www.amc-aspects.com
медиен партньор на КАБ
, ÌАА êúì ÅÊÎÑÎÊ - ÎÎÍ
, НИНКН
www.еckelt.at
www.vetrotech.com
1
А С П ЕКТИ
януари 2012
Архитектура
мениджмънт
www.wienerberger.bg
СТРОИТЕЛСТВО
ARCHITECTURE, MANAGEMENT, CONSTRUCTION
www.sament-bg.eu
АРИСТОКРАТИЧНИЯТ ДУХ НА ЕДНА ЕМБЛЕМАТИЧНА СГРАДА
Къщата на ул. “Филип Кутев” 2 в Бургас е една от тези малки, но издържани
турен паметник, и характерните изисквания в съответствие с новата й
в архитектурно отношение сгради от началото на ХХ век, които налагат
функция - сградата на Българско национално радио в Бургас. В подобни случаи
усещането кога едно селище започва да добива облика на град. Построена е
е напълно логично да се появят противоречия между различни и дори отри-
през 1910 г. като жилищно–търговска сграда на метри от входа на морската
чащи се една с друга законови норми. За взаимно противоречащите си изис-
градина и в непосредствена близост до железопътната гара. Преди започва-
квания, с които се сблъскахме, е достатъчно показателен само един пример:
не на цялостната й реставрация тя бе в тежко състояние поради неправил-
посоката на отваряемост на входната врата (навътре) като оригинален
но стопанисване и напълно занемаряване през годините. Съществуването
детайл, кореспондиращ с части от пластиката на фасадата, и съвремен-
й до наши дни се дължеше единствено на изключително качественото за
ните норми за противопожарна и аварийна безопасност, които налагат
времето си строителство.
отваряемост навън на входните врати на обществените сгради. В подоб-
За екипа на „Нивел” ООД бе истинско предизвикателство да разработи и реализира проекта за възстановяването й. Основното изпитание за нас беше да намерим баланса между етичното отношение към архитектурната
1,50 лв.
автентичност, спазвайки задължителните правила за работа по архитек-
В този брой
ни случаи единствено волята за разумен компромис и тълкувателно интерпретиране на различните изисквания може да изведе до правилно решение. (продължавя на 2 стр.) (продължение от 1 стр.)
рхитектура Морското Казино Бургас Проект: „Фрибул“ ООД арх. Юлия Железова и инж. Галина Андонова
Жилищна група „БОРО 2” Проект: арх. Димова
ениджмънт
Воден комплекс Сапарева баня Проект: арх. Богданов
троителство
2 / брой 1 /януари 2012
ва едва след като се поставят скелите и се извърши т.н. „основното претърсване” на професионален език. Това налага вземане на решения в движение и преценка на място за методите на работа. В случая с тази сграда, под ръководството на реставратора Любомир Воденичаров, първоначално бяха отстранени всички покрития от бои върху елементите и бяха премахнати следите от предишни неуспешни опити за реконструкция на разрушените детайли. Времето и неумелата човешка намеса бяха нанесли най-големи поражения върху капителите. В този случай, след напълно почистване и разкриване на оригиналната повърхност, изработихме копия от полимербетон, които бяха монтирани наново. За линеарните пластични елементи изработихме шаблони по контура на съществуващите участъци, като разрушените места бяха изтеглени с нова подходяща циментова полимерна смес и интегрирани с оригинала. След проби на няколко вида материал, найудачен се оказа продукт на “Weber”. От същия материал, който е с олекотен пълнител и в удобно тиксотропно състояние, с достатъчно дълго отворено време за работа, изпълнихме и частичните реконструкции на останалите орнаменти. Цветното решение осъществихме по предварително съгласуван с НИНКН проект. За неговото изпълнение бяха избрани фасадни бои с устойчиви оцветители, базирани на силикатна основа, предвид спецификата на местоположението на фасадата – в непосредствена близост до брега на морето. За да бъде възможно експонирането на реставрираната сграда и през тъмната част на денонощието, бе монтирано фасадно осветление. Работите по цялостната реставрация на сградата - екстериор, ин-
Общественото лице за възприемането на една сграда е нейната фаса-
териор и покрив, бяха извършени основно чрез изработването на ре-
да. Затова положихме изключителни усилия за възстановяване на пред-
дица нови детайли по оригинален образ без компрoмис при използва-
ната фасада на сградата, която откъм улицата е орнаментирана в
нето на характерните материали за тях.
