DevStyleR Брой 7 by DevStyleR

THE #1 TECH INFLUENCERS COMMUNITY

ЛЯТО / ЦЕНА 9 ЛВ.

ISSN 2682-9665

Блокчейн Аз вярвам в това бъдеще

Трябва да говорим по-често за гейминг индустрията

Техническото интервю - съвети, практики и процеси

Борис Колев: За мен е важно, че насочвам вниманието на бизнес лидерите към България

Използвайки интернет, винаги трябва да сме песимисти

#SPODARI - спортувай, дарявай, спасявай живот

Победителите от ТУЕС Фест 2020 devstyler.io 1 млади, умни, иновативни

devstyler.io

ЛЯТО 2020

СЪДЪРЖАНИЕ

ИНОВАТОРИ

Последвай ни ВЪВ FACEBOOK: @devstyler.io ПОСЛЕДВАЙ НИ В TWITTER: @DevStyleR1 Свържи се с нас: EDITORS@DEVSTYLER.IO

Акценти ......................................................................................................……..……..……..……..…..6

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР плАМЕН МИХАЙЛОВ Радостин Петров:Трябва да говорим по-често за гейминг индустрията .... ….…62 Цвете Дончева: Как да говорим с инвеститори във времена на криза? ….….......68

Amazon представиха по много добър начин културата на DevOps....................................................16 ТУ Габрово привлича студенти и бизнеса с традиции и иновативен дух......……..……..…….......20 Във ФМИ не преподаваме самоцелно, винаги се допитваме до бизнеса.....……..…….….….…...24

#Dailyroutine

28 Победителите от ТУЕС Фест 2020 – Млади, умни и иновативни….……........................................30

CoderDojo България: Онлайн работилниците са по-ефективни ….…….…….…...............….......

образование

постижения

ИЗДАТЕЛ / ГЛАВЕН РЕДАКТОР Ива Абаджиева

DEVeloper on FOCUS

Борис Колев: За мен е важно, че насочвам вниманивто на бизнес лидерите към България......….12

20 46

екип

Георги Георгиев, Senior Java Developer, DataArt ..….…..........................................72

Александър Захариев: Блокчейн – аз вярвам в това бъдеще......................................... …..36 Успехът на Националната олимпиада по ИТ изисква да си “All-in-One” ..............……....46 Топ книги от участници в #DailyRoutine................................... ….…….…….…….……... 48 Упражняването на правата води до еволюция на законодателството.................................50 Стефан Генчев: Използвайки интернет, винаги трябва да сме песимисти...............…......54 Техническото интервю - съвети, практики и процеси..........................................................60 4

Адв. Явор Стойчев: Упражняването на правата води до еволюция на законодателството

ЕКИП РЕДАКТОРИ стефан стефанов, анелия маркова-столар, цветанка боева, Мария Ценкова НИНДЖА РАЗРАБОТЧИК Момчил Чернев МЕНИДЖЪР ПРОДАЖБИ НАДЯ ТОДОРОВА

Емануил Боянов, EPAM, Lead Software Engineer.. ….……. ...................................74 Стоян Лозанов, OMNIO Technologies............................................................ ….......76 Тech Gadgets......................................................................................... ….…..............78 #SpoDari – Спортувай, Дарявай, Спасявай живот ................................................... 80

Издава: консеп сървисиз БЪЛГАРИЯ ПО ЛИЦЕНЗ НА INNOVATION CENTER INC.

OФИС: СОФИЯ 1612, БУЛ. цАР БОРИС III, №81, ЕТ.2, ОФИС 5

РЕДАКЦИЯ: Тел. 0894 77 2258, ТЕЛ. 0896 88 0937 EDITORS@DEVSTYLER.IO

Радостин Петров:Трябва да говорим по-често за гейминг индустрията

Студенти от Бургас разработиха иновативна настилка .…........….......…................…...... 34

РЕДАКТОР СПЕЦИАЛНИ ПРОЕКТИ Атанас Нейчев

Препечатването на мaтериалите се извършва само след изричното разрешение на издателя. Редакцията не носи отговорност за информацията в рекламните и PR публикациите.

Правата и/или отговорността за предоставения снимков материал принадлежи на лицата, които го предоставят. Copyright Copyright@2019 Innovation Center Inc. All rights reserved. Title is protected through a trademark registered with the U.S. Patent and Trademark Office.

#SpoDari – Спортувай, Дарявай, Спасявай живот devstyler.io

Проведе се Кариерният форум на ФМИ

На 23, 24 и 25 юни 2020 г. за единадесети пореден път се провежда Кариерният форум на ФМИ за 2020г. Целта на събитието е да срещне студентите с водещи компании в сферата на информационните технологии и точните науки и да им предостави възможности за развитие и професионална реализация.

акценти Biodit е първата компания в beam на Българска фондова борса Biodit подаде документ за допускане до търговия на пазар за растеж на МСП beam. Това ще бъде първата компания, която ще се листне на beam, съобщават от Bulgarian Stock Exchange.

PHP стана на 25 години

На 8.06 тази година година се навършват 25 години от официалното представяне на един от най-популярните езици за програмиране – PHP. Той е създаден е от датско-канадския програмист Расмус Лердорф още през 1994 г., с оригинално име Personal Home Page.

Виктор Ковалец: Динамиката на онлайн събитията е различна

Виктор Ковалец е основател и изпълнителен директор на AcademiaOne, което e компания, която помага на студенти и професионалисти да се запознаят с хора от техните сфери. Той организира различни срещи в Лондон и сподели как се развива идеологията на създаването на събития.

Колко е развита дигитализацията на барове и ресторанти?

Пламен Манев и Цветелин Манев от hype software се обединяват с Мирослав Иванов, който е управител на софтуерната компания Scalewest да създадат софтуер за барове и ресторанти. Те споделиха какви технологични проблеми има в ресторантьорството и как се развива стартъп от дистанция.

Viber прекъсва бизнес отношениятаси с Facebook

Viber ще бойкотира всички технологии във Facebook, заради проблемите си с нарушаване на данни, както и модерирането на съдържанието. Наскоро Viber се присъедини към движението #StopHateForProfit, което призовава бизнесът да преустанови разходите за реклами във Facebook за месец юли.

Обявиха победителите в юбилейния 20-ти конкурс CodeIt

През юни се проведе церемонията по награждаване на победителите на двадесетото юбилейно издание на международния конкурс за програмиране CodeIt. Специален гост за поредна година бе патронът на CodeIt, Президентът на Република България, Румен Радев.

Samsung направи партньорство с esport шампиони Първият програмен език за квантови компютри - Silq

„Програмирането на квантови компютри все още е предизвикателство за изследователите“, казва Мартин Вечев, професор по компютърни науки в лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на ETH, за сайта на институцията. „Затова съм толкова развълнуван, че сега можем да продължим традицията на ETH Zürich в разработването на квантови компютри и езици за програмиране“.

devstyler.io

Подобрен е рекордът за най-възрастен геймър

Японка на 90-годишна възраст беше призната за най-възрастния геймър в света. Хамако Мори, известна като „Геймър баба“ на своите 250 000 абонати в YouTube, започнала да играе преди 39 години. Каналът ѝ в YouTube стартира през 2015 г. и тя публикува до четири видеоклипа месечно. Grand Theft Auto е сред любимите поредици на Мори.

акценти

Служителите на Twitter ще могат да работят от вкъщи за постоянно

Google отвори кода на AI за таблични данни

Google отвори кода на система за deep learning, която може да отговори на въпроси на естествен език от таблични данни. Системата TAPAS беше обучена на 6.2 милиона таблици, извлечени от Wikipedia и съвпада или надвишава най-съвременните постижения в няколко показателя.

акценти Почти всички по целия свят вече работят от вкъщи. Директорът на Twitter, Джак Дорси е уведомил своите служители, че това може да остане за постоянно. Той ще ограничи служебните пътувания и физическите събития до края на годината. Гигантът Google също съобщи, че работата от вкъщи ще продължи поне до следващата година.

Бош Инженеринг Център на 1 година – 100% ръст на служителите, 40 успешни проекта Първият Инженеринг Център на Бош в София отбеляза една година от дейността си в страната. Екипът на компанията участва в разработката на над 40 международни проекта, свързани с технологии за автомобилната индустрия в области като системи за помощ на водача, автоматизирано шофиране и електромобилност. Само за дванадесет месеца се наблюдава удвояване броя на служителите – от 120 до над 250, като процесът по наемане на експерти продължава. Не случайно компанията грабна и приза “Tech Growth Business” за 2019 г. на на Технологичните награди на форума Global Tech Summit.

Инженер от IBM направи микроскоп с части от Lego

Тюксел Темиз, инженер по микроелектроника на IBM в Цюрих, направи изследователски микроскоп с частите на Lego. Компонентите общо струват около 300$, но въпреки това се оказа, че микроскопът работи ефективно. Неговата цел е била да създаде инструмент, с който да подобри изследователска си работа. За направата на микроскопа, Темиз използва Lego конструктор, Raspberry Pi камера, която е монтирана върху платка с размери 25mm x 23mm и 3D принтер с 10-микрометрова резолюция. Микроскопът може да заснема макро и микро снимки през различен ъгъл, тъй като камерата се върти променя своя фокус. Може да направи снимки с висока резолюция на компютърен чип с микро размери. Такива снимки обикновено изискват скъпи и специални обективи.

BellSoft и VMWare разработват Java платформа, базирана на OpenJDK

BellSoft, водещ сътрудник в разработката на OpenJDK, обяви, че започва работа с VMware. BellSoft ще предостави основния им продукт Liberica JDK и пълна поддръжка за VMware Tanzu. BellSoft и VMware ще обединят усилията си и ще работят в тясно сътрудничество с общността на OpenJDK, за да изведат времето за работа на Java до следващото ниво на използваемост и производителност, поддържайки изключителната ѝ надеждност. Liberica е двойна дистрибуция на OpenJDK, проверена от TCK за стандартна съвместимост с Java SE.

IBM България и УниБИТ стартират проекта “Tech Lab: Go Tech with IBM“ IBM и Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) днес обявиха старта на проекта “Tech Lab: Go tech with IBM”, който цели да усъвършенства следващото поколение ИТ таланти и да спомогне за намаляване недостига на специалисти с високотехнологични умения в България. Проектът „Tech Lab: Go tech with IBM“ включва създаването на техническа лаборатория в УниБИТ, практическо обучение на студенти и общи изследователски проекти на университета и IBM.

Jakarta EE повишава интереса към cloud-native Java

Разработчиците на Java все повече се интересуват от cloud-native Java, сочат откритията на ново проучване на Eclipse Foundation. Проучването показа също, че е постигнато значително възприемане на Jakarta EE 8. Проучването за разработчици на Jakarta EE 2020 се основава на отговори от хиляди разработчици на Java. Има 19% увеличение на участието от 2019 г. Според данните на фондацията броят на сертификатите за продукти, съвместими с пълна платформа за Jakarta EE, е бил по-голям през последните 8 месеца, отколкото сертификатите за Java EE са били за повече от 2 години.

devstyler.io

Учебните центрове в условията на COVID-19

DevStyleR търси пролука в неизвестните пред ИТ индустрията и през идните дни ще представим информация от първо лице – някои от водещите ИТ академии, генериращи стабилна част от работещите в сектора, ще отговорят на основните въпроси и главния, обединяващ ги – какво се случва с учебните центрове в условията на COVID-19?

акценти

Equinix обяви придобиването на 13 центъра за данни

Equinix, Inc. обяви придобиването на 13 центъра за данни от BCE Inc. (Bell) в Канада на стойност 750 милиона долара. Така компанията ще разшири обхвата си в Канада, a услугите за взаимосвързаност ще увеличат достъпа си до 7 нови зони, с което ще се разшири и достъпът на българските ѝ клиенти до нови партньори и облачни решения.

Deutsche Telekom създадоха отворена платформа за IoT

Deutsche Telekom разкрива планове за радикално опростяване на сложния интернет на нещата. С уникална платформа обединява всички участници, включително разработчици, оператори, партньори и доставчици. Този „хъб“ ще бъде новото място за срещи в IoT индустрията. Най-важната цел е да се направи достъпът и работата на все по-хетерогенна IoT екосистема възможно най-опростен и управляем. Прозрачност вместо сложност, със стандарти и отворени интерфейси.

БАИТ стартира “Дигитални новатори в образованието”

Целта на конкурса е да отличи и насърчи използването на добри практики в дистанционното обучение на учениците от 1-ви до 12-ти клас; да открои учителите – дигитални новатори и всички участници в процеса; да популяризира дистанционното обучение и насърчи неговото използване като неизменна част от образованието. За финалистите има осигурени парични и материални награди.

Java стана на 25 години

“Eзикът за програмиране Java има потенциал да трансформира мрежата”, казва Network World през 1995 г. Java се превърна в ключов играч в годините след първоначалното си пускане, тъй като интернет се превърна в основно явление.

Лидери от HPE за технологиите, бизнеса и новото нормално

Онлайн форумът Intelligent IT 2020 с основен фокус предизвикателствата на настоящата динамичната обстановка, промяната в приоритетите и необходимостта от гъвкави и бързи решения от бизнеса. Онлайн конференцията на Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium се провежда в навечерието на едно от най-значимите глобални събития на HPE Disocver Las Vegas, което тази година стартира изцяло виртуално на 23 юни и ще обедини хиляди участници от целия свят в рамките на няколко седмици. Intelligent IT 2020 ще бъде открит от генералния директор на компанията Ираван Хира, който ще говори за технологиите днес, които трансформират бизнеса за новото утре.

„Motivated“ е необявеният слоган на WomenTech Global

От 10 до 12 юни се провежда конференцията WomenTech Global, фокусирана върху жените и технологиите. Събитието се провежда онлайн. В анкетите на интерфейса на събитието участниците са избрали категорично, че се чувстват „Motivated“, като гласувалите в анкетата са над 2000. В чата на събитието също се търси мотивация в презентациите на лекторите и „най-близкия пример“ до личната кауза.

Какво е фалит и как може да се дефинира?

Информацията се базира на уебинара “Фалирай умно” и цели да помогне на всички, които имат проблем с компанията си. Причини за фалит, които се срещат най-често: липсата на устойчив бизнес модел; разработване на решение, от което никой няма нужда; конфликти в екипа; недостатъчно финансови средства.

devstyler.io

Лидери ИНОВАТОРИ

Лидери

За мен е важно, че насочвам вниманието на бизнес лидерите към България

Ако човек не знае защо прави бизнес, шансът да се получи е много малък.

Борис Колев е единственият европеец сред осемте финалисти в конкурса на Junior Achievement – Глобална зала на бизнес славата. Той сподели повече за преживяното, разказа за своята мотивация и разбирането си за предприемачество и стартъп култура.

Фотокредит: Борис Колев Личен аархив

Борис, ти си единственият европеец сред осемте финалисти в конкурса на Junior Achievement – Глобална зала на бизнес славата. Очакваше ли това класиране или беше изненада за теб? Въобще не съм го очаквал. Доста съм радостен. Не толкова заради факта, че съм сред финалистите, а че въобще някой обръща внимание на тази част от света. Заради това съм по-щастлив. За мен дори не е толкова важно какъв ще бъде резултатът. Самата номинация е голямо признание.

Съставът на журито е впечатляващ, броят също – над 230 души. Какво е усещането да те оценяват толкова успешни бизнес лидери? За мен лично е интересно дали получаваш обратна връзка след селекцията. Доста е странно усещането. Виждам, че в LinkedIn и други социални мрежи ми преглеждат профилите доста хора. Самата връзка с тях трябваше да бъде на събитие на живо в Бостън, което беше планирано. Казаха, че заради ситуацията може да не се състои или да се състои през втората част на годината. Интересно ми е какво виждат всички тези бизнес лидери. За мен е важно, че тези хора чуват за България. Надявам се, не за пръв път. Заради това, че ми разглеждат профила, те виждат какво правя аз, разглеждат какво правим тук – в България. След това разглеждат стартъпите и бизнесите. Това са може би едни от най-хубавите неща, които се случват. Това са 230 човека, които наистина са на много високи нива в глобални компании.

Има ли обратна връзка от твоя страна? Какво е твоето мнение за останалите финалисти? Видях списъка и дори бих помолил Junior Achievement да ме свържат с някои от тях. Така че чакам да завърши конкурса първо. Гласуването трябва да е приключило тази седмица. Но не знам кога ще бъде обявен победителят. Има време за подготовка. Може ли да разкажеш повече за пътя до този успех. Кога започна всичко? Аз започнах много рано. Още в гимназията бях част от JA. Имаше симулация и няколко души от клас. Правихме учебна фирма с маркетингова стратегия, бизнес план – всичко като за нормална фирма, но с учебна цел. Спечелих няколко награди, тогава още бях в гимназията. Така започна всичко. Интересът ми е насочен към това да създавам, да правя неща, както и да ги реализирам чрез маркетинг и продажби. За съжаление, на 18 години трябваше да замина за Щатите да уча, защото бях кандидатствал и ме приеха на готини места. Обаче изгубих един от родителите си и се случи така,

че трябваше да си намеря много бързо работа, която да е много добре платена, тъй като останахме сами с майка ми и сестра ми. Това, което направих, беше стаж, който беше горе-долу платен. И докато работех, паралелно развивах това, което можех да правя. Намерих партньори в клуба на Junior Achievement. Рекламната агенция, която направихме, се превърна и в уеб дизайн студио. После се разделихме заради разминавания. Това е друга история, но исках да кажа, че съм започнал много млад. Имаш много успешни проекти зад гърба си. Каква е тайната на успешния предприемач и лидер като цяло? Да не му пука и да не се отказва. Да прави първата стъпка и да планира. Никога не си сигурен, че ще успееш. При нас проектите, които се провалиха, са много повече от тези, които се случиха. Много бизнеси затворихме, много проекти затворихме. Няколко пъти сме фалирали. Случвало ми се е да продавам колата или нещо друго, за да платим на хората. Ако не стане първия път, може да стане от втори или трети. Най-важното са високите цели. Ако човек не знае

devstyler.io

лидери защо прави бизнес, шансът да се получи е много малък. Не е важно само да стартираш. Мотивацията и високите цели са свързани с много работа. Това е истината. Как успяваш да съчетаваш толкова много дейности? Ти си вицепрезидент “Бизнес развитие” във финтех концерна Devexperts, изпълнителен директор на CSR България – Българска мрежа за корпоративна социална отговорност, а през 2018 г. създаваш Digimark Ventures – първият у нас рисков фонд за инвестиции в социално въздействащи стартъп компании. Може ли да ми разкажеш повече? Фондът е много микро. Започна като личен проект. Нито един от проектите не е станал глобално известен и не сме станали мултимилиардери. Скоростта е по-бавна, защото се занимавам с доста неща. С годините намерих това, в което съм най-добър. Опитвам се да го правя като ежедневие. Аз правя едно и също нещо. Най-важното, което правя като предприемач, е да си намирам начини да си продавам идеите. Дали идеята е софтуерен продукт или е инвестиция в стартъп, или е корпоративна социална отговорност, тъй като CSR България е нестопанска организация, която помага на бизнесите да развиват социално-отговорни практики и кампании. По цял ден се занимавам с продажби. Когато човек е предприемач, най-често се занимава с продажби. В Digimark Ventures има няколко много яки стартъпа, в които се включихме през последните две години. Там се опитвам да помагам повече с контакти, със знания, с маркетинга. Силно

се надявам някой от тях да стане един от българските “unicorns”. Точно тези иновации и идеи много ме зареждат. Единият се занимава с генетични изследвания и превенции за здраве, другият създаде много яка платформа за търсене и намиране на работа, което е като приложение за запознанства, с което можеш да си намериш работа. Третият стартъп, който се очаква да обявим официално, създава микрофибърна филтърна мрежа за комарници, която пречиства въздуха. Това е нанофибърна технология. В такива неща искам да се включвам и да помагам с време и с пари, с каквото мога. Фондът Digimark Ventures избира компании с уникално портфолио, как оценявате стартъпите? Кои са ключовите критерии, които са важни за инвеститорите? За нас най-важен е екипът. По-скоро бихме подкрепили добър екип с лоша идея, отколкото супер идея с кофти екип. Защото ако екипът е готов и са професионалисти, хората са много мотивирани и имат лични цели, свързани с това какво правят. На първо място търсим готини и мотивирани млади хора, които имат истински цели, а не просто да изкарват пари. Винаги ги питам: “Като изкарате пари какво ще правите с тях? Защо са ви?” – това е информацията, която ми трябва, за да знам дали този екип може да бъде подкрепен. Естествено, ние сме микрофонд. В крайна сметка инвестирам лични пари, дори не бих казал, че е VC, а моята социална отговорност към българските стартъпи. Смяташ ли, че български компании скоро ще могат да привличат сериозни инвестиции от големи фондове в САЩ, например? Много се надявам. Все повече готини стартъпи има при нас и не само стартъпи. Много добре се справят. Това, което спира фондовете, не е, че стартъпите ни са лоши, а доверието към държавата и към политиката. Но пък нашите стартъпи се научиха да мигрират. Отиват в Щатите и отварят компания. Виждат, че нещата наистина се получават. Това е начинът, по който хакваш системата. Инвеститорите не харесват България или нямат доверие на системата, но не пречи да си български стартъп и да си хванеш самолета и да подпишеш там договорите. Има тенденция и този стартъп започва да връща пари към България, наема екипи, стартира “development” центрове и това е добрата новина. Каква е твоята прогноза за ИТ сектора и по-специално за софтуерния бранш? Имам предвид бизнеса, пазарът на кадри, България като привлекателна дестинация за инвестиции и т.н. Ние сме едно от най-яките места. Първо – ние сме в Европейския съюз и това не е за

подценяване, особено когато става дума за технологични компании и за големи офиси. Второ – говорим много добре английски и имаме средно добър морал. Имаме много ниски данъци. Ние сме добра дестинация. Не мисля, че в ИТ сектора ще има спад. Има проблеми с коронавируса, особено при компании с клиенти от туристическия и транспортния сектор. Това, че някоя компания, ще освободи хора не е нещо лошо за пазара. Все още сме добра дестинация. Проблем ще е ако правителството промени данъчната система, което ще отблъсне голям брой инвеститори. Нашият страх е свързан с това, че може да се промени данъчното облагане. Това, което ми е интересно, е накъде отива софтуерният сектор. Какво се случва с AI? Какво се случва с интерфейсите? Какво се случва с разреза на ниво front-end и back-end. Дали ще има нови професии и това е интересно дали след време няма да ни трябват тези дивелъпъри. Какво ще посъветваш младите предприемачи, които тепърва се ориентират или правят първите си стъпки? Като включим и самолетен билет до Щатите. Да, това определено трябва да се включи, защото нещата там стават много бързо. Със сигурност да направят първата стъпка и да не им пука. Още утре, защото няма какво да чакат. Ако имат конкретна идея или продукт, да не чакат. Не трябва да пресмятам и да ги е страх дали ще стане. А, ако не стане какво се случва? Ако не стане си намираш работа. Това е най-лошото, което може да стане. Ако си добър мениджър, добър дизайнер или добър програмист, просто ще се върнеш обратно в офиса. Другото е да си поставят високи цели. Целите им трябва да са много високи. Трябва да знаят защо го правят. Има предприемачи, за които не е важна идеята, а целта е да изкарат пари, ама не знаят какво ще правят с тези пари. Защото след 10 години ако стартъпът ти е успешен и имаш 20-30 милиона в сметката, които са си лично твои. Какво ще правиш с тях? За какво са ти? Ако имаш отговор на този въпрос и той е мотивиращ за теб – действай! Ако трябва да кажеш коя е първата стъпка за един млад предприемач, коя ще е тя? Много зависи от продукта. Нека да започне със себе си и с образованието си. Нека да започне да инвестира в себе си, защото като предприемач и като лидер на този екип, най-добрият инструмент е той самият. Стъпката е “личностно развитие”. Бих започнал от себеосъзнаване и себеприемане, самочувствие и въобще грижа за собствените си убеждения и цели. Интервюто проведе Ива Абаджиева и Атанас Нейчев

devstyler.io

#Dev Позиция

Amazon представиха по много добър начин културата на DevOps

Предлагането на релевантни DevOps позиции ще даде растеж на търсенето на кадри.

Фотокредит: Калин Каменов, Личен аархив

Какъв беше първият ти досег с идеята за DevOps? Досегът ми беше доста интересен, защото бях на едно събитие, на което Amazon представиха по много добър начин културата на DevOps. Това ме грабна, защото съм човек, който не обича да стои на едно място. Аз съм човек, който постоянно търси предизвикателствата и постоянно е жаден за нови знания. Това е една много зелена сфера, която предлага възможности на учене на много нови неща. Те се изменят постоянно и се обновяват. Това ме грабна най-много. От Full-Stack Developer на два езика реших твърдо да мина в тази насока. След включването ми в крипто света, който го разглеждам като технология, а не като трейдър, започнах да работя по това, че блокчейнът или IOTA да могат да бъдат полезни на DevOps и да помогнат на оптимизирането на тези процеси.

Фотокредит: Калин Каменов, Личен аархив

Калин Каменов има над 20 години опит в ИТ сектора. Занимава се с разработка на софтуер и хардуер. Работи като DevOps Engineer в Lidl Digital. През последните 6 години се задълбочава в темата DevOps.

Какви са наблюденията ти за SecurityOps и PrivacyOps, които се развиват в региона? На добро ниво ли е България? Аз мисля, че са на достъчно добро ниво, но те не се адаптират към някой, който трябва да ги възприеме на локално ниво. Затова сме свидетели на много фалове. Българите винаги сме били на едно добро ниво. За момента е задържано и ще се радвам да е така за напред. Не само да се задържи, но и да се развива. Защото тук има хора с много голям потенциал. Моят фокус е точно към тези хората и затова водя тренинги и академии, за да може хората да се задържат на това ниво и да им се даде нов

лейър от знания. Какво ти е мнението за AIOps? Аз лично нямам мнение за това. Нямам експертиза. Моят поглед и опитът ми в изкуствения интелект е в друга насока. Но в следващите години с колеги обмисляме да експериментираме с нещо подобно, като това ще е доста голям проект с отворен код. Ще покаже времето дали ще му дойде мястото. Кои са най-важните неща за един начинаещ програмист, с които да започне да се занимава с DevOps? Първото и най-важно нещо е да се научи как да учи. Това е най-важното нещо. Защото нещата са доста динамични и човек трябва да знае как да учи. Училищата трябва да учат хората как да учат, а не да им пълнят главата със суха теория. Теорията е необходима, но вече, спрямо моята гледна точка и не само, за DevOps може да се чете навсякъде и да гледат клипове, има много литература и т.н. Точно заради това на последната академия, която пуснахме, представихме нов learning approach специално за DevOps. Отделихме много малко на теорията. Участниците трябваше да имат представа от програмиране, писали са скриптове, знаят основни инструменти от DevOps Toolchain. Идеята беше, че наблегнахме на pair-programming mode.

Фотокредит: Калин Каменов, Личен аархив

devstyler.io

Фотокредит: Калин Каменов, Личен аархив

#Dev Позиция

са скриптове, знаят основни инструменти от DevOps Toolchain. Идеята беше, че наблегнахме на pair-programming mode. Всеки един участник имаше възможност да работи със своите ментори на pairprogramming. Това беше възможност да научи реални случаи от живота. Накрая домашната работа се правеше по двойки и по тройки, а това дава резултати. Това го използваме и като методология в компанията.

