BDIF Annual report 2012

ГОДИШ Е Н ОТ Ч Е Т

© Фонд за гарантиране на влоговете в банките Издание на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, 2013 1606 София, ул. „Владайска” № 27 телефон: 02 917 2049, 953 1217, 953 1318 факс: 02 952 1100 www.dif.bg За контакти: Румяна Маркова, отдел „Корпоративни комуникации и международно сътрудничество“ ISSN 1314-8389 Информацията, публикувана в Годишния отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за 2012 г., може да се използва без специално разрешение, единствено с изричното позоваване на източника.

До Министър-председателя на Република България Управителя на Българската народна банка Председателя на Сметната палата

Уважаеми господа, В съответствие с изискванията на Закона за гарантиране на влоговете в банките имам удоволствието да представя на Вашето внимание годишния отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за 2012 година.

Росен Николов Председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките

ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ

Управителен съвет:

Председател:

Заместник-председател:

Членове:

Росен Николов Нели Кордовска Бисер Манолов

Борислав Стратев

Светла Костова

Главен счетоводител:

Светла Суванджиева

Адрес на управление:

1606 София, ул. „Владайска” № 27

Одитор:

ПрайсуотърхаусКупърс Одит ООД

1000 София, бул. „Мария Луиза“ № 9-11

Фонд за гарантиране на влоговете в банките – Годишен oтчет за 2012 г.

Съдържание

Мисия, визия, цели и мандат

7

Кратък исторически преглед на ФГВБ

9

Обръщение на председателя

Доклад на ръководството за дейността на Фонда за гарантиране на

влоговете в банките за 2012 г.

10

11

Своевременен достъп на вложителите до гарантираните им суми

11

Алтернативни методи за разрешаване на проблемни банки

13

Управление на потенциалните рискове за системата за гарантиране на влоговете 15

Адекватна капитализация. Сигурно и прозрачно управление на средствата

16

Ефективна комуникация. Поддържане на доверието на вложителите

17

Добри корпоративни практики. Прозрачно и ефективно управление

19

Приложения

1. Основни финансови показатели

22

2. Кратък преглед на икономическата среда

25

3. Гарантиране на влоговете

29

4. Инвестиционна политика и управление на активите

38

5. Технически семинар на Регионалната комисия за Европа на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозити, април 2012 г., София

44

Годишен финансов отчет за 2012 г.

45

Използвани съкращения

АСИ – Автоматизирана система за изплащане

БВП – брутен вътрешен продукт

БНБ – Българска народна банка

ДЦК – държавни ценни книжа

ЕИС – Единна информационна система

ЕК – Европейска комисия

ЕС – Европейски съюз

ЕЦБ – Европейска централна банка

ЗГВБ – Закон за гарантиране на влоговете в банките

МВФ – Международен валутен фонд

МФ – Министерство на финансите

НСИ – Национален статистически институт

ПР (пъблик рилейшънс) – връзки с обществеността

СГД – схема за гарантиране на депозитите

УС – Управителен съвет

ФГВБ или Фондът – Фонд за гарантиране на влоговете в банките

ФДЗПО – Фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване

ЦИЕ – Централна и Източна Европа

www.dif.bg

6

Мисия на ФГВБ Да бъде гарант за средствата на вложителите в банките и интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност, като по този начин съдейства за поддържането на стабилността и доверието в банковата система

Визия Пълноправен и активен участник в системата за финансова стабилност

Цели Поддържане на доверието на вложителите Поддържане на финансовата стабилност

7

www.dif.bg

Мандат Фондът за гарантиране на влоговете в банките е юридическо лице, създадено през 1999 г. със Закона за гарантиране на влоговете в банките. В съответствие със Закона за гарантиране на влоговете в банките ФГВБ изплаща гарантираните размери на влоговете, определя и събира годишните премийни и встъпителни вноски от банките и инвестира активите си в държавни ценни книжа, краткосрочни депозити в банки и депозити в БНБ. Съгласно Закона за банковата несъстоятелност ФГВБ защитава интересите на кредиторите и осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдика в производствата по банкова несъстоятелност. При определени в Закона за кредитните институции обстоятелства Фондът може да участва в увеличаване на капитала на кредитна институция, поставена от БНБ под специален надзор поради опасност от изпадане в неплатежоспособност.

www.dif.bg

8

Кратък исторически преглед на ФГВБ Фондът за гарантиране на влоговете в банките е независима публичноправна институция, създадена през януари 1999 г. със Закона за гарантиране на влоговете в банките. Фондът защитава влоговете на физически и юридически лица в банките, участващи в системата, и изплаща на вложителите гарантираната съгласно ЗГВБ сума по влоговете им в случай на фалит. В 13-годишната си история Фондът е изплатил гарантираните суми на вложителите в Кредитна банка (1999 г.), Балканска универсална банка (2000 г.) и Международна банка за търговия и развитие (2005 г.). ФГВБ администрира производствата по банкова несъстоятелност с цел справедливо удовлетворяване на кредиторите и осигуряване прозрачност на производствата. Съгласно правомощията си, вменени със Закона за банковата несъстоятелност, Фондът контролира дейността на синдиците посредством назначаване и освобождаване от длъжност, определяне на възнаграждението, одобряване на плана за осребряване на активите, контролиране на осъществените разходи и сделки, извършване на дистанционни проверки и проверки на място и издаване на инструкции, свързани с упражняването на техните правомощия. С влизането в сила на ЗБН ФГВБ пое контрола върху четири, фалирали в периода 1996-2000 г., банки (Кристалбанк, ТБ Славяни, Капиталбанк и Балканска универсална банка) и до края на август 2005 г. успешно приключи производствата по тяхната несъстоятелност. Международна банка за търговия и развитие бе продадена като предприятие през август 2007 г. Съгласно Закона за кредитните институции, ФГВБ може да участва в процеса по увеличаване капитала на кредитна институция, поставена от БНБ под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност, ако Фондът прецени, че по този начин могат да бъдат предотвратени поголеми разходи за изплащане на суми по гарантирани влогове. ФГВБ е основен участник в мрежата за финансова сигурност, като допринася за стабилността и доверието в банковата система чрез гарантирането на средствата на вложителите в банките и защитата на интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност. С цел подобро изпълнение на тези си функции и отговорности през 2011 г. УС на ФГВБ прие Стратегия за управление на Фонда за периода 2011-2014 г., която очертава основните цели пред организацията, а именно: – ФГВБ да продължи да се утвърждава като важен елемент в системата за финансова стабилност; – ФГВБ да се развие като институция, работеща съгласно най-високите стандарти, отговаряща на съвременните изисквания за ефективни системи за гарантиране на влоговете в съответствие с Основните принципи за ефективни системи за гарантиране на депозити, издадени от Базелския комитет по банков надзор и Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозити, и европейските директиви. Тези стратегически цели намериха отражение в следните основни насоки: – Своевременен достъп на вложителите до гарантираните им суми – Алтернативни методи за разрешаване на проблемни банки – Управление на потенциалните рискове за системата за гарантиране на влоговете – Адекватна капитализация. Сигурно и прозрачно управление на средствата – Ефективна комуникация. Поддържане на доверието на вложителите – Добри корпоративни практики. Прозрачно и ефективно управление.

9

www.dif.bg

Обръщение на председателя Уважаеми госпожи и господа, В изпълнение на мисията си – да гарантира сигурността на вложителите в банките и да съдейства за поддържане на финансовата стабилност, ФГВБ продължи дейностите в посока на институционалното си изграждане като схема за гарантиране на влоговете, работеща съгласно найдобрите практики. Областите, в които Фондът съсредоточи усилията си през 2012 г., бяха обусловени от международните развития и националните особености. В европейски мащаб основна инициатива за възстановяване на доверието в европейската банкова система и стабилността в Европа беше създаването на всеобхватна рамка за управление на кризи в контекста на изграждането на единен банков съюз. Като отговорна и компетентна организация ФГВБ подпомагаше националните институции, натоварени с изграждането на финансовата архитектура, в изготвянето на позиция, съобразена със спецификата и интересите на страната. Работата ни в тази област показва заслуженото място на ФГВБ в системата за финансова стабилност. В оперативен план Фондът работи по проекти, насочени към усъвършенстване на системата за гарантиране на влоговете и засилване на защитата на вложителите. Част от тях, свързани с изграждане на ИТ инфраструктура и тестване на автоматизираната система за изплащане, бяха приключени, други изчакват окончателните развития в европейски аспект. Необходимото внимание беше отделено и на дейностите, свързани с управлението на рисковете за системата за гарантиране на влоговете. Изпълнението на тези проекти се реализира в тясно сътрудничество с нашите партньори – участници в мрежата за финансова сигурност, както и с активното съдействие на банките – членове на системата. ФГВБ традиционно следва активна политика за поддържане информираността на вложителите. Надяваме се, че усилията ни в тази насока през изминалата година са допринесли за повишаване на доверието на вложителите и съответно до увеличаване на депозитите в банковата система. Фондът беше активен участник в интензивния обмен на информация и опит в международен мащаб, като по този начин почерпи и отдаде знания и опит относно все по-глобализиращите се проблеми и практики. Бих искал да заявя, че предизвикателствата за поддържането на стабилността на финансовата система са ясно осъзнати, както и че е налице воля за предприемане на необходимите мерки за поддържането й. Вярвам, че съвместните усилия на ФГВБ и на нашите партньори – институционални и браншови, ще доведат до желания резултат. В заключение бих искал да благодаря на екипа на Фонда и на всички, с които работихме, за ползотворната година, и да изразя увереността си в добрата ни бъдеща съвместна работа.

Росен Николов Председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките

www.dif.bg

10

Доклад на ръководството за дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за 2012 г.

Световната финансова криза подчерта значението на схемите за гарантиране на депозитите и ролята им за укрепването на общественото доверие. През 2012 г. ФГВБ, като отчете промените в икономическата обстановка и взе предвид

Добри корпоративни практики. Прозрачно и ефективно управление

Ефективна комуникация. Поддържане на доверието на вложителите

инициативите в европейски аспект, продължи изпълнението на заложените в Стратегията за управление цели и задачи. Основните приоритети в дейността на Фонда през отчетната година са следните:

СВОЕВРЕМЕНЕН ДОСТЪП НА ВЛОЖИТЕЛИТЕ ДО ГАРАНТИРАНИТЕ ИМ СУМИ

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФГВБ

Алтернативни методи за разрешаване на проблемни банки

Управление на потенциалните рискове за системата за гарантиране на влоговете

Адекватна капитализация. Сигурно и прозрачно управление на средствата

Сигурността и ефективността при изплащане на депозитите стоят в основата на доверието на вложителите, което е необходима предпоставка за запазване на финансовата стабилност. За тази цел схемите за гарантиране на депозитите е необходимо да бъдат адекватно финансово и технически подсигурени, за да могат да изпълняват функциите си. За техническо обезпечаване на процеса на изплащане ФГВБ разработи проект на Автоматизирана система за изплащане на гарантираните депозити, чиято цел е да се

11

www.dif.bg

гарантира възможността банките, обхванати от системата за гарантиране на влоговете в България, да предоставят на ФГВБ / БНБ входни данни в случай на отнемане на лиценз на банка, както и при тестване на системата за гарантиране на влоговете, в рамките на 3 работни дни от датата на поискването им съгласно изискванията на чл. 23 от ЗГВБ. През 2012 г. работата по разработване на специализирания софтуер на АСИ приключи. Преди окончателното приемане на софтуера бяха извършени успешно три пилотни теста в

банки – членове на ФГВБ. Целта на тестовете е да се установи дали банките могат да предоставят необходимите данни в законоустановения срок. При внедряването на АСИ бяха разгледани всички компоненти на системата и процесите на работата с цел предприемане на действия за гарантиране на тяхната сигурност. Защитата на информацията както по отношение на физическия достъп до работните помещения, свързани с АСИ, така и по отношение на преноса на данни беше реализирана в съответствие с най-строги стандарти за работа. Системата е изградена така, че да отговаря на настоящите изисквания на българското законодателство, като е оставена възможност за бързо и гъвкаво адаптиране към предстоящите промени в областта на гарантирането на депозитите в ЕС. Същевременно ФГВБ обсъди с Асоциацията на банките в България проект на указания до банките за определяне на формата и съдържанието на подаваната от тях информация за извършване на регулярни тестове на системата за гарантиране на влоговете и за целите на изплащане на гарантираните суми по депозитите. След отразяване на направените от АББ бележки обсъждането продължава с Българската народна банка. За цялостното оптимизиране на процеса по изплащане на гарантираните депозити беше

изготвена и приета Процедура за избор на обслужваща банка. Процедурата определя критериите, на които банката трябва да отговаря, за да може да изпълнява ефективно функциите на обслужваща банка. Тъй като част от приетите критерии са свързани с АСИ, ФГВБ предвижда извършването на предварителен подбор да се състои след изготвяне на указанията до банките за прилагане на АСИ. През 2012 г. беше извършено проучване на предлаганите от банките депозитни продукти с инвестиционен елемент, за да се установи доколко те попадат в обхвата на ЗГВБ. Резултатите от това проучване ще бъдат използвани, за да бъдат подпомогнати вложителите да направят информиран избор. През изминалата година бяха изготвени Наръчник по изплащане на гарантираните влогове и Наръчник по банкова несъстоятелност, обхващащи процесите по изплащане и контрола върху дейността на назначени от ФГВБ синдици в банка в несъстоятелност. Изготвен беше проект на План за действие при извънредни ситуации. Предстои актуализацията му с оглед възлагането на нови функции на СГД с проекта на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите (преработена) и Предложението за Директива, установяваща рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници.

www.dif.bg

12

АЛТЕРНАТИВНИ МЕТОДИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМНИ БАНКИ Своевременен достъп на вложителите до гарантираните им суми

Добри корпоративни практики. Прозрачно и ефективно управление

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФГВБ

Управление на потенциалните рискове за системата за гарантиране на влоговете

Адекватна капитализация. Сигурно и прозрачно управление на средствата

Ефективна комуникация. Поддържане на доверието на вложителите

Сътресенията във финансовата сфера в световен мащаб показаха, че когато една банка има проблеми, те могат да засегнат целия финансов сектор, както и да излязат извън пределите на дадена държава. Също така пролича, че в повечето държави липсва законова рамка и органите не разполагат с необходимия инструментариум за действия при кризи и управление на проблемни финансови институции. Съответно, цената на кризата се оказа твърде висока и беше платена от данъкоплатците. Размерът на държавните помощи към финансови институции за периода 2008-2011 г. е 4.5 трилиона евро, което се равнява на 37% от БВП на ЕС. Това недвусмислено показа нуждата от ясни и строги правила за управление на финансови кризи, приложими както на национално равнище, така и при овладяването на трансгранични кризи. В отговор Европейската комисия излезе с Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета, установяваща рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници. Целта на тази всеобхватна рамка за преструктуриране е постигане на дългосрочна финансова стабилност и намаляване на публичните разходи при евентуални бъдещи кризи. Проектът, публикуван на 6 юни 2012 г.,

13

www.dif.bg

предлага създаване на правна рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции, като предложените мерки са разпределени в три етапа – превенция, ранна намеса и преструктуриране. Основните теми на дискусиите на експертно ниво между държавите-членки в рамките на Европейския съвет бяха обхватът на директивата и пропорционалност, отношенията между приемаща и изпращаща страна, ролята на Европейския банков орган, правомощията на органите на етапа на ранна намеса, инструменти, подлежащи на отписване, вътрешногрупова подкрепа и финансиране. Активните преговори по предложението ще продължат и през 2013 г. Поради взаимосвързаността на финансовите пазари в рамките на ЕС за България е от съществена важност хармонизирането на регулаторната рамка за управление на кризи, независимо че финансовата система в страната е стабилна и България е една от петте държавичленки (заедно с Естония, Малта, Румъния и Чешката република), които не са предоставяли държавна финансова подкрепа под каквато и да било форма за банковите си системи от началото на кризата досега.

Предложената от ЕК рамка дава възможност на държавите-членки сами да определят органите за преструктуриране, както и да решат дали бъдещият фонд за преструктуриране да бъде обединен с фонда за гарантиране на депозити. Виждането на ФГВБ е, че с цел максимална синергия следва да се използва капацитетът на СГД и за целите на бъдещия фонд за преструктуриране. Това би допринесло за намаляване на административната тежест, по-голяма гъвкавост при използване на средствата и възможност за по-добра защита на вложителите. Гъвкавото използване на инструментите за управление на кризи и последващият контрол спомагат за намаляване на загубите от банкови фалити и укрепване на финансовата стабилност. Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите не беше финализирана през 2012 г. предвид свързаността й с Предложението за Директива, установяваща рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници в частта за ролята на СГД в управлението на кризи. ФГВБ осъзнава необходимостта от своевременното въвеждане на ефективен национален режим за оздравяване и преструктуриране на кредитни институции и през 2012 г. работи активно в няколко посоки:

• Проучване на чуждестранния опит и законодателство и обмен на информация по линия на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозити и Европейския форум на институциите за гарантиране на депозити; • Активно участие в дискусиите и изразяване на становища по Предложението на ЕК за Директива, установяваща рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници; • Анализ на въздействието от въвеждане на режим за банково преструктуриране; • Подготовка на проектозакон за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките и на свързани с него закони; и • Подобряване на административния капацитет за предприемане на действия в непредвидени ситуации и управление на банкови кризи. Наред с финализирането на европейските актове е необходимо и национално решение по някои ключови въпроси, като институционалната архитектура на новия режим за преструктуриране, механизмa за финансиране и др.

www.dif.bg

14

Алтернативни методи за разрешаване на проблемни банки

Своевременен достъп на вложителите до гарантираните им суми

УПРАВЛЕНИЕ НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ РИСКОВЕ ЗА СИСТЕМАТА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФГВБ

Адекватна капитализация. Сигурно и прозрачно управление на средствата

Ефективна комуникация. Поддържане на доверието на вложителите

Добри корпоративни практики. Прозрачно и ефективно управление

Оценката на рисковете е динамична система, определяща рисковите области и значимостта на рисковете за ФГВБ.

или смекчаване на рисковете за ФГВБ, което доведе до значително редуциране на общото ниво на риска през 2012 г.

Рамката за управление на риска включва следните компоненти: идентифициране, оценяване и мониторинг на рисковете и въвеждане на необходимите контролни дейности с цел ограничаване на рисковете до едно приемливо ниво и последваща оценка. Рискът се дефинира като събитие, представляващо заплаха от непостигане на целите на ФГВБ или такова, излагащо ФГВБ на материални или нематериални загуби.

Единният подход за управление на рисковете, с ясно и прозрачно дефиниране на целите по управлението на риска, както и отговорностите на всички участници в процеса, се запази и през 2012 г.

Управлението на риска се базира на добрите корпоративни практики в областта на риск мениджмънта, вкл. стандартите за риск мениджмънт, издадени и приети от Института за риск мениджмънт във Великобритания, като през 2012 г. то беше допълнено с редица вътрешни процедури. С цел разкриване и оценяване на значимите рискове за институцията на по-ранен етап ФГВБ задълбочи детайлния анализ на процесите на работа, на факторите, увеличаващи нивото на рисковата експозиция, актуализира Регистъра на рисковете, както и дефинира нови мерки и действия за редуциране на значимите рискове. На тази основа се въведоха редица контролни механизми, имащи за цел избягване, намаляване

15

www.dif.bg

В допълнение, с цел ефективното управление на риска от задействане на схемата за гарантиране на депозитите, бе изградена Система за управление на рисковете (ранно идентифициране и наблюдение на външните рискове), произтичащи от банковия сектор и макро средата. През 2012 г. се разработиха и тестваха възможни модели за рисковопретеглени премийни вноски за България в светлината на очакваната директива за гарантиране на депозитите. Очакванията са Европейският банков орган да предостави допълнителни методологически бележки, свързани с хармонизиране на подхода за определяне на рисковопретеглени премийни вноски. Други мерки, отнасящи се към управлението на риска през 2012 г., са извършването на тестове на системата относно адекватната капитализация и ликвидност на ФГВБ.

Разработи се план за непрекъсваемост на работата на ФГВБ, който се очаква да влезе в действие през 2013 г. Заложените цели за 2013 г. са изпълнение на приетите контролни механизми с цел

намаляване рисковата експозиция на ФГВБ, задълбочаване на оценката на рисковете, произтичащи от външни фактори, вкл. банковата система и макроикономическата среда.

АДЕКВАТНА КАПИТАЛИЗАЦИЯ. СИГУРНО И ПРОЗРАЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА Управление на потенциалните рискове за системата за гарантиране на влоговете

Алтернативни методи за разрешаване на проблемни банки

Ефективна комуникация. Поддържане на доверието на вложителите

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФГВБ

Добри корпоративни практики. Прозрачно и ефективно управление

Своевременен достъп на вложителите до гарантираните им суми

Основна отговорност на ФГВБ е съхраняването и инвестирането на средствата, които се управляват съобразно принципите на: • сигурност и защита на капитала; • висока ликвидност за покритие на задълженията; • минимизиране на рисковете и оптимизиране на приходите, като се взема предвид спецификата на вътрешния финансов пазар. Съгласно ЗГВБ целевото равнище на средствата на ФГВБ към общия размер на гарантираните депозити е 5%. Към 31.12.2012 г.

средствата на ФГВБ възлизат на 1 580 090 хил. лв., които, съотнесени към общия размер на подлежащите на гаранция депозити от 51 581 508 хил. лв., са 3.06%. Процентът към подлежащите на изплащане депозити до нивото на покритие (196 000 лв.) е 4.39%. И през 2012 г. управлението на средствата на Фонда се осъществяваше на база инвестиционна стратегия, актуализирана от Инвестиционния комитет всяко тримесечие. Подробна информация за инвестиционната дейност на ФГВБ за 2012 г. се намира в Приложение № 4. Инвестиционна политика и управление на активите.

www.dif.bg

16

Адекватна капитализация. Сигурно и прозрачно управление на средствата

Управление на потенциалните рискове за системата за гарантиране на влоговете

ЕФЕКТИВНА КОМУНИКАЦИЯ. ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОВЕРИЕТО НА ВЛОЖИТЕЛИТЕ

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФГВБ

Добри корпоративни практики. Прозрачно и ефективно управление

Своевременен достъп на вложителите до гарантираните им суми

Алтернативни методи за разрешаване на проблемни банки

Междуинституционално сътрудничество През изминалата година ФГВБ продължи сътрудничеството си с националните институции, отговорни за поддържането на финансовата стабилност. Представителите на Фонда участват в Работна група № 26 „Финансови услуги“ към Съвета по Европейски въпроси, създадена със заповед на Министъра на финансите. Междуведомствената работна група от представители на МФ, БНБ и ФГВБ изчаква приемането на Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите и на Директивата, установяваща рамка за възстановяване и

преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници, за да поднови работата си по изготвяне на законопроекти, въвеждащи изискванията на тези директиви в националното законодателство. Във връзка с Предложението на ЕК за Директива, установяваща рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници, ФГВБ активно участва във формирането на официалната позиция на България, както и в заседанията на Работната група по финансови услуги в Брюксел.

Международна дейност Фондът изпълняваше текущите си ангажименти в комисиите и Изпълнителния съвет на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозити. Негови представители участваха в различни срещи, дискусии и конференции и активно се включиха в изследователски проекти на Асоциацията. На Годишното общо събрание на Международната асоциацията беше обсъдено сътрудничеството й с МВФ по линия на Програмата за оценка на финансовия сектор по отношение на системите за гарантиране на депозитите в съответните държави на базата на

17

www.dif.bg

Основните принципи за ефективни системи за гарантиране на депозити. ФГВБ даде своя принос и като домакин на технически семинар на тема „Основни правни аспекти за подпомагане на сътрудничеството между схемите за гарантиране на депозитите в Европа”, който беше организиран от Регионалната комисия за Европа на Международната асоциация и се проведе на 19-21 април 2012 г. в София. По линия на членството си в Европейския форум на институциите за гарантиране на депозити ФГВБ се включи в изготвянето на

коментари на Форума относно предложението на ЕК за Директива, установяваща рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници, и взе участие в срещите на Европейския комитет, новосъздадената работна група по разрешаване на кризи и Годишна конференция, посветени основно на ролята на СГД в управлението на кризи. Експертите на Фонда участват и в създадената в края на годината Работна група за изследвания, основни работни теми на която ще бъдат определянето на рисковопретеглени вноски и стрес тестове на системата за гарантиране на депозитите, както и в учредената работна група по ПР. В рамките на обмена на информация с европейските СГД ФГВБ проведе запитване сред членовете на Форума относно обхвата на информацията при провеждане на тестове на системата.

ФГВБ засили обмяната на опит със сродни организации. Негови представители взеха участие в работно посещение във Фонда за гарантиране на депозитите на Турция през януари в Истанбул и в двустранен семинар „Системи за ранно предупреждение“, организиран от Фонда за гарантиране на депозитите на Полша през май във Варшава. Представители на Борда за гарантиране на депозитите на Танзания бяха на едноседмично обучение във ФГВБ през юни 2012 г. Оказаната техническа помощ беше в рамките на извършваните реформи за създаване на самостоятелна организация за гарантиране на депозитите в Танзания. Срещи с представители на мисиите на МВФ бяха проведени по време на посещенията им в България през май и декември 2012 г.

Поддържане на доверието на вложителите Поддържането на доверието на вложителите е основен приоритет на ФГВБ. Текущо през годината Фондът осведомяваше медиите и обществеността за функциите и дейността си. Реалните и потенциалните вложители получаваха информация за основните характеристики и действието на системата за гарантиране на влоговете, процедурата по изплащане на гаранциите в банки в несъстоятелност, както и отговори на конкретни запитвания, свързани със защитата на средствата им в банките. Информацията беше предоставяна по телефон и по електронна поща, чрез уебсайта на Фонда, както и при посещения на място. От началото на годината ФГВБ поддържа Регистър на запитванията на вложителите за мониторинг на информираността, нагласите и настроенията на вложителите. За подобра осведоменост на посетителите на сайта на Фонда се предвижда нова секция във връзка с европейските инициативи в областта на гарантирането на депозитите и преструктурирането на банки.

За подобряване на комуникацията с всички заинтересовани страни и в изпълнение на заложените в Стратегията за управление на ФГВБ цели беше приета Комуникационна политика на ФГВБ. Предстои приемането на Комуникационна стратегия, както и на Стратегия за кризисна комуникация и план към нея. С цел повишаване на информираността на вложителите ФГВБ актуализира брошурата си „Въпроси и отговори за гарантирането на влоговете“ и през април я предостави на банките за разпространение чрез клоновата им мрежа. Електронната версия на български и английски език е публикувана на уебсайтовете на банките – членове. Бяха обновени и дипляните с основна информация за гарантирането на влоговете и банковата несъстоятелност. ФГВБ разпространява информационните си материали чрез уебсайта си и на място. През годината бяха излъчени интервюта и материали за дейността на Фонда в специализирани рубрики в печатни и ефирни медии.

www.dif.bg

18

Ефективна комуникация. Поддържане на доверието на вложителите

Адекватна капитализация. Сигурно и прозрачно управление на средствата

ДОБРИ КОРПОРАТИВНИ ПРАКТИКИ. ПРОЗРАЧНО И ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ФГВБ

Своевременен достъп на вложителите до гарантираните им суми

Алтернативни методи за разрешаване на проблемни банки

Управление на потенциалните рискове за системата за гарантиране на влоговете

От създаването си ФГВБ се старае да привлича, задържа и развива експертния си персонал, тъй като успехът на една организация зависи от професионализма и отдадеността на служителите й. В изпълнение на политиката на Фонда за повишаване на административния капацитет и с цел повишение на професионалните и личностните компетенции експертите на ФГВБ участваха в различни форми на обучение – курсове, семинари, конференции. В резултат от извършения през 2011 г. одит на информационните технологии се прие Политика за информационната сигурност, която определя управлението на информационните ресурси във Фонда. В областта на техническото обезпечаване ФГВБ е воден от разбирането, че за да бъде ефективно работеща институция, е необходимо да се въведат съвременни информационни технологии в работата му. Това, от една страна, гарантира ефективното изпълнение на дейностите, възложени по закон на ФГВБ, а от друга – минимизира вероятността от грешки. Подобряването на информационните системи като последователна политика носи следните дългосрочни ползи: • минимизиране на редица рискове за ФГВБ; • оптимизиране на работните процеси.

19

www.dif.bg

Към момента във ФГВБ има напълно завършени и функциониращи системи и такива в процес на разработване или в проектна фаза. През 2012 г. беше завършен софтуерът на Автоматизираната система за изплащане на гарантираните депозити, чиято цел е сигурното и коректно подаване на данни за навременно и ефективно изплащане на гарантираните суми на вложителите, и бяха внедрени системи за управление на рисковете. През 2008 г. стартира изграждането на информационната система Б-анализатор, която представлява съвкупност от системи за събиране на данни, съответното им импортиране и поддържане на единна и централизирана база данни за нуждите на ФГВБ. Към края на 2012 г. функционират следните модули: „Банкова статистика”, „Банкова система”, „Влогова база”, „Макро данни” и „Пазари”. Б-анализаторът беше развит в посока увеличаване на обхвата на статистическа информация и създаване на възможности за генериране на автоматични доклади и анализи за целите на управлението на риска, както и разработване на модели за рисковопретеглени премийни вноски. През годината започна работа по Единната информационна система, чиято

цел е организиране и управление на документооборота в организацията, което гарантира наличието и актуалността на съответните документи в единна система. Последващ етап в информационната обезпеченост е изграждането на интегрирана информационна система през 2014 г., която ще обедини всички създадени до момента системи за работа във ФГВБ, вкл. финансовосчетоводната система, дилърската система, Б-анализатора, АСИ, системите за управление на рисковете и ЕИС.

издания, като материалите на Фонда са изготвени в съответствие с нея. Бюджет за административните разходи за 2013 г. Изпълнението на стратегическите и непосредствените оперативни цели е базата, на която се основава бюджетът за административни разходи на ФГВБ за 2013 г., одобрен с Решение № 91 от 4.12.2012 г. на Управителния съвет на БНБ, на обща стойност 1 674 960 лв.

В средата на годината се одобри единната корпоративна визия за печатни и електронни

www.dif.bg

20

Организационна структура на ФГВБ

Управителен съвет

Председател на УС

Отдел „Трежъри”

Отдел „Банкова несъстоятелност и ранни интервенции“

Отдел „Оценка на риска и анализи“

Отдел „Корпоративни комуникации и международно сътрудничество“

Експерти

Отдел „Правен“

Отдел „Финансовосчетоводен“

Отдел „Човешки ресурси и административна дейност“

Този доклад е приет от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките на 20.03.2013 г. и е подписан от негово име от:

Росен Николов Председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките

21

www.dif.bg

Приложение № 1. Основни финансови показатели Отчет за финансовото състояние към 31 декември 2012 г.

OБЩО АКТИВИ – Парични средства и парични еквиваленти – Вземания от банки – Ценни книжа на разположение за продажба – Имоти и оборудване – Нематериални и други активи OБЩО ПАСИВИ НЕТНИ АКТИВИ Отчет за резултата от дейността на ФГВБ за годината, завършваща на 31 декември 2012 г.

хил. лв.

31.12.2012 г.

1 580 969 848 696 731 395 802 76 49

31.12.2011 г.

1 325 340 558 357 366 765 737 828 52 63

1 580 920

1 325 277

хил. лв.

31.12.2012 г.

243 351 218 713 27 231

31.12.2011 г.

225 476 195 448 31 063

27 032

26 796

3

2 857

196

1 410

(1 134)

366

· Нетни печалби/(загуби) от преоценка и операции в чуждестранна валута · Лихви за забава

(1 141)

339

7

27

– Общи административни разходи Други компоненти на нетните активи – Промяна в справедливата стойност на финансови активи на разположение за продажба

(1 459)

(1 401)

12 292

(1 139)

12 400

(176)

(108)

(963)

255 643

224 337

Резултат за годината – Премийни вноски – Доходи от инвестиции

· Приходи от лихви по ДЦК · Приходи от лихви по депозити · Нетни печалби/(загуби) от продажба/падеж на ДЦК – Други доходи/(загуби), нетно

· Печалби/(загуби), възникнали от преоценки през годината · Намалени с: корекция от прекласификация на (печалби)/загуби,

включени в резултата за текущата година ОБЩО ВСЕОБХВАТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

www.dif.bg

22

Отчет за паричните потоци за годината, завършваща на 31 декември 2012 г.

Парични средства и парични еквиваленти

хил. лв.

на 1 януари 2011 г.

на 31 декември 2011 г.

на 1 януари 2012 г.

на 31 декември 2012 г.

372 169

558 357

558 357

848 696

Отчет за промените в нетните активи Салдо на 1 януари 2011 г. Общ всеобхватен резултат за годината Салдо на 31 декември 2011 г. Общ всеобхватен резултат за годината Салдо на 31 декември 2012 г.

хил. лв.

1 100 940 224 337 1 325 277 255 643 1 580 920

Структурата на финансовите активи и пасиви на Фонда към 31 декември по категории е посочена по-долу:

Финансови активи Категория „Кредити и вземания” Парични средства и парични еквиваленти Вземания от банки Категория „Финансови активи на разположение за продажба” Държавни ценни книжа на разположение за продажба Финансови пасиви Категория „Други финансови пасиви” Други задължения

23

www.dif.bg

31.12.2012 г.

31.12.2011 г.

хил. лв.

хил. лв.

848 696 -

558 357 366

731 395 1 580 091

765 737 1 324 460

11

12

11

12

Основни финансови съотношения

Коефициент на възвръщаемост на нетните активи на ФГВБ Реализирани нетни доходи Коефициент на ликвидните активи спрямо общите активи на ФГВБ Коефициент на бързоликвидните активи спрямо общите активи на ФГВБ

Коефициентът на възвръщаемост на общите активи е определен като съотношение между нетните доходи на Фонда (с изключение на премийните вноски) и общите активи на Фонда към края на отчетния период. Реализираните нетни доходи се изчисляват като от сумата на резултата за годината се приспаднат премийните вноски. Коефициентът на ликвидните активи спрямо общите активи на ФГВБ e изчислен като

31.12.2012 г.

1.56% 24 638 хил. лв.

31.12.2011 г.

2.27% 30 028 хил. лв.

