2010 г. брой 9 Периодично издание на Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн “Академик Дечко Узунов” - Казанлък
АТАНАС ГЪРКОВ - БУДИТЕЛЯТ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГИМНАЗИЯ В старото педагогическо училище съм! Изкачвам стълбите, гледам стенописите и спомените изплуват в съзнанието ми – далечни и близки! Вървя по коридора към учителската стая и чувам стъпки! Обръщам се! Виждам висока, стройна осанка на човек с посивяла, но буйна коса! Приближава се! В дясната ръка държи куфарче. Какво ли има в него? Той ли е? Будителят от ХГ! Та нали отдавна не сме тук?! Да! Минало е всичко и все пак вълнението ме завладява, защото това е домът, в който се ражда нещо необикновено за онова време, нещо много красиво и волно, което той пръв посреща! Да, наистина е той, радетелят на изкуството и културата в Казанлък, директорът, любимият учител по литература. “Добро утро, Ваня! Дежурна ли си днес? Може ли днес да бъда твой гост в часа?” И така през всичките тези години – спокойствие, топлина в очите, без да повиши тон! Правеше своите забележки тихо и скромно, в разговор, като с приятел. И беше невъзможно да не се вслушаш в този тих, топъл и в същото време респектиращ глас, беше невъзможно да не изпълниш “заповедите “ му. Кой е той? Откъде беше дошъл? Каква е била целта му? Атанас Гърков можел е да стане професор! Вместо това избира пътя на учителя и просветителя! Идва в Казанлък и го обиква повече от свой роден град! В спомените на съпругата му, едно изречение разкрива смисъла на живота му: “Ще отидем сред обикновените люде, да ги опозная, да пиша за тях, да уча и възпитавам младите хора”. И той го прави с успех! В училище - като ръководител, в класната стая – като любим учител по литература, в читалище “Искра” – като режисьор, в обществото – като писател! Романтик с богата душевност, заема се с просветата на станалите вече негови съграждани. Като режисьор на младежкия театър към читалище “Искра” поставя “Я колко макове”, “Четирима под един покрив”, “Някой ден, някоя нощ”, “Чудесната тройка”. На Художествената гимназия посвещава най-хубавите години от живота си – с любов! Затова и борбата му за нейното утвърждаване се увенчава с успех! Винаги с нови идеи, успява да утвърди и списание “Профили”, което издават учениците на гимназията. Незабравими ще останат срещите, организирани от него с писателите - фантасти Любен Дилов и Цилия Лачева.. Успяваше да запали и най-палавите ученици с любовта си към филателията и екслибриса. Пишеше своите книги и търсеше в героите си човешкото, доброто. Голямата му мечта – да види резултата от 13-годишния си труд над романа “Хора и рози” се осъществява наполовина. Първата част - за живота на хората от Долината на розите, излиза приживе, но за съжаление, втората излиза след неговата смърт. Само човек, който силно обича, може да разкаже за хората, посветили живота си на свободата, въпреки робството, за големите възрожденци, уважавани и известни граждани на Казанлък като д-р Христо Стамболски, Рахил Душанова, братята Папазооглу, Хината, зографът Петьо Ганин… Покланям се на човека, създал с много поезия п р е к р а с н и т е ж е н с к и о б р а з и н а То д о р а Бакърджиева, Търсица Стамболска, Рахил Душанова…И се чувствам горда, че съдбата ми се преплита със съдбите на такива хора, които са жертвали всичко, само Казанлък да има свои училища, свои църкви, свое читалище, свобода…Горда съм, че съдбата ме срещна с човека, извървял житейския си път нелеко, но тихо и скромно, с вдигната глава !
Във връзка със своята 50 годишнина, нашият колега - скулпторът Ваньо Колев откри изложба на 10.11.2010г. в Художествената галерия - гр. Казанлък.
МОЯТА ТВОРЧЕСКА ЗРЕЛОСТ Тръгнал съм от дървото и примитива, което ми дава възможност да изразя характера на материала, да внуша на хората ония идеи и виждания за човека, които съм имал тогава.Така мога с усмивка да погледна на нашите човешки желания, страсти и недостатъци. След време вече използвах и други материали, защото смятам, че ателието на художника е една лаборатория, в която откривателското излиза на преден план.Правейки своите открития, художникът изненадва и самия себе си. В последните си проекти търсих не само чисто скулптурни техники, а графични и живописни акценти, осмислени философски и поднесени естетически. ВАНЬО КОЛЕВ
СЕДМИ СПЕЧЕЛЕН ПРОЕКТ ПО ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА ЗА НАШЕТО УЧИЛИЩЕ
След изключително успешните ни проекти за мобилност на ученици и учители по програма “Леонардо да Винчи” на ЕС и за професионална квалификация за учители, ние показахме, че сме достойни и за мностранни партньорства по Европейската програма за училищно развитие “Коменски”. От подадените 600 проектни предложения през месец февруари 2010 г., чрез международна селекция са одобрени за финансиране само 130. Ние сме сред първите. Новият ни проект е насочен към езиковото мнообразие в Европа и възможностите за запазване на цялата му пъстрота. През следващите две учебни години, от септември 2010 до юли 2012 г., ние, ученици и учители от четирите краища на Европа, ще работим и ще се забавляваме заедно по темата “Малцинствени езици: казус, включващ България, Ирландия, Норвегия и Испания”. Дейностите по проекта включват работа в училище, провеждане на мероприятия в града и посещения в партньорските ни училища в чужбина. . следва на стр.8 In Memoriam
Беше добър човек, ще го помним с добро... а на срещата си беше много свеж...жалко...как хората си отиват, наистина тъжно! Поклон пред паметта му! Става ми тъжно, когато някой от Казанлък си замине, защото си бяхме едно голямо семейство. Обичам Ви хора!
Колко близко до мен звучат и днес стиховете му от “Лирично за себе си”: "Днес броя годините, останали пред мен, зад мен е пътят, извървян нелеко. Но ако върнат ме към първия ми ден – бих тръгнал пак по същата пътека.”
Да почива в мир!
Поклон, учителю, будителю народни ! ИВАНКА ДЕЛЧЕВА - ДИРЕКТОР НА НГПИД
Божидар Иванов 1943 - 2010
Светослав Гуджунов Випуск 1990
ИЗМЕРЕНИЯ ПРАКТИКА 2010 Отмина горещото лято, дойде септември и настана време за учебно-творческа практика. Ние, учениците от Художествена гимназия гр. Казанлък, я чакахме с огромно нетърпение. Защото на практиките се срещаме с нови хора, виждаме нови места, заздравяваме отношениеята между нас, показваме на света нашите необикновени рисунки. Те наистина са небикновени, защото самите ние сме такива. Всички, които учим в това училище, а също и учителите, които ни обучават, сме малко по-различни от останалите хора. Виждаме света в много повече багри и цветове, по-чувствителни сме към чувствата и отношенията между хората. Можем да им дадем това, от което се нуждаят, чрез нашите творби. Ако ни нямаше нас – творците, светът изобщо нямаше да е толкова пъстър, красив и изпълнен с толкова разнообразие. Ние сме млади и все още търсим себе си в този свят. И се справяме, благодарение на своите приятели и на учителите. Рисунките ни отразяват действителността, пречупена през нашите виждания и изобразена с много багри. Всеки си има свой собствен стил и собствено чувство за нещата. И на една и съща композиция се получават много и разнообразни картини, които показват и част от личността на автора. Емоциите за тези десет дена бяха много. Имаше и положителни, но имаше и отрицателни. Нямаше да бъде същото без тях. Без лошото, няма как да оценим доброто. ПЕТЯ ДИЧЕВА 11a клас ОСМИ КЛАС - ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА ПРАКТИКА Копривщица – малко, китно градче с красиви къщи, много паркове и страхотни гледки, които чакаха да ги изрисуваме. Тук времето сякаш беше отдавна спряло. Всяка къща беше уникална по свой начин. Всичко тук беше неповторимо! Ралица Кацарова Беше много хубаво! Условията в хотела бяха перфектни – храната беше много вкусна, стаите бяха много чисти, имаше телевизор и хубава ба н я . С а м от о г р а д ч е б е ш е ч уд е с н о , атмосферата – много приятна, а хората - много добродушни. Възприемаха ни като едни от тях. За мен това е един много красив град, в който задължително ще се върна! Моника Кръстева
Един ден времето не беше много хубаво. Със Сара решихме да търсим хубава панорамна гледка. Катерихме се по поляните, прескачахме огради, бяхме целите мокри. Тъкмо си намерихме място, седнахме да рисуваме и ни подгониха някакви крави. Близаха ни рисунките, ядоха бои, чанти. Сара се опитваше да изгони едната крава, а единственото, което В Копривщица за първи път се правех аз, беше да се заливам от смях, почувствахме като клас. скрита зад едно дърво. На тръгване, Опознахме се и се сплотихме. прескачайки някаква ограда, паднахме в Сега сме като едно семейство. много дълбок и мръсен гьол. Абе, интересен ден! Красимира Сомлева Пола Маринова
Беше превъзходно! Аз и Денис постоянно се разхождахме по хълмовете, ходихме до паметника на Георги Бенковски, до моста, където е гръмнала първата пушка от Априлското въстание. Иска ми се там да живея – в това малко, тихо градче с чист въздух, планини, рек а, дружелюбни хора, възрожденски дух. Симеон Димитров
Кристиян Илиев Пола Маринова
Сара Делчева
С ОЧИТЕ НА МЛАДОСТТА
ПРОСТО НЕЗАБРАВИМО!
Така се нарича петдневния пленер, проведен от 28 юни до 2 юли, по договор между нашето училище и Национален парк „Централен Балкан”. В него участваха 10 ученика от 11 – те класове, с ръководител Веска Запрянова преподавател по рисуване и живопис. Пленерът се проведе на хижа „Русалка”, която се намира в Тъжанския Балкан, в Южното подножие на масива Триглав – резервата „Джендема”. Този резерват е най-големият в пределите на Национален парк „Централен Балкан”.
Хижа “Русалка” – бяла сграда, сгушена сред зеленината на Балкана. Посрещнаха ни хижарите – много мили хора, а също и две кученца. Беше доста студено. Не знам какъв беше този наш късмет, но винаги, когато излизахме да рисуваме, заваляваше. Да ни върви по вода! Е, какво пък, то на акварела не му пречи – мокро в мокро.
