Human Rights in Bulgaria - 2011 by BG Helsinki

ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011 г. Годишен доклад на Български хелзинкски комитет 1. Ñúòðóäíè÷åñòâî ñ ìåæäóíàðîäíèòå îðãàíè çà çàùèòà íà ïðàâàòà íà ÷îâåêà

ñòð. 3

2. Ïðàâî íà æèâîò

ñòð. 3

3. Çàùèòà îò èçòåçàíèÿ, íå÷îâåøêî è óíèçèòåëíî îòíàñÿíå

ñòð. 6

4. Ïðàâî íà ëè÷íà ñâîáîäà è ñèãóðíîñò

ñòð. 9

5. Íåçàâèñèìîñò íà ñúäåáíàòà âëàñò è ñïðàâåäëèâ ïðîöåñ

ñòð. 10

6. Ïðàâî íà çà÷èòàíå íà ëè÷íèÿ è ñåìåéíèÿ æèâîò, æèëèùåòî è êîðåñïîíäåíöèÿòà

ñòð. 13

7. Ñâîáîäà íà ñúâåñòòà è ðåëèãèÿòà

ñòð. 15

8. Ñâîáîäà íà èçðàçÿâàíå è äîñòúï äî èíôîðìàöèÿ

ñòð. 18

9. Ñâîáîäà íà ñäðóæàâàíåòî è íà ìèðíîòî ñúáðàíèå

ñòð. 21

10. Óñëîâèÿ â ìåñòàòà çà ëèøàâàíå îò ñâîáîäà

ñòð. 23

11. Çàùèòà îò äèñêðèìèíàöèÿ

ñòð. 30

12. Ïðàâî íà óáåæèùå, ñâîáîäà íà ïðèäâèæâàíå

ñòð. 34

13. Ïðàâà íà õîðàòà ñ ïñèõè÷íè ðàçñòðîéñòâà â èíñòèòóöèèòå

ñòð. 37

14. Ïðàâà íà æåíèòå

ñòð. 41

15. Ïðàâà íà äåöàòà

ñòð. 42

16. Ïðàâà íà õîðàòà ñ ðàçëè÷íà ñåêñóàëíà îðèåíòàöèÿ

ñòð. 45

МАРТ 2012

През цялата 2011 г. България бе управлявана от правителството на дясноцентристката партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ). Като правителство на парламентарното малцинство, то получаваше различна и несигурна парламентарна подкрепа от депутати-отцепници от други парламентарни групи, както и, през първата половина от годината – от крайно националистическата партия „Атака”, известна с анти-малцинствената си, ксенофобска и хомофобска реторика. На 23 и 30 октомври 2011 г. бяха проведени избори за президент и за местни органи на властта. Изборите за президент бяха спечелени от управляващата партия. В повечето големи градове, както и общо като дял от гласувалите в страната, тя спечели и изборите за местни органи на властта. Изборите се проведоха по нов Избирателен кодекс, прилагането на който предизвика значителен организационен хаос. Имаше и много оплаквания за административни и медийни манипулации на вота, както и за купуване на гласове. Изборите бяха наблюдавани от мисия на ОССЕ и от няколко други мисии. БХК също взе участие в наблюдението. Мисията на ОССЕ констатира редица несъответствия на законодателството и практиката с нормите на справедливия изборен процес и отправи препоръки по посока към по-голяма прозрачност на вземането на решения от изборната администрация преди и по време на изборите; ревизия на избирателните списъци; възможност за използване на езика на малцинствата в предизборната агитация; по-голям контрол върху изразходваните средства и осигуряване на по-справедливо медийно отразяване, включително чрез осигуряване на безплатно ефирно време на кандидатите.* Въпреки че бяха постигнати и положителни промени в законодателството и институционалните реформи в някои сфери, през 2011 г. бяха извършени и сериозни нарушения на правата на човека в много други сфери и особено що се отнася до свръхупотребата на сила от правоприлагащите органи, дискриминацията спрямо етническите и религиозните малцинства, свободата на изразяване и религиозната свобода. *

Докладът и препоръките на мисията на ОССЕ могат да бъдат намерени на: http://www.osce. org/odihr/elections/Bulgaria/81973.

ÁÚËÃÀÐÑÊÈ ÕÅËÇÈÍÑÊÈ ÊÎÌÈÒÅÒ Å ÍÅÇÀÂÈÑÈÌÀ ÍÅÏÐÀÂÈÒÅËÑÒÂÅÍÀ ÎÐÃÀÍÈÇÀÖÈß ÇÀ ÇÀÙÈÒÀ ÍÀ ÏÐÀÂÀÒÀ ÍÀ ×ÎÂÅÊÀ. Îáðàçóâàí å íà 14 þëè 1992 ã. Ñîôèÿ 1504 ï.ê. 146 òåë/ôàêñ: (02) 943 48 76 bhc@bghelsinki.org www.bghelsinki.org Ñîôèÿ 1504, óë. Âúðáèöà ¹7

Ïðåäñåäàòåë: Êðàñèìèð Êúíåâ Çàì-ïðåäñåäàòåë: Äåñèñëàâà Ñèìåîíîâà ×ëåíîâå: Àíåòà Ãåíîâà, Àíòîàíåòà Íåíêîâà, Âàñèë ×àïðàçîâ, Âúëêî Ñòàíåâ, Ãåîðãè Áàíêîâ, Ãåîðãè Òîøåâ, Äàíèåëà Ôúðòóíîâà, Äåñèñëàâà Ïåòðîâà, Äåñèñëàâà Ñèìåîíîâà, Äèìèòðèíà Ïåòðîâà, Äèìèòúð Êàìáóðîâ, Åìèë Êîåí, Çåëìà Àëìàëåõ, Èëèàíà Ñàâîâà, Éîíêî Ãðîçåâ, Êàëèíà Áîçåâà, Êèðèë Èâàíîâ, Ìàðãàðèòà Èëèåâà, Ìàðòà Ìåòîäèåâà, Ïëàìåí Áîãîåâ, Ðàäîñò Íèêîëàåâà, Ðàìàäàí Êåõàéîâ, Ñëàâêà Êóêîâà, Òàíÿ Ìàðèí÷åøêà, Þëèàíà Ìåòîäèåâà , ßíà Áþðåð Òàâàíèå

МАРТ 2012

ноември Комитетът срещу изтезанията (КСИ) на ООН разгледа доклада на България по Конвенцията против изтезанията. Той на свой ред формулира бележки и препоръки.4 В периода 4 - 11 юли България бе посетена от независимия експерт по въпросите на малцинствата на ООН г-жа Гей Макдугъл. По време на посещението си тя се фокусира върху правата на ромите, но обърна внимание и на другите етнически и религиозни малцинства. Нейният доклад, в който се съдържат и редица препоръки към българските власти, бе публикуван на 3 януари 2012 г.5

1. Сътрудничество с международните органи за защита на правата на човека През 2011 г. България продължи да обръща гръб на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ, Съдът). В началото на 2012 г. Комитетът на министрите (КМ) на Съвета на Европа наблюдаваше като неизпълнени рекорден брой от общо 345 решения на Съда. Някои от решенията, чието изпълнение КМ наблюдава, са произнесени още през 2000 – 2002 г. По тези от тях, които включват убийства на граждани в условията на задържане от полицейски служители и изискват възобновяване на разследванията, правителството упорито отказва да предприеме каквито и да е мерки. Подобно е положението и с други решения, включващи признаване на правата на непопулярни малцинствени и религиозни групи. Поради дългогодишното неприемане на мерки, свързани с прекомерната продължителност на наказателния и гражданския процес, през май ЕСПЧ произнесе две пилотни решения в тази сфера, с които указа мерки на българските власти и даде срок за тяхното изпълнение.2 На сесията си през юли Комитетът по правата на човека (КПЧ) на ООН разгледа доклада на България, който бе представен с повече от десет години закъснение. КПЧ направи редица бележки и препоръки, обхващащи целия спектър от права, гарантирани от Международния пакт за граждански и политически права.3 През

2. Право на живот Правната рамка, гарантираща правото на живот в България, противоречи на международните стандарти. Член 74 от позволява употребата на огнестрелно оръжие с потенциален смъртоносен изход при задържане на лице, извършващо или извършило дори

(

)

(

;

)

;

)

;

МАРТ 2012

;

държане, които бяха добре засвидетелствани. През 2011 г. не успя да приключи и делото, свързано със смъртта през януари 2009 г. на задържания Пламен Куцаров по време на конвоиране след специализирана полицейска операция.7 По това дело са подсъдими двама полицейски служители, обвинени за причиняване на смърт по непредпазливост. Към края на февруари 2012 г. Софийският градски съд все още не бе приключил със съдебните заседания по него. Друг случай на свръхупотреба на огнестрелно оръжие от полицейски служител, довела до смъртта на Мариан Иванов през юли 2010 г., приключи с окончателно определение за прекратяване на досъдебното производство на Плевенския окръжен съд от 6 януари 2011 г.8 Съдът, както и прокуратурата преди това, приеха, че смъртоносното прострелване в главата на Иванов е станало в условията на мнима неизбежна отбрана от полицейския служител, който е объркал ключа за апартамента, който Иванов е държал в ръцете си, с пистолет, независимо от това, че е имал 21 г. стаж в МВР и е награждаван 17 пъти. Съобщението за определението на Плевенския окръжен съд е връчено на 25 януари 2011 г. на „Милен Лазаров, братовчед”, който го е предал със закъснение на родителите на Иванов и те са пропуснали срока на обжалването му. Определението не е изпратено на адвоката на семейството. Според родителите на жертвата Милен Лазаров не им е роднина, а случаен минувач, а според адвоката на семейството, с когото БХК разговаря през февруари 2012 г., името му и „братовчед” е написано от призовкаря. При друг случай на смърт в резултат от употреба на огнестрелно оръжие, на 1 май 2011 г. полицейски служители простреляха и убиха Васил Тонкев на автомагистрала „Тракия”. Според полицейски източници срещу него имало досъдебни производства за нанасяне на средна телесна повреда и трафик на проститутки. Той бил преследван и прострелян в хода на полицейска операция по задържането му, при която

дребно престъпление, както и за предотвратяване на бягство на лице, което може да не представлява никаква опасност за околните. България бе осъдена нееднократно от ЕСПЧ за несъответствие на тази законова рамка с изискването за абсолютна необходимост на употребата на смъртоносна сила и огнестрелно оръжие. Тя противоречи и на Принцип 9 от S

[

]

на ООН. Българското законодателство е дефицитно и в предоставянето на адекватно участие на жертвите в разследването. През 2011 г. БХК бе поканен от МВР за участие в работна група, която да подготви изменения в с цел съобразяване с международните стандарти за употреба на сила и огнестрелно оръжие. Такива изменения бяха подготвени, но те не бяха внесени и гласувани от парламента до края на годината. Прокуратурата, а в някои случаи и съдилищата, не реагираха адекватно на случаите на отнемане на живот в резултат от употреба на сила и огнестрелно оръжие от полицейски служители и с това допринесоха за тяхната безнаказаност. През юни състав на Върховния касационен съд изненадващо оправда полицейските служители, които отнеха живота на бизнесмена Ангел Димитров – Чората през ноември 2005 г.6 Всички предишни състави, включително на ВКС, постановяваха осъдителни присъди. Според решението, подписано с едно особено мнение, полицаите не са имали умисъл за убийство. Съставът се позова на съдебномедицинска експертиза, според която бизнесменът бил зависим от кокаин и имал множество заболявания - страдал от масивни сраствания на белите дробове, имал раздут стомах, болестно разширение на сърцето и учестени аритмии от употребата на наркотика. Така влошеното му общо състояние довело до „настъпването на непреодолима дихателна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт”. Съставът прие, че силата от страна на полицейските служители спрямо него е употребена законно въпреки многобройните тежки наранявания, включително спукан череп и разкъсана аорта, причинени от пет полицейски служители по време на неговото за^

[

}

{

}

{

}

{

}

8 m

{

}

t x

}

МАРТ 2012

оказал съпротива. Според информация, която БХК получи от Окръжна прокуратура – Пазарджик през февруари 2012 г., в края на декември 2011 г. образуваното досъдебно производство във връзка с убийството на Васил Тонкев е било прекратено с постановление от прокуратурата. Това постановление е обжалвано и отменено с определение на Окръжен съд – Пазарджик от 24 януари 2012 г., като съдът е разпоредил връщане на делото за доразследване. През 2011 г. прокуратурата не постигна никакъв прогрес в разследванията на случаите на смърт от последните десет години, установени в резултат на съвместната проверка с БХК в домовете за деца с умствени увреждания през 2010 г.9 В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост от несъответствието на българското законодателство за употреба на сила от правоприлагащите органи с международните стандарти в тази сфера. Комитетът препоръча законодателна реформа по посока към неговото съобразяване с

МАРТ 2012

. На свой ред в своите бележки и препоръки по прегледа на доклада за България от 14 декември 2011 г. Комитетът срещу изтезанията на ООН призова българските власти да направят промени в законодателството за използване на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи, съобразявайки го с международните стандарти. През 2011 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург произнесе няколко решения, с които намери нарушения на правото на живот. По делата от 27 януари и от 10 февруари ЕСПЧ намери нарушения на член 2 (право на живот) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ, Конвенцията) по случаи на неефективни действия и бездействие на властите по разследванията на смъртни случаи. касае смърт на задържан от Делото полицията поради диабетично усложнение, докато това на – смъртта на Йовчо Генчев – баща и съпруг на жалбоподателите, който е бил намерен мъртъв на полето, близо до родното си село, със следи от упражнено насилие.

Разследванията на национално ниво и в двата случая са стигнали до заключения, че властите не носят отговорност за смъртта. По делото Съдът обръща внимание, че адвокатът на задържания е привлякъл вниманието на властите относно неговите здравни проблеми и необходимостта от медицински грижи. Той намира нарушение на член 2 от Конвенцията поради това, че властите не са положили необходимите усилия да опазят живота на задържания. В допълнение, прекратяването на производството от прокурора и потвърждаването на неговото решение от Военния съд изглеждат прибързани. По делото Съдът приема, че предприетите действия по разследване на смъртта на Йовчо Генчев не са били всестранни и ефективни. Освен това разследването се е проточило цели 15 години, без да даде резултат. По делото от 24 май ЕСПЧ установи нарушение на член 2 от Конвенцията във връзка със смъртта на сина на жалбоподателката, Живко Тодоров. През 1994 г. автомобилът, в който се е возило момчето, е имал пряк сблъсък с ремаркето на камион. Според Съда властите не са действали с необходимата експедитивност и ефективност за разследването на причината за смъртта на Тодоров. По делото от 27 януари ЕСПЧ установи нарушение на член 2 от Конвенцията поради липса на адекватно разследване на смъртта на млад мъж от ромски произход, Георги Герасимов, който на 30 май 2003 г. влиза в пререкание с лице, на което един от приятелите на Георги дължи пари. Когато полицията пристига на мястото на инцидента, той лежи на земята сериозно наранен, след което е заведен в болница. Георги е приет в лечебното заведение в кома с тежка мозъчна контузия и четири рани на главата. Той умира на 4 юни 2003 г. Същия ден започва досъдебно производство, което завършва със споразумение, одобрено една година по-късно от съда, с което лицето, причинило неговата смърт, се признава за виновно и получава тригодишна условна присъда. Съдът отбелязва, че властите не са извършили задълбочен и ефективен анализ на доказателствата, събрани по време на разследването, допуснали са многобройни пропуски и не са дали възможност на жалбоподателите да участват в разследването.

3. Защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне

през 2010 г. е имало осъдени 12 полицаи, а през 2009 г. – 10.12 В българския продължи да отсъства специфичен състав за изтезание в съответствие с определението от член 1 на на ООН. Някои форми на физическо насилие, причинявани от частни лица, се преследват по тъжба на пострадалия в нарушение на член 12 от . Това предизвиква особено тежки нарушения в случаите на домашно насилие над жени, когато жертвите не прибягват към формални съдебни процедури, които трябва да водят със собствени сили или чрез наети от тях адвокати. Българското законодателство е в противоречие с международните стандарти и по отношение на изискването за абсолютна необходимост при употребата на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи за защита на живота и телесната неприкосновеност на тези, срещу които то се употребява.13 През януари 2012 г. изследователи на БХК интервюираха всички осъдени затворници от затворите във Враца, Пазарджик, Ловеч и Стара Загора, чиито досъдебни производства са започнали след 1 януари 2010 г. за употреба на сила по време на тяхното полицейско задържане и впоследствие, при отвеждането им вътре в полицейските управления. Тези данни не са представителни за системата на местата за лишаване от свобода като цяло, но са сравними с данните от подобно изследване, което БХК направи по същите въпроси в същите затвори през януари 2010 г. чрез интервюиране на лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след януари 2009 г. Данните от двете изследвания са представени в таблицата по-долу. È

Защитата от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне през 2011 г. бе изправена пред особени предизвикателства. От една страна, бяха предприети положителни законодателни промени с ратификацията през април на Å

на ООН. До началото на юни 2012 г. България трябва да установи национален превантивен механизъм, който ще бъде омбудсмана. По покана на Министерството на правосъдието БХК взе активно участие в подготовката на ратификационните документи и в измененията на . От друга страна, има сериозни основания да се предполага, че полицейският произвол изобщо и употребата на ненужна сила от страна на полицията спрямо граждани през годината отбелязаха ръст. БХК получи много заслужаващи доверие оплаквания от граждани за малтретиране от страна на полицейски служители, някои от които представляваха изтезания. Тези практики получиха на няколко пъти оправдание от страна на министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР. При многобройните случаи на публично огласяване на случаите на полицейско насилие в медиите вътрешният министър Цветанов, с редки изключения, заставаше на страната на подчинените си.10 Главният секретар на МВР на свой ред нееднократно заяви, че полицейското насилие в България е мит и че такова няма.11 Прокуратурата също допринесе за безнаказаното малтретиране на граждани от полицейски служители. Според информация на Върховната касационна прокуратура, предоставена на в. „Труд”, през 2011 г. не е имало нито един служител на МВР, осъден за полицейско насилие. За сравнение, Ì

Употреба на сила от полицейски служители по години Þ

По време на задържане Вътре в полицейското управление

)

2011 27,1 25,5

(

)

2010 26,2 17,4

МАРТ 2012

Данните показват завишаване на дела на лишените от свобода, които съобщават за употреба на сила както по време на задържане, така и вътре в полицейското управление. Това завишаване е особено голямо (повече от 8%) при респондентите, които се оплакват от употреба на сила вътре в полицейското управление, където то може да е законно само в изключително редки случаи. В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост от липсата на състав за изтезание в , както и от големия брой случаи на изтезания и малтретиране от страна на полицията, особено спрямо лица от ромското малцинство. Комитетът препоръча създаване на независим механизъм за контрол над разследванията по жалби срещу незаконни действия на представители на полицията. КПЧ също така изрази загриженост от законодателната уредба, свързана с наказателно преследване в случаи на домашно насилие и по-специално от това, че в някои случаи на телесни повреди то се осъществява не по общия ред, а по тъжба на пострадалия. На 14 декември 2011 г. Комитетът срещу изтезанията на ООН публикува своите добре фокусирани бележки и препоръки по прегледа на доклада на България за прилагането на . В тях Комитетът резюмира основните проблеми с неизпълнението от българските власти на този международен договор и отправя подробни препоръки. По-важните от тях включват: • Въвеждане на състав за изтезание в в съответствие с определението за изтезание от член 1 на Конвенцията. • Промяна на законодателната рамка за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. • Въвеждане на ефективна адвокатска защита от момента на задържането. • Бързо, независимо и цялостно разследване на всички случаи на незаконна и несъразмерна употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. • Осигуряване на независим мониторинг на всички места за задържане и лишаване от свобода, включително от неправителствени правозащитни организации. 4

;

МАРТ 2012

;