Фотокредит: Калин Каменов, Личен аархив

Кои са най-задължителните неща, ако говорим за технологии? Задължителните неща са - понятие от Bash Scripting, поне Python за scripting, трябва да се познават добре и операционните системи, в случая Unix или Linux, който в момента се използва. Щом има уменията и знае как работи операционната система, както и знае как да автоматизира нещата, тогава той трябва да се запознае с DevOps културата, защото това е култура. Всяка компания си има собствен технологичек

стек, собствени изисквания, собствена специфика, въпреки че има фундаментални инструменти. Затова се връщаме на началната точка - колкото и да е Senior, човек трябва да може да учи.

Ти кога се осъзна, че си Senior Developer? Как става този процес? Аз съм още Junior Developer. Колкото повече знам, толкова повече разбирам, че нищо не знам.

Тогава вярно ли е твърдението, че Junior Developer не може да стане DevOps Engineer? Това е доста интересна тема. Аз не мога да гарантирам, че мога да направя от Junior PHP програмист - DevOps. Хората трябва да познават software development lifecycle. Това седи в основата на DevOps. Защото той може да е писал в някаква компания много добри плъгини за WordPress, но ако няма представа от този agile software development lifecycle, няма как да стане DevOps. Защото DevOps е медиаторът, който стои между Ops и дивелъпърите. DevOps човекът е този, който решава едно нещо дали да се случи или дали да се случи по този начин.

Ти управляваш екип. Как се управляват хора? Управлението на хора е по-важно от програмирането. Мога да напиша книга като „Война и мир“ по тази тема. Управлението на човешкия ресурс на такъв тип хора като програмистите е много трудно. Изключително трудно е да направиш един екип и да го стиковаш. Най-голямото предизвикателство е да ги задържиш хората. Те трябва да работят като едно цяло. За да не се чувстват едни по-натоварени, други по-пренебрегнати и да няма конфликти. Най-трудното е този изграден екип да е продуктивен и да носи съответните резултати, заради които е направен. Какви са ти очакванията и развитието на DevOps в нашия регион? Защото моите наблюдения са, че не е толкова развита DevOps културата. Абсолютно съм съгласен с теб! Може би предлагането на релевантни позиции ще даде растеж при търсенето на кадри. В момента за съжаление, това е част от естествения процес, в който се намираме. Защото много фирми извършват своята миграция към облачните инфраструктури и извършват доста хибридна работа. Това е тежка задача и затова в момента нещата са подтиснати. Защото трябва да се измени цялата софтуерна архитектура на дадения продукт. Няма как да се развие културата с тези темпове. Но като се отсее стария и започне само с новия тип на работа, тогава ще има истински пик на тази професия.

#DailyRoutine www.devstyler.io

Интервюто проведе Атанас Нейчев

devstyler.io

образование ИНОВАТОРИ

образование

Тeхнически университет Габрово привлича студенти и бизнеса с традиции и иновативен Представяме ви ректора на Технически университет Габрово, проф. д-р инж. Илия Железаров. Поводът за нашата виртуална среща е стартиралата през изминалата година нова специалност в университета – Софтуерно и компютърно инженерство, а в момента успешно приключва учебната година за първите първокурсници на специалността. Но освен това, там се случва и нещо друго интересно – изграждането на Технологичен парк. Професоре, разкажете ни повече за Софтуерно и компютърно инженерство. Специалността стартира през миналата година. Както повечето университети, ние също не искаме да бягаме от създаването на хибридни учебни планове, в които се включват по няколко направления. Бих казал, че имаме дългогодишна традиция в обучението по компютърна техника и технологии и системи, но искахме да надградим със софтуерно инженерство и смятам, че това се получи много добре. Преди стартирането на специалността направихме широко мащабни проучвания с бизнеса както в региона, така и извън него. Допитахме се до това, какви са възможностите за реализация на студентите, завършващи Софтуерно и компютърно инженерство. Смятам, че това е едно добро начало за тази специалност, а и за много други, които ще съчетават в себе си обучението на студентите в различни направления. Тази година реализираме още една нова хибридна специалност – Комуникационни технологии и киберсигурност. В нея отново се съчетават информационни технологии, техника и математика. Именно хибридността е една

от бъдещите тенденции в развитието на образованието. Споменахте Комуникационни технологии и киберсигурност. Какъв е интересът към една такава област като киберсигурността? Напоследък тя е изключително популярна. Навсякъде се говори за заплахите, които ни дебнат от всеки ъгъл. Смятам, че все повече ще трябва да обръщаме внимание на тази специалност. При сегашния модел на комуникация, опасностите се увеличават. Ако не бъде защитен огромният трафик на данни по всички канали, би могло да стане изключително неприятно. Аз лично не съм специалист в тази област, но с началото на новия мандат 20192023 г., университетът си постави като основна цел да наложи Комуникационни технологии и киберсигурност като една от най-важните специалности. Междувременно проведохме семинар на високо ниво с водещи експерти от Израел, които са сред лидерите в тази област. Замислихме обмен на преподаватели, практики. В момента пандемията се намесва в плановете, но

Фотокредит: Предоставен от ТУ Габрово

Ректорат, ТУ Габрово

след приключването и при нормализиране на обстановката, със сигурност ще продължим да работим в тази насока. С какво Техническият университет на Габрово привлича своите студенти? Най-напред е традицията. Иновативният дух, с който живеем в Габрово. Надявам се, че всеки който идва в града има шанса да се срещне с него. Не случайно Габрово е една от люлките на светското образование, както и един от иновативните центрове на България в момента, в много различни отрасли. ИТ сектора, машиностроенето, инструменталното производство, мехатрониката. Определено можем да покажем на студентите много. Имаме и една от най-добрите материални бази, като изграждаме няколко центрове за компетентност, сред които Център за върхови постижения. Освен това, за 55-годишната история на университета имаме отличен опит в областта на инженерното образование във всичките му аспекти. Какво се случва с проекта за Технологичен парк към Техническия университет на Габрово? Това ще бъде един завършек на серията от реализирани проекти. Изграждаме много сериозна база, в която ще имаме възможност да съберем технологии, средства и хора, които са в много широк спектър – мехатроника, информатика, чисти технологии, ИКТ – всичко това ще е на едно място, което е в рамките на университета. Ще бъде една конструкция, подобна на Sofia Tech Park. Разликата е, че площта между отделните ни сгради е по-малко, но пък в кръга на шегата, ние имаме повече дървета и затова при нас е парк. Има ли и очаква ли се колаборация с фирми от технологичния бранш? Същевременно и в каква насока? Това е задължително. Едно от нещата, с които винаги сме се хвалили е, че при разработването на тези проекти и тяхното изпълнение, ние успяваме да привлечем най-много асоциирани партньори от

Фотокредит: Предоставен от ТУ Габрово

devstyler.io

образование

Фотокредит: Предоставен от ТУ Габрово

Технологичен парк, ТУ Габрово

бизнеса. Иновативни предприятия, представители на световни лидери в България, работодателски организации. Спектърът и подкрепата са много големи, а комуникацията е директна, защото голяма част от хората, които представляват тези организации, под една или друга форма влязоха в органите за управление на отделните центрове, които ще формират Технологичния парк. Друга част присъстват в студентското и университетското настоятелство и имат връзки със студентите. Следователно успяваме да реализираме и стажове, и практики. Всичко това е една отлична колаборация, в която ще организираме и Технологичния парк. В него ще се правят научни изследвания с техника на високо ниво както за стандарта на България, така и за този на Европа. Това, с което ние ще разполагаме е получено с безвъзмездна финансова помощ, по линия на различни програми, както и оперативната програма “Образование за интелигентен растеж”. Фирмите ще имат възможност да използват тази техника разбира се, спрямо правилата. По този начин ние ще бъдем полезни. Много фирми нямат финансовата възможност да работят с такава апаратура. Когато нямаме директни поръчки, ще извършваме изследвания, които целят да подобрят различни технологии и системи. Изключително важно е и това, че младите хора ще могат да докоснат нещо уникално. Подобни проекти подпомагат бизнеса и науката в региона, както и в цялата страна. Да. Това е много важно, защото съвременната техника дава възможност да привлечем млади хора. Ако трябва да сме честни, най-ценният ресурс в момента не е самата техника, а хората, които ще работят с нея. Това е предизвикателството пред нас – да намерим тези амбициозни и сърцати български момчета и момичета, които ще прегърнат идеята и ще имат възможност да работят в една съвременна дигитална среда. Говорейки за дигитална трансформация,

кои инженерни специалности и каква част от обучението по тях могат да бъдат провеждани дистанционно в онлайн форма? Могат ли да се заменят присъствените занятия и лабораторни упражнения? Това е интересен въпрос и едно предизвикателство, но за да го отговорим, трябва да започнем с няколко уточнения. Дистанционното обучение е форма на обучение, която е маркирана в закона за висше образование от много време. В момента ние извършваме обученията също присъствено, по начина по който с вас провеждаме това интервю. Ние използваме една и съща платформа, виждаме се, говорим си, присъстваме на едно място. В инженерното образование обаче, не винаги това е достатъчно. Има симулации и симулационни модели, които се виждат отлично. Но за да бъде един инженер истински инженер, той трябва да докосне с ръка това, което прави. Практиките и лабораторните упражнения трябва да се провеждат точно в такава среда, каквато ще бъде Технологичния парк. В момента е наложително всичко да се провежда онлайн, но когато пандемията свърши, очакваме студентите да дойдат и да се докоснат до лабораторната обстановка – да видят как реално се случват нещата. Преди четири месеца не си представях дистанционно обучение в ТУ. Но COVID-19 ни накара да преосмислим много неща и ние за по-малко от 10 дни имахме дигитален двойник на университет. Това включва цялата структура – ръководство, факултети, катедри, академичен съвет, общо събрание, катедрени съвети – всичко бе направено в една среда. Значи успешно сте се справили с преминаването към дистанционно обучение по време на извънредното положение? Да. Но отново да отбележим, все пак – то не е дистанционно, а е обучение в среда. Вид присъствено обучение, в което всички се събират на едно дигитално място. Разговарят, комуникират, водят се лекции, правят се упражнения и изпити. Всичко

това може да се записва и накрая правим електронни заверки на протоколите и присъствията. Към момента вече тече сесия и се изпитваме. Каква е Вашата равносметка за ТУ Габрово и учебните заведения в страната. Беше ли подготвена образователната система за такъв сценарий и как успя да реагира? Аз мисля, че никой не се е готвил за такова нещо и никой не си е представял такъв сценарий. Въпросът тук е кой успя да излезе по-бързо от първоначалния шок. За някои той беше минути и часове, за други беше дни, за трети – седмици и месеци. Смятам, че ние сме едни от малкото университети, които успяха да се организират много бързо. Може би това, че не сме толкова големи ни помогна. Но със сигурност в огромен плюс бе това, че имахме предварителна подготовка. Разполагахме с платформите за работа и много сериозен задел на дигитални учебни материали, с които работихме, също така. Смятам, че посрещнахме предизвикателството достойно.

ОТЛИЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ СЕ ПОС ТИГАТ В ДОБРА ОБС ТАНОВК А Ние ще я направим за вас

А по какъв начин ТУ Габрово среща подкрепа от браншовите организации и в какво се изразява тази подкрепа? Смятам, че имаме отлична комуникация с бизнеса. Особено в последните 8-10 години. Преди този период сякаш изкуствено някой се опита да направи разделение и да създаде отделни пътеки, дори пропасти. При нас такива не е имало. Нашите студенти са бъдещи техни служители и реализацията им е много добра. Има търсене на специалисти от ТУ Габрово и също така организираме практики и стажове. Ние винаги намираме възможности, с които нашите студенти да получат шанс за по-нататъшно развитие. Също така имаме и много сериозни докторски програми с бизнеса. Това се оказва една много подходяща форма за развитие на младите хора. Те достигат много сериозно ниво, решавайки конкретни проблеми за конкретни бизнеси. Какви са бъдещите цели пред Техническия университет на Габрово? Ние искаме да бъдем един от водещите иновативни университети в България. Не много голям, компактен, но в изключително тясно сътрудничество с бизнеса. Да развиваме технологиите в които сме се утвърдили и всеки да знае, че освен в София, има още една такава точка в България, на която има и технопарк, и нови технологии и интересни разработки. Габрово е едно интересно място.

Интервюто проведоха Ивелина Абаджиева и Пламен Mихайлов Шоурум: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 149 www.chairpro.design

devstyler.io

образование

Във ФМИ не преподаваме самоцелно, винаги се допитваме до бизнеса

Фотокредит: Предоставен от проф. Боян Бончев и ФМИ към СУ “Климент Охридски”

Проф. Боян Бончев е заместник-декан на Факултет по математика и информатика към СУ „Климент Охридски“. Той има богат опит като софтуерен инженер и ръководител на проекти. Работил е в различни компании, както в България, така и в чужбина – Португалия, Испания, Италия. През 2001 г. основава своя собствена ИТ фирма, в която работи до края на 2010 г. През това време започва да се занимава с преподаване и научна дейност, като през 2003 г. става доцент въс ФМИ, а от 2012 г. е и професор. Научно-изследователските проекти са сред основните му занимания към момента, като последните години усилено работи върху платформи за електронно обучение и видео игри за образователни цели – модули, адаптация, персонализация, средства, управления на агенти в изкуствен интелект и др.

Проф. Бончев, когато Вие стартирахте своето развитие в ИТ сферата, беше ли стандартът на ИТ сектора висок, както в момента? Определено стандартът на живот се вдигна значително, тъй като ИТ услугите започнаха да са необходими навсякъде. Аз работя като програмист от 1993 г. Тогава стандартът също бе висок в сравнение с други специалисти от хардуерните разработки и комуникациите, но постепенно, след 2000 г. започна да расте значително. Забелязваме, че из цяла Европа се чувства недостиг на кадри, именно поради това, че има все по-голяма необходимост от технологии. В България дори все по-силно се усеща този недостиг, защото все повече фирми инвестират, но образованието не може да смогне и да произведе толкова кадри, колкото се изискват от индустрията. Точно тук идва и партньорството между образователните институции и бизнеса. Целта е да произведем повече и по-висококачествени специалисти. Предполагам, стремите се и да произвеждате кадри с профили, от които бизнесът се нуждае… Абсолютно. Ние не преподаваме самоцелно и винаги сондираме бизнеса в нови области като IoT, AI, Data Mining, Обработка на големи данни и т.н. Във ФМИ предлагаме много избирателни курсове, но имаме и много задължителни, които обхващат точно тези ниши. Но проблемите са големи – има недостиг на кадри и в самото образование. Още преди да са завършили, студентите се изстрелват към фирмите и това се случва не в края на бакалавъра, а дори още в първи, втори

курс. Дори във втори и и трети курс, половината студенти вече работят. Това значи, че не присъстват на лекции… Да. Опитваме се да сме гъвкави – правим график или рано сутрин, или късно вечер, но не може всички лекции и упражнения да са в този интервал. Това е и причината за по-ниска посещаемост, но ние отвръщаме на това с публикуване на видео материали, презентации, аудио записи и т.н. Използваме различни платформи за електронно обучение като Moodle, така че да можем да улесним студентите. Какви технологични познания има студент във втори курс, така че една компания да бъде заинтересована от него? Студентът е едва на средата на обучението си. Това значи, че фирмите масово предпочитат вътрешно дообразоване? Доста фирми предпочитат така, да. Вземат ги млади и си ги „отглеждат“ – нещо, което и ние започваме да правим с асистентите. Не можем да се надяваме, че при нас ще дойдат готови асистенти, които да започват веднага да преподават както ние изискваме от тях. Но забелязвам, че има тенденция при големите играчи като SAP, VMware и др., да не посягат на второкурсници. Предпочитат да изчакат до края на трети курс и тогава вече да им предложат работа като стажанти. Все пак, като умения, в края на втори курс доста студенти са подготвени да започнат работа като „кодери“, защото те са учили програмни езици преди това в гимназията. Особено тези, завършили математическа. Фактически, те идват при нас с начални

познания по Java, C#, Python. Те идват, знаейки нещо, което другите все още не знаят и затова се стремим да поддържаме по-персонализирано обучение. Колко души приемате в първи курс и има ли такива, които изпадат с времето? Има голям недостиг на кадри. Една асоциация казва, че са необходими 40 000, друга 20 000, но никой досега не е казал, че на пазара липсват по-малко от 20 000 кадри. Това е голяма бройка. Поради тази причина ние, като държавна поръчка, разширихме приема и тази година влязоха 650 бакалаври и магистри общо. Първите са около 450, вторите – 200. Имаме и докторантско обучение, но това засега не е интересно на фирмите. Има много малко такива, като Ontotext, например, които имат интерес към него, както и към съвместни научни проекти с факултета. За повечето фирми е достатъчно да имаш бакалавър или магистър. Доколкото и това е достатъчно. В последните 5-10 години започна да се говори и за излишни дипломи. Много специалисти казват, че важно е умението, а не „тапията“. И това е истина. Точно тук можем да кажем и колко души отпадат с времето. Ако започват 650, излизат около 420-450. Отпадат защото не се справят с изпити и задачи, или се отказват? По-скоро се отказват, но зависи от курса. В първи курс отпадат тези, които не се справят. Но някой, за да е стигнал до трети и четвърти курс, значи явно може да се справи. Въпроса е друг – те биват увлечени от кариерата и стандарта. Възможността да имаш една голяма заплата и да си независим. Има и студенти, които прекъсват за известно време, като дори сега имам дипломанти, които са завършили семестриално през 2002 г., но чак сега им се е върнало желанието да си продължат образованието. Безспорно прекратяването на образованието е лоша тенденция, която не зависи само от нас. Фирмите също имат участие. Те трябва да организират пристигащите студенти и да им кажат, че за да работят във фирмата им е нужно ниво бакалавър, поне.

devstyler.io

образование Фотокредит: Предоставен от проф. Боян Бончев и ФМИ към СУ “Климент Охридски”

което правят – харесва им работата, имат свободно време.

Естественият път по принцип е, студент да изкара трети, четвърти курс. След това да започне стаж и т.н. Доколкото разбирам, в сектора се наемат 20 годишни младежи на Junior позиции, които на 25 годишна възраст вече искат света в краката си – и го имат. Малко е объркаха схемата. И го искат, и го имат, да. Щом са стигнали до тук, значи имат потенциала да бъдат добри ИТ специалисти и някои от тях решават, че биха мобли да реализират потенциала си и извън студентската скамейка – само работейки във фирмите и използвайки различни онлайн платформи за професионални квалификации. Има много различни курсове и частни центрове. Трябва ти курс по Python – отиваш някъде и го изкарваш. Не е невъзможно. Все пак, ръководствата на фирмите обаче, споменават, че идва един момент, когато академичната подготовка се оказва поадекватна и качествена, вместо тези самостоятелни откъслячни курсове, които не са част от цяла бакалавърска програма. Поради тази причина нашият апел е студентите да продължат образованието си, като могат дори да преминат към задочна форма на обучение или да пропуснат някоя друга лекция – в крайна сметка, както споменах, могат да я наваксат на запис. Причината за отпадането може би е и до големият обем теоретични дисциплини, които са по-математически и трудни. Те са много полезни на някакъв етап, но някои студенти не виждат пряка полза в момента, следователно се отказват. В кариерното развитие, логично, образованието е първото стъпало. Какво е Вашето мнение за нивото в частните академии, които все повече се предпочитат поради късата си форма, по-бързо изкарване на сертификат и по-профилирани курсове? Има голям бум в развитието на частните академии, дори вече фирмите правят свои. Много хора твърдят, че това е

директна конкуренция с държавните университети, но аз не мисля така. Според мен е отделна ниша, която цели бързо да създаде програмисти, които са предимно „кодери“. Те не са софтуерни архитекти, нямат системен подход към софтуера и софтуерната индустрия. Те могат да решат някакъв конкретен проблем в някоя приложна област. Научават даден framework или технология – един два езика за програмиране и започват да работят. Това за тях не е лошо. Но в един момент, все пак, студентите, които са завършили Технически университет, ФМИ и други учебни заведения, дърпат напред в кариерата си. Те имат академична подготовка и по-задълбочени теоретични и математически знания. Без тези неща не може да се мине. Има много аспекти на висшето образование по ИТ, които са необходими. На базата на тях, чистото програмиране не е панацея за осигуряването на по-добра кариера. От гледна точка точка на една фирма, какъв е правилният начин, по който да се отсеят правилните хора? Биват избрани най-добрите. Все пак, не е задължително да си завършил образование и да ставаш за работата. Напоследък са много популярни стажовете, тъй като се изисква специфична подготовка за дадена работа. Задават се задачи, които трябва да се решат в рамките на няколко месеца и след това, голяма част от справилите се, продължават във фирмата. Има ли формула за постигането на успешна кариера в ИТ сектора? Стъпки, които един начинаещ да следва, така че да достигне до големи позиции – високоплатени. Какви качества трябва да се притежават? Най-напред, аз не съм сигурен, че постигането на успешна кариера е свързано с високата позиция. Все повече виждам хора, които не са на ръководни позиции, но са много щастливи от това,

Това значи, че кариерното развитие не приключва с най-високото място, а с мястото, на което се чувстваш найщастлив? Ами да. Трябва добър баланс, който се променя с времето. Хората до 30 годишна възраст си представят висока заплата, хубава работа, свободно време за приятели. Към 40 години идва желание за за деца и семейство. Ако работата е много отговорна и непрекъснато този човек е зает, дори събота и неделя, то той ще се срине. След това идват 50-те години, когато специалистът трябва да намери време и за родителите си, които са сами или в провинцията. Балансът е много динамичен и това кара хората да си сменят позициите и фирмите. Не съм убеден, че най-високата заплата и позиция е върхът на кариерата, по принцип. Както се казваше – парите са нищо, когато са достатъчно. Хората искат да са свободни, да имат време за себе си, но и добра симбиоза в работата. Работодателят да е доволен от тях, а те да са доволни от работата, която правят – да се чувстват полезни. Факт, след заплати от 4, 5, 7 000 лева, доста служители са достатъчно задоволени, не мислят за това колко материално са осигурени, а за други неща – как творчески да изпъкнат, какво да направят…

Developer on Focus www.devstyler.io

Да създадат стартъп, например? Ами да. Между другото, моите наблюдения са, че поне 3, 4% от бакалаврите правят стартъпи помежду си. Ние винаги окуражаваме това начинание. Разбира се, не винаги са само ИТ специалисти. Някой път са с различни професии – от туристическия бизнес, дизайнери и т.н. Изникват много интересни симбиози и решения. В тази насока, според Вас, къде е добре разработчиците на софтуер да инвестират своите средства? Традиционно за българския модел – инвестирането в недвижими имоти е строго залегнало в нашия мироглед. Остатъчно явление от преди години. Но според мен, все повече и повече ще се измества, защото хората разбират, че имотът не е инвестиция в точния смисъл на думата. Не е толкова ликвиден – може да нарасне като стойност, разбира се, но и да спадне. Но в никакъв случай няма да се промени драстично. Докато един стартъп е способен да увеличи стойността си многократно. Все повече студенти се насочват към това. Ако не свой собствен стартъп, то поне като участие в нечий друг. Интервюто проведоха Ивелина Абаджиева и Пламен Mихайлов

devstyler.io 63 devstyler.io 27

образование

Фотокредит: Coderdojo, Личен аархив

образование

Какво представлява проектът KITE? Весела: KITE Project е събитие между състезание и изложение, което ще се случи за четвърта година в България, като идеята е, че децата от Dojo клубовете, които се събират периодично и научават нови неща за програмирането. Накрая, за да не е чиста теория, имат възможността да създават свой собствен проект. Този проект няма никакви ограничения, нито в каква насока е, нито с каква тема. Важното е да им е интересно. След това имат възможността да представят

проекта си пред други “нинджи” - така наричаме децата, които посещават Dojo клубовете. Те го представят и пред ментори, които играят ролята на жури и поощряват децата. Адриана: Важно е да отбележим, че KITE Project има състезателен елемент, но е и изложение, където всяко дете може да се вдъхнови от останалите деца, за да види, че е част от общност и че усилията в тази област си заслужават.

Весела: Ние вярваме, че пътят на децата да осъществят идея до завършен продукт е много важна. Те много често си променят идеята в движение и това се случва често. Наблюдавате ли, че преди нямаше малки децата, които да се интересуват от програмиране, а вече има по-голям интерес? Адриана: Истината е, че когато има малки деца, които се учат да програмират, по принцип не е желание на децата. Защото те не са чували за тези възможности. Децата започват осъзнато да се занимават може би след 3-4 клас. Истината е, че при нас много деца започват на 7-годишна възраст. 99% от тях много се забавляват и много им харесва. Весела: Когато започнахме да правим Dojo клубовете, имаше малки деца.

Фотокредит: Coderdojo, Личен аархив

Адриана Панайотова и Весела Симова са основната движеща сила зад CoderDojo България. Те следват 6 години идеята, че обучението по програмиране трябва да бъде безплатно. Адриана и Весела са забелязали, че програмирането е важно умение, но има и умения, които не влизат в нашето образование като презентационните умения, развиването на проект и др.

Фотокредит: Coderdojo, Личен аархив

CoderDojo България: Онлайн работилниците са по-ефективни

Интересното е, че имаше много момчета. Полагаме усилия да привлечем повече момичета в тази сфера и в момента гордо можем да кажем, че имаме по равно момичета и момчета в повечето Dojo клубове. Какви са профилите на менторите? Весела: Менторите са изцяло доброволци, които работят с децата. Повечето от тях са IT специалисти в някаква по-специфична сфера. Има много учители, които припознаха Dojo мисията и се включват като ментори и като капитани. Също така има любители на технологиите, които не са програмисти, но технологиите са тяхна слабост и имат позитивен опит с децата могат да им вдъхнат ентусиазъм. Адриана: Имаме много добър пример с

майка на три деца, която е адвокат по професия. Нейната страст се оказаха технологиите. Тя ни е от най-значимите доброволци. Другата такава е отново жена. Тя е инженер по образование, но не работи в сферата от дълги години. Не се е занимавала със софтуер, но се оказа, че е един от най-добрите ни ментори също. Весела: Мислехме, че менторите ще загубят смисъл. Ще се включат два-три пъти и ще им писне. Но голяма част от менторите влагат много време и усилия. Адриана: Те са млади хора и са ангажирани. Страшно се палят от идеята. Харесва ми, че доброволчеството в България вече се приема като нещо задължително, което е похвално. Какви са плановете на CoderDojo до края на годината? Как ви се отрази всичко, което се случи през последните два месеца? Весела: Както при всички - трябваше да минем от офлайн към онлайн. Малко закъсняхме със стартирането на онлайн работилниците. Но много по-ефективно е за ментори и за деца, тъй като не се губи време. Все пак те не започват от нулата и не е необходимо менторът да ги държи за ръка. По принцип клубовете се правят два пъти в месеца, но вече ги правим всяка събота и смея да твърдя, че децата успяха да научат много и да надградят знанията си. За пръв път се случва виртуално и KITE Project и малко ни плаши, но пък се включиха деца от над 10 града. Искам и да благодарим на нашите спонсори. Интервюто проведе Атанас Нейчев

devstyler.io

образование

Победителите от ТУЕС Фест 2020 – Млади, умни и иновативни Представяме ви победителите от ТУЕС Фест 2020 и техните най-високо оценени проекти в съответните три категории – “Софтуер”, “Компютърни мрежи” и “Роботика и вградени системи”. На феста няма слаб участник, тъй като всички мислят в посока на подобряване на нещо съществуващо или измисляне на нещо ново, но ето какво ни споделиха първите, участващи в първото онлайн издание на ТУЕС Фест 2020. Какво е чувството на победата? Васил Ангелов, 12 Г клас: Доста е приятно. За първа година участвам на феста като състезател, а не като организатор или доброволец. Това, че успях да спечеля с нашия проект “Cyber Range” в категория “Компютърни мрежи” с първото си участие, е много вълнуващо. Мисля, че почти всички от нас за първи път не са доброволци. Значи сте видели и другата страна на феста и то в най-добрия й вариант. Как ви се стори тазгодишното издание на ТУЕС Фест, което за първи път се провежда онлайн. Това повлия ли по някакъв начин на представянето? Васил: Със сигурност се усети разлика от предходните години, когато феста се провеждаше присъствено. Няма я тръпката да разказваш за проекта си на живо, но и

онлайн се получи хубаво и си прекарахме добре. Имаше доста присъстващи. Валери Добрев, 12 Б клас: Наистина имаше доста хора, които се включиха с нас. Повечето не задаваха въпроси, поради липсата на живия контакт и от тази гледна точка бе малко по-сложно да усетиш човекът срещу теб какви интереси има и дали харесва това, което му представяш. Случваше се на моменти да говорим без обратна връзка. Това бе малко странно, но все пак свикнахме с този темп и всичко мина добре. Васил: Разбира се, имаше и от другия тип публика и се включваха хора, които задаваха въпроси и им беше доста интересно като цяло. А специално на вас повлия ли ви това, че

феста се проведе дигитално? Васил: Определено това, че не е на живо създаде малко по-особено усещане в нас. Нямаше диалог очи в очи и не знаеш на кого говориш, но все пак и това не мисля, че цялостно попречи. Да се обърнем към Георги Демирев от 12 А клас, който спечели в категория “Софтуер” с RPG играта Avija. Честито, Георги. Какво можеш да ни разкажеш за Avija? Георги: В ТУЕС завършваме с дипломни работи и имах нужда от идея – с какво точно да се дипломирам. Но поради интересът ми към игрите, реших да избера именно такъв проект. В Avija играчът заема ролята на някой персонаж и изпълнява различни мисии, участва в битки и т.н Какво те мотивира в разработката на играта? Интересно е, че в категория “Софтуер” си избрал компютърна игра. Георги: Интересът в правенето на игри се зароди в мен още от ранна възраст, но нямах познанието за тази материя. След като влязох в ТУЕС научих много неща и много неща ми се избистриха относно процеса. В случая с Avija, от предишни издания на

феста вече имах опит с гейминг разработването, което определено бе в полза.

