Vryava v gorata by Стана Апостолова

ВРЯВА В ГОРАТА Детски стихотворения и поеми Българска Първо издание

ISBN 978-619-7127-06-5

ВЪЛКЪТ ГРИВИ

Поема 3

ГЛАВА 1 Вълк Вълчан е много лют, силен, як, навред прочут С майка ни Сивана бродят – смело глутницата водят! Другите се подчиняват: – кой да пази сред дъбрава, кой да дебне в храсталака, кой за плячката да чака… Ние с брат ми сме младоци. Не мислете, че мишоци само хващаме при лов! Аз съм винаги готов да нападна едър дивеч, а пък брат ми с име Сиви търпеливо го следи. Носим ужас и беди! Вълк Вълчан е наш баща, но с див вой ни обеща, че ако не пазим ред, ще се молим за късмет.

Аз съм вълк с голяма грива. С брат ми двамата сме сиви и сме много кръвожадни – непрекъснато сме гладни! Днес се спуснахме на пръсти да потърсим нещо тлъсто, да си хапнем до насита, без дружина да ни пита. 5

За целта се отделихме. Доста се отдалечихме, мярнахме елен огромен – втурнахме се да го гоним! Но ни чакаше засада! Няма никаква пощада от човеците със пушки – стрелят и с ножове мушкат. Аз, вълкът на име Гриви хукнах в храстите бодливи ала стана пак белята – хвана се в капана брата! *****

После в гъстата гора глутницата се събра и преди да се опомня бях натирен, бях изгонен. Чуйте, тъжен вой се слуша! ”Ах, синът ми непослушен! Как се хвана във капана?!!” – вие майка ни Сивана. 6

Тя за мене не тъгува! Срещу мене негодува всеки – в мен била вината, че се случила бедата! Аз, вълкът на име Гриви, с козина красива, сива сам съм вече, единак… Търся моя брат - близнак.

ГЛАВА 2

Вярвате ли на това? Всички бягат през глава, щом ме видят да излизам изпод някой храст наблизо. Тук лисицата Хитрана тръгнала е отзарана за лисичетата малки да ловува залъгалки.

–Накъде отиваш, Гривия? Чух, че са те заловили на пусия онзи ден. Не ме гледай изумен! –Ти, Хитрано, си лъжлива, но ще те оставя жива. Кой ти каза за ловците? Имам нещо да го питам... – Ще ти кажа, но в замяна искам заек да ми хванеш, че на път съм да припадна! Пък и малките са гладни... –Да, видях в онуй дере зайо Дръндьо да се вре. Ще го погна, ти седни до пътеката встрани ! ***** Тихо стъпвам и се свивам, дебна зайците страхливи... Скок! И в зъбите ми стиснат Дръндьо жаловито писка:

–Не ме давай на Хитрана!.. Ще ти кажа за капана, и къде е брат ти Сив, ако ме оставиш жив. Слагам лапата отгоре изръмжавам да говори. – Каза свраката клюкарка, брат ти жив бил в зоопарка. –А къде се той намира? /Заекът от страх примира./ – Свраките бърборят много! Лъжеш ли ме, казваш сбогом! Пускам Дръндьо. Хуква той... Не е никакъв герой! А след него и Хитрана... Още миг – и ще го хване! И отново със надежда ме пътечката повежда... Свраката ще търся спешно – няма туй да е погрешно.

ГЛАВА 3 Катерикът Аугусто чак от горен клон се пуска – през глава се крие той щом дочува моя вой. Аз съм страшен, аз съм як, аз вълкът съм единак, който плаши всичко живо! В зоопарка днес отивам. Но къде е? Ох, не зная... Ще открия ли накрая свраката да ми пропее – да ми обясни къде е? Костенурката Бутнежка и другарчето й Ежко тътрят се към горска сянка, дето си почивам в дрямка. Изръмжавам... В миг страхливо костенурката се свива, а пък Ежко на кълбо се търкулва под стебло. 10

Слагам лапата си здрава връз корубата корава и рева на таралежа: –Ти държиш на баба Нежа, знам – другарка ти е стара, и със тебе не се кара, но ще я строша завчас, ако скриеш де е Спас! Таралежът се показва леко от бодлива пазва: –За мечока Спас ли питаш? Той във къпинака скрит е!