66.30%

56.46%

65.87%

51.53%

съотношение на ликвидните активи с падеж до 1 година към общите активи на Фонда. Коефициентът на бързоликвидните активи спрямо общите активи на ФГВБ е съотношението на парите по разплащателни сметки, едноседмични депозити в БНБ и пазарната стойност на облигациите в портфейла на ФГВБ, емитирани от правителството на външните пазари, към общите активи на Фонда.

www.dif.bg

24

Приложение № 2. Кратък преглед на икономическата среда 2.1. Световната икономика Изминалата 2012 г. в световен мащаб се характеризира с бавно нормализираща се, но все още неспокойна икономическа и финансова обстановка. Най-големите рискове за развитието и стабилността на световната икономика и финансовата система бяха избегнати и не се реализираха. През годината световната икономика отбеляза ръст от 3.2%1 . Съществуват обаче сериозни различия по отделни страни и региони. Реалният БВП на развитите страни бележи ръст от 1.3%, докато растежът на развиващите се страни достигна 5.1%. В еврозоната икономическата активност продължава да се забавя и се сви през 2012 г. с 0.6%2. Страните от ЦИЕ отбелязват по-висок ръст от този на еврозоната – 1.8%. Развиващите се страни от Азиатския регион отбелязаха найголям ръст от всички останали региони – 6.6%. За страните от Латинска Америка и Карибския басейн реалният БВП през 2012 г. нарасна с 3.0%, в Близкия изток и Северна Африка – 5.2%, а в Подсахарска Африка – 4.8%. Ръстът на икономиката на САЩ през 2012 г. надмина този от 2011 г. Реалният БВП на найголямата икономика в света нарасна с 2.3% през 2012 г. спрямо 1.8% през 2011 г. Все още обаче икономическият растеж не е достатъчно силен и безработицата остава на сравнително високи нива. Потреблението на домакинствата забави своя ръст през 2012 г., но за първи път от началото на кризата бе наблюдавано положително развитие в сектора на недвижимите имоти – свободните жилища на пазара намаляха, строителството на нови отбеляза ръст, а цените на недвижимите имоти тръгнаха нагоре. Президентските избори бяха едно от най-значимите събития за САЩ през годината. Изборите не промениха политическата ситуация от предходните две години. Барак Обама бе избран за втори мандат, а Конгресът остана разделен между двете основни партии. В края на годината фокусът се измести върху т. нар. фискална пропаст – едновременното изтичане на няколко програми за данъчни

облекчения и програми за подпомагане, които щяха да доведат до увеличение на данъчната тежест с около 4% от БВП. След дълги преговори в Конгреса споразумение в крайна сметка бе постигнато в последния ден на годината. За страните от еврозоната 2012 г. бе трудна, но важна. През годината бяха предприети редица мерки за решаване на проблемите на еврозоната и ЕС като цяло. Страните от ЕС, с изключение на Чешката република и Обединеното кралство, подписаха на 2 март Договора за фискална стабилност, според който общият бюджетен дефицит на държавитечленки, ратифицирали договора, трябва да е под 3%, структурният дефицит да е под 1%, а публичният дълг да е до 60% от БВП на съответната държава-членка. Също така през годината сe взе решение за създаване на единен европейски банков надзор към ЕЦБ, който трябва да започне работа от 1 януари 2014 г. На 2 август 2012 г. ЕЦБ обяви програма за директни парични операции, която ще се прилага за страни, за които е приета програма за получаване на финансова помощ от Европейския фонд за финансова стабилност или Европейския механизъм за стабилност и МВФ. Обявяването на програмата успокои участниците на пазарите на ДЦК и доведе до понижаване на доходността по дълга на някои държави-членки на ЕС от периферията. Въпреки предприетите мерки забавянето на икономическия растеж, в резултат от кризата с публичния дълг, продължава. Еврозоната официално влезе в рецесия през третото тримесечие на 2012 г., след като средният растеж на БВП на еврозоната отбеляза понижение от 0.1% през третото тримесечие и 0.2% през второто. Свиването на фискалните дефицити затрудни сериозно растежа в периферните икономики въпреки подобрените условия на финансиране на някои от тях. Това доведе до забавянето на растежа и на други страни. Намаляването на дълговете в частния сектор също продължи да оказва допълнителен натиск върху растежа. Различията между отделните страни в еврозоната се запазиха,

1 Данните за 2012 г. са на МВФ (IMFWorldEconomicOutlook, Update January 2013).

2 По данни на Евростат към началото на март 2013 г.

25

www.dif.bg

като някои страни, като Германия, отчитаха растеж, докато други отчетоха спад на БВП. Испания и Италия, които влязоха в рецесия през втората половина на 2011 г., отново отчетоха отрицателен ръст на икономиката от съответно 1.4% и 2.3%, последвани от Австрия и Холандия. Франция успя да избегне влизането в рецесия, но икономиката й нарасна едва с 0.2%. Инвестициите и крайното потребление в еврозоната отчетоха спад. Доходът на домакинствата намаля в резултат от повишаващата се безработица и по-ниските заплати, както и от нарастването на ценовото равнище. Инфлацията в еврозоната достигна 2.5% за 2012 г. и 2.6% общо за ЕС при целево равнище на ЕЦБ от 2%. Изправени пред влошаващо се търсене и не особено добри перспективи за развитие, компаниите намалиха инвестициите. Безработицата в еврозоната нарасна от 10.8% в началото на 2012 г. до 11.8% през декември, достигайки до исторически найвисоките си нива. Във Франция безработицата нарасна от 9.9% на 10.5%, а в Испания с 3.1 процентни пункта до 26.1%. Същевременно в Германия коефициентът на безработица отчете лек спад от 5.6% до 5.3%. Страните с най-ниска безработица са Австрия с 4.7% и Люксембург с 5.2%.

годината. Взетите политически и икономически мерки за разрешаване на кризата на стария континент бяха съпроводени от навлизане в рецесия. Рисковете са, че ако икономическата активност продължи да се свива и безработицата да нараства, икономическите условия вероятно ще останат трудни.

В краткосрочен план основното предизвикателство за световната икономика остава еврозоната, въпреки отчитаното подобряване на дълговата криза след средата на

• Несигурността, макар и в по-малка степен, все още е фактор и очаквано ще продължи да оказва влияние върху вземането на инвестиционни решения.

Най-вероятно и през 2013 г. няма да станем свидетели на значително подобряване на световната икономика. Темпът на растеж в повечето икономики ще е близък до този през 2012 г. Причината за това е, че продължаващото преструктуриране на балансите на икономическите агенти в развитите страни ще продължи да спира растежа, като това ще оказва влияние и върху развиващите се страни. Основните моменти са следните: • Процесът на намаляване на бюджетните дефицити в редица страни ще продължи и през 2013 г.

• Основните лихвени проценти за развитите страни ще се запазят на ниски нива, като инфлацията ще остане умерена.

• Процесът на намаляване на дълговете в частния сектор на развитите страни вероятно ще продължи, макар и с по-бавни темпове.

www.dif.bg

26

2.2. Икономиката на България На фона на отрицателния растеж в еврозоната и ЕС през 2012 г. икономиката на България продължи да нараства, макар и с нисък темп от 0.8%. Въпреки че след спада през 2009 г. последваха три поредни години на икономически растеж, реалният БВП на страната все още не е достигнал нивата от 2008 г., годината преди началото на глобалната криза. През 2012 г. основен фактор за реалния растеж на БВП бе вътрешното търсене, подпомогнато от използването на структурните фондове на ЕС. Приносът за растежа на нетния износ бе отрицателен поради забавянето на износа в резултат от свиването на икономиките на основните търговски партньори на България – страните от ЕС, както и поради нарастването на вноса. Вътрешното търсене изцяло компенсира забавянето на износа и свитото колективно потребление и се превърна в основен двигател на икономическия растеж през изминалата година. Брутното капиталообразуване в основни активи отбеляза нисък растеж през 2012 г. след три години на значителен спад. Слабият икономически растеж се реализира в условията на повишаване на ефективността на икономиката, което оказва отрицателно влияние върху пазара на труда. По данни на НСИ равнището на безработица през 2012 г. нараства с 1.0 процентен пункт до 12.3% спрямо 2011 г., когато е бил 11.3%3. Агенцията по заетостта също отчита нарастване на регистрираните безработни към края на годината, в резултат на което равнището на регистрираната безработица се повишава до 11.4% спрямо 10.4% към края на 2011 г. Забавянето на износа на страната през 2012 г. повлия върху текущата сметка на платежния баланс4, която отчита дефицит от

528.2 млн. евро (около -1.3% от номиналния БВП за 2012 г.). За сравнение през 2011 г. салдото на текущата сметка беше положително в размер на 39.2 млн. евро (около 0.1% от БВП за 2011 г.). Основната причина за това е увеличението на дефицита на търговското салдо в резултат както от посоченото вече забавяне на износа, така и от по-високия внос през 2012 г. За 2012 г. търговското салдо на страната е отрицателно в размер на 3622.1 млрд. евро (-9.1 % от БВП). Финансовата сметка на платежния баланс през изминалата година е на излишък в размер на 2231.3 млн. евро (5.6% от БВП) спрямо дефицит от 968.2 млн. евро за 2011 г. (-2.5% от БВП). Основните фактори, допринесли за формирането на положително салдо по финансовата сметка, са притокът на преки чуждестранни инвестиции и постъпленията от пласираната на международните пазари емисия глобални държавни облигации с номинал 950 млн. евро. Брутният външен дълг на България5 през 2012 г. нараства с 2 млрд. евро и достига 37.85 млрд. евро (95.4% от номиналния БВП за 2012 г.), като близо половината от нарастването се дължи на емисията на глобални държавни облигации с номинал 950 млн. евро, чиято цел бе да се осигурят ресурси за изплащане през януари 2013 г. на падежиращи глобални държавни облигации. Към края на годината делът на частния брутен външен дълг е 87.83% от брутния външен дълг (33.24 млрд. евро или 83.8% от номиналния БВП за 2012 г.). Делът на публичните и публично гарантираните брутни външни задължения от целия дълг е 12.17% (4.61 млрд. евро. или 11.6% от БВП). Официалните валутни резерви нараснаха през 2012 г. с 2.2 млрд. евро (или с 16.51% спрямо края на 2011 г.) и достигнаха 15.55 млрд. евро (39.2% от БВП).

3 Данни от наблюдението на работната сила, което се провежда от НСИ на тримесечна основа.

4 По предварителни данни за платежния баланс към 15.03.2013 г.

5 По предварителни данни за брутния външен дълг към края на февруари 2013 г. Данните подлежат на ревизия.

27

www.dif.bg

Инфлацията в България през 2012 г., измерена с индекса на потребителските цени6, достигна 4.25% в сравнение с 2.75% през 2011 г. Най-голям принос към инфлацията имат хранителните стоки (2 процентни пункта), административно определяните цени (1.34 процентни пункта) и енергийните продукти (0.63 процентни пункта). Инфлацията в страната за 2012 г., измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени7, достигна 2.76%. Към края на декември 2012 г. бюджетното салдо по консолидираната фискална програма

е отрицателно, в размер на 350.2 млн. лв., формирано от дефицит по националния бюджет в размер на 680.4 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 330.2 млн. лв. Фискалният резерв към 31 декември 2012 г. е в размер на 6.1 млрд. лв., като плащането през януари 2013 г. по глобалните държавни облигации, емитирани на международните капиталови пазари през 2002 г., е в размер на близо 1.8 млрд. лв. (главница и лихви).

6 Индексът на потребителските цени е официален измерител на инфлацията в Република България. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства. Основен източник на информация за разходите е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. ИПЦ в година t се изчислява при структура на разходите от година t – 1.

7

Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. ХИПЦ, както и ИПЦ, измерва общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла. ХИПЦ се изчислява с тегла, представляващи относителните дялове по групи стоки на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства (включително институционалните и чуждестранните) на икономическата територия на страната. Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки. ХИПЦ в година t се изчислява с тегла от година t – 2.

www.dif.bg

28

Приложение № 3. Гарантиране на влоговете 3.1. Банковата система на България Банковата система в България остана стабилна и добре капитализирана и през 2012 г. Адекватността на капитала от първи ред на ниво банкова система към края на годината е 15.14%, а общата капиталова адекватност –16.64%, при нормативно изискване от 12%. Активите на банките нараснаха със 7.40% през 2012 г., като това основно е вследствие от растежа на депозитите на домакинствата и на привлечените средства от кредитни институции. Балансовият капитал се увеличи с 4.60%, като това е в резултат от нарастване на резервите, включително неразпределени печалби (216.67 млн. лв. или 3.90%), емитиран капитал (99.67 млн. лв. или 2.66%) и преоценъчни резерви (106.60 млн. лв. или 42.85%). Одитираната печалба на банковата система за 2012 г. е в размер на 529.68 млн. лв. или 11.78% повече в сравнение с 2011 г. Привлечените средства в банковата система продължават да нарастват през 2012 г., като реализират ръст от 7.56% или 4.97 млрд. лв. и достигат 70.70 млрд. лв. С най-голям ръст и през периода отново са депозитите на гражданите и домакинствата, които нарастват с 3.97 млрд. лв. (12.44%). Депозитите от некредитни институции нарастват с 504.61 млн. лв. (2.34%). Привлечените средства с източник кредитни институции се увеличават със 704.24 млн. лв. (7.03%) спрямо края на 2011 г. и достигат 10.72 млрд. лв. (15.17% от всички привлечени средства). Кредитирането остава слабо. Общата сума на отпуснатите брутни кредити (без кредитни институции) нараства едва с 1.79 млрд. лв. (3.2%) през 2012 г., като наблюдаваното увеличение се дължи основно на ръст на корпоративните кредити (2.05 млрд. лв. или 5.67%), както и на кредитите, отпуснати на некредитни институции (169.14 млн. лв. или 20.24%), в по-малка степен на жилищните кредити. В резултат предимно от намаленото търсене на нови заеми, жилищните ипотечни кредити, отпуснати на физически лица, отбелязват леко увеличение от 73.64 млн. лв.

(0.79%) през 2012 г., докато отпуснатите брутни

29

www.dif.bg

потребителските кредити намаляват със 171.60 млн. лв. (1.88%). Най-голям спад в сумата на отпуснатите кредити на ниво банкова система се наблюдава при кредитите, отпуснати на централни правителства, които намаляват с 325.38 млн. лв. Вземанията от кредитни институции, също бележат спад с 1.42 млрд. лв.

(17.12%) през 2012 г. По предварителни данни, през 2012 г. се наблюдава и нарастване на брутните външни задължения на банките с 806 млн. евро (14.27%) основно поради ръста на показателя през ноември (919 млн. евро), като увеличението от началото на годината е предимно в краткосрочната компонента на брутните външни задължения (748 млн. евро) и в по-малка степен в дългосрочните (58 млн. евро). Лошите и преструктурираните кредити продължават да нарастват през 2012 г. По данни на БНБ, в края на декември 2012 г. размерът на кредитите с просрочие от над 90 дни достига 9.62 млрд. лв. или 16.63% от отпуснатите брутни кредити (преди обезценка и провизии), без тези, отпуснати на кредитни институции. Темпът на нарастване на лошите кредити отчита забавяне след средата на годината и е отрицателен през последното тримесечие на 2012 г. През годината портфейлите с ценни книжа нарастват с 30.78% (1.8 млрд. лв.), като заемат 9.4% от общата сума на активите на банковата система към края на годината. В актива на баланса на банковата система прави впечатление също увеличаването на паричните средства и паричните салда при централни банки, които нарастват с 24.18% (1.84 млрд. лв.) през 2012 г. Основните рискове за банковата система са свързани с това, че ако икономическият растеж остане слаб и безработицата продължи да нараства, това може да окаже допълнителен натиск за покачване размера на необслужваните кредити. Въпреки това високата капиталова адекватност на банковия сектор в България и наличието на буфери, включително високата ликвидност и възможността за генериране на печалби, осигуряват стабилността на системата в страната.

3.2.

Банки, влоговете в които са гарантирани от ФГВБ към 31 декември 2012 г.

• Алианц Банк България АД

• Първа инвестиционна банка АД

• Банка ДСК ЕАД

• Райфайзенбанк (България) ЕАД

• Банка Пиреос България АД

• СИБАНК АД

• Българо-американска кредитна банка АД

• Ситибанк Н.А. – клон София

• Българска банка за развитие АД

• Сосиете Женерал Експресбанк АД

• Инвестбанк АД

• Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София

• Интернешънъл Асет Банк АД

• Тексимбанк АД

• Корпоративна търговска банка АД

• Ти Би Ай Банк ЕАД

• Креди Агрикол България ЕАД

• Токуда Банк АД

• МКБ Юнионбанк АД

• „Търговска банка Д” АД

• Обединена българска банка АД

• УниКредит Булбанк АД

• Общинска банка АД

• Централна кооперативна банка АД

• ПроКредит Банк (България) АД

• Юробанк България АД

Посочените по-долу кредитни институции са клонове на банки от държави-членки на Европейския съюз, и не участват в българската

система за гарантиране на влоговете, тъй като са защитени от действащата схема в страната по седалището на банката.

• Алфа банка – клон България • БНП Париба С.А. – клон София • ИНГ Банк Н.В. – клон София • Иш Банк ГмбХ – клон София • Регионална инвестиционна банка – клон България

www.dif.bg

30

3.3. Информация за влоговете, обхванати от системата за гарантиране на влоговете Системата за гарантиране на влоговете в банките покрива средствата на вложителите до законовоопределения размер – 196 000 лв., в банка с отнет лиценз на принципа един вложител в една банка. Гарантирани са влоговете на физически и юридически лица в левове и в чуждестранна валута. Изключени от гаранцията на ФГВБ са влоговете на банките и небанковите финансови институции (без фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване), на държавата и държавните институции, на общините, привилегированите влогове, влоговете на членовете на ръководни органи на банката и свързаните с тях лица, както и влоговете, свързани с изпиране на пари. Изплащането започва не по-късно от 20 работни дни от датата на отнемане на лиценза на банката от БНБ. Влоговете в чуждестранна валута се изплащат

в левовата им равностойност по курса на БНБ в началния ден на изплащането. Изплащането се извършва чрез обслужваща банка, определена от УС на ФГВБ. Общият размер на влоговете, подлежащи на гаранция към 31.12.2012 г., е 51 581 508 хил. лв. (31.12.2011 г.: 46 339 251 хил. лв.). Общият брой на влоговете е 10 166 310 (31.12.2011 г.: 10 347 385). Средният размер на един влог е 5074 лв., а за 2011 г. – 4478 лв. През 2012 г. общият размер на влоговете, подлежащи на гаранция, нараства с 11.31%, докато броят им намалява с 1.75% в сравнение с предходната година. Наблюдава се увеличение на средния размер на един влог, като през 2012 г. нараства с 13.30% спрямо 2011 г. или с 596 лв.

