ЦЕНТ ЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ
www.homeopath.bg
Q U I B E N E I N T E R R O G AT, BENE DIGNOSCIT
Информационен бюлетин за хомеопатия и интегративна медицина
© Всички права запазени Година III • 2015 • януари • брой 22, разпространява се безплатно
ХОМЕОПАТИЧНА ПРЕВЕНЦИЯ Франк Шофрю, Пантен, Франция Първата част на тази статия публикувахме в предходния – 21 брой. Сега предоставяме на вашето внимание част втора на статията на д-р Франк Шофрю, който прави преглед на различните схващания за хомеопатично лечение, появили се след времето на Ханеман, и анализира по какво те съответстват на съвременните критерии за превенция в медицината.
ШВЕЙЦАРСКАТА И ФРЕНСКАТА ШКОЛИ ОТ ХХ ВЕК: КОНСТИТУЦИЯ, ДИАТЕЗА, ОТДЕЛИТЕЛНИ ОРГАНИ И ОТДЕЛЯНЕ/ДРЕНИРАНЕ В началото на ХХ век концепцията за превенция вече не е толкова натрапчива, тъй-като се предполага, че ваксините и хигиената могат да донесат радикалното и идеалното решение на здравните проблеми. Концепцията за превенция, така както се развива през първата половина на ХХ век и нейните неопровержими резултати (благодарение на асоциирането на хигиената и ваксинациите) изглежда вълнуват по-малко хомеопатичната общност отколкото степента на разреждане и развитието на две стари концепции, които излизат на преден план: диатезата (с нейните следствия: дренирането и нозода) и конституцията. Понятието, по-скоро за токсин отколкото за миазъм, дължим на швейцарския лекар хомеопат Антоан Ньобел. Туберкулиновият токсин му позволява да установи една патогенеза на Tuberculinum, което от своя страна доведе до концепциите за туберкулиновата диатеза и за дренирането (доста усложнена). Казано по друг начин, той въвежда една типология, базирана върху минералните конституции (според три вида соли на калция) и секреторния капацитет. По тази причина той дава нов живот на един термин, използван в началото на ХІХ век (преди да излезе окончателно от употреба) – хиперкриния. Понятията за конституция, диатеза и дрениране са подети и доразвити от френския лекар хомеопат Леон Вание. Последният също е страстен привърженик на типологията и ревностно прилага автоизотерапията. Той също отдава толямо значение на понятието за токсин и счита, че токсинът има „автогенен“ произход: бил той наследствен или придобит. Неговата теория за дренирането е много по-опростена и систематична отколкото тази на Ньобел. Освен това той развива своя собствена класификация на хомеопатичните медикаменти, като ги разделя в „пет големи категории: псорична, туберкулинова, сикотична, сифилистична и карцинозна“ (in 19, p.19). Що се отнася до дренирането и отделителните органи, Вание надхвърля традиционните понятия като добавя още един орган – ректума, който трябва да се дренира с Ruta graveolens.
В БРОЯ ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Хомеопатичната доктрина ХОМЕОПАТИЧНА ПРЕВЕНЦИЯ Франк Шофрю, Пантен, Франция
стр. 1
Нови изследвания и хомеопатия ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ХОМЕОПАТИЧНИ АНТИ-ТУМОРНИ ПРОТОКОЛИ, ИЗПОЛЗВАЩИ ТУМОРЕН МОДЕЛ НА ЕРЛИХ: ИЗПОЛЗВАНЕ НА CARBO ANIMALIS Тайна Кардосо Невес, Юлиана Хименес Амарал... ИЗПОЛЗАВАНЕ НА КОМПЛЕМЕНТАРНА И АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА (КAM) ПРИ ДЕЦА С ГЛАВОБОЛИЕ: ВЪРХЪТ НА АЙСБЕРГА Далия Либера, Коломбо Б., Паван, Ж., Коми Ж.
стр. 7
Хомеопатията по света ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ЧЕШКОТО МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В ТУРЦИЯ ХОМЕОПАТИЯТА ВЕЧЕ Е ЗАКОНОВО РЕГЛАМЕНТИРАНА ИНДИЯ СЪЗДАДЕ МИНИСТЕРСТВО НА ЙОГАТА, ХОМЕОПАТИЯТА И АЛТЕРНАТИВНАТА МЕДИЦИНА МЕКСИКО ИМА МОДЕРНА НАЦИОНАЛНА ХОМЕОПАТИЧНА БОЛНИЦА
стр. 8