Хомеопатичен компас, бр.34, 2. 2016 by Apostol Apostolov

ЦЕНТ ЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ

www.homeopath.bg

Q U I B E N E I N T E R R O G AT, BENE DIGNOSCIT

Информационен бюлетин за хомеопатия и интегративна медицина

ЖИВАЧНИТЕ СОЛИ Д-р Моник Кийар, Бретани сюр Орж, Франция Живакът е метал и има атомен номер 80. В Менделеевата таблица се намира точно до златото (обърнете внимание на факта, че Aurum metallicum e още един медикамент, влизащ в кохортата на медикаментите с “луетичен” хроничен модус на реакция). Специфичен метал, тъй-като е течен при обичайните (така да се каже) температурни условия и налягане. Всички помним колко сме се забавлявали по време на уроците по химия или в къщи, когато термометрите бяха живачни и при счупване живакът се разпръскваше на множество миниатюрни топченца, които се търкаляха във всички посоки по пода. Меркурий за римляните, и Хермес за елините, в съответните митологии той е покровител на търговците, защитник на пътниците, пратеник на боговете, а неговият жезъл или кадуцей е символ на медицината. Изкушаващо е да се използва тази символика и някои наши колеги въобще не се колебаят да го правят при прескрипцията на хомеопатични медикаменти. В настоящата статия, обаче, ние ще говорим за уважаваната клинична хомеопатия и ще устоим на това изкушение.

1. Произход В течение на векове живачните соли са използвани в медицината за лечение на сифилис, локално за фрикции, промивки, мазила и фумигация. Разбира се, пациентите много бързо показвали симптоми на живачна интоксикация, която в зависимост от интензивността на лечението и индивидуалната поносимост на пациента била по-силно или по-слабо изразена, но се считало, че това е цената, която трябва да се плати, че това е божественото наказание за тази болест, която се дължи на плътски грехове. Интересно е да се прочете за действието на живака върху тези нещастни пациенти, които всъщност са предмет на широкомащабно експериментиране. За Ханеман е оставало да направи само съответен подбор на прекрасни експерименти, но той не се е задоволил само с това. Благодарение на него, разполагаме с множество живачни соли в нашия хомеопатичен инструментариум. Живакът винаги се е използвал в медицината. Коленете на мнозина от нас „познават“ известния „Mercurochrome“.* * Локален антисептик, използван често при битов, детски травматизъм – бел. ред.

В БРОЯ ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Материя медика – в помощ на практиката ЖИВАЧНИТЕ СОЛИ Д-р Моник Кийар, Бретани сюр Орж, Франция

стр. 2

ХОМЕОПАТИЧНИ МОНОПРЕПАРАТИ НА НЕМСКИ ХОМЕОПАТИЧЕН СЪЮЗ

стр. 7 Мнението на специалиста ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА И ХОМЕОПАТИЯ Д-р Иван Несторов

стр. 8

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 34 • февруари • 2016

Използването му в денталната медицина под формата на амалгами или като консервант (Thiomersal) във ваксините е повод за редица противоречиви мнения. Той е причина за санитарно бедствие в Минамата, Япония, където завод изхвърлял в залива отпадъци, съдържащи тежки метали, в продължение на 30 години. Живеещите в близост развили тежки неврологични патологии, а децата страдали от множество малформации. Подобна интоксикация развиват и миньорите в златните мини на Гвиана.1

2. Материя медика и лекарствени взаимодействия Ако в рецептата напишете Mercurius, фармацевтът ще даде Mercurius solubilis, но този медикамент е така да се каже „най-големият“ в едно многобройно семейство на различни соли. MERCURIUS SOLUBILIS Напълно оригиналният препарат Mercure soluble (разтворим живак) на Ханеман (направете справка в коя да е от вашите Материи медики), съдържа около 85 % живак и замества използвания по онова време, силно токсичен, живачен бихлорид. MERCURIUS CORROSIVUS Живачен хлорид, HgCl2 MERCURIUS CYANATUS Живачен цианид, Hg[CN2] MERCURIUS DULCIS Живачен монохлорид или каломел, Hg2Cl2 CINNABARIS Живачен сулфид, червен HgS MERCURIUS BI-IODATUS Живачен дву-йодид, Hgl2 Директор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова

MERCURIUS PROTO-IODATUS или TRI-IODATUS Жълт живачен йодид, Hg2l2 MERCURIUS SULFURICUS Живачен сулфат HgSO4 Като хомеопатични медикаменти, общото им е2, че проявяват симптоми, свързани с живачна интоксикация: • Свръх-острата интоксикация води до смърт в рамките на 24 часа, с увреждане главно на храносмилателната система и бъбреците. Токсичната доза в този случай е: от 3 до 15 мг на килограм телесно тегло. • При острата интоксикация се наблюдават увреждания главно на: – Дихателната система: раздразнени лигавици. – Храносмилателната система: стоматити, хиперперсиалорея, диария, тенезми. – Нервната система: тремор. • Симптомите на хроничната интоксикация са: – Неврологични: астения, тремор, цефалгия, световъртеж и безсъние. – Дерматологични: раздразнение на кожата на ходилата и дланите на ръцете, уртикария, акродиния (болка в периферните части на тялото). – Стоматит с хиперсиалорея или сухота в устата и зловонен дъх. – Бъбречни: протеинурия и хематурия. В патофизиологичен план живакът се свързва с червените кръвни клетки, отлага се в черния дроб, костния мозък, бъбреците, слезката, червата, белите дробове, кожата и засяга централната нервна система. Различните живачни соли притежават различно действие, което е свързано със съответния химически елемент, който влиза в състава им: хлор, цианид, сяра или йод. В настоящата статия, целта ни не е да повтаряме цялата Материя медика по отношение на

Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 0999 821 702 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: ИСМ Компания EООД

Отговорност за статиите носят техните автори! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.

брой 34 • февруари • 2016 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

Mercurius. Начинаещите в хомеопатията имат склонност да запомнят показанията – УНГ патологии. Ние не правим изключение, но ще се опитаме да ги разгледаме в друга светлина, която би могла да се окаже полезна за практиката на колегите хомеопати, както и да сравним показанията на различните соли.

3. Mercurius solubilis или „разтворим“ живак по Ханеман

• Подобрение при почивка и умерена температура на околната среда, от суха горещина. ПОВЕДЕНЧЕСКА СИМПТОМАТИКА

• Припрян, тревожен, недоволен, склонен към насилие, суициден субект. • Става бавен, замаян, занемарен и треперещ. • Нарушения в поведението в детска и старческа възраст.

4. Показания за Mercurius solubilis при детето

ОРГАНИ МИШЕНИ

• Централна нервна система: • Тремор на крайниците, забавяне или парализа. • Главоболията са предимно нощем (Aurum, Luesinum). • Кожа: обриви, лепкава пот с лош мирис, пруритус, улцерации. • УНГ лигавици и лигавици на храносмилателната система: мукопурулентни секрети и диария, улцерации. Обилно отделяне на слюнка, зловонен дъх, подут език, по който личи отпечатъка на зъбите. Вълчи глад и жажда за студена вода. Този симптом се наблюдава отчетливо при фебрилни гърчове с характерните тръпки по повърхността на кожата. • Очи: блефарит и обилно корозивно сълзене, фотофобия. (Mercurius corrosivus). • Лимфни възли, паротидни жлези, паротит (Apis mellifica, Belladonna, Pulsatilla). • Кости и стави: некроза и „дълбаещи“ болки, главно нощем (Aurum). • Кръвоизливи с увреждане на тъканите: бъбреци, дроб, пакреас. • Етиология Основно влага и студ УСЕЩАНИЯ

• Тръпки по повърхността на кожата (придружават температурата) • Болки в периоста на черепа или претибиални болки. • Уринарни или ректални тенезми. • Вискозно потене, с лош мирис, което не облекчава симптомите. • Хиперсиалорея, зловоен дъх, подут и обложен език. МОДАЛНОСТИ

• Влошаване през нощта. • Влошаване от влага, съчетана със студ и от топлината в леглото. • Влошаване при потене.

Наричат го още „съкровище за децата“.3 Освен „класическите“ показанията при УНГ патологии, при които трябва да се избира между различините съединения на живака, Mercurius solubilis, често е показан при нарушения в поведението на децата. В този случай следва да бъде сравняван с други хомеопатични медикаменти. Трудности в разбирането, концентрацията, особено в дисциплините, които изискват логическо мислене – правопис, граматика, математика. Хиперкинетично дете, което не може да стои секунда на едно място, пипа всичко, говори бързо, склонно към заекване. Детето може да се развие в два аспекта – стеничен и астеничен. – Стеничен тип е шефът на банда, гангстерът, гадният перверзник, авторитарният тип, който не понася нито възражение, нито противоречие и прави обратното на това, за което го молят. Действа непремерено спрямо обществото, склонен е към насилие, жесток, импулсивен. Това е най-често срещания тип. – Астеничният тип е мрачен, плах, тревожен, отвратен от живота, безразличен към всичко.4 Той е разрушителен, включва се, без покана, в разговорите на възрастните, бърбори и се меси там, където не му е мястото. • • • • • • •

Стеничното дете може да бъде сравнявано с: Nux vomica: холерично, нетърпеливо, но незлобливо. Lycopodium: авторитарно и възприемчиво. Nitricum acidum: раздразнително и холерично. Anacardium orientale: грубо. Hepar sulfur: раздразнително и свадливо. Tarentula hispana и Tuberculinum също не се задържат на едно място. Argentum nitricum или Stramonium се отличават с припряност.

Астеничното и плахо дете може да бъде сравнявано с: • Baryta carbonica и Calcarea carbonica: мудност/ забавяне. Cocculus indicus може да има същото интелектуално забавяне. • Helleborus и Nux vomica могат също могат да показват известно слабоумие/невъзприемчивост. Разбира се, едва след като се вземат предвид всички симптоми, и в частност УНГ и храносмилателните симптоми, ако детето показва такива, може да се прибегне до избора на Mercurius solubilis.4

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 34 • февруари • 2016

•

5. Показания за Mercurius solubilis в гериатрията В противоположния край на човешкия живот Mercurius запазва своите показания за УНГ, храносмилателни и уринарни патологии, но ще бъде показан и при неврологични заболявания. • Старият човек е бавен, колеблив и треперещ. Той се движи без причинно и мести машинално предмети. Живачното отравяне възпроизвежда симптомите на болестта на Паркинсон. Сиалореята, която откриваме при Manganum metallicum, e чест симптом и за болестта на Паркинсон. • Мудност, тремор и ограничения в разбирането навеждат на мисълта за болестта на Паркинсон. Към тях се добавят симптоми на деменция (деменция с дифузни телца на Леви). Да се сравни с Baryta carbonica. • Старият човек може също да показва: недоверие и стратегия на раздразнение, пресметлива злоба, задкулисни маневри и мръсни номера. • Треморът на крайниците се влошава при умора и емоции и може да стане генерализиран. В този случай ще мислим за Gelsemium, Argentum nitricum и Plumbum. Есенциалният тремор, който може да засегне не само крайниците, но и главата, който се проявява дори по време на почивка и който понякога се асоциира с тремор на езика, може да насочва към: Arsenicum album и Phosphorus.

6. Показания за други живачни соли, извън Mercurius solubilis6 MERCURIUS CORROSIVUS е показан най-вече, когато язвените лезии се разпространяват бързо и се проявяват със силни парещи болки. • При заболявания на УНГ Действие предимно върху фаринкса: язвено-хеморагични ангини, херпангина (причинена от Коксаки вируси), синдрома „ръка- крак- уста”.

