Електронен вестник "Хомеопатичен компас" бр. 17 by Apostol Apostolov

ЦЕНТ ЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ

Q U I B E N E I N T E R R O G AT, BENE DIGNOSCIT

www.homeopath.bg

Информационен бюлетин за хомеопатия и интегративна медицина

ПРОВЕДЕ СЕ ПЪРВАТА ИНТЕРНАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО КЛИНИЧНА ХОМЕОПАТИЯ НА ЦОРХ В САЩ „Градът на ангелите“ – Лос Анжелис, Калифорния, САЩ и по-точно емблематичният Бевърли хилс, бе наскоро домакин на прекрасната инициатива на ЦОРХ-САЩ (CEDH-USA) – първата интернационална конференция по клинична хомеопатия. Тя се състоя на 28-29 юни 2014 г., в балната зала на хотел Бевърли Хилтън. Организаторите – домакини от ЦОРХСАЩ предоставиха перфектни условия, както за участниците и лекторите, така и за гостите на форума. Целта на конференцията, ясно дефинирана при откриването ù от д-р Роналд Бойер, президент на ЦОРХ-САЩ, беше: да се демонстрират възможностите на клиничната хомеопатия като терапевтичен метод в медицината. Акцентът бе поставен върху някои специфични патологии, актуални за съвремието ни, като: „Деменция и невродегенераивни страдания – болестта на Алцхаймер“; „Поведен-

В БРОЯ ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Хомеопатичната доктрина ХОМЕОПАТИЯ – ИСТОРИЯ И АКТУАЛНОСТ Д-р Иван Несторов

стр. 3

Хомеопатията по света ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС И ХОМЕОПАТИЯТА

стр. 5

ПРОУЧВАНЕТО НА ШАНГ И СЪАВТОРИ, ПУБЛИКУВАНО ПРЕЗ 2005 Г. В АВТОРИТЕТНОТО МЕДИЦИНСКО СПИСАНИЕ „ЛАНЦЕТ” ПОЛУЧИ НОВА КРИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕТОДОЛОГИЯТА

стр. 7

Д-р Роналд Бойер, Президент на ЦОРХ-САЩ

чески и когнитивни разстройства в детството“, „Овладяване на болката, независимо от етиологията ù“, „Онкологични заболявания и под- Д-р Питър Фишер, Директор на Кралската болница, Лондон държащо лечение“. Не бе пренебрегната и темата за клиничните проучвания и хомеопатията. Сред водещите лектори на конференцията се открояваха имената на проф. Жак Тушон, Университетска болница, Монпелие, Франция, директор на Националния център за наблюдение и лечение на млади възрастни с болестта на Алцхаймер, д-р Питър Фишър, клиничен директор и директор на проучванията на Кралската болница в Лондон, лекар хомеопат на Нейно Величество Кралица Елизабет ІІ; д-р Жан-Клод Карп, гост-лекар в Отделението за радиотерапия и онкологични заболя-

Терапевтично досие ОТКАЗВАНЕ ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ Откъс от книгата „Схеми и протоколи в акушерството и гинекологията“ Кристел Шарве, Антоан Демонсо, Фабиен Донер, CEDH, 2010

стр. 8

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 17 • юли • 2014

Дискусии в кулоарите

Д-р Жан-Клод Карп

вания, Университетска болница, Троа, Франция; д-р Лари Баскинд, професор в Медицинския колеж, Ню-Йорк, педиатър в болничен център Хъдсън Валей и др. Богатата презентационна част бе подкрепена с интересни дискусии, продължили и в почивките в кулоарите на хотела.

Д-р Роналд Бойер и Д-р Иван Несторов

нална Конференция по Клинична хомеопатия на ЦОРХ в САЩ“! Благодарим ви организатори, лектори и участници, и до нови срещи!

