за участници с добри езикови умения.

Начинаещи, носители на езика или изучаващи езика Да се чуе гласа на всеки участник и да се покаже, че при използване на въображението, гласът се променя Няма Столове в кръг 50 минути

Материали: Форма: Времетраене:

Начинаещи, носители на езика или изучаващи езика Да се научат разликите между слушане и чуване Да стане ясно, че може повлияем като слушаме себе си Няма По двойки, гръб към гръб 20 - 30 минути

Съдържание и процедура:

Добрият разказвач се нуждае от добър слушател. Има разлика между слушане и чуване. Как показвате,че слушате? Чуването показва, че слухът Ви работи и можете да доловите звук и шум. Слушането означава желание: Вие сте внимателен и фокусиран. Проведете упражнението по двойки, прошепвайки тайна (може и измислена) с опрени гърбове. След това обърнете столовете, но нека единия да слуша , докато другия само говори. След това покажете интерес с жестове, изражение на лицето, думи. След това се сменете ролите.

Провежда се интервю за свободна позиция с даде участник. В началото участникът трябва да избере работата, за която кандидатства и за която ще бъде интервюиран. След това разказвачът на истории, в ролята на интервюиращ, провежда интервюто, така че на участника да му се наложи да разкаже история, за да докаже че е подходящ за работата или да покаже личните си качества и ценности. След интервюто участниците коментират как историята е представила човека, как му е помогнала, как думите могат да бъдат използвани по правилен начин, какво е казал езикът на тялото и т.н.

Упражнение 4: 3 плюса, 3 минуса Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Безработни Да подобрят устното си представяне Да преразгледат личните си характеристики Да се опознаят по-добре Малки листчета хартия за всеки участник Кръг със столове, малки групи участници от по 3-4 човека 20 - 30 минути

Упражнение 6: Разказване на любимата рецепта Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Изучаващи езика, ниво напреднали Обясняване на рецепта на съответния език Използване на усвоения речник и научаване на нови думи Да се научат да правят асоциации Да обогатяват езика си с емоции и чувства Черна дъска Седят по двойки 30 - 40 минути

Съдържание и процедура: Съдържание и процедура: Участниците се насърчават да помислят и да запишат от двете страни на малки листчета хартия три свои положителни и три отрицателни страни на характера и да помислят как да наблегнат на позитивните и да пропуснат отрицателните, когато се представят. Всеки участник се представя на групата с неговите положителни и отрицателни страни чрез истории. Сесията се ръководи от разказвач на истории, който се присъединява последователно към различните групи.

Упражнение 5: Докажете ценностите си Целева група: Цели: Материали:

Форма: Времетраене:

Безработни Изразяване с подходящи думи Вземане под внимание езика на тялото Разширяване на комуникационните умения Подобряване на уменията за устно представяне Всякакви налични материали могат да бъдат използвани – чаша вода, химикалка, стол, бюро, други Полукръг, разказвачът на историята и един от участниците пред кръга 5 минути на участник

1. 10 минути: Разказвачът описва любимата си рецепта като използва всички сетива (вкус, вид, звук, мирис, докосване). Рецептата трябва да бъде разказана така, че слушателите да искат веднага да я приготвят или изядат ястието. 2. 5 минути: Разказвачът се обръща към обучаемите със задача да разкажат любимата си рецепта на партньор в групата, който да им помага с допълнителни въпроси: Какви звуци чуваш докато приготвяш рецептата? Как усещаш съставките на езика си, в устата си, между пръстите си? Какво е усещането да режеш съставките? Как изглежда ястието? Какви цветове виждаш? Как ухае? Какво е на вкус? Въпросите трябва да бъдат записани или прожектирани на дъска. 3. 15 минути: Обучаемите споделят любимите си рецепти с партньор от групата. Те могат да сменят партньора и да ги разкажат отново. Преподавателят се разхожда около тях и помага, ако е необходимо. Ако поправя грешките им, трябва да е ясно върху каква форма трябва да се фокусират. 4. 10 минути: Когато обучаемите чуят различните рецепти, те оформят по-големи групи и разказват на групата коя рецепта им се е сторила най-интересна, коя биха желали да приготвят или кое ястие биха желали да изядат.

Упражнение 7: Съкращаване на историята Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Изучаващи езика, ниво напреднали Отделяне на основните части от незначителните Откриване на съществения момент в историята. За какво се разказва? Откриване на структурата на историята Лист и химикалка Седят по двойки 25 минути

• Кои стандартни фрази да използвате, когато адресирате аудитория по радиото или телевизията? 5 минути: Двама обучаеми представят техните истории пред групата. Коментар: Това упражнение може да бъде част от цял набор упражнения за разказване на истории, където всяка двойка извършва различни упражнения. След това всяка двойка споделя задачата си с групата. Ако групата е по-голяма преподавателят може да помоли групата да описва герой, но за различни персони.

Съдържание и процедура:

“

in human experience, we Given the centrality of narrative er of stories in teaching and can begin to appreciate the pow application of a narrative learning. We can also see that the much more than storytellperspective to education involves (M. Rossiter, 2002) ing in the classroom.

Преподавателят разказва история и кара обучаемите да я съкратят до: - до 7 изречения (10 минути) - до 3 изречения (5 минути) - до 1 изречение (1 минута)

”

Обучаемите споделят финалното изречение с групата.

Упражнение 9: Обсъдете един от героите в историята Упражнение 8: Опишете вида на един герои (дори животно) Целева група: Цели:

Ниво напреднали, изучаващи чужд език Комбиниране на въображението и ежедневния живот Прилагане на собствен речник (речников запас) Описание на човек Материали: Картонче с допълнителни въпроси (вижте съдържанието и процедурата) Форма: Обучаемите работят по двойки и след това в полукръг разказват пред групата Времетраене: 15 минути

Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Изучаващи чужд език, напреднали (A2+) Комбиниране на въображението с ежедневието Да могат да превърнат едно обективно събитие в субективна история Използване на специфичен речник, за да се различат положителните и отрицателните думи Умения за разказване Карта с допълнителни въпроси Обучаемите работят първоначално по двойки и след това в полукръг разказват пред групата 15 минути

Съдържание и процедура:

10 минути: Обучаемите подготвят упражнението. По двойки те избират персона, която е изчезнала. Следните въпроси могат да бъдат написани на картончета, за да им помогнат, когато се подготвят:

10 минути: Обучаемите се подготвят за упражнението. По двойки си избират герой, който ще обсъдят. Следните въпроси се записват на картонче, за да бъдат подпомогнати, когато се подготвят:

• • • • •

Къде последно е видяно лицето? Какво носеше, когато изчезна? Какво бе настроението му по това време? Как изглежда? Какви са последните факти, които знаем за лицето? С какво се занимава? • Някой забелязал ли е нещо за този човек? Имате ли повече информация? • Има ли съобщение за радио или телевизия?

Кой си ти? С кого обсъждаш? В какво не можеш да повярваш? Какво видя, кога и къде? Защо не одобряваш това поведение? Защо искаш да го коментираш? Какви предимства дава?

5 минути: Двама обучаеми разказват историята пред групата.

Упражнение 10: Разказване на историята от друга гледна точка Целева група: Цели:

Изучаващи чужд език, ниво напреднали Въображение, преразказване на истории чрез леко адаптиране и добавяне на нови елементи Материали: Няма Форма: Седят по двойки Времетраене: 10 минути

Упражнение12: Превръщане на историята в новина Целева група: Цели:

Изучаващи чужд език Комбиниране на реалността от ежедневието с въображение Материали: Няма Форма: По двойки Времетраене: 10 минути Съдържание и процедура:

Съдържание и процедура: 10 минути: Разказвачът дава пример с гледната точка на друг герой от историята. Може да е човек, животно, предмет или природен обект като река, дърво... Обучаемите подготвят историята си.

10 минути: Разказвачът помага на обучаемите да открият стандартни фрази, за да подготвят новина за радио или телевизия. Обучаемите подготвят историята си. 10 минути: Обучаемите споделят историята си с групата.

10 минути: Обучаемите споделят историята си с групата Упражнение 13: Карта на настроенията Упражнение 11: Назовете 5 действия, 3 описания, 3 обекта и 3 чувства Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Изучаващи езика ниво A2 + Дефиниране на действия, обекти, чувства и вземане на описания от истории Лист и химикалка По двойки 10 минути

Съдържание и процедура: 7 минути: Разказвачът моли обучаемите да запишат 5 действия, 3 описания, 3 обекта и 3 чувства от историята, която току-що са чули. Разказвачът дава пример, за да обясни разликата между тях. 3 минути: Обучаемите правят представяне пред групата

Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

От начинаещи до напреднали Откриване на структурата и развитието на дадена история Хартия и цветни моливи или пастели На пода или на маси 10-15 минути

Съдържание и процедура: Упражнението е подходящо, когато обучаемите изберат една отделна история, в която да се задълбочат. Няма значение дали ще е истинска история или приказка. Хората работят с хартия и цветни моливи. Инструкции: Начертайте чувствата и емоциите, които се проявяват в историята по абстрактен начин (без фигури). От началото до края, в който историята завършва щастливо, тъжно, страшно, самотно и т.н След това седнете по двойки и опишете рисунките си, емоциите, които историята е провокирала във Вас. След това поставете рисунките в средата, така че всички да ги видят. Завършете с пленарна сесия в кръг като обсъдите наблюденията си.

Упражнение 14: Семейни корени Целева група: Цели: Материал: Форма: Времетраене:

Начинаещи, носители на езика или изучаващи езика Открийте колко сме уникални и колко много общи черти имаме Няма По двойки 40 минути

Упражнение 16: “Vire-langue” Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Изучаващи езика Забавление при изучаването на нови думи Артикулация и произнасяне на звуци Различни скороговорки, написани на хартия Един срещу друг на столове по двойки 20 минути

Съдържание и процедура: Съдържание и процедура: Някога бабите и дядовците често са разказвали за миналото. Разказвачите на истории пазят спомени за историята на нацията си. Когато напуснете родината си, оставяте част от корените си. В това упражнение представяме произхода си и култивираме уважение към корените и семейството. Подгответе работа по двойки и разкажете кои сте: „Аз съм дъщеря на”, „внучка съм на”, „сестра съм на”, „най-добър приятел на ... И ...”. С „И” каните друг човек. Стимулирате се един друг да си спомняте, можете дори да импровизирате родословието си.

Участниците работят по двойки като упражняват произнасянето на скороговорки. След това някои от тях ги рецитират пред групата. Накрая с помощта на разказвач и преподаватели участниците учат значението на думите и изреченията.

Упражнение 17: Обект Целева група: Цели:

Пример: Дъщеря съм на баща, който беше дребен на ръст, но водеща фигура, чието мнение се уважаваше от другите, голяма личност. И ... аз съм дъщеря на майка, която беше учител, но е спряла да работи, когато се е омъжила. И ... аз съм внучка на жена, която е работела магазин и кафене по време на война, за да оцелее. И ... аз съм внучка на трудолюбив, честен фермер, когото не познавам, имам само черно-бели снимки. И....

Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни имигранти Стимулиране на емоционалната памет и промотиране на говоренето чрез насърчаване на въображението Различни обекти с различни форми и материи и торба, в която да бъдат сложени Столове, разположени в полукръг с един стол отпред 30 минути

Съдържание и процедура: Упражнение 15: “Saperlipopette” Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни имигранти, изучаващи езика Създаване на изречения с прости думи Създаване на история като група Няма Участниците стоят в кръг с цел улесняване на дискусията и взаимодействието 20 минути

Участниците седят в полукръг с лице към разказвача. Един по един доброволци сядат пред другите участници. Доброволецът слага ръцете си зад гърба си, така че разказвачът да може да му даде малък предмет, който нито той, нито другите участници могат да видят. На базата само на допира, доброволецът трябва да разкаже история за спомен, който предметът провокира в него и другите участници трябва да познаят какъв е предмета. За следващата сесия на курса участниците трябва да донесат собствени предмети и за разкажат история за тях.

Съдържание и процедура:

В това упражнение участниците застават в кръг и всеки казва буква от азбуката, като следват азбучен ред. За втория кръг участниците заменят буквата с дума, която започва с тази буква (напр. „с К започва котка”). Всички непознати думи се обясняват. За третия кръг всеки съставя изречение с избраната дума. Накрая разказват история на групата с изречения, които включват думата и свързват изреченията с „и”, „но”, „така”,”тогава”, и т.н.

“

lives surrounded by his Man is always a storyteller, he Through them he sees rs. own stories as well as those of othe to live his life as if he tries everything that happens and he sée) Nau (Sartre, La were telling it.

”

Упражнение 18: „Има улица в Рим” Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

От начинаещи Насърчаване на визуалната памет и уменията за слушане Няма Седнали в кръг 10 минути

Упражнение 20: Кой предлог да използвам? Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Изучаващи езика Фокусиране върху формалните аспекти на езика и елиминиране на грешки Собствен пропуск. Попълнете упражнението с изречения от историята Индивидуална работа или по двойки 5 – 10 минути

Съдържание и процедура: Съдържание и процедура: Подобно е на играта „Отивам на почивка и слагам в куфара си...”, в която някой трябва да си спомни всички предмети, които са казани, но в случая се занимаваме с улица, което я прави по-интересна. Като група описваме снимка на улица в Рим като всеки казва „има улица в Рим” и изброява всички коли, дървета, сгради и хора, които другите са споменали като завършва с нов предмет, който те са открили върху снимката. Пример: „Има улица в Рим и на нея има ...” Участник 1: редица големи дървета от лявата страна на паважа Участник 2: големи дървета на паважа отляво и котка седяща на първото дърво Участник 3: редица големи дървета в ляво, котка, седяща на първото дърво и човек, който пресича пътя, носи стълба и гледа котката В зависимост от размера на групата можете да обиколите кръга един или три пъти като добавяте до 20 предмета в снимката. Не е необходимо да изброявате предметите в същия ред, така че можете да започнете с човек със стълба ...

Упражнение 19: Първият път Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Имигранти, изучаващи езика Работа с пряка и непряка реч Няма Седнали на столове в кръг, което позволява на учащите да се чуват и виждат един друг 20 минути

По време на урок по език всеки може да направи този тип техническо упражнение за фокусиране върху формата, така че обучаемите да обръщат внимание на формата, когато говорят. Въпрос на повторение е. Когато обучаемите чуят изречения докато слушат историята и преподавателят обръща внимание на тях, те вече имат представа. В писменото упражнение след историята обучаемите трябва да попълнят изреченията, които вече са чули. Може би те ги знаят частично, но вече са предизвикани да си спомнят точните изречения.

Упражнение 21: Разбиране Целева група: Изучаващи езика ниво A2+ Цели: Изучаване на нови думи Материали: Пиктограми, картини и картончета с думи Форма: Работа по двойки Продължителност: 5 минути Съдържание и процедура: Разказвачът вече е разказал историята за рибаря и неговата любима. Историята се е случила през средновековието. Упражнение с многовариантен избор с професии и видове риба, които се появяват в историята, с пиктограма или картина и листче с името на рибата или професията, написано на него. Всяко упражнение за разбиране с картинки, пиктограми и картончета може да се използва за упражняване на речника и комбинации от думи.

Съдържание и процедура: Упражнението започва с кратка история от разказвача за неговото първо занимание с нещо (например посещаване на близкия плувен басейн). След това участниците се разделят по двойки и започват да споделят истории за техните първи опити. След това в кръг участниците трябва да разкажат историята на техния партньор. 37

Семинар

Упражнение 2: Как стигна там?

При обучението за възрастни, семинарът е мястото, където специфичните цели на курса и разказването на истории оживяват. В упражненията, които следват, разказването на истории се използва за постигане на целите на обучението. Граматичните структури, думите, времената, както и креативността и въображението всички са необходими едновременно.

Упражнение 1: Съкровище от моето детство Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Начинаещи, носители на езика или изучаващи езика ниво A2+ Създаване на възможност за креативно мислене и концентрация Въведение в света на приказките и разказването на истории Слушане на стандартен език Практикуване на разбиране на сложни изречения и следване на логиката на кратка история Разкриване на нещо лично Споделяне на спомени и опознаване Приказката на братя Грим „Златният ключ” Столове в кръг без маси, частично групово упражнение 20 - 30 минути

Съдържание и процедура: 1. Модераторът разказва приказката за златния ключ. Отвореният край „и сега ние трябва да почакаме докато момчето отвори капака, за да види какво има вътре в кутията” се дискутира в групата. Участниците събират предположения и идеи какво може да има вътре в кутията. 2. Модераторът моли участниците да си припомнят времето, когато те самите са били деца. Представете си, че сте имали ковчеже за съкровище, когато сте били на 8 години. Какво е то или какво ще има вътре? Имало ли е любимата играчка, сладка, красив камък или тайно писмо? 3. Участниците по дойки разказват един на друг какво е скрито в тайното ковчеже от тяхното детство. Съкровището може да е реален спомен или измислено. Важна е детската гледна точка.

4. Обратно в цялата група приказката или поне края й се разказва отново. Всеки участник по ред казва какво е неговото съкровище като този път описва с жестове обекта. По този начин те все още не разказват пред групата и не се дублира стъпка 3.

Целева група:

Начинаещи, добре е да се започне с нова група, носители на езика или ниво A2+ Цели: Монолози Упражняване на минало перфектно време Разкриване на нещо за себе си Внасяне на въображение в ежедневието Форма: Столове в кръг, без маси следвано от групово упражнение (подходящо за групово упражнение) Времетраене: 10 минути Съдържание и процедура: Участниците работят по двойки, разказват на партньора си как са пристигнали на занятието. В основата си историята трябва да бъде истина с 1 инцидентна лъжа – продукт на въображението им. Участниците разказват на всички как техният партньор е пристигнал. Пленарно упражнение: участниците трябва да открият лъжата в историята.

Упражнение 3: Ежедневни дейности Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Начинаещи, носители на езика или ниво A2 + Монолози Упражняване на минало перфектно време Комбиниране на въображение и ежедневния живот Използване на собствен речник (речников запас) Колективно творчество Картички с ежедневни места, написани на тях Столове в кръг, частично групово упражнение 20-40 минути

Съдържание и процедура: 1. Участниците оформят малки групи от 3-5 участника в зависимост от големината на групата. Всяка малка група получава картонче с написано на него място от ежедневието (напр. плувен басейн, магазин за кафе, железопътна гара, фризьорски салон, т.н.) Като подготовка те определят как мирише, звучи, как изглежда и какви чувства и усещания се асоциират с това място. На останалата част от групата това място не се казва, те трябва да го познаят по описанието. 2. Картончета се събират от модератора и се подреждат в редица, така че да се виждат от всички

3. Начало (място 1)// 1 среща (място2)// 2 среща (място 3) ... В зависимост от това колко места са описани, може да е по-добре да се направят две отделни, по-кратки верижни истории. 4. В нови малки групи или всички заедно измислят нова верижна история. Започва от сутринта и завършва вечерта – определя се кой е героя, кого е срещнал на споменатите места, какво му се е случило – ежедневни или фантастични неща.

Упражнение 5: Разкажи ми за разказването Целева група: Цели:

5. На напредналите участници трябва бъде дадена възможност да развият собствен вариант на тази ежедневна история. Трябва да я разкажат по двойки или пред групата.

Форма: Времетраене:

Носители на езика или ниво A2 + Монолози Споделяне на спомени Опознаване на чужди култури Свързване на личните преживявания с разказването на истории Обмисляне на културата на разказване на истории Столове в кръг без маси, частично в група 15-30 минути

Съдържание и процедура: Упражнение 4: Ежедневна история Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Начинаещи, носители на езика или ниво A2 + Монолози Използване на модални глаголи Комбиниране на въображение и ежедневие Използване на собствен речник Упражняване на колективна креативност Два цвята картони и моливи Столове в кръг без маси, частично в група 15-30 минути

1. Модераторът моли участниците да си спомнят детството си. Мястото, където като деца са можели да слушат възрастните докато възрастните са разказвали или говорели. Възрастните разказвали ли са си истории един на друг? Били ли са предназначени за Вас като дете? Кой ги е разказвал? Как е звучал гласът му? 2. Участниците оформят малки кръгове от 4-7 човека и се приближават един към друг. Кой иска да сподели спомените си? При какви случаи са разказвани историите? Какво разказват тези истории?

Съдържание и процедира: 1. Участниците получават две картончета (по едно от всеки цвят) - на първото картонче трябва да напишат име на човек или животно и нещо, в което човекът или животното са добри. На второто картонче записват човека или животното и нещо, което той/то много харесват или изобщо не харесват. (напр. дядо е добър в разказването на истории/кучето не обуча виковете на децата)

3. В малък кръг разговорът може да продължи: Защо възрастните разказват истории за деца? Какво е значението на разказването на истории в различните култури? Какво значение отдавате Вие самите на разказването на истории?

2. Картончетата се събират и се оформят малки групи от 3-5 участника в зависимост от големината на групата. Всяка група получава две картончета от всеки цвят. След това трябва да измислят история. На едното картонче е написан главния герой, а животното/човекът от другото трябва да бъде вплетен в историята. 3. Обратно в цялата група картончетата, които не са използвани се обръщат едно след друго. В кръг историята се развива спонтанно като в нея се появяват хората и животните от картончетата. Упражнението е подходящо за напреднали или трябва да бъде ръководено от модератор. 39

Упражнение 6: Къщата, в която пораснах Целева група:

Начинаещи, носители на езика или изучаващи езика Цели: Създаване на условия за творческо мислене и концентрация Разказване на базата на вътрешни образи и спомени Споделяне на спомени и опознаване Материали: Няма Форма: Столове по двойки един срещу друг Времетраене: 20 - 30 минути Съдържание и процедура: Упражнение по двойки: Спомнете си къщата, в която сте израсли. Потърсете в спомените си специално събитие от Вашата младост, свързани с тази къща. Тогава партньорът срещу Вас Ви задава въпроси, които да Ви помогнат да си спомните по-добре. Пренесете се на любимото си място. Затворете очи. Партньорът Ви помага докато разказвате и изяснявате картината. Какво виждате, чувате, усещате, помирисвате? Какво беше хубаво, какво Ви накара де се преместите? След това споделете историята с групата (не става въпрос за обиколка на къщата) Помощ/Подкрепа: Изберете едно място. Ако Ви е по-лесно затворете очи, за да си го спомните. Къщата е в града или на село, голяма къща с много стаи или малка? В кой период от живота си сте живели там? Кога е било това? Имаше ли градина? Имаше ли ограда? Как изглеждаше фасадата отпред? Как изглеждаше входната врата? В какъв цвят беше боядисана къщата? Виждате ли специфични детайли? Влезте в къщата, минете през вратата (или минете отзад, както сте го правили). Вижте как изглежда къщата и какво си спомняте. Има ли коридор? Малък хол? Какви стаи има в къщата? Погледнете в кухнята: спомняте ли си как е обзаведена? Обиколете къщата в мислите си и усетете атмосферата, ароматите, звуците, картините. Обърнете внимание на интересните детайли в къщата. Вероятно не помните всичко в детайли, но все още си спомняте дръжката на входната врата, ... Има ли хора на любимото Ви място?

Упражнение 7: Разиграване на сцена от пазара Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Изучаващи езика, ниво напреднали Усъвършенстване на стандартен диалог за продаване и купуване на пазара Няма Работа по двойки 15 минути

Съдържание и процедура: 1. Указания (7 минути): Разделете обучаемите по двойки. Накарайте ги да си спомнят различни сцени от пазара в история, която са чули. Те трябва да изберат една сцена и да работят по нея. Диалогът не трябва да бъде по-дълъг от 3 минути. Те решават кой ще бъде продавача и кой клиента. Ако кажат, че нямат вдъхновение им дайте картончета със сцени от пазара и примери за диалог. 2. Действия (8 минути): Нека обучаемите го проиграят и репетират. Обиколете наоколо и помогнете, където е необходимо. Насърчете ги да разширят ситуацията и да я усложнят. Помолете доброволци да изиграят сцената пред всички. Ако групата е малка, всички двойки могат да се представят.

Упражнение 8: Продаване на предмет от историята Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Изучаващи езика, ниво напреднали Описание на предмет в детайли по ясен и атрактивен начин Използване на модални глаголи Комбиниране на въображение с ежедневие Използване на собствен речник Картончета, описващи какво да се направи, с допълнителни въпроси Работа по двойки и след това в полукръг с един човек, който разказва 15 минути

Съдържание и процедура:

1. 10 минути: Обучаемите се подготвят за упражнението. По двойки те първо избират обект или могат да получат картонче с написан на него предмет. Следните въпроси им помагат да се подготвят: • Как изглежда обекта? • За како се използва, какво можете да направи с него? Как го правите? • От какъв материал е направен?

• • • • •

Колко е стар? От кое страна идва? Колко често се среща? Колко струва? Обучаемите импровизират как да го продадат, да го направят атрактивен, все едно са на пазара

2. 5 минути: Една от избраните двойки донася предмета си и го описва. Забележка: Това упражнение може да бъде част от целия набор упражнения по разказване на истории, при което всяка двойка прави различно упражнение. След това всяка двойка споделя тяхната задача пред групата.

Упражнение 9: Историята на моето име Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Начинаещи, носители на езика или изучаващи езика, Откриване, че всяко име има история, която казва нещо за човека Думи - речник на имена, които да бъдат преподавани и възприети Столове по двойки един срещу друг 20-30 минути

Упражнение 10: История за пътешествие с огън Целева група: Цели: Материали: Форма:

Времетраене:

Начинаещи, носители на езика или изучаващи езика Разказване на истории чрез образи Да се научи, че историите често започват с къде, кой, какво и кога Свещ Седят в кръг, свещта е в средата, първо работят индивидуално, след това по двойки и накрая в група 60 минути, в зависимост от размера на групата

Съдържание и процедура: 1. Първи опит за разказване на истории чрез образи. Как работи нашето въображение? Ние мислим в образи, не в думи. 2. Как? Поставете свещ в средата, всеки гледа в свещта. Затворете очи и все още се опитвайте да виждате свещта. Свещта е като пламъка, който са гледали нашите предци докато са седели в кръг около огъня и са си разказвали истории. Пламъкът става пътеводител на въображението, търси спомени за огън. Върнете се в миналото си и си спомнете нещо, което е свързано с огън. Вижте какво се е случило тогава. Вашето съзнание създава кратък филм като камера в главата Ви, гледате филма чрез образи, не чрез думи. ... и я оставете в паметта си.

Съдържание и процедура: Имената са важни. В много страни хората знаят значението на имената си и това значение е важно като пожелание за бъдещето на детето. Никой не е безразличен към името си. В някои племена името е толкова важно, че даже се пази в тайна. Възможни въпроси:

3. Разкажете историята на партньора си. Начинът, по който разказвате, не е важен. Вие виждате партньора си и образа в съзнанието си. 4. Започнете с къде, кой, какво и къде? След това споделете историята в групата.

• На кого сте кръстени? (на член на семейството, на празник, на герой от религията или литературна творба) • Знаете ли защо сте кръстени така? • Има ли името Ви специално значение? • Имате ли псевдоним, прякор? • Променяли ли сте името си? Искате ли друго име? • Харесвате ли името си? Пример за история: Като бебе съм бил много, много болен. Моите родители са мислели, че ще умра. Повикали равин. Равинът обявил името ми за мъртво, така че смъртта да не намери дете, носещо това име, за да го вземе. Аз съм се оправил и съм получил ново име. 41

Упражнение 11: Пощенски картички Целева група: Цели:

Материали: Форма: Времетраене:

Изучаващи езика, средно ниво Създаване на история като група чрез използване на различни изображения (пощенски картички), развиване на въображението и упражняване на устното изразяване Различни картички поне по една на участник Работа по групи в различни краища на стаята 45 минути

Упражнение 13: Необикновена сутрин (Хейди Далсвен /Ян Блейк) Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни с различен опит Използване на драматургия Столове В началото участниците работят сами, след това по двойки и накрая в група в кръг 20 минути

Съдържание и процедура: Съдържание и процедура: 1. Разказвачът на истории представя упражнението чрез разказване на история на базата на 3-4 пощенски картички. 2. Участниците са разделени на малки групи и всеки член на групата получава пощенска картичка. Използвайки всички пощенски картички, всяка група работи заедно по създаването на история и тогава споделяте с другите групи. 3. Алтернативно веднъж след като постерите са създадени, участниците трябва да опишат въображаем сюжет на филм като използват постера, за да разпалят въображението си. След това споделят тяхното впечатление от въображаемия филм и разказват на другите членове на групите защо те трябва (не трябва) да гледат във филма.

