YOUTH AREAS

Университет по архитектура, строителство и геодезия

Идентичност и урбанистични проблеми на средата за млади хора Резюме

урб. Благой Петков 23.11.2016 г.

Страница 2 от 106

Резюме

Идентичност и урбанистични проблеми на средата за млади хора Съдържание 1. Въведение ............................................................................................................................................................. 5 1.1. Актуалност на проблема ............................................................................................................................ 5 1.2. Предмет ........................................................................................................................................................ 14 1.3. Цел....................................................................................................................................................................17 1.4. Задачи............................................................................................................................................................. 18 1.5. Методи .......................................................................................................................................................... 19 А) Класически методи: анализ и синтез .................................................................................................. 19 Б) Количествени методи ............................................................................................................................. 19 В) Качествени методи: наблюдение, интервю, групова дискусия и други .................................... 19 1.6. Основни понятия ....................................................................................................................................... 20 2. Теоретична постановка .................................................................................................................................. 24 2.1. Материална база на средата за млади хора........................................................................................ 24 2.2. Определящи фактори................................................................................................................................ 24 2.3. Значение на средата за млади хора за развитието на селищните структури....................... 25 2.4. Материална среда и планиране .............................................................................................................. 25 3. Примери от българската и чуждестранна практика ............................................................................ 25 А) Обобщение на разгледаните примери ................................................................................................ 25 Б) Анализ на младежките дейности .........................................................................................................26 В) Изводи ..........................................................................................................................................................26 4. Урбанистичен концептуален модел .............................................................................................................26 Резюме

Страница 3 от 106

4.1. Идентичност на средата за млади хора ............................................................................................. 26 4.2. Разположение в градската структура ............................................................................................... 26 4.3. Влияние на средата за млади хора ....................................................................................................... 26 4.4. Взаимодействие с останалите функционални подсистеми и компоненти на средата ........ 26 5. Приложение на концептуалния модел в град Пловдив .......................................................................... 26 А) Урбанистичен контекст ........................................................................................................................ 26 Б) Младежки дейности и средата за млади хора...................................................................................27 В) Предизвикателствата пред развитието на публичните пространства в град Пловдив и приложение на концептуалния модел ......................................................................................................27 6. Заключение ..........................................................................................................................................................27 7. Литература ........................................................................................................................................................27

Докторант:

урб. Благой Петков

Ръководител:

доц. д-р арх. Валери Иванов

Университет по архитектура, строителство и геодезия

Катедра Градоустройство Архитектурен факултет

Страница 4 от 106

Резюме

1. Въведение 1.1. Актуалност на проблема През изминалото десетилетие след приемането на България в Европейския съюз градоустройството изживя своя ренесанс. Процесите на стихийно развитие постепенно се заменят от планиране и реализиране на стратегии, визии и конкретни инвестиционни проекти за градско обновяване. Общините отново припознаха своята водеща роля в утвърждаването на политика за младите хора и подкрепа на младежки инициативи и събития. Издръжката на читалищата и общинските културни институти не е достатъчна за разгръщането на пълноценен младежки и културен календар. Появиха се и събития от нов тип, които не се нуждаят от сграда, не желаят да се „затварят“ в четири стени, не искат да бъдат посетени и „копнеят“ да бъдат сред хората, да затворят улицата за един ден, да окупират площада, да направят града отново жив.

Значение на средата за млади хора като елемент формиращ градските структури Публичните пространства, площадите, пешеходните улици и зелените кътчета са местата, които формират облика на едно населено място. И имено това е предпочитаната среда от младите хора, както за провеждане на организираните от тях събития, така и за прекарване на свободното време. Основен приоритет на градските власти е да поддържат, охраняват, развиват, обновяват и изграждат тези пространства. Възниква въпроса – целесъобразно ли е в планирането на средата за отдих, както и за публичните пространства, да бъдат предприемани целенасочени мерки за осигуряването на подходящи условия за реализация на младежките дейности? Дали мобилните сцени и трибуни могат да бъдат заменени от елементи във вертикалната планировка, които през останалото време да бъдат просто места за почивка? Фитнес уредите на открито и скейтборд рампите универсално решение ли са? Какви са публичните разходи за осъществяването на младежки дейности и могат ли адекватно да бъдат оценени положителните ефекти от разполагането им в среда, реализирана за тях, съобразно предварително дефинирани изисквания (оценка на отношението среда – младежки дейности)?

Резюме

Страница 5 от 106

Можем да приемем условно, че средата за млади хора е част от публичните градски пространства. При плановото изграждане на населените места от втората половина на миналия век обществената среда заема централно място в обемно-пространствените композиции на градските и кварталните центрове. Голяма част от заложената и проектирана материална база е изградена, но не е обновявана. Физическото състояние на средата е основен фактор за облика на пространството, неговото възприемане и притегателност.

Исторически аспекти В годините след края на Втората световна война освен възстановяване на разрушените сгради и техническа инфраструктура започва и оживена градоустройствено-проучвателна дейност. Провеждат се конкурси са изработването на плановете на София, Варна и Видин. Изработват се градоустройствените планове на Пловдив, Бургас и Стара Загора. През 1948 година със Закона за плановото изграждане на населените места се създава законодателната основа на архитектурното и градоустройствено планиране. Изграждат се основните институции в лицето на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, Министерството на строителството и няколко големи проектантски организации – Централна архитектурна проектантска организация (ЦАПО), Проектантска организация за градоустройство и регулиране (ПРОГРЕ) и СОФПРОЕКТ (за територията на София). С индустриализацията на България постепенно се развива и градоустройственото планиране. Въвежда се утвърждаването на планово задание, като инструмент за повишаване качеството на бъдещите градоустройствени решения. В процеса на планиране намират място комплексните и задълбочени анализи. В ГЛАВПРОЕКТ са изработени плановете на повече второстепенни урбанистични центрове (окръжните градове). Преработват се и градоустройствените разработки, приети непосредствено след края на Втората световна война. Със създаването на Единен териториално-устройствен план на България и редица териториално-устройствени планове за отделни райони на страната (Добруджа, Черноморското крайбрежие и други) се поставят основите на регионалното планиране.

Страница 6 от 106

Резюме

В История на градоустройството (т. 1 от Литература) проф. д.а.н. арх. Иван Никифоров извежда следните предимства и недостатъци в градоустройствената практика в периода от 1944 до 1989 година:

Таблица 1. Предимства и недостатъци в градоустройствената практика в периода от 1944 до 1989 година, Източник: Никифоров, И. (2003) История на градоустройството, София, УАСГ (т. 1 от Литература). Предимства

Недостатъци

1

2

Улеснено планиране и изграждане на социалната и техническа инфраструктура на градовете и страната поради големия дял на обществената собственост върху терените и сградите Възможностите, които дава централното планиране за максимална концентрация и човешки ресурси за реализацията на големи градоустройствени мероприятия

Противоречие между динамичността на социално-икономическите процеси и относителната статичност на градоустройствените проекти (*) Недостатъчно отчитане на противоречивия характер на интересите на потребителите на градоустройствените проекти Несъответствие между градоустройствените проекти и нуждите на съответните потребители

* Забележка: В миналото са разработвани етапни планове за реализация, но градоустройствените планове от края на миналия век илюстрират крайната картина на дадено селище за определен период. В новата законодателна рамка поставена с приемането на Закона за устройство на територията през 2001 година градоустройствените планове очертават теоретично възможното максимално развитие със съответните показатели за застрояване и от статична картина на бъдещото състояние се превръщат в инструмент на управление. Част от плановете са и годишните програми за неговата реализация, включващи реконструирането и изграждането на техническата и социална инфраструктура, благоустрояването и градското обновяване.

