До Председателя и Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд
СТАНОВИЩЕ на БЪЛГАРСКИЯ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ относно приемане на тълкувателно решение поради противоречивата съдебна практика по прилагане на чл. 263, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс Следват кратки отговори на въпросите, поставени от председателя на ВКС, и по-долу обосновка посредством релевантните стандарти на Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията), обективирани в практика на Европейския съд по правата на човека (Съда). 1. Наличието на приложени по наказателно дело веществени доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, представляват ли допустимо и достатъчно основание за ограничаване на публичността на съдебния процес, налагащо разглеждането му при закрити врати съгласно чл. 263, ал. 1 от НПК? Сами по себе си, веществени доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства (ВДС-СРС), не са достатъчно основание за ограничаване на публичността на съдебния процес. Сами по себе си, те не налагат разглеждане на делото или извършване на отделни съдопроизводствени действия при закрити врати съгласно чл. 263, ал. 1 от НПК. Съгласно самия чл. 263, ал. 1 от НПК това се налага само когато – изчерпателно, трябва да се запази държавна тайна, нравствеността или тайната самоличност на защитен свидетел. Следователно, ВДС-СРС са основание за гледане на делото или извършване на отделни съдопроизводствени действия при закрити врати само когато съдържат държавна тайна или информация, чието разкриване би застрашило нравствеността или защитата на свидетел. Когато ВДС-СРС не съдържат такава тайна или „антинравствена” информация, те не могат да са причина за изключване на обществеността от процеса. Дали ВДС-СРС съдържат държавна тайна или информация, чието разкриване би застрашило нравствеността или защитата на свидетеля, следва да се преценява във всеки конкретен случай от
съда, който разглежда делото.1 Класифицирането на информацията от друг орган не обвързва съда за целите на преценката дали има основание той да реши да разгледа делото/ да извърши отделни съдопроизводствени действия при закрити врати. Съдът следва да се увери, че класифицираната информация действително съответства на дефиницията за държавна тайна по чл. 25 ЗЗКИ. За такова съответствие е необходимо не само информацията да е посочена в списъка по Приложение № 1, но и нерегламентираният достъп до нея да би създал опасност или увреда за легитимираните от чл. 25 ЗЗКИ интереси. Това не е по даденост така за всяка конкретна информация, чийто вид е упоменат в Приложение № 1. Ако не е налице държавна тайна по смисъла на законовата дефиниция за такава, съдът няма основание да прилага чл. 263, ал. 1 НПК, независимо от грифа върху информацията във ВДС-СРС. Изпълнителната власт не може да бъде свободна от ефективен контрол от страна на националните съдилища всякога, когато реши да твърди, че се касае за държавна тайна (поставянето на гриф е просто твърдение, в този смисъл).2 На второ място, дори по делото наистина да има държавна тайна, това само по себе си не е достатъчно, за да се засекрети то. Съгласно чл. 263, ал. 1 от НПК не само трябва в материалите по делото да има класифицирана информация, а още е необходимо и запазването й да налага разглеждане на делото/ извършване на отделни съдопроизводствени действия при закрити врати. Това означава, че законът изисква съдът да прецени наложителността на засекретяването във всеки конкретен случай дали и до каква точно степен е стриктно необходимо да изключи обществеността от процеса. Няма автоматично правило, че наличието на класифицирана информация изключва публичността на процеса. Дължи се стриктна съразмерност според обстоятелствата на всеки конкретен случай, която следва да осигурява съдът. 1.1. В случаите на необходимост от прилагане на чл. 263, ал. 1 от НПК, цялото съдебно производство ли следва да бъде проведено при закрити врати, или само отделни процесуални действия, свързани с приобщаване на информацията, съдържаща се във веществени доказателствени средства, придобити чрез специални разузнавателни средства? Ограничаването на публичността следва да е строго пропорционално – само доколкото стриктно се налага. Следователно, ако защитените по чл. 263, ал. 1 от НПК интереси биха се съхранили и тогава, когато само отделни процесуални действия се извършат при закрити врати, то няма основание цялото съдебно производство да се провежда при закрити врати. Напротив, съдът дължи да запази публичността в максималната възможна степен. 1.2. Следва ли определенията на съда, с които се постановява разглеждането на делото при закрити врати при условията на чл. 263, ал. 1 от НПК, да бъдат мотивирани? Да, следва. Ограничаването на публичността не може да бъде автоматично, по силата на общо правило – то представлява изключение от фундаментален принцип и освен, че трябва като такова да се тълкува и прилага рестриктивно, то всякога трябва и да се мотивира. За него е наложително да има конкретни причини, защото то не е по подразбиране. Тези причини трябва да са достатъчно солидни, за да надделеят над фундаменталния принцип на публичността. Съдът дължи да артикулира тези причини като минимална гаранция, че те съществуват и ограничаването на публичността не е произволно. 1.3. Допустимо ли е, ако първоинстанционното съдебно производство е протекло изцяло или частично публично, то въззивното производство по същото дело да протече изцяло при закрити врати?
