AMC Aspects Newspaper 04

1,50 лв.

www.amc-aspects.com

медиен партньор на КАБ

, ÌАА êúì ÅÊÎÑÎÊ - ÎÎÍ

, НИНКН

www.еckelt.at

04

www.wienerberger.bg

А С П ЕКТИ

април 2011

Архитектура

мениджмънт

MANAGEMENT,

www.ceresit.bg

CONSTRUCTION

photo: Natalia Bondarenko®

ARCHITECTURE,

СТРОИТЕЛСТВО

Кафенето НА ДИМЧО КЕХАЯ В ЖЕРАВНА

Eдна оживяла легенда

Рожба на ранното Възраждане, Жеравна до голяма степен отразява характерните особености на този исторически период, но същевременно носи и нещо свое, специфично, както в композиционното изграждане на отделните сгради, така и в структурата на архитектурноградоустройствените ансамбли. Най-точни сведения за съществуването на селото има от годините на турското робство. Тогава селото със специален ферман е обявено за „войнишко село“, като добива известна автономия и право на самоуправление. Основен поминък на населението са били земеделието и скотовъдството. След разпадането на османската феодална система Жеравна започва бурен възход, който се характеризира както с икономическо замогване, така и с разцвет на духовната култура. Успоредно с развитието на скотовъдството започва и усилено развитие на занаятите и търговията, които я превръщат в един малък град, които в дните на нашето Възраждане бил наречен от турците „Кючук Фелибе“- малък Пловдив.

В този брой

Разположена върху огрения от слънце склон на Ветрилския хребет, Жеравна се простира по хоризонталите му на наклонения терен. Възрожденският майстор неотменно следвайки една доказана закономерност по отношение на органичната връзка „те-

рен-сграда“ , е намерил съвършен образ на жилищна архитектура със силно развито чувство за пропорции, ритъм и колорит. Жеравна се замогва в икономическо отношение в средата на 19ти век. Кехаите и овчарските сдружения натрупват капитали и започват търговия и преработка на вълна. По главната улица в приземните етажи се отварят много дюкяни и занаятчийски работилници. Оживената търговия и занаяти привличат много търговци отвън и предразполагат към строителство на търговско-занаятчийски и обществени сгради. Кафенето на Димчо Кехая е характерна обществена и търговска сграда, която съдържа много помещения с различни функции. Изградена е на два етажа с малък открит сайвант в приземния етаж, отворен към улицата, три дюкяна, обор и маза. Малка еднораменна стълба извежда на горния етаж, където са разположени три малки спални помещения и едно по-голямо, което е служило за кафене. (продължава на стр. 2)

Тема: архитектурни маршрути

рхитектура бизнес сгадата на ви джи еф арх. Борислав Богданов и арх. Раймондо Флакомио

Есе на арх. Весела Мирянова Йордания: вълшебства, светини и човечност

ениджмънт

троителство Дървените къщи на Жеравна Изкуството на старите майстори

2 / брой 4 / април 2011

(продължeние от стр. 1) Външната архитектура не е типична за жеравненската къща. Докато приземният етаж с каменните си зидове и талпени стени се приобщава към околната застройка, то горният етаж се различава с измазаните си в бяло паянтови стени, обрамчени с дъсчени первази и издължени голям брой прозорци. Сградата е построена на самата улица, няма двор и е интересна задънка на силуета при завоя на главната улица. Дълги години през миналия век сградата не се използваше. Тя принадлежеше на общината, бавно се рушеше и само приземието се използваше за дърводелска работилница. Обявена е за паметник на културата от местно значение заради хармоничния й обем, красиви фасади и централно разположение на главната улица. Предлагаше се за реставрация и адаптация като исторически музей от общинския съвет в Сливен, но така или иначе средства за това не бяха отпуснати.

След демократичните промени тя беше обявена за продажба от община Котел. Умишлено или по непредпазливост, това не можа да се установи, сградата изгоря до основи и няколко години стоя като загаснало огнище на главната улица. Предприемчиви бизнесмени закупиха парцела от 120 кв.м. и възложиха проектиране на сграда - хотел с ресторант. След неколкократно прехвърляне на собствеността на парцела и проекта един млад родолюбец се зае да осъществи тази идея. Новоиздигнатата сграда запазва изцяло външния архитектурен образ, обем и фасади. В проекта вътрешното разпределение се изменя изцяло. В приземния етаж се оформя зала за хранене с ъглова камина, малка кухня и рецепция. В североизточната част на сградата се качваме на втория етаж, където е разположена хотелската част. Всички стаи са със самостоятелни бани и тоалетни. Обзавеждането е изпълнено по проект с мебели от естествен дървен материал.

Цялата конструкция на сградата е масивна, със стоманобетонни плочи и греди. Външните стени на горния етаж са 25 см тухла с необходимите топлоизолации отвън. В приземието северозападната и югозападна стени са от градешки камък. Настилката в залата за хранене е от големи каменни плочи, обшивките по таваните са дървени - тип „асма“. Стените в приземието са също с дървени обшивки. Единствено покривът е запазил дървената си конструкция. Той е покрит с типичните за селището „турски“ керемиди. Извършено е и необходимото за дървените конструкции, детайли и дограми импрегниране с пожароустойчиви байцове. Оформено е и уличното пространство около сградата. Собственикът на сградата Калин Георгиев е влюбен в Жеравна. Не само в нейната история и възрожденска красота, но изучава нейния бит и култура. С небивал плам и организаторски способности той осъществи идеята си и за фолклорен фестивал, който се провежда вече всяка година в с. Жеравна на 22 август. арх. Димитринка Бакалова, проектант инж. Иван Иванов, реставратор - Екоард ООД

Архитектурата на българското Възраждане в творчеството на проф. д-р арх. Стефан Стамов

На 15 април в старото класно училище (днес Художествената галерия) в Жеравна по инициатива на САБ, НИНКН, Фондация за християнска архитектура и изкуство «Никола Фичев – Захари Зограф», община Котел и Историческият музей Котел официално бе представено творчеството на проф. д-р, арх. Стефан Стамов. Две изложби - на авторските трудове на проф. Стамов и фотоизложба на реставрирани паметници на културата по негови проекти съпътстваха събитието.