1. Участниците са помолени да създадат история за тази сутрин. Като „лидер” Вие информирате, че когато ние разказваме истории ние често разказваме за нещо необикновено, вероятно ние се препъваме, когато ние се разхождаме или се срещаме с някого, когото не сме виждали от дълго време. Ще използваме това в упражнението. Сега ще създадем история на базата на сутринта, защото сутрин има много рутинни дейности. Ние правим нещата по даден ред без дори да го осъзнаваме. По тази причина трябва да създадем история за сутринта, но когато изведнъж се случва нещо неочаквано напр. пастата за зъби е змия, котката Ви започва да говори и т.н. Към края на история се връщате към стандартната сутрин. Участниците имат 3 минути за индивидуална подготовка за създаване на история за необикновена сутрин. 2. Участниците се разделят на двойки и разказват историята.

Упражнение 12: История за белега (Бети Росен, 1988) Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни с различен опит, начинаещи Разказване на лична история Столове Работа по двойки, седнали 10 минути

Съдържание и процедура: Има много лесен начин да дадете начало на разказването на лични истории. Всеки може да разкаже история за това. Групата се разделя на двойки и разказването на история как те са получили белег върху тялото си. Всеки започва разказването на истории за белега си и другият партньор разказва своята история, когато първият свърши с неговата. Всеки има някакъв белег върху тялото си. Често те имат перфектни истории, те имат каквото е необходимо – ясна структура, драматични са и са разбираеми.

3. Всеки сяда в кръга и участниците са насърчени да препоръчат партньор, който да разкаже своята история.

Упражнение 14: Карта на паметта Целева група: Цели: Материали: Брома: Времетраене:

Възрастни с опит в различни сфери Откриване на истории от личния опит Столове, листове и химикалки Индивидуална работа, след това по двойки, за да завършат упражнението 30 минути

Съдържание и процедура: 1. На лист хартия начертайте кръг в средата на страницата и в този кръг напишете първото нещо, за което се сетите, когато си спомняте детството си. Може да е място, животно, член на семейството, приятел и т.н. Тази дума дава множество асоциации, които записвате в кръгове наоколо и с свързвате с линии със средния кръг. Новите думи дават нови асоциации. Продължете

докато запълните целия лист с асоциации. Всеки кръг е начало на история. 2. Работят по двойки и разказват един на друг история, която започва с думата в центъра на страницата. Следвайки реда, не разказвайте всичко на листа, разкажете само веднъж.

Упражнение 15: От автобиография до приказка (Иван Кушка) Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

От начинаещи до напреднали Умения за слушане и преразказване по творчески начин Няма Работа по тройки 10-15 минути

Опция 3: „Нов избор” – работа по двойки; Участник А започва с импровизирана история, във всеки момент участник Б може да каже „Нов избор” и участник А трябва да промени последното нещо, което е казал Пример: A: … и принцесата отишла в гората да потърси младото момиче B: Нов избор! A: ... и принцът изкачил високата планина, от където се виждало цялото кралство и от там видял любовта си B: Нов избор! A: ... и принцът решил да седне на пазара и да не мръдне оттам докато не чуе новини от нея

Съдържание и процедура: • „Пътят от реалния живот до приказката минава през 3 чифта устни и три чифта уши” (Ирландска поговорка) • Човек А разказва на човек Б епизод от живота си (в първо лице) • Участник Б разказва на участник В този същия епизод (в трето лице) • Участник В разказва на участник А историята, която е чул, но я трансформира в приказка.

Упражнение 16: Импровизирани истории Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

От начинаещи до напреднали Повишаване на увереността, че може да направи нещо един В кръг или малки групи 10 минути

Упражнение 17: Направи история Целева група:

Съдържание и процедура: Опция 1: „Щастие/Нещастие” – разкажете история в кръга, всеки говори от 1 до 2 минути и завършва със „за щастие” или „за съжаление” и дава думата на съседа си. Опция 2: Демонстрирайте това в кръга преди да се разделите по двойки. Започвате импровизирана история. Някой казва произволна дума и Вие като разказвач трябва да включите тази дума в историята си (колкото се може по-бързо). Тогава някой казва друга дума, която трябва да вплетете в историята. Продължавате така докато всеки е казал дума, тогава се казва „няма повече думи” и историята завършва.

Цели: Материали:

Форма: Времетраене:

Възрастни обучаеми, ако има неграмотни участници, ръководителят трябва да им разкаже историята устно Репетирайте историята и я направете своя Няколко традиционни истории (кратък текст, половин лист формат A4). Необходим е известен опит в разказването на истории, за да проведете това упражнение Свободно пространство, без маси 1-3 часа

Съдържание и процедура:

1. Всеки обучаем получава кратка традиционна история като текст. Всеки прочита наум веднъж или два пъти и тогава оставя листа настрани.

1. Разказвачът разказва анекдот от собствения си живот.

2. По двойки участниците разказват историите си незабавно един на друг. Те обикновено се изненадват колко лесно е на научиш история и да я преразкажеш толкова бързо. 3. Участниците могат да погледнат още веднъж историята и да я разкажат на друг слушател (нова двойка). Този път те вмъкват в историята нещо от своя опит или семейство - човек или място, или и двете. Сега те могат да започнат да разказват своята история. 4. Участниците вече са готови да я репетират по различен начин. Те сменят партньорите си и имат нов слушател за всяко упражнение. Разказвачът разпределя времето и всеки участник може да разказва само по 4 минути. През това време слушателят прекъсва разказващия и му дава инструкции – виж точка 5 5. Слушателят може да прекъсна разказа като попита:”Какво виждаш на това място? Как изглежда?” или „Какви миризми усещаш?” и други въпроси, свързани с историята. Разказвачът спира историята и се оглежда в съзнанието си, за да отговори. 6. След известно време слушателят казва „продължи” и разказвачът подновява историята. Ако разказвачът успее да завърши историята си в рамките на 4 минути, тя започва отново веднага отначало, така че цялото време да бъде използвано. След 4 минути двойките си сменят ролите. 7. Можете да променяте упражнението. Трябва да бъде зададена по една задача на двойка за всеки рунд, иначе ще стане прекалено сложно.

Упражнение 18: Storytelling Mingle Целева група: Цели:

Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни обучаеми Отприщване на потока истории като се вдъхновяват един от друг Събуждане на нетърпението да разкажеш и да покажеш колко много истории имаш в живота си (знаеш) Засилване на сближаването в групата Листи, моливи, тиксо Свободно място, без маси 30-60 минути

2. Всички участници получават лист хартия и парче тиксо. Всеки разделя листа си на 4 части. Във всяка от тях пише заглавие на събитие от собствения си живот. Не е задължително да се попълнят и 4 секции, но ако някой има повече от 4 истории се използват допълнителни листи. 3. Участниците залепят заглавията към гърдите си. След това започват да общуват. Всеки се движи бавно в стаята. Поздравяват се по двойки и всеки чете заглавията на другия, избира едно от тях и моли да чуе историята. Когато и двамата са разказали историята си, си благодарят един на друг без да коментират историята и си намират нов партньор. 4. Ако някой трябва да разказва историята си много често, може да постави ръка върху тази част, когато новият му партньор чете заглавията.

“

ting stories in the mind, is Storying, the process of construc of making meaning and s way one of the most fundamental , regardless of age. ning lear thus pervades all aspects of 5) 200 (M. Hamilton and M. Weiss,

”

Упражнение 19: Визуализация Целева група: Цели: Материали: Форма: Времетраене:

Възрастни обучаеми Задълбочаване на знанията за разказване на истории Умения за слушане Развиване на въображението Няма Столове в кръг, без маси 30 минути

Съдържание и процедура: 1. Групата седи в кръг. Всеки работи със собствената си история. Разказвачът избира герой от историята в неговия репертоар и описва този герой на групата. Започва с „Виждам..” 2. Героят е описан възможно най-достоверно, но само чрез възприятия, не чрез обяснения или събития. Използва височината, цвят на косата, глас, мирис, дрехи, начин, по който се движи и т.н. Задачата е групата да го „види” във въображението си колко-

то е възможно по-ясно. Събитията в историята не трябва да се включват в задачата. 3. Продължава се като се редуват участниците в кръга. Можете да повторите упражнението с място, обект и т.н. всички елементи от историята. 4. В друг вариант на упражнението вместо описание всеки човек подред издава звук, прави жест или казва изречение от диалога към историята.

Изпълнение (представяне) Представянето при разказването на истории може да даде възможност на обучаемите да разкажат техните собствени истории един на друг и да чуят историите на другите. Представянето пред публика може да бъде смущаващо за някои от тях и да не е основно изискване в процеса ето защо е полезно да разделите участниците по двойки или тройки, за да е по-малко обезсърчително. Представянето е приемлив начин да проведете един семинар за разказване на истории, но някои обстоятелства могат да попречат.

рибният пазар преди. 2. 10 минути: На първата карта има въпроси с цел припомняне. Спомените трябва да имат връзка с този епизод от историята, която обучаемият ще разкаже и мястото в града, където ще разкаже историята. След указания за картончетата разказвачът разпределя картите за напомняне (само от един цвят, напр. зелен). Обучаемите имат малко време да помислят. 3. 10 минути: Втората карта определя епизода от историята, който ще разкаже обучаемият. Разказвачът обяснява картончето и ги разпределя (1 цвят, напр. син) и дава на обучаемите време да си спомнят тази част от историята и как ще я разкажат. 4. 5 минути: Третата карта (в друг цвят) определя мястото, където обучаемият ще разкаже неговата част от историята. Разказвачът ги пита дали знаят къде се намира това място. 5. 15 минути: Индивидуална подготовка. Разказвачът обикаля и помага, ако е необходимо. Посочва елементите, които трябва да има една история: кой, какво, къде, кога, как, защо? 6. 15 минути: Обучаемите сядат и разказват един на друг историята

Упражнение 1: Разказване на истории, разхождайки се из града Целева група: Цели:

Материали:

Форма: Времетраене:

Изучаващи езика, ниво B1 + Използване на спомени за създаване на нова история Разказване на история пред група на дадено място в града (извън сигурното обкръжение на учебната им среда) Картончета с три различни цвята. Това упражнение може да бъде направено само с история, която се е случила в града, в който се намират участниците Първоначално се работи в кръг, след това обучаемите се пръсват из стаята за подготовка 80 минути за подготовка с поне 90 минути за разходка с разказване на историите

7. 90 минути: Разходката. Разказвачът повежда обучаемите из града. На посочените места определени от разказвача преди това, обучаемите разказват тяхната част от историята на групата (и на минувачите). Историята не е необходимо да бъде разказана в хронологичен ред, разказва се според реда на местата, които определят коя част от историята къде трябва да бъде разказана.

Съдържание и процедура: 1. 25 минути: Инструкции и първа рефлексия. Разказвачът има номерирани картончета в 3 цвята (напр. зелен 1, жълт 1, червен 1). Обяснява указанията, написани на картончетата. Номерата отговарят на епизод от историята и мястото. В нашата история споменът за рибата трябва да отговаря на тази част от историята с рибния пазар и трябва да бъде разказана някъде, където е бил

Добри практики от семинари за разказване на истории, включващи обучители на учители Семинар по разказване на истории за обучители на групи от новопристигнали в страната – Франция Условия на провеждане Целева група: Семинарът, ръководен от френския разказвач Каролин Сир, беше насочен към преподаватели, работещи с наскоро пристигнали имигранти. Контекст: Курсът беше предложен като част от серия такива за професионално образование на преподаватели, работещи в националната образователна система във Франция, като преподаващи френски език като чужд език. Обучението се проведе в рамките на 4 дни. Добрите практики бяха приложени през последния ден. Присъстваха 18 участници. Цели: • Популяризиране на разказването на истории като средство за езиково обучение и интегриране на наскоро пристигнали имигранти обучаеми • Осигуряване на преподавателите със средства за разказване на истории, които могат да използват с обучаемите си

Детайлно описание

Дейности: Разказвачът на истории провежда с участниците няколко загряващи упражнения и физически упражнения, за да се насърчи тяхното физическо и умствено релаксиране. След това участниците се занимават с гласови упражнения. Следват няколко дейности, свързани с разказването на истории. Последната дейност за деня е пример за добра практика. В рамките на упражнението разказвачът кани двама участници да разкажат лични истории.

Методология: След първоначалното разказване на истории, двамата участници се насърчават да преразкажат историите си по много различен начин. Вместо да разкажат историите си от тяхна гледна точка, те трябва да изберат друг герой от тяхната история и да разкажат историята от неговата гледна точка като използват първо лице. Двамата участници трябва да се сменят докато разказват историите. По сигнал на разказвача единият спира да разказва историята и другият започва да разказва своята история. Това се прави по време на разказването на двете истории в ключови моменти на историите. Включени партньори: Този проект включва Каролин Сир, местен разказвач на истории от Франция и CASNAV, регионален образователен орган на департамента на Créteil, който се фокусира на обучението на наскоро пристигнали имигранти и неграмотни възрастни. Факти, свързани с историята: Едно от най-големите препятствия за курса изглежда е да бъдат предразположени участниците да се чувстват достатъчно комфортно да споделят своите истории. Тази пречка е преодоляна чрез изграждане на доверие в продължение на няколко дни и чрез дейности за сближаване по между им. Включване на разказвачите на истории: Семинарът се води от един разказвач Видове истории: Участниците споделят лични истории, приказки и народни приказки и понякога комбинация от трите. Използвани техники: Изграждането на доверие чрез интерактивни упражнения за разчуване на леда са интегрална стъпка в подготовката на участниците да споделят техните истории в края на последния ден от обучението. График: Обучението се провежда в рамките на 4 дни (общо 24 часа).

Специално внимание на ролята на разказването на истории Как разказването на истории допринася за постигането на целите на обучението: Основната цел на курса е популяризирането на разказването на истории като средство за езиково обучение и интеграция на имигранти-обучаеми. Тази дейност е много подходяща за целта, тъй като набляга на комуникацията и изграждането на доверие като и двете са ключови цели в групите от новодошли в страната. Тъй

като участниците се сменят при разказването на истории, емоциите започват да се припокриват. Двамата участници се включва в несъзнателна мимикрия на емоциите, което им позволява да опознаят и да се чувстват комфортно докато разказват истории. Ефектът лесно може да се прехвърли в контекста на езиковото обучение. Как разказването на истории подпомага обучението, така че то да не е само забавление за участниците: Тъй като семинарът е насочен към преподавателите по френски език, а не към обучаемите, той изпълнява важна роля в подпомагане на обучението. Преподавателите учат не само различни техники за разказване на истории, които могат да бъдат използвани при говоренето пред публика и в контекста на изграждане на увереност, но те също така се учат и как да използват разказването на истории като педагогическо средство. Двамата участници, които доброволно разказват историите си, съобразно добрите практики, разчитат на средствата, които са усвоили по време на семинара.

Препоръчителна литература за допълнителна информация Matéo, P. Le conteur et l’imaginaire. Aix-en-Provence, Édisud, 2007

Координати на представящия Име: Каролин Сир Имейл: caroline.sire@gmail.com

“

ind each other of who Human beings share stories to rem ve. When we hear stories they are and how they should beha e like were remembering based on these patterns, we feel mor something new. something forgotten than learning (Jonah Sachs)

”

Оценяване Влияние върху обучаемите: Участниците харесват семинара. Отнема известно време за подготовка на историите, които ще се споделят, от личен опит или приказки и други източници. Те са нетърпеливи да използват някои от техниките и идеите от семинара с техните обучаеми. Силни страни: Дейностите, включени в това обучение осигуряват нестандартен подход за преподаване на френски език като чужд език и подпомагат процеса на интегриране на имигрантите. Като набляга на използването на игри и интерактивни дейности, този стил на преподаване може да се използва с обучаеми, които предпочитат динамичен подход. Още повече тъй като се базира на техниките за разказване на истории, дава на обучаемите възможност да комуникират устно по забавен и безопасен начин. Слаби страни: Тъй като семинарът се провежда с преподаватели, той поставя акцент върху техниките за разказване на истории, а не върху езиковото обучение. Би било добре да има сегмент в края на курса, който да помага на преподавателите да помислят как да интегрират разказването на истории в техните уроци за в бъдеще. Тъй като времето е ограничено разказвачът трябва да осигури различни дейности и упражнения, така че те да могат да бъдат интегрирани в контекста на езиковото обучение. Тя също така даде предложения как да се интегрира разказването на истории в учебната програма по езиково обучение. 47

Езиково обучение „Кръгозор” – Великобритания Условия на провеждане Целева група/Нужди/Контекст: Описана от Марио Риволучи като „най-древната техника за езиково обучение” 32 , разказването на истории е забележително гъвкав компонент от преподавателските средства, полезен за развиване на всичко – от произнасяне на отделни звуци до умения за представяне и подходящи уроци за възрастни по бизнес английски. Въпреки това има много малко достъпни за преподавателите по език обучения, изграждащи уменията, необходими на добрия разказвач или умения за използването на разказването на истории като организационен принцип в часовете. Разказването на истории в езиковото обучение представлява едноседмичен курс за интензивно обучение на учители, който представя и двете области. Предназначен е за практикуващи учители по езици, които работят в основното и гимназиално образование и в сектора за обучение на възрастни и осигуряват богат набор от идеи, които да помогнат на обучаемите участници в курса да разказват истории. Заедно с това учителите събират набор от истории, които могат да използват за преподаване в различни области и работят върху собствените си истории, които представят в края на седмицата. Цели: Състои се от 25 часа практически семинари и има 3 основни цели: първо да разкрие приложимостта на вмъкването на разумно количество дейности, базирани на истории в програмата по езиково обучение, второ да развие умения и увереност в участниците за разказване на истории в учебна среда и трето да проучи множество мотивиращи и иновативни дейности, свързани с разказването на истории, които могат да се използват в преподаването на езици.

Детайлно описание Дейности и методология: Понеделник • Игри с имена и упражнения за разчупване на леда – дейности за разказване на истории за учене на имена и взаимно опознаване 48

32 Using Drama in Language Learning Workshop at SOAS, University on 13 November 2009

• Защо истории? – каква е ролята на историите и разказването на истории в изучаването на втори език? Как се използва разказването на истории за тази цел? • Историята като материал за слушане не живо: дискусия за предимствата на слушането на живо пред предварително записаните материали за слушане. Демонстрация на кратки истории, които могат да се използват при слушане на живо. Вторник • Предварителни дейности: набор от предварителни задачи, които могат да се използват за събуждане на интерес и/или за подготовка на преподаването на език. • Четене на истории на глас: дискусия за предимствата и недостатъците на разказването пред четенето на истории. Истории, които позволяват да бъдат четене (напр. римувани истории) • Представяне на истории: учителите трябва да разкажат собствена история в края на седмицата. • Физически упражнения: как да направим значението ясно чрез използване на мимика, жестове и физически действия в рамките на разказването на истории • Театър на читателите: как да се използват театрални сценарии на читателите ефективно Сряда • Куклен семинар (с Тони Джи) – как да направим малки куклички, които да използваме в обучението по език. Създаване на истории с помощта на куклите, които са били направени. • Спонтанност: импровизирани истории и начини да вградим спонтанността в обучението. Четвъртък • Техники за разказване на истории (с Дейвид Хитфилд): как да направим историите интересни, разбираеми и поучителни, доколкото е възможно • Съживяване на разказването на лични истории – дейности за насърчаване на разказването на лични истории и анекдоти • Спонтанно и съвместно създаване на истории – цялата група се занимава със създаването на истории, при което всяка идея се включва в процеса на създаване на историята. Петък • Истории и обучение, базирано на задачите: как разказването на истории се включва в графика на обучението, базирано на задачи • Разказване и преразказване – значението на повторението на историята и преразказването на истории и някои мотивиращи дейности, които насърчават процеса • Историите и лексикологичния подход – как историите осигуряват идеалния формат, в който да отбележите, да представите и да упражнявате частите на езика

ученици. Това е постижение, ако мога да се изразя така.” Как разказването на истории подпомага обучението, така че то да не бъде само забавление за участниците: Курсът демонстрира различни истории – анекдоти, история по картина, драматизации, легенди и т.н. и как те могат да бъдат използвани при изучаването на майчин език. Учителите също така използват многосензорен подход за преподаване на език като използват различни сетива за получаване на информация. Това прави по-лесно усвояването на информация от ученици на различни възраст, вклю чително ученици с увреждания. Включени партньори: Учители и разказвачи Факти, свързани с историята: Някои от участниците никога не са разказвали истории преди. Курсът ги предразполага да изживеят разказването на истории Включване на разказвачите: Разказвачите на истории представляват интегрална част от курса, работят с техники за правенето на историите по-драматични и ангажиращи Тип на историята: В курса се използват и традиционни и лични истории Приложени техники: Техники за съвместно създаване на истории по жив и ангажиращ начин График: 5 дневен курс

Специално внимание на разказването на истории Как историите допринасят за постигане на целите на обучението: Както отбеляза един участник „Бих казал, че курсът по разказване на истории е доста иновативен. Не знам за други такива курсове (нито в Англия, нито в родната ми страна), където учителите да се обучават как да използват истории в преподаването си, вместо стандартните текстове от учебниците или вестниците. Курсът ми помогна да направя преподаването си по-интересно за мен и за учениците ми. Открих една страна в себе си, която не познавах. Започнах да разказвам истории в клас и учениците ми много ги харесаха. Те дори не знаеха, че учат английски по този начин, просто слушаха с удоволствие. Найголемият ми клас се състои от 32 ученика и когато им разказвам история можете да чуете падане на карфица. И тук говорим за 15–годишни

Оценяване Влияние върху обучаемите: „Щастлива съм да кажа, че курсът в една или друга степен промени преподавателската ми философия. След този курс работих доста с неграмотни възрастни имигранти в Финландия и те отбелязаха голям напредък след като осъзнах, че почти всичко може да се преподаде под формата на история.” Ирма (Финландия) Силни страни: „Най-важното нещо, което научих от този курс е, че учителят или обучаемите не трябва да бъдат много талантливи разказвачи на истории, за да се наслаждават и да използват предимствата на разказването на истории в класната стая. Съществуват много техники и видове дейности, от които може да се избира, така че да изразиш талантите или личността си. Надявам се, че други учители също ще имат възможността да посетят този курс, така че много обучаеми да се наслаждават на разказването на истории по забавен, приятен и обогатяващ начин.” Сузана (Белгия) Слаби страни: При някои обстоятелства традиционните истории не могат да ангажират различните участници. В тези случаи личните истории трябва да бъдат изведени на преден план.

Препоръчителна литература и ресурси за допълнителна информация www.worldstories.org.uk www.storymuseum.org.uk Координати на организацията Horizon Language Training 43 High Street, Totnes, Devon TQ9 5PB United Kingdom Tel: 00 44 1803 840230 www.horizonlanguagetraining.co.uk

човек. Проблемите са във всякаква форма и обем, изпусната пантофка, изригнал вулкан, стоковият пазар се е сринал или някой е казал „не” пред олтара.

Съвети Ако използвате разказването на истории в учебна среда, ще срещнете два вида език: 1. Първият вид е абстрактен, логически и обективен. Насърчава мисленето, обяснява, анализира, оценява и изразява идеи и концепции. Слушателят не получава визуална представа или усещания докато слуша. Този език е често срещан – езика на информацията. 2. Вторият е визуален и сензорен език. Той е конкретен, субективен, детайлен и специфичен. Свързан е с нашите сетива, емоции, опит. Това е езикът на сърцето. Създава картини в съзнанието на слушателя. Погледнете слушателя сега = той стои напълно неподвижно.

“

rs and you have them do You think of some good characte te to and go through hell and some cool stuff that you can rela ged in some positive or negcome out the other side of it chan (James Cameron) ative way, and then it ends.

”

Разбирането на разликата между двата вида е ключова за използването на разказване на истории при обучението на възрастни. Всеки, който може да превключва между двата вида без проблеми. за да привлече вниманието на слушателите си, може да им повлияе и те да запомнят какво е казал.

Какво е история? Нуждаете се от 4 съставки за да създадете една история и да разберете изкуството на разказване на истории. 1. Персонаж: основният герой или субект на историята. Ако не можем да помиришем с носа на някого или да се поставим на негово място, как можем да изпитаме чувствата от историята? И още по-точно да събудим спомените на слушателите за техните собствени изживявания. 2. Място: среда, в която чувате песни, слънцето блести или духа студен вятър.

3. Дилема: Проблем. Тук се крие загадката защо ние разказваме историята, какво искаме да разберем, какво е да бъдещ

4. Финал: Това, което е било предложено в началото на историята, е изпълнено в края. Дали дилемата е решена или не. Краят влияе на решението Ви да разкажете точно тази история. Не всеки край е щастлив, но трябва да знаете какво искате да предадете чрез историята си. Това е спасителното място в края на Вашето пътуване.

Как да изберете история? Една американска поговорка казва:”светът е пълен с истории и понякога те просто трябва да бъдат разказани” . Също така се твърди, че не ти избираш историите, а те теб. Това не е фокус мокус, а защото някои истории „извикват” нещо в теб и ти дават идея. Правилото е, че ти избираш нещо, което те вълнува. Изборът на истории може да бъде по зададена тема и в много случаи зависи от външни обстоятелства като педагогическия метод. Можете да създавате истории или да изберете някоя от тези, които сте чували, чели или записвали. Това, което е важно, е историята да отговаря на Вашите нужди и на нуждите на обучаемите. За да започнете търсенето на материал за разказване, можете да помислите върху следното: • • • •

Какъв е стилът Ви? С какво се чувствате удобно? Кои са обучаемите? Каква е образователната програма?

Ако сте начинаещи в разказването на истории, може би е по-добре да съберете репертоар от кратки истории, отколкото една дълга. Списъкът с истории е неизчерпаем, потърсете истории в собствения си живот, историята на семейството Ви и Вашите традиции. Историите могат да бъдат намерени на масата по време на вечеря вкъщи, в библиотеката или в Интернет. Но трябва да Ви предупредим, че трябва да сте внимателни по отношение на историите. Има някои „забранени” истории и трябва да обърнете внимание на авторските права. Често е по-лесно да научите история, която сте чули и за всеки случай, когато искате да разкажете такава история поискайте разрешение от автора. Проверете източниците на историите си и разгледайте различните варианти на дадена история като направите историята своя.

Като обобщение препоръчваме следното: 1. Ако Вие или слушателите Ви нямате опит в разказването на истории, избирайте кратки истории. 2. Когато търсите истории, потърсете в собствения си опит и култура. Може лесно да бъдем впечатлени от истории от други култури, но историите често се разказват в даден контекст и могат да бъдат разбрани погрешно, ако не сте запознати с тях. 3. Ако Вие сами си измисляте история, независимо дали е базирана на собствени Ви опит или напълно измислена, първо я разкажете на семейството и приятелите си, преди да я разкажете на обучаемите. 4. Ако искате да разкажете история, която сте чули попитайте човека, от когато сте я чули дали можете да я разкажете или попитайте за източника. 5. Ако историята е написана от даден автор, поискайте разрешение. В някои култури използването на истории за образователни цели е безплатно. 6. Ако намерите история в Интернет, проверете, че използвате истории от места, където дават информация за източника на историята 7. И най-важното създайте малък кръг за разказване на истории между приятели и колеги. Можете да се срещате веднъж месечно и да споделяте истории като по този начин обогатявате репертоара си и получавате мнение, както и упражнявате разказването на истории.