60 000 51 582 50 000

46 339

40 000 30 000 20 000 10 347 10 166

10 000

0

4478 сума на влоговете (млн. лв.)

брой влогове (хил. бр.)

2011 г.

Източник: ФГВБ

31

www.dif.bg

2012 г.

5074

среден размер на влог (лв.)

2012 г.

лева евро други валути

Структура на влоговете по валута

55.57% 36.47% 7.96%

Най-висок относителен ръст през 2012 г. отчитат влоговете в левове – 19.19%, следвани от влоговете в други чужди валути – 6.75%, и 2011 г. влоговете в евро – ръст от 1.99%.

51.90%

Влоговете в левове възлизат на 28 664 470 хил. лв. (55.57%) и са 8 259 414 на брой (81.24%).

лева евро 39.80% Спрямо броя на влоговете, подлежащи на други валути 8.30%

Влоговете в евро възлизат на 18 810 182 хил. лв. (36.47%) и са 1 390 499 на брой (13.68%).

гаранция, влоговете във всяка от трите групи валути отчитат отрицателен ръст, като най-голям относителен спад отчитат влогове в други чужди валути (-3.49%), следвани от влоговете Структура на влоговете по валути 201 1 г. в евро (-3.27%) и влоговете в левове (-1.38%).

2012 г.

лева в други чужди 55.57% валути възлизат на Влоговете евро 36.47% 4 106 856други хил.валути лв. (7.96%) и са 516 397 на брой 7.96% (5.08%).

8.30%

2011 г.

лева евро други валути

51.90%

39.80%

51.90% 39.80% 8.30%

лева

Структура на влоговете по валути, 2011 г.

1 г.

Структура на влоговете по валути 201

7.96%

51.90%

39.80%

лева

други валути

Структура на влоговете по валути 2012 г.

8.30%

левове

евро

Структура на влоговете по валути, 2012 г.

евро

евро

55.57%

36.47%

лева

евро

левове

евро

други валути

други валути

други валути

други валути

Структура Източник: ФГВБ на влоговете по валути 2012 г.

7.96%

Структура на влоговете по източници 36.47% Влоговете на нефинансови предприятия възлизат на 14 911 177 хил.

(28.91%) и са лева лв. евро други валути 419 588 на брой (4.13%). През 2012 г. тези влогове отбелязват ръст в сумата (7.10%) и в броя (3.44%) спрямо 2011 г. Влоговете на домакинствата възлизат на 35 767 079 хил. лв. (69.34%) и са 9 746 606 на

8

55.57%

брой (95.87%) и през 2012 г. отбелязват ръст в сумата (12.65%), а в броя отбелязват спад (– 1.96%). Влоговете на Фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване8 възлизат на 903 252 хил. лв. (1.75%) и са 116 на брой (0.001%), като отбелязват ръст в сумата (35.78%) и в броя (12.62%) спрямо 2011 г.

Съгласно направени промени в ЗГВБ от 18.11.2008 г. ФДЗПО се гарантират от ФГВБ.

www.dif.bg

32

1.4%

ФДЗПО 68.5%

нефинансови предприятия домакинства ФДЗПО

Структура суматана навлоговете Структура на на сумата влоговете по източници, по източници, 2012 г.

Структура на сумата нана влоговете Структура на сумата влоговете по източници, по източници, 2011 г.

2012 г.

2011 г.

1.8% 1.5%

28.9%

30.0%

69.3%

68.5%

Нефинансови предприятия

Нефинансови предприятия

нефинансови предприятия

нефинансови предприятия

домакинства

домакинства

Домакинства

ФДЗПО

Домакинства

ФДЗПО *

ФДЗПО

ФДЗПО *

Структура на сумата на влоговете по източници, 2012 г.

Източник: ФГВБ

1.8%

28.9%

Структура на69.3% влоговете в размер до и над нивото на гаранция нефинансови предприятия

31 620 519 хил. лв. (61.30%) и са 10 144 207 (99.78%) на брой. Средният размер на влога в този диапазон е 3117 лв.

домакинства Влоговете в размер до 196 000 лв., т.е. влоговете с пълнаФДЗПО гаранция, възлизат общо на

35 000 30 000

31 621 28 921

25 000 20 000

15 000 10 329 10 144

10 000

2800

5 000 0

сума на влоговете с пълна гаранция (млн. лв.)

брой на влоговете с пълна гаранция (хил. бр.)

2011 г.

Източник: ФГВБ

33

www.dif.bg

2012 г.

3117

среден размер на влога в групата с пълна гаранция (лв.)

Ръстът на сумата на влоговете с пълна гаранция през 2012 г. е 9.34% спрямо 2011 г. при отрицателен ръст в броя им (-1.79%). Най-висок относителен ръст на сумата на влоговете в този диапазон отчитат влоговете на домакинствата (9.46%), следвани от влоговете на нефинансови предприятия (7.97%).

Средният размер на влог до 196 000 лв. от домакинства е 2977 лв., ръст от 312 лв. спрямо 2011 г. Средният размер на влог до 196 000 лв. от нефинансови предприятия е 6437 лв., ръст от 277 лв. спрямо 2011 г. Средният размер на влог до 196 000 лв. от ФДЗПО е 60 хил. лв., ръст от 16 700 лв. спрямо 2011 г.

Средният размер на влоговете в този диапазон през 2012 г. се е увеличил с 317 лв., ръст от 11.33% спрямо 2011 г.

Влогове сспълна гаранция и динамика, Влогове пълна гаранция- структура – структура и динамика, брой лв., сума в млн.влв. бройв хил. в хиляди, сума млн. лв.

35 000 28 975

30 000 26 470

25 000 20 000 15 000 9932

10 000 5 000

9733

2449 2645

398 411

0

брой

0 сума

нефинансови предприятия

брой

сума

домакинства

31.12.2011 г.

0

1

брой

1

сума ФДЗПО

31.12.2012 г.

Източник: ФГВБ

Влоговете в размер над 196 000 лв. възлизат общо на 19 960 989 хил. лв. (38.70%), а

техният брой е 22 103 (0.22%). Средният размер на влога в този диапазон е 903 090 лв.

www.dif.bg

34

25 000 20 000

22 103

19 961

18 049

17 419

15 000 10 000 5 000 965 0

сума на влоговете над 196 000 лв. (млн. лв.)

брой на влоговете над 196 000 лв. (хил. бр.)

2011 г.

903

среден размер на влога в групата над 196 000 лв. (хил. лв.)

2012 г.

Източник: ФГВБ

Ръстът на сумата на влоговете в размер над 196 000 лв. през 2012 г. е 14.60%, а изменението в броя им е 22.46%. Влоговете на домакинствата отчитат ръст както по отношение на общата сума (28.60%), така и по отношение на броя (33.20%). Следват влоговете на нефинансови предприятия, които се увеличават с 6.92% като сума и с 9.05% като брой. Данните за ФДЗПО са съответно 35.82% относителен ръст в сумата и 21.18% относителен ръст в броя на влоговете. Средният размер на влог в този диапазон

35

www.dif.bg

през 2012 г. намалява с 6.42% или с 62 хил. лв. в абсолютна сума. Средният размер на влог над 196 000 лв. от домакинства е 511 032 лв., спад от 18 000 лв. спрямо 2011 г. Средният размер на влог над 196 000 лв. от нефинансови предприятия е 1 408 500 лв., спад от 28 000 лв. спрямо 2011 г. Средният размер на влог над 196 000 лв. от ФДЗПО е 8762 хил. лв., ръст от 944 615 лв. спрямо 2011 г.

Влогове в размер над 196 000 лв. – структура и динамика брой в хиляди, сума в млн. лв. Влогове в размер над 196 000 лв.

- структура и динамика брой в хил. лв., сума в млн. лв.

14 000

11 473

12 000

12 266

10 000

8 000 6 792 6 000

5282

4 000

2 000 8

млн.

0

брой

10

9 сума

0

13

брой

нефинансови предприятия

сума

домакинства

31.12.2011 г.

0

664

брой

902

сума ФДЗПО

31.12.2012 г.

Източник: ФГВБ

Гарантиран размер на влоговете до нивото на покритие (196 000 лв.) Към 31.12.2012 г. гарантираният размер на влоговете до нивото на покритие е 35 952 707 хил. лв. при 32 458 258 хил. лв. към 31.12.2011 г. (10.77% ръст).

Към 31.12.2012 г. процентът на покритие на гаранцията, т.е. съотношението между гарантирания размер на влоговете до нивото на покритие към общия размер на влоговете, подлежащи на гаранция, е 69.7% при 70.0% за 2011 г.

www.dif.bg

36

250 000 75% 200 000

70% 65%

150 000

60%

100 000

55%

50%

50 000

9/2012

12/2012

6/2012

3/2012

9/2011

12/2011

6/2011

3/2011

9/2010

12/2010

3/2010

6/2010

9/2009

размер на гаранцията

12/2009

6/2009

3/2009

9/2008

12/2008

3/2008

6/2008

9/2007

12/2007

6/2007

3/2007

0

45%

40%

процент на покритие

Източник: ФГВБ

Информация за встъпителните и годишните премийни вноски на банките за 2012 г. Годишните премийни вноски на банките за 2012 г. са в размер на 218 713 хил. лв. при 195 448 хил. лв. за 2011 г. Поради непроменения брой на участващите в системата за гарантирането на влоговете банки – 26, нарастването на общия размер на премийните вноски се дължи на увеличения размер на влоговата база за 2011 г. , която е основа за

37

www.dif.bg

определяне на премийната вноска за 2012 г. (в размер на 43 739 млн. лв.) спрямо размера на влоговата база за 2010 г. (в размер на 39 090 млн. лв.) – основа за определяне на премийната вноска за 2011 г. През 2012 г. няма новоучредени банки в България, които да бъдат обхванати от системата за гарантиране на влоговете, и съответно няма внесени допълнителни встъпителни премийни вноски.

Приложение № 4. Инвестиционна политика и управление на активите

Водещ принцип, заложен в ЗГВБ и вътрешните нормативни актове, регламентиращи инвестиционната дейност, е управлението на активите на Фонда в съответствие с обществения интерес. Основна отговорност на Фонда е съхраняването и инвестирането на средствата, които се управляват съобразно принципите на:

инвестират в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата: ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар; облигации, емитирани на външните пазари (глобални и еврооблигации); краткосрочни депозити в банки по чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции и депозити в БНБ. Инвестиционен портфейл

• сигурност и защита на капитала;

Инвестиционният портфейл на ФГВБ към 31 декември 2012 г. е 1 580 090 хил. лв. спрямо 1 324 092 хил. лв. към края на 2011 г. Нарастването на портфейла на Фонда за 2012 г. е 255 998 хил. лв.

• висока ликвидност за покритие на задълженията; • минимизиране на рисковете и оптимизиране на приходите. Съгласно ЗГВБ средствата на ФГВБ се

Инвестиционен портфейл на ФГВБ 1800 1600 1400

1575.42

1558.77

1510.07

1580.09

1200 1000 800

748.48

770.64

765.94

844.43 538.88

538.76

600

335.06

400 222.83

200 0

731.39

701.47

22.19 I

II

4.26 III

IV

Източник: ФГВБ

www.dif.bg

38

През годината Фондът следва консервативна стратегия, като подържа балансирана структура на портфейла по инструменти. Вследствие на това, както и в резултат от падежирането на емисии от ДЦК делът на облигациите намалява и в края на годината делът на депозитите се увеличава до 53.71%, а облигациите са 46.29% от целия портфейл. Фондът подаде поръчка за закупуване на книжа от емисия XS0802005289, търгувана на международните пазари, при нейното емитиране през юли 2012 г., но тя не бе удовлетворена от Министерството на финансите, така както не бяха удовлетворени и поръчките на всички други български инвеститори.

Финансови инструменти През 2012 г. активите на Фонда се инвестират в облигации, емитирани от българското правителство, и в депозити в БНБ, като не се предоставят депозити в банки. Делът на облигациите през годината се променя, като от 57.83% в края на 2011 г. спада до 49.56% в края на март 2012 г. Този спад се дължи на значителните по обем падежи на ДЦК в началото на годината, както и на получените годишни премийни вноски от банките в края на март. Поради същите причини делът на средствата по депозити и разплащателна сметка в БНБ се увеличава от 42.17% в края на 2011 г. до 50.44% към края на първото тримесечие на годината.

Структура на портфейла по инструменти 60% 50%

53.44% 49.44%

49.56%

49.14%

46.29%

44.52%

40%

35.68%

34.21%

30% 21.27% 20%

14.76%

10% 1.42% 0%

I

Източник: ФГВБ

39

www.dif.bg

I

I

0.27%

III

IV

Доходност на инвестиционния портфейл През 2012 г. продължи тенденцията на спад на доходността по българските правителствени облигации, като в края на 2012 г. среднопретеглената доходност до падежа по облигациите в портфейла е 4.00% при 4.16%

в края на 2011 г. Доходността по депозитите в БНБ следва референтните котировки на Банката за международни разплащания – Базел. През цялата 2012 г. лихвите по депозити в левове и евро е 0%. Лихвите по депозити в долари се движат в тесни граници на нива, близки до 0%.

Доходност на портфейла 6% 5% 4.10%

3.98%

3%

2.34%

I

1.86%

0.00%

0.00%

0%

2.32%

2.00%

2% 1%

4.00%

II

III

0.00%

4.03%

0.00%

4%

IV

Източник: ФГВБ

Валутна структура на инвестиционния портфейл В края на 2011 г. делът на експозицията в евро достига 47.96% от целия портфейл, но след получаването на годишните премийни вноски от банките в края на първото тримесечие на 2012 г. делът на левовите активи в портфейла на Фонда се покачва до 55.49%, а делът на деноминираните в евро активи спада до 43.70%. В резултат от закупуването на ДЦК,

основно деноминирани в левове, тази динамика продължи да се наблюдава през цялата година. В резултат валутната структура на портфейла се променя плавно, като в края на декември левовата експозиция представлява 61.41% от целия портфейл, а експозицията в евро – 36.38%. Делът на активите, деноминирани в щатски долари, се увеличава от 1.04% в края на 2011 г. до 2.21% в края на 2012 г.

www.dif.bg

40

Валутна структура на портфейла 80%

70% 60% 50%

61.67%

56.65%

55.49% 43.70%

61.41%

42.51% 36.38%

36.10%

40% 30% 20%

10% 0%

0.81%

2.24%

0.84% II

I

III

2.21% IV

Източник: ФГВБ

Лихвена структура на портфейла от облигации През 2012 г. лихвената структура на портфейла от облигации на ФГВБ запазва характеристиките от 2011 г. Преобладаващата част от книжата са с фиксиран купон, като формират около 91% от портфейла от облигации. Ограниченото предлагане на правителствени книжа с плаващ купон и липсата на нови такива емисии

възпрепятства възможността за съществена промяна на техния дял в портфейла на ФГВБ през годината. От 10.30% в края на 2011 г. техният дял намалява плавно до 9.31% в края на 2012 г. Друга причина за това е частичното падежиране на книжата с плаващ купон в обращение. Съотнесени към инвестиционния портфейл, книжата с фиксиран доход към края на годината са 41.98%, а тези с плаващ – 4.31%.

Структура на портфейла облигации 100%

91.06%

90.96%

90.69%

90.48%

80%

60%

40%

20%

0%

9.04%

I

Източник: ФГВБ

41

www.dif.bg

8.94% II

9.31%

9.52% III

IV

Матуритетна структура и модифицирана дюрация на инвестиционния портфейл

с матуритет до 3 години. През годината инструментите с матуритет до 1 година плавно намаляват своя дял, като достигат до 66.3% от портфейла в края на 2012 г. Противоположна е динамиката на книжата с матуритет над 1 до 3 години, които леко увеличават дела си до 16.7% към края на декември. Делът на книжата в матуритетния сегмент над 3 до 5 години също нараства плавно през цялата година, като в края на декември формират 10.4% от портфейла. Книжата с матуритет над 5 години имат относително постоянен дял в портфейла на Фонда – около 6%.

