www.getyesproject.com
ГЛОБАЛНА БОРСА И ОБУЧЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ ЗА МЛАДЕЖКА ЗАЕТОСТ 2
Национален доклад- България 21.01.2021 Номер на проекта: 618649-EPP-1-2020-1-MK-EPPKA2-CBY-ACPALA Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация [съобщение] отразява само възгледите на автора и Комисията не може да носи отговорност за каквото и да е използване на съдържащата се в нея информация.
www.getyesproject.com
ВЪВЕДЕНИЕ Предприемачеството се описва като способност и желание за развитие, организиране и управление на бизнес начинание, поемане на всички рискове с цел постигане на печалба. Най-честият пример за предприемачество е стартирането на нов бизнес. Предприемачеството се характеризира с иновации и поемане на риск и е съществена част от способността на нацията да процъфтява на постоянно променящ се и силно конкурентен глобален пазар. Предприемаческата екосистема включва широк кръг „заинтересовани страни“, които са част от средата за развитие на идеите на предприемачите и тяхното количество и качество определя нейната зрялост. Пътят от бизнес идея до стартираща компания, до успешна услуга или продукт, е доста труден и зависи от много фактори, включително добър бизнес план, достъп до начален капитал, възможности за наем на офис и използване на инфраструктура от доставчици от найнеобходимите услуги, административни бариери / улеснения, съществуването на „база“ с добри примери, общност. Всичко има значение.
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО В БЪЛГАРИЯ- НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД В България вече започва да се изгражда култура на подкрепа за предприемачеството. Все пак липсва нагласа за поемане на риск. Българският предприемач е отворен за иновации. Стартирането на бизнес в България е много по-лесно в сравнение с много други страни, където цената в началото или впоследствие е много по-висока. През последните години местната предприемаческа екосистема започна да бъде динамична и в България, като подходящите политики и инициативи за стимулиране и развитие на отделните й компоненти биха довели до необходимата стабилност, така че да се постигне растеж и интернационализация, а оттам и ясно въздействие върху икономиката. Нивото на предприемачество за 2018/2019 г. у нас нараства. Процентът на българите, които решават и започват собствен бизнес, е 6%, най-високото ниво от 2015 г. В България има повече мъже предприемачи, отколкото жени. Образованието е неразривно свързано с предприемаческите намерения и жизнеността на предприемаческата екосистема, тъй като засяга увереността на предприемачите, че притежават необходимите умения и знания за стартиране на бизнес. Правителствените политики и инициативи могат да формират благоприятните условия за предприемачество. Има дефицити в политиките в подкрепа на предприемаческите екосистеми. 1. Правителствени политики и инициативи Бизнес общността не признава правителствени инициативи за насърчаване на предприемачеството. Причината е, че те липсват. И ако има такива, те са свързани с корупционни схеми. Доминиращото разбиране е, че финансираните компании "не са случайни". Следователно подкрепата на правителството под формата на директно
www.getyesproject.com
финансиране на предприемачеството се осъществява чрез оперативни програми като част от стратегическото развитие на България за по-висока конкурентоспособност и иновации. Но това не е достатъчно, тъй като това са допълнителни инструменти, а не основни. Правителствените политики за насърчаване на предприемачеството и намаляване на административната тежест за бизнеса са отразени в няколко стратегически документа. С плана за действие „Предприемачество 2020 - България“ се въвеждат конкретни мерки за укрепване на предприемаческата култура и развитие на ново поколение предприемачи чрез насърчаване на предприемачеството, предприемачеството сред жените и младите хора на възраст под 29 години, обмяната на опит между различни поколения предприемачи, подкрепа за заетост, въвеждане и актуализиране на програми за предприемачество в училища, професионално образование и университети. В съответствие с инициативата на Европейската комисия „Законодателен Акт за малкия бизнес” в България е разработена Националната стратегия за насърчаване на МСП 20142020 г., която представя европейски възгледи за: подобряване на бизнес средата; предоставяне на втори шанс при обявяване на несъстоятелност; приоритетното внимание към най-малките предприятия; действията на публичната администрация, свързани с нуждите на МСП; изграждане на умения и насърчаване на всички форми на иновации; улесняване на достъпа до финансиране и др. Извършването на научни изследвания и иновации чрез набиране на частни инвестиции е в основата на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014-2020. Очаква се до 2030 г. цифровата трансформация на българската индустрия да бъде постигната чрез създаване на условия за модернизация, автоматизация и конкурентно позициониране на икономиката (концепция "Индустрия 4.0"). 