•

Болката е много силна с подчертана дисфагия (болезнено преглъщане) и спазми при поглъщане. Мъжецът е червен, а прилежащите лимфни възли са силно увеличени. При заболявания на очите: подути, зачервени, ожулени клепачи, с фотофобия и сълзене, което причинява разязвявания, улцерации на корнеята. Тенезмите са по-силно изразени отколкото при другите Mercurius; на ниво ректум – не се успокоява от дефекация; показан при хеморагичен ректоколит или наличие на следните три симптома: тенезми, парене и патологични примеси. Сравнява се с Capsicum с парещ проктит и кървящи лигавици; Ipeca – тенезъм и слузно-кървави примеси. Тенезми на пикочния мехур, болезнено уриниране. Показан е когато бъбреците са дълбоко засегнати и има наличие на хематурия. Cantharis при наличие на хематурия и болки преди, по време на и след уриниране. Генитални улцерации с гноен секрет и влошаване през нощта (Luesinum).

MERCURIUS DULCIS Действа изборно върху: Ухото: тубарен катар с влошаване на слуха или оторея. Всичко това придружава един повече или по-малко хроничен рино-фарингит. Следователно това е един от главните медикаменти за секреторен отит. Ferrum phosphoricum е показан при болезнен тубарен катар, с не висок фебрилитет, който настъпва постепенно. Kalium muriaticum е показан при продължителен катар с непостоянна глухота, а Manganum aceticum при ларингит. • Стомашно-чревния тракт: инфекциозна, зеленикава, кървава диария, с тенезми. Показан при клинична картина за остър гастроентерит или хеморагичен ректоколит, протичащ на тласъци с периоди на екзацербация и ремисия. При деца е предпочитан пред Mercurius solubilis, в случай на вирусна диария. CINNABARIS Наличието на сяра в състава му променя общото му действие. Характерните показания за него са наличие на хиперемия и възпаление. Класически е показан при прояви на „сикоза“ с чувствителност към влага и „луетични“ симптоми, с болки през нощта и улцерации. Трябва да се сравнява главно с Kalium bichromicum и Mezereum. • Етмоидален и фронтален синузит с периорбитални болки и зачервяване на очите. • Ринорея с последващо изхвърляне на слузест секрет.

брой 34 • февруари • 2016 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

• Зачервена конюнктива, сърбеж в окото, болка в областта на слъзните канали. • На ниво гениталии: яркочервен обрив на външните гениталии с кървене при най-незначителен контакт. Кондиломи, папиломи, брадавици. • На ниво кожа:брадавици, молускум контагиозум • Микози, локализирани в ингвиналната област или перианално (Sulfur) . MERCURIUS CYANATUS Наличието на цианид в състава му го прави медикамент за нарушения в общото състояние. Притежава дълга история на употреба като медикамент за лечение на дифтерит. • Показан е главно за лечение на улцеро-некротична ангина (тонзилит), със силно изразена дисфагия и масивна лимфаденопатия, подобно на симптоматиката, която понастоящем се наблюдава при инфекциозната мононуклеоза (Ailanthus glandulosa). • Не много висока температура, но интензивна астения. MERCURIUS BI-IODATUS и PROTO-IODATUS Съдържат йод и притежават изразен тропизъм към лимфната система. • Mercurius proto-iodatus (или tri-iodatus): подчертана дясна латералност (Lycopodium): – Хрема със засягане на фронталните синуси; – Ангина или флегмон от дясно или еволюиращи от дясно на ляво. Сухота в гърлото и дисфагия. – Индурирани тумори в дясната гърда. • Mercurius bi-iodatus: подчертана лява латералност (Lachesis). – Хрема с последващо отделяне на секрет, с пресипналост; – Засягане на ябълчните кости; – Ангина или флегмон от ляво или еволюиращи от ляво на дясно. Лигавицата е с цвят на винена утайка (червено-виолетова). Може да се наблюдават и разязвявания и съпътстваща лимфаденопатия. MERCURIUS AURATUS Тропизъм: кости на носа, озена (зловонна хрема) (Aurum). Авторката няма опит в това отношение, но д-р Жан Муйе (Хомеопатия и болката в оториноларингологията, издание на ЦОРХ, 2011 г., Б. ред.) цитира подобни примери. В заключение, живачните соли, които представляват едно голямо семейство от хомеопатични медикаменти, с които са проведени множество експерименти още от времето на Ханеман, в контекста на широко разпространената интоксикация с живак, запазват своята ефективност в различни