А природата е уникална. Не бях виждала такава красота през живота си! Още с табелата „Централен Балкан” - в началото на парка, те обсебва едно страхотно чувство. Не знам как точно да го опиша. Гордея се, че такава природа се намира в България и е толкова близо до нас. Затаяваш дъх и попиваш всичко с очи. Шумът от разбиващата се в камъните вода на двете пръскала – Бабското и Кадемлийското – се запечатва в душата ти за цял живот. Беше студено и мокро, но гората те прегръща и се чувстваш като у дома си. следва на страница 3 Ваня Василева 12а
Мехмед Окан 12б
2
Ралица Серкеджиева 12а
Йоанна Жекова 12а
Деница Баликова 12б
Весислава Желева 12а
ИЗМЕРЕНИЯ от страница 2 Чистият въздух прочиства съзнанието и с я к а ш с е с п р а вя х м е п о - л е с н о с рисуването. Прекарвахме си много добре. През деня имахме водач от „Централен Балкан”, който ни водеше на различни приказни места да рисуваме. И ни разказваше впечатляващи истории. Вечер всички заедно играехме на различни игри, Любен Малчев Мехмед Окан пеехме песни. Любимата ни песен „Ако умра, ил загина” – огласяше тишината. По цяла нощ си разказвахме истории, смеехме се и се забавлявахме. И неусетно дочакахме July morning. Изкачихме един не много висок хълм, за да гледаме изгрева. Не видяхме слънцето, беше доста мрачно. Но розовото небе беше вдъхновяващо за един бърз акварел. Ако не можеше да рисуваме навън – Ваня Василева 12а теглихме „чоп” кой кого да рисува и с въглен в ръка правехме скици. Чудесно беше, когато рисувахме на поляна разхвърляхме четки, бои, рисунки... Просто незабравимо! Имаше едно дебело дърво, под него сядахме на чаша кола и чипс. Пеехме си... Е, трябваше все някога и да си тръгнем. Но останаха само хубави спомени и много весели снимки. ЙОАННА ЖЕКОВА 12а клас Любен Малчев 12б
РАЗБИРАНЕТО С УЧИТЕЛИТЕ - малко беше трудно, защото всеки имаше различен вкус, но беше добре, че за някои неща бяха единодушни. Всички учители бяха в добро настроение, особено Боян Попов. Той си намери едно другарче – едно черно котенце. Бях много щастлива, че той беше доволен от нас и изглеждаше доста щастлив. Беше и леко строг за тези, които си го заслужаваха. Всеки ден той проследяваше нашата работа. Чрез бинокъла си ни наблюдаваше от всякакви разстояния. Беше доста забавно с него, даже бих искала по-често да идва с нас на практика. ИЛОНА ЙОНКОВА 10а клас Нашата преподавателка - госпожа Виткова се постара да повдигне духа ни и да ни настрои за практика, да ни мотивира. Сутрин и след обед провеждахме конферанса си - с всеки съвет, който госпожата ми даваше, тя ме насърчаваше да рисувам все повече и повече, и да се старая да представя хубави работи. Много се радвам, че имахме такъв преподавател, който изигра толкова важна роля – тази практика да се превърне в най-хубавата и най-вълнуващата за мен Госпожа Виткова беше страхотна! НАДЕЖДА АНТОНОВА 11а клас Пленерът Котел – Жеравна премина под ръководството на на господин Петър Панев и госпожа Веска Запрянова. Изключително професионално, но все пак със задоволителна доза хумор, те бяха наши приятели през деня, когато рисувахме, привечер – по време на конферансите и през цялата нощ, патрулирайки по коридорите. Господин Панев със своя сериозен поглед и държание, се появяваше ненадейно и въдворяваше ред. В ролята си на Вълшебният дух от лампата на Аладин – се явяваше след секунда всеки път, щом някой вдигаше врява. Двамата ни преподаватели работиха в чуден тандем, учейки ни да вярваме във възможностите си, и подкрепяйки ни в нашето художествено развитие. ЕМЕЛ ТИСОВА 12а клас
ПРОСТО ПЕСЕН.... Всяка една от нашите практики е уникална и незабравима. Оттам остават много спомени и неповторими моменти. По време на работа, или докато почиваме, ние успяваме да се сближим с другите класове, да споделим своите идеи, да рисуваме заедно, да си помагаме и най-вече – да се забавляваме. Опознавайки другите, ние, нашият клас – преоткриваме самите себе си, ставаме по-задружни и по-свободни. Беше приятно да рисувам и същевременно да чувам как вълните се разбиват в камъните край брега. Небето беше невероятно красиво. Погледнех ли напред – виждах само морето и безкрайното небе, изпълнено с най-различни по големина и форма облаци, осветени от утринното слънце. Тази светлина му придаваше един приказен, божествен вид, а морето сякаш бе живо, трептейки от хилядите малки блестящи отражения на слънцето. Ботаническата градина беше не по-малко красива. Беше изпъстрена с цветя, найразлични по цвят, но от всички – най-силно впечатление ми направиха водните лилии. За първи път виждах водни лилии и бях наистина щастлива да се докосна до нещо толкова красиво и нежно. Имаше рози, огромни делви с пъстри цветя в тях, високи къщи, заобиколени от различни храсти и дървета, а близо до морето се намираше Двореца на румънската кралица, живяла преди много години. През деня – не можехме да се нагледаме на всичко това, а вечер до късно разговаряхме и обсъждахме рисунките си. Понякога гледахме как вълните се разбиват край брега, понякога слушахме любимата си музика и гледахме звездите, правехме си снимки и се смеехме по цяла нощ за най-дребните неща. Илона Йонкова 10а Две вечери ходихме и на театър. Беше хубаво да се докоснем и до театралното изкуство, през цялото време бях като омагьосана. Беше хубава практика и се надявам, че и моите приятели също са се забавлявали така, както аз. КРИСТИЯНА КОСТОВА 10а клас
Бързо и неусетно измина още една година от нашия живот, а заедно с нея свърши и третата ни практика. Вече по-големи и с повече опит, изживяхме много хубави моменти. Дворецът на кралицата! Той беше толкова приказен и вълшебен... Всеки път, когато бях там, сякаш се намирах в друго измерение. Градините, водопадът, изгледът към морето, всичката зеленина, в която се губиш... Просто е удивително да се насладиш на спокойствието, което те връхлита и обгръща там! Забравяш за околния свят, забравяш дори да рисуваш и се унасяш в музиката от трепета на листата по дърветата, песента на морето, ласките на слънцето. Но за съжаление, времето не чака, не те щади, и след като се събудиш, осъзнаваш колко много време е минало. Обзема те паника, но бързо я измества притеснението и започваш да се чудиш дали изобщо ще можеш да пресъздадеш толкова много? Дали ще успееш да използваш правилните тонове и нюанси, за да се получи точно онова, което си искал да сътвориш на празния картон пред теб?! А вечер да се разхождаш близо до морето или просто да стоиш на кея... Усещанията са същите, както през деня. Многото блещукащи светлинки в далечината, които се оглеждат в тъмното море, бялата луна в черното небе, прегръдката от вече уморения вятър, вълните, разбиващи се толкова близо до теб... Всичко това те кара да настръхнеш, да се стопиш... ДЕБОРА КОХЧИ 10а клас
Ралица Минчева 10а
Сара Делчева 9 клас
3
ИЗМЕРЕНИЯ ПРОСТО ПЕСЕН... Балчик 2010 година. Красив град, спокойствие, прекрасна природа, добри хора. Морето – още ми блести в очите отразяващото се слънце в морските вълни. То сякаш се радваше на всички хора, които идваха при него през слънчевите дни. Беше спокойно, чисто, пеещо своята песен. Пееха нежните вълни, плъзгащи се чак до далечния хоризонт. Стоях на плажа и слушах тази песен. Сякаш божествена сила ме обгръщаше. Но уви, времето се развали. И сяк аш морето се разсърди. Изчезнало бе топлото слънце и заедно с него и повечето хора. Д у ха ш е с и л е н вя т ъ р , бе ш е студено, но аз и Милена се разхождахме по посивелия плаж. Сяк аш разбирах болк ата на морето. Лятото си отива, а то е разярено, защото знае, че ще бъде самотно. В сивотата на есента и зимата, никой не отива да се радва на морските вълни. Затова вълните са толкова яростни. В последната вечер от престоя ни, отново отидохме на плажа. И отново дочух онази песен. Морската песен...И времето спря. Това беше един от найкрасивите мигове в моя живот. Може би бе просто песен, а може би бях аз, моята същност... Свободна, неограничима , променлива - като морето. Там, в Балчик намерих нова част от себе си, разбрах нови неща за приятелството и съм благодарна за това на Балчишкото море!
ИЗПИТАНИЕТО ДА ОЦЕЛЕЕШ В БАЛЧИК След 6 часа път стигнахме в Балчик. Бяхме потресени като видяхме къде ни настаниха. „Хотелът” беше отвратителен. По-скоро беше станция - пансион, общежитие – от миналия век. Кръстихме го „Три коша”. На входа ни посрещна „Сладурът с мустаците”, който беше толкова любезен... Леглата се разпадаха, бяха мръсни и прашни, мебелите бяха счупени, балатума - под всякаква критика, вратите оставаха в ръцете ни... Чаршафите не се смениха през цялата практика, а накрая дори ни караха да плащаме / един чаршаф струваше 0,89 ст./. Нямаше нито сапун, нито тоалетна хартия. Храната в този „хотел” беше ужасна, продуктите не се миеха, пилето беше като дъвка, а ориза – като желе. Поднасяха ни гнусна вечеря, която „лаеше”, с по два – три пресни камъка. И така – цели десет дена. Общо взето – пълна мизерия. За какво дадохме тия двеста лева, да спим в обор ли? Поне се научихме как да оцеляваме при такива условия.
