Официално решение на Европейския комитет по социални права относно жалба 41

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО СОЦИАЛНИ ПРАВА РЕШЕНИЕ ПО СЪЩЕСТВО* 3 ЮНИ 2008

Mental Disability Advocacy Center срещу България (Център за застъпничество на хора с ментални увреждания срещу България) Жалба No. 41/2007 Европейският комитет по социални права, комитет на независими експерти, създаден съгласно чл. 25 от Европейската социална харта („Комитетът“), по време на своята 230-та сесия, в която участват: Mrs Polonca KONČAR, Председател Mssrs Andrzej SWIATKOWSKI, Първи заместник-председател Tekin AKILLIOGLU, Втори заместник-председател Jean-Michel BELORGEY, Главен докладчик Alfredo BRUTO DA COSTA Nikitas ALIPRANTIS Stein EVJU Mrs Csilla KOLLONAY LEHOCZKY Mssrs Lucien FRANCOIS Lauri LEPPIK Colm O’CINNEIDE Mrs Monika SCHLACHTER Lyudmila HARUTYUNYAN Асистирани от г-н Régis BRILLAT, Изпълнителен секретар, след обсъждане на 1 април 2008 г. и 3 юни 2008 г., въз основа на доклада, представен от г-жа Polonca Končar, произнесе следното решение, прието на последната посочена дата:

* Неофициален превод

ПО ПРОЦЕДУРАТА 1. Жалбата с дата 15 февруари 2007 г. е заведена на 20 февруари 2007 г. Mental Disability Advocacy Center (MDAC- Център за застъпничество за лица с ментални увреждания) твърди, че ситуацията в България не съответства на изискванията на чл. 17, т. 2, както и на чл. 17, т. 2 във връзка с чл. Е от Ревизираната Европейска социална харта (оттук насетне, „Ревизираната харта“), тъй като децата, живеещи в домове за деца с умствени увреждания в България, не получават образование.

2. На 26 юни 2007 г. Комитетът обяви жалбата за допустима.

3. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Протокола относно системата за колективни искове (оттук насетне, „Протокола“) и решението на Комитета по допустимостта на жалбата, на 2 юли 2007 г. изпълнителният секретар предостави решението по допустимостта на българското правителство (оттук насетне, „правителството“), на MDAC, на договарящите страни по Протокола и на държавите, които са направили декларация съгласно чл. D, т. 2 от Ревизираната харта, а на 6 юли 2007 г. – на международните работодателски организации и професионални съюзи, посочени в чл. 27, т. 2 от Европейската социална харта от 1961 г., т.е. Европейската конфедерация на профсъюзите, Конфедерация на европейския бизнес (бившето UNICE) и 4. Международната организация на работодателите.

4. В съответствие с чл. 31, пар. 1 от Правилата на Комитета, Комитетът определи 28 септември 2007 г. за краен срок за представяне на становището на правителството по съществото на жалбата. Той определи също, че 28 септември 2007 г. е крайният срок за договарящите страни по Протокола, за държавите, които са направили декларация по реда на чл. D, т. 2 от Ревизираната харта, както и за международните работодателски организации и профсъюзи, посочени в чл. 27, т. 2 от Европейската социална харта от 1961 г., да представят становища по същество.

5. Становището на правителството по съществото на жалбата бе подадено на 1 октомври 2007 г.

6. В съответствие с чл. 31, пар. 2 от Правилата, председателят на Комитета покани MDAC да отговори на тези твърдения до 30 ноември 2007 г. Отговорът на MDAC бе внесен на 30 ноември 2007 г. и изпратен на правителството на 6 декември 2007 г. ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ а. Организацията – жалбоподател

2

7. MDAC моли Комитета да приеме за установено, че невъзможността на правителството да осигури образование на децата с умерени, тежки или дълбоки умствени увреждания, живеещи в домове за деца с умствени уврежданият в България (по-нататък „домовете1”), нарушава чл.

17, т. 2 от Ревизираната харта и същата разпоредба във връзка с чл. Е. б. Правителството 8. Правителството приканва Комитета: 1. да признае неговите усилия за осигуряване на равен достъп до образование; 2. да отбележи правните и фактически стъпки за преодоляване на проблемите с осигуряването на достъп до образование на децата в домовете, както и политическата му ангажираност да продължи изпълнението и въвеждането на тези мерки на практика в съответствие с целите на Ревизираната харта и при налични ресурси за това; 3. да отхвърли жалбата на MDAC като неоснователна.

ОТНОСИМО НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО 9. Релевантните правила на българското право относно достъпа до образование на деца с умствени увреждания са следните: 10. Конституцията на Република България от 13 юли 1991 г.; чл. 6 и чл. 53 от Конституцията гласят: Чл. 6.

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.

(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.

(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

1 Бележка на преводача: Понятието “домове за деца с умствени увреждания” включва както домовете за деца с умствена изостаналост (ДДУИ), така и домовете за деца и младежи с умствена изостаналост (ДДМУИ). Използваме понятието домове за деца с умствени увреждания, тъй като терминът "умствена изостаналост" вече е отречен като некоректен от специалистите в областта на психичното здраве, тъй като дава негативна и стигматизираща оценка за статуса на хората с умствени увреждания.

3

(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

11. Закон за народната просвета от 1991 г. (изм. през 2002 г.) Чл. 4.

(1) Гражданите имат право на образование. Те могат да повишават непрекъснато своето образование и квалификация.

(2) Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение. Чл. 7.

(1) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това. Чл. 9.

(1) Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избрано от него училище и вид обучение съобразно личните си предпочитания и възможности.

(2) Правото по ал. 1 за малолетните се ползва от родителите или настойниците им. Чл. 14. Училището и детската градина създават условия за нормалното физическо и психическо развитие на децата и учениците. Чл. 16: (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за: (…)

8. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) (1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по чл. 18.

(2) Задължение на детските градини по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални детски градини и обслужващи звена.

(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини и обслужващи звена по ал. 3, когато всички други възможности за възпитание в държавни и общински детски градини и обслужващи звена са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците. Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) (1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се обучават интегрирано в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1-10.

(2) Задължение на училищата по ал. 1 е да приемат деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.

4

(3) За деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се създават и специални училища и обслужващи звена.

(4) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в училищата и обслужващите звена по ал. 3, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински училища са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците. Чл. 43.

(1) (Предишен текст на чл. 43, изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) Министерството на образованието и науката създава условия за издирване и обучение на даровити деца и създава поименни фондове за стипендии за даровити деца и фондове за стипендии за деца с хронични заболявания и за деца със специални образователни потребности.

(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Министерството на образованието и науката осигурява допълнителни образователни възможности за ученици, застрашени от отпадане от училище.

12. Закон за интеграция на хората с увреждания (изм. със Закон от 14 септември 2006 г. за изменение и допълнение на Закона за интеграцията на хората с увреждания от 17 септември 2004 г.) Раздел II - Образование и професионална подготовка Чл. 16.

(1) Към регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката се създават екипи за комплексно педагогическо оценяване и интегрирано обучение на децата с увреждания.

(2) За подпомагане на интегрираното обучение на децата с увреждания се създават ресурсни центрове за интегрирано обучение към Министерството на образованието и науката. Чл. 17. Министерството на образованието и науката осигурява: 1. обучение на децата с увреждания от предучилищна и училищна възраст в училищата по чл.

26м ал. 1, т. 1 - 10 от Закона за народната просвета и в детските градини по чл. 18 от същия закон; 2. подкрепяща среда за интегрирано обучение на децата с увреждания; 3. ранна слухово-речева, логопедична и психологична рехабилитация и рехабилитация на незрящи и слабовиждащи деца; 4. учебници, учебни помагала, съвременни технологии и технически средства за обучение на децата с увреждания до 18-годишна възраст или до завършване на средното им образование; 5. професионална подготовка на децата с увреждания. Чл. 18. Министерството на образованието и науката създава възможности за обучение на деца, които имат специални образователни потребности и не са интегрирани в обща образователна среда.

13. Правилник за прилагане на Закона за народната просвета (обн. на 30 юли 1999 г. и променян няколко пъти, последно на 8 ноември 2005 г.) Чл. 6а. (нов член, добавен през 2003 г.)

(4) Екипът за комплексно педагогическо оценяване има следните правомощия: (...)

5

7. да определя до двама ученика със специални образователни потребности в паралелка; тези ученици се насочват в паралелката с най-малък брой ученици за съответния клас; 8....б) оказва методическа помощ, координация и контрол на екипите в детските градини и училищата, в които са интегрирани деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, в специалните детски градини и в специалните училища; Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Детските градини, училищата и обслужващите звена съвместно с финансиращия орган осигуряват подкрепяща среда за интегрирано обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. Чл. 26.

(1) Детските градини са подготвителни институции в системата на народната просвета, в които се отглеждат, възпитават и обучават деца от 3-годишна възраст до постъпването им в I клас.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания постъпват в детските градини по ал. 1, които са задължени да ги приемат. Чл. 27.

(1) Детските градини са: 1. целодневни, полудневни, седмични; 2. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) специални - за деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. Чл. 28. (изменен през 2003 г.)

(2) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 2 постъпват деца със специални образователни потребности и/ или с хронични заболявания при писмено изразено желание на родителите или настойниците, когато всички други възможности за обучение и възпитание в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 са изчерпани.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) В детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 в група се приемат до 2 деца със специални образователни потребности. Чл. 50.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2001 г., в сила от 15.09.2001 г.) В държавните и общинските училища се приемат в паралелка до 5 ученици с хронични заболявания, с физически и сензорни увреждания, а в професионалните училища и професионалните гимназии - и от домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) Извън случаите на ал. 6 в държавните и общинските училища може да се осигури интегрирано обучение в паралелка до 2 ученика със специални образователни потребности по предложение на екипа по чл. 6а.

14. Наредба № 6 от 19 август 2002 г. за обучението на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания (обн. август 2002 г.) Чл. 2.

6

(1) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се обучават и възпитават интегрирано в детски градини, училища и обслужващи звена.

(2) Децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания могат да се обучават и възпитават и в специални детски градини, училища и обслужващи звена.

(3) В специалните детски градини, училища и обслужващи звена се приемат само деца и ученици, за които всички възможности за обучение и възпитание в детски градини и училища са изчерпани и при изрично желание на родителите/настойниците.

15. Съдебна практика Дело № 13789/2006 г., по описа на Районен съд – гр. София, решение от 18 май 2007 г. “Според настоящия съдебен състав задължението за осигуряване на такава среда, като условие за провеждане на интегрирано, а оттам – и на равностойно с това на децата без увреждания образование, би било изпълнено точно само ако такава среда е осигурена във всяко едно училище на територията на страната...неосигуряването на такава по същество представлява понеблагоприятно третиране на тези деца с оглед уврежданията им, отколкото се третират децата без увреждания” (стр. 7 - 8)

ПО ПРАВОТО ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 17, Т. 2 И ЧЛ. Е ОТ РЕВИЗИРАНАТА ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ХАРТА 16. Чл. 17, т. 2 от Ревизираната Европейската социална харта гласи: Член 17 - Право на децата и младежите на социална, правна и икономическа защита Част I: Децата и младежите имат право на подходяща социална, правна и икономическа закрила. Част II: С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на децата и младежите да израстват в среда, която създава условия за пълното разгръщане на личността им и техните физически и умствени възможности, договарящите страни се задължават, пряко или в сътрудничество с обществени и частни организации, да вземат всички необходими и подходящи мерки, насочени към: (...)

2. предоставяне на безплатно основно и средно образование на децата и младежите, както и насърчаване на редовната посещаемост в училище.

17. Чл. “Е” от Ревизираната социална харта гласи: Член Е - Недопускане на дискриминация Упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други

7

убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние.

А. Твърдения на страните а. Организацията – жалбоподател 18. MDAC поддържа тезата, че невъзможността на България да осигури образование за децата, попадащи в субективния обхват на предмета на жалбата, нарушава задълженията на страната, произтичащи от чл. 17, т. 2 от Ревизираната харта, както и задълженията й от същата разпоредба във връзка с чл. Е. Жалбоподателят твърди, че чл. 17, т. 2 от Ревизираната харта изисква Правителството да осигури основно образование за всички деца, включително за децата с умствени увреждания.

19. MDAC ограничава обхвата на своята жалба само до децата с умерени, тежки или дълбоки умствени увреждания, живеещи в домове за деца с умствени увреждания, като по този начин от предмета на жалбата се изключват децата с леки умствени увреждания и тези, които не живеят в домове за деца с умствени увреждания.