класическа вертикална триосова подредба, определена от пиластри
Необходимостта от конструктивно укрепване и вграждане на стома-
с каналюри и коринтски капители.
нобетонови конструкции наложи цялостен демонтаж на елементите
Прозорците са богато оформени и рамкирани с фронтони и подпро-
от интериора. Освен това, те бяха физически негодни за съществува-
зоречни пана с балюстрада. Главният корниз само челно е “подпрян”
не и употреба. Такова беше състоянието и на ламариненото покри-
от 25 конзоли с акантови листа, а по страничните фасади обръща
тие на покрива. Дървените вътрешните стълби също бяха демон-
без тях и се явява единственият пластичен детайл. Междуетажният
тирани и изградени с основа от стоманобетон, но запазвайки точно
корниз, който отделя ордера, е сравнително широк и макар плитък
разпределението на стъпалата и характерните дъговидни извивки.
като пластика, е с доста разчленена разгъвка. Входната врата е оф-
Новите врати и прозорци изработихме по оригинален детайл от ма-
ормена сдържано с две пиластри и каналюран свод с ключов камък.
сивна широколистна дървесина. Вътрешната стълба, както и пара-
Екстериорът не носи натрапчиви детайли, но е балансиран много до-
пета, също обшихме с масивни дървени стъпала и плинтове. Напълно
бре като цялостно възприятие, в т.ч. и детайлираното ламаринено
възстановихме лампериите по стените и характерния асма таван.
покривно покритие на мансардния етаж. Състоянието на фасадите
Копие на оригиналната е и входната врата. След основен преглед на
преди реставрацията бе тежко, следствие на доста фактори: следи
покрива и подмяна на някои компрометирани части от дървената конструкция, покривното покритие бе изработено изцяло наново в оригиналния си вид от бяла цинкова ламарина, която освен дълготрай-
Така , благодарение на високия професионализъм на екипа на “Нивел”ООД, в емблематичния за духа на стария Бургас район, бе възродена, в подобаващ за архитектурните си качества вид, една стара сграда, в която ще се помещава местната структура на Българско национално радио. инж.Силвия Йорданова, управител на “Нивел”ООД
от обгаряния, неотводнен покрив и течове, пребоядисвания с неподходящи бои и наслагването им в дебели слоеве, затлачващи характера на детайлите, неуместни опити за възстановка на разрушенията.
ността си като материал, дава и пълното усещане за автентичност
Оценката на състоянието и преценката за намеса по фасадите вина-
на архитектурния паметник.
ги е относителна при визуален оглед. Истинската картина се разкри-
Ñîôèÿ 1000, óë. “Öàð Ñàìóèë” No 81 info@archmedia.tv
archmedia.bg@gmail.com
3 / брой 1 / януари 2012
Жилищна група „Боро 2” Обитаване сред природата
Обект: Жилищна група „БОРО 2”п.и. 2530 в зона Иваняне, до кв.6, район Банкя Еднофамилни жилищни сгради №1, №2 и №3 Фаза: Инвестиционен технически проект Част: Архитектурна Проектант: „Мария Димова – Архитект” Инвеститор: Николай Жечков, София
Жилищна група „Боро 2” е разположена в Иваняне, на ул.”Невен”, район „Банкя”. Влизането е от ул. “Невен”, откъм северозападния ъгъл на имота, през жилищна група „Боро 1”. Строителното изпълнение е монолитно, на ивични и единични фундаменти. Отоплението е индивидуално, с възможност за бъдещо газифициране и алтернативни соларни топлоизточници. Обемно-пространствено решение на „Боро 2” се проектира на базата на съвременните устройствени параметри, откликващи на потребностите от комфортни критерии за : - обитаване сред природа с панорамни визии и тишина - периферно автомобилно гариране и обслужващи алеи от усилена настилка - южна ориентация на трите жилищни сгради в шахматна конфигурация, органично следващи топографията на терена - всяка от жилищните сгради е с осигурено самостоятелно дворно пространство - проектни възможности за пасивно- енергийна характеристика и алтернативни топлоизточници. Проектното застрояване е оптимално отдръпнато от имотните граници, надвишаващо ограничителните линии на застрояване по виза. Устройствената композиция е от два типа еднофамилни жилищни сгради: две повторяеми в южната зона на терена и трета, премостваща плувния басейн в зо¬ната откъм границата с новопостроената жилищна група „Боро 1”. Усещането за дворен уют и просторност се подсилва от храстовидното и едроразмерно озеленяване, сепариращо прилежащото около всяка от къщите дворно пространство. Проектът категорично извежда принципа за топлоефективна жилищна планировка, общовалидна и за трите къщи - “капсуловане”на сградите с окачени вентилируеми фасади от север и запад и витринно и мобилно слънцезащитно решаване на южните и източни фасади, разгънати в Г-образни композиции към споменатите южни дворове. Къщите са частично пунктово извисени, за обемно изтръгване от низината на спускащия се склон, с което се постига панорамен поглед към Стара планина на север и към Витоша на юг. Проектът доказва графично и детайлно креативното прилагане на чл.93 (ап.2) и чл.92 (ал.1) от Наредба № 7, а устройствената концепция е подкрепена от Разпоредба № 90-04-873/10.08.2001 г. на МРРБ, относно издатините на сградите.
