Guide for self training of career counsellors (bg)

Ръководство за използване на наръчника с казуси за хора с увреждания за самообучение на кариерни консултанти Номер на проекта: 2014-1-FR01-KA204-008548

Септември 2015 Вариант 1

СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Първична информация Част 1.

Наръчникът - същност и съдържание

1.1.

1.2.

1.3.

Основни цели и задачи Целеви групи. Специфични обучителни характеристики и изисквания Преки потребители на наръчника

2.1.

Казусите – съдържание, методи на конструкция, значение. Групиране и типифициране на казусите. Методи на Сократ Метод на казуса и метод на наръчника. Съвместимост и съгласуване на методите.

Част 2.

2.2.

2.3.

Изследване, методи, технологии и инструменти

Част 3. Самостоятелно проучване 3.1.

3.2.

3.3.

Дефиниция Главни стъпки на процеса на самостоятелно проучване Самостоятелно обучение с казусните проучвания

4.1.

4.2.

4.3.

Как да използваме метода на казусите Как да вмъкнем наръчника в индивидуалните планове за обучение Някои предложения за възможно различно използване на казусите

Част 4. Как да приложим конкретните казуси в обучителния процес

Заключения и препоръки Приложения: I. II.

Източници Речник

2

Цитати за самообучение

След 20 години ще бъдете по-разочароваи от нещата, които не сте направили, отколкото от онези, които сте, така че вдигнете котвата, отплавайте далеч от безопасното пристанище, хванете попътния вятър с вашите платна. Изследвайте, Мечтайте, Откривайте. –Марк Твен Умът е всичко. Както мислите, такъв(а) ставате. -Буда Най-доброто време за засаждане на дърво беше преди 20 години. Второто най-подходящо време е сега. –Китайска поговорка Неосмислен живот не си струва да се живее. -Сократ Осемдесет процента от успеха в живота се дължи на показността. –Уди Алън Времето ви е ограничено, затова не го губете, живеейки живота на някой друг. –Стив Джобс Добре свършеното е по-добре от добре казано. –Бенджамин Франклин

…

3

Предговор Основна фигура в процеса на интеграция на хора с увреждания в социалния и трудовия живот е кариерният консултант. Въпреки това в няколко европейски страни квалификацията на кариерните консултанти не е достатъчно адекватна според изискванията на индивидите и нарастващите социални нужди. Има нужда от по-структурирано, целенасочено и активно обучение за целта чрез по-иновативен подход. Проектът RECAR е насочен към улесняване на социалните и битовите условия за значителна група хора в трудоспособна и над трудоспособна възраст в известна степен възпрепятствани в пълноценно участие в заетостта и публичните дейности, поради някои увреждания. Голяма част от тях се нуждаят от по-добри възможности за равен достъп до пазара на труда, образование и професионално обучение. Проектът се стреми да подобри начините и да увеличи ефикасността на кариерното консултиране за правилно и успешно образование, професионално обучение и адекватна заетост за по-добър живот. Консултантите биха могли да станат един от основните фактори за изпълнението на Европейската Стратегия за Хората с Увреждания 2010-2020. При тези условия това ръководство осигурява практическа помощ, за да улесни преподаватели/обучители/медиатори в обучителния процес, когато се обучават бъдещите и/или действащи консултанти по най-ефективния и широко използван, метод както и метода/ите на наръчника. Същност Европейската Стратегия за Хора с Увреждания 2010-2020 (ЕСХУ) изисква от европейски партньорски страни да предприемат ефективни действия, за да подобрят интеграцията и реинтеграцията на пазара на труда и социалния живот на хората с увреждания, както и да участват в образование и обучителни процеси и различни форми на неформално и неофициално обучение. Посоките и размерите на ЕСХУ са в логическа политическа и технологична връзка с Европейската стратегия за заетост (ЕСЗ) като част от Европа 2020 стратегия за разрастване. Стратегия за заетост дава много възможности да се създадат различни начини да се ангажират хора с увреждания в активния живот чрез образователни инициативи, форми за професионално обучение и отворен пазар на труда. Ролята на кариерните консултанти в този процес е много значителна. Позицията на кариерния консултант е включена в Международната стандартна класификация на професиите (МСКП-08) под груповия код 2423. Лични и кариерни професионалисти. Конкретните професии са Кариерен съветник и Съветник за професионално 4

ориентиране. Те си сътрудничат с други професионалисти от групата като работен анализатор, професионален анализатор. Кариерните професионалисти осигуряват професионални услуги, свързани с набиране на персонал или развитие, професионални анализи и професионално ориентиране. Кариерните консултанти изпълняват функцията на:  съветване за набиране на персонал, разположение, обучение, насърчаване, и т.н.;  проучване и анализиране на работните места, включително интервюта с работници, ръководители и управление, и подробно написване на позиция, работно място или длъжностни характеристики от получената информация  подготвяне на професионална информация или работене по професионални квалификационни системи;  съветване и работа по горните и други аспекти на работното място и професионални анализи в среди като управление на персонала, администрация, изследвания на работна сила и планиране, обучение или професионална информация и професионално ориентиране;  изучаване и съветване на лица за възможности за работа, избор на кариера и понататъшно образование или обучение, което би било изисквано. Примери за професии, близки до кариерния консултант са: кариерен съветник, анализатор на работните места, професионален анализатор, съветник по професионално ориентиране. Добър резултат може да се очаква, ако се комбинират някои от задачите на гореспоменатите позиции със задачи на експерти по човешки ресурси и особено аутплейсмънт експерти. Очевидна е важността на ролята на кариерните консултанти. Те съпътстват хората през целия им съзнателен живот, подкрепят изборите им за образование, обучение, професия и работно място. По тази причина квалификациите на кариерните консултанти и професионални знания и експертиза са от високо социално и икономическо значение. Част 1.

Наръчникът – същност и съдържание

Наръчникът като вид учебник или книга е наръчник с инструкции и обучителни материали, на базата на метода на наръчника. Учебникът е съставен според изискванията на целта на проекта и цели да позволи на инвалидите ефективно средство за обучение. Наръчникът трябва да отговаря на нуждите на обучаемите, студенти и учители: в проекта RECAR наръчникът се обръща към кариерни консултанти, работещи с инвалиди и обучители на кариерни консултанти. Може да бъде ползвано от всички участници в целевите групи на проекта, както са описани по долу в стр. 1.2.

5

1.1. Главни цели и задачи Този наръчник цели главно да предложи материали за класове във форма, позволяваща на обучаемите да овладеят стъпка по стъпка основни знания по основни въпроси за подкрепа чрез съвет за хора с увреждания. Текстът осигурява материал за професионален избор и поставяне на акценти от преподавателя при провеждане на упражнения. Колекцията се нуждае от илюстрации и дискусионен материал за лекции. Целта е да се достигне концентрация на избрани казуси и теми, а не цялостна документация по въпросите. Дидактическата цел изисква въпросите и обясненията към конкретни текстове да бъдат пошироко предоставени. Препоръчително е също критиките и литературата да бъдат сведени до минимален обем. Не всички въпроси могат да бъдат дадени с чист отговор на базата на текста от наръчника (или други подходящи, определени източници). Това провокира активно отражение извън границите на източниците. Наръчникът не само повишава информираността за видовете дилеми, с които обучителите са длъжни да се сблъскват, но също и осигурява начин за тях да се научат чрез работене с дилемите. Освен това наръчника има за цел да подпомогне учащи, институции и обучители (пегагози, преподаватели, учители, инструктори, модератори) в изпълнението на някои разумни цели: •

