Конвенция за премахване на принудителния труд Конвенция 105, отнасяща се до премахване на принудителния труд. Приета на 25.06.1957 г. от Генералната конференция на Международната организация на труда на нейната четиридесета сесия. Влязла в сила от 17.01.1959 г. в съответствие с член 4. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.
Генералната конференция на Международната организация на труда, Свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на четиридесета сесия, състояла се на 5 юни 1957 година, Обсъждайки въпроса за принудителния труд като четвърта точка от дневния ред на сесията, Имайки предвид разпоредбите на Конвенцията относно принудителния или задължителния труд от 1930 година, Обръщайки внимание на Конвенцията за премахване на робството от 1926 година, която предвижда вземането на всички необходими мерки против прерастването на задължения или принудителен труд в робство, и Допълнителната конвенция за премахване на робството, търговията с роби, институциите и обичаите сходни с робството от 1956 година, която предвижда пълно премахване на робските и крепостническите задължения, Отбелязвайки, че Конвенцията за закрила на работната заплата от 1949 година предвижда редовно плащане на заплатите и забранява методите на заплащане, които лишават работниците от реална възможност за напускане на работа, Вземайки решение относно приемането на по-нататъшни предложения с оглед на премахването на определени форми на задължителен или насилствен труд, представляващи потъпкване на човешките права, уточнени в Устава на ООН и изложени във Всеобщата декларация за правата на човека, Вземайки решение тези предложения да се оформят като международна конвенция, Прие на 25 юни 1957 година следната Конвенция, която може да се цитира като Конвенция за премахване на принудителния труд от 1957 година. Член 1 Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира тази Конвенция, се задължава да премахне и да не се възползва от каквато и да е форма на принудителен или насилствен труд: а) Като средство на политическа принуда или възпитание, а също така като наказание за поддържане на политически възгледи, или възгледи идеологически противоречащи на установената политическа, социална или икономическа система; б) Като метод за мобилизиране и използване на труд за целите на икономическото развитие; в) Като средство за трудова дисциплина; г) Като наказание за участие в стачки; д) Като средство за расова, социална, национална или религиозна дискриминация. Член 2 Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира тази Конвенция, се задължава да взима ефективни мерки за осигуряване на незабавно и пълно премахване на насилствения и принудителен труд, определен в член 1 на тази Конвенция. Член 3 Официалната ратификация на тази Конвенция трябва да бъде съобщена на Генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация.