Превенция на зависимости сред ромски и синти общности Защо това има значение? by Efus

С финансовата подкрепа на Програма Здраве на Европийския съюз

Настоящата публикация отразява само гледната точка на авторите, ЕК не носи отговорност за бъдещото използване на информационното съдържание.

Превенция на зависимости сред ромски и синти общности Защо това има значение?

Тази публикация е резултат от проекта SRAP „Превенция на зависимости сред ромски и синти общности”, с реф. номер 20091218, финансиран от Европейския съюз, в рамките на Програма „Здраве”. Patrizia Marani и Monica Brandoli (Община Болоня, Италия); Радостина Антонова (Фондация „Здраве и социално развитие”, България), Nuria Rodríguez Derecho (Fundación Secretariado Gitano, Испания); Carla Napolano and Elsa Fontanille (EFUS, Франция); с приноса на всички партньори. Този текст може да бъде прочетен на български, френски и италианскиезик online на адрес www.srap-project.eu. Настоящата публикация може свободно да бъде използвана за не-комерсиални цели, като се цитира източникът.

Copy-editing: Nathalie Bourgeois Design: Johann Leclercq _ www.databaz.com/httpjohann Printing: Cloître Imprimeurs, Saint-Thonan (FR) – July 2013 Legal Deposit: July 2013 ISBN: 2-913181-44-9 EAN: 978291318441 Published by: European Forum for Urban Security 10 rue des Montiboeufs 75020 Paris – France contact@efus.eu

Благодарности Този проект, както и тази публикация, не биха били възможни без отдадеността на партньорите по проекта, на ромските и синтите младежи и семейства, както и на всички заинтересовани страни. Бихме искали да им благодарим за това, че вдъхнаха живот на този проект. Партьнори • Моника Brandoli, Massimo Zucchini, Patrizia Marani, Giuliana Mazzocca (Община Болоня, Италия) • Maria Cauto, Luciano Serio ( Фондация Società Dolce, Италия) • Alberto Favaretto, Giuseppe Menegazzo, Filippo Бернарди, Isabella Marangoni, Francesca Mazzetto, Davide Carnemolla (Община Венеция, Италия) • Costa Foniadakis, Elsa Fontanille, Carla Napolano (Efus) • Искра Стойкова, Радостина Антонова, Боян Василев (Фондация „Здраве и социално развитие”, България) • Златко Младенов, Даниела Михайлова (РОС Купате, България) • Mathilde Archambault, Olivier Peyroux, Morgane Siri, Sevérine Canale, Мартина Андреева, Julian Varga (Ясоциация Hors La Rue, Франция) • Tea Sulic, Metod Pavselj (RIC Ново Место, Словения) • Nuria Rodríguez Derecho, Coro González Garrido, Katia García Guadalupe (Fundación Secretariado Gitano, Испания) • Cristina Padeanu, Silvia Celani (Parada Foundation, Румъния) • Eva Nemčovská (Департамент за обществено здраве, Факултет по здравеопазване и социални дейности, Търнава университет, Словакия) Специални благодарности на Оана Марку (Codici, Agenzia di Ricerca, Италия)

съдържание Въведение ...........................................................................................................

p. 08

1. Зависимости в ромските общности: какво знаем и защо това е важно? ....................................................................................

p. 11

2. Превенция в ромски и синти общности ..................................

p. 20

2.1 Методологията на проекта SRAP ............................................

p. 21

2.2 Препоръки за мултиплицирането на методологията на проекта SRAP .............................................

p. 26

Въведение Настоящата брошура е крайният резултат на Европейския проект SRAP „Превенция на зависимости сред ромски и синти общности”, съфинансирани от Европейската комисия чрез програмата за обществено здраве 2008-2013. Брошурата е адресирана до местните власти, неправителствените организации и всички организации и специалисти, които участват в определяне на политиките и в проектирането и изпълнението на действия за подобряване на здравето и включването на ромите в Европа. Проектът SRAP цели подобряване на превенцията и намаляването на зависимостта към незаконни / законни наркотични вещества сред младите роми. Той е насочен към млади момчета и момичета от ромски произход (11-25 години): към деца и тийнейджъри «в риск» от ромски произход, които за пръв път опитват наркотик на много млада възраст (10-11 години) и към тийнейджъри и млади хора, които в тази възраст може би вече са използвали наркотици и различни упойващи вещества. Друга негова основна целева група са здравните работници. Специфичните цели на проекта SRAP са: • Да се повиши и обмени в Европа експертиза относно поведението и практиките на младите роми, свързани с употребата на наркотици и за факторите, засягащи тази употреба чрез научно изследване в страните на всички партньори по проекта. • Да се подкрепят превантивните умения на младите роми и да се подобри междукултурният здравен подход на здравните работници. • Да се изостри чувствителността на сектора на общественото здравеопазване и на гражданското общество към различните нужди на младите роми и да се насърчи приобщаването на 8