КРИСТИНА ПЕЕВА 10а клас
Росен Казлачев 11а
Христо Павлов 11а
Мая Стойкова 10а
ВЪЛШЕБСТВОТО НА КАЗАНЛЪК След дългата лятна ваканция, дойде време за учебно-творческата практика, която се проведе в родния ми град – Казанлък. Сутринта на 3 септември се пръснахме из града и започнахме да рисуваме най-красивите му кътчета. Всички много се сближихме и бяхме задружни през цялото време. Хората се спираха до нас, гледаха работите ни с интерес. Рисуването беше забавление, а не задължение. През минутките за отдих обсъждахме картините си, давахме си съвети. Рисувахме от рано сутринта, докато станеше тъмно. След това дълго стояхме пред училище, забавлявахме се и объсждахме как е минал деня ни, и къде ще творим на другия ден. Открихме красотата и вълшебството на Казанлък, и му дадохме живот в цвят на белите листове. Не съжалявам, че останах в моя град, не бях забелязала колко чуден е той. Ще запомня тази практика, тя беше най-хубавата от всички до сега
Ралица Минчева 10а
Илона Йонкова 10а
СТАНЧОВ ХАН Учениците от Специалност "Рекламна графика"- 10б и 11б клас бяхме на практика в Станчов хан. Това е малко селце, намиращо се сред Балкана, на 12 километра от гр. Трявна. Хората тук са усмихнати, добре настроени. Настаниха ни в "Колювата странноприемница"- старинна, добре поддържана къща, в която са съхранени в пълен обем бита и традициите на българското възрожденско село. Двата класа много се сплотихме. Рисувахме, ходихме на походи из Балкана, запознахме се с живота на хората. Беше много весело. ИВО КАРАИВАНОВ 11б клас
НАДЕЖДА АНТОНОВА 11а Георги Герасимов 10б
Никола Вълчев 10б
Ралица Кацарова 9клас
4
Диана Михова 10б
Диана Михова 10б
ИЗМЕРЕНИЯ
НАШАТА ПОСЛЕДНА ПРАКТИКА Този пленер ще остави ярък спомен в нашето съзнание. Може би защото беше последен, или пък защото обстановката ни предразположи. Невъзможно беше да не те налегне романтично настроение при вида на запалените свещи или слабоосветени фенерчета, пък били те и в банята. А и това не приковаваше вниманието ни така, както ледено студената вода, или риска да бъдеш затиснат от паднала от стената мивка, или душ (ако ти е ден). Все пак, хотелското общежитие, което се намираше в двора на Музикалното училище в гр. Котел, успешно сплотяваше колектива. Че как иначе, нали за да се разминеш с някого в стаята, трябва хубавичко да се отъркаш в него. Освен за сплотяването, общежитието спомогна и за доверието, тъй като осем стаи имаха обща тераса без прегради. Това всъщност беше много удобен начин за придвижване между стаите...Но това, което наистина направи тази практика незабравима, беше Жеравна - едно китно селце с около триста къщи, на около 12 километра от Котел. Всяка къща беше уникална, а всяка улица подходяща за рисуване. Калдаръмените улички, водещи все нагоре, отвеждат до високите части на Жеравна, откъдето можеш да се полюбуваш, че даже и да нарисува невероятни панорами. Това е място с невероятен дух и атмосфера. Всеки следобед след конферанса имахме свободно време, което можехме да прекараме на територията на училището, или нейде из дебрите на Котел. В него, между другото, има изненадващо малко котки. Но за сметка на това - кучетата бяха задоволително много. В двора на Музикалното училище, където бяхме, имаше 7 или повече кутрета, които ни радваха през свободното време. Имаше и специални вечери със силна музика по наш избор ,в които можехме да се съберем в общата зала за обяд, или както ги наричаше господин Панев - "вечеринки". Това беше нашата последна практика и ние с носталгия ще се връщаме мислено в Жеравна. И в Котел, разбира се, особено ако имаме нужда от студен душ... ЕМЕЛ ТИСОВА 12а клас
Пламен Стефанов 12а
Деница Милушева 12б
Теодор Христов 12а
Сузана Алендарова 12а
Теодор Христов 12а
Деница Баликова 12б
Сузана Алендарова 12а
Любен Малчев 12б
Весислава Желева 12б
Яница Фендулова 12б
Любен Малчев 12б
Зюре Еминова 12б
Кирил Георгиев 12б
Мехмед Окан 12б
Деница Баликова 12б
Ралица Серкеджиева 12а
5
ИЗМЕРЕНИЯ Х У М О Р :)
В ЧАС ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – 8, 9, 10а и 11а; клас Госпожа Любенова: - Кой е най-големият скулптор през епохата на Ренесанса? Йоана: - Ами, Ваньо Колев!
БАЛЧИШКИ НЕВОЛИ САРА 9 клас: „Балчик – мизерни условия, кучета за вечеря /минута мълчание за Шаро/, няма тоалетна хартия!!!” ВЕЛИНА - 11а клас: „ От време на време кебапчето ми скимти, но аз го погалвам и го излапвам!”
Любенова: - Знаете ли кой е написал първата енциклопедия? Велина: - Да! Първият велик учен Енциклопед!
ЦВЕТАН 9 клас: „ Като цяло – май всички бяхме тръгнали на алкохолен туризъм на морето, ама айде да не говоря, че имаше и такива, които рисуваха доста!”
Любенова: - Колко е часът? Николета: - Ще Ви кажа, но не сте на мойта възраст! Любенова: - Никола, седни си на мястото! Никола: - Сус ма!
РАДО - 10а клас: „ В Балчик беше много скъпо и се разболях от безпаричие. Понеже градът е на морето, ние ходихме на плаж, само че нямаше плаж.”
Стефани Дюлгерова: - Познайте кой ще тече? БИСЕР – Йоана 10а „ Кирил диктувал на Методий азбуката.”
ПРЕДИ ЧАС ПО ФИЗИЧЕСКО 11а Сребрина: - А бе, ша бягаме ли? Надежда: - От кво... В ЧАС ПО НЕМСКИ – 10а Госпожа Делчева: - В кой род е тази дума? Илона: - Не беше ли в женствено число?
Любенова: - Как се нарича науката, която изучава звуковете? Александър: - Звукова наука! Николай: - Етика!
ПОПАДЕНИЯ Джулия 11б клас: - Любо, ти изведнъж ли отказа цигарите, или поотделно?
В ЧАС ПО ФИЛОСОФИЯ – 12а Калоян: - Подбуждате ме, госпожо Янкова. Давате люта чушка на словата ми!
Калоян 12а: - Деси, гледаш като американски клошар – поничка! Госпожица Писарова – към Кирил: Или вътре, или вънка, кво седиш там кат брошка!
В ЧАС ПО ДИЗАЙН – 10а Милена: - Тази задача по дизайн с интериора по цветознание ли е?
ДИАЛОЗИ В 9 КЛАС Николета: - Веси, не ме гледай с тези големи очи! Веселка: - По-малки нямам! Веселка: - Николайо, ща бият ли? Николай: - Не. Веселка: - Щоо?!
В ЧАС ПО БИОЛОГИЯ – 9а /миналата година/ Госпожа Бориславова: - Къде в България има наличие на нефт? Павлин: - В бензиностанциите!
В ЧАС ПО ДИЗАЙН – 8 клас Господин Тодоров: - Начертайте квадрат 12X12 Елизабет Димитрова: - Ама триъгълен квадрат ли?
МОЯТ ЖИВОТ - СЪДБА ИЛИ ИЗБОР Какво е живота ако не низ от случайности?! А случайностите - това са всички наши действия или бездействия, за които сме склонни да виним съдбата, дори цялата Вселена, ако така ни изнася. Животът на всеки човек зависи от неговите собствени действия и последиците от тях. Искаме да сме щастливи, да направим някого щастлив, да сбъднем мечтите си... А случи ли се нещо лошо - то тогава отговорна е съдбата. Тя е тази част от нашия живот, която не е подвластна на желанията ни, тя е невидимата сила, насочваща ни по многобройните "пътища на живота" за добро или лошо... Съдба или избор... Не съдбата определя нашия път. Ние определяме съдбата си. Обстоятелствата, в които човек попада, колкото и да не ни се иска, определят нашите решения, или просто стават причина да спрем да вървим напред. Въпросът не е в това дали съдбата ни ръководи или ние сами избираме, а в това дали ще съумеем да се сработим с нашата съдба така, че в живота ни да няма събитие, което да обвиним, че сме спрели да вървим напред. Докато можем, трябва да правим своите избори, да не съжаляваме за грешките и пропуснатите възможности. Но от време на време да се оставиш в ръцете на съдбта не е лошо. Не се знае дали няма да стигнеш точно там, където си искал, пуснеш ли се по течението... ЕМЕЛ ТИСОВА 12а
6
.. Всъщност, ние избираме през целия си съзнателен живот. Нашите навици, предпочитания, ежедневие - също са наш избор. Не можем да се откажем от избора си - това значи да се откажем от самите себе си. Случват се толкова много неща. И ние си казваме "съдба". Но всичко ли е предопределено? Дали докато вървим по пътя си животът ни и е в нашите ръце? Дали не зависи от някой друг? Ние смятаме, че можем да постигнем целите си, че можем да побеждаваме. Смятаме, че ние градим живота си. Други обвиняват съдбата за това, което им се случва. Но ние казваме "съдба" и когато късметът се усмихне на някого. Но дали сам той не е постигнал мечтаното? Понякога нещата просто се случват. Понякога разбираш, че каквото и да си направил, последствията не биха били поразлични. Изведнъж някой или нещо връхлита отнякъде и преобръща всичко за секунди. Това, което ни се случва сега, е резултат от предишни деяния, мисли, думи... С всяко наше действие ние предопределяме бъдещето си. Така че всичко е в ръцете ни. Всичко или нищо. И ако нещо се обърква - просто си кажете "Е, какво пък, ще се опитам отново!”
ЙОАННА ЖЕКОВА 12а
ИЗМЕРЕНИЯ ПРОЕКТ “МНОГООБРАЗИЕ” – ЧАСТ ВТОРА Как изглежда многообразието? На този въпрос трябваше да отговорим в рамките на две седмици – ние, учениците от 3 училища: НГПИД „Акад. Дечко Узунов”, ОУ „Кулата” и ОУ „Антон Страшимиров”. Едновременно трудна и лесна задача, интересна и провокираща всяка наша идея. Това всъщност е продължение на миналогодишния проект „Шоколадовата формула”, в който обаче трябваше да открием вкуса на многообразието. Една част от участниците сме си същите, друга част – са напълно нови, готови за първи път да се изправят срещу това предизвикателство. Целта ни беше да изобразим многообразието така, както ние самите го виждаме, да го споделим с хората и едновременно с това да преобразим оградната стена на ромския квартал. Организаторите на проекта отново са Анна Кирякова и Йоханес Толк. В продължение на две седмици обмисляхме, приемахме и отхвърляхме най-различни и многообразни идеи, с цел да достигнем до най-добрите. Всеки от нас прави скици на останалите участници. От тях подбрахме най-сполучливите, които изобразихме върху стената на ромския квартал.
Повечето от рисунките са на деца от ОУ „Антон Страшимиров”, което се надяваме да е гаранция, че така разкрасената стена ще бъде запазена за подълго време. Предстои изложба през следващата седмица, на която ще бъдат представени и двете части на проекта „Шоколадовата формула” – „Какъв е вкусът на многообразието?” и „Как изглежда многообразието?”. РАЛИЦА МИНЧЕВА 10а
ТРЕТО МЯСТО НА ОБЩИНСКОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ЛЕКА АТЛЕТИКА! Юношите от представителния отбор по лека атлетика на НГПИД "Акад. Дечко Узунов" - Борис, Иван и Никола от 10б клас и Кристиян, Георги, Здравко и Цветан от 9 клас, завоюваха 3-то място отборно /8-10 клас/ на Общинското първенство по лека атлетика, проведено на 22.10.2010 г. Борис Керанов се класира на 1-во място в дисциплината Тласкане на гюлле - 13м 68см и 2-ро място на Дълъг скок.