Проф. д-р арх. Стефан Стамов е един от изявените изследователи на нашето национално архитектурно наследство. Имал е редкия шанс да направи своя бразда в една неразорана преди десетилетия “целина” – архитектурата на българското Възраждане и особено архитектурата на българската възрожденска къща. Плод на тази професионална любов са поредицата от книги „Архитектурното наследство на България”, „Дървената народна къща”, “Архитектурата на старите български селища”, Възрожденският Котел”, „Архитектурата на Жеравна”, „Легенди от дърво и камък”, „Архитектурното наследство на Котел” и много, много други книги, студии и статии на същата тема. Творчеството на арх. Стамов ни показва, че е наложително да опазваме и развиваме нашето архитектурно наследство и културно-историческа памет, даваща ни самочувствие на народ, идващ от древността и отиващ в бъдещето. Авторът ни внушава идеята, че „Възрожденската архитектура е архитектура на художествения синтез”, а българската възрожденска къща – апотеоз на възрожденския майстор – универсална личност с творческа философия, създател на духовни ценности. От книгите струи емоционално излъчване – изключително важно послание в изкуството, предавано по деликатните канали на душевното съпричастие. Тези книги трябва да влязат във всеки дом. Когато търсим упование и сили, да ги разлистваме и да се връщаме към корените на нашето национално културно-историческо наследство, запазвайки българската идентичност. Това е особено

важно в контекста на приобщаването ни към страните на Европейския съюз. Проф. Стефан Стамов ни повежда по калдъръмените улички и показва високите дувари, каменният приземен (партерен) етаж, еркерните наддавания на втория и третия етаж, бялата мазилка или дървената обшивка по стените, големите стрехи и скатните керемидени или каменни покриви, “грейналият ритъм” от прозорци по фасадите, огромните лоджии и веранди, осъществяващи визуално-пространствена връзка с околната среда – все характерни черти на българската възрожденска архитектура. Към всичко това трябва да добавим и удивителните по своите настроение и чар, багри и аромат, видово разнообразие и естетика в подреждането и поддържането български двор и градина, умело допълващи красотата и атмосферата на българската къща. В книгите на проф. Стефан Стамов българското Възраждане е представено от запазената архитектурно-градоустройствена структура на българските селища и ярките образци на жилищната архитектура. Блестят примерите на родопската, черноморската, странджанската къща, на … българската къща. Красотата й е едно от онези земни чудеса, които спират дъха ни. Тя, българската къща, с разнообразието на регионалните територии, на строително-архитектурните и декоративно-художествените особености, остава едно от най-високите постижения на българския строителен гений през Възраждането. Това ни внушава със своите книги проф. Стефан Стамов.

Великият френски архитект Льо Корбюзие (18871965 г.), един от главните създатели на модернизма в архитектурата на XX век, в своето пътуване на Изток през далечната 1911 г. посещава и България. Той е пленен от българските дюлгери, създали истински шедьоври, очарован е от къщите по нашите земи и намира, че в тях е осъществена органична връзка между човека, дома и природата. Спомените от архитектурата на Изтока, в т. ч. и на България, по-късно ще изкристализират в някои от неговите прочути пет принципа за развитие на съвременната архитектура, и особено в търсената връзка с природното обкръжение. Селищата и къщите, които арх. Стамов експонира в книгата си, са нашият, български влог в световната културна съкровищница. Тези творения на българския гений са истинско предизвикателство за човешкото въображение. С книгите си проф. Стефан Стамов изпълнява своя дълг към България и българската архитектура. Изпитвам чувство на уважение и респект към автора, на радост и силно човешко вълнение от срещата с тези книги. Аз само се опитах да нанеса няколко щрихи, на един дъх да кажа няколко думи за творчеството на проф. д-р арх. Стефан Стамов. Благодарим Ви, арх. Стамов, че с Вашите книги ни направихте по –силни, накарахте ни да се чувстваме горди, че сме българи, да повярваме за сетен път в словата на Иван Вазов, че “и ний сме дали нещо на света”. Из словото на член-кореспондент на БАН, проф. арх. Атанас Ковачев, по време на честването на арх. Стефан Стамов в Жеравна през април 2011г.

3 / брой 4 / април 2011

ПРОЛЕТНА РАЗХОДКА В ЖЕРАВНА

с обич и болка

Жеравна – приказка от дърво, както я нарича един от най-големите й изследователи проф. арх. Стефан Стамов!

Вървим по нейните калдъръмени улички и ни облъхва романтиката на една отминала епоха. Пролет е, въздухът ухае, зеленината на дърветата изпълва със свежест и ведрина простора, а Жеравна сякаш нашепва легенди и ни приканва да се потопим в техния чуден свят. Тя е един от най-ярките представители на самобитната българска архитектура, материализирана същност на идеи и естетически възприятия, оживели в прекрасното й архитектурно наследство от възрожденската епоха. Някогашните жеравненски майстори са сътворили едни от най-хубавите образци на дървената възрожденска къща. Закътана в пазвите на Стара планина, сгушила се под допрените стрехи на старите си къщи, някои от които на 200-300 години, тя носи неповторимата атмосфера на спокойствие и отмора. Една от най-старите – къщата на Атанас Манов на главната улица в малък двор с цветя и лозници, сякаш се крие от чуждите погледи, оградена от каменен зид. Трепет и благоговение изпитваме пред родната къща на класика на българската литература Йордан Йовков. Къщите на по-заможните жеравненци като тези на Руси Чорбаджи, Сава Филаретов, Халтъков, Тодор Икономов, Димчо Кехая, Васил Стоянов, Хрусанов, Тодор Хаджидраганов, поп Стефан са архитектурни образци. Широките двуметрови стрехи, подпрени с наклонени дървени конзоли, талпените стени, едноолучните керемиди на покривите с белите каменни комини, колоните, парапетите, дърворезбената украса оформят динамичния образ на жеравненската дървена къща, която е истинско национално богатство. За да се съхрани това безценно наследство, по апостолски самоотвержено са работили редица български архитекти и строители.

Реставраторът инж. Иван Иванов разходи екипа ни в Жеравна

До края на миналия век са били реставрирани повече от 150 къщи. Гордост за жеравненци е бил музейнотуристическият комплекс „Златна Ореша”, в който държавата е инвестирала повече от един милион лева. За съжаление, през последните 20 години, оставен на произвола на съдбата, този комплекс носи белезите на разрухата.Част от него е разпродадена на хотелиерска фирма, която не е изпълнила задълженията си за подновяване на дейността му.

Друга част от къщите, неправомерно върнати на наследниците, са изоставени да се рушат почти необитаеми с катинари на вратите. Както казва арх. Стамов, това е ярък пример, когато историческите паметници загиват в условията на съвременната българска действителност. И ако не съумеем като общество и държава да опазим безценното архитектурно богатство на Жеравна, присъдата на бъдещето ще бъде безпощадна за безродниците и унищожителите! Красимира Иванова

брой 2 / февруари 2011

Издава:

А С П ЕКТИ Архитектура

мениджмънт

СТРОИТЕЛСТВО

реклама

Ìàòåðèàëè è èëþñòðàöèè îò “ÀÌÑ Àñïåêòè” ìîãàò äà ñå èçïîëçâàò ñàìî ñ ðàçðåøåíèå íà ðåäàêöèÿòà. Çà íåâåðíè äàííè, ïîñî÷åíè â ïëàòåíè ðåêëàìíè è àâòîðñêè ìàòåðèàëè, ðåäàêöèÿòà íå íîñè îòãîâîðíîñò.