Два примера за истории Човекът и животните Преди много време всички животни се събрали. Казано им било, че Бог ще създаде създание, което ще ги превъзхожда, наречено човек. Животните научили, че те ще притежават нещо, което човекът никога няма да получи и на което човекът винаги ще им се възхищава. Животните почнали да обсъждат възможностите си. Конят казал, че човекът ще се възхищава на неговата красота, лъвът - на неговата сила, слонът - на размера му и т.н. По средата на всички животни се чул тънък гласец - „Аз също притежавам нещо, което човекът ще иска да притежава”. „Кой каза това?” - попитали животните и се огледали наоколо. Видели сред тях малка змия. Животните се засмели и казали „ За какво ще ти завиждат хората, ти грозно малко създание?”. С тънкия си глас змията отговорила: „Време”. (разказал: Хелън Ийст )

Прилепът Имало едно време голям конфликт между птиците и животните. Птиците и животните стигнали до война. Прилепът не искал да участва във войната. Птиците разперили криле и казали „Ела с нас”, но той казал „Но аз съм животно”. По-късно няколко животни минали под него, погледнали нагоре и казали „Ела с нас”, но той отговорил „Аз съм птица”. За щастие в последния момент, възцарил се мир и битка не се състояла. Прилепът отишъл при птиците и поискал да се присъедини към ятото, но те се обърнали срещу него и той отлетял. Отишъл при животните, но той трябвало да отстъпи или щели да го разкъсат на парчета. „Ох” казал прилепът „Сега разбирам, не съм нито едното, нито другото и нямам приятели”. (Източник: Aesop’s Fables)

Съвети за начинаещи разказвачи на истории • Вие можете: Хората разказват истории от хиляди години. Изкуството на разказване на истории никога няма да замре. Разказвате истории всеки ден. Може би вече сте забелязали колко е лесно да привлечеш вниманието на слушателите. Вие можете. • Репетирайте: Разкажете една и съща история няколко пъти. Намерете хора, които да Ви слушат. Историята ще се променя, Вие ще се променяте докато историята става все по близка до Вас. Чрез репетирането ще се почувствате по-сигурни и ще можете да я интерпретирате и разказвате по Ваш собствен начин. • Избирайте историите интуитивно: Историята, която Ви привлича инстинктивно е Вашата история. Или историята, която Ви очарова, която Ви досажда, без да знаете защо. Позволете на историята да Ви избере. Обърнете внимание на нейната собствена логика и какво искате да кажете с нея. Променете я, така че да Ви подхожда, но без да сменяте „скелета й”. Направете я Ваша. • Открийте „скелета” на историята. Историята има сценарии – скелет, който е независим от условията и контекста. Отбележете си тези отправни точки може би с кратки бележки или подточки в рисунка или текст. След това попълнете „скелета й” с нова „плът”: Ваши условия, детайли, Ваша интерпретация на идеята. • Трябва ли да запазвате „скелет” на стари истории? Традиционните истории са наши и ние можем да правим с тях каквото поискаме. Но има големи основания да уважаваме съдържанието, което се е предавало от уста на уста през вековете - понякога хиляди години. Много истории не са разбираеми докато не почнете да ги разказвате. Тези истории никога не са възнамерявали да бъдат литературни. 51

• Историята е въображаема: езикът на усещанията. Представете си, че отивате от едно на друго място в историята: какво виждате? Каква е светлината? Колко е часът? Как мирише? Това, което виждате и усещате чрез Вашите сетива кара слушателя да преживява историята в главата си. Това е тайната. • Техники на запаметяване: има начин да запомните истории с различна продължителност, сцена по сцена със всичките детайли. Да я видите и да я почувствате, като ако сте били там, а не като нещо абстрактно, което трябва да запаметите. • Устното разказване не е текст: Не е и научаване наизуст. Текстът може да е източникът на историята, но го оставете настрани, колкото е възможно по-скоро, и започнете да го разказвате устно. • Начало и край: бъдете наясно как искате да започнете и как да завършите историята. Това са двата края, които Ви позволяват да интерпретирате между тях. В началото и в края на историята лежи смисълът й и Вашите идеи - какво искате да кажете чрез нея. Краят свързва всички нишки, които сте развили от началото. • Внимавайте с обясненията и абстрактния език, особено в началото. Веднага ще забележите, че участниците не Ви слушат и бързо се изморяват. Картините са тези, които омайват, те са истинския език на историите. Колкото по-бързо представите първата картина в началото, толкова по-добре. И в края е по-добре да замълчите, отколкото да обяснявате. Историите говорят сами това е част от тяхната магия. • Да бъдеш разказвач на истории не е роля: Вие сте разказвачът и историята идва от Вас. Избрали сте я, направили сте я Ваша или Вие сте я измислили. Това я прави уникална. Срещата между разказвача и слушателя е истинска и автентична. Ето защо всичко трябва да бъде Ваше: Вашият глас, Вашият акцент, Вашите жестове и Вашата стойка. • Помолете някого да Ви слуша. Умелата и добронамерена критика е злато. Организирайте група за разказване на истории, където ще се изслушвате и ще давате коментари един на друг. • Лъжата е приятел, който може да Ви каже по-дълбока истина от студената реалност. Това е тайната за всяко културно изразяване. Разказването на истории винаги е субективно. „Добрата лъжа може да отиде от Багдад до Константинопол, докато истината си търси сандалите.” казва една арабска поговорка. • Кой може да каже кое е истина? Имали ли сте баба, която никога не Ви е разказала приказка? Ако искате да изтъчете Ваша история, измислете нова. Никога не е късно да имате щастливо детство. 52

• Но може би има факти, които убеждават. Нищо не е по-подходящо от вплитането на факти в историята. Вплетени в историята фактите далеч по-трудно се забравят. • Кога да кажете истината и кога да излъжете? По-важно е да изясните целта на представянето си. Какво искате да постигнете? Фактът не е край сам по себе си, нито е фикция. Той е средство. • Разказването на истории е комуникация: Зрителният контакт е важен, можете да прочете в очите на слушателите си от какъв ъгъл да представите историята. Важно как ще разположите слушателите си. Формата на подкова (полукръг), при която всички са на едно ниво е идеална. Осветлението трябва да е нормално, а не полумрак като в театър. Срещата с други слушатели е част от магията. Можете да развиете комуникацията и да включите слушателите в историята по различни начини: в поглед, жестове, директно обръщане към тях и импровизирано редактиране. Това засилва контакта и прави слушателите по-възприемчиви. • Вашата история се променя при всеки нов слушател. Много добре, така трябва да бъде. • Разказването на истории се създава заедно: слушателите не са пасивни приемници. Точно обратното, те работят усилено, за да си пресъздадат света, който им представяте. Срещата на разказвача и слушателя в разказването на истории е творческа и енергизираща. Внимавайте, показвайте уважение към слушателите. Те остават прикрепени, защото те приемат договора между вас в ситуацията (или защото са принудени). Силата на разказа е голяма: разказвачът има силата да манипулира вътрешната образност на слушателя. Бъдете наясно с това и се уверете, че вашите слушатели се чувстват комфортно. • Забравили сте нещо? Няма проблем, променете историята и най-вероятно ще звучи още по-добре. Вероятно никой няма да забележи. Или попитайте слушателите – те със сигурност ще Ви помогнат бързо и с желание, след като веднъж са навлезли в историята. • Отговорът от слушателите е рецепта за разказването на истории от Ваша страна. Не сте привлекли вниманието им? Ако е така, не си казвайте „те не се интересуват”. Кажете си „ Искам да стана подобър разказвач”. • Нервни сте? Не се забелязва. Никой друг освен Вас не го знае, така че не говорете за това. Дишайте спокойно и използвайте енергията от напрежението, това Ви помага да сте концентрирани. • Гордейте се със себе си. То е увличащо. Това предизвиква уваже-

ние. Всеки има нужда да се среща с хора, които стоят зад идеите, които проповядват и които имат добра самооценка. Ако получите аплодисменти, приемете ги с радост.

своя. Ако имате късмет да живеете близо до оживен културен център с традиции в разказването на истории, Вие сте късметлии. Слушайте внимателно.

• Какво може да разкажете: поучителни истории, шеги, вицове, приказки, митове, фарсове, стари легенди, градски легенди – всички представляват традиционни истории, който се предава от уста на уста през вековете. Те са Ваши, Вие ги притежавате заедно с хората от целия свят. Те са неизчерпаемо богатство, но направете историята своя, не копирайте детайлите.

2. Четете. Потърсете детска литература, фолклор (приказки) и секциите с религиозна литература в библиотеката. Имате .ли книги вкъщи? Организирайте малък рафт, където да събирате книги с истории. Потърсете в Интернет, където има стотици уеб сайтове с истории. Потърсете различни варианти на историите, те дават различни ъгли за представяне на историята.

• Ваши спомени, изживявания, наблюдения, житейски истории и семейни истории. Това вероятно е най-важният източник на неразказани, уникални истории.

3. Интервюирайте роднини или по-възрастни хора. Помолете ги да споделят техни истории. За да им помогнете да започнат, ги попитайте за предмети или фотографии. Попитайте за детайлите. Коментирайте приятелски последните им думи и те ще продължат.

• Местни истории: Какво се е случило тук? Има ли специфични за даденото място истории като приказки, истории за призраци и духове, анекдоти? Какви са историите за Вашето училище, работа, компания? Как са се появили? Как са се справяли с кризи? Какви са историите за успеха им? Кои анекдоти отразяват тяхната атмосфера, цел и визия? Какви ценности искате да внушите? Може би имате история за даден обект и неговото минало? Можете да внушите интерпретация на всичко това чрез историите, които разказвате. • Литература и авторски приказки: ако авторът е жив, трябва да поискате разрешение. Обърнете внимание, че ако разказвачите разказват свои собствени истории, те могат да имат авторски права. • Факти: да вплетете факти в историята е забавно и ефектно. Но не забравяйте рецептата за история. Дори един камък може да бъде герой на историята, само трябва да му дадете някои човешки характеристики. • Измислите си истории: всичко може да бъде история. Позволете на въображението си да се рее на воля и да улови каквото се появи. • Това, което разказвате не е необходимо да бъде важно, уникално или остроумно. Напротив, разкажете го с радост и посвещение, това е достатъчно.

Къде са намерите истории? 1. Слушайте. Посещавайте събития за разказване на истории. Ако историите са традиционни, можете да ги заемете – но е благоприлично да попитате първо и тогава да направите историята

4. Разкажете шеги, неудобни ситуации и интриги от Вашия живот или бизнес на някого без амбиция, че това ще бъде история. Или напишете в свободен стил и без условия докато намерите нишка. 5. Наблюдавайте. Спрете, когато видите нещо интересно – вкъщи, в града, сред дърветата, навсякъде. Историите са навсякъде!

“

exclusion of the interacA focus on the story alone, to the the listener, misses the point tion between the storyteller and (S. Denning, 2001) of storytelling.

”

Как да запомните историята? По-лесно е да запомните история, отколкото си мислите. Вие всъщност пътувате вътрешно, докато разказвате като отвивате от място на място: така че защо трябва да забравяме, че един човек е в брезова гора или че завесите са жълти и се движа от вятъра. Знаем как изглежда и как се чувства, защото сме там докато разказваме. Ако използвате спомени от хора и места от Вашия живот е дори по-лесно. Но как ще запомните 10, 30 или 100 истории? Ако продължавате с разказването на истории, репертоарът Ви ще нарасне значително. Трябва да ги организирате, документирате и да ги имате под ръка. Помислете как ще ги организирате по начин, който Ви е удобен. Запис на истории докато ги разказвате или записки като скици или текст, записването им на компютъра или в папка. Малко предупреждение, ако ги записвате дума по дума стават друга форма на изкуство и може да възпрепятства устното разказване на истории.

Какви са средствата на разказвача? Сред работещите в областта на културата разказвачът на истории е уникален: той създава представлението си сам от началото до края, с някои изключения. По тази причина списъкът със средствата е прекалено дълъг за това ръководство, но всяко средство има една определена цел: да служи на историята. Описани са 18 средства, които се използват от разказвачите на истории: 1. Избор на история – интуиция, нужди, пол, истина , лъжа 2. Редактиране – изтъкаване на историята, начало и край, въведение, хронология, рамка, паралелни версии, коментар 3. Ситуация – организиране на стая, осветление, обекти и среща със слушателите 4. Поведение – с каква вътрешна и външна нагласа и отношение да представя историята? 5. Отношение - взаимодействие със слушателите и с други фактори на средата 6. Език – Ваш собствен език, диалект, жаргон или литературен език 7. Ниво на напрежение – положително, неутрално, отрицателно! 8. Глас – тон, експресивност и владеене 9. Темпо и ритъм – включително . паузи

те непряка реч 11. Звук и тишина - използвайте звуци различни от гласа; както и направете паузите да говорят 12. Тяло – изражение на лицето, стойка, жестове, пространствени връзки, движение в стаята 13. Конкретизиране – използваме ли конкретен език, език на сетивата, внушаваме историята? Или е разказана абстрактно и слушателят не получава усещането, че „гледа филм в главата си”? 14. Коментари - знаме ли кога коментираме и кога наистина разказваме? Как можем да направим коментарите част то историята? 15. Перспектива – извън историята; в самата история, знаем ли или не какво ще се случи 16. Непредвидени събития по време на разказването – най-елегантният начин да справяне със смущението е да го вплетем в историята, ако е възможно. 17. Комбинация – как да се комбинират компонентите, от които е изградена историята? Дублират ли се изрази, така че звуците или жестовете да изразяват същото като думите или всеки има собствено значение? 18. И накрая - във всички креативни дейности минимализмът е жизненоважен. Когато завършите историята я съкратете. Опитайте да я разкажете за половината време. От това историята със сигурност ще спечели.

10. Диалог – можете да казвате диалога на героите или да използва-

Успех с разказването на истории

ГЛАВА 4

Примери за добри практики

В тази глава са представени редица примери за добра практика, създадени от екипа на проекта Шехерезада, демонстрирайки използването на разказване на истории в програмите за обучение на възрастни в Европа. Тези примери могат да бъдат категоризирани в две основни групи – добри практики за популяризиране на социалното включване и добри практики, целящи подобряване на езиковите умения на възрастни обучаеми. Както може да се очаква, има видими припокривания между двете категории, тъй като подобряването на езиковите умения може да стимулира интегрирането в обществото и по този начин социалното включване. Тези примери са представени и групирани, използвайки ключът мотивация като водещ фактор за проекта. Всеки пример за добра практика дава информация за целевата група, условията или контекста, учебните цели и ролята, която играе разказвача в проекта. В тези образователни проекти сме се фокусирали върху възможностите, дадени от разказвачите и техниките за разказване на истории. Кратко ръководство на примери за добри практики е описано в таблицата отдолу:

Популяризиране на социалното включване

Заглавие

Страна

Кратко описание

Страница

Истории във времето

Австрия

Създаване на подходящо пространство за истории на хората от Brunnenmark, Виена.

Учещо общество

Белгия

Интегриране на жени имигранти в обществото и пазара на труда

Представи се като експерт чрез история

България

Използване на лични истории с безработни за повишаване на увереността и самочувствието им

Семинар по събиране на истории

Франция

Сближаване в обществото чрез въз-приемане на културните различия

Пътища в града

Германия

Работа с жени имигранти, изуча¬ва-щи чужд език

Международен проект

Ирландия

Работа с имигранти за попу¬ля¬ри¬зи-ране на междукултурния диалог

Изкуството на говоренето

Норвегия

Работа със затворнички за под¬по-магане на включването чрез по¬до-бря¬ване на кому¬ни¬ка¬ционните уме-ния

Ден на майчиния език в Стовнер Бидъл

Норвегия

Създаване на самочувствие на работещи в детските градини, идващи от различна среда като се представят/ разкажат история на сцена в деня на майчиния език

Дилемата на блудния син

Испания

Популяризиране на между¬кул¬тур¬ния обмен между имигранти и ис-панското население

Разкажи за бъдещето

Швеция

Споделяне на истории между поколенията на базата на личните преживявания за Холокоста

Имигранти, пресичащи границите в „новия град”

Холандия

Работа с новодошли/имигранти в Лилещад за засилване на социалното сближаване с местното население и за тяхната гражданска идентичност

Разказвачи на истории с отворен край

Великобритания

Разказване на истории с хора с увреждания и специфични образо-ва¬телни потребности ..

Популяризиране на езиковото обучение Заглавие

Страна

Кратко описание

Страница

Кукли на тъгата

Белгия

Подобряване на уменията на обучаемите за писане, слушане и говорене на холандски език

Техники за разказване на истории в езиков курс за възрастни

Белгия

Подобряване на умения за устно изразяване на изучавания език

Нека да живеем заедно

България

Използване на разказването на истории при възрастни обучаеми чужденци за подобряване на техните комуникационни умения на български език

Културна интеграция

Финландия

Работа с артисти от различни кул-тур¬ни сфери за създаване на пред-ста¬вление, базирано на лични истории и подобряване на ези¬ко¬вите уме¬ния

Истории за живот във фургон

Ирландия

Работа с пътуващи жени за съ¬би¬ра-не на техните истории и за¬пазване на обичаите им и култура чрез по¬до-бря¬ване на умения за уст¬на кому¬ни-ка¬ция

Виждам в очите, че разбира!

Швеция

Използване на разказването на истории за развиване на езиковите умения и последващото включване на бежанци/ имигранти

Популяризиране на социалното включване при възрастни обучаеми Истории във времето - Австрия Условия на провеждане Целева група: Хора, с различен културен произход, живеещи в съседство. Контекст/нужди: Начална точка за проекта Истории във времето (Zeit Geschichten) беше идеята за създаване на подходящо място, където хората от Vienna Brunnenmarkt да разказват историите си. Brunnenmarkt се откроява като място, в което процъфтява разнообразието. Хора с различни съдби живеят един до друг там и влияят на живота около пазара. Неграмотни и образовани, бедни и заможни, хора от всякакви религии и страни. Зад така наречените „културни, социални, религиозни и финансови разлики” се крият лични истории. По време на първоначалното представяне на проекта през 2009, общинският център по изкуства Brunnenpassage вече активно участваше в разказването на истории. Международни разказвачи на истории редовно вземат участие и се организират отворени сесии, където всеки може да разкаже истории и семинарите са отворени за всеки. Цели: В този нов проект Brunnenpassage имаше за цел да включи тези, които не посещават и не се включват в събитията и да се създаде пространство, в което да разказват истории от живота си.

Детайлно описание

Дейности: Проектът има две фази: търсене на истории и обиколка за разказване на истории. Търсенето на подходящи истории е описан в секция „Методология”. Разходката за разказване на истории се състои от 5 или 6 лични истории, които са колкото е възможно по- различни: забавни и тъжни, от детството и от последните 10 години. Разказват се на различни места, които са наблизо: например, кафене или фризьорски салон, в частен дом, в бар или при лекаря. Като резултат

поради ограниченото място, публиката се ограничава от 8 до 15 човека за обиколка с история. Тъй като преместването от едно на друго място, пристигането на непознато място и фактът, че разказването на истории никога не влиза в рамките на предвиденото време, обиколката обикновено отнема около 90 минути. Много участници казват, че времето между отделните истории е хубаво нещо, защото помага за „осмислянето” на историята и подготвянето за нова. Използвани техники/методология: Важна част от търсенето на истории е идеята да се запознаем с непознати и хора, с които нямаме лични отношения. Първата стъпка е да се създаде ситуация, при която хората могат да седнат и да поговорят. Следващата стъпка е да се намерят подходящи истории или спомени, от които да се появи историята. Следващата идея е всички истории да са свързани с дадена година. Това служи за поставяне на фокуса върху дадено събитие. Например, един от участниците си спомни за годината, в която е купил първата си кола. След кратък разговор дали е имало някои специални събития, свързани с тази кола, се оказа, че същата година е преживял земетресение в Истанбул. Търсенето на истории и подготовката на разказвачите е основно процес на внимателно слушане и задаване на въпроси. Следващата стъпка е да се идентифицира инцидент, който предоставя достатъчен материал от 5 до 10 минути за разказване на истории. Ако историята трябва да се разшири, разказвачът добавя детайли за случката и историята стига до структура от 4, 5 точки. Тази структура може да

бъде приложена от разказвач на истории като се обобщи историята до няколко ключови думи в началото и в края на срещата и поставя акцент върху структурата на историята. Друга възможност е да се използват специфични въпроси, които ръководят разказвача по пътя на историята. Участниците трябва да бъдат тези, които определят повратната точка в историята си, толкова често колкото е възможно, по времена подготовката. Ако историята има ясна структура, но е прекалено разпокъсана, единствената възможност е да се задават въпроси, за да се открият другите сензорни впечатления, спомени и емоции. Почни никой от участниците не разказват историята си от началото до края по време от първи път. Във всички случаи началото и края на историята трябва да са ясни, както и структурата. Това работи най-добре като се използват важни моменти, които оставят силно впечатление. Факти, свързани с историята: Много хора първоначално казват, е нямат история, която да разкажат. Затова при първа среща всеки казва, че спомените се събират. Понякога лист хартия с произволни години, написани на него е от голяма полза в началото с цел да събуди въображението и да помогне на хората да се съсредоточат върху нещо. „Свързвате ли някое събитие с тези цифри? Например: празник, инцидент, влюбване, раждане или смърт?„ Понякога помага, ако човекът, който събира историите сподели детайли за собствения си живот. „Например: Започнах училище тази година и ясно си спомням първия ден” или „тази година семейството ми се премести в Дания.” В някои случаи искат да се срещат и да си разказват истории, но не искат да участват в обиколката с разказване на истории. Важно е да не се държи на крайния резултат и да не се възприемат тези срещи като провалени. В случай, че участниците забравят историята докато я разказват или забравят важни детайли или повратния момент в историята, винаги е възможно да се намесите като зададете въпроси. Но е важно да се престорите на незнаещ, тъй като никой не е сигурен как точно завършва историята. Никога открито не поправяйте хората и не им напомняйте директно, че са забравили да разкажат част от историята си. Включване на разказвачите: Историите се събират от екип от 3 човека, които работят в областта на разказването на историите и театъра, в този случай те работят като слушатели, помощници и треньори. По време на обиколката този екип остава на заден план. След обучението, ние помагаме на групата обучаеми да съберат истории за проекта. Тип на историята: Обиколката включва лични истории, което означава, че разказвачът е част от собствена история. По отношение на съдържанието няма ограничения. Историите трябва да бъдат от 5 до 10 минути.

График: Търсенето на подходящи истории започва около 4 седмици преди обиколката. Има хора, които са добре организирани и други, които смятат, че странно да планират нещо няколко седмици преди това. „Напомнете ми 1 седмица преди това!” Културните различия трябва да се вземат предвид. Някои истории бяха открити няколко дена преди обиколката. Интензивността на подготовката за всяка отделна история варира от проста среща или телефонен разговор, до няколко срещи.

Специално внимание на ролята на разказване на истории Можете да намерите подобни проекти, свързани със събирането на истории. Този проект се фокусира върху това да дадат на хората възможност да разкажат своите истории като използват собствения си речник, говорейки на диалект или с акцент и дори с някои граматически грешки. Това се прави с надеждата, че техните истории са добри и подходящи за слушане, въпреки че не са перфектни разказвачи на истории. Контактът на разказвача с публиката му е уникален опит. Когато се стигна до това някои истории да бъдат публикувани, една от участничките отказа историята й да бъде публикувана, казвайки, че е било хубаво да разкаже историята си на 9 непознати, но не иска да я споделя с хора, с които не се е срещала. Тази забележка показа специален нюанс на разказването на истории.

Оценяване Влияние върху обучаемите: Като резултат от позитивния коментар от публиката и от разказвачите, проектът се проведе няколко пъти. Със сигурност знаем, че няколко човека , които живеят в близост, но преди това не са се познавали, сега се поздравяват. Фризьорката, която ни разказа за сватбата си, намери нов приятел-водопроводчик - друг участник, които ни разказа как е прекарал зимата в къща, направена от сняг. След публикуването на някои от историите в книга, някои разказвачи с нетърпение очакваха да получат няколко копия. Силни страни: Силните страни на този проект са, че събитието е необичайно и вълнуващо; участниците отиват на места, повечето непознати и понякога частни и слушат истории от напълно непознати. Условията сами по себе си са необичайни и като резултат никой не очакваше да срещне необикновени разказвачи. Това е важно, тъй като част от разказвачите бяха нервни и забравяха важни детайли, докато други толкова се вживяваха, че беше трудно да спрат. Голяма част от пуб-

ликата беше изключително търпелива и благодарна за споделените лични истории.

Координати на организацията, представяща добрата практика

Слаби страни: Подготвителната фаза на проекта се нуждаеше от хора, които могат да съчувстват и имат много време и търпение. Важно е търсенето да се разглежда и като възможност да бъдат открити потенциалните разказвачи на история като важна част от проекта. Да се разглежда проекта само на базата на разходката би довело до разочарование, тъй като някои хора, които разказаха интересни истории, искаха да се срещнат отново, за да вземат участие, но се отказаха в деня на обиколката.

Brunnenpassage Tilman Fromelt Brunnengasse 71 Tilman.fromelt@caritas-wien.at Права върху снимковия материал: Brunnenpassage

За да се срещнеш с непознати и да разкажеш историята си изисква преодоляване на собствените социални задръжки. Всички онези, които се опитаха да съберат истории за проекта също трябваше да проявят търпение, дори да бъдат отхвърлени. Но те се натъкнаха на обезоръжаваща откритост и невероятни истории, които си струва всички да чуят.

Препоръчителна литература за допълнителна информация Историите от първите 7 обиколки бяха публикувани в книга на немски език, но тя дава само бегла идея за изживения опит. Книгата може да се поръча на адреса, написан отдолу.

Учещо общество - Белгия Условия на провеждане Целева група: Бежанци, основно жени, които е трябвало да напуснат страната си по политически причини Контекст: 5 организации от Уелс, Холандия, Великобритания, Дания и Белгия, работещи с тези жени, за да им дадат възможност и да им се даде шанс да се интегрират и да си намерят работа. (партньорство по програмата Грюндвиг – конференции в различни партньорски стани) Нужди: Да се интегрират в новото си общество и пазара на труда Цели: Да се подобрят уменията на икономически затруднение групи от жени бежанци с цел да се насърчи участието им в обществото и пазара на труда.

Детайлно описание Дейности: Разказване на истории от жени и коментара им върху тях; теоретична подготовка от експерти за силата на историите и изразяването на чувствата; разбиране на различията в страните от ЕС, семинари по темата и общи структури в разказаните истории. Методология: Житейски истории, Холандия, работа в посока създаване на книга за живота като средство за овластяване на хората www.bol.com

Видове истории: Житейски истории Използвани техники: Не бяха използвани специални техники; разказването на истории беше начин на изразяване на чувства и личен опит. Анализиране на общи модели в разказаните истории. График: Двудневни срещи по време на двугодишния проект

Специално внимание върху ролята на разказване на истории Как историите подпомагат постигането на целите при обучение: Чрез разказването на истории жените споделят миналия си и сегашен опит в страната, която не е тяхна родина. Как разказването на истории подпомагат обучението, а не само да забавляват участниците: Разказването на истории беше не само забавно, но и значимо като даде на жените възможност да разкажат историите си и да осъзнаят факта, че не са сами и други също преживяват техните проблеми. Споделянето на истории им даваше сила. Разказването на истории е стартова точка за създаване „личностен план за развитие”.

Оценяване Влияние върху обучаемите и силни страни: Жените бежанци осъзнават, че проблемите и трудностите, с които се срещат не са само техни и че са повлияни от начина, по който се възприемат. Осъзнаването, че проблемите са в голямата си част породени от контекста, а не са породени от техен недостатък, окуражават жените.

Включени партньори: Quality Center Vluchtelingenvrouwen (NL) Intercultureel Vrouwencentrum Antwerpen (BE) Center for Women’s Equality (DK) Reading Refugee Support (UK) Women Connect First (UK)

Слаби страни: Не са използвани съзнателно техники за разказване

Включване на разказвачите на истории: Не бяха включени разказвачи, само експерти от различни партньорски организации, които предоставят подкрепа и теоретична подготовка по отношение на бежанските проблеми и начините за разрешаването им.