20. MDAC посочва, че домовете са подчинени на Министерството на труда и социалната политика. Там се приемат деца на възраст над 2 години. На повечето от тези деца е поставена диагноза умерено, тежко или дълбоко умствено увреждане и те са изоставени от родителите си или родителите им са починали. Домовете са места за живеене, които работят целогодишно и в които децата прекарват цялото си време. В България съществуват и други видове центрове за деца с умствени увреждания, но те не са предмет на жалбата. Жалбата засяга 28-те домове за деца с умствени увреждания в цялата страна. Според MDAC не е осигурено никакво образование в домовете и правителството е положило много малки усилия за обучение на децата в тези домове.

21. Според MDAC, за да съответстват на стандартите за качество, образователните системи трябва да отговарят на критериите да бъдат налични, достъпни, подходящи и адаптивни, както е посочено от Комитета за икономически, социални и културни права към ООН в Общия коментар № 13 относно правото на образование (Е/С. 12/1999/10 от 8 декември 1999 г., §6).

22. MDAC посочва, че преди реформата от 2002 г. за децата с умерени, тежки или дълбоки умствени увреждания се е считало, че е невъзможно да бъдат обучавани и поради това не им е осигуряван достъп до образование. С измененията на Закона за народната просвета от 2002 г. българската държава се е задължила да осигури обучение на тези деца.

23. Жалбата е основана на различни източници, най-вече на доклада на българската Държавна агенция за закрила на детето за 2005 г. Докладът включва статистически данни за ситуацията в

8

18 дома за деца с умствени увреждания. Според данните в този доклад само 32 от децата, живеещи в посетените домове (т.е. 2,8%), са били обучавани в масовите основни училища, 39 деца (т.е. 3,4 %) са били в специализирани училища, което означава, че общо само 71 деца са посещавали изобщо някакво училище. В някои заведения, например в гр. София, нито едно от децата не е ходило на училище, докато в други, като това в с. Търнава, всички деца са били на училище, въпреки че това се е дължало единствено на личната инициатива на директора.

MDAC твърди, че на някои деца им е отказан достъп до обучение, въпреки че те искат да ходят на училище и са възприемчиви, могат да пишат трите си имена и възрастта си, без никога да са посещавали училище. Жалбоподателят прави заключението, че съществуващата в България образователна система явно лишава тези деца от достъп до обучение, което е пряко нарушение на тяхното право на образование без дискриминация.

24. Жалбоподателят заявява също, че обикновените училища не са оборудвани съобразно възможностите и потребностите на децата от домовете. Подготовката на учителите е неадекватна, а учебни материали за деца с умствени увреждания или изобщо липсват, или са неподходящи за техните потребности. Според MDAC това означава, че България е в нарушение на правото на образование и подлага тези деца на пряка дискриминация въз основа на тяхното увреждане.

25. Що се отнася до децата, които не посещават външна образователна структура, жалбоподателят подчертава, че домовете за деца с умствени увреждания не са образователни институции и затова тези деца нямат право да получат диплома за завършено основно образование. Поради това те са лишени от правото да започнат средно образование. MDAC заключава, че отношението към децата в тези домове не отговаря на установения критерий за достъпност на образованието и не може да се счита за форма на обучение.

26. Накрая, MDAC поддържа, че Правителството не може да се оправдава с липсата на ресурси или да твърди, че въвежда достъпът до образование за тези деца постепенно, опитвайки се по този начин да покаже, че не дискриминира децата с увреждания по отношение на техния достъп до образование. Жалбоподателят отбелязва първо, че някои мерки не са скъпи – например информиране на директорите на домовете относно съдържанието на законодателството от 2002 г., така че те да знаят, че от сега нататък децата под тяхно ръководство са не само обучаеми, но също така имат право да бъдат обучавани в общи или специални училища. Същото се отнася до предоставянето на информация на общинските служители, на които са подчинени както домовете, така и местните училища. MDAC твърди, че, на практика, директорите на домовете и общинските служители знаят твърде малко или не знаят нищо за промените, въведени в законодателството през 2002 г. MDAC посочва също, че правителството е избрало да използва ресурсите, които са налични за обучение на деца с увреждания, за подобряване достъпа до училище на децата с физически увреждания, като в същото време е изразходвало много малко средства за обучението на децата с умствени увреждания. Според MDAC неспособността на правителството да осигури обучение на децата с умерени, тежки или дълбоки умствени увреждания е резултат от сериозни и необосновани

9

пропуски в политиката на правителството, а не от твърдения от същото недостиг на парични средства. б. Правителството 27. Правителството описва своите усилия за реализиране на правото на равен достъп до образование на децата с умствени увреждания.

