Конвенция за политиката на заетост Конвенция 122, отнасяща се до политиката при наемане на работа. Приета на 9.07.1964 г. от Генералната конференция на Международната организация на труда на нейната 48 сесия. В сила от 15.07.1966 г. в съответствие с член 5. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.
Генералната конференция на Международната организация на труда, Свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 48 сесия, състояла се на 17 юни 1964 година, Отчитайки, че Декларацията от Филаделфия признава официалното задължение на Международната организация на труда да разпространява по света програми, които да позволят постигане на пълна заетост и повисок жизнен стандарт и че преамбюлът на Устава на Международната организация на труда предвижда премахване на безработицата и осигуряване на възнаграждение, гарантиращо удовлетворителни условия за живот, Приемайки, че според условията на Декларацията от Филаделфия, Международната организация на труда е отговорна за проучването и разглеждането на влиянието на икономическата и финансовата политика върху политиката при наемане на работа, с оглед на мисълта, че "всички човешки същества независимо от тяхната раса, вяра или пол имат право да поддържат както своето материално благосъстояние, така и духовно развитие в условията на свобода и чувство за лично достойнство, на икономическа сигурност и равни възможности", Считайки, че Всеобщата декларация за правата на човека осигурява "правото на всеки индивид на работа, на свободен избор на работодател на справедливи и изгодни условия на работа и на защита срещу безработица", Отбелязвайки условията на съществуващите Конвенции на труда и препоръките за пряко приложение на политиката при наемане на работа и в частност на Конвенцията и Препоръката относно службите за заетостта от 1948 година, Препоръката относно професионалното ориентиране от 1949 година, Препоръката относно професионално обучение от 1962 година, Конвенцията и Препоръката относно дискриминацията (труд и професия) от 1958 година, Считайки, че тези документи трябва да се вместят в една широка международна програма за икономическо развитие на основата на пълна и резултатна система за наемане на работа, Вземайки решение да приеме определени предложения с оглед на политиката при наемане на работа, включени като точка 8 от дневния ред на сесията, Вземайки решение тези предложения да се оформят като международна конвенция, Прие на 9 юли 1964 година следната Конвенция, която може да се цитира като Конвенция относно политиката на заетост. Член 1 1. С оглед на стимулирането на икономическия растеж и развитие, на повишаване жизненото ниво, на изискванията към работната сила, преодоляването на безработицата и непълната заетост на работната сила основната цел на всеки участник трябва да бъде провеждането на политика, осигуряваща ползотворна и свободно избирана работа. 2. Тази политика трябва да се стреми към осигуряване на: а) Работа за всички, които търсят работа и са годни да работят; б) Колкото е възможно по-изгодна работа; в) Свобода на избора при постъпване на работа и абсолютна възможност на всеки работник да се квалифицира и използва уменията и таланта си в работата, за която е добре обучен, независимо от своята раса, цвят, пол, религия, политически възгледи, национален или социален произход. 3. Тази политика трябва да вземе под внимание етапа и нивото на политическо развитие и взаимоотношенията между целите на работодателството и другите икономически и социални цели, както и да бъде подходяща за съответната национална практика и условия.