1
Вж. в същия смисъл Становище на НО на СГС от юни 2010 г. Пълният текст на становището е достъпен тук: http://www.legalworld.bg/20569.sgs-razsekretiava-dela-i-zasedaniia-po-merki-za-neotklonenie.html. 2 Вж., mutatis mutandis, произнасянето на Съда по делата A and Others v. the United Kingdom и Chahal v. the United Kingdom, цитирани по-долу, на стр. 6. 2
Допустимо е само, ако въззивният съд събира нови доказателства, които включват държавна тайна или информация, застрашаваща нравствеността или тайната самоличност на защитен свидетел - но само по отношение на тези доказателства, а не изобщо. 2. Декласифицирането на делата, по които класифицирането е станало на основание точка 8 от раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (отм., ДВ, бр. 70 от 09.08.2013 г.) извършва ли се ex lege или е необходимо изпълнение на процедурата по чл. 31 от ЗЗКИ във всеки конкретен случай? Отговорът на този въпрос не е от значение за това дали съдът, който разглежда делото, трябва да се съобразява с класификация, извършена на основание отменената точка 8 от раздел II на Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ. Това е така, защото съдът във всички случаи дължи да провери сам дали наистина, независимо от грифа, се касае за държавна тайна, чието запазване би се компрометирало от публичността на процеса. Затова, дори и да не се счита информацията декласифицирана ex lege, съдът, като види, че тя е класифицирана на основание отменената точка 8, ще съобрази, че тя не е държавна тайна, чието запазване да налага по смисъла на чл. 263, ал. 1 от НПК съдът да изключи обществеността от достъп до заседанията. 3. Подлежат ли на публикуване и каква част от тях съдебните актове по дела, по които са приложени веществени доказателствени средства, получени чрез използването на специални разузнавателни средства? Присъдата във всички случаи се обявява публично така, че за диспозитива въпрос не стои. Въпросът, следователно, може да касае само мотивите. Те следва да се публикуват, като се скрият от обществеността само онези части от тях, за които това е стриктно необходимо с оглед целите по чл. 263, ал. 1 от НПК. *** Що се отнася до стандартите на Конвенцията, по делото Николова и Вандова срещу България3 Съдът изяснява следните общовалидни положения: „67. Съдът утвърждава, че публичността на процеса е фундаментален принцип, гарантиран от Член 6 § 1 от Конвенцията. [Публичността] защитава страните от правораздаване в тайна без обществен надзор и така представлява един от начините, по които може да се поддържа доверието в съдилищата. Като прави правораздаването видимо, тя допринася за постигане целта на Член 6 § 1, а именно справедлив процес, гарантирането на какъвто е един от основните принципи на всяко демократично общество […]. 68. […] [С]ъгласно самия текст на [Член 6 § 1] „… пресата и обществеността могат да бъдат изцяло или частично изключени от процеса в интерес на морала, обществения ред или националната сигурност в едно демократично общество […] или в строго необходимата според съда степен при особени обстоятелства, когато публичността би навредила на интересите на правосъдието”; разглеждането на делото изцяло или отчасти при закрити врати трябва строго да се налага от обстоятелствата по случая4 […]. 69. Ето защо, Съдът се е произнасял, че „граждански” дела, които както на първа инстанция, така и на въззив се разглеждат при закрити врати съгласно общ и абсолютен принцип […] не могат по принцип да се считат за съвместими с Член 6 § 1 от Конвенцията […].