области – не само в областта на УНГ, храносмилателните и уринарни патологии, но също така и при неврологични и поведенчески такива. От тези медикаменти могат да се възползват както деца, така и възрастни. КЛИНИЧНИ СЛУЧАИ Кевин, на 4 години и 9 месеца е доведен в кабинета от двамата си родители по повод психомоторна „нестабилност“. Детето е родено в Алжир от неизвестни родители. Осиновителите му го виждат за пръв път, когато е на 4 седмици, по време на процедурата по осиновяване. До 6 месечна си възраст живее в детски дом; след това в приемно семейство, а във френското си семейство идва когато е на 15 месеца. Проблемите започват, когато Кевин постъпва в детска градина на 3 годишна възраст. Той не само е неспокоен, но и брутален с останалите деца, без злоба. Не изпълнява никакво разпореждане и в клас прави каквото си иска. По настояване на учителката е имал среща с психолог, а след това е прегледан от детски психиатър и зачислен за наблюдение в Център за медикопсихо-педагогически грижи. Не е диагностициран с ХРНВ (Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието). Детето говори много добре френски език и малко арабски, който е езикът на биологичните му родители; знае личната си история и лесно я възпроизвежда в къщи. Спи добре, няма кошмари, нито нощни страхове. Детето трудно се отделя от майка си и настоява тя да е до него, когато заспива, а също и нощната лампа да свети. Докато е в кабинета ми непрекъснато се движи, пипа всичко, говори бързо и не слуша въпросите. Проявява страх, когато трябва да се съблече, защото се страхува от инжекции. Спазва ограниченията, които му поставям, но не се подчинява на родители си. От скоро се лекува с Flixotide (Фликсотид), по повод хронична кашлица, обозначена като „астма“. Прекарал е няколко банални ринофарингита. По принцип боледува рядко. Има чудесен апетит, но трудно се задържа спокоен на масата. При прегледа: ръст 114 см, тегло 19,3 кг, относително лесен клиничен преглед, УНГ – в норма, освен уголемени сливици, хармонично развита физика, строен. Предложено е лечение, което включва: • Dopamine 5 CH, по 5 гранули сутрин. • Serotoninum muriaticum 5 CH и • Mercurius solubilis 30 CH, заедно, по 5 гранули от всяко, вечер.

Продължителност на лечението един месец. Тези разреждания на Dopamine и Serotoninum са показани при моторна нестабилност при деца. Mercurius solubilis е назначен поради: разтройство в поведението му с другите деца, но също така поради склонността към ринофарингити и наличието на големи сливици. Прегледан точно след един месец. Родителите посочват, че има малко подобрение, най-вече в училище, но положението продължава да е трудно. Продължаваме лечението, тъй-като един месец е прекалено кратък срок при подобна патология. Опитът ми показва, обаче, че такива деца и родителите им трябва да бъдат виждани редовно. Установих контакт с Центъра за медико-психо-педагогически грижи с цел съвместна работа. Господин Л.Ф., роден през 1948 г., е пациент в отлично здраве, който преглеждам от време на време по повод превенция на грипни заболявания, защото той отказва „задължителната“ ваксинация, която се практикува в неговото предприятие, или по повод синузит през зимните месеци. През 2005 г. виждам този пациент многократно по молба на съпругата му, която го намира за „депримиран“, понякога „объркан“ и страдащ от безсъние. Тези промени в поведението му настъпват в контекста на трудности в професионален план. В неговото предприятие, предвид възрастта му, го „тласкат към изхода“, нещо, което той не приема. Прилагам лечениe с медикаменти като Gelsemium, Arsenicum. По съвет на лекаря в предприятието, пациентът се консултира и с психиатър, който предписва Paroxetine. Положението не се подобрява. В рамките на една социална програма Г-н Л.Ф. успява „да вземе пенсия“, но у него остава усещането за фрустрация. Към прескрипцията на Paroxetine добавяме хомеопатичния медикамент Staphysagria 15 CH, а покъсно и 30 СН. Постепенно се появява тремор и леки нарушения на паметта, физическо отслабване и нарушения в общото състояние. Откривам забавяне на реакциите и начало на екстрапирамиден синдром. Изпращам го за консултация при невролог. Според невролога тези симптоми се дължат на медикамента Paroxetine и в контекста на девалоризация в психологически план. Затова постепенно спираме приема на Paroxetine и към хомеопатичното лечение добавяме: • Gelsemium 30 CH, по 5 гранули сутрин, за тремора и изпреварващата тревожност с инхибиране. • Staphysagria 30 CH, по 5 гранули вечер, за фрустn