Име: YWCA (Intercultureel Vrouwencentrum Antwerpen) Адрес: Paleisstraat 39 - 2018 Antwerpen (BE) info@antwerpen.ywca.be

Координати на организацията, представяща добрата практика

Представи се като експерт чрез история - България Условия на провеждане Целева група: Безработни възрастни, много от тях с висше образование. Някои от тях са в предпенсионна възраст. Контекст/нужди: Групата обучаеми се състоеше от хора, които по различни причини са временно или трайно безработни. Някои са обезкуражени, други се чувстват несигурни по отношение на намирането на нови възможности. Някои от участниците не бяха наясно с уменията и квалификацията си или не искаха да придобиват нови умения. Независимо от причините, те всички трябваше да получат повече увереност и да могат да представят по най-добрия начин своите умения, за да си намерят по-лесно работа. Обучението се фокусираше върху техните умения за представяне в това число устно. Цели: Основната цел на обучението е да помогне участниците да подобрят уменията си да представят себе си и да описват силните си страни и възможности. Целите на обучението беше да се подобрят: • увереността на участниците в собствените им възможности • уменията им да представят себе си (устно) • комуникативните им умения, уменията им за работа в екип и съвместна работа • уменията им да оценят представянето на другите

Детайлно описание

Дейности и методология: Историите бяха включени като основно средство за обучение. Началните истории бяха използвани за разчуване на леда. Обучаемите бяха помолени да се представят чрез кратка история - от 3 до 5 минути. Преподавателите ги насърчаваха като задаваха въпроси: „В какво сте експерт? Защо мислите, че сте експерт в тази област? Как станахте експерт?” В началото обучаемите бяха малко изненадани от тези въпроси. С цел да се преодолее този момент и да се мотивират участниците да започнат да споделят, както и да им се даде повече време да обмислят личните си истории, двамата водещи курса представят своите истории. Този подход даде импулс на участниците и те бяха насърчени да споделят историите си. В допълнение участниците започнаха да осъзнават силните си страни

и че са конкурентоспособни. Всичко това имаше за цел да повиши самочувствието и самооценката на участниците и те да практикуват устното си представяне. След това преподавателите записват на дъска тема за следващата фаза, темите са различни за всяко обучение. Във втората фаза на обучението безработните трябваше да представят колкото могат асоциации със съответната тема. На базата на асоциациите на всеки участник, разказните истории по време на упражненията за разчуване на леда и идентифицирания личен опит, те бяха разделени на малки групи от 3-4 човека. По този начин обучението продължи в следващата фаза, където всеки екип избра подтема в рамките на основната тема с цел да генерират конструктивни идеи и да ги представят по най-добрия начин на другите екипи. След това екипите имат време да обсъдят какво да направят и да изберат печелившия подход спрямо останалите, да намерят решения за атрактивно представяне – кои са важните елементи на представянето. В края на фазата всеки екип представи идеята си пред останалите. Другите екипи трябваше да оценят представянето на групата и да споделят мнението си за всяка презентация, защитавайки позицията си. Включени партньори: Нямаше включени партньори. Преподавателите играеха ролята на разказвачи на истории. Обстоятелства, свързани с историята: Както често се случва, когато хората не се познават началото е малко трудно и участниците са мълчаливи или споделят историите си плахо. Позитивната атмосфера и забавните истории от страна на преподавателите, поднесени с такт, помогнаха да се преодолеят първоначалните затруднения. Друг проблем беше свързан със спазване на времевите ограничения. Когато обучаемите бяха заинтригувани от обсъжданата тема беше трудно да спрат да работят по нея и да я представят на другите. Участниците се включваха активно в оценяването на презентациите на другите като анализираха силните и слабите страни, даваха идеи за по-добри решения и забравяха за времевите ограничения на сесията. В допълнение повечето екипи не се придържаха към времевия лимит. Включване на разказвачите и използвани техники: Техниките за разказване на истории бяха използвани от двамата преподаватели. Използването на лични истории не беше очаквано от участниците и ги изненада.

График: 1 – 1.5 часа: Представяне на участниците посредством история 15 – 30 минути: Задаване на тема и генериране на асоциации по темата 4 часа: Разделяне на подгрупи и работа по подтеми 2 часа: Подготовка на историята на екипа 2 часа: Всеки екип представя работата си и идеята, която е развил като работата му се оценява от останалите екипи. Предлагане на нови решения и начини за подобряване.

Координати на представящия добрата практика Елиза Стефанова Николина Николова 5, Джеймс Баучър 1164 София, България

Специално внимание на разказването на истории Разказването на истории е ключово за обучението, тъй като основният проблем е, че обучаемите не вярват в способностите си и тяхното самочувствие и самооценка са ниски. Първата стъпка беше да им се помогне да открият и да изразят силните си страни и по този начин да станат по-уверени като помислят за своя история, чрез която да се представят като експерти в дадена област. След това като следваща стъпка към успеха те работят заедно, с цел да генерират оригинални идеи в рамките на екипа. Накрая представяйки резултатите пред другите екипи, те се насърчават да вярват, че могат да се представят в добра светлина като потенциални служители.

Оценяване Влияние върху обучаемите: Въпреки че в началото обучаемите бяха изненадани, те харесаха обучението. Всички участници споделиха желанието си за повече сесии и да работят по-дълго върху подобряване на уменията си за представяне. Силни страни: Обучението се базираше на споделяне на истории, откриване на силата на общността като собствена сила и подпомагане на личното осъзнаване чрез историите на другите. Слаби страни: Използването на дейности, свързани с разказването на истории като средство за разчуване на леда беше проблем за един от участниците, който отказа да участва в упражнението. Отне известно усилие и дипломация да разрешаване на ситуация.

Семинар по събиране на истории Франция Условия на провеждане Целева група: Семинарът се провежда съвместно с асоциация за жени в неравностойно положение в предградие на Париж. Участниците са жени от Африка (Сенегал, Мали, Буркина Фасо и други) много, от които все още не владеят добре френски език. Контекст: Общността, в която се провежда семинара, е в една от областите, където бяха запалени коли при размириците през 2005, и има репутация на трудна и проблемна зона. Целта на проекта за разказване на истории е да се помогне за положителния имидж на общността чрез признаване на културните различния и уникалната история посредством разказване и събиране на истории. Участниците в семинара се научиха да събират истории от различни членове на обществото и как да провеждат семинари, така че историите да обиколят общността. Също така се обучиха в различни техники за разказване на истории. Цели: • да окуражи участниците в семинара • да се насърчи включването и междукултурната комуникация

Детайлно описание Дейности: Разказвачите въвеждат участниците чрез няколко игри и упражнения, включващи игра с визуална памет и им разказват истории. След това участниците са помолени да разкажат истории, които си спомнят с цел да бъдат насърчени после да споделят собствени истории. Методология: Тъй като целта на семинара е да се насърчат участниците да споделят собствени истории, то е важно да се създаде атмосфера на доверие. Семинарът започва с няколко упражнения за разчуване на леда. След това разказвачите представят няколко истории преди да бъдат поканени участниците да разкажат своите собствени истории.

Включени партньори: Проектът включва група от професионални разказвачи и местна

асоциация на жени в неравностойно положение в предградие на Париж. Факти, свързани с историята: Според един от разказвачите, който ръководи семинара, най-големият проблем е да се накарат участниците да споделят историите си. Той накрая осъзна, че някои от жените не мислят, че е подходящо да споделят историите си пред мъж. За да ги накара да се чувстват по-комфортно, той отсъстваше на следващата сесия и остави колежките си да ръководят семинара. Тогава участничките споделиха историите си. Включване на разказвачите: Семинарът се ръководи от екип от двама разказвачи, един от който трябва да има опит с обучение на възрастни. Видове истории: Жените бяха насърчени да споделят приказки от родните си страни, истории за съседите си или други истории, които биха искали да споделят. Приложени техники: Тъй като участниците не владеят добре френски език, те първо са насърчени да разкажат историите си на родните езици. Един от преподавателите говори малко Бамбара, което е майчин език на много от участниците. График: Семинарът се провежда чрез няколко кратки сесии

Специално внимание на разказването на истории Как историите допринасят за постигането на целите на обучението: В този семинар разказването на истории се използва като средство за улесняване на междукултурни комуникации и повишаване на увереността в участниците. Въпреки културните различния, които разделят участниците един от друг и от френските обучаващи, те могат да намерят обща основа чрез разказването на истории. Как разказването на истории помага на обучението, така че то да не бъде само забавно за участниците: Освен че историите и игрите, използвани в семинара, имаха забавна страна, те имаха и педагогическа цел. Участниците, които още не са усъвършенствали френския си език, могат да практикуват устните си умения чрез разказване на истории. Семинарът също насърчаваше обучението чрез междукултурен обмен.

Оценяване Ефект върху обучаемите: Семинарът беше успешен тъй като обучаващите успяха да се адаптират към аудитория и да създадат доверие между участниците. Финалният резултат беше, че участниците след това можеха да споделят собствените си истории и да участват в събирането на истории от други членове на общността.

Координати на представящия добрата практика Жак Комбе kombjak@wanadoo.fr

Силни страни: В този проект разказването на истории служи като средство за окуражаване на членовете на общността, които са в неравностойно положение. Участниците получават набор от средства за справяне с негативните предразсъдъци на съседите си и да им се даде платформа за споделяне на тяхната културата с останалите. Семинарът също така е подходяща дейност за тези, които изучават местния (френски) език, тъй като им се дава възможност да говорят пред публика, без напрежението, което изпитват в по-формален контекст. Слаби страни: Понякога може да е трудно да се накарат участниците да споделят историите си поради културни норми (в случай когато на жените не им е комфортно да споделят историите си в присъствието на мъж) или чувствителната страна на някои от историите. По тази причина е важно да сте запознати с културния контекст на участниците и да се адаптирате, така че участниците да се чувстват удобно да споделят историите си.

Пътища в града - Германия Условия на провеждане Целева група: Семинарът „Пътища в града” се състоя с група жени, изучаващи езици и живеещи в една и съща част на Германия. Жените бяха с различен културен и етнически произход , говорещи 8 различни езика и на възраст от 17 до 50 години. Контекст: Семинарът се състоя в рамките на езиков курс - 20-25 часа на седмица. Цялостната продължителност на курса беше 500 часа разделени в блокове от по 100 часа. Между тези блокове имаше период на почивка, в който се състоя семинарът за разказване на истории. Присъствието не беше задължително и беше безплатно, тъй като не беше част от програмата на основния интеграционен курс. Нужди: Много от участниците живеят в Германия от години, но имат слаби езикови умения по немски език и по тази причина участниците живеят доста изолирано в техните общности. Причините за посещенията на езиковия курс са различни. Някои посещават курса, за да учат немски език, докато други вземат участие в езиковия курс като част от програмата за интегриране, за да получат немско гражданство. Тема: Семинарът се състоя по време на езиковия курс, като семинар за разказване на истории с представление от групата на две различни публични събития, насрочени за края на семинара. За да даде на участниците идея за какво става въпрос в семинара за разказване на истории, разказвачът посещава езиковия курс и разказва история като представя семинара. Фактът, че представлението е задължителна част от семинара, беше малко плашещ за някои от участниците. Идеята беше да се фокусират на разказването на традиционни истории от родната им страна.

Цели: Въпреки че семинарът се състоя с група от обучаеми, които изучават немски език, подобряването на езиковите умения не беше цел на семинара. Целите бяха: • социално включване – опознаване на обществените места; активно участие във фестивал • социално сближаване и засилване на екипния дух чрез в групата • използване на многоезичието като ресурс • проучване на културните измерения на езика

Детайлно описание Подготовка: Семинарът е проведен от преподавател по езици заедно с външен разказвач на истории. Организацията, която стои зад този проект беше, е на ясно с факта, че взаимодействието от този вид се нуждае от подготовка и от двете страни. За да се подготви, преподавателят получава допълнително заплащане от 10 часа. Преди да започне семинарът, разказвачът посещава часовете 2 пъти. По този начин получава представа за езиковите умения, за да адаптира семинара към нуждите им. Второто посещение имаше за цел да разкаже история като въведение към разказването на истории и да представи рамката на семинара. Методология: Многоезиково разказване на истории Поради произхода на групата, разказвачът и обучаващият решиха да направят семинара многоезиков и да разрешат на участниците да разказват на родния си език. Окуражаване Идеята да се позволи на жените да разказват на собствения си език е да им се даде възможност да се представят различно, да покажат силната си страна. Различните характеристики на езика Показвайки такова разнообразие на езици в едно представление демонстрира също и различните характеристики на езиците – мелодика, звучене, експресивност и т.н. Използване на различни техники за разказване на истории Всяка от четирите истории, които бяха разказани по време на представлението, използваха различни техники. Това от една страна показа разнообразието в разказването на истории, а от друга страна дава на жените възможност да покажат собствения си стил, който най-много им приляга. Една от историите беше разказана с много прости картини, а друга беше разказана доста експресивно - почти беше изиграна, трета история беше разказана с включване на публиката ... Пътища в града – опознаване на нови (публични) места Тъй като една от целите на курса беше да се опознаят нови места, курсът започна в безопасна среда в класната стая на езиковия курс, но продължи в културния център. Хората бяха заведени в центъра за обучение на възрастни. Стаята беше без маси. Там жените се запознаха и с другите дейности на центъра. Тъй ката групата се състоеше от жени, им бяха представени много дейностите за осигуряване на грижи за деца. Двете представления на публични събития също бяха част то стратегията.

Разказване/Писане Тъй като изучаването на немски език събра тези жени заедно, беше важно повечето от тях да не правят грешки по време на представлението. Много от тях си записаха ключови фрази, които да използват на немски. Учителят по немски поправи грешките им и те ги научи-

Използвани техники: Физическо разгряване – познания за езика на тялото Упражнение за пеене на песента „Брат Джон” на всички езици. Всеки пее песента соло на собствения си език в центъра на кръга. Песента беше използвана следващите дни като ритуал. Физически и познавателни умения: „Следвай ме”, „бъди мое огледало” Традиционен танц (който беше предложен от един от участниците) Отработване на невербална (междукултурна) информация: Всеки прави предложение как да се покаже (с жест), че някой е луд или всеки издава звук на облекчение или на тъга. Тези жестове и звуци се повтарят от всички участници. Структуриране на историята чрез рисунки: Каква е първоначалната картина? Кой е катализатора на историята? Каква е финалната картина?

ха наизуст. Това може би не бе чисто разказване на истории, но е най-естественото нещо за тези, които искат да са сигурни. Не всички участници правеха така. В общи линии тези, които разказваха на родния си език не учиха наизуст. Включване на разказвача: Концепцията на семинара дойде основно от разказвача. Задача на преподавателя на възрастни беше да даде на разказвача идея за нещата, които ще се подходящи за групата. Семинарът се проведе от разказвача и преподавателя като екип. Видове истории: Историите бяха избрани така, че да могат да бъдат разказани на няколко езика едновременно. Разказвачът донесе набор от истории, но попита и участниците за истории. Един от участниците предложи да разкаже историята от добре познатата детска книга „Много гладната гъсеница”. Накрая това беше една от четирите избрани за представлението истории. Трябва да се спомене, че историята беше адаптирана и имаше два възможни края – и менюто на гъсеницата стана значително по-дълго и интернационално. За многоезиковото разказване на истории трябва да изберете истории с лесна фабула, за предпочитане кратки истории, само с няколко героя и повторяема структура.

И последно, но не по значение: опитвайте отново и отново. Разказването/слушането на двуезична версия на историята на Насрадин Ходжа за чайника, който родил и умрял. Последва жива и забавна дискусия за морал в историята (имат ли историите морал) и за културата, към която Насрадин Ходжа принадлежи. Търсене на подобни герои в други култури. Работа върху две истории с много репетиции. Една от тях (предложена от участник) беше Много гладната гъсеница, които много познават от детска книга. В историята гъсеницата яде много. Участниците бяха помолени да добавят ястие към менюто (на своя език) График: Четиридневен семинар за около 20 часа – резултатът беше показан на 2 фестивала

Специално внимание на разказването на истории Тъй като участниците можеха да разкажат историите на собствения си език, те се запознаха със силата на историите. Те слушаха също и истории на немски и ги разказваха. Финалното представление повиши увереността им.

Оценяване Оценката и включването на жените в групата беше много добро. След първото представление на фестивала, организаторите на групата от жени решиха да има и второ представление на следващото публично събитие в града. Това беше добро взаимодействие между

обучаващия, който вече познаваше групата, възможностите и нуждите й и артист, който внесе новости и нов подход. Всички участници решиха да участват в проекта след като се срещнаха лично с разказвача, така че те бяха доста мотивирани. Имаше идеални обстоятелства, което не е лесно да се пренесе в други образователни среди. Ефект върху обучаемите: Основният резултат беше, че участниците повишиха увереността си. Силни страни: Участниците повишиха увереността си благодарение на проекта Слаби страни: Нямаме информация за слаби страни на проекта

Координати на представящия добрата практика Организация: Локално подразделение на център за обучение на възрастни VHS Gröpelingen Културен център “Kultur vor Ort e.V.” Организатор: http://www.kultur-vor-ort.com/sixcms/detail. php?template=kvo_index_d&buttonon=319&button_eins_ sub=324&artikel=6328&menue=on Разказвач: http://geschichtenhaendlerin.de/

Международен проект - Ирландия Условия на провеждане Целева група: Местната общност на Галуей и изолираната интернационална общност, която живее в хотелите за бежанци. Контекст: Целта на проекта е да се изгради мост между местната общност и изолираната, която живее в хотелите за бежанци около Галуей. Този мост ще позволи нормална комуникация, базирана на колективния опит от разказването на истории; това ще помогне да избегне поставянето на етикети, предразсъдъците и обикновената срамежливост, които произлизат от страха от непознатото. Цели: Целта на международния проект е да се използва разказването на истории като метод за свързване на интернационалната общност, основно от Африка към местната общност на Галуей по спокоен и незаплашителен начин, което ще насърчи приятелството и социалната интеграция. Проектът е в Галуей, Ирландия.

Детайлно описание Дейности: Дейностите на групата включваха упражнения за разчуване на леда, включително игри за запаметяване. Те бяха използвани първите 3 седмици на програмата докато бяха необходими и групата започна да се чувства комфортно един с друг. Заедно с дискусиите и историите през третата седмица преподавателят започна да използва пеене, за да сплоти групата. Пеенето в група беше инструмент за окончателно премахване на бариерите между членовете на групата. След песента, групата беше разделена на 2 части и си обменяше истории. Историите също така бяха споделяни от участниците с цялата група, такива бяха предлагани и от преподавателя. Формалните дискусии и семинарите бяха ръководени от координатор, така че участниците можеха да се учат по отношение на ролите и техниките за разказване на истории. Тези техники след това бяха практикувани с цялата група. Ключово за развитието на групата бяха неформалните разговори и обсъждания по време на кафе паузите.

Методология: Групата се срещаше всеки понеделник сутрин в продължение на шест седмици. През това време те изградиха близост в групата и динамика, дискутираха историите и мястото им в културата, започнаха да се отварят за останалите и да разказват истории. Групата работеше по представянето на традиционни истории от всяка страна. Те репетираха и песни, които да бъдат включени в историите. В края на шестте седмици се направи представление в местния театър. Представлението означаваше, че всички участници трябва да се заемат сериозно със задачата. Освен това публичното представление е и средството за връзка с обществото. Разказването на истории беше използвано и като краен резултат от програмата, и като средство за разговори и споделяне на мнения и опит в групата. В същото време докато участниците разказваха историите си, те се обучаваха как да разказват истории чрез семинари за гласа, височината, тона и ритъма. Новите умения, които усвоиха увеличиха увереността им при разказване на истории, и от четвъртата седмица те се радваха да разказват историите си, вместо да бъдат насърчавани от някого. Включени партньори: Членовете на групата бяха от Африка; 6 от Нигерия, 2 от Сомалия и 1 от Чад. Групата се състоеше от 4 жени и 5 мъже. Възрастта варираше от 19 до 34 години. 3 от участниците са със семействата си в Ирландия, останалите са сами. Факти, свързани с историята: Програмата се проведе с цел да се създаде увереност в членовете на групата да се срещат с други и да обменят истории и опит. Тази програма цели да насърчава социалното включване и да интегрира тези членове на общността вътре в обществото и с обществото на Галуей. Представлението и семинарите помогнаха да се изгради увереност във всички членове на групата: по този начин се премахна срамежливостта и страха от свързването с нови хора. Като упражнение по изграждане на капацитет, семинарът по разказване на истории ефективно постигна целите си. Включване на разказвачите: Фасилитаторът, Клеър Мърфи, е професионален разказвач и използва опита си, за да накара групата участници да сподели личните си истории и да усвои необходимите умения. Тя не включи външни разказвачи по време на програмата, защото иначе щеше да наруши динамиката на групата и да затрудни развитието на групата. Видове истории: Историите варират от традиционни истории и фолклор до лични истории от родните страни на участниците и истории от детството. В тези дискусии участниците бяха поканени да разкажат

истории на различни теми за родните си страни или места. Например, първата седмица групата дискутираше националната си кухня, втората седмица обсъждаха важността на имената си и културното си наследството и практиката продължи с обсъждане на височината, тона, ритъма и силата на гласа, когато се разказва история докато групата развие умения, необходими да се представят пред местната общност. График: Проектът продължи 6 седмици със семинари, които завършиха с двучасово представление в местния театър.

Специално внимание на ролята на разказването на истории Как историите допринасят за постигане на целите на обучението: Техниките, свързани с разказването на истории, бяха интегрирани в рамките на програмата от 6 седмици. Освен като източник на удоволствие на групата, те бяха основно средство, използвано, за да се накарат хората да споделят историите си и да изградят доверие чрез учене и да се подготвят за представлението в края на шест седмичната програма. Например, разказването на истории беше използвано за разчупване на културните граници първоначално между членовете на групата, а след това и между интернациалната група и местното общество в Галуей. Как разказването на истории подпомага обучението, така е то да не бъде само забавно за участниците: Естеството на групата за разказване на истории позволяваше социалните норми да бъдат превъзмогнати и естествено да се създадат приятелски връзки. Социалните норми на Нигерия, Чад и Сомалия означаваха участниците никога да не могат да създадат връзки един с друг в интернационалното общество. По-младите членове нямат право да разговарят с по-старите и мъжете са изолирани в област само за мъже. Така че изолацията минава отвъд границите на изключване от местното общество. Използването на разказване на истории подпомогна целите на обучението като основната цел на програмата беше да се накара тази група да комуникира и след това да може да се интегрират в обществото на Галуей.

Оценяване Ефект върху обучаемите: Представлението на „разказвачите” беше отразено в местните вестници преди това и с последвала статия след шоуто в едно от местните печатни издания. Имаше много коментари в публиката за шоуто с разказване на истории пред широка общественост. Най-голямо влияние имаше в живота на самите разказвачи. По време на курса от 7 седмици (6 седмици програма и 1 седмица представление) преподавателят виждаше постепенната промяна в участниците. Тя забеляза, че те започнаха да се смеят повече, да работят един с друг, повишаваше се увереността им и желанието за себеизразяване, да намират думи вместо да мълчат. Тяхната реакция след представлението беше една от изненадите: те не бяха подготвени за ефекта върху самите тях и върху публиката. То ги обедини ги по начин, който не може да се опише с думи. Видяха как силата на историите, които разказаха, ги направи част от нещо по-голямо от самите тях, по-голяма общност. Това им позволи да се освободят от ежедневното си еднообразие в живота им като хора, очакващи „статут”. Силни страни: Основните позитиви на програмата включват начина, по който преподавателят се отнасяше към участниците и начина на обучение посредством един много цялостен подход, както и успеха на представлението и това как беше възприето от обществото на Галуей. • Към участниците не с проявяваше съжаление или съчувствие, а към тях се отнасяха като към участници в арт проект. Те никога не бяха попитани за личните им истории, за причината да дойдат в Галуей или трудностите, които срещаха. Тези въпроси им се задават всеки ден, въпроси, които им напомнят за дилемата им, че „чакат статут” и целта на проекта беше те да видят себе си по различен начин от „бежанци”. Изискването на съвършенство по време на представлението им помогна да се представят перфектно и да създадат позитивна артистична среда, която да им позволи да изразят себе си творчески. • Представлението в края беше важно, тъй като то демонстрира на всички участници силата на проекта. Общността, в която живееха, осъзна усилената им работа. По-важен от всичко беше факта, че местното общество ги видя като разказвачи на истории, певци, говорители, а не непознати лица с неизвестен произход с етикет ”бежанец” или „търсещ убежище”. От тази гледна точка успехът на проекта и реакцията на обществото към представлението беше изключителен.

Слаби страни: Най-голямата слабост на програмата беше преди началото й в търсене на участници, които да се включат. Тъй както това затруднение не беше предвидено от преподавателя, може да се разгледа като слабост, че само 9 участника бяха включени, вместо пълния потенциал на програмата от 15 човека. Трудността да се осъществи първоначалния контакт с интернационалната общност се породи от факта, че те са изолирани и сегрегирани от самите тях, както и че са отделени от обществото. Тъй като животът им е труден, те често страдат от летаргия, депресия, и нежелание да продължат участието си в проекта. Като резултат имаше много фал стартове на проекта.

Координати на представящия добрата практика Клеър Мърфи clare@claremurphy.org www.claremurphy.org

Изкуството на говоренето - Норвегия Условия на провеждане Целева група: Участниците са жени затворници в женския затвор Бретвейт. Техният език често е много груб и им липсват комуникативни умения, което често е причина да попаднат в затвора. Контекст: Изкуството на говоренето (Articulate) е проект, иницииран в женски затвор Бредвейт и ръководен от VOX (Норвежка агенция за обучение през целия живот). VOX е отговорен за обучението в затворите. Социалните условия за жените в затворите в Норвегия са много по-лоши от тези на мъжете затворници. Дейностите, в които могат да участват са по-малки и с по-лошо качество от това, което получават мъжете затворници; по-малко възможности за работа, достъп до образование и др. Цели: • Развитие на езика • Насърчаване на включването чрез подобряване на комуникационните умения

Детайлно описание

на позитивни неща, за които не се сещали преди. За да разкажат историите си бе необходимо също така да се изразяват правилно и по по-адекватен начин. Когато говорят за важни неща, не искат да останат неразбрани. Методология: Семинарът водеше до представление, което привнесе допълнителното напрежение у участниците да се покажат. Хората винаги искат да се упражняват допълнително, ако трябва да представят нещо. Този опит може да бъде наречен „естетично преживяване” – това е опит да изглеждаш „по-голям” отколкото си, за да се представиш подобре. Необходимо беше повече време, за да разберат какво трябва да направят. Тъй като целта на семинара е да се насърчи участниците да споделят историите си, беше важно да се създаде атмосфера на доверие, както и да се осъзнае ролята на разказвача. Представлението в края на проекта е ключова част от методологията. Семинарът започва с упражнения за разчуване на леда. След това разказвачът разказва няколко истории преди да покани участниците да разкажат своите истории. Те създават карта на спомените от детството си, за да си спомнят истории. Разказвачът на истории използва методи за терапия чрез разкази, но няма да постигне нищо, ако влезе и каже, че иска да лекува участниците. Той разказва на участниците, че добрата история съдържа и добро, и лошо. Участниците го разбират интуитивно.

Дейности: Разказвачът представя целите на семинара: да представи дигитална история пред аудитория и да създадат собствени истории. Важно е да знаят това преди да започнат да работят върху собствените истории. Важно е разказвачът да каже на участниците, че историите трябва да са добри. Ако кажат, че животът им е ужасен това не прави историята добра. Разказвачът е тук заради историите и работата му е да извади наяве добрите истории.

Важно е, че разказвачът, който е включен трябва да е професионален разказвач и такъв, който знае как се създава добра история. Той трябва да използва всички техники, който знае, за да открие добри истории. „Естетичното копаене” може да е възможност да се преобърне историята. Това може да бъде онагледено с история за 3 годишно момиченце, което трябва да стане сутрин, само да приготви закуската и раницата си за детската градина, това не е само тъжно и трагично – това е история за кураж и ум. „Естетичната техника” се състои в откриването на положителни картини и може да открие нови и скрити аспекти на дадена история.

Разказвачът прави с участниците няколко игри и упражнения включително игра за памет, която помага на участниците да се почувстват горди и им разказва няколко истории за загряване. Участниците трябва да разкажат свои истории с положителни преживявания от техния живот. Всички казват, че нямат такива. Тогава разказвачът ги кара на начертаят карта на пейзажи от техния живот и добрите истории започват да се появяват. Един след друг те представят картите си и историите си, и другите избират коя история искат да чуят. Това кара участниците да осъзнаят нови аспекти от живота си. За да разкажат историите си пред групата и да могат да обсъждат какво се е случило, им бе обърнато внимание

Включени партньори: Комбинацията от двете изкуства на изразяване при дигиталното разказване на истории в проекта беше положителна идея. Напрежението върху участниците щеше да бъде прекалено голямо, ако трябваше да представят историите си на живо. Достатъчно беше да създадат дигитални истории в комбинация с картини. За много от тях да представят житейските си истории щеше да бъде прекалено. В проекта са включени професионален разказвач, художник и учители, които работят със затворниците ежедневно. Проектът беше иницииран от VOX и университетския колеж по приложни науки в Осло и Акершус и се подпомагаше от разказвач.

Включване на разказвачите: Този семинар се води от разказвач с дългогодишен опит в разказването на истории като сценично изкуство и преподавател на възрастни. Тя има опит и с терапия чрез разкази. Видове истории: Лични истории без традиционни истории или митове. Участниците са насърчени да споделят личните си истории и да разкажат положителните и отрицателни неща. Приложени техники: Виж методология

Оценяване Ефект върху обучаемите: Разказвачът не е сигурен какъв ще е ефектът в дългосрочен план върху участниците след семинара. Но това, което успяха да покажат на изложението в края на проекта беше много добър резултат. И съдейки по споделените истории по време на 5 дневния семинар, ще има положителен ефект. Беше интересно да се види развитието на езика, когато участниците разказват истории, които са от значение за тях.