Д-р Лари Баскинд, Медицински колеж, Ню Йорк

Повече от 200 лекари хомеопати от 17 страни в продължение на двата дни изслушаха интересните и полезни презентации, участваха в дискусиите по тях, обменяха клиничен опит и иновативни идеи. Несъмнено форумът постигна целта си – участниците повишиха квалификацията си, което естествено ще подобри качеството на практическата им дейност, а хомеопатичната доктрина получи поредното доказателство за правилния път на развитие – пътят на клиничната достоверност. Да, от днес Лос Анжелис ще бъде известен не само като „градът на Холивуд“, на „Алеята на славата“, „на Бевърли Хилс“, а и като „градът на Първата ИнтернациоДиректор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова

По време на обсъжданията

Д-р Иван Несторов Лекар хомеопат, участник в конференцията и пътешественик до Лос Анжелис и обратно.

Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 0999 821 702 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: ИСМ Компания EООД

Отговорност за статиите носят техните автори! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.

брой 17 • юли • 2014 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

Хомеопатичната доктрина ХОМЕОПАТИЯ – ИСТОРИЯ И АКТУАЛНОСТ позиция Д-р Иван Несторов Остаряло ли е учението на Ханеман? Каква е ролята на реперториумите? Какъв е добрият хомеопат? Това са част от въпросите, които ми задават както колеги, които пристъпват към овладяването на хомеопатичната доктрина, така и пациенти. С настоящето кратко експозе ще се опитам да дам отговор. Надявам се той да бъде от полза както на колегите, така и на широката публика. Фундаменталният труд „Organon…“ на Самуел Ханеман, който е публикуван през 1810 г., т. е. преди повече от 200 години и който съдържа есенцията на неговата философия и практика, все още се използва и следва в наше време от хомеопатите по цял свят. Въпреки това, не малко от симптомите от онова време вече не са познати, а в замяна на това са се появили нови такива. Модерните времена имат различни симптоми, които изискват различни медикаменти. Днес, ние все по-често се сблъскваме със злокачествени болести, СПИН, както и резистентни вируси и бактерии. Нашите деца са посклонни да имат алергии сега, отколкото всяко друго поколение преди нас. Дали хомеопатията е в състояние да отговори на тези нужди? Ако потърсим произволен брой симптоми в хомеопатичните реперториуми, тези изчерпателни книги, които изброяват всякакви симптоми, скоро ще ни стане ясно, че липсва както достатъчно информация така и точност. И всички ли описани симптоми в тях са клинично достоверни?! Тогава какви са шансовете за намиране на подходящото лечебно средство в даден конкретен случай, и тази литература не е ли остаряла ? Характерните симптоми на даден медикамент са лесно откриваеми чрез провеждане на хомеопатично експериментиране. Експериментите при здрави индивиди служат да се разбере какъв ще бъде ефектът на лекарството върху болните, тъй като симптомите, предизвикани при здрави индивиди са същите симптоми, които медикаментът лекува при болните. Но тази информация е само обща. Ако някой иска наистина да докаже ефективността на даден медикамент и да го разпознае

бързо при пациента, то е необходимо да бъде в състояние да го идентифицира в различните етапи на болестта. Това не е лесно, защото има атипично протичане или атипични фази, в които основните симптоми на медикамента изведнъж рязко загубват очертания. Нека да разгледаме медикаментът Pulsatilla, например. При остри състояния наблюдаваният съпътстващ симптом е „липса на жажда“. Когато проучваме реперториумите (тези обширни структурирани справочници на симптомите в хомеопатията) за този медикамент по отношение на жаждата се срещат противоречиви отзиви. Възниква въпросът: пациентът Pulsatilla по-малко жаден ли е, както толкова често се твърди или не? Често, пациентът не изпитва жажда само в първия етап на заболяването, но в динамика развива жажда. За да намери подходящия медикамент, според някои школи, хомеопатът трябва да притежава изключителни умения и „нюх“ за реперторизация на симптомите. Д-р Вероника Карстенс, виден хомеопат и натуропат и съпруга на покойния президент на Федерална република Германия Карл Карстенс, счита, че са необходими около десет години интензивно учене и най-вече практика, преди някой да може да твърди, че е усвоил в добра степен хомеопатията. Едва ли това е възможно опирайки се само на реперториумите. Това медицинско изкуство и същевременно наука изисква висока степен на умения и знания за постигне на трайни лечебни резултати, особено когато се отнася до хронични заболявания. МАЛКА ЕКСКУРЗИЯ ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХОМЕОПАТИЯТА Цялата основна литература за хомеопатичната медицина е написана в рамките на един век от откриването и разработването ù през 1796 г. от Самуел Ханеман. Тези референтни трудове все още формират основата на всичко за хомеопатията до днес, включително и реперториумите. Според не малко хомеопати, те са имали и имат съществено значение при прескрипция на медикаментите. Значим фундамент в реперториумната хомеопа-

