Конвенция за премахване на принудителния труд Конвенция 105, отнасяща се до премахване на принудителния труд. Приета на 25.06.1957 г. от Генералната конференция на Международната организация на труда на нейната четиридесета сесия. Влязла в сила от 17.01.1959 г. в съответствие с член 4. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.
Генералната конференция на Международната организация на труда, Свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на четиридесета сесия, състояла се на 5 юни 1957 година, Обсъждайки въпроса за принудителния труд като четвърта точка от дневния ред на сесията, Имайки предвид разпоредбите на Конвенцията относно принудителния или задължителния труд от 1930 година, Обръщайки внимание на Конвенцията за премахване на робството от 1926 година, която предвижда вземането на всички необходими мерки против прерастването на задължения или принудителен труд в робство, и Допълнителната конвенция за премахване на робството, търговията с роби, институциите и обичаите сходни с робството от 1956 година, която предвижда пълно премахване на робските и крепостническите задължения, Отбелязвайки, че Конвенцията за закрила на работната заплата от 1949 година предвижда редовно плащане на заплатите и забранява методите на заплащане, които лишават работниците от реална възможност за напускане на работа, Вземайки решение относно приемането на по-нататъшни предложения с оглед на премахването на определени форми на задължителен или насилствен труд, представляващи потъпкване на човешките права, уточнени в Устава на ООН и изложени във Всеобщата декларация за правата на човека, Вземайки решение тези предложения да се оформят като международна конвенция, Прие на 25 юни 1957 година следната Конвенция, която може да се цитира като Конвенция за премахване на принудителния труд от 1957 година. Член 1 Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира тази Конвенция, се задължава да премахне и да не се възползва от каквато и да е форма на принудителен или насилствен труд: а) Като средство на политическа принуда или възпитание, а също така като наказание за поддържане на политически възгледи, или възгледи идеологически противоречащи на установената политическа, социална или икономическа система; б) Като метод за мобилизиране и използване на труд за целите на икономическото развитие; в) Като средство за трудова дисциплина; г) Като наказание за участие в стачки; д) Като средство за расова, социална, национална или религиозна дискриминация. Член 2 Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира тази Конвенция, се задължава да взима ефективни мерки за осигуряване на незабавно и пълно премахване на насилствения и принудителен труд, определен в член 1 на тази Конвенция. Член 3 Официалната ратификация на тази Конвенция трябва да бъде съобщена на Генералния директор на Международното бюро по труда за регистрация.
Член 4 1. Тази Конвенция е задължителна само за тези членове на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от Генералния директор. 2. Конвенцията влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която ратификациите на двама от членовете на Международната организация на труда бъдат регистрирани от Генералния директор. 3. След това тази Конвенция влиза в сила за всеки член дванадесет месеца след датата на регистрация на ратификацията му. Член 5 1. Член на организацията, ратифицирал Конвенцията, може да я денонсира след изтичането на срок от десет години от датата на влизане в сила на конвенцията, като уведоми Генералния директор на Международното бюро по труда. Такова денонсиране не влиза в сила до една година от датата на регистрирането му. 2. Всеки член на Организацията, ратифицирал настоящата Конвенция, който в срок от една година след изтичането на десетгодишния период не се възползва от правото си на денонсиране, предвидено в настоящия член ще се счита обвързан за нов период от пет години и впоследствие може да денонсира тази Конвенция след изтичането на всеки период от пет години, при условията, предвидени в настоящия член. Член 6 1. Генералният директор на Международното бюро на труда съобщава на всички членове на Международната организация на труда за регистрирането на всички документи за ратификация и денонсиране, които са му съобщени от членовете на Организацията. 2. Уведомявайки членовете на Организацията за регистрация на втора ратификация, Генералният директор им обръща внимание върху датата, на която Конвенцията ще влезе в сила. Член 7 В съответствие с член 102 на Устава на ООН, Генералният директор на Международното бюро на труда съобщава на Генералния секретар на ООН с цел регистрация пълни подробности за всички ратификации и денонсирания, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове. Член 8 Винаги, когато се счете за необходимо Административният съвет на Международното бюро на труда представя на Генералната конференция доклад за приложението на Конвенцията и проучва желателността от включването в дневен ред на Конференцията на въпроса за цялостната й или частична ревизия. Член 9 1. В случай, че Конференцията приеме нова конвенция, ревизираща напълно или частично настоящата Конвенция и при условие, че новата Конвенция не предвиди друго: а) Ратификацията от страна на един член на Организацията на новата преразгледана Конвенция ще повлече ipso jure незабавното денонсиране на настоящата, независимо от разпоредбите на член 5 при условие, че новата преразгледана Конвенция влезе в сила; б) Считано от датата на влизане в сила на новата преразгледана Конвенция, настоящата Конвенция престава да бъде открита за ратифициране от членовете на организацията. 2. Конвенцията остава в сила по форма и съдържание за тези членове, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали новата конвенция. Член 10 Английският и френският текст от Конвенцията имат еднаква сила. Това е оригинален текст на Конвенцията, приет от Генералната конференция на Международната организация на труда на нейната 40-а сесия, свикана в
Женева и закрита на 27 юни 1957 година. В уверение на което поставихме подписите си на 4 юли 1957 година.