Лекоатлетките от отбора завоюваха 3-то място отборно /8-10 клас/. Светлана Колева от 8 клас, се класира на 2-ро място на 200 м, а Стефани Желева също от 8 клас се класира трета на висок скок. Участваха още - Моника и Теодора 9 клас, Ивелина и Елица - 8 клас. ДАНИЕЛА ПЕТКАНОВА
НОРВЕГИЯ – КРАСОТА И ХАРМОНИЯ! (Пътепис) Отиваме в Норвегия! Чудех се дали това наистина се случва?! И ето, на 4 ноември 2010, в 7.10 сутринта, трябваше да хванем полета за Мюнхен. От там щяхме да летим до Осло, а после до Тромсо, откъдето с автобус да стигнем до Щорслет. Започнаха едни приготовления, едно страхотно вълнение! Нашата група (луда дружинка) се състоеше от мeн,Пламен, Теодор, Мехмед и Любо. Разбира се, с нас ще бъдат и преподавателите – госпожа Стефка Дамянова и господин Боян Попов. А оставащото време просто летеше без да пита, и колкото по-мaлко оставаше до нашето заминаване, толкова по-развълнувани бяхме ние! Накрая, вече брояхме часовете до началото на нашето северно приключение. И ето, развълнувани, всеки със своите очаквания и копнежи, тръгнахме за София на трети срещу четвърти ноември вечерта. Събрали багажа, понесли духа на България в нас, ние отпътувахме от София. И нашата приказка започна! Самолетът бавно се снишаваше. Вече бяхме сменили два полета в Мюнхен и в Осло, и сега оставаше последният. Погледнах през прозореца - навън всичко сияеше. Виждахме Тромсо! От птичи поглед всичко е толкова невероятно! Сякаш времето е спряло. Градът се къпеше в безброй магични светлини. Лек снежец беше посипал покривите на къщите, сякаш всичко беше в кристална захар. И в тази чиста бяла красота, заобиколена от вода, ние кацнахме.
Всъщност, не беше много студено, очаквах да е по-студено. Огледах се замечтано, сякаш попадахме в един нов свят. Всичко, което ни заобикаляше, предизвикваше в мен невероятно вълнение. В един момент всички забравихме за съня и умората. Та тук е прекрасно! Кой мисли да спи? Госпожа Дамянова повтаряше , че е много красиво и романтичо в Тромсо. И имаше основание - определено е така! Не случайно Тромсо е наречен „Северният Париж”. Оглеждаш се и виждаш хилядите светлини, отразени във водата и дъха ти просто спира... Гледаш и попиваш с жaден поглед всяка светлина, всичко е сякаш докоснато с вълшебна пръчка. В Тромсо ни чакаше норвежката група. Посрещнаха ни много хубаво, с усмивки на лицата и всеки започна да се запознава с нас, да пита как сме, как сме пътували. Хората тук са много дружелюбни и мили. А ние сякаш още не осъзнавахме какво се случва. Всичко беше като някакъв сън! Тръгнахме на обиколка из Тромсо. Вървейки по улиците си мислех: „Господи, та тук е невероятно! И не само да дойдеш да го видиш, но и да останеш да живееш тук!” Ние бяхме пристигнали първи и трябваше да изчакаме ирландците и испанците. И докато обикаляхме, в очакване на останалите участници в проекта, попивахме тази красота и хармония. А аз се надявах да успеем да пренесем част от всичко това в България с нас!
ТАНЯ ЕМИЛОВА 12а
7
ИЗМЕРЕНИЯ
от първа страница Първата група Теодор, Таня и Пламен от 12а, Мехмед и Любен от 12б, Дамянова и Попов, вече бяха на първата работна среща в Норвегия. Там, сред фантастичната игра на цветове и форми на полярните сияния, в град Щорслет, те се срещнаха със своите чуждестранни партньори. Възможност за пътуване ще имат още две групи ученици при посещенията в Ирландия през есента на 2011 г. и на финалната среща по проекта в Испания през пролетта на 2012 г. Най-емоционалният момент за нас неминуемо ще бъде посрещането на учениците и учителите от 3-те партньорски училища от Норвегия, Ирландия и Испания в периода 8 -13 април 2011г. През 5-те дни в нашия град ще се проведат съвместни учебни занятия, изложба в Художествената галерия, среща с администрацията на града, културна разходка из Долината на розите и тракийските царе и Етнографски комплекс Етъра. Проучвайки и анализирайки информацията, общувайки онлайн и на живо с чуждите ученици, ние ще научим много за малко познатите езици саами в Северна Норвегия, каталонски – в областта на Барселона, Испания, келтски в Ирландия, както и за бита и културата на малкото хора, които ги говорят. Нашите ученици ще покажат таланта си на млади художници чрез създаване на картинен речник с типажи от 4-те партньорски страни и чрез нарисуваните картини, показващи живота в посетените страни. Но не само това... Те ще развият езиковите си умения за общуване на английски език, културните си познания за далечни страни. Проектът като цяло е иновативен, позволяващ преминаването отвъд границите на традиционните училищни програми чрез използване на различни онлайн инструменти. Посланието на нашите ученици, изписано върху първата брошура по проекта, създадена от Теодор Христов от 12а клас, е: „Ние, децата на Европа от четирите и краища, говорещи на различни езици, ще се срещнем и ще се научим да действаме заедно за нашето Европейско бъдеще!” СТЕФКА ДАМЯНОВА – инициатор и ръководител на проекта ХОРАТА СААМИ - “ДЕЦА НА СЛЪНЦЕТО” И НАШИ ДОМАКИНИ ПО ПРОЕКТА Саамите са коренно население на всичко, което е над полярния к р ъ г от Н о р ве г и я , Ш ве ц и я , Финландия и Русия и, са около 100 000 души, обединени в една неотбелязана на географската карта държава, наречена Сапми. Саамската столица в Норвегия е Карасьок. Националният флаг е червеносин кръг върху фон в същите цветове.Традиционно саамите се прехранват с риболов и животновъдство, и по-специално с отглеждане на елени. Векове наред езиците саами са били подложени на асимилация от страна на доминиращите групи в северните общества. Сега обаче ситуацията се променя и саамите имат все повече езикови права, включително и да изучават майчиния си език в училище, да го използват пред местните власти в някои общини, както и да го използват в регионални медии. За нас беше много вълнуващо да се докоснем до тяхната култура. Научихме много за начина на живот, бита, обичаите и традициите им. Разказваха ни как са оцелявали в минусовите температури, за традиционното си ястие - еленско, за кашкавала, който добиват от еленско мляко (brown cheese) и е запазена марка за тях – произвежда се единствено в Норвегия. Носиите им са много колоритни. Имат традиция - повечето момичета да отиват на бала си облечени в традиционната саами носия. Езикът им също е изключително интересен. Описани са 10 различни езика саами, които спадат към угро-финската езикова група. Повечето говорят северен саами. Малко е труден като произношение, но звучи добре. Пяхме заедно с тях на саамски - беше много хубаво. Те наричат това пеене “йойкане” – особено гърлено пеене. Посрещнаха ни в т.н. “коту” – традиционна шатра, направена от преплетени дървени колове, покрити с еленски кожи, която се отоплява с огнище на земята. Тази древна култура, населявала студените норвежки земи от преди толкова много години беше една мистерия, която се разкри за нас за да ни покаже всичката си красота. Mannit dearvan /довиждане/, скъпи норвежки приятели! До нови срещи в България!