•

•

•

Да се съобразят с обучителна програма/идея, намерение за съветници за неопределено време от инструкции лице в лице в отговорно поведение в процеса на консултиране. Чрез осигуряване на казуси, ролеви игри и рефлектиращи въпроси, книгата предлага стойностни начини за ангажиране на учащите в лице-в-лице дискусия, дебат и влизане в сила на важни въпроси. Да се насърчат умения за решаване на проблеми, включително идентифициране на заитересовани страни,релевантни факти, уместни норми или принципи и жизнеспособни възможности, и (2) активиращи стратегии за балансиране на конкуриращи принципи. 2,3 Да се насърчи развитието на сетивните умения, включително: (1) разпознаване на сложността на обстоятелствата, (2) търсене на външна помощ, (3) допитване до собствена преценка и тази на другите, (4) справяне с емоции, (5) предвиждане на последствия от действия, (6) оценка на лични мотиви, и (7) да се взима под внимание последиците от действията върху другите. Да се увеличи професионалната чувствителност, което е да се повиши съзнанието за много важни измерения на решения на проблеми вместо концентриране върху една основна точка на интерес 6

1.2.Целеви групи и техните специфични обучителни характеристики и изисквания Целевите групи на проекта са идентифицирани както следва:  Кариерни консултанти, социални работници и обучители на възрастни, вече работещи с хора с увреждания или желаещи да работят с такива, както и хора обучени за професията кариерен консултант  Обучители на кариерни консултанти, социални работници и обучители на възрастни, както и организации назначаващи ги, като VET доставчици и университети.  Други: хора с увреждания, сдружения на хора с увреждания, мениджъри на служби за кариерно консултиране, социални служби, обучителни служби от обществен характер, занимаващи се с инвалиди, изследователи на средата, и т.н. Обучителните нужди на трите проектови целеви групи идват от една и съща база и имат обща основна цел, но доста се различават в средства, количество и продължителност, както и в композицията на обучението, като се използва наръчника. Много е важно да не се използват видове обучителна организация, обучителни форми или обучителни методи, използвани в училищата. Гореспоменатите групи включват лица над 15 години, които според повечето закони в различните страни са основна част от работната сила и са определени като „възрастни“. Съответно, методиките за обучение трябва да вземат под внимание специфичните характеристики на нуждите и възможностите за обучение и учене на „възрастни“.

1.3.

Преки потребители на наръчника

Имайки предвид допуснатите целеви групи на проекта, възможно е да се идентифицират преки потребители, които могат да използват наръчника в процеса на обучение, изучаване и учене: • • • •

Учители и обучители/преподаватели/инструктори на консултанти и съветници Консултанти и съветници Стажанти/ученици, учещи хора с увреждания Други – мениджъри, политици, административен персонал, физически лица и др.

Кандидатът за курса на обучение може да бъде: • • •

Кариерният консултант в бюрата по труда и друга работна сила/институции на пазара на труда Служители на социалната грижа и институции и организации за социална помощ Професионално ориентиране, професионални съветници и кариерни консултанти на всички нива на формалната образователна система 7

• •

Учители, обучители, преподаватели и др., които искат да бъдат по-добре информирани за достъпните възможности за техните студенти Лица, които са заинтересовани в развитието на знания и нова информация за консултантската практика и нови методи.

Образование, знание и опит, изисквани от кандидата за обучение на консултанти са: • • •

•

Поне колеж след гимназиално образователно ниво, бакалавър, магистър и повече; Образование в сферата на социология, психология, икономика като основно образование; Допълнително придобити знания и опит в образователни и обучителни процеси, мениджмънт, развитие на човешки ресурси, пазар на труда и социално подобрение, и т.н. Правна теория и практика

Би било предимство, ако кандидата притежава надеждни знания в сферата на комуникативни умения и етика, човешко развитие, методология на изследването, медицина, ИТ технологии. Част 2.

Подходи, методи, технологии и инструменти

Иновативните подходи в сферата на преподаването и ученето допринасят за увеличаването на ефективността на обучението по отношение на възприемането на знания и умения, както и от гледна точка на приноса.

2.1.

Казусите – произход, методи за конструиране, значение

Казусът разглежда конкретна ситуация, което се отразява върху позицията на компанията за някакъв период от време. Описанието на ситуацията, включващо основни събития, фактите и решенията, случили се през това време. Освен това ситуацията може да отрази сложния проблем (например, очертан в този урок) и няколко лични реални проблема. Казусът може да бъде направен на базата на научени уроци, т.е. не е задължително да отразяват дейноста. Трябва да помним, че тези “теоретични“ казуси може да не бъдат възприети от аудиторията. Затова, казус, във всеки случай трябва да съдържа найреалистичната картина и няколко специфични факти. В този случай представянето на истински и измислени събития, изтриват различията между тях. По правило, информацията не е цялостно описание (биография) на сферата на интереси, а ориентиращ характер. Затова, за да се изгради логически модел е от съществено значение при при взимането на информирано, позволявайки допълнителна казусна информация, която според участниците би могла да е реална. По този начин, учещия не само фиксира казуса под внимание, но и задълбава в него до такава степен ,че може да предскаже и демонстрира какво липсва в случая. Ключов критерии, по който да се различи казуса от другите обучителни материали: 8

Критерии

Описание

1. Източник

Източниците за създаването на всеки случай са хората, които са включени в специфична ситуация, изискваща решение.

2. Процеса на избиране

Селектирането на информация за казуса трябва да се фокусира на обучителните цели. Няма единствен подход за съдържанието на информацията, но те трябва да бъдат истински за сферата, която описва случая, в противен случай ще се загуби интерес, тъй като изглежда нереално.

3. Съдържание

Съдържанието на казуса трябва да отразява обучителните цели. Казусът може да бъде кратък или дълъг, може да бъде посочено изрично или като цяло. По отношение на цифровото съдържание, трябва да бъде достатъчно, за да се изпълнят необходимите сметки. Избягвайте прекалено наситена информация или информация, която не е директно свързана с темата. Целият казус трябва да съдържа дозирана информация, която да позволи на учащите бързо да навлязат в проблема и да имат необходимата информация за неговото решаване.

4. Проверка в класната стая

Тестване на нов казус директно в процеса на обучение или ново оценяване на реакцията на публиката по казуса, което бе взето под внимание по-рано, но с други групи на обучеми (друга специалност на друг курс или университет/осигурител на обучение, другите курсове). За изучаването на реакцията по казуса трябва да се увеличи резултата на обучението/ученето.

5. Процесът на застаряване/остаря ване

По-голямата част от казуси постепенно се превръща в остаряла, тъй като новата ситуация изисква нови подходи. Казуси, базирани на история, са добри за слушане, но работата с тях е неактивна, защото „е била преди много време“. Въпросите, разгледани в казусите, трябва да бъдат от значение и днес.

Някои образователни цели от употребата на казуси: 9

Знания - Придобиване на знания в определена образователна сфера. Професионални умения – придобиване и развитие на умения и опит в определена професионална сфера. Методология - яснота на целите и задачите; развиване на основна идея, разбиране на методи; придобиване на умения и компетенции за използване на методи, концепции и знания. Аналитични умения – извършване на анализ, предсказване на стойността на резултатите; разглеждане на ситуацията в дългосрочен план; придобиване на умения за анализиране на сложни и неструктурирани проблеми; развитие на преценка и здрав разум; обобщаване – от детайли до реализацията на перспективите и развитие на успешни концепции; развитие на логично мислене.. Комуникационни умения - Да се повиши способността за изграждане на силни връзки, да се развие определено отношение; да се развие способността за комуникацияя – кратко, ефективно убедително; да се увеличи способността за слушане и разбиране; да се развият междуличностите етични характери. Личните качества на поведение, свързани с някоя професионална сфера Отговорност за решенията и резултатите; критичен поглед върху себе си, върху статуквото; реалистична самоубереност – „Аз мога“; развитие на определени качества на ума, на мислене; полезен скептицизъм; инициатива, креативност.

