ЦЕНТ ЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ И ПРАКТИКУВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЯ
www.homeopath.bg
Q U I B E N E I N T E R R O G AT, BENE DIGNOSCIT
Информационен бюлетин за хомеопатия и интегративна медицина
© Всички права запазени Година I • 2013 • април • брой 3, разпространява се безплатно
„Ревматоидни артрити и хомеопатия“ В БРОЯ ЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Лектор: Д-р Жан-Пиер Лупиас, Франция Он-лайн на 23 април (вторник) 2013 г. от 18.30 до 20.30 часа
Терапевтично досие АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
Центърът за Обучение и Практикуване на Хомеопатия – ЦОПХ , предлага на Вашето внимание он-лайн лекционен семинар. Семинарът представлява на живо изнесена презентация в „Power point“ формат, в която авторът, д-р Жан Пиер Лупиас споделя богатия си теоретичен и практически опит. Продължителността на семинара е три академични часа. Той ще се проведе по иновативната методика на дистанционното он-лайн обучение. Тази нова форма дава прекрасната възможност за успешна обмяна на идеи, информация и въпроси между участниците в семинара, независимо от тяхното местоположение като същевременно им спестява време и средства. Осигурен е превод на български език. За да участвате в семинара, от техническа страна, за Вас е необходимо само да разполагате с компютър с колонки/слушалки, мейл и интернет връзка.
ЛЕКУВАНЕ НА СИНДРОМА PFAPA ЧРЕЗ ХОМЕОПАТИЯ Д-р Роберто Ордонес, Леон, Испания
стр. 2
История на хомеопатията УДИВИТЕЛНАТА
Таксата за участие в семинара е 50 (петдесет) лева, платими по банков път.
ИСТОРИЯ НА ЧАРЛЗ
Данни, необходими за извършването на банковия превод: Име на получателя: ЦОПХ Име на банката на получателя: Postbank, София IBAN: BG 26 BPBI 7940 1072 7426 01 BIC: BPBIBGSF Основания за превода: Он-лайн семинар по хомеопатия и трите имена на вносителя.
ДАРВИН И НЕГОВИЯТ
За да се запишете в семинара, моля изпратете сканирани следните документи на нашия мейл: info@homeopath.bg 1. попълнена заявка за участие – изтеглете от тук 2. копие от банковото платежно нареждане за преведената такса за участие Крайната дата за изпращане на сканираните документи е 17 април 2013 г. След получаването на гореспоменатите документи, на всеки участник ще бъде изпратена, ден преди започването на семинара, персонална парола и инструкции за включване във виртуалната ни семинарна зала. При възникнали въпроси и/или нужда от допълнителна информация не се колебайте да ни пишете на мейла и/или ни потърсите на телефоните от „Контакти”. Очакваме Ви!
Екипът на ЦОПХ
ЛЕКАР-ХОМЕОПАТ
стр. 6
Нови изследвания и хомеопатия ПАЦИЕНТИ С РЕДКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ВСЕ ПО-ЧЕСТО ПРИБЯГВАТ КЪМ ХОМЕОПАТИЯТА
стр. 8
2
ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 3 • април • 2013
АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ЛЕКУВАНЕ НА СИНДРОМА PFAPA ЧРЕЗ ХОМЕОПАТИЯ* Д-р Роберто Ордонес, Леон, Испания PFAPA синдромът (фебрилитет, афтозен стоматит, фарингит, цервикален лимфаденит) се разглежда като болестна единица, влизаща в категорията на рецидивиращите епизоди на треска при децата. Касае се за хронично автоимунно заболяване, което се характеризира с рецидивиращи фебрилни състояния, цервикален лимфаденит , фарингит и афтозен стоматит. Етиологията му е неизвестна. Честите епизоди на фебрилитет по време на детството са трудно управляеми и водят до широка диференциална диагноза, която обхваща както рецидивиращи инфекции, така и автоимунни и онкологични заболявания. Поради това той поражда голяма тревога у родителите. 1. ДИАГНОСТИКА НА СИНДРОМА PFAPA Диагностиката се основава на клинични критерии. Повод за нея дават: рецидивиращи фебрилни състояния, свързани с други клинични симптоми; добро здраве между пристъпите; липсата на отговор към антибиотици и НСПВС и в същото време невероятен отговор към кортикостероиди, давани перорално, които между впрочем, скъсяват периода между пристъпите. Пациентът, лекуван чрез хомеопатия, показва добър терапевтичен отговор, като рецидивите изчезват напълно след провеждане на лечението. 2. КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ Дете, на три години, страда от рецидивиращи фебрилни състояния, придружени от фоликуларен тонзилит, афтозен стоматит и аденопатии. Предхождаща анамнеза • Майката е страдала от гестационен диабет по време на бременността си. Тегло на детето при раждане: 2 850 гр.