Хвърлям баба костенура, хуквам със походка щура в къпинака Спас да сваря – той е тука господаря! –Здрасти, Спасе, аз съм Гриви, търся брат си, вълка Сиви! Дълго из гора широка бродя в кръг и без посока. – Марш от тук !– крещи ми Спас. – В таз` гора командвам аз! Хората живеят в село, брат ти там са го отвели!

Бързо тичам, че не искам бой с мечока... Не ми стиска... Сам не влизам в битка, не! Ех, с другар да бях поне... ***** Аз, за мой безкраен срам само мишки нощем ям, че еленът Звездочел стадото си е отвел, щом за мене е научил от кълвача Благозвучник. Няма как, ще се наложи яденето да отложа. Щом намеря брат си Сиви, ще потеглим най-щастливи, ще се върнем у дома, там в най-гъстата тъма. ГЛАВА 4 Совите и дядо Бухал денем спят в хралупа куха, а нощта е тяхно царство. Но и мое господарство. 13

– Няма много да се маеш! Пътя с нас ще разпознаеш и ще зърнеш в долината зоопака. Там е брат ти! Дядо Бухал се почесва, а две бели сови плесват тихо с призрачни крила под небесни светила и ми сочат горски път. После все напред летят. Аз ги следвам. На два скока, стигам долу до потока, плувам – да го пресека... Тъй достигам до брега и поемам през полето край селото – към градчето. Совите се връщат вече, а аз виждам отдалече парк, а в него много клетки и животни зад решетки.

С миризмите се задавям! Постепенно се оправям, и подушвам своя брат зад решетката – квадрат. – Здрасти, Сиви, ти си жив! Аз съм тук корав и див! Ще накажа всички хора, дето те държат затворен. – Гриви, тръгвай си след миг! Аз съм в плен, но виж се ти: слаб си, а и ходиш гладен! Аз тук вътре съм нахранен. Хапвам си храна отбрана имам си вълчица - дама, двама сме добра компания, не се бием, няма травми… Аз не искам свобода! Тръгвай, чака те беда! Ей го тук, на два разкрача прближава се пазача...

Брат ми Сиви се обръща влиза в дупката си – къща, заградена с мрежа – клетка с рядка телена решетка. Тръгвам озверял оттук! Моят брат е вече друг – не е вълк, а сито куче – предпочита живот скучен. ГЛАВА 5

Аз, вълкът на име Гриви гневен съм на брат си Сиви и върлувам ден и нощ рошав, страшен, зъл и лош. По села и край градчета хващам агнета, телета и се храня до пресита без човеците да питам. Станах едър, с дебел врат. Не ми липсва моят брат, нито глутницата родна – аз съм единак свободен! 16

Долетяха двете сови, нощем винаги готови да разнасят вести горски: – имало дружини хорски, с пушки бродели до тъмно, дирели за мечки стръвни, че овцете и козите жертви ставали, горките… – Гриви, дядо Бухал моли... Май мечокът Спас е болен... Да отидеш във гората, за да обясниш нещата. – Няма да се обяснявам, нито мекушав да ставам. Спас ме гонеше преди… Сам да бяга от беди! – Гриви, ти дори не слушаш! Хората го търсят с пушки... Цялата гора пострада! Спри овцете да нападаш! – Дядо Бухал ли ви праща? Я да спре да ме заплашва! 17

Аз съм здрав и нямам страх! Мечо – ще яде пердах! И макар без моя брат, имам вече дебел врат! Мога да надвия леко, всеки звяр или човек! *** Брей, какъв съм кръвожаден! Силен съм! Но вечно гладен… Нощем влизам във селата и нападам им стадата. Нямам никаква пощада! Обявили са награда за човека, хванал звяра, но понеже нямам мяра, мислят, че мечокът Спас е проял месо и прас! – всяка нощ краде телета, агнета, овце, козлета… Важното е в тъмнината да не разберат бедата отде иде. Да не видят, че това вълкът е Гриви. 18