е симулирана и позволява доста сериозно тестване на дадени продукти.

Имаше ли някакви затруднения? Георги: Има доста различни предизвикателства. Това са различните графики, механики и т.н. Може би най-трудно ми бе да създам визията, защото това не е нещо, с което се занимавам. Аз все пак програмирам и аспекти като графика и дизайн и кое, как да изглежда, бе най-трудно за измисляне.

В Cyber Range вие правите симулация на реални потенциални атаки? Кристиан: Cyber Range е нашата дипломна работа и идеята е освен симулираните атаки, и реални хора да могат да “атакуват”. Така тренировката на бъдещи специалисти става ползотворна. Аз създавам инфраструктурата на Cyber Range, Борис прави автоматизирани атаки или трафик генератор, за да е по-реалистично – така не се виждат само атаките, а и нормални потребители. Васил прави връзката към студентите на самите виртуални машини, на които се извършват тренировките, а Андреа създава портал, по който да се влиза в Cyber Range.

Какво е бъдещето на играта? Имаш ли още работа по нея? Георги: Основно смятам да развивам съдържанието й като добавям различни истории и се опитвам да е възможно най-интересна за играещите я. Знам, че самата графика може да стане много по-добра и въобще, в много аспекти може да стане подобре и да се развива. Къде може да се намери? Георги: В сайта на феста при печелившите проекти. Има линк за изтегляне, може да се разгледа и кода на играта, ако на някой му е по-интересно.. Сега да се насочим към победителят в категория “Компютърни мрежи”. Това е проектът “Cyber Range”, разработен от Андреа Петренко от 12 А, Васил Ангелов, Борис Дерменджиев и Кристиан Божинов от 12 Г клас. Какво представлява “Cyber Range”? Кристиан: Това е виртуална среда за обучение на кибер специалисти. Доста рядко се среща в световен мащаб, като има около 60 такива платформи. Тя е иновативна и полезна, тъй като позволява на хората да се обучават в реалистична среда. Например, когато някоя компания бъде нападната, повечето security отдели не са готови за такъв тип атаки, защото не са ги срещали до момента. По този начин, чрез Cyber Range, те могат да видят резултата от атаката в реална обстановка. Идеята е, че всичко това е виртуализирано, за да няма реални щети върху сървърите и оборудването. В случа, че се тренира на живо, то щетите биха били доста големи. Поради тази причина ние разработихме виртуалната среда. Тя

Киберсигурността е ежедневен обект на внимание. Смятате ли, че проекти като вашия биха могли да влязат в по-честа употреба с цел по-голяма дигитална сигурност? Кристиан: Cyber Range се развива доста като начин на обучение и в бъдеще ще е доста по-използван. На този етап все още се развива. В момента има подобни платформи, които са доста мащабни. Свързани са с атака на кораби и сателити. Например, Европейската космическа организация използва вид Cyber Range, за да симулира много големи атаки.

използваме и програмиране. Виждали сме автоматизирани кафемашини, шейкъри и т.н., поради което буквално си казахме – “Защо пък да не си направим една машина за коктейли? Когато лятото отидеш на плаж, просто натискаш копчето и тя автоматично прави всичко”. Идеята ни се видя доста приятна, след което направихме проучване как да наливаме течностите – дали чрез помпи, или чрез гравитация. В крайна сметка избрахме втората опция, защото така спестяваме от части. Проектът ни е доста нискобюджетен и може да бъде патентован. Направен е изцяло с подръчни материали. В процеса на работа научихме много неща. От чертането на платката, през запояването, програмиране на рецепти и управление на клапи. Заехме роля и на водопроводчици, защото все пак трябваше да изолираме машината, за да няма течове. Общо взето измайсторихме всичко сами. Контейнерите, например, си ги направихме от шишета. За около три седмици машината беше готова. Аз си помислих, че сте измислили проекта за междучасията… Валери: По-скоро за времето извън училище. Добър отговор. А вие изсипвате всичко необходимо в машината, след което тя сама забърква всичко? Валери: Направихме контейнерите, в които може да се налее алкохол, разредител, вода и т.н. Програмата е направена, така че на базата на рецепта, направихме пресмятане, колко милилитра преминава през клапата за една секунда. По рецепти, които намерихме в интернет, пресметнахме колко време е необходимо да държим отвора, за да се сипе точно толкова количество от течността. Имахте ли препятствия при изработването? Валери: Най-голямото такива бе изграждането на конструкцията. С Петър не се бяхме занимавали до сега с подобно нещо

Имате ли още работа по виртуалната среда и и на четирима ви ли е дипломен проект това? Кристиан: Да. Всички се дипломираме със Cyber Range, като в началото го стартирахме като отделни четири проекта, които в последствие да се комбинират. Надяваме се скоро да успеем да го направим. Сега е ред и на победителя в категория “Роботика и вградени системи” – Машина за коктейли, създадена от Петър Николов и Валери Добрев от 12 Б клас. Валери, този проект звучи доста свежо. Какво представлява? Валери: Машината за коктейли е курсова работа по един от предметите ни. Целта бе да направим хардуерен проект, с който да

“Cyber Range”

Фотокредит: ТУЕС, Личен аархив

RPG играта Avija

образование

devstyler.io

Проект Мрежи

Коктейлна машина - Проект Роботика

образование

и трябваше много сериозно да оразмеряваме и да проектираме. Рязане, пилене, монтиране. В крайна сметка се получи доста компактно и естетически издържано.. Доколкото разбрах, пандемията ви е забавила малко? Васил: Имаме съученик, който участваше на феста с разработена от него инвалидна количка, която може да изкачва и слиза по стъпала. Това е Теодор Тодоров, който ни е разказвал вече за количката… Васил: Да. Това бе сред доста интересните проекти, който не само привлича вниманието поради размерите на количката, но и заради това, което може да прави. А и самият факт, че е създаден от ученик. Валери: Имаше един човек, който беше направил led матрица, на която могат да се изрисуват пътни знаци. Не се слага пътен знак, както сегашните, ами поставяш тази матрица и в зависимост от нуждите, тя автоматично променя знака. А и е със соларна батерия, което значи, че не използва никакво електричество. Буквално може да се постави навсякъде.

Фотокредит: ТУЕС, Личен аархив

Георги: Аз основно разглеждах проектите в категория “Софтуер” и имаше доста интересни такива. Например shooter игра, използваща machine learning, за да тренира различните противници в играта. Или

пък проект, който използва изкуствен интелект, за да разчита рентгенови снимки. Като цяло на мен ми направиха впечатление именно проектите, които използваха изкуствен интелект, тъй като бяха много трудни за направа. Реално, всички от вас вече са завършили? Васил: Не, но повечето можем вече успешно да се наречем такива. Какво ви даде ТУЕС за тези години? Кристиан: Знания и хора, с които можем да поддържаме комуникация и занапред. Потенциални професионални връзки. Научихме доста интересни неща. Васил: Както казаха дипломните ми ръководители – “веднъж дипломен ръководител, цял живот дипломен ръководител”. На тях сме им много благодарни за всички, което направиха през последните месеци, за да ни помогнат да завършим. Също така сме благодарни и на всички учители, които през петте години са се занимавали с нас. Но в ТУЕС трябва сам да искаш да научиш. Не става на готово. Трябва сам да искаш проектите да са ти интересни, защото в последните години стават по-сложни и ако нямаш желание, няма да ти е толкова лесно да успееш. Но в обратния случай – ако имаш желание, то тогава има предостатъчно хора, които са готови да ти помогнат с каквото и да е.

А какво си пожелавате за бъдещето? Тепърва ви предстои кариера. Васил: Покрай дипломната ми работа темата с киберсигурността ми стана доста интересна и се надявам професионално да се развия в тази сфера. Кристиан: И в моя случай дипломната работа предизвика интереса ми. Моята работа бе да направя инфраструктурата, която бе подобна на cloud и в търсенето на начин да направя цялото това нещо, се запалих доста. Като цяло има два варианта за мен – или ще продължа да се развивам професионално в това, което учих – компютърни мрежи, или ще се насоча към cloud и киберсигурност. Валери: Аз имам много интереси и като цяло не съм се насочил към нещо конкретно. По-скоро бих опитал различни неща, така че да достигна до това, което най-много ми харесва.

Dev Позиция

www.devstyler.io

Андреа: Аз също не съм избрала нещо конкретно на този етап, но и при мен дипломната работа оказа сериозно влияние и успях да навляза по-навътре в темата. За всички малко или много дипломната работа е била полезна от гледна точка на ориентиране… Васил: Тя може да ти покаже дали нещо специфично би ти било приятно за правене и искаш да продължиш да се занимаваш с него. Или изобщо не ти е приятно и просто искаш да свърши. Но повечето от нас са намерили пътя благодарение именно на тези дипломни работи. Благодаря ви много на всички. Екипът на DevStyleR ви желае много успехи. Вие сте млади, талантливи и мислите иновативно. Сигурен съм, че пътищата ни пак ще се пресекат. Поздравления за победата и успех на всички! Интервюто проведоха Ивелина Абаджиева и Пламен Mихайлов

devstyler.io

иноватори Фотокредит: Мария ДаскаловаЛичен аархив

иноватори

Бургас е по-добро място за развитие на такъв проект.

Фотокредит: Мария ДаскаловаЛичен аархив

Как започна всичко? От къде ви дойде идеята? Всичко започна, когато решихме да участваме в един преакселератор на Junior Achievement в София. Състезанието беше в три подразделения - медицина, суровини и икономика и умни градове. Доста спонтанно се получи всичко. Направихме проучваме от какво има нужда, какви са новите технологии и съвкупност от няколко идеи сглобихме тази.

Студенти от Бургас разработиха иновативна настилка 34

Мария Даскаловa е студент във втори курс на специалността „Софтуерно инженерство“ в Бургаския свободен университет. Заедно с колеги разработват енергийна настилка, за която чакат патент. Те печелят конкурс за умни градове с нея. Мария ни разказва за идеята им и за потенциала на Бургас.

Какво представлява настилката от техническа гледна точка? Не мога да издавам още подробна информация, защото имаме само прототип. В момента доразвиваме и добавяме нови неща. Мога да кажа, че работи на кинетична енергия, като събира ситуациите от движение - пешеходци и велосипеди. Автомобили не минават отгоре, защото все още не е толкова здрава. Просто няма как да издържи. Енергията и вибрациите, които събира, ги преобразува в електричество. Всичко се складира в батерии, които да се използват примерно за осветление. Докъде искате да развиете продукта? Каква е най-голямата цел? Идеята е, че може да се сложи на много оживени места, като автогари и аерогари. По този начин ще спестява пари за електричество. Ще генерира буквално от въз-

духа събрана енергия, което ще спести много средства. Тази енергия може да се използва за много различни неща. Да се прехвърли на общини или на фирми, дори да се използва за благотворителност. Има подобни продукти вече, които се използват за подобни цели. За обработката на данни какво използвате? Ако се сложат дадени модули може да събира информация за влажност на въздуха, но зависи от много неща. С отворен код ли е? В момента не е с отворен код, защото по-голямата част е техническа. Сега е на база прототип, който предстои да бъде обновяван във времето. Какви са стъпките сега? Какво предстои при вас? Смятаме да си довършим и реализираме идеята. Очакваме развитие за патент. Какво е да си студент по софтуерно инженерство в Бургаския свободен университет? Изключително съм доволна. Преподавателите винаги са с нас и винаги ни помагат. Когато имаме нужда от информация и получаваме винаги съдействие от тях. Информацията от тях е поднесена добре и качествено.

Дават ни често материали за размишление, за да ни мотивират да се интересуваме и да търсим в мрежата. Смятам, че си е на световно ниво. А какъв разработчик искаш да бъдеш? Ако изключим стартъпа, с IoT технологии ли искаш да се занимаваш? Първоначално се занимавах с Java и по-точно към Android Studio. Бях се насочила към смарт технологиите. Но честно казано IoT ми е доста по-интересно, защото е широкообхватно. Телефоните се оказаха елементарно нещо и стоят само на едно място. Поне аз така виждам нещата. Смяташ ли, че развитието на един разработчик или стартъп може да се случи само в София? В Бургас има ли потенциал? В Бургас със сигурност има потенциал. Дори мога да кажа, че Бургас е доста по-добра дестинация за развитие на нещо подобно като нашето. Все пак Бургас е най-целенасоченият град в България към smart city идеологията. Свръхпопулацията в София би оказала лошa услуга в този случай - ако говорим за стартъпа, може да се пренатовари настилката. Докато в Бургас има повече баланс за всичко. Интервюто проведе Атанас Нейчев

devstyler.io

Blockchain ИНОВАТОРИ

Blockchain

Фотокредит: Александър Захариев, Личен аархив

В аспекта на блокчейн технологията, за да направим аналогия с нещо познато – в момента се намираме в същия период, както с интернета през 1995 г.

Какво е общото между блокчейн и криптовалутите? Можем да кажем, че те са част от блокчейна, та дори и негово приложение. Може да се измисли електронна p2p валута, но без блокчейн тогава тя ще представлява записи в обикновена база данни. Блокчейна има основни характеристики. Това, което основно ги отличава от базите данни е степента на дистрибуция и децентрализираност на информацията, както и пазарния принципите, които подсигуряват сигурността във веригата. Дистрибутирана информацията означава, че не се съхранява на един носител, а на много такива. При блокчейн имаме десетки хиляди устройства всяко, от които притежава копие на транзакциите по веригата. Децентрализирана пък означава, че няма една институция, която да управлява целия процес. Всичко се случва на демократичен принцип, както се казва. Който иска може да влезе и да свали цялата блок верига при себе си и да верифицира транзакции – няма централен орган диктуващ правилата, освен самият протокол, който е компютърен код. Пример за централизирана институция е банка, която контролира кой може да стане клиент или не, коя транзация да мине или да не мине. Банката е и институцията, която може да позволи запор на средства, както и институцията, която разполага със средствата на клиентите си, както сметне за уместно.. Kаква поддръжка изисква блокчейн тех-

нологията? Той не може да вирее сам в нищото. Има задължителни елементи като интернет (или комуникационен канал) и хардуерна инфраструктура. Донякъде е необходимо и да си с правилната/последната версия на софтуера. На конференциите, с които DevStyleR си партнира – Java2Days и Codemonsters, имаше лектор, занимаващ се с блокчейн. Той спомена, че тази технология вече се използва в хранителната продукция. Ако си купиш кайма от магазин, можеш да провериш всичко за нея – кога е заклано животното, кога е смляна каймата, как е пристигнала до конкретния магазин, от който я закупуваш. Можем ли да смятаме, че това е бъдещето? Блокчейн може да се приложи във всяка една сфера и всеки един процес. В случая е приложен в логистика – supply chain. Това идва именно от записването на транзакции. Ако нямаш блокчейн, можеше да имаш един компютър и скенер на баркодове. На всяка точка се сканира откъде е минал продукта. Това всичко е постижимо и със сегашните технологии и можем да имаме тази прозрачност. Въпросът е, че не всеки има този интерес – целият път да е проследим. Би ли купил месо, което знаеш, че е стояло в хладилник в продължение на 30 дни на границата? Не бих го купил, знаейки… Именно. Дори и да съществува тази технология без блокчейн, тя лесно може да бъде манипулируема. Можеш да си кажеш

– „ще сменим малко датата, ще смотаем нещо…“. Но блокчейна ти позволява да запечаташ информацията по такъв начин, че тя да не може да бъде променена. Ключовото е, че имаме неприкосновеност на информацията и имаш достъп до нея през цялото време. Пак казвам – и сегашната технология ти позволява да провериш всички неща, в случай, че водиш база данни на регистър от такъв тип. Ти си доставчик на месо и си купуваш софтуер, но за какво? За вътрешни цели – ясно. Ще знаеш малко повече за стоката си… Има по-голям проблем от храната. Например, когато става въпрос за лекарства. В Африка стигат от точка А до точка Б фалшиви лекарства и много хора умират от тях. Но когато имаш технология, която ти позволява да проследиш пътя на едно лекарство от завода до крайната точка, тогава решаваш един много сериозен проблем. Но ако си доставчик и имаш намеренията да лъжеш, то ще използваш технологията, която ти позволява да моделираш информацията. Когато пък си сериозен доставчик и искаш да покажеш това пред света, то тогава блокчейн технологията намира приложение. Имплементираш решение, което позволява да проследиш всяка една транзакция. В такъв случай, на какъв етап е блокчейн технологията от масово използване и може ли да бъде въведена като стандарт за всички? Следователно, ако има три големи фармацевтични компании, които отказват да използват блок-

Александър Захариев има 10 години опит в сферата на финансите и е финансов консултант в екипа на Tether и Software Group. Преди пет години той получава съвет да обърне внимание на биткойн и случващото се около него. Уви, изцяло обзет от финансовото си образование и работа, неговата реакция е – “Що за глупост?”. Но ето, че две години по-късно погледът му е прикован от криптовалутите – знаменитата 2017 г., когато биткойн се превърна в сензация и от 1000$ през януари, достигна до почти 20 000$ през декември. Оттогава криптовалутите и блокчейн технологиите са ин и ян за Сашо – бъдещето на света, технологиите и финансите. Той основава фирмата “Блокчейн тех”, където работи активно в сферата на блокчейн технологиите и криптовалутите през последните 3 години. Фирмата работи по разнообразни проекти за адаптирането на технологията в страната, като част от тях са развиването на мрежа от автомати за закупуване на криптовалути под бранда cwins.bg, децентрализираната лотария fairspin.xyz, както и други разработки за адаптирането на технологията от бизнеса.

Фотокредит: Александър Захариев, Личен аархив

Блокчейн – аз вярвам в това бъдеще

devstyler.io

Blockchain

чейн, ти ще знаеш какви са истинските им намерения… В аспекта на блокчейн технологията, за да направим аналогия с нещо познато – в момента се намираме в същия период, както с интернета през 1995 г. Можем да използваме Google, но в Google ще намерим само 20 неща, например? В общи линии, да. Още е рано и в момента се създава тази инфраструктура. Да, имаме криптовалутите, но те са само един аспект. Има много, много приложения, за които блокчейн ще изпъкне в бъдеще. Аз вярвам, дори съм сигурен, че ще продължи да се развива и лека по лека ще виждаме новите решения в близките 5 до 10 години. Може би не да се използват от всички, но поне да се внедряват. Още сме във фазата на експериментация и в момента се наливат много пари в сектора. Има venture капиталисти, бизнес ангели, които инвестират, защото те знаят, че това рано или късно ще стане необходимост на обществото и ще реши глобални проблеми. Тогава те ще капитализират тази своя инвестиция. Т.е. блокчейн ще е есенциален за всеки? Аз вярвам в това бъдеще, да. Както в момента не се замисляме, че използваме интернет

протоколи, по същия начин ще купуваме стоки от магазини и ще верифицираме техния път с помощта на блокчейн протоколи. Същият този лектор, който даде пример с хранителната индустрия, посъветва младите, които тепърва ще се занимават с технологии, че блокчейн е мястото, на което да се спрат. Определено човек няма да сбърка, ако насочи усилията си към блокчейн. Можем да кажем, че това е подразделение на ИТ сектора и ако млад човек с ИТ профил се чуди между фармация, финтех, BPO или блокчейн, то съветвам всеки един намиращ се на кръстопът, да се насочи към блокчейн технологиите. Тя ще върви само към още развитие. Може да сме в някакво затишие в момента, защото цената на Bitcoin вече не е 20 000 долара, както преди няколко години, но нещата се случват. Просто е бавно и задкулисно. В глобален мащаб има много компании, които разработват различни приложения върху публични и частни блокчейни. В България също вече има такива. Ние трябва да се информираме за развитието, защото индустрията няма как да дойде при нас. Или пък – ще дойде, но ще е когато са изминали тези важни предстоящи 5-10 години. Дори бих посъветвал и ИТ специалисти, на които

им е омръзнало това, с което се занимават, да се преориентират. Т.е. да се занимаваш с блокчейн, не означава изцяло, че си ИТ специалист? Отваря ти погледа в една друга посока. И двете са свързани с писането на код и затова имаш предимство. Ако гледаме само от гледна точка за размяната на пари, т.е. Bitcoin, това приложение може да не звучи примамливо. Но ако отворим на следващата страница и погледнем към Ethereum и други подобни блокчейни – то те ти позволяват не само да разменяш пари, но и да качваш програми върху блокчейн. Не да deploy-неш на AWS, Azure, или която и да е друга централизирана система, а да направиш дистрибутирана апликация (dApp). Upload-ваш твоята програма на нещо, което не може да бъде цензурирано и работи 24/7 без прекъсване – 100% uptime. Тук ще спомена и програмируемите пари. Можеш да създадеш програма или т.нар. умен договор, чрез който да програмираш пари. Например, ако дадено условие Х бъде изпълнено, то У сума може да отиде на адрес Z. Мога да дам пример с проект, по който работя. Всички знаем как работи лотарията. Аз работя върху децентрализирана такава. Няма институция, която да се грижи за раз-

вал 25 г. в криптовалутата Libra например. Много са аспектите. Сега не може ли пак да се получи нещо такова? Да ти отнемат богатството? Да сегашната финансова система те е убедила да вярваш, че парите са твои. Но те не са твои. Дори не са в банката. Те са дадени на някой бизнес, който да оперира с тях, с идеята, че този бизнес ще върне парите

на банката. Ти виждаш един запис на компютъра си, в акаунта си, който е в някоя централизирана система. Историята също е показала, че не винаги можеш да разполагаш с парите си въпреки че са в “твоята” банкова сметка. Пример от близкото минало е случката в Кипър през 2013, когато се поставят ограниченията за теглене от 300 евро на ден. Това е и един от хоризонтите, които се

Можем да кажем, че блокчейн елиминира посредника? Той елиминира институцията/посредника, но самият той става посредник. Разликата е, че протокола се управлява от ясно дефинирани правила и той не прави изключения. Относно stablecoin – какво се случва с Facebook Libra? Случаят е интересен. Facebook е една организация, която има достъп до повече от 2 милиарда души. Тя е централизирана организация. Когато говорим за тези технологии, както многократно споменахме, децентрализацията е ключов компонент. Малко или много Libra е опасен за човечеството проект. Не стига, че имаме един човек, който държи властта в целия свят (медия) – ако вземе властта и върху парите, тогава сме обречени. За момента го разработват и ще го разработват. Не се знае обаче, докъде ще се стигне – защо пък да не го оставят да „замре“. Получиха удари от много места, много регулатори. Вярвам, че обществото, което се занимава с криптовалути и блокчейн, не би приветствало такъв проект. Той е хубав, от гледна точка на това, че дава легитимност на криптовалутите, които са в сянка – медиите провъзгласяват, че се използват за наркотици, престъпна дейност, финансиране на тероризъм и т.н.

Фотокредит: Александър Захариев, Личен аархив

Фотокредит: Sofia Crypto Meetup

За това се грижи Ethereum, където е качена реално програмата. Хората изпращат пари към адрес и тази програма на определен интервал разпределя печалбите. Така посредника е донякъде елиминиран. Имаме по-високо ниво на доверие, защото не залагаме на централизирана институция, а на децентрализиран протокол, който работи на базата на математиката. Едно е да се довериш на central point of failure – друго е да се довериш на дистрибутирана компютърна програма. Да, програмата има своите рискове и бъгове, но те се оправят и след това протоколът става по-добър. Програмата или ключови части от нея могат да бъде публикува публично, така че всеки може да верифицира кода за грешки и бъгове.

Не бих го купил, знаейки…Сама по себе си Libra не е лоша като идея, но проблемът е, че зад нея стои човек, който вече така или иначе има цялата информация на света? Да. Пораждат се много рискове. Някаква институция, към която има интереси от много страни – правителството на САЩ, частни организации и т.н., не може да се гледа към нея с чисто око. Не се знае, например, кога някой може да реши да ти отреже достъпа, защото е решил, че си станал опасен за човечеството и трябва да ти се отнеме богатството, което си спестя-

devstyler.io

Blockchain

отварят пред хората, които се занимават с криптовалути. Когато задълбае човек в тази сфера – блокчейн, дали е ИТ или не е ИТ, малко или много се сблъсква със съществуващата финансова система – недостатъците и рисковете, които крие тя. Cloud пари ли е бъдещето? По-правилният термин е digitally native. Всички електронни пари, които имаме – било то и Revolut – те не работят добре извън собствената си среда. Не мога да захраня безпроблемно Revolut акаунта си с парите си в PayPal или Skrill, т.е. имаме електронни пари, но не баш. Докато криптовалутите наистина са създадени да бъдат електронни пари и отговарят на съвременните нужди и изисквания на хората и бизнеса. И там има сходни трудности, но има вече проекти като JellySwap, който впрочем е български, които позволяват по децентрализиран начин на обменим биткойн за етериум например. Благодарение на този проект проблемът с interoperability е решен. Мога ли да си платя сметката в кафенето с bitcoin? Можеш, стига заведението да приема. Много малко места в България приемат разплащания в криптовалути. По-скоро засега се използва като маркетингов инструмент, ако има такова място. Защо точно през 2017 г. стана онзи „бум“ с bitcoin? Изведнъж всички започнаха да говорят за него? Защото точно тогава придоби критична маса и стигна до ушите на много хора. Да де, но това стана заради стойността му – именно защото стигна до 20 000$ – затова се разчу. Защо тогава достигна този връх, а не, например – 2015 г.?

