До Председателя и Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд
СТАНОВИЩЕ на БЪЛГАРСКИЯ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ относно приемане на тълкувателно решение поради противоречивата съдебна практика по прилагане на чл. 263, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс Следват кратки отговори на въпросите, поставени от председателя на ВКС, и по-долу обосновка посредством релевантните стандарти на Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията), обективирани в практика на Европейския съд по правата на човека (Съда). 1. Наличието на приложени по наказателно дело веществени доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, представляват ли допустимо и достатъчно основание за ограничаване на публичността на съдебния процес, налагащо разглеждането му при закрити врати съгласно чл. 263, ал. 1 от НПК? Сами по себе си, веществени доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства (ВДС-СРС), не са достатъчно основание за ограничаване на публичността на съдебния процес. Сами по себе си, те не налагат разглеждане на делото или извършване на отделни съдопроизводствени действия при закрити врати съгласно чл. 263, ал. 1 от НПК. Съгласно самия чл. 263, ал. 1 от НПК това се налага само когато – изчерпателно, трябва да се запази държавна тайна, нравствеността или тайната самоличност на защитен свидетел. Следователно, ВДС-СРС са основание за гледане на делото или извършване на отделни съдопроизводствени действия при закрити врати само когато съдържат държавна тайна или информация, чието разкриване би застрашило нравствеността или защитата на свидетел. Когато ВДС-СРС не съдържат такава тайна или „антинравствена” информация, те не могат да са причина за изключване на обществеността от процеса. Дали ВДС-СРС съдържат държавна тайна или информация, чието разкриване би застрашило нравствеността или защитата на свидетеля, следва да се преценява във всеки конкретен случай от