• Раждане с вакуум. Неонатален иктер. • Нормален ръст при раждане. Тегло под средното. • Кърмене до 3-ти месец. • Не се наблюдават алергии, нито медикаментозна непоносимост. • Множество бронхиолити (първият на 4 месечна възраст). • Астма (на 18 месечна възраст). • Лечение: салбутамол, флутиказон и преднизолон. Фамилна обремененост Бащата е страдал от астма в детска възраст. Настоящо заболяване От 2-годишна възраст пациентът страда от рецидивиращи пристъпи на фебрилитет, като температурата му достига от 39о до 40о С, придружена от големи гнойни плаки върху сливиците, афти по лигавицата на устната кухина и инфекциозни аденопатии – синдром на макрофагеалното активиране (СМА) с цервикален лимфаденит (7 епизода). • Посявките от ексудатите са отрицателни, както и отговорът към нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти и антибиотици. Без симптоми в периодите между пристъпите. Детето реагира само на кортикостероиди, давани през устата, които позволяват овладяване на симптомите за няколко часа. • Последните астматични пристъпи са били без съществена експекторация. • Чести хреми. Рино-фарингит със зеленикава слузна секреция, който се появява внезапно и еволюира бързо. • Аденопатии, които съвпадат с пристъпите на синдрома PFAPA. Обемът на регионалните лим-
*Презентация, изнесена на II-та Международна среща по Клинична Хомеопатия на CEDH, Реймс, 2011 г.
Директор на изданието: д-р Иван Несторов Главен редактор: Мария Джамбова Редакционна колегия: д-р Валя Грудева, д-р Ерна Хаджолян, д-р Иван Несторов, д-р Кирил Добрев, Мария Джамбова
Издава: ЦОПХ ЕООД София 1618, ул. „Иван Сусанин“ № 53 тел.: 0999 821 702 e-mail: info@homeopath.bg Предпечат и електронно оформление: ИСМ Компания EООД
Отговорност за статиите носят техните автори! Съветите в бюлетина дават представа и общи понятия за лечение с методите и средствата на интегративната медицина.
брой 3 • април • 2013 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС
• • • •
• • • •
фни възли намалява с приема на кортикостероиди. Неспокоен сън. Има нужда от 9 – 10 часа сън на нощ. Силно отпаднал по време на епизодите на фебрилитет. Поти се. Сваля си чорапите, което го охлажда. Не търпи завивка повече от минута. Много неспокоен. Сутрин става лесно. Много срамежлив. Обича училището. Гальовен само с майка си. Много злобен. Плаче, когато го мъмрят. Рядко търси нови неща. Винаги е много благоразумен в парка. Голям инат. Привързан към майка си. Много страхлив. Слаб, усмихнат, с червени устни, предразположен към потене (глава, крака). Широко чело. Pectus excavatum. Фаринкс – нормален. Регионална лимфаденопатия – синдром на макрофагиалното активиране. Диагностика и лечение Астма и синдром PFAPA
n Лечение (за два месеца) • Thuya occidentalis 15 CH, по 5 гранули дневно през 2 дни. • Silicea 15 CH, по 5 гранули дневно през 2 дни. • Aviaire 15 CH, по 1 доза на всеки 15 дни.
3
леки пристъпа на астмата, които не са наложили прилагане на кортикостероиди. Изчезване на епизодите на висок фебрилитет, придружен от фоликуларен тонзилит, афтозен стоматит и цервикални аденопатии. Коментар върху използваните медикаменти Силицият е токсичен за макрофагите. Позната е активността на високите разреждания на Silicea в имунната система. Silicea e медикамент с мощно въздействие върху субакутните и хронични инфекции, който вероятно действа стимулиращо върху макрофагите. Те от своя страна играят преобладаваща роля в естествената имунна система. • Медикамент, адаптиран към хроничния туберколиново-сикотичен модус на реакция. Thuya occidentalis • Дисфункции на имунната система в следствие на ваксинации и дългосрочни фармакологични лечения с: антибиотици, контрацептиви (перорално), кортикостероиди и др. • Рецидивиращи инфекции и тяхното лечение: ринофарингити, отити, уро-генитални инфекции. • При деца, прекаленото и често лечение (с антибиотици, кортикостероиди) може да промени реактивния им модус към сикотичен.