потребностите на ромската общност от здравни и превантивни политики и интервенции; да се насърчи включването на този въпрос и в плана за научни изследвания, както и приемането на базирани на доказателства подходи при изграждането на здравни и превантивни политики и интервенции. В рамките на проекта SRAP се проведе изследване на процесите, които свързват ромските младежи с употребата на наркотици. Изследването обхвана шестте страни партньори по проекта SRAP: Италия, Испания, Франция, България, Румъния и България. Въз основа на резултатите от това изследване SRAP разработи, адаптира и тества методология за превенция, която интегрира междукултурния здравен подход и обучение в жизнени умения. Ние използваме термина «роми» за краткост, но SRAP признава голямото разнообразие в рамките на различните ромските общности в Европа (роми, синти, пътуващи, Kale, Gitan, Manouches т.н.). Проектът е насочена към цялата общност на «Рома», без разлика на език, култура, история, религия, образование. В SRAP също е взета предвид липсата на ясна, еднозначна, обща дефиниция на „Рома” в Европа. Проектът SRAP се инициира от Община Болоня и събра широк кръг от партньорства, който обединява различен опит, знания и умения, съгласувани в мултидисциплинарния подход на проекта: • опит, знания и умения, съгласувани в мултидисциплинарния подход на проекта: • Фондация Società Dolce – Болоня, Италия • Община Венеция, Италия • European Forum for Urban Security, Efus – Париж, Франция • Fundación Secretariado Gitano – Мадрид, Испания • Асоциация Hors la Rue – Париж, Франция • Фондация „Здраве и социално развитие”, HESED – София, Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

България • Ромски обществен съвет Купате – София, България • Foundatia Parada – Букурещ, Румъния • RIC Novo mesto – Ново Место, Словения Търнава университет, Департамент за обществено здраве, Факултет по здравеопазване и социални дейности – Търнава, Словакия

1 Зависимости в ромските общности: какво знаем и защо това е важно?

Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

Смята се, че цялостаната популация на ромите, живеещи в Европа, е приблизително между 4 и 8 милиона (http://hub. coe.int/web/coe-portal/roma). Въпреки това, няма точен официален брой на ромите, живеещи в Европа и във всяка една страна: ромите често не са официално отчетени в националното преброяване, не всички държави-членки ги приемат като различни етнически малцинства, ромите често се противопостяват на събирането на данни, тъй като се смята, че има дискриминационна цел и също така много от здравните специалисти се противопоставят на етнос-специфични изследвания. Условията на живот и жилищните условия на ромите са полоши, отколкото на останалата част от населението. Те се сблъскват с градската сегрегация, с липсата на достъп до добри санитарни условия, с жилища с лошо качество, пренаселеност, ниско заплащане на труда, ниски нива на образование. Тези условия на живот влияят върху здравния статус на ромите: те са във висок риск от развитие на здравни проблеми, от чести наранявания в пожари и злополуки, продължителността на живота им е 8-15 години по-ниска от средната за останалата часто то населението. Дискриминацията срещу ромите увеличава съществуващите неравенства, като създава отделни и независими бариери за ромите да се ползват от правото на добър здравен стандарт. Ромите често нямат здравно осигуряване. Ромите често нямат лични документи, за да получат достъп до здравни грижи и до услуги за превенция и лечение на зависимости. В някои случаи, достъпът до здравеопазване е затруднен поради физическото отделяне на ромите от руслото на социалния и икономическия живот в изолирани общности, в които обществените услуги са ограничени. Още по-трудно да се определи разпространението на 1. http://hub.coe.int/web/coe-portal/roma