тичната практика, освен основните трудове на Ханеман, е реперториума на Джеймс Тайлър Кент, публикуван през 1897 година. Кент е американски лекар, един от първите, който тества много нови медикаменти. Той е виден привърженик за използването на високи разреждания. С настоящето възраждане на хомеопатията и в съзвучие с най-съвременните технологии, през последните десетилетия много стари реперториуми са включени в хомеопатични софтуери. Същевременно те непрекъснато се актуализират на основа на натрупания клиничен опит и нови доказателства и това определено е нещо по-положително. Хомеопатите в годините са впечатлявали и впечатляват със своите резултати, но това е предимно и пряко свързано с умението им да възприемат от разказа на пациента онова, което е от съществено значение за клиничния случай. Тази йерархизация и оценка на установените симптоми се подлага на реперторизиране. Въпреки това, всеизвестен е фактът, че заболяванията не могат да бъдат лекувани успешно, само ако се прибягва до реперториумите от 19-ти век на д-р Джеймс Тайлър Кент или се използва друга остаряла и/или недостатъчно надеждна справочна литература. Нека да вземем за пример левкемията. Без да забравяме за кой период от време в развитието на медицинската наука става дума, голяма част от съжденията за левкемията в периода 1800 г. и 1900 г., представляват чиста проба спекулации. Заболяването е отнесено към т. н. „хидрогеноидна конституция“, според Grauvogel (1811-1877), което означава, че лицето има подчертана склонност да задържа „течности“ или има трудности при преработването на водата. Това автоматично означава, че двата основни медикамента за случая трябва да бъдат Natrum sulfuricum или Thuya occidentalis, тъй като те са основни за хидрогеноидната конституция. Тези хомеопатични медикаменти също са включени и в реперториума на Кент в рубриката „ рак на кръвта“. До днес, тази рубрика, не е корегирана. Също така, нито едно от тези лекарствени средства няма патофизиологична връзка със заболяването „рак на кръвта“ и следователно, не може само да помогне на болния. Съществуват редица подобни примери. В резултат от обобщения, хиляди непотвърдени и ненадеждни симптоми се озовават в реперториума „Кент“. От там те попадат във всички следващи справочни трудове без проверка и в крайна сметка се прилагат неаргументирано в хомеопатичната практика. Друг проблем на хомеопатията е, че повечето от хомеопатите в света не са медици. Защото болестта е процес със своите фази и динамично развитие. За един не лекар е трудно, и логично невъзможно,

