Жената и нейната дълбинна психология - Пиер Дако

Жената и нейната длъбинна психология Пиер Дако ВЪВЕДЕНИЕ От хилядите писма на жени от всички възрасти, които съм получил през дългогодишната ми практика на психолог, съм разбрал едно: щастието, сигурността и истинската им личност са тяхното отечество. Живеем във време, в което самоубийствената психология надделява над вътрешната сигурност, време, в което съкровената човешка същност е изместена от повърхностното и от показното. Това обяснява огромното желание на съвременната жена да преоткрие сигурността. Млади и стари, домакини и чиновнички, жените се стремят да разберат защо са мамени, откакто свят светува. Днес повече от всякога те си остават изиграни въпреки лъскавите подаръци, които получават. Лъгани от всички, с втълпявано чувство за вина, те опасно се люшкат от едната крайност в другата. Какъв е изходът от това положение? Да превъзмогнат емоционалната си несигурност. Кой ще им помогне да го сторят? Тези ли, които ще им обяснят защо и преди, и сега ги държат настрана, защо ги изоставят, потискат, подчиняват? Мъжете ги мамят неволно, понеже самите те изпитват постоянна тревожност, изкупителната жертва на която пък са жените. От друга страна, често и самите жени се самоизмамват, ставайки неволно съучастнички на мъжкото безпокойство, при което силната им женска природа се изражда в жалък, безплоден чар. Жените трябва да разберат, че не са чак толкова ощетени, колкото им се струва. Всъщност те не са никак ощетени. Трябва да осъзнаят, че изпитваната от тях тревожност до голяма степен е неоснователна. И още нещо: понятието „жена" започва да се изпразва от съдържание. Има ли изход от това безкрайно лутане? Не мога да отговоря. Колкото и да са оправдани бунтовете, на които сме свидетели, те са само видимата част от трудностите. Никога досега не сме стигали до корените на антагонизма между половете. Ето защо си поставям задачата заедно с вас да изследвам същността на жената, тъй като нейната драма е в това, че преставайки да бъде жрица на живота, тя се превръща в негова жалка слугиня. ПИЕР ДАКО Кураж, осъдени! Свободата е само един неприятен момент, който трябва да се изживее. Повечето жени знаят какво ще им каже тази книга. Но не знаят, че го знаят. Колко много са тези, които говорят за любовта с технически термини, а за техниката — с любовни слова! Често ще бъда принуден да сравнявам жената с мъжа. Не мислете, че имам за цел да сътворя някакво негово копие, както често е ставало досега. Ще се постарая само да покажа каква може да бъде жената като противовес на това, което мъжът вече не е. Мъжът е започнал все по-често да умува и все по-рядко да реагира. Еднаква заплата, дотук добре! А еднакво уважение? Робини от хареми и гинекеи, куртизанки и любовници, съпруги и майки, потискани и независими, работнички и президентки, и преди, и сега жените са скритата власт, която ръководи света. В сравнение с подмолната сила на женското съсловие, дори и разгневен, патриархатът не е нищо повече от една невинна шега. ГЛАВА I ИЗМАМАТА НА СВОБОДАТА Госпожата умира, госпожата умря! БОСЮЕ Никога жените не са били така мачкани, така потискани, та¬ка близо до агонията, както в наши дни.Нашето време е най-ужасният период в цялата им история.Привидностите са лъжовни, защото капанът е заложен майсторски. В трудовото ежедневие представителите и на двата пола изглеждат еднакво сиви и безлични. Противоборството им обаче е ненакърнено, бих казал дори, станало е още по-ожесточено.Концлагерът на работата извън дома е ограден с цветя. Справедливите социални и юридически права на жените са напълно спазени, нещо повече — предлагат им работа в изобилие по цял свят. Кому принадлежи този свят? На мъжете, естествено! Най-хитрото в този блестящо скроен номер е, че жената смята това ново положение като израз на новопридобитата си свобода. Мъжете, които желаят да видят жените заробени, могат да въздъхнат с облекчение. Готово, хванаха се в капана! Започнаха да губят своята самоличност и неповторимост. Вътрешният им блясък и сила са обезвредени. Можем да си зададем въпроса: не е ли „жената" заплашен от изчезване вид? Би било добре дошло за мнозина. Защото не само мъжете, тласкани от постоянно чувство за безпокойство, са се опитвали да подчинят жените. Не са малко и жените, които могат да се нарекат „анти-жени". Именно те отхвърлят собствената си женственост, презират „женствеността" по принцип, подтикват посестримите си към война срещу мъжете... но всичко това в един мъжки свят.