През 2012 г. ФГВБ поддържа ниска модифицирана дюрация на портфейла – под 1. Показателят спада през годината, като в третото тримесечие достига стойност от 0.76, а в края на годината спада до 0.70. Наблюдаваната динамика е резултат от намаляване на остатъчния срок на книжата в портфейла на Фонда и закупуването на книжа с относително по-ниска модифицирана дюрация. Основната част от портфейла на Фонда е съсредоточена в депозити и ценни книжа

66.3%

68.1%

70%

70.1%

80%

71.1%

Матуритетна структура на портфейла

60% 50%

I

II

III

0.0%

0.0%

0.0%

6.5%

6.1%

0.0%

0%

5.6%

5.7%

10.4%

10.1%

8.4%

7.9%

10%

16.7%

20%

15.6%

15.3%

30%

15.8%

40%

IV

Източник: ФГВБ

www.dif.bg

42

Модифицирана дюрация на портфейла

1.80 1.60 1.40

1.49

1.69

1.59 1.42

1.20 1.00 0.80 0.79

0.60

0.70

0.76

0.71

0.40 0.20 0.00

I

II

III

IV

Източник: ФГВБ

Финансови резултати Доходите от инвестиции на ФГВБ през 2012 г. са 27 231 хил. лв. спрямо 31 063 хил. лв. за 2011 г. Нетната промяна в справедливата

43

www.dif.bg

стойност на финансовите активи на разположение за продажба за 2012 г. е 12 292 хил. лв. при -1139 хил. лв. за 2011 г.

Приложение № 5. Технически семинар на Регионалната комисия за Европа на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозити, април 2012 г., София

На 19-21 април 2012 г. ФГВБ беше домакин на технически семинар на тема „Основни правни аспекти за подпомагане на сътрудничеството между схемите за гарантиране на депозитите в Европа”, организиран от Регионалната комисия за Европа на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозити. Семинарът беше насочен към схеми за гарантиране на депозитите, членове на Международната асоциация и на Европейския форум, и предостави платформа за обмен на мнения и дискусии по теми, произтичащи от предложенията за нова преработена директива за схемите за гарантиране на депозитите и рамката за управление на кризи. Общият брой на участниците беше над 40 – представители на схеми за гарантиране на депозитите, представители на Българската народна банка и Министерството на финансите и водещи български юристи в областта на международното право. Дискусиите бяха обособени в четири панела на следните теми: – Споразумения за предоставяне/заемане на средства между СГД и многостранни споразумения за изплащане на искове В презентациите беше разгледана възможната структура на споразуменията за заемане между СГД – приложим закон, юрисдикция, основни разпоредби на споразумението. Беше представен многостранният Меморандум за разбирателство на Европейския форум и основните моменти в него – информация, сътрудничество и представителство. Обсъдени бяха задълженията на приемащата и посрещащата СГД, както и други спорни въпроси.

– Режими на несъстоятелност в отделните страни

В този панел бяха представени правните режими на несъстоятелност в Румъния, Унгария, Швейцария и България. Разгледаните теми включваха: участниците в процедурата по несъстоятелност, изисквания към ликвидатора или синдика и техните задължения и отговорности, и ролята на СГД в производството по несъстоятелност.

– Споразумения за финансиране от правителството/централната банка и репосделки за държавни ценни книжа в случай на срив на пазара Съгласно Основните принципи за ефективни системи за гарантиране на депозити, Принцип 11. Финансиране, участниците в панела се обединиха около мнението за важността на наличието на механизъм за допълнително финансиране. Беше представено и мнението за репо-сделките като оптимален инструмент за трансгранично финансиране поради международната стандартизация на този инструмент.

– Правни въпроси при разрешаване на проблеми на банки В панела бяха представени основните моменти в предстоящото предложение за рамка за управление на кризи и мястото на СГД в нея. Беше представен и опитът на страни извън ЕС – САЩ и Турция и техният подход в тази материя. Презентациите и дискусиите отвориха поле за размисъл относно намирането на баланс между хармонизирания подход и спецификата на дадена юрисдикция.

www.dif.bg

44

ФИНАНСОВ ОТЧЕТ

ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ

Фонд за гарантиране на влоговете в банките – Годишен финансов oтчет за 2012 г.

Съдържание

Доклад на независимия одитор

47

Отчет за резултата от дейността

49

Отчет за финансовото състояние

50

Отчет за паричните потоци

51

Отчет за промените в нетните активи

52

Приложения към годишния финансов отчет

1. Обща информация

53

2. Основни положения от счетоводната политика на Фонда

54

3. Премийни вноски

65

4. Доходи от инвестиции

66

5. Други доходи и загуби, нетно

66

6. Общи административни разходи

67

7. Парични средства и парични еквиваленти

68

8. Вземания от банки

68

9. Ценни книжа на разположение за продажба

69

10. Имоти и оборудване

71

11. Нематериални и други активи

72

12. Други задължения

73

13. Управление на финансовите рискове

73

14. Взаимоотношения и операции с държавни институции, органи и предприятия 83

ОТЧЕТ ЗА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЙНОСТТА за годината, завършваща на 31 декември 2012 г.

Приложения Премийни вноски Доходи от инвестиции Други доходи/(загуби), нетно Общи административни разходи Резултат за годината

2012 г. хил. лв.

2011 г. хил. лв.

3 4 5 6

218 713 27 231 (1 134) (1 459) 243 351

195 448 31 063 366 (1 401) 225 476

4

12 292

(1 139)

Други компоненти на нетните активи Нетна промяна в справедливата стойност на финансови активи на разположение за продажба ОБЩО ВСЕОБХВАТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

255 643

Приложенията от страници 53 до 83 са неразделна част от финансовия отчет

49

www.dif.bg

224 337

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ към 31 декември 2012 г.

Приложения

31.12.2012 г. хил. лв.

31.12.2011 г. хил. лв.

АКТИВИ Парични средства и парични еквиваленти Вземания от банки Ценни книжа на разположение за продажба Имоти и оборудване

7 8 9 10

848 696 731 395 802

558 357 366 765 737 828

Нематериални и други активи

11

76

52

1 580 969

1 325 340

49 49 1 580 920

63 63 1 325 277

ОБЩО АКТИВИ ПАСИВИ Други задължения ОБЩО ПАСИВИ НЕТНИ АКТИВИ

12

Приложенията от страници 53 до 83 са неразделна част от финансовия отчет

www.dif.bg

50

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ за годината, завършваща на 31 декември 2012 г.

2012 г.

2011 г.

хил. лв.

хил. лв.

219 079

195 109

(844) (93)

(837) (90)

(442) 217 700

(432) 193 750

2

2 863

250 462

195 391

(177 761) (59)

(205 902) (50)

72 644

(7 698)

-

-

-

-

290 344

186 052

7

558 357 15

372 169 136

7

848 696

558 357

Приложения Парични потоци от основната дейност Получени премийни вноски от банки Плащания на персонала и за социално осигуряване Платени данъци Други постъпления/(плащания) за основната дейност, нетно Нетни парични потоци от основната дейност Парични потоци от инвестиционната дейност Постъпления от лихви по срочни депозити в банки Постъпления, свързани с ценни книжа на разположение за продажба Плащания, свързани с ценни книжа на разположение за продажба Покупки на оборудване и други активи Нетни парични потоци, използвани в инвестиционната дейност

Парични потоци от финансова дейност Плащания по финансов лизинг Нетни парични потоци, използвани във финансовата дейност Увеличение на паричните средства през годината Парични средства и парични еквиваленти на 1 януари Курсови разлики Парични средства и парични еквиваленти на 31 декември

Приложенията от страници 53 до 83 са неразделна част от финансовия отчет

51

www.dif.bg

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ за годината, завършваща на 31 декември 2012 г. Акумулиран резултат

Преоценен резерв от ДЦК на разположение за продажба

Нетни активи

хил. лв.

Салдо на 1 януари 2011 г.

217 146

883 794

1 100 940

Резултат за годината

225 476

-

225 476

Нетна промяна в справедливата стойност на финансовите активи на разположение за продажба Общо всеобхватен резултат

-

(1 139)

(1 139)

225 476

(1 139)

224 337

Салдо на 31 декември 2011 г.

442 622

882 655

1 325 277

Резултат за годината

243 351

-

243 351

Нетна промяна в справедливата стойност на финансовите активи на разположение за продажба Общо всеобхватен резултат

-

12 292

12 292

243 351

12 292

255 643

Салдо на 31 декември 2012 г.

685 973

894 947

1 580 920

Приложенията от страници 53 до 83 са неразделна част от финансовия отчет

www.dif.bg

52

ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ФИНАНСОВИЯ ОТЧЕТ за 2012 г.

1. Обща информация Информация за Фонда

Фондът за гарантиране на влоговете в банките (Фондът) е основан със Закона за гарантиране на влоговете в банките през 1999 г. Целта на създаването на Фонда е да защитава средствата на вложителите в банките, участващи в системата, и да изплаща гарантираните им суми в случай на отнемане на лиценза на банка. Дейността му, съгласно ЗГВБ, е свързана с определяне и събиране на годишните и встъпителните вноски на банките с издаден лиценз от Българската народна банка и инвестиране на натрупаните средства. При отнемане на лиценз на банка Фондът изплаща до 196 хил. лв. депозити на физически и юридически лица, в сила от 31 декември 2010 г. Наред с тези функции Фондът осъществява и функциите, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност. Съгласно влезлия в сила от 1 януари 2007 г. Закон за кредитните институции, БНБ може да разпореди увеличение на капитала на банка, поставена под специален надзор, при условие че новите акции бъдат придобити от Фонда. В този случай Управителният съвет на Фонда взема решение за придобиване на акции в банка, както и за тяхното прехвърляне. Адресът и седалището на управление на Фонда е гр. София, ул. „Владайска” № 27. Броят на персонала към 31.12.2012 г. е 19 служители (31.12.2011 г.: 22). Регулаторна рамка на дейността на Фонда Дейността на Фонда е регламентирана със Закона за гарантиране на влоговете в банките. Законът изисква използването на паричните средства, акумулирани от банките, да бъдат инвестирани единствено в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, в депозити в БНБ и в краткосрочни депозити в банки.

53

www.dif.bg

Управлението на Фонда се осъществява от Управителен съвет, състоящ се от петима членове, които се определят, както следва: – председател на Управителния съвет – от Министерския съвет; – заместник-председател на Управителния съвет – от Управителния съвет на БНБ; – един член – от Асоциацията на банките в България; – двама членове – съвместно от председателя и заместник-председателя на Управителния съвет на Фонда. Председателят на Управителния съвет организира и ръководи текущата дейност на Фонда и на административния персонал и представлява Фонда в страната и в чужбина. Мандатът на Управителния съвет на Фонда е четири години. Към 31.12.2012 г. съставът на Управителния съвет на Фонда е следният: – Росен Николов – председател на УС на ФГВБ, определен с Решение № 153 на Министерския съвет от 17.03.2011 г.; – Нели Кордовска – заместник-председател на УС на ФГВБ, определена с Решение № 1 на УС на БНБ от 13.01.2011 г.; – Бисер Манолов – член, определен с Решение от 23.03.2011 г. на УС на Асоциацията на банките в България; – Борислав Стратев – член, определен със Заповед № 92-0005 на председателя на УС и заместник-председателя на УС на ФГВБ от 24.03.2011 г.; – Светла Костова – член, определен със Заповед № 92-0005 на председателя и заместник-председателя на УС на ФГВБ от 24.03.2011 г.

2. Основни положения от счетоводната политика на Фонда Счетоводни политики Счетоводните политики, посочени по-долу, са следвани при съставянето на финансовия отчет. Възприетите счетоводни политики са последователни с тези, прилагани през предходния отчетен период, освен ако е упоменато друго.

2.1. База за изготвяне на финансовия отчет Финансовият отчет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е изготвен в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейския съюз. Финансовият отчет е изготвен на база историческа цена, модифицирана за производни финансови инструменти и финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност чрез печалбата или загубата. Финансовият отчет е представен в български левове (лв.) и всички показатели са закръглени до най-близките хиляда български левове (хил. лв.), освен ако е упоменато друго. Изготвянето на финансовия отчет съгласно МСФО налага използването на приблизителни оценки и предположения. Това изисква и ръководството да използва собствени предположения относно използваната счетоводна политика на Фонда. Елементите на финансовия отчет, чието представяне съдържа висока степен на субективна оценка и сложност, а така също и елементите, за които предположенията и оценките имат съществен ефект върху финансовите отчети като цяло, са отделно оповестени. Нови и изменени стандарти и разяснения, приложими за отчетни периоди, приключващи на 31 декември 2012 г.

а. Нови и променени стандарти, приети от Фонда Няма нови стандарти и промени на стандарти, които Фондът да е приел за прилагане през финансовата година, започваща на 1 януари 2012 г. б. Нови и променени стандарти и подобрения на МСФО, задължителни за пръв път за финансовата година, започваща на или след 1 януари 2012 г., но неприложими за Фонда в момента (въпреки че могат да окажат влияние върху отчитането на бъдещи транзакции и събития) Оповестявания – Трансфери на финансови активи – Изменения на МСФО 7 (издаден през октомври 2010 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 юли 2011 г.). Промяната изисква допълнителни оповестявания по отношение на излагания на риск, произлизащ от трансферирани финансови активи. Изменението включва изискване да се оповестяват по клас на актив характерът, балансовата стойност и описание на рисковете и ползите на финансови активи, които са били прехвърлени към друга страна, но въпреки това остават в балансовия отчет на предприятието. Изисква се също оповестяванията да позволяват на заинтересования да разбере количеството на всички свързани задължения, както и връзката между финансови активи и свързани задължения. Когато финансови активи са били отписани, но предприятието все още е изложено на определени рискове и ползи, свързани с прехвърления актив, се изисква допълнително оповестяване с цел да се разберат ефектите от тези рискове. Посочените изменения не намериха израз в допълнителни или изменени оповестявания и нямаха съществено въздействие върху оценката или при признаването на транзакциите и салдата, посочени в този финансов отчет.

www.dif.bg

54

в. Нови стандарти и тълкувания, които са задължителни за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г. или по-късно, и които Фондът не е приел по-рано Промени в МСС 1 „Представяне на финансови отчети” (издаден през юни 2011 г., в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 юли 2012 г.) променя оповестяването на статии, представени в друг всеобхватен доход. Промените изискват предприятията да разделят статии, представени в друг всеобхватен доход, в две групи, на базата на това дали е възможно или не те да бъдат прекласифицирани в печалба или загуба в бъдеще. Предложеното заглавие, използвано от МСС 1, се промени на „отчет за печалба и загуба и друг всеобхватен доход”. Промененият МСС 19 „Доходи на наети лица” (издаден през юни 2011 г., в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.) налага значителни промени в представянето и оценката на определени разходи за пенсионен доход и обезщетения при прекратяване и към оповестяванията на всички доходи на наети лица. Стандартът изисква признаване на всички промени в нетно определеното задължение (актив) за доходи, когато те се появят, както следва: а) разходи за трудов стаж и нетна лихва в печалба и загуба; и б) преоценяване в друг всеобхватен доход. Компенсиране на финансови активи и финансови пасиви – Промени в МСС 32 (издаден през декември 2011 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2014 г.). Изменението добави насока по прилагането на МСС 32, за да се адресират несъответствия, идентифицирани при прилагането на някои критерии за компенсиране. Това включва изясняване на смисъла на „в момента притежава законно право на компенсация” и на това, че някои от системите за брутно обезпечение могат да бъдат считани еквивалентни на нетно обезпечение.

55

www.dif.bg

Оповестявания – Компенсиране на финансови активи и финансови пасиви – Промени в МСФО 7 (издаден през декември 2011 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.). Изменението изисква оповестявания, които ще позволят на използващите финансовите отчети на предприятието да оценят ефекта или потенциалния ефект на споразумения за нетиране, включително права за компенсация. Изменението ще има влияние върху оповестявания, но няма да има въздействие върху оценката и признаването на финансови инструменти. Подобрения в международните стандарти за финансови отчети (издаден през май 2012 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.). МСФО 13 „Оценяване по справедлива стойност” (издаден през май 2011 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.) има за цел да подобри съпоставимостта и да намали сложността чрез предоставяне на точна дефиниция на справедливата стойност и единствен източник за оценка на справедливата стойност и изисквания за оповестяване, приложими за МСФО. Изисквания, които са до голяма степен приравнени между МСФО и Общоприетите счетоводни принципи на САЩ, не разширяват отчитането по справедлива стойност, но предоставят насоки за това как трябва да се прилага то, когато се изисква това или е разрешено съгласно други стандарти в рамките на МСФО или Общоприетите счетоводни принципи на САЩ. Ръководството на Фонда обмисля влиянието, което гореспоменатите промени по стандартите биха могли да окажат върху финансовите резултати на Фонда, и кога тези промени ще бъдат приети от него.

Други нови и променени стандарти и тълкувания, които не се очаква да окажат каквото и да е въздействие върху тези финансови отчети: Промяната в МСС 12 „Данъци върху дохода”– възвращаемост на инвестиционни активи (издаден през декември 2010 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.) представя оборима презумпция, че инвестиционен имот, отчитан по справедлива стойност, се възстановява изцяло чрез продажба. Промяната в МСФО 1 „Прилагане за първи път на МСФО”, отнасяща се до хиперинфлация и премахване на препратките към фиксирани дати на някои изключения и освобождавания (издаден през декември 2010 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.). МСФО 10 „Консолидираните финансови отчети” (издаден през май 2011 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2014 г.). МСФО 11 „Съвместни споразумения” (издаден през май 2011 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.). МСФО 12 „Оповестяване на дялови участия в други предприятия” (издаден през май 2011 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.). МСС 27 „Консолидирани и индивидуални финансови отчети” (ревизиран през май 2011 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2014 г.) е променен и сега целта му е да представи изисквания за осчетоводяване и оповестяване, свързани с инвестициите в дъщерни, съвместни и асоциирани предприятия, когато предприятието изготвя индивидуални финансови отчети. Насоките за контрол и консолидирани финансови отчети в МСС 27 са заменени от МСФО 10 „Консолидирани финансови отчети”. Промененият МСС 28 „Инвестиции в

асоциирани предприятия” (ревизиран през май 2011 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2014 г.) прилага метода на собствения капитал в оценяването на инвестиции в съвместни дружества. КРМСФО 20 „Разходи по разкриване в производствената фаза на открита мина” (издаден през октомври 2011 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.). г. Нови или изменени стандарти и тълкувания, които все още не са приети от Европейския съюз МСФО 9 „Финансови Инструменти: Класификация и оценка”. МСФО 9, издаден през ноември 2009 г., заменя онези части на МСС 39, свързани с класификацията и оценяването на финансови активи. Впоследствие, във връзка с класификацията и измерването на финансови пасиви, МСФО 9 беше изменен отново през октомври 2010 г. През декември 2011 г. стандартът бе изменен с цел да: а) промени датата на влизане в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2015 г., и б) добави преходни оповестявания. Основни характеристики на стандарта са: • Изисква се финансовите активи да се класифицират в две категории за оценка: такива, които следва да бъдат оценявани впоследствие по справедлива стойност, и такива, които да бъдат оценявани впоследствие по амортизирана стойност. Решението следва да се вземе при първоначално признаване. Класификацията зависи от бизнес модела на предприятието за управление на неговите финансови инструменти и договорените парични потоци на инструмента.