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 17 • юли • 2014

правилно да ориентира своето терапевтично поведение не познавайки съответния ход на страданието. Определящите въпроси за всеки хомеопат са: В кой етап от този процес се намира пациентът в момента и какво е неговото състояние? Добрият хомеопат винаги лекува реално състоянието, а не симптомите. Симптомите просто ни казват в каква посока напредва болестта. Естествено е, че симптомите не бива да се пренебрегват при никакви обстоятелства. Някои неопитни хомеопати или аматьори, обаче, лесно се заблуждават, когато се базират само върху симптомите. Затова реперториумите като цяло са важни справочници, но професионалистите, които ги използват трябва да имат достатъчно добри медицински познания, за болестта като процес, и за болния като личност, за да ги тълкуват правилно. Ханемановият постулат гласи: „Първо, наблюдавайте пациента“. Кент, между впрочем, също го потвърждава: „Наблюдението е най-важното нещо в хомеопатията“. Вярно е, че освен добрите отзиви за резултатите от хомеопатичното лечение понякога чуваме и лоши такива, главно когато лечението е проведено неправилно. Нека не се забравя важното правило: пациентът да се чувства по-добре след прием на определен медикамент. Хомеопатът преди всичко трябва да е обективен – не трябва да заблуждава пациента или себе си. Възможно е наистина да настъпи влошаване на симптомите като форма на реакция към лечението, но опитният хомеопат би трябвало да умее да го избягва. Също, не трябва, а и е пагубно, хомеопатите да виждат в пациента само онова, което искат да видят или онова, което са в състояние да видят въз основа на недостатъчните си и/или рамкирани знания. Възниква въпросът дали се е променила клиничната картина на болестите и днес хората наистина се „нуждаят” от различни лекарства в сравнение с преди сто години? В действителност, да. Нека отново разгледаме Pulsatilla, един типично „женски“ за времето си медикамент. За това растение, известно с името анемония, често се говори в хомеопатията и следователно, може да се очаква, че също толкова често се предписва. Може би така е било през 19-ти век, когато много жени са имали нужда от медикамента Pulsatilla. Когато се замислим за това ще видим, че Pulsatilla въплъщава в патогенетичното си табло определени психоемоционални симптоми, които при съвременните жени все по рядко се наблюдават. Pulsatilla притежава определена „субординация“, но в днешно време, жените са склонни да мислят: „Някак си ще овладея живота си“. Интересното е, че това кара все повече и повече мъже да приемат второстепенна роля в отношенията „в името на мира“ и реално се оказва, че днес

брой 17 • юли • 2014 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

все повече мъже се нуждаят от Pulsatilla! Да се върнем обратно на въпроса дали учението на Ханеман е остаряло. Факт е, че времената са се променили. Имаме различни заболявания в днешно време, индивидът се е променил твърде в начина, по който мисли и действа, променена е и реактивността на организма му. Съвременната медицина разчита на медикаменти, които потискат симптомите, възместват недостатъчността на определени субстанции, променят настроението, поради което повечето пациенти са в компенсирано състояние. Това прави все по-трудно наблюдението и откриването на редките и характерни симптоми, които са толкова важни в хомеопатичния анализ. В този смисъл и реперториумите, които не включват симптомите на нови заболявания, са естествено остарели. Добрият хомеопат трябва да се съсредоточи повече от всякога върху доктри-

ната на Ханеман, за да може да извлече от пациента дори и най-малкия симптом, който може да се окаже съществен за конкретния клиничен случай. Добрият хомеопат трябва да бъде в състояние не само да познава и тълкува симптомите, описани в хомеопатичната литература, но също така да се ангажира непрекъснато да повишава своята квалификация, да търси нови доказателства за медикаментите, да разчита само на техните клинично проверени и проверими симптоми. Нека никога да не се забравя постулата, завещан ни от големия лекар хомеопат Константин Херинг: „Не е важно дали един симптом е токсикологичен, патогенетичен или клиничен – важното е да е клинично проверен!“ Само така хомеопатията може да се развива, а медикаментите да се прилагат успешно в съвременната практика.

ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС И ХОМЕОПАТИЯТА На 17 април 2014 г. светът се раздели с Габриел Гарсия Маркес – Габо (1927-2014), видният колумбийски писател, който спечели през 1982 г. Нобелова награда за литература. Освен писател той е също журналист и сценарист. Част от произведенията му са филмирани. Той е добре познат на българските читатели с произведенията си „Сто години самота“, „Любов по време на холера“, „Хроника на една предизвестена смърт“, „За любовта и други демони“, „Няма кой да пише на полковника“, „Есента на патриарха“, „Генералът в своя лабиринт“. Считан е за един от колосите на лигературата на 20-ти и 21-ви век в Южна Америка и най-видният представител на течението и стила „магически реализъм“. Може би най-известен от неговите романи е „Сто години самота“, познат на българските читатели благодарение на прекрасния превод на Румен Стоянов. Нашата цел, обаче, е не да правим литературен анализ на творчеството на великия колумбиец, а да погледнем на неговите произведения през една много специфична призма – доколко и как присъства в тях хомеопатичната медицина. Много от творбите на Маркес съдържат автобиографични елементи. Бащата на писателя е фармацевт, обучен като хомеопат, който практикува хомеопатичната медицина. Тази медицина става обект в някои от романите и разказите на Маркес. „В „Любов по време на холера“, кръстникът на главния герой на романа е лекар хомеопат, а по

