Диагностика на семейните взаимоотношения при криза Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” (първа част) Тестът е разработен в рамките на системната семейна терапия, а методологичната му основа е структурната теория за семейството. Той представлява метод за репрезентация на структурата на семейните отношения, ключови параметри на които са: (1) сплотеност; (2) йерархия; (3) гъвкавост; (4) граници на семейството. Системния семеен тест (ССТ) на Херинг се използва за диагностика и издигане на терапевтични хипотези при работа със семейството и отделните му членове, а също и за изследователски цели. С негова помощ биха могли да бъдат получени количествени и качествени данни за индивидуалното и групово възприятие (оценки) на членовете на семейната структура, регулиращи техните семейни отношения в различни ситуации. 1. Описание на методиката Материалното осигуряване на методиката включва: = квадратна дъска (може да бъде изработена и от хартия) с размери 81х81 см.; = фигури, обозначаващи лица от мъжки и женски пол; = цилиндрични блокчета с височина 1,5, 3 и 4, 5 см.; На фигурките се поставят по две точки за обозначаване на очите (лицето); Разстоянието между фигурките на дъската отразява степента на сплотеност в семейството (между членовете) и отделните негови субсистеми. Височината на фигурките, регулирана с помощта на цилиндричните блокчета (поставят се на дъската под фигурките) показва семейната йерархия. Посоката на погледа се явява допълнителен качествен параметър, отразяващ нюанси в взаимоотношенията между членовете на семейството. За допълнително изследване на взаимоотношенията в семейството в теста има цветни фигурки в три цвята, с помощта на които изследваното лице (ИЛ) може да подчертае разликата в поведението и характера на различните членове на семейството. Съществуват няколко варианта на ССТ: а/ индивидуален; б/ групов; в/ комбиниран (започва като индивидуален с всеки член на семейството, а впоследствие преминава в групов с всички членове). Тестират се лица над 6 годишна възраст. Провеждането на теста с едно лице отнема около 20-30 мин. Основните етапи при провеждането на теста са: (1) Сумиране (събиране) на анамнестични данни.
(2) Инструкция по изпълнението на теста. (3) Наблюдение върху поведението на ИЛ по време на тестирането. (4) Запис на семейните репрезентации (5) Интервю след всяка семейна репрезентация. Данните, получени в хода на попълване на теста се записват от експериментаторът в специална бланка, в която се внасят необходимите коментари. Тестът включва три репрезентации: а/ репрезентация на типична семейна ситуация; б/ репрезентация на идеална семейна ситуация в/ репрезентация на конфликтна семейна ситуация. 2. Индивидуален тест 2.1. Типична репрезентация Инструкция 1: ”Представете типичните отношения във Вашето семейство. Първоначално подредете фигурите върху дъската по такъв начин, че да показват колко близки помежду си са членовете на семейството. Всяка фигурка ще обозначава определен член на семейството. Инструкция 2: Задава се след като ИЛ изпълни горната – „Сега с помощта на цилиндричните блокчета регулирайте височината на фигурките, с което да покажете, каква власт или влияние имат обикновено всеки член на семейството” Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Типична репрезентация”. Бланка „Типична репрезентация” Бланката може да се изготви от психологът във вид на „екселска” таблица със следните колони и редове: Най-горе в ляво: име, фамилия на ИЛ (други персонални данни по решение на психолога) Първа колона отгоре надолу: фигура; възраст; пол; разположение; височина; цвят Първи ред от ляво надясно: (след фигура”) – баща; майка; дете-1; дете-2; дете-3; … баба; дядо; други родственици; други персонажи, включени в семейната структура, така, както е репрезентира ИЛ; Диагностика на семейните взаимоотношения при криза. Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част
Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация: 1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква? 2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите? 3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)? 4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ? 5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи? 6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни? 7. Какви персонални характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ? 8. До каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения? Следват коментари: ……. Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие. Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове.
2.2. Идеална репрезентация Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.” Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”). Диагностика на семейните взаимоотношения при криза. Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – трета част Интервю, провеждано след репрезентацията на идеална ситуация: 1. Показва ли репрезентацията ситуация, която реално някога е съществувала, ако – да, то каква е била тази ситуация? 2. Колко често е възниквала такава ситуация (честота) и колко дълго е продължавала? 3. Кога подобна ситуация е възникнала за първи път и кога за последен път? 4. Какво трябва да се случи, за да може типичните отношения да станат такива, каквито ИЛ вижда в идеала си? 5. Колко важно е това за Вас и за останалите членове на семейството (значимост, емоционална натовареност)? 6. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи? 7. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни? 8. Какви персонални характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ? 9. До каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения? Следват коментари: ……. 2.3. Конфликтна репрезентация Инструкция: „Във всяко семейство възникват някакви конфликти. Помислете върху това, какъв конфликт във Вашето семейство се явява най-сериозен (важен). Покажете какви са отношенията във Вашето семейство по време на конфликта. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.” Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Конфликтна репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие
„Конфликтна
репрезентация”).
