Предложение за ЗИД на законодателството в областта на убежището и бежанците (2013)

БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ ПРОГРАМА ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА НА БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ

По чл. 1. - във връзка с измененията в европейското законодателство и поспециално, на чл.2, буква "а" от Директива 2001/95/ЕС терминологията на закона следва да се измени и да се въведе приетият термин "международна закрила" (international protection) като в тази връзка се предлага следното изменение: §1. В чл.1 от Закона за убежището и бежанците се прави следното изменение: 1. В алинея 1 терминът "особена закрила" се заменя с "международна закрила".

2. Алинея 2 се изменя така: (2) Международната закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва статут на бежанец и хуманитарен статут, както и временна закрила, въвеждана с акт на Министерския съвет по реда на този закон.

3. Навсякъде в закона терминът "особена закрила" се заменя с "международна закрила". По чл.4. - разпоредбата на чл.4, ал.3, съдържаща принципа "забрана за връщане" (non-refoulement) не съответства на оригиналния текст на чл.33, ал.2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г., поради което се предлага следното изменение: §2. В чл.4 от Закона за убежището и бежанците се прави следното изменение: 1.Алинея 3 на чл.4 се изменя така: (3) Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила или който е получил закрила, не може да бъде връщан до територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По чл. 7. - текстът на алинея 2 е противоконституционен, тъй като правомощията на президента се определят изключително и единствено от Конституцията на Република България и не могат да бъдат допълвани със закон. Правомощието на президента да предостави убежище и материалноправните основания за това са уредени на основание разпоредбата на чл.98, точка 10 във връзка с чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, които са възпроизведени дословно в чл.7, ал.1 от ЗУБ. В тази връзка се предлага следното изменение: §3. В чл.7 от Закона за убежището и бежанците се правят следните изменения: 1. Алинея 1 на чл.7 става алинея единствена.

2. Алинея 2 се заличава.

Български хелзинкски комитет

1

По чл.8. - текстът на разпоредбата следва да съответства в цялост както на чл.1А от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г., така и на определенията, въведени с Директива 2003/84/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, поради което се предлага следното допълнение: §4. В чл.8 от Закона за убежището и бежанците се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 на чл.8 се изменя така: (1) Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който има основателни опасения от преследване по причина на своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, намира се извън държавата си по произход или, ако е лице без гражданство, извън държавата на обичайното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

2. Алинея 3 на чл.8 се изменя така: (3) Преследването може да се осъществява от държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия или недържавни субекти, на които държавата не може или не желае ефективно да противодейства.

3. Алинея 5 на чл.8 се допълва така: (5) Действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. По чл.9. - в сегашната си редакция разпоредбата на т.3 от ал.1 на чл.9 предизвика спорове относно кумулативността, респективно, алтернативността на изложените предпоставки с оглед необходимостта да се доказва личен риск за търсещия закрила в конкретната законова хипотеза. Разпоредбата транспонира чл.15 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Точка 3 обаче не транспонира определението „безогледно” към насилие, което предпоставя дискусията относно това дали под „лични заплахи” следва да се разбира заплаха към конкретната личност или заплаха за личността въобще. Предлага се текстът на чл.9, ал.1, т.3 и на алинея 2 да се приведат в съответствие с чл.15 (с), съответно - с чл.6 от директивата: § 5. В алинея 1 и 2 на чл.9 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: 1.1. В точка 1 на алинея 1 се добавя запетая и думата «или».

1.2. В точка 2 на алинея 1 се добавя запетая и думата «или».

1.3. Точка 3 на алинея 1 се изменя така: 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт.