28. По-конкретно, правителството твърди, че българското законодателство предлага достатъчно гаранции за обезпечаване правото на равноправен достъп до образование Член 6 от Конституцията съдържа принципа за равенство пред закона и забранява всяка дискриминация. Член 53 установява правото на образование. Правителството посочва също законодателните и практически стъпки, които са предприети с цел преодоляване на проблемите с достъпа до образование на децата, живущи в домовете. По-конкретно, Законът за народната просвета от 1991 г., с измененията му от 10 септември 2002 г., поставя изискването училищата да приемат деца с увреждания и да създават условия за тяхната интеграция. Правителството е приело няколко плана за действие. Като такъв се посочва Националният план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или хронични заболявания в системата на народната просвета, одобрен от правителството през декември 2003 г., който имплементира Наредба № 6 и който определя програма за интеграция от 1 януари 2004 до 1 януари 2007 г. Цитира се също Националният план за действие за осъществяване на политиката за психично здраве на Република България (2004 г. - 2012 г.) и Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания (2006 г. – 2007 г. и 2008 г. - 2015 г.).

29. Правителството посочва своята политическа ангажираност по отношение на тези мерки и осигуряването на тяхното изпълнение съгласно Ревизираната харта и при налични ресурси.

30. Правителството твърди, че тенденцията е към интегриране на по-голяма част от децата с увреждания в общообразователните училища. Образователната му политика е да се намали броят на специалните училища и да се увеличи броят на децата със специални образователни потребности в масовите училища. Това изисква адаптация на помещенията към специфичните потребности на тези деца, подходящи учебници и други писмени материали и оборудване, както и екип от специалисти, квалифицирани за работа с деца с увреждания. Постепенно се въвеждат екипи от специалисти, които да оценят потребностите на децата с увреждания. Организират се обучения за регионалните инспекторати по образованието, за директорите на предучилищни градини, за учителите и за представителите на местното самоуправление.

31. Правителството признава, че голям брой деца не посещават училище или напускат училище твърде рано. Това обаче не се отнася само за децата с умствени увреждания и затова, според правителството, твърдението на MDAC, че тези деца са подложени на системна дискриминация, е неоснователно.

10

32. Правителството повтаря, че то има последователна и ясно определена политика за интегриране на децата, живеещи в специализираните институции, като това се отнася и до образователната политика. Това е продължителен процес, чийто видими резултати ще се появят в дългосрочен план и ще изиска влагането на значителни финансови средства. Правителството се надява да постигне целите на Ревизираната харта „в разумен период от време”, с измерим напредък и с възможно най-пълно оползотворяване на наличните ресурси. Б. Оценка на Комитета 1) Твърдяното нарушение на чл. 17, т. 2 от Ревизираната харта Предварителни бележки 33. Като се позовава на решението си за допустимост на жалбата и на определения материален обхват на чл. 15 и чл. 17, Комитетът приема, че фактът, че правото на образование на лицата с увреждания е гарантирано от чл. 15, т. 1 от Ревизираната харта, не изключва подобни въпроси, свързани с правото на образование на деца и младежи с увреждания, да бъдат разглеждани в рамките на чл. 17, т. 2, inter alia.

34. Комитетът на първо място посочва, че и първата, и втората точка на чл. 17 от Ревизираната харта гарантират правото на децата на образование. Комитетът счита, че чл. 17, т. 2 се прилага изцяло в този случай, тъй като той се отнася до всички деца и следователно включва децата с умствени увреждания. В тази връзка Комитетът припомня че: „Член 17, като цяло, изисква държавите да създадат и поддържат образователна система, която да бъде и достъпна, и ефективна. При оценката на ефективността на системата, Комитетът проверява съгласно чл. 17: ... и считайки, че равният достъп до образование трябва да бъде гарантиран на всички деца, дали се обръща специално внимание на уязвими групи като децата от малцинствата, децата, търсещи убежище, децата-бежанци, децата в болниците, децата под закрила, бременни в тийнейджърска възраст, майки в тийнейджърска възраст, децата, лишени от свобода и т.н., както и дали са предприети специални мерки за осигуряване на равен достъп до образование на тези деца (Заключения 2003, България, Чл. 17, т. 2). „Държавите трябва да осигурят високо качество на преподаването, както и равен достъп до образование за всички деца, най-вече за уязвимите групи” (Заключения 2005, България, Чл. 17, т. 2).