2. Образование и обучителни програми Все повече семинари и лекции се организират за информиране на млади стартиращи фирми. Фокусът е върху създаването на мрежа за подкрепа на бизнеса, привличане на таланти и инвестиции, разработване на програма за подбор, наставничество и ускоряване на предприемачи с голям потенциал, осигуряване на достъп до ментори, мрежи и стратегически съвети. Сред организациите, чиято дейност е свързана с насърчаване на предприемачеството и развитието на предприемаческата мрежа и околната среда в България, са Endeavor Bulgaria, Innovation Starter, Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), Българската асоциация за рисков капитал (BVCA), ИКТ Клъстер “, Startup Grind, Българският център за предприемачество (BEC), Karoll Knowledge и други. Има много инициативи и програми за обучение по предприемачество в средното образование. Те се предоставят от Junior Achievement, Innovation Starter и други. Прави впечатление, че концентрацията отново е в столицата, а в останалата част на страната те липсват или са частични. Също така много НПО, които получават финансиране по
www.getyesproject.com
различни програми, подпомагат сектора чрез изпълнение на проекти, инициативи и дейности за развитие на предприемачеството и младежката дейност. За съжаление няма единен регистър, който да следи тази информация. В страната има достатъчно университети и други образователни институции, които предлагат програми за обучение на бъдещи и стартиращи предприемачи. Друг въпрос е връзката между количеството и качеството на образованието. Теоретичното обучение е важно, но не допринася за реализирането на стартиращи предприемачи, тъй като предприемачеството е умение и се учи чрез работа, а не чрез теория. Би било добре да се въведе обучение на предприемачи по меки умения като комуникация, работа в екип, презентационни умения и други в университетите. 3. Инфраструктура Първият български научно-технологичен парк София Тех Парк е сравнително нова инициатива на българското правителство за създаване на уникална и иновативна среда. Той е проектиран като инкубатор, насочен към реализиране на проекти за насърчаване на развитието на научните изследвания и иновациите, предоставяне на услуги в подкрепа на комерсиализацията на нови технологии, продукти и услуги, подкрепа за стартиращи фирми и иновативни идеи. Все още не успява да се наложи и да се развие, за да оправдае целите си. Въпреки усилията и финансирането по различни програми, предприсъединителни и оперативни, България почти няма функциониращ бизнес инкубатор. През последните години броят на споделените работни пространствата се увеличи. Те достигат над 30, от които 80% в София. Такива са например мрежите за обмен и наставничество за предприемачи betahaus, Soho, Puzl coworking, лагер за споделена работа Cosmos, House of NGO, CoShare HIVE, 1Hub, Malkite5, Startup center, Startup factory, кошер, bizlab, limacon, Sbar. 4. Финансиране 4.1 Национални програми и инструменти за финансова подкрепа Липсват, обаче, визия и последователна правителствена политика за насърчаване на предприемаческите и иновационните дейности на МСП. Има само един национален фонд за подкрепа на компаниите, който е крайно недостатъчен. Правителството разчита единствено на европейски фондове. Подобреният административен капацитет на централните и местните администрации в работата с европейски програми и в предоставянето на бизнес услуги през последните години е безспорен факт. Въпреки това все още има подценяване на предприемачеството като фактор за икономическо благосъстояние поради липса на визия за значението на предприемачеството и иновациите за икономическото развитие на страната ни; липса на единна национална политика; липса на анализ и план за развитие на иновации и иновативни МСП; липса на достатъчно национални и местни мерки, политики и действия в подкрепа на иновативната дейност на МСП; липса на информация и предвидимост по отношение на