Защото може би преди това медиите не са били толкова отворени да разпространят мълвата. Може би хората в нашите среди не са ни отворили очите преди това. Аз разбрах около 2014 – 2015 г. за bitcoin, но бях фокусиран върху финансовото си образование и въобще не му обърнах внимание. Както и сега не му се обръща много внимание – както казахме, смята се, че се използва за финансиране на тероризъм и т.н. Те и кеш парите се използват за това… Именно. Кеш парите много повече се използват за финансиране на нелегална дейност и те са наистина изключително трудно проследими. Тях все пак не можеш да ги проследиш… Да. Докато тези пари минават през блокчейн и им знаеш стъпките. Има своите предимства и недостатъци – зависи от гледната точка и ситуацията. Благодарение на проследяването на транзакции в блокчейн, наскоро бяха достигнали собственика на сайт за детско порно. Това е голямо предимство по отношение на борба с престъпността. Но ако погледнем в случаите с Хонг-Конг и протестите – ако използваш кеш пари, можеш да си купиш билет за метрото и да се прибереш, без да те проследят и да разберат, че си протестирал. Ако за тази цел се ползва дебитна карта или криптовалута вероятността властите да те идентифицират е голяма. И това е реален случай. Така че, децентрализираните електронни пари също могат да бъдат опасни за човечеството. В крайна сметка, искаш да кажеш, че тази цялата демократичност покрай криптовалутите, блокчейн и децентрализирането, може да се използва за диктатура?

Имаше новина, че българското правителство е на второ или трето място по притежание на Bitcoin-и… Какво да си мислим за тази информация? Това не е съвсем така. Не точно като правителство, а като портфейли, които притежават най-много Bitcoin-и. Новината беше, че SELEC, заедно в спецакция с нашите служби, разбиват българска престъпна организация и твърдят, че тази престъпна организация притежава над 200 000 Bitcoin-а. Или подобна цифра. Съответно, правителството ги конфискува и те стават правителствени. Реално погледнато, това е един от най-големите портфейли с Bitcoin-и в света. Обаче никой не поставя тази новина под съмнение. За да се верифицира, просто може да се провери адреса. В крайна сметка тук говорим за милиарди долари – можеше да се направи някаква разследваща журналистика за това. Значи новината е фалшива? Не можем да кажем, че е на 100% вярна, докато не видим адреса. С това може много да се спекулира. Аз не мога да кажа дали е вярно, или не. Но бих искал да видя журналист, който да се позаинтересова повече от темата. Говорим за много пари. Ако това е вярно – нямат нужда от европроекти – имат парите за изграждане на канализация на някои квартали… Не знаем какво е станало. Как може да се провери този адрес? Ако тази европейска институция, направила акцията, го предостави. Или някой, който е участвал. Това е изключително странно ако е вярно. Държавата, на която хакнаха НАП, всъщност да има огромно количество Bitcoin-и. Може много да се говори на тази тема. Те дори може да са ги загубили. Представи си как някой е хвърлил въпросния лаптоп в някое мазе – защото тези пари могат да се отключат само с частен ключ. Т.е. те си стоят някъде и… това е. Те хубаво са ги

трима от тях събират печалбите. Играта е в ранен етап и все още я разработвам. Очертават се много интересни неща. В развитие целя умният договор да разпределя печалбите по по-интересен начин и до повече хора. Също така има едно друго ключово нещо – на всеки десети залог, играта подарява на участниците non-fungible token (NFT) с лимитиран тираж. Как функционира той? Това е дигитална картинка, която сама по себе си е уникална и става притежание на човека, който я е спечелил. Тя не може да бъде копирана и позволява на хората да съберат още такива токени, които репрезентират хора от индустрията. Можем да си ги представим като бейзболни картички. Имат лимитиран тираж и колкото по-рано хората дойдат и играят играта, толкова по-голям шанс имат да спечелят най-лимитираните лица от индустрията. Ключовото тук е първо, че са лимитиран брой и второ – веднъж спечелил – токена си е твой. Можеш да го продадеш ако някой е готов да го купи. Функционира на принципа на криптовалутите – лесно се разменят, 24/7, и са върху блокчейн. Ако ти имаш един Ethereum и аз имам един – по никакъв начин не сме уникални. Докато в случая на non-fungible токените, всеки един генериран от умния договор, е уникален сам по себе си. Като цяло – визуално може по-добре да се разбере отколкото да се разкаже.

Фотокредит: Александър Захариев, Личен аархив

Фотокредит: Sofia Crypto Meetup

Ако погледнем китайския йоан – китайците искат да направят криптовалута, издадена от Централната китайска банка. Това крие рискове за демокрацията на човечеството. Докато в случая на Bitcoin и Ethereum – те са анонимни, но не баш. В случая със сайта за детско порно – организациите, занимаващи се с престъпност ще намерят път до този сайт, защото те отделят много ресурс за такава дейност. Но има как да останеш анонимен и с криптовалутите. Например, можеш да изпозлваш инструмента Coinjoin, който миксира средствата на няколко души и така ги разпределя към крайната точка. Или пък, да използваш изцяло анонимни криптовалути като Monero и ZCash.

иззели, но те нямат стойност, без ключа, който може да ги отключи. Отварям скоба за новобранците – блокчейн и криптовалутите работят с двойка публичен и частен ключ. Публичният ключ е все едно твоят имейл адрес. Публичният ключ е математически постигнат, използвайки формула върху частния ключ. Публичния можеш да даваш на всички и те да ти изпращат на него пари. Както да си дадеш имейла и да ти изпращат писма. Докато частния ключ е паролата ти за имейла. Не я даваш на никого. Разликата с паролата за мейла е, че частния ключ няма кой да ти го възстанови. Загубиш ли го – губиш всичко.

Какво ли не правеше, но – нищо. Кофти стечение на обстоятелствата.

Това е много филмово… Филмово е, защото за съжаление много хора, които през 2011 или 2012 г., когато са си купили или изкопали стотици биткойни и са си изхвърлили hard дисковете, на които се намират, или са ги форматирали и продали, са ги изгубили.

Какво представлява тя? FairSpin e децентрализираната лотария и е програма (dApp) или умен договор, който е качен върху блокчейна на Ethereum. Лотарията позволява на хора, които имат интерес да участват, да депозират криптовалута Ethereum и след като изтече определен период, умният договор изтегля печелившите хора. В случая лотарията е конфигурирана да раздава печалби на три адреса, т.е. ако са участвали 100 човека –

Един приятел си беше купил Bitcoin преди години… в зората. Но след това го беше изгубил и месеци наред го търсеше.

Да поговорим за теб. Беше в Израел преди не много отдавна. Какво прави там и въобще – разкажи ми за твоите проекти. Бях там, за да участвам в Tel Aviv Blockchain week. Това бе една седмица, пълна със събития на тема блокчейн технологии. Най-важното за мен бе събитието Ethereum Summit Tel Aviv, където за първи път имах възможността на покажа един проект, по който работя в последните няколко месеца – децентрализираната лотария, която споменахме по-горе.

Едно от основните неща, които са необходими на човек, който иска да има интеракция с блокчейн е, че трябва да има портфейл, който да съхранява частните ключове. В случая, за да играеш играта, пак ти трябва такъв. Цялата идея по играта е твоя? Да. В началото работих с различни хора по проекта, но в даден момент не получих съответния ентусиазъм от тяхна страна и реших да взема нещата в свои ръце. И всичко това го правиш извън работните си ангажименти? Да. Работя през уикенди, всичко е с изцяло мои средства. Продължавам да действам в посоката, която съм решил да стигна. Дори наскоро получих и безвъзмездно финансиране, което реинвестирам 100%. Как търсиш финансиране за своя стартъп? Чрез различни venture капиталисти, акселератори и т.н. Има хора, които се интересуват от иновативни проекти в сферата, следователно им изпращам моето предложение с необходимите видео материали и презентации. Принципът е, че трябва да почукаш на много места, преди да се отвори вратата на правилното. За щастие, до този момент съм получавал много добра и ценна обратна връзка.

devstyler.io

Blockchain

Как движиш този проект? Изцяло самостоятелно и от време на време някои други хора ми помагат. Но точно с този проект съм преценил, че мога и сам. Другият, с лотарията – усещам, че имам необходимост от техническо лице, което да пише кода и да го развива, но не съм го намерил още. Добре, обясни ми го като на възрастен човек. Вървя аз в мола и виждам такава машина… Доста е интуитивна – отиваш при машината, избираш си криптовалута, която да купиш, избираш сума до която ще закупиш (под хиляда евро машината не изисква идентификация), показваш на машината своя QR код с публичния адрес за получаване и вкарваш банкнотите в машината. Като си готов – даваш ок и транзакцията е вече излъчена в блокчейна, така че копачите да я включат в следващия блок. Като цяло, този механизъм със закупуването на криптовалута от машина е доста лесен начин и именно в това е предимството. Когато човек иска да си купи криптовалута от различна борса, тогава се започва един дълъг процес – който е минал по този път знае за какво говоря. Аз лично препоръчвам на хората, които не търгуват ежедневно, да не си причиняват тази мъка. Регистрации, снимки на лични документи, очакване на одобрение, да. Окей, изваждам 20 лв. и си купувам фракция от Bitcoin. А мога ли да си купя цял? Освен, че ще прекарам известно време да вкарвам банкноти… Машината има лимит от 10 000 лв., тъй като това е прагът на кешови плащания. Когато пуснем сайта, ще може и по банков път, където няма такъв лимит. Случвало се е и по телефона да приемам поръчки за големи суми, които обработваме по банков път. Как хората се ориентират? Ако буквално се разхождаш в мола, където са позиционирани тези машини, как разпознаваш, че това е такава машина, с такава функция? Има сайт, от който всеки може да провери къде най-близко до него има машина за закупуване на криптовалута – Coinatmradar.

Има ли определен брой Bitcoin-и? Да. Точно това е ключовото. В протоколът е записано – 21 млн. Bitcoin-а. До момента вече са изкопани малко над 18 млн. Ако в съществуващата финансова система централните банки постоянно принтират пари, което изяжда нашите спестявания, то при Bitcoin-а е обратното. Математиката показва, че един вид цената ще се увеличава точно поради това, че стойността е фиксирана и дори броят им в обръщение константно намалява, защото хората си губят частните ключове. Мисля, че от 18 млн. до този момент, има около 2-3 млн. загубени Bitcoin-и. А какво ще се случи, когато се закотвят

нещата на 21 млн. Няма повече Bitcoin. Какво следва? Истината е, че никой не знае какво точно ще се случи. Първо – има време до тогава. Очаква се, че след 100 години цената ще е по-висока, защото се сравнява със златото – ценно е и се търси, което провокира цената. А хората го пазят като средство за съхранение. Когато си купиш злато, не го харчиш напред-назад, а го слагаш в сейф, например. Същият value proposition има и Bitcoin, само че с една идея по-добре от златото, защото когато тръгнеш да напускаш границата при, да кажем репресивен режим – ще ти го вземат. Докато частния ключ няма как да ти го вземат.

Фотокредит: Александър Захариев, Личен аархив

Какво е то? Поставил съм машини, от които човек може да си купи криптовалута във София, Варна и Пловдив. Предлагат се на този етап Bitcoin, Ethereum и Litecoin срещу левове. Работи се и по сайт, така че да е по-удобно за хората.

А как се изтеглят парите след това? АКъм ден днешен машините, които оперирам са еднопосочни, но по план ще ги сменя на двупосочни. За сега за по-големи суми поръчките за продажба се приемат по телефона и се изпълняват по банков път. Работим и с партньори, които имат физически офиси, където хората могат на място да купят или продадат крипто. Генерално иначе има няколко алтернативи. Най-напред – можеш да намериш приятел, който да има желанието да закупи твоята криптовалута. Друг вариант е да ги продадеш на онлайн борса. Трети вариант е, използваш сайтове за p2p обмен.

А те няма как да знаят? Освен ако не сме в Китай, например, където на скоро имаше информация, че при преминаването от един регион в друг ти взимат телефона и сканират информацията, която той съдържа. Аз все пак си мисля за философския аспект – за доброто на тази технология и нещата, които може да промени. Може и да е клише вече, но пак казвам – блокчейн ще направи това с финансите, което интернет направи с информацията. Смятам, че блокчейн ще отключи много заключена стойност. Недвижимото имущество, например.

Фотокредит: Александър Захариев, Личен аархив

Значи, приключваш работа ежедневно и се насочваш към вкъщи, където се стараеш да работиш колкото се може по лотарията? Имам и друго основно извънработно занимание.

Сега ако искаш да го продадеш, трябва да е цялото. Не можеш да продадеш фракция от него. Не мога да ти предоставя 1/8-ма от апартамента си, но аз да продължа да живея в него. Докато когато можеш да качиш имота си в блокчейн и да го разбиеш на фракции и да продадеш част от него – ето, че ако има активен пазар за такива имоти, ние отключваме стойност. Това е пример за това, че нещо, за което няма достатъчно добър пазар в момента или няма достатъчно ликвидност, може да претърпи промени след време. В момента има хора, които са изключени от финансовата система, а е много важно за развитието на една нация да е финансово приобщена. Все едно да нямаш вода или електричество, ако нямаш достъп до финасови услуги. Тази технология обещава, че ще реши този проблем. Друго, което ще реши са огромните такси, които хората плащат за международни преводи. От мой личен опит, мога да споделя, че банките таксуват международни преводи в порядъка на 30 до 100 долара, например. Това за една компания е нищо. Но ако имаш 100 такива преводи на ден? Да не говорим, че живеем във време, в което нещата се случват, както се казва, on demand. Да чакаш три дни за превод, не звучи логично. Точно тук стъпват тези технологии. Също така технологията идва в помощ и на една друга категория хора. Това са хора, които работят извън страната си, за да подкрепят семейството си и изкарват точно, колкото да преживяват. Именно при тях един такъв финансов трансфер е безсмислено скъп. Движим се в тази по-

сока… Но ще отнеме още доста време, предполагам… Вероятно. Но може и някой ден да се събудим изненадани. Тези неща се случват много бързо. Ние наблюдаваме отстрани някакъв естествен път, но изведнъж се оказва, че Facebook има 2 милиарда потребители – докато се усетим какво се е случило.. Всъщност, можеш ли да на кратко да обясниш как реално работи и се движи пазарът? КНа принципа на търсене и предлагане. Така изглежда визуално пазара за биткойн – в червено в дясно на графиката са продавачите, а в зелено долу са купувачите. Те се срещат по средата – пазарната цена. Какво е най-вълнуващото, което се случва в момента? Случват се много неща, въпреки ранната фаза на развитие. Това например са децентрализираните финанси (Defi – от decentralized finance). В основата им стоят стабилни криптовалути (stablecoins), такива обезпечени с реални пари – евро, долари и такива обезпечени с криптовалута. Чрез тях се елиминира до голяма степен несигурността в цената на плаващите свободно криптовалути и се използва предимството им, че с тях можеш да боравиш нон-стоп – 24/7, при това инстантно. Това в сегашната финансова система не е възможно. В моя опит, извършвайки в последните пет години ежедневно международни прево-

ди – един бърз доларов трансфер отнема средно ден-два и то, ако си платиш двойно за “експресен” превод. Ако ли не отнема около три дни. Подчертавам отново – при криптовалутите трансферът става мигновено и е на доста по-ниска цена. При стабилните валути обезпечени с криптовалута механизмът е много интересен. Такава единица е стабилната криптовалута DAI, която се разработва от фондацията MakerDAO. DAI се разменя 1 към 1 за долар и може да бъде купен от борса или да се генерират по децентрализиран начин: Представи си, че ти имаш 1 Ethereum. Цената му е сега е 200$. Утре може да е 250 или 150. Ти можеш да заключиш този Ethereum в умен договор като залог и ще получиш в замяна 100 DAI, които ще се равняват на 100 долара. DAI няма да си променят стойността. Така имаш 200% обезпечение за заем от 100 долара. Ако пожелаеш можеш да си върнеш този 1 етериум, ако върнеш 100 DAI и платиш малко лихва. За запазването на стабилността на DAI се грижат различни механизми, които ще продадат част от твоя залог, ако стойността на обезпечението доближи 150%. Демек, ако пазарната цена на етериума, който си заложил падне под 150$, то част от залога ти бива моментално продаден с цел да се гарантира обезпечението на тази валута DAI. Ти можеш по всяко време да добавяш още обезпечение, за да не ти се ликвидира етериума, когато цената му започне да пада. В случая на DAI всеки може да отиде и да

devstyler.io

Blockchain си емитира колкото иска единици, стига да предостави залог, без да иска разрешение от някого. Цялото това твое познание около криптовалутите и блокчейн технологии идва от любопитство. Реално, ти си финансов анализатор, но интересът ти е бил отключен в даден момент? Да. Аз вече така или иначе познавам пазара и съм запознат с финансови инструменти и т.н., но в блокчейна няма научен – той се случва в момента и всички се учим поетапно и в движение. Говорихме, че е добре хората да се ориентират към блокчейн. Аз да кажем, нямам понятие, но съм чул от теб за блокчейн и искам да разбера повече – да се пренасоча. Какви са стъпките и откъде да започна? Академия ли записвам, трябва ли да съм ИТ специалист? Идеята е следната. Ясно е, че да седнеш да четеш, ще ти отнеме време и ще ти писне.

Най-добрият начин да влезеш в тази индустрия е – има много добър израз на английски – skin in the game. Когато дадеш нещо от себе си и жертваш нещо, тогава си много по-задълбочен в това, което правиш. Ако отделиш сега 200 лв. и си купиш Bitcoin с тези пари, ще се сблъскаш с половината проблеми, с които аз съм се сблъсквал до момента. Ето – имаш 200 лв. Откъде ще си го купиш? Какви са ти вариантите? Започваш да мислиш – имам ли приятел, който да помогне? Ако нямаш, започваш да четеш в интернет. Научаваш нови неща, но не е задължително те да ти харесат – продължаваш да четеш. Стигаш до борса. Какво представляват те и къде са, какво трябва да направя, за да си закупя криптовалута? Влизаш в сайта и се сблъскваш с нещо ново – трябва да си предоставиш личните данни, искат ти лична карта. Подхождаш със съмнение и си казваш – ще помисля за друг вариант. Да кажем, стигаш до машината, която аз правя и идват нови въпроси – какво представлява, какво ти иска като информация. В целия

този процес и в желанието си да се сдобиеш с тази фракция Bitcoin, ти научаваш изключително много неща. Купуваш си криптовалутата, следиш и цената, но виждаш и други валути. Започваш да се интересуваш от Ethereum и т.н. Но не е достатъчно само да четеш. Трябва да пробваш и да се опариш – да те хване късо съединение докато човъркаш в жичките. А как мога да практикувам блокчейн професия, без да се изисква криптовалута? Как да се занимавам с блокчейн? Ти малко или много ще преминеш през криптовалутата Ethereum, защото тя е бензина, с който се движи колата. Ако искаш да deploy-неш dApp върху Ethereum, ти трябва да платиш. Не е нещо безплатно – имаш ресурс, който ще изразходваш на блокчейна, за да можеш да си качиш програмата. Всяка транзакция, която извършваш с блокчейна, изисква Etherеum. Но има много приложения – въпросът е, че ти знаейки характеристиките на криптовалутата и нейните предимства, мозъкът ти започва да прави връзки къде можеш да приложиш блокчейн. Ето проблем в сферата, в която работиш – как да монетизираш съдържание. Brave браузъра, например или SteamIt платформата – позволяват микроразплащане. Това значи, че за да прочета твоята статия, аз трябва да платя един цент. Това за мен е окей, но ако ме накараш да се subscribe-на за 10 долара за 10 години напред, за да чета новините – не. Аз искам на момента да прочета твоята статия, понеже е интересна и съм чул за нея. Метода на разплащане е и сложен – трябва да попълниш доста информация… Именно. С криптовалутата това става елементарно.

Фотокредит: Александър Захариев, Личен аархив

Хората ако сметнат, че трябва да прекарат 30 секунди за нещо – отказват се. Ако е за новина и им излиза “subscribe” прозорец, то много лесно ще намерят друг източник, който им предоставя новината без да иска регистрация. И важното е, че докато намерят другата новина, може и да прекарат повече време в Google, отколкото да се регистрират – но просто няма да го направят, защото се изискват повече усилия… Все пак, от целия разказ за блокчейн, аз забелязвам, че ти имаш доста чист интерес към технологията – “зарибен” си и истински се интересуваш. Не е просто проект… Аз малко или много продавам цялото това нещо. Но няма да ти продам идеята за блокчейн и криптовалутите, защото само искам да направя печалба. Аз искам печалба – кой не иска? Но мен ме интересува истински и задълбочено. Виждам полза и виждам, че цялото това нещо е смислено. Интервюто проведе Пламен Михайлов

2020

SUBMIT YOUR NOMINATION NOW awards.globalsummit.tech devstyler.io

Постижения Постижения

Постижения

Фотокредит: Атанас Василев, Личен аархив

Първо, искам да благодаря на всички преподаватели, учители, лектори, които дават всичко от себе си, за да обучават млади таланти. Аз ценя много учителската професия. За мен това е много благородно дело, защото да предаваш знанията си въобще не е лесно. Много е трудно да обясниш на някого нещо за няколко минути и той да го разбере. Образованието е ключът към успеха и учителите са хората, които са много важна част от обществото. Също така искам да благодаря на всички мои приятели и на моето семейство, затова че са ми осигурили благоприятна среда за развитие и за безкрайната подкрепа, без която нямаше как да стигна до тук.

Успехът на Националната олимпиада по ИТ изисква да си “All-in-One” Атанас Василев е млада надежда на програмирането в България. Родом от Смолян младият програмист печели много награди и се представя отлично на Националната олимпиада по информационни технологии. Как вижда своето бъдеще и какъв е проектът му ще разберете в следващите редове. Атанас, благодаря, че се съгласи за това интервю. Поводът е твоето класиране на националния кръг на Националната олимпиада по информационни технологии. Разкажи ни малко за себе си. От къде си, как се насочи към ИТ сферата? Аз съм от Смолян и в VIII-ми клас направих най-важната си стъпка - отидох да уча в профилирана гимназия, където се изучават математика и информатика. В началото си

нямах идея за какво иде реч. Не знаех какво ще ми се случи и не разбирах нещата. В първия ми час ми дадоха неща на C/C++ и нямах идея какво се случва. След близо половин година започнах да навлизам и IX-ти клас не беше нищо особено. Просто каквото направихме в училище и аз го изпълнявах. Слушах учителя си и нищо не правех извънкласно. Това беше период, в който бях доста изплашен и не знаех накъде да тръгна. Повратният момент беше в X-ти клас, когато видях, че няма как да продължи така и започнах извънкласно да се занимавам с програмиране. Технологията, с която започнах, беше C#. Тогава се записах и в академия. Тя беше по 4-5 часа всеки ден в продължение на две години. Мисля, че задобрях доста. С практиката се получаваше. Харесваше ми да пиша програми, а се чувстваш щастлив, когато направиш нещо, което да работи.

Реших да направя нещо по-голямо. В края на XI-ти клас успях да направя стаж в софтуерна компания. Менторите ми бяха изключителни и отдадени хора, които ми обръщаха много внимание. От тях научих много концепции за менажиране на работата, как да си организираш задачите, какъв е цикълът на един софтуерен проект Какво представлява проектът ти? Какви технологии включва? Моят проект представлява платформа, която цели да помогна на млади хора в сферата на програмирането. Може да се използва от академии, училища или университети, в които се преподава програмиране. Целта е автоматично да оценява задачите, които решават обучаващите се. Избрах Azure и диплойвам приложението си там. Трябва да се инсталират компилатори и да създадеш

Какво смяташ за учиш след завършване на ППМГ “Васил Левски” в Смолян? Избрал ли си вече подходящи университети и специалности? Избрал съм в сферата на софтуерното инженерство и смятам да кандидатствам в Софийския университет и в Пловдивския университет. Все още не съм решил в кой от двата.

среда. Други технологии, които използвам, главно .NET стака, като използвам ASP.NET Core, версия 2. Все още не съм го мигрирал, а започнах проекта с тази версия. За FrontEnd използвам доста JavaScript. Какви всъщност са задачите на Националната олимпиада по информационни технологии? Първо трябва да си измислиш идея, с която да участваш. Общинският кръг е с идеен проект. След одобрение трябва да развиеш идеята си с код и да направиш работещо приложение. Ако те одобрят, отиваш на областен кръг, където вече си разработваш приложението и имаш 2-3 месеца за разработка. След като го разработиш трябва да изготвиш документация и да представиш проекта си пред комисията. Националният кръг е след това, представяш проекта си пред националната комисия. Освен проекта имаш и тест, който е с 20 теми за компютърни науки. Олимпиадата е в три направления: Интернет приложения, Приложни програми и Мултимедийни приложения. Аз избрах Интернет приложения. Очакваше ли, че ще се справиш или беше изненада и за теб това класиране?си ги научил? Честно казано очаквах, защото с този проект бях спечелил доста отличия. Проектът го разработих за един курс в академията. От тях беше оценен много високо. След това продължих да го разработвам. Представих го на Националния есенен турнир по информационни технологии “Джон Атанасов”

и там беше изненадващо, че спечелих златен медал. Това ми даде много сили и увереност. След това представях проекта си на още два форума, където също се представих добре. От година и два месеца го разработвам. Стремя се да правя нещата качествено и продуктът се получава добър. Затова не бях изненадан. Просто съм положил много усилия. Какви знания и умения се изискват да успееш да стигнеш до това ниво? Знанията и уменията са много и не са само технологични. Трябва да имаш умение да се организираш. Първо трябва да имаш базови знания по програмиране. Да знаеш как работят масиви и цикли, дори по-сложни концепции като обектно-ориентирано програмиране, функционално програмиране, да знаеш как работят различни бази данни. Освен тези умения, които трябва да ги има всеки един програмист, трябва да знаеш и конкретна технология. Аз съм се насочил към .NET. Когато работиш в проект за олимпиада, ти не участваш само в коденето. Поемаш роли като Project Manager, освен това ти си и клиент. Иска се много креативност, защото всичко, което правиш, измисляш си го сам. Изисква се да си All-in-One. Какво включваше подготовката ти за Националната олимпиада по информационни технологии? Главно се подготвях сам, но и подкрепата на учителите също беше огромна На кого искаш да благодариш?

Какво ще посъветваш всички, които вървят по твоя път? Ще има много трудности и препятствия, които трябва да се научим да ги преодоляваме. В началото ще бъде много трудно. Поне при мен началото беше ужасно. Но всяко начало е трудно. Всички, които вървят по моя път да продължават да дават всичко от себе си и с много труд и усилия ще се получи. Трябва да се научим да вярваме в себе си! Има ли успели хора от технологичния свят, на които се възхищаваш и би искал някой ден да бъдеш на тяхното ниво? Определено, докато се обучавах имах ментори, които са от най-добрите хора в технологични свят. Винаги съм се възхищавал на техните умения. Винаги съм си казвал, че искам да бъда като тях и ще направя всичко по силите си да бъда като тях. Лекторите, от които съм научил най-много са Николай Костов и Ивайло Кенов. Освен че са изключително добри с технологиите, с които работят, умеят и да предават знания и да обучават млади хора като мен. Как виждаш бъдещето след 10-20 години? Надявам се да бъда много по-мъдър и да се развия кариерно. Мисля, че ще успея да се реализирам в ИТ сферата и да бъда сред най-добрите в България. Мечтая да бъде човек, който да дава силите си и да помага на хора, които са в моето положение в момента. Технологиите ще се развият много изкуствен интелект, роботика и медицината мисля, че ще се развие доста. Важното е да останем хора и да запазим емоциите си и да запазим човешкото в себе си. Интервюто проведе Атанас Нейчев

devstyler.io

#Dailyroutine

ТОП КНИГИ ОТ УЧАСТНИЦИ В #DAILYROUTINE Участниците в рубриката #DailyRoutine са много колоритни и представят всеки един аспект от живота на хората от ИТ сферата - от това как минава работният ден на специалистите до техните любими книги. Какво предпочитат най-много да четат участниците в рубриката? Отговорът на този въпрос няма да бъде открит в този материал, но ще представим най-интересните предложения.