35. Първо, що се отнася до специалните грижи за децата с увреждания, Комитетът посочва, че доколкото е приемливо при прилагането на чл. 17, т. 2 да се прави разлика между децата с и без увреждания, интегрирането на децата с увреждания в общите училища, в които са предприети мерки за задоволяване на техните специфични потребности, трябва да бъде правилото, а обучението в специални училища трябва да бъде изключение (Аутизъм – Европа с/у Франция, Жалба № 13/2000, решение по същество от 4 ноември 2003, §49).

11

36. В допълнение, при всякакъв вид специално образование, провеждано в съответствие с чл.

17, т. 2, на съответните деца трябва да бъдат осигурени достатъчно напътствия и обучение и същите трябва да завършват образованието си пропорционално на децата в масовите училища (Заключения 2005, България, Чл. 17, т. 2).

37. Комитетът счита, че всеки вид образование, осигурено от държавата, трябва да отговаря на критериите да бъде налично, достъпно, подходящо и адаптивно. В тази връзка се посочва Общ коментар № 13 относно правото на образование на Комитета за икономически, социални и културни права по Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН (документ Е/С. 12/1999/10 от 8 декември 1999 г., пар. 6). В настоящия случай съществува несигурност за изпълнението на критериите достъпност и адаптивност, т.е. образователните институции и учебните планове трябва да са достъпни за всички, без дискриминация, а процесът на обучение трябва да е моделиран така, че да е подходящ за децата със специални потребности.

38. Що се отнася до правото на образование на децата с умствени увреждания, живущи в домовете, Комитетът отбелязва усилията, положени от правителството, най-вече приемането на законодателството и съставянето на планове за действие. Той счита, че това е необходима първа стъпка, но същата не е достатъчна, за да приведе ситуацията в съответствие с Ревизираната харта. Припомня, че „целта на Хартата, като инструмент за защита на човешките права, е да защити правата не само теоретично, но и на практика” (Международна комисия юристи с/у Португалия, Жалба № 1/1998, решение по същество от 10 септември 1999 г., пар.

32). Следователно, начинът, по който законодателството и плановете за действие се изпълняват, има решаващо значение.

39. Комитетът посочва, че когато е изключително сложно и скъпоструващо да се осигури някое от правата, защитени от Ревизираната харта, мерките, предприети от държавата за постигане целите на хартата, трябва да отговарят на следните три критерия: „1) разумен срок; 2) измерим напредък и 3) финансиране, с оптимално използване на наличните ресурси” (Европейски център за правата на ромите с/у България, Жалба № 31/2005, решение по същество от 18 октомври 2006 г., пар. 37; Аутизъм – Европа с/у Франция, Жалба № 13/2000, решение по същество от 4 ноември 2003 г., пар. 53). Комитетът припомня също, че „държавите – страни по Хартата трябва да бъдат особено внимателни към влиянието, което техният избор ще окаже върху групи с повишена уязвимост”, както и това, че те трябва също да предприемат „практически действия за пълно и ефективно реализиране на признатите от Хартата права” (Аутизъм - Европа с/у Франция, Жалба № 13/2000, решение по същество от 4 ноември 2003 г., пар. 53). Също така, „държавите разполагат с известна свобода при преценката какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да се осигури съответствие с Хартата, и по-специално що се отнася до баланса между общия интерес и интереса на отделна група, и избора, който трябва да се направи въз основа на приоритетите и ресурсите” (Европейски център за правата на ромите с/у България, Жалба № 31/2005, решение по същество от 18 октомври 2006 г., пар. 35).

12

40. Комитетът посочва, че там, където са използвани точни факти в подкрепа на обвинения, че дадена държава е нарушила Ревизираната харта, правителството е това, което трябва да отговори на обвиненията, като представи конкретни доказателства като например предприети мерки, статистически данни или релевантни примери от съдебната практика (виж Европейски център за правата на ромите с/у Гърция, Жалба № 15/2003, решение по същество от 8 декември 2004 г, пар. 50). MDAC представи пред Комитета точни данни с цел да покаже, че начинът, по който българското законодателство и плановете за действие се изпълняват, е крайно неадекватен. Комитетът посочва, че правителството така и не е успяло да представи доказателства, които да опровергаят тези твърдения.

41. В допълнение, Комитетът посочва, че правителството описва положението на децата с увреждания като цяло, а не специфичната ситуация на живеещите в домове деца с умерени, тежки или дълбоки умствени увреждания, които се включват в предмета на тази жалба.