2.2. Методи на Сократ. Кратко представяне на метода на Сократ Методът на Сократ 1, познат още като Сократов дебат, е кръстен на класическия гръцки философ Сократ. Той е форма на запитване и дискусия между лица, базирани на задаване и отговаряне на въпроси, за да се стимулира критично мислене и да се осветяват идеи. Това е диалектически метод, често включващ дискусия, в която се поставя под въпрос защитата на една гледна точка; един участник посочва друг,който му противоречи по някакъв начин, като така се укрепва гледната точка на питащия. Сократовият метод е метод на елиминиране на хипотези, в които по-добри хипотези са намерени чрез непрекъснато идентифициране и премахване на тези, които водят до противоречия. Методът на Сократ търси общи, общоприети истини, които оформят становище и ги разглежда подробно, за да определи тяхната съгласуваност с други вярвания. Основната форма е серия от въпроси, формулирани като тестове на логика и факт, предназначени да помогнат на човек или група да открият техните вярвания за някоя тема, изследвайки дефинициите или лого (единствени лога), стремейки се да покаже основните 1

http://en.wikipedia.org/wiki/Socratic_method

10

характеристики, споделяни от различни специални инстанции. Степента, в коята този метод се използва, за да изкара дефиниции, свързани с вярванията на събеседниците, или да им помогоне да развият разбирането си, е наречено Майевтика. Аристотел приписва на Сократ откриването на метода на дефиниция и въвеждане, който той счита за същността на научния метод. През втората половина на пети век Пр.Хр., софистите били учители, които са специализирани в използването философски инструменти и риторика, за да забавляват или впечатляват или да убедят публиката да приеме гледната точка на говорещия. Сократ насърчавал алтернативния метод на обучение, който се наричал Сократов метод. Сократ започнал да се занимава с такива дискусии с колегите си атиняни след като неговия приятел от младостта, Чарефон, посетил Делфийския оракул, което потвърдило, че няма човек в Гърция, по-мъдър от Сократ. Сократ видял това като парадокс и започнал да използва Сократовия метод, за да отговори на неговата загадка. Диоген Лаерции обаче пише, че Протагорас е изобретил „Сократовия“ метод. Платон всеизвестно формализира Сократовия еленктичен стил в проза – представяйки Сократ като любопитен питащ на някои видни атински събеседници – в някои от неговите ранни диалози, като Euthyphro и Ion, и метода се открива най-често в рамките на така наречените „Сократови диалози“, които по принцип изобразяват Сократово ангажиране в метода и разпит на съгражданите му за морал и епистемологични въпроси. Но в по-късните му диалози, като на Theaetetus или Sophist Платон има различен метод към философските дискусии, а именно Диалектика. Фразата Сократово питане се използва, за да опише вид задаване на въпроси, в които на оригинален въпрос е отговорено така, сякаш е отговор. Това от своя страна принуждава първият питащ да реформулира нов въпрос в светлината на напредъка на беседата. Сократовият метод на практика В Сократовия метод в образованието, учителите ангажират студентите чрез задаване на въпроси, изискващи генеративни отговори. В идеалния случай, отговорите на въпросите не са точка на спиране за размисъл, а вместо това са начало на допълнителен анализ и изследвания. Учителите могат да използват метода на Сократ във разновидност от предметни сфери и през оценяващи нива, за да предизвикат ученците да разгледат съвременните и историческите въпроси. В моделирането на практиката на Сократ, учителят пита учениците по начин, изискващ да внимават как рационализират и отговарят на темите. Коплад обяснява, че е важно учителите да изяснят, че тези въпроси не са създадени, за да се образува среда на съдене, а за да помогнат на учениците да „проучат нагласите си, вярванията, знанията и логиката.“3 Целта на Сократовия метод е да помогне на учениците да преосмилят информацията и да ги ангажира в по-дълбоко разбиране на теми. Най-важно, Сократовото учение ангажира студентите в диалог и дискусия, които са съвместни и с отворено съзнание, за разлика от дебата, който често е конкуретен и индивидуален. В най-добрия случай, учителите развиват въпроси с отворен край за текстове и окуражават учениците да използват текстови доказателства, за да подкрепят мненията и отговорите си. В 11

Сократовото упражнение, учителят използва въпроси, за да напътства дискусия около специфични обучителни цели. Наложително е учителите да „установят напътствия, за да помогнат на студентите да разберат техните роли и отговорности“ в Сократовата дискусия.4 „Сократовото питане е систематичен процес на разглеждане на идеи, въпроси и отговори, които оформят основата на човешките вярвания. Включва признание, че всички нови разбирания са свързани с предварителни разбирания, че мисълта сама по себе си е непрекъсната нишка тъкана през целия живот, а не изолирани групи от въпроси и отговори.“ 5 Приложение Основно Сократ прилага метода си за проучване на концепции, на които липсва конкретна дефиниция; например ключовите морални концепции на времето, добродетелите на благочестието, мъдрост, темперамет, кураж и справедливост. Такова проучване предизвиква имплицитните морални ценности на събеседниците, изкарвайки наяве недостатъци и несъответствия, и обикновено води до апория. С оглед на такива несъответствия, Сократ изповядва своето невежество , но другите все още твърдят, че имат знания. Сократ вярвал, че неговото съзнание за невежеството му го е направило по-мърдо от онези, които мислели невежо, но все още твърдели знания. Докато това вярване изглежда парадоксално на пръв поглед, всъщност позволило на Сократ да разкрие собствените му грешки, където другите допускали, че са прави. Това твърдение било познато като анекдота на Делфийския оракул, гласящо, че Сократ е най-мъдрия от всички хора. (Или вместо това, че няма по-мъдър човек от Сократ.) Сократ използвал това твърдение за мъдрост като основа на неговото морално увещание. Следователно, той твърдял, че главната доброта се състои в грижата за душата, засегната от морална истина или морално разбиране, че „благосъстоянието не носи доброта, но добротата носи благосъстояние и всяка друга благословия, и на отделния човек, и на държавата“ и че „живот без изследване (диалог) не си заслужавата живеенето“. С това е зает Сократовия метод. Мотивът за модерното ползване на този метод и употребата на Сократ не са непременно еквивалентни. Сократ рядко използвал метода, за да развие съответстващи теории, вместо това използвал мит, за да ги обясни. Парменидовия диалог показва Парменид, използващ Сократовия метод, за да посочи пропуските в Платоновата теория на формите, както представена от Сократ; не е единствения диалог, в който теориите развити от Платон/Сократ са разбити чрез диалектиката. Вместо получаване на отговори, метода бил използван, за да разбие теории, които провеждаме, за да преминем отвъд аксиомите и постулатите, които приемаме за даденост. Затова мита и Сократовия метод не са представени от Платон за несъвместими; те имат различни цели, и често са описвани като „лява ръка“ и „дясна ръка“ пътеките към доброта и мъдрост. Сократови кръгове Сократовите кръгове могат да бъдат използвани, за да се включат в Сократовия метод в различни предмети. Обикновено, когато участват в дейности на Сократовия кръг, обучаемите първо четат пасажа критично и след това сформират два концентрични кръга.