#Dailyroutine

Времето е ресурс. Всички знаят, че трябва да се управлява. А в Светът на диска това е работата на монасите на историята, които го съхраняват и изваждат от местата, където се губи. До места като градове, където никога няма достатъчно време. Но изграждането на първия наистина точен часовник в света започва. Защото ще спре времето. И това ще бъде само началото на

„Прагматичният програмист“ прекъсва нарастващата специализация и технически характеристики на съвременната разработка на софтуер, за да проучи основния процес - приемане на изискване и създаване на работещ, поддържаем код, който радва своите потребители

Крадец на време от Тери Пратчет

Прагматичният програмист от Анди Хънт и Дейв Томас

Разработчиците и ИТ специалистите четат художествена литература и книги за личностно развитие, но най-много от тях споделят, че биографиите са тяхната страст. Представяме ви други предложения за четене от участниците в рубриката #DailyRoutine.

Интелигентният инвеститор от Бенджамин Греъм

4 след полунощ от Стивън Кинг

Най-големият съветник за инвестиции на ХХ век, Бенджамин Греъм преподава и вдъхновява хората по целия свят. Философията на Греъм за „инвестиране на стойност“, която предпазва инвеститорите от съществени грешки и ги учи да разработят дългосрочни стратегии

В полунощ идва точката на равновесие. На опасност. Инсталацията на пълна тишина, когато между два удара на сърцето, алтернативна реалност може да се промъкне като острие между ребрата и да ви пренесе в нов и ужасяващ свят. Четири спиращи сърцето разказа за онзи момент, когато познатият свят се счупи отвъд смисъла, фрагментите се завъртяха далеч от отчаяния, стиснал обхвата на здравия разум...

Ефективна Java от Стенли Прата Търсите по-задълбочено разбиране на езика за програмиране на Java, така че да можете да напишете код, който е по-ясен, по-правилен, по-здрав и по-използваем? Effective Java обединява седемдесет и осем незаменими правила на програмиста - решения за най-добри практики за програмните предизвикателства, с които се сблъсквате всеки ден.

Селекцията подготви Атанас Нейчев

devstyler.io

privacy

Фотокредит: Явор Стойчев, Личен аархив

privacy

Упражняването на правата води до еволюция на законодателството Представяме ви адвокат Явор Стойчев от кантора Стойчев и Стойчева, една от чиито дейности е в насоката Data Protection и Privacy. Това е и поводът, поради който ние се свързахме с него. Да разясним някои правни въпроси по тема, която по един или друг начин е ежедневен обект на внимание. Адвокат Стойчев, какви са рисковете за нашите данни? Бе направен опит да се намали риска да данните с т. нар. Регламент за защита на личните данни или GDPR. Най-големият риск идва от едно нерегламентирано обработване. От миналото имаме много поводи да знаем, че когато липсва контрол, то тогава това ще доведе до злоупотреба с

нашите лични данни. Именно тази злоупотреба доведе и до GDPR. Какви са методите, по които потребителите могат да предотвратят злоупотреба с личните им данни и към кого могат да се обърнат при едно нарушение? Комисия за защита на личните данни? Категорично, на национално ниво, Комисията е органът, който трябва да следи и да се грижи за опазването на личните данни. На въпроса как едно лице може да защити личните си данни – най-общо по два начина. Като е препоръчително и двата да се прилагат едновременно. Първият е от правна страна. Необходимо е, лицето, чиито данни ще бъдат обработвани, да се информира за това какви лични данни са му събирани, при какви операции, по какви причини. Въобще – да се запознае ця-

Има ли как законът да бъде подобрен в полза на потребителите? Има ли аспекти на закона, които да могат да бъдат завишени с цел по-голяма безопасност на потреблението? За да не е чак толкова генерализирано Като всеки закон и GDPR е в процес на развитие. С други думи, държавите членки са задължени да правят периодични анализи на ефективността на мерките, които са предвидени. Това нещо поетапно се оценява доколко е ефективно и доколко подлежи на промяна. Законът е дотолкова ефективен, доколкото той еволюира и се променя. На въпроса дали може да се подобри, смятам, че винаги може. Но когато говорим за законодателни актове и директиви на европейско ниво, то те подлежат на промяна по-бавно отколкото в едно национално законодателство. Това е поради множеството процедури, които са замесени. Говорейки за Европейската комисия, смятате ли, че тя е достатъчно ефективна, на базата на по-лошите статистики и специално едно проучване на Brave, посочващи, че в регулаторните органи няма достатъчно технически подготвени лица, които да вършат тази малко или много техническа работа? Вие сте прав. Самото проучване на Brave засяга едни по-слаби места, които не принадлежат само на едни национални органи, а по-скоро на всички. Такава е динамиката на европейския пазар по отношение на програмисти, софтуерни инженери и лица, които имат квалификацията да работят, така че да се прилага ефективно

законодателството. Те преди да стигнат до една държавна работа, каквато е тази в Комисия за защита на лични данни, преди това намират работа при по-добри условия в частния сектор. Поради тази причина смятам, че по естествен път се стига до липса на специалисти в органите на държавите членки. Действително, освен юридическа грамотност за прилагане на законодателството, трябва и техническа такава. В тази връзка юридическата грамотност е на лице – регулаторните органи прилагат ефективно законодателството, но някои неща и аспекти, за да са правилно анализирани, е необходима и техническа грамотност. В тази насока, действително се усеща понякога, липса на кадри по отношение на техническата грамотност на регулаторните органи. А къде можем да кажем, че е проблемът? В големите корпорации на Google, които наскоро претърпяха сериозна глоба, свързана с изтичане на лични данни или пък Facebook, Cambridge Analytica, което отключи цялата вълна за GDPR дебат. Мисълта ми е, големите корпорации ли в случая са големият враг? Регулаторните органи следват да насочат вниманието си върху тези лица, които обработват големи бази данни. Това са лица като Google и Facebook, но освен тях има и много други фирми и бизнеси, които обработват много данни. Има един практически пример. Производствено предприятие, в което са заети 1000 души и маркетингова агенция, в която са заети 30 души. В маркетинговата агенция, поради естеството на работа,

се обработват много повече лични данни. Фокусът на регулаторните органи следва да бъде там, където рискът от неправомерно обработване е по-висок. Това са дружества, корпорации и лица, които обработват големи обеми. Там рискът е много по-голям. Достатъчно сериозни ли са глобите или достатъчно “плашещи” ли са, за да могат да служат като превенция? Според мен глобата е значителна. Тя е ограничена от фиксирана сума от една страна. От друга страна тя е пропорционална и се казва, че максималният размер на глобата е по-високото измежду двете – 20 млн. или 4% от световния годишен оборот на съответното дружество. Много често, като случаите с Google или Facebook, тези 4% ще са много повече от 20 млн. евро. За пример можем да дадем Google, които понесоха санкция от 50 млн. от френския регулатор, като тази сума бе изчислена на база на пропорция от оборота. Тогава не бе въпросът, че Google е допуснал изтичане на данни или data breach, а ставаше дума за това, че те по такъв начин са оформили своите актове и информация за обработването на личните данни, че френският регулатор е приел, че субектът с личните данни не може да достигне достатъчно бързо и ефективно до информация за това, как се използват личните му данни. А какво се случи с Cambridge Analytica? Ирландският регулатор бе наложил глоба, но самият случай като времетраене бе преди влизането в сила на GDPR. Следователно глобата, която беше нанесене не бе по

лостно с целите на обработване, начините и съхранението. А всеки един администратор на лични данни или обработващ лични данни или лице, следва да поддържа набор от документи и информация, за да може да информира субектите за начина на обработка. Това е правната страна. От техническа страна е необходимо всеки един от нас да разполага с едно базово знание за това какви лични данни се събират от него или какви данни при достъп до някой уебсайт. Самият регламент дефинира личните данни като набор от данни, които самостоятелно или в комбинация, могат да индивидуализират едно физическо лице. По друг начин казано – това, че нашето IP е засечено, не означава, че нашите лични данни се обработват. Напротив – възможно е. Локацията сама по себе си не може да ни индивидуализира, но е напълно възможно ако се комбинира с други наши данни.

devstyler.io

privacy GDPR. Имате ли информация колко глоби и какви са нанесени в рамките на ЕС от 2018 г. и приемането на GDPR? Трябва да отчетем, че се навършват две години от конкретното законодателство, а за едно такова, две години не са никак много. Но в рамките на ЕС най-големите глоби са тези на Google, на хотелската верига Marriott, също така – British Airways. Това са случаите, които ми идват на ум, но те са доста показателни. Вече споменахме за Google. По отношение на Marriott и British Airways става въпрос за хакерска атака, като се приема че не са предприети необходимите мерки да се защитят личните данни. Трябва да отбележим и, че в момента и трите глоби подлежат на обжалване. Те не са влезли в сила. Но и в трите случая касаят неправомерно обработване. Развивайки се самото законодателство, се наблюдава растеж както на жалбите от страна на физическите лица, така и на административнонаказателните производства, които в момента се развиват. В повечето сайтове има общи условия за ползване, в които се казва, че потребителят сам носи риск за данните си, т.е. Търговецът не носи отговорност ако нещо се случи с тях – хакерска атака или друг сценарий. Означава ли това, че потребителите не могат да направят нищо и този бутон “съгласявам се” е за бягане от отговорност от страна на търговеца? За да отговорим на този въпрос, трябва да започнем с едно общо правило, което се прилага навсякъде в нашето национално право. То е, че отказ от бъдещи права не съществува, не е действителен и не може да

privacy се случи. Има много редки изключения, но правилото е, че човек не може да се откаже от свои бъдещи права. Няма как вие да се откажете от нещо, преди то да се е случило. Ако вашите лични данни изтекат в следствие на неефективни защитни мерки от страна на сайта от който поръчвате стоки, например, отговорността ще бъде на този, който е обработвал личните ви данни. Вероятно вие ще имате право на обезщетение от него. Това е вашето право и вие не можете да се откажете от него до момента в който то не възникне, защото може никога вашите лични данни да не изтекат. В тази връзка, ако вие видите в общите условия, че администраторът на лични данни не носи отговорност в случай на хакерска атака, това не е вярно. Разбира се, теоретично е възможно администраторът да е поставен в такава ситуация, че да е абсолютно невъзможно да се спре хакерска атака. Но това е в рамките на теорията. На този етап такова нещо не се е случва и администраторът е отговорен за това как защитава личните данни. Регламентът предвижда конкретни мерки, които да се вземат, когато се обработват лични данни. Така че, ако някой види такива условия, че не се носи отговорност – това не е вярно. Носи се отговорност и това може да достигне до право на обезщетение. Но въпросът е и че 99% от хората въобще не четат никакви общи условия за ползване. Най-малкото ако искам да прочета новина в сайт, която е 15 реда, то правилата за общо ползване за няколко страници. Поради тази причина хората директно натискат “съгласен съм” и продължават към целта си. Доколко това е проблем? Категорично е проблем. Няма как човек

ефективно да упражнява правата си, без да знае какви ангажименти е поел. Когато говорим за физически лица, то законодателството много повече пази неопитните – тези, които нямат специални знания. Такива са и потребителите. Законът дава една широкообхватна защита, но е важно всеки да прочете с какво се съгласява, преди да се съгласи. От друга страна е много по-важно поведението на този, който предлага общите условия, защото едно е доставчика на услугата да ви принуди да стигнете до края на текста и след това да се съгласите. Съвсем друго е дори да не се налага да минете през текста и да се съгласите. Ние влизаме в един дълбок детайл. Доколко е достоверна датата на текста и дали тя не е променена впоследствие, дали потребителят е имал време да се запознае, преди да се съгласи. Това са детайли, които са важни в случай на спор. Но е важно всеки да прочете как се използват личните му данни преди да ги даде. Това е целта на защитата на личните данни – ние да имаме пълен контрол над данните, които се обработват. Това значи – дадем ли ги веднъж, да има връщане назад. Ако лицето прецени, че не иска повече да се обработват данните му, в общия случай е възможно те да се изтрият. Ако си поръчате стока през интернет, няма как всичките ви лични данни да се изтрият. Най-малкото, вие сте платили с ваша дебитна карта, издадена е фактура и т.н. Този документ следва да се представи пред органите. Няма как всички ваши данни да бъдат изтрити – поне финансовата информация, определено. Но информация като потреблението – кога сте посещавали уебсайта, какво сте чели, какъв е вашият пол, локация – тези данни трябва да бъдат минимизирани или изтрити ако вие го по-

желаете. Следва това, че човек трябва да знае с какви права разполага, за да може да ги упражни. А има ли как целият този процес да се оптимизира по някакъв начин, така че да е много по-лесен за масовия потребител, който, всички сме наясно, че няма да се хване и да чете този дълъг текст? Иска ми се да припомня, че всяко лице има право да изисква информация от администратора относно това какви лични данни в момента се обработват и какви са събрани. В моите очи, като юрист, това е един подход в който лесно ще се ориентирам какви лични данни се събират и с какви цели и дали ще се изтрият. За мен това е достатъчно удобен и достъпен начин. Но ми се иска да вметна отново, че законодателството се развива. Визията на нашия екип е, че един ден държавите членки ще започнат много по-тясно да си сътрудничат по отношение на личните данни. Всеки ще може централизирано да намери информация за това кой обработва личните данни, как и при какви условия. Смятаме, че бъдещето е светло и то включва в себе си общодостъпни методи, така че всички да са добре информирани. Смятаме, че в даден момент всеки ще може да достъпи до свой профил в регулаторния си орган и да прегледа цялата информация – кои администратори обработват данните в момента и т.н. За отговор на вашия въпрос – ако не се чете предварително какви лични данни се съхраняват, то поне впоследствие е добре да се случва. Бъдещето ще донесе все повече и повече бази данни поради засилената скорост на технологиите. Това означава и друго – все повече бази данни ще бъдат обект на риск. Смятате ли, че ще трябва да се обръща все по-сериозно внимание по въпроса privacy или нещата ще се случват стъпка по стъпка? Въпросите със защитата на личните данни е относително нова материя. Очакваме да

се развие законодателството, от една страна по изцяло законодателен ред, т.е. Да се променя национално законодателство и на европейския съюз. От друга страна ние смятаме, че по-големият тласък в развитието на законодателството ще бъде от гледна точка на съдебната практика – както от страна на националните съдилища, така и от страна на европейския съюз. Именно практическите казуси ще тласкат законодателството напред. На въпроса дали ще има допълнителна регулация за други потоци лични данни, ние смятаме, че по-скоро ще има допълнителна регулация за по-чувствителните такива – здравословно състояние, информация, която може да доведе до дискриминация и др. Тези данни следва да се регулират по-строго от останалите. Особено когато говорим за личния живот, който е достъпен само за съответното физическо лице – това ще подлежи на най-строга регулация. Живеем в свят, в който устройства могат да ни разпознаят само на база на наша снимка. Съвсем нормално е да можем да контролираме това обработване и да следим до къде ще стигне и с каква цел ще се обработва, въобще. Какво се случва с нашите данни, когато подписваме договор за кабелен оператор или мобилен оператор? В тези случаи ние сме притиснати об обстоятелства. Например, има опашка, не искаме да задържаме хората. Отново не четем един документ, който ни дават и ни казват, че за да имаме мобилен оператор, трябва да подпишем този документ. Трябва да определим начините на сключване на договора. Най-честият случай е този договор да се случи писмено, на гише в офис. Не са чужди и методите, в които договорите се случват електронно. Все повече и повече хората започват да използват електронни подписи и да удостоверяват тяхната самоличност. Изцяло зависи от това как се сключва самият договор. При физическото сключване на договор, да – нормално е човек да бърза. Личните данни се обработват на това основание –

физическото лице посещава търговеца, офиса му и сключва договор. Но не това се случва най-често. Най-често се случва, че когато се сключи този договор, ние имаме възможност да предоставим данните си изцяло за маркетингови цели. Ние трябва да анализираме за какво предоставяме съгласието си. Основната разделителна линия е следната. От една страна предоставяме личните данни, които са необходими за изпълнението на договора – да се случи и евентуално да се прекрати. Тези данни са задължителни. Но на нас ни изискват и другите данни за маркетингови цели – търсят ни и събират информация за нашето потребление – анализират го. Стъпвайки в офиса и подписвайки, следва човек да знае какво иска. Ако не искаме да ни притесняват по телефон или електронна поща с маркетингови оферти, тогава е добре да знаем дали сме се съгласили тези данни да се обработват по този начин, или не. Аз бих отправил един съвет – когато получите търговско съобщение, което считате, че е нежелано, то тогава трябва да си припомним дали сме дали съгласието си. Ако да – можем да го оттеглим. Ако ли не – то тогава отново трябва да поискаме прекратяване на тази практика и да помислим дали да не подадем жалба до комисията за защита на личните данни. Нашите права са гарантирани. Можем да поискаме отговорност от администратора, обработвал данните, от Комисия по защита на личните данни или директно от съда, но последното е крайна мярка. Лошо ли са възпитани хората в България по отношение на правата си? Сякаш не знаем какви са, как да ги търсим. След това се случва нещо – не знаем как да реагираме… Това действително се случва често, да. Макар че, както знаете – ние, като адвокатско дружество по-често се срещаме с хора, които знаят как да упражнят правата си. Но определено има един изцяло психологически елемент, които или не знаят, или очакват, че техните права няма да бъдат защитени. А всъщност не е толкова трудно те да бъдат защитени. Може би не е толкова бързо, но със сигурност защитата ще се предостави от правозащитните органи. Нещо за финал? Относно privacy, лични данни… Материята е много сложна, защото е много широкообхватна и все пак още млада. Но моят съвет към хората е да се опитат да разберат техните данни от кой се обработват, а ако не стане, да се опитат да потърсят техните права. Само чрез упражняването на правата вие ще знаете какви точно лични данни се обработват и докога ще се обработват. А отделно – упражняването на правата води до еволюция на законодателството. Интервюто проведе Пламен Михайлов

devstyler.io

Privacy ИНОВАТОРИ

Фотокредит: Стефан Генчев, Личен аархив

Privacy

Използвайки интернет, винаги трябва да сме песимисти Стефан Генчев е на 21 години и учи в Техническия университет в Мюнхен, а освен това работи в сферата на информационната сигурност. Той ясно отчита, че точно тази ниша създава все по-екзистенциални въпроси в ежедневието ни, обвързано с купища данни, които масово неглижираме – къде ги предоставяме, кой ги обработва и как могат в даден момент да се върнат срещу нас. Но ако нещо би могло да намали риска, то това е именно песимистичният подход.

Разбрах за теб като проучвах млади хора, иноватори, занимаващи се с “privacy” темата и така попаднах на твоя проект My ePass. Можеш ли да разкажеш малко повече за него? My ePass е от 2016 г. и представлява проект за дигитална самоличност, която да може да се използва из целия свят с различни партньори от различни държави, като основната цел тогава бе да се създаде инфраструктура, която е сигурна и започва с “privacy by design” – функционалността да не трябва да бъде ограничавана от сигурността.

Това означава добър баланс между privacy, usability и security. Взех награда за този проект на национално ниво в Германия, като в момента продължавам да го разработвам. My ePass се състои от редица документи за информационна сигурност. Целта ми е да мога да формализирам най-добрите практики и те да се превърнат в минимален стандарт. Така всеки който участва в мрежата на тази дигитална самоличност спазва минимални нива на информационна сигурност и privacy. . Казваш, че продължаваш да го разработваш. Имаш ли срокове и какви са крайните ти цели? За последните четири години малко по малко си работил върху този софтуер, предполагам… За съжаление, работя по-малко отколкото ми се иска. Някак бе трудно да съчетая проекта с другите ангажименти като училище, матури, университет и работа. Въпреки това, давам всичко от себе си да продължа – ако не конкретно по този проект, то поне в тази посока – механизми, които да помогнат на проекта. В момента идеята ми няма как да се реализира, защото липсват определени стандарти за сигурност, върху които се опитвам да работя. Липсват и определени технологии. В началото на проекта аз направих минимална документация за даден механизъм за сигурност, но ако само аз го използвам или ако само дадена мрежа го използва, то би било безсмислено да говорим за международно развитие на проекта. Изисква се идеите да се превърнат в нещо повече, а на първа степен те трябва да се формализират в документ, така че да има обсъждане. В момента основно се занимавам с дейности по осъществяването на такива документи, които след това да се превърнат в стандарти или в по-песимистичен случай – в доброволен framework. Спомена, че съчетаваш киберсигурност и privacy. Можеш ли да разкажеш малко повече на нашата аудитория за този процес? Как се получава и какви са пресечните точки между двете – privacy и киберсигурност? Изключително важно е информационна сигурност и privacy да работят заедно. За да осигурим privacy на потребителите, трябва да предприемем както организационни, така и технически мерки, така че да се предотврати неоторизиран достъп до данни. Едновременно имаме технически аспекти – криптографски, мрежови и т.н., така че да предотвратим различни атаки. Но също така и организационни – с много ясно дефиниране на това кой има достъп и до какви данни. Трябва да се минимизират хората, които имат достъп до потребителски данни, така че те да са на разположение на тези, които наистина работят с тях. В една организация трябва да се дефини-

рат именно тези процеси – какви данни се събират, кой работи с тях, кой се нуждае от тях. Какви са рисковете за потребителските данни и кои са лошите сценарии? Хвърлят се много усилия в тази насока и това е един сериозен казус. Аз основно защитавам тезата, че когато използваме интернет винаги трябва да сме песимисти. Когато въведем данни в даден уебсайт или приложение, трябва да сме готови, че тези данни ще бъдат публикувани и ще станат обществено достояние. Виждаме как всеки ден огромни бази данни на големи компании биват компрометирани. Преди месец един от най-големите доставчици на услуги в Тайланд бе ударен от подобна атака, защото се оказа, че базата данни е била оставена отворена в интернет, без необходими мерки за сигурност. Именно с този песимизъм е най-добре да преценим, дали всъщност трябва да въвеждаме дадени данни. Наистина ли този сайт има нужда от моя адрес, телефон и т.н. Ние не знаем какви са информационните мерки за сигурност. Може да се случи, че този даден сайт също е оставил базата отворена и чака някой да я открие. Смятам, че това е правилния подход от страна на потребителите – да не споделят ненужна информация, да се замислят два пъти, особено когато става въпрос за по-чувствителни данни и да подхождат с известно съмнение. Да кажем, че снимка от плажа няма да има голяма стойност, но можем да се сетим за много други случаи, в които би било критично данни да достигнат обществено достояние. В най-добрия случай някой етичен хакер ще ги намери и ще информира организацията да затвори дупката в сигурността си, но има и най-лошият случай, в който данните биват публикувани. Това е от страна на потребителя, но съществува и друга страна – тази на доставчиците на интернет услуги. Те трябва да си казват “нужни ли са ни всички тези данни, за да предоставим услугата”. Колкото по-малко събират, толкова по-малък риск поемат при евентуален случай на теч. Другото е, че дори когато събираме данни трябва да сме готови, че между редовете също може да изтекат чувствителни данни. Ако дадено приложение изисква качване на снимка. Дали в тази снимка не са останали данни от локацията, на която е направена? Дори приложението да не изисква локация на снимката, не можем да сме сигурни дали самата снимка не качва със себе си такива. Тук можем да вземем например журналисти, които по този начин могат да разкрият свои източници. В крайна сметка има мета данни, които са опасни. Друг въпрос, който трябва да си зададем е – ако сме потребители в дадени платформи и сайтове, но не ги използваме от две години – трябва ли тези наши профили да

съществуват? Можем просто да ги изтрием ако няма да ги използваме. А можем ли да кажем, че хората са небрежни при съхраняването на данните си? Не ползваме дадена банка от 5 години, но не закриваме сметката си, например. Достатъчно ли сме информирани относно това, което се случва с информацията за нас? За да са небрежни хората, те трябва да знаят риска и да го игнорират. Докато аз смятам, че по-скоро в голяма част, хората наистина не са достатъчно информирани, че данните им могат да бъдат компрометирани във всеки един момент. Наясно сме, че оставяйки данните си в големи компании като Facebook и Google, би трябвало да са сигурни, защото при тях защитата е голяма. И все пак виждаме случаи, като миналогодишния бъг в Gmail. Това означава, че дори и при най-големите играчи не можем да бъдем сигурни, че данните ще останат недокоснати. Имам впечатлението, че насам-натам се дават всякакви данни и единствено мога да си го обясня с липсата на представа до какво може да доведе това. Донякъде съществува идеята в медийното пространство в западните държави, че човек, който не е извършил престъпление, няма какво да крие. Това за мен е фундаментално грешно, защото всички имат право на лично пространство, което да бъде гарантирано. Може да няма какво да криеш, но след време да съжалиш, че си дал някаква информация. Трябва да има мисъл за бъдещето, защото ако кача нещо с принципа на песимизма, който споменах, то трябва да приема, че тази информация никога няма да напусне интернет. Все някой уебсайт или архивна услуга, или back up на фирма ще са направили копие някъде. Актът на изтриване на снимка от дадена услуга не е толкова проста. Поради тази причина трябва да има по-добри информационни кампании. Нищо не е толкова сигурно, колкото си мислим. При закупуване на криптовалута от сайтове и платформи, се изисква снимка на лична карта, в която има доста информация. Необходимо ли е и няма ли как да е по-просто? Това строго зависи от законите и регулациите на съответната страна в която оперира този сайт за криптовалути. Ако са длъжни по закон, тъй като предлагат банкови услуги, то те не могат да се откажат да изискват снимка. Ако го правят на доброволни начала обаче, е изключително грешна и лоша практика. Но в доста услуги се изисква човек да удостовери самоличността си. В Германия има услуга, която ти издава ваучер с код. След това отиваш с този код до най-близката пощенска станция и удостоверява пред немските пощи самоличността си. Това значи, че личната карта не достига до крайния доставчик на услугите. Просто немските пощи

devstyler.io

Privacy

Фотокредит: Devstyler Interview

Privacy

потвърждават самоличността и казват “да” на услугата.Това е добър механизъм за предотвратяване на теч на данни. Защото е много по-добре да се инвестира в информационна сигурност в една организация, отколкото в много фирми, които нямат бюджет или желание да се занимават с това. Казусът със съхранението на user data е повече технологичен или повече законов според теб? В крайна сметка има регулации, норми, закони, но ежедневно изтича много информация – доколко тези закони въобще успяват да свършат работа? Смятам, че всяка организация трябва да се подготви все някога да има теч на данни от нея. Поне практиката показва, че това би бил легитимен принцип на действие. Не дали ще ни хакнат, а кога? В информационната сигурност, не е само да предотвратим това да се случи, но също и какво да направим ако се случи. Ако един сървър е компрометиран, не би трябвало атаката толкова лесно да се разпространи в цялата мрежа на организа-