Български хелзинкски комитет

2

2. Алинея 2 се изменя така: (2) Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавата, партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия или недържавни субекти, на които държавата не може или не желае ефективно да противодейства. По чл.13. - чл.13 в сегашната си редакция е компилация от основания за явна неоснователност и недопустимост. Те следва да се разграничат в две отделни алинеи като съответно се измени и разпоредбата на чл.70 относно диспозитива на решението на интервюиращия орган в ускореното производство. Посочените основания по точки 6 до 10 са основание за спиране на производството и за последващото му прекратяване, ако чужденецът не изпълни съответните си задължения в тримесечния срок. Основанията по т.11, 12 и 14 са остатък от Резолюция 1282 от 1 декември 1992г. на Съвета, заменена от Директива 2005/85/ЕО на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки. Те следва да отпаднат като вместо тях се въведат основанията на директивата. С оглед на изпадането в неупотреба на понятията "сигурна страна на произход" и "трета сигурна страна" т.13 следва да отпадне. Накрая, през изминалите години бяха правени опити на основание чл.27, ал.2, т.1 във връзка с чл.99 от АПК за въвеждане в практиката на административният орган на отказ за възобновяване на производството при последващи молби за закрила, които не сочат на нови обстоятелства или писмени доказателства по смисъла на закона. Заради нормата на чл.13, ал.1, т.5 от ЗУБ обаче съдът отхвърли като незаконосъобразни тези откази. Допълнително, през изминалите години бяха правени опити на основание чл.27, ал.2, т.1 във връзка с чл.99 от АПК за въвеждане в практиката на административният орган на отказ за възобновяване на производството при последващи молби за закрила, които не сочат на нови обстоятелства или писмени доказателства по смисъла на закона. Заради нормата на чл.13, ал.1, т.5 от ЗУБ обаче съдът отхвърли като незаконосъобразни тези откази. Последващите молби за закрила, подадени след влизането в сила на решение по предходна молба, постановено при спазване на материалноправните и процесуални стандарти, респективно, на Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и по Закона за убежището и бежанците, без наличието на нови индивидуални обстоятелства от съществено значение за личното положение или страната на произход на търсещия закрила, не съставляват способ за упражняването на право на убежище и получаване на международна закрила на лица, които се нуждаят от нея. Необходимо е производствата по последващи молби без нови обстоятелства или доказателства да се прекратяват като недопустими. В тази връзка се правят следните предложения за изменение и допълнение на законодателството: §6. Чл.13 се изменя и допълва така: 1. Алинея 1 се изменя така: (1) Молбата на чужденец за предоставяне на статут закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на основания извън предмета на този закон; 2. не посочва никакви причини за основателен страх от преследване; 3. твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата или лични подробности за изясняване на случая; 4. молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни; 2. Точка 5 от алинея 1 на чл.13 се заличава.

Български хелзинкски комитет

3

3. Алинея 2 се изменя така: (2) Производството за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът: 1. има предоставен статут на бежанец в друга държава - членка на Европейския съюз; 2. има предоставен статут на бежанец в трета сигурна държава при условие, че ще бъде приет в нея; 3. има разрешение да остане на територията на Република България или друга държава-членка на Европейския съюз на друго основание, което трайно го предпазва от връщане в страната му на произход или обичайно местоживеене и което включва права и задължения, равностойни на правата на чужденец с признат статут на бежанец; 4. е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход.

3. Сегашната алинея 3 се заличава. По чл.14. - текстът на чл.14 следва да се допълни с основанията за спиране, понастоящем съдържащи се в чл.13, т. 6 - 10. В тази връзка се предлагат следните допълнения: §7. Чл.14 се допълва така: 1. Въвеждат се нови точки 4, 5, 6, 7 и 8.

4. се представя с фалшива самоличност или използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински; 5. умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай; 6. умишлено унищожи, повреди или се разпореди с паспорт, друг документ или билет, който има отношение към неговото твърдение, за да се представи под фалшива самоличност или да затрудни разглеждането на молбата; 7. не е представил информация, която да позволи да се установи с достатъчна сигурност неговата самоличност или гражданство; 8. отказва да изпълни задължението да даде пръстови отпечатъци. По чл.15. - във връзка с предлаганите допълнения на чл.14, е необходимо да се допълни текста на точка 7. В тази връзка се предлага следното допълнение: §8. Член 15 се изменя и допълва така: 1. Точка 7 на чл.15 се допълва така: 7. не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането на производството по чл.14, точки 1 - 3 за представяне на доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица, или, не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането на производството по чл.14, точки 4 - 8, за да заяви действителната си самоличност, да представи достоверни устни или писмени доказателства или да даде пръстови отпечатъци; По чл.17 - с оглед новите редакции на чл.14, текстът на чл.17 следва да се измени така: §9. Чл.17 се изменя така:

Български хелзинкски комитет

4

1. Алинея 2 се изменя: (2) Предоставен статут на бежанец се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 1 или чл. 14, т. 4 и 5.