Óïðàâèòåë èíæ. Íàòàëèÿ Áîíäàðåíêî 02/868 8183, 0878 125 598; Ãëàâåí ðåäàêòîð Êðàñèìèðà Èâàíîâà 02/ 868 79 04, 0878 705144; Ðåäàêöèîíåí ñúâåò: ÷ë. êîð. ïðîô. äàí àðõ. Àòàíàñ Êîâà÷åâ; äîö. ä-ð àðõ. Ãåîðãè Ñòàíèøåâ; äîö. ä-ð àðõ. Æåêî Òèëåâ; ñò. í. ñò. Éîðäàí Òàíãúðîâ; àðõ. Àòàíàñ Òîñåâ; àðõ. Çäðàâåö Õàéòîâ; àðõ. Ëèëî Ïîïîâ; àðõ. Ðàéìîíäî Ôëàêîìèî; àðõ. Òîäîð Ëè÷åâ; èíæ. Íàòàëèÿ Áîíäàðåíêî; Êîðåñïîíäåíò Ïîëèíà Õàäæèìèòîâà 0878 705 143; Ðåäàêòîð Âàëÿ Àïîñòîëîâà; Ãðàôè÷åí äèçàéí Ìàÿ Ãåðàñèìîâà 02/868 8183; Ìåíèäæúð ðåêëàìà Âàíÿ Åôðåìîâà 02/868 8350, 0878 989 630; Ðåêëàìíè êîíñóëòàíòè: 02/868 8183 Äèàíà Ñòîÿíîâà 0878 125760, Åìèëèàí Ìèëêîâ 0878 125761; Ðåãèîíàëåí îôèñ Ïëîâäèâ Âàëÿ Âàíãåëîâà 0878 125763; Àáîíàìåíò è ðàçïðîñòðàíåíèå 02/868 8350, ôàêñ: 02/ 868 7904 Ïå÷àò: “Èôî Äèçàéí”, Ñîôèÿ

Ñîôèÿ 1000 óë. “Öàð Ñàìóèë” No 81

info@archmedia.tv

4 / брой 4 / април 2011

140 години от ЦЪРКОВНия УЧРЕДИТЕЛЕН СЪБОР 1871г. Дългогодишната борба на българите за национално самосъзнание пише знаменателни страници от нашата история. В книгата си „Български възрожденци” Петър Динеков описва героите на тази борба, събитията и жертвите й. Неофит Бозвели и Неофит Рилски са едни от първопроходците. Светогорските и Рилският манастири и техните метоси участват активно в нея, а градове като Банско, Кукуш, Самоков, Средец и много други правят протести и пращат прошения за правото на българските общини и църкви да имат български свещеници и служения на български език.

Българският Великден в Цариград, описан проникновено от Тончо Жечев, ни вълнува и днес. Иларион Макариополски, Авксенти Велешки и Паисий Пловдивски са наказани със заточение от турските власти за организирането му, но стават знаме за народа.Тогава Драган Цанков и Йосиф Соколски разиграват „униатската” карта. Соколски е заточен в Киевско-Печорската Лавра и умира през 1879г. без да види Освобождението на България. С какво сме почели борбата за църковна независимост на България и на героите, жертвали свободата и живота си за нея? Преди трийсет години в списание „София” публикувах най-изявените архитектурни паметници, символи на всенародната почит и преклонение пред подвига на нашите предци: сградата на Светия Синод и паметника на тримата владици пред Синода, както и сградата на Духовната академия, загубила своя фронтон и купол по време на бомбардировките над София през 1944г. За щастие, проектът на арх. Грюнангер , проф. Ганушев и Хараламби Ташев е запазен и тяхното възстановяване е дълг колкото на Синода, толкова и на държавата. Старозагорското Аязмо е големият парков паметник, който митрополит Методи Кусевич започва да изгражда през 1895г. в чест на 25-тата годишнина от възстановяването на независимостта на Българската православна църква. За съжаление, манастирската сграда безумно бе съборена през 1967г. заедно с Арката в чест на митрополита. След демократичните промени Арката бе възстановена, издигнати бяха и камбанария и паметник на дядо Методи. Но кога заралии ще вдигнат манастирска сграда, пазеща храма и гроба на дядо Методи от поругание? Методи Кусевич е един от героите на Църковния събор и защитава мястото на македонските градове в българската църква. До сега е забравена ролята на Пертевниял валиде, майката на султан Абдул Азис за фермана, оспорван от фанариотите, гърците, руските и западните дипломати. За наше щастие, тя възлага на султанския архитект Пиетро-Паоло Монтани да изгради джамия и гробница, завършени с нейни средства през 1870г. Така този шедьовър на необарока на Аксарай мегдан в центъра на Истанбул става артефакт, както исторически, така и архитектурен. През 1878г. по молба на княз Алеко Богориди, Монтани е изпратен в Пловдив като главен архитект на Източна Румелия. Освен удивителния план на Стара Загора, под негово ръководство се определя европейския облик на всички градове в Южна България. Освен това, по необарока на Станбулската джамия ще оценяваме не само неговите обществени сгради в Пловдив и Стара Загора, но и неизвестни и неиздирени все още постройки и в други градове в Южна България като Бургас, Нова Загора и др. Само след две години, през 1913г. се навършват 1700 години от Миланския едикт и от освещаването на първите християнски строежи в новата столица Константинопол. Това е добър повод Милано, както и родните градове на Св. св. Константин и Елена - Ниш и Сердика, и Истанбул да почетат щафетно тази значима за цялото човечество годишнина. Ст.н.с. арх. Йордан Тангъров

актуално

Първа конференция за фасаден инженеринг в България Ruhr университет в Бохум, Германия и по строителство на сгради и съоръжения от Техническия университет в Дормстад. Работил е за Bilfinger Berger и Philipp Holzmann AG Contracting Company, с дългогодишен стаж като проектов мениджър и тийм лидер в Bilfinger Berger, Bollinger + Grohman; инж. Венета Новакова, член на Society of façade engineering, от 2004г. ръководител на Проектантския отдел и отдела „Проучване и създаване на нови архитектурни системи ЕТЕМ” в „Стилмет”, лектор в международни конференции в областта на фасадния инженеринг, организатор на международен архитектурен симпозиум ‘’Алуминий и стъкло’’, член на CIBSE и Society of façade engineering London.