График: Семинарът се проведе в рамките на 5 дни. Целият проект продължи по-дълго.

Силни страни: Какво прави разказването на истории толкова адекватно средство за обучението? Когато се почувства колко е важно историята да бъде разказана по правилния начин, се променя и езика. Всеки иска да е сигурен, че другите са го разбрали.

Специално внимание на ролята на разказването на истории

Слаби страни: Би било интересно да се работи с участниците за по-дълъг период от време.

Как историята допринася за постигането на целите на обучението: В този семинар разказването на истории беше използвано като средство за развитие на комуникативните умения на участниците. В същото време дава възможност на участниците да погледнат на историите си по нов начин. Това може в дългосрочен план да послужи за включване в обществото. Как разказването на истории подкрепя обучението, така че да не е само забавно за участниците: Чрез разказването на истории в детайли и от различни гледни точки участниците развиват комуникативните и езиковите си умения и разказването на истории може да има терапевтичен ефект.

Препоръчителна литература и ресурси за допълнителна информация King N. Memory, Narrative, Identity Bakhtin M. The Dialogic Imagination

Координати на представящия добрата практика Sara Birgitte Øfsti Nesje post@sarabirgitte.no

Ден на майчиния език в Стовнер бидъл - Норвегия Условия на провеждане Целева група: Жители на област Стовнер и служители в детските градини в тази провинция, жени с много различен житейски опит. Контекст: Информация за този проект се събира чрез интервю с един от разказвачите, участващи в проекта. Стовнер е част от Осло с висок дял на мултикултурни граждани. Значението на овладяване собствения си майчин език, за да учат други езици, е една от основните идеи, които стоят зад този проект. Друга идея е да се даде самочувствие на служителите в детските градини , като им се позволи те да представи една история / изпълнение на сцената/ в деня на майчиния език . Спектакълът е двуезичен и е направен от професионални разказвачи и служителите на детска градина . Всеки взема история от собствената си култура и ги разказва на собствения си език . Ето защо това е също една възможност за хората в Стовнер да дойдат и да чуят истории на собствения си език. Първият път, когато беше организиран денят на майчиния език в Стовнер, дойдоха 1000 души. Много хора все още идват на празника днес. Имигрантите, които се преместват в друга страна бързо губят своите истории от тяхната културна среда, затова денят на майчиния език също е важен. Той дава възможност да се представи културата на имигранта в Норвегия и да се фокусира върху някои от ресурсите, които имигрантите носят. Цели: • Насърчаване на включването и езиковото обучение чрез подобряване на езиковите умения и подобряване самочувствието и самооценката на гражданите посредством разказване на истории на майчин език и отбелязване на деня на майчиния език • Организиране на семинари по разказване на истории със служители в детските градини и двуезични представления в деня на майчиния език • Целевата група по тази причина е не само участници в семинара, но и публиката, която присъства на Деня на майчиния език. Не малка част от публиката беше дошла, за да слуша истории на майчиния си език.

Детайлно описание Дейности: Разказвачът започва с лични истории, за да създаде атмосфера на доверие, като прави упражнения за загряване с тях. След това участниците трябва да разкажат нещо от детството си и от времето, когато са пристигнали в Норвегия, което е познато на всички. Методология: • Семинар за разказване на истории с цел да се представят в Деня на майчиния език • участниците правят двуезично представление за разказване на истории с професионален разказвач • Участниците разказват на майчиния си език • Участниците разказват лични истории, избрани от самите тях, основно приказки Включени партньори: Сдружение на разказвачи Fortellerhuset, Район Стовнер Факти, свързани с историята: Личните истории бяха използвани за въвеждане в семинара за разказване на истории. Това помага на хората да се разкрият и да започнат да разказват. Човек трябва да е внимателен, когато работи с лични истории и да осигури добри и безопасни рамки на участниците. Да се разказват истории от детството е много добър начин за сближаване на групата. Всеки се движи и се идентифицира с другите. Включване на разказвачите: От голямо значение е разказвачите, които провеждат семинара да бъдат професионалисти. Професионалистите знаят какво работи и какво не. Разказвачите помагат за създаване на представлението. Двуезичното разказване на истории е много важно, тъй като двама

души на сцената предават много емоции и сигнали. Насочването се състои в ограничаване на движението, информацията (какво ще бъде разбрано и без обяснения в детайли) и правенето на добро представление. Аудиторията е много впечатлена (понякога са около 200). Например един от участниците покани семейството си на представлението и те бяха много впечатлени и горди. Да се даде на участниците това усещане за справяне е необходимо за добро представяне и за това могат да допринесат професионалните разказвачи. Видове истории: Историите, които се разказват са предимно приказки. Според разказвача приказките са много подходящи за проекта. Те са създадени за устно разказване. Какво прави приказките толкова добри? Според разказвача това е така, тъй като са направени от обикновени хора без заплащане, тъй като те искат да предадат съобщение или културна картина. Те са истински пример за демокрация. Те идват от хората. Като описание разказването на приказки се състои от 7 елемента, които служат добре за обучение и преподаване. Повтарянето води до увереност и комфорт. Разказвачът на истории твърди, че човек трябва да чуе дадена дума поне 7 пъти преди да я научи. Има възможности за креативност при повторенията; възможността да се проучи как някой може да направи нещо различно в доста позната рамка. Приложени техники: • В началото на семинара личните истории се използват за опознаване на участниците, за отварянето им и да започнат да разговарят. Личните истории се отнасят за имената, как са стигнали до Норвегия и т.н. • Работата с повторенията е важна техника в семинара. Повторението може да бъде важен начин за креативна работа • Техниките, които се използват в семинара са различни, но зависят от факта, че участниците не споделят езиците. По тази причина се фокусират върху различни начини за комуникация като езика на тялото и звуци. В двуезичното разказване на истории езикът се явява по-малко значим. График: Семинарът се провеждаше приблизително веднъж седмично за няколко седмици и приключи с представление.

Специално внимание на разказването на истории Как разказването на истории допринася за постигането на целите на обучението: Твърди се, че развитието на майчин език повишава способността за учене на други езици. При подготвянето на представление човек работи много съсредоточено с езика и изразяването. Според разказвача на истории фактът, че участниците сами избират историите си, повишава самооценката им. Участниците избират истории от собствената си култура, използват собствени ресурси и ги дават на обществото. Това повишава самочувствието им. Как разказването подпомага обучение , така че да е не е само забавно за участниците: Разказването на истории като средство за обучение е много адекватно по отношение на междукултурния обмен. Но е също така и средство за преподаване на морал, етика и какво е опасно и какво не. Приказките от различни култури често илюстрират общите черти и разликите между културите. Приказките често носят послания като това, че сме част от обществото, че трябва да си помагаме един на друг, а не бъдем алчни. Много често социалните ценности са в основата на приказките. Според разказвача, хората от общества, различни от западните по-често са запознати с тези ценности като това, че човек трябва да слуша опита, да слуша по-възрастните и т.н.

Оценяване Ефект върху обучаемите: Интервюираните и разказвачът твърдят, че проектът има важно влияние върху употребата и обучението по майчин език в район Стовнер. Силни страни: Разказването на майчин език, взаимодействието с професионални разказвачи, изпълнението пред реална публика. Целевата група на проекта е по-широка от участниците в семинара, тя е цялата общност. Слаби страни: Липсва информация проекта за евентуални слабости и никъде не са споменати такива в интервюто с разказвача на истории.

Координати на представящия добрата практика Georgiana Keable, Разказвач, Норвегия

Дилемата на блудния син - Испания Условия на провеждане Целева група: Участниците са имигранти от 18 различни страни (повечето от Азия и няколко от Африка) и местни испанци. Контекст: Тази дейност се случва се в Барселона, Испания и е част от поголямата програма организирана съвместно с организацията Casa Asia. Цели: • насърчаване на междукултурния обмен между имигрантите и испанското население • помагане на имигрантите да се справят с трудностите и емоциите във връзка с миграционния процес

Детайлно описание Дейности: Тази дейност се състои от интерактивно разказване на версия на историята за блудния син. Методология: Историята е разказна по следния начин: Един човек живеел на село във ферма заедно със сина си. [ПАУЗА: Тук участниците трябва да опишат как изглежда фермата]. Докато растял синът започнал да се отегчава от живота във фермата и да иска да се премести в града. [ПАУЗА: Тук участниците си представят и обсъждат кои от характеристиките на града привличат сина...] Докато историята продължава интерактивните паузи са ключови моменти в нея, които служат като средства за улесняване на комуникацията за много неща, свързани с миграционния процес: мотивации за напускане на родната страна, какво е загубено и какво е спечелено, вътрешни конфликти, свързани със семейните задължения и личните цели в миграцията и т.н. Всяка пауза включва различна дейност. В края на историята, когато синът се връща без пари в семейната ферма след смъртта на баща си, участниците играят на смени ролята на сина и сестра му и обсъждат в група дали сестрата трябва да позволи на брат си да се върне във фермата.

Включени партньори: Тази дейност беше организирана от La Xixa Teatre, некомерсиална организация, която се занимава с проучване, развитие и разширя-

ване на театралните и образователни средства като инструменти за социална трансформация. Факти, свързани с историята: Участието е важна част то успеха на дейността. За да се популяризира участието, организаторите на семинара често карат участниците да обсъждат или да играят сцени от историята по двойки или в малки групи преди дискусията в групата. Включване на разказвача Семинарът се ръководи от двама професионални актьори. Не са включени разказвачи. Видове истории: Тази история е вариант на „Блудния син”, известна от Библията, която често се използва в литературата и популярната култура. Приложени техники: Тази дейност включва употребата на различни техники, за да се започне дискусия, основно чертаейки, играейки роли и като дебати. График: Дейността отнема около 2 часа и може да бъде направена в един ден или в като двучасови сесии в два дни.

Специално внимание на ролята на разказването на истории Как разказването на истории допринася за постигането на целите на обучението: Основната цел на курса е да се използва разказването на истории, за да се започне дискусия по различни проблеми, с които се сблъскват имигрантите. Историята позволява на участниците да се отделят от личния си опит, за да обсъдят различни гледни точки. Това упражнение позволява на имигрантите да работят и да обсъдят личните си конфликти и обстоятелства, свързани с миграцията, но също така и да служи като средство за запознаване на испанците с живота на имигрантите и да позволят и улеснят комуникацията между двете групи. Въпреки че няколко участници имат твърдо мнение, защото дискусията е фокусирана върху историята, тя не се превърна в прекалено лична или не създаде по-големи конфликти. Как разказването подпомага обучение , така че да е не е само забавно за участниците: Двамата водещи бяха впечатлени от успеха на разказването на истории като педагогическо средство. Те се интересуват повече от методите за разказване на истории и използването на разказване на истории в работата им с възрастни и млади хора.

Оценяване Влияние: Екипът на La Xixa отчете, че обучаемите са нетърпеливи да обсъждат темите, засегнати в историята. Някои от тях казаха, че преживяното ги кара да си задават въпроси за дълготрайните си виждания. Силни страни: Разказването на истории като група има за цел да служи като драматичен претекст за дискусия по отношение на предизвикателствата, свързани с имигрантския процес. Имигрантите имат шанса не само да отразят собствения си опит, но и да го обменят с другите и да създадат нови връзки.

Препоръчителна литература и ресурси за допълнителна информация Методологията, използвана за тази дейност, е взета от книгата Mapping Drama на Allan Owens & Keith Barber

Координати на представящия добрата практика • Meritxell Martínez • laxixateatre@gmail.com

Слаби страни: Докато приносът на участниците е ключов за успеха на дейността; различията във включването на участниците също може да повлияе на дълбочината на започнатата дискусия.

Разкажи за бъдещето - Швеция Условия на провеждане Целева група: Около 15 оцелели от Холокост и 15 младежи на възраст 15-28, внуци на оцелелите Нужди-контекст: 6 милиона евреи са били унищожени по време на Холокоста. Малцината оцелели могат да разкажат спомените си за преживяното, но не за много дълго. Ще бъде ли възможно да тези стари хора и младежите да работят заедно, и да направят възможно историите на възрастните да се предават от уста на уста? И може би ще е възможно за младите хора да разказват устно тези истории в училищата? Това беше въпросът, шведската агенция Форум „Живата история” се питаха, когато инициира пилотен проект „Разкажи за бъдещето.“ Цели: Да се проучи дали е възможен трансфер на историите от оцелелите от Холокоста към група млади хора от тъй нареченото трето поколение и да се насърчат да разкажат тези истории по собствен начин.

Детайлно описание Дейности - методология: Запознахме участниците с основните форми на разказването на истории: какво е история, как се създават вътрешни образи, как историята се комуникира със слушателите. Целта бяха от части традиционни истории, от части житейски истории, базирани на интервюта от проведени по време на среща между възрастни и млади. Скоро осъзнахме, че възрастните имат големи очаквания към младите и трябваше да се справим с това. Младежите не биха могли да бъдат говорители на възрастните. Те имаха нужда да разкажат истории, базирани на това, което те искат и могат. Открихме също, че възрастните бяха изключително несантиментални за историите си и ни разглеждат като лидери, докато ние бяхме само технически участници, анализирахме техните истории, редактираме ги и т.н. В рамките на 3 годишния проект обсъждахме как знанието може да бъде управлявано в една история.

Докато възрастните хора бяха възприели лекторски стил и вероятно малко реторика, ние се опитахме да покажем един различен начин. Да разгледат спомените си като история по визуален начин,

така че слушателите да усетят нещо, да изпитат емоции и да извадят собствени заключения. Ние също така искахме възрастните да осъзнаят, че младите никога няма напълно да уловят целия техен опит и знания, не могат да го възпроизведат изцяло, но нещо друго беше възможно. Заедно открихме метод за събиране на истории. Срещите винаги започваха с упражнения за загряване, с което искахме да създадем физически подход един към друг и жизнерадостност и смях, които да могат да балансират тежестта на материала, който трябваше да бъде поднесен. По-възрастните в началото трудно възприемаха този подход. Тогава създадохме набор от теми, върху които да работим. Направихме списък с теми като музика, символи, картофи, железопътни вагони, играчки, сбогуване и други. Темата служи за кукичка, която да се използваше за търсене на фрагменти от спомени. След това младите избираха тема, в която искаха да се задълбочат. След това възрастните се разполагаха на различни места в стаята. Младите хора се преместваха от човек на човек към тази конкретна тема/възрастен човек, който са избрали. Можеше да бъде вода, сняг, следи, огън, железопътни линии, огън, въшки, експлозия, зелено и т.н. Събрахме голямо количество анекдоти за расизъм, стратегии за оцеляване, абсурдни закони на нацистите, изместването на нормалните човешки чувства и т.н. Младите избираха коя история, която наистина искаха да се потопят. Те трябваше да направят повече интервюта, да се задълбочат, да разберат точните детайли за средата и хората, и всичко това да визуализира потока от събития. Трябваше да продължим упражненията с разказване на истории. Работехме върху редактиране на историите. Накрая направихме първото устно представяне, при което младите се представиха пред възрастните и да разкажат техните истории. Беше забележителен момент! Видяхме, че възрастните се оживиха, бяха респектирани и имаше надежда за целия проект. Някои от тях откриха, че историите им са били разказани по-добре от младежите, отколкото от самите тях. След това се приготвихме за публично представление. Младите се представиха в Fabula’s Storytelling Café и скоро бяха поканени от еврейското общество да разкажат по време на събития в памет на Холокоста. След това групата възрастните и младите заедно започнаха програма за училищата, разказваща за Холокоста. Включени партньори: Форум „Живата история”, Fabula Storytelling & Асоциация на оцелелите от Холокоста в Швеция Проблеми: Имаше няколко фактора, които трябваше да обсъдим в началото на

Оценяване Форум „Живата история” много внимателно направи оценка. Целият процес беше записан. Участниците като група редовно се срещаха с психиатър. Влияние: Групата младите хора все още разказват в училищата историите за Холокоста и съживяват историята за много млади хора. Силни страни: Получи се много добре, независимо от чувствителния характер на предмета на историите. Все още има ефект и след като финансирането на проекта приключи.

проекта. Преди всичко най-важното беше бремето и изключително голяма тежест на материала, спомените на оцелелите – как ще се правят младите с това по времето, когато ще работим върху тези спомени. Вторият проблем беше как да се ръководи група от две толкова различни групи: оцелели на 70-80 години и младежи на възраст 15-28 години. Третото беше как да ги обучим и да говорим за техническите детайли на разказа и редактирането на истории – когато се борави с преживяно масово убийство? За щастие ние имахме изключително далновиден продуцент, който беше внимателен и го нарече експеримент, който трябваше да направим. Той ни даде важна подкрепа при срещите с възрастните, някои от които бяха травмирани, което повлия на процеса. Включване на разказвача и използвани техники: В този проект разказването на истории беше основно съдържание и метод.

Слаби страни: Такъв проект не е лесно да бъде реализиран, защото отнема много време и добра инфраструктура, за да се осъществи.

Препоръчителна литература и ресурси за допълнителна информация http://www.levandehistoria.se/projekt/berattaforframtiden http://www.levandehistoria.se/node/2286 Координати на представящия добрата практика Forum för Levande Historia Karin Wiström Box 2123, 103 13 Stockholm +46 8-723 87 50 info@ levandehistoria.se www.levandehistoria.se

Видове истории: Житейски истории График: Имаше две различни групи. Всяка то тях се срещна 15 пъти за година и половина между 2006 и 2009.

Специално внимание на ролята на разказването на истории Как разказването на истории допринася за постигането на целите на обучението: Посредством житейските истории хората комуникират за трудни ситуации, има по-добро взаимно разбиране.

Имигранти, пресичащи границите в „Новия град” - Холандия Условия на провеждане „Имигранти, пресичащи граници” беше три годишна междукултурна програма за разказване на истории в Лилещад – „нов град”, разположен на дъното на предишното езеро Zuiderzee. С изключение на бебетата, родени в Лилещад, всички жители от 1967 година насам могат да бъдат считани за новодошли (имигранти). Тези имигранти могат да бъдат хора, идващи от близките провинции, но са основно от хетерогенни мултикултурни групи от Рандстад (агломерат в Холандия). В града са представени 80 националности. Проектът беше иницииран от градския съвет и градската библиотека и беше част от по-голям (национален) план да се популяризират библиотеките като „място за срещи”. Целева група: Проектът е насочен към всички възрастни, живеещи в града. Специални усилия бяха направени, за да се достигнат всички групи със специални нужди, например неграмотни майки и баби, които вземат уроци по холандски език и култура в училищата на техните деца и внуци. Регионалният Център за развиване на кооперациите, Асоциацията на бежанците и новодошлите в Лилещад и личните мрежи играеха важна роля в достигането до жителите от чужд произход. Учениците от началните училища също бяха специална група. Работата с децата ни помага да достигнем до семействата с чуждестранен произход. Цели: • Да се засили социалното сближаване между жителите • Да се засили усещането за идентичност като граждани на Лилещад и да се създаде чувство за принадлежност • Да се разшири ролята на обществената библиотека

Детайлно описание

Дейности: Кръгове за разказване на истории Първият набор дейности се провеждат в кварталите: канят се хората в кръгове за разказване на истории в частни домове. Жителите могат да се включат в една от следните 3 роли: домакин, посетител/ слушател и посетител/разказвач. Домакинът кани местните хора и преподавателите също канят хората, които искат да участват. Срещите се ръководят от професионални разказвачи с цел да се създаде атмосфера на доверие и откритост. Кръговете участници са

хетерогенни: мъже и жени, млади и стари, имигранти с холандски произход и имигранти с чуждестранен произход. Това дава възможност на хората да се срещат неформално с хора с напълно различен произход и да чуят част от техните биографии. Въпросите, които ръководят хората, за да разкажат техните истории са: „Откъде идвате?”, „Как се установихте в Лилещад?”, „Чувствате ли се тук у дома?”, „Какво прави Лилещад Ваш дом?”, „Можете ли да разкажете смешна история за Вашето родно място, родна страна, първите месеци или години в Лилещад или безпорядък преди да се установите тук?”. След фазата на кръговете за разказване на истории в частни домове, бяха организирани подобни срещи в обществени зали, в библиотеката, в Центъра за културно наследство на новата земя и в два центъра за грижа за възрастните. Тези срещи бяха неформални, но историите бяха записани на видео за сайта на проекта, представяйки новини за програмата, календар на събитията и цели истории или на видео, или в писмена форма. Началните училища също можеха да използват възможността да включат няколко урока по език или история към часовете по „История на Лилещад” в средния курс. За тази цел беше подготвен план на уроците. Алтернативно курсът за ученици може да бъде даден като извънкласна дейност в обществена зала. Основната идея беше да се обучат учениците да интервюират родителите си, като използват въпроси от програмата. В училище те споделиха тези имигрантски истории. Урокът се очакваше да приключи с представление за разказване на истории от избрани деца.

Курсове Бяха организирани два вечерни курса по разказване на истории за възрастни, един в библиотеката и един беше организиран съвместно с регионалния център за развиване на кооперациите (участникът, споменат долу). Курсове бяха организирани също и в началните училища. Разказване на истории във вагон По време на последните 7 седмици преди 28 октомври, една стара работническа столова на колела във вагон от 1960, теглена от стар трактор, рекламираше програмата в седемте основни квартала. Столовата беше обновена и беше оборудвана с удобни пейки. Хората можеха да влизат и излизат и да разказват историите си на един от екипа. Вагонът беше паркиран за два следобеда всяка седмица близо до супермаркета, близо до общинската зала и близо до дома за стари хора. Библиотеката Библиотеката и екипът й изиграха централна роля. Екипът разположи изложба с книги за Лилещад, разказването на истории и родните страни на имигрантите. Те подготвиха и читателски списък, помогнаха с организирането на събития за разказване на истории в библиотеката съвместно с местната асоциация „Приятели на библиотеката”, създадоха театър в една от залите на библиотеката, направиха постери и брошури и публични събития.

През 2006 заключителният фестивал за разказване на истории се състоя в обществената библиотека. Над 25 разказвача участваха в шоу, ръководено от известния разказвач и организатор на фестивали Anne van Delft от Амстердам. Включени партньори: Проектът се ръководеше от координационен екип и беше подпомогнат от опитни разказвачи. Екипът на проекта покани някои агенции, базирани в града, да се присъединят като участниците в програмата: Център за наследството на новата земя, регионалния вестник от врата до врата FlevoPost, Регионалния център за сътрудничество за развитие, както и местния клуб за видео и филми FlevoLacus. Освен FlevoPost нашият основен участник в медийния свят, редица други медии бяха били информирани непрекъснато. Включване на разказвачите: Проектът беше подпомогнат от опитни разказвачи. Приложени техники: Кръгове за разказване на истории Библиотеката График: „Имигранти, пресичащи граници” беше тригодишна междукултурна програма за разказване на истории.

Специално внимание на ролята на разказването на истории

ставленията в библиотеката бяха високо оценени като такива с висока художествена стойност.

Как разказването на истории допринася за постигането на целите на обучението: Проектът за разказване на истории насърчи участниците да се срещнат на по-задълбочено ниво особено по време на първата фаза на кръговете за разказване на истории. Голям брой участници бяха извадени от тяхната самотност чрез проекта. Разказването на собствени истории в безопасна среда ги увери в ценността им като хора. Разказването на истории разшири възможностите за среща с други хора и за доброволческа работа.

Основните неочаквани резултати бяха: растеж на броя разказвачиаматьори, които продължиха да разказват истории и след края на три годишния проект, засилване на структурата, подкрепяща разказването на истории в Лилещад и увеличаване на броя на местните организатори, които канят разказвачи да представят изкуството си. Две жени създадоха група „Жени от чужбина за разказване на истории”.

Организаторите със сигурност почувстваха, че различните групи участници в проекта упражниха и подобриха интеркултурните си комуникативни компетенции на различни нива: • Личните характеристики и умения, необходими при среща с друг и възприемането му като партньор в комуникацията • Вземане под внимание, че всеки има нужда от автономия и близост • Взаимно доверие и желание да се подкрепят един друг

Оценяване Влияние върху обучаемите: По време на проекта библиотеката възобнови позицията си като пазител и подпомагащ разказването на истории поне за даден период от време. Това беше осъществено чрез правене на изложби, подготвяне на читателски списъци от релевантни теми, чрез предлагане на курсове за разказване на истории и правена на представления от разказвачи и музиканти. Всичките двадесет различни вида пред-

Силни страни: С новите членове в кръга за разказване на истории местната фондация се почувства достатъчно силна, за да кандидатства за финансиране: шест членове пренесоха обучителните програми в началните училища, водещи до представяне на годишния Golden Storytelling Pass за „ученик - най-добър разказвач на истории” на годината. Дейностите за разказване на истории в Лилещад сега се представят в специализираното национално списание за разказвачи ‘Vertel eens…’, което се издава 4-6 пъти годишно от 2006 г. насам. Целите, формулирани в плана се свързаха с историята, предавана от уста на уста за ”засилване на идентичността на жителите на Лилещад”. Екипът се съгласи, че проектът разшири и задълбочи възприемането на различни аспекти на града от страна на жителите, за неговата история, за смесеното и интересно население, от което те са част. Слаби страни: Нямаме информация за слабости на използваните добри практики

Координати на представящия добрата практика Tom Draisma & Corine Kistemaker improvisie@planet.nl

Разказвачи на истории с отворен край - Великобритания Условия на провеждане Openstorytellers е благотворителност, която цели чрез разказване на истории да даде възможност и да включи хора, които са изолирани в резултат на интелектуални или комуникативни затруднения. Използваме литература, легенди и лични истории за да помогнем на хората да постигнат увереност и да се запознаят с културата и да се почувстват вдъхновени. Групиране/Целева група: Поставяме в центъра на нашата работа хората, които имат найголяма нужда от подкрепа – деца и възрастни, които имат трайни и множество увреждания, които комуникират невербално и които най-често са изключени от обществото. Вярваме, че всеки има история за разказване, че всеки може да вземе участие в разказването на истории и че разказването не е само за тези, които са надарени. Подготовка: Предвид естеството на целевата група, когато се оборудва стаята, трябва да се вземат предвид специалните нужди и изисквания. Цели: Наблегнахме на „разказвам с” вместо „разказвам на”; лесно е да влезеш и да забавляваш хората и е по-трудно да ги накараш да участват активно в създаването на истории. Контекст на семинара: Това е курс, в който чрез разказване на истории да бъде постигнато включване в обществото на хора с образователни и комуникативни затруднения. Този курс се води по учебника „Обучение да разказваш”, което дава насоки как да се проведе курса с група за включване, предлага дейности за развиване на умения за разказване на истории (припомняне, проследяване, изразяване на чувства, езикови умения, умения по реторика); възможности за запис на личните разкази и предлагане на теми за протичане на курса през годината като начало, сезонни истории, формиране на групи (използване на епоси като Рицарите на кръглата маса, Магарешки истории), справяне с предизвикателства (истории за герои) и обучение за различните жанрове истории.