www.getyesproject.com
предстоящи конкурси и проектни сесии; липса на прозрачност в процедурите за оценка и подбор на проектни предложения и мониторинг и контрол на проектите. Анализът на стартирането и функционирането на Фонда на фондовете включва следните изводи: процесът започна с голямо закъснение по една или друга причина; стана ясна липсата на административен капацитет и човешки ресурси за създаването и управлението на такъв фонд; поставените цели няма да бъдат изпълнени; ефектът от подкрепата на иновационната политика на МСП ще бъде минимален; процесът не мина без скандали; липса на прозрачност и широка информация за работата на фонда. По някои от другите оперативни програми имаше разработени и пуснати мерки, които пряко или косвено финансираха предприемачеството и разработването и внедряването на иновации от МСП. През предходния програмен период рисковите инвестиционни фондове LaunchHub и Eleven Venture, създадени с европейско финансиране, дадоха тласък на българската предприемаческа екосистема. Eleven е класиран на трето място сред топ 10 в Европа на фондовете за първоначално финансиране. Други инвеститори,които бяха създадени и вписани, са BlackPeak Capital, Empower Capital, PostScriptum, Neveq, Rosslyn Capital и Unicredit Bulbank. В България се открояват две организации на бизнес ангели Българската асоциация на бизнес ангелите ("България ангели"), която бе обявена от Световния бизнес форум на ангелите за най-обещаващата мрежа от този тип организации в Югоизточна Европа и CEO Club Angels, осигуряващи експертиза, контакти и наставничество за увеличаване на стойността и инвестициите в компаниите главно в пост-ускорителния етап на развитие. Въпреки това няма последваща публичност за развитието и успеха на инвестициите в избрани проекти. Има неофициална информация, че много от тях просто са затворили, след като са похарчили първоначалните средства и то не по предназначение. 4.2 Европейска комисия Основната рамкова програма за научни изследвания и иновации в периода 2014-2020 г. бе „Хоризонт 2020“. От всички програми най-целевият инструмент за стимулиране на иновативни МСП бе Инструментът за МСП, който е преименуван на ускорител на EIC. Освен това повече от дузина програми бяха посветени в подкрепа на предприемачеството, но те не бяха използвани напълно. Това се дължи на редица слабости в системата и механизма за кандидатстване и разпределение на средства липсата на достатъчно информация, наличието на голям брой и изключително сложни процедури за кандидатстване, изискването за съфинансиране и други. Липсва квалифициран персонал със знания и опит в разработването на проекти и много предприемачи реагират с недоверие на възможността да получат такива средства. Близо 20% от европейското финансиране за България се разпределя за малки и средни предприятия. 5. Добри практики
www.getyesproject.com
Липсват знания и информация за успешни местни предприемачески инициативи, достойни за подражание. Някои от най-разпознаваемите компании са: Telerik (Progress), Walltopia, Imperia, Flipps (Bianor), Kanbanize, ChaosGroup, Enhancv, Melissa. "Betahaus", "eBag", "Roobars". "Пъпеш", "Bee Smart Tecnologies", "Viscom", "Fight", "FinAnalytica", "Centaur", "Тук-там". Успешни примери за стартиращи компании у нас непрекъснато се появяват в публичното пространство, например „Printivo“, „Dronamics“, „TaxiMe“, „EnduroSat“, „iCard“, „Listen Up“, „Prospecto Group“, „Elvis. bg "," dWood ". , "Escreo", "Clusterize", "Playground Energy", "GoMama" и много други. Според проучване на Ричард Мадисън, публикувано във Форбс, през 2015 г. София е сред десетте най-добри места в света за създаване на стартъп главно поради доброто покритие и високата скорост на интернет, относително ниските разходи за създаване на компания и работни дейности, наличието и функционирането на инвестиционни фондове. Столична община е една от малкото, които създават и разработват свои собствени инструменти в подкрепа на стартиращи фирми като гаранционен фонд и иновации София! Автор на доклада е г-жа Лена Карналова - социолог по професия и младежки работник по призвание. Работи от дълги години като координатор на младежки програми и проекти, както и експерт и обучител на свободна практика. Редактор на доклада е Ганчо Колаксазов - главен изпълнителен директор на ITTI.
Моля, намерете тук приложеното изследване на бюрото!
Дата: 21. 01. 2021 Място: Пловдив, България