• Осигуряване на адекватни материални условия, лечение и рехабилитация на настанените в институциите за лица с психични разстройства, както и реформиране на правната рамка на лишаването от дееспособност и попечителството. • Подобряване на материалните условия в местата за лишаване от свобода, включително чрез строителство на нови затвори и ремонтиране на съществуващите. • Премахване на подземните следствени арести. • Защита на лишените от свобода от всякакви форми на насилие, включително от страна на други затворници. • Забрана на единичната изолация с наказателна цел. • Премахване на строгия режим на третиране на доживотно лишените от свобода през първите пет години от изтърпяване на тяхното наказание. • Въвеждане на наказателен състав за престъпление домашно насилие в , което да се преследва по общия ред. Предприемане на мерки за борба със словото на омраза и подбуждането към дискриминация и насилие спрямо етническите малцинства. През 2011 г. ЕСПЧ произнесе няколко решения, с които намери нарушения на член 3 (забрана за изтезания, нечовешко или унизително отнасяне) от ЕКПЧ по жалби срещу България. По делото от 20 януари ЕСПЧ намери нарушения на член 3, както и на член 6, т. 1 (право на справедлив процес) и член 13 (ефективни вътрешноправни средства за защита) от Конвенцията в случай на затворник, осъден с доживотна присъда. Съдът намери нарушение на член 3 заради постоянното слагане на белезници, всеки път, когато жалбоподателят е извеждан извън килията си. Съдът сподели становището на КСИ, че рутинното поставяне на белезници на затворника за период от 13 години в сигурна среда не е оправдано и е в нарушение на член 3. По делата , и от 10 февруари ЕСПЧ намери нарушение на член 3 от Конвенцията във връзка с 5

;

крайно незадоволителните материални условия в местата за лишаване от свобода, в които са били настанени. Той също така намери нарушение на член 13 от Конвенцията заради липсата на ефективни средства за защита на национално ниво. По делото от 11 октомври ЕСПЧ намери нарушения на член 3, член 5 (право на лична свобода и сигурност) и член 13 (право на ефективно средство за защита) от Конвенцията спрямо лице без гражданство от палестински произход, на което е издадена заповед за експулсиране като заплаха за националната сигурност. През декември 2009 г. жалбоподателят неуспешно обжалва в съда заповедта. Българските съдилища стигат до заключението, че информацията, събрана от правоприлагащите органи, е достатъчна, за да оправдае изгонването му от страната, и приема, че не е било наложително да се извършва допълнително разследване и да се търсят повече доказателства. Г-н Ауад твърди, че ако бъде експулсиран за Ливан, ще бъде изложен на висок риск от малтретиране или смърт. ЕСПЧ приема, че такъв риск наистина съществува и че България не предоставя ефективни гаранции срещу произволно депортиране на хора, които са изложени на него. По отношение на нарушението на член 5 Съдът приема, че основанията за задържането на жалбоподателя не са били валидни през целия период на задържането, тъй като българските власти не са осъществявали процедурата с необходимото старание. По делото ЕСПЧ установи нарушение на член 3 по повод липсата на ефективно разследване на оплакванията на жалбоподателите срещу полицейски заплахи и малтретиране. Делото касае заплахи, отправени към семейството по време на полицейска операция на 17 февруари 2004 г. при ареста на Александър Христов, който е заподозрян във фалшифициране на банкноти. Семейството твърди, че на въпросната дата през 2004 г. маскирани полицаи нахлуват в тяхното жилище, нападат г-н Христов с юмруци и ритници и заплашват с убийство всички. По-специално един от полицаите насочва оръжие към г-жа Христова и нейната дъщеря, която е на 5 години по това време, и й нарежда да накара детето да спре да плаче. P

[

Един от най-сериозните проблеми с нечовешкото и унизително отнасяне в България - домашното насилие над жени, стана предмет на дело пред Комитета за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените на ООН (Комитетът). По делото от 17 август, Комитетът реши, че провалът на България да защити ефективно жена срещу домашно насилие нарушава

]

[

]

[

]

(Конвенцията). Решението бе взето на основание член 2 (в), 2 (е) от Конвенцията и член 5 (а), във връзка с член 16 (1) и Обща препоръка № 19. Жалбоподателката подава жалба относно домашно насилие, на което е подложена от нейния съпруг – Ф. К., започнало с психологически, емоционални и икономически злоупотреби, и продължило с физическо насилие. В. К. подава молба за защитни мерки и парична издръжка до Варшавския окръжен съд, но производството не дава резултат. През това време насилието е продължило, като включва и опит за удушаване. Впоследствие съпругът подава молба за развод заедно с иск за попечителство на двете им деца. Полиция е била викана многократно за злоупотреби на Ф. К. със съпругата му. Жалбоподателката успява да получи заповед за незабавна защита по силата на , но въпреки това националните съдилища отказват да предоставят постоянна защита въз основа на факта, че няма непосредствена заплаха за живота или здравословното състояние на жената и децата й, тъй като не са били подложени на домашно насилие през месеца преди да бъде подадена молба за заповедта. Отказът на българските съдилища да издадат постоянна заповед за защита на В. К. бе централна точка при констатацията на Комитета, че държава-членка е нарушила член 2 от Конвенцията. Също така, предвид фактите, Комитетът установи, че отказът за предоставяне на постоянна заповед е бил основан на полови стереотипи, свързани с домашното насилие, както и на това, че процедурите по развода са били повлияни от същите полови стереотипи, свързани с ролите и поведението, което се очаква от мъжете и жените в рамките на семейните отношения. R

МАРТ 2012

4. Право на лична свобода и сигурност През 2011 г. не се промени нищо в правната рамка, гарантираща правото на лична свобода и сигурност. Тя остана несъответна на международните стандарти в редица пунктове. В един от тях това несъответствие бе ярко продемонстрирано с решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото от 17 януари 2012 г. По това дело Съдът реши, противно на твърдението на правителството, че настаняването на лица с ограничена дееспособност против волята им в социален дом за лица с психични разстройства е лишаване от свобода. Съдът установи, че българското законодателство и практика, които предвиждат настаняване по административен ред, без съдебен контрол и без търсене на съгласието на настаняваното лице, когато то е с ограничена дееспособност, не съдържат гаранциите, предвидени в член 5 от ЕКПЧ (право на лична свобода и сигурност). Поради това той намери нарушения в редица пунктове на тази разпоредба.14 България предстои да приведе правната уредба, свързана с настаняването в социални домове за лица с психични разстройства, в съответствие с изискванията на Конвенцията. Законодателството и практиката по настаня-ването на деца в някои видове институции също продължиха да бъдат несъответни на изискванията и гаранциите, свързани с правото на лична свобода и сигурност. Това се отнася до настаняването в социално-педагогически интернати и във възпитателни училища-интернати на деца в конфликт със закона, което често се извършва на произволни основания и без необходимите гаранции за законност; настаняването в домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, което става по административен ред без съдебен контрол, и настаняването в кризисни центрове за деца по административен ред, който допуска прекомерна продължителност на престоя преди сезиране и произнасяне на съдебен орган. Неадекватна остана и законодателната рамка и правоприлагането, свързани с налагането на мярка за неотклонение „задържане под страq

{

}

МАРТ 2012

}

{

}

жа“ в хода на наказателното производство, допускащи прекомерно осланяне на тежестта на обвинението и пренебрегване на преценката за разумността на подозренията, довели до ареста, и за легитимността на целта, преследвана от задържането. В началото на август българското правителство прие .15 В нея е определен като съдържащ остарял и в основата си репресивен подход към детското правосъдие и несъответен на Конституцията и на международните стандарти за защита на правата на човека. Това противоречие според концепцията е непримиримо и може да бъде преодоляно само с отмяната на този закон и актовете по прилагането му. Понятието за „противообществена проява“ като основание за налагане на „възпитателна мярка“, включително настаняване в специализирана институция, според концепцията „не удовлетворява конституционните принципи за законоустановеност на поведение, водещо до ограничения на права (чл. 5, ал. 3 от КРБ), и за равнопоставеност пред закона по възраст (чл. 6 от КРБ)“. Тя констатира и липсата в българското законодателство на ясно разграничение между наказание и възпитателно-закрилна мярка, „което придава на цялата държавна политика силно изразен репресивен характер“. През 2011 г. ЕСПЧ намери нарушения на правото на лична свобода и сигурност по няколко дела срещу България. По делото от 26 юли ЕСПЧ установи нарушение на член 5, т. 1 и 4, на член 8 (зачитане на личния и семейния живот) и член 13 (правото на ефективно вътрешноправно средство за защита) от ЕКПЧ във връзка с чужденец, получил заповед за експулсиране от България и задържан с такава цел. ЕСПЧ намери, че българското законодателство, регулиращо задържането на чужденци, не съответства на Конвенцията. Съдът припомни, че задържането на хора с цел експулсиране може да бъде оправдано само докато тяхното депортиране или екстрадиция са в прогрес. §

По делото от 13 януари ЕСПЧ намери нарушение на член 5, т. 1, 3, 4 и 5. Жалбоподателят е арестуван и задържан от полицията по подозрение за контрабанда на значимо количество цигари. ЕСПЧ установява, че задържането му под стража е незаконно. Той намира нарушение на член 5, т. 4 и 5 от Конвенцията поради това, че жалбоподателят не е бил в състояние да оспори законността и необходимостта от неговото задържане от полицията и че не е имал средство за защита, чрез което да получи обезщетение за предполагаеми нарушения на Конвенцията. По делото от 29 ноември ЕСПЧ намери нарушение на член 5, т. 1 и т. 4 заради настаняването на две от жалбоподателките в кризисен център за деца и в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни. Той обаче отказа да намери нарушения във връзка с настаняването на жалбоподателките във възпитателното училище-интернат в Подем заради техни предполагаеми „противообществени прояви” (бягство от къщи, бягство от училище и проституция). Съдът прие, основавайки се на публикацията на един български автор, в противоречие с констатациите на Комитета по правата на детето на ООН и с Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето на българското правителство, че макар и неясно дефинирано в закона, това понятие, поне що се отнася до деянията, послужили като основания за настаняване във ВУИ на жалбоподателките, е изяснено откъм съдържание и основания за лишаване от свобода за целите на член 5, т.1d в практиката по неговото прилагане. Á

5. Независимост на съдебната власт и справедлив процес През 2011 г. независимостта на съда претърпя сериозни атаки, както от страна на изпълнителната власт, най-вече в лицето на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов, така и от страна на Висшия съдебен съвет (ВСС) и неговия Инспекторат (ИВСС). Парламентът също допринесе за възпроизвеждане на зависимостите в правосъдната система. Никоя институция не зае подобаваща поправителна позиция в отговор. Същевременно, съдебната реформа не напредна и не бе постиг10

ната никаква оптимизация на управлението, в частност на натовареността на магистратите и тяхното оценяване. На 30 май ВСС избра на поста председател на най-големия и важен в страната Софийски градски съд (СГС) съдия Владимира Янева, отличаваща се единствено с връзките си с вицепремиера Цветанов, чиято агресивна политика на овладяване на съдебната система посредством управляеми хора на ключови позиции и сплашване на останалите стана ноторна. Това скандално назначение провокира безпрецедентно обществено напрежение и най-влиятелната магистратска организация, реформаторският Съюз на съдиите в България (ССБ), поиска оставката на ВСС, след като този орган бе напуснат в знак на протест от двама свои членове - уважавани съдии. Към натиска се присъединиха и други авторитетни организации и медии, но той остана без резултат. Нито ВСС, нито министърът на правосъдието, нито премиерът, нито парламентът проявиха институционална отговорност за решаване на кризата с напълно дискредитиралия се ВСС. Вместо това на 2 юли вицепремиерът Цветанов заплаши, че ще кръщава полицейски акции на собствените имена на съдии, за да ги накаже за това, че не са наложили мярка за неотклонение „задържане под стража” на заподозрени от МВР лица. С това симптоматично за амбицията му да подчини съда публично заканване той потвърди своите намерения да продължи политическия натиск върху правораздаването. Няколко дни по-късно БХК поиска неговата оставка за това, но той не я подаде. Министърът на правосъдието, премиерът, парламентът и ВСС останаха безучастни. През юни ИВСС извърши извънредна, безпрецедентна проверка над цялото наказателно отделение на СГС с цел да размие отговорността на новоизбраната председателка на съда Янева за твърдени нейни злоупотреби по дела (във връзка с конкретен сигнал срещу нея) и, същевременно, да пенализира с дисциплинарни мерки видни представители на ССБ, който се позиционира като значим противник на властта с осезаемо обществено влияние. Преди ИВСС да предложи за дисциплинарно наказание емблематичната председателка на ССБ Мирослава Тодорова, главният инспектор и членове на ВСС открито заявиха в медиите негативното МАРТ 2012

си отношение към нея и изразяването на критичното й мнение за положението в съдебната власт. Тези техни ремарки отразиха наказателния им уклон в ущърб на свободата й на изразяване и опорочиха дисциплинарния процес, като нарушиха презумпцията за невиновността й. Този дисциплинарен процес, вследствие на който бяха предложени за наказание заради забавяне на дела и други системно претоварвани съдии, освен Тодорова, открои основните структурни пороци на оценъчната дейност на ВСС, за поправянето на които напредък през 2011 г. не бе отбелязан - на първо място, липсата на качествени критерии за преценка натовареността на магистратите и вземането на решения относно изпълнението на съдии от страна на несъдии. Отношението на ВСС към тези пороци продължи да се изразява в пасивно отричане и този орган не направи нищо през годината за коригирането им. Същевременно, през юли Стефан Петров, председател на Комисията по установяване на конфликт на интереси при ВСС, отказа да разследва твърдения конфликт на интереси на съдия Янева по дело, което касае дружеството „Софийски имоти”, сделки с което сключил чрез нея като пълномощник нейният баща (делото тя първо забавила, а след това неправомерно според по-горната инстанция прекратила). Вместо това ВСС прехвърли отговорността за въпроса на централната Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Този орган обаче в края на август не намери такъв. По думите на председателя му, Златанов, нямало връзка между гледаното от Янева дело за безстопанственост срещу ръководството на дружеството и покупката на имоти от него от страна на нейния баща.16 Според Златанов такава връзка няма, защото Янева била само пълномощник на баща си по сделката, купените от него чрез нея имоти не били „предмет” на делото и особено – покупката станала „много преди самото дело”.17 Избирателната дисциплинарна политика на ВСС се изрази и в други откази на този орган да провери магистрати, за злоупотреби от стра-

на на които медиите публикуваха данни като, например, Светла Данова, член на ВСС.18 Нито ВСС, нито ИВСС не намериха основание да проверят безпрецедентния отвод на съдията от ВАС Иван Раденков по делото, образувано по жалба срещу избора на съдия Янева като председател на СГС. Отводът беше направен след приключване на съвещанието на състава и вземането на решение, поради което по естеството си представлява „саботаж” срещу правосъдието, защото е опит да се осуети постановяването на съдебния акт. Проверка на мотивите на съдията се налагаше и защото в медиите излязоха публикации, че председателят на ВАС, също промотиран от министър Цветанов, се е опитвал да въздейства върху вътрешното убеждение на съдиите. През септември се откри, че Софийски градски съд под председателството на свързаната с вицепремиера Цветанов негова председателка Янева е издал няколко пъти повече разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) в сравнение с предшествениците си и нито един отказ.19 Тази политика на либерално вмешателство в личната неприкосновеност на гражданите на новата председателка е закономерно и предвидимо съзвучна с линията на вицепремиера Цветанов за активно разработване на гражданите посредством СРС. В края на годината парламентът допринесе за зависимостта на правораздавателната система, като избра по непрозрачен начин нови инспектори за ИВСС от непопълваната в продължение на години парламентарна квота. Управляващи и опозиция се съюзиха в почина си да поставят на тези позиции хора без необходимите професионални и нравствени достойнства, но с политически протекции, с цел да контролират посредством ИВСС упражняването на дисциплинарна власт върху магистратите. Порочната процедура и закономерно

18 ã

å Ö

МАРТ 2012

порочният й резултат предизвикаха съпротива от активните в областта на съдебната реформа граждански и професионални организации, както и критично внимание от страна на Европейската комисия. В резултат, под натиск от премиера, от поста се отказа найдискредитираният новоизбран инспектор – спонсорираният като номинация от ГЕРБ дотогавашен член на ВСС Цонев, чиято история като ръководител на етичната комисия на този орган е белязана от редица спорни моменти, в частност прикриване и покровителстване на свързаната с вицепремиера Цветанов контроверзна председателка на СГС Янева. В обобщение, 2011 г. не донесе реформи на правосъдието, а ескалация на напрежението, породено от тяхната продължаваща липса и съответна поляризация на динамиката между пропонентите на основните противостоящи си тенденции. Очерта се в лицето на ССБ силен център на прореформаторско експертно-обществено движение за деконструиране на съществуващите механизми на задкулисна власт в съда и прокуратурата и съответна нему по заряд консолидация на инвестираните с влияние лобита, заинтересувани от консервиране на статуквото. Българският хелзинкски комитет връчи голямата си годишна награда „Човек на годината 2011” на Съюза на съдиите в България за неотстъпната му борба за правото на правосъдие на гражданите. В началото на септември 2011 г. парламентът направи изменения в , с които въведе възможност за обжалване на съдебните решения, налагащи наказания за дребно хулиганство. Тези изменения последваха решения на ЕСПЧ, с които той намери нарушения на член 2 от Протокол № 7 на ЕКПЧ. В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за нарушаване на независимостта на съдебната власт от страна на органи извън нея. Комитетът препоръча въздържане от подобни практики и предприемане на кампании за повишаване на чувствителността и осъзнаване на ценността на независимото правосъдие. През януари 2011 г. делегация на Европейската асоциация на съдиите посети България

(

)

(

по покана на Съюза на съдиите в България. Целта на мисията бе да се изследват оплакванията на ССБ за неоправдана намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната. По-късно, през април, делегацията публикува своя доклад. В него тя констатира, че очакванията за тежки присъди и обвиненията на министъра на вътрешните работи за корупция и некомпетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система и сериозно подронват върховенството на правото. Делегацията призова ВСС да подобри качеството и прозрачността на своята работа и да бъде по-активен в защита на независимостта на съдебната система като цяло и на нейните членове.20 През май 2011 г. България бе посетена от г-жа Габриела Кнаул, специален докладчик на ООН по независимостта на съдиите и адвокатите. Докладът от нейното посещение не бе публикуван към края на февруари 2012 г., но тя направи няколко предварителни заключения още по време на посещението си. Г-жа Кнаул заяви, че с необоснованите си критики по отношение на съдиите официални лица подлагат на натиск съда да не зачита презумпцията за невинност.21 Както и в предходни години, през 2011 г. ЕСПЧ постанови много решения срещу България, засягащи правото на справедлив процес по член 6 от Конвенцията. Двете най-важни дела, по които Съдът постанови първите си пилотни решения срещу България на 10 май бяха и . По тях той намери нарушения на правото на справедлив съдебен процес по два случая на прекомерна продължителност на наказателни производства и на един случай на прекомерна продължителност на гражданско производство. Той също така намери нарушения на член 13 заради липса на ефективни вътрешноправни средства за защита срещу прекомерната продължителност. ,

(

20 ?

