2010 г. брой 9 Периодично издание на Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн “Академик Дечко Узунов” - Казанлък
АТАНАС ГЪРКОВ - БУДИТЕЛЯТ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГИМНАЗИЯ В старото педагогическо училище съм! Изкачвам стълбите, гледам стенописите и спомените изплуват в съзнанието ми – далечни и близки! Вървя по коридора към учителската стая и чувам стъпки! Обръщам се! Виждам висока, стройна осанка на човек с посивяла, но буйна коса! Приближава се! В дясната ръка държи куфарче. Какво ли има в него? Той ли е? Будителят от ХГ! Та нали отдавна не сме тук?! Да! Минало е всичко и все пак вълнението ме завладява, защото това е домът, в който се ражда нещо необикновено за онова време, нещо много красиво и волно, което той пръв посреща! Да, наистина е той, радетелят на изкуството и културата в Казанлък, директорът, любимият учител по литература. “Добро утро, Ваня! Дежурна ли си днес? Може ли днес да бъда твой гост в часа?” И така през всичките тези години – спокойствие, топлина в очите, без да повиши тон! Правеше своите забележки тихо и скромно, в разговор, като с приятел. И беше невъзможно да не се вслушаш в този тих, топъл и в същото време респектиращ глас, беше невъзможно да не изпълниш “заповедите “ му. Кой е той? Откъде беше дошъл? Каква е била целта му? Атанас Гърков можел е да стане професор! Вместо това избира пътя на учителя и просветителя! Идва в Казанлък и го обиква повече от свой роден град! В спомените на съпругата му, едно изречение разкрива смисъла на живота му: “Ще отидем сред обикновените люде, да ги опозная, да пиша за тях, да уча и възпитавам младите хора”. И той го прави с успех! В училище - като ръководител, в класната стая – като любим учител по литература, в читалище “Искра” – като режисьор, в обществото – като писател! Романтик с богата душевност, заема се с просветата на станалите вече негови съграждани. Като режисьор на младежкия театър към читалище “Искра” поставя “Я колко макове”, “Четирима под един покрив”, “Някой ден, някоя нощ”, “Чудесната тройка”. На Художествената гимназия посвещава най-хубавите години от живота си – с любов! Затова и борбата му за нейното утвърждаване се увенчава с успех! Винаги с нови идеи, успява да утвърди и списание “Профили”, което издават учениците на гимназията. Незабравими ще останат срещите, организирани от него с писателите - фантасти Любен Дилов и Цилия Лачева.. Успяваше да запали и най-палавите ученици с любовта си към филателията и екслибриса. Пишеше своите книги и търсеше в героите си човешкото, доброто. Голямата му мечта – да види резултата от 13-годишния си труд над романа “Хора и рози” се осъществява наполовина. Първата част - за живота на хората от Долината на розите, излиза приживе, но за съжаление, втората излиза след неговата смърт. Само човек, който силно обича, може да разкаже за хората, посветили живота си на свободата, въпреки робството, за големите възрожденци, уважавани и известни граждани на Казанлък като д-р Христо Стамболски, Рахил Душанова, братята Папазооглу, Хината, зографът Петьо Ганин… Покланям се на човека, създал с много поезия п р е к р а с н и т е ж е н с к и о б р а з и н а То д о р а Бакърджиева, Търсица Стамболска, Рахил Душанова…И се чувствам горда, че съдбата ми се преплита със съдбите на такива хора, които са жертвали всичко, само Казанлък да има свои училища, свои църкви, свое читалище, свобода…Горда съм, че съдбата ме срещна с човека, извървял житейския си път нелеко, но тихо и скромно, с вдигната глава !
Във връзка със своята 50 годишнина, нашият колега - скулпторът Ваньо Колев откри изложба на 10.11.2010г. в Художествената галерия - гр. Казанлък.
МОЯТА ТВОРЧЕСКА ЗРЕЛОСТ Тръгнал съм от дървото и примитива, което ми дава възможност да изразя характера на материала, да внуша на хората ония идеи и виждания за човека, които съм имал тогава.Така мога с усмивка да погледна на нашите човешки желания, страсти и недостатъци. След време вече използвах и други материали, защото смятам, че ателието на художника е една лаборатория, в която откривателското излиза на преден план.Правейки своите открития, художникът изненадва и самия себе си. В последните си проекти търсих не само чисто скулптурни техники, а графични и живописни акценти, осмислени философски и поднесени естетически. ВАНЬО КОЛЕВ
СЕДМИ СПЕЧЕЛЕН ПРОЕКТ ПО ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА ЗА НАШЕТО УЧИЛИЩЕ
След изключително успешните ни проекти за мобилност на ученици и учители по програма “Леонардо да Винчи” на ЕС и за професионална квалификация за учители, ние показахме, че сме достойни и за мностранни партньорства по Европейската програма за училищно развитие “Коменски”. От подадените 600 проектни предложения през месец февруари 2010 г., чрез международна селекция са одобрени за финансиране само 130. Ние сме сред първите. Новият ни проект е насочен към езиковото мнообразие в Европа и възможностите за запазване на цялата му пъстрота. През следващите две учебни години, от септември 2010 до юли 2012 г., ние, ученици и учители от четирите краища на Европа, ще работим и ще се забавляваме заедно по темата “Малцинствени езици: казус, включващ България, Ирландия, Норвегия и Испания”. Дейностите по проекта включват работа в училище, провеждане на мероприятия в града и посещения в партньорските ни училища в чужбина. . следва на стр.8 In Memoriam
Беше добър човек, ще го помним с добро... а на срещата си беше много свеж...жалко...как хората си отиват, наистина тъжно! Поклон пред паметта му! Става ми тъжно, когато някой от Казанлък си замине, защото си бяхме едно голямо семейство. Обичам Ви хора!
Колко близко до мен звучат и днес стиховете му от “Лирично за себе си”: "Днес броя годините, останали пред мен, зад мен е пътят, извървян нелеко. Но ако върнат ме към първия ми ден – бих тръгнал пак по същата пътека.”
Да почива в мир!
Поклон, учителю, будителю народни ! ИВАНКА ДЕЛЧЕВА - ДИРЕКТОР НА НГПИД
Божидар Иванов 1943 - 2010
Светослав Гуджунов Випуск 1990