12

Първо, вътрешният кръг от хора изследва и дискутира текста и вторият коментира качеството на диалога. След това участниците от двата кръга сменят своите места и роли и процеса се повтаря с нови идеи от нов кръг. Външният кръг е трябва да остане тих, докато вътрешният реагира и води диалози, и обратно, вътрешният кръг трябва да остане тих, докато външният кръг оценява техния разговор. Копланд обяснява, че Сократовите кръгове „оказват частичен контрол в класа, посоката и управлението на класа върху студентите чрез създаване на истински справедлива общност, където тежестта и стойността на ученическите и учителските гласове са неразличими един от друг.“ Копланд допуска, че Сократовите кръгове помагат да се развият „умения за критично и креативно мислене, които ще улеснят порастването и развитието на продуктивни, отговорни граждани.“ Според Копланд, Сократовите кръгове окуражават студентите да „работят съвместно за изграждане на значение от това, което са прочели и избягват фокусирането върху „правилна“ интерпретация на текста.“ 10 предложения за участници в Сократов кръг 1. Обърнете се към текста, когато е необходимо по време на дискусията. Това не е тест за памет. Вие не „учите предмет“; вашата цел е да разберете идеите, проблемите и стойности, отразени в текста.

2. Не участвайте, ако не сте подготвени. Това не трябва да бъде целева сесия.

3. Не стойте объркан; попитайте за обяснение.

4. Придържайте се към точката, коята в момента се обсъжда; водете си бележки за идеите, към които искате да се върнете.

5. Не вдигайте ръце; редувайте се да говорите.

6. Слушайте внимателно.

7. Говорете високо, за да могат всички да ви чуват.

8. Говорете един с друг, не само с лидера или учителя.

9. Дискутирайте идеи вместо мненията на другите.

10. Вие сте отговорни за семинара, дори ако не знаете или признавате. За повече информация за Сократовите кръгове проверете Книгата LitTunes Автор Мат Копланд на темата: Сократови кръгове: Насърчаване на критично и креативно мислене в средното и гимназиалното училище.

13

Сократови семинари Линда Тредауей описва Сократовия семинар като „форма на структуриран дискурс за идеи и морални дилеми.“ 9 Според нея, Сократовия семинар е 50-80 минутна дискусия, в която 25 или по-малко студенти реагират на роман, поема, есе, документ или художествена репродукция. Студенти ангажирани в Сократов семинар основно сядат в кръг и не вдигат ръцете си, за да говорят, а осъществяват очен контакт и наблюдават езика на тялото, за да научат знаци за участие в дискусията 2. В Сократовия семинар учителят обикновено осигурява въпроси, които изискват студенти „да оценяват мнения и да правят дискусии.“ Когато Сократовите семинари ангажират студентите в активно учение, те „развиват знания, разбиране, и етични нагласи и поведение, те са посклонни да запазят тези атрибути, ако са ги получили пасивно.“10 Поддръжниците на тази учебна методика предполагат също, че има също потенциална за развитие на характер и комуникация в допълнение на улесняването на подобряването на самочувствието.

2.3 Метод на казусите и метод на наръчника. Съвместимост и съгласуване на методите. Казусният метод е обучителен подход, който използва случай на принуждаване за вземане на решение, за да постави студентите в ролята на хора, които са се сблъскали с трудни решения някога в миналото. В рязък контраст с много други обучителни методи, метода на казусите изисква инструктори да се въздържат от предоставянето на собствените им становища за решенията във въпроса. Вместо това главната задача на инструкторите, които използват казусния метод, е да накарат учениците да разработят и защитят решения на проблемите в сърцето на казуса. Казусният метод дава на студентите възможността бързо да разберат смисъла на сложен проблем, бързо да се стигно до смислено решение, и да се събощи на другите решението в сбит и ефективен начин. В курса на правене на това, казусния метод също изпълнява и редица други неща, всяко от които е стойностно само по себе си. Чрез развълнуване на интереса на студентите, казусният метод стимулира интерес към професионални въпроси. Чрез поставянето на такива неща в оживен контекст, казусният метод улеснява научаването на факти, номенклатура, конвенции, техники и процедури. Чрез доставянето на форум за дискусия и конкретни теми, които да се дискутират, метода на казусите окуражава професионален диалог. Чрез предоставяне на предизвикателна практика в изкуството на вземане на решение, казусният метод рафинира професионална преценка. Чрез задаването на трудни въпроси, казусният метод дава право на студентите да се замислят върху различни изисквания на техните професии. Казусният метод не трябва да бъде объркван с метода на наръчника. Докато казусният метод призовава учениците да приемат ролятата на реален човек, сблъскан с труден проблем, метода на наръчника кара учениците да направят дисекция на завършен случай в практиката. С други думи, където казусния метод кара студентите да се ангажират с вероятна синтеза,

2

Tredway, L. (1995). “Socratic Seminars: Engaging Students in Intellectual Discourse.” Educational Leadership, p. 53.

14

методът на наръчника изисква от тях да се ангажират с упражнението на ретроспективен анализ. Учебният стил, базиран на наръчника, е познат като метода на наръчника и е пригоден да внуши на учениците как да „мислят като професионалисти“. Методът на наръчника найчесто е използван в сферата на правото. Трябва да бъде споменато, че идеята на този метод е доста проста. На първо място методът не е предназначен за придобиване на знание от определени изречения и в дисциплините, в които истината е плуралистична. Тоест не съществува еднозначен отговор на информационния въпрос и има няколко отговора, които могат да се конкурират на нивото на истината. Задачата на обучение е незабавно отхвърлена от класическата схема и цели да получи не само една, а много истини и техните ориентации в проблемната сфера. Второ, фокусът на образование не се прехвърля върху овладяване на съществуващи знания и тяхната продукция, а за съвместното им създаване на ученика и учителя. Следователно основната разлика от казусния метод и традиционните методи – демокрацията в процеса на придобиване на знание, ученикът е по същество равен с останалите ученици и учители в процеса на дискутиране на проблеми. Трето, резултата на метода е не само знание, но и умения за професионална дейност. Четвърто, технологичния метод е много прост. Според определени правила, развит модел на дадена ситуация, която се е появила в реалния живот и отразява обхвата на знания и умения, които учениците трябва да получат. Този модел е текст от няколко до няколко десетки страници, наречен „кратък казус“. Пето, безспорното предимство на този метод е не само придобиване на знания и формиране на определени умения, но също и развитието на система от стойности на студенти, професионални позиции, на нагласи, вид професионална нагласа и образование. Накрая, класическият дефект е преодоляване на традиционното обучение, асоциирано със сухо, неемоционално представяне. Емоции, креативна конкуренция, и дори борба, така добре организирана дискусия прилича на театрален спектакъл. Част. 3 Самообучение за кариерен консултант Самостоятелна обучителна дефиниция Самостоятелното обучение не е нова концепция. В действителност за него е писано много. За съжаление обаче, това е понятие, което има най-различни интерпретации и приложения в корпоративна арена за обучение. Типично, тесни тълкувания включват даването на обучаемите някакъв вид избор в тяхното обучение. Например, позволяването на обучаемите да избират един или повече курсове от учебната програма, или в случаи на структурирано обучение на месторабота, позволявайки на служителите да избират какви предварително 15