2. Алинея 3 се изменя: (3) Предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 12, ал. 2 или чл. 14, т. 4 и 5. По чл.18 - текстът на чл.18 е противоконституционен, тъй като правомощията на президента се определят изключително и единствено от Конституцията на Република България и не могат да бъдат допълвани със закон. В тази връзка се правят следните предложения за изменение и допълнение на законодателството: §10. Член 18 се заличава. По чл.21 отмяната на текста на чл.21 през 2007г. бе предизвикана от разбирането, че издаваните на търсещите закрила документи не удостоверяват тяхната самоличност. Необходимо е, обаче, изрично да се възстанови законовият текст относно задължението на администрацията да издава удостоверителен документ за образуваното производство за международна закрила. В тази връзка се предлага да се въведе нов текст по следния начин: §11. Приема се нов чл.21 в следната редакция: 1. Чл.21 гласи така: Член 21. Чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на документ, който удостоверява, че същите се намират в производство по предоставяне на международна закрила в Република България. По чл.25 - производствата на непридружените деца се провеждат без настойник или попечител. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗУБ на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ закрила, който е на територията на България, се назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Семейния кодекс. В същото време, чл.25, ал.5 ЗУБ регламентира правото на административния орган да проведе производствените действия по отношение на непридружените деца, търсещи закрила в присъствието на социален работник от съответната дирекция „Социално подпомагане” на Изпълнителната агенция за социално подпомагане към МТСП, ако няма назначен настойник или попечител. Специалният закон за закрила на детето изрично предвижда в чл.15, ал.5 от ЗЗакрЗД, че административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава. Отделно, и независимо от горното, законът в чл.15, ал.4 ЗзакрД разпорежда задължителното присъствие на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" по време на изслушването на детето. Така, в специалния закон целево са обособени различните участници, които са определени да защитават правата и законните интереси на детето по време на административни и съдебни производства. Ясно са разграничени и техните специфични функции, съобразени с основния принцип за осигуряване на най-добрия интерес на детето (чл.3, ал.3 ЗЗакрД). Затова и законодателят изрично е предвидил участието в производствата на настойника, съответно попечителя, с цел да осигури постоянен представител на детето, който да го представлява и подпомага не само при изразяването на неговата правновалидна воля, но така също и да съблюдава за защитата на правата и законните му интереси, независимо от участието на социалния работник като особен представител, чиято подпомагаща роля е ясно дефинирана от закона. Освен това, съгласно чл.15, ал.8 ЗЗакрД детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси, а по чл.23, ал.2 ЗУБ в задължение на ДАБ е да осигури условията за