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 34 • февруари • 2016

рацията и гневът, които този пациент „предъвква“. • Arsenicum album 15 CH, по 5 гранули вечер, за чувствителен тип. Пациентът е зиморничав, педантичен, с астматични пристъпи в миналото, атопична кожа и нарушено общо състояние. Постепенно у пациента се появява екстрапирамидна симптоматика: скованост, тремор. Поставя се диагнозата Паркинсонова болест и се предписва лечение с Requip, Sifrol, след това със Stalevo, а още по-нататък и с Artane. Подобрението е преходно. Появяват се нежелани лекарствени реакции: халюцинации и главно объркване, но също така и нарушения на уринарните функции и сфинктерната активност със задръжка и инконтиненция. Staphysagria е заменена с Causticum 15 CH (отслабване, сфинктерни нарушения, скованост). Положението се стабилизира в течение на няколко месеца. През 2011 г. Господин Л.Ф. идва в кабинета с влошено състояние. Бързо са се появили признаци на объркване и халюцинации главно нощем, а през деня загуба на памет и възбуда. Mercurius solubilis 30 CH замества Gelsemium, но поставената диагноза вече е болест с телца на Леви. В течение на 18 месеца, с прескрипцията на Mercurius solubilis, с посещения при логопед и кинезитерапевт, и подходящо адаптиране на дозите на Requip, Stalevo, положението се стабилизира. Господин Л.Ф. се връща към живота си, наистина в забавено темпо, но без възбуда и агресивност през деня, без халюцинации и кошмари през нощта, които затрудняваха неговия живот и този на жена му. През 2013 година остра чревна оклузия стана причина за смъртта му. Явно Mercurius solubilis допринесе са постигане на комфорт у този пациент, в контекстта на тежка патология и неблагоприятно развитие, каквато е болестта с телца на Леви. Библиография

1. Maladie de Minamata, http:/seme.uquar.ca/02_etude_cas/hgminamata.htm 2. Voir textes de référence Module de Thérapeutique Homéopathique en ORL et Pneumologie. Dr. Jean Mouillet. 3. Matière Médicale Homéopathique, Michel Guermonprez, Madeleine Pinkas, Monique Tork. 4. Michel Guermonprez, Homéopathie, principes, cliniques, techniques, CEDH. 5. Homéopathie, Les Relations Médicamenteuses, Institut BOIRON. 6. Jean Mouillet, Module thérapeutique homéopathique, ORL, CEDH. 7. Pharmacologie et Matière Médicale Homéopathique du CEDH. 8. Études de Matière Médicale Homéopathique, J.A.Lathoud. La Revue du CEDH, numéro 33

брой 34 • февруари • 2016 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

омеопатични Хомеопатични Х монопрепа арати н а монопрепарати на Не мски Немски омеопатичен х хомеопатичен ссъюз ъюз z

DHU съчетава съчетава а тр традиция адиция и в високо исоко качество. качество.

Це Целият лият про производствен оизводствен процес проц цес извършва а сстриктно триктно според споре ед се извършва а Не мската Немската принципите н принципите на акопея. хомеопатична фармакопея. хомеопатична фарм

В съответствие съответсствие с м методиките етодики ите н на а д-р Сам Самуел уел Ханеман Хане еман все всеки ки е етап тап ссе пр прави ави на ръка. н ар ъка.