разработени модули (напр. видео касетата, работна книга, специално четене и т.н.), за да завършат. В случаи на електронно обучение, фактът,че обучаемите могат да определят какви модули или сценарии да разглеждат, е също често изтъквано като самостоятелно обучение. Фактът, че обучаемия има избор и прави решение да избере този или друг модул не представлява истинско самостоятелно обучение. Тази интерпретация е твърде ограничена. Самостоятелното обучение е много повече. Използвайки аналогията на поемане на път, тясното тълкуване на СО е еквивалентно на това да се избере къде да се отиде, т.е. дестинацията. Същността на идеята на самостоятелното обучение застъпена тук обаче е по-широка, по-фундаментална. Тя е за обучаемия, решаващ не само къде да отиде, но и как ще отиде (и начините на транспорт, както и маршрута), кога ще тръгнат, как ще стигнат там и колко ще останат. По същество идеята за СО, застъпена тук, отразява дефиницията за СО на Малкълм Ноус: „В най-широкото му значение ’самостоятелното обучение’ описва процеса, чрез който индивидите поемат инициатива, със или без помощта на други, в диагнозиране на техните учебни нужди, формулиране на учебни цели, идентифициране на човешки и материални ресурси за обучение, избиране и изпълняване на подходящи учебни стратегии и оценяване на учебните резултати.“ (Ноус, 1975, стр.18) От основно значение в тази дефиниция на СО е фактът, че обучаемия получава 1) инициативата да преследва учебен опит, и 2) отговорността за завършване на тяхното обучение. Щом веднъж инициативата е поета, обучаемия допуска пълна отговорност и отчетност за определяне на учебния опит и го следва до края му. Това не изключва помощ от другите, но крайното решение е на обучаемия. Самостоятелността не значи, че обучаемия учи сам или в изолация. Докато това би могло да бъде случай във всяка дадена учебна ситуация, решаващия фактор, отново е факт, който обучаемия докарва до пълен учебен опит, започвайки с разпознаване на нуждата да се учи. Какво представлява самостоятелното обучение?

• Индивидите поемат инициативи и отговорност за обучение • Индивидите избират, управляват и оценяват своите собствени учебни дейности; • Мотивация и воля са от решаващо значение; • Независимост в поставянето на цели и определяне какво е полезно да се научи; • Учителите предоставят строеж, насочване, консултиране • Участниците си осигуряват съдействие.

16

Самостоятелното обучение: Процес от четири стъпки Самостоятелното обучение може да бъде предизвикателство, дори за най-изявените и мотивирани студенти. Като средство за по-добро разбиране на процесите, включени в този режим на обучение, този лист със стъпки очертава ключови компоненти от четири базови стъпки за независимо обучение – готовност да се научи, да се поставят обучителни цели, да се ангажира в учебния процес и да се оцени обучението – и предлага някои стъпки за преподаватели и студенти 3.

Поставяне на обучителни цели Комуникацията на обучителни цели между ученика и съветващия преподавател е от решаващо значение. Учебните контакти са силно препоръчвани инструменти за успешен самостоятелен обучителен опит. Учебните контакти основно съдържат: 

Цели за единицата на обучение



Структура и последователност от действия



График за завършване на дейности



Подробности за ресурсни материали за всяка цел



Подробности за процеса на оценяване



Раздел за консултиране за обратна информация от преподавател и оценяване, когато всяка цел е приключена



План за редовни срещи със съветващ преподавател и други единични политики, като закъснение с работа

Ангажиране в обучителния процес Обучаемите трябва да разберат техният подход в обучението: 

Дълбокият подход включва трансформиране – да се разберат идеите за себе си, способост за прилагане на знания в нови ситуации и използване на нови примери, за да се обясни концепция; да се научи повече, отколкото се изисква за завършване – най-добре за самостоятелно обучение.



Повърхостният подход включва възпроизвеждане – справяне с изисквания; научаване само на това, което се изисква, за да се завърши на добро ниво; възможност за връщане на примери и обяснения, използвани в четенията.

3

https://uwaterloo.ca/centre-for-teaching-excellence/teaching-resources/teaching-tips/tips-students/self-directedlearning/self-directed-learning-four-step-process

17



Стратегическият подход включва организиране – да се достигнат най-високите възможни оценки; да се научи какво се изисква за взимане на изпити; запомняне на факти, както са дадени в лекции; прекарване на много време в упражняване на предишни изпити; най-вече свързани с това дали материала ще се появи на изпита.

Оценяване на обучение 

Обучаемите трябва да бъдат способни да се включат в самоанализ и самооценка на учебните цели и прогреса в дял учене.



Обучаемите трябва редовно да се консултират със съветващия преподавател.



Обучаемите трябва да могат да се включат в самостоятелно утвърждаване на постиженията, но трябва да има мотивацията да търси обратна връзка за напредък и идеи от съветващият преподавател или друг достъпен източник.



Самооценяването включва питане: o

Как знам, че съм се научил?

o

Гъвкав ли съм в адаптирането и прилагането на знания?

o

Уверен ли съм в обясняването на материала?

o

Кога знам, че съм научил достатъчно?

o

Кога е време за самоанализ и кога е време за консултация със съветващия преподавател?

Роли на обучаемия 

Правене на самооценка на готовност за учене



Определяне на учебни цели и развиване на учебен договор



Правене на самооценка и наблюдение на учебния процес



Поемане на инициативи за всички етапи на процеса на обучение – нужда за мотивиране



Преоценяване и променяне на цели като изискване по време на дял учение

Защо самостоятелно обучение? Защо не? Позитивни резултати за обучаемия: Предизвикателства за обучаемия: няма самостоятелно обучаемите са мотивирани, външна валидация за съдържание или постоянни, независими, оценка, защото индивида е отговорен за самодисциплинирани, самоуверени и всички аспекти на ученето от решаване целенасочени. какво трябва да бъде научено до методите и източниците, използвани за оценката на успеха на усилието.

18

Самостоятелно обучение с казусни учения Казусният метод е използван главно в развиването на умения за самообучение, критично мислене, идентифициране на проблеми и вземане на решение. Когато казусните учения от наръчника са използвани за независимо учене на кариерни консултанти, фокусът на внимание трябва да бъде върху изучаване на процеса на решаване на проблеми, вместо просто върху намиране на научни отговори за самите проблеми. Учениците учат научни факти по време на решаването на казусни проблеми, но те обикновено научават повечето от тях от тяхно собствено независимо изучаване и от дискусии с техни връстници, вместо от техния обучител. Освен това работа върху последващи случаи с подобни проблеми засилва извличането на информация. Работата на обучаемия е да работи чрез фактите в случая, да анализира достъпната информация, да извлича повече информация, да развива хипотези, да разглежда възможни решения, да стига до оптималното решение и да разгледа последиците от решението си. Самообучението с помощта на наръчника набляга на отразяващо учене на истински случаи, практики и решения. Самообучението позволява да се създадът и развият креативни и иновативни стратегии, базирани на реалността и реална ситуация. Самообучение, базирано на наръчник стимулира мотивацията за научаване, тъй като е не просто теоретично и абстрактно, но е и свързано с реални ситуации. Благодарение на самообучителния подход е възможно да се изберат обучителни предмети (Какъв вид казус искаме да разрешим във връзка с уменията, които желаем да развием?), условията на обучение и времето (кога да се учи). Това е пряко свързано с концепцията за обучение през целия живот. Част 4. Как да приложим конкретните казуси в процеса на обучение 4.1 Използване на казусния метод Какво е казус? Казуса е внимателно изработено повествование с истинска житейска дилема. Всеки казус притежава: • автентична дилема, конфликт или напрежение • неразделен контекст от дилемата (класна стая, стая за персонал, училищен двор, образователна общност) • вътрешните мисли на автора и опити за решаване на проблема, написани от първо лице • неяснота – особено двусмислени окончания, които приканват към дискусия • сложност – защото преподаването е сложно • теоретично твърдение, защото казусът е случай „на“ нещо 19

• ситуация, която се появява често в образованието • разказ или история, която включва наблюдения, перспективи и разговори от различни разказвачи • никой не отговаря правилно на дилемата/ите Когато се използват като учебен план и педагогически инструменти, тези казуси ще улеснят по-дълбоко съзнание, разбиране и интеграция на стандартите в дневната практика. Казусният метод Фокусиране на вашето четене

Когато казус е представен, приканете участниците да го прочетат с химикалка, използвайки маргиналите да подчертаят фактите, точките за натиск и всеки друг елемент, който ги притеснява или изненадва или мотивира действие в повествованието.