;

[

;

]

;

[

]

;

[

;

[

МАРТ 2012

Наказателните производства по делото са продължили съответно девет години и осем месеца и пет години и три месеца, а гражданското производство по делото е продължило девет години и 10 месеца. Съдът установи наличие на „практика, несъвместима с Конвенцията” в страната въз основа на големия брой вече решени от Съда дела за продължителност на процеса, както и на големия брой висящи производства пред него. Съдът постанови приемането на общи мерки във вид на ефективни вътрешноправни средства за защита срещу прекомерна продължителност на делата и за компенсиране на жертвите на подобни нарушения. Той изиска те да бъдат приети в течение на 12 месеца от влизането в сила на решенията, тоест до средата на август 2012 г. По делото от 20 януари ЕСПЧ намери нарушения на член 6, т. 1 поради прекомерната продължителност на наказателното производство срещу жалбоподателя, както и на член 2 от Протокол № 4 (свобода на придвижване), заради неоправданата забрана за напускане на страната, която му е наложена още през 1994 г. По делото от 27 януари ЕСПЧ намери нарушение на член 6, т. 1, както и на член 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) във връзка с това, че жалбоподателят не е получил компенсация за гараж, който е бил отчужден от кмета на София през 1979 г. По делото от 10 февруари ЕСПЧ намери нарушение на член 6, т. 1 поради това, че административното решение за определяне размера на обезщетението за пет декара земя в покрайнините на София, върху които е изграден път и принадлежащи на него, не са били разгледани по същество от съда. По делата и ЕСПЧ намери нарушение на член 6, т. 1 поради прекомерна продължителност на наказателно и на граждански производства. По делото от 21 юни Съдът установи нарушение на член 6, т. 1 поради това, че българските власти са допуснали обжалване на решение за възстановяване на земеделски парцел земя, който е бил собственост на баща му след изтичане на давностния срок. w

6. Право на зачитане на личния и семейния живот, жилището и кореспонденцията

{

}

{

}

{

}

МАРТ 2012

И през 2011 г. правото на зачитане на личния и семейния живот на хиляди хора в България бе сериозно нарушавано поради голямата честота и произвола в употребата на специални разузнавателни средства (СРС) от службите за сигурност. (ЗСРС) и (НПК) не предоставят адекватни гаранции срещу произвол при подслушването на телефонни разговори и тайното следене на други комуникации на гражданите. ЗСРС е неясен в определянето на характера на нарушенията и категорията от лица, срещу които такива мерки могат да бъдат взети, в частта, в която предвижда използване на СРС по отношение на „лица и обекти, свързани с националната сигурност” (член 12, т. 3). Понятието за „национална сигурност” е много широко дефинирано в българското законодателство и позволява широко тълкуване. Използването на СРС за защита на националната сигурност не е свързано с извършване на престъпление. Контролът над използването на СРС се осъществява от парламентарна комисия без какъвто и да било капацитет, в която са представени политически партии. Тя не може да дава задължителни предписания, а само предложения за подобряване на процедурата.22 В началото на юни с гласовете на управляващите и техните поддръжници парламентът отхвърли два законопроекта на опозиционни партии, с които се установява по-голям контрол върху прилагането на СРС. През 2011 г. Софийски градски съд (СГС) продължи да издава голям брой разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС). От идването на власт на новото правителство на ГЕРБ броят на издаваните разрешения за използване на СРС от СГС като цяло се увеличи значително. Така през 2009 г. той е бил 3 647; през 2010 г. – 6 213, при 15 отказа, а за цялата 2011 г. общият брой на издадените разрешения е 6 008, като има само два

22 ®

}

{

}

{

}

{

}

случая на отказ.23 За сравнение, за цялата 2005 г. този съд е издал 2 119 разрешения.24 Разрешенията, издавани от СГС, са повече от 1/3 от всички издавани разрешения за подслушване в България. След назначаването на семейната приятелка на министъра на вътрешните работи Владимира Янева за председател на СГС на 30 май 2011г.,25 до края на август СГС е разрешил общо 2 733 СРС или средно по 911 на месец. Ефективността на използването на данните, получени чрез СРС в България, е много малък. През 2011 г. едва в 14% от случаите те са послужили за доказателства пред съда.26 Още по-малък е делът на тези, които обосновават осъдителни присъди. По време на своето посещение в България през май Габриела Кнаул, специален докладчик на ООН по независимостта на съдиите и адвокатите, коментира със загриженост масовото подслушване в България. Тя заяви, че данните от специални разузнавателни средства следва да са само помощно, но не и основно доказателство. И постави въпроса доколко е необходимо толкова често да се подслушва, след като под 2% от данните след това обосновават осъдителни присъди.27 През 2011 година беше изменен . С направените изменения българското законодателство въведе принципите, залегнали в относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за широкото използване на подслушване по реда на и препоръча този способ за събиране на доказателства да се използва само като допълнение към основните в º

27 å

24 25 ï

наказателното производство. Комитетът също така препоръча лицата, които са подслушвани противозаконно, да се уведомяват за това и да им се предостави достъп до адекватни вътрешноправни средства за защита. Друга сфера на загриженост на КПЧ във връзка с правото на личен и семеен живот бяха насилствените евикции на роми от техните единствени жилища. Подобни практики според Комитета „представляват потенциални тежки нарушения на редица международно признати човешки права”. Той препоръча осигуряване на алтернативи на евикциите и алтернативни жилища на засегнатите от тях. През 2011 г. ЕСПЧ намери нарушения на член 8 от ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот) по няколко дела срещу България. По делото от 10 февруари ЕСПЧ намери нарушение на член 8 и член 13 във връзка с член 8 от Конвенцията. Жалбоподателят се оплаква от това, че името му е вкарано в полицейските регистри с позоваване за случаи на изнасилване, след като е бил извикан на разпит за сходен случай, въпреки че никога не е бил обвинен за подобно престъпление. Той е бил подлаган на редица разпити от полицията, свързани с жалби за изнасилване или похищения на млади момичета. ЕСПЧ намери нарушение на член 8 от Конвенцията и по делото от 12 юли. Жалбоподателят е молдовец, който се оплаква от изгонването му от България през 2003 г., където той е бил постоянно пребиваващ, заедно със семейството си, от 1994 г. ЕСПЧ намира и нарушение на член 13 поради това, че българското законодателство не му е предоставило никакви ефективни средства за защита на правата му, както и на член 1 от Протокол № 7 поради липсата на процесуалните гаранции, които би трябвало да са налице при случаи на експулсиране на чужденец. По делото от 18 октомври ЕСПЧ намери нарушение на член 8 от Конвенцията по дело, което се отнася до попечителството на малко момче от майка му, която временно го е дала за отглеждане при сватовете си. Жалбоподателката е живеела при родителите на съпруга си в Дупница, където ражда сина си. През март 1997 г. тя заминава за Съединените американски щати, където от няколко месеца живее и съпругът й, оставяйá

МАРТ 2012

ки детето при сватовете си. Жертва на домашно насилие и връщайки се в България месец по-късно, жалбоподателката е приета в психиатрична болница за период от два месеца. По-късно тя започва работа в магазин в град София, а роднините й се възпротивяват неколкократно на нейните опити да види сина си и го крият от нея. През март 2002 г. тя се оплаква в българските служби за закрила на детето. Покъсно тя печели дело в Окръжен съд за попечителство над детето, но решението е отменено при обжалването и детето остава с родителите на баща си без контакт с майката. Намирайки нарушение на член 8, Съдът отбелязва недостатъците на българското законодателство, което не допуска определяне на привременни мерки за осигуряване на контакт между майката и детето след окончателното решение.

7. Свобода на съвестта и религията Религиозните права на гражданите продължиха да бъдат сериозен проблем през 2011 г. Вътрешният конфликт в мюсюлманското вероизповедание, предизвикан от легитимирането от съда през 2010 г. на ръководство, което не се ползва с подкрепата на мнозинството от мюсюлманите28, се успокои, след като на 20 април 2011 г. Софийският апелативен съд регистрира друго ръководство, оглавявано от главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, избрано на извънредна конференция на мюсюлманите. Но антимюсюлманските прояви в България продължиха да бъдат едни от най-сериозните проблеми на изповядващите исляма. През годината срещу тях имаше безпрецедентни актове на агресия и преследване. Наказателното производство срещу мюфтии и имами, последвало нахлуването на агенти на Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС) в техни домове и офиси през октомври 2010 г., продължи.29 В края на декември 2011 г. бяха предявени обвинения на 12 от тях по член 109 във връзка с член 108 от НК (членство в група за проповядване на фа28 :

)

;

29 .

(

МАРТ 2012

;

)

;

)

(

)

;

шистка или друга антидемократична идеология), както и по член 164, ал. 1 (проповядване на омраза на религиозна основа). Досъдебното производство продължава. През годината мюсюлманите в София станаха обект на системни атаки от активисти на партия „Атака”. Докато партията подкрепяше парламентарно управляващата партия, Софийска община позволяваше безпрепятствено нейните публични събрания, независимо от това, че те системно подбуждаха омраза, дискриминация и насилие на религиозна основа. На 29 април 2011 г. представители на „Атака” с провокационна цел пускаха по високоговорители камбанен звън и християнски песнопения в близост до софийската джамия „Баня Башъ”. Това се потвтори и през следващите седмици при пълно бездействие на властите. На 20 май 2011 г., преди петъчната молитва, в непосредствена близост до оградата на джамията група от 150 симпатизанти на „Атака” организираха протестен митинг срещу високоговорителите на джамията. Те скандираха обидни думи срещу богомолците – наричаха ги „еничари”, „псета”, „резаци”, „фесове”, „ислямисти”. Призоваваха „Вън от България!”, „Спрете този срамен вой в центъра на София!”, „Да изчистим земята на дедите ни!”. Митингуващите се позоваваха на непоносимост към петъчния призив за молитва от джамията, но това очевидно беше само повод за публично изразяване на анти-мюсюлманска пропаганда, тъй като този призив се е излъчвал от минарето на тази джамия от векове. Минути по-късно протестиращите приближиха джамията и започнаха да замерват богомолците с яйца, павета и други твърди предмети, които очевидно бяха предварително приготвени. Някои от симпатизантите на „Атака” се опитаха да прескочат оградата на джамията и да сложат свои високоговорители вътре. Това предизвика сбиване между протестиращите и богомолците, някои от които започнаха да отправят обратно хвърлените срещу тях камъни. В резулат на замерванията петима богомолци бяха ранени, единият от които е с тежка черепна травма. Наранявания от хвърлени камъни получиха и някои от активистите на „Атака”. Това е безпрецедентен инцидент, какъвто не се е случвал пред софийската джамия дори по времето на комунизма с неговия атеизъм и анти-мюсюлманска политика от послед15

ните години на неговото съществуване. След инцидинента прокуратурата образува две досъдебни производства срещу неизвестен извършител и едно – срещу установени по време на инцидента участници. До края на февруари 2012 г. обаче по тях нямаше нито един осъден. Лидерът на партия „Атака”, който присъстваше и взе активно участие в тази провокация, не стана обект на наказателно преследване. През годината продължиха инцидентите с вандализиране на мюсюлмански молитвени храмове из цялата страна. Някои от по-драстичните инциденти бяха: • През нощта на 14 февруари 2011 г. неизвестни лица проникнаха с взлом в джамията, която се намира в самия център на гр. Силистра и с графити изписаха по стените й обидни надписи като „Смърт на исляма” и други вулгарности. След това счупиха стъклата и дограмата и хвърлиха бирени бутилки вътре. • На 1 април около 20:00 ч. по време на вечерната молитва в Джумая джамия в Пловдив група младежи удряха по прозорците и уринираха по фасадата на храма. На следващия ден на стените на джамията бе изписано „Курви” и пречупен кръст. • На 20 април 2011 г. по стените на джамията в гр. Плевен бе изписан надпис „Турците вън – гара Буново – 1985, 9 март”. • На 29 април 2011 г. благоевградската джамия осъмна със свастики по стените. • През април 2011 г. по стената на джамията в гр. Пазарджик бе изписано „Циганите на сапун”. • На 12 май 2011 г. студентка по медицина от Турция бе ударена с юмрук от скинар в Плевен, след като той с още две други лица се опитали да й дръпнат забрадката. • На 28 май 2011 г. група неизвестни лица по време на молитва нахлуха в молитвената зала на джамията „Баня Башъ” в София с викове, закани и заплахи, но бяха изгонени от богомолците. • На 28 май 2011 г. богомолецът Айдън Алиев бе нападнат на излизане от джамията „Баня Башъ” в София. • На 12 юни 2011 г. в двора на джамията „Баня Башъ” в София бе пребит от неизвестни лица богомолец малко преди 16

сутрешната молитва. Той бе оставен в безсъзнание в локва кръв и бе откаран в спешна помощ от други богомолци. • Около 15 юни в София на спирка на автобус № 111 бе нападната от група младежи бежанка от Ирак. Била е бутана, заплювана, а забрадката й била свалена насила. • На 23 юни 2011 г. в близост до софийската джамия група младежи нанесоха побой над мъж и жена, които говорели турски. • На 11 юли 2011 г. неизвестни лица са опитали да счупят входната врата на джамията „Султан Баязид Велики” в гр. Айтос, която в резултат е силно повредена. • През месец август 2011 г. по стените на централния офис на мюфтийството в София бяха изрисувани свастики. • През месец септември 2011 г. на външната страна на централната сграда на Главното мюфтийство бяха изрисувани мъжки полови органи. • На 10 септември 2011 г. административната сграда на районното мюфтийство – Благоевград в гр. Гоце Делчев осъмна със счупени прозорци. • На 23 септември 2011 г. по време на протестите заради случая в с. Катуница30 бяха нападнати Джумая джамия в Пловдив и джамията в Ямбол. Протестиращи скандираха „Циганите на сапун, турците под ножа!” На 25 септември група от протестиращите в Пловдив, минавайки покрай Джумая джамия, също скандирха расистки лозунги и хвърляха павета и димки по нея. • На 26 септември 2011 г. неизвестни лица счупиха стъклата на джамията в Ямбол, която се намира в центъра на града. По прозорците е стреляно с въздушна пушка. • През октомври 2011 г. в централните гробища в квартал Орландовци в София, в турския парцел, където се намира гробът на дъщерята на Султан Мурад - Фатма Султан, бе счупен султанският монограм /туура/ на надгробния камък, а загражденията, направени от ковано желязо и синджир, бяха изрязани и откраднати. С изключение на нападението на бежанката от Ирак, както и за оскверняването на гроба на 30

[

]

МАРТ 2012

дъщерята на султан Мурад в квартал Орландовци – София, за всички останали случаи са подадени жалби в полицията. Но извършители не бяха установени. През годината се възбуди и спорът за носенето на забрадки от мюсюлмански момичета в училище. На 17 октомври мюсюлманката Сайде Мехмед бе отстранена за пет дни от училище в с. Горно Краище, община Белица, въпреки че е във възраст, в която трябва да посещава задължително училище. Отстраняването стана въз основа на разпоредба от Правилника за дейността на училището, която гласи, че „ученикът няма право да изразява чрез облеклото си етническа, верска или религиозна принадлежност“. Обект на нарушения на тяхното право да изповядват своята религия, както и на други човешки права, станаха и членове на други малцинствени вероизповедания. На 17 април митинг, свикан с цел протест срещу Свидетелите на Йехова от бургаската структура на ВМРО, прерастна в жесток сблъсък. Нападението над религиозната общност бе извършено в деня на нейния религиозен празник, който е официално признат в страната. Към активистите на ВМРО се присъединиха членове на фенклуба на ФК “Черноморец” - “Сините акули”, фенклуба на ФК “Нефтохимик”, сдружение “Родолюбец” и др. Няколко нападатели бяха обвинени за непристойни действия по хулигански подбуди, грубо нарушаващи обществения ред. През септември 2011 г. те получиха леки наказания след сключени споразумения - между шест месеца пробация и 200 лева глоба. Прокурорът по делото отказа да обясни на БХК защо държавното обвинение се е съгласило на тези символични присъди. Той уточни само, че са спазени изискванията на закона, който позволява наказанието да бъде минимално. Свидетелите на Йехова се оплакват и от различни форми на тормоз в Ямбол, Перник и Кюстендил, където ДАНС под предлог, че последователите на църквата са заплаха за националната сигурност, активно се интересуват от работата им (преводаческа, провеждане на конгреси, семинари). В няколко общини молитвени домове на Свидетелите на Йехова станаха обект на нападения. Пострадалите техни храмове през годината са общо 11 – в София, Плевен, Асеновград, Габрово, Казанлък, Добрич, МАРТ 2012

Ботевград, Сливен, Варна. Често активисти на ВМРО протестираха пред храмовете като скандираха необезпокоявани обидни лозунги. Местните власти често проявяваха нетолерантност към Свидетилите на Йехова. Община Варна пречи вече 10 година за изграждането на храм върху терен, собственост на йеховистите. От общината се позовават на различни нормативни пречки за даване на разрешение. Досега вероизповеданието води три дела в български съдилища и едно в ЕСПЧ. Обект на насилия, поругавания и дискриминация през годината станаха и представители на мормоните. В няколко случая техни църковни сгради станаха обект на вандализъм. В Бургас и Благоевград има случаи, в които бяха счупени прозорците на църквите с камъни. Мисионери също бяха нападани. По сведения на самата църква около веднъж месечно има атака срещу техен мисионер. В Плевен и Бургас са най-големите проблеми с побой над мисионерите. В Бургас един от тях бе откаран в болница след удар в главата. Тази година друг мисионер също беше ударен в главата, повален на земята и ритан. Това се е случвало и на много други от тях, които са били удряни, ритани, зашлевявани и наранявани от случайни хора по улицата. Мисионерите също така всекидневно са подлагани на обиди и често са били заплашвани докато са преминавали по улиците. Всички атаки са били непровокирани. Едно от най-големите предизвикателства към мормоните е дискриминацията на полицията, която често им казва, че не могат да проповядват религията си на хората на улицата. Въпреки че мормоните имат документи, удостоверяващи, че това не е незаконно, полицията им казва, че законът в конкретния град ги ограничава. Oтношението на много регионални медии към Свидетелите на Йехова и към мормоните е силно негативно. През годината имаше множество негативни репортажи за тях по телевизиите и по вестниците. На няколко пъти репортери са преследвали мисионери и са ги снимали против волята им. Задавали са им неудобни въпроси и са се опитвали да ги обвинят за неща, които не са извършвали. В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за демонстрациите на религиозна нетолерантност спрямо религиоз17

на някога сериозни медии, насочването на европейските средства към определени медии, които отговарят с непротивопоставяне на властите - това са част от проблемите, засягащи свободата на изразяване в България през 2011 г. През годината редица международни наблюдатели коментираха негативно ситуацията със свободата на словото в България. По думите на изпълнителния директор на „Репортери без граници“, Оливие Базил, „положението в България, и по-специално установяването на контрол върху медиите от страна на сивата икономика, независимостта и зачитането на професията, особено в регионите извън София, остава особено тревожно“.33 В своя статия бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю отбелязва: „Демокрацията направи крачка назад на последните президентски и местни избори в България. Предизборната кампания в тази страна, член на НАТО и ЕС, извади на показ тревожно намаляване на свободата и независимостта на печатните и електронни медии, както и политическо изнудване на всички нива“.34 Матиас Барнер, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”, пише в свой анализ, че в България и някои други страни от региона лесно се формират алианси между политиката, медиите и сферата на бизнеса, както и че „пряката намеса от страна на олигарси, които не представляват само собствените си бизнес интереси, но са тясно свързани и с политическите партии, се е превърнала в стандарт“.35 Търговията с влияние продължава да бъде основен мотив за инвестиция в медийния бизнес. Медиите все повече се превръщат в инструмент за натиск или подкрепа; те не са средство за информиране, а оръжие в борби за политическо или икономическо надмощие. И през 2011 г. журналисти и редактори съобщиха за наличието на натиск, цензура и автоцензура в българските медии. Както и миналата година, изследвания показват преобладаващото безкритично/положително отношение на много български медии към правителството и особено към министър-председателя.