ирония на съдбата, главния герой се бори за любовта на една жена, която е омъжена за лекар алопат. Гарсия Маркес противопоставя лекарите алопати на лекарите хомеопати точно така, както е било в продължение на 200 години. Разбира се позиционирането на тези две страни една срещу друга има само символично значение за тази романтична връзка. Също така, в автобиографичния разказ „Серенада: Как баща ми спечели майка ми“, публикуван в Ню Йоркър (19 февруари, 2001 г.), Гарсия Маркес пише: „В течение на година, Габриел Елихио се отказа от достойната си професията на телеграфист, за да посвети таланта си чрез самоучение на една наука в упадък: „хомеопатията“. В книгата „Габриел Гарсия Маркес: Един живот", първата авторизирана биография, Гарсия Маркес спи с жената на един военен, който го хваща на „местопрестъплението“, но му прощава от благодарност към баща му – хомеопата. Исторически погледнато, най-силните защитници на хомеопатията са кралски особи, религиозни лидери и висши военни. В една от последните си творби „Живея, за да разказвам“ (2002 г.), Гарсия Маркес включва елементи от собствения си живот, съчетани с някои измислени обрати. Неговата героиня, много любяща майка, е „лъвица“, която води дълга битка със семейството си, за да се ожени за телеграфист, който свири на цигулка. По-късно, потънала в бед-

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 17 • юли • 2014

Пъ Първата ървата серия ия от п природни риродни решения, р ен реш ния, и сери създадена бебета създадена специално специалн е о за бебет та и малки деца

Гастрокинд аст трокинд за стомашно-чревни том машно-чрев разстройства тро ойства

® g gastrokind astrokind o състав съст ав на н препарата препарата А Активна съставка със ставка / Клинична Клинична картина картина и област област на приложение прилож

Arsenicum album m D6 šš остър ггастроентерит астроентерит е с повръщане и диария (н (например например хранит елни инт оксикации, диария при пътува ане, хранителни интоксикации, пътуване, ст омашно-чревни оплаквания след умира след конс ане на стомашно-чревни консумиране прекалено мног о сладолед) сладолед) много š изгарящата изгарящата болка болк ка се подобрява подобрява о отт зат затопляне/топли опляне/топли апликации š лигавиците лигавиците са тъ тъмно ъмно червени, възпалени и парещи па арещи š симпт симптомите омите се в влошават л лошават нощем

Okoubaka Ok ko oubaka D4 4 šš лечение на о остри интоксикации интоксикации в резу резултат ул лтат а на: 9 замърсен замърсена на храна 9 ззлоупотреба лоупотр реба с химически лекарства š остри инфек инфекции кции на стомашно-чревния стомашно-чревния тр тракт, ракт, предимно пре д димно с диария š предотвратяване предотвратя яване на диария по време на пътуване п ропиците) (особено в тр тропиците) š хранит хранителни елни алергии а

Croton Cr ro oton tiglium D D6 6 узни, силн šš диария с внезапн внезапни, ни, воднисти, воднисти, проф профузни, силни ни и шумни дефекации, о лющ щващи ануса; ануса; чест о се наб людава по олющващи често наблюдава време на пробив в на зъбите зъбите š š повръщане ве веднага ага с след лед поемане на храна или ли напитки дна ил š чревно чревното то съдър съдържимо ж жимо е като като под под налягане налягане