Избройте фактите в казуса. Това е важно, защото участниците трябва да имат споделено разбиране на събитията в историята. Чрез поглеждане отблизо на доказателство в текста, заменяне на становище се избягва. Посочване на конкретни факти в група, насърчава нивото на комфорт за тези, които са несигурни или се страхуват да не посочат грешна информация. След като веднъж контекста, героите и Идентифициране на дилемата/ите конфликтите са установени, поканете участниците да идентифицират проблемите. Ако те не предоставят отговори, може да се направи такава таблица или малка групова дейност и един човек да бъде репортер, за да могат да споделят консенсуса на всяка малка група с по-голямата група. Избройте проблемите, отбележете дилемите и повдигнете въпроси. Попитайте цялата група, кои проблеми те биха искали да разследват. Позволете на участниците да решат откъде да започнат. Вие, като посредник, не посочвате и не насилвате вашия авторитет в групата. Да се имат предвид множество Разровете дълбоко в избрания проблем. Питайте отворени въпроси. Опитайте се да запазите вашите перспективи пристрастия за себе си. Вашите въпроси не трябва да водят, а да помагат да разгадаят и разясняват пъзелните елементи. Обсъдете конфликтите или напреженията от перспективите на всички участници в историята. Вземете предвид дилемата от много гледни точки. Всеки казус трябва да притежава много слоеве на богато значение на множество нива. Генерирайте алтернативни решения Тъй като дилемата е в основата на разказа, важно е Идентифициране на фактите

20

да се фокусирате върху нея. Оценете решението/ята представени в казуса. Спекулирайте или генерирайте алтернативни решения на дилемата/ите. Посочете краткосрочни и дългосрочни последици от предложените решения. Какво би се случило ако...? По този начин можете да разследвате краткосрочни и дългосрочни последици и влияние в множество решения. Питайте за какво е казуса? Отново, няма правилен Идентифицирайте концепцията отговор. Свържете казусите със стандартите Използвайки таблиците на гърба на книгата (Приложение I), върнете се обратно към на практиката стандартите или разгледайте ситуацията в светлината на стандартите, имайки предвид кои стандарти са очевидни или отъстват от историята. Дискутирайте описаната практика на учителя. Къде в казуса стандартите са присъстващи и къде може стандарите да предоставят визия за растеж? Членовете на групата могат да изберат да се върнат индивидуално или в по-големи групи. Може да изберете да напишете коментар върху Пишете коментари всеки аспект на казуса. Членовете на групата могат да обсъждат своите Свързване с лични практики собствени опити в светлината на казуса. Те могат да помислят за съставяне на своите собствени казуси в писмена форма. След като са изпитали принципи от практиката по отношение на казуса са установили стандарти като своя теоретична рамка, участниците могат повторно да постяват дилема от практиката, като разглеждат и дискутират нов подход за стар проблем. Процесът трябва да насърчава вземане на информирано решение и обновена увереност в тях самите като професионалисти.

Групово запитване Какви са фактите: Кой? Какво? Къде? Кога? Анализ: Анализирайте проблема/ите от гледната точка на различните хора в казуса, използвайки отразяващи въпроси и коментари като напътствие за изледване, разширяване или откриване на информация. Оценяване: Изследвайте критично стратегиите на учителя за справяне с проблема/ите.

21

Алтернативно мислене и действие: Генерирайте алтернативни начини за мислене и действайте различнo от тези, представени в разказа. Вземете под внимание рискове, облаги, дългосрочни и краткосрочно последици на всяко предложено действие. Стандарти: Формулирайте някои обобщения за ефективна практика. Спомнете си, че стандартите на практиката и етичните стандарти са водещи принципи за действието на учителя. За какво е казус това? Свържете този казус с по-основни категории. Богатите по произход казуси са „за“ много неща. Променяне на мнения: Кой или какво те накара да приемеш нов начин на мислене? Колко силно вярвате още в предишните предположения? 4 Нашата надежда е, че тези казуси като учебна програма и педагогически инструменти ще улеснят по-дълбоко съзнание, разбиране и интеграция на стандарти във вашата дневна практика.

4.2 Как да вмъкнем наръчника индивидуалния план за обучение Казусните учения са практически обучения.От кариерните консултанти се изисква да работят чрез казусно учение, за да идентифицират проблема/ите и да предложат потенциални решения; полезно е за оценяването на разбирането на консултанта и за окуражаването на консултантите да видят връзката между теория и практика. Матрицата за казуси, развита в наръчника ще позволи и подкрепи кариерни консултанти да добавят казуси в техния наръчник (вижте матрицата за създаване на казуси, приложена в този наръчник). В допълнение те могат да използват въпроси за стимулиране на отразяването (присъства в наръчника), за да анализират новия казус. Друг метод за отразяване на истински случай може да бъде писане на отразяващи дневници. Кариерни консултанти, работещи по разположения могат да поддържат дневници, журнали или блогове, в които могат да записват техните опити. Могат да бъдат помолени да записват критичен инцидент по отношение на контекст, какво се е случило, резултатите, как теоретичен материал, който са научили в основата на процеса и как те биха направили неща различно в бъдеще. Това е силна стратегия за отразяване на казуси в дневната практика. Цели на казусни дискусии     

4

Възможност да се отрази на практика от теб самия; Възможност да се отрази твоята практика; Възможност да се дискутират дилемите на консултантите; Възможност да се задълбочи разбирането на стандартите; Възможност да се научи за жанра на казуса;

Ontario College of Teachers, Casebook Guide for Teacher Education,

22

 Възможност да се подготви за преподаване; Да се насърчи дискурс за въпросите, отнасящи се до преподавателската практика. Какво прави казуса казус?      

фокусирана дилема или проблем базира се на ифнормация от реалната практика на обучителя трябва да бъдат анализирани различните перспективи на героите в разказа ще разкрие мислите и чувствата на писателя на казуса ще провокира отразяващи коментари за учението на учители и други въпроси ще направи теоретично твърдение

Казусите ще бъдат с фокусирана дилема или проблем     

ще има конфликт, дилема, проблем, загадка в същността си един конфикт обикновено ще попада върху другите проблемът ще може да се идентифицира ще има драматично напрежение около проблема/ите няма да има окончателно решение на проблема

Казусите ще съдържат описание на практика  ще предостави контекстова информация, във връзка конфликта/напрежението/загадката  ще осигури необходима информация за клиенти, вид на работа, общество и т.н.  ще опише събития, които се развиват с течение на времето

с

Казусите трябва да бъдат разгледани от различни гледни точки  Казуса ще бъде написан в първо лице  Вникване в други герои и техните роли в дилема ще бъде видяно чрез очите на разказвача. Читателят ще чуе разговорите и ще види реакциите на героите в разказа.  Вградени проблеми трябва да бъдат анализирани от читателите от различни перспективи: какво може всеки човек в казуса преживява или мисли за описаната/ите дилема/и?  Важно е да се мисли от други обективи Казусите правят теоретични твърдения  Казусите са не само история, но и представяне на клас или вид дилема: проблем с дисциплина, връзки между персонала, комуникация с родители, предизвикателни ученици  Казусните дилеми ще възникнат с определена честота в учебни ситуации (не идиосинкратични)  За какво е казуса?

23

Преди прочитане на казуса  Помислете за вашите лично-професионални консултантски дилеми и/или консултантски проблеми, които могат да възникнат във вашата работа  Може да нахвърляте няколко реда, свързани с вашите: загадка или въпроси, предизвикателства и успехи. Прочетете казуса  Прочетете с вашата химикалка  Подчертайте или използвайте бележки в полето, за да маркирате: ключови въпроси, реакции и точки на напрежение. Казусна дискусия  Факти (Питайте: Кой? Какво? Кога? Къде?) Откриите подкрепа в разказа за вашите отговори, дори цитирайте характерните линии.  Проблеми, дилеми, въпроси (Изследвайте пролемите и ги разгледайте от различни перспективи)  Потенциални решения (разгледайте поредицата от предложени решения или индивиди, училищна общност, връзки). Никога няма един единствен „правилен“ отговор на всеки проблем. Разгледайте контекст, демография, взаимотношения, въздействие.  За какво е казуса? Добрият казус ще бъде „за“ много неща от недоразумения в ученическа връзка до проблеми за идентифициране. Справяне с казусната дилема Разгледайте рамката на вашето предложено решение Обяснете защо средство може да бъде полезно Разгледайте вашата собствена ситуация и подобни проблеми Може ли собствения ви предишен опит да помогне на учителя/разказвача в историята? Защо и защо не?  Осигурете погледа ви върху проблема да е от множествена гледна точка  Решението никога не е само едно    

Отражение    

Чувствате ли,че проблемите са добре дискутирани? Кои стандарти ви осигуриха подкрепа или напътствие да се справите с проблемите? Вашата собствена практика осигури ли ви информация да се справите с проблема? Ако подобен проблем се появи във вашата практика, как бихте се справили с него?

Следващи стъпки  Трябва да напишете собствен казус, използвайки елементите описани горе.  Може да напишете отражение или да споделите това с колега.

24

Приложения (Матрица, диаграма, кариерните консултанти могат да използват матрицата, за да развият нови казуси)

http://career.missouri.edu/pdfs/careereducator/research/MaryHeppnerArticles/CCSES%20in%20JCP.pdf

25

Факти за казуса

Пролеми/Дилеми

Многостранни перспективи

Кариерен консултант

Клиент

Родители

Работодател

Колеги

Други

26

Алтернативно решение

Свързване на етичните стандарти и стандартите на практиката

Заключения и препоръки

Използването на метода на наръчника е практически доказан метод за решаване на масови подобни проблеми в различни сфери, въпреки че първоначалното му обръщение е било в сферата на правото. Неговите главни предимства са: употребата на знания, опит и изводи от съществуващите или минали реалност и практика; възможности за креативно мислене и иновативни решения; изпълнение на различни подходящи методи и допълнителни форми в процеса на взема на решение. Приложението на техниките на метода на наръчника изисква подходящи условия – учене дидактически, материално и организационно. Нарушаване на изискванията на качеството на тези условия може да причини недостиг в крайния резултат. Изпълнението на метода на наръчника трябва да бъде организирано и да се провежда в присъствието на ясно определени цели, задачи и резултати във времето и пространството. Особено внимание следва да се обърне на организационния мениджмънт, управление на качеството и в частност на техническото качество и съдържание, използвано в процеса на учене и обучение на произведените материали. Висока квалификация, адекватна мотивация и развити значителни индивидуални професионални черти на обучители, които осигуряват съвет за кариерно развитие на хора с увреждания е основно изискване. Също правилната селекция на хора да бъдат обучени за позицията кариерен консултант е един от решаващите фактори за успех на проекта. Тяхното предварително, подготвително формално образование и допълнително обучение (по-нататъшно образование и обучение – допълнителна професионална квалификация) трябва да бъде взета под внимание преди да се включат кандидатите в организираните обучителни курсове. Такъв подход ще помогне на обучаващите на кариерни консултанти да помислят за техните способности и да потвърдят учебната програма/конспекта. Истинска стойност и престиж на обучение на кариерни консултанти и на обучаващите им ще донесе евентуално сертифициране на резултатите от обучението чрез издраване на съответния документ.

27

I.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

European Disability Strategy (EDS) 2010-2020 European Employment strategy (EES) Europe 2020 growth strategy Hammond, M. & Collins, R. (1991), Self-directed learning: Critical practice. London: Kogan Page Limited.

International Standard Classification of Occupations (ISCO-08) Tredway Lynda (1995). “Socratic Seminars: Engaging Students in Intellectual Discourse.”

Educational Leadership Vlastos Gregory, Socratic Studies, Cambridge: Cambridge University Press, 1995.

II.

ИНТЕРНЕТ ЛИНКОВЕ

http://www.learnnc.org/lp/pages/4994 http://www.reading.ac.uk/engageinassessment/peer-and-self-assessment/self-assessment/eia-selfassessment.aspx http://www.socraticmethod.net/ http://en.wikipedia.org/wiki/Socratic_method https://uwaterloo.ca/centre-for-teaching-excellence/teaching-resources/teaching-tips/tips-students/selfdirected-learning/self-directed-learning-four-step-process http://career.missouri.edu/pdfs/career-educator/research/MaryHeppnerArticles/CCSES%20in%20JCP.pdf

28

III.

РЕЧНИК

ТЕРМИНИ

ЗНАЧЕНИЕ

1. Нормално – лице с повече и по-дълбоки знания в специфична сфера и обикновено включва лица с преминати функционални и мултидисциплинарни експертни знания. Ролята на съветника е на ментор или ръководител и се различава категорично на тази на консултант със специфична задача. Съветника е част от лидерството, където консултантите изпълняват функционални роли. Уикипедия.

2. Експерт, който дава съвет; „съветника помогна на студентите да изберат курсовете си“ Оценка на обучителни Оценка на постижението на обучителните цели на индивид, използвайки различни оценъчни методи (писмен, устен и резултати практически тестове/изпити, проекти и портфолиа) по време на или в края на образователната програма.

• Метод на казусно учение: обучителен метод, базиран на Казусен метод дискусия и анализ на истински примери на проблема и помагащ на учениците да стигнат го практични решение. Монографичен метод; • Метод на разследване на случая, който се счита за типичен за определен клас феномени; • Също наричан метод на казусно учение /kays stud ee/. Учението или изясняването на обект или проблем чрез анализ и дискусия на истински случай, както в бизнес образование ... Universalium Метод на казусно • Казусно обучение от единичен казус от определен клас феномен. Английски- руски речник по социология. Метод обучение на изследване, който приема за свой предмет един казус или няколко избрани примера от социално образувание като общности, социални групи, работодатели, събития, житейски истории, семейства, работни екипи, роли, или... ... Речник по социология • Психология: казуистичен метод • Социология: педагогическа техника за развитие на критичното отношение на учениците към материала и възможността за оценяване на ситуацията

Съветник

•

Метода на казусно обучение 29

Консултант

Лице тренирано да даде напътствия за лични, социлни или психологически проблеми. Синоними: съветник, водач, наставник, експерт, специалист Дял на преподаване, включващ поредица от образователни Курс дейности в определена сфера или кръг на свързани сфери на образование. Може също да се отнесе като модул, единица или предмет. . ISCED Съвкупността от курсове на обучение в училище, колеж и т.н. Учебен план Учебният план е завършения курс на обучение, предложен от училище, конспектът е очертанието на единичен кус. www.thefreedictionary.com/curriculum Образование, което е институционализирано, умишлено и Формално планирано чрез публични организации и признати частни образование структури и – в тяхната цялост – представляват одижиалната образователна система на страна ... Професионално образование, специални образователни нужди и някои части на образование за възрастни са често разпознати като част от формалната образователна система. .