4 / брой 1 /януари 2012
АТРАКТИВЕН ВОДЕН КОМПЛЕКС в сапарева баня
Новият комплект от плувни басейни със снек-бар и ресторант в Сапарева баня създава великолепни условия за планински и балнео туризъм. По чудесен начин той интегрира водния парк в екологично чистата природна среда и помага за развитието на общината, превръщайки я във все по-атрактивна дестинация. Комплексът олицетворява близката връзка на водния парк с планината - живописно разположените басейни и богато озелененият терен хармонират с духа на курортния град, който е изходен пункт за множество туристически маршрути, излети и екскурзии по екологични пътеки. Единственият гейзер на Балканите, чиято минерална вода е една от най-топлите в България с доказани лечебни свойства, е уникалното богатство на района.
Обект: Воден комплекс Плувни басейни със снек-бар и ресторант, гр.Сапарева баня, община Сапарева баня РЗП: 1600 кв.м Проектант: Архитектурно студио ”АМФИОН”, арх. БОРИСЛАВ БОГДАНОВ
Комплексът се намира в началото на Сапарева баня, на юг граничи с главния път, който преминава през централната част на града, а на север - с основна пътна артерия. На изток е реновираната градска баня. След окончателното му завършване комплексът ще предлага голям басейн за възрастни, по-малък детски басейн и контрастни басейни със студена и гореща вода с необходимите съблекални и душове. Големият басейн може да се използва както за спорт, така и за релаксация чрез джакузито към него с хидромасажни дюзи, водопад и хидромасажни лежанки. Детският басейн привлича с оригиналната си форма, разделението на две дълбочини в зависимост от възрастта на децата и детските пързалки. В непосредствена близост ще бъде изградена площадка с пясъчник и съоръжения за игра и развлечения. Комплексът налага нов, различен подход в проектирането на басейни, като целта е да се създаде поскоро клуб за малък брой гости (около 200) с всички удобства за тяхната почивка, а не масово посещаван обект. Акцентирано е върху водните атракциони и удобства. На разположение на гостите са двете джакузита с хидромасаж, водопад, атракционен мост, гейзер, изкуствен бряг и пещера с четири хидромасажни лежанки. Помислено е и за любителите на СПА процедурите, като са осигурени външно джакузи с минерална вода с тепература до 40 градуса и контрастен студен басейн. Те имат благоприятно въздействие върху нервната
система и се използват като ефикасен метод за засилване на кръвообращението. Разположени в близост до входа на комплекса, до съблекалните и ресторанта, те ще работят целогодишно, като ще допълват намиращата се в съседство реновирана минерална баня, разполагаща със закрити басейни и СПА център. В югозападния край на комплекса има заведение за обществено хранене от 380 кв.м. с модерна и уютна атмосфера. На горния етаж е разположен ресторант с отделен вход от основната улица. Залата за гости е решена като едно пространство, развито във височина, което дава възможност за сепариране и отделяне на самостоятелни кътове. Интериорът е съвременен, с доминиращи естествени материали. На долния етаж е снек – барът с места за хранене, а достъпът до него е откъм вътрешната част на комплекса. Зареждането на двете заведения става чрез отделен сервизен вход на долното ниво. Сградата отговаря на най-високите съвременни изисквания за енергоефективност. Това е постигнато както чрез влагане на модерни естествени материали, фасадни системи, дограма и инсталации, така и с помощ на архитектурната организация на пространствата. Отделните галерии са организирани около въздух, който дава височина и създава условия за естествена вентилация през лятото, а през зимата акумулира слънчева енергия. Отоплението и климатизацията са с възможност за използване на геотермална вода като източник на енергия. Голямата камина в залата на ресторанта създава настроение и уют и подпомага отоплението. Амбициозната цел е комплексът да се превърне в символ на града, който да промени живота на региона, привличайки стотици туристи. Изграждането му е един от малкото опити у нас да се използва пълноценно геотермалното богатство в района на Софийското поле, като едновременно с това се създаде уникална атракция за посетителите. Текст: арх. Борислав Богданов
5 / брой 1 / януари 2012
ЧИРПАН – улици, градини, площади, къщи и църкви Позиция
Разположен в сърцето на Тракия, Чирпан, третият по големина град в Старозагорска област, има древна и богата история и култура. Историческите извори сочат следи от живот по тези места още от края на неолита (около 5 000 г. пр.н.е.), античността и средновековието. Градът е наследник на антично римско селище. В близост до него в местността Карасура археолозите са открили поселение, което в древни времена е било станция върху найкраткия път между Европа и Близкия изток, който е свързвал значимите антични градове Сингидунум (Белград), Сердика (София) и Адрианополис (Одрин) със столицата на Източноримската империя Константинопол, по-късната Византия и днешния Истанбул на Босфора.