• Повечето от изискванията на МСС 39 за класификация и оценка на финансови пасиви не бяха променени в МСФО 9. Основна промяна е, че ще се изисква предприятието да представи резултатите от промените в собствения кредитен риск на финансови

www.dif.bg

56

пасиви, определени по справедлива стойност в печалбата или загубата, в друг всеобхватен доход. Ръководството на Фонда обмисля влиянието, което гореспоменатите промени по стандартите биха могли да окажат върху финансовите резултати на Фонда, и кога тези промени ще бъдат приети от Фонда. Други промени в стандарти и тълкувания, които няма да окажат каквото и да е въздействие върху тези финансови отчети: Промяната в МСФО 1 „Прилагане за първи път на МСФО” – Правителствени заеми (издаден през декември 2010 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.), чийто фокус е правителствени заеми с лихвен процент под пазарния, предоставя облекчения на дружествата, които прилагат за пръв път МСФО при ретроспективно прилагане на МСФО, когато отчитат тези заеми. Промени в ръководството за преход към МСФО 10, МСФО 11 и МСФО 12 (издадени на 28 юни 2012 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2013 г.) разясняват насоките за преход в МСФО 10 „Консолидираните финансови отчети” и ограничават изискването за предоставяне на коригирана сравнителна информация само до непосредствено предходния сравнителен период. Промените в МСФО 10, МСФО 12 и МСС 27 – Инвестиционни предприятия (издадени на 31 октомври 2012 г. и в сила за годишни периоди, започващи на или след 1 януари 2014 г.) представят дефиниция на инвестиционно дружество и налагат всяко инвестиционно дружество да отчита неговите дъщерни дружества по справедлива стойност в печалбата или загубата, както и да консолидира само тези дъщерни дружества, които предоставят услуги, които са свързани с инвестиционните дейности на предприятието.

57

www.dif.bg

Финансовите отчети са изготвени на база на историческата цена, с изключение на финансовите инструменти на разположение за продажба, които са оценени по справедлива стойност. Фондът води своите счетоводни регистри в български лев (хил. лв.), който приема като негова отчетна валута за представяне. Данните в отчета и приложенията към него са представени в хиляди левове, освен ако нещо друго изрично не е указано. Представянето на финансов отчет съгласно Международните стандарти за финансови отчети изисква ръководството да направи най-добри приблизителни оценки, начисления и разумно обосновани предположения, които оказват ефект върху отчетените стойности на активите и пасивите, на приходите и разходите и на оповестяването на условни вземания и задължения към датата на отчета. Тези приблизителни оценки, начисления и предположения са основани на информацията, която е налична към датата на финансовия отчет, поради което бъдещите фактически резултати биха могли да бъдат различни от тях (като в условия на финансова криза несигурностите са по-значителни). Обектите, които предполагат по-висока степен на субективна преценка или сложност или където предположенията и приблизителните счетоводни оценки са съществени за финансовия отчет, са оповестени в Приложение № 2.11.

2.2. Сравнителни данни Фондът представя сравнителна информация в този финансов отчет за една предходна година. Когато е необходимо, сравнителните данни се рекласифицират (преизчисляват), за да се постигне съпоставимост спрямо промени в представянето в текущата година.

2.3. Функционална валута и признаване на курсови разлики Функционалната и отчетната валута на представяне на Фонда е българският лев. От 1 юли 1997 г. левът е фиксиран в съответствие със Закона за БНБ към германската марка в съотношение BGN 1 : DEM 1, а с въвеждането на еврото като официална валута на Европейския съюз – с еврото в съотношение BGN 1.95583 : EUR 1. При първоначално признаване сделка в чуждестранна валута се записва във функционалната валута, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс към момента на сделката или операцията. Паричните средства, вземанията и задълженията, като монетарни отчетни обекти, деноминирани в чуждестранна валута, се отчитат във функционалната валута, като се прилага обменният курс, публикуван от БНБ за последния работен ден на съответния месец. Към 31 декември те се оценяват в български левове, като се използва заключителният обменен курс на БНБ. Немонетарните отчетни обекти в отчета за финансовото състояние, първоначално деноминирани в чуждестранна валута, се отчитат във функционалната валута, като се прилага историческият обменен курс към датата на операцията и последващо не се преоценяват по заключителен курс. Ефектите от курсовите разлики, свързани с уреждането на сделки в чуждестранна валута, или отчитането на сделки в чуждестранна валута по курсове, които са различни от тези, по които първоначално са били признати, се включват в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината) като текущи приходи и разходи в момента на възникването им, като се третират като „други доходи/(загуби)” от дейността и се представят нетно.

с издаден лиценз от БНБ внасят във Фонда. Срокът за плащането е до тридесет дни след вписването на банката в търговския регистър – за встъпителните вноски, и до 31 март на текущата година – за годишните вноски на действащите банки (чл. 15 и чл. 16, ал. 5 на Закона за гарантиране на влоговете в банките). Приходите от премийни вноски се признават в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината) на датата, когато станат дължими по закон. След тази дата се начисляват лихви за забава на плащането, които се представят към „други доходи/(загуби), нетно” на лицевата страна на отчета за резултата от дейността. Те се изчисляват на база законната лихва.

2.5. Доходи от инвестиции Доходите от инвестиции включват приходите от лихви по депозити на Фонда в БНБ и по държани държавни ценни книжа (ДЦК), реализираните печалби и загуби от продажби и преоценка на финансови инструменти, отчитани по справедлива стойност през печалбата, и натрупаните ефекти от преоценки на продадени или отписани финансови активи, класифицирани на разположение за продажба. Ефектите от нетната промяна в справедливата стойност на финансови активи на разположение за продажба (изменение в „преоценъчния резерв” на финансови активи на разположение за продажба) се отчитат като изменение на друг компонент на нетните активи на Фонда в отчета за резултата от дейността. Приходите от лихви се признават в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината) за всички финансови инструменти, като се начисляват текущо на времева база при използването на метода на ефективната лихва. Те включват и амортизацията на премията/ дисконта и всяка друга разлика между първоначалната стойност на придобиване и стойността на уреждане (изплащане или продажба) на финансовия инструмент.

2.4. Приходи от премийни вноски Приходите от премийни вноски представляват встъпителни и годишни вноски, които банките

www.dif.bg

58

2.6. Финансови инструменти Класификация Класификацията на финансовите инструменти на Фонда е в зависимост от същността и целите (предназначението) на финансовите активи и пасиви към датата на тяхното придобиване. Ръководството определя класификацията на финансовите активи на Фонда към датата на първоначалното им признаване в отчета за финансовото състояние. Фондът класифицира обичайно своите финансови активи в две основни категории: „кредити и вземания” (в които се включват и паричните средства и паричните еквиваленти) и „ценни книжа на разположение за продажба”. Финансови пасиви възникват основно във връзка с ангажиментите на Фонда към вложители по гарантирани суми на депозитите им в банки с отнет лиценз. Обичайните задължения към контрагенти, възникващи в хода на дейността на Фонда, се класифицират като други финансови пасиви. Първоначално признаване Финансовите инструменти в отчета за финансовото състояние се признават в момента, в който Фондът стане страна по договор, свързан с финансов инструмент, на „датата на уреждане”. При този подход признаването на инструмента се извършва в деня, в който е прехвърлен на Фонда. Първоначално оценяване Финансовите активи и пасиви се оценяват при първоначалното им придобиване или възникване по тяхната справедлива стойност, която е равна на цената на придобиване. За финансовите активи на разположение за продажба тя e справедливата стойност и всички преки разходи по сделката.

59

www.dif.bg

Последващо оценяване След първоначалното признаване финансовите активи на Фонда се оценяват по тяхната справедлива стойност или амортизирана стойност в зависимост от тяхната класификация, а финансовите пасиви – по амортизируемата им стойност, определена по метода на ефективната лихва. Ефектите от преоценка на финансови активи, класифицирани на разположение за продажба, се признават като друг компонент на нетните активи на Фонда в отчета за резултата от дейността и участват в показателя „всеобхватен резултат от дейността” на Фонда за съответния период (Приложение № 2.5). В случай на продажба и/или отписване на финансовите активи натрупаните ефекти се признават текущо в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината) като „доходи от инвестиции”. Печалби и загуби от преоценка до справедлива стойност Печалби или загуби, възникващи от изменението в справедливата стойност на финансов актив, класифициран на разположение за продажба, са компонент на нетните активи на Фонда, като първоначално се отчитат в отчета за резултата от дейността към други компоненти на нетните активи, към позицията „нетна промяна в справедливата стойност на финансови активи на разположение за продажба”, а при неговата продажба и/или отписване натрупаните ефекти се признават в текущия резултат за годината към „доходи от инвестиции”. Печалбите и загубите от финансов актив от преоценка, оценяван по справедлива стойност в печалбата, се включват текущо за периода, в който възникнат, в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината).

Обезценка На датата на всеки финансов отчет Фондът преценява дали съществуват обективни обстоятелства, които се явяват индикатори за трайна обезценка на всеки отделен финансов актив, който не се оценява по справедлива стойност през отчета за резултата от дейността (в резултата за годината). Приема се, че когато се наблюдава значително и/или трайно намаление в справедливата стойност на даден актив спрямо отчетната цена на придобиване, налице е обезценка. Размерът на обезценката е равен на разликата между балансовата стойност на актива с неговата възстановителна стойност, която е текущата справедлива стойност. Отписване Финансовите активи или част от тях се отписват от отчета за финансовото състояние, когато Фондът: • реализира икономическите ползи от правата по договора; или • изгуби контрола върху правото да реализира икономическите ползи от договора; или • изтече срока на това право; или • направи отказ от това право. Финансовите пасиви се отписват от отчета за финансовото състояние, когато: • задължението бъде погасено; или • задължението отпадне; или • срокът за изпълнение на задължението изтече. Видове финансови инструменти а. Парични средства и парични еквиваленти Паричните средства и паричните еквиваленти представляват паричните средства в каса и по разплащателни сметки, банкови срочни депозити с оригинален падеж до три месеца в

български левове и валута. Парите в брой и по текущи разплащателни сметки са представени по номинална стойност. Паричните средства по срочни депозити са представени в отчета за финансовото състояние по амортизируема стойност, определена по метода на ефективната лихва, т.е. заедно с начислената лихва. За целите на изготвяне на отчета за паричните потоци не се третират като парични средства и парични еквиваленти блокираните депозити със специално предназначение и начислените лихви по непадежирали срочни депозити. б. Инвестиции на разположение за продажба Ценните книжа на разположение за продажба се признават в и отписват от отчета за финансовото състояние на датата на уреждане, когато покупката или продажбата е по силата на договор, чиито условия предполагат предоставянето (прехвърлянето) на книжата в рамките на определено време, установено от капиталовия пазар и законодателството, които регулират сделките с ценни книжа. Първоначално те се оценяват по тяхната цена на придобиване, която включва покупна цена и всички пряко свързани със сделката разходи. Инвестициите на разположение за продажба се оценяват последващо по справедлива стойност. Справедливите стойности на котираните на активен пазар ценни книжа се определят на база на публикувани текущи цени „купува” на активен пазар или на активно търгуващи български банки и/или български и чуждестранни банки за емисиите български ценни книжа, търгувани на международните пазари. Ако пазарът на дадени финансови активи не е активен или тези активи не се котират, Фондът установява справедливите им стойности чрез други оценъчни методи. Те включват: използване на „цени на аналог” чрез съпоставяне с пазарната цена на друг подобен финансов инструмент при реализирани наскоро сделки при условията на сделки между независими страни; изчисления и

www.dif.bg

60

анализ на дисконтирани парични потоци от този инструмент; определяне на справедлива стойност на база опции на очаквана доходност от актива и други оценъчни техники, обичайно използвани от участниците на капиталовите пазари. в. Вземания от контрагенти Вземанията от контрагенти се представят по себестойност, намалена с размера на обезценката за несъбираеми суми. Приблизителната оценка за загуби от съмнителни и несъбираеми вземания се прави, когато за събираемостта на цялата сума или на част от нея съществува висока несигурност. Несъбираемите вземания се изписват, когато правните основания за това настъпят. г. Задължения към контрагенти Задълженията към контрагенти се представят по стойността на оригиналните фактури (себестойност), която се приема за справедливата стойност на сделката, която ще бъде изплатена в бъдеще срещу получените стоки и услуги. д. Задължения към вложители на банки с отнет лиценз по гарантирани суми на депозити Задължения към вложители на банки с отнет лиценз по гарантирани суми на депозити се представят по реално преценената за дължима по закон сума към датата на отнемане на лиценза на съответната банка, която се определя конкретно за всяко едно лице, независимо от броя и размера на сумите по притежаваните от него влогове. В посочената сума се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка за отнемане на лиценза на банката (чл.

4 от Закона за гарантиране на влоговете в банките). Дължимите суми се определят на база на предоставени списъци, преценки и

61

www.dif.bg

данни от квестора, ликвидатора или синдика на съответната банка с отнет лиценз за нейните вложители и депозити. Ръководството приема, че тези задължения са финансови пасиви, защото първичното задължение, което съдържат, е в резултат на договорно отношение и неговото уреждане е свързано с изплащане на парични средства.

2.7. Имоти и оборудване Имотите и оборудването са представени във финансовия отчет по историческа цена на придобиване, намалена с натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Първоначално оценяване При първоначалното си придобиване имотите, машините и оборудването се оценяват по цена на придобиване (себестойност), която включва покупната цена, вкл. митнически такси и всички преки разходи, необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Преките разходи са: разходи за подготовка на обекта, разходи за първоначална доставка и обработка, разходи за монтаж, разходи за хонорари на лица, свързани с проекта, невъзстановяеми данъци и др. Фондът е определил стойностен праг от 700 лв., под който придобитите активи, независимо че притежават характеристиката на дълготраен актив, се изписват като текущ разход в момента на придобиването им. Последващо оценяване Избраният от Фонда подход за последваща балансова оценка на имотите, машините и оборудването е моделът на себестойността по МСС 16 – цената на придобиване (себестойността), намалена с начислените амортизации и натрупаните загуби от обезценка.

Методи на амортизация Фондът използва линеен метод на амортизация на дълготрайните материални активи. Земята не се амортизира. Полезният живот по групи активи е определен в

съответствие с: физическото износване, спецификата на оборудването, бъдещите намерения за употреба и с предполагаемото морално остаряване и е, както следва:

Полезен живот (години) Сгради

25

Машини, съоръжения и оборудване (компютри)

4

Транспортни средства

4

Стопански инвентар

7

Други дълготрайни материални активи

3

Определеният срок на годност на дълготрайните материални активи се преглежда в края на всяка година и при установяване на значителни отклонения спрямо бъдещите очаквания за срока на използването на активите същият се коригира перспективно. Последващи разходи Разходите за ремонти и поддръжка се признават за текущи в периода, през който са направени. Извършени последващи разходи, свързани с имоти, машини и оборудване, които имат характер на подмяна на определени възлови части и агрегати или на преустройство и реконструкция, се капитализират към балансовата стойност на съответния актив и се преразглежда остатъчният му полезен живот към датата на капитализация. Същевременно неамортизираната част на заменените компоненти се изписва от балансовата стойност на активите и се признава в текущите разходи за периода на преустройството. Обезценка на активи Фондът извършва преглед за обезценка на имотите, машините и оборудването, когато са налице условия или са настъпили промени в условията, посочващи, че балансовата стойност

на активите може да не бъде възстановена. Ако са налице такива индикатори, че приблизително определената възстановима стойност е по-ниска от тяхната балансова стойност, то последната се коригира до възстановимата стойност на активите. Възстановимата стойност на активите от групата на „имотите и оборудването” е по-високата от двете: справедлива стойност без разходи за продажба или стойност при употреба. За определянето на стойността при употреба на активите бъдещите парични потоци се дисконтират до тяхната сегашна стойност, като се прилага дисконтов фактор преди данъци, който отразява текущите пазарни условия и оценки на времевата стойност на парите и рисковете, специфични за съответния актив. Загубите от обезценка се отчитат в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината). Печалби и загуби от продажба Дълготрайните материални активи се отписват от отчета за финансовото състояние, когато се извадят трайно от употреба и не се очакват от тях бъдещи стопански изгоди или се продадат. Печалбите или загубите от продажби на отделни активи от групата на „имоти и оборудване” се определят чрез сравняването на приходите от продажбата и балансовата стойност на актива

www.dif.bg

62

към датата на продажбата. Те се посочват нетно, към „други доходи/(загуби), нетно” на лицевата страна на отчета за резултата от дейността.