Резюме

Страница 7 от 106

Градоустройствената практика в периода от 1944 до 1989 година се характеризира с недостатъчно отчитане на противоречивия характер на интересите на потребителите на градоустройствените проекти и в плановете често не се открива баланс между частните и обществените, индивидуалните и груповите, локалните и общодържавните потребности. Мащабните градски реализации изискват общите усилия на всички участници, т.е. необходимо е да бъде намерен баланс в техните разнопосочни интереси и планът да бъде припознат от тях, а не просто утвърден от одобряващия орган. Социално-икономическите промени от края на миналия век извеждат правото на собственост като основополагащ принцип, но редица автори и днес отчитат слабите проучвания на реалните нужди на истинските потребители – гражданите на населените места. В градоустройствената практика от този период се наблюдава много силно и една положителна тенденция свързана с постепенното задълбочаване в проучванията на съществуващото застрояване, характерния облик на селищата, визуална комуникация на сградите с природните обекти и публичните пространства, както и изследване на индивидуалния образ на градските детайли. Изявата и съхраняването на културноисторическото наследство, включително и нематериалната памет са в основата на тези разработки като повишават професионалната култура на поколения урбанисти.

Функционално зониране на селищата и мястото на средата за млади хора Теорията за обособяването на функционални зони в развитието на селищата от 30-те години на миналия век посочва следните видове територии, според нейните основни функции:

Производствени територии Производствените зони обединяват промишлените предприятия и комплекси, складовите, транспортните, комунално-битовите и други стопански терени. Отдалечаването им от жилищната среда е в основата на теорията за проектиране на отделени зони. Инвестициите „на зелено“ от последния четвърт век както и промяната в техническите изисквания на самите производства превърнаха градските промишлени зони в празни призрачни пространства и на преден план се постави тяхната конверсия.

Страница 8 от 106

Резюме

Един модерен фармацевтичен завод е по-малък от бензиностанция (Завод на „Чайкафарма“ АД, бул. „Санкт Петербург“, гр. Пловдив) и логично търси своето място близко до работниците. Често промишлеността сама намира по-целесъобразно предназначение на заемания от нея градски терен (Изнасянето на пивоварната Каменица от Пловдив във Хасково). От друга страна много производства, предвид приходите които генерират, са в позиция да търсят създаването на качествено нова среда с ниски показатели на застрояване, водни площи, озеленени пространства и т.н. Тази вълна е поведена от развойните и научноизследователските центрове, които по-често се разполагат в извънградски територии, но така постепенно се появяват производствените паркове и богато-озеленените публични офис комплекси (бизнес паркове) в периферията на жилищните зони. Средата за млади хора не е несъвместима с производствените територии. Офис зоните във Великобритания са едни от най-големите генератори на културни мероприятия за масовия потребител и за управите на тези комплекси е въпрос на чест да имат богат календар от безплатни събития, да дават изява на прохождащи автори, както и да финансират инициативи, в които посетителите влизат в ролята на творци. Подобна симбиоза е възможна и подкрепена от търговските и обслужващи обекти, с които са наситени тези зони. Постепенно тези тенденции се пренасят и в жилищните зони.

жилищни територии Преди 10 години беше модерно новостроящите се жилищни комплекси да бъдат рекламирани с книга-разказ за мястото (Local Guide, Area Guide, In and Around Book, Lifestyle and Leisure Book), посочваща всички интересни ресторанти, магазини, търговски обекти и места за отдих наоколо. Постепенно в тези карти на социалната инфраструктура се появиха младежките и културните събития, които формират облика на квартала. Някой сгради могат да се похвалят с културно-историческото наследство около тях. Появиха се първите албуми, които акцентират върху градското обновяване и върху устойчивото развитие. В тях освен изявлението колко много въглеродни емисии спестявате с покупката на нов дом, задължително ще откриете и с какво жилищният комплекс допринася за повишаването на жизнения стандарт. Пазарните стратегии на много инвеститори са свързани със създаването на жизнена градска структура, „правенето на мястото“ (place-making not just house building), а не просто строителството на сгради. Резюме

Страница 9 от 106

С подкрепата на местните власти моделът на площадно пространство за културни и младежки дейности постепенно се пренася и в новоизграждащите се жилищни комплекси в Лондон. Престижно е не просто да отвориш публичните площи между търговските обекти за изкуство, а да построиш притегателно място за всички открити в етапа на проучване активности. Маркетингът на популярната култура се използва успешно от инвестиционните компании още от края на миналия век с рекламирането на жилища за млади професионалисти с отворена планировка (Loft), създадени в бивши складове или в сгради, които ги наподобяват. Стратегиите за оформяне на публични пространства за изкуство и младежки дейности (cultural place-making) от последните години постигат качествена промяна в развитието на жилищните територии. Периферните жилищни комплекси в България отдавна не са градове-спални. Насищането им с обекти на общественото обслужване промени облика им и предизвикателствата пред тях са свързани с физическото обновяване на сградите и с реализацията на планираните зони за отдих или по-скоро с удържане на инвестиционния натиск за застрояване на зелените площи. При един детайлен анализ на свободното време е възможно да се окаже, че градинката пред блока, заедно с компютъра в детската стая, заемат основна част от живота на младите хора, но възниква въпроса – това ли е средата за млади хора и каква част от жизненото пространство може и следва да бъде обособена в подобна категория. Ако изходим от предпоставката, че средата за млади хора е част от публичните пространства, то трябва да я търсим в гръбнака на обществените урбанистични структури или в системата централна зона – второстепенни градски обслужващи центрове. Общият устройствен план (ОУП) на град София и Столична община (приет с Решение № 697 от протокол 51 / 19.11.2009 г. и Решение № 960 / 16.12.2009 г. на Министерски съвет) и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г. с последно изм. ДВ, бр.21 от 01.03.2013 г.) формулират смесени функционални зони по основните комуникационни булеварди, но истинските второстепенни градски обслужващи центрове са именно центровете на жилищните комплекси, които са замислени още в първоначалните планове и в тях има място за младежки активности. Страница 10 от 106

Резюме

централни зони В тях са концентрирани основните обслужващи цялото селище обществени сгради и съоръжения. Урбанистичните структури в центровете на средните и големите български градове получават своята форма видима и днес с мащабните градоустройствени разработки от 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Редица автори (включително проф. д.а.н. арх. Иван Никифоров в История на градоустройството, т. 1 от Литература) говорят за три отделни периода – за всяко десетилетие, като акцента се придвижва от разрушаване на исторически формираната улично-квартална структура (в град Добрич и град Монтана от 60-те години), през запазване на отделни архитектурни ансамбли (Ямбол и Ловеч от 70-те) до внимателното вглеждане в архитектурно-градоустройственото наследство (Видин, Пазарджик, Благоевград, Лом, Варна и др.). Разработките от този период са характерни с два акцента: -

-

Монументалните площади, през които се минава с „маршова стъпка“ – понесли огромни критики и винаги в плановете за реконструкция, „оживяване“ и т.н., но в крайна сметка днес са предпочитано място за срещи, прекарване на свободното време, изложби, инициативи и разбира се, всякакъв род базари; Търговските улици и формирането на пешеходни пространства по модел, наложил се в Западна Европа след края на Втората световна война.

Обновяването на градските центрове търпи критики в две насоки – проектите са частични и всъщност „центърът свършва зад ъгъла“ и още тогава са пропуснати транспортнокомуникационните проблеми, които се задълбочават с повишаване интензитета на автомобилното движение. Най-осезаемата промяна, която настъпи непосредствено след 1989 година е оживлението на централните търговски улици – магазините и заведенията бяха реконструирани. Общинските власти отговориха адекватно с обновяването, благоустрояването и разширяването на пешеходните зони (София – ул. „Пиротска“ и ул. „Витошка“, Пловдив – реконструкция на главната улица и квартал Капана).

Резюме

Страница 11 от 106

През изминалите 25 години процесите на миграция към големите градове и повишаване степента на урбанизация доведоха и до бум в жилищното строителство, което се разви в няколко насоки (посочени в хронологична последователност): • • •

Уплътняване на предпочитаните жилищни квартали с развитие на търговски обекти в партерните етажи и задълбочаване на проблемите с паркирането; Изграждане на луксозни затворени комплекси в крайградските територии и/или индивидуално жилищно строителство; Комплексно застрояване в парцелирана имотна структура, в която прилежащите на всяка сграда пространства са с публичен достъп и с изградено от инвеститора озеленяване, благоустрояване и елементи на градския дизайн – пейки, детски площадки, кошчета за боклук и осветление. В поддържането на тези площи основно участват търговските обекти и заведенията, които не са „завзели“ целия двор.

В България няма реализирани търговски пасажи – покрити улици, които обединяват няколко прилежащи на главната квартали в една сграда, но в края на миналия век в периферията на централните зони бяха построени първите комплексни търговски обекти. Една инвестиционна компания успешно инвестира в налагането на името „мол“ още преди да завърши своята сграда. Остава отворен въпроса до колко пространството между магазините след въртящите се врати е публично? До някъде логично, може би и заради неподходящия избор на местоположение, се случиха и първите фалити на молове. Често комплексите са обединявани с офис площи, а понякога (Кулите Софарма във София) реномираната административна сграда желае да предложи всички удобства на бъдещите си ползватели – от фитнес до зала за културни мероприятия и превръщането на стените и коридорите в художествена галерия. В пред-коледната треска търговските обекти са претъпкани като станция на метрото в час пик и тогава си даваме сметка – публичните пространства в моловете търговски улици ли са или по-скоро просто коридори. В местата, които трябва да са умален модел на целия град, всъщност колко некомерсиални събития се случват? Учудващо, но ги има. Повечето са свързани със забавление на децата, докато родителите имат своите свободни минути за пазаруване, но търговските обекти подкрепят също здравни, културни и други младежки инициативи. В наши дни освен смесване на системите се наблюдава и обръщане на функциите. От едната страна са комплексните търговски обекти, които са място за отдих (дори и за спорт… дори и Страница 12 от 106

Резюме

за ски-спорт и сърфинг) и то място с демократичност на достъпа, а срещу тях са елитните затворени общества – голф игрища и спортни клубове, предлагащи кралско обслужване, но само за отбрани членове

зони за отдих Зоните за отдих включват градските и околоградските паркове и лесопаркове, всички спортни, развлекателни и други подобни комплекси. Всъщност първите обекти на средата за млади хора, които могат да бъдат отделени от спортните и образователните институции, се причисляват към зоните за отдих. В България това са Асамблея „Знаме на мира“ в София и Младежкия хълм на Пловдив. Те представляват нещо ново, различно – специално създадена среда за осъществяване на определени дейности, която се е появила в резултат на дадени адекватни за времето си потребности. Асамблеята в София е един монумент, който е успял да оцелее след набези на вандализма и други посегателства. Младежкият хълм е защитена природна територия с панорамна детска железница, няколко площадки за игра, обширни поляни в подножието, няколко тенис корта и едно заведение. И двата обекта са с публичен достъп и привличат дадени инициативи. Голяма част от градските спортни комплекси от края на миналия век са организирани около идеята за високо спортно майсторство и тепърва отварят своите врати за масови и социално-ориентирани дейности и то главно заради политиките за финансиране на клубовете. Някой автори разглеждат транспорта и комуникациите като отделна функционална подсистема, тъй като те заемат големи части от градската структура. Други обособяват обслужването в отделна група, която прониква във всички обекти и разбира се е в основата на централните зони. Техническата и социалната инфраструктура могат да бъдат оприличени на гръбнака и кръвоносната система на урбанистичните структури и трудно може да бъде посочена антропогенна среда, в която те да не присъстват осезаемо. Обслужването не може да бъде отделено дори и от средата за отдих – свободният достъп до даден парк всъщност представлява безплатен продукт, предоставян ни от институцията, която полага грижи за тази територия. В градоустройственото планиране обектите на отдиха са разглеждани като част от социалната инфраструктура или вид обслужване. Резюме

Страница 13 от 106

Актуалност на проблема за българските условия Двете основни причини, които поставят средата за млади хора на дневен ред са: • •

Обновяването на публичните пространства вече се случва и в него е съсредоточен огромен обществен ресурс – финансов, административен и т.н.; Младите хора не желаят да прекарват свободното си време само в кафенетата и пред компютъра, сами инициират свои дейности в среда, която припознават и срещат подкрепата на местните власти.

Обединяването на усилията на администрацията с желанието на новото поколение да влияе върху градското развитие биха довели до създаването на жизнени публични пространства. Положителните ефекти от включването на безопасни велосипедни трасета в проектите за модернизация и развитие на устойчив градски транспорт са вече осезаеми. В процес на разработване са и системи за споделено използване на велосипеди.

1.2. Предмет Младежките дейности присъстват във всички функционални подсистеми и трудно може да се отдели среда само за младите хора. От друга страна структурата на свободното време е свързана до голяма степен както и с личното пространство, така и с обектите на образователните, културните и спортните институции. Обектът на изследването следва да бъде ограничен до обозрима среда с общи характеристики, в която основно се поместват младежките дейности. Тя трябва да бъде извън личното пространство, т.е. да обхваща обществени обекти. От друга страна присъства отношението участие в събитие – личен избор за прекарване на свободното време в публичната среда за отдих. Младежките дейности са част от социалния сервиз, предоставян от общините. Трудно могат да бъдат причислени към псевдо-пазарната инфраструктура, защото те не генерират приход. Възниква въпроса може ли да бъде направено разграничение между средата за провеждане на младежки инициативи и личното свободно време, когато те се срещат в едно пространство.

Страница 14 от 106

Резюме

Предметът на изследването е средата за млади хора, но предвид интегралния ѝ характер, тя трябва да бъде ограничена до обозрима среда, т.е.: -

Да се даде определение и се изследват характеристиките на тази среда; Да се ограничи обхватът на изследването.

Публичните пространства, в които младите хора прекарват свободното си време могат да бъдат условно разделени на: 1) Среда НА младите хора: местата, които те избират.

2) Среда ЗА младите хора: публичните пространства, които целенасочено се създават и поддържат от общинските и държавните власти за провеждане на младежките дейности и инициативи. В духа на децентрализацията решенията в България се взимат от общините, а държавата осигурява само финансов ресурс за подкрепа на дадени проекти, т.е. не можем да говорим за обекти от национално значение както е при техническата инфраструктура. Държавните фестивали и инициативи обикновено се провеждат на територията и в пространствата на общините. Това условно разделение на среда ЗА и НА младите хора описва дейности, които често се случват на едно и също място. Изследването търси и отговора на два основни въпроса: -

Трябва ли общинските власти да полагат целенасочени усилия да изграждат и поддържат среда за младите хора? Съществуват ли принципи на организация на средата, които могат да бъдат изведени от идентичността на публичните пространства ползвани от младите хора и възможно ли е общинските власти да се съобразяват с потребителите на средата за млади хора при нейното планиране и организиране?