42. За да може да оцени положението на тези деца, Комитетът трябва да разчита на данните от доклада на българската Държавна агенция за закрила на детето за 2005 г., които се посочват от MDAC в жалбата и не са оспорени от страна на правителството.

43. Комитетът се позовава на Наредба № 6 за обучението на деца със специални образователни потребности и/ или хронични заболявания, 2002 г., която дава право на деца с всякакви видове умствени увреждания да бъдат обучавани в специални училища или в масовите училища по избор на техния родител или настойник. Комитетът отбелязва, че само 2,8 % от децата с умствени увреждания, живущи в домове, са интегрирани в масовите основни училища, което е изключително малко, а интеграцията трябва да бъде принципът. Общите образователни институции и учебни планове, на практика, не са достъпни за тези деца. Изглежда, че няма достатъчно доказателства, показващи действителни усилия за интегриране на тези деца в общата образователна система. Поради това Комитетът приема, че критерият достъпност не е изпълнен.

44. Що се отнася до малкия брой деца, интегрирани в общите основни училища, начинът, по който те се обучават, трябва да бъде приспособен към техните специфични потребности. В тази връзка Комитетът установява, че учителите не са достатъчно обучени, за да преподават на деца с умствени увреждания, а учебните материали в общите училища са неподходящи. Затова тези училища не са пригодени да посрещнат потребностите на децата с умствени увреждания и да осигурят тяхното образование. Комитетът прави извода, че критерият адаптивност също не е изпълнен.

45. Комитетът отбелязва, че само 3,4 % от децата с умствени увреждания, живеещи в домовете, посещават специални учебни занятия. Въпреки че специалните учебни занятия не трябва да бъдат принципът, а само изключението спрямо общото образование, този процент е много

13

нисък и показва, че специализираното обучение не е достъпно за децата с умствени увреждания, които живеят в домове.

46. Що се отнася до образователната дейност в рамките на домовете, Комитетът отбелязва, че самите домове не се считат за образователни институции и следователно децата нямат право да получат диплома за завършено основно образование и поради това са лишени от правото да започнат средно образование. В допълнение към това, Комитетът отбелязва, че програмите за дейност, следвани от тези домове, са съставени от Министерството на труда и социалната политика преди реформата от 2002 г., във време, когато официално все още се е считало, че децата с умствени увреждания са необучаеми. Комитетът посочва също, че докладите и проучванията на различни свидетели потвърждават, че децата в домовете не получават никакво обучение. Комитетът извежда заключението, че дейностите на децата с умствени увреждания, които живеят в домове и не посещават общообразователно училище или специални учебни занятия, не могат да се считат за форма на обучение.

47. На аргумента на правителството, че правото на образование на децата с умствени увреждания, живущи в домовете, се изпълнява постепенно, Комитетът отговаря, че е наясно с финансовите ограничения на България. Комитетът посочва, че постигнатият напредък е много бавен и се отнася преди всичко до приемането на нормативни актове и политики (или планове за действие) с много малко или никакво изпълнение на тези актове. Имало е възможност да се предприемат някои конкретни стъпки, които не са свързани с прекалено големи допълнителни разходи (например директорите на домове и общинските служители, на които са подчинени тези институции, както и основните училища, можеха да бъдат информирани и обучени за промените в законодателството и плановете за действие). Изборите, направени от правителството, са довели до гореописаното положение (виж по-специално параграфи 43 и 45). Затова напредъкът на настоящото ниво е очевидно недостатъчен и няма изглед положението да бъде приведено в съответствие с чл. 17, т. 2 в рамките на разумен срок. Следователно, Комитетът приема, че предприетите мерки не отговарят на горепосочените три критерия, а именно: разумен срок, измерим напредък и финансиране, с оптимално използване на наличните ресурси. С оглед на тази ситуация, Комитетът приема, че финансовите ограничения на България не могат да послужат като оправдание за факта, че децата с умствени увреждания в домовете не могат да упражняват правото си на образование.

48. Следователно, Комитетът приема, че ситуацията в България представлява нарушение на чл.

17, т. 2 от Ревизираната харта, тъй като децата с умерени, тежки или дълбоки умствени увреждания, живеещи в институции, нямат ефективно право на образование.

2)Твърдяното нарушение на чл. 17, т. 2 от Ревизираната харта във връзка с чл. Е 49. Член Е забранява всякакъв вид дискриминация при упражняването на правата, уредени в Ревизираната харта. Въпреки че наличието на увреждане не е изрично посочено при

14

изброяването на основанията за дискриминация в чл. Е, по-рано Комитетът е приел, че увреждането „се покрива напълно от препращането към „друг статус“” (Аутизъм - Европа с/у Франция, Жалба № 13/2000, решение по същество от 4 ноември 2003 г., пар. 51).

50. Комитетът и преди е отбелязвал, че: „Формулировката на чл. Е е почти идентична с формулировката на чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека. Както Европейският съд по правата на човека многократно е подчертавал при тълкуването на чл. 14, включително и наскоро по случая Тлименос (Тлименос с/у Гърция (GC), № 34369/97, ECHR 2000 – ІV, пар. 44), принципът на равенство, който се разглежда, означава равните да се третират като равни, а различните – като различни. Поконкретно, по горепосоченото дело се казва, че: „Правото да не бъдеш дискриминиран при упражняването на правата, гарантирани от Конвенцията, се нарушава и в случаите, когато държавите без обективна и основателна причина не успяват да осигурят различно третиране на лицата, чието положение е значително по-различно“. С други думи, различията между хората в едно демократично общество не само трябва да бъдат разглеждани позитивно, но към тях трябва да се отнасяме с разбиране, за да се осигури действително и ефективно равенство”. (Аутизъм - Европа с/у Франция, Колективна жалба № 13/2002, решение по същество от 4 ноември 2003 г., пар. 52).

51. Комитетът отбелязва, че неспособността за предприемане на подходящи мерки, които да вземат предвид съществуващите различия, може да доведе до дискриминация.

52. Комитетът припомня практиката си при спорове за дискриминация по въпросите, уредени в Ревизираната харта, приета в рамките на процедурата за докладване, че тежестта на доказване не трябва да се носи изцяло от жалбоподателя, а трябва да бъде правилно разпределена. Това се отнася също и за процедурата за разглеждане на колективни жалби. Затова Комитетът се осланя на конкретните данни, представени му от организацията–жалбоподател, като например статистическите данни, които показват необясними различия. Следователно, в тежест на Правителството е да докаже, че твърдението за провеждана дискриминация е неоснователно.

53. Комитетът се позовава на горецитираните данни, според които само 6,2% от децата с умствени увреждания, живеещи в домове, се обучават в общообразователните основни училища или в специални училища. Посочва се, че в отговор на това правителството твърди, че голям процент от децата в България не ходят на училище и това не се отнася само за децата с умствени увреждания. Въпреки всичко, правителството не подкрепя това твърдение със статистически данни, нито посочва дали това е проблем при основното образование или засяга само средното образование. Комитетът подчертава, че вече е отбелязал, че през периода 1997 г.

– 2000 г. процентът на посещаемост на основното училище е бил 93% за момичетата и 95% за момчетата, въпреки, за съжаление, прекалено големия брой отпаднали ученици (Заключения 2005, Член 17, т. 2, България). Несъразмерността между тези числа е много голяма и показва, че децата с умствени увреждания, живеещи в ДДМУИ, са подложени на дискриминация в сравнение с всички други деца, що се отнася до достъпа до образование в България.

15

54. Предвид гореизложеното, Комитетът приема, че ситуацията в България представлява нарушение на чл. 17, т. 2 от Ревизираната харта във връзка с чл. Е поради дискриминацията на деца с умерени, тежки или дълбоки умствени увреждания, живеещи в домове, в резултат на малкия брой такива деца, получаващи каквото и да е обучение в сравнение с другите деца. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 55. Поради тези причини Комитетът приема: -

единодушно, че има нарушение на чл. 17, т. 2 от Ревизираната харта, тъй като децата с умерени, тежки или дълбоки умствени увреждания, живеещи в домове, нямат ефективно право на образование;

-

приема с 12 гласа „за” срещу 1 глас „против”, че има нарушение на чл. 17, т. 2 от Ревизираната харта във връзка с чл. Е, тъй като има дискриминация на децата с умерени, тежки или дълбоки умствени увреждания, живеещи в домове, като резултат на малкия брой на тези деца, които получават някакво образование в сравнение с всички останали деца.

Г-жа Polonca KONČAR Председател и докладчик Régis BRILLAT Изпълнителен секретар

16