Проект „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие”
cvbnmqwertyuiopasdfghjklzxcvbnmq wertyuiopasdfghjklzxcvbnmqwertyuio Поредица „Уча, докато и като играя” на тема : pasdfghjklzxcvbnmqwertyuiopasdfghj „Добрите думи” Четене на разказ-Силата на klzxcvbnmqwertyuiopasdfghjklzxcvbn добрите думи; Избор на добри думиmqwertyuiopasdfghjklzxcvbnmqwerty изграждане на представи за добро-лошо, правила, uiopasdfghjklzxcvbnmqwertyuiopasdf граници и кога как се отнасяме към другите и ghjklzxcvbnmqwertyuiopasdfghjklzxc конкретната ситуация ; Свързване на добрата дума с vbnmqwertyuiopasdfghjklzxcvbnmqw картина , рисунка, изображение; ertyuiopasdfghjklzxcvbnmqwertyuiop Изготвяне на работно таблоДобрите думи. asdfghjklzxcvbnmqwertyuiopasdfghjkl Игри по двойки:Как отговарям на добри и как на zxcvbnmqwertyuiopasdfghjklzxcvbnm лоши думи и КАК Е НАЙПРАВИЛНО? rtyuiopasdfghjklzxcvbnmqwertyuiopa sdfghjklzxcvbnmqwertyuiopasdfghjklz xcvbnmqwertyuiopasdfghjklzxcvbnmq 1.
2.
3.
4.
5.
1. haskovo
Детски терапевтични приказки и притчи Имало едно момиченце. Не знам как се получило така, но то не знаело нито една добра дума. Никога и никому не казвало "моля", "благодаря", "здравей". Всичко получавало с капризи и силен плач. И единствено, което можело да се чуе от него, било: -Не искам! Няма пък! Не ми пипай куклата! Това е мое! Не си го давам! Махай се! Но веднъж му се явил страшен-престрашен сън. Сънувало, че върви през неприветлив град и вижда около себе си само сиви къщи, а над тях намръщено небе със сиви облаци. Върви и не може да намери улицата и дома си и среща само едни сиви хора с намръщени, зли лица. Пита то един такъв сив човек: -Къде е домът ми? -Не зная отвръща той. -Къде е улицата ми? пита друг. -Махай се! Не знам! -Преведете ме през улицата! - през сълзи моли следващия. А той, без да я погледне дори, се тросва: -Не искам! Няма пък! Махай се! Огледало се момиченцето наоколо и се уплашило - всичко, ама съвсем всичко било сиво: хората, къщите, дърветата. Даже градинките били със сива трева и сиви, повехнали цветя. Спряло до един магазин и се огледало във витрината. И то самото било сиво - сива рокля, сиви плитки, сиво лице - без усмивка и свежест. Заплакало момиченцето от страх, но никой не дошъл при него, никой не го пожалил и не го попитал защо плаче. И всичко това се случило, защото сивият цвят на
безразличието бил завладял цялата улица. А ако превземе целия град, то всички хора в него ще станат със сиви, безразлични души. Равнодушните жители вървели, без да обръщат внимание на никого, по своите сиви дела. И изведнъж момиченцето си спомнило думите на майка си: -Добрите думи украсяват света и правят хората щастливи. А щастието им дарява радост и усмивки. -Знам какво трябва да направя! - възкликнало момиченцето. То се доближило до една сива старица, която стояла зад сива сергия до едни сиви храсти, усмихнало се и вежливо попитало: -Добър ден! Дали не бихте могли да ми кажете, как да стигна до дома си? И станало чудо! Пред очите на момиченцето сивата старица се превърнала в мила и усмихната баба, листата на храста позеленели, цветята станали разноцветни, а птичките по клончетата весело зачуруликали. Добрата баба упътила детето към дома му. Момиченцето вървяло по улицата и се усмихвало на всички сиви хора, които срещало и те ставали радостни и добри. Защото топлата усмивка, която то им дарявало, стопляла сърцата им и правела всичко наоколо добро и красиво. Оттогава, събуждайки се сутрин, момиченцето поздравява всички с "Добро утро!" И сънищата му станали цветни, дните щастливи, а хората, които среща по пътя си - добри и отзивчиви. А може би не е било сън? Как мислите?