ните малцинства във връзка с нападенията над молитвени домове на мюсюлмани и специално отбеляза в тази връзка атаката над джамията „Баня Башъ” в София. Комитетът препоръча предприемане на действия за ефективна превенция, разследване и наказване на престъпленията от омраза, особено спрямо ромите и мюсюлманите, както и организиране на национални кампании за повишаване на чувствителността към правата на етническите и религиозните малцинства. На 27 януари България бе осъдена от ЕСПЧ за нарушаване на правото на религиозна свобода по делото . То се отнася до религиозна сбирка на представители на Обединителната църква, прекъсната от полицейска проверка без задоволително правно основание. Съдът намери и нарушение на член 13 във връзка с член 9 поради това, че българските съдилища не са разгледали жалбата по същество, като са се ограничили само до преценката, че полицейската интервенция е била в съответствие с българските закони. b

8. Свобода на изразяване и достъп до информация Свобода на изразяване През 2011 г. положението със свободата на изразяване в България продължи да се влошава. В традиционната класация на организацията „Репортери без граници“ за медийната свобода България пропадна с цели 10 места. В момента тя заема 80-то място (най-лошата й оценка някога) и е страната с най-несвободни медии в ЕС.31 Страната продължава да не може да влезе в категорията на държави със свободни медии и в годишната класация на базираната в САЩ неправителствена организация „Фрийдъм хаус“. От общо 196 страни, България е на 77-о място (миналата година бе на 76-то) и остава в групата на 65-те страни с „частична свобода на медиите“.32 Политическият и икономическият натиск върху медиите, неясната собственост и финансиране, неефективната медийна саморегулация, неуреденият статут на политическата реклама, комерсиализацията, пожълтяването

31 s

{

}

{

}

{

}

{

}

{

}

{

}

{

}

{

}

{

МАРТ 2012

Годишният доклад на фондация „Медийна демокрация“, който оценява състоянието на медийния пазар в България, отбелязва, че през 2011 г. сме станали свидетели на още по-опасно сближаване между сферите на политиката и медиите. Според доклада „и днес политическите жестове на управляващите, независимо от техния мащаб, продължават да са неизменно във фокуса на медийния интерес, като самите стандарти за новинарска стойност бяха про(под)менени“.36 Контролът на медийното съдържание е по политически (безкритичност спрямо властта) или икономически причини (защита интересите на рекламодатели и на олигарси, близки до властта). Контролът се извършва, от една страна, чрез собствеността – например Корпоративна търговска банка, където нарастват депозитите на държавните предприятия, финансира Нова българска медийна група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, която пък държи огромен процент от медийния пазар и е разследвана за монопол. От друга страна, медиите са предпазливи в критиката на закони, приемани в полза на конкретни олигарси. Въпросът с неясната собственост на редица медии продължава да стои. Според медийни анализатори проблемите, които най-спешно трябва да бъдат решени, са именно липсата на прозрачност на собствеността (тъй като нормата в е декоративна), както и монополизацията (преди разрешаване на сделки, да се прави анализ за медиен плурализъм, не само икономически анализ от Комисията за защита на конкуренцията).37 Резултатите от анкета, проведена в периода август-септември 2011 г. сред журналисти от Асоциацията на европейските журналисти, свидетелстват за лоша медийна среда, зависимости, цензура и автоцензура. В анкетата са участвали 113 журналисти. Преки свидетели на посегателства срещу свободата на словото са ставали 82 от тях; икономически интереси са попречили на 28 журналисти да си свършат нормално работата. 58 са посочили полити

ческия натиск върху медията, в която работят, като основен проблем за свободното изразяване. Примерите за икономически и политически натиск, дадени от участвалите в анкетата журналисти, включват „ ¨

”; „ Å

”; „

.38 Кризата на пазара на труда кара журналистите да приемат неприемливите до скоро условия в редакциите и работата под натиск. За да изследва влиянието на властта и собствениците върху журналистическата работа, през декември 2011 г. БХК се обърна с осем въпроса към осем авторитетни български журналисти от популярни национални вестници и онлайн издания.39 Oтговорите им включваха твърдения като: „ °

á å

МАРТ 2012

;

”. И през 2011 г. медийната среда се характеризираше с намаляване на качествените разследвания и анализи. Възходът на жълтото и комерсиалното продължава, защото собственици целят по-масова аудитория, за да продават влиянието върху нея. Продължава отдръпването от целите и функциите на класическата журналистика; секторът все повече губи смисъл и доверие. В годишния доклад на фондация „Медийна демокрация“ се констатира, че сериозните професионални коментатори и публицисти, разследващи журналисти, анализи, дълбочинни интервюта, експертни дискусии и документалистика са изместени от talk show и риалити формати, от развлекателни предавания, които според фондацията „колонизират публичното, телевизионно пространство, инструментализират журналистиката и преформатират възприятието и изискванията към действителността“.40 В месеците преди президентските и местните избори през 2011 г. много медии започнаха открито да продават редакционното си съдържание, превръщайки се от средство за информиране в инструмент за пропаганда. Тези медии публикуваха „новини“ от кампаниите, но само ако за тях е платено. Проблемът е, че в грубо нарушение на журналистическата етика, платените публикации не бяха обозначени ясно като такива. Така медиите на практика лъжеха читателите, че редакцията е преценила това събитие за важно. Изследване на в. „Капитал“ показва, че когато подписват договор за PR отразяване, политическите партии или кандидатите изрично искат в текста на договора с медията да е записано, че няма да се обозначава или упоменава, че става дума за платена публикация.41 В тази връзка е ключово да се преразгледа въпросът за платената политиче. ска реклама в Това е и един от изводите от проведено от фондация „Медийна демокрация“ наблюдение в периода на предизборната кампания: че на терена на медиите се е появило явление, почти идентично с феномена купуване на гласове - паралелна сива икономика, която търгува с

медийни послания и влияние.42 Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която наблюдава изборите в България, също отбеляза, че налагането на практически изцяло платени форми на медийно отразяване на изборите води до почти пълното изчезване на редакционните гледни точки и журналистически коментари, свързани с кампанията.43 През 2011 г. в България нямаше подобрение по отношение на ситуацията с обидата и клеветата, които продължават да се преследват по наказателен ред. Вместо да реформира закона в посока към по-малко ограничения на правото на свобода на изразяване, в началото на 2011 г. управляващата партия оповести намерения за създаването на специален закон срещу клеветата. БХК реагира остро срещу идеята за закона, казвайки, че той би въвел стандарти, които противоречат на международните норми за защита на правата на човека.44 Такъв закон не бе приет до края на 2011 г. Според „Репортери без граници“ едно евентуално засилване на санкциите за клевета може единствено да бъде стъпка назад, когато става дума за свободата на медиите в България. От организацията заявиха, че „декриминализацията на обидата и клеветата трябва да бъде насърчена, особено при страните членки на Европейския съюз, които служат за пример на останалия свят“.45 През 2011 г. продължиха случаите на нападения над журналисти и медии. През февруари избухна бомба пред редакцията на вестник „Галерия“ в София. През септември екип на bTV беше нападнат по време на демонстрация на площад „Съединение” в Пловдив около събитията в Катуница; а журналистката от същата медия Миролюба Бенатова беше обект на стотици заплахи (включително за живота й) заради свой репортаж от пловдивското село. През октомври в столичния квартал Гоце Делчев бе взривен автомобилът, който се ползва

42 3

43 A

)

(

)

;

)

(

)

(

)

44 40 %

)

(

)

(

[

)

]

)

]

)

]

)

]

)

]

)

МАРТ 2012

от журналиста Сашо Диков. По разследванията на всички тези инциденти няма оповестени конкретни резултати. Никакъв прогрес не бе отбелязан по случаите на нападения в предходни години. Няма напредък по разследването на убийствата на Боби Цанков от 2010 г. и на Георги Стоев от април 2008 г.; на побоя над Огнян Стефанов от септември 2008 г.; на заплахите за заливане с киселина, отправени към Мария Николаева през 2007 г.; на нападението над Асен Йорданов от 2007 г.; на атентата от 2006 г. срещу жилището на Васил Иванов. На 31 януари 2011 г. лица, идентифицирали се като служители на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), нахлуха в офиса на издателската къща „Ираник-М“ в Благоевград. Без да показват писмена заповед за претърсване и да дават обяснение, те конфискуваха 2 500 копия от току-що отпечатания информационен бюлетин „Македонски глас“, списван от организация на македонците в България.46 Впоследствие ДАНС официално отрече да е имало операция. Няма никакво развитие по разследване на случая след оплакването на собствениците. През 2011 г. словото на омраза към етнически, религиозни и сексуални малцинства продължи да присъства силно в някои медии, включително такива, подисали Етичния кодекс на българските медии. Медиите продължиха да „дават думата“ на крайни националисти и хора с неонацистки възгледи, в опит за отразяване на тяхната „гледна точка“ по дадена тема. Някои медии открито и системно отричаха етническата самобитност на македонците в България. Етичните комисии в печатa и в електронните медии, както и Съветът за електронни медии, за поредна година се провалиха в това да се противопоставят категорично на словото на омразата. Препоръка от доклада на БХК от 2010 г. бе, че работещата саморегулация на медиите е един от ключовете към свободата на изразяване, затова комисиите следва отговорно да изпълняват функциите си и да се самосезират при всеки случай на масови нарушения на точки от Етичния кодекс – не само по отношение на слово на омразата и дискриминация, а и по отношение на точност, презумпция за невинност, 46

{

}

смесване на редакционно и платено съдържание.47 Тази препоръка остава валидна и понастоящем. В същото време въпросът с медийната саморегулация стои все по-сложно. През 2011 г. се разрази медийна война, започнала около спора за изданията на медийната група ВАЦ. През февруари 2012 г. напрежението кулминира в създаването на нова издателска структура - Български медиен съюз, който обединява издателите на „Монитор“ и „Телеграф“, на „Преса“, „Тема“, „Стандарт“, „Класа“, „Земя“, „Република“ и други. В стария Съюз на издателите в България останаха издателите на „Труд“ и „24 часа“, на „Сега“ и на „Икономедия“. Заговори се и за писане на нов Етичен кодекс. Как медийната саморегулация ще продължи да функционира оттук нататък, засега остава неясно.

МАРТ 2012

Право на достъп до информация През изминалата година над 330 граждани, журналисти и неправителствени организации са представили свои случаи на нарушаване правото на достъп до информация за коментар и правна помощ от страна на Програма Достъп до информация (ПДИ). Преобладаващата част от тях отразяват практиките по неспазване на задълженията на институциите по (ЗДОИ). Друга група случаи е свързана с нарушения на правото на защита на личните данни, регламентирано от . Макар и по-рядко, са консултирани случаи, свързани с нарушения на правото да се търси, получава и разпространява информация. Според данните от постъпилите за консултация случаи в ПДИ, най-голям е броят на търсещите информация, които се обръщат към централните органи на изпълнителната власт и към институциите на местната власт (кметове и общински съвети). По-рядко случаите касаят търсене на информация от публичноправни субекти и организации, териториалните органи на изпълнителната власт, от органите на съдебната власт.От практиката на ПДИ през 2011 година е видно, че се запазва големият брой на мълчаливите откази. От отказите по същество преобладават засягане интересите на трето лице и лични данни. Срещат се откази, осно-

вани на член 13, ал. 2 от ЗДОИ и търговска тайна. През 2011 г. отново се наблюдава съдебна практика, свързана с разширения кръг задължени субекти по ЗДОИ. Следва да се отбележат случаите, в които АССГ обяви изрично за задължени субекти по ЗДОИ Камарата на архитектите в България, както и едно читалище в столицата („Райна Княгиня”), въпреки че и двете организации твърдяха, че не са длъжни да предоставят информация по ЗДОИ. През 2011 г. ВАС като втора инстанция разгледа и доста дела срещу Националната електрическа компания (НЕК), които бяха заведени през 2010 г. от фондация „Институт за зелена политика“ (както и едно от Института за пазарна икономика), и без изключение бяха прекратени от АССГ с мотив, че НЕК не е задължен субект по ЗДОИ. Почти всички определения на АССГ бяха потвърдени от ВАС, но все пак имаше и едно дело, в което върховните магистрати приеха, че НЕК дължи предоставяне на информация по ЗДОИ - конкретно за проекта АЕЦ „Белене“, тъй като получава финансиране от държавния бюджет за осъществяването му. През 2011 г. отново, в няколко подкрепени от ПДИ дела, свързани с достъп до договори и друга търговска информация, различни съдилища приемаха, че е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до информация и на това основание отменяха откази на администрацията. Прави впечатление, че балансът и преценката за наличие на надделяващ обществен интерес бяха правени през годината предимно от административни съдилища в страната. Два пъти с този мотив Ловешкият административен съд отмени откази на кмета на Ловеч да предостави договори на общината с частни фирми. В един случай и Смолянският административен съд отмени с този мотив отново отказ на кмета на града да предостави информация за цената на два общински договора с частни фирми. В други два случая съдът отмени откази на администрацията отново след преценка за наличие на надделяващ обществен интерес, при искания за достъп до информация, чието предоставяне би разкрило евентуални нарушения. Въпреки че в последните години се установи трайна съдебна практика по въпроса, че 22

по ЗДОИ може да се иска както достъп до информация, така и достъп до документи, защото документите също представляват информация, но записана в конкретна форма, то през 2011 г. отново се наложи на два пъти съдът да отменя откази на администрацията, в които бе посочено, че по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и документи. През 2011 г. отново имаше редица дела, в които бяха обжалвани откази на администрацията, аргументирани с необходимостта от защита на лични данни в исканата информация. В два случая съдът отмени откази на администрацията да предостави информация за имената и длъжностите на членовете на определени комисии. В един случай бе отменен отказ да се предостави информация за лицата, поканени на няколко официални приема в Президентството. Бе отменен и отказ на министерство да предостави информация за това дали е раздавало на служителите си допълнителни възнаграждения под формата на материално стимулиране или друг вид премии. Бяха заведени и три идентични дела срещу откази на Министерството на финансите да предостави информация за разпределението на държавната субсидия, полагаща се на независимите народни представители. По няколко дела от 2011 г. и две от последния месец на 2010 г. съдът отмени откази на администрацията да предостави достъп до свои доклади от извършени проверки. В тези случаи администрацията твърдеше, че докладите представляват информация с подготвителен характер, която няма самостоятелно значение и не следва да се предоставя, тъй като съдържа мнения и препоръки. Като цяло съдиите в тези случаи се обединиха около позицията, че не може да се отказва достъп до цели доклади на това основание, тъй като докладите съдържат не само мнения и препоръки, но и констатации, които имат самостоятелно значение и окончателен характер, тъй като не зависят от приемането на последващи актове, а отразяват определено фактическо положение към момента на проверката. През 2011 г. продължи трайната съдебна практика по отмяна на мълчаливи откази. В тези случаи съдилищата неизменно приемат, че мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустимо от закона бездействие на административМАРТ 2012

ните органи, както и че единствената призната от закона възможност за задължен субект при получаване на редовно заявление е да постанови изрично решение за предоставяне на информация или за отказ за предоставяне на достъп. През 2011 г. ЕСПЧ постанови две решения срещу България, в които намери нарушения на правото на свобода на изразяване. Това са решенията и от 19 април. Делата се отнасят до двама журналисти, които са обвинени в клевета и са накарани да заплатят големи суми компенсация за изявленията, които са направили в статиите си, публикувани във вестници и засягащи длъжностни лица, отговорни за процедурите за приемане в специализирани средни училища. Българските съдилища заменят наказателната отговорност на г-жа Касабова и г-н Божков с административни глоби и ги осъждат да платят съответно 3 797 евро и 3 221 евро глоби, щети и разноски. И двамата журналисти се борят години наред, за да успеят да заплатят сумите, като първата се равнява на почти 70 минимални месечни работни заплати, а втората на повече от 57 минимални месечни работни заплати.

МАРТ 2012

9. Свобода на сдружаването и на мирното събрание Положението с правото на свобода на сдружаването и на мирното събрание не претърпя съществени промени през 2011 г. Представители на някои малцинствени групи продължиха да изпитват притеснения от страна на властите при упражняване на тези свои права. Представители на организации на македонците в България съобщиха на БХК, че провежданите от тях традиционни мирни събрания са минали с някои изключения без проблеми. Традиционните чествания на ОМО „Илинден” през април, май и август бяха проведени, както са планирани. Единствено по време на честването на годишнината от смъртта на Гоце Делчев на 4 май в Благоевград на присъстващите активисти на македонски организации не бе разрешено да издигнат плакати и транспаранти, както и да развеят македонското знаме. През годината продължиха произволните от-

кази от регистрация на сдружения на македонците в България. До сега в България няма нито едно регистрирано сдружение на македонци. Съдебната сага на културно-просветното дружество „Никола Вапцаров“ продължи и през 2011 г. с прехвърляне на делото от Софийския апелативен съд в Благоевградския окръжен съд. Дамян Ризаков, председател на дружеството, сподели, че до него така и не е достигнала призовка за преразглеждането на делото в Благоевград през 2011 г. Подобни бяха и развитията по опита за регистрация на Сдружението на репресираните македонци. През юли 2011 г. Върховният касационен съд отказа да разгледа касационната жалба на сдружението на незначителни технически основания и скоро след това то отправи жалба в ЕСПЧ. През годината Европейският съд по правата на човека произнесе няколко решения, засягащи правото на свобода на сдружаване и на мирно събрание на македонци в България. По делата , и À

ЕСПЧ единодушно реши, че има три нарушения на член 11 (свобода на събранията и сдруженията) относно отказът за регистрация на ОМО „Илинден” и за възпрепятстване на провеждането на няколко мирни събрания на македонци в България. По делото ±

Съдът не намери нарушения на член 11 и член 14 (забрана за дискриминация) от Конвенцията относно отказа за регистрация на тази партия, позовавайки се на неизпълнение от учредителите й на техническите изисквания на закона. É

10. Условия в местата за лишаване от свобода Затвори и затворнически общежития През 2011 г. състоянието на правата на човека в затворите и следствените арести в България продължи да предизвиква сериозна загриженост. В повечето от затворите и арестите натрупаните проблеми вече не могат да бъдат разрешени само с ремонтни дейности. През последните две десетилетия никое правителство 23

не се осмели да осигури средства за строителство на нови затвори. След 2009 г. на няколко пъти се огласяваха планове за отпускане на терени за строителство на нов затвор в София, но и през 2011 г. не бяха осигурени средства и не бяха предприети конкретни стъпки за такова непопулярно начинание. Остра необходимост от нов затвор има и в Североизточна България. Във Варненския затвор изтърпяват присъди само лишени от свобода от самия град, но въпреки това корпусът му е максимално пренаселен. Поради това, затворници от близките до Варна области – Добрич, Шумен, Силистра, Разград – изтърпяват присъди в затвори, отдалечени от местоживеенето им. През 2011 г. продължи тенденцията към увеличаване на броя на лишените от свобода в затворите и следствените арести на България от последните три години. В края на годината броят на лишените от свобода в българските затвори бе с около 500 повече в сравнение с края на предходната година. Фиг. 1 по-долу показва броя на лишените от свобода в затворите и затворническите общежития към 31 декември по години.

Фиг. 2. Ð

è å

За втора поредна година продължи и увеличаването на броя на осъдените лица в затворите, като през 2011 г. това увеличение бе значително по-голямо в сравнение с предходната година. За пореден път този проблем поставя въпроса за необходимост от стратегия и ефективни действия срещу пренаселеността на сградния фонд на затворите. Фиг. 3 по-долу показва броя на осъдените лица през последните години:

Фиг. 3.

Фиг. 1.

è ì

è å

Увеличението доведе до още по-голяма пренаселеност, предимно на корпусите на затворите и общежитията от закрит тип. Незначително е увеличението и на броя на обвиняемите и подсъдимите лица в затворите. На фиг. 2 по-долу е показан броят на обвиняемите и подсъдимите лица в затворите през последните години: 24

Настаняването на лишени от свобода в общежития от открит тип е един от механизмите за намаляване на пренаселеността в корпусите на затворите. Този брой е останал на нивото на предходната година, което означава, че механизмът не се използва пълноценно. На фиг. 4 по-долу е представен броят на лишените от свобода в тези общежития през последните три години: МАРТ 2012

Фиг. 4.