3
Решение от 17 декември 2013 г. (аpplication no. 20688/04). Съдът установява две отделни нарушения на правото на справедлив процес заради засекретяването на делото и решенията по него. 4 Акцентът – добавен. 3
70. […] Съдът се е произнасял, че изключителни обстоятелства, свързани с естеството на въпросите, подлежащи на решаване от съда […] могат да оправдаят елиминирането на открито заседание, доколкото специфичният характер на материята не налага обществен надзор5 […]. 71. […] Съдът, следователно, трябва да прецени дали изключването на обществеността може да се счита оправдано предвид обстоятелствата по делото. […] 74. […] Съдът се е произнасял преди, че самото наличие на класифицирана информация по делото не предполага автоматично нужда да се закрие процесът за обществеността, без да се прецени необходимостта от такова затваряне, като се претегли принципът, че съдебните заседания са открити, срещу нуждата да се защитят общественият ред и националната сигурност […]. Следователно, преди да изключат обществеността от определено дело, съдилищата следва да преценят дали такова изключване е необходимо при конкретните обстоятелства с оглед защита на обществен интерес и следва да ограничат мярката до стриктно необходимото за постигане на преследваната цел […]. 75. […] Съдът не може да не отбележи, че Върховният административен съд е основал решението си [за закриване на делото] на простия факт, че делото съдържало класифицирани документи. [ВАС] не е преценил дали въпросните документи са свързани с предмета на делото и, следователно, са непременно необходими, нито е обмислил дали да вземе мерки за неутрализиране ефекта от липсата на открито заседание, като, например, ограничи достъпа само до някои документи или проведе само някои от заседанията при закрити врати, до степента, необходима за запазване поверителността на въпросните документи […]. Тази ситуация изглежда да произтича от автоматичното прилагане на правилата за закриване на производствата, когато дори и само един от документите по делото е класифициран. По вътрешното право от решаващия съд не се изисква да изложи подробни и конкретни мотиви за изключване на обществеността от делото […]. При тези обстоятелства Съдът не е убеден, че в случая е било стриктно необходимо да се изключи обществеността с цел да се запази поверителността на въпросните документи. […] 77. Предвид гореизложените съображения Съдът установява, че е налице нарушение на Член 6 § 1 поради липсата на открито заседание по процесното производство. […] 82. […] Съдът се е произнасял, че във всеки случай формата на публичност, която следва да се даде на съдебния акт по националното право на въпросната държава, следва да се прецени в светлината на особените черти на въпросното производство и с оглед целта на Член 6 § 1 […]. […] 84. В настоящия случай Съдът отбелязва, че поради класифицирането на делото като тайно не само [ВАС] го е разгледал при закрити врати, но и постановените решения не са обявени публично и не са били достъпни в деловодството на съда, нито на Интернет сайта му, а самата жалбоподателка не е могла да получи копия от тях. Делото е разсекретено едва след изтичане на законовия срок […] повече от пет години след постановяване на окончателното решение на [ВАС].