зависимостите сред ромите в цяла Европа, в сравнение с оценка на същия проблем сред общата популация, тъй като няма изследвания на Европейско равнище, а на местно ниво са единици. Основният интерес е бодбуден главно от криминалния аспект на явлението, а реалните проблеми, свързани с превенция и осигуряване на лечение за наркотичната зависимост, остават на заден план: подходът към ромите и наркотиците обикновено е подход на сигурността и / или прилагане на закона, а не е здравен подход. Във всички европейски страни законодателството относно използването, продажбата или производството на наркотици е неразривно универсално и неселективно. Независимо от това, дали са признати като малцинство и независимо от гражданството на групите, идентифициращи се като роми, за тях важат същите разпоредби, както за законни, така и за незаконни вещества. Законодателство във всички партньорски страни споделя един подход по отношение на наркотиците, като прави разлика между веществата въз основа на законосъобразността на тяхната търговия и производство. Освен това, то регулира потреблението на легални вещества, например като се позовава на шофиране в нетрезво състояние, консумация на обществени места, забранява се продажбата на тютюн на непълнолетни или е нужно лекарско предписание за използване на някои лекарства с психотропен или допинг ефект. Тъй като здравето е мярка за по-общи социални неравенства, се приема, че малцинствените групи и младите хора, живеещи в условия на уязвимост и изключване, са в по-висок риск от употребата на наркотици, и имат като цяло по-ниски здравни показатели. Не всички млади роми, които експериментират с наркотици, 2. http://www.emcdda.europa.eu/html.cfm/index9854EN.html Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

развиват зависимост, но сред експериментиращите, те са в найповишен риск от развитие на сериозни модели на зависимост при употребата на наркотици. Трябва да бъдем много внимателни във всяка интервенция, засягаща употребата на наркотици, за да се избегне рискът от повишаване на социалното етикетиране и предразсъдъци спрямо ромите. Ние сме наясно, че «при планирането на селективни интервенции за превенция разглеждането на имигрантите и етническите групи във връзка с факторите на уязвимост трябва да става с повишено внимание. Етносът съм по себе си не е фактор за уязвимост при злоупотреба с вещества. На практика обаче етническа принадлежност може да бъде полезен конструкт за оценка на риска, тъй като факторите за уязвимост, като например ниски академични и / или социалноикономически показатели, социално изключване, нарушена способност за комуникация и различните социални норми и умения, както и относително ниското участие във вътрешните работи на общността, често се натрупват в някои етнически групи. Независимо от това, се признава, че отношението между проблемите с наркотиците и етноса в действителност е покомплексно и е силно повлияно от социално-икономическия статус (Wallace, 1999) и конфликта на груповия идентитет.» (http://www.emcdda.europa.eu/html.cfm/index9854EN.html). Малкото проучвания във връзка със здравето и проблемите на зависимост сред членовете на най-голямото европейско малцинство, ромите, дават доста тревожни резултати по отношение на здравните различия и разликите в нивата и 3. Actuar con la comunidad gitana - Orientaciones para la intervención en drogodependencias a partir de losserviciosasistenciales. Arbex, Carmen, Madrid : AsociaciónSecretariado General Gitano. 1996. Hacia la equidad en salud. Disminuirlasdesigualdades en una generación en la comunidad gitana. Estudio comparativo de lasEncuestasNacionales de Salud a población gitana y población general de España. Daniel La Parra Casado. Madrid : Mº de Sanidad y Políca Social. Fundación Secretariado Gitano. 2006. 4. European Monitoring Centre for Drugs and Drug Addiction (EMCDDA). Selective prevention: First overview on the European situation. Lisbon: EMCDDA, 2003