1

А жените, които се стремят да постигнат не само вътрешна, но и външна свобода и отказват да продължават да изпълняват новите повели, именно те са призвани да осъществят това трудно дело. От тези жени може би зависи всичко. ДЕХУМАНИЗИРАНИЯТ ТЕХНОЛОГИЧЕН СВЯТ (Д. Т. С. ) И НЕГОВИЯТ АНТИ-ЖЕНСКИ ПЛАН Като че ли управниците на Д. Т. С. са се наговорили: —Внимание! Пределният праг е достигнат. Жените настояват да получат правата си и ги получават. Започват да прозират игричките ни. Представляват голяма потенциална подмолна сила, а това ги прави особено опасни. Длъжни сме на всяка цена да им попречим да започнат да действат по женски. Да, именно да действат като жени! И по-нататък: —Жените са проницателни. За щастие не съзнават до каква степен. Обичат истината, конкретното, неподправеното, човещината, сигурността. А нашият свят е неистински, абстрактен, фалшив, нечовечен, несигурен. Един ден жени- те ще се опитат да разрушат стореното от нас. Може дори да пожелаят да прекратят войните, които водим! Това ще бъде краят на опасните ни опити, на деловите ни мъже, краят на меркантилността ни. на теориите ни. Това ще бъде и нашият край. И те измислиха общ план за действие: —Трябва да попречим на женския род да събере сили.Засега те са притиснати от старите схеми за всеизвестната им слабост и няма защо да се боим от тях. Ала това няма да продължи дълго: има хора, които подучват жените да осъзнаят същността си, карат ги да се намесват, да изправят недъзите на нашия свят. Времето не чака. Трябва да подкопаем вътрешната сила на жените. Да изтрием от картата женското съсловие. В писмен вид замисълът изглежда в общи линии така: Първа точка от анти-женския план — Да се привлекат в армията на трудещите се възможно най-голям брой жени.

— За целта да се ласкаят, да се отрупат с всевъзможни социални и юридически придобивки. Да им се отпуснат юздите, но като цяло да се държат под контрол.

— Да им се внуши, че са свободни от мъжката опека, но да се чувстват вътрешно несвободни.

— Да бъдат привличани но всякакви начини в професии, водещи до загуба на женствеността. Втора точка — Да се назначават жени дори за много отговорни дейности, при изпълнението на които обаче женствеността няма да им служи за нищо.

— И тъй като е неоползотворена, тя ще се атрофира и ще се изгуби, тоест опасността ще бъде премахната. Трета точка —От жената може да се получи умен, тоест опасен свидетел. Следователно подобен свидетел трябва да бъде отстранен. За тази цел ще я направим наша съучастничка и така номерът ще мине. От този момент тя няма да посмее да си пъха носа в работите ни и няма да се превърне в свидетел на обвинението. А ние ще се покажем благородни, отваряйки й вратата.... поне нашата. Четвърта точка —За да ти подчиним изцяло, ще принудим милиони жени да изгубят собствената си индивидуалност; тук на помощ ще ни се притекат химията, модата, рекламата, милиардите. Ще изфабрикуваме толкова безлични и инертни момичета, че всякаква опасност ще бъде отстранена. ПОСЛЕДСТВИЯТА ЗА ЖЕНИТЕ Хванати натясно в света на мъжете... Логично е да си помисли човек, че след като се бяха освободили външно, жените ще се възползват, за да се опитат да защитят вътрешната си свобода. С други думи, няма да се оставят да бъдат изиграни. Получи се точно обратното: капанът действаше без грешка. Моментът бе идеално избран. Рибата бе изгладняла. Трябваше само да хвърлят въдицата, за да налапа стръвта. Това обяснява защо все повече жени участват в световните дела. За кой свят обаче става дума? Няма друг век, през който светът да е бил толкова неприветлив, отегчителен, бездушен, войнствен, агресивен, егоистичен, дресиран, така изпълнен със сътресения, монотонен, целеустремен, разрушителен. Никога досега не е бил толкова свръхмъжествен. Като че ли се бяха изсипали дъждове от мъжки хормони, докато женските витаеха из облаците. Ето как работите на жените потръгват, но наопаки. Нашето време е идеалното за жените, пропаднали на зрелостния изпит по женственост. Както и за онези, които поради това, че имат личностни затруднения, се стремят па всяка цена да намерят себе си, да открият някаква опора, да осъзнаят кои са. И си внушават, че работата в този мъжки свят ще им помогне да преоткрият дълбоката си същност. Дават им права. Те налапват стръвта. Но не забелязват кукичката. Женската „конкуренция" Жените са в същата безизходица, в която се задъхват и мъжете. Така е, защото женската конкуренция се обуславя от инфлация на логиката и на интелекта. А какво са всъщност тези две „неща", ако не най-обикновени 2

допълнения към психологическия живот'? Истинската интелигентност е присъща както на жената, така и на мъжа. В това отношение двата пола са съвършено взаимозаменяеми. Нещастието е в това, че жените са на път да загубят своята интелигентност. Колкото до мъжете, те отдавна са я загубили. За да бъде достоен съперник на мъжа в това модерно състезание, жената трябва да потисне човешкото у себе си. А това е невъзможно, независимо дали тя го иска, или не. Оттук произтичат трагедията, несигурността, мъките и страданията на жените. Самите те съдействат за това? Да. А женското в тях? Не. Стигнало се е дотам, че най-възвишените им характерни черти са придобили отрицателно звучене: например тяхната отзивчивост, откритост, проницателност, вътрешната им сила. Дори състраданието, с което ги е дарила природата, е охулено, смазано от техно-кратичната машина. А що се отнася до великото майчинско чувство (накратко казано, чувството), една феминистка ми заяви: „Момент, това се отнася до фустите!" Очевидно и жените, и мъжете са се озовали на дъното на едно и също подземие. Никога досега жената не е била така поробена в един свят, в който доброволно се е оставила да затъне в името на някакво лъскаво подобие на свободата. Резултатът бе точно такъв, какъвто го бяха предвидили властниците на Д. Т. С.

— Държали сме ги винаги на разстояние? Сега пък ги държим изкъсо. Работят за нас и при нас. Да направим така, че да заприличат на нас, да започнат да постъпват като нас, да се съсипват с наша помощ. Те стават полумъже. Отлично! Ние си оставаме истински мъже. По този начин