Основната част от младежките и културните календари на общините са изпълнени от инициативи родени и организирани от младите хора. Провеждането на ефективна младежка политика е свързано с осъзната нова роля на държавните и общински власти като главно свързващо звено между младежките организации, което активизира, насърчава, подпомага и ръководи техните инициативи, опознава и Резюме

Страница 15 от 106

акумулира нови идеи с помощта на младежки форуми за партньорство с регионалните и местни администрации. Тази роля е формализирана в член 9 на Ревизирана европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите (приета от Конгреса на местните и регионални власти в Европа, 10-та сесия, 21.05.2003 г., приложение към препоръка 128), който гласи следното: „Заедно с представители на младежките организации, местните и регионални власти трябва да създадат условия за развитието на политиката за градската среда, основана на по-интегрирана, не толкова фрагментарна среда на живот, която благоприятства за общественото взаимодействие и развитието на висококачествени обществени територии.“. Чуждестранните примери и добри практики могат да обогатят изследването, но неговият фокус трябва да е урбанистичната среда за млади хора у нас и изводите от разработката следва да бъдат насочени към българските системи за пространствено планиране. Целесъобразно е теоретичните проучвания да бъдат обединени в урбанистичен модел на развитие, обобщаващ насоките за планиране и организация на средата за млади хора, чиито изводи да бъдат проверени в изследването на територия с конкретен обхват – населено място или община.

Други български научно-приложни изследвания на средата за млади хора и отношението им към предмета на разработката Идентичността на средата за млади хора е дълбоко застъпена в емпиричните социологически изследвания на Изследователския център за социални науки (ИЦСН) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Повечето разработки са своеобразен разказ за свободното време на новото поколение, но някой акцентират и върху пространствените аспекти като разглеждат живота на публичните пространства в София. През 2011 година Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) издава сборника Младите хора и местното самоуправление, който представлява ръководство с добри практики и насоки за развитие на отношенията на общините с младежките организации и тяхното включване в градското управление и формирането на пространствените политики. В изпълнение на § 123, ал. 2 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на териториите (обн. ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от Страница 16 от 106

Резюме

26.11.2012 г., изм. ДВ бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 101 от 2015 г.) със средства от държавния бюджет е финансирано изработването на над 100 общи устройствени планове (ОУП) на общини. В края на 2014 година пред обществеността са представени първите предварителни проекти. Основна част в техните анализи заемат социалната инфраструктура и средата за отдих. За преодоляване на негативните демографски тенденции проектантите търсят градоустройствени мерки за задържане на младото население с адекватно пространствено планиране и развитие на всички функционални подсистеми, включително публичните пространства. През 2015 година в град Пловдив отваря врати Младежки център, построен със средства от Норвежкия финансов механизъм (Norway Grants). Проектът е продължен с провеждането на форуми, кръгли маси и срещи на тема „Визия за младежта – да гледаме в една посока“, които целят подобряване на комуникацията между младежките организации и местната власт, изграждане на основи за качествен диалог между двете страни и даване на възможност за включване на младите хора в процесите на взимане на решения, обвързани с планирането на младежките политики на местно ниво. На тези събития изследователският институт „Агдер Рисърч“ представи добрите практики на Норвегия от участието на младите хора в разработването на политики и стратегии за развитие.

1.3. Цел Целта на настоящата разработка и изследване на облика и урбанистичните проблеми на средата за млади хора, която общините създават и поддържат в контекста на съвременните изисквания и интегрираното пространствено планиране. Основния очакван резултат е изграждането на система от насоки за пространствено планиране на средата за младежки дейности, като неразделна част от социалната инфраструктура и градското възстановяване и развитие. Тази система следва да бъде обединена в теоретичен модел. В него могат да намерят място и малките промени, които могат да се случат при градоустройственото планиране, но в резултат младите хора да припознаят територията като своя. Съвременният облик на младежките дейности поставя изисквания към средата, които трябва да бъдат отчитани при нейното планиране.

Резюме

Страница 17 от 106

1.4. Задачи Постигането на целта и изграждането на теоретичен модел е свързано с изпълнението на следните задачи: • • •

• • • •

Преглед на действащото българско и европейско законодателство в областта на градоустройственото планиране и младежките дейности; Анализ на функционалните подсистеми и мястото на средата за млади хора в социалната инфраструктура и градското възстановяване и развитие; Формулиране на характерните особености на младежките дейности и средата за млади хора: o Описание на материалната база и нейното състояние; o Функционална структура и дейности; o Характерен облик и урбанистични проблеми; o Пространствени аспекти на фундаменталните обществени ценности и отражението им в планирането, изграждането и поддържането на публичната среда:  Равни права и отговорности;  Демократичност на достъпа;  Екология и устойчиво развитие; o Фактори, определящи развитието на материалната база; o Съвременни изисквания към средата за млади хора; o Включване на младите хора в разработването на стратегии за развитие и младежки политики; o Неправителствен сектор, участие на добролци, публично-частно партньорство и начини за финансиране; Значение на средата за млади хора за развитието на селищните структури; Материалната среда и процесите на планиране; Изследване на ключови примери от българската и международната урбанистична практика; Изграждане на урбанистичен концептуален модел, включващ: o Идентичност на средата за млади хора; o Разположение в градската структура; o Влияние на средата за млади хора;

Страница 18 от 106

Резюме

o

•

•

Взаимодействие с останалите функционални подсистеми и компоненти на средата; Приложение и проверка на концептуалния модел в развитието на конкретна територия: o Урбанистичен контекст и анализ на съществуващото положение; o Провеждането на младежки дейности в среда, която е планирана, изградена и поддържана за тези дейности; Изводи и обобщение на концептуалния модел и насоките за пространствено планиране на средата за младежки дейности, като неразделна част от социалната инфраструктура и градското възстановяване и развитие.

1.5. Методи А) Класически методи: анализ и синтез Този подход, макар и най-разпространен, е изключително подходящ за всяка секция от изследването. Моят стремеж е и по деветте точки да мога да „изляза“ с едно изречение като извод или силен факт и да съм в състояние да направя своеобразен превод от „професионален“ на „ежедневен“ език и обратно на „професионален“. Този преход е характерен за маркетинговите изследвания, където няколкократно се налага транскрипция между професионалната специфика на изследването, езика на изследователя и въпросите и отговорите на респондента. Б) Количествени методи Невъзможно и непосилно е да се разгледат всички общини в България, но за да имат стойност изводите е необходимо да се поберат точните методи за обработка на количествените данни от двадесетте разгледани предварителни проекта на общи устройствени планове (ОУП). Цялото изследване ще бъде публикувано в собствена секция на oup.petkovstudio.com В) Качествени методи: наблюдение, интервю, групова дискусия и други Наблюдението като качествен научен метод е изключително подходящо при анализа на идентичността на средата за млади хора. За съжаление методът е неприложим при анализа на чуждестранните примери и там съм потърсил обратна връзка (за всеки разгледан пример) и приложение на интервю с човек, ангажиран с процеса на планиране при реализациите.

Резюме

Страница 19 от 106

Анализа на документи, но приложен при спазване на изискванията в качествените емпирични социологически изследвания, е приложим при анализ на ОУП и участието на младите хора в изработването на стратегии и политики, тъй като не мога да присъствам на всеки форум, кръгла маса и т.н. За работата на тези структури е важно и личното наблюдение, но отново – наблюдение (правилно провеждане на изследването), а не участие и влияние в процесите. Да изследвам, а не да създавам фактите. Съвкупно, наблюдението и анализа на документи са подходящи при разглеждането на вече проведени емпирични социологически изследвания за територията на град София, публикувани на адреса на лабораторията за градски изследвания към катедра Социология при Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Качествените методи ще намерят приложение и при изработването на пробна анкета (на база интервюта, дискусии) с отворени въпроси, която да предхожда провеждането на допитване в електронна форма. Направен е анализ и на социологическото изследване към предварителния проект на ОУП на Община Съединение. Съвременни методи за групова работа: гласуване на предложения, степенуване по важност, SWOT анализ в група и т.н. – избор на подходящи методи за провеждане на групова дискусия / кръгла маса / работилница / практически семинар за проблемите на конкретна територия

1.6. Основни понятия a. Идентичност Идентичността като термин в социалните науки описва индивидуалното разбиране на човек за себе си, като отделна същност. Социологията вижда идентичността като свързана с ролевите поведения, дадените социални роли и договарянето на индивида с обществото по отношение на неговата идентичност. В Изобретяване на всекидневието (L’Invention du Quotidien) Мишел Дьо Серто вдъхва нов смисъл на идентичността на средата, чрез свой поглед на стратегиите (противопоставяне на институциите и структурите на властта), тактиките (стремеж за създаване на свободно лично пространство в средата, която е доминирана от стратегиите) и практиките (на Страница 20 от 106

Резюме

всекидневния несъзнателен живот, изпълнен с продуктивна и изтощителна дейност – начинът, по който пресичаме на червено, защото ежедневно там пресичаме на червено, когато няма автомобилно движение). За него градът (за мен по-скоро градската среда) е „произведение на стратегическото манипулиране от органите на правителството, корпорациите и другите обществени институции”, по чиито улици личността е направлявана несъзнателно.