Детайлно описание Методология: Това е стратегически подход, който позволява на деца и възрастни с висока степен на увреждания да се включат в споделяне на истории за собствен опит и преживявания. Техниките включват: откриване на събитие, което да се разкаже, което да е достатъчно значимо и запомнящо се (което може да е по-трудно отколкото си мислите); припомняне на събитие с друг или планиране на личния принос (например използване на глас, думи, символи, жестове, изражение на лицето). Съ-разказвачът поема отговорността за сюжета на историята и създаването на възможности човек да се присъедини. Най-трудният проблем беше, че по принцип извличането на информация става чрез задаване на въпроси, при което ударихме на камък. Въпросите са разрешени в първата част на програмата, събирането на истории и репетирането, но за разказването на истории използвахме подсказки и насърчавахме завършването на изречението и имитацията. Също така тренирахме активно слушане – често слушането е пасивно и мълчаливо, докато ние насърчаваме хората да отговарят ентусиазирано като по този начин мотивират разказвача. Проблеми: Има хора с различна степен на езикови възможности. Разказването на истории може да не изглежда очевидния избор, но винаги е изненадващо колко много радост открива човек в общуването. Поради вербалните ограничения в случая се включва в голяма степен езика на тялото, както и многозначителната тишина, мимиките и т.н. Резултатите често са изненадващи и преди некомуникативните индивиди могат да се превърнат в истински шоумени. Включване на разказвачите и приложени техники: Включването на разказвач в този контекст е очевидно много специфично за нуждите; говорим за съ-разказвач, който помага и ръководи хората през всички фази на проекта, от идентифициране на епизоди, по които да се работи до представянето на историята накрая. Най-важните аспекти на работят на разказвача е да се предаде ентусиазъм, да се накарат хората да излязат от себе си и да споделят. Видове истории: Литература, легенди и лични истории График: Графикът варираше, но естествено колкото повече време споделяме с една група, толкова по-задълбочена беше работата. За този тип групи се препоръчва да имат поне един ден съвместна работа, така че доверието да може да бъде установено и преподавателят да не се чувства притиснат да постигне целта. Най-важният елемент в подхода е всичко да е под формата на игра. 83

Оценяване Влияние: Сара е момиче със синдром на Даун и почти не чува, което я изолира от връстниците й. Посредством споделянето на истории тя започна да си спомня активно и да разказва неща, които са се случили в училище или у дома, развитие, което е изцяло ново за нея. Тя използва iPad, за да записва събития и стана много умела в това. Тя се подготви да участва в годишното си представяне чрез разказване на история как се е справила с предизвикателството. Един от членовете на панела отчете, че това е най-добрият пример за принос, който е виждал. Питър има големи проблеми със зрението. Той стана уверен в придвижването в библиотеката с малко помощ и често се обръщаше към служителите в библиотеката и им задава въпроси. Персоналът се изненада, че можахме да го задържим съсредоточен и заинтригуван за 2 часа. Казаха, че той винаги пита кога да дойде за групата. Наистина му хареса. Никога не сме мислили да го водим в библиотеката преди това, заради неговата слепота. Той също така разви знания за ритъм и рима чрез изучаване на езика на Шекспир и баладите за Робин Худ. Той се сприятели с ментора си и те започнаха да се срещат след като курса завърши.

Силни страни: Историите привличат хората, те заангажират дори участниците с най-големи увреждания по изненадващ начин. Ние откривахме това отново и отново. Добре познатите истории осигуряват безопасна среда за хора, които не са свикнали да комуникират по този начин. Аспектът на слушане винаги е пръв; хората слушат историята, която се разказва, и те са очаровани, но тогава е спечелена само половината битка, сега те искат да го направят самите те. Слаби страни: Разбира се, не всички истории са подходящи за тази група. Те трябва да бъдат много прости и за предпочитане добре познати. Когато става въпрос за епизоди от техния собствен живот, те обикновено са прости анекдоти, а не сложни картини или приказки. Но това е мястото, където тази слабост, относителната липса на съдържание, може да се превърне в сила. Когато разказ съдържа достатъчно ентусиазъм и дори страст, слушането на тези прости истории може да бъде изключително ценно и истинските емоции са наистина златни моменти.

Координати на представящия добрата практика www.openstorytellers.org.uk

Андрю не можеше да говори и имаше много ограничени комуникативни умения. Той прогресира от това, че не смееше да мине през врата до това да седене в група, да подава обекти в групата и да се присъедини към групата със звукови ефекти. При последната сесия неговият болногледач каза ”През всичките тези години, през които познавам Андрю, не съм го виждал да се присъединява към нещо като това.”

Добри практики, целящи подобряване на езиковите умения Кукли на тъгата - Белгия Условия на провеждане

интерпретирана историята, това е изненада. Те са под напрежение за края на историята. Тогава разказвачът ги предизвиква с въпроси като къде, кога, как? Ще свърши историята. С тези конкретни въпроси обучаемите са мотивирани да открият края сами. Те веднага започват да пишат. Разказвачът ги мотивира с това, че ще имат време да напишат края на историята, да я разкажат и тогава ще им разкаже оригиналния край на историята. В края на курса има устен и писмен изпит. Включени партньори: Няма включени партньори; разказвачът е един от преподавателите в езиковото училище.

Целева група: Възрастни, високообразовани, които изучават холандски език. Те завършват възможно най-високото ниво в CVO LeuvenLanden. Отнася се за групите по писмен холандски в Campus Landen. Нужди - контекст: Включва версия на историята с арабски корени, а именно „Камъкът на търпението или ножът на търпението”. Една от приказките от 1001 нощ. Целите на обучението са развиване на умения за писане в участниците. Те вече са взели 9 нива на изучаване на холандски език. Курсът има за цел да усъвършенства уменията им за писане. Учебни цели на това ниво са: • обучаемите да могат да пишат информативен текст • обучаемите да могат да оценяват Съгласно Европейската референтна рамка за езиковите профили, обучаемите, които изучават чужд език, трябва да могат да напишат илюстративен, разказвателен текст на перфектно ниво. Цели: Основната цел е подобряване на уменията за писане на холандски език на обучаемите, но включва също и упражнения за слушане и говорене на холандски.

Детайлно описание Дейности-методология: Първо разказвачът на истории представя история, наречена „Кукла на тъгата”. Разказвачът не дава заглавие и край на историята. Всъщност разказвачът спира на много важна, мистериозна част с образа на „катерача”. Образът е отворен и общ. Това е методологията за разказване на истории. Тъй като обучаемите не знаят как ще бъде

Срещнати проблеми: Един от проблемите беше свързан с времето. Не можехме да започнем да разказваме историята в началото на курса. Отнася се за вечерен курс, който хората посещават след работа и някои не могат да идват навреме. Тъй като всеки трябва да чуе първо историята беше необходимо да изчакаме 30 минути преди да започнем да разказваме историята. Така бяхме сигурни, че всеки ще чуе историята. Така имахме 2,5 часа вместо 3, което би било по-удобно за разказвача и обучаемите. Липсваше гъвкавост по отношение на времевата рамка. Курсът беше много интензивен. Включване на разказвача и приложени техники: Разказвачът дойде в групата. Обучаемите не знаеха, че ще има разказвача. Те бяха изненадани и нетърпеливи да чуят историята. Тъй като групата беше от напреднали обучаеми, разказвачът използва-

ше много добър и богат холандски език. Обучаемите можеха да чуят мелодичността и ритъма на езика в историята. Те се срещнаха с фин изтънчен език, който обогати техния набор от думи. Разказвачът изграждаше образи, сцена след сцена. Това е техника за разказване на истории, при която слушателите чуват, виждат, вкусват, усещат и помирисват историята стъпка по стъпка. Публиката се включва в историята. Разбира се, много от обучаемите са свикнали да създават край на историята. Но разказвачът им предостави образите, средствата, така че те да могат да поемат във всяка посока по найлесния начин. Разказвачът използваше техника на напрежението. Всеки иска да знае как свършва историята, но преди това трябваше да напише собствен край. Разказвачът създаде и атмосфера на доверие като казва, че всеки край е достоен да бъде чут и разказан, тъй като няма лош и добър край. График: 7:00 – 7:40 История 7:40 – 7:45 Указания, включване на компютрите 7:45 – 8:15 Написване на край на историята 8:15 – 9:05 Обучаемите разказват своите идеи за крайна историята 9.05 – 9.20 Оригинален край на историята 9.20 – 9.30 Устно и писмено оценяване на концепцията от обучаемите

Специално внимание на ролята на разказването на истории Това е добра практика на базата на разказването на истории. Обучаемите трябва да се концентрират на холандския език от началото до края. За тях е предизвикателство да създадат оригинален край на историята, да пишат на друг език и да разказват на друг език. Това е предизвикателство, но заради разказването на истории не беше трудно. Те всички са в наясно с историята и можеха да я разкажат.

Историята го изискваше. Те преодоляха езиковите бариери заради историята и разказването на истории.

Оценяване Влияние: Оценката от страна на обучаемите е много позитивна. Те много харесаха курса. Силни страни: Това беше повече от езиков курс. Съдържанието на историята също свърши много добра работа. Те могат да използват толкова много различни идеи за край на историята. Мотивацията за създаване на добра история беше висока. Силни страни: Този тип дейности за разказване на истории изисква група от мотивирани обучаеми. Това е дейност, предназначена за хора, нетърпеливи да учат и нямат проблеми с писането. Може да е по-трудно с обучаеми, които са задължени да учат холандски и не са мотивирани. Всъщност трябваше да опитаме. Сега знаем, че обучаемите ще харесат заниманието. Те са високообразовани. Вече са посетили Фестивала за разказване на истории в Алден Бизен. Те се запознати с контекста на разказване на истории.

Координати на представящия добрата практика • Име на разказвача: Van Himbeeck Joke • Име на обучителя: Froyen Heidi • Адрес Joke Van Himbeeck Mostingstraat 3 3221 Nieuwrode 0487/686.345 • Joke.vanhimbeeck@telenet.be

Техники за разказване на истории в езиков курс за възрастни - Белгия Условия на провеждане Целева група: Възрастни ниво 7, група по за разговорен език в езиковото училище CVO Leuven-Landen Контекст: Обучението има за цел да развие уменията за устно изразяване на участниците. Участниците вече са минали ниво 6 на изучаването на холандски език. Целта е да усъвършенстват уменията си за устно изразяване. Учебните цели на това ниво са: • Обучаемият може да следват основната идея в повествователни текстове. • Обучаемият може да изкаже собствено мнение за това, което е чул. • Обучаемият може да преразкаже ситуация от текста. • Обучаемият може да обобщи текста, който е чул. • Обучаемият може да изрази своите желания, чувства, нужди и да попита партньори си за неговите. • Обучаемият може да попита за мнението на партньора си и да изрази своето мнение или гледна точка в дискусия или обмен на мнения. Цели: Основната цел е да се подобрят уменията за устно изразяване на изучавания език, но заниманието включва и упражнения за слушане на холандски език.

Детайлно описание Дейности-методология: Дейност, свързана с разказването на първата история Разказвачът разказва приказка от 1001 нощ. Историята има 2 основни героя Чар и Чер, които първоначално са приятели, но след това стават врагове. Темата на приказката е за доброто и злото и дали трябва да се търси отмъщение. Разказвачът не дава край на историята и спира в решителния момент. Чер е страдал много, тъй като Чар се е отнесъл зле с него и той може да си отмъсти на Чар. Разказвачът описва този момент и пита публиката какво трябва да направи Чер след това. Обучаемите са разделени на малки групи и обсъждат как мислят,

че трябва да завърши историята. Всяка група дава своята версия за края на историята. Студентите изслушват всички краища. Тогава разказвачът пита студентите дали смятат,че края е добър или не (и евентуално защо мислят така.) Дейност, свързана с разказването на втората история Разказвачът носи някои материали като част от плат, фигурки, копчета, малки пръчки, малки очички и други рециклирани материали или предмети. Разказвачът взема части от парче плат и обяснява, че историята му има герой. Показва парчето плат и пита аудиторията кой е този герой. Обучаемите дават отговори и постигат съгласие за новия герой на историята. Разказвачът продължава да задава въпроси на публиката. Къде живее героя? Какъв проблем има? С всеки въпрос той показва друг от донесените материали. Той ги подрежда в редица и ги поставя на пода във формата на кръг. Така историята е визуализирана като низ от парченца от различни материали, които представят различните елементи на историята. Историята се изгражда систематично заедно с аудиторията посредством въпроси и отговори. Разказвачът задава ритъм за някои от отговорите и този ритъм се акомпанира с движение. По този начин историята става като игра от движение и говорене. Например „Принцът се гмуркаше, плуваше, плуваше и се гмуркаше. И се гмуркаше. И плуваше.” В същото време обученията имитират движения за гмуркане и плуване. Това придава на упражнението забавен и игрови характер. Дейност, свързана с разказването на трета историята Обучаемите се разделят на малки групи и всяка група получава пакет с различни материали. Пакетът е завързан със шнурче. Шнурчето представлява нишка на историята. Групата започва да работи като слага шнурчетата на пода. Могат да бъдат сложени в кръг или по права линия. Групата използва трите измерения като поставя материалите в различно положение. Те започват да изграждат тяхната история като използват структурата на историята и стандартни фази като: Имало едно време ... Но един ден ... И тогава ... Само когато ... За нещастие … За щастие имаше … И заживели дълго и щастливо … Разказвачът обикаля наоколо и помага на групите, ако е необходимо. Материалите помагат на обучаемите да изградят историята си. Създаването на историята отнема около 15 минути. Студентите се изслушват взаимно.

казвачът можеше да се позове на културното наследство на всеки обучаем. Собствената култура е източник на вдъхновение за началото на една история. С включването на културата им в упражнението разказвачът премахна нежеланието им да разказват истории. Включване на разказвача и приложени техники: В практическия пример бяха използвани различни видове техники 1. Нишката на историята като ръководство да бъде изградена историята 2. Структура на историята. Разказвачът използва тази структура за изграждане на историята. 3. Има „цвят” във всяка история. Всеки разказвач придава на историята си вкус, мирис, цвят и звук. Разказвачът моли изрично тези елементи да бъдат вплетени в историите. Това води до друга техника: всеки разказвач внася емоция в историята като се свързва с нея. Интегрира спомените си за цветове, миризми, вкусове и звуци в историята. Тъй като обучаемите трябва да разкажат историята на глас за около 10 минути и да попълнят историята с тези елементи, свързани с тяхната култура, докато се движат наоколо, те внасят „цвят и „емоция” в историята. 4. Разказвачът включва обучаемите активно в разказването на истории като правят движения и като повтарят думи в зададено темпо. Това е друга техника, която задържа вниманието на публиката и ги прави активни участници в историята. Докато студентите подготвят историите си, разказвачът им предлага да включат останалите студенти като ги накарат да правят нещо или да повтарят дадени движения.

Специално внимание на ролята на разказването на истории

Включени партньори: Не бяха включени партньори, разказвачът беше един от учителите в училището.

Срещнати проблеми: Някои от обучаемите закъсняваха и пропускаха началото на историята. Те може би са се чувствали странно след това. Разказвачът очакваше обучаемите да имат затруднения при създаването на истории, но нямаше проблем с това. Обучаемите бяха разделени на малки групи и времето течеше, така че те нямаха избор и трябваше да се съсредоточат и да участват. Обучаемите дадоха най-доброто от себе си при създаването на истории. Но както можеше да се очаква, част от обучаемите казаха, че нямат истории за разказване. Разказвачът имаше лекарство за това: като мултикултурен клас, раз-

Разказвачът започва часа като разказва история. Обучаемите се включват в историята и така няма проблем да се включат в първото устно упражнение. Културният опит и индивидуален характер играе важна роля в дискусиите на обучаемите. За второто упражнение разказвачът първо разказва история с помощта на рециклирани материали. Разказвачът кани обучаемите да помогнат в създаването на историята съгласно структурата, описана по-горе. Тази структура се написва на дъската. Първо обучаемите правят упражнението заедно, ръководени от разказвача. След това работят в малки групи и правят същото упражнение с рециклирани материали. Този път трябва сами да създадат история. След като един път са го правили заедно, вече е лесно да се справят.

Оценяване Влияние: Като заключение ние оценихме обучението вечерта заедно с обучаемите. Те бяха развълнувани от упражненията. Много обучаеми бяха заинтригувани от мултикултурния характер на историите. Един от тях незабавно се включи като разбра, че ще завършим с историята. Всички обучаеми участваха активно, смяха се и проявяваха уважение един към друг и към историите си.

Координати на представящия добрата практика Име на разказвача: Van Himbeeck Joke Име на обучителя: Marina Brulemans & Sandra Aerts Адрес: Joke Van Himbeeck Mostingstraat 3 3221 Nieuwrode 0487/686.345 Joke.vanhimbeeck@telenet.be

Силни страни: Първото упражнение (дискусията за край на историята) е много подходящо упражнение: обучаемите нямаха проблем да разберат историята и задачата и създадоха различни варианти за край на историята. Второто упражнение (разказването на история с материали съгласно добре дефинирана структура) е много ефективно с цел да се помогне на хората да разказват. Всеки взе участие. Обучаемите създадоха забавни и емоционални истории за куче без опашка, което пее като Уитни Хюстън, за ядосан магьосник, който има кокошка, която снася златни яйца и един ден той открива, че е спряла да снася и т.н. Слаби страни: Единственият недостатък е времето. Някои хора закъсняваха и прекъсваха дейностите.

Да живеем заедно - България Условия на провеждане Целева група: Възрастни чужденци, които са пристигнали в България (араби, корейци, западноевропейци и т.н.) Някои от тях ще се пенсионират след няколко години, а други вече са пенсионирани. Контекст: За всички участници животът в България е нещо ново. Те се намират далече от родната си страна, роднини и стил на живот с малко познания за българските традиции и българския език. Те трябва да подобрят уменията си за комуникация при различни (много често – специфично български) обстоятелства и с хората от тяхното обкръжение (в града, в който живеят, на пазара, на улицата, със съседите и т.н.). Заедно с подобряването на говорните умения, те имат нужда да подобрят знанията си за българския начин на живот, навици, традиции и начин на мислене. Цели: • подобряване на говорните умения по български език • подобряване на комуникацията на български • да се осъзнаят и възприемат различията между хората

Детайлно описание Дейности и методология: Историите са логически вградени във всяка от „учебните ситуации”. Въвеждащата част от обучаващата сесия започва с история, представена от разказвача. Историята е внимателно подбрана с цел да се насочат участниците към темата, която ще бъде дискутирана. Отнася се за субективността на възприятията на хората и на тяхното поведение. Също така дава възможности за развиване на толерантност към различието и за намиране на различни гледни точни. Историята е достатъчно атрактивна и осигурява добро начало за обща дискусия с участниците по темата. Преподавателят внимателно дава насоки на дискусията като кани участниците да споделят: • подобни ситуации с начина на възприемане на хората един друг в ситуации на комуникация и други социални взаимодействия, свързани с разликите във външния вид и поведението; • начини, по които ние владеем нашето поведение, така че да се избегнат прояви на пристрастие и едностранчиво възприемане на хора и събития в нашия живот. 90

Всеки участник е помолен да разкаже кратка история на български

език, която представя неговия опит с различията и изненадата от българските навици, начин на мислене и стил на живот. За да се мотивират обучаемите да започнат дискусия, както и да им се даде повече време за мислене върху тяхната история, преподавателите започват да разказват забавни истории от реалния живот, които са се случили на улицата, на пазара и т.н. Историите, представени от преподавателите показват на обучаемите как в някои случаи ограниченията и комуникативните умения могат да доведат до смях, но в други случаи могат да бъдат и опасни. След като преподавателят представи ситуации от реалния живот, участниците вече имат смелостта да споделят своите случки, свързани с владеенето на български език. Разбирането, че те могат да имат проблеми с невладеенето българския език, и с неразбирането от страна на другите като следствие от това, а в частност на базата на различията, участниците търсят съвместни решения на подобни ситуации. По време на следващата фаза на сесията, преподавателят дава на всеки участник набор от български думи и обучаемият е помолен да помисли за история и да я разкаже при специфични ситуации като използва дадените думи. След това всеки участник е помолен да представи историята си пред цялата група. Преподавателят моли участниците да оформят групи от 3-4 човека. Екипите трябва да изберат ситуация от реалния живот (пазаруване на пазара, пътуване с градски или личен транспорт и т.н.), в която могат да попаднат. След това обмислят различни истории, които могат да се случат в реална ситуация. Екипите обсъждат на български език как да представят историята на другия екип. В края всеки екип разказва историите си пред останалите. Другите екипи споделят мнението си за всяка история и обсъждат какво показва реалната история и как може да бъде променена. Включени партньори: Няма включени партньори. Преподавателят играе ролята на разказвач на историята. Проблеми: „Разчуването на леда” е най-често срещания проблем в началото на обучението. Разбираемо е тъй като участниците не се познават и не са запознати с подробностите на сценария на обучението. След първите 2 или 3 истории, разказани от участниците и преподавателя, както и резултат на позитивната атмосфера, проблемът се решава. Разпределянето на времето също е проблем. Когато обучаемите започнат да се интересуват и започнат да се включват в темата, е трудно да спрат да работят и да се представят на останалите. Когато те започнат да представят, повечето екипи не успяват да спазват ограниченията на времето. Включване на разказвачи и използвани техники: Както споменахме по-горе историите са в основата на обучението. Техниките за разказване на истории се прилагат от преподавателя.

График: 5 минути: преподавателят представя началната история 5-10 минути: преподавателят започва дискусия и разказва истории от реалния живот 1 час: обучаемите разказват истории от реалния живот 5-10 минути: всеки обучаем измисля история с дадени думи на български език 30 минути: всеки обучаем разказва историята си с дадените думи на български език пред цялата група 2 часа: Разделяне на обучаемите на екипи, за да работят по историите 1 час: Всеки екип разказва история пред останалите 30 минути: Другите екипи обсъждат историята и предлагат някои промени

Специално внимание на разказването на истории Разказването на истории е ключово за успеха на обучението, тъй като историите помагат да се превъзмогне първия и основен проблем на обучаемите – тяхната неувереност да говорят български език. Поставени в ситуация да помислят върху техните истории, обучаемите осъзнават важността на езиковите и комуникативни умения. След това работата заедно с други им помага да станат уверени, че другите ги разбират. След като представят резултатите пред другите екипи, участниците започват да вярват, че могат да се изразяват на български и другите те ги разбират и те да разбират другите.

Оценяване Влияние върху обучаемите: Финалното оценяване на обучението беше много положително. Обучаемите споделят, че харесват много упражненията за разказване на истории. Силни страни: Това е повече от курс. Това беше негласно запознаване и разбиране чрез споделяне на истории. Слаби страни: Включването на обучаемите в разказването на истории е проблем за някои от тях в началото. Ако има много участници в една група е трудно за преподавателя да изпълни успешно целите на обучението.

Координати на представящия добрата практика Име на преподавателя: Светла Мавродиева svetla.mavrodieva@gmail.com

Интегриране на изкуството Финландия Условия на провеждане Целева група: Артисти, представящи финландски и мултикултурни групи и хора с мултикултурен опит. Контекст: Проектът започва в Турку, Финландия през 2012 и беше иницииран от Анамари Каралайнен, която работи в “Център за популяризиране на изкуствата”33 . От 2012 проектът продължава и сега се разгръща в други части на Финландия с финансиране от ЕС и Финландския съвет по изкуства. Цели • Създаване на представление с артисти от различен културен опит на базата на лични истории • Използване на кръгове за разказване на истории като основен метод, независим от езиковите умения

Детайлно описание

град. На базата на картите заедно с някои обекти и предмети, участниците могат да открият и да разкажат история. Включени партньори: Проектът беше иницииран от Анамари Каралайнен, която работи с Градския театър в Турку, Западния регионален център за танци, обучение на възрастни и мултикултурни услуги за имигранти в Турку. Атакувани проблеми: Личните истории са в основния фокус на проекта, но бяха разказани също и традиционните истории особено, когато участниците използват майчиния си език и имат трудности да разкажат за опита си. Важно е да се избягва терапията. Включване на разказвача и приложени техники: Разказвачите са включени ката ръководители на семинара и артисти.

Специално внимание на ролята на разказването на истории Как историите допринасят за постигане на целите на обучението: Разказването на лични истории е основната нишка на целия проект. Историите бяха тясно свързани с метода на създаване, със съдържанието на представлението и изразеното чрез представянето. Те

Дейности: Проектът може да бъде описан в 3 основни фази. Първо артисти от различни култури работят заедно като използват различни артистични изразни средства като отправна точка за дейности, базирани на разказването на истории, фокусирайки се върху работата с паметта и възстановяването на лични истории. Те използват семинара като работна „платформа”. Втората фаза на проекта се фокусира на представянето в рамките на семинари и накрая на базата на работата от предишните 2 фази, групата започва създава кръгове за разказване на истории, които са отворени за други възрастни малцинства. Методология: Основният метод, който представлява интерес за проекта Шехерезада, е кръгът за разказване на истории, заедно с разнообразие от други методи за постигане на целите. Кръгът за разказване на истории е много старо средство за взаимодействие, структура, която е позната на всеки. Всички участници са равни в кръга за разказване на истории. Използва се за различни карти с цел да подпомогнат участниците да открият истории в предишния си опит, например карта за пътуване, което са осъществили, карта на любимо място, карта на

33 Когато стартира проектът Анамари Каралайнен работеше в “Център за популяризиране на изкуствата”, който е към министерството на културата на Финландия

Workshop for artists From left and up: Sibiri Konaté, Alicia Rangel Avila, Oleg Tschoumak, Sibel Kantola, Johanna Parkkinen, Markus Luukkonen, Thomas Pryke, Annamari Karjalainen and Andrea Vannucchi.

Scene from a perfomance “Crossing of the six roads” in Turku City Theatre. In Photo: Sofia Molin, Sibiri Konaté, Markus Luukkonen, Elihú Galván and Sibel Kantola Photo: Robert Seger

почувстваха, че посредством кръговете за разказване на истории, е възможно да разкажат собствената си история като опишат опита си и подобрят езиковите си умения по финландски език, „през годините, през които съм живял във Финландия, никога досега не съм говорил толкова много финландски.” Как разказването на истории подпомага обучението, така че да не бъде само забавно за участниците: Кръговете за разказване на истории провокират демократичен начин за съществуване, трябва да можеш да слушаш и да се запознаваш и езикът има значение за това.

Оценяване Основната идея беше да се използва изкуството и разказването на истории срещу расизма и предразсъдъците. Успешно беше изпълнена задачата да се види човека в кръга за разказване на истории като друго човешко същество, не като член на някоя етническа група. Начинанието даде на участниците важен опит в комуникациите, а също така с новия език.

Влияние: Целият тренировъчен процес следваше импулсите и мотивацията на участниците. Методът на семинара беше разработен и развит на базата на техните коментари. Силни страни: Подкрепата, както при обучението по новия език, така и в комуникациите, беше осъществена персонално чрез истории. Слаби страни: Обучаемите с по-слаби езикови умения се нуждаеха от преводачи, но те по-често бяха пречка в комуникационния процес.

Координати на представящия добрата практика Annamari Karjalainen annkarj@gmail.com +358 40 964 9080 93

Истории живот във фургон Ирландия Условия на провеждане Целева група: Пътуващи жени от Дъблин, Ирландия Контекст: Finglas Traveller Development Group съвместно с Tolka Area Partnership публикуваха брошура, озаглавена „Истории за живот във фургон”, в която документира живота на пътуващите в традиционния фургон. Книжката е кулминация на резултатите от програмата за обучение. За информация, ирландските пътници, са хора с отделна идентичност, култура и история, които живеят номадски начин на живот в Ирландия и представляват около 2% от местното население. Посредством социалното включване от Tolka Area Partnership, те започват тренировъчна програма за пътуващи жени. Програмата цели да бъдат обхванати богатите традиции и връзки с фолклора. Ирландският разказвач Айдън Мак Брайд беше поканен да проведе осем седмичен семинар, в резултат на който беше публикувана брошурата. Цели : Целите на проекта бяха: • работа с местни пътуващи жени за събиране на техните истории и представяне на техните обичаи и култура • подобряване на техните умения за устна комуникации • подобряване на увереността им и даване на гласност

Детайлно описание Дейности: Поради естеството на групата жени, които традиционно са изолираните от ирландското общество, дейностите включваха някои начални упражнения за разчуване на леда. Първоначално беше трудно да се открият пред групата. За да могат да споделят историите си преподавателят им разказ няколко истории, които знае от техния фолклор. Това насърчи жените, които са чували тези истории да споделят повече за тях, както и да споделят други истории, които те си спомнят от тяхното детство. Докато жените споделят историите си, разказвачът дискретно ги въвежда в неща, свързани с височината, тона и силата на гласа, когато разказват истории. Докато жените събираха истории и решаваха коя е най-добре да влезе в книжката, те придобиха самочувствие в групата и станаха нетърпеливи да споделят историите си на всяка сесия. 94

Методология: Групата се срещаше неформално един или два дни в седмицата, в продължение на 8 седмици. Айдън прекарваше времето си с групата, събирайки истории и въвеждайки техники за разказване на истории, за да насърчи жените да споделят своите истории и да разказват истории, които са им разказвали като деца. Групата обменя истории и песни, които са характерни за целия им живот във фургон. В същото време, тъй като участниците разказваха своите истории, те са също бяха обучавани как да разказват истории чрез семинари за гласа, височината, тона и ритъма. Новите умения, които усвоиха, увеличиха увереността им да разказват истории, така че от 4-та седмица, участниците бяха щастливи да предлагат собствените истории, вместо да се налага да бъдат подтиквани и насърчавани от разказвача. Включени партньори: Групата се състоеше от 10 пътуващи жени, които бяха от областта Финглас, северно от Дъблин. Програмата за обучение беше подкрепена от Finglas Traveller Development Group и Tolka Area Partnership. В него беше включен професионален разказвач като помощник. Факти, свързани с историята: Основното предизвикателство беше да накараме жените да споделят и да разговарят. По принцип пътуващите жени са много затворени като личности и насърчаването им да се разкрият и да говорят помежду си в началото беше трудно. Упражненията за разчуване на леда като игри със спомени бяха доста неефективни. Вместо това разказвачът сподели собствени истории и накрая накара жените да започнат да разказват. Включване на разказвачите: Разказвачът Айдън Мак Брайт е професионален разказвач и използва опита си за да накара участниците да започнат да споделят своите истории и да се обучат на техники за ефектно разказване на истории. Участниците искаха да са сигурни, че тяхната култура и наследство ще бъдат съхранени и документирани по подходящ начин и по тази причина обучението как да представят тези истории беше много важно за жените. Тип на историите: Житейски истории и истории от традициите и фолклора на пътуващите График: Проектът се проведе за период от 8 седмици, който включваше неформални срещи за разказване на истории.