V Veratrum e erra atrum albu album um D12 омаш š š остри ст стомашно-чревни шно-чревни нарушения нарушения със студена с дена по сту потт на ч елото челото 9 повръща повръщането ането и гаденето гаденето винаги са сил силни, лни, внезапни и и на позиви, обикновено са уж придр жени о дена по а челото челото придружени отт обилна сту студена потт на овено 9 диария със с силна отпадналост, отпадналостт, обикн обикновено придр жена о дена по а челото челото уж придружена отт обилна сту студена потт на š предразположение предразполо ожение към колапс колапс (като (като за спешна сп пешна помощ)

ДОЗИРОВКА ДОЗИРОВК КА

Ос тро със тояние (до нас Остро състояние настъпване тъпване на подобрение) по од добрение)

Следващи С Сле дващи дози (с (след сл ле ед известно известн но подобрение) по одобрение) д

Кърмачета Кърмаче та по под од 1 год. го од д.

1 таблетка таблетка максимум максим мум до 6 пъти дневно

1 таблетка таблетка 3 пъти дневно невно дн

Деца о од д. отт 1-6 го год.

таблетки максимум максим 2 таблетки мум до 6 пъти дневно

2 таблетки таблетки 3 пъти дневно дн невно

брой 17 • юли • 2014 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

ност, след като съпругът и я изоставя заедно с нейните единадесет деца, тя се бори, за да направи живота им по-добър и изкарва прехраната на семейството като фармацевт-хомеопат. Гарсия Маркес е част от една дълга поредица от литературни величия, известни с използването и/или застъпничеството си за хомеопатичната медицина. В Съединените щати много от водещите американски литературни фигури на 19 век са привърженици на тази „нова медицина“, включително Хенри Дейвид Торо, Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, Натаниел Хоторн, Хариет Бичър Стоу, Луиза Мей Олкът, Емили Дикинсън, Марк Твен, Хенри Джеймс и Уилям Джеймс. Сред европейски литературни величия привърженици

и горещи защитници на хомеопатията са Йохан Волфганг фон Гьоте, Фьодор Достоевски, Чарлз Дикенс, Уилям Бътлър Йейтс, Уилям Мейкпийс Текери, и Джордж Бърнард Шоу.“ Повод за настоящата статия ни даде публикацията в Huffpost от 01.05.2014 г. на Дейна Улман, известният привърженик и защитник на хомеопатия, автор на 10 книги в областта на хомеопатичната медицина, между които . „ Справочник по хомеопатична медицина за всеки“, „Хомеопатичната революция: Защо известните личности и културни дейци избират хомеопатията?“, чийто предговор е написан от д-р Питър Фишер, лекар на Нейно Величество Кралица Елизабет ІІ.

ПРОУЧВАНЕТО НА ШАНГ И СЪАВТОРИ, ПУБЛИКУВАНО ПРЕЗ 2005 Г. В АВТОРИТЕТНОТО МЕДИЦИНСКО СПИСАНИЕ „ЛАНЦЕТ” ПОЛУЧИ НОВА КРИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕТОДОЛОГИЯТА Д-р Хан, шведски анестезиолог и изследовател с 30 годишен опит, който никога не е учил или практикувал хомеопатия, наскоро публикува нова критика на три от основните мета-анализи в областта на хомеопатията, които обикновено се посочват като отрицание на факта, че терапевтичният ефект на хомеопатичните медикаменти надминава този на плацебо. Хан разглежда анализите на Линде (1997), Кушра(2000) и Шанг (2005) като подчертава техните недостатъци и слабости. Проучването на Шанг и съавтори, което безкрайно е използвано от критиците на хомеопатията в подкрепа на техните погрешни случаи, вече е дълбоко критикувано и от други автори. (Ludtke R, Rutten Al: Заключенията относно ефективността на хомеопатията силно зависят от подбора на анализираните проучвания. J Clin Epidemiol 2008; 61:1197-1204.) Хан заключава: Клиничните проучвания на хомеопатичните лекарства показват, че техният ефект