Идентичността на средата представлява съвкупността от съзнателните и несъзнателни намеси и изградения образ на властта за физическата среда заедно със съзнателните и несъзнателни намеси и изградения образ на нейните ползватели. Институциите оказват своето влияние не само върху публичните сгради и пространства, но и върху частните обекти със законодателната рамка, общите и подробните устройствени планове. В определението за идентичност избягвам определенията със значение близко до равенство, еднаквост, съзнание/самосъзнание и тези свързани с психологията. b. Среда Среда на обитаване е част от природата обкръжаваща организма, въздействието на която влияе върху неговите най-важни функции. Средата на човека е съвкупността от природата и системата от населени места с техните характеристики. c. Социална инфраструктура инфра – представка. В сложните думи със значение „под”, „по-ниско от”, „по-долу”, например инфраизлъчване, инфрасветлина, инфрачервен и др. (лат. infra „по-долу”). структура, ж. Разположение и подреждане на частите в едно цяло; строеж, устройство. пазарна структура, икон. 1. Организационната форма на един пазар. 2. Взаимоотношението между броя на фирмите, купувачите и продуктите (лат. struktura  нем. struktur). инфраструктура, ж. Съоръжения и средства, които се създават и поддържат, за да бъдат основа за развитие на икономиката и социалната сфера (напр. пътищата, ж.п.линиите, пристанищата, мелиорациите, а в по-широк смисъл – образованието, здравеопазването и др. (англ. Infrastructure). Резюме

Страница 21 от 106

социален, прил. Който се отнася до живота на хората и техните отношения в обществото; обществен. Който е предизвикан от условията на обществения живот (лат. socialis обществен).

Урбанизирани територии (ЗУТ)

Чл. 7. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване. Чл. 8. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: 1. (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях – за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за паркове и градини, за движение и транспорт, за техническа инфраструктура, за социални обекти и други.

Същност на Социалната инфраструктура „Когато разглеждат общественото обслужване (социалната инфраструктура) като обществено-икономическа категория, много автори го обясняват като съставна част на инфраструктурата. Х. Мартинов и К. Папазов, които под инфраструктура разбират „съвкупността от елементи, която има подчинена роля спрямо икономическата система, но без която последната не може да се развива и усъвършенства”, предлагат следния обхват на инфраструктурата: енергийна мрежа, транспортна мрежа, образователна, научноизследователска и проектно-конструкторска мрежа, културно-просветни учреждения, здравна и туристическа мрежа, комунално-битови услуги, екологична мрежа, жилищно стопанство, управленски и електронноизчислителни звена. Определението на същите автори конкретно за услугите е следното: „комплекс от дейности с основно предназначение да задоволяват пряко определени човешки потребности”, изискващи „създаването на определена Страница 22 от 106

Резюме

материална база”, която „трябва да бъде свързана с точно определена територия, върху която живее населението”. Като обвързват инфраструктурните съоръжения с мрежата от населени места и с територията на дадена страна или район, те правят основателния извод, че „в процеса на взаимодействието между територията с нейните ресурси, селищата и обектите на инфраструктурата се е създала системата на обслужването, която винаги се е развивала като неотделима част от всеки социално-икономически и териториален комплекс”. Този начин за дефиниране на общественото обслужване дава правилни, но твърде широки представи, които могат да бъдат отнесени изобщо към процеса обслужване. При тълкуването на инфраструктурата някой автори предлагат тя да се раздели на две отделни групи – производствена и социално-битова. Под производствена или промишлена инфраструктура се разбира съвкупността от отрасли и предприятия, които осигуряват необходимите условия за функциониране на материалното производство. Тук се отнася целия комплекс от съоръжения, необходими за нормалната дейност на предприятията – системите на транспорта, съобщенията, електро-, газо- и водоснабдяването. Същите автори определят другата група на инфраструктурата – социално-битовата, като „комплекс от съоръжения, предприятия и учреждения, осигуряващи на определена територия необходимите материални и културно-битови условия за разполагане и нормален живот на населението”. Като анализира това деление, В. Ненов обръща внимание на дублирането на компонента в отделните групи, което се обяснява с различните нива на проява – национално и локално. Той отчита факта, че това са техническите елементи, които обслужват и производството, и населението, но в същност представляват строго организирани системи вътре в инфраструктурата и предлага друга възможност за класификация. Според нея големите технически системи с проява предимно на национално ниво се обособяват в отделна група – техническа инфраструктура, чиито функции се покриват с производствената инфраструктура и осигуряват производствено-техническата страна на общественото производство без непосредствено участие в продукцията.” (Извадка от лекционен курс по модула Социална инфраструктура, доц. д-р арх. Валери Иванов) d. Среда ЗА младите хора Системата от обекти, съоръжения, публични пространства и институциите ангажирани с младите хора. Резюме

Страница 23 от 106

e. Среда НА младите хора Системата от обекти, съоръжения, публични пространства, които се ползват от младите хора, включително и в нарушение на закона и/или етичните норми и здравия разум.

2. Теоретична постановка 2.1. Материална база на средата за млади хора 2.2. Определящи фактори Основните фактори, определящи развитието на материалната база на средата за млади хора, могат да бъдат разгледани в следните групи: 1) Социално-икономически: В условията на пазарна икономика дейностите, свързани със свободното време са търговски продукт и при създаването и поддържането на градски пространства за тяхното осъществяване е необходимо да се обосновава икономическа целесъобразност, но да се съблюдава и демократичност на достъпа.

2) Демографска структура: промени в семейният модел (домакинство с едно дете и/или с един родител), участие на родителите при отглеждане на децата и кога те стават самостоятелни.

3) Необходимост от комплексност – от една страна във функционалната структура и дейностите, които събира и организира тази среда, към кои възрастови групи са насочени и т.н. и от друга връзката с градската тъкан, другите обществени пространства, зелената система и обитаването.

4) Психологически фактори: съвременните млади хора контактуват по различен начин, тяхната психология и характеристиките на дейностите, осъществявани през свободното им време са различни.

5)

Навлизане на технологиите на ежедневно ниво.

6)

Екология, качество на живот и устойчиво развитие.

Страница 24 от 106

Резюме

7) Европейските ценности и новото разбиране за ролята на местните власти като свързващо звено между младежките организации, форми на управление и приоритети: акцент върху групи в риск и реинтеграция на отпадащите от училище, субсидиран достъп до технологии и комуникации, съобразяване с инициативите идващи от самите младежи.