Български хелзинкски комитет

5

получаване на правна защита на чужденците, търсещи закрила в Република България. Неизпълнението да се осигури това право на непридружените деца, търсещи закрила, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което се аргументира от разпоредбите на закона, изрично регламентиращи правото на представителя на детето да задава въпроси и да излага съображения по време на интервюто. Необходимостта от квалифицирана правна помощ в този смисъл е очевидна, но наблюдението показа, че независимо от осигурената от ДАБ при МС организация за предоставяне на правна помощ на търсещите закрила на етапа на административните производства по ЗУБ, служителите на ДАБ, които провеждат производствените действия с непридружени деца, не осигуряват във всички случаи задължителното представителство от адвокат на практика. Освен това, социалните работници, определяни от АСП-ДСП "Овча купел" не са подготвени да изпълняват тази функция, нито са преминали през съответното обучение относно спецификите на производствата пред ЗУБ и особеното положение на непридружените деца, търсещи закрила, което води до изцяло формалното им участие в производствените действия, а в определени случаи - дори до действия в ущърб на децата, за чиито интереси по принцип би трябвало да защитават и да се грижат. В края на 2012г. бе сложена съдебна практика, съгласно която разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗУБ е императивна и съществуването на предвидената в чл.25, ал.5 от ЗУБ възможност не може да я дерогира. Съдът в няколко поредни дела безпротиворечиво приема, че предвидената в чл.25, ал.5 от ЗУБ възможност търсещият закрила непълнолетен или малолетен чужденец да се представлява от органа по чл.15, ал.7 от ЗзакрД следва да бъде тълкувана във връзка с чл.25, ал.1 от ЗУБ, тъй като тази възможност е временна и съществува само до назначаването на настойник или попечител на отговарящото на условията за това лице. Съдът приема константно, че непредприемането на дължимите съгласно чл.153, ал.3 от СК действия за назначаване на настойник или попечител представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушаване правото на защита на малолетното или непълнолетно дете, търсещо закрила. (Така, Решение №5882 от 05.11.2012г. по адм.д.№7294/12, АССГ, 42 състав; Решение №5528 от 22.10.2012г. по адм.д.№5041/12, АССГ, 16 състав; Решение №6063 от 12.11.2012г. по адм.д.№8251/12, АССГ, 42 състав; Решение №6297 от 23.11.2012г. по адм.д.№7342/12, АССГ, 3 състав; Решение №6737 от 10.12.2012г. по адм.д.№9090/12, АССГ, 16 състав;) За преодоляване на този проблем ДАБ възложи на БХК като част от заданията по изпълнение на Договор №2585/10.09.2008 по Годишна програма 2007 на ЕБФ-2 и Договор №1886/24.06.2009г. по Годишна програма 2008 на ЕБФ-3 да изработи правила и процедури за назначаване на настойник, респективно попечител на непридружените деца, търсещи закрила в Република България. Сформирана бе комисия с участието на представители на Държавна агенция за бежанците при МС (ДАБ), Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Изпълнителна Агенция за социално подпомагане (АСП). Комисията изготви доклад в две части - аналитична и нормативно-проектна. Изготвен бе цялостен анализ на нормативната база и очертани основните положения относно защитата на непридружените деца, търсещи закрила в контекста на законодателството по закрила на детето и особеностите в режима на настойничество. Становището на комисията бе изцяло за предприемане на мерки за нормативно разрешение на проблема с назначаването на законни представители в производството по предоставяне на статут като правния институт бъде уреден под формата на настойничество и попечителство по право (ex lege). В тази връзка се правят следните предложения за изменение и допълнение на законодателството:

Български хелзинкски комитет

6

§ 12. Чл.25 от Закона за убежището и бежанците се изменя така: 1. Създава се алинея 2.

(2). Държавната агенция за бежанците организира и провежда обучението и квалификацията на лицата, упражняващи настойничество, съответно попечителство на малолетни или непълнолетни чужденци, търсещи закрила и оказва съдействие за осъществяването на техните функции.

2. Създава се нова алинея 3.

(3). Настойникът, съответно попечителят е длъжен незабавно да упълномощи процесуален представител на непридружения малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ закрила, за производствата по реда на този закон.

3. Създава се нова алинея 4.

(4). Когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ закрила е придружен от пълнолетно лице по параграф §1, т.4 от допълнителните разпоредби, което не е родител, това лице се назначава за настойник, съответно попечител по реда на Семейния кодекс.

4. Сегашната алинея 4 става алинея 5.

5. Сегашната алинея 5 се заличава.

6. В чл.88 се създава нова алинея 3: (3). Ако подаването на жалбата след срока се дължи на неизпълнение на задължението по чл. 25, ал.3 от този закон жалбата не се счита за просрочена.

7. Към Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците : § … В Семейния кодекс се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова алинея 3 на чл.173: (3). Настойник, съответно попечител на непридружено дете, търсещо закрила, е служител от съответния отдел «Закрила на детето» по неговото местоживеене, в чиято длъжност е възложено изпълнение на настойническа, съответно попечителска функция спрямо такива деца. Настойникът, съответно попечителят на непридруженото дете, търсещо закрила, има правата и задълженията по чл.129.

2. Сегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 4 и 5. § ….. В Закона за закрила на детето се правят следните изменения: 1. Алинея 7 на чл.15 се изменя така: (7) Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон, включително като настойник, съответно попечител.

2. Точка 12 на алинея 1 от чл.21 се изменя така: 12. прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители и осъществява настойнически и попечителски функции в случаите, предвидени от закон.