(

С приемането на новия

(

)

(

)

(

)

(ЗИНЗС) през 2009 г. бе предвидено в подзаконовата уредба да се добавят стандарти за жилищната площ, отопление, осветеност и други измерители за битовите условия. През септември 2010 г. правителството одобри

;

. В нея бе залегнало задължение за българското правителство в срок от три години след нейното приемане да осигури минимална жилищна площ за един лишен от свобода не по-малка от 4 кв. м. Програмата съдържаше конкретни мерки за подобряване на условията и за намаляване на пренаселеността. Посочено бе, че за изпълнението й са необходими 20 млн. лв. за тригодишния период. В началото на 2011 г. ГД „Изпълнение на наказанията” отчете, че капиталовите разходи и средствата за издръжка са намалени значително, което изправя пред сериозно изпитание изпълнението на заложените в програмата мерки. Пак в края на 2011 г. Министерството на правосъдието изготви законопроект за изменение и допълнение на ЗИНЗС, който предвиждаше удължаване до м. януари 2019 г. на срока за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. за всеки лишен от свобода, с което за пореден път показа своето безсилие да осигури в обозримо бъдеще необходимия жизнен минимум на затворниците. На фона на няколкократното демонстриране на добри намерения за подобряване на материалните условия в затворите, изпълнителната власт

МАРТ 2012

така и не предприе реални стъпки за изпълнението им. Поради това, и през 2011 г. БХК с тревога констатира, че в повечето от затворите няма съществени промени. Пренаселеността в затворите в Бургас, Варна, Пловдив, Плевен и общежитието в Кремиковци остава изключително сериозен проблем, който води след себе си нарушения на редица права на лишените от свобода. В корпуса на затвора в Бургас през годината в различни периоди бяха настанени от 860 до 880 лишени от свобода при капацитет 371 места. Само в един от коридорите на четвъртия етаж през м. август 2011 г. съжителстваха общо 240 затворници. В една от килиите на площ от около 55 кв. м. бяха настанени 44 затворници на 40 легла, монтирани на по два и на три етажа едно над друго. Четирима от настанените в килията бяха принудени да спят на пода между леглата, а дюшеците им през деня бяха навити и поставени на пода под леглата. Подобна е била картината и в други килии в този коридор до края на годината. Непокритата площ в спалните помещения представляваше само тесни пътеки между леглата. Килиите в целия затвор, както и в затворите във Варна и Стара Загора, все още нямат самостоятелни санитарни възли. Тъй като вратите на килиите се заключват през нощта, лишените от свобода в тези затвори са принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи в непосредствена близост до леглата и пред погледите на останалите обитатели на килиите. Един от основните приоритети на ГД „Изпълнение на наказанията” през 2011 г. бе въвеждането и спазването на медицинските стандарти и кадровото окомплектоване на лечебните заведения. Въпреки това, качеството и обемът на медицинското обслужване в затворите продължава да поставя сериозни проблеми, а броят на жалбите на лишени от свобода, свързани с грижата за здравето им, не намалява. Основните причини за тези проблеми са недостигът на средства, липсата на достатъчно медицински персонал и изолацията на медицинското обслужване от системата на националното здравеопазване като стандарт, администриране, обем на медицинския преглед, профилактика и превенция. Така например, в медицинския център към затвора в гр. Варна през 2011 г. за дълъг период от време работеха само фелдшер и психиатър, а лекарят отсъстваше по 25

медицински причини. Медицинските центрове в затворите продължават да не изпълняват изискванията на , а контролът върху дейността им, както и върху санитарно-хигиенните условия, имащи пряко отношение към здравния статус на затворниците, не е независим от системата на затворите. Друг медицински проблем произтича от безсилието на затворническите администрации да спрат достъпа на наркотични вещества зад решетките. Това води до увеличаването на затворниците с наркотична зависимост и съответно до увеличаване на заболеваемостта от хепатит и на серопозитивните затворници, което налага въвеждането на по-голям брой програми за терапевтично въздействие на зависими от наркотици. През предходни години ръководството на ГД „Изпълнение на наказанията“ (ГД ИН) е признавало, че липсата на средства за охранителни съоръжения и за материално стимулиране на служителите са основни причини за внасяне на наркотици, алкохол, мобилни телефони и други забранени вещи. Това обяснява и участието на служители в различни корупционни схеми като преимущественото включване на затворници в списъка за условно-предсрочно освобождаване, даването на отпуски, осигуряването на работа и др. През 2011 г. обаче новото ръководство на ГД ИН започна да полага усилия да не допуска забранени вещи зад решетките. От интервю с главния директор на ГД ИН през м. октомври 2011 г. стана ясно, че „… <

[

]

Следствени арести Както и по отношение на затворите, мерките на изпълнителната власт за разрешаване на многобройните проблеми на следствените арести продължават да са само декларативни. Десетките осъдителни присъди срещу България по повод на лошите материални условия в арестите и препоръките на международни органи по правата на човека също не стимулираха властите да предприемат мерки за хуманизиране на материалните условия. През предходните

Намаляването на трудовата заетост на лишените от свобода мотивира ръководството на затворите да търси възможност за разкриването на нови училища за повишаване на образователното равнище и за придобиване на професионална квалификация. През 2011 г. освен в училищата в затворите, обучение на затворници бе организирано и в изнесени паралелки към затворите в Плевен и Пазарджик. За разлика от осъдените мъже, които изтърпяват присъди в общо 11 затвора в страната, осъдените жени и непълнолетни продължават да бъдат дискриминирани, поради това, че са принудени да изтърпяват присъдите си не в близост до местоживеенето си, а в по един затвор – за жени в гр. Сливен, а за непълнолетни в гр. Бойчиновци. Това е причина за затормозяване на свижданията и социалните контакти на тези от осъдените, на които близките или роднините им живеят далече от затвора. През 1998 г. на мястото на смъртната присъда в българското законодателство бе въведено ново наказание - „доживотен затвор без замяна”. Това наказание превишава допустимия предел на страдание и унижение и отнема на осъдения всякаква надежда за живот на свобода, особено като се има предвид, че досега не е помилван нито един лишен от свобода, който е осъден на това наказание. Наличието му в е в разрез с европейската пенитенциарна практика и нарушава член 3 от , поради което е необходимо да отпадне от системата на наказанията в България. H

48 A

{

}

{

}

[

МАРТ 2012

години бяха изготвени проекти за изграждане на нови арести в градовете Петрич, Габрово, Ловеч, Пловдив и Шумен и за подобряване на условията в съществуващи арести в градовете Видин, Русе, Хасково и Разград, но тези проекти си останаха нереализирани. Броят на обвиняемите, настанени с мярка за неотклонение „задържане под стража” по реда на НПК в следствените арести към 31 декември 2011 г., е бил 1 025, но само месец по-рано – към 30 ноември 2011 г., този брой е бил 1 269, т.е. почти колкото е бил към края на 2010 г. С изключение на последния месец натовареността на арестите през годината е била подобна на тази през 2010 г., а през последния месец е регистрирано намаляване на броя на задържаните с 244 лица. На фиг. 5 по-долу е представен броят на обвиняемите в следствените арести в България по години:

Фиг. 5.

Освен настанените по реда на НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража”, в следствени арести се задържат и голям брой преминаващи по делегация – за дела или процесуални действия. В крайна сметка, общият брой на преминалите през арестите в рамките на годината е около 20 000 лица. Натовареността на арестите в големите областни градове е много по-голяма, отколкото на арестите в малките градове. Както и през предходни години, най-висока пренаселеност имаха арестите в Русе, Добрич, Варна, Стара Загора, Шумен, Плевен и др., в които продължи практиката да се настаняват по-голям брой лица в килиите, отколкото позволява техният капацитет. Голяма пренаселеност за отделни периоди от време бе характерна и за арести в погранични населени места (Петрич и Сливница, Свиленград). Чувствителното увеличаване на периода на МАРТ 2012

задържане на лица в арестите над два месеца и над шест месеца е тревожна тенденция, която продължи и през 2011 г., а материалните условия в повечето от 43-те ареста в България останаха изключително лоши. През последните десет години това даде повод за множество жалби на задържани лица, които са се аргументирали, че самото пребиваване в арестите по своята същност е нечовешко и унизително. В арестите в Габрово, Петрич, Сливница и Пазарджик задържането се осъществява в килии под земята. В повечето от арестите килиите нямат прозорци, няма и проветрение, а осветлението е само изкуствено. Площта на килиите в някои арести (Враца, Сливен) е изключително малка. Непокритата площ за всяко от задържаните лица не надвишава 1 кв. м. В общо 18 от арестите няма изградени площадки за престой на открито и задържаните лица в продължение на месеци нямат никаква възможност за раздвижване. Външни площадки има само в 16 от арестите. В други 10 са обособени помещения за раздвижване на закрито. Само девет от арестите имат самостоятелни санитарни възли в килиите. Във всички останали арести достъпът до санитарен възел е в зависимост от волята на охранителния персонал и там, където служителите нямат възможност да отключват килиите при всяко поискване на достъп до санитарния възел, задържаните лица се принуждават да задоволяват физиологичните си нужди вътре в килиите пред всички останали обитатели. В случаи на настаняване на по-голям брой лица, отколкото е капацитетът на килиите, за дълги периоди от време те трябва или да нощуват по двама на легло, или някои от тях да спят на пода на килията. Ужасните битови условия на българските арести изпълняват по-скоро наказателни, отколкото някакви други функции. Задържането в тях в най-голяма степен постига целта да пречупи задържания, така че той да е готов да дава всякакви показания, удобни на разследването. Много често за продължителни периоди от време (в няколкостотин случая годишно и над шест месеца) със задържаните лица не се провеждат никакви процесуални действия, поради което престоят в ареста има характер на наказание, преди официалното налагане на наказанието от съда и до голяма степен предопределя бъдещото осъждане. 27

Корекционно-възпитателни заведения за малолетни и непълнолетни правонарушители (СПИ и ВУИ) и домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни През последното десетилетие броят на СПИ и ВУИ в страната намаля значително - от 24 СПИ и ВУИ през 2000 г., броят им през 2011 г. бе 8. По данни на НСИ през учебната 2000/2001 г. във ВУИ са се обучавали 551, а в СПИ – 2 503 деца. През учебната 2010 – 2011 г. във ВУИ са се обучавали 213, а в СПИ 142 деца. В СПИ се настаняват малолетни над осемгодишна възраст и непълнолетни, които са извършили или съществуват „предпоставки за извършване” на противообществени прояви. Във ВУИ се настаняват малолетни и непълнолетни, извършили противообществените прояви, към които възпитателните мерки по ЗБППМН не са се оказали достатъчно ефективни и няма подходяща социална среда за нормалното им възпитание. В преобладаваща част от случаите водеща причина за настаняване на децата и в двата типа интернати са извършени кражби, следвани от бягство от дома или специализирана институция, в която децата са настанени като мярка за закрила по реда на . Друг тип основни причини за настаняване в СПИ и ВУИ са: скитничество, агресивно поведение, хулиганство, просия, рекет, повреждане на имуществото и др. Голямото намаляване на броя на интернатите се дължи на направените законодателни промени, които ограничиха произвола при настаняването на деца в тези институции след въвеждане на съдебна санкция. По начина на своето прилагане тази мярка не е претърпяла съществени изменения, поради което не е в състояние да гарантира съблюдаването на правата на децата в риск. Все още във ВУИ и СПИ се наблюдава смесване на деца, настанени по чисто социални индикации, с деца - извършители на противообществени прояви. Отдалечеността на интернатите от големите градове възпрепятства възможностите за социална адаптация на децата, качественото медицинско обслужване, осигуряването на транспорт, набирането на квалифициран педагогически персонал и т. н. Това в крайна сметка се отразява на учебния и възпитателния процес, който не е възможно да се поддържа на нивото на този в останалите обÁ

щообразователни училища. Всичко това налага необходимостта да се преразгледа смисълът от съществуването на ВУИ и СПИ в настоящия им вид. Необходимо е също така да се потърсят алтернативи за корекционно въздействие по отношение на децата в конфликт със закона. През август правителството прие Î

В нея се предвижда премахване на законодателството и на институциите, свързани с репресивната по своя характер система на борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, и възприемане на система за защита на децата в конфликт със закона чрез социални и образователни мерки в съответствие с препоръките на Комитета по правата на детето. До края на 2011 г. обаче не бяха предприети никакви стъпки за практическата реализация на тази концепция. В петте дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни /ДВНМН/ в София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица към Министерството на вътрешните работи се настаняват деца, извършили противообществени прояви, деца без постоянен адрес, както и скитащи, просещи или деца, отклонили се от заведения за задължително възпитание или принудително лечение. Престоят в тях не може да бъде повече от 15 дни и се разпорежда от прокурор. В изключителни случаи срокът на престоя може да бъде продължен до два месеца. Настаняването на деца в тези домове се определя от полицията като мярка за закрила, но по своята същност той често има наказателни функции. Нормативната уредба по настаняване на деца в ДВНМН влиза в противоречие с международните норми за защита на правото на лична свобода и сигурност, които изискват съдебен контрол над този тип лишаване от свобода. Настаняването на деца в тези домове не може да бъде обжалвано. В противоречие с международните стандарти за правата на детето, процедурата по настаняване изключва правото на децата на адвокатска защита от момента на задържането, по време на престоя или след налагането на такава мярка, а по време на престоя си в ДВНМН децата са лишени от право на образование и не посещават училище. В тази Ä

.49

МАРТ 2012

връзка през м. ноември 2011 г. Европейският съд по правата на човека постанови в свое решение по делото , че настаняването на една от жалбоподателките – малолетна българска гражданка в ДВНМН, е в нарушение на член 5, т. 4 от ЕКПЧ, тъй като българското законодателство не предвижда никакво средство за защита, чрез което жалбоподателката би могла да оспори законността на настаняването си пред съд. ì

Кризисни центрове за деца Към 31 декември 2011 г. в страната са функцонирали 10 кризисни центъра за деца, пострадали от насилие и жертви на трафик. Броят им е с два по-малко в сравнение с предходната година – един е закрит и един е излязал от категорията на кризисните центрове за деца, защото вече приема и възрастни. По-този начин общият капацитет на кризисните центрове е спаднал от 123 на 109. Спад бележи и броят на издадените заповеди на директорите на регионални дирекции за настаняване на деца в тях, от 259 за 2010 г. на 248 за 2011 г. В началото на юли 2011 г., пет години след разкриване на първия кризисен център за деца, жертви на трафик и насилие в България, БХК представи доклад, озаглавен „Кризисните центрове за деца в България – между социалната услуга и институцията“. Докладът бе резултат от проведен мониторинг на всички кризисни центрове за деца и изследване на законодателството и практиката, свързани с дейността им. Целта на публикацията бе да съпостави функционирането на кризисните центрове с международните стандарти за правата на детето. Процедурата по настаняване в кризисните центрове за деца е порочна. дава възможност съдебното настаняване да се извърши в рамките на два месеца от деня на фактическото административно настаняване, наречено „временно”, което не съответства на изискването за кратък срок на произнасяне от съд по смисъла на член 5, т. 4 от ЕКПЧ. На практика дори този срок не винаги се спазва, особено от съдилищата в големите градове, които са по-натоварени. В отделни случаи престоят на деца в кризисни центрове превишава максимално допустимия от закона шестмесечен срок. Законът допуска и повторни настанявания, както и последващи û

МАРТ 2012

настанявания в различни кризисни центрове. Настаняването има характеристики на лишаване от свобода – децата са постоянно заключени и нямат право да излизат без придружител. При бягство детето се издирва от органите на МВР. Европейският съд по правата на човека в решението си по делото от 29 ноември 2011 г. постановява, че настаняването на една от жалбоподателките, непълнолетна българска гражданка, за девет месеца в кризисен център за деца е лишаване от свобода и намери нарушение на член 5, т. 1. от ЕКПЧ (право на свобода и сигурност) поради това, че не са спазени законовите изисквания, които го регулират. Друг основен проблем е, че в кризисните центрове се смесват деца, които са жертви на трафик и насилие, с деца, които са извършители на „противообществени прояви“ – джебчийски кражби, проституция, бягства от институции, а също и деца със социални потребности. През 2011 г. в кризисни центрове имаше и единични случаи на настаняване на деца с психични разстройства, въпреки невъзможността в тях да им се осигури адекватна грижа. Липсата на капацитет на социалните служби е сериозна пречка пред ефективната работа с децата, жертви на трафик и насилие. Тези служби не са в състояние да обхванат всички деца в риск и така много от потенциалните потребители на услугата „кризисен център“ не могат да се възползват от нея. За значителна част от настанените деца няма яснота къде ще бъдат насочени след изтичане на престоя им. Решение за това се взима от дирекциите „Социално подпомагане“ в последния момент. Показателен за несъвършенствата на социалното подпомагане е фактът, че някои деца биват държани в кризисен център просто защото няма къде другаде да бъдат приютени. Въпреки дебата, който докладът на БХК провокира, и признаването от Агенцията за социално подпомагане (АСП) на изнесените в него проблеми, през 2011 г. нито един от тях не бе решен. В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за препълнеността на затворите и другите места за задържане, както и за материалните условия и медицинските грижи в тях. Комитетът препоръча стриктно придържане към ì

отделна жена.52 Съдът утвърждава, че здравната грижа трябва императивно да се предоставя при спазване на равнопоставеността на пациентите като основен принцип.53 Като дава пример за либерално уважение към индивидуалността на човека, без оглед на социални или професионални предразсъдъци, съдът се произнася:

на ООН, строителство на нови затвори и въвеждане на алтернативи на лишаването от свобода. На свой ред Комитетът срещу изтезанията на ООН в прегледа на доклада на България също изрази загриженост за състоянието на българските места за лишаване от свобода и третирането на затворниците и настанените в другите места за задържане.50

11. Защита от дискриминация

През 2011 г. защитата от дискриминация в България претърпя противоречиво развитие. С решенията си по някои дела Върховният административен съд показа напредък в прилагането на стандартите на антидискриминационното право. Други негови решения обаче демонстрираха отстъпление от тези стандарти. Положението с етническата дискриминация на практика се влоши значително през втората половина от годината с безпрецедентни публични демонстрации на етническа нетолерантност спрямо ромското малцинство. През 2011 г. продължи развитието на съдебната практика по (ЗЗДискр). Върховният административен съд (ВАС) постанови редица решения,51 които маркират важен напредък на съдебната защита на фундаменталното право на равенство, особено в сферата на социо-икономическите права. ВАС отхвърли няколко жалби на министъра на здравеопазването срещу решения на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с които е установено, че министърът е дискриминирал различни групи пациенти, като ги е изключил от държавна гаранция за осъществяване на здравните им права. Така например, съдът осъжда нормативното изключване на жени на възраст над 43 г., респективно 45 г., от достъп до определени методи на асистирана репродукция, като приема, че формалният възрастов критерий е неоправдан, а трябва индивидуална преценка на репродуктивното здраве на всяка

;

)

) да им се предоставят необходимите лекарства за сметка на държавата, е неравенство в нарушение на закона.56 Съдът потвърждава че държавата, е длъжна да осигури това финансиране.57 ВАС осъжда Министерството на здравеопазването да предостави и жизнено необходимо лекарство на хората, страдащи от „болест на Уилсън”.58 Министърът е осъден и да включи заболяването алцхаймер в приложението към наредбата за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща.59

52 X

55 T

]

;

]

;

]

;

]

;

]

[

;

[

53 54

57 58

;

[

;

Съдът потвърждава и решението на КЗД, че невключването на хората, страдащи от рядкото заболяване „идиопатична пулмонална хипертония/хронично белодробно сърце”, в кръга на лицата с право по Позитивния лекарствен списък (

(

;

МАРТ 2012

Същевременно обаче, този съд отказа да признае за отговорен министъра на труда и социалната политика за това, че държавата е в неизпълнение на задължението си да осигури необходимите социални услуги за хората с увреждания в общността, за да не бъдат те институционализирани.60 ВАС прие, че има неизпълнение на нормативното задължение за изчерпване на възможностите за обгрижване на хората с ментални увреждания в общността, преди да бъдат затваряни те в т. нар. „домове”, които осакатяват човешкия живот – но отказа да приеме, че правната отговорност за това неизпълнение е на министъра, без да изясни чия е.61 По редица дела ВАС признава, че поддържането на архитектурна среда или инфраструктура, която хората с намалена подвижност, със или без увреждания, не могат да ползват самостоятелно, без чужда помощ, е дискриминация в нарушение на закона. Осъдени са банки,62 държавна изпълнителна агенция,63 НЗОК и РЗОК,64 столичната транспортна компания65 и Министерството на правосъдието (Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - за състоянието на следствения арест в Пазарджик)66. Съдът приема, че положените усилия за ча60