Aviaire Преглед и обобщение след 2 месеца • Показан за астенични и анорексични деца с церДетето се е потило силно през първите дни от викални аденопатии, свързани със повишена лечението. Потенето е намалявало през следвасклонност към УНГ заболявания и заболявания щите дни като е останало на нивото на главата. Дена долните дихателни пътища. тото не се чувства така уморено. Sulfur iodatum Преди един месец: епизод на усилване на аст• Реактивен, екстравертен пациент с познатия мата, която е лекувана с антибиотици и кортикосморбилитет на стеничните псоротуберкулитероиди. Преди 15 дни: епизод на рино-фарингит, ници. усложнен със серомукозен отит, лекуван с антибиотици. 3. ОБСЪЖДАНЕ Заключение: Регионална лимфаденопатия. Нито Синдромът PFAPA принадлежи на групата на реедин епизод на PFAPA. цидивиращите фебрилни състояния при детето. n Лечение (за два месеца) Тези състояния имат известни сходни характерис• Silicea 15 CH, по 5 гранули дневно през 2 дни. тики и от своя страна принадлежат към системните • Sulfur iodatum 15 CH, по 3 гранули дневно през 2 авто-инфламаторни заболявания. Касае се нова дни. група болестни единици, които се характеризират • Aviaire 15 CH, по 1 доза на всеки 15 дни. с рецидивиращи епизоди на системни възпаления при отсъствие на инфекция, неоплазия или автоПреглед след 2 месеца имунно заболяване (автоантитела или Ag специЛека астматична криза (повлияна от Arsenicum фични Т – лимфоцити). album 9 CH, два пъти дневно), нито един отит, нито Периодични фебрилни състояния един епизод на синдрома PFAPA. • Рецидивиращи състояния на фебрилитет и остри локализирани възпаления, понякога приПреглед и обобщение на всеки 3 месеца в тедружени с обриви. чение на една година • Фебрилни състояния с различна продължителНаблюдавани са няколко рино-фарингита и два
4
ност (от дни до седмици), разделени от асимптомни по-дълги или по-къси промеждутъци, характеризиращи се с по-чести или по-редки рецидиви. • Почти винаги са свързани с наследствено предразположение към нарушения на инфламаторната реакция, медиирана (опосредствана) от вродения или естествен имунитет.
• • •
• • • •
Диференциална диагноза: Наследствени нарушения Фамилна средиземноморска треска Синдром на хипергамаглобулинемия/хипер IgG синдром Синдром на периодична треска, свързан с фактора туморна некроза: • Синдром на Muckle-Wells (MWS) • Фамилна студова уртикария (FCU) • Хроничен възпалителен неврологичнокожно-ставен синдром (CINCA) • Циклична неутропения • Синдром на Blau Ненаследствени нарушения Синдромът PFAPA. Ранна детска саркоидоза. Болестта на Castelman. Младежки идиопатичен артрит.
Проучването на авто-имунните заболявания бележи напредък във всички области – от клиничната характеристика до генетичния анализ и определянето на функционалните дефекти, свързващи гените с апоптотични протеини и пътища на сигнално преобразуване. По този начин синдромите на периодична треска биват асоциирани с вродения имунитет. СИНДРОМЪТ PFAPA Хронично самоограничаващо се заболяване, което се характеризира с рецидивиращи пристъпи на треска, придружени от аденопатии, фарингит и афти. Етиологията му е неизвестна. Към момента не се свързва с никакво генетично нарушение. Клиника • Заболяването се проявява главно преди 5-годишна възраст, макар че са описани случаи с поголеми деца. • Температурата е симптом, без който е невъзможно поставянето на диагноза: обикновено тя е много висока (40,5о С) и е съчетана с други симптоми като фарингит (с или без налепи), цервикални аденопатии и афти в устната кухина. Към по-рядко срещаните симптоми се отнасят: главоболие, болки в коремната област, артралгии, кашлици, гадене, разстройство и неспецифични кожни обриви.
ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 3 • април • 2013
• Всеки епизод е самоограничаващ се и продължава от 3 до 6 дни. • Периодичност: от 3 до 8 седмици, средно 21 дни. • Периодичността на асимптоматичните фази понякога е ограничена. Лабораторни изследвания • Без специфика • Остри фази: дискретна левкоцитоза с повишен С-реактивен протеин и нормални тромбоцити. • Слабо увеличени нива на IgD и IgG Диференциална диагноза Трябва да включва останалите клинични единици, влизащи в състава на периодичните трески при детето, и по-специално на цикличната неутропения. Тя може да бъде придружена от същите основни симптоми (фебрилитет, афтозен стоматит, фарингит и цервикални аденопатии) като тези на синдрома PFAPA. В последния случай цикличната неутропения се отличава със скокообразно повишение на броя на неутрофилите (от 0 до 500). При всички тези заболявания са описани генетични мутации на множество хромозоми, регулиращи функцията на някои протеини и ензими, които причиняват възпалението (мевалонат-киназа, TNR1, NALP3, CD2BP1 и др.). Същите отключват треската и различни форми на възпалението. Лечение • Кортикостероидите позволяват радикален контрол върху епизодите: една доза от 1-2 mg/kg prednisolone или 0,3 mg/kg betamethasone. • При някои пациенти се наблюдава скъсяване на периодите между кризите при лечение с кортикостероиди. • Премахването на сливиците е показано при постоянно рецидивиращите случаи. Около 30 % от пациентите страдат от рецидиви. • В представения клиничен случай, избраните хомеопатични медикаменти въз основа на предразположеността на пациента – хроничен туберкулинов и сикотичен модус на реакция, незабавно доведоха до изчезване на симптомите. Въпросите, които възникват Макар че причината за този синдром остава неизвестна, цитираният клиничен случай показва, че за лекарят хомеопат най-важното е да открие начина, по който се появява заболяването и да адаптира медикаментите към реактивността на пациента. n Щяхме ли да лекуваме пациента по същият начин, ако клиничната картина беше сходна и знаехме, че тя се дължи на определена бактерия или вирус? n Бихме ли могли да лекуваме по сходен начин всички болестни единици, най-общо казано с ге-
5
брой 3 • април • 2013 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС
нетичен произход, които са придружени от периодична треска: главно със Silicea в комбинация с теренни медикаменти, които не задълбочават туберкулиновата тенденция и които са подбрани в зависимост от хроничният начин на реакция и/или чувствителния тип? n Silicea и Sulfur iodatum ще представляват ли специфично лечение за синдрома PFAPA? Какви други медикаменти могат да се използват? ДРУГИ МЕДИКАМЕНТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ РАЗГЛЕДАНИ В диференциално- диагностичен аспект, следва да разгледаме следните медикаменти: Natrum muriaticum • Пациент, страдащ от периодична треска, придружена от афти. • Мълчалив по характер. • Характерно е непреодолимо влечение към солени храни и силна жажда. • Освен афтите, често се наблюдава периорален херпес и фисури по устните. Phosphorus • Пациент, страдащ от силни пристъпи на периодична треска, придружени от афти и обилно потене. • При Phosphorus не се наблюдава херпес, а склонност към хеморагии на лигавиците (epistaxis), хематоми и кървене. • Високата температура при децата Phosphorus, е придружена също от ацидокетоза и повръщания, които могат да провокират появата на петехии върху лицето, поради извършваното усилие. Tuberculinum • Естествено касае се за типично биотерапевтично лечение на туберкулиновия тип на реакция на синдрома PFAPA. • В представения клиничен случай е използван Aviaire, чиято симптоматика и патогенеза са твърде сходни и който предизвиква по-слаба реакция на влошаване. Lycopodium • Пациентът Lycopodium страда от периодични пристъпи на треска и афтоза, които винаги се асоциират с диспептични състояния и ацидокетоза. • Чувствителният тип се асоциира с трудно общително дете, с холерична реакция към близките си и благоразумност към непознатите. Arsenicum album • Макар че, в този случай е показал своята ефективност при острите астматични пристъпи не би било излишно да го разглеждаме също като