Специално внимание на ролята на разказването на истории

Координати на представящия добрата практика

Как разказването на истории подпомага целите на обучението? Неформалната и гъвкава природа на разказването на истории поставя участниците в условия, при които лесно и постепенно се елиминират първоначалните бариери на комуникация и включване в групата като срамежливост, липса на увереност, недоверие и т.н. Използването на разказване на истории много подпомогна целите на обучението като позволи на групата да споделя и разменя истории, насърчи я да поеме авторството на историите и да документира наследството и културата си.

Aideen McBride, Professional Storyteller Michelle Geoghegan, Trainer with the Tolka Area Skills Bank Niamh McTiernan, Development Officer, The Finglas Traveller Development Group Tolka Area Partnership 01 8361666 www.tap.ie

Как разказването на истории с цел подпомагане на обучението ще бъде не само забавно? В тази серия семинари техниките за разказване на истории бяха интегрирани в 8-седмичната програма. Упражненията за разказване на истории се използваха като средство за подпомагане на изграждането на капацитета и увеличаване на увереността на обучаемите.

Оценяване Влияние върху обучаемите : Коментарът от страна на обучаемите беше много позитивен и резултатите от дейностите, свързани с разказване на истории, бяха документирани в брошура и публикувани. Силни страни: По време на програмата разказването на истории послужи като инструмент, които даде възможност на тези изолирани жени да популяризират позитивното отношение към наследството на номадите и да се противопоставят на негативния имидж на тази група от ирландското общество. Слаби страни: Основните слабости на програмата бяха първоначалните пречки да бъдат накарани жените да споделят историите си в атмосфера на доверие. Обучението беше идентифицирано като приоритет за тези жени, но тяхното притеснение и безпокойство по отношение на споделянето на истории беше очевидно в началото. Изграждането на доверие между участниците и разказвача беше ключов фактор за резултата от програмата за обучение и изискваше посвещаване на известно време от страна на разказвача за постигане на целите.

Виждам в очите ти, че разбираш! Швеция Условия на провеждане Целева група: Дванадесет имигранти или бежанци, които са повече от десет години в Швеция, без да са научили езика или са се смесили с Шведското общество. Контекст: Проект, наречен Directa, ръководен от Европейския социален фонд и Шведската Агенция по заетостта, се свързаха с Fabula Storytelling Company през лятото на 2011 година. Directa тества различни креативни техники за подпомагане на обучението и включването на бежанци и имигранти, които са прекарали повече от 10 години в Швеция, без да се запознаят с езика и културата. Заедно с другите техники, те искаха да проверят дали разказването на истории е подходящ подход. Съществува служба за наемане на работа, която поддържа тесен контакт с участниците като им помага с практични аспекти и подкрепа по време на курса. Всички езици са представени от поне двама участници, така че никой не е сам по отношение на майчиния си език. Групата се води от професионален разказвач на истории и преподавател Ида Юнкер. Цели: Да се проучи дали разказването на истории може да бъде подходящ подход за ускорено обучение и последващо включване.

Детайлно описание Дейности и методология: Упражнения за „разчуване на леда”: Няколко игри и упражнения с имена в началото на всяка среща създадоха добра атмосфера, понижиха изискванията за представяне и срамежливостта и осигуриха много смях и създадоха спокойна и щастлива атмосфера.

Слушане на истории: Всеки разказва на лидера една или няколко истории. Целта е всеки да разбере историята. Разказването се подкрепя с жестове, звуци, малки разигравания и обяснения между участниците на различни езици. Разказвачът чете обясненията на участниците с цел да определи дали са разбрали историята - важно средство в езиковото обучение. Абстрактните термини като „щастие” и „алчност” така характерни за народните приказки са трудни за разбиране на

всеки от участниците. Конкретни истории с няколко епизода или шеги/етични главоблъсканици работят по-добре като античната фабула „Вълкът идва” или истории за дрехите на Насрадин. Преразказване на история: Когато всеки разбере историята, те по двойки трябва да я разкажат един на друг, но на техния споделен общ език. Целта е историята да бъде разбрана в повече дълбочина и да бъде запаметена под формата на образи в съзнанието им. Тогава те образуват нови двойки и си разказват историята отново на шведски. Разказване на спомен: Всеки си избира тема като ”животни”, „ястия”, или „работа”. Лидерът разказва автентичен спомен прост и скромен, без драма от живата си. Тогава дава думата на останалите и всеки разказва свой спомен, който няма общо с темата, но обикновено е свързан по някакъв начин. Всеки разказ отнема време, спирания за дискусии, обяснения, драматизация, картини и т.н. Забележете, че целта не е психологическата обработка на спомени, а езиковото обучение и интеграция. Домашна работа: Всички са инструктирани да разкажат традиционна история и/или спомен от дома за семейството и приятелите. В началото на срещата направихме обиколка и проверихме как върви. (В кръга цялата група слуша този, който говори.) Пример за отговор: „Моите деца казаха : о, мамо, ти говориш шведски!” Курсът завършва със съвместно посещение на сцената на Fabula Storytelling, което е много високо оценено. Организирахме малко представление за официални гости от службата по заетостта, където всички участници разказаха история. Кафе-паузите бяха важна част от курса, в която разказването на истории се случва спонтанно. Впечатлението беше, че разказването на истории в група се случва често, но не са го практикува в шведска среда преди това. Включени партньори: Служба по заетостта, Fabula Storytelling и Европейски социален фонд Проблеми, свързани с разказването на истории: В група като тази има определена доза хаос, който трябва да бъде преодолян с добро чувство за хумор. Планирането не винаги е било подходящо и трябва да се импровизира. Подкрепата от службата по заетостта бе от съществено значение за изпълнението на програмата. Включване на разказвачите: Виж методологията Тип на историята: Житейски истории и някои традиционни народни приказки

График: Групата проведе 8 срещи с приблизително по 1 седмица интервал между тях през есента на 2011. През пролетта на 2012 Fabula участва в конференция за езиковото обучение чрез креативни методи. Планирането на проекта от страна на Fabula отне близо 40 часа.

Специално внимание на разказването на истории В този проект разказването на истории е основно съдържание и метод. Това, което отличава процеса на разказване на истории е:

Оценяване Влияние върху обучаемите: Много внимателно оценяване беше проведено от Directa с интервюта на участниците и записи, които показват състоянието „преди: и „след” езиковото обучение. Резултатът беше изключително позитивен. Всички споменаваха с радост и топлота преживяването си в рамките на проекта. Всички казаха, че са научили в голяма степен шведски език; някой каза „повече от SFI”(шведски за имигранти).

• Много „медии” - Разказването на истории включва много изразни средства – глас, жестове и т.н, така че говоримият език не е толкова важен за всеки присъстващ. Възможно е да разберете историята дори и да не знаете езика толкова добре. И можете да разкажете историята на не токова разбираем език.

Силни страни: Участниците вземаха активно участие и много харесаха обучението. Започнаха да използват шведски език, което ги окрили. Чувстваха се сигурни и можеха да използват спомените си като платформа. Започнаха да си помагат взаимно с думи на шведски, които не знаеха. Някои от обучаемите казаха, че са се научили да говорят повече от този курс, отколкото от SFI или за всичките години, които са били в Швеция.

• Взаимност и равенство – разказът се случва между разказвача и слушателя. И двамата променят историята в нейния ход. И двамата са еднакво важни. Всеки е загрижен, независимо от езика, културните и класови различния.

Слаби страни: Много участници в групата имаха много житейски проблеми и отнемаше част от времето за курса, за да ги решат като посещение на болница, посещение на други институции и т.н.

• Съвместното създаване – Слушателите активно участват чрез създаване на вътрешни образи на историята. Това се случва автоматично в съзнанието им, независимо от езика. Образите могат да се превърнат в (частично) нова история на друг език.

Координати на представящия добрата практика

• Разбиране – разказвачът вижда в очите на другите дали те разбират историята или не. Разказвачът може да продължи разказа по различен и забавен начин докато всеки я разбере. Това трудно може да се постигне при друг начин на изразява.

Ida Junker, Fabula Storytelling Eastmansvägen 35, 11361 Stockholm, Sweden ida.junker@storytelling.se

• Ангажираност - Какво ще се случи? Всеки иска да участва в една добра измислица и затова не може да избегне да се включи лингвистично. Историите често съдържат етични дилеми, които насърчават дискусията.

ГЛАВА 5

Пилотни проекти

Пилотните проекти, представени в тази глава, са интегрална част от проекта Шехерезада като тяхната роля в цялостната рамка на проекта е да подпомага партньорите да оценят и направят рефлексия относно възможностите, които предоставя разказването на истории при обучаване на възрастни в реалния живот. Пилотните проекти ни позволиха да проучим ефективността на разказването на истории в дадени условия, за да определим ефективността ми като педагогическо средство за популяризиране на социалното включване и насърчаване на езиковото обучение. Пилотните проекти могат в същността си да се считат като изследователски проекти за подпомагане на планирането, провеждането, оценяването, редактирането и ученето от тези опити, за да се подобри или обогатят практиките за обучение. Нашето намерение е в тази глава да споделим опита си, прозренията си и знанията си с надеждата, че ще ви бъдат полезни.

Разказване на истории при езиковото обучение в начален етап - Австрия Организация: Brunnenpassage съвместно с Volkshochschule Ottakring Име Brunnenpassage Адрес Brunnengasse 71, 1160 Wien Ludo-Hartmann-Platz 7 1160 Wien Тип на организацията Brunnenpassage е център по изкуствата, който насърчава хора от различни националности и социо-културни среди да участват в културни програми и програми по изкуствата. Като платформа за културни събития Brunnenpassage е проектиран да обогати основно онези хора, които нямат достъп до културните институции в града. Насърчаването на достъпа до съвременните културни събития за различни хора, включително членове на изолирани общества, е основна цел на работата на Brunnenpassage. Volkshochschule Ottakring е местен и районен клон на виенския Volkshochschule център за обучение на възрастни, който има за цел да осигури общоградско обучение и такова за по-неграмотни грамотни хора, живеещи във Виена. Виенското Volkshochschule се е ангажирала с ценностите на демократичния достъп до знания и образование и осигурява възможности за различни хора. Курсовете по езиково обучение са в основния дневен ред на Volkshochschule Ottakring. 100

Описание на пилотния проект Условия: В австрийския пилотен проект по Шехерезада Brunnenpassage е избрал да използва на разказването на истории в традиционното езиково обучение. Проектът се разработва в сътрудничество с голям местен център за обучение на възрастни „Volkshochschule Ottakring”, който е разположен наблизо до Brunnenpassage. Пилотният проект е проведен в рамките на езиков курс по немски език, който е по 4 часа, 3 пъти седмично за период от 9 седмици. Разказвачът на истории води часовете 8 пъти за по около 2 часа. Първоначално преподавателят по немски не можеше да си представи как точно ще се развият упражненията с разказване на истории. Като резултат разказвачът на истории проведе първата сесия сам. Следващите сесии бяха проведени с подготовка и рефлексия едновременно от разказвача и преподавателя. След това преподавателят започна да работи като активен асистент на разказвача.

Целева група: Пилотният проект е проведен с разнородна група от обучаеми, изучаващи немски с основно ниво. 15 участника говорят 9 различни родни езика: пенджабски, тай, турски, гръцки, урду, уйгурски, шинълиз (говорен в Шри Ланка), румънски и испански. Новодошлите, някои от които са пристигнали в Австрия само преди няколко месеца, други са живели в Австрия няколко години, на възраст от 17 до 45 години.

Резултати Взаимодействието между разказвача и обучаващия беше ползотворно. В края на проекта обучаващият влезе в ролята на разказвач. Разказвачът разработи лесни упражнения, които често са свързани с темите, обхванати в уроците по немски.

Обратна връзка Когато участниците се записвали в курса по немски език, те не са били запознати с това, че ще в обучението ще е включено разказване на истории. Някои от тях са били критично настроени и несигурни в началото, защото не са знаели какво да очакват от разказването на истории в езиковото обучение. След първата сесия за разказване на истории, всеки е бил мотивиран, участвал е в упражненията за разгряване и е разбрал, че за този тип езиково обучение не са нужни лист и химикалка. В края коментарите на участниците са били много положителни. Казали, че им харесва комбинирането на двама учители, които имат много различни подходи. Някои от тях са казали, че комуникативния и игровия подход са били не само забавни и мотивиращи за езиковото обучение, но също така са помогнали за запаметяването. В края на проекта обучаващият казал, че ще използва историите и техниките за разказване на истории и в бъдеще.

Цели: • увеличаване на мотивацията за езиково обучение и самоизразяване • обогатяване на речника • развиване на любопитство по отношение на културното многообразие • насърчаване на свободното изразяване и разказването • развиване на увереност • насърчаване на обучаващите да включват техники за разказване на истории и алтернативни методи в езиковите курсове • стимулиране на груповата динамика в езиковите курсове • подобряване на уменията за слушане Дейности (кратко описание): При разказването на истории бяха използвани традиционни и лични истории. Разказвачът трябваше да избере контекста, в който речника ще е познат на участниците. Една от темите, която се появи в няколко упражнения беше как да се обогатят и задълбочат историите с чувства (усещания): говорейки за миризми, чувства, звуци и т.н. Докато работеха по истории с дилеми стана ясно, че участниците имат различен опит и ценности. Т.е. разказването на истории генерира не само нови методи, но и ново съдържание.

101

Вкъщи с Шехерезада - Белгия

ждаше добра перспектива за сътрудничество и така беше организирано: Така се роди проектът „Вкъщи с Шехерезада”.

Организация:

Целева група: Участието в пилотния проект на Шехерезада беше доброволно. 13 тандема от местни жители на Хаселт съвместно се записаха с новодошли от Етиопия, Кения, Иран, Афганистан, Мароко, Газа, Украйна, Турция, Полша и Русия.

Landcommanderij Алден Бизен в сътрудничество с Vormingplus и градския социален отдел в Хаселт Име Vormingplus Limburg and Hasselt City Social Department Адрес Vormingplus Limburg Cellebroedersstraat 13-15 B - 3500 Hasselt Тип на организацията Vormingplus е организиция за неформално обучение на възрастни, която провежда дейности, свързани с подобряване на личните, социалните и културните компетенции на възрастните обучаеми с цел да подпомогне тяхното участие в обществото. Стимулира обучението през целия живот за всеки гражданин, особено за онези хора, които се затрудняват да намерят начини за обучение. Центърът често си сътрудничи с различни социални и културни дейци, организации и сектори по вдъхновяващ и стимулиращ начин. Съществуват 13 автономни Vormingplus центъра във Фландрия и Брюксел. Vormingplus Limburg е един от тях; той си сътрудничи тясно със социалния отдел на град Хаселт, основно в областта на новопристигналите и тяхната интеграция.

На всеки три седмици в неделя сутринта тази малката група хора идваха заедно с разказвача Рийн Ван Менсел. Неделя сутринта беше избрана, тъй като трябваше да отчетем какво е свободното време за повечето от участниците. Вечерите не бяха подходящо време особено за самотните майки с деца. Организаторите осигуряваха грижи за децата докато траеше сесията за разказване на истории. Тази услуга създаде по-добри условия за включване за много от участниците. Всички сесии се провеждаха в Vormingplus. Беше организирано едно допълнително вечерно събитие – фестивал за разказване на истории в Алден Бизен. Участниците посетиха сесията „Холандски за чужденци”.

Описание на пилотния проект Условия: „Заедно вкъщи в Хаселт” е един проект-среща, един интегриращ проект за стимулиране на социалното сближаване, между новодошлите и местното население. Проектът цели да събере гражданин на Хаселт с новодошъл, така че да станат „тандем” или двойка (едно цяло). Всяка двойка трябва да се среща, за да си говори или да посещава културни събития в града. Планирането и типа на събитието изцяло зависеше от собствените инициативи и предпочитания на двойката. Идеята е да се опознаят, да научат повече за културите си и да говорят холандски език, за да дадат възможност на новодошлите да практикуват местния език в естествена среда, за да се почувстват по-лесно у дома си в града.

102

Алден Бизен, координаторът на проекта Шехерезада, търсеше в тази област целевата група за тестване на подхода на проекта Шехерезада. Vormingplus Limburg търсеше общи културни дейности с цел да осигури сближаване/синергия в групите от двойки. Изгле-

Ниво: Всички новодошли посещаваха също уроци „Холандският език като чужд език” в местния център за формално обучение на възрастни. Нивото на езика беше различно, но всички участници можеха да водят разговори на холандски и да разказват кратки истории. Цели: • да се осигури по-добро сближаване в тандемите, които обикновено действат сами • да се предложат възможности за използване и усвояване на компетенции за интегриране

• да се предложат възможности за обмен на културни теми • да се предложат нови социални кръгове на новодошлите • да се насърчат разговорите и дискусиите по културни тематики, ценности и т.н. • да се подпомогне връзката с културните корени • да се подобрят компетенции за разказване на истории

Участниците също разказаха истории за тяхното пристигане за пръв път в Хаселт или истории, свързани с определени места в техния нов град. Последната сесия включваше готвене и донасяне на традиционни хранителни продукти, отпразнуване на събитието, което са преживели. Резултати: • Новодошлите изучават по-лесно холандски език. • Ефективен обмен на културни теми, ценности и т.н • По-добро разбиране на другия • По-добро разбиране на положението на другия • Повече знания за културата на другия и за новия град, Хаселт. • По-добри комуникативни умения • По-добри умения за разказване на истории

Обратна връзка

Дейности (кратко описание): Разказвачът Рейн ръководеше процеса на разказване и споделяне на истории. Всяка сесия започваше с упражнение за загряване и разчуване на леда, за създаване на увереност и изграждане на доверие. Първите 3 сесии бяха посветени на малки житейски истории, разказване на спомени, разказване на събития от ежедневието, аспекти от културата, описание на къщата и детството, водейки партньора си през различни места и разказвайки ... Всеки път темата беше разказвана първо по двойки или тройки и след това на останалите. По време на последните 3 сесии бяха разказани традиционни истории от Рейн и бяха използвани като основа за дискусии или за креативно упражнение от участниците. Участниците бяха поканени да опишат как те например виждат градината от историята или какъв дар биха дали те на принца, кой образ им е повлиял най-много и т.н. Понякога разказвачът разказва само част от историята и участниците я довършват в малки групи. Участниците бяха поканени да разкажат приказка, която те си спомнят от родината. Темите бяха дискутирани и сравнени с темите от други истории или страни. По време на една от сесиите екскурзовод заведе групата на обиколка на града и разказа местни истории, свързани с отделните места.

Научени уроци: • Важно е да се изгради доверие и да се създаде комфортно място, където участниците да се отпуснат • След няколко упражнения за „разчуване на леда” упражненията за разказване на истории винаги започват в малки групи (двойки или тройки) • Създадените екипи от двама или трима човека се променяха постоянно, но винаги имаше в тях един местен жител, говорещ холандски. • Наслаждавахме се на работата с професионален разказвач • Някои мнения : - Ние всички имаме истории, беше хубаво да работим в група като равни - Научих какво означава да слушам - Харесва ми факта, че историите отварят вратата съм собствените ти спомени - Споделяхме истории от цял свят - Историите ми показаха колко общи неща ни свързват, колко общо имаме помежду си. - Сега познавам силата на разказване на истории и разбира се, ще разказвам повече приказки на децата си. - Разказването на истории (и наличието на публика) мен направи горд с това, което съм - Знанията ми по холандски език значително се подобриха особено уменията ми за слушане и говорене. - Сега по-добре разбирам града Хаселт!

103

Рибарят Арно и неговата любов Соткин - Белгия Организация: CVO Leuven- Landen Име CVO Leuven- Landen Адрес Redingenstraat 90 3000 Leuven Belgium Тип на организацията Училище за обучение на възрастни, специализирано в обучение по ИКТ, езици, холандски език за чужденци

Описание на пилотния проект Условия: Класна стая в училище. Столовете са наредени в кръг с допълнителни столове и маси, които позволяват работа по групи. Целева група: Изучаващи холандски език Ниво: Ниво 2.3 (B1+)

Цели: • обучаемите могат да слушат дадена истории и да открият информацията, която им е необходима • обучаемите познават местното културно наследство • обучаемите могат да използват история, за да създадат собствена история • обучаемите възприемат разказването на истории в класната стая и подобряват комуникационните си умения Дейности: 1. Чертаене на схема, която подпомага разбирането на история- 5 минути 2. Разказване на истории - 45 минути 3. Упражнения за слушане и говорене– 45 минути 4. Упражнения за разказване на истории в група - 60 минути 5. Възстановяване на спомени и подготовка за обиколка за разказване на истории – 25 минути 6. Рефлексия – 15 минути 7. Обиколка за разказване на истории – 90 минути Кратко описание: 1. Въведение (5-10’): На картата на града разказвачът маркира отделни места, които присъстват в историята. Също така показва някои обекти и обяснява значението им. 2. Разказване на история (45’): Разказвачът разказва историята на рибаря Арно и неговата помощничка Соткин

104

Историята се е случила в средновековен Льовен през 16 век. Арно и Соткин работят за Хайн, производител на платноходки, който е най-добрият рибар в района на Льовен. Работят на неговата сергия на пазара. Арно е влюбен в Соткин, тя е неговата муза.

Той работи усилено и спестява пари, за да й купи пръстен. С много усилия той може да й подари пръстен достоен за принцеса. Но тя не оценява стойността му и го хвърля в реката, която преминава през Льовен. Тя му казва, че не иска да се омъжи за него, защото не иска да бъде жена на рибар цял живот. Тя продължава да мечтае за „принца на бял” кон и го отхвърлила. След това продължили да работят заедно на сергията. Арно все още бил влюбен, но таял чувствата в себе си. Минали години и Соткин все още не била намерила истинската любов. Все още работели на рибната сергия с Арно и доста се сближили. Един ден Соткин правела филета от хубава пъстърва, когато в стомаха на рибата намерила прекрасен пръстен, точно този, който захвърлила преди години. Соткин искала да го върне на Арно, но той настоял тя да го задържи. Най-накрая Соткин осъзнала и оценила стойността на пръстена, който отразявал силата на неговата любов към нея. Оженили се и заживели дълги и щастливо.. Но това е друга история.

Различни задачи за групите Група 1: Назовете 5 действия, 3 описания, 3 обекта, 3 чувства (емоции) Продайте пръстена и направете адекватно описание Група 2: Напишете препоръка за Арно Група 3: Напишете препоръка за Соткин Група 4: Превърнете историята в клюка Групи 5 & 6: Разкажете историята от друга гледна точка: от гледна точка на майката на Арно, на Хайн, на пръстен, на реката, на пазара Група 7: Превърнете историята в новина Споделете и получете коментар от групата(10’)

3. Упражнения за слушане и говорене (45’) a. Какви са имената на главните герои? b. Как изглеждат? – разкажете за средновековния стил на обличане, дрехи, външен вид? c. Отбележете на картата местата, които са споменати в историята и пътят, по който е вървял Арно до тях d. Прегледайте някои изречения с предлози от историята като подготовка за собствената Ви история. Начертайте дневния график на Арно с пиктограми e. Какви професии са описани в историята? – въпрос с многовариантен избор с пиктограми f. Обърнете внимание на диалозите за продаване и купуване на пазара: речникът на пазара g. Кои видове риба са споменати? Как се е продавала риба? h. Типична фламандска рецепта ‘Paling in’t Groen’ (змиорка в зелено): разказвачът на истории дава рецепта с много детайли за цвят, миризма, вкус и емоции. След историята разказвачът обяснява, че всяка история има тези елементи, за да ‘подправят’ историята и да ги свърже с обектите. Обучаемите разказват един на друг рецепти чрез обекти. i. Диктовка на рецептата Paling in‘t Groen j. Опитайте сушена риба (‘stokvis’) k. Научете кратка песен за сушената риба 4. Упражнение за разказване на истории (60’) Разделяне на групата по двойки и изпълняване на упражнението: - намаляване на историята до 7 реда (10’) - намаляване на историята до 3 реда (5’) - Намаляване до 1 ред (1’) и споделянето й с групата (5’)

105

5. Упражнение за разказване на история като подготовка за обиколка с разказване на история (25’) Студентите трябва да могат да си спомнят. Разказвачът дава спомен на всеки студент. Споменът е свързан със сцена, която ще разказват по-късно. Свързан е с нещо, което се е случило или чувство, което са изпитали в града, вкъщи, на работа, влюбване, пръстен, нещо което се е случило на пазара. Трябва да говорят за този спомен и да го разкажат един на друг. Този спомен може да е свързан с Льовен, но не е задължително. Всяка група получава сцена от историята. Сега обучаемите трябва да вплетат тяхната история в сцена от историята, която им е дадена. Разказвачът обяснява, че следващата сесия ще се разходят, докато разказват истории. Ще посетят местата, където Арно и Соткин са били и всяка група ще разкаже тяхната част от историята на мястото, където се е случила, а също така ще разкажат и собствена история, която е преплетена с оригиналната история. Историята на Арно и Соткин ще бъде преразказана, но ще бъде напълно нова история, тъй като преживяванията на участниците ще я променят. 6. Рефлексия Преди да бъде разказана историята, е важно да се уверим как обучаемите ще възприемат историята. Има ли истории, които биха искали да споделят?

Резултати: • Обучаемите могат да разказват собствени истории • Благодарение на упражненията обучаемите могат да разказват истории • Някои обучаеми застават пред класа и разказват историята накратко. Не всички могат да вплетат собствени спомени в историята, но голяма част от тях могат.

Коментари • Обучаемите имат много положително отношение и към историята и към упражнения с разказване на истории при изучаване на език • Обучаемите възприемат уроците като нови и интересни и се надяват да участват отново • Обучаемите работят като една група по време на разходката и се изслушват, когато разказват истории и се подкрепят един друг • Историята и упражненията създават силна връзка в групата и към града.

106

Приказка с щастлив край - България Организация: Софийски университет и Национална агенция по заетостта чрез Бюра по труда

Цели: • да се повиши увереността на безработните • да се подобрят уменията им за комуникация и устното представяне • да представят по най-добрия начин техните умения и опит с цел да си намерят работа

Име Силвия Цветанска, Николина Николова Адрес бул. Цар Освободител 15 1000 София България Вид организация Софийски университет е най-старото и престижно висше учебно заведение в България. Професионалистите от Университета предоставят експертиза за много правителствени и неправителствени организации чрез Научноизследователския сектор към СУ и организират съвместни инициативи, включително и образователни курсове. Националната агенция по заетостта предоставя набор от услуги за активно търсещите работа като: • квалификация и мотивация • посреднически услуги • професионална ориентация • програми и мерки за подкрепа на заетостта

Описание на пилотния проект Условия: Екипът на проекта Шехерезада към СУ работи съвместно с Националната агенция по заетостта чрез нейните подразделения Бюрата по труда. Те регистрират безработните и организират курсове с цел включването им в пазара на труда. Посредством бюрата по труда екипи от преподаватели от СУ достигнаха до широк кръг представители на целевата група. От 4 основни бюра по труда в София бяха подбрани участници, които бяха насърчени да участват в мотивиращото обучение. Целева група: Трайно безработни, които се чувстват изолирани както на пазара на труда, така и социално Ниво: Няма изисквания

Дейности: 1. В началото на мотивационното обучение се разказва история от обучаващия. 2. Представянето на участниците е посредством лични истории 3. Индивидуална работа: всеки участник трябва да си спомни лични истории и да представят по най-добрия начин 3 положителни и 3 отрицателни свои качества 4. Работа по групи: всеки участник да представи пред групата истории с тези свои положителни и отрицателни качества 5. След това се провежда импровизирано интервю за работа с участниците, в които участниците представят свои истории с цел да повишат самочувствието и увереността си 6. След импровизираното интервю се провежда дискусия в група, в която се обсъждат положителните и отрицателните страни на историите, използвани по време на интервюто 7. Обобщаване на позитивите от обучението чрез история 8. Обучението през погледа на обучаемите чрез истории Резултати: • подобрена самооценка на участниците • повишени увереност и самочувствие на участниците • подобрени комуникативните умения чрез използването на умения за разказване на истории • подобряване на изразяването и внимание върху езика на тялото 107

Обратна връзка След обучението: • В няколко различни интервюта участниците споделиха своето положително отношение към разказването на истории по време на обучението. Изразиха желание такъв тип обучение да бъде част от основната образователна практика • Попълнените в края на обучението въпросници показват, че повечето участници са на мнение, че са подобрили комуникативните си умения посредством разказването на истории, както и увереността и самооценката си. В допълнение са оценили положително обучението като полезно, динамично и интерактивно. Резултати: Участниците дават положителна оценка не само при попълването на въпросниците, но и я споделят организаторите, както и с представители на Бюрата по труда. Като резултат от положителната оценка главният експерт в Бюрото по труда в София изрази неговото нетърпение обучението да бъде проведено отново с други участници и да се разпространи тази практика посредством други обучения.