3. Алинея 2 на чл.21 се изменя така: (2). Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по чл.15, ал.6 и функциите на настойник, съответно попечител по чл.173, ал.3 от Семейния кодекс.

Български хелзинкски комитет

7

§ ….. В Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане се правят следните изменения: 1. Точка 7 на чл.16 се изменя така: 7. осъществяват текущата практическа дейност по закрила на детето в съответните общини и осигуряват изпълнението на възложените със закон представителни функции; По чл.26 - с изменение ДВ бр.52/07 се заличи предходния текст на чл.26 от ЗУБ, съгласно който реда за упражняване на правото на обучение на децата до 18годишна възраст в държавните и общинските училища на Република България се определяше от председателя на Държавната агенция за бежанците и министъра на образованието и науката. Със заличаването на текста в закона се отмени мълчаливо и приетата на негово основание Наредба № 3 от 27 юли 2000 г. за реда за приемане на бежанци в държавните и общинските училища на Република България, издадена от Министерство на образованието и науката ( ДВ бр.74/2000). По този начин се направи отстъпление от постигнатите нормативни и практически стандарти за достъп до образование и обучение в държавни и общински училища на децата, търсещи или получили закрила. Така, законът създаде нормативни пречки за реализация на правото на образование на децата, търсещи или получили закрила в разрез с международните стандарти за защита на детето и убежището. В тази връзка се правят следните предложения за изменение и допълнение на законодателството: §13. В чл.26 от Закона за убежището и бежанците се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова алинея 2.

(2). Правото на обучение в държавните и общинските училища на Република България на децата до 18-годишна възраст, търсещи или получили закрила, се осъществява по ред, определен от председателя на Държавната агенция за бежанците и министъра на образованието, младежта и науката.

2. Сегашната алинея 2 става алинея 3. По чл.29 - съгласно ал.3 от този текст чужденецът, търсещ закрила има право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до 1 година от подаването на молбата му за статут поради независещи от него причини. В обществено-икономически интерес е този срок да бъде съкратен, за да се даде възможност на търсещите закрила за самоиздръжка чрез полагане на легален труд и за отпадане на необходимостта им от социално подпомагане по т.3 от ал.1 на същия член. Срокът, определен в ЗУБ за провеждане на производството съгласно чл.75, ал.1 е три месеца от образуване на производството по общия ред. Сроковете за провеждане на предхождащите производства по Раздел Іа. и Раздел ІІ. са съответно от двуседмичен до двумесечен (чл.18,, ал.1 и чл.20, ал.1, б."в" от Регламент 2003/343/ЕО) и 3-дневен (чл.70, ал.1 ЗУБ). В тази връзка се правят следните предложения за изменение и допълнение на законодателството: §14. В чл.29 от Закона за убежището и бежанците се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 на чл.29 се изменя така: (3). Чужденецът има право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до пет месеца от подаването на молбата му за статут поради независещи от него причини. По чл.58 - търсещите закрила, заявили желание за особена закрила пред други държавни органи по реда на чл.58, ал.4 от ЗУБ продължават да бъдат задържани за