61 62

стична достъпност нямат правно значение, ако не е осигурена пълна равнопоставеност, която предполага абсолютна независимост на хората с двигателни затруднения;67 нямат значение и организационните мерки за компенсиране на недостъпността.68 Съдът е твърд и последователен в това, че зачитането на достойнството на личността изисква човек да може да се обслужва самостоятелно, без да зависи от ничия помощ.69 Също няма значение кой е собственик на сградата; задължен да я направи достъпна е този, който я използва, за да предоставя публични услуги.70 ВАС обаче развива проблемна практика по отношение на църквите. В разрез със ЗЗДискр. и, в някои случаи, съюзното право този съд по същество освобождава религиозните организации от законовата забрана за дискриминация под предлог тяхното право на организационна автономия. Така, съдът приема, че Българската православна църква (БПЦ) не е отговорна за отказа си да приеме свещеник да служи в клира на определена епархия – според него поради убежденията му.71 Съдът потвърждава неприемливото произнасяне на самата КЗД, че последната нямала компетентност да реши дали е налице дискриминация, защото религиозните институции били отделени от държавата.72 Свещеникът трябвало да избира между това да се съобрази с вътрешните правила на избраната от него религиозна организация или да я напусне.73 Съдът скандално се произнася, че

не била

{

.74 БПЦ

}

МАРТ 2012

{

72 73 74

.75 Така, според ВАС БПЦ е извън закона. Тя не е организация, която трябва да го спазва, за разлика от всички останали в обществото; тя може да постъпва с хората в нейния периметър, без оглед на техните права на граждани; веднъж попаднали в нейния периметър, те престават да бъдат граждани на държавата си и стават безправни обекти на произвола на БПЦ. Съдът скандално приема, че КЗД е дотам некомпетентна да прилага закона спрямо БПЦ, че ако би го направила, решението й би било нищожно.76 Тази линия на освобождаване от закона ВАС държи и спрямо Арменската апостолическа църква по дело за отказ на последната да допусне до участие в свое отчетно-изборно събрание вярващ с арменско гражданство.77 Уставът на църквата ограничава този достъп до българските граждани. КЗД приема, че е некомпетентна да реши дали това е дискриминация и съдът потвърждава това. Държавата не можела да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции, понеже са автономни, решава съдът, като се позовава на практика на Конституционния съд; изключението от правилото за тази ненамеса, когато религиозните общности се използват срещу правата и свободите на други граждани, не било приложимо, защото „други” били само лицата, които не изповядват въпросната религия.78 Доколкото жалбоподателят я изповядва, той не е „друг” и неговите права нямат значение. В един случай ВАС освобождава по сходен начин от действието на антидискриминационния закон и Българската академия на науките, като приема, че нейният „специфичен статут” на „национална автономна организация” й дава право да се ръководи само от вътрешните си .79 правилници и устав, освен от В два важни случая ВАС дава защита от дискриминация на основата на сексуална ориентация. Съдът потвърждава решението на КЗД, É

че наредбата за обществения ред, приета от Общинския съвет на Пазарджик, нарушава закона, доколкото забранява

78 79

ë æ

83 84 85

81 82 ð

.80 Съдът признава, че тази забрана съставлява тормоз, защото създава враждебна, обидна и застрашителна среда за хората с различна от хетеросексуалната ориентация и накърнява достойнството им.81 ВАС се произнася и срещу редакцията на вестник, нарушил забраната за дискриминация с хомофобски публикации.82 Съдът потвърждава решението на КЗД, че тези обидни публикации съставляват тормоз, както и че последващи публикации, в които се обругават активистите, подали жалба до КЗД срещу първоначалните хомофобски публикации, съставляват, на свой ред, преследване като отделно нарушение на закона.83 Съдът не приема възраженията на редакцията, че част от спорните публикации представляват интервю; доколкото редакцията не се е отграничила от изразеното в това интервю, а, напротив, е допуснала и от своя страна употреба на безспорно унизителни изрази относно гей хората, според съда тя е отговорна.84 По друго дело обаче съдът отказва защита срещу слово на омраза на Апостолската реформирана църква и присъдружна нейна организация, като намира за приемливи негативните изявления по адрес на протестантските общности, направени от активистка на БПЦ в интервю за вестник.85 Понеже липсвала „конкретика” в спорните изявления (интервюираната говори общо, срещу протестантите като цяло), липсвала и цел да бъде създадена лоша среда за тях, съответно, липсвал и такъв резултат.86 Положително е, че ВАС вече признава, че „самоопределянето на всеки човешки индивид е негово суверенно право и, доколкото не съществува основание за друг извод, етническата принадлежност на засегнатото лице не Æ

80 ð

75 76 77

МАРТ 2012

се нуждае от допълнителни доказателства”.87 Съдът също така е усвоил стандарта „смесени причини” и признава, че

.88 ВАС обаче има непоследователна практика по отношение на конфликта между ЗЗДискр. и други законови норми, които предвиждат дискриминация. В един случай съдът категорично приема, че предвидената в отменения възрастова граница при кандидатстване за длъжността „асистент” съставлява пряка дискриминация в нарушение на съюзното право и потвърждава санкционирането от КЗД на университет, приложил тази норма.89 В други случаи обаче, съдът се произнася, че дискриминация няма, защото е приложена законова норма, която предвижда спорното изключване въз основа на даден признак.90 Влошаването на положението с дискриминацията на етническа и религиозна основа през 2011 г. бе резултат от безпрецедентни по своите мащаби и сериозност масови изблици на слово на омраза и съпътстващи ги актове на насилие над етнически и религиозни общности. През април и май молитвени домове на Свидетелите на Йехова в Бургас и на мюсюлманите в София станаха обект на атаки от страна на активисти на крайно националистически партии и симпатизиращи им неформални групи.91 Най-масовата публична изява на расова дискриминация и насилие през годината станаха масовите анти-ромски безредици, последвали убийството на 23 септември 2011 г. в с. Катуница, Пловдивско, в резултат от пътнотранспортно произшествие на 19-годишен българин от микробус, шофиран от ром, за който се предполагаше, че е близък на местния ромски сен

87 .

;

(

)

;

)

;

(

88 89

(

;

)

(

;

чест бизнесмен Кирил Рашков („Цар Киро”). Извършителят бе арестуван и на 1 март 2012 г. бе осъден на 17 години лишаване от свобода за умишлено убийство с използване на транспортно средство. Властите започнаха серия от наказателни акции срещу членове на семейството на Рашков. Самият той бе осъден за закана за убийство на близък на семейството на убития на три и половина години ефективно лишаване от свобода, а неговият внук получи осеммесечна ефективна присъда, също за закана за убийство. През декември снахата на ромския бизнесмен бе осъдена на една година условно лишаване от свобода и 5 000 лева глоба за отглеждане на 33 костенурки (защитени от закона видове), които бяха намерени при претърсване в дома на семейството. Убийството на 23 септември отприщи масови анти-ромски протести и насилия, които обхванаха не само селото, в което стана инцидентът, но и много други градове на страната. Протестите бяха спонтанно организирани чрез Фейсбук и други социални мрежи и в тях взеха участие десетки хиляди активисти на двете крайно националистически и ксенофобски партии – „Атака” и ВМРО, непартийни екстремисти и футболни запалянковци. Три имота на фамилията Рашкови в Катуница бяха запалени пред очите и при бездействието на полицията в нощта на инцидента, а няколко техни автомобила бяха сериозно повредени. През следващите дни масови анти-ромски протести бяха проведени с явното или мълчаливото съгласие на властите из цялата страна. Няколко роми бяха нападнати и сериозно наранени, а ромски имоти, включително жилища, бяха запалени или вандализирани. Сърдитите тълпи викаха „Циганите на сапун, турците под ножа!”, „Смърт на циганите!”, „Турците – вън от България!“ и други расистки и ксенофобски призиви. Лидерът на партия „Атака” Волен Сидеров организира няколко митинга и призова за възстановяване на смъртното наказание, разрушаване на ромските гета и приемане на законодателни изменения, които да разрешат използване на смъртоносно оръжие от гражданите за защита на тяхната собственост и за формиране на граждански милиции. В края на септември главният прокурор Борис Велчев разпореди да се образуват досъдебни производства по членове 162 и 163 от

МАРТ 2012

по всеки сигнал за насаждане на етническа и религиозна омраза, а преписките да се водят в най-кратки срокове. В края на януари 2012 г. БХК поиска информация от ПРБ за броя на образуваните досъдебни производства, внесените обвинителни актове и осъдените лица във връзка със събитията в Катуница. На 9 февруари 2012 г. БХК получи исканата информация. От нея става ясно, че към тази дата по членове 162 и 163 от са образувани общо 16 досъдебни производства, но има само едно осъдено лице (информацията не предоставя данни за това какво е наложеното наказание, но най-вероятно става дума за 10-месечната условна присъда на млад мъж от Варна за създаване на Фейсбук група, озаглавена „клане на цигани”, и публикуване на покана за участие в събитие „на оръжие”92). Освен това са внесени два обвинителни акта. Още една осъдителна присъда е постановена за дръзко хулиганство, но не става ясно дали то е свързано с расистко подстрекателство и насилие, или е за нещо друго, например за съпротива на полицейски орган. Така най-масовите и най-агресивните расистки изстъпления от началото на демократичните промени са на път да останат безнаказани. Както и в други случаи в миналото, системата на наказателно правораздаване показа бързина и ефективност в преследването на престъпленията на представители на ромското малцинство, но остана бездейна пред лицето на публичното подбуждане на расова омраза, дискриминация и насилие. В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за широкоразпространената дискриминация на ромите, по-специално в сферата на достъпа до образование, правосъдие, заетост, жилища и търговски обекти. Комитетът препоръча предприемане на енергични действия от страна на правителството за преодоляване на съществуващите неравенства. На 3 януари независимият експерт по въпросите на малцинствата на ООН г-жа Гей Макдугъл публикува своя доклад от посещението си в България през юли 2011 г. В него тя констатира сериозни проблеми с интеграцията на ромскоV

[

]

то малцинство. Според нея ромите

]

[

]

[

]

[

]

[

]

[

]

[

]

[

]

12. Право на убежище, свобода на придвижване През 2011 година правните гаранции и практическите възможности за упражняване правото на убежище и международна закрила в България останаха на изключително ниско ниво. Правителството не съумя да изпълни поетите си международни задължения да предоставя адекватна закрила на лицата, нуждаещи се от нея, съгласно член 27 от Конституцията и член 1А от от 1951 г. и от 1967 г. Административната практика по приетия през 2002 г. национален (ЗУБ) създаде редица инX

]

[

{

[

]

[

]

[

}

[

}

[

.93 По отношение на тях тя препоръча предприемане на системни мерки за тяхното интегриране в сферата на образованието, заетостта и жилищната политика. Независимият експерт изрази загриженост и от растящия брой насилия, сплашвания, вандализъм на молитвени домове и слово на омраза по отношение на мюсюлманското и някои други религиозни малцинства. Тя отправи критики към отказа на властите да признаят съществуването на македонското и на помашкото малцинство. През 2011 г. ЕСПЧ произнесе едно решение срещу България, с което установи дискриминация. По делото от 21 юни Съдът намери нарушение на член 14 във връзка с член 2 от Протокол № 1 на поради това, че двете момчета, които са от руски произход и живеят в България като временно пребиваващи с майка си, която е женена за мъж с българско гражданство, е трябвало да плащат такса за средното си образование, за разлика от българските граждани и чужденците с постоянно пребиваване в страната. Това по-неблагоприятно третиране според Съда не е обосновано. V

93 92

[

МАРТ 2012

ституционални и практически пречки спрямо чужденците, търсещи закрила, а съдилищата, с малки изключения, подкрепиха рестриктивните стандарти, прилагани от Държавната агенция за бежанците при оценката на молбите за закрила, включително и по отношение на лица, които през 2011 г. бягаха от страни, в които бе налице въоръжен конфликт при безспорни правни и фактически основания да получат закрила и убежище в България. Достъпът до съдебен контрол съгласно бе ограничлен 16 от чен от разпоредбата в член 92 от ЗУБ, съгласно който търсещите закрила са освободени от държавни такси и разноски, с изключение на разноските за експертизи. Макар регионалните административни съдилища принципно да уважаваха молбите за освобождаване от тези такси, търсещите закрила не получаваха същото третиране и от Върховния административен съд. През 2011 г., без съгласуване с Върховния комисариат за бежанците към ООН и гражданските организации, държавната администрация внесе промени в подсъдността по жалби против откази за закрила от 24 май 2011 г. и касационна инстанция по жалби против откази в производство по общия ред стана Трето отделение на Върховния административен съд вместо досегашния Петчленен състав. С оглед на установената дългогодишна практика на същото отделение като въззивна инстанция по преимуществено прилагане на политически, а не на правни стандарти, с изключение на определени съдии, които независимо от обстоятелствата отстояваха позициите на правото, това направи съдебния контрол по бежански дела в производставата по общия ред формален в значителна степен. Въпреки това и доколкото и през 2011 г. правна помощ по бежански дела за обжалване на откази за закрила не бе организирана систематично и по начин, който да осигури своевременното им завеждане пред съд, търсещите закрила продължиха да разчитат на помощта на неправителствените организации. Така БХК изготви и съдейства за подаването на 239 жалби против откази на закрила и представлява 96 бежанци пред националните съдилища, отменяйки 36 акта на администрацията (10 по допустимост и 26 по същество). Независимо от това, липсата на ефективен съдебен контрол се отрази негативно върху рейтингите на признаване. Административни¡

МАРТ 2012

те производства по бежански молби за закрила бяха провеждани без съобразяване на фактите от бежанската история на конкретните молители и без да се отчитат специфичните им нужди от определена форма на международна закрила. През 2011 г. 366 чужденци, търсещи закрила, получиха отказ, от които 151 души бяха от Ирак, 35 от Сирия и 4 от Сомалия - страни с доказани масови нарушения на човешките права и посегателства срещу живота и сигурността на цивилното население в големи мащаби. Само 10 души (или, 1% от всички 890 търсещи закрила, подали молба през годината) бяха признати като бежанци и им бе предоставен статут и само 182 души (или, 20% от подалите молба през годината) получиха субсидиарна закрила (хуманитарен статут), което отбеляза общо 21% рейтинг на признаване. Провежданите от администрацията интервюта за определяне на необходимостта от закрила и статут не съответстваха в много отношения на международно установените правни и институционални стандарти. Търсещите закрила бяха като цяло лишавани от възможността да поставят допълнителни въпроси за изясняване на обстоятелства чрез техните правни представители, когато такива бяха назначавани. Не бяха осигурени преводачи от някои редки езици като сомалийски, тамилски или сорани и поради това, интервютата с търсещи закрила от тези езикови групи бяха провеждани на друг език, който те не владеят в достатъчна степен. Писмените или други доказателства, представяни от търсещите закрила в подкрепа на тяхната история, не бяха събирани от администрацията по надлежния ред и процесуални способи, нито надлежно протоколирани, поради което в много случаи не бяха съобразявани при вземането на решение и дори не представяни пред съда при обжалване. Тези резултати се основават на проведените от БХК 77 мониторингови посещения, проучените 142 индивидуални случая и консултираните 1 810 бенефициенти през 2011 г. Органите на Гранична полиция позволиха гражданско наблюдение върху всички места за 24-часово полицейско задържане, включително на транзитна зала на ГКПП Аерогара - София, и съдействаха за изясняване на всички случаи, касаещи лица, търсещи закрила на границата и територията на България. В същото време обаче, в отделни места достъпът на наблюдаващите адвокати до задържаните 35

в рамките на 24-часовото задържане на лица не бе напълно безпрепятствен и търсещите закрила бяха разпитвани и директно отвеждани в следствените арести, без преди това да им се даде възможност да разговарят с адвокати или други представители на неправителствени организации. Гранична полиция, независимо от големия размер на одобрения за МВР бюджет, за поредна година не разполагаше със средства за превод в рамките на образуваните полицейски преписки срещу незаконно пребиваващите чужденци, а единствено се заплащаха преводите при образуване на досъдебни производства за незаконно преминаване на границата по член 279 от НК. Следва да се има предвид, че и през 2011 г. на задържаните по административен ред чужденци не бе осигурено правото на адвокатска защита от момента на задържането, съгласно стандарта по член 30, ал. 4 от . При това положение и при липсата на правна помощ и адвокатска защита от момента на задържането държавата не осигури никакви правни и процесуални гаранции за това, че направените от чужденците изявления пред разследващите органи се записват адекватно и в пълнота. Поради това, голяма част от чужденците, търсещи закрила - 194 души, или 63% от всички 350 чужденци, които подадоха молба за закрила на границата през 2011 г., бяха осъдени за незаконно преминаване на границата в нарушение на член 31 от и член 279, ал. 5 от . В тази ситуация молбите за закрила бяха регистрирани по надлежния ред единствено при съдействие и с помощта на адвокати или представители на неправителствени организации, които осигуряваха превод. През 2011 г. БХК осигури по този начин достъпа до територия и процедура на 549 души, от които на 483 лица бе съдействано да бъдат освободени от специалните домове за временно настаняване на чужденци (административно задържане) и само на 66 души бе осигурен директен достъп до процедура и настаняване в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците. Така на 62% от всички 890 души, които подадоха молба за закрила през 2011 г., бе осигурено правото да потърсят убежище в България поради оказаното им съдействие и защита от страна ²

на организацията, което следваше да бъде осигурено от българската държава. Социалните условия в регистрационно-приемателните центрове на бежанската администрация не бяха на задоволително ниво. Тези условия, както и съществуващите проблеми при провеждането на административно-производствените действия в производствата по предоставяне на статут, принудиха значителна част от търсещите закрила да изоставят своите бежански производства в България и да продължат по-нататък към други държави с по-добър стандарт на приемане и признаване. През 2011 г. 191 търсещи закрила изоставиха своите процедури и напуснаха България по тези причини. По отношение на свободата на придвижване, закрепена в член 13 от и член 12 от Международния пакт за граждански и политически права и в член 35 във връзка с член 27, ал. 1 и член 26, ал. 2 от , през 2011 г. настъпиха известни положителни промени. Започната още през 2009 г. кампания на БХК и други неправителствени организации против незаконното задържане на бежанци, търсещи закрила, както и на постигнатата съдебна практика на регионалните административни съдилища, дадоха резултат и на 21 ноември 2011 г. бе отменена разпоредбата, оторизираща задържането на търсещите закрила.94 Въпреки това, до 31 декември 2011 г. търсещите закрила продължаваха да бъдат изпращани в центровете за административно задържане (СДВНЧ) в Бусманци и Любимец (към Дирекция „Миграция” на МВР) и, както бе отбелязано по-горе, едва 66 чужденци, търсещи закрила, получиха директен достъп до регистрация и настаняване в регистрационно-приемателни центрове за бежанци, без да бъдат задържани преди това. Съдилищата отказаха да коригират това нарушение на администрацията и от общо 343 заведени жалби против незаконно задържане от страна на търсещи закрила, задържани в СДВНЧ - София или СДВНЧ - Любимец, само 31 души бяха освободени от съда; останалите жалби бяха отхвърлени. На 17 февруари, по делото

МАРТ 2012

в с. Пастра96 против своята воля. Основните въпроси, които съдът разгледа, бяха пряко свързани с процедурата по настаняването на жалбоподателя в институцията и законността й от гледна точка на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ); твърдението за унизителни условия там; за нарушаване на правото му на справедлив съдебен процес и липса на ефективни средства за правна защита. С решението си, постановено на 17 януари 2012 г., Съдът призна, че настаняването на жалбоподателя в институция само по волята на неговия попечител, който при това е бил общински служител, съставлява нарушение на правото му на свобода по смисъла на член 5, т. 1 от ЕКПЧ. Съдът постанови, че не са били налице изискванията на член 5, т. 1, б. „е“ от Конвенцията, които да оправдaят задържането на жалбоподателя – той не е бил опасен нито за себе си, нито за околните. Съдът призна, че липсата на съдебен контрол над настаняването в институции е нарушение на член 5, т. 4 от ЕКПЧ. Липсата на правно средство за оспорване на законността му, както и на продължаването на престоя там, е посочено като тежък порок на българската система на настаняване в институции за лица с психични разстройства. Други пороци от същата величина са липсата на автоматично, периодично съдебно преразглеждане на настаняването и липсата на разбиране във вътрешното ни право за настаняването в институция като лишаване от свобода, което води до липса на правен механизъм за оспорване на валидността му. Признато е и нарушение на член 5, т. 5 от Конвенцията поради липсата в националната ни правна система на механизъм, по който хората, настанени в институции, да могат да потърсят обезщетение за незаконността на задържането си. Съдът разгледа данните за условията в институцията и прие, че те са унизителни и принудата над жалбоподателя да ги търпи повече от седем години съставлява нарушение на забраната за нечовешко/унизително третиране по член 3 от ЕКПЧ. Съдът призна и нарушение на член 13 във връзка с член 3 на

, ЕСПЧ взе решение, че член 2 от Протокол № 4 (свобода на придвижване) и член 13 (правото на ефективно средство на защита) от Конвенцията са нарушени. Случаят се отнася до забраната, наложена на жалбоподателя, за пътуване в чужбина в продължение на няколко години – по-специално в Германия, където живеят жена му и дъщеря му, докато срещу него има висящо наказателно производство в България. През 1992 г. българските власти започват разследване срещу жалбоподателя по повод съмнение за убийство на мъж от Плевен. По-късно той е обвинен в грабеж, придружен от убийство. След като местонахождението на жалбоподателя е установено чрез Интерпол, той е арестуван през юни 1998 г. и екстрадиран в България през ноември. През април 2000 г. г-н Пфайфър е осъден на 16 години затвор. След обжалване присъдата му е отменена, а делото е върнато на прокуратурата. След наложената му забрана за пътуване, която е влязла в сила през февруари 2001 г., г-н Пфайфър подава 11 искания за отмяна между юни 2001 г. и декември 2004 г., но всички те биват отхвърлени.