честотата на консумация на наркотични вещества. Изследване, проведено за употребата на наркотици в ромските групи в Ирландия (ЕЦМНН, 2008 г.), Унгария (Gerevich, Bacskai, Czobor, и Сабо, 2010 г.), България (ЕЦМНН, 2009 г.), Финландия, Испания, Португалия (ЕЦМНН, 2002 г.) показват тревожни тенденции като: по-ранна възраст за започване на консумация на тютюн и алкохол, по-дълъг период на употреба, стигматизиране и укриване на потреблението. Изследвания на Fundación Secretariado Gitano върху здравето на ромите изтъкна, че има висок процент на домакинства, в които поне един от членовете е с алкохолна и / или наркотична зависимост, особено в България, Гърция и Чехия, със средно 11.4% от домакинствата във всички контексти. (Actuar con la comunidad gitana - Orientaciones para la intervenciуn en drogodependencias a partir de los servicios asistenciales. Arbex, Carmen, Madrid: Asociaciуn Secretariado General Gitano. 1996.). Видима е тенденцията това да са по-многобройни семейства от тези, в които няма членове, които да употребяват наркотици. Посоченото по-горе изследване заключава, че са необходими спешни усилия за подобряване на достъпа до здравни услуги сред ромите. На европейско равнище вече е признато, че една от характеристиките на сегрегацията, в която живеят ромските групи, е свързана със затруднения достъп до здравни услуги. Една от най-негативните последици от затруднения достъп на ромите до услуги, свързани с употребата на наркотици, е, че има малко данни за връзката между роми и наркотици. Във всички партньорски държави има ясни доказателства за консумация сред ромските групи на наркотици, тютюн, алкохол и незаконни наркотични вещества. Все още има малко данни за разпространението и употребата на наркотици, потребителски профили, отношения с нелегалните пазари, както и за разпределение на риска и взаимосвързани патологии. Липсата на такава информация затруднява прилагането на ефективна социална и здравна политика. Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

Зависимостта засяга цялото общество, но има по-дълбок ефект върху тези общности поради на тяхната социална маргинализация и изключване, и поради бедността. В заключение, ромските общности в Европа имат специфични и общи социо-културни характеристики и някои от тях могат да са свързани с явлението злоупотреба с наркотични вещества. Тези характеристики могат да индуцират специално възприятие, асимилация и поведение по отношение на употребата на наркотици. В този смисъл, има набор от рискови фактори, които могат да се разглеждат като специфични за тази популация и са общи за нашите страни - което оправдава развитието на общоевропейски действия (Ние обаче сме наясно, че «Уязвимост» не е равно на «да се се нуждаят от лечение» (European Monitoring Centre for Drugs and Drug Addiction (EMCDDA). Selective prevention: First overview on the European situation. Lisbon: EMCDDA, 2003). Проведеното в рамките на проекта SRAP изследване цели да хвърли светлина върху положението относно употребата на наркотици и пристрастяването в ромските общности в шест партньорски страни (Италия, България, Румъния, Испания, Словения и Франция), като се вземат предвид различията сред ромско население. Изследването обхваща младежите между 11-25 години с различни изследователски инструменти, които ни позволиха да реконструираме последователност от психологически, социални и културни процеси, които обясняват употребата на наркотици в тази възраст. yy В основната си динамика, консумацията на наркотичини вещества сред ромските младежи не се различава много от тази на връстниците им в общата популация. И все пак, бедността, сегрегацията, затрудненият достъп до 16

образование, трудова заетост и здравеопазване ги опставя в ситуация на по-висок риск. yy Ние също изследвахме културните ценности в ромските общности, които според нашето проучване оказват влияние върху възприятието за наркотици и зависимост. Едно важно наблюдение е, че тези вярвания и ценности не винаги са просто «етнически» (ограничени до ромската култура). Те са възникнали във взаимодействие с неромски връстници, в училище, или от страна на медиите. Въпреки това, в някои затворени общности, темата за наркотиците беше табу и хората слагаха дистанция в техния дискурс, между себе си, своята собствена общност, и употребата на наркотици. yy Дълбоки джендър различия изглежда характеризират опита на младите роми в социалната сфера. yy Темата за наркотиците в ромските общности има пресечни точки с темите за пол, икономическо неравенство, възраст, с темата за груповата принадлежност и взаимодействието с външната група. В същото време, за младите хора наркотиците имат едновременно положителни и отрицателни характеристики. Последствието за превентивните мерки, както някои от участниците твърдят, е, че не е достатъчно превантивните дейности да адресират само негативните страни от употрубата на наркотици. Позитивните представи за наркотиците също трябва да бъдат обхванати, тъй като те са важен фактор за започване на употребата. В същото време, превантивните програми трябва да предлагат на младежите алтернативи за позитивни преживявания в един здравословен контекст. yy Ако семейството по презумпция се е очаквало да оказва влияние върху живота на младите хора, то Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