2.8. Нематериални активи Нематериалните активи се представят във финансовия отчет по цена на придобиване (себестойност), намалена с натрупаната амортизация и загубите от обезценка. В техния състав са включени лицензи за програмни продукти. Във Фонда се прилага линеен метод на амортизация на нематериалните активи при определен полезен живот от две до четири години. Балансовата стойност на нематериалните активи подлежи на преглед за обезценка, когато са налице събития или промени в обстоятелствата, които посочват, че балансовата стойност би могла да надвишава възстановимата им стойност. Тогава обезценката се включва в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината).

2.9. Пенсионни и други задължения към персонала по социалното и трудовото законодателство Трудовите и осигурителните отношения със служителите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките се основават на разпоредбите на Кодекса на труда и действащото осигурително законодателство в Р България. Основно задължение на Фонда в качеството му на работодател е да извършва задължително осигуряване на наетия персонал за фонд „Пенсии”, допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), фонд „Общо заболяване и майчинство” (ОЗМ), фонд „Безработица”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” (ТЗПБ) и здравно осигуряване. Размерите на осигурителните вноски се утвърждават със Закона за бюджета на ДОО и Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Вноските се разпределят между работодателя и осигуреното лице в

63

www.dif.bg

съответствие с Кодекса за социално осигуряване (КСО). Осигурителните и пенсионните планове, прилагани от Фонда в качеството му на работодател, се основават на българското законодателство и са планове с дефинирани вноски. При тези планове работодателят плаща месечно определени вноски в държавните фонд „Пенсии”, фонд „ОЗМ”, фонд „Безработица”, фонд „ТЗПБ”, както и в универсални и професионални пенсионни фондове – на база фиксирани по закон проценти, и няма правно задължение да доплаща във фондовете бъдещи вноски в случаите, когато те нямат достатъчно средства да изплатят на съответните лица заработените от тях суми за периода на трудовия им стаж. Аналогични са и задълженията по отношение на здравното осигуряване. Към Фонда няма създаден и функциониращ частен доброволен осигурителен фонд. Краткосрочни доходи Краткосрочните доходи за персонала под формата на възнаграждения, бонуси и социални доплащания и придобивки (изискуеми в рамките на 12 месеца след края на периода, в който персоналът е положил труд за тях или е изпълнил необходимите условия) се признават като разход в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината) в периода, в който е положен трудът за тях или са изпълнени изискванията за тяхното получаване, и като текущо задължение (след приспадане на всички платени вече суми и полагащи се удръжки) в размер на недисконтираната им сума. Дължимите от Фонда вноски по социално и здравно осигуряване се признават като текущ разход и задължение в недисконтиран размер заедно и в периода на начисление на съответните доходи, с които те са свързани. Към датата на всеки финансов отчет Фондът прави оценка на сумата на очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отпуски, която се очаква да бъде изплатена като резултат от неизползваното право на натрупан отпуск. В оценката се включват

приблизителната преценка за разходите за самите възнаграждения и разходите за вноски по задължителното обществено и здравно осигуряване, които работодателят дължи върху тези суми. Дългосрочни доходи при пенсиониране Съгласно Кодекса на труда, работодателят е задължен да изплаща на персонала при настъпване на пенсионна възраст обезщетение, което, в зависимост от трудовия стаж във Фонда, може да варира между 2 и 6 брутни работни заплати към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. По своите характеристики тези схеми представляват планове с дефинирани доходи. Изчислението на размера на тези задължения налага участието на квалифицирани актюери, за да може да се определи тяхната сегашна стойност към датата на отчета, по която те се представят в отчета за финансовото състояние, коригирана с размера на непризнатите актюерски печалби и загуби, а респ. изменението в стойността им, вкл. признатите актюерски печалби и загуби – в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината). Разходите за минал стаж се признават веднага в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината). Към датата на всеки годишен финансов отчет Фондът назначава сертифицирани актюери, които издават доклад с техните изчисления относно дългосрочните му задължения към персонала за обезщетения при пенсиониране. За целта те прилагат кредитния метод на прогнозните единици. Сегашната стойност на задължението по дефинираните доходи се изчислява чрез дисконтиране на бъдещите парични потоци, които се очаква да бъдат изплатени в рамките на матуритета на това задължение и при използването на лихвените равнища на държавни дългосрочни облигации, деноминирани в български лева.

Актюерските печалби и загуби произтичат от промени в актюерските предположения и опита. Тези, които надвишават коридора от 10% спрямо сегашната стойност на задължението по дефинираните доходи в края на годината, се признават незабавно в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината) за периода, в който възникват. Измененията в размера на задълженията на Фонда към персонала за обезщетения при пенсиониране, вкл. и лихвата от разгръщането на сегашната стойност и признатите актюерски печалби или загуби, се отчитат към „разходи за персонала” в отчета за резултата от дейността (в резултата за годината). Доходи при напускане Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, Фондът в качеството му на работодател има задължение да изплати при прекратяване на трудовия договор, преди пенсиониране, определени видове обезщетения. Фондът признава задълженията към персонала по доходи при напускане преди настъпване на пенсионна възраст, когато е демонстриран обвързващ ангажимент, на база анонсиран план да се прекрати трудовият договор със съответните лица, без да има възможност да се отмени, или при формалното издаване на документите за доброволно напускане. Доходи при напускане, платими повече от 12 месеца, се дисконтират и представят в отчета за финансовото състояние по тяхната сегашна стойност.

2.10. Данъци върху печалбата Фондът е освободен от заплащането на държавни и местни данъци и такси по операциите по гарантиране на влоговете съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките.

www.dif.bg

64

2.11. Преценки от определящо значение при прилагане на счетоводната политика на Фонда. Ключови приблизителни оценки и предположения с висока несигурност Оценка на финансови инструменти на разположение за продажба Ръководството на Фонда класифицира притежаваните от него държавни ценни книжа, придобити с цел допълнителни доходи от акумулираните парични средства от вноски на гарантираните банки и поддържане на необходимата висока ликвидност, като финансови активи на разположение за продажба, защото счита, че тя отразява по най-добър начин намеренията му спрямо тези активи и тяхната функционалност. Цената за преоценка на вътрешните емисии ДЦК се изчислява като средна аритметична от всички котировки на „Активно търгуващи банки” за целите на месечна преоценка на ФГВБ на вътрешните емисии ДЦК (Ниво 1), като се изключат котировките, които са извън 95%-ния доверителен интервал, докато цената за преоценка на външните емисии ДЦК се изчислява като средна аритметична от всички котировки на „Активно търгуващи банки” за целите на месечна преоценка на ФГВБ на външните емисии ДЦК. (Приложение № 2.6). Отрицателните изменения в цените на

65

www.dif.bg

държаните от Фонда ДЦК са третирани като временни и са представени към изменения на „други компоненти на нетните активи” на Фонда. Провизии Поради факта, че към датата на отчета няма банки с отнет лиценз, следва, че не е необходимо да бъдат начислявани провизии в баланса (отчета за финансовото състояние) на Фонда.

3. Премийни вноски През 2012 г. Фондът е начислил вноски от 26 банки в размер на 218 713 хил. лв. (2011 г.: от 26 банки, 195 448 хил. лв.). Размерът на влоговата база (от 2011 г.), която е основа за определяне на вноските за 2012 г., е 43 739 млн. лв. (за 2011 г.: 39 090 млн. лв. от 2010 г.). Сумата от 218 713 хил. лв. е формирана от получените годишни премийни вноски за 2012 г. от 26 банки. Сумата от 195 448 хил. лв. е формирана от получените годишни премийни вноски за 2011 г. от 26 банки в размер на 195 109 хил. лв. и допълнително определени суми към годишните премийни вноски в размер на 339 хил. лв.

4. Доходи от инвестиции

Приходи от лихви по ДЦК Приходи от лихви по депозити Нетни печалби/(загуби) от продажба/падеж на ДЦК

2012 г. хил. лв.

2011 г. хил. лв.

27 032 3 196 27 231

26 796 2 857 1 410 31 063

12 400 (108)

(176) (963)

12 292

(1 139)

2012 г. хил. лв.

2011 г. хил. лв.

Други компоненти на нетните активи на фонда – рециклиране на доходи Промяна в справедливата стойност на финансови активи на разположение за продажба: (Загуби)/печалби, възникнали от преоценки през годината Намалени с: корекция от прекласификация на (печалби)/загуби, включени в резултата за текущата година

5. Други доходи и загуби, нетно

Нетни печалби/(загуби) от преоценка и операции в чуждестранна валута Лихви за забава

(1 141) 7 (1 134)

339 27 366

www.dif.bg

66

6. Общи административни разходи

2012 г. хил. лв.

2011 г. хил. лв.

Възнаграждения и осигуровки на персонала Възнаграждения и осигуровки по договори за управление Възнаграждения на временно нает персонал

654 253 4

674 213 12

Поддръжка на офиса Абонамент за информационни издания и мрежи Амортизация Командировки Представителни мероприятия

143 106 76 56 20

157 115 61 46 29

12 8 1 126 1 459

15 12 6 61 1 401

Телекомуникационни и пощенски услуги Обучение и квалификация Наеми Други

Възнагражденията и осигуровките на персонала на стойност 654 хил. лв. (2011 г.: 674 хил. лв.) се състоят от възнаграждения на персонала и социални осигуровки по трудови правоотношения в размер на 525 хил. лв.

(2011 г.: 525 хил. лв.) и социална програма, и социални осигуровки в размер на 129 хил. лв.

(2011 г.: 149 хил. лв.). Разходите по договори за управление включват възнагражденията и свързаните с тях социални осигуровки на членовете на Управителния съвет на Фонда.

67

www.dif.bg

Разходите за поддръжка на офиса включват основно разходи за местни данъци и такси, застраховки, разходи за енергия (ел. енергия и топлоенергия), охрана, вода, канцеларски и санитарно-хигиенни материали и др. Разходите за абонамент на информационни издания и мрежи включват основно абонаменти за достъп до базата данни на основните информационни и рейтингови агенции – Ройтерс, Блумбърг. Другите разходи включват консултантски услуги, платени банкови такси и други такси.

7. Парични средства и парични еквиваленти

31.12.2012 г. хил. лв.

1 2 073 2 188 598 000 246 434 848 696

Парични средства в брой Разплащателни сметки в левове Разплащателни сметки във валута Едноседмични срочни депозити в левове Едноседмични срочни депозити във валута

31.12.2011 г. хил. лв.

2 1 884 1 369 310 000 245 102 558 357

Наличните към 31 декември 2012 г. и 31 декември 2011 г. парични средства са по разплащателни сметки и срочни депозити в Българската народна банка. Лихвените нива по разплащателните и депозитните сметки са, както следва:

Лихвени нива по депозитни сметки в оригинална валута

2012 г.

2011 г.

левове

0%

от 0% до 1.09%

евро

0%

от 0% до 1.09%

от 0% до 0.15%

от 0% до 0.17%

щатски долари

8. Вземания от банки Към 31.12.2012 г. няма вземания от банки. Към 31.12.2011 г. вземанията от банки в размер на 366 хил. лв. включват допълнително начислени годишни премийни вноски от банка в резултат от извършена надзорна инспекция на БНБ, вкл. лихви за забава за 27 хил. лв.

Според отчета за паричните потоци размерът на премийните вноски в резултат от дейността за 2012 г. се отличава от получените с 366 хил. лв., представляващи допълнително начислени годишни премийни вноски от банка в резултат на извършена надзорна инспекция на БНБ за 2011 г. и получени през 2012 г.

www.dif.bg

68

9. Ценни книжа на разположение за продажба А) Разпределение на книжата по оригинален матуритет

31 декември 2012 г.

Номинална стойност

Справедлива стойност

Лихвен процент (купон)

Ефективен лихвен процент

хил. лв.

хил. лв.

%

%

303 820

320 222

2.25-4.45

0.51-6.81

2013-2017

383 961

411 173

0.06-8.25

0.77-8.81

2013-2019

687 781

731 395

Номинална стойност

Справедлива стойност

417 305

424 593

Ефективен лихвен процент 2.40-6.81

Падеж

Средносрочни лихвоносни държавни ценни книжа

Лихвен процент (купон) 2.00-4.45

2012-2016

Дългосрочни лихвоносни държавни ценни книжа

322 709

341 144

0.19-7.50

0.46-8.81

2012-2019

740 014

765 737

Средносрочни лихвоносни държавни ценни книжа Дългосрочни лихвоносни държавни ценни книжа

31 декември 2011 г.

69

www.dif.bg

Падеж

Б) Разпределение на книжата по остатъчен матуритет 31 декември 2012 г.

Краткосрочни лихвоносни държавни ценни книжа Средносрочни лихвоносни държавни ценни книжа Дългосрочни лихвоносни държавни ценни книжа

31 декември 2011 г.

Краткосрочни лихвоносни държавни ценни книжа Средносрочни лихвоносни държавни ценни книжа Дългосрочни лихвоносни държавни ценни книжа

Номинална стойност

Справедлива стойност хил. лв.

199 519

Лихвен процент (купон) % 4.25-7.50

Ефективен лихвен процент % 1.74-8.81

хил. лв.

187 715

2013-2013

410 809

440 231

0.06-8.25

0.51-6.81

2014-2017

89 257

91 645

0.13-6.00

0.77-6.71

2018-2019

687 781

731 395

Номинална стойност

Справедлива стойност 189 931

Ефективен лихвен процент 2.16-6.50

Падеж

187 654

Лихвен процент (купон) 2.00-7.50

452 030

474 650

3.45-7.50

2.40-8.81

2013-2016

100 330

101 156

0.19-6.00

0.46-6.71

2017-2019

740 014

765 737

Фондът има открити регистри на ценни книжа в следните първични дилъри, поддепозитари на ценни книжа: Банка ДСК ЕАД, Корпоративна търговска банка АД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, Сосиете Женерал Експресбанк АД, УниКредит

Падеж

2012

Булбанк АД, Юробанк България АД и Ситибанк Н.А. – клон София. Към 31.12.2012 г. и към 31.12.2011 г. Фондът има открити експозиции само към български суверенен дълг (български държавни облигации).

www.dif.bg

70

10. Имоти и оборудване

земя и сгради Отчетна стойност на 1 януари 2011 г.

хил. лв.

1 005

Придобити

общо хил. лв.

1 370

-

26

-

26

1 005

340

51

1 396

-

42

-

42

1 005

382

51

1 438

201

278

29

508

34

16

10

60

235

294

39

568

34

24

10

68

Натрупана амортизация на 31 декември 2012 г.

269

318

49

636

Балансова стойност на 31 декември 2011 г.

770

46

12

828

64

2

802

Отчетна стойност на 31 декември 2011 г. Придобити Отчетна стойност на 31 декември 2012 г. Натрупана амортизация на 1 януари 2011 г. Начислена амортизация за годината Натрупана амортизация на 31 декември 2011 г. Начислена амортизация за годината

Балансова стойност на 31 декември 2012 г.

Към 31.12.2012 г. Фондът притежава земя на стойност 163 хил. лв. (31.12.2011 г.: 163 хил. лв.) и сградa с балансова стойност 573 хил. лв. (31.12.2011 г.: 607 хил. лв.).

71

офис оборудване транспортни и стопански средства инвентар хил. лв. хил. лв.

314 51

www.dif.bg

736

Към 31.12.2012 г. и към 31.12.2011 г. няма учредени тежести (ипотеки, залози) върху имотите и оборудването на Фонда.

11. Нематериални и други активи А) Нематериални активи

Софтуер хил. лв.

99

Отчетна стойност на 1 януари 2011 г. Придобити

24

Отчетна стойност на 31 декември 2011 г.

123

Придобити

30

Отчетна стойност на 31 декември 2012 г.

153

Натрупана амортизация на 1 януари 2011 г.

88

Начислена амортизация за годината

1

Натрупана амортизация на 31 декември 2011 г.

89

Начислена амортизация за годината

8

Натрупана амортизация на 31 декември 2012 г.

97

Балансова стойност на 31 декември 2011 г.

34

Балансова стойност на 31 декември 2012 г.

56

Б) Други активи Другите активи включват:

Предплатени разходи

31.12.2012 г. хил. лв.

9

31.12.2011 г. хил. лв.

7

Предоставени аванси

11

11

20

18

www.dif.bg

72

12. Други задължения

Задължения към персонала Задължения към доставчици

Задълженията към персонала включват текущи задължения за неизползван платен годишен отпуск от служители на Фонда в размер на 27 хил. лв. (31.12.2011 г.: 41 хил. лв.) и дългосрочни задължения за обезщетения при пенсиониране в размер на 11 хил. лв. (31.12.2011 г.: 10 хил. лв.). Задълженията към доставчици са в размер на 11 хил. лв. (31.12. 2011 г.: 12 хил. лв.) и включват всички извършени разходи през декември 2012 г., а реално платени през януари 2013 г. при получаването на съответните фактури.

13. Управление на финансовите рискове В хода на обичайната си дейност Фондът е изложен на различни финансови рискове, най-важните от които са: пазарен (включващ валутен риск, риск от промяна на справедливата стойност и ценови риск), кредитен риск, ликвиден риск и риск на лихвено-обвързани парични потоци. Общото управление на риска е фокусирано върху трудностите за прогнозиране на финансовите пазари и за постигане минимизиране на потенциалните отрицателни ефекти, които могат да се отразят върху финансовото състояние на Фонда. Текущо финансовите рискове се идентифицират, измерват и наблюдават с помощта на различни контролни механизми, въведени, за да се оценят адекватно пазарните обстоятелства на

73

www.dif.bg

31.12.2012 г.