13. Права на хората с психични разстройства в институциите 2011 г. може да бъде определена като особено важна за правата на хората с психични увреждания и интелектуални затруднения. Пред Европейския съд по правата на човека бе разгледано дело от ключово значение, с потенциал да промени разбирането за естеството на институциите за психично болни, да насърчи разбирането за тяхното увреждащо влияние върху личността, да предизвика промяна на цялата система на социалните услуги в посока на хуманизирането й. На 9 февруари 2011 г. Голямата камара на ЕСПЧ проведе публично заседание по делото .95 Жалбоподателят е български гражданин, поставен под ограничено запрещение и настанен в Дом за възрастни с психични разстройства (ДВПР)

95 "

;

(

;

(

МАРТ 2012

[

(

)

(

;

(

]

;

(

ЕКПЧ заради липсата на правна възможност за жалбоподателя да търси обезщетение за това. Признато е и нарушение на член 6, т. 1 от Конвенцията заради системата на настойничество и попечителство, която съществува в България и която препятства поставените под запрещение да имат директен личен достъп до съд, за да оспорят запрещението си. В положението на жалбоподателя по делото или в риск да попаднат в това положение и към момента се намират хиляди хора. Това говори за системен порок на психично-здравната грижа в България, водещ до ежедневно и тежко нарушаване на човешки права. Най-засегнати са хората, които вече са настанени в институции. Точният им брой към 31 декември 2011 г. бе 4 153 души, а чакащите за настаняване в такъв тип институция бяха 2 342 души.97 На територията на България функционират 15 институции от типа дом за възрастни с психични разстройства (ДВПР), с капацитет 1 169 места, от които към 31 декември 2011 г. са били заети 1 102, и 28 институции от типа дом за възрастни с умствена изостаналост (ДВУИ), с капацитет 2 277 места, от които заети към 31 декември 2011 г. са били 2 215.98 В страната фунционират и 14 институции от типа дом за възрастни с деменция (ДВД), с капацитет 836 места.99 Едва 106 души с ментални увреждания100 са били деинституционализирани през 2011 г. От тях само осем са започнали самостоятелен живот в общността. Всички останали са били настанени в социални услуги резидентен тип.101 Няма данни да е предоставена специализирана услуга, насочена към преодоляване ^

97 |

{

}

{

}

{

}

{

}

{

}

{

}

{

}

102

{

}

{

}

на институционалната зависимост и развиване на умения за живот в общността на който и да е от тях. През 2011 г. в ДВПР са приети нови 57 души, а в ДВУИ – 129 души. Тоест, приети са 80 души повече отколкото са напуснали. Броят на фактически настанените в институции от тези два вида спрямо миналата година е незначително намалял,102 но то се дължи не на деинституционализация, а на настъпилите смърти там: през 2011 г. в ДВПР са починали 42 души, а в ДВУИ – 81.103 През 2011 г. не се наблюдава значителна промяна и в състоянието на услугите в общността. Към края на годината в страната съществуват 23 защитени жилища за възрастни с психични разстройства с капацитет 231 души, от които само шест са новоразкритите. Защитените жилища за възрастни с умствена изостаналост са 66, с общ капацитет 557 души, като само пет са разкрити през 2011 г.104 Други съществуващи услуги в общността за хора с ментални увреждания към 31 декември 2011 г. са: центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за възрастни с умствена изостаналост – шест броя, с капацитет 55 места, и седем ЦНСТ за възрастни с психични разстройства, с капацитет 95 места, от които само пет са новоразкритите; 55 дневни центъра за възрастни хора с увреждания (ДЦВУ), с общ капацитет 1 550 места,105 и 36 центъра за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) за възрастни с умствена изостаналост, с капацитет 1 295 места, два ЦСРИ за възрастни с психични разстройства, с капацитет 62 места. Доколко отчетеният от Агенцията за социално подпомагане брой хора, които са били деинституционализирани в общността, е адекватен на реалността и доколко горните услуги наистина са разкрити в общността е спорно. Още през 2010 г. се установи тенденцния да се разкриват защитени и преходни жилища, както и

}

{

}

{

}

{

100

}

{

}

101

{

}

{

}

{

}

{

}

{

}

104 105

}

{

}

{

}

103

{

² q

}

МАРТ 2012

друг тип социални услуги, не в общността, а извън нея, на територията на институции. През юли 2010 г. беше прието изменение в . Бе съдадена нова алинея 4 на член 5 от закона, според която лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги по реда на .В резултат на това, през 2011 г. психиатричните болници разкриха на териториите си „защитени жилища“, в които бяха преместени хора от ДВПР. Този тип услуги, въпреки формалната си принадлежност към услугите в общността, не са такива на практика. Където и да се намира болницата, защитеното жилище, функциониращо в двора или дори в самата сграда, е подчинено на същия изолиран режим, на който е подчинено и лечебното заведение. Положението на настанените там е дори по-тежко от това на пациентите. Лечението в психиатрична болница е или изцяло доброволно, или е задължитено, постановено по съдебен ред. Не е така за ползвателите на социалните услуги. Много е възможно те да бъдат настанени там недоброволно, без съдебно решение и безсрочно. Ако са под запрещение (независимо от формата), тяхното съгласие за настаняване няма да бъде поискано. Няма да има срок на настаняването (както би било за хора на доброволно или задължително лечение), нито пък ще има съдебно разглеждане на нуждата от настаняване. От тази гледна точка, настаняванията в този тип социални услуги най-вероятно са извършени при допускане на нарушения на човешките права, съответстващи на установените независимо че социалната по делото услуга формално е разкрита като такава в „общността“.106 Сходно е и положението на социалните услуги, разкрити в дворовете на ДВПР и ДВУИ. Ето няколко примера за такива услуги „в общността“, установени от изследователи на БХК при посещенията им в институциите през 2011 г.: В ДВУИ - с. Преколница е разкрито „преходно жилище“, в непосредствена близост до основната сграда на дома. 16 от домуващите жени са били преместени там. Така те са били „деинституционализирани“, а капацитетът на дома - намален на 44. Сходно е и положениеÄ

106 â

МАРТ 2012

то в ДВУИ - с. Малко шарково, където „защитеното жилище“ е построено в самия дом. В ДВПР - с. Радовци също е обособена подобна социална услуга. Няма данни колко услуги от типа на ЦНСТ или ЦРСИ са разкрити по подобен начин общо в страната, имитирайки услуга в общността. В други институции не се прави дори опит за някаква, макар и формална „деинституционализация“. В повечето от тях съществува тенденция към подобряване на материалните условия. Но масова практика остава липсата на квалифициран персонал. В много институции с години стоят незаети щатни бройки за ключови специалисти, а другаде, дори да са заети, компетентността на персонала е дефицит. Като правило в институциите липсват психо-социални рехабилитационни програми, които да подпомогнат изграждане на умения за самостоятелен живот у домуващите или поне да им осигурят смислени занимания. На места здравеопазването е в критично лошо състояние. Така например, в ДВУИ - с. Заберново изследователи на БХК констатираха висока смъртност за 2011 г. Тя може да се обясни с прекомерната отдалеченост на най-близкия общински център, където е звеното на „Бърза помощ“, липсата на рехабилитатор и кинезитерапевт и тежкото състояние на домуващите, част от които имат и физически увреждания, за които не получават никаква специализирана грижа. Друг негативен пример е ДВУИ - с. Факия. Към момента в институцията се настаняват младежи и девойки, напускащи Дома за деца с умствена изостаналост в с. Кошарица. Независимо от създадената добра материалн база, положението там е критично. Липсата на адекватна медицинска и психиатрична грижа води до тежки, перманентни кризи, от които домуващите почти не излизат. Някои от тях силно се самонараняват, а персоналът намира това за неизбежно, за явление, за което не съществува никаква възможна помощ. Критично лошо е и управлението на институциите. В ДВПР - с. Петково например, изследователи на БХК установиха, че една от ремонтираните сгради пустее, а част от хората са настанени в стара сграда, без врати на стаите. Обяснението на това положение бе свързано с неуредици около управлението на обществената поръчка за ремонта. И в този дом хората, независимо дали бяха в старата и неугледна постройка, или в ремонтираната, прекарваха 39

времето си в седене и пушене, така, както е навсякъде в тези институции. Сред факторите, обуславящи системните проблеми в областта на социалните услуги за хора с ментални проблеми, е продължаващата липса на специализирана статистика и адекватен анализ на нуждата от социални услуги. През 2010 г. на страницата на Националния център по здравна информация са публикувани данни, според които за посочената година 155 741 души са били „под наблюдение на психиатричните заведения, клиники, отделения, кабинети и амбулатории“.107 Въпреки наличността на тази информация, липсва анализ, който да отчита значението й и който да установи от какви услуги реално се нуждаят тези хора. Междувременно, на територията на всички области, в изпълнение на разпоредбата на чл. 36а от , през 2011 г. формално приключи процесът по създаване на стратегии за развитие на социалните услуги. Изготвените стратегии не са фокусирани върху осигуряването на социални услуги за хората с ментални увреждания, но те не са и изключени, а е следвало да бъдат предвидени, заедно с предвиждането на останалите услуги за уязвими групи. От съдържанието на стратегиите за развитие на социалните услуги обаче не може да се добие впечатление за начина, по който областните администрации са достигнали до извода за количеството и качеството на социалните услуги, потребни за хората с ментални увреждания, които трябва да се развият за периода 2011 - 2015 г., а в някои от тях изобщо не става ясно какво всъщност предстои да се направи. Така например, в стратегията на Бургаска област е посочено, че ДВУИ - с. Русокастро ще се „реорганизира“, без да се казва какво всъщност означава това. Една от най-подробните стратегии е тази на Столичния общински съвет.108 В нея е отбелязано, че на територията на гр. София вероятният брой на хората, страдащи от шизофрения, е 6 000 ø

души,109 а вероятният брой на страдащите от някаква форма на умствена изостаналост е 25 000 души, като 2 500 от тях се нуждят от специализирани грижи през целия им живот.110 На базата на тези данни, очевиден е изводът, че в цялата страна не са разкрити социални услуги, достатъчни като количество, за да покрият нуждите дори на гр. София. Въпреки безусловната нужда от система от услуги, които да гарантират подкрепа на хората, напускащи институциите, на услуги, насочени към осигуряване на защитени работни места, както и на услуги, насочени към близките на хората с психични увреждания, такива изобщо не съществуват. Тези липси правят деинституционализацията практически невъзможна, а постигнатите през годините резултати изглеждат обезкуражаващи. Съществуването на мултидисциплинарни екипи, комплексността на грижите, създаването на система от служби за хората със сериозна психична болест, базирани в общността, равнопоставеността и спазването на човешките права на хората от тази уязвима група продължават да изглеждат фантастична и недостижима перспектива. В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост от липсата на достъп на хората с психични разстройства до системата за защита на своите права, както и от липсата на независими инспекции на институциите за настаняване на хора с психични разстройства. Комитетът препоръча реформа на законодателството, свързано с ограничаването

109 9

;

[

;

110 6

)

;

)

(

108 ?

107

]

)

МАРТ 2012

ви действия по посока на изграждане на държавен орган по джендър равнопоставеността, както и за координация на държавните органи в тази област. Бездействието на българското правителство беше сериозно порицано от Комитета по правата на човека на ООН (Комитетът) в неговите задължителни препоръки по доклада на България от август 2011 година. Комитетът посочи, че е загрижен, че дискриминационните практики и послания остават широко разпространени в България, включително в медиите, и че няма прието специално законодателство за равните възможности между жените и мъжете. Органът на ООН отправя към страната задължителна препоръка да разработи допълнителни политики за ефективно прилагане на теориите за равенството между половете; да приеме и прилага специално законодателство за равенството между мъжете и жените, като по този начин официално се признае особеният характер на дискриминацията срещу жените и се предприемат адекватни стъпки за нейното премахване; да предприеме необходимите мерки за мониторинг и прекратяване на стереотипните послания за мъжете и жените в обществото. През 2011 г. противоречиво развитие претърпя съдебната практика и практиката на държавни и обществени регулационни органи, включително в борбата с джендър стереотипите. С решение от юни 2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което отхвърли жалбата на 13 жени срещу откровено сексистките реклами на мастика “Пещера”.111 Макар да приема, че жалбоподателките несъмнено са били обидени от рекламата, ВАС подчертава, че 13 жени не биха могли да бъдат достатъчно представителна извадка за мнението на всички жени и че единствено чрез емпирично изследване можела да се установи цялостната оценка на жените относно обидното съдържание на процесните реклами. Решението на ВАС е обжалвано пред петчленен състав на същия съд, чието решение се очаква. Противно на КЗД и ВАС, по същия казус Етичната комисия към Националния съвет по

на дееспособността, с цел отчитане на необходимостта и съразмерността на мярката с оглед индивидуалните възможности на лицето, както и въвеждане на ефективни процесуални контролни механизми, включително възможност за ефективен достъп до съд на лицата, чиято дееспособност се ограничава под каквато и да е форма. КПЧ също така препоръча създаване на по-малко ограничителни алтернативи на принудителното настаняване на лица с психични разстройства в институции. Специален обект на неговата загриженост станаха насилията и дискриминацията спрямо децата и възрастните с психични разстройства в институциите. Той препоръча ефективни разследвания и наказания на виновните за подобни злоупотреби, както и прилагането на ефективни програми за психо-социална рехабилитация на институционализираните лица.

14. Права на жените Изминалата 2011 г. бе белязана както с напредък, така и с редица предизвикателства и проблеми в областта на правата на жените. Напредъкът, както винаги, се дължи на натиск на гражданското общество и неправителствените организации. Проблемите се задълбочиха поради икономическата криза и наложените фискални ограничения. Защита от полово-базирано насилие В края на юни 2011 г. беше обявен създаденият със (ЗЗДН) конкурс за проекти за борба с домашното насилие след активно лобиране на Алианса за защита срещу домашното насилие (Алианса). Чрез конкурса ще бъдат отпуснати 500 000 лв., предвидени по бюджета на Министерството на правосъдието, на НПО, работещи в сферата на защитата от домашно насилие. През 2011 г. организациите - членове на Алианса оказаха помощ и предоставиха услуги на над 6 000 жертви на домашно насилие. Близо 200 са жертвите на насилие, които бяха настанени в шестте кризисни центъра на организациите от Алианса в София, Варна, Бургас, Плевен, Силистра и Перник. _

Равенство на половете За поредна година не бяха предприети никакМАРТ 2012

111

{

}

саморегулация (НСС), която е независим обществен орган за саморегулация в рекламата и търговската комуникация, обяви в свое решение от август 2010 г., че телевизионната реклама на мастика „Пещера“ е „непочтена и неблагоприлична” и „и показва липса на уважение към женската личност и човешко достойнство”. През 2011 г. пред КЗД бяха подадени и няколко жалби от служителки на общинска транспортна компания за сексуален тормоз на работното място от страна на техен началник. Пострадалите са изпратили сигнали и до кмета на Столична община, профсъюзите, а поради сериозността на един от случаите, и до прокуратурата. Решението на КЗД се очаква през 2012 г.