ГЛАВА 6 Кучетата тази нощ проявиха свойта мощ! Погнаха ме – нямах мира! Да прикрия свойта диря, и да мога да се свра пак във своята гора бягах дълго, изтощих се, ала най-накрая скрих се. Дядо Бухал ме видя, и веднага отлетя. Но се появи Хитрана. Шубичката й – съдрана. – О, добре дошъл си, Грив! Ти си храбър и красив! А ловците са ужасни! Моите деца прекрасни ги нападнаха със пушки, и държаха ги на мушка. Аз едва се отървах след един голям пердах.

Дядо Бухал ходил горе с твойте вълци да говори чак в дълбоката гора. Но, доколкото разбрах, искали да се завърнеш и тогава да отвърнат на мръсниците ловци. Мислят се за хитреци, но сърните ще се свършат и тогава само мърша ще намират в планината, глад ще им мори чедата! –О, Хитрано не съм луд, скоро ще настъпи студ, Звездочел къде ще свие стадото си да прикрие? – Чуй, еленът Звездочел, както дивият козел, плячка стана в доба тъмна – зъл човек и него гръмна... Слушай, Гриви, ти доказваш, че на вятър не приказваш, 20

но върни се в своя дом, инак, чака ни погром!

Тръгна хитрата лисица. Ни животно, нито птица се обади в този час, в този лес, където Спас – едрият мечок е цар, мощен, силен господар. Посред нощ в гората бродя, че живот опасен водя. Отдалече вълчи вой чувам... – Ще се води бой! 21

После дълго се ослушвам и когато с нос подушвам, се оказва, че Сивана сама слязла от Балкана. Дядо Бухал дал й знак, че съм в този пущинак. Аз се зъбя недоволно – майка ми е слаба, болна, а баща ми вълк Вълчан, хванал се в един капан и загинал тъй, без слава... Глутницата... Не се дава, но без двойка да командва се превръща просто в банда... – Аз, безстрашната Сивана, гладна съм и неразбрана. – казва майка ми и трепва. Лай на кучета ни сепва, –Бягай, Гриви, добра слука! Ловната дружина тука ще изчакам, да ги спра. Скрий се в гъстата гора! 22

Трябва да отидеш горе и да оглавиш отбора! Ти си храбър, ти си умен! Ти водач си, Гриви, чу ли!

ЕПИЛОГ Аз, вълкът на име Гриви, с козина красива, сива съм на вълците водача Най-специалната задача! И вълчица имам мила, двама сме единна сила, водим смело и без страх цяла глутница. Разбрах, че урока щом научиш, може после да сполучиш! Аз научих го, защото дълго търсих най-доброто!

КРАЙ

ВРЯВА В ГОРАТА

Катеричка рунтавелка, пухкава, на име Белка скача на дебела клонка. „Ихуу, ахуу, хайде гонка!” – вика във гората гъста А пък свраката чевръста граква както й приляга: „Аз летя, ще те надбягам!” Идват малки гургулици, после още пъстри птици, две красиви невестулки, костенурки – млади булки. Пълни се гората с врява – кой се хвали, кой прозява. Катерикът стар Паскал във хралупата заспал, се пробужда и намръщен възмущава се от къщи. А кълвачът без умора бие клюна и говори: 25

„Виждам ястребът пикира, ниско над гората спира, крийте се кой гдето свари, че ще грабне всички твари, дето са на видно място, в ноктите си най-опасни.” Всички скриват се завчас. Никой не издава глас. Катерикът стар Паскал бе измамата разбрал, но доволен се прибра и в хралупата заспа.