ЕТЕМ събра в София над 200 български и чужди инвеститори, архитекти, проектанти, инженери, строители и производители на първата по рода си в България конференция за фасаден инженеринг на тема: «Изкуството да се решават естетическите, структурните и екологичните проблеми на заобикалящата ни среда за постигане на комфортни обитаеми пространства». Целта на събитието бе популяризиране на фасадното инженерство като необходима инженерна специалност и запознаване на присъстващите с най-добрите в тази област. При откриването на форума търговският директор на ЕТЕМ Христо Щерев подчерта: „Да поставяме стандартите в строителния бизнес бе движещата сила за организиране на това събитие”. Своя опит споделиха едни от създателите и утвърдените специалисти в областта на фасадния инженеринг: д-р Микел Краф, основател на Society of façade engineering, Англия и съдружник в Arup, Италия, доктор по строителна физика и магистър по гражданско и промишлено строителство, лидер на екипа по фасаден мениджмънт в Италия; д-р Даниел Пфанер, ръководител на отдел „Фасаден дизайн” в Bollinger + Grohman Ingenieure, Германия, с докторска степен от Института по железобетонни конструкции от

В презентацията си Микел Краф представи важността и същността за създаване на професията фасаден инженер. „Фасадният инженеринг е алтернатива на традиционните методи и технологии” коментира той. Подробно бе разгледана емблематична сграда в Лондон- Plantation Place като пример за многообразието на стъклото в 21 век. „Максимум прозрачност и минимум конструкции” бе мотото на презентацията на д-р Даниел Пфанер. Лекторът представи цялостна концепция и технология за проектиране на фасадата на офисна сграда на BMW в Мюнхен и показа голяма част от проектите си за фасади, които е разработвал със своя екип. Акцентът на презентацията на инж. Венета Новакова бе поставен върху холистичния подход (цялостния подход и отношение към проекта) във фасадния дизайн. Развивайки идеята за адаптивна фасада, ETEM е компания, която създава не само продукт, но и инженеринг. Тя стартира платформа за работа на специалисти от различни направления - архитекти, инженери, дизайнери и др. в интердисциплинарни екипи, които да работят по проектите още от най-ранния етап на проектиране до завършване на сградата. В тези екипи фасадният инженер тепърва трябва да се открои като отделен професионалист, подчерта инж. Новакова.

Рока България представя НОВОСТИ 2011 Колекцията The Gap на Roca впечатлява с дизайн, голям избор на продукти и достъпни за българския потребител цени За шеста поредна година „Рока България” представи официално на българския пазар най-новите предложения за обзавеждане и оборудване на банята с марките Roca и Fayans.Журналисти, архитекти и интериорни дизайнери, дистрибутори и партньори на компанията, по традиция бяха първите гости в обновената корпоративна изложбена зала „Експо Баня София”. На международното изложение ISH във Франкфурт, което показва тенденциите в банята за следващите две години, Roca отново доказа лидерството си и впечатли с иновация, дизайн и нови технологии. Огромен интерес предизвика съвместнияj проект на компанията с групата „Джорджо Армани”, наречен Armani/Roca. Новата концепция за баня, съчетание на висш дизайн и технологии, вече е в магазините Armani Casa. През 2012 г. тя ще бъде предложена и у нас. Друга серия, The Gap, показана на изложението ISH, вече е в България. Свежа и компактна, тя включва широка гама санитарен порцелан, допълнен с мебели за баня. Тоалетните чинии са оборудвани с ново поколение механизми за икономия на вода, а седалките и капаците са със забавено

падане. Бидето е в три варианта: стандартно, за монтаж до стената и окачено. Решението за мебел Unik The Gap (интегриран умивалник с база) и богатата гама от шкафове и модули осигуряват добър избор. Освен в стандартните цветове бяло и беж, мебелите The Gap се предлагат в нов уникален цвят грозде. “Дизайн достъпен за всеки” е мотото на новата колекция. И в новите си предложения за 2011 г. марката „Roca” оставa вярна на своите принципи за иновация, дизайн, нови технологии, устойчиво развитие и благополучие. Сред новостите се открояват модулната колекция Barcelona по дизайн на известния испански архитект Карлос Фератер - компактна баня с отлични пропорции, новото решение за душ пространството Tandem, новите подобрени високотехнологични тоалетни от серията Multiclin, които обединяват биде и тоалетна чиния в един продукт вече на много по-достъпна цена С най-популярната родна марка Fayans „Roca” е подготвила на изключителнo изгодни цени пакетните предложения «Баня Fayans» за дизайнерската серия HappyBath и за икономичната серия Neo.

5 / брой 4 / април 2011

НИНКН работи по европейски проект

АРХИТЕКТУРАТА НА ТОТАЛИТАРНИТЕ РЕЖИМИ НА 20-ТИ ВЕК В ГРАДСКОТО УПРАВЛЕНИЕ

Национален институт за недвижимо културно наследство

В Югоизточна Европа има много веществени доказателства от архитектурите на двата тоталитарни режима от 20 век - ерата на фашизма и тази на комунизма. Предизвикателството, пред което новите демократични институции са изправени, е как да съжителстват с това наследство и как да го използват икономически. То би могло да се превърне във важен ресурс за местно развитие, ако е правилно управлявано и му се придаде стойност по интелигентен начин чрез тематичен транснационален културен маршрут, подкрепен от конкретни културно-туристически продукти. ЦЕЛИ НА ПРОЕКТ AТRIUM Предложението за проект AТRIUM произтича от общото желание на проектните партньори да проучат начините за придаване на икономическа стойност на архитектурното си наследство от епохата на тоталитарните режими от 20 век. Крайната цел на проекта е подготвяне на досие (със съответната документация и инструменти за управление) на културен маршрут, който да бъде одобрен и да получи статут за „Маршрут на Съвета на Европа”. Последователните стъпки за постигането на крайната цел са: идентифициране на казуси в проектните райони (подбор на сгради и места с особено значение при режимите от миналото, които биха могли да имат ново естетическо, функционално и социално предназначение в съвременния демократичен град); анализ на концепцията за град и власт, както и на взаимоотношенията между гражданите и тоталитарните институции; изготвяне на транснационално ръководство за опазване и използване по нов начин на „неудобното” наследство; идентифициране, събиране и цифрово каталогизиране на фотографски архиви, филми, устни свидетелства и др, свързани с архитектурата на режимите; разработване на културен маршрут въз основа на това наследство, в съответствие с изискванията на Съвета на Европа. Продължителността на изпълнението на проект ATRIUM е 30 месеца – от началото на 2011г. до средата на 2013 г. Партньорството включва балансиран микс от 18 организации (местни институции, университети, организации за култура и развитие и др.) от 11 държави. Партньори от ЕС са България, Унгария, Гърция, Италия, Румъния, Словакия, Словения. Партньори извън ЕС - Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Сърбия. България чрез две свои институции – Министерството на културата и НИНКН е един от партньорите по проект ATRIUМ. У нас в края на 40-те и началото на 50-те години на 20 век представителност и внушителност се комбинират с класически архитектурни форми, създава се монументална архитектура, чиято цел е да демонстрира силата на режима хотел „Балкан”, ЦУМ, Партийния дом и Министерството на строежите. Монументален е и подходът в градоустройството - реализирани са цели нови градове като Димитровград, Мадан и Рудозем. Проектни партньори Водещ партньор по проекта е община Форли, Италия. Тя е богата на рационалистична архитектура от 30-те години на 20 век и има богат опит в опазването и придаването на стойност на културното наследство. Общината ще отговаря за изпълнението на проекта и ще координира партньорите Училището по архитектура в Любляна, Словения се счита за едно от най-добрите учебни заведения по архитектура в Централна Европа и е част от международната мрежа от университети и изследователски институти. Община Веление, Словения е самоуправляваща се местна общност, която разполага със собствен офис за координиране на европесйски проекти и притежава необходимите умения, експертиза, ноу-хау и опит за изпълнение на транснационални проекти.