ISCED Различни форми на обучение, които не са организирани или Инцидентно или които включват комуникация нямат за цел да изучат. случайно обучение Инцидентно или случайна обучение може да се появи като страничен продукт от ден за ден дейности, събития или съобщения, които не са проектирани като преднамерени образователни или учебни дейности. Примерите могат да включват обучение, което се провежда по време на среща, докато слушате радио програма, или гледате телевизионно предаване, което не е проектирано като образователна програма. ISCED Неформално обучение Форми на обучение, които са умишлени или преднамерени, но не са институционализирани. То следователно е по-малко организирано и структурирано, отколкото било формално или неформално образование. Неформално обучение може да включва учебни дейности, които се случват в семейството, на работното място, местната общност и ежедневния живот, самостоятелno, семейно или социално насочена основа. ISCED Взаимодействието на работни роли и други житейски роли върху Кариера живота на дадено лице, влючително как те балансират платена и неплатена работа, и тяхното включване в обучение и образование. LGPDGlossary, Cedefop Кариерни съветници помагат на хората да изследват, преследват Кариерен съветник и постигат своите цели в кариерата. (Кариерните консултанти / съветници обикновено са получили професионално обучение и притежават призната професионална квалификация. Синоним за кариерен консултант и напътстващ консултант.) LGPDGlossary, Cedefop LGPDGlossary, Cedefop Кариерен консултант Кариерните консултанти помагат на хората да изследват, преследват и постигат кариерните си цели. LGPDGlossary, Cedefop Процеса на управление на обучение, работа, свободно време и Кариерно развитие преходи, за да се премине към лично определяне и развитие на бъдещето. LGPDGlossary, Cedefop Кариерно образование Програми и дейности за обучение за помагане на хора за развият умения, необходими да управляват кариерата си и житейския си път. Те включват оценяване и ефективна употреба на кариерна информация и напътствия. LGPDGlossary, Cedefop Системи за кариерна Системи, често компютърно-базирани или онлайн, но и в печатен 30

информация

Кариерно управление Умения за кариерно управление

Метод на наръчника

Казусно изучаване

Консултиране Консултиране по заетостта/ориентиране

Ръководство

вид, предназначени за подпомагане на даден индивид или група, в избора им на кариера, заетост, професия или работа, чрез събиране заедно, организиране и предоставяне на информация за специфични професии, професии или организации, включително описания на заплащане, изисквани условия, обучение, квалификация и опит. LGPDGlossary, Cedefop Продължителен процес на подготвяне, изпълнение и наблюдение на кариерни планове. LGPDGlossary, Cedefop Набор от компетентности, които предоставят структурирани начини за физическите лица (и групи) да събират, анализират, синтезират и да организират самостоятелно, образователна и професионална информация, както и умения да правят и прилагат решения и преходи. (За умения за управление на кариерата са уменията за живота, ученето, обучението и заетостта, които хората трябва да се развиват и управляват кариерата си ефективно.) LGPDGlossary, Cedefop Методът на преподаване, в който ученици и учители участват в прякото обсъждане на бизнес ситуации или проблеми. Тези случаи обикновено се подготвят в писмен вид и се възползват от опита на реални хора, които работят в областта на предприемачеството, четем, проучени и обсъдени от студенти. Тези случаи представляват клас на база разговор под ръководството на учител. Следователно методът включва двата случая специален вид образователни материали и специални начини за използване на този материал в процеса на обучение. Harvard Business School Метод на изследване, включващ отблизо, по-задълбочен и детайлизиран преглед на обект на изучаване (казуса), както и неговите свързани условия. Уикипедия. Взаимодействието между професионално и индивидуално помагане да се реши специфичен проблем или въпрос.

LGPDGlossary, Cedefop Консултиране или ориентиране, свързано с едно или повече от следните неща: кариера/ професионално вземане на решение, подобряване на умения, търсене на работа и поддъркжа на заетостта. Дености включващи оценяване, развитие и изпълнение на планд за действие, проследяване и оценка. LGPDGlossary, Cedefop Помощ за индивидите да направят избор за образование, обучение и заетост. LGPDGlossary, Cedefop Обучен индивид, предоставящ ръководство както е определено горе. Съветник за ориентиране помага на хората да изследват, преследват и осъществят техните кариерни цели. LGPDGlossary, Cedefop Ръководството има икономически, социални и обучителни резултати и те се отразяват върху лично въздействие и пошироки социални ползи. LGPDGlossary, Cedefop

Съветник ориентиране

за

Резултати ориентиране

от

Услуги ориентиране

за Гамата от услуги, предлагани от определен ръководител. Те

Индикатор

могат да бъдат служби за различни групи клиенти или различни начини, по които ръководството да бъде предоставено (напр. Ливе в лице, онлайн, телефон и т.н.) LGPDGlossary, Cedefop Качествен или количествен фактор или променлива, която осигурява лесно и надеждно средство да се измери постижение, да се отразят промени, свързани с интервенция или подпомагане 31

на оценяването на изпълнението на развититето на участника.

LGPDGlossary, Cedefop Индивидуално придобиване или модифициране на информация, Учене знание, разбиране, отношение, стойности, умения, компетенции или държания чрез опит, практика, учене или инструкция. ISCED Умишлена дейност, в коята дадено лице участва, за да се учи. Обучителна дейност ISCED Уточняване на резултатите от обучение, които трябва да бъдат Обучителни цели постигнати чрез завършване на образователна или обучителна дейност. ISCED Човек, които ръководи, разговор, дискусии, семинари или други Арбитър комуникации и ги напътства. Индивиди, които присъстват или вземат участие в образователно Участник програма или етап или модул от нея. Присъствие или участие в образователна програма, етап или Участие модул от нея. Форма на питане и дискусия между индивиди, базирана на Сократови методи задаване и отговаряне на въпроси за стимулиране на критично мислене и осветяване на идеи. В Уикипедия. Образование целящо да улесни обучението при индивиди, които Специални образователни нужди поради широка разновидност от причини, изискват допълнителна подкрепа и срещат обучителни цели в образователната програма. Причините могат да включват (но не се лимитирани до) неравностойност във физически, поведенчески, интелектуален, емоционален и социален капацитет. Образователните програми със специални нужди може да следва сходен учебен план както е предложено паралелно на редовната образователна система, но те вземат под внимание индивидуални нужди чрез осигуряване на специфични ресурси (напр. Специално тренирани лица, екип или пространство) и, ако е подходящо, модифицирано образователно съдържание или обучителни задачи. Тези програми могат да бъдат предложени на индивидуални студенти във вече съществуващи образователни програми или като отделни класове във същата или различна образователна институция. .

Cedefop Постигане на целите на обучение на образователна програма Успешно приключване на типично валидирани чрез оценка на придобитите знания, умения и компетенции. Успешно завършване на учебна програма образователна обикновено се документира чрез присъждане на образователна програма квалификация.

Конспект

Кратко описание или резюме на главните точки в текст, лекция или курс на обучение. Кратко описание на курс на обучения, текст и т.н. Предметите изучавани за определен курс, документ, който изброява тези предмети и посочва как ще се оценява курса. http://www.thefreedictionary.com/ Метод на преподаване Метод на преподаване включва принципите и методите използвани за инструкция. Най-често използваните методи на преподаване могат да включват участие в клас, демонстрация, рецитация, запаметяване или компинация от тези. Уикипедия. Образование, целящо да достигне определени обучителни цели, Обучение особено в професионално образование. Дефиницията на образование в ISCED включва обучение. Валидация на Оценка на постиженията на индивида от обучителните цели, 32

обучителните резултати

използвайки различни оценъчни методи (писмен, устен и практически тестове/изпити, проекти и портфолиа) не предполага участие в образователната програма.

33