5
Акцентът – добавен. 4
85. Следователно, решенията на [ВАС] по делото на жалбоподателката не са били обявени публично и са били напълно недостъпни за обществеността в продължителен период от време. Съдът е имал случай преди да отбележи, че когато съдебно дело включва обработването на класифицирана информация, съществуват техники за даване на публичен достъп в известна степен, като същевременно се запази поверителността на чувствителна информация. Някои държави, страни по Конвенцията, са възприели такива механизми, като, например, опцията да публикуват само диспозитива на решението […]. Съдът не е убеден, че в случая защитата на поверителната информация, налична по делото, е налагала ограничаване публичността на целите решения, още по-малко за такъв продължителен период от време. Освен това […] ограничаването на публичността на решенията е следствие от автоматичното засекретяване на цялото дело, без националните съдилища да извършат оценка на необходимостта и съразмерността на такава мярка в конкретния случай. 86. Следователно, налице е нарушение на Член 6 § 1 поради факта, че решенията, постановени по процесното дело, не са обявени публично.” По делото Ами и други срещу България6 Съдът се произнася така: „Засекретяването на цялото дело има и друг ефект – решението на [ВАС] остава изцяло скрито от обществеността, което едва ли може да се счете за оправдано. Съдът смята за необходимо да преутвърди, че публичността на съдебните решения е с цел да се осигури контрол върху съдебната власт от страна на обществеността и съставлява основна гаранция срещу произвол.” Съдът по Ами и други срещу България отбелязва още, че и по друго сходно дело – Раза срещу България, 7 засекретяването на производството, в което Раза обжалва експулсирането си, довело до пълна липса на публичност на решението на ВАС, не може да се счита за оправдано.8 Съдът приема, че употребата на конфиденциален материал може да се окаже неизбежна, когато става въпрос за националната сигурност и че понякога може да се наложи да се засекрети част или целия материал в производства, засягащи такива въпроси, и дори части от съдебните решения, постановени в тях. Съдът отбелязва обаче, че страни, които вече са пострадали от терористично насилие, са избрали да засекретят само онези части от съдебните решения по такива дела, чието разкриване би компрометирало националната сигурност или безопасността на трети лица, което показва, че съществуват техники, посредством които могат да се съобразят легитимни въпроси на сигурността, без да се изпразват от съдържание фундаментални процедурни гаранции като публичността на съдебните решения. Освен това Съдът не е убеден, че българските съдилища са извършили адекватна преценка на твърдението на органите, че Раза представлява риск за националната сигурност. По делото Jussila v. Finland9 Съдът също утвърждава: „1. Устното, открито заседание съставлява фундаментален принцип, закрепен в Член 6 § 1. Tози принцип е особено важен в наказателноправния контекст, където по общо правило на първа инстанция съдът трябва напълно да отговаря на изискванията на Член 6 […] и където жалбоподателят има право да бъде „изслушан”, с възможността, inter alia, да представи доказателства в своя защита, да изслуша доказателствата срещу него и да проведе разпит и кръстосан разпит на свидетелите.” По делото A and Others v. the United Kingdom10 Съдът се позовава на практиката си по предходни дела – Chahal v. United Kingdom, че използването на поверителен материал може да е неизбежно, когато се касае за националната сигурност, но това не означава, че изпълнителната власт може да бъде свободна 6
Решение от 12 февруари 2013 г. (аpplication no. 58149/08), пара 99. Решение от 11 февруари 2010 г. (аpplication no. 31465/08). 8 Пара 95. 9 Решение от 23 ноември 2006 г. (аpplication no. 73053/01). 10 Решение от 19 февруари 2009 г. (аpplication no. 3455/05). 7
5
от ефективен контрол от страна на националните съдилища всякога, когато реши да твърди, че се касае за национална сигурност и тероризъм.11 В обобщение, само изключителни обстоятелства могат да обосноват ограничаване публичността при гледане на делото. Отклоняването от принципа за публичното гледане на делото трябва строго да се налага от обстоятелствата по конкретното дело и да бъде само в строго необходимата степен. Съдът дължи мотивирана преценка на стриктната необходимост от всяко изключение от базисния принцип на публичността. Простото наличие на ВДС-СРС не може да води до автоматично, безогледно засекретяване на делото или решенията по него на която и да било инстанция.
12 юни 2014 г., София
11
адв. Маргарита Илиева, Правен директор на Българския хелзинкски комитет
Пара 210. 6