Националният институт за недвижимо културно наследство България през последните години освен към основните си задължения, активно насочи вниманието си към обекти, създадени след 1945 г., с цел опазване на този културен пласт. С участието на експерти на института са създадени критерии за оценка, съобразени с особеностите на наследството от този период, законът за културното наследство е допълнен с разширение на темпоралните граници, които позволяват регистрирането на културни ценности от най-новото време. В резултат статут вече имат отделни ансамбли на урбанизма и градинско-парковото изкуство в Димитровград – един от емблематичните примери на градоустройство и архитектура на тоталитарния комунистически режим в България 1948-1956г. Предвижда се проучването и оценяването на ансамбли и отделни сгради от периода след 1945г да продължи.

и притежава огромен опит при насърчаването на културния туризъм в район Войводина. Столицата на Албания Тирана е главен културен и архитектурен център на държавата, чиято градска структура е повлияна от два тоталитарни режима: фашисткия период на Втората световна война и комунистическата диктатура. Градът полага все по-големи усилия за преосмислянето на комунистическата архитектура. Организацията „Ротор” в Босна и Херцеговина притежава богат опит в сферата на туризма, устойчивото развитие, възстановяването на национални паметници, брандирането на нови туристически атракции, подпомагането на изследвания, културни и социални дейности, управлението, изграждането и стопанисването на туристическа инфраструктура и др.

Университетът „Ищван Сечени” в Гиор, Унгария разполага с интелектуален капацитет и инфраструктура за научноизследователска и развойна дейност. Международно признати специалисти в областта на опазването на културното наследство и оценка на състоянието на сградния фонд ще използват собствени разработени решения за диагностика.

Министерството на културата на България е най-висшата държавна институция, която отговаря за културната дейност в държавата и опазването на нейното културно наследство. Ролята му в проекта ATRIUM ще бъде да направи резултатите и продуктите на проекта видими и достъпни за максимално широка аудитория.

Град Гиор, Унгария, вторият град след Будапеща по богатство на исторически сгради, разполага с много добри експерти в областта на опазването на културното наследство. В Гиор има и много сгради от епохата на тоталитарния режим, признати за ценно архитектурно наследство.

Град Раса, „най-младият” град в Хърватска е построен през 1936-1937 г., периода на колонизация на градовете в Истрия от Мусолини. Община Раса ще допринесе за ефективното разпространение и придаване на икономическа стойност на резултатите от проекта.

Институтът за строителство и архитектура към Словашката академия на науките работи в три основни направления: теорията и методологията на архитектурата със специален фокус към архитектурата и градоустройството от 20 век; оценка на съвременната архитектура и разработване на стратегии за нейното устойчиво опазване; критика на съвременната архитектура. Митрополия Молдова и Буковина – Архиепископ на Яш има ценни за културния туризъм антропогенни слоеве. Освен множество манастири, църкви и исторически паметници градовете на нейната територия имат и редица сгради от периода на тоталитарния режим в Румъния. Институтът AEIPLOUS, Гърция работи за насърчаване на културата като отличителна характеристика на човешката среда, възползвайки се от съществуващите уникални характеристики на всеки град. Институтът за културни и образователни технологии в Атина, като публична изследователска организация, притежава най-съвременния център за цифровизация, археометрична лаборатория и няколко сътрудничещи си отдела (културно наследство, мултимедии, образователни технологии и изчислителни системи), което го прави мултидисциплинарна организация, предлагаща услуги в областта на приложните иновационни технологии за култура и образование. Град Лабин, Хърватска все още пази важни архитектурни следи от т.н. „основополагащи градове” от ерата на фашизма и провежда различни дейности, свързани с придаването на стойност на културното наследство: насърчаване на културния туризъм, планиране и извършване на реконструкции, създаване на регистър на старите сгради от тоталитарните режими на 20 век, събиране на различни исторически сведения. Фондът за микрорегионален туристически клъстер, Сърбия е изключително активен регионален център за развитие

Очаквани резултати Проектът ATRIUM си поставя за цел да установи по подходящ начин взаимоотношенията между култура и туризъм (икономика) в териториите на партньорите по вече успешно действащ европейски модел. Дългосрочните резултати ще бъдат гарантирани от транснационалната асоциация, която ще бъде създадена по проекта за подпомагане на културния маршрут. Асоциацията ще работи в тясно сътрудничество с местни групи на гражданската общественост и с изследователски центрове, университети и др. Предвиденият транснационален културен маршрут и туристическите услуги, свързани с него ще са целогодишни и ще осигуряват балансирано разпределение на посетителите. Това ще доведе до по-добра устойчивост на околната среда, проектът е съвместим с европейската хоризонтална политика в тази сфера. Ще се генерират преки и косвени приходи и работни места. Ще се осигури комплексно опазване и използване на културните ценности като фактор за развитие и ресурс на устойчив туризъм. Избраният приоритет показва ясно, че градското развитие не може да се извърши в „културен вакуум”, а трябва да отчете културния ландшафт, в който се вписва. Без съмнение архитектурните свидетелствата за тоталитарните режими от 20 век са неделим компонент на този културен ландшафт, особено когато говорим за региона на Югоизточна Европа. Възприемането на това наследство като важен фактор на градската среда налага от една страна по-доброто му физическо опазване и поддръжка , а от друга - засилване на информираността за неговата стойност и значение, за да има обществото правилно отношение към собствената си история. По преведени официални документи на проекта :арх. Емилия Кълева снимки: арх. Пламен Шомов, арх. Олга Дорева

актуално 6 / брой 4 / април 2011

Девето общо събрание на Камарата на архитектите в България Камара на архитектите в България