взаимоотношенията, комуникационните и родителски стратегии за контрол, често пъти не са адекватни за създаване на климат на взаимно разбиране и помощ. yy Изследването добави данни за динамиката на употребата на наркотици сред младите семейства, между съпруг и съпруга, и като цяло в млади двойки. Докато жената може да окаже натиск върху мъжа да се откаже от употребата, то когато и двамата, съпруг и съпруга, консумират, употребата е самостоятелна или се извършва в групи от един и същи пол. yy Ролята на групата на връстниците в процесите, свързани с употребата на наркотици, остава от решаващо значение за младите роми, както и за подрастващите като цяло. Тази находка е индикация, която подкрепя идеята за развитие на превантивни програми чрез подхода „обучение на връстници”. yy Сред тревожните тенденции, идентифицирани в модела на потребление на подрастващите роми, е ранното начало на употребата на тютюн (11-12 години), излагането на консумация на алкохол от възрастни (или злоупотребата с алкохол или алкохолизъм), подценяването на последствията на много от наркотиците (като се започне с канабис, широко разпространен и считан за безопасен, кокаин и авфетамини), наличието на инжекционна употреба на хероин в специфичен контекст. yy Употребата на наркотици за забавление и съботно-неделни „купони” е модел на употреба, който доближава ромските младежи до културата на употреба на наркотици като цяло, и в някои случаи употребата на наркотици означава включване към групата на мнозинството (gadji).

Тези резултати на моделите на потребление сред ромските младежи подкрепят идеята за специално проектирани за тези общности интервенции, насочени към повишаване на осведомеността, улесняване на достъпа до здравни и социални услуги. Нашето изследване също така посочва необходимостта от използване на специфични инструменти, за да «се скачим» с младите роми и да улесним контакта им с необходимите услуги (екипи за работа на терен, медиация). Независимо от това, общите модели на потребление в проучените общности се отнасят само за употребата на цигари, алкохол и канабис, а за другите наркотични вещества съществува голяма вариабилност по отношение на контекста, по отношение на наличието и интензивността на упореба.

Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

Превенция в ромски и синти общности

Методологията на проекта SRAP 2.1

SRAP методологията е базирана на научни данни методология за превенция на зависимости, която интегрира в себе си: • Първична и вторична превенция на зависимости сред ромски и синти младежи • Изграждане на капацитет за подобряване на качеството на здравните услуги в интеркултурен контекст и за намаляване на бариерите, пред които е изправена ромската общност в Европа при достъпа си до здравни услуги и услуги, насочени към превенци и лечение на зависимости. Основно убеждение на прокта SRAP е необходимостта от увеличаване на участието на ромите, особено на младите роми, в областта на изследванията и интервенциите. Подходът на проекта SRAP бе фокусиран върху добиването на знания в рамка, която свързва научно изследване и практическа интервенция: видът изследване подчерта нуждата от събиране на данни по ориентиран към практиката начин и активно включва всички целеви групи. В този смисъл беше необходимо да се въвлекат всички заинтересова страни не само в провеждането на изследването, но и във формулирането на неговите цели и основни изследователски области. Същият партиципатевен подход беше приложен в цялостната методология по проекта SRAP. Избраните за адаптиране и прилагане превантивни методи са мотивационно интервюиране и обучение в жизнени умения. И двата метода са избрани като най-ефективни методи Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

в областта на превенцията и лечението на зависимости. В рамките на проекта SRAP тези два метода бяха тествани и адаптирани за ромски и синти общности. Жизнените умения са способности за адаптивно позитивно поведение, което позволява на индивида успешно да се справя с изискванията и предизвикателствата на ежедневния живот. Обучението в жизнени умения има за цел да улесни упражняването и укрепването на психосоциалните умения по начин, подходящ в културно и развитийно отношение; то допринася за насърчаване на личностното и социалното развитие, проекцията на правата на човека, както и предотвратяването на здравни и социални проблеми. Целта на обучението в жизнени умения е да укрепи съществуващите: yy Знания yy Позитивни нагласи и ценности yy Про-социалното поведение и уменията за здравословен живот и да превентира или намали: yy Митове и дезинформация yy Отрицателни нагласи yy Рисково поведение. Обучението в жизнени умения е холистичен подход за развитие на ценности, умения и знания в обучаемите, което подкрепя младите хора да защитят себе си и другите в широк набор от рискови ситуации. Обучението в жизнени умения съдзава възможнстта да се упражняват и укрепват психо-социални умения. Съгласно проведени през 60те години на миналия век изследвания, хората имат тенденцията да повярват в това, което 22