най-често превъзхожда този на плацебо. Изследователите, които твърдят обратното разчитат на мащабно обезсилване на тези проучвания, на приемане на виртуални данни, или на използане на неподходящи статистически методи. По-нататъшната работа с мета-анализи трябва да се откаже от идеята за обобщаване на всички налични клинични проучвания и да се фокусира върху терапевтичния ефект на хомеопатията в сравнение с този плацебо или други терапии при специфични заболявания или групи от болести. Един от начините за намаляване на бъдещо емоционално изопачаване на доказателствата от изследователи или скептици би било по-ясното разграничаване между на процеса на търсене на доказателства и формулирането на клинични ръководни принципи. Източник: Hahn, R.G., 2013. Homeopathy: MetaAnalyses of Pooled Clinical Data. Forshende Komplementarmedizin; 20(5):376-381

ПРОУЧВАНЕ НА ХОЛАНДСКАТА СЛУЖБА ПО СТАТИСТИСТИКА ПОКАЗВА, ЧЕ 22% ОТ 1 МИЛИОН ПОТРЕБИТЕЛИ НА КОМПЛЕМЕНТАРНА И АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА ИЗПОЛЗВАТ ХОМЕОПАТИЯ Ново проучване, публикувано от холандската служба по статистика показва, че между 2010 и 2012 г. най-малко един милион души са използвали някой от комплементарните и алтернативни медицински методи на лечение. Те съставляват около 6% от населението. Разбивката на цифрите показва, че основните потребители са жени с висше образование на възраст 30-65 и че 63% от пациентите са се консултирали по повод на хронични заболявания. На първо място по използване стои акупунктурата -около 25% от анкетираните, но хомеопатията изостава с много малко по популярност – 22% от рес-

пондентите докладват, че я използват. Съобщава се, че някои общопрактикуващи лекари също предписват хомеопатични медикаменти в тяхната практика. Регистрирана е също удовлетвореността от практикуващите КАМ и в сравнение с тази от общопрактикуващите лекари и други медицински специалисти тя е по-висока. Резюме на проучването на холандската служба по статистика на холандски език може да бъде намерено на: http://www.cbs.nl/nl-NL/menu/themas/gezondheid-elzijn/publicaties/artikelen/archief/2014/2014-4041-wm.htm

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 17 • юли • 2014

Терапевтично досие ОТКАЗВАНЕ ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ Откъс от книгата „Схеми и протоколи в акушерството и гинекологията“ автори: Кристел Шарве, Антоан Демонсо, Фабиен Донер, CEDH, 2010 1. Защо хомеопатия? • Изключително важно е пациентките, независимо на каква възраст са, да престанат да пушат. Това е валидно най-вече за онези, които приемат контрацептиви или са бременни. Едновременият прием на контрацептиви и консумацията на тютюн увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания (флебит, инфаркт, мозъчно-съдов инцидент и т.н.) и влияят на плодовитостта. Тютюнопушеното при бременни жени крие рискове от спонтанни оборти, извън-маточна бременност, образуване на ретроплацентарен хематом, преждевременно раждане и т. н. Съвсем не е пренебрежим и рискът за детето, което предстои да се роди (забавяне на вътрематочния растеж, повишен риск от фетална смърт, респираторни патологии след раждането и т.н.) • Хомеопатичното лечение напълно се вписва в опитите за спиране на тютюнопушенето независимо дали се касае или не за бъдеща бременност. 2. Приносът на хомеопатията • Хомеопатичните медикаменти играят едновременно роля при детоксикацията от никотин и въздействията, причинени от същия като безсъние, тремор, тревожност или чувство за фрустрация. • Тези медикаменти са напълно безопасни за фетуса. Те могат да се използват като допълнение към никотино-заместващата, поведенческата или психотерапията. 3. Нашите съвети • Разбира се тези медикаменти не могат да заменят истинската мотивация. 4. Инструментариум Основни медикаменти Caladium sеguinum 5 CH • По 5 гранули три пъти дневно