Интервю, провеждано след репрезентацията на конфликтна ситуация: 1. Кой е въвлечен в този конфликт (тип на конфликта)? 2. По какъв повод е този конфликт (ситуация)? 3. Колко често възниква този конфликт (честота) и колко дълго продължава? 4. Кога за първи път е възникнала конфликтната ситуация и кога за последен път се е случило това? 5. Колко важен е този конфликт за Вас и за останалите членове на семейството (как реагират – кой най-много и кой-най-малко е емоционално натоварен)? 6. Какви роли играят различните членове на семейството за разрешаване на конфликта? 7. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи? 8. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни? 9. Какви персонални характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ? 10. До каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения? Следват коментари: ……. 3. Групов тест При груповия вариант на ССТ всички членове на семейството (цялото семейство) се поканват да направят подреждането на фигурите. Инструкциите са същите, както при индивидуалния вариант, но акцентът пада върху изискването членовете на семейството да работят съвместно и всички да вземат участие. Различията в мненията на членовете на семейството следва да се обсъдят. Ако е възможно, е добре да се стигне до съгласие по отношение на определени елементи от репрезентацията.
По време на работата на семейството психологът води наблюдение върху поведението на всеки един член на семейството – как той общува с другите. Възниква ситуация, която е много богата на информация. Изследваните лица твърде бързо са погълнати от тестовата „игра” и влизат в роли, които са типични за всеки един в семейните отношения. Не са редки случаите, при които започват да спорят и да се налагат; на помощ идва типичния домашен речник; изразяват се емоции; играят се роли и пр. Общо взето възниква интересна информационна ситуация. Процедурата по провеждането на интервютата по трите репрезентации съдържа същите въпроси, както индивидуалния тест. Диагностика на семейните взаимоотношения при криза. Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – четвърта част 4. Обработка и интерпретация на резултатите След провеждане на ССТ се формулира количествена и качествена оценка. Сплотеността и йерархията в семейната структура имат три нива: високо, средно и ниско. За оценка сплотеността на семейството се използва форма във вид на решетка с размер 9х9см. Определяне нивото на сплотеност се основава на база установяване и сравнение разстоянието между фигурите, обозначаващи членовете на семейството. За да се установи дали съществува в семейството междупоколенческа коалиция (кросгенерационна коалиция или единство между членовете от различни поколения), следва да се сравни сплотеността в родителската диада със сплотеността в субсистемата „родители-деца”. Междупоколенческа коалиция се диагностицира, ако отношенията между родителите се характеризират с по-ниска сплотеност в сравнение сплотеността в диадата „родител-дете”. Определяне нивото на йерархия в семейната структура се основава на оценка разликите във височината на фигурите, обозначаващи членовете на семейството. Оценката на йерархията включва не само позицията и властта на всеки член на семейството по отделно и разликите между тях, но и класифицира качествена граница между поколенията. Съвкупността от всички измервания на сплотеността и йерархията позволява да се получи описание на семейната структура, която може да бъде три типа: а/ балансирана – при този тип са налице средни показатели на нивата на сплотеност и йерархия; б/ средно балансирана – тук средното ниво на сплотеност се съчетава с много високи или много ниски нива на йерархия или средно ниво на йерархия се съчетава с много високо или много ниско ниво на сплотеност; в/ небалансирана – тук и двата параметъра достигат много високи или много ниски нива; Класификацията на структурата на семейните отношения може да бъде направена както на ниво семейство, така и на ниво отделни субсистеми. Тази типология позволява да
се получи просто описание на семейната структура, използвайки различията във възприятията на отделните членове на семейството за самите себе си при груповата и индивидуалните репрезентации. Структурата на семейните отношения се определя и формулира под влияние на индивидуалните ценности на членовете на семейството и под влияние на особеностите на културата на обществото, в което живее семейството. В този смисъл, всяка интерпретация на психолога трябва да отчита много по-широкия контекст (съвкупността от условия около семейството – средата), от който всеки член на семейството се влияе. При интерпретацията на семейните конструкти е от съществено значение да бъдат регистрирани спонтанните коментари на респондентите, както и обмена на информация между тях и психолога. Особено внимание трябва да се обръща на характеристиките на репрезентациите и на информацията, идваща от обсъжданията на различията на репрезентациите. Тези данни позволяват да се формулират основните системни хипотези. Освен това, полезно е да се наблюдават и интерпретират невербалните сигнали в поведението на респондентите. От особено значение е да се установява порядъка на подреждане на фигурите по време на тестирането и всяко последващо разместване или промяна след окончателната конструиране. По този начин може да се определи кой от членовете на семейството се явява централна фигура за респондента и по-ясно да се определят позициите, които заемат членовете на семейството. При анализа на семейната структура е важно да се интерпретират и качествените аспекти, особено що се отнася до параметъра семейна йерархия. Например, различията на властта имат един смисъл в рамките на субсистемата „родители-деца” и съвсем друг в рамките на „съпружеската субсистема”. В същото време различията във властовите правомощия между родители и деца дават информация за стила на възпитание, както и да покажат неравномерно разпределение на привилегиите, с които се ползват децата (например, едно за сметка на другите – т. нар. „любимото дете в семейството”). Целесъобразно е да се идентифицира начина за оказване влияние (например, чрез симптоматично поведение) – това също може да се окаже полезен компонент при интерпретацията на измененията в йерархията.