сами са казали. Обаче, за да „чуят”, те първо трябва да „кажат”. Да предразположиш хората и да ги накараш да „говорят” е трудност, често срещана в процеса на консултиране и терапия. Мотивационното интервюиране приема, че мотивацията може да бъде повлияна. Този подход е фокусиран и ориентиран към целта, като помага да се осмисли амбивалентността, засилвайки различията между настоящето поведение и желаните цели, като същевременно се намалява съпротивата за промяна. Мотивационното интервюиране е недирективен, клиентцентриран стил на консултиране за провокиране на промяна, при който клиентът се насърчава да изследва и разреши амбивалентността си спрямо промяната без този процес да събуди съпротива у клиента спрямо желаната промяна. За да се постигне целта за намаляване на пречките, свързани с достъпа до здравни услуги и услуги за превенция и лечение на зависимости, пред които са изправени хората от ромска общност в цяла Европа - и по този начин да се повлияе за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването, от която неравнопоставеност тези хора страдат – проектът SRAP разработи методология и инструменти за обучение на професионалисти в здравната и социалната сфера. В рамките на това обучение здравните работници, които работят с ромската общност, получават както практическа информация относно куртурните специфика на тази общност, и по-специално тяхното разбиране за здравето и наркотиците, така и практически умения, как да работят в ромската общност и с ромските младежи. Тази обучителна методология може да бъде приложена в различни контексти, тъй като е била тествана и адаптирана към различни здравни системи и социални услуги в Европа. Съдържанието и продължителността на обучението могат да бъдат съобразени с различна информираност и обучителни потребности на професионалистите, с цел подобряване на техните практически Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

умения. Основният инструмент за прилагане на методологията е наръчникът „Здраве, превенция на зависимости и ромски младежи в Европа”, който може да се използва в различни контексти. Наръчникът отразява и задълбочава познанията и разбиранията на професионалистите за социалната реалност и култура на ромите, и на влиянието, която тези фактори оказват върху разбирането им за здравето и наркотиците. И накрая, основавайки се на придобитото по-добро разбиране на тази реалност, се предлагат елементи за подобряване на практиката на социалните грижи и за улесняване на достъпана ромите до здравеопазването. Структурата на Наръчника съвпада с предложената методология: yy Първата част изследва въпросите за «това, което знаем», «това, което се говори», «здравните практики» по отношение на ромите, въз основа на изследвания, които съществуват в това отношение, както и как тези идеи засягат здравните системи. yy Втората част предоставя данни за социалната действителност на ромската общност в Европа, ключови културни елементи, както и някои основни идеи във връзка със здравето и наркотиците. yy Третата част, «Назад към практиката», предлага практически и теоретични инструменти, как социокултурната ситуация на ромската общност да бъде инкорпорирана в системите на здравеопазване, в професионалната практика и в разработването на превантивни програми за завимости, насочени към младите роми. Този наръчник, ръководството за превенция и всички 24

материали, използвани от методологията на проекта SRAP, са на разположение в интернет страницата на проекта SRAP: http://srap-project.eu/

Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

Препоръки за мултиплицирането на методологията на проекта SRAP 2.2

yy Съгласно селективния подход за превенция, интервенцията трябва да бъде специално разработена за нуждите на целевата група и трябва да се вземат предвид рисковете и възможностите в реалния контекст, в който хората от целевата група живеят. Ромите, живеещи в различни страни, преживяват конкретни, контекстуални рискове и възможности, които могат да доведат до употребата на наркотици. yy Интервенцията трябва да бъде предшествана от качествено изследване за спецификата на целевите групи и съществуващите модели на поведение за консумация на психо-активни вещества. yy Основните елементи, както и основните понятия, изграждащи духа на мотивационното интервюиране като метод, трябва да бъдат проучени, как се разбират и дали са приложими за ромските/синти общности (напр. как ромите / синтите / децата на улицата разбират понятия като «промяна», «подкрепа» в ежедневните си условия на живот). yy Важно е да се съсредоточи вниманието върху разпознаването на рискови фактори, които предизвикват рискове в определени целеви групи, върху нежеланите промени в поведението и да се засили устойчивостта на споменатата група или индивид в това за 26