31.12.2011 г.

хил. лв.

38

хил. лв.

51

11

12

49

63

правените от него инвестиции и формите на поддържане на свободните ликвидни средства, без да се допуска неоправдана концентрация на даден риск. Ръководството се стреми към подобряване на методите за оценка и управление на рисковете пред инвестиционния портфейл: кредитен, ликвиден, лихвен и валутен риск, при изпълнение на една от основните си функции – сигурно инвестиране на средствата и изплащане на гарантираните депозити в банките. С цел минимизиране на рисковете Фондът поддържа модифицирана средна продължителност на портфейла не по-голяма от 2.5 и определя лимити по депозити и сделки с ценни книжа с клауза за обратно изкупуване (репо-сделки) с банките. Инвестиционната политика, одобрена от Управителния съвет на Фонда, включва и „Методология за управление на валутния риск” при изплащане на гарантирани депозити, деноминирани в различна от левове и евро валута. С цел лимитиране на валутния риск при покритие на гарантирани влогове в чужда валута е прието поддържането на валутна експозиция в щатски долари. Размерът на инвестициите в инструменти, деноминирани в щатски долари, не трябва да надвишава максималния размер, който се определя периодично съгласно „Методологията за управление на валутния риск”.

Ръководството на Фонда регулярно разглежда инвестиционната стратегия и наблюдава структурата на финансовите активи и пасиви, като за целта редовно се предоставя

информация от отделите „Оценка на риска и анализи”, „Трежъри” и „Банкова несъстоятелност и ранни интервенции”.

Структурата на финансовите активи и пасиви на Фонда към 31 декември по категории е посочена по-долу.

31.12.2012 г.

31.12.2011 г.

хил. лв.

хил. лв.

848 696

558 357

-

366

731 395

765 737

1 580 091

1 324 460

11

12

11

12

Финансови активи Категория „Кредити и вземания” Парични средства и парични еквиваленти Вземания от банки Категория „Финансови активи на разположение за продажба” Държавни ценни книжа на разположение за продажба Финансови пасиви Категория „Други финансови пасиви” Други задължения

Към 31.12.2012 г. и 31.12.2011 г. Фондът няма открити условни финансови ангажименти.

Пазарен риск а. Валутен риск Валутният риск е свързан с негативното движение на валутните курсове на други валути спрямо отчетната валута – българския лев, при бъдещите операции по признатите валутни активи и пасиви в отчета за финансовото състояние. Фондът е изложен на валутен риск от промяна на щатския долар спрямо българския лев за откритите си експозиции,

деноминирани в щатски долари. Доколкото съществуващите експозиции са краткосрочни и съгласно инвестиционната политика има определен максимален лимит на експозицията в долари на САЩ, ръководството счита, че рискът е контролиран. Фондът няма други открити валутни рискове, тъй като останалите операции са сделки, деноминирани в български левове и/ или евро, а българският лев е с фиксиран курс спрямо еврото по закон.

www.dif.bg

74

Таблиците по-долу обобщават експозицията на Фонда към валутния риск. Валутен структурен анализ

Към 31 декември 2012 г.

Финансови активи Парични средства и парични еквиваленти Ценни книжа на разположение за продажба Вземания от банки

щатски долари хил. лв.

евро хил. лв.

български левове хил. лв.

общо хил. лв.

252

248 371

600 073

848 696

34 660

326 477

370 258

731 395

-

-

-

-

34 912

574 848

970 331

1 580 091

-

-

11

11

-

-

11

11

щатски долари хил. лв.

евро

общо

хил. лв.

български левове хил. лв.

хил. лв.

5 285

241 186

311 886

558 357

8 516

393 810

363 411

765 737

-

-

366

366

13 801

634 996

675 663

1 324 460

-

-

12

12

-

-

12

12

Финансови пасиви Други задължения

Към 31 декември 2011 г.

Финансови активи Парични средства и парични еквиваленти Ценни книжа на разположение за продажба Вземания от банки Финансови пасиви Други задължения

75

www.dif.bg

Анализ на валутната чувствителност В таблицата по-долу е представена валутната чувствителност при 10% увеличение/намаление на текущите обменни курсове на българския лев спрямо щатския долар на база структурата на валутните активи и пасиви на Фонда към 31

декември и при предположение, че се игнорира влиянието на останалите променливи величини. Ефектът е измерен и представен като влияние върху резултата от дейността и директно върху нетните активи при равни други условия.

Щатски долари 2012 г. хил. лв.

3 491

2011 г. хил. лв.

1 380

3 491

1 380

Финансов резултат (печалба или загуба) – намаление

(3 491)

(1 380)

Нетни активи (през финансовия резултат) – намаление

(3 491)

(1 380)

Финансов резултат (печалба или загуба) – увеличение Нетни активи (през финансовия резултат) – увеличение

При увеличение с 10% на курса на щатския долар спрямо българския лев крайният ефект върху резултата от дейността на Фонда за период от година би бил увеличение с 3491 хил. лв. (31.12.2011 г.: 1380 хил. лв.) поради влиянието най-вече на експозицията в ценни книжа, деноминирани в долари. Съответно същият ефект би имало и върху нетните активи. При намаление с 10% на курса на щатския долар спрямо българския лев крайният ефект върху резултата на Фонда би бил равен и реципрочен на посочения по-горе при увеличението. Ръководството е на мнение, че посоченият по-горе анализ на валутната чувствителност на база балансовата структура на валутните активи и пасиви отразява и валутната чувствителност на Фонда през отчетната година.

б. Ценови риск Фондът е изложен на ценови риск по отношение на притежаваните от него ценни книжа, класифицирани „на разположение за продажба”. За да минимизира оптимално този риск, както беше споменато по-горе, Фондът инвестира ликвидните средства в български държавни ценни книжа. Ръководството е установило процедури за текущо наблюдение на промените в цените, доходността и матуритетната структура на притежаваните държавни ценни книжа и респ. за предприемане на своевременни мерки и действия при наличие на индикатори за по-трайни негативни тенденции, особено сега в обстановката на световната икономическа криза.

www.dif.bg

76

Анализът на чувствителността на Фонда спрямо цените на дълговите ценни книжа, държани от него, е направен на база състоянието и структурата на инвестициите към 31 декември. Ако тези цени се бяха променили с 3% увеличение/намаление, ефектът към тази

дата би се отразил директно върху нетните активи, доколкото дълговите ценни книжа са класифицирани на разположение за продажба и тяхната преоценка се отчита директно като компонент от тях. Този ефект би бил следният:

Нетни активи (през друг компонент на всеобхватния доход – преоценъчен резерв ФА) – увеличение Нетни активи (през друг компонент на всеобхватния доход – преоценъчен резерв ФА) – намаление

в. Лихвен риск Лихвеният риск произтича от възможността промените в лихвените проценти да доведат до промяна в бъдещите парични потоци или промяна в справедливата стойност на финансовите инструменти. Фондът притежава значителна част лихвоносни активи. Независимо от това приходите и оперативните парични потоци са

77

www.dif.bg

2012 г. хил. лв.

2011 г. хил. лв.

21 942

22 972

(21 942)

(22 972)

в голяма степен независими от промените в пазарните лихвени равнища, тъй като активите са основно с фиксиран лихвен процент. Доходността по депозитите на Фонда в БНБ следва референтните котировки на Банката за международни разплащания – Базел. Същевременно Фондът не е изложен на лихвен риск от своите задължения, защото те са обичайно безлихвени.

Таблицата по-долу представя структурата на финансовите инструменти в зависимост от характера на договорените лихвени потоци.

31 декември 2012 г.

с плаващ лихвен % хил. лв.

с фиксиран лихвен % хил. лв.

безлихвени

общо

хил. лв.

хил. лв.

-

844 435

4 261

848 696

68 065

663 330

-

731 395

68 065

1 507 765

4 261

1 580 091

-

-

11

11

-

-

11

11

с плаващ лихвен % хил. лв.

с фиксиран лихвен % хил. лв.

безлихвени

общо

хил. лв.

хил. лв.

Парични средства и парични еквиваленти

-

555 102

3 255

558 357

Вземания от банки

-

339

27

366

78 838

686 899

-

765 737

78 838

1 242 340

3 282

1 324 460

Финансови пасиви

-

-

12

12

Други задължения

-

-

12

12

Финансови активи Парични средства и парични еквиваленти Ценни книжа на разположение за продажба Финансови пасиви Други задължения

31 декември 2011 г.

Финансови активи

Ценни книжа на разположение за продажба

www.dif.bg

78

Таблицата по-долу обобщава лихвения риск. Тя включва финансовите инструменти на Фонда, представени по балансова стойност, категоризирани по по-ранната от двете дати – датата на промяна на лихвения процент по договор или датата на падежа.

31 декември 2012 г.

до 1 м. хил. лв.

1-3 м. хил. лв.

3-6 м. хил. лв.

6-12 м. хил. лв.

над 1 г. хил. лв.

нелихвени хил. лв.

общо хил. лв.

844 435

-

-

-

4 261

848 696

215 739

30 421

-

21 425

463 810

-

731 395

1 060 174

30 421

-

21 425

463 810

4 261

1 580 091

11

-

-

-

-

-

11

11

-

-

-

-

-

11

до 1 м. хил. лв.

1-3 м. хил. лв.

3-6 м. хил. лв.

6-12 м. хил. лв.

555 102

-

-

-

-

3 255

558 357

339

-

-

-

-

27

366

136 209

-

9 342

123 218

496 968

-

765 737

691 650

-

9 342

123 218

496 968

3 282

1 324 460

12

-

-

-

-

-

12

12

-

-

-

-

-

12

Финансови активи Парични средства и парични еквиваленти Ценни книжа на разположение за продажба

-

Финансови пасиви Други задължения

31 декември 2011 г. Финансови активи Парични средства и парични еквиваленти Вземания от банки Ценни книжа на разположение за продажба

над 1 г. нелихвени хил. лв. хил. лв.

общо хил. лв.

Финансови пасиви Други задължения

79

www.dif.bg

Чувствителност към лихвен риск Таблицата по-долу показва чувствителността на Фонда при възможни промени в лихвения процент на база структурата на активите и пасивите към края на отчетния период и при предположение, че се игнорира влиянието на останалите променливи величини. Тъй като Фондът разполага основно с финансови инструменти с фиксиран доход – дългови ценни книжа и срочни депозити, а депозитите са с оригинален матуритет до 7 дни, то промяната в лихвените проценти би повлияла основно върху доходността на ценните

книжа, класифицирани на разположение за продажба, т.е. върху отчета за резултата от дейността и респ. директно в нетните активи. Ефектът от чувствителността към лихвения риск върху нетните активи е изчислен чрез преоценка на ценните книжа с фиксиран купонен лихвен процент към края на отчетния период в резултат от предполагаема промяна на лихвените проценти – като се предполага, че промяната в лихвените проценти ще доведе до пропорционална промяна в доходността по тези инструменти.

Увеличение/(намаление) в процентни пунктове 2012 г.

Чувствителност на нетните активи 2012 г.

Левове

+1

хил. лв.

(5 875)

Евро

+1

(4 520)

Щатски долари

+1

(507)

Левове

-1

5 875

Евро

-1

4 520

Щатски долари

-1

507

Валута

Увеличение/(намаление) в процентни пунктове 2011 г.

Чувствителност на нетните активи 2011 г. хил. лв.

Левове

+1

(6 654)

Евро

+1

(5 126)

Щатски долари

+1

-

Левове

-1

6 654

Евро

-1

5 126

Щатски долари

-1

-

Валута

www.dif.bg

80

Кредитен риск Кредитен риск е основно рискът, при който Фондът няма да бъде в състояние да събере в обичайно предвидените срокове своите вземания. Ръководството на Фонда целенасочено се стреми да разпредели кредитния риск в рамките на съществуващите

възможности по закон за инвестиране на акумулираните средства – част от инвестициите са в държавни ценни книжа и част – в депозити по сметки в БНБ. Съотношението на инвестициите в държавни ценни книжа и в депозити по сметки в БНБ, признати в отчета за финансовото състояние към 31 декември, в структурата на активите е, както следва:

31.12.2012 г.

31.12.2011 г.

Парични средства и парични еквиваленти

54%

42%

Държавни ценни книжа на разположение за продажба

46%

58%

Кредитният риск от концентрация в български държавни облигации, класифицирани на разположение за продажба, се оценява като минимален и управляем, доколкото са ценни книжа, издадени и гарантирани от българската държава, която обслужва редовно задълженията по дълга си. Кредитният рейтинг на даден емитент е оценка за възможността

31.12.2012 г. Стандарт енд Пуърс Муудис

31.12.2011 г. Стандарт енд Пуърс Муудис

му да обслужва задълженията си при настъпване на техния падеж, изготвяна от специализирана рейтингова агенция въз основа на задълбочен финансов анализ. В таблицата по-долу е представен кредитният рейтинг по дългосрочните задължения на България, определен от две международни рейтингови агенции:

В чуждестранна валута Рейтинг Перспектива BBB Стабилна Baa2 Стабилна

В местна валута Рейтинг Перспектива BBB Стабилна Baa2

В чуждестранна валута Рейтинг Перспектива BBB Стабилна Baa2 Стабилна

В местна валута Рейтинг Перспектива BBB Стабилна Baa2

Експозицията към кредитен риск се наблюдава и оценява регулярно от ръководството на Фонда.

81

www.dif.bg

Ликвиден риск

финансиране на дейността си. Допълнително, съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките, Фондът има право да изиска авансово плащане на годишни вноски от страна на гарантираните банки, увеличаване на годишната премийна вноска и ползване на заеми при условия и по ред, определени от Управителния съвет на Фонда (чл. 18 от ЗГВБ).

Ликвидният риск се изразява в негативната ситуация Фондът да не бъде в състояние да посрещне безусловно всички свои задължения съгласно техния падеж. Ръководството провежда консервативна политика по управление на ликвидността, чрез която постоянно поддържа оптимален ликвиден запас парични средства за добра способност за

Таблицата по-долу включва финансовите инструменти на Фонда, категоризирани по остатъчния срок до падежа, на база несконтирани договорни парични потоци.

Матуритетен анализ 31 декември 2012 г. Финансови активи Парични средства и парични еквиваленти Ценни книжа на разположение за продажба

до 1 м. хил. лв.

1-3 м. хил. лв.

3-12 м. хил. лв.

1-5 г. хил. лв.

над 5 г. хил. лв.

общо хил. лв.

848 696

-

-

-

-

848 696

221 010 1 069 706

34 595 34 595

33 071 33 071

614 645 614 645

61 936 61 936

965 257 1 813 953

11

-

-

-

-

11

11

-

-

-

-

11

Финансови пасиви Други задължения

www.dif.bg

82

31 декември 2011 г. Финансови активи Парични средства и парични еквиваленти Вземания от банки Ценни книжа на разположение за продажба

до 1 м. хил. лв.

1-3 м. хил. лв.

3-12 м. хил. лв.

1-5 г. хил. лв.

над 5 г. хил. лв.

общо хил. лв.

558 357

-

-

-

-

558 357

366

-

-

-

-

366

147 769 706 492

5 242 5 242

143 073 143 073

714 134 714 134

82 843 82 843

1 093 061 1 651 784

12

-

-

-

-

12

12

-

-

-

-

12

Финансови пасиви Други задължения

Справедливи стойности Справедливата стойност най-общо представлява сумата, за която един актив може да бъде разменен или едно задължение да бъде изплатено при нормални условия на сделката между независими, желаещи и информирани контрагенти. Политиката на Фонда е да оповестява във финансовите си отчети справедливата стойност на финансовите активи и пасиви, най-вече за които съществуват котировки на пазарни цени. Справедливата стойност на финансовите инструменти, търгувани на активни пазари, се базира на котирани цени към края на отчетния период. Котираните пазарни цени са текущите цени „купува”. Справедливата стойност на финансовите инструменти, които не се търгуват на активни пазари, се определя чрез оценъчни методи, които се базират на различни оценъчни техники и предположения на ръководството, направени на база пазарните условия към края на отчетния период. Финансовите активи и пасиви са или краткосрочни по своята същност (предоставени депозити, вземания от банки, други текущи задължения) и поради това тяхната справедлива стойност е приблизително равна на балансовата им стойност, или са отразени в отчета за финансовото състояние по пазарна стойност (инвестиции в ценни книжа).

83

www.dif.bg

Ръководството на Фонда счита, че при съществуващите обстоятелства представените в отчета за финансовото състояние оценки на финансовите активи и пасиви са възможно найнадеждни, адекватни и достоверни за целите на финансовата отчетност.

14. Взаимоотношения и операции с държавни институции, органи и предприятия В съответствие със специалния статут и функции на Фонда, както и съгласно законовите изисквания, държавните институции, с които той има регулярни отношения, са Министерството на финансите и БНБ. Общото управление на Фонда се осъществява от УС в състав, избран съгласно ЗГВБ (Приложение № 1). Акумулираните средства на Фонда от вноските на банките, в съответствие със законовите изисквания, се инвестират в ценни книжа, издадени или гарантирани от българската държава, и в краткосрочни депозити в БНБ (Приложения № 7 и 9). Ценните книжа, в които Фондът инвестира, се придобиват както на първичния пазар, чрез участие в аукциони, организирани и провеждани от Българската народна банка, така и на вторичния пазар.

ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ 1606 София, ул. „Владайска” № 27 тел.: 02 953 1217, 02 953 1318; факс: 02 952 1100

w w w. d i f. b g