цията. Поне когато съществуват регулации и закони, най-доброто, което фирмите могат да направят е, да се замислят как съхраняват данните, къде се намират физически и какво става ако точно този сървър бъде атакуван. Точно този процес на организация на информацията в една фирма е доста по-важен, отколкото да кажем, че спазваме закона. В момента всички използваме умни часовници, таблети, телефони, компютри, IoT устройствата все повече навлизат. Все по-трудно става да сме необезпокоявани в дигиталното пространство. В тази насока, какви са предизвикателствата пред киберсигурността за опазване на личните данни? Информацията става все повече… Действително. Дори все повече типове данни започват да се събират. Баналният пример за лични данни е име, фамилия и дата на раждане, но те дори са сравнително публични. Но например данни за локацията ни – в 18 часа сме на едно място, в 21 на дру-

го. Пример със снимките – много е удобно всяка снимка да пази данни за локацията, на която е направена. Но напълно необходимо ли е да правим всяка снимка с тази настройка? Дори когато сме събрали тези данни се изисква особено внимание. Трябва да внимаваме тези снимки да не напускат устройството, но и това не може да стане, тъй като всички искаме ако си загубим телефона, да можем с back-up да възстановим информацията. Ако ги качваме в облак, трябва да сме напълно убедени, че организацията е взела необходимите мерки. По-добре да не събираме чувствителни данни, защото шансът да успеем на 100% да ги опазим, клони към нула. Винаги има нещо, което да се пропусне. Може да са много прости грешки, които да имат огромни последици. Да не забравяме и zero-day атаки, в които не можем да направим абсолютно нищо. Каква е изгодата на тези големи организации, които събират милиони бази дан-

ни? Търгуват ли с тях? Или да го поставим така – ако ми откраднат банковите данни би било гадно. Но данни като локация – кому е нужно да знае къде съм бил? Освен ако не са хакнали наистина важна информация за мен, защо е нужно да се търгува с имейла ми, с адреса ми и т.н.? Понякога трябва да се замисляме, че безплатен обяд няма. Услуги, които се предлагат безплатно, костват пари. Сървърите изискват грижа – цялата инфраструктура, за да бъде поддържана изисква много средства. Когато за крайния потребител услугата е безплатна или има малко реклами, или няма реклами, то тогава трябва да се замислим как тази компания получава парите, които получава? Така че не само да покрива разходите си, но и да е на плюс. Често пъти това се случва с данните на потребители. Най-лошото което може да се случи е препродаване и размяна на данни. Но ако данните отидат от по-сигурен играч в по-несигурен? Ако бъдат продадени на организация, която иска да ги използва за статистически цели, няма лоши намерения, но не взима съответните мерки за сигурност? Тогава може да стигне до кражба на самоличност с цел извършване на измами и престъпления. Колкото повече данни се събират за един потребител, толкова по-лесно става за измамниците да се представят за нас. Ако имат повече имейли, те могат да видят как се обръщаме към хората, какъв е стилът ни на писане, така че да е трудно друг човек да направи разликата. Друг лош случай е тренирането при machine learning с цел расово профилиране или лицево разпознаване. При теч на данни, в които се събират много снимки и особено когато те са в хронологичен ред – потребител е използвал услугата пет години, то тогава това са перфектни данни да се проследи как лицето ни се променя с годините. Следователно софтуерът за лицево разпознаване може да бъде използван с недобри цели – да кажем Китай. Смяташ ли за потенциално опасно това, че социалните мрежи използват данните на своите потребители за обучение на системи за изкуствен интелект и машинно обучение, расово и психологическо профилиране? Колко е опасно това? Изключително опасно е, особено когато говорим за deep fake клипове. Появява се даден човек и прави изявления, които никога не би направил. Това се дължи на факта, че този клип е изкуствено създаден. Това е голяма опасност за демокрацията – появяването на deep fake видеа. Разбира се, те трябва да бъдат тренирани с достатъчно данни. Но като цяло събирането на информация в такива мащаби е изключително нездравословно и не смятам, че фирмите, които ги събират, наистина се нуждаят от тях. Дори трябва да кажем, че най-безопасният начин за използването на нашите данни е да ни таргетират за реклами. Това се случва в мно-

го сайтове, които използват даден скрипт на Adwords, например. Те записват какви са ни интересите, кои сайтове посещаваме и т.н. Честно казано почти скрито от обществото се събират много данни и може би в даден ден ще се появи по-голяма заплаха, която в момента не можем да си представим, но която именно се базира на големи количества данни. Като говорим за deep fake, видяхме наскоро клипа, който излезе с Илон Мъск и съветската музикална група. Изглеждаше доста успешно, а можем да си представим колко още ще се избистря качеството. В даден момент може би въобще няма да има разлика. Абсолютно. Но това дори е безобидно използване на deep fake. В ерата на алтернативни факти, които биват представяни от определени държавни глави, какво се случва, когато deep fake се използва за политически цели? Когато се използва с цел президентът на нацията да направи абсурдно обръщение, което обаче да афектира хората. Това потенциално може да се развие в нещо много опасно и трябва да внимаваме. Дори не знам накъде отиваме. Но няма как да го предотвратим – не можем да спрем развитието и да премахнем разработчиците, които работят по тези технологии. Дори и регулации не винаги помагат. Те дори много често се заобикалят, така или иначе… Бих искал да добавя нещо тук. За обществото в Германия, тъй като имам досег. Поради исторически причини, германците държат много на личното си пространство. Не дават доброволно данни, много малко хора имат социални медии, винаги слагат под лупа всички услуги, които изискват лични данни от тях. Като цяло има много добра представа кое е здравословно предоставяне на данни и кое не. Точно това се надявам да бъде постигнато и в други държави. В България май не е така? В Германия имат насоки по тази тема още от училище. Активно се правят дискусии за лично пространство, за лични данни и т.н. В други страни не ми е правило впечатление да се коментира толкова. Логиката е, че не трябва да съм автоинженер, за да мога да използвам сигурно автомобил. По същата логика потребителите не трябва да са експерти по информационна сигурност или privacy, за да могат сигурно да използват дадени услуги. Те просто трябва да знаят какви са рисковете. Бих казал, че в България не се учат такива неща и не се говори. Може би в някои гимназии, занимаващи се с ИТ, но в масов план – не. Дори самите учители масово не са навлезли в новия век, камо

ли да знаят какви са рисковете и да ги обяснят на децата. А както знаем, децата бленуват за телефони и умни устройства и още от ден първи изтеглят всевъзможни игри, приложения, платформи и т.н. Следователно, на всичко кликват “agree”. Поради това, много е хубаво, че в Германия се занимават и информират децата още от малки. Дори не само за личните им данни, а и за безопасността им, защото се появяват доста игри, завършващи със смърт. Дигиталното образование и това, че не трябва да се съгласяваш с всичко е важно да навлезе и в България. Със сигурност. Не винаги учителите по информатика или информационни технологии трябва да изпълняват тази роля, защото популярните приложения сред младите се менят на всеки няколко години и е прекалено трудно винаги човек да е в крак с времето. В крайна сметка те си имат определена образователна програма. Тук (в Германия) имаше много хубава инициатива, в която ученици образоват други ученици за рисковете от гледна точка на privacy и информационна сигурност. Смятам, че подобни инициативи биха допринесли много относно това, този казус да бъде чут. Дори е добре да се обсъждат основни неща, от рода как да си заключваме профила в Instagram. Такива инициативи ще доведат до ефект и по-информираните деца дори ще помогнат и на родителите си. В България все още са актуални телефонните измами насочени към пенсионери. Това също е важно от гледна точка на теч на данни. Дори да не са критични, то със сигурност биха били достатъчни, така че да бъде измамен по-стар човек. Точно тук се намесва кражбата на самоличност, която се целим да предотвратим. Телефонните измамници много често се преструват за шефове на полицейски управления, лекари в болници… Ако изтекат под някаква форма лични данни на граждани, заемащи такива позиции, можем да си представим много лоши сценарии. Като млад човек, как си представяш бъдещето на опазването на данни? Това, което виждам със сигурност е, не всеки месец да имаме голям теч на данни, а всеки ден. Притеснително е, но не трябва да ни отказва от използване на интернет, нито да ни обезкуражи. Дори да предположим, че ще се случат инциденти от по-тежък характер, то това не трябва да ни възпира от развитие в сферата на технологиите. Просто трябва да продължим да мислим за механизми за privacy и технологии, които да осигурят сигурност. Оптимист съм, че колкото повече се увеличават данните, толкова повече се развиват и технологиите за информационна сигурност. Да, ще се събират повече данни, но се надявам, че ще стигнем до състояние,

devstyler.io

Фотокредит: Стефан Генчев, Личен аархив

Privacy

До някаква степен не можем да предотвратим събирането на данните, но трябва да се подсигурят държавните агенции. на точка на информационната сигурност има определен стандарт за институциите с конкретни правила – какво да се прави и какво не, кои технологии трябва да се използват. Това се прилага за данни, които са необходими на държавата. Всичко повече от това можем да класифицираме като данни, които са ненужни. Тук се намесва и информираното общество, което трябва да каже, че не е съгласно тези данни да се обработват от държавата. В един оптимален вариант, в който преследваме идеалистични цели, хората казват “ако не промените тази политика, на следващите избори няма да гласуваме за вас”. Но в случая на данъчни декларации, които носят доста чувствителна информация, може би държавата трябва да се научи от бизнеса – как да съхранява и как да обработва. Може би приемат за даденост като събират всичко в един сървър.

в което с достатъчно добри инструменти и квалифицирани хора, ще можем да въведем ред в този хаос, който в момента цари.

ка, то се надявам в даден момент да минем във фаза, в която да погледнем назад и да видим кои са проблемите.

Всъщност – нов пробив води до нова защита и нова защита води до нов пробив. Има ли край този сюжет или е постоянна игра на котка и мишка? Интересно е, когато виждаме, че не можем да предпазим софтуер и отново и отново се появяват дупки в сигурността. Тук трябва да разгледаме и хардуерни механизми за сигурност. Когато говорим за електронен подпис, например. Там се съдържа чувствителна информация, с която могат да бъдат подписани документи с правна стойност. Ако тази информация се подсигурява и от хардуера, не само софтуера, то тогава се повишава сигурността. Хардуерната защита е силно оръжие и преспокойно може да се включи на помощ. Прави ми впечатление, че има развитие в тази насока. Все повече framework-ове започват да се пренасят към memory safe езици, все повече добиваме представа за това какви проблеми имаме. Ако досега сме били във фаза на събиране на опит и разбиране какво може да се обър-

Хората постоянно говорят и се чувстват несигурни от това, че държавата знае всичко за теб – кой си, къде си бил, какво правиш. От тази гледна точка, има ли опасности и от държавно ниво, а не само от корпоративно? Само мога да кажа Национална агенция по приходите. Въпросът е, че държавата е специален случай, в който ние сме длъжни да дадем лични данни, така че тя да си върши работата. Разбира се, колкото повече данни се събират, независимо от бизнес или от държавата, трябва да се вземат строги мерки тези данни да останат сигурни. Тук имаме много проблеми с legacy системи. Да кажем, че цялата система е толкова сигурна, колкото е сигурен най-слабият елемент от нея. Трябват организационни мерки, но и технически. До някаква степен не можем да предотвратим събирането на данните, но трябва да се подсигурят държавните агенции. Те трябва да имат Chief Security Officer. В Германия от глед-

Със сигурност има нужда от подобрения в държавните системи, които се използват. В крайна сметка какво да очакваме от държавата, която трябва да ни защити, когато ни откраднат данните или изтекат, при положение, че самата държава не може да защити една от основните си агенции. Има един интересен проблем тук. Когато данните на гражданите се пренасят от техните компютри до съответната агенция или министерство. Тук министерството, например, трябва да каже, че разрешава за използване само най-сигурните алгоритми. Но какво правим с всички граждани, които имат по-стари компютри, които не могат да се справят с натоварването на тези много по-тежки криптографски алгоритми. Това значи, че за да осигури достъп до услугата, държавата трябва да понижи стандарта на сигурност. И направили го, то стандартът ще важи за всички. Това е една тема, която за момента няма решение. От друга страна, когато говорим генерално за информационна сигурност за която и да е държавна администрация по света, винаги има потенциал да се развива и никога не може да бъде достигнат максимум на информационна сигурност и всяко усилие в тази насока би трябвало да допринесе за една по-сигурна среда.

Who said you should be a team lead? We offer you to make the world a better place, regardless of position. We are looking for a software generalist. About you

Key requirements

Preferred qualifications

• You find challenges exciting and enjoy discovering and defining problems as much as solving them • You deliver. You may enjoy thoughtful conversations about problems and perfecting designs, but in the end, you know that what matters is delivering a solution that works every time • You are a cross-disciplinary team member • Resourceful, flexible and adaptable: no task is too silly or too scary

• Bachelor's degree in computer science and 3+ years of software engineering experience • Fluency in multiple programming languages • Extensive experience with backend and frontend development, with frequent production releases • Experience gathering and building to requirements from multiple stakeholders

• Experience with Python, Go, Node.js, Java, React, DynamoDB, Redis, MongoDB, PostgreSQL • Experience with cloud platforms like AWS, Google Cloud Platform or MS Azure • Monitoring and troubleshooting live systems running Linux and the rest of the stack you wrote with tools like tcpdump, strace and sifting through gigabytes of log files efficiently • Deep knowledge of API design principles and best practices

Set your work schedule

Salary = Needs & Wishes

Monthly tech meetups

Paid birth days off

Sports Membership

Regular sports and charity events

Office perks & activities

Интервюто проведе Пламен Михайлов

contact@tumba.solutions | www.tumba.solutions

devstyler.io

59 41

ИТ Кариера

Техническото интервю съвети, практики и процеси

Какъв е интервю процесът, който ти следваш? Състои се от 3 интервюта, като две от тях са технически и последното интервю е със CTO на фирмата, което би могло да бъде и техническо. Последното интервю може да представлява генерален разговор за cultural fit. Там се взима решението как действаме по-нататък. Въпреки че са 3 интервюта, гледаме да е по-лек интервю процесът, защото искаме различни хора от фирмата да поговорят с даден кандидат и да добият представа за него, задавайки му различни въпроси. Най-често се интервюират Full-Stack програмисти. Интересното е, че в нашата фирма използваме Ruby on Rails, но специалистите са доста малко в България и просто го разкарахме като изискване. Затова смятам, че един програмист не се ограничава с технологията, с която работи. Не трябва да е проблем за един програмист да научи нова технология. Затова е важно интервютата да не са свързани с конкретна технология. Въпросите, които задаваме на кандидатите

са предимно генерални. Започваме с проверка на знанията на кандидата с бази данни - какви бази данни е използвал, до колко е задълбочавал и дали познава различни бази данни. Важно е да се разбере дали е наясно с базите данни и дали човекът се е сблъсквал с проблеми на производителността. Какво се случва с базите данни при проблеми и дали може да ги решава. След това минаваме друга тема за развитието на едно уеб приложение. Задаваме въпроси за сървъри и проверяваме разбирането на един кандидат за тези концепции. Минава към Front-End частта, където си говорим за технологиите и оценяваме кой с какво се е занимавал. Целта на един интервюиращ е да добие представа за кандидата и да разбере какви са знанията му в тези всички области. Имаме си вътрешна система, за която си пишем оценки на кандидатите и се опитаме да пишем обратна връзка. Много хора взимат решение на база интуиция. Например, говориш си с човек и трябва да отговориш накрая дали го харесваш или не. Когато някой те пита защо, много трудно можеш

да се аргументираш, дори да разпишеш на лист, че просто не ти е отговорил на еди-кой си въпрос. Разписват се добрите и лошите страни на кандидата, за да може да се изготви по-добра обратна връзка. Този алгоритъм общовалиден ли е за всяко ниво на програмистите? Не бих казал. Имаме няколко човека в нашата компания, които интервюират и всеки има индивидуален подход. Нямаме стриктно описан процес, а имаме основни препоръки. Опитваме се да ги спазваме, когато взимаме интервю. Какви предимствата и недостатъците при интервютата на живо и онлайн интервютата? Минус при онлайн интервютата е, че когато искаш да дадеш задача на кандидата, особено когато говорим за whiteboard задачи. Не виждам минуси при живото интервю. Аз работя дистанционно от доста време и това да чуя кандидат във видео конферентна връзка, трябва да се виждаме

Фотокредит: Деян Добринов, Личен аархив

Как минава техническото интервю за една ИТ компания? Има много практики, които може да видиш. Много са популярни тези, които се случват в по-големите компании. Те правят по 6-7 интервюта от различен тип. Обикновено първото е някаква форма на скрининг, където си в разговор с рекрютър и просто проверява дали профилът ти отговаря. След това минаваш поредица от технически интервюта. Някои са просто cultural fit интервюта. Накрая трябва да има достатъчно информация за кандидата, така че да се отговори на въпроса “става ли този човек за нашата фирма или не.” Малките фирми също се опитват да наподобяват този формат. Това, което се получава е, че създават много тромав интервю процес. И накрая работата, за която са те взели, е нещо много по-просто.

Фотокредит: Деян Добринов, Личен аархив

Съвети и практики за техническите интервюта ни предлага Деян Добринов, Engineering Manager в Receipt Bank. Той работи по автоматизиран продукт в сферата на счетоводните услуги. Занимава се професионално с програмиране над 13 години. Основната технология, с която работи е Ruby on Rails.

на камерата. Защото има различни интеракции, които са важни, когато си приказваш с даден човек, за да прецениш реакциите му спрямо нещо, което казваш и т.н. Това прави разговорът по-естествен. Видео интервютата не отстъпват по никакъв начин на интервютата, които са на място. Какви са съветите към хората, които сега им се налага да ходят на интервю? Не мисля, че човек трябва да се подготви или би могъл да се подготви за интервю. В някои фирми дават алгоритмични задачи, които са спорен въпрос дали могат да разберат чрез тях този кандидат става ли. Трябва предварително да знаеш, че тези фирми дават такива задачи. Бих посъветвал да решава алгоритмични задачи, ако се е насочил към такава компания. По принцип не би трябвало програмистите да не могат да решават алгоритмични задачи, но наблюдемията ми са, че хората се запъват на всякакви задачи, дори лесни. Кандидатите, които са минали през университет, имат някаква базова подготовка. Но всичко е до рутина. За хората, които се притесняват от интервюта, бих ги посъветвал, да ходят на повече интервюта, за да се почувстват по-комфортно. Когато си под някакво емоционално влияние се отразява на това, което ще покажеш на интервюто. Има и смели мнения по въпроса дали да

се дават задачи по време на интервюта или не. Аз съм експериментирал доста по темата и в крайна сметка съм от хората, които дават задачи. Да го правя целта е друга, защото когато интервюто е дистанционно, човекът трябва да си сподели екрана. Аз не гледам само как ще си реши задачата, а гледам генерално този човек как работи с компютър. Това издава много неща от експертизата на човек. Как борави този човек с компютър, използва ли шорткъти, как си е нагласил средата. По-опитните правят така, че процесът им на работа да е по-оптимален и ефикасен. Това се наблюдава много добре, когато имаш 20 кандидата и гледаш начина, по който оперират с компютър. Виждат се детайлите. Това ми прави впечатление, а не само задачата. Друг важен аспект е комуникацията. За мен е важно да има добра писмена и устна комуникация. Защото представи си в една компания със 100 човека, какъв хаос ще е това, ако не се комуникира добре. Да пишеш и да се изразяваш добре е нещо, на което държа. Трудно е, но човек, като поработи и може да се научи. Как работиш с човешки ресурси? Пряка ли е връзката? При нас екипът за човешки ресурси има административна роля. Те нямат участие в интервю процеса. Това по-скоро влиза като задължение на хората от Engineering

екипа. Не го делигираме към HR хора, които да се занимават с тези неща. Те ни съдействат, но ние имаме технически грамотни мениджъри и обикновено те се грижат за хората и тяхното развитие. От HR отдела ни помагат с тренинги, защото повечето хора добиват мениджърски умения в движение и в работа. Това е наблюдението ми и при мен е такъв случаят. Какви ще са интервютата на бъдещето? Ще бъде ли включен изкуственият интелект? Много интересен въпрос, при който може да си фантазираме малко. AI ще се използва само, за да спести време от интервю процеса. Защото ако погледнеш интервюирането на една голяма фирма, която наема голямо количество хора, за всеки ненает кандидат, те са отделили време да го проверят. Виждам, че може да се използва изкуствен интелект като първоначална фаза. За самото интервю не съм сигурен колко добре изкуственият интелект може да оцени един кандидат. Това, което виждам, че по-големите фирми си автоматизират процесите. Защото един интервю процес включва да стигне кандидатура до компанията, след това да успееш да уговориш интервюта с различните хора по веригата, които ще го тестват, да събереш цялото досие от интервюто и накрая да вземеш решение. Интервюто проведе Атанас Нейчев

devstyler.io

Game Zone

Нещата в електронните спортове не се различават много от тези в обикновените.

Фотокредит: Предоставен от Zariba

Game Zone Просто съм учил икономика и успях да видя шанса за добро развитие. Дори участвах в създаването на филиали на три немски компании в България. Две от тях са все още активни и имат структури от над 50 човека. Но в този момент вече бях започнал да развивам чувство към гейминг индустрията, където ми се струваше доста по-интересно. В крайна сметка създаваш видим продукт, в който има и графична част и музика, и геймплей. Създаваш нещо, което можеш да видиш и пипнеш в много по-ранна фаза, за разлика от някой тежък банков софтуер, за който години наред е инвестирано време. Тогава отново попаднах на контакт – българин, който живее в САЩ, собственик на компания за разработка на дизайн. Те отговаряха за визуалната част, а от наша страна идваше разработката на игрите. В общи линии, така се зароди Zariba. В рамките на две години изпълнявахме проекти за Disney. Но точно тогава удари финансовата криза и трябваше да преустановим проектите. За мое щастие, останах с добре образован и можещ екип, с компетенции и в мултиплейър игри. Реших, че всячески трябва да опитам да остана на пазара. По това време се зараждаха и първите mobile stores. Попаднахме на клиент, за когото имахме заданието да разработим една игра. Уви, когато я завършихме той не ни плати и бяхме принудени да я качим в такъв мобилен store. Именно това се оказа и нашата успешна история. Тогава все още нямаше толкова много качени игри, както и толкова много разработчици. Нашите бяха неангажиращи, както се казва, а и самият хардуер не поз-

воляваше нещо по-сложно. Така, за кратко време успяхме да натрупаме милиони изтегляния. Споменахте, че една от игрите ви е придобила и международна политическа известност... Да. През 2013 или 2014 г., една от нашите най-популярни игри попадна в политически скандал в Испания. Социалната им министърка по това време Мария Фатима Баньез Гарсия, по време на парламентарен контрол е играла нашата игра и е споделяла точките си в Twitter. Всичко това бе прихванато от опозиционните сили и бе използвано като мотив, че правителството неглижира сериозни теми. А точно в този ден са обсъждали дали да вземат много голям кредит от Световната банка. Обществените дебати бяха много сериозни тогава, имаше и редица интервюта по телевизията. Но на практика това за нас бе много добър маркетинг. Не знам поради каква причина, но коментираха играта с нейното име, както и това на производителят. Беше безплатен PR, а на следващия ден, естествено, бяхме игра номер 1 в Испания. И така... По този начин се случваха нещата за ZaRiba до 2014 г., когато по-големите компании започнаха да имат интерес към store-овете и влязоха в пазара. А “casual” игрите като нашите срещнаха големи математически проблеми, защото разбира се, компаниите отделяха огромни суми за привличане на потребителска база. Например, тогава се появи “Candy crush” с огромен бюджет. Оттам нататък рентабилността на игрите не покриваше разходната част, което за малките студиа уби голяма част от бизне-

са. Именно „casual” игрите, които хората най-много играят на мобилните си телефони, започнаха да бъдат притежавани и създавани от вече големи производители и фирми. Това промени нишата, в която се развиваме. През 2015 г. решихме да диверсифицираме риска, като стартираме едновременно няколко проекта. Единият от тях беше детска социална мрежа, в която давахме възможност на децата за комуникация помежду им и съответно заложихме на доста игрови методи, посредством които да се обучават. Тази платформа до ден днешен смятам, че е полезна. Дори все наградата на БАИТ преди няколко години, но откъм бизнес, тя се оказа доста тежка за маркетиране и акумулиране на средства чрез нея. Детските проекти са доста трудни за развитие. При тях има много по-трудно напасване, защото хем трябва да допадне на самите деца, но хем и на родителите им. А децата много бързо губят фокус, т.е. трябва по-често да се разнообразява съдържанието. За щастие паралелно с това успяхме да развием и доста skills игри, както с карти, така и бордови. Винаги съм гледал на българския пазар, като на тестов. Ако мине успешно тук, значи е достатъчно узряла една игра за световния пазар. Същевременно вие стоите и зад Belot. bg… Да. Това е бранд, който успяхме да наложим в България. В него има белот, сантасе и други по-народни игри. Имаме по 80 000 души дневна база. Маркетингът е сравнително лесен, тъй като хората на тази конкретна геополитическа ширина, познават

Трябва да говорим по-често за гейминг индустрията

Фотокредит: Предоставен от Zariba

Радостин Петров е част от аутсорсинг сектора в България още от 2000 г., докато в даден момент не започва да развива особено чувство към създаването на игри и задълбочените детайли, съпътстващи гейминг индустрията. Това е и моментът, в който се заформя едно от водещите студиа в България, Zariba, а негова основа е именно Радостин Петров. От него разбираме повече освен за началото на студиото и някои аспекти от самото разработване на игри, маркетинг стратегиите и въобще – каква с общоприетата стойност на гейминга в България.