КОЗИЧКАТА АНКА

Козичката Анка се спря на полянка, потъна във сладка забрава. Козарчето Станко – голям забраванко пропусна, че тя изостава. Игра си на воля, сама по неволя козичката млада и дива. Нощта я завари със двама другари − сърничка и птиченце сиво. Но мама кошута сърнето избута, а птичето взе да се рее. В гората самичка горката козичка остана и почна да блее. Вълкът я надуши след туй се ослуша и хукна към нея. Бе гладен. 27

Зад храста зачака със зъби затрака, задебна съвсем кръвожаден. Козичката схвана – на горска поляна козле не би лесно се скрило. Побягна и леко по стръмна пътека, качи се на скалното било. Вълкът се подхлъзна в дерето се плъзна закани се люто на Анка. А тя под луната на връх от скалата, трепереше в нощната сянка. Едва като съмна косматият тръгна, − козичката още стърчеше. Козарчето Станко, макар забраванко намери я. Храбър той беше.

Днес малката Анка на всяка полянка, послушно пасе и разумно. Оглежда се вече – не ходи далече козлето, което е умно.

В ДВОРА НА СЕЛО В двора селски – мараня, патицата излетя, а петелът пъстропер сви крила и стана чер.

Ежко Бежко изсумтя и на Маца налетя. Котката сниши снага и гърба изви в дъга. Пуйка силно изкрещя. Гъска грозно изпищя.. Таралежът се зави бързо в своите бодли. Шаро се съдра от лай. Маца скри се вкъщи май. А пък мишката Езра` зърно бързо насъбра. Кума Лиса се сниши мисли и не се реши да се вмъкне и открадне в двора пилета по пладне.

ЩЪРКЕЛИ Щъркелката във гнездото храни малкото, горкото то не може да лети само храни се и спи. 30

Татко щърк в полето крачи, търси жаби и свирачи, с клюна дълъг ги захваща, на децата си ги праща. Бързо малките растат, вече на крака стоят, а в гнездото са додето полетят сами в небето. Вече щъркелите бели със децата полетели тракат с клюнове и волно реят се в небе свободно. Всички кацат по тревата, ходят важно по земята, хранят се, че есента ще отлитат на ята.

ОХЛЮВЪТ ГЪРБАТКО Охлювът Гърбатко цяло лято сладко хапваше си свежи листи от аспержи. Днес се скри във дупка – мъничка хралупка В къщата си твърда заспа без да мърда.

Малкият Илия, голям белалия, влезе във лехата с детската лопата. Глези се и рови охлюва изрови взе да го подмята чукна си главата. 32

Ревна с глас, избяга. А Гърбатко стяга дупка по-дълбока, също и широка. Скоро идва зима, студ и сняг ще има. Охлювът Гърбатко в дупката си сладко топло ще зимува. Иначе рискува буря да издуха къщата му суха. НЕПОСЛУШНИЯТ ЗАЕК

Зайко-байко Даниел влезе в зелева градина, а отде се беше взел, Ежко също там намина. „Спри да хрупаш, зайко мил, и внимавай за пазача! Чух, че снощи се отбил и пострадали гризачи.“ 33

Ежко-бежко си замина. Зайко-байко Даниел леко думите подмина. Цял ден хрупа и без цел скита в плодната градина. Но пазачът пак оттам покрай зелките премина. Стреля с пушката и бам погна зайо по лехата. Бяга глупав Даниел, че далече е гората. Само в нея той е смел. Но на помощ идва Ежко изсумтява и за миг спира със стрелбата тежка след един сподавен вик страшният човек със пушка. Скача нашият герой, обещава, че ще слуша щом спаси кожуха свой.

СЪДЪРЖАНИЕ ВЪЛКЪТ ГРИВИ....................................3 ВРЯВА В ГОРАТА .................................25 КОЗИЧКАТА АНКА..............................27 В ДВОРА НА СЕЛО...............................29 ЩЪРКЕЛИ..............................................30 ОХЛЮВЪТ ГЪРБАТКО.........................32 НЕПОСЛУШНИЯТ ЗАЕК.....................33

Издателство „СтелаПро”, Бургас www.stellapro.eu info@stellapro.eu

ВРЯВА В ГОРАТА

Българска Първо издание, 2014

Автор Стана Апостолова Редактор Елка Василева Илюстрации Стана Апостолова Корица Стана Апостолова

ISBN 978-619-7127-06-5