2.3. Значение на средата за млади хора за развитието на селищните структури 2.4. Материална среда и планиране

3. Примери от българската и чуждестранна практика А) Обобщение на разгледаните примери

Разгледаните примери могат да бъдат обобщени в три групи: (1) реконструкция на вторични градски центрове с интегриране на среда за младежки дейности, (2) формиране на публични пространства в паркова среда за нови жилищни територии и (3) изграждане на комуникационни площади и пешеходни улици около социалната инфраструктура в партерните етажи, изграждани от строителните обединения и въвеждане на понятието culture place make. И за трите групи са характерни следните изводи:   

анализ на местоположението, транспортните и пешеходните потоци допитване до обществеността съобразяване на бъдещия дизайн с всички планирани дейности

Изготвен е подробен анализ на частите Социална инфраструктура от Предварителните

проекти на Общи устройствени планове на следните общини: Алфатар, Ардино, Братя Даскалови, Брацигово, Велики Преслав, Върбица, Димитровград, град Добрич, Каолиново, Копривщица, Лесичово, Лозница, Малко Търново, Мизия, Никола Козлево, Правец, Самуил, Сливо поле, Хитрино и Челопеч. Резюме

Страница 25 от 106

Частите Социална инфраструктура обикновено биват публикувани само в предварителните проекти и не могат да бъдат открити в окончателните проекти на интернет страниците на общините. От разгледаните планове се оформят следните изводи и тенденции:  В анализите на всички планове е отделено достатъчно място за социалната инфраструктура и за младежта, но никъде не са разгледани младежките дейности;  Плановете се фокусират върху пространствената рамка за развитие на общината, т.е. предвиждат се нови зони за спорт, отдих и рекреация, но не се анализират публичните обекти, техните функции и реконструкцията на селищните центрове; Не се предвиждат нови жилищни структури, а само разширение на съществуващите. Б) Анализ на младежките дейности В) Изводи

4. Урбанистичен концептуален модел 4.1. Идентичност на средата за млади хора 4.2. Разположение в градската структура 4.3. Влияние на средата за млади хора 4.4. Взаимодействие с останалите функционални подсистеми и компоненти на средата

5. Приложение на концептуалния модел в град Пловдив А) Урбанистичен контекст Имам желание да насоча фокуса на дисертационния труд към град Пловдив, от една страна защото там данните са обработени, и от друга – наскоро приетата концепция за Страница 26 от 106

Резюме

пространствено развитие на общината внася яснота в отношението общ устройствен план – интегриран план за градско възстановяване и развитие. Класическият проектен модел проблем – средства – решение е обърнат на 180 градуса и всъщност държавата в лицето на управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие извършва програмиране на градското възстановяване и развитие – определя цел и средства. Отдавна сме избягали от директивния метод площ/жител и предполагам, че при одобряването на конкретни проекти подадени от общините не може да се спази и принципа на равнопоставеност – пропорционално финансиране на база големина (площ и жител). От друга страна може би това е начина за постигане на качествени резултати – стратегически цели, бюджет и решения от местните парламенти (пример с ученик и стратегическа цел – да получи образование). Общините могат да формулират собствени приоритети в пространственото планиране и да се възползват от други начини на финансиране, с които е възможна реализацията и на мащабни инвестиционни инициативи. Б) Младежки дейности и средата за млади хора В) Предизвикателствата пред развитието на публичните пространства в град Пловдив и приложение на концептуалния модел

6. Заключение 7. Литература 1. Никифоров, И. (2003). История на градоустройството, София, УАСГ 2. Александров, А. (2006). Теоретични основи на урбанизма – София, Институт за модерността 3. Димитров, С. (2000). Акценти в регионалното планиране, София, УАСГ 4. Ковачев, Ат. (2013). Градоустройство – част 1 и 2, София, Авангард Прима 5. Никифоров, И (2005). Централни зони, София, УАСГ 6. Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г., 19.12.2012 г.

7. Unated Nations, Spatial planning, New York and Geneva, 2008 Резюме

Страница 27 от 106

8. European Commission, ESDP European Spatial Development Perspective, May 1999, 9. Димитрова, Е. (2011). Идеята за устойчиво развитие: въздействие върху теорията на пространственото планиране. Годишник на УАСГ, София, свитък XLV, том 1, 2004-2010, сс.

53-61.

10. Димитрова, Е. (2010). Днешният ден на София: уязвимост и жизненост на публичното градско пространство. В Сборник материали от научна конференция „Проблеми на културното наследство на София“, ОП Стара София, Софийски исторически музей, с. 234238.

11. Ташева-Петрова, M. (2012). Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие – ефективни инструменти за управление, Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – София, Свитък VIII: Научни изследвания 2011, том XLV 2011/2012, ISSN 1310-814X, УАСГ, софия 2012 12. EEA (2006). Urban Sprawl in Europe – The Ignored Challenge, EEA Report No 10/2006, ISBN: 929167-887-2 13. UN-HABITAT(2009). Global Report on Human Settlements 2009, Planning Sustainable Cities: Policy Direction, ISBN: 978-92-113-2003-9 14. ЛАЙПЦИГСКА ХАРТА за устойчиви европейски градове, Съгласувана по повод на Неформална среща на министрите, отговарящи за развитието на градските райони и териториална кохезия в Лайпциг на 24 - 25 май 2007 г.

15. Териториална програма на Европейския съюз: Към по-конкурентоспособна и устойчива Европа с различни региони, Приета по повод на Неформалната среща на министрите на градоустройственото развитие и териториалното сближаване на 24 и 25 май 2007 г. в гр. Лайпциг 16. Декларация от неофициалната среща на министрите в Толедо по въпросите на градското развитие, Толедо, 22 юни 2010 г.

17. 6th CONFERENCE OF MINISTERS RESPONSIBLE FOR CULTURAL HERITAGE (22-24 APRIL 2015).

NAMUR DECLARATION “Cultural heritage in the 21st century for living better together. Towards a common strategy for Europe“ 18. Тълковен речник по териториално развитие, Европейска конференция на министрите, отговарящи за устройството на територията (CEMAT), 14-та сесия, Лисабон, Португалия, 26-27 октомври 2006 година, издание на Съвета на Европа, септември 2009 година, превод от фр./англ.: М.Стефанова, НЦТР, източник: coe.int, речникът е достъпен и от страницата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Страница 28 от 106

Резюме

раздел Регионално развитие, секция Добро управление, статия за Съвет на Европа: mrrb.government.bg 19. Найденова, В., Джамджиева, М., Стаевска, В. (2008). Качествени методи в социалните науки, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 20. Харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, отм.

21. Ревизирана европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, приета от конгреса на местните и регионални власти в Европа (10-та сесия – 21 май 2003 г. – Приложение към препоръка 128) 22. Младите хора и местното самоуправление. НСОРБ, София, 2011 23. Herzer, Lauren E. Changing Cities: Climate, Youth, and Land Markets in Urban Areas. www.wilsoncenter.org/cusp 24. Skills for urban youth – A chance for a better future, Education for All Global Monitoring Report 2012 25. Екарт Д. Щратеншулте (2015). Младежко списание „Европа“. Люксембург, Служба за публикации на Европейския съюз, www.europa.eu 26. Let’s speak sustainable construction. European Economic and Social Committee, Bruxelles, 2011 27. Youth and exclusion in disadvantaged urban areas: policy approaches in six European cities.

Social Cohesion Development Division, Council of Europe Publishing, Strasbourg, 2004 28. Walker, Richard. Urban Design. www.savills.co.uk/urbandesign 29. Adams, Eddy, Robert Arnkill (2012). Urban Solutions, Tapping the talents of urban youth. SALTOYOUTH Inclusion Resource Centre, www.SALTO-YOUTH.net/inclusion/ 30. Alban, Katrin (2012). Youth And The City. SALTO-YOUTH Inclusion Resource Centre, www.SALTOYOUTH.net/inclusion/

Резюме

Страница 29 от 106

Страница 30 от 106

Резюме

Университет по архитектура, строителство и геодезия

Примери от българската и чуждестранна практика Част втора

урб. Благой Петков 23.11.2016 г.