теренен медикамент, въпреки факта че не е изключително адаптиран към този чувствителен тип по отношение на останалите симптоми (общително дете, сърдечно, което се поти много.) Natricum acidum • Патогенезата му се характеризира също с периодични пристъпи на треска и афти при някои хеморагични случаи. • Поради антисикотичния си ефект Natricum acidum би могъл да се приложи при хроничната еволюция на заболяването. НАСОКА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА НЯКОИ ВИДОВЕ АВТО-ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Бихме ли могли да обобщим лечението на множеството заболявания, наречени автовъзпалителни, при които нарушението вероятно се дължи на смущения в механизмите, задействащи възпалението? Ако това е така, какъв би бил отговорът на системните възпалителни патологии, чийто генетичен отговор остава неизвестен като: болест на Крон; подагра; семейна хондропатия (псевдо-подагра); остео-артрити; болест на Стил при възрастни; васкулити, не-асоциирани с авто-тела; болест на Бехчет (болест на Behcet); идиопатичен увеит; псориазис; псориатичен артрит? БИБЛИОГРАФИЯ Marshall G., Edwards K., Butler J., Lawton A., Syndrome of periodic fever, pharyngitis and aphtous stomatitis, J Pediatr, 1987, vol.110, p. 43-46. Thomas K., Feder H., Lawton A., Edwards K., Periodic fever syndrome in children, J Pediatr., 1999, vol. 135, p. 15-21. Drenth J., Van der Meer J., Hereditary periodic fever, N Engl J Med, 2001, vol 345, No 24, p. 1748-1757. Farreras Rozman, 15 edition, Immunologia, 2742. Long S., Syndrome of periodic fever, aphtous stomatitis, pharyngitis and adenitis (PFAPA) – What is isn’t? What is it? J Pediatr, 1999, vol 135, p. 1-5. Galankis E., Papadakis C., Giannoussi E., Karatzanis A., Helidonis E., PFAPA syndrome in children evaluated for tonsillectomy, Arch Dis Child, 2002, vol.86, p. 434-435. Cruz M., Manual de pediatria, 2 ed., 2009 Arostegui J.I., Yague J., Enfermedades autoinflamatorias sistemicas hereditarias. Sindromes herediatarios de fiebre periodica, Med. Clin. (Barc), 2007, vol. 129, p. 267 – 277. Hull K.M., Karstner D. L., Balow J.E., Hereditary periodic fever, N Engl J Med, 2002, vol. 346, p.1415. Forsvoll J.A., Oymar K., C-reactive protein in the periodic fever, aphtous stomatitis, pharyngitis and vervical adenitis (PFAPA) syndrome, Acta Paediatr, 2007, vol. 96, No 11, p. 1670-1673. Solis Gómez B., Molins Castiella T., Rupérez García E., Gembero Esarte E., Molina Garciano J., Síndrome PFAPA, un reto para el pediatra, An Pediatr (Barc), 2007, vol. 66, p. 631-632. Villanueva Rodriguez C., Caballero Soler J., El syndrome de Marshall o PFAPA debe ser sospechado en el consulta de Atención primaria, Rev. Pediatr Aten Primaria, 2009, vol. 11, p. 613-617. Germonprez M., Homéopathie. Principes – Clinique – Techniques, CEDH, Paris, 2006. Demarque, D., Jouanny J., Poitevin B., Saint Jean Y., Pharmacologie et matière médicale homéopathique, CEDH, Paris, 2006. n
6
ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 3 • април • 2013
УДИВИТЕЛНАТА ИСТОРИЯ НА ЧАРЛЗ ДАРВИН И НЕГОВИЯТ ЛЕКАР-ХОМЕОПАТ В своята книга „Хомеопатичната революция: Защо известни личности и културни дейци избират хомеопатията“*, известният привърженик на хомеопатията Г. Д. Улман разказва много интересни истории за използването и за подкрепата за хомеопатията от страна на редица високо уважавани личности от последните 200 години. Авторът подчертава, че самият той с изненада открил, че между тези личности се нареждат: 11 американски президенти, 7 папи, Дж. Д. Рокфелер, Чарлз Кетъринг, и безброй литературни величия, спортни супер-
звезди, корпоративни лидери и филантропи, духовници и духовни лидери, защитници на правата на жените, монарси от всички краища на света, както и много от най-уважавани лекари и учени на нашето време, между които сър Уилям Ослър („бащата на съвременната медицина“), Емил Адолф Бехринг („бащата на имунологията“), Брайън Джоузефсън (Нобелов лауреат и професор в Кеймбридж), Август Биър („бащата на спиналната анестезия“) и др. Една от най-интересните, споделени от автора,
