Модерната архитектура и нейните следистории
Галерия Индустриална 11 Откриване 24 октомври, 18ч.
Дом на киното
vivacom arthall
fridge &haspel
25. — 10.
УАСГ
октомври
ноември
Модерната архитектура и нейните следистории октомври october
25.
— 10.
ноември november
Лъчезар Бояджиев [България] Юлита Войчик [Полша] Сиприен Гаяр [Франция] Николас Гроспиер [Полша] Катержина Дръжкова [Чехия] Правдолюб Иванов [България] Барбора Климова [Чехия] Даниел Кьотер / Констанце Фишбек [Германия] Давид Малкович [Хърватска] Никола Михов [България] Катрина Нейбурга [Латвия] Мирча Николаe [Румъния] Уриел Орлов [Великобритания/ Швейцария] Ширин Сабахи [Швеция, Иран] / Мая Рудовска [Латвия] Римас Сакалаускас [Литва] Александър Угай [Казахстан] Андреас Фогараши [Австрия / Унгария] Рони Хардлиз [Швейцария] HAPPSOC действия – Зита Кострова, Стано Филко, Алекс Млинарчик [Словакия] Heliopolis – Алекс Млинарчик, Людовит Купович, Вера Мекова [Словакия] Куратори: Вера Млечевска и Ина Мертенс
програма 24 октомври – 10 ноември Галерия Индустриална 11 [15—19ч. вторник до неделя] откриване 24 октомври / 18.30ч. 25 октомври – 10 ноември Fridge&Haspel [15—19ч. вторник до неделя] 25. октомври / 19.00ч. разговор с Александър Угай 26 октомври Дом на киното [прожекция от 14.00ч.] Мая Рудовска, [Латвия] Ширин Сабахи [Швеция / иран] Паметник с изтекъл срок на годност, 12' представен от Мая Рудовска Катрина Нейбурга [Латвия] Дом на пресата, 27' Сиприен Гаяр [Франция] Десниански район, 30' Даниел Кьотер [Германия] Сцена, 18'
27 октомври Дом на киното [прожекция от 14.30ч.] Мирча Николаe [Румъния] Румънска компания за павилиони, 55' 30 октомври – 3 ноември Vivacom Arthall [10—18ч. понеделник – неделя] 29. октомври / 18.30ч откриване на Андреас Фогараши Култура и свободно време 5 ноември Vivacom Arthall [прожекция от 14.00—18.30ч.] Мирча Николаe [Румъния] Румънска компания за павилиони, 55' Мая Рудовска, [Латвия] Ширин Сабахи [Швеция / иран] Паметник с изтекъл срок на годност, 12‘ Катрина Нейбурга [Латвия] Дом на пресата, 27' Сиприен Гаяр [Франция] Десниански район, 30' Даниел Кьотер [Германия] Сцена, 18'
22—26 октомври Уъркшоп с Рони Хардлиз в УАСГ. Art Works vs. Artworks Задача: построяване на дървовидната колона на Франк Лойд Райт за административната сграда на Джонсън Уакс. Рони Хардлиз – художник и архитект ще дискутира с участниците в работилницата задачата как и защо да бъде построена дървовидната колона на Франк Лойд Райт за административната сграда на Джонсън Уакс, като постави серия от въпроси: Какво значи да построиш колона? Това значи ли да я построиш наново, да направиш възстановка или да направиш скулптура, монумент, статуя, упражнение, изследване, модел, архитектура, изкуство? Трябва ли да бъде използван оригиналния материал или изцяло бетон, изцяло дърво или друг материал? Можем ли да опростим? Можем ли да не му мислим много и просто да започнем да строим? Ще бъдат търсени и практически тествани, различни разрешения от участниците в уъркшопа заедно със строителен инженер. Първата среща ще се състои в бар “Франк Лойд Райт” в УАСГ на 22ри октомври от 17ч. Уъркшопът ще се проведе на английски език. (Отворен за публика).
В последните десетилетия наследството на Mодернизма в Източна Eвропа се превърна в тема на много дебати. След 1989г. много модернистични сгради от миналото са ревизирани заради техните чисто функционални качества или пък са натоварени с идеологически патос, често противоречив. Тези сгради, строени през 60-те, 70-те и 80-те, имат различна съдба, някои са изоставени, други претърпели функционални трансформации или са изгубили част от своя капацитет, а на трети e сменено предназначението. Интересът на художниците към темата е воден от най-различни аспекти на модерната архитектура. За някои от тях контрапункт е крахът на идеите, изначално мотивирали тази архитектура, за други чисто визуални и архитектурни качества, за трети смесването на политика, култура и творческа мисъл в сферата на архитектурата. Идеята на проекта е да преосмисли социалните и архитектурни особености на модерната архитектура като продължение на идеите на ранния Модернизъм и неговите проявления в тотално различен политически режим до съвременните му социални трансформации във времето след 1989г. в Източна Европа. Проектът подлага на преоценка архитектурата на Модернизма и съпътстващите я социални визии, като проекция на времето, която достига материално и до нас.
Амбицията, която си поставя проектa, е да се надмогне чисто политическото или бинарно оценяване на обществената архитектура и тя да бъде разгледана от гледна точка на нейната целесъобразност, архитектурни качества и как те се вписват или се отхвърлят от нуждите на съвременното общество. В тази логика е важно да се преразгледат определени сгради от перспективата на днешния ден, сгради които са недооценени, и други, чиито качества са били преувеличавани. Модерната архитектура и нейните следистории подлага на преоценка архитектурата на Модернизма с необходимата дистанция от идеологическа предубеденост, която би могла да ни помогне да индексираме качествата и недостатъците на архитектурата на това време и нейната субординация на различни политически конюнктури. Ревизирането на тази архитектура повдига много въпроси за нейното бъдеще, за трансформацията на идеи и за миграцията на визуални модели в различни социални и политически условия. Изложбата съдържа творби на художници, които са вдъхновени от модерната архитектура в периода между 60-те и края на 80-те години и включва документални филми, експериментални филми, фотография, инсталации, архивни материали и арт книга.