Страница 32 от 106

Част II. Примери

Идентичност и урбанистични проблеми на средата за млади хора Част втора: Примери от българската и чуждестранна практика Съдържание I. Примери от Лондон и Великобритания .......................................................................................................36 1.

Chelsea Creek & Fulham Gasworks ............................................................................................................36

2.

Fulham Reach............................................................................................................................................... 46

3.

Fulham Riverside ......................................................................................................................................... 49

4.

Hurlingham Walk ......................................................................................................................................... 50

5.

Dickens Yard ................................................................................................................................................. 52

6.

Brewery Wharf ............................................................................................................................................. 55

7.

Goodmans Fields ..........................................................................................................................................56

8.

London Dock ................................................................................................................................................. 57

9.

Lillie Square &Earls Court ............................................................................................................................59

10.

Blackfriars Circus ...................................................................................................................................... 61

11.

Millbrook Park...........................................................................................................................................62

12.

The Ram Quarter ......................................................................................................................................63

13.

Elephant Park ........................................................................................................................................... 64

14.

Greenwich Millennium Village.................................................................................................................65

15.

Docklands: Hoola London & The Horizons Tower .............................................................................. 66 Част II. Примери

Страница 33 от 106

16.

Soho: 15 Hollen Street & Rathbone Square .......................................................................................... 67

17.

Regent’s Canal: Regent Canalside, St Pancras Place, Kings Cross & The Plimsoll Building, City Wharf & Banyan Wharf ....................................................................................................................................... 68 I. A) Place making & Cultural place making ...................................................................................................... 69 I. Б) Участие на обществеността и представяне на плановите разработки, пространствените концепции и инвестиционните намерения .......................................................... 71 I. B) Изводи ...........................................................................................................................................................72 II. Примери от българската градоустройствена практика ......................................................................73 1. Законодателна рамка на пространственото планиране в Република България и съвременната урбанистична практика ......................................................................................................73 2. Предварителни проекти на общи устройствени планове на общини (ПП на ОУП) ................... 74 1)

ПП на ОУПО Алфатар ............................................................................................................................75

2)

ПП на ОУПО Ардино .............................................................................................................................. 76

3)

ПП на ОУПО Братя Даскалови ............................................................................................................ 77

4)

ПП на ОУПО Брацигово ........................................................................................................................ 78

5)

ПП на ОУПО Велики Преслав ............................................................................................................... 79

6)

ПП на ОУПО Върбица ............................................................................................................................ 80

7)

ПП на ОУПО Димитровград................................................................................................................. 81

8)

ПП на ОУПО град Добрич .................................................................................................................... 82

9)

ПП на ОУПО Каолиново ........................................................................................................................ 83

10)

ПП на ОУПО Копривщица ................................................................................................................ 84

11)

ПП на ОУПО Лесичово ...................................................................................................................... 85

12)

ПП на ОУПО Лозница ........................................................................................................................ 86

13)

ПП на ОУПО Малко Търново ............................................................................................................ 87

14)

ПП на ОУПО Мизия ............................................................................................................................ 88

15)

ПП на ОУПО Никола Козлево .......................................................................................................... 89

Страница 34 от 106

Част II. Примери

16)

ПП на ОУПО Правец .......................................................................................................................... 90

17)

ПП на ОУПО Самуил ........................................................................................................................... 91

18)

ПП на ОУПО Сливо поле ....................................................................................................................92

19)

ПП на ОУПО Хитрино........................................................................................................................93

20)

ПП на ОУПО Челопеч ........................................................................................................................ 94

3. Анкетните проучвания в градоустройственото планиране – анализ на ПП на ОУПО Съединение на проведеното обществено допитване (анкети към различни групи от населението).......................................................................................................................................................95 4. Младежките дейности в град Пловдив – пространствени аспекти ............................................. 96 5. Идентичност на публичните пространства в София и живота на младите хора ................. 104

Докторант:

урб. Благой Петков

Ръководител:

доц. д-р арх. Валери Иванов

Университет по архитектура, строителство и геодезия

Катедра Градоустройство Архитектурен факултет

Част II. Примери

Страница 35 от 106

I. Примери от Лондон и Великобритания 1. Chelsea Creek & Fulham Gasworks

Фиг. 1.1.1. Поглед въздуха

Страница 36 от 106

Част II. Примери

Фиг. 1.1.2. Нереализиран план от 2009 г.

Фиг. 1.1.4. Концепция

Фиг. 1.1.3. Защитени територии

Фиг. 1.1.5. Разрез

Част II. Примери

Страница 37 от 106

Фиг. 1.1.6. План на застрояване

Фиг. 1.1.7.-10. Концептуални диаграми и детайли фасада Страница 38 от 106

Част II. Примери

Фиг. 1.1.11.-12. Макет

Фиг. 1.1.13. Публична и озеленена среда

Фиг. 1.1.14. Пространства „за игра“

Част II. Примери

Страница 39 от 106

Фиг. 1.1.15. Публични пространства и достъп (входове) на жилищните сгради Фиг. 1.1.16.-17. Снимки от обсъждания на експертно ниво

Фиг. 1.1.18.-20. Художествено представяне на обемно-пространственото решение

Страница 40 от 106

Част II. Примери

Фиг. 1.1.21. Снимка на втори етап

Част II. Примери

Страница 41 от 106

Фиг. 1.1.22.-23. Обемно-застроително решение с всички инвестиционни инициативи в района

Фиг. 1.1.24.-25. Изява на индустриалното наследство

Страница 42 от 106

Част II. Примери

Фиг. 1.1.26. (1) Фиг. 1.1.28. (3)

Фиг. 1.1.27. (2) Фиг. 1.1.29. (4)

Фиг. 1.1.30. (схема)

Фиг. 1.1.26.-30. Публични пространства

Част II. Примери

Страница 43 от 106

Фиг. 1.1.31.-35. Застрояване / връзки / публични пространства / наследство / обслужване Страница 44 от 106

Част II. Примери

Фиг. 1.1.36. (план) Фиг. 1.1.38. (1)

Фиг. 1.1.37. (схема) Фиг. 1.1.39. (2)

Фиг. 1.1.40. (3)

Фиг. 1.1.36.-40. Публични пространства и застрояване на партерните етажи

Част II. Примери

Страница 45 от 106

2. Fulham Reach

Фиг. 1.2.1.-2. Урбанистични аспекти

Фиг. 1.2.3.-5. Заварено обемно-пространствено решение

Страница 46 от 106

Част II. Примери

1.2.6.-9. Ревизиран план въз основа на проведените консултации

Част II. Примери

Страница 47 от 106

Фиг. 1.2.10.-12. Отваряне на жилищния комплекс към крайречната алея за разходки по река Темза

Фиг. 1.2.13.-15. Елементи на градския дизайн и монументалното изкуство Страница 48 от 106

Част II. Примери

3. Fulham Riverside

Фиг. 1.3.1.-2. Изглед от река Темза

Фиг. 1.3.3. План Част II. Примери

Страница 49 от 106

4. Hurlingham Walk

Фиг. 1.4.1. Hurlingham Gate

Фиг. 1.4.2. План

Фиг. 1.4.4.-5. Местоположение

Страница 50 от 106

Част II. Примери

Фиг. 1.4.3. Hurlingham Walk

Фиг. 1.4.6. Обновяване на територията Част II. Примери

Страница 51 от 106

5. Dickens Yard

Фиг. 1.5.1. План

Страница 52 от 106

Част II. Примери

Фиг. 1.5.2. Макет

Фиг. 1.5.3.-6. Мрежата от пешеходни улици

Част II. Примери

Страница 53 от 106

Фиг. 1.5.7. Представяне на визията за ново площадно пространство – табло от изложба към публичните консултации