Про Продукцията дукцият та о отговаря тговаря н на а ат вси всички чки изисквания изиск с вания н на а Добр Добрата та прои производствена зводстве т на практика практика (GMP) (G GMP) и Добра Добра лабораторна лабораторна пр практика актик ка (GLP)

DHU и извършва звърш шва и к контролира онтролира ц елия процес процес е - от от култивиране кул лтивиране целия н на ар растенията астеният я а до завъ завършени ршени и фарм фармацевтични ацевти т чни про продукти. дукти.

П Повечето овечето о от тр растенията астенията за а прои производството зводство израстват в т то израстват пла плантациите нтациит те н на а DHU. DHU

Р Разсадниците азсадницит те са се сертифицирани ртифицир рани ссъгласно ъгласно сстандартите тандартите за о органично ргганично земеделие. зе меделие.

вD п потенции отенции

От люб любов бов към към здр здравето! равето! Calcium

Arsen ic

Phytolac

Apis m e

e am

ricana

alb

nicum

ica llif

Bryo ni

bo ar

Arn ica

www www.dhu-globuli.bg .dhu- globuli.bg

ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 34 • февруари • 2016

ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА И ХОМЕОПАТИЯ Д-р Иван Несторов Център за Обучение и Практикуване на Хомеопатия – ЦОПХ

Повишената температура (фебрилитет) е чест и физиологичен (нормален) признак на остро заболяване при децата. Макар и в редки случаи тя да е опасна, това е най-добрата реакция, която организмът еволюционно е изработил в битката си с вирусите. Доказано е отдавна, че при зайци, вирусите се размножават в организма им от 100 до 1000 пъти по-бързо при температура 37 °, отколкото при повишена такава до 40 °. Така че, образно казано, треската в тази ситуация е един „добър боец“, един „верен приятел“, който трябва по-скоро да се обгражда с внимание, а не да се атакува като враг. Естествено, ако детето е необичайно силно отпаднало, стенещо или крайно неспокойно, то трябва по спешност да се консултира с лекар, независимо от стойностите на температурата. С две думи, не самите стойности на треската, а състоянието на детето, съпътстващите му заболявания, както и възрастта, са критериите, които определят спешността на прегледа му от лекар. Ако въпреки отсъствието им, малчуганът трудно понася повишената температура, и/или, в анамнезата на предходните страдания с фебрилитет, е демонстрирал гърч, е възможно, а в случаите с гърчова готовност е и необходимо, инцидентно даване на противотемпературно конвенционално ме-

дикаментозно средство. Обичайно това е добре познатият парацетамол, при алергични прояви към него може да се приложи друг вид антипиретик. С това вие ще облекчите за момент състоянието на малкия пациент и ще намалите възможностите за гърчови прояви. Но за съжаление, ще осигурите също комфорта на вирусната инфекция за размножаване и агресия в организма на малкия пациент. Колкото по-често и/или по продължително го давате на детето, толкова повече увеличавате тези рискове, да не говорим за повишените възможности за алергизация. Затова подчертах и наблегнах на думата: „инцидентно“. Инцидентното приемане на конвенционален антипиретик не е идеалният вариант, но реално не задълбочава гореспоменатите проблеми и не бива да се игнорира изцяло като терапевтичен подход. Несъмнено, по-рационалният, а и физиологичен подход за организма, е приемането на хомеопатични медикаменти. Нека си припомним, че те действат като специфични модулатори на функциите на болния организъм, т. е. по посока на неговия имунологичен отговор. Още повече, че всеки пациент е със своята индивидуална реактивност към вирусната инфекция, манифестираща се със специфични само за него признаци на треската – например: бързо покачваща се температура, ондулираща, или задържаща се на плато; съпроводена с изпотяване, или не; пребледняване, или напротив зачервяване; главоболие; жажда, или не и т. н. Лекарят хомеопат е този, който след преглед и анализ на състоянието на пациента ще назначи най-подходящия хомеопатичен медикамент, но в очакване на срещата си с него вие можете да дадете няколко гранули/глобули от съответното лекарство. Ето някои по-чести клинични ситуации и кореспондиращите им медикаменти:

