Irina May 2014
Ирина си избра малкия куфар и подреди в него най-необходимото за път.
i ig lia Ga
a y a M
G
По пътя спряха на малко магазинче....
- Добър ден! Какво продавате? - Хляб и брюкселско зеле. - А имате ли сладолед?
- Пеперунди, имаме ли сладолед?
- Имаме сладолед. - Какъв вкус? - Брюкселско зеле. - Ама по много мъничко да ядете, да не ви заболи гърлото!
- Айде чао!
Минаха покрай чудни цветя, красиви стари къщи, грозни нови
замъци и странни забравени сгради....
Почакаха Ежко да се върне в къщичката си, но се оказа, че е отишъл на пазар. Решиха да му се обадят следващия път предварително! И тръгнаха на разходка се в Лещен.
Оммммм...
Оммммм...
И времето спря ....
Времето спря.....
После тръгнаха към Ковачевица. Там пътешественичката я налегна сладка дрямка.
Синия вир Siniq wir fa
Пеперунди се обади и каза, че животните са гладни. Ирина взе хляб с вкус на броколи и се запъти към своите приятели. Те живееха близо до манастира “Св. Георги” до Хаджидимково. Ирина не успя да ги нахрани добре, защото се зададе страшна буря. Наложи се да дойде пак, но това беше така или иначе особено приятно.
А по тази пътечка Ирина стигна до мирото. Чудесно е да си в топлата вода, когато вали :) Но скоро пак ще трябва да се ходи, защото фотоапаратът остана да си почива в съблекалнята и няма как да покажем прекрасния нов бански на Ирина.
И накрая стигнаха до приказните къщички в ОМАЯ....
Омагьосаха ни ....
Един охльо-бохльо ни напомни, че е време да тръгваме, защото Преперунди ни чака.