108

Семинар Шехерезада, 1001 истории за обучение на възрастни - Франция Организация: Élan Interculturel Име Élan Interculturel Адрес 7 rue Guillaume Bertrand, 75011 Paris Вид на организацията Élan Interculturel е независима асоциация, създадена през май 2008 от група психолози и изследователи, работещи в сферата на разнообразието и използването му като предимство. Основните цели на Élan Interculturel са: • разпространяване на разбирането как разнообразието влияе на живота ни • да се повиши осведомеността за ресурси, присъщи за разнообразието. • подкрепа на групи за намиране на начини за използване на културното разнообразие около тях и предоставяне на предимства за всеки по отделно и за групата като цяло

Описание на пилотния проект Условия: Пилотните сесии са проведени в COLCREA в северната част на Париж и в Élan Intercultural в 11 район на Париж. Те бяха водени съв-

местно с разказвача на истории Жак Комбе, който е професионален разказвач в продължение на 10 години и е има опит във воденето на семинари по разказване на истории с имигранти в контекста на обучение френски език за чужденци в FLE контекст. Целева група: Пилотната програма е разработена като част от партньорство с COLCREA – асоциация за имигранти от Латинска Америка с цел да се създадат разнородни групи. Курсът е отворен за имигранти, които не са асоциирани с COLCREA. Участниците идват от различни страни като Корея, Италия, Алжир, Колумбия, Венецуела и САЩ.

Ниво: Участници с различна степен на владеене на френски език Цели: По време на пилотната фаза на проекта френският партньор Elan Intercultural имаше две основни цели: да се тестват дейностите и методите, разработени съвместно с други партньори по време на партньорската среща в Ирландия и 2) да се оцени успеха на пилотния курс при постигането на основните цели на партньорите, свързани с езиковото обучение и междукултурния обмен. Дейности (кратно описание): Дейностите по време на пилотния проект включват, както тези разработени като част от партньорството по проекта Шехерезада, така и допълнителен набор от дейности, измислени от разказвача на истории, водещ сесиите. Целта беше сесиите да са интерактивни и да улесняват разказването на истории. Тъй като пилотния проект беше проведен в няколко сесии, заедно с Жак можехме да изграждаме дейностите от сесия на сесия.

109

Включени дейности: Дейности за „разчупване на леда” и упражнения, свързани с техники за разказване на истории. Резултати • Нови връзки между участниците, повечето от тях искаха семинара да продължи и поне 7 от тях ще вземат участниците в друг Европейски семинар за интегриране на имигранти чрез кулинарни традиции и естествени лечебни методи • Нови средства за работа с имигранти и хетерогенни групи • По-добро сближаване в групата

110

Обратна връзка Всяка сесия завършва с интерактивно упражнение за оценяване с цел да се даде възможност на участниците да споделят мислите си за това, което са преживели. Те споделят, че са открили нов подход за изучаване на френски език и че с удоволствие биха участвали в бъдещи семинари. По същия начин учители по френски език, участвали в семинара, очакват с нетърпение да включат част от дейностите в техните уроци и да получат достъп до ресурсите, които да им позволят да използват разказването на истории в преподаването си.

Житейски умения чрез разказване на истории - Ирландия Организация: Meath Partnership Име Meath Partnership Адрес Unit 7, Kells Business Park, Cavan Road, Kells, County Meath Тип на организацията Meath Partnership е отговорна за проектирането и внедряването на местни, регионални и обществени програми за развитие в района. Специализираме в развитие на капацитет в местните общества чрез създаване и използване на набор от проекти и програми за решаване на проблеми, свързани с изолация и хора в неравностойно положение. Управляваме FETAC акредитиран център за обучение, който предлага различни професионални обучения и курсове за усвояване на умения, целящи да подобрят капацитета, възможностите и уменията на местните хора да си намерят работа.

Описание на проекта Постановка Пилотният проект „Житейски умения чрез разказване на истории” се проведе в старата крепост, разположена в северозападната долина на County-Meath за период за повече от 7 седмици. Обучението се провеждаше по една сутрин всяка седмица. Това общество е избрано тъй като има нужда от популяризиране на обществения дух и културното осъзнаване на местните хора и голямото население на Естония и Литва, което се е преместило в областта, за да си търси работа. Целева група Обучението е насочено към всички членове на обществото, но поспециално е насочено към членовете на местното общество и имигранти, които да участват в обучението. Ниво Няма изисквания

Цели „Житейски умения чрез разказване на истории” е създаден с цел да улесни развиването на основни житейски умения, необходими на всеки, за да развие пълния си потенциал като развиване на увереност и културни познания посредством техники за разказване на истории и развиване на креативност. В основата си курсът набляга на важността на самоопознаване, поставянето на цели, вземането на решения, решаването на проблеми, отворена комуникация, изграждане на взаимоотношения, принос към общността. „Житейски умения чрез разказване на истории” предлагат на обучаемите уникална възможност да изследват алтернативите в техния живот, да развият увереност, да правят нещата по нов начин и да правят планове за постигане на целите си. Това е начин за себеоткриване, да открият собствени си възможности и какво ги възпира да развият пълният си потенциал. Дейности • Участниците се насърчават да споделят свои истории с преподавателите и разказвачите на истории, които доброволно първи споделят лични истории, за да започне процеса на обмен на истории. • Участниците се представят един на друг: участниците се комбинират по двойки и молят партньора си да се представи чрез интересни факти за себе си и името си, работата си, уменията си, хобитата си и семейното си положение • Разказвачите използват формата на приказка, започват да разказват историята и в края на всяко изречение историята се продължава от следващия член на групата докато групата създаде уникална и оригинална приказка. • Всеки беше насърчен да сподели своята история, но имаше и задачи за работа в група и упражнения за разказване, които се използваха за насърчаване на работата в екип, разговорите и взаимодействието между обучаемите

111

• Преподавателите използват различни упражнения като: • История на моето име - Щастие/Нещастие - Съкровище от моето детство - Клюкарстване - Кръгове за разказване на истории Резултати • Участниците в края са по-уверени, по-сигурни в себе си и позитивно настроени за следващите стъпки, които планират да предприемат в живота си • Участниците имат по-добра комуникация и са по-добре запознати с културните различия и прилики в техните общности • Създадоха се нови приятелства и контакти • Участниците усвоиха основни умения за разказване на истории

Обратна връзка Коментарите от участниците са дадени в рамките на интерактивните упражнения в края на всяка сесия. Всички получени коментари са много позитивни, със специална похвала към преподавателите и разказвачите на историите за релаксиращия, интерактивен и забавен начин на обучение. Специално беше обърнато внимание на уникалния аспект за разказване на истории на курса, който насърчава креативността, споделянето на идеи и създаването на комфорт сред участниците. Много участници коментираха и че курсът е уникален и не са очаквали да бъде част от учебната програма.

112

Лични истории и включване Норвегия Организация: Kirkens bymisjon, секция Batteriet Име Kirkens bymisjon, section Batteriet. Адрес за посещения: Fredensborgveien 24 A за кореспонденция: Tollbugata 3, 0152 Oslo, Norway Тип на организация Batteriet представлява ресурсен център, който работи за решаване на проблемите с бедността и социалното изключване в Норвегия

Описание на пилотния проект Постановка Основният пилотен проект е организиран в Batteriet тъй като

участниците познават мястото и ще се чувстват там комфортно. Организирахме еднодневен семинар за жени с мултикултурен предишен опит в ресурсния център, наречен LIN. Пилотният проект продължи 5 седмици, където се срещахме всеки понеделник вечер. Проектът завърши с разказване на истории пред публика. Целева група Групата се състои от възрастни с различен предишен опит например възстановяващи се от пристрастеност към наркотици, бивши затворници, безработни и имигранти. В групата преобладават мъжете. Ниво Групата има различно ниво на езикови умения Цели Основната тема беше включването със следните цели: • Участниците да бъдат видени, чути и другите да повярват в тях • Да получат признание за тях и тяхната собствена история и предишен опит • Да осъзнаят, че културният опит на всеки е ценен ресурс • Да разберат, че участието на всеки е важно и участниците вярват, че те допринасят за промяната • Да създадат чувство за майсторство

113

Бих искал да благодаря за организаторите! Трябва да има повече такива курсове в бъдеще. Програмата беше страхотна! Образователна. Двучасовият семинар беше спокоен, информативен, позитивен и добър. Благодаря за възможността да съм тук Страхотна работа.

Дейности Следвахме в по-малка или в по-голяма степен следния модел всеки път: • Разказва се история • Упражнения за разгряване • Упражнения за откриване на истории в собствения живот • Упражнения за разширяване на истории • Завършва се с оценка и споделяне на опит Резултати • Организацията ще продължи с разказването на истории. Човекът за контакти посещава всички сесии и беше обучаван по време на пилотния проект. • Участниците биха искали да продължат, някои участници прилагат наученото в живота си, например да се представят на конференция, да използват методите за намиране на нова работа и да посещават курсове в колежа по приложни изкуства към университета в Осло.

Обратна връзка Всяка сесия използва следната форма за оценяване: • Филмиране на сесията • Разговор в края на всяка сесия • Един човек наблюдава и записва коментарите след всяка сесия В края на всяка сесия участниците попълнят форма за оценяване. Участниците са записали следните коментари:

114

Беше забавно. Трябваше да изляза извън зоната си на комфорт.Спомените от детството с миризми, вкусове, гледки и усещания бяха приятни. Забавни истории от всички участници. Бях впечатлен и особено благодарен.

То е в очите им - Швеция Организация: Fabula Storytelling съвместно с Folkuniversitetet Stockholm

Ниво: Курсът беше предназначен за възрастни като две трети от участниците бяха имигранти. Всички използват и говорят шведски език перфектно, но само няколко от тях бяха запознати с разказването на истории и никой не е използвал разказването на истории като метод в работата си. Курсът беше на основно ниво.

Адрес Box 6901 10239 Stockholm Тип на организацията Folkuniversitetet е национална образователна асоциация със специализирани курсове и училища, от детски градини до колежи и професионални училища. Folkuniversitetet е една от десетте образователни асоциации “studieförbund” в рамките на Swedish Folkbildning. Swedish Folkbildning е колективно име за дейности, ръководени от висши училища и образователни асоциации под формата на курсове, изследователски кръгове и културни дейности. Folkbildning е част от либералната неформална образователна система. Всяка година няколко милиона шведи участват в такива дейности. Folkuniversitetet един от десетте изследователски асоциации “Studieförbund” в Swedish Folkbildning.

Описание на пилотния проект Постановка: Тъй като има само няколко професионални разказвачи в Швеция, те не могат да обслужат всички образователни групи и курсове, които биха искали да използват разказване на истории като метод на обучение на възрастни. Би било по-ефективно да се обучават учителите и възпитателите, така че те могат да използват техники за разказване на истории в работата си. Тази задача става пилота на Fabula за Шехерезада, в сътрудничество с Folkuniversitetet. Folkuniversitetet в Стокхолм град е отговорен за обучения на имигранти (SFI) в Стокхолм. Пилотът се проведе в пет сесии от февруари до юни 2013 година. Участниците се срещнаха в Folkuniversitetet. Целева група: В рамките на пилотния проект Fabula работи както и с учители, които предават шведски език на имигранти, така и с социални работници и преподаватели, работещи с имигранти. Групата беше подбрана от Folkuniversitetet. По време на първата среща разговаряхме за целта на пилотния проект и разказвахме истории от шведската и интернационална култура. Присъстваха 25 учители и 15 от тях се съгласиха да участват в пилотната програма.

Цели: • Да помогне за развиването и използването на техники за разказване на истории в контекста на преподаването на езици за имигранти • Да обучат преподавателите как се използват разказването на истории в тяхната работа с имигранти. • Да демонстрират силата на разказването на истории като метод за обучение на възрастни • Да осигурят конкретни средства за използването на разказването на истории като инструмент за езиково обучение

115

Дейности (кратко описание): Учителите и разказвачите на истории бяха Ида Юнкер и Томас Карсон от Fabula Storytelling. Всяка сесия започваше с упражнения за загряване: истории и игри, в които участва тялото. Играта, смехът и движението са много важно в начало на развиването на изкуството за разказване на истории. Безопасната и позитивна комуникация е основна за участниците, за да добият увереност да разказват. Когато групата се разгрее, започва обучението в разказване на истории на практика. Чрез използването на кратки истории могат да бъдат практикувани различни елементи, например как различните усещания могат да създадат различни образи или как сцена в историята е украсена с образи. Участниците практикуват по двойки с чести размени. След като участниците са прочели историята наум, те не могат да използват повече напечатания текст. Те трябва да работят с образите, които устното описание създава във въображението както на разказвача, така и на слушателя.

По време на последната среща всеки трябваше да излезе на сцената и да разкаже история пред групата. Повечето участници бяха избрали собствени истории от живота си, обикновено смешни. Много от тях бяха изумени, че можеха да разказват толкова добре и да запомнят материала. След всеки урок участниците бяха нетърпеливи да опитат новите си умения в работата си с имигранти. Ние също имаме дискусии как да ги използват при обучението на възрастни и давахме примери как да ги използват в групите си. Част от сесията беше документирана със снимки и филм от Томас Карсон Резултати: Участниците усвоиха основите на разказването на истории и станаха достатъчно добри и уверени, за да разказват и използват разказването на истории в работата си. Имат средства за разказване на истории и знаят как да ги използват. Поне 2/3 от групата опитаха да използват разказването на истории в тяхната работа с имигранти. Всеки смята, че разказването на истории е забавно и полезно за обучението на възрастни.

След като са практикували техники и методите с традиционен материал, пилотната група продължава с лични истории. Всеки има собствен опит и истории. Чрез използването на прости ежедневни истории и срамежливите хора си позволяват да разкажат спомените си. Докато слушането на тези истории създава образи в съзнанието, слушателят започва да си спомня свои истории и има изпитва желание да ги разкаже. Един от участниците каза, че няма лични истории, нищо специално не му се е случвало. След като изслуша историите на другите обаче, се оказа че има много драматични събития, както и много семейни анекдоти. За метода, използван в пилотния проект, беше важно да се работи с прости човешки истории, така че те да са разбираеми в групата. Работихме с конкретни теми като храна и животни. Ако групата има слаби езикови умения работата с по-абстрактни теми може да затрудни разбирането и това ще попречи на извикването на вътрешни картини и истории. Такава е например концепцията за „любовта”. Тя лесно може да бъде разделена на други събития, свързани с нея като „сватба” и „първа целувка”.

116

Нашето намерение беше да използваме прости човешки истории, с които всеки да може да се асоциира. Не искахме да работим с травматични спомени, които имат бежанците. Те изискват специални знания и умения, които много от учителите нямат. Целта беше да се практикува езика на базата на радостта и желанието да разказваш. Ако те са силни и условията са толерантни, участниците се справят с трудности като речник и граматика. Разговорите винаги започват с история, това дава увереност като предлага повече думи и граматика. Желанието да използваш езика за разказване на истории и комуникация дори в условията на класна стая е в основата на изучаването му.

Обратна връзка Още веднъж видяхме колко забавно е и каква креативна енергия се постига, когато се използва този метод. Винаги се започва с игра и забавление. За сигурност и комфорт. По тази начин всеки от групата е равнопоставен. Всеки обуча да слуша истории, да си спомня собствени такива и да иска да ги разказва. За метода са по-подходящи целодневни сесии вместо сесии от по половин ден. Важно е работодателят да подкрепя този вид курсове. В този случай на участниците им бе разрешено да посещават курса в работно време.

Разказване на истории от бежанци Великобритания

подход за изучаване на английския език • Разказване на истории по интригуващ начин Дейности Работа върху уменията за добро разказване на история като разказвач: вглеждане в речника, езика на тялото, диалога ... Работа върху конкретни истории, както приказки, така и реални житейски истории. Кръгови игри и игри за памет. Всяка сесия започваше със слушане на една история и обсъждането й. След това ние работехме върху вглеждане „в телата ни“ чрез игри. На следващо място се вглеждахме в историята, която сме чували и работехме по конкретни аспекти за това как да се създаде диалог или как да се практикува зрителен контакт с аудиторията. Чай паузите и обядът предоставяше много важни моменти за общуване!

Организация: Superact

Резултати В края всеки обучаем застава пред групата и разказва история с много емоции и смях. Бяха открити някои големи таланти. Важен резултат за майките в групата беше да могат да забавляват децата си с истории. Като цяло, много по-лесно беше само да говори, критичен праг беше преминат от мнозина.

Име Superact Адрес www.superact.org.uk Тип на организацията Компания с нестопанска цел, която използва изкуствата като образователно средство

Описание на пилотния проект Постановка Център за обучение Св. Паул, Бристол Целева група Изучаващи английски език от Судан и Сомалия. ESOL студенти в образователния център . Ниво От начинаещи до средно Цели • Подобряване на увереността при публично говорене • Избягване на листа и химикалката и използване на по-забавен

117

Обратна връзка „Моят писмен английски език беше много по-добър от моя устен. Аз съм най-добрият в групата, но не можех да говоря свободно в група. Това ми е за пръв път. Бях уверен да го направя, защото беше забавно и исках да участвам.” „Започнах да говоря високо пред групата като използвах езика на тялото и визуалната памет. Всички техники, които учихме ми помогнаха много в ежедневния живот, с децата и в моята общност. Събираме се веднъж месечно и историите ще ни помогнат да бъдем заедно. Може би един ден ще стана разказвач на истории!”

118

Източници и ресурси Основна библиография Alterio, M. G. “Using Storytelling to Enhance Student Learning”. Higher Education Academy 2002. Barrett, M. (et ál.). “Developing Intercultural Competences through Education”. Council of Europe DG 2 2013. Bateson, M. C. Peripheral Visions: Learning Along the Way. New York: Harper Collins Publishers, Inc., 1994. Bruner, J. Making Stories. Cambridge: Harvard University Press, 2004. Burk, N. M. “Empowering At-Risk Students: Storytelling as a Pedagogical Tool”. Paper presented at the annual meeting of the National Communication Association. Seattle: 2000. Butcher, S. E. “Narrative as a Teaching Strategy”. The Journal of Correctional Education 57 2006: 195-208. Chlup, D. & T. Collins. “Breaking the Ice: Using Ice-Breakers and Re Energizers With Adult Learners. Adult Learning 21 (3-4) 2010: 34-39. Clarke, M. C. & M. Rossiter. “Narrative Learning in Adulthood”. New Directions for Adult and Continuing Education 119 2008: 61 – 92. Coleman, W. “Literacy through Storytelling. A CPR Success Zone Action Research Project”. Cornwall Learning Forum 2001. Cooper, P. & L. Stewart. Language Skills in the Classroom: What Research Says to the Teacher. Washington: National Education Association, 1982. Cox, A. M. & D. H. Albert (eds). The Healing Heart for Communities: Storytelling for Strong and Healthy Communities. New Society Publishers, 2003. Hamilton, R. The Last Storytellers: Tales from the Heart of Morocco, s. 1 - 31. London: I.B. Tauris, 2011. Horsdal, M. Telling Lives Exploring Dimensions of Narratives. London: Routledge, 2011.

Kreps, G. L. “The Power of Story to Personalize, Enrich, and Humanize Communication Education: My Own Story About Having Fun Spinning Tales, and Illustrating Key Points in the Classroom”. Paper presented at the annual meeting of the National Communication Association. New York: 1998. Livo, N. J. & S. A. Reitz. Storytelling, Process & Practice. Colorado: Libraries Unlimited, 1993. McDrury, J & M. G. Alterio. Learning Through Storytelling: Using Reflection and Experience in Higher Education Contexts. Palmerston North: Dunmore Press, 2002. Mello, R. The Power of Storytelling. 2001. Miley, F. “The Storytelling Project: Innovating to Engage Students in Their Learning”. Higher Education Research & Development 28 (4) 2009: 357-369. Myerhoff, B. Stories as Equipment for Living: Last Talks and Tales of Barbara Myerhoff. University of Michigan Press, 2007. Neuhauser, P. C. Corporate Legends and Lore: The Power of Storytelling as Management Tool. New York: McGraw-Hill, 1993. Parker Watkins, L. “The Educational Benefits of the Art of Storytelling”. 2010. Pellowski, A. The World of Storytelling. Hw Wilson Company, 1990. Pfhal, N. L. & C.A. Wiessner. “Creating New Directions with Story: Narrating Life Experience as Story in Community Adult Education Contexts”. Adult Learning 18 (3-4) 2007: 9-13. Pollan, B. Samiske beretninger. Oslo: Aschehoug, 1997. Read, M.M. Traditional Storytelling Today. An International Sourcebook. Chicago: Fitzroy Dearborn Publishers, 1999. Rodari, G. The Grammar of Fantasy: An Introduction to the Art of Inventing Stories. New York: Teachers and Writers Collaborative, 1996. Rossiter, M. “Narrative and Stories in Adult Teaching and Learning”. ERIC Clearinghouse on Adult Career and Vocational Education, Columbus OH 2002 (Eric reproduction document number: ED 473147). Stockton, F. R. “The Lady, or the Tiger?”. The Century 1882.

Isaacs, W. Dialogue and the Art of Thinking Together. New York: Doubleday, 1999.

Van Lakerveld (et ál.). AQUEDUCT, Acquiring Key Competences through Heritage Education. Alden Biesen: 2011.

Johnstone, K. Impro: Improvisation and the Theatre. Routledge, 1987.

Yackley, L. E. “Storytelling: A Key to Adult Learning”. Dissertation Abstract International 67 (12) 2006, 4415A (UMI No. 3247568).

Kirkpatrick, R. Stories Always. 2012. Knowles, M. S. The Adult Learner: A Neglected Species. Houston: Gulf Publishing Company, 1973 (Revised Edition: 1990).

Zemke, R. & S. Zemke. “Adult Learning: What Do We Know for Sure?”. Training 32 (6) 1995: 31–40. Zipes, J. Creative Storytelling: Building Community/Changing Lives. New York: Routledge, 1995.

119

Препоръчани от разказвачи на истории Bakhtin, M. The Dialogic Imagination: Four Essays. Austin: University of Texas Press, 1981.

Sawyer, R. The Way of the Storyteller. London: The Bodley Head, 1962. Seung, O. Psychopédagogie du conte. Paris: Fleurus, 1971. Spiro, J. Storybuilding. Oxford: Oxford University Press, 2007.

Bettelheim, B. Psychanalyse des contes de fées. Paris: Editions, 1976. Bjerkem, J. Forteljingas pedagogikk: folkedikting før og no. Oslo: Gyldendal akademisk, 2004. Boal, A. Theater of the Oppressed. London: Pluto Press, 2000. Boyer, Dennis. Initiation et sagesse des contes de fées. Paris: Albin Michel, 1988. de Smedt, M. Nouvelles clés 42: Guérir par les contes. 2004. De Vos, G. Storytelling for Young Adults: A Guide to Tales for Teens. Westport: Libraries Unlimited, 2003. De Vos, G., Harris M. & C. Barker Lottridge (eds). Telling Tales: Storytelling in the Family. Edmonton: The University of Alberta Press, 2003. Duborgel, B. Imaginaire et pédagogie. Toulouse: Privat, 1992. Freire, P. Pedagogy of the Oppressed. New York: Seabury Press, 1968. Gargiulo, T.L. Once Upon a Time. San Francisco: Pfeiffer, 2007. Gersie, A. Earthtales: Storytelling in Times of Change. Green Print, 1992. ––. Storymaking in Bereavement. Dragons Fight in the Meadow. London: Jessica Kingsley Publishers, 1991. Gersie, A. & N. King. Storymaking in Education and Therapy. London: Jessica Kingsley Publishers, 1990. Heath, C. & D. Heath. Made to Stick. New York: Random House, 2007. Holmer, M. Professioneel vertellen. Zoetermeer: Free Musketeers, 2009. Jean, G. Le pouvoir des contes. Paris: Casterman, 1990. ––. Pour une pédagogie de l’imaginaire. Doornik: Casterman, 1991. King, N. Memory, Narrative, Identity: Remembering the Self. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2000. Lipman, D. Improving Your Storytelling: Beyond Basics for All Who Tell Stories in Work or Play. Little Rock: August House Publishers, 1999. Loiseau, S. Les pouvoirs du conte. PUF, 1992. Mateo, P. Le conteur et l’imaginaire. Edisud, 2005. McCourt, F. Teacher Man: A Memoir. New York: Scribner, 2005. McDrury, J. & M. Alterio. Learning through Storytelling in Higher Education. London: Kogan Page, 2003.

120

Morgan, J. & M. Rinvolucri. Once Upon a Time: Using stories in the Language Classroom. New York: Cambridge University Press, 1983.

Онлайн ресурси Уеб сайт на норвежката организация по сугестопедия (www.norsksuggestopediforening.no) Лична страница на Георги Лозанов (основател на Сугестопедия ): http://dr-lozanov.com/en/en1.htm Цифрова библиотека на Националната Библиотека на Франция: http://gallica.bnf.fr/ Интернет архив: http://www.archive.org/details/texts Ключови компетенции за обучение през целия живот: http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/publ/pdf/ll-learning/ keycomp_en.pdf Национален съвет на учителите по английски език (NCTE): http://www.ncte.org/positions/statements/teachingstorytelling Heather Forest: www.storyarts.org Sean Buvala: www.seantells.com

Приложение 1 Интервюта с разказвачи на истории За проучване на методологията бяха интервюирани 29 разказвача от всички страни партньори в проекта, както и извън тях. Обобщения на интервютата и видео записи можете да намерите на адрес : www.sheherazade.eu. Австрия:

Doris Reininger, Karin Tscholl, Margarete Wenzel

Белгия:

Diane Sophie Geerts, Rien Van Meensel, Fred Versonnen

България:

Leah Davcheva, Vanya Diamandieva

Франция:

Rachid Akbal, Jacques Combe, Abbi Patrix, Caroline Sire

Германия:

Martin Ellrodt, Suse Weisse

Ирландия:

Jack Lynch, Richard Marsh, Aideen Mc Bride

Италия:

Davide Bardi

Норвегия:

Johan Einar Bjerkem, Heidi Dahlsveen, Kari Hustad, Barbro Thorvaldsen

Португалия:

Luis Correia Carmelo

Испания:

Carles García Domingo

Швеция:

Rose-Marie Lindfors, Mats Rehnman

Великобритания

Nick Bilbrough, David Heathfield, Iwan Kushka, Eirwen Malin

121

Sheherazade partners

122

If you want to know more, visit our website: www.sheherazade.eu

123

Sheherazade 1001 Stories for Adult Learning

This manual is the result of the Grundtvig Multilateral Project â&#x20AC;&#x153;Sheherazade, 1001 Stories for Adult Learningâ&#x20AC;?, which was co-ordinated by the Landcommanderij Alden Biesen (BE) and funded by the Lifelong Learning Programme of the European Commission. Translations of this manual in Bulgarian, Dutch, French, German, Norwegian, Spanish and Swedish are available on the Sheherazade website:

www.sheherazade.eu

Prosjektkoordinator

ISBN : 9789081794114