Формиране на въпросително изречение. В немския език въпрос може да се зададе по четири различни начина: 1. Общ въпрос. 2. Допълнителен въпрос. 3. Алтернативен въпрос. 4. Комбинация от въпроси. 1. Общия въпрос е обикновен въпрос без въпросителна дума . Например „Ти идваш ли?” – (питащия се интересува само от действието, а не „къде”, „кога” и „защо” идва човекът). „Това стол ли е?” - ( а не "какъв" е този стол) Като подсказка може да се използва това, че на тези въпроси можеш да отговориш само с „да” или „не”. Но, като правило, ние рядко отговаряме кратко, а се стараем д дадем възможно най-пълен отговор. В случая, когато имаме въпрос без въпросителна дума , словореда е доволно прост: сказуемо – подлог – останалите части на изречението . Gest du? Ist das ein Tisch? Ist ein Tisch schön?
Ако си имаме работа със съставно сказуемо, то изменяемата част Verb 1се поставя на първо място, а неизменяемата Verb 2 – в края на изречението. Например: Kann ich heute arbeiten? Habe ich heute gearbeitet? Werde ich morgen arbeiten? Habe ich viel zu tun? Stehe ich mit ihm in Verbindung? Mache ich di Augen auf?
Ако в изречението има отрицание на действието, то nicht се поставя в: - в края (в случай с един глагол) - пред Verb 2 (в случай на съставно сказуемо). Извод: Формирането на въпроса не влияе на положението на отрицателната частица! Ich gehe nicht. - Gehst du nicht? 2. Допълнителния въпрос , съдържа в себе си допълнение, уточнение и по-подробна информация. Т. е. "к ой ", "какво ", "защо ", "къде " и т. н. . Това е просто въпрос с въпросителна дума, и на него не можеш да отговориш просто с да или не. Въпросителните думи започват с буквата W и в неския се наричат W-думи. Словореда е следни: Въпросителна дума --> 1 място, глагол --> 2 място, подлог --> 3 място, и след това всичко останало.
Ако в изречението има съставно сказуемо, то въпросителната дума ще бъде на първо място, Verb 1 – на второ, подлог - на трето, а Verb 2 – в края на изречението. Например: Wie kann ich heute arbeiten? 3. Трети вариант – алтернативен въпрос. Такива въпроси изглеждат по следния начин, например: Ти отиваш, нали така ?Това е масата , нали? Аз ще ходя ли на разходка или не? Тези въпроси се изразяват чрез съюза "или " – ODER. ODER може да се използва в средата на изречението за съединяване на въпросите, например: Gehst du spazieren oder gehst du nicht? – Ти отиваш ли на разходкаили не отиваш ?; така и в края на изречението. При това ODER не влияе на словореда във въпроса (той се отделя със запетая и стои в края на изречението): Gehst du spazieren, oder? – Отиваш да се разхождаш или? Ist das ein Tisch, oder? – Маса ли това или? Трябва да се отбележи, че тази форма на задаване на въпрос е много разпостранена в разговорната реч. •
Сравним для наглядности все три вида вопросов и их отрицаний: /табличката/
4. И накрая, вариант на въпросително изречение, в което са съчетани няколко въпроса, например: Можете ли да ми каже те , колко е часът ? В този случай, във всеки от въпросите словореда се определя отделно , а след това те се свързват чрез запетая (при това в косвения въпрос глагола отива на последно място): Könnten Sie bitte sagen? + Wie spät ist es? = Könnten Sie bitte sagen, wie spät es ist?
Изводи: 1. В зависимост от контекста въпросителните изречения могат да съдържат въпросителна дума или не. 2. Ако има въпросителна дума , то словореда е следния W-дума, глагол, подлог, ...? 3. Ако няма въпросителна дума, то словореда : Сказуемо, подлог, … ? 4. Ако към общия въпрос (без W-дума) ODER в края, та се получава т. нар. Алтернативен въпрос. 5. Словореда във въпросителното изречение никак не влияе на отрицанието на действието (на мястото на nicht в изречението).