15. Права на децата Правителството на ГЕРБ си постави няколко амбициозни задачи през 2011 г. в областта на правата на децата в България: разработване на минимални пакети с услуги за деца и семейства в риск; подготовка за извеждане на деца с увреждания от специализирани институции; цялостно законодателно регламентиране на подкрепа за семейства на деца с увреждания, както и на семействата в риск с цел превенция на изоставянето на деца; осигуряване на спазване правата на децата на участие и мнение в процеси, които засягат техните интереси в съдебни, административни и политически процедури; превенция на насилието у дома и в училище и др. Общ поглед на политическата и законодателната рамка показва известен напредък по отношение на разработване на концепции, програми и планове за действие, както и на нов проект за , в които са залегнали прогресивни идеи и мерки за закрила на детето. Бяха внесени редица промени в , с които се въведоха потежки наказания за престъпления, извършени спрямо деца. Правителството обаче пое редица ангажименти, за реализирането на повечето от които не предприе никакви стъпки през 2011 г. В областта на борбата с дискриминацията спрямо деца не бе създадено специално звено за борба срещу дискриминацията на децата към Комисията за защита от дискриминация. Не бе реализиран напредък за промяна на нагласите към мястото и ролята на момичетата и жените

в семейството и обществото и не бе гарантирано правото им на развитие и равнопоставеност. Изразяването и зачитането на мнението на децата при взимане на решения, които ги засягат, продължава да не е обект на дейността на държавни и местни органи за закрила на детето. Макар да бе замислено разработване на минимален пакет гарантирани услуги за подкрепа на семейството (социални, здравни, образователни, транспортни), както и механизъм за въвеждането им, все още такъв не е регламентиран законодателно, нито обезпечен ресурсно. Бедността продължава да е основен фактор за липсата на достъп до здравеопазване, образование, семейна среда, социални услуги и пълноценно развитие на децата в България. Приобщаващото образование за деца с увреждания, както и обхващането на всички деца в общообразователни училища продължават да страдат от същите пороци – липса на цялостно правно регламентиране и ресурсно обезпечаване и така постига много по-бавен и уклончив напредък. Стандарти за ранно детско развитие отново не бяха въведени през 2011 г. Въпреки че бе приета Концепция на младежко правосъдие, която отразява доста точно недостатъците на съществуващата правна и институционална рамка,112 през 2011 г. не бе отбелязан напредък по отношение на гарантиране правата на децата - правонарушители съобразно международните правозащитни стандарти. Не се проведоха обучения на полицаи, прокурори и съдии за спазване на правата на децата в рамките на досъдебното и съдебното производство. Не се оборудваха специални помещения за престой, изслушване, разпит на деца, включително на деца с увреждания, в производствата, които ги засягат. Не се осигуриха и гаранции за спазване на правата на децата, жертви и свидетели на престъпления. Националният план за превенция на насилието 2010 - 2013 г. не бе приет към края на октомври 2011 г. Приемната грижа и услугите по подкрепа на осиновяването като законодателно регламентиране и ресурсно обезпечаване продължават да се развиват с твърде бавни темпове, за да са реална алтернатива на институционализирането на деца в риск. Деинституционализацията на деца с увреж112

МАРТ 2012

дания, живеещи в институции, протича бавно и със съмнителен успех. Посещения на екипи на БХК в домове за деца и младежи с увреждания в края на 2011 г. показаха, че грижата за деца и младежи с животозастрашено състояние не се е подобрила съществено в резултат на оценяването на потребностите и обученията на персонала в специално хранене и интензивно общуване. Съществено подобряване на жизнените показатели на децата в най-тежко положение, както и подобрен достъп до здравни и образователни услуги за всички настанени, не са налице. По данни на правителството, към август 2011 г. шест деца и двама младежи в институции са били реинтегрирани в биологичните им семейства, осем деца живеят в приемни семейства и 29 деца са били осиновени, девет младежи са били настанени в защитени жилища, осем деца са били настанени в центрове за настаняване от семеен тип и шест младежи са били настанени в преходни жилища.113 За останалите деца и младежи се планира изграждането на социални услуги в общността. Сериозна загриженост поражда продължаващата вече няколко години тенденция в домове за деца със и без увреждания да се изграждат „алтернативни услуги” като центрове за настаняване от семеен тип, дневни центрове за деца с увреждания и защитени жилища. Прави впечатление, че тази тенденция не се отразява в никакви правителствени отчети и не е обект на наблюдение и загриженост от страна на Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане. Това позволява мимикриране на институционалната система за грижа за деца в „алтернативна”, „общностна” такава по документи, но на практика голяма част от персонала, клиентите, подходът за работа и често сградният фонд се запазват, като единствено се сменят „етикетите” на предоставяната услуга. Така се допуска грубо посегателство спрямо правата на децата и младежите на достъп до качествено образование, здравеопазване, развитие и семейна или близка до семейната среда. През 2011 г. БХК продължи да получава сигнали за нарушаване на правата на деца, настанени в институции. Те касаеха физическо и психическо насилие от страна на персонала спрямо

поверените му деца, системна липса на грижа и подкрепа за конкретни деца, липса на информация за състоянието или местоположението на конкретни деца и младежи. За съжаление, нито проверките от прокурори, нито наблюдението на Държавната агенция за закрила на детето, нито усилията на различни неправителствени организации не успяха да идентифицират ясно проблемите, свързани с насилие и престъпно поведение в домовете за деца, отговорните за това лица и мерките за закрила, от които децатажертви имат нужда. Така остава загрижеността относно степента, в която държавните и местните органи, ангажирани със закрила на детето, функционират на практика по конкретни случаи и колко ефективно успяват да гарантират правата на децата. От наблюдаваните от БХК случаи не е констатиран нито един, в който координирана и ефективна намеса на държавата да е довела до повишаване благосъстоянието на институционализирани деца. През 2011 г. не бе постигнат никакъв прогрес в разследванията на случаите на смърт и други увреждания, установени в резултат на съвместната проверка на БХК и Прокуратурата на Република България (ПРБ) в домовете за деца с умствени увреждания през 2010 г.114 Нито едно от досъдебните производства досега не е завършило с осъдителна присъда.115 Като цяло ПРБ не води всестранни и пълни разследвания. ПРБ не разследва какви са били грижите за лицата в институции, в които са пребивавали те преди, и дали тези (липсващи) грижи нямат връзка с настоящото им лошо състояние/смъртта им. Не проверява дали са взети превантивни мерки спрямо лица със снижаващ се имунитет. ПРБ не изяснява обстоятелствата и не събира доказателства за случаи на ненавременна хоспитализация. Прокуратурата не разследва недохранеността на домуващите, нито липсата на рехабилитация. Вместо това, формално приема, че децата са хранени правилно само заради наличието на храна в кухните и изготвянето 114 ¾

115 ¹

113

МАРТ 2012

на седмични менюта. По същия начин, ако има план за рехабилитация, ПРБ приема, че същата е осигурявана на лицето и че е била адекватна, без да провери наистина ли е така. ПРБ не разследва причините за епидемии в домовете, нито причините, поради които някои домуващи получават възпалителни заболявания на храносмилателната система и възможната връзка между двете. Прокурорите не разследват дали се следят биохимичните показатели на приемащите вредни транквиланти, или пък приемат, че се следят, позовавайки се на свидетелски показания, при положение, че това следва да се установи със съответни медицински документи. В някои случаи прокурорите не спазват собствените си указания за водене на разследване – например, в постановление за образуване на досъдебно производство (ДП) прокурорът указва разпит на пострадалото лице, но такъв не се извършва. Във всички случаи ПРБ назначава непълни съдебно-медицински експертизи (СМЕ), които не включват експерти по всички заболявания/ състояния на лицата. В някои случаи ПРБ назначава експерти по заболяване, каквото лицата нямат. Не е ясно по какви критерии прокурорите подбират вещите лица; в постановленията няма мотиви за това. Окръжна прокуратура Стара Загора е единствената, която назначава експерти от населено място, различно от това, където са починали домуващите, за да избегне конфликт на интереси. Винаги, когато се разследва злоупотреба с живи лица посредством администриране на вредни транквиланти, ПРБ назначава СМЕ по писмени данни, без изследване на самия човек. В някои случаи прокуратурата не назначава необходими експертизи – например, в досъдебно производство (ДП) за изнасилване не назначава акушеро-гинекологична СМЕ. Вместо това е назначена само комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, която да установи дали момичето може да възприема и възпроизвежда факти, но не и на какво се дължи поведението й, което индицира сексуална злоупотреба. В други случаи изобщо липсват СМЕ, защото прокурорът образува не досъдебно производство, а само предварителна проверка, в рамките на каквато те не могат да се назначат. Прокурорите често са безкритични към показанията на заинтересовани свидетели, като ü

лица от персонала на домовете, и им се предоверяват, че са полагани „необходимите грижи“. Така те пропускат да съберат показания от незаинтересовани свидетели. В поне три случая ПРБ необосновано отказва да образува ДП за смъртни случаи и така погубва възможността да се установи причината за смъртта на лицата чрез СМЕ на труп. По някои тежки случаи на противозаконни действия не са образувани все още никакви производства - например за имобилизираните деца в Медвен. Прокуратурата необосновано спира образувани ДП поради неразкриване на извършителя, при положение, че той е сравнително лесно, понякога и формално установим. В два случая ПРБ спира ДП до извършването на СМЕ, но след това необосновано дълго не възобновява производството (въпреки че СМЕ би трябвало отдавна да е готова). На второ място, изводите на ПРБ в повечето случаи са повърхностни и неправилни. ПРБ винаги кредитира необоснованите заключения на вещи лица, че развитието на възпалителни процеси на горните дихателни пътища вследствие залежаването на лицата се дължи на липсата на двигателни възможности на същите, вместо на неосигуряването на рехабилитация и раздвижване. Същевременно, не се назначават СМЕ с експерт-рехабилитатор, нито с пулмолог (а има множество деца с пневмонии). Прокурорите винаги кредитират необоснованите заключения на вещите лица, че измършавяването на лицата се дължи на техните заболявания, вместо на неправилно по състав и метод хранене. В един случай прокуратурата кредитира абсурдно заключение на вещи лица, че смъртоносната кахексия (измършавяване) на лицето била причинена от умствената му изостаналост. От друга страна, прокурорите игнорират изводи на вещи лица, че са налице пропуски в грижата за децата. В около 70% от случаите прокуратурата игнорира връзката между липсата на надзор върху домуващите и инциденти, които те претърпяват – например, прокуратурата изобщо не разследва отговорността на персонала на дома за смъртта на лице, починало от перфорация на стомаха поради погълнати предмети. В един случай, понеже не открива изрично правило, което да задължава фелдшера, придружил момиче в болницата, да уведоми персонала на болницата, че то се е давело с храна, нито МАРТ 2012

правило, което задължава персонала на болницата да осигури постоянно наблюдение върху детето, така че то да не се задави, прокуратурата приема, че никой не е задължен да осигури надзор над него и няма виновен за смъртоносното му задавяне с храна. В някои случаи прокурорите констатират недостатъчни и недобри грижи за домуващите, но ги оправдават с „обективни” пречки, като липсата на парични средства, без да анализират тези дефицити като последица от нечие възможно съставомерно деяние. Много голям дял от постановленията, с които се потвърждават отказите от образуване на досъдебно производство на горестоящите прокуратури, са формални и само възпроизвеждат изводите от първоинстанционните постановления, без самостоятелен анализ. Понякога мотивите разкриват предубеждение – например,

Така става ясно, че прокурорът, като отдава смъртта на олигофренията сама по себе си, смята хората, страдащи от това състояние, за закономерно негодни за живот. В своите бележки и препоръки по прегледа на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за големия брой деца в институциите въпреки програмите за деинституционализация и препоръча закриване на всички институции за деца и създаване на базирани в общността алтернативи. Комитетът специално отбеляза необходимостта от реформа на правораздаването за деца.

16. Права на хората с различна сексуална ориентация През 2011 г. съществени подобрения на правата на хората с различна сексуална ориентация и транссексуалните хора в България нямаше. Според индекса на европейското отделение на ИЛГА (Международна асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните), България е в групата на изоставащите европейски страни в опазването и гарантирането на правата на тези 116 -

(

)

МАРТ 2012

)

(

;

)

хора.116 От началото на 2004 г. покрива дискриминацията по признак сексуална ориентация във всички сфери. Законът обаче не покрива признака полова идентичност, тоест траннсексуалните хора не са защитени от дискриминация. Това е дефицит на ЗЗДискр., който трябва да бъде поправен. Въпреки че членове 162 и 164 от Наказателния кодекс предвиждат наказания в случаите на подбуждане към вражда/омраза на база раса, националност, етнос и религия, насаждането на омраза и насилието срещу ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални), не е изрично упоменато в съставите на НК. Съответно, престъпления от омраза, мотивирани от сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице, не се считат за криминално деяние. България остава една от държавите, които не признават под никаква форма фактическото съжителство между лица от еднакъв пол. Гражданският брак в страната остава единствената призната форма на съюз между две лица, изрично упоменат в закона като „доброволен съюз между мъж и жена.” Непризнаването на двойките от еднакъв пол от българското законодателство автоматично ги поставя в неравностойно положение, като ги лишава от гражданските, социалните и икономическите права, предоставени на съпрузите от различен пол - например право на свиждане и информация за болен партньор, право на обща имуществена собственост и наследяване, родителски права спрямо децата, право на осиновяване.

Решения на Върховния административен съд През 2011 г. излязоха две ключови решения на Върховния административен съд – и двете срещу Общинския съвет в гр. Пазарджик. Първото потвърждава решение на Административен съд – Пазарджик за отмяна на хомофобската разпоредба на член 14 от бившата (вече отменена) негова като незаконосъобразна (Решение № 4851 от 06.04.2011 г.). Член 14 забраняваше „публичното демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Второто потвърждава решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), че същият чл.

14 е дискриминационен (Решение № 9824 от 01.07.2011 г.). Срещу наредбата взеха становище и омбудсманът на България, КЗД, прокуратурата и Пазарджишкият административен съд. Решения на Комисията за защита от дискриминация През 2011 г. активистите Радослав Стоянов и Добромир Добрев заведоха поредица от жалби срещу: спортния уебсайт Sportline.bg за публикация със заглавие „Младо момче се наведе пред цял отбор педери“ - жалбата е приключила в полза на жалбоподателите (Решение № 151 / 02.09.2011 г.); новинарския уебсайт FrogNews. bg за публикация със заглавие „Скриха гейове агенти в дипломацията“ - жалбата е приключила в полза на жалбоподателите (Решение № 152 / 08.09.2011 г.); информационен сайт Blitz. bg (Интермедия ООД) за публикация със заглавие „Сенатът на САЩ разреши на обратните да служат в армията“ (очаква се решение); пловдивския вестник „Марица“ за публикация със заглавие „Градски първенци под един покрив с гейове” (очаква се решение); телевизионния водещ Юлиян Вучков за предаването „Времена и нрави”, излъченото на 08.02.2011 г. в ефира на Канал 3, в което бяха направени хомофобски изказвания. Гост в студиото бе премиерът на Република България, Бойко Борисов (очаква се решение); режисьорът Андрей Слабаков заради негово хомофобско изказване в „На инат“ по Нова телевизия от 28.04.2011 г. (очаква се решение). Очаква се решение и по преписка 13/2011 г. на Чавдар Арсов срещу Българската федерация по шейни на улей и естествени трасета. След участие в конкурс „Мистър Гей” жалбоподателят губи мястото си на национален треньор и е лишен от участия в състезания. Има заведена жалба от новосформиранта организация ЛГБТ - Пловдив срещу Национален център по трансфузионна хематология (НЦТХ) по повод отпечатани и разпространявани информационни брошури за кръводаряване, в които се съдържа текст, че не трябва да даряват кръв лицата които са „хомосексуални или имат полови контакти с хомосексуалисти” (преписка 222/2011 г). В комисията е постъпила и жалба от човек със сменен пол, който не може да си извади дубликат на дипломата за средно образование. 46

Публични изказвания През 2011 г. българският премиер Бойко Борисов направи две хетеросексистки изказвания в публичното пространство. Първото беше в ефира на Канал 3 на 8 февруари 2011 г., където Борисов бе гост на водещия Юлиян Вучков. В рамките на предаването Вучков засяга множество разнообразни теми, сред които и видимостта на ЛГБТ хората в обществото. Тази част от разговора той определя тематично като въпрос за „възхвала[та] на извратеностите“ и коментира критично европейските политики за равното третиране: „Да не говорим за това... възхвала на извратеностите. Аз знам за Европейския съюз, той е много деликатен тоя Европейски съюз, нали. Може да говориш против тия, които са нормалните мъже, нали, мъжаги дето се казва. Може да ги направиш на пестил, но не можеш да кажеш нито една дума за един гей, защото може да те осъдят. Да са живи и здрави гейовете — да работят, но те не могат да манифестират своята гейовщина по гаден начин. А това е вече в много телевизии, в много програми, в много концертни зали. Бойко, недей подценява това нещо. Това е атмосферата на нашия живот.“ Борисов се включва в темата: „В нашата партия сме си нормални. […] Така да продължиме, да не е на стари години да се окалпазаниме“.117 Друго изказване премиерът направи в „На 4 очи“ по Нова ТВ на 4 септември 2011 г. На обвинението, че управлява с твърда ръка, той отговаря: „По-добре с твърда ръка, отколкото с мека китка“.118 Насаждащо омраза изказване направи и режисьорът Андрей Слабаков като гост в предаването „На инат“ по Нова телевизия на 28 април 2011 г. Там Слабаков обясни, че „гейовете“ са по-опасни от тютюнопушенето, защото сеят масово СПИН.119 В началото на декември 2011 г. директорът на Националния исторически музей, Божидар Димитров, публично защити варненския митрополит Кирил от обществени нападки, свързани с негов нов луксозен автомобил, като го похвали за борбата му с гейовете, макар да декларира, че е „демократично право всеки да си го завира, където иска“.120 117 118 119 120

[

]

[

МАРТ 2012

През годината телевизионният водещ Мартин Карбовски направи няколко материала на тема транссексуалност и хомосексуалност, в които злепоставяше поканените от него в студиото гости. Силно обезпокояващо е, че държавници и публични личности безнаказано унижават ЛГБТ хората в България, а медиите продължават услужливо да им предоставят своята трибуна. Публични събития На 17 май 2011 г. се организира велошествие по повод Международния ден срещу хомофобията. В събитието се включиха около 100 човека и премина без инциденти. На 18 юни 2011 г. в София се проведе четвъртият София Прайд, шествието за равни права на ЛГБТ хората. По данни на организаторите, включилите се бяха над 1 200 души. Самото шествие премина без инциденти и бе проведено при засилени мерки за сигурност. За пореден път обаче организаторите бяха незаконно принудени от полицията да плащат за полицейска охрана. Това бе остро разкритикувано от международната правозащитна организация Амнести интернешънъл: „Прайд парадите са мирни шествия. Правото на свободно събиране и свободата на изразяване трябва да бъдат гарантирани от държавите. Незаконно е подобни събития да бъдат забранявани или ограничавани. Задължение на държавите е да осигурят защитата и да гарантират сигурността на участниците, да ги предпазват от агресивни групи и лица. Незаконно е организаторите им да заплащат за собствената си сигурност“. Няма значение с кой вътрешен нормативен акт се обосновава това плащане - то e незаконно по силата на международното законодателство за човешки права и следва да бъде преустановено. София Прайд получи подкрепата на редица дипломатически мисии, български и международни организации, обществени личности и медии. Прецедент постави и подкрепата на Георги Кадиев, общински съветник и кандидат за кмет на София. Той поиска Столична община да стане съорганизатор на прайда. За съжаление неговото искане не бе прието от Общинския съвет. За пореден път имаше и опит за контра-шествие, организирано от националисти, което в крайна сметка Столична община не разреши. МАРТ 2012

Престъпления от омраза На 20 март 2011 г. две 22-годишни момчета бяха брутално пребити от група неонацисти в Борисовата градина в София. В ранния следобед група от осем мъже с черни качулки без причина нападнала двете жертви, които се разхождали по централната алея с две момичета. Според единия от нападнатите, причина за нападението била розовата коса на едното от момчетата.121 Това е поредното нападение в този район след особено жестокото убийсто на Михаил Стоянов (26 г.) в Борисовата градина през 2008 г. Според разкритията на МВР, причината за убийството на Михаил е, че неговите убийци искали да прочистят Борисовата градина от гейове: те биели момчета, които приличали на гейове. Задържани са двама заподозрени през юни 2010 г. По последни данни те са под домашен арест. Разследващите имат данни за поне още 10 нападения, за които се търсят доказателства. На 18 юни 2011 г., след края на София Прайд, петима доброволци - 2 момичета и 3 момчета, бяха нападнати в гръб в малка уличка в центъра на София и бити от 4-5 младежи.122 По време на разследването полицаите изземват видеозапис от момента преди нападението. Направени са обстойни повторни разпити на пострадалите, както и опити за предварително разпознаване на нападателите. Няма установени извършители. През юни 2011 г. националният омбудсман г-н Константин Пенчев препоръча да се криминализират деянията, извършени по хомофобски подбуди. Омбудсманът изпрати до председателя на Народното събрание и до министър-председателя писмо с препоръка да предприемат необходимите действия, с които деянията против личността и против равенството на гражданите, извършени по хомофобски подбуди, да бъдат квалифицирани като престъпления. Въпреки че писмото бе оставено без отговор, то предизвика дебат в публичното пространство и бе последвано от редица срещи и инициативи. В края на 2011 г. БХК започна подготовката на кампания и обединяване на съмишленици за приемането на съответните поправки в . g

121 122

{

}

{

}

{

Çà íàïèñâàíåòî íà òîçè äîêëàä äîïðèíåñîõà ñëåäíèòå ñúòðóäíèöè íà Áúëãàðñêèÿ õåëçèíêñêè êîìèòåò: Àíåòà Ãåíîâà, Ãåîðãè Âîéíîâ, Äåñèñëàâà Ïåòðîâà, Èëèàíà Ñàâîâà, Êàëîÿí Ñòàíåâ, Êðàñèìèð Êúíåâ, Ëþáîìèðà Ìàðèíîâà, Ìàðãàðèòà Èëèåâà, Ñëàâêà Êóêîâà, Ñòàíèìèð Ïåòðîâ, Þëèàíà Ìåòîäèåâà, ßíà Áþðåð Òàâàíèå. Çà ãëàâà 8 îò äîêëàäà äîïðèíåñå Àëåêñàíäúð Êàøúìîâ (Ïðîãðàìà Äîñòúï äî èíôîðìàöèÿ), à çà ãëàâà 16 - Ðàäîñëàâ Ñòîÿíîâ. 48

Ñîôèÿ 1504 ï.ê. 146 òåë/ôàêñ: (02) 943 48 76 bhc@bghelsinki.org www.bghelsinki.org Ñîôèÿ 1504, óë. Âúðáèöà ¹7

МАРТ 2012