БУШУВАЩИ СТРАСТИ И СБЛЪСЪК НА ИДЕИ

Преглед на дейността си през изминалия едногодишен период направи КАБ на своето Девето общо събрание, което се проведе на 28 и 29 април в х. Ривиера бийч”, курортен комплекс „Златни пясъци”. Бушуващи страсти, бурни разисквания, сблъсък на мнения и идеи характеризираха и този път основния форум на професионалната организация на българските архитекти. По настояване на мнозинството дневният ред на събранието бе изцяло преподреден, нещо, което се случва за първи път в историята на камарата. На преден план бе изведено обсъждането на промените в сега действащия Устав на КАБ. Освен варианта на работната група към УС, съдържащ предложенията на регионалните колегии от страната, свои варианти предложиха РК – София град и РК НОВА, която бе включила и мненията на дружествата от Пловдив, Стара Загора, Русе и Хасково. Домакините от РК – Варна също се бяха постарали да предложат свой проект. Дали творчески импулс, професионална ангажираност или обичайните вътрешни междуособици, провокирани от години по време на общите събрания, разбуниха духовете на делегатите, ще покаже бъдещето. След дълги и бурни разисквания бе взето решение да бъдат подготвени нови предложения за промени на Устава и да се свика трето извънредно заседание на Деветото общо събрание, на което да бъде приет новият Устав. Извън разгорещените дебати около промените в Устава бе разисквана дейността на колегията през изминалия период, представена в предварителните доклади на отделните комисии и по време на събранието. Основните усилия на Комисията по професионална дейност са били насочени в две главни направления – конкурсното дело и организационното осигуряване дейността на звеното за продължаващо обучение и квалификация на членовете на КАБ. Поради финансови затруднения проектът за Аудиториума не е стартирал. Ръководството на САБ е решило завещаната от арх. Васильов на съюза къща в Овча купел, да се предостави под наем на КАБ. Комисията по професионална дейност е извършила проучване за използването на дом Васильов за нуждите на Центъра за обучение на КАБ. Изводите от тази проверка са, че сградата е подходяща за целта, но използването й докато Аудиториумът не започне да функционира не е целесъобразно. Широко дискутирана и съпътствана с конкретни действия от страна на КАБ е била темата за опороченото провеждане на архитектурните конкурси у нас. Активна е била Комисията по международна дейност и евроинтеграция (КМДЕ) с председател арх. Николай Гълъбов. Информация за работа й, както и новини, доклади, прессъобщения, конкурси редовно са публикувани в сайта на КАБ и са достигали

до членовете на камарата чрез информационната й система. По повод честването на 20-тата годишнина от създаването на Съвета на архитектите в Европа е организиран електронен конкурс за устойчива архитектура. Наградените проекти са представени в сградата на Европейския парламент. Конкурсът продължава и през тази година. КМДЕ в партньорство със САБ е организирала конференция на тема: „Мястото на архитектите и проектантите в повишаване на усвояемостта на европейските фондове и реализиране на качествени и устойчиви проекти в България”. КАБ партнира през октомври 2010г. с посолството на САЩ в България при провеждане на конференция на тема: „Зеленото строителство - устойчив път за постигане на енергийна ефективност и икономически растеж”, като КМДЕ съдейства за организирането на панела „Архитектурен дизайн и проектиране на зелени сгради”. КМДЕ активно е участвала и в отбелязването на 45-годишнината от създаването на САБ и в Дните на КАБ на тема: „Добрите архитектурни практики”. През януари т.г. комисията е взела участие в българския форум на бизнес лидерите с проекта „Електронен конкурс за устойчива архитектура в България 2010” и от името на КАБ е кандидатствала по програмата „Учене през целия живот”. С дейността си Комисията по реализация на проекти по европейските фондове, създадена през миналата година, е доказала необходимостта и полезността си. Целите й са участие на камарата като експертен партньор на държавните и общинските структури - бенефициенти на европейски фондове, индикиране на неотложни нужди от планова и проектна готовност за усвояване на средствата по оперативни програми, участие в комисиите при оценка на предложенията по ЗОП, предложения за промени в законовата рамка за гарантиране участието на КАБ във всеки етап от развитието на проектите. През 2010г. съществено влияние върху работата на Комисията по бюджет и финанси са оказали настъпилите промени в начина на финансиране на Камарата. От 2010 г. камарата е започнала осъществяване на услуги, носещи допълнителни приходи. Във връзка с правилното разпределение на тези допълнителни приходи са били изработени от Комисията и утвърдени от УС на КАБ „Правила за разпределянето на приходите от стопанска дейност”. През 2010г. комисията е актуализирала Правилника за финансова дейност и Правилника за трудовите правоотношения в КАБ. Изпълнени са мерки за преодоляване на финансовата криза и не е допуснат финансов дефицит и авансово изразходване на средства, събрани за следваща календарна година. В отчета на дейностите по направления, направен от арх.

Желязко Иванов, член на УС се подчертава членството на представители на КАБ в настоятелството към Висшето строително училище „Любен Каравелов”. През последната година КАБ активно участва в дейността на Асоциацията за реновиране на етажната собственост (АРЕС). Цялата тази активност се развива на фона на констатациите на ЕС, че по въпросите на енергийната ефективност и привеждането на сградите в състояние да изпълнят изискванията на Програма 2020, изпълнението на задачите е незадоволително във всички европейски страни. Прави впечатление, че след като години наред отношението към участието на архитектите в този процес е било неглижирано, напоследък се подчертава необходимостта от ръководната роля на колегията в този процес. Активно се работи и със Столична община по различни проблеми. През периода Комисията по медийна политика и връзки с обществеността (КМПВО) e работила, както и останалите комисии, при изключително редуциран бюджет. Осигурявано е регулярно присъствие на новини и съобщения за КАБ в медиите. На основното медийно събитие Дни на КАБ 2010 на тема: „Добрата архитектурна практика” специалният гост от Германия арх. Йоахим Фауст, президент на Фондация „Хелмут Хентрих”, е обявил отпускането на стипендия от името на фондацията за двама български студенти по архитектура. В презентации и дискусии по време на Дните на КАБ 2010 са участвали чуждестранните гости арх. Йоахим Фауст, управляващ партньор в HPP Hentrich-Petschnigg&Partner GmbH+Co. KG, арх. Майкъл Стентън от САЩ, директор на „Стентън-Архитектура”, инж. Лучиан Петре от екипа на Алу Дизайн в Румъния и водещи български архитекти. От началото на 2010 г. редовно излиза информационният бюлетин на КАБ. Интернет страницата на камарата www.kab.bg постоянно се актуализира. Разширило се е медийното сътрудничество на камарата с архитектурни издания и портали. От доклада на арх. Атанас Тосев, зам.-председател на КАБ стана ясно, че през последните 12 месеца е призната професионалната квалификация „Архитект” на 27 възпитаници на нотифицирани висши учебни заведения в страни-членки на ЕС. През отчетния период Комисията по регистъра е признала пълна проектантска правоспособност на 195 български архитекти, на петима граждани на ЕС, Швейцария и т.н. В момента в КАБ членуват 3400 архитекти, като се отбелязва ръст в числеността на колегията. На събранието стана ясно, че ландшафтните архитекти, които са около 300 души у нас и по закон са пълноправни членове на КАБ от началото на 2010 г., настояват да участват в УС и комисиите, както и да имат регионална колегия.

САБ БЕ ДОМАКИН НА МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ

СРЕЩА НА АРХИТЕКТИТЕ ОТ ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН (ФАЧР) съюз на архитектите в България

Тема ”Идеи за пространствен модел на устойчиво развитие в Черноморския регион. Културен ландшафт и повишена капиталност на териториите, с хоризонт 2015-2050г.” зидентът на Световната организация за недвижими имоти ФИАБЦИ Аллександър Романенко,Игор Воскресенский, вицепрезидент на Съюза на архитекти от Русия, арх. Юрий Рисин, гл. архитект на Краснодарския регион, представители на черноморски държави към ФАЧР, професионални сдружения и водещи фирми. Международната конференция, инициирана от САБ, бе опит на експертно ниво да се изяснят възможностите за бъдещо изграждане на система от инфраструктурни активности, вклчително. пристанищни съоръжения по поречието на р.Дунав и Черно море, които да станат част от цялостна концепция за развитие на териториите зад тях и тези в съответните общини. Изложба на студенти по архитектура и млади архитекти представи предварителни проучвания и идеи за развитие на 20 общини - 10 черноморски и 10 дунавски. Те включваха предложения от транспортната и туристическа инфраструктура, свързани с бъдещи инвестиционни интереси. Проучванията се извършват от САБ, с подкрепата на МРРБ, МК, КАБ и КИИП. Активно съдействие оказват главните архитекти и кметове на общините в обхвата на дунавското и черноморското крайбрежие, които също взеха участие в конференцията.

Моменти от откриване на изложбата на младите архитекти

Съюзът на архитектите в България с подкрепата на община Варна бе домакин на международен форум на архитектите от Черноморския регион. Участваха представители на съюзите и камарите на архитектите на Румъния, Молдова, Русия, Азърбейджан, Кипър, Ливан, Йордания и др.Конференцията имаше за цел да стимулира държавите от региона да финансират изработването на общата му пространствена концепция. Обсъди се идеята за създаване на черноморска магистрала, която да свързва територийте в областта, като спомага за развиване на крайбрежния и териториалния ресурс на отделните държави в региона.

Важна част от тези проучвания са възможностите за планирано и подкрепено от държавата и общините развитие на териториите (частни, държавни/военни, общински или смесени), свързани с тези съоръжения. Гаранция за тази комплексна подкрепа е извеждането на предложенията на международно експертно ниво от архитектите в Черноморския регион, членуващи във ФАЧР към МСА. Важно и перспективно обстоятелство е, че през октомври, т.г. САБ поема председателството на тази организация. Участниците в конференцията се обединиха около идеята за единна устройствена политика и правила, при зачитане законодателните норми на С доклади участвахааха зам.-министърът на МРРБ д.и.к.Лиляна Павлова, Николай всяка отделна държава. Недялков от МОСВ, комодор Емил Евтимов от Българския черноморски флот, преСтраницата подготви Красимира Иванова

брой 3 / март 2011

А С П Е К Т И

АРХИТЕКТУРНИ

МАРШРУТИ

А С П Е К Т И брой 4 / април 2011

ТEMA АРХИТЕКТУРНИ МАРШРУТИ

Йордания: вълшебства, светини и човечност

„В „откраднатите” часове между деловите ангажименти във връзка с Дните на българския бизнес в Йордания (26-29 март), попадам в магията на тази страна ...” Есе, придружено със снимков материал от арх. Весела Мирянова Изпълнителен директор на АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД

Не можеш да отидеш до Йордания, без да си спомниш онази позабравена цел на едно пътешествие: поклонението. Когато целта е докосването до нещо изключително, което да те смири и възвиси, а не толкова удоволствието от екзотични или забавни гледки. Две места се запечатаха в мен – река Йордан и Петра. Едното място божие, другото- божествено. След буквалното потапяне в библейската река, където Йоан Кръстител кръщава Иисус, и потапянето в мистерията на „GRAND CANYON” на Близкия изток- древния мъртъв град Петра, мога да събера Йордания в една дума: одухотвореност. Нещо необозримо и трудно за описание витае в Йордания - мистика, вълшебство, святост. Тук виждаш следи от събития, променили историята, паметници на древна извисена култура, древно величие и силна духовност. Сякаш дочуваш библейския разказ за присъствието на сина божи по тия места. Затова не ми се иска да описвам пътуването в неговата последователност, да ровя в паметта си, в бележника или в туристическите дипляни, за да сверявам факти. Предпочитам да споделя онази завладяваща емоция, родена там.

Петра - древният, изсечен в твърда скала град...

Откъде да започна? Може би от по-древното, от историческа гледна точка:

Петра - древният, изсечен в твърда скала град... Затварям очи и си представям... Векове преди новата ера. По древната настилка от мек камък на червено-розовия град се движат кервани от хора, коне, камили, магарета, двуколки, натоварени с арабски тамян и смирна, индийски подправки и коприна, африканска слонова кост и животински кожи.Керваните навлизат с респект и почитание, даже с нескрит страх в този каньон, преминават между величествените, многоцветни пясъчни планини , малко уплашени от това уединено, изпълнено с мистика място, естествено защитено от стръмните скалисти склонове, извисяващите се остри планински върхове и надвиснали урви... Отварям очи. Виждам ги – същите скалисти склонове, надвисналите остри върхове, многоцветните планини. Сякаш боговете са направили така, че скалите с причудливи форми да изглеждат като живи, сменяйки цвета си в зависимост от светлината през деня – от пастелно розови към червеникавокафяви, от сиво теменужени до златисто оранжеви. Поставили са тези скали като горди височинни стражи на виещия се умопомрачителен каньон. Безподобен феномен! Усещам митичното излъчване на това място... Но има още нещо...Нещо, което се носи и носи във въздуха... Онзи горд извисен човешки Дух е тук, във Вади Муса, „долината на Мойсей”, в древната столица на набатейците. Днес този град е мъртъв, но духът на древните му жители е още тук, духът на едни от най-надарените хора в историята, дошли от Арабския полуостров по тези места преди повече от 2200 години. Прекланяш се пред тези творци – архитекти, скулптори, художници, каменоделци – пред ваятелите на вълшебството Петра! Навярно боговете биха завидели на способността им да извадят наяве такова съвършенство пред скалата и от самата скала; да изтръгнат от нея запленяващо очите великолепие. Тук удивителният творец е Човекът, сътворил – изсякъл, вкопал, издълбал - в скалите фино орнаментирани фасади на монументални сгради, изумително декорирани с плетеници от издялани форми дворцови гробници за дедите, амфитеатър за седем хиляди души, колонади, величествени порти, издълбани ниши за статуи и дарове за боговете, езически храмове, после превърнати в църкви, до които се достига по внушителни стълби, отново вкопани в скалите. Да, тогава Петра е пулсирала от живот. Пресечена от павирани улици и земеделски тераси, снабдена със системи за напояване, гордо демонстрираща своите храмове и театри, произведенията на изкуството си. После постепенно оживлението тук замира, Петра се скрива за света след 14 век. За мен обаче Петра пак е виталната вселена на онези древни арабски племена, на техния подреден, съвършен свят, на каменоделското и ваятелското изкуство, в което стигат висоти. Създавали са всичко в самата скала и от самата скала, превърнали са я във впечатляващи архитектурни форми или скулптури - удивителни, смайващи, съвършени- сякаш са шедьоври, дело на ренесансовите титани- като незавършените скулптурни творби на Микеланджело, които се борят с камъка, за да го разтворят и излязат от него, да станат живо тяло, хармонично и мощно... Сякаш двамата творци – Създателят и Човекът – са си отправили грандиозно предизвикателство. И се е получила двойствената, зашеметяваща красота: природата – като божие творение и архитектурата – като божествено творение на човека. Монументалната красота на каньона се е сляла с постиженията на таланта и волята на онази могъща цивилизация. А този, който днес посети това осмо чудо на древния свят, е слисан зрител на съперничеството между божествено и човешко. Пита се, кой разкриващ се пред погледа „Спектакъл” от „играещи”,”танцуващи” каменни форми и възприятия – извечни или съградени, истински или мистични, реални или игра на светлина и мрак, случайно създадени или нарочно художествено изваяни – кой е по-внушителен? Кой е по-въздействащ – Божият спектакъл от природни изумителни гледки или Човешкият спектакъл от архитектурни шедьоври на древния гений?! Кой е по-великият творец?