Lobelia inflata 6 DH 10 капки три пъти дневно МЕДИКАМЕНТИ, подбрани въз основа на психичните реакции на пациента по време на отказването от тютюнопушене и признаците на абстиненция. Gelsemium sempervirens 15 CH • По 5 гранули три пъти дневно и всеки път, когато се появи желание за пушене n Тремор n Безпокойство n Намалена психомоторна дейност

Ignatia amara 15 CH • По 5 гранули три пъти дневно и всеки път, когато се появи желание за пушене. n n n n

Безпокойство Усещане за за буца в епигастриума или ларинкса Трудно заспиване с безпокойство Тревожност, която се компенсира с ядене

Nux vomica 15 CH • По 5 гранули два пъти дневно n Екзацербация на гневните реакции n Непоносимост към шум n Лесно изнервяне n Трудно заспиване и ранно събуждане n Силно пристрастен пушач или пушач хедонист

Staphysagria 15 CH • По 5 гранули два пъти дневно n Силно чувство за фрустрация n Скрита тъга n Чувство за несправедливост

5. В практиката Млада жена на 23 години, която никога не е забременявала, се консултира по повод подновяване приема на контрацептиви. Приема естропрогестативни препарати за контрацепция в дозировка 0,03 mg от 17-годишна. Пуши средно между 10 и 15 цигари на ден. Много добре разбира

брой 17 • юли • 2014 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

опасността от свързването на тютюна с препарата за контрацепция и желае да спре да пуши. Вече е опитвала с никотинови пластири, но скоро е престанала тъй-като е изпитвала чувство на тревожност, придружено от тремор, компенсирала е с прекомерна консумация на бонбони и е имала трудности при заспиване. n Лечение

• Caladium seguinum 5 CH, по 5 гранули три пъти дневно. • Lobelia inflata 6 DH, 10 капки три пъти дневно. • Gelsemiun sempervirens 15 CH и Ignatia amara 15 CH, по 5 гранули три пъти дневно и при всяко възникване на желание за пушене. Млада жена на 27 години, посочва при консултация преди зачеване, че иска да спре цигарите. Пуши по дванадесетина цигари и не иска да забременява преди да се е отказала да пуши. Опитвала се да намали броя на цигарите, но всеки път след хранене посяга към тях, защото ги обича. Всеки път, когато се е опитвала да се лиши от тях, се е чувствала фрустрирана и нещастна. Предписани са и серологични изследвания и фолиева киселина до края на първото тримесечие на бременността.

n Лечение

• Caladium seguinum 5 CH, по 5 гранули три пъти дневно. • Lobelia inflata 6 DH, 10 капки три пъти дневно. • Staphysagria 15 CH, по 5 гранули два пъти дневно Бъдеща майка на 32 години иска да се откаже от тютюнопушенето. Очаква първото си дете и доста трудно е забременяла. Изминали са 8 седмици от последната менструация. Преди да забременее е пушела по един пакет цигари дневно и това от 18 годишна възраст. Започнала е да приема никотинови заместители по съвет на акушерката си, но това не и е достатъчно. Изпитва тревожност, яд, раздразнителност и се сърди за дреболии. n Лечение

• Caladium seguinum 5 CH, по 5 гранули три пъти дневно. • Lobelia inflata 6 DH, 10 капки три пъти дневно. • Nux vomica 15 CH по 5 гранули два пъти дневно. • Ignatia amara 15 CH, по 5 гранули три пъти дневно и при всяко възникване на желание за пушене.

ОТКАЗВАНЕ ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ ОСНОВНИ МЕДИКАМЕНТИ Caladium seguinum 5 CH По 5 гранули 2 пъти дневно Lobelia inflata 6 DH 10 капки 3 пъти дневно

Тревожност Тремор Намалена психомоторна дейност

Фрустрация Скрита тъга Чувство за несправедливост

Gelsemium sempervirens 15 CH

Staphysagria 15 CH

Тревожност Буца в епигастриума и в гърлото Компенсиране чрез храна

Гняв, раздразнителност Нарушения на съня Зависим пушач Пушач хедонист

Ignatia amara 15 CH

Nux vomica 15 CH