б
а
През вековете оттук преминават римски легиони, завоеватели, кръстоносци, мирни пътници и търговци, някои от тях го избират за свой дом. Иречик и Карел Шкорпил споменават две селища, свързани с Чирпан. Едното е Пизос или Пизус (Голямо тържище), открито от Шкорпил до с. Димитриево, с великолепен надпис и останки от монументални сгради. Вероятно първоначално изградената пътна станция прераства в тържище. В надписа се споменават и няколко съседни квартала.
в
Някои изследователи считат, че Пизос е предшественика на Чирпан от антично време и че римските квадри са пренасяни в града от там. По-късни проучвания се спират на името Карасура и го локализират югоизточно от с. Рупките. През 80-те години немско-българска археологическа експедиция открива монументалната порта на Римската митница и разклонението на
1, 2. Църквата “Св. Богородица” - 1834г., първомайстор Петко Боз 3. Църква „Св. Арх. Михаил“ 4. Района на Чирпан: а) Римска пътна станция; б) Карасура; в) Изварите Текира античната Виа Диагонале за Адрианопол и Виа Анхиало през Августа Траяна (Берое). През последните 25-30 години бе разкрит значителен антично-средновековен град с акропол на север и голява трикорабна базилика на 250 метра на запад до Виа Диагонале за Филипополис. Разкопките продължават на юг, където започва да се контурира втората част на града и монументалната му крепост с втори некропол на южния хълм. Публикациите в няколко сборника на немски и български език уверено сочат Карасура като най-значим исторически обект по днешната автомагистрала „Тракия”. Лесно достъпен, само на 130 метра от магистралата, с налични два пешеходни подлеза, Карасура може с малко средства да се превърне в значим археологически и туристически обект.
През 1834 г. чирпанските първенци получават документ за основен ремонт. Огромната ограда превръща новата църква „Св.Богородица” в най-значимия исторически паметник. При два внимателни огледа с отеца открих повече от 15 антични фрагмента, чудни архитектурни детайли и дървени тавани в притвора и галерията. Явно това (КОЕ?) е дело на големия първомайстор Петко Боз (Гизда Петко - 1783-1846 г.) При това една от най- хубавите, заедно с известните „Св. св.Константин и Елена” в Пловдив, ”Св. Богородица” в Казанлък е „Св.София” в Сливен.
Още повече, че и днес магистралата продължава да има същата важна функция в европейското транзитно движение, както в древността, когато това е бил най-краткия път между Европа и Близкия Изток.
Негови ученици строят черквата „Св.Арх.Михаил” в южната махала на Чирпан. Нови десетина антични детайла и тук чакат обмер и свързване с паметта на Карасура. И тук има ценни детайли от камък и дърво в интериора.
В Чирпан днес най-интересни са четирите църкви, и особено старите римски фрагменти с все още неразчетени надписи на някои от тях. Най-старото упоменание за средновековния Чирпан е от 1486 г. в стар турски документ. Следователно, на това място и с това име градът се появява едва след идването на турците.
Църквана „Св.Спас” в северната махала, заедна с къщата музей ”Яворов” образуват ценен ансамбъл, откриващ хубава панорама на север и запад към автомагистрала „Тракия”. Старата гробищна църква и парка около нея също пазят историческа памет, ценни детайли, вековни дървета и ценна разтителност. На другия край на парка е площадчето с двете гари, което с нови градски и паркови функции трябва да притегли обществено оживление.