Разкажете повече за историята на гейм студиото Zariba. Кога и как го създаdoте? Стартирах с разработката на различни софтуерни продукти за някои немски компании. Имах възможността да уча в Германия, което ми осигури правилните контакти и познанства. Лека по лека фирмата ни нарасна като бройка. В даден момент достигнахме към 200 души. Но аутсорсинга е малко скучен бизнес и постепенно желанието ми намаляваше, а като плюс на това, самият аз никога не съм имал афинитет към ИТ технологиите и компютрите.

devstyler.io

Game Zone

тези игри и си ги търсят. Така, върху платформата Belot.bg съумяхме да реализираме игри за външни пазари, като най-силният ни такъв в момента е този в Саудитска Арабия със 150 000 играчи на ден. Там работим с локален издател, тъй като сами няма как да се справим. Пазарът е много специален и се изискват специални познания върху манталитета на играчите, както и как да бъде поднесена графиката. Освен това, ние самите се самоиздаваме на някои пазари като Франция, Холандия, САЩ и др. Споменахте, че в България няма достатъчно добър ресурс за game design. На какво се дължи това, според Вас? Като говорим за България е малко сложно. Има разлика между София и останалата част на страната. Със сигурност в столицата нещата са доста по-добре поставени. Има добра среда и ако на мен ми е необходим някакъв ресурс, мога да го набавя ако му предоставя очакваната заплата. Има големи компании, които оперират от години в България, а има и няколко сравнително добре наложили се компании в гейм индустрията. Във Варна или Пловдив, или другите по-малки градове е много сложно с намирането на ресурси. Трудно е да се привлече някой от София, който живее и работи там от години. Има и такива случаи, но се броят на пръсти. Поради тази причина ние се опитваме да си създаваме кадрите сами и имаме собствена академия, в която с наши разработчици правим курсове извън работно време и набираме талантливи момчета и момичета. Като цяло е сложен процеса. За да бъде създадено цялостно в България

едно голямо заглавие ми се струва, че е доста утопично. Ние нямаме експертиза и образование за това. В университетите не се набляга на гейм индустрията. Наскоро четох за създаването на едно гейм училище от хора с доста богат опит и биха успели да научат ентусиастите на добри практики. Може и да се развият нещата, но специално за гейм дизайн липсват нужните кадри. Това значи, че ако в даден момент аз реша да работя върху по-голямо авторско заглавие, то трябва да работя с хора от чужбина. През месец август мислим да направим „Седмица на игрите“ във Варна, в която да представим малко повече за този занаят и да запознаем родителите и децата с това, че правилните игри могат да развиват много свойства и качества в децата. Като човек, който си изхранва семейството с игри, смятам, че наистина има много неподходящи за подрастващите. Редно е да има някаква цензура, но и смятам, че самите родители са незапознати с това какво игрите могат да предоставят. Какъв е правилният подход към това да бъдат по-запознати? Чрез различни канали за информация. Една от темите, които смятам да засегна е именно тази, че ако едно дете стои по цял ден на компютъра в една стая, може да изглежда лошо, но то може да е наистина талант. За пример, тук във Варна имаме Иван Иванов – световен шампион по Dota 2. За съжаление когато той стана такъв, медиите не го отразиха много. Докато неговите колеги от чужбина бяха представени като звезди в своите държави. В България много сериозно се подценява

геймингът. Сякаш не е истинска професия. Абсолютно. Но ние имаме свойството да разбираме чрез числа. На българина трябва да му се обясни, че тези младежи имат милиони, защото наградните фондове и спонсорите са огромни. И тези деца имат реален шанс да изкарват много пари, но това трябва да се случи по правилния начин, разбира се. С добър диалог. Родителите трябва да знаят, че техните деца могат да се занимават с игри, да печелят добри пари и да бъдат нормални граждани на обществото. Дали пък го няма и обратния ефект, че чувайки тези гръмки наградни суми, ще звучи прекалено хубаво, за да е истина. Доста родители биха си казали, че тяхното дете няма шанс да стане чак толкова добро и поради тази причина – подобре да си учи стандартните уроци... Точно тук идва разковничето, тези родители да имат възможност да контактуват с професионалисти, хора от игровия бранш, които да преценят доколко това дете е талантливо. Нещата в електронните спортове не се различават много от тези в обикновените. Всеки един родител иска детето му да е най-доброто, но някои не виждат адекватно нещата. Това, че дете рита топка, не значи, че ще стане следващия Лионел Меси. Трябва да има съответния експерт, който да насочи родителя – дали детето да продължава да се развива или футболът да му остане като хоби. Дори и да е добро по математика, то това може да се разбере с участие в олимпиади. Родителите много чест объркват децата относно правилното насочване. За пример – де-

правилното насочване. За пример – детето на мои познати има афинитет в разработването на игри на ниво код. То е на 14 години и се справя повече от чудесно. Има талант и ако беше достатъчно голямо, щеше да е шеф дивелъпър. Но поради някаква причина единият от родителите не смята компютърните влечения на детето за достатъчно разумни и го е насочил към народните танци. Самият родител е хореограф. Същевременно на детето това не му е интересно особено и след известни разговори, тази година ще се прехвърли от музикална в математическа гимназия. Според мен то наистина има шанса да стане един много сериозен гейм дивелъпър след години. Споменахте, че и в университетите не се набляга на гейминг. Има ли логика в твърдението, че българската гейминг индустрия е в сянка на ИТ индустрията и в това, че един разработчик би предпочел да отиде в една голяма аутсорсинг компания, отколкото в малко инди гейм студио? Това, което разбрах за годините е, че дивелъпърите се делят на две. Едните са ентърпрайс дивелъпъри, които са много пазарно ориентирани. Ако той е кадърен, всяка една компания иска да го притежава, дават му повече пари и повече пари. Той е като футболистите с най-високи заплати – днес може да играе за Реал Мадрид, утре да отиде в Барселона. При мен работят хора, които в големи компании биха могли да получават доста повече. Но те са при нас поради причината, че искат да правят игри. Това им е основният фокус. Забелязах, че хората, които искат да правят игри, остават в тази индустрия. Те не търсят други опции. Аз съм привилегирован поради това, че във Варна няма голяма конкуренция и общо взето голяма част от хората от града имат афинитет към гейминга, по някакъв начин ме намират. Но един път геймър – за цял живот геймър.

Какви специалисти се изискват за създаването на мобилна игра и въобще, задължително ли е да си геймър, за да създадеш или да участваш в създаването на игра? Или може да си професионалист, изпълняващ задача... Във всеки един екип разработчици има на хора на различно ниво. При създаването на една игра, се събираме няколко човека, размишляваме, правим анализ и проучване в каква конкурентна среда ще попаднем и имаме ли маркетингов шанс. След като се спрем на идеята и на модела каква да бъде играта, започва описването. Геймплей, фийчъри, монетизация и др. Оттам нататък играта тръгва по различните звена. Back-end програмисти, Front-end, дизайнери. За един добър дивелъпър, който е много наясно какво иска да създаде като код, няма да е голям проблем ако не е геймър. Той ще действа професионално. Но истината е, че според моята практика, не познавам нито един от моите колеги, който да не играе игри. Причината да създаваш игри е любовта ти към тях. И в обратния вариант играта ще тръгне, но няма да го има отношението към нея. Обикновено този тип писачи на код не се насочват към гейминга.

А успява ли мобилният гейминг да се конкурира с настолния – компютри, лаптопи, PS, Xbox? Отново – преди години хората играха на телефоните си, за да убият време докато пътуват някъде. Сега, като че ли, нещата са много по-сериозни. Аз продължавам да твърдя, че мобилните играчи са различни. Те са доста “casual”. Според мен, игрите за мобилни устройства са за масовата публика. Има много добри заглавия в момента, при това качествени игри. Но истинския геймър, който иска да усети играта, си остава PC геймър или конзолен. Това са хора, които специално са си купили съответните устройства и игри, и отделят времето. Масовото е друго – на всеки телефона му е под ръка и дори да разполага с 10 минути, ще си включи нещо. Честно казано, самият мащаб на устройството дори пречи на това да се играе нещо по-голямо. Успешните мобилни игри са съобразени с този тип играчи. Има ли разлика между студиата за компютърни игри и тези за мобилни? Като цяло, двете са доста нишови. Ето, че най-големите заглавия вече започват да правят и mobile версии. Нашите игри са успешни в mobile сектора, но отстъпват на големите PC игри, които са правени от хиляди души, тясно профилирани в разработката на топ заглавия. Докато шансът в мобилните игри е да наложиш игра като Flappy Bird, която да бъде успешен бизнес.

Фотокредит: Предоставен от Zariba

Забелязва се, че в последните 10 години мобилните игри изглеждат все по-качествено. Това е единствено въпрос на хардуер или има и още нещо? Основата е хардуера. Разликата между телефоните от 2010 г. и сегашните е огромна. В момента има много по-голяма графична среда и нещата се случват много по-динамично. Съответно и откъм game engine има доста голямо развитие. Това е тенденцията. Устройствата стават все по-качествени, което рефлектира и върху нивото на игрите.

devstyler.io

Game Zone

Смятате ли, че игри с мобилна и PC версия като Fifa, Call of Duty и т.н. биха могли да бъдат играни едновременно на всички платформи. Например, искам да играя в даден сървър на CoD през телефона, без значение, че срещу мен ще има играчи, играещи на PS4, например. Тук може да отговори човек, който много добре познава сървърната част на игрите, но според мен няма как да се постигне същото качество. Играта, за да се направи на mobile, трябва да бъде осакатена, за да може да се впише в устройството. Докато самият хардуер на конзолата е много по-различен и позволява тежки версии. Дали е възможно да се преплитат мобилните версии с другите ми е трудно да преценя, но при всички положения мобилната ще бъде сериозно орязана. Вие създавате и VR игри, escape стаи и т.н.? Да. Имахме и такова залитане. VR беше доста популярен преди две години и имаше големи очаквания за тази индустрия. Но за мен все още е далеч от потенциала си. Добрият VR изисква доста скъпи хардуерни устройства, а mobile VR е нещо доста половинчато и несериозно. Но в един момент имаше огромно търсене, тъй като хората искаха да разберат какво точно представлява. Ние съумяхме да направим едни доста приятни игри за mobile VR и до ден днешен имаме заглавия в Top 20 VR игри в Play Store. Но този тип не успя да се наложи и не носи пари. В началото Google експериментираха с една VR рекламна мрежа от която да се акумулират средства. Но проблемът е, че потребителят няма досег до устройството и това ограничава доста. Единственият начин да се правят пари е чрез гледане на реклами. Но Google отрязаха тази мрежа поради невъзможността да наберат достатъчно заинтересовани рекламодатели. Това ни отдалечи, защото за мен няма ли икономически смисъл, то

нещата няма как да бъдат реализирани. Това исках да Ви попитам, но донякъде отговорихте. Преди няколко години се говореше, че VR ще измести стандартния гейминг, но на този етап няма и наченка за такъв сценарии. Беше много модерна тема тогава. Но за да се популяризира трябва да има сравнително евтини и достъпни устройства, а те още липсват на пазара. Но тепърва VR ще се появи в индустрията. А като създател на гейминг студио, какво според Вас е бъдещето на индустрията? Няма как еднозначно да задам посока. Индустрията е много мащабна сама по себе си. Но това, което правя аз от гледна точка на e-sports е доста семпло. Ние си имаме таргет, имаме си вярна база от потребители, които ще останат заинтересовани от този тип игри. Според мен, все повече хора се запознават с игрите. За това помогна и COVID-19, разбира се. Едни се заиграха на шах, други на табла, трети на белот, четвърти на Fifa и т.н. Според мен те преоткриха играенето на игри и аз смятам, че гейминг индустрията ще бъде една от най-мащабните и развиващите се и в икономически план. На практика, всеки човек е играл на игра. Или да не е всеки но 99% от хората. Ако си играл „Не се сърди, чо-

А светло бъдеще за студиата в България? Разбира се, стига да са способни да удържат на конкуренцията и да създават добри продукти. Може би в стартовия капитал се различаваме от студиата в Германия, но всички работят на един пазар и ако продуктът е достатъчно добър, то можеш да се наложиш като компания и игра. В България има няколко по-големи водещи студиа. Но какво остава за малките инди такива, които реално са чара в индустрията, защото винаги създават интересни неща, насочени не към mainstream аудиторията? За тях е сложно, да. Те могат да реализират една игра. Но има много съпътстващи

представата за реалност е тотално изгубена. Представете си как с всички нови технологии, VR и т.н., се размива представата сред децата дали са в играта, или не. Тук трябва много внимателно да се процедира, за да се извлече само позитивното от и да се избегне всичко, което може да окаже негативно влияние върху мисленето.

Фотокредит: Предоставен от Zariba

Семпла, но с огромни мащаби. Все пак, монетизацията при компютърните игри е доста по-голяма.

вече“ като малък, то вече го има и в дигитална форма. Но ето, че ти си запознат с играенето на игри. Те са част от културата на хората и ще се развиват в различни направления все повече и повече. Ако мога да обобщя – виждам само светло бъдеще за индустрията.Вие имате богат опит в електронните спортове и дълъг изминат път, но не винаги е било така. В тази насока – как Вашите родители приемаха заниманието Ви в началото, преди успеха? Повечето възрастни не приемат насериозно играенето на игри, а доста младежи срещат съпротива в това си желание. Винаги когато се започне в ранна възраст, родителите са скептично настроени от дългото стоене пред компютъра. Аз също съм против – един млад човек, ако не иска да се занимава професионално, не трябва да прекарва толкова много време на компютър. Трябва да има разнообразие и спорт. Но ако искаш да изкарваш пари от тази работа, вероятно родителите ще разберат, че нещата са сериозни. При мен специално се получи точно така. Моите родители бяха против това да стоя толкова дълго време пред компютъра. Но когато подписах първия си професионален договор и направих първото си пътувате за първия си турнир в Копенхаген, чак тогава те разбраха, че наистина ако трябва да се занимавам както аз искам – професионално – те трябва да отстъпят.

Фотокредит: Предоставен от Zariba

Game Zone

процеси и най-вече пазарното реализиране и маркетинга. Доста от разработчиците разбират до нивото на създаване на играта. Но след това трябва да има комуникация и връзка с големи студиа или бизнес ангели – да има някакъв капитал и компетенция от страна на хората от индустрията да оценят различните инди проекти и на избрани от тях да се даде шанс за капитализация. Мислел съм по тези въпроси и дори имам план да създадем един такъв инкубатор, в който да се дава възможност на млади и талантливи хора с идеи в гейминга. Но ако носителите на идеята са двама програмисти, то на тях им липсва графичната среда. Тук вече идва възможността да се подреди правилно екипът, така че да се получи качествен продукт. Масово хората, които не познават бизнес частта, не знаят дори как да създадат фирма, да я управляват, да я регистрират по мобилните store-ове и т.н. В тези занимания се губи нишката и без тези помощни колела на индустрията, възможността на инди разработчиците да създадат нещо работещо е много малка. За мен е много важно да се дава възможност на млади хора с талант. Тоест, аз дори и да направя страхотна игра с мой приятел разработчик, ако нямам бизнес know-how, дори няма да знам как да управлявам получените пари. Ами да, има много специфични маркетинг процеси. Ако не ги разбирате, парите ще отидат някъде си. Цялото нещо се състои от много математика. С промяната на една ключова дума може да се отключат много потенциални потребители. Как си опитал играта в онлайн магазина, кои снимки и видеа си подбрал. Играта може да е топ, но да остане невидима за хората. Смятате ли, че за по-добър мобилен гейминг, могат да навлязат гейминг телефони така, както има гейминг преносими компютри? Единствената логика, която има тук е връзката с интернет, тъй като и PS имат pocket модели с фокус максимално добро качест-

во на игра. Мобилните телефони и игрите за тях са с фокус любители. Един професионално ориентиран играч няма да играе на телефон. Поне не в близките години. За мобилни игри също има турнири с наградни фондове. Достатъчно популяризирани ли са те? Ами това е най-достъпното. В крайна сметка всеки един младеж на 12, 13 години получава като подарък първия си телефон и с него прави първия си допир с игрите. Естествено, както споменахме, големите студиа правят мобилни версии на своите най-добри заглавия. Това води до допълнителен интерес, който при всички случаи ще доведе и до повече mobile състезания. Но някак ми е трудно да си представя mobile e-sports. Финален въпрос. Защо според Вас е важен геймингът? Той може да даде много, но и да вземе много. Трябва да е правилно разтълкуван. Със сигурност хора, които играят игри развиват много странични качества като концентрация, внимание, начин на мислене, стратегическо мислене и т.н. По-бързо го развиват отколкото хора, които не играят игри. Отделно, ако има симбиоза между форми на обучение и игрите, би било прекрасно. Особено в ранна възраст поради интереса към игрите, в децата могат да се проектират много познания, защото самата форма ще им е интересна. Но както казах, родителите трябва да знаят кои игри са добри за децата им. Защо е добре да ги играят и по колко часа на ден. Аз самият имам син и го ограничавам, защото той трябва да знае, че му е позволено да играе, но с мярка. Има чудесни игри с надпревари, чудесни пъзел игри и т.н. Те изискват мисъл. Но аз лично не одобрявам игрите само със стреляне. За мен те не водят до израстване до каквото и да било в един млад човек. За съжаление вече сме изживели подобни сценарии, както се случи в Нова Зеландия. Човекът, който уби много хора, имитирайки игра. В неговия случай

А какво трябва в България да променим, така че гейминг индустрията да процъфти още повече? Трябва да се говори по-често за нея. Това, че правим интервю в момента е много полезно и има нужда от такива. Трябва да се създаде медийна и обществена представа за игрите, защото на практика ние сме особено общество. Намираме се на балканите, където имаме мнение, визия и впечатление за всяко нещо, но нямаме компетентността, за да го разберем. Аз самия исках и правих постъпление, за да създам e-sport федерация в България, но не получих одобрението от обществените структури. От най-високо ниво ми съобщиха, че всъщност идеята е децата да бъдат изкарани навън, а не да се затварят пред игрите. Това не е особено релевантно като отговор, така че трябва да се работи в тази насока. Даване на гласност, защото едното не пречи на другото. Детето може да е добро в играенето на електронни игри и съответно да е добро на футбол. Не виждам къде могат да си пречат нещата, а даже напротив, могат да си помогнат. Ще дам пример. Моето поколение слушаше различни видове музика. В момента музиката се изчерпа и я няма онази уникалност от преди време. В момента игрите са водещи и децата се отъждествяват с герои, виждаме и cosplay културата. Та, навремето едните слушахме рок, другите метал, третите ню уейв. В това се припознавахме. В момента това са игрите. Те водят при формирането на мисленето и социалната групировка. Ако игрите са толкова важни за младите индивиди, то със сигурност трябва да им се обърне по-голямо внимание и то не задължително като се представят като нещо лошо за децата. Със сигурност. Това е много важно. Обществеността да бъде запозната. Така или иначе децата намират начин да достигнат до игрите. Дори родителя да откаже да купи PlayStation, за да не си губи времето детето, то то ще има вече телефон, за да може да му се упражнява контрол. На този телефон, рано или късно, то ще проиграе. Нито родителите, нито обществото може да спре този процес. Игрите са толкова навътре и толкова навлезли в нашето общество, че не можем просто да си затворим очите. Но можем да насочим начина, по който и родителите, и децата мислят, когато играят. Интервюто проведе Пламен Михайлов

devstyler.io

бизнес

Фотокредит: Цвете Дончева, Личен аархив

бизнес

Как да говорим с инвеститори във времена на криза? Цвете Дончева е консултант по стратегия и позициониране на стартъпи. В последните години помага за развиването на иновационната екосистема за два бизнеса - лондонски proptech фонд за рисков капитал и съоръжение за транспортни иновации London Connectory. Основен фокус в работата ѝ е идентифицирането на иновативни решения и създаването на отворен диалог за бъдещо сътрудничество между ключови фигури от частния и публичния сектор чрез различни инициативи. Занимава се активно с менторство на жени - предприемачи и теми като разнообразието и приобщаването в работното място.

Лесно ли се прави бизнес в Лондон? Лесно в сравнение с какво? Да започнеш начинание от нищото, както е при повечето предприемачи(а и имигранти) е трудна задача навсякъде. Някои фактори са по-благоприятни в Лондон – има огромна възможност за развитие, за привличане на финансиране. Повече инвестиции на рисков капитал са направени във Великобритания, отколкото в която и да е друга европейска държава. Според проучване на The Entrepreneurs Network, водещ тинк-танк на Острова, 49% от най-бързо развиващите се стартъпи във Великобритания са с поне един (съ)основател имигрант. Лондон е като притегателна сила за някои от най-талантливите хора по света, които идват да

опитат късмета си за по-добър живот. Разбира се, и конкуренцията е голяма – всеки има амбицията да успее. При ясната представа какво правиш и най-вече защо го правиш, имаш добра възможност да създадеш и развиеш бизнес дейност тук. По мои наблюдения екосистемата също е много задружна – може би в по-тесни кръгове (тип инвеститори, жени предприемачи, developers и др.), но ако имаш нужда от помощ, ще се изненадаш колко хора биха се отзовали. И целенасочено биха се опитали да добавят допълнителна стойност в едно бизнес отношение. Това е негласно правило, особено вярно в сферата на технологиите – помогни, не за да получиш нещо в замяна, а защото ако ти си в по-неблагоприятна позиция, би искал да има кой да ти съдейства. Животът е кръговрат. Може би тук това е по-добре и по-широко осъзнато, отколкото в България. Какви са трендовете за стартъпи в Лондон? За да не е чак толкова генерализирано твърдението ми, за built environment технологии (продукти и услуги), които спестяват пари и време. С цел по-акуратна дата, повече контрол и възможност за по-добър end user experience. Решения, които ефикасно автоматизират самия процес на работа. По-общо казано, както показа и репорт на Slush, следващото поколение предприемачи ще работят за една за purposedriven промяна. Иновации, които освен да решават проблеми в индустриите си, допринасят за решаване на проблемите на обществото като цяло. Има и все повече инициативи, с които се обръща внимание на недостатъчната разнородност у предприемачите, които получават финансиране от инвеститори. Някои от секторите, които

са във възход в следствие на макро фактори – gaming, health tech, future of work. Как се справяте с кризата там? За радост се наблюдава „съживяване“ или нормализиране в някои направления – стартъпи, които в началото на пандемията бяха решили да отложат с няколко месеца fundraising процеса си, сега са отново на пазара. В последните седмици имаше и няколко фондове, които привлякоха финансиране, Connect Ventures (с трети $80млн фонд), Hoxton Ventures (с почти $100млн втори фонд). Ти си ментор на жени в бизнес. Какви са проблемите, които се срещат най-често? Обществото влияе на предприемаческата култура и в най-развитите държави се наблюдават социални стереотипи. Във Великобритания статистиката показва, че 65% от подрастващото поколение (момичета) не могат да назоват жена предприемач като пример за подражание. Не зная каква е (и дали има) подобна извадка за България. Колко от момичетата, които завършват 12 клас в страната искат да се занимават с предприемачество, технологии и иновации? И за двата пола неосъзнатите предрасзъдъци започват още на ниво семейство и възпитание в детството. Това влияе на начина, по който околните се държат с нас, как ние ги възприемаме и най-вече как възприемаме самите себе си. Твърдението „you can’t be who you can’t see“ е вярно – съвсем целенасочено по-младото поколение трябва да има видими примери за подражание. Затова и подкрепям подобни инициативи – освен да работя и да бъда ментор на жени предприемачи, съм и съветник в програма на UNDP Cambodia’s Bluetribe. Към въпроса – основни проблеми, с които жените в бизнеса се срещат често са вслед-

ствие на точно тези неосъзнати предразсъдъци и стереотипи. Например, в процеса на набиране инвестиция, някои проучвания показват, че въпросите, които биват задавани на жени предприемачи са структурирани по различен начин. Осъзнаването на тези предразсъдъци е първата стъпка към тяхното преодоляване. Проблемът на достъп до инвеститори (и следователно инвестиция) - не само за жени, а за по-различните предприемачи. Доказано е, че жените инвеститори са 2 пъти по-склонни да инвестират в жени. Това не е само на подсъзнателно ниво, но в някои случаи (в зависимост от сектора, например femtech), проблемът, който бива решаван (и иновацията следователно), е нормално да резонира с мъже по-трудно. Директен пример – менопаузата афектира 27 мил. жени в САЩ, стартъпи в сферата са получили $254 мил. финансиране само за последното десетилетие. Това е огромен пазар със страхотен потенциал, но и все още считан от много за табу. Разнообразието в начина на мислене е много ценно и от двете страни (фонд/компания). В UK от всеки £1 привлечено финансиране на рисков капитал, само 1 пенс отива при стартъпи, изцяло основани от жени. Има прогрес и позитивно развитие в тази насока (A16Z), фондове, които инвестират само в компании, основани от жени, скаут програми, които още повече разширяват този pipeline, но и има още много да се подобри. Надявам се и на много скромно ниво, проектът ми „Ecosystem“ да е допринесъл за разширяването на достъпа до инвеститори и да е имал позитивен ефект върху екосистемата. Как да говорим с инвеститори във времена на криза? Естествено заради ограниченията, голяма част от времето на всеки е прекарано вкъщи. От тази гледна точка е по-трудно за

devstyler.io

Фотокредит: Цвете Дончева, Личен аархив

бизнес

някои предприемачи да влязат в контакт с инвеститори, тъй като липсват традиционните конференции и нетуъркинг събития. От друга страна, може би светът е още по-отворен и е по-лесно от всякога да присъстваш на уебинар или на друга онлайн инициатива, и да разбереш повече за даден фонд и за екипа му. Тези инициативи са връзка между отделните участници в екосистемите, но и разбира се начин за инвеститори и за предприемачи да се запознаят, да са непрестанно осведомени относно иновациите. Много фондове отделят доста повече време и внимание на ресурси като подкасти, блогове, статии - прегледайте това съдържание. В криза или не, ако сте избрали даден фонд и нямате контакт с човек от екипа (и

липсва познат, който може да ви свърже), ще трябва вашият имейл да изпъкне пред останалите между 20-200 cold pitches (на ден/седмица, в зависимост за какъв фонд става въпрос). Проучете индивидуален инвеститор, който работи там. Какви са интересите му, в кои компании е инвестирал? Описала съм по-подробно процеса тук. Съветът ми към предприемачите е да използват ситуацията като възможност за създаване на нови контакти и поддържането на добри отношения с инвеститори. Ако трябва да дам по-практическа насока за тези, които презентират компанията си пред инвеститори, покажете ясно как стартъпът ви не само е адаптиран добре към сегашната ситуация, но и защо за вашето иновативно решение не само има място на

пазара в бъдеще, но е печелившият избор във вашата категория. В какво ще инвестираш догодина? Не мога да отговоря дали ще инвестирам, но намирам цялата Future of Work сфера за изключително интересна. Touchless access technology, business enablement, enterprise collaboration software, b2b coaching platforms. Очаква се business coaching да се превърне в „commodity“, a team coaching да нарасне с 82% до 2022. Някои от стартъпите, които са ми направили впечатление наскоро са Unloc, Tandem, Krisp. В България има доста фирми с така наречената „outsourcing“ култура - в това направление, най-често предприемачите решават проблеми, с които са се сблъскали от първа ръка. Ако има предприемачи, които работят върху remote work иновации, с удоволствие бих разлгедала технологиите им.

Фотокредит: Цвете Дончева, Личен аархив

Какви са ти наблюденията за екосистемата в България? Чудесно е, че има толкова много организации, които помагат за развиването на предприемаческата и иновационната екосистема в България – PropTech BG, CEO Angels Club, BESCO, ти също. Радвам се да видя все повече фондове за рисков капитал, тъй като този начин на инвестиране е двигател на икономиката – шанс за иноватори да разгърнат потенциала си на регионално, и евентуално на световно ниво, докато се създават повече работни места. Не познавам много жени инвеститори или работещи в този тип фондове в България, може би липсват мероприятия в това направление (тъй като има доста дами в сектора). Екосистемата в страната има предпоставките да бъде една от водещите в тази част на Европа. Интервюто проведе Атанас Нейчев

www.codemonsters.pro

Part of devstyler.io

DEVELOPER НА ФОКУС 2020

DEVELOPER НА ФОКУС 2020 доста разнообразни стилове.

Георги Георгиев, Senior Java Developer, DataArt Кого номинирате за „Developer на фокус“? Георги Георгиев, Senior Java Developer в българския офис на глобалната софтуерна компания DataArt. Каква е причината да го номинирате? Георги е един от най-опитните разработчици в софийския офис на DataArt, който освен че е страхотен професионалист, е и много комуникативен и социален човек с богата обща култура и разнообразни интереси и познания. Опишете неговите професионални ка-

чества. Жоро прави първите си стъпки в програмирането още в гимназията - СПГЕ “Джон Атанасов”. Тогава разбира, че това е неговата сфера и продължава обучението си в СУ, където записва “Компютърни системи”. Вече 15 години се занимава с програмиране, като не спира да трупа нови знания и да се информира относно последните технологични тенденции. Силно се интересува от машинно обучение и блокчейн технологии. Какви индивидуални и екипни награди и отличия притежава?

Георги Георгиев е Senior Java Developer в софийския офис на DataArt. Той се интересува от машинно обучение и блокчейн технологии. Обича спорта и рок музиката, както и е горд татко на две момчета.

Можем смело да го отличим като най-приказливия и социален колега в офиса. В професионален план е участвал във вътрешни семинари и обучения, а скоро му предстои да се изяви и пред външна публика като лектор по време на събитие, посветено на machine learning. Разкажете ни повече за него като личност. В работата си Жоро обръща внимание на всеки детайл, не се отказва лесно, силно мотивиран е и обича предизвикателствата. Освен това, не престава да търси нови източници на информация и да надгражда

Кое предпочита - Android или iOS? Защо? Android. Според него, там важи принципът “Лесно, бързо, удобно”, освен това е налице много по-голям набор от безплатни и полезни приложения.