Страница 54 от 106

Част II. Примери

6. Brewery Wharf

Фиг. 1.6.1. Поглед от североизток

Фиг. 1.6.3. План

Фиг. 1.6.2. Местоположение

Фиг. 1.6.4. Обществен културен център

Фиг. 1.6.5.-8. Brewery Gate Част II. Примери

Страница 55 от 106

7. Goodmans Fields

Фиг. 1.7.1.-5. Оформяне на публичните озеленени пространства

Страница 56 от 106

Част II. Примери

8. London Dock

Фиг. 1.8.1. Местоположение

Фиг. 1.8.2. План

Фиг. 1.8.3.-4. Оформяне на публичните пространства

Част II. Примери

Страница 57 от 106

Фиг. 1.8.5.-10. Cultural and Place making Strategy (May 2015)

Страница 58 от 106

Част II. Примери

9. Lillie Square &Earls Court

Фиг. 1.9.1.-4. Earls Court and West Brompton Village

Част II. Примери

Страница 59 от 106

Страница 60 от 106

Част II. Примери

10. Blackfriars Circus

Част II. Примери

Страница 61 от 106

11. Millbrook Park

Страница 62 от 106

Част II. Примери

12. The Ram Quarter

Част II. Примери

Страница 63 от 106

13. Elephant Park

Страница 64 от 106

Част II. Примери

14. Greenwich Millennium Village

Част II. Примери

Страница 65 от 106

15. Docklands: Hoola London & The Horizons Tower

Страница 66 от 106

Част II. Примери

16. Soho: 15 Hollen Street & Rathbone Square

Част II. Примери

Страница 67 от 106

17. Regent’s Canal: Regent Canalside, St Pancras Place, Kings Cross & The Plimsoll Building, City Wharf & Banyan Wharf

Страница 68 от 106

Част II. Примери

I. A) Place making & Cultural place making

Част II. Примери

Страница 69 от 106

Страница 70 от 106

Част II. Примери

I. Б) Участие на обществеността и представяне на плановите разработки, пространствените концепции и инвестиционните намерения

Част II. Примери

Страница 71 от 106

I. B) Изводи

Страница 72 от 106

Част II. Примери

II. Примери от българската градоустройствена практика 1. Законодателна рамка на пространственото планиране в Република България и съвременната урбанистична практика

Фиг. 2.а.-б. Схеми от Методически насоки за Разработване и прилагане на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), МРРБ, 2010 година

Част II. Примери

Страница 73 от 106

2. Предварителни проекти на общи устройствени планове на общини (ПП на ОУП)

Фиг. 2.1. Карта с връзки към предварителните проекти на общи устройствени планове на общини (ПП на ОУПО), публикувана на адрес: oup.petkovstudio.com

Страница 74 от 106

Част II. Примери

1) ПП на ОУПО Алфатар

Част II. Примери

Страница 75 от 106

2) ПП на ОУПО Ардино

Страница 76 от 106

Част II. Примери

3) ПП на ОУПО Братя Даскалови

Част II. Примери

Страница 77 от 106

4) ПП на ОУПО Брацигово

Страница 78 от 106

Част II. Примери

5) ПП на ОУПО Велики Преслав

Част II. Примери

Страница 79 от 106

6) ПП на ОУПО Върбица

Страница 80 от 106

Част II. Примери

7) ПП на ОУПО Димитровград

Част II. Примери

Страница 81 от 106

8) ПП на ОУПО град Добрич

Страница 82 от 106

Част II. Примери

9) ПП на ОУПО Каолиново

Част II. Примери

Страница 83 от 106

10) ПП на ОУПО Копривщица

Страница 84 от 106

Част II. Примери

11) ПП на ОУПО Лесичово

Част II. Примери

Страница 85 от 106

12) ПП на ОУПО Лозница

Страница 86 от 106

Част II. Примери

13) ПП на ОУПО Малко Търново

Част II. Примери

Страница 87 от 106

14) ПП на ОУПО Мизия

Страница 88 от 106

Част II. Примери

15) ПП на ОУПО Никола Козлево

Част II. Примери

Страница 89 от 106

16) ПП на ОУПО Правец

Страница 90 от 106

Част II. Примери

17) ПП на ОУПО Самуил

Част II. Примери

Страница 91 от 106

18) ПП на ОУПО Сливо поле

Страница 92 от 106

Част II. Примери

19) ПП на ОУПО Хитрино

Част II. Примери

Страница 93 от 106

20) ПП на ОУПО Челопеч

Страница 94 от 106

Част II. Примери

3. Анкетните проучвания в градоустройственото планиране – анализ на ПП на ОУПО Съединение на проведеното обществено допитване (анкети към различни групи от населението)

Част II. Примери

Страница 95 от 106

4. Младежките дейности в град Пловдив – пространствени аспекти

Фиг. 4.1. Концепция за пространствено развитие на община Пловдив – насоки за изменение на общия устройствен план на общината

Страница 96 от 106

Част II. Примери

Фиг. 4.2. Парк „Отдих и култура“ – план за регулация и застрояване

Част II. Примери

Страница 97 от 106

Фиг. 4.3.-4. Гребна база, Пловдив

Фиг. 4.5.-6. Младежки център Пловдив – изглед и ситуация

Страница 98 от 106

Част II. Примери

Фиг. 4.7.-9. Младежки хълм, Пловдив

Част II. Примери

Страница 99 от 106

Фиг. 4.10.-11. Парк „Лаута“, Пловдив

Фиг. 4.12.-13. Каменица Пловдив – план и пивоварна-музей на бирата

Страница 100 от 106

Част II. Примери

Фиг. 4.14.-18. FORA (Fagulha, Oliveira, Ruivo Arquitectos), Portugal – победителят в архитектурния конкурс за пространството на Площад Централен в Пловдив — емблематично място, на което се засичат повечето значими периоди от миналото на града, но решение за безконфликтното им съжителство все още няма.

„Защо този проект е избран: 1. Ясно проектно решение. Създава ясно дефинирани пространства 2. Създава потенциал за социализация на археологията и възможност за „паралелен свят“.

Част II. Примери

Страница 101 от 106

3. Балансирано разкриване на археологията, не прекалено много или прекалено малко. Дава възможност за лесно адаптиране на проекта, в зависимост от това какво разкрият бъдещите разкопки.

4. Добри връзки със съществуващата градска тъкан, включителоно и на археологическо ниво. Възстановява направлението север-юг на главната улица.

5. Изпълнява задачите, поставени в заданието на конкурса.

Препоръки: 1. Да се проучи възможността за фиксирана, а не подвижна сцена, по технически причини.

2. Да се обогати с повече функции подземното ниво, например образователни функции заедно с предложения подземен музей, за да се избегне опасността от създаването на мъртва зона.

3. Да се преосмисли водното огледало.

4. Да се преосмисли дървената настилка. Да се проучи възможността за подмяната й с поустойчив материал, като бетон или камък, но да се запази растерът й.

5. Да се осигури по-добро засенчване.“ (бележки и препоръки на журито).

Страница 102 от 106

Част II. Примери

Фиг. 4.19.-25. Зона за въздействие с потенциал за икономическо развитие ИПГРВ Пловдив

Част II. Примери

Страница 103 от 106

5. Идентичност на публичните пространства в София и живота на младите хора

Фиг. 5.1.-2. Монумент „Знаме на мира“ Фиг. 5.3. Зелена система и културноисторическо наследство – фрагмент от ОУП на град София и Столична община

Страница 104 от 106

Част II. Примери

Част II. Примери

Страница 105 от 106