Селекцията от филми представя работи на художници, вдъхновени от разнообразни архитектурни явления или модерни сгради. Филмите, някои от които наблягат върху наратива, а други с акцент върху чисто кинематографични средства, предлагат преди всичко артистичeн подход към темата, са направени със съзнанието за сугестиращата мощ на медията. Следвайки предметите, времето или движението, камерата води погледа ни над сгради и детайли или просто ни превръща в далечни наблюдатели на социалните трансформации, през които те минават.
Ширин Сабахи /Мая Рудовска Паметник с изтекъл срок на годност 2010
Сиприен Гайар Деснянски район, DVD, 30’, Саундтрак: Кудлам Copyright Cyprien Gaillard С любезното съдействие на: Sprüth Magers Berlin London /Bugada & Cargnel, Paris / Laura Bartlett Gallery,London 2007
Редувайки ред и хаос, видеото „Деснянски район“ разглежда идеята за ентропията по начина, по който тя е развита от големия ленд-арт художник Робърт Смитсън. След статично въведение, заснето от сграда, построена през 70-те години на 20. век – монументална триумфална арка на входа на Белград, – видеото разгръща своите три серии без видима връзка в разказа към електро-лиричната музика на френския композитор Кудлам. Първо, ожесточената битка между две хулигански банди на паркинг в квартал на Санкт Петербург; следва грандиозно шоу от светлини, лазери и фойерверки върху фасадата на жилищен блок в квартал на Париж преди той да се сгромоляса; накрая, рисков полет над множество сиви кули издигащи се в снежен, меланхоличен пейзаж в покрайнините на Киев, от където накрая се появява организация в съвършен кръг, напомнящ Стоунхендж.
Видео есето „Паметник с изтекъл срок на годност"; разказ за един дворец на културата“ е поетичен документ за най-популярния пример за сталинистка архитектура в Рига – сградата „ВЕФ“ или Двореца на културата на Държавния електротехнически завод (Valsts elektrotehniskā fabrika). Сградата е и сред най-впечатляващите примери на латвийската архитектура от 50-те години на 20. век. По нов начин работата отваря и обновява въпроса за съветското културно наследство и неговата интерпретация. Видео есето разглежда проблема за с построяването на памет в контекста на настоящата културна среда, като в същото време служи като „любовно писмо“ към архитектурата и по-конкретно съветската (която представлява и академичен интерес за единия от авторите). В опит да се разгледа материята от различна перспектива, при създаването на работата е следвана кураторска методология. „Паметник с изтекъл срок на годност“ е експериментален филм режисиран от Мая Рудовска – историк на изкуството и куратор, в колаборация с художничката Ширин Сабахи и операторите от студио Tritone film - Марис Зомерс и Маркус Абеле. Прокетът е подкрепен от програмата “КураторЛаб” към Университета по изкуства и дизайн “Констфак”, Стокхолм през 2010г.
Катрина Нейбурга Дом на пресата 2009 Даниел Кьотер Сцена Анализ на кадър, Варна, 28 ноември, 2011г., HD 2012
„Сцена“ - най-новият филм на Даниел Кьотер, изследва момента на фундаментална промяна в разбирането за публичните пространства в посткомунистическа България. Дворецът на културата и спорта във Варна е построен като престижен проект на модерната архитектура съобразно комунистическото разбиране за ролята на театъра и спорта. Макар от откриването на сградата през 1968 г. в дизайна на интериора й да не са правени промени, всяка седмица главната зала мени своята архитектурна и социална функция. Филмът инсценира самия „театър“ не като още една форма на изкуство (със свои специфични институционални условия, пазарни правила, местна естетика и исторически ограничения), а като име за алегорично място за срещи.
Design by POSTSTUDIO
Катрина Нейбурга изследва историята на “Дом на пресата”, сградата на пресата и печата по съветско време, построена в Рига през 1978ма, годината в която художничката е родена. Изцяло личните спомени на авторката от времето, когато като ученичка е прекарала там – кафенето, изпълнено с цигарен дим, огромните асансьори, привидно безкрайните стълбища и лабиринти от стаи – я връщат обратно в изоставената днес сграда. Тя построява разказа си с историите на хората, работили някога там – щастливи, или тероризирани от цензура, но във всеки случай прекарали значителна част от живота си в “Дом на пресата”. Видео инсталацията сглобява многопластова история, която реактивира чувства и спомени от минали времена, заключени в изоставеното многоетажно здание.
Мирча Николаe Румънска фирма за будки 2010
„С обезоръжаваща, дори измамна простота Мирча Николае разказва сложна, многопластова приказка за създаването и разпада на своето семейство на фона на създаването и разпада на социализма в Румъния след Втората световна война. Служейки си с документален филмов материал, семейни фотографии, снимки на архитектурни обекти, обувките на майка си, както и модели на професионално и ръчно изработени будки с модернистичен дизайн, Николae ни дава затрогващи и в същото време критически образи и символи на преплитащите се лични и обществени истории, на личното и политическото.“ Робърт Стор, член на журито, присъждащо Наградата за изкуство на идното поколение, 2010 г.