познанията си. Той е от онези хора, които имат силна харизма и с които винаги ще се намери обща тема на разговор, независимо в каква сфера. Рядко можете да го видите ядосан или в лошо настроение, но пък е в състояние да подобри вашето, ако не ви е ден. Можете ли да опишете как протича неговият работен ден? Работният му ден е доста натоварен, тъй като освен програмист, е и баща на две деца и задачите му започват още около 7 сутринта. Когато дойде в офиса, не пропуска да поздрави колегите си и да разкаже нещо забавно. След това си прави план за деня - по какво ще работи, в какъв срок трябва да го завърши и какви срещи му предстоят през деня. Какви са предизвикателствата пред него? По какви проекти работи? Жоро е от хората, които обичат да се бъдат предизвиквани от появата на нови технологии. Освен да ги изучава, той се опитва и да намира начин да ги внедри в ежедневната си работа. Проектите, по които работи, са основно в сферата на fintech, като не спира да надгражда познанията си в областта на блокчейн и ML.

Взима ли участие в инициативи на компанията? Какви? Има ли свои инициативи? Той е доста отворен към различни инициативи и публични изяви, което не е често срещан факт при повечето хора, работещи в сферата на технологиите. Обича да споделя знания, да участва в различни фирмени инициативи и често се включва с лекции на технологични теми. Какви са хобитата му? Обича да спортува – когато има възможност, играе футбол и тенис на маса, ходи на фитнес и плуване. Свободното си време предпочита да прекарва със своето семейството. Наскоро стана баща за втори път и вече е горд татко на две момчета. Каква музика слуша? Как се забавлява? Рок, метъл, но в последно време слуша

Какъв е стилът му? Жоро е от хората, които няма да дойдат с риза и вратовръзка на работа, но няма да го видите и прекалено небрежен или неуместно облечен. Има разработчици, които при вида си издават своята професия, но той определено не е от тях. С кои езици за програмиране борави? Кои са предпочитаните от него? Използва основно Java и JavaScript, но понякога му се налага да работи и с Python, Kotlin, TypeScript. Предпочита Python, тъй като се интересува активно от machine learning и data science. Бихте ли разказали интересна случка, свързана с него? Наскоро направи доста интересна презентация за колегите в офиса, посветена на криптовалутите. Освен чисто техническата информация, свързана с блокчейн, Жоро представи и доста полезни практически съвети, свързани с криптовалутите и оперирането с тях.

Случва ли му се да помага на свои колеги за изпълнението на техните задачи? DataArt е компания, в която екипът е от много голямо значение. Един проект може да включва хора от различна националност, намиращи се в различни точки на света, но те си комуникират и сътрудничат ежедневно, което изисква силни умения за екипна работа. Жоро винаги се е справял чудесно в това отношение, има добре развити soft skills и е готов да помогне на колегите си при нужда от съдействие.

Фотокредит: Георги Георгиев, Личен аархив

Интересува ли се от гейминг? Да, играе Starcraft 2, Counter Strike: Global Offensive, Dota 2. Интересува се силно от това как се използва изкуственият интелект в гейминг индустрията.

Ако трябва да го опишете с 3 думи, какви ще бъдат те? Забавен, социален, инициативен.

devstyler.io

DEVELOPER НА ФОКУС 2020

Каква е причината да го номинирате?Георги Георгиев, Senior Java Developer в Неговата силна работна етика, професионализъм и желание да види всяка задача завършена. Опишете неговите професионални качества. Способен лидер на екип, винаги готов да се справи с нови предизвикателства. Какви индивидуални и екипни награди и отличия притежава? Тъй като е сравнително нов член на екипа на ЕПАМ, Емануил все още няма отличия, но смятаме, че скоро ще ги заслужи.

Разкажете ни повече за него като личност. Емануил е наистина интелигентен, отдаден на работата си и харесван от своите колеги. Удоволствие е да работиш с него в екип. Можете ли да опишете как протича неговият работен ден? Към момента целият екип на ЕПАМ Системс България работи в дистанционен режим и всички наши проекти се движат от колегите ни по техните домове. Така преминава и работният ден на Емануил. Какви са предизвикателствата пред

Емануил Боянов предпочита да борави с .NET и се чувства удобно да работи с Android и iOS. Той е Lead Software Engineer в EPAM Systems Bulgaria.

него? По какви проекти работи? В момента работи по проект, в който използва .NET компетенциите си. Случва ли му се да помага на свои колеги за изпълнението на техните задачи? Със сигурност. Емануил работи в ЕПАМ сравнително от скоро, но вече е спечелил доверието и уважението на своите колеги. Ако трябва да го опишете с 3 думи, какви ще бъдат те? Енергичен, позитивен и можещ. Взима ли участие в инициативи на компанията? Какви? Има ли свои инициа

Фотокредит: Емануил Боянов, Личен аархив

Емануил Боянов, EPAM, Lead Software Engineer

Фотокредит: Емануил Боянов, Личен аархив

DEVELOPER НА ФОКУС 2020

тиви? Емануил участва в най-новата инициатива за служителите на ЕПАМ, наречена One Team. One Team е екипът, който реализира различни инициативи, насочени към това да разбираме работата на колегите си, да отиваме в офиса с удоволствие и желание. Организираме различни събития за нашия екип - за споделяне на информация, технически конференции или дори за удоволствие. Какви са хобитата му? Tрейдинг, футбол, кино, туризъм, блокчейн. Каква музика слуша? Как се забавлява? Почти всякакъв стил, предимно електронна - помага му за концентрация при програмиране. Слуша и ретро.

До някаква степен. Кое предпочита - Android или iOS? Защо? Може да работи и с двете системи. Какъв е стилът му? Спортно-елегантен. С кои езици за програмиране борави? Кои са предпочитаните от него? .NET. Бихте ли разказали интересна случка, свързана с него? Поканата за включване в One Team, инициатива на ЕПАМ за вътрешна комуникация. В началото беше убеден, че не е за dev-ове, а се оказа наистина ценен член на нашия екип. :)

Интересуваш ли се от гейминг?

devstyler.io

#Dailyroutine

#Dailyroutine ни проверки да стават за секунда без никакви проблеми. Когато ми остане време се включвам и като консултант на различни проекти, където помагам за разработката на бизнес и compliance процеси.

трация в моменти на стрес. Факт е, обаче, че ръкопашната борба изобщо не може да се сравни със словесната такава, когато говориш с VC-та и бъдещи партньори. Наскоро пък един от колегите ми ме запали по голфа, което оказа се е страхотен начин за разпускане.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша? Иска ми се да смятам, че подреденият хаос е стихия, която съм овладял, като стане въпрос за бюрото ми. Пълно е с листчета, които описват процеси от А до Я, или пък идеи, които са ми хрумнали на момента и не искам да забравя. Преди държах малки фигурки на Спок и Карл Маркс, които някак си ми напомнят за важните неща в живота, сега всичко е скрито под десетки хвърчащи листчета и sticky notes.

Какво четеш за разпускане? Предпочитам да чета книги, свързани с личностно и бизнес развитие, отколкото художествена литература. Ученето на нови неща и осъзнаването на непознати досега перспективи ми носи удоволствие, затова се насочвам към книги от порядъка на “The Mom Test”, “The Personal MBA” и “The Intelligent Investor”. Нещата, които намирам вътре, ме мотивират и ми помагат да се концентрирам върху развитието както на OMNIO, така и на мен самия.

Стоян Лозанов, OMNIO Technologies Стоян Лозанов, е съосновател и CEO на OMNIO Technologies – стартъп, който разработва SaaS продукт за идентификация на финансови измами. Как минава един негов работен ден в режим 24/7? Какво означава да овладееш стихията на подредения хаос? За предизвикателствата, планината, голфа като метод за релакс, бойните спортове и решението да се развиваш извън зоната си на комфорт – вижте повече. Как започва работният ти ден? Работният ми ден започва винаги по различно време, в зависимост от натовареността ми за деня - понякога в 7, а понякога в 9 часа. Единствената константа е силната чаша кафе, която ме подготвя за дневното разпределяне на задачите. Ако имам възможност си пускам и някой интересен подкаст през това време. В момента съм много запален по “Impact Theory” - Tom Bilyeu прави страхотни дискусии със събеседниците си. С какви проекти се занимаваш?

Основното, с което се занимавам, е Omnio – рег-тех компанията, която основах преди няколко месеца. Правим SaaS продукт, който идентифицира финансови измами, но не спира само до идентификацията, а извършва всички последващи действия, които биха направили compliance екипите във всяка финансова институция. Това, което целим имплементирайки Omnio например в банки, най-просто казано, е да пропуснем момента на забавяне на парите Ви с цел изясненяване на техния произход и потвърждаване на Вашата самоличност, и да автоматизираме процеса така, че подоб-

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства? Занимавайки се с разработка на софтуер, който помага за идентификацията и елиминирането на финансови измами, намирам най-ценните съвети, когато просто говоря с хора от индустрията. А за истинските предизвикателства, като например създаването на нов процес или разработването на изцяло нова функция на софтуера ни, отивам в планината и сред цялото това спокойствие успявам да намеря най-точния подход за конкретния проблем.

Как премина интервюто ти за работа в компанията, в която работиш? Бързо – казах си, «Време е да напуснеш и да пробваш сам», основах Omnio и започнах да разбирам какво значи да излезеш извън зоната си на комфорт.

Как се справяш с концентрацията в работна среда? Темата с концентрацията винаги ми е била интересна и постоянно се опитвам да се усъвършенствам в този аспект – все пак живеем във време на технологиите, където всичко около нас ни разсейва и отвлича вниманието ни. Сега вече успявам да се

Имаше ли въпрос, който те затрудни? Какъв беше той? Как би отговорил днес? Най-трудното в целия процес със сигурност беше достигането до решението да започна да развивам собствената си визия. В момента, в който свикнах с тази мисъл и осъзнах какво предстои, всичко стана някак естествено. Какъв въпрос би задал ти на интервю за работа? Защо? Каква е психиката на човека - интроверт, екстроверт или нещо по средата. Бих задал подобни въпроси, защото най-важното в изграждането на нова фирма са хората, които работят в нея. Талантът и знанието несъмнено са от изключително значение, но ако не предразположиш човек, той няма да разгърне пълния си потенциал, а в един стартъп това е от критично значение за успеха. В крайна сметка не е важно какъв тип си, а дали мениджърът ти успява да те накара да работиш с усмивка и разбира твоя начин на изразяване и възприемане на света. Имаш ли интерес към даден спорт? Имам особен интерес към бойните спортове, които от ранна възраст развиха в мен качества като уважение, смирение и концен-

Фотокредит: Стоян Лозанов, Личен аархив

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил? За щастие, имам страхотен екип от девелъпъри, които да отговарят за тази част от развитието на Omnio. Разбира се, предвид естеството на нашата работа, се старая да вниквам поне в основните процеси, за да мога по-лесно да комуникирам с тях развитието на софтуера, както и различните идеи, които ми идват постоянно за визията на нашия продукт.

настроя още в началото на деня, поставяйки си конкретни цели, и се старая нищо друго да не влиза в главата ми. Не ползвам телефона си, за да скролвам безкрайно в социалните мрежи и ако усетя, че нещата започват да излизат извън релси, спирам за няколко минути, медитирам за кратко ако е нужно и успявам да фокусирам отново съзнанието си.

Фотокредит: Стоян Лоанов, Личен аархив

Какви са твоитe хобита? Състезанията с ветроходни яхти са най-новото ми хоби, но винаги съм бил планинар по душа. Не пропускам да се възползвам от възможност за разходка сред природата. Може би една от най-запомнящите се беше, когато изкачвах Мусала през декември – човек със сигурност усеща природата по много по-различен начин в такива моменти. Кои са любимите ти сайтове/книги на технологична тематика? Чел съм всички възможни книги за това как се създават технологии, които хората харесват. Горещ фен съм на 0 to 1 на Питър Тиъл. Като всички следя Devstyler.io и TrendingTopics, разбира се. Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни? Посещавам с кеф. Най-интересни са ми тези, свързани с Big Data, Data Science и Artificial Intelligence, тъй като това са и темите, най-близки до работата на Omnio. Прекрасно е че събитията в нашата екосистема помагат и за networking –това е от изключителна важност за стартъп като нашия. Разкажи ни забавна случка по време на работа. Хаха, има много, но ще разкажа последната. Един от колегите си беше направил меко казано ужасен домашен ориз, но с мисълта, че ако не е вкусен, няма да му се яде толкова много, съответно ще може да влезе във форма по-бързо. Та, няколкото минути наблюдение на това дейстие с всичките съпътстващи пъшкания, жалвания и физиономии, беше страхотен начин за изпускане на напрежението в средата на деня. Къде си се представяш след 5 години? Физически – на същото място. Надявам се да имам средствата и същия страхотен екип, за да продължавам да развивам визията и бизнеса си. Ментално ми се иска да бъда на ниво, в което ценя успехите, уча се от грешките и предавам наученото от мен на хора, които искат да извървят същия кариерен път. Кои са топ книгите, които всеки програмист трябва да прочете? Аз бих започнал с Beginning Programming for Dummies. Кое е любимото ти програмистко

meme/виц? Въпрос: Колко програмисти са нужни за завинтване на електрическа крушка? Отговор: Нито един. Това е хардуерен проблем. Кой е твоят IT гуру? Със сигурност мога да кажа, че екипът, с който работя, е пълен с IT гурута. За мен всички те правят чудеса. Кои са нещата, които обичаш в своята професия? Основното нещо е позицията, в която съм, даваща ми възможност да наблюдавам сливането на софтуерно инженерство, бизнес и регулаторно развитие в едно. Малко хора имат удоволствието да виждат толкова пълна картина в работата си. Кога предпочиташ да кодиш - през деня или през нощта? 24/7 Имаш ли домашен любимец? Как се казва той? Да, страхотната ми костенурка на име Люба, която е в семейството ни повече от 15 години. Искаш ли да споделиш още нещо с нас? Много бих се радвал ако успея а мотивирам повече хора да съберат смелост и да започнат нещо свое. Дефинирайте си цел, тествайте с пазара, знайте, че ще трябва да работите здраво и бъдете сигурни, че в моментите на най-големи трудности – градите себе си най-много.

devstyler.io

Тech Gadgets

Който разбира - тук се спира! Отваря сергията с джаджите! Имаме предложения за високотехнологични устройства, които си заслужава да притежаваме, независимо от цената или от практичността им.

Извънземен начин да се свържем с WiFi Ако изпълнението на WiFi в дома ви не тества фантазията ви, AmpliFi Alien ще направи перфектно допълнение към това. С тъчскрийн дисплей, производителност WiFi 6 и възможност за окото това го прави един от най-добрите рутери на пазара. Ще видите повишаване на производителността с нова WiFi 6 / AX технология.

Когато бутилката свети The Orb е светеща бутилка за колоездачи за странична видимост. Когато 1/3 сериозни аварии на пътя стават отстрани, наистина ли има смисъл да има само предни и задни светлини?

Роботите, които чистят грила и фурната вместо вас Само си представете... Вие седите там със студена напитка в ръка и грилът ви се почиства, докато седите удобно и седнали. Този продукт е презареждащ се и четките могат лесно да бъдат заменени. Той дори има температурна аларма, за да гарантира безопасността. Роботите са малки и практични.

Свържете всичко с MacBook си Свържете всичките си любими аксесоари към вашия MacBook с този USB C хъб от Satechi. С Thunderbolt 3 порт, HDMI порт, 2 USB 3.0 порта и четец на SD карти ще можете да свържете почти всичко. Включва проходен порт за зареждане, за да можете да зареждате своя MacBook и през хъба.

Разхлаждай се и бъди точен Ако е много топло и некомфортно, този мъничък USB захранващ вентилатор ще ви осигури полъх от вашия компютър. Освен това има вграден LED часовник, който ще показва времето, докато перките на вентилатора се въртят. Гъвкавината му ви позволява да го премествате във всяка позиция, така че да се виждате часа по всяко време.

devstyler.io

кауза

Фотокредит: предоставен от: #SpoDari, Tumba Solutions

#SpoDari е инициатива, която все по-често чуваме и виждаме постове в социалните мрежи. Прави впечатление, че тя е насочена към наистина важни, животоспасяващи каузи. Как се роди #SpoDari? Ирина: #SpoDari е олицетворение на две от най-любимите ни дейности различни от програмиране, а именно Спорт и Добродетелност под формата на дарение към значими за нас каузи. Всеки от нас е отдаден на различен спорт в свободното си време - планинско колоездене, бягане, конна езда, танци, футбол, тенис на маса, зимни спортове, преходи в планината, моторни спортове, дори и електронни спортове. Компанията ни подкрепя във всяко едно отношение. Тумба е място с дух, още от първия ден усещаш споделеност, органична мотивация и отдаденост към общата кауза. Каузата ни има 3 аспекта - технологично превъзходство, бизнес развитие и социална отговорност. Рожденият ден на SpoDari настъпва юни 2015 г, когато по-голямата част от компанията участва на Витоша 100 с колела и бързо ходене. Тогава пешеходците изминават близо 70 км всеки, а колоездачите завършват цялото състезание. За да отпразнува постиженията, Тумба Сълюшънс решава за всеки изминат километър да дари средства на важна кауза - организация на спортни лагери за деца с онкохематологични заболявания. Това е първото от вече над 35 спортни инициативи, в които #SpoDari участва. Каква е мисията на #SpoDari и как се развива тя през годините? Ирина: Мисията на #SpoDari е да накара повече хора да станат от бюрата си, да спортуват и докато се грижат за себе си, за тону-

Ирина Селиктар е Мениджър Бизнес Развитие в Тумба Сълюшънс ООД. Има дългогодишен опит в различни бизнес сфери и формати. Финансист по образование, маркетинг човек на практика, а през последните три години е изследовател в света на Информационните технологии и на взаимовръзките в него. Тумба Сълюшънс е първото място след 10 годишна практика, където вижда как корпоративната култура може бъде заряд и носител на устойчиво развитие както за самата фирма така и за всеки един от екипа.

Все пак кое е уникалното в идеята #SpoDari? Ирина: Освен името ли? :) Уникалното е в споделеното изживяване, в това колеги да спортуват заедно в името на кауза, а не по задължение, в това компании, които по

принцип са конкуренти, да се обединят и да подкрепят общността, която им създава предпоставки да бъдат успешни в бизнес начинанията си. #SpoDari e както инициатива, така и отговорност да бъдем по-добри към себе си и към заобикалящата ни среда. Кои са най-запомнящите се проекти, организирани под знака на #SpoDari? Ирина: За мен най-запомнящи са SpoDari DRIVE през 2019 г. и първият благотворителен футболен турнир през 2016 г. Това са събития, които организирахме по инициатива на наши колеги от Тумба Сълюшънс, но успяхме да привлечем десетки други иновативни компании както и известни личности като участници, дарители и посланици за каузата на Сдружение за Деца с Онкохематологични заболявания.

Светла Линкова

Ирина Селиктар

Фотокредит: Личен аархив

Светла Линкова е Мениджър Човешки Ресурси в Тумба Сълюшънс ООД. Отскоро е част от екипа на компанията. Следва маркетинг и моден дизайн в Ирландия, социална психология в Хага и има богат опит от различни държави. Връща се в България, за да е по-близо до семейството си и за да сподели опита, натрупан в чужбина. Става част от държавната администрация и участва в разработката на няколко успешни проекта за Европейско финансиране. През последните години надгражда образованието си по Мениджмънт и е силно отдадена на каузата да олекотява работни процеси и да модернизира стандартни административни практики.

са и здравето на тялото си, да се погрижат и за други, които са в истинска нужда. Индивидуалният принос е във възможността да вдъхновиш други и заедно да създадете преживяване, което да предизвика промяна. Страстта към спорта винаги обединява, дава ни възможност да намерим съмишленици и докато правим това, което обичаме, компанията ни иска да ни подкрепи. В нашия случай подкрепата идва като част от приходите на компанията за всяка активна минута, която генерираме заедно докато спортуваме, и се дарява за важна за общността ни кауза.

Фотокредит: предоставен от: #SpoDari, Tumba Solutions

Фотокредит: Личен аархив

#SpoDari – Спортувай, Дарявай, Спасявай живот

Фотокредит: предоставен от: #SpoDari, Tumba Solutions

devstyler.io

кауза

Фотокредит: предоставен от: #SpoDari, Tumba Solutions

Има ли известни личности, които са подпомагали инициативи на #SpoDari? Ирина: Да, и без подкрепа на нашите активни посланици едва ли щяхме да организираме толкова успешна благотворителна инициатива - SpoDari DRIVE през 2019 г. Това са рали шампионите на България

Крум Дончев и Димитър Илиев, рали пилотите Даниел Попов и Денис Станчовски, европейският шампион по СуперМото Ангел Караньотов, източноевропейски и републикански шампион в клас 125 Милен Георгиев, ултрамаратонецът Краси Георгиев, избраният за “Млад лекар на 2018г.” - др. Асен Цеков и организаторите на Sofia Riders Андрей Дянов и Мартин Райчев. Те бяха ментори на отборите в благотворителното картинг състезание за иновативни компании и ключов момент в изграждането на стратегия за успех в надпреварата на всеки един от екипажите. Благодаря им от все сърце и се надявам и тази година, ако здравните условия позволяват, да организираме и вто-

ро издание на картинг състезанието. Вече имаме подкрепата на нашите посланици, както и на партньорите ни от DevStyleR и Sofia Karting Ring. Всъщност идеята за този разговор дойде от един пост във Facebook, от който научихме, че бутиковата софтуерна компания Tumba Solutions е направила впечатляващо дарение за болница в град Плевен. Интересното беше, че новината в социалната мрежа се появи много след като то става факт и след като еуфорията по благотворителността и корпоративния PR покрай извънредното положение, свързано с COVID-19, вече бяха затихнали. Защо така “тихо” и защо избрахте точно Плевен? Светла: Знаете, че Плевен е първия град, в който се установи заразен с COVID-19. Още когато се заговори за случаи в страната се реши, че Тумба иска да помогне и ще се включи със средства, и тъй като даренията се концентрираха в столицата, ние решихме да се насочим към болница в провинцията. Проучванията ни сами показаха къде има нужда от помощ - плевенската болница “Д-р Георги Странски” е втората по големина държавна болница в страната и покрива доста обширен периметър от населени места в Северна и част от Централна България. След разговорите с хората от болницата, нямахме съмнение, че има нужда от материална подкрепа точно там. Двама от собствениците на Тумба са родени в Плевен и прегърнаха идеята и като възможност да помогнат на града си. Чува се от медиите, че и други се включват с дарения за там в последно време, това е добре - все пак тази област стана второто по мащаби огнище на заразени след София... Колкото до липсата на медийно отразяване на инициативата - не ни е било приоритет. Имахме възможност да отделим ресурс и го направихме. Споделихме новината в социалните мрежи, тъй като продължаваме да сме в контакт с хората от болницата и те ни изпратиха снимки с оборудването, вече в употреба, придружени от благодарствено писмо. Искахме да споделим емоцията, както и да изразим признателността към нашите колеги, които също подкрепиха каузата.

Как решихте какво трябва да се закупи? Какъв беше процеса? Светла: Успяхме да разговаряме със служители от различни нива в структурата на болницата, от тях получихме информация за най-належащото - имаше нужда от специализирано оборудване за изолирана стая за пациенти с COVID-19 в Спешно отделение, а също и от апаратура за инфекциозно отделение. Имахме пълно съдействие с информация за техническата специфика и данни за доставчици в страната. Събрахме няколко оферти и избрахме най-подходящата техника. Служителите на болницата помагаха с контактите си в процеса на проучването, детайлите по доставки и уговаряне на сроковете за тях. Имаше ли нещо, което ви впечатли позитивно при цялата тази организация между болницата, доставчиците, компанията-дарител, която се случва в много напрегнат и несигурен момент? Светла: Да, всъщност това беше наистина страхотно изживяване. Всички, участващи в организирането, подкрепиха по невероятен начин инициативата ни - бяха на разположение по всяко време, всяка изникваща пречка беше преодолявана с вълна от ентусиазъм за решаването и от всички страни. Почуствахме се наистина свързани като хора, беше толкова докосващо и вълнуващо… не е нещо, което човек изпитва всеки ден в живота си…

Фотокредити: предоставени от: #SpoDari, Tumba Solutions

Светла: Аз съм отскоро в компанията, но това, което ми прави огромно впечатление е как по време на извънредна ситуация, служителите по собствена инициатива искат да се включат с лични дарения към кауза, която компанията е решила да подкрепи. Примери за това са пандемията тази година, както и влаковия инцидент в Хитрино през 2016 г.

Фотокредит: предоставен от: #SpoDari, Tumba Solutions

кауза

Какви бяха отзивите от болницата в началото и след получаване на дарението? Светла: За да сме напълно откровени, трябва да кажа, че в началото отношението беше малко скептично. Предполагам, че в болницата не са свикнали или имат лош опит от обаждания за дарения от непознати, но това беше само в началото. Упорствахме в намеренията си и тук искам да си позволя да изкажа благодарност за съдействието и

devstyler.io

кауза

доверието на старша мед. сестра от Спешно отделение Христинка Батолска - много ни помогна, въпреки тежката и отговорна работа, която има в болницата всеки ден.

даваме възможности за промяна, чувството да се сме полезни, и да знаем, че с уменията и възможностите ни някой ще има по-добър шанс или условия за живот.

Смятате ли да продължите с благотворителност в тази насока, тоест да подкрепяте болници, лечебни заведения, които са в нужда? Ирина: Благодарни сме на условията, в които се развива бизнеса ни, на служителите на компанията, които ежедневно ни подкрепят и се надяваме да имаме възможност да продължим да подкрепяме важни за общността каузи.

С какво са полезни подобни дарителски инициативи - не само за получилите даренията, но и за бизнеса, за обществото като цяло? Светла: Смятаме, че желанието да се помага е импулс, основан на морални ценности и отговорност към общността. Даряването възпитава уважение и актът обогатява всеки, който участва в процеса – носи вътрешно удовлетворение, допринася за изграждане на едно по-задълбочено разбиране за живота като цяло. Сплотява и зарежда с ентусиазъм всички, които се включват. Те прегръщат кауза, с която да се гордеят

Кое е най-голямото удовлетворение при такива инициативи? Светла: Да сме обединени и заедно да съз-

като човешки същества. По отношение на бизнеса – такива инициативи увеличават доверието на работното място, стимулират социалната отговорност на компаниите, помагат за развитието на културата на едни по-различни бизнес цели - за социална устойчивост. Социалното влияние е истинската промяна, която всяка компания може да окаже върху средата, в която живеем. Чрез акта на даряване ние ставаме част от позитивните промени, които искаме да видим - отразява се както на ползващите дарението, така и върху всеки пряко участващ, близкия му кръг от хора и обществото като цяло. Всяко добро отношение, мисълта за другите, помага за изграждане на гражданско съзнание, на общество със стабилна ценностна система. Интервюто проведе Ивелина Абаджиева

Снимковият материал за публикацията е предоставен от: #SpoDari, Tumba Solutions

devstyler.io

Show.

2020

SUBMIT YOUR NOMINATION NOW

Donâ&#x20AC;&#x2122;t tell.

awards.globalsummit.tech 86

contact@tumba.solutions | www.tumba.solutions

devstyler.io