От Петра към река Йордан – от вълшебството към светинята

Съвременен Йордан – пъстрота и разнообразие

От Петра към река Йордан – от вълшебството към светинята Вече съм на Baptism site. Той е на източния бряг на река Йордан и се приема за мястото, в което Иисус е приел кръщението от Йоан Кръстител. Разкопките от втората половина на 90-те години насам са открили останки от църкви и места за кръщение. Ушите заглъхват, толкова ниска е точката под морското равнище -400 м. Мъртво море е само на десетина километра. Растителността е оскъдна. По пътечката към Baptism site се върви мълчаливо, смирено. Дори в унес, сякаш си спомняш стъпките си в живота, верните или погрешните. Само понякога си помисляш – и потреперваш от тази мисъл! – дали малкото камъче по пътя или по-големият камък отстрани на пътеката, дали те не помнят едни други стъпки... Вярващите благоговеят, скептиците предпочитат да избягват темата... и все пак нашият свят е белязан от живота на Иисус, от истината и надеждата, донесена от него. Та нали и най-скъпите ни празници, Коледа и Великден - тайнството на рождеството и възторгът от възкресението – славят него! Хората нагазват в Йордан... Реката направо е мътна, като че ли е разтворена хума. Изпитват, като че ли, известно разочарование. Може би са очаквали от това място просветление ли, чудо ли, не знам... А всъщност всичко е ето тук – в сърцето ти. Ако вярата е там, е там; ако не е, просто я няма. Какво чувствах аз? Не мога да определя точно, само открих за себе си, че ония мигове, когато стигаш до откровение с Бога, до просветление и душевен мир, не могат да се планират като пунктове в туристически маршрут. Тези мигове ни се дават... Наоколо е голо, пустинно, каменисто и почти без никаква зеленинка, без дървета. Само построените и множество недовършени църкви се открояват на фона на песъчливия хълмист пейзаж. Тъжно изглежда. Спомням си пътя към Рилския манастир – гората, планината, вековните борове и чинари покрай пътя до манастира, а и нагоре до пещерата на свети Иван Рилски. Колко различни могат да бъдат местата на светините, но как се нуждае душата ни от всички тях! Очарованието на Йордания обаче не е само в сенките на древните цивилизации и в светите места. То е в нейната пъстрота и разнообразие днес, в амбицията й да поддържа репутацията на страната като най-стабилната, най-цивилизованата, най-перспективната в региона. Самата столица, Аман, оставя впечатление за живот и енергия. Разхождам се свободно из града, целия изграден от специфичен бял камък с нюанс охра. Понеже не е прието ей така да си снимаш от тротоарите, вземам такси, с което стигам до хълма на цитаделата на Аман с останки от второто хилядолетие пр. н. е. насам. Мястото впрочем е обитавано още от неолита. Поразяват запазените коринтски колони от византийска църква от 6-7. век... Казват, че това е най-старото място в света, което е било населявано без прекъсване от най-различни общности. Колко човешки истории на едно място! После колата ме отвежда край луксозни сгради, хотели и скъпи частни резиденции, приличащи на малки дворци със скулптирани дървета и храсти. Прави ми впечатление смесването на стиловете на сградите, в които се чете елинско, римско, арабско и още влияния. Покривите са плоски, а корнизите им неизменно са детайлирани. Тротоарът пред резиденциите, обикновено с паркирани коли, може да е разбит на места. И кабели, кабели, навсякъде кабели... С особено внимание разглеждам амбициозния строеж на две огромни кули. Организацията е отлична, крановата техника също, използват висок клас бетон. Задръствания има и тук, забелязвам и доста стари коли. В по-обикновените райони е по-оживено, попретрупано и шумно. Навред мъже, които пушат. А алкохол виждам рядко; в някои ресторанти не се предлага дори бира. Хлебарници, пълни с примамливи хлебчета и закуски; магазинчета, претъпкани със сувенири от камилска кост и маслиново дърво; други за ядки и подправки. Упойваща е тази миризма – на пресен хляб, риган... Да влезеш в нечий дом в една страна – няма по-добра първа среща с хората й. Ние имаме удоволствието да посетим в Аман дома на почетния консул на Хашемитско кралство Йордания в София д-р Хасан Бармауи. Домакиня ни е съпругата му Ирина. Красивото жилище в неголяма кооперация е в цветовете, в духа на арабската традиция, но с модерна чувствителност. Приветливата Ирина (която заедно със съпруга си се доказа като превъзходен организатор през цялото ни посещение в Йордания) ни налива неповторим чай, а аз горещо се надявам, че нейното гостоприемство се дължи на българския й произход. А може би е взела много и от човечността на тази страна- от тази благоразположеност към събеседника, така характерна за възпитанието, за сърцето на хората тук. Традиционното желание да изслушаш, да откликнеш или поне да не огорчиш човека, ако не можеш да изпълниш желанието му, чувствам и в хотел „Le Royal” в Аман. Влязла съм, за да го разгледам и да заснема интериори, но мениджърът със съжаление обяснява, че е невъзможно. В замяна на това се обажда, разпорежда нещо и след малко се появява усмихнато момиче, което ме развежда навсякъде и ми казва, че по специално изключение мога да посетя клубния ресторант на десетия етаж, откъдето мога да хвана в обектива си възхитителна панорама на столицата. Пазя мил спомен от куп уж малки специални жестове в тази страна. Колко му трябва на човек, за да се почувства добре приет и даже специален? Непременно ще доведа семейството си тук. На всеки би му се приискало „да предаде нататък” магията на святото, на красотата. Както и предразполагащата сърдечност, топлотата на хората на Йордания.