брой 34 • февруари • 2016 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС

ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА С ВНЕЗАПНО ИЛИ БЪРЗО НАЧАЛО Aconitum napellus – остро, брутално повишаване на температурата, с втрисане, големи температурни колебания; суха, зачервена кожа, екстремна жажда и психоемоционална и двигателна възбуда. Треската най-често е резултат от остро изстиване (сух студ) или обратно – от остро прегряване. Belladonna – рязко,остро начало, високи стойности на температурата – над 38 °С, втрисане, обилно изпотяване, при което болният получава облекчение; зачервена кожа и лигавици, като последните са суховати и болезнени; силно пулсиращо главоболие; непоносимост към светлина и шум; гърчова готовност. Често медикаментът следва Aconitum napellus. Apis mellifica – остро повишаване на температурата и задържането ù на плато; зачервяване на лицето; оточни лигавици; подобряване от студени апликации и покой; липса на жажда. Nux vomica – остро начало, големи температурни колебания; втрисане с усещане за студ; скованост; есктремна раздразнителност; влошаване от допир, шум течение; променлива жажда. Arsenicum album – остро начало, големи температурни колебания; увредено общо състояние; силна отпадналост; бледост; изпотяване със студена пот, която не облекчава; безпокойство и страх; облекчаване от топлина; влошаване нощем. Ferrum phosphoricum – остро, до подостро начало; не висока температура – до 38 ° – 38,5 ° С; отпадналост; редуване на бледост и зачервяване на кожата, „Арлекинов“ симптом (едната половина на лицето е зачервена, другата е бледа); влажна кожа; мек пулс; склонност към кръвотечения (от носа). ПОВИШЕНА ТЕМПЕРАТУРА С БАВНО НАЧАЛО И ПРОГРЕСИРАЩ ХОД Gelsemium sempervirens – постепенно повишаваща се температура; втрисане; треперене; изразено главоболие; зачервено лице; обилна пот; отпадналост, вцепененост; обнубилираност (усещане за затъпяване); липса на жажда.

Bryonia alba – постепенно повишаваща се температура с характер на плато; усещане за разбитост; обилно изпотяване, което облекчава; екстремна жажда; подобрение от покой; сухи лигавици. Rhus toxicodendron – постепенно повишаваща се температура; обща отпадналост; схващания, мускулна и ставна скованост; тревожно неспокойство; изпотено тяло, сухо лице; влошаване и втрисане от студ, течение и влага; силна жажда; херпес по устните. Треската най-често е вследствие изстиване при намокряне – дъжд, мъгла, киша, басейн. Pulsatilla – постепенно повишаваща се температура, но със силно вариращи стойности; силно променлива симптоматика – топло, студено; втрисане; подобрение на открито, чист въздух; влошаване от спарена топлина; липса на жажда. Към изброените медикаменти за треска могат да се добавят също: Chamomilla, Eupatorium perfoliatum, China, Mercurius solubilis, Dulcamara и др. Всички те препокриват специфични клинични картини при повишена темпаратура. Както виждате, хомеопатията разполага с богат арсенал от медикаменти за подпомагане на организма при тази негова важна функционална реакция. В заключение, бих искал да акцентирам върху следното: В конкретната клинична ситуация, хомеопатичният медикамент, дори и неподходящо назначен, сам по-себе си, не може да причини вреда на организма. Това дава възможност и отваря широко вратата за самолечение и/или домашно лечение, дори и от не лекари. Макар и като първа линия на терапия хомеопатията да позволява формално това, не бих ви съветвал да пренебрегвате лекарския преглед. Защото, единствено професионалната оценка на състоянието на пациента, извършена от специалиста по детски болести и то след обстоен клиничен преглед, както и богатият му клиничен опит, съчетан с отлично познаване на хомеопатичните медикаменти, могат да гарантират успешното лечение на вашето дете. Предоставената информация в статията е общообразователна и не цели и не може да замести лекарския преглед и консултация.