Конвенция за недопускане на дискриминация (труд и заетост) Конвенция 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите. Приета на 25.06.1958 г. от Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на нейната 42-ра сесия. Влязла в сила на 15.06.1960 г. Ратифицирана от България с Указ № 205 от 3.06.1960 г. на Президиума на Народното събрание (Изв., бр. 46 от 1960 г.). Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 22.07.1960 г. В сила за България от 22.07.1961 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 35 от 2.05.1997 г.
Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1958 г. на своята Четиридесет и втора сесия, след като реши да приеме различни предложения относно дискриминацията в областта на труда и професиите, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията, и след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция, като има предвид, че Филаделфийската декларация потвърждава, че всички хора независимо от тяхната раса, вяра или пол имат право да осъществяват своето материално благосъстояние и духовно развитие в свобода и достойнство, в икономическа сигурност и с равни възможности, като има предвид освен това, че дискриминацията представлява нарушаване на правата, закрепени във Всеобщата декларация за правата на човека, приема на този двадесет и пети ден от месец юни 1958 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г.: Член 1 1. За целите на тази конвенция терминът "дискриминация" включва: a) всяко различие, изключване или предпочитание, основано на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите; b) всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите, определено от заинтересуваната държава - членка на организацията, след консултация с представителните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, и с други съответни органи. 2. Различията, изключенията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания, установени за определена работа, не се смятат за дискриминационни. 3. За целите на тази конвенция думите "труд" и "професия" обхващат и достъпа до професионално обучение, достъпа до работа и до различните професии, а също така и условията на труда. Член 2 Всяка държава - членка на организацията, за която тази конвенция е в сила, се задължава да изработи и прилага национална политика, която цели чрез методи, които съответстват на националните условия и обичаи, да поощряват равенството във възможностите и в третирането в областта на труда и професиите, за да се премахне всякаква дискриминация в тази област. Член 3 Всяка държава - членка на организацията, за която тази конвенция е в сила, се задължава, чрез методи, които съответстват на националните условия и обичаи: а) да се стреми да постигне сътрудничество на организациите на работодателите и на трудещите се, а така също и на другите съответни органи за съдействие при приемането и прилагането на тази политика; b) да приеме закони и да насърчава образователни програми, които могат да осигуряват приемането и