брой 3 • април • 2013 ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС
истории се отнася за Чарлз Дарвин. Началният му скептицизъм относно хомеопатията бива опроверган от неочакваното за самия него облекчение, което му носи хомеопатичното лечение. По време на пътуването на Дарвин в Южна Америка в средата на 1830-те, той се разболял много тежко. Въпреки че между различните историци и лекари няма консенсусна хипотеза за това, от какво точно е бил болен , със сигурност се знае, че заболяването му е било сериозно. Още от 1837 г. той страдал от персистиращо гадене и повръщане, сърцебиене, множество циреи и треперене, а от 1847 г. е имал припадъци и причерняване ... и неговите симптоми ставали все по-тежки. Въпреки че Чарлз Дарвин бил само на 39 години, през ноември 1848 г. той бил толкова зле, че не могъл да присъства на погребението на баща си. През март 1849 г., самият Дарвин признава, че не можел да работи един ден от всеки три дни и че усещал, че умира. Самият той пише: „Не бях в състояние да направя нищо един от всеки три дни... Мислех, че бързо вървя по пътя на всяка твар.“ Явно през 1849 година Чарлз Дарвин е бил много болен и едва ли е щял да преживее още 10 години, още по-малко да бъде продуктивен и да публикува такъв фундаментален труд като „Произход на видовете“ през 1859 г., ако не беше срещнал през март същата тази 1849 г. д-р Джеймс Манби Гъли. По съвет на един от братовчедите си, както и на колегата си спътник от „Бийгъл“, Чарлз Дарвин отива,заедно със семейството си, в клиниката за „спа-лечение“ на д-р Джеймс Манби Гъли на 10 март 1849 г. Въпреки че Дарвин знае, че д-р Гъли е лекар хомеопат и въпреки че е много скептичен по отношение на хомеопатията, той пише на 19 март 1849 г.: „С прискърбие трябва да отбележа, че д-р Гъли ми дава хомеопатични лекарства три пъти на ден, който аз послушно пия без атом вяра“. Въпреки скептицизма на Дарвин към хомеопатията, той изпитва силата на тези лекарства. Само след осем дни от пристигането си, Дарвин имал кожен обрив по краката си. Тук е интересно и важно да се отбележи, че пациентите, които получават хомеопатично лечение не винаги се оправят веднага. В действителност, в около 20-30 % от случаите пациентите с хронични симптоми изпитват „лечебна криза“, която се състои в „изнасяне на
7
симптомите“ на кожата или усилване на стари симптоми, които са били потискани с конвенционални средства. Фактът, че Дарвин е скептичен към лечението на д-р Гъли и, че се наблюдава първоначално влошаване на симптомите, очевидно показва, че реакцията му не се дължи на плацебо ефект. Някои скептици твърдят, че „спа-лечението“ на д-р Гъли вероятно е дало терапевтичен резултат, а не хомеопатията, но самият Дарвин признава на 24 март 1849 г., че д-р Гъли не бил дори започнал с процедурите за изпотяване, които били съществена част от водолечението му... Всъщност, само 2 седмици след пристигането си, Дарвин пише: „Аз много харесвам и високо ценя мнението на д-р Гъли“. На 28 март 1849 г., Дарвин пише, че не е имал повръщане в продължение на 10 дни (нещо рядко за него). На 19 април 1849 г., Дарвин пише: „Вече увеличавам теглото си. Не съм се разболявал в продължение на 30 дни, което е 3 пъти подълъг интервал, от който съм имал миналата година и вчера за 4 разходки успях измина седем мили! Превръщам се в машина за ходене и хранене.“ На 6 май 1849 г., Дарвин пише: „Д-р Гъли (при това аз чух, че той рядко говори уверено) ми каза, че почти не се съмнява, че ще ме излекува, обаче, това ще отнеме време.“ Гъли, както и много хомеопати и хидротерапевти, не са склонни да демонстрират увереността си. Въпреки това д-р Гъли изглежда уверен, че ще излекува Дарвин. Дарвин твърди, че Гъли рядко изразява увереност, което предполага, че Гъли не използва „доверието“ като стратегия, за да търси плацебо отговор. Колкото и да е странно, някои противници на хомеопатията, сочат д-р Гъли като „приятел“ на Чарлз Дарвин. Според тях той приемал хомеопатичните лекарства „послушно“, защото са му били предписани от „приятел“, а не от лекар-хомеопат. За протокола няма доказателства, че Гъли и Дарвин са били „приятели“. Те явно никога не се е срещали, преди Дарвин да потърси медицинска помощ и няма доказателства, че и след това са станали приятели. *G.D. Ullman., The Homeopathic Revolution: Why Famous People and Cultural Heroes Choose Homeopathy (North Atlantic Books, 2007). n
8
ПАЦИЕНТИ С РЕДКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ВСЕ ПО-ЧЕСТО ПРИБЯГВАТ КЪМ ХОМЕОПАТИЯТА На проведения на 14, 15 и 16 февруари 2013 г. VI-ти международен конгрес по редки заболявания и лекарства „сираци“1 (Севиля, Испания) бе представено проучване за определяне степента на познаване и използване на хомеопатията за лечение на пациентите с редки заболявания. Проучването „Рационално използване на хомеопатичната медицина за лечение на рядко разпространени заболявания“, с първи автор Карлос Лерма, експерт по фитотерапия и хомеопатия от Фармацевтичния колеж в Севиля и член на катедра „Фармация и фармацевтична технология“ на Университета в Севиля, разкрива, че хомеопатичната медицина се очертава като „палиативна и безопасна“ терапия, която бележи „качествено нов напредък“ за лечение на пациенти, страдащи от редки заболявания. Основната цел на проучването е да се определи отношението на пациентите с редки заболявания към хомеопатията, включително „нивото им на познание, интересът им към използването й, степента им на доверие и информационните им канали.“ За целта, през 2012 г., са проведени 200 анкети с пациенти, засегнати от редки болести, и техните семейства. Обхванати са около 40 различни заболявания. Анкетите са направени както на хартия, така и онлайн. Авторите изтъкват, че следва да се отбележат „високите критерии на познание, ефикасност и информираност“ за хомеопатията и същевременно „значителна вариабилност на възрастта и образованието на анкетираните“. Що се отнася до информационните канали за тези терапии, проучването показва, че те са главно „не медицински“ и информираността на лекува-
ХОМЕОПАТИЧЕН КОМПАС брой 3 • април • 2013
щият лекар е предимно „ниска“. Независимо от това, проучването заключава, че търсенето от страна на пациентите с редки заболявания на хомеопатично лечение „бележи явен напредък“ и следва „да се насърчава медицинската образованост и да се подобрява комуникацията между пациенти и лекари.“ Авторите на проучването считат, че хомеопатията може да „подобри проблематиката на тези пациенти“, когато се касае за намиране на лечение, което в много случаи „не съществува или е много скъпо, недостъпно и т. н.“ Освен това, сред заключенията в разглежданото проучване, се нарежда и това, че хомеопатията „е показана като палиативна и безопасна терапия“. ХОМЕОПАТИЯТА Е ВТОРИЯТ НАЙ-ИЗПОЛЗВАН В СВЕТА ТЕРАПЕВТИЧЕН МЕТОД В действителност авторите на цитираното от Еуропа Прес2 проучване, посочват, че самата Световна здравна организация съобщава, че хомеопатията е „втората най-използвана терапевтична система в международен план“, която се практикува „в над 80 страни“, прилага се от около 100 000 лекари и „обхваща около 300 милиона пациенти“ в света. В Европа 30 % от населението използва хомеопатия, а производството на хомеопатични медикаменти възлиза на 2 % от фармацевтичната индустрия. Авторите добавят, че „тези цифри са в непрекъснат възход, тъй като населението и медицинската общност все повече опознават особеностите на тази терапевтична система“. В Испания 45 % от населението познава и използва хомеопатия от време на време, а 82 % от потребителите са „много доволни“. 15 000 са аптеките, които продават хомеопатични лекарства, а за 10 000 лекари предписването им е рутинна практика. Освен това още около 4 000 лекари от националната здравна система са изразили интерес към „тези лекарства“. n
1 Терминът „лекарства сираци“ се използва за медикаменти, предназначени за лекуване на редки болести. Те се наричат така, понеже фармацевтичната промишленост няма голям финансов интерес от разработването и пускането на пазара на продукти, предназначени единствено за малък брой пациенти, каквито са страдащите от много редки заболявания. – Б. ред. 2 Europa Press – водеща информационна агенция в Испания. – Б. ред.