могат да се справят с проблемите и предизвикателствата. Освен това е необходимо формиране и укрепване на социални компетенции и жизнени умения. yy Аналитичните и само-изследователски упражнения, включени в ръководството за социални умения на Pompidou Group (обучители към проекта) изискват по-високо образователно ниво за участниците; тези упражнения са трудни за ниско образовани или неграмотни участници в групов тренинг за жизнени умения. Това ръководство е създадено главно за подрастващи, посещаващи училище. Поради това съдържанието на това ръководство бе трудно да се приложи към целевата група на проекта и трябваше да бъдат опростени в процеса на адаптиране. yy Особено подходящи за целевата група на проекта се оказаха индивидуални и групови дейности, които провокират креативност (драма техники, правене на колажи и др.) и съревнователност, както и тези, в които се използват визуални стимули и физическа активност. Методологията трябва да се реализира чрез игри, ролеви игри, симулация на контретни ситуации, използване на картини и снимки. yy Изграждането на мулти-етнически и мултипрофесионален екип печели доверието на общността и помага при идентифицирането и мотивирането на участниците в интервенцията. yy Водещите на груповия тренинг за социални умения е необходимо да имат професионална подготовка в превантивни програми и групова работа. Още повече те имат нужда от специализирано обучение в драма методи и от постоянна професионална супервизия. Методологията Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

трябва да се реализира от мулти-професионален екип: не само обучители, но и психолог и сътрудници от общността, което позволява да се преодолят психологическите бариери пред готовността от приемане на иновации, да се развият подходящи комуникативни умения, да се установят положителни отношения с колеги и деца. yy Цялото семейство трябва да бъде въвлечено в този процес. Подходът е особено ефективен, ако възрастните от общността (братя, сестри, разширените семейства и др.) също се въвлекат в програмата чрез други дейности. Ако навиците за употребана наркотици се дискутират с децата, тази тема трябва да бъде проговорена и с всички членове на общността чрез различни методи. yy Въвличането на здравните служби е от критично значение за успеха на методологията. Здравните работници би трябвало да се включат не само в реализирането й, но и в нейното планиране. yy Участието на представители на ромската и синти общности, както и на всички заинтересовани страни във всички фази на развитието и тестването на проекта SRAP беше от критично значение. Затова ние препоръчваме превантивните дейности и обучението да бъдат разработени, планирани и приложени с участието на всички заинтересовани страни и цялата придобита информация да бъде обменена с тях. yy Интердисциплинарният подход на съдържанието на интервенцията и на обучителния екип, както и участието на здравни и социални работници от различни служби повиши ефективността на методологията, насочена към тях и подобри кооперирането им. 28

yy Възможността да се включи обучението на здравни и социални работници към програма за учене през целия живот би повишило тяхното участие. yy Силно препоръчване практическата ориентация, съчетана с подход, ориентиран към участие, при реализирането на груповите обучения: въвличане на участниците и обмяна на опит с отговорните лица от службите. yy Груповото обучение би трябвало да съчетава лекции, групова работа, работа по конкретни случаи. yy Информационни кампании би трябвало да бъдат насочени към повишаване на знанието за специализираните здравни услуги и услуги за превенция и лечение на зависимости, а работа на терен и медиация би трябвало да са в основата на всяка здравна програма, насочена към ромска общност. yy Необходимо е да се познават социо-култулните характеристики на ромската общност, особено онези, които по положителен или отрицателен начин повлияват здравното поведение: –– Подкрепа в семейстовото, уважение и грижа за повъзрастните, важността на периода за траур при смърт на член на семейството; –– Теми, свързани с джендър различията: жените са тези, които отговарят за грижата в семейството и те често забравят да се грижат за собственото си здраве; мъжете може да откажат здравна помощ, за да не бъдат разглеждани като „слаби”.

Превенция на зависимости сред ромски и синти общности

yy Намиране на възможни референти в семействата. Културната гледна точка на ромите е семейната взаимозависимост, така че познати авторитетни фигури, родители, баби и дядовци или чичовци следва да участват в лечението или терапията. yy Груповата интервенция в семействата е по-добре да се прави по отделно, с отделни групи от родители, защото ролите и разделението по пол може да се окаже решаващо. Да са заедно в една група за двата пола може да провокира трудности в комуникацията и липса на спонтанност. yy Необходимо е да се поставят ясни и твърди граници при работата със семейства. Много често това е трудно, тъй като обикновено няма ясни правила в семейството и границите между членовете на семейната единица са размити. Изисква се работа по установяване и договаряна на правила. yy Силно препоръчително е да бъдат въвлечени жените в програмите за превенция и лечение на зависимости. Работата с ромските жени и майки е ключов елемент за активизиране на капацитета на цялото семейство.

Превенция на зависимости сред ромски и синти общности