8 4 4
КАРАХА НИ ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ОБИЧАНИ Пътят до Норвегия беше много дълъг и изморителен, но всичко избледня, когато зърнахме през прозореца на самолета част от красотата на тази прекрасна страна. Хората бяха много дружелюбни, усмихнати и готови да бъдат до теб във всяка ситуация.Тромсо е град-приказка, който те стопля с уюта и красотата си. След още 4 часа път, заедно с групите от Испания и Ирландия, стигнахме до още по-невероятно място - град Щрослет. Аз и две други момчета бяхме настанени в малко градче на 20 минути от по-големия град в къща, която грееше със своя уют, романтика и топлина. На сутринта ни посрещна гледка невиждано красива. Огромни върхове ограждаха цялото градче, а вълните се удряха в малък кей. Красивата и усмихната Надя и семейството и бяха толкова добри! С радостта си ни показваха, че трябва да се чувстваме като у дома си. Не след дълго се опознахме и разбрахме, че можем да създадем наистина истинско приятелство. Задачите на проекта изискваха да караме часове с Надя в нейното училище, да надникнем в нейния свят, да опознаем традициите тук. Норвегия е богата страна, която отпуска много пари за образованието на норвежкото младо поколение. Училището беше много модерно, но най-интересно беше да се запознаем с приятелите на Надя и с групите от Испания и Ирландия. В 3 часа след обяд ставаше тъмно. Само светлите прозорчета на всяка къща осветяваха пустошта. Всяка една къща светеше от запалените свещи, пердетата бяха дръпнати и сякаш приканваха да надникнеш вътре. Да се насладиш на красотата на всеки дом и радостта на всяко семейство около трапезата. Бях удивен - всичко беше невероятно и прекрасно. Хората, при които бяхме, се стараеха всичко да е перфектно, грижеха се за нас като техни деца. Много се привързахме към тях . Заедно се забавлявахме, смеехме се, наслаждавахме се на снежните фиорди. Научихме много за тяхната общност - за саами културата, за кухнята им, културното им наследство и въобще за техния живот, който наистина е много вълнуващ и красив. Дори тяхното куче Баян ни стана много добър приятел. Всеки ден, всяка вечер ни се случваше по нещо ново, забавно и интересно. Всичко това ни караше да бъдем щастливи, че сме част от тях, и че дори за малко имаме шанса да живеем техния живот.
Една от прекрасните вечери посветихме на България - направихме шопска салата, подарихме сувенири - символи на нашия град и страната ни. Цяла вечер приказвахме за техните и нашите обичаи и традиции. Много от преживяванията ни просто не могат да се опишат с думи. Найинтересно беше, когато ни запознаваха със саами културата и езика. Това ще помня цял живот. Въпреки че бяхме пръснати из различни къщи, малко или много се опознахме и с ирландците, и с испанците - усмихнати, лъчезарни и добри момчета и момичета, хора, с които смятам, че дълго ще поддържам връзка. Накрая, когато си казвахме чао или сбогом, защото не знаехме дали живота отново ще ни срещне, ние взаимно усетихме приятелството между нас , което се създаде само за няколко дена. Приятелството, което изградихме с усмивка, радост и щастие от преживените моменти заедно. Заобичах ги тези хора - норвежците, които се грижеха за нас и ни караха да се чувстваме обичани. Когато си тръгвахме към България, аз си пожелах едно единствено нещо - след време да се срещна пак с тези прекрасни хора и да се порадвам отново на тази невероятно красива страна Норвегия! ЛЮБЕН МАЛЧЕВ12б
Главен редактор: Радиана Любенова Компютърен дизайн: Боян Попов Редакционна колегия: Стефка Дамянова, Пепа Христова, Даниела Петканова, Радостина Славова, Екатерина Бакоева 9 клас, Георги Петров 9 клас, Красимира Сомлева 9 клас, Йоанна Жекова 12а, Емел Тисова 12а, Росен Казлачев 11а, Радослав Ганев 10а.