Български хелзинкски комитет

8

значителни периоди от време, надхвърлящи 30 дни, в СДВНЧ при Дирекция „Миграция” на МВР на основание наложените им ПАМ поради незаконното им влизане на територията на страната, независимо от отмяната на предишния текст на чл.16, ал.1, т.3 от Наредба за отговорността и координацията на държавните органи (ПМС №332/28.12.2007г., ДВ бр.3/08, изм. 18 ноември 2011г.) Същото представлява нарушение на задължението на българската държава да осигури незабавен достъп до производство за предоставяне на статут на лицата, заявили необходимост от закрила, независимо от органа, пред който е направено заявлението. Затова е необходимо приемането на изрични законови текстове в систематичен порядък в Глава Шеста „Производство”, Раздел І. „Общи правила” на ЗУБ, които от една страна да създадат търсената изрична процесуална гаранция, а от друга страна да послужат като предпоставка за процесуална икономия, избягвайки излишни съдебни производства по жалби срещу ПАМ, заведени единствено с цел спиране на изпълнението им до регистрацията на търсещия закрила по надлежен ред от длъжностни лица на ДАБ. В тази връзка, възстановяването на текста на заличената ал.2 от чл.58 като предпоставка за тези процесуални гаранции е абсолютно наложително. Допълнително, с изменение на закона от ДВ бр.52/07 бе въведено в задължение на ДАБ да събира като задължителен елемент на фактическия състав на индивидуалния административен акт в производството по предоставяне на статута писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност". Систематичната му уредба в чл.58, ал.7 от ЗУБ е неудачна, тъй като събирането на тези писмени становища цели установяване на факти и обстоятелства относно евентуална заплаха за националната сигурност. Тези факти и обстоятелства могат да бъдат съобразявани от решаващия орган ДАБ единствено за прилагане на изключващи клаузи по чл.12 от ЗУБ в рамките на производството по общия ред. Събирането на писмените становища на ДАНС на по-ранни етапи от производството по ЗУБ преди производството по общия ред е преждевременно и няма валидна процесуална цел на този етап. В тази връзка се правят следните предложения за изменение и допълнение на законодателството: §15. В чл.58 се прави следното допълнение: 1. Въвежда се алинея 2, която гласи така: (2) Производството за предоставяне на международна закрила се открива с молбата на чужденеца, търсещ закрила.

2. Алинея 3 се допълва така: (3) Когато молбата по ал. 3 е направена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на Държавната агенция за бежанците. Държавната агенция за бежанците предприема действия за регистриране на чужденеца, подал моба за предоставяне на статут, в срок от двадесет и четири часа, ако молбата е заявена пред орган на Главна дирекция "Гранична полиция", съответно в тридневен срок, ако молбата е заявена пред орган на Дирекция "Миграция".

3. Алинея 7 на чл.58 се изменя така: (7) При допускане на молбата за предоставяне на межународна закрила до разглеждане в производство по общия ред, компетентният орган задължително изисква писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". По чл.67 - мярката "принудително настаняване" по чл.44, ал.6 и 8 ЗЧРБ се налага за осигуряване изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране. Доколкото по отношение на търсещите закрила тази мярка е спряна по силата на закона (ex lege) съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 във връзка с чл.4, ал.3 от ЗУБ и чл.33, ал.1 от Конвенцията за статута на бежанците до приключване на

Български хелзинкски комитет

9

производството с влязло в сила решение, налагането на мярката "принудително настаняване" се намира в хипотезата на отпаднала законова цел. Въпреки това, органи на ГДГП и Дирекция "Миграция" продължават да ги налагат без да съобразят разпоредбите на специалния закон (ЗУБ), които имат предимство пред нормите на общия закон (ЗЧРБ). В тази връзка се предлага следното допълнение: §16. В чл.67 от Закона за убежището и бежанците се прави следното изменение: 1. Алинея 1 на чл.67 се допълва така: (1) Принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение от заявяването на молбата за закрила до приключване на производството с влязло в сила решение. Принудителната административна мярка "принудително настаняване" не се налага, а наложената се отменя, когато чужденецът е заявил молба за закрила в Република България по реда на този закон. По чл.70 - с оглед изменението на чл.13 относно основанията за отказ поради явна неоснователност и прекратяване на производството поради недопустимост на молбата за закрила се предлагат следните изменения: §17. В чл.70 се правят следните изменения: 1. Точка 2 на алинея 1 се изменя така: 2. отказ да образува производство или прекратяване на производството поради недопустимост по чл.13, ал.2; По чл.92 - с изменението от 2007г. разпоредбата ограничи обхвата на правото на защита на съдебна фаза като въведе имуществен ценз за достъп до доказателственото средство на съдебната експертиза в нарушение на разпоредбата на чл.13 от ЕКПЧОС. Това правило нарушава чл.16 от Конвенцията за статута на бежанците (принцип cautio judicatum solvi). В тази връзка се правят следните предложения за изменение и допълнение на законодателството: § 18. В чл.92 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 става алинея единствена: (1) Производствата по реда на тази глава се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски.

2. Алинея 2 се заличава.

30 Април 2013 г.

Български хелзинкски комитет

Български хелзинкски комитет

10