Сега вече е ясно, че повече от римските детайли в Чирпан са донесени от Карасура. Първите от тях вероятно са от 1754 г. при строежа на параклиса „Св.св. Кузма и Дамян” и първото килийно училище, около което израства манастирче. В него през 1831г. иеромонах
5. Най-старият манастир „Св. Атанасий“ 343 г. (Сердикйският събор) 6. Църквата и аязмото
сина на Григор Парличев за брошурите му за тези градове, писани през 1915 г.
Харитон, заедно с чирпанските си ученици прави още два преписа на Паисиевата история с ценни прибавки за значимите български градове в Северозападна България Пирот, Цариброд, Босилеград и Враня.Този ценен принос е използван от
Историческият парк „Текира”около извора, породил средно-вековния град, беше привлекателен с малкия си плувен басейн. Новите, явно временни постройки, трябва да отстъпят на паркови обекти, за да се осигури и търговско оживление. Освен това булевард с велоалеи трябва да го обвърже с чаршията, градския център и другите исторически ядра. Чирпан 11.11.2011 Арх.Йордан Тангъров
6 / брой 1 /януари 2012
Обичам цветовете и искам да ги използвам на границата, както аз я усещам.
АРХИТЕКТ С ДУША НА ХУДОЖНИК Роден съм на 8 март1953, зодия „ Риби ”. Може би първите ми спомени за цвят са свързани със слънчевата светлина, слънцето и водата. А първите ми спомени с рисуване са от нагледния урок с акварел на художника Данаил Дечев, приятел на семейството. Тогава бях около 7-годишен. Малко по-късно ми донесоха подарък, акварели „Ленинград” с доста на брой наситени цветове, които много ми харесваха. Започнах да „цапам”, „ прерисувайки ” акварели от наши известни художници от списание „ Български турист ”, главно от Щъркелов. Може би към 4-ти клас дойде и голямата емоция на маслените бои. Ваня Дечева, дъщеря на „ чичо Дечев ” ми показа как се рисува с маслени бои и ми даде най-общи напътствия. Започнах да рисувам пейзажи от Симеоново от вилното място на Дечеви. Карамфила, „ леля Фиче ” съпруга на Данаил Дечев, покойник тогава, се навърташе около мен, дали ми е удобно, дали съм жаден и не ме ли напича много. А аз упоен от мириса на маслените бои и цветовете им възприемах от околния свят главно това, което рисувах. Рисувах и морето с плажа, когато летувахме там. Около 6-7-ми клас с мой съученик участвахме в конкурс за детска рисунка. За моя изненада спечелих трета награда. От читалище „Славянска беседа” изпратиха рисунките ми на международна изложба за детски рисунки в Румъния, за което получих грамота от тяхното министерство на културата. В прогимназията учителка по рисуване ми беше Сузи Аронова. Винаги получавах похвали и твърда шестица, а Борян шест плюс. По-късно той следва художествена академия в Чехословакия.
Завършвайки гимназия по съвет на Ваня Дечева, се насочих да кандидатсвам архитектура, художник да ставам било много трудно да се пробие, конкуренцията била жестока. Малко преди приемните изпити взимах ежедневни уроци в групите на Деньо Чоканов. Той ме наричаше „ царят на хвърлените сенки ”. Влязох архитектура на първо място. По време на следването имахме часове и практика по рисуване и моделиране. Аз рисувах и в свободното си време. Вече бях се запознал със световните художници, класици и импресионисти и, разбира се, бях запленен и повлиян от тях. След завършване на архитектура трябваше да се усвоява професията и рисуването отстъпи на заден план, престана, защото вече „ рисувах ” сгради. Но винаги съм живеел с мисълта че отново ще преживея емоцията на рисуването с бои и цветове. По време на архитектурната ми практика през 80-те години имам много ярък спомен, свързан с Дечко Узунов. Явявахме се на комисия с проект за паметник на Съединението в Пловдив. Архитект Лозан Лозанов, скулптор Величко Минеков и моя милост, все още „ млад ” архитект и главен макетист. Дечко Узунов с неговия вид на мъдрец, член на комисията, попита кой е правил макета и когато ме посочиха, ме похвали, че имам много добро чувство към съчетаване на цветовете и много добре съм изфабрикувал умалената фигура по модела на Величко Минеков. Одързостен подсъзнателно от „случките ”, разказани дотук аз започнах да рисувам отново и след 35-годишна пауза изпаднах в плен на старата-нова емоция ... и започнах да се самообразовам. Обичам цветовете и искам да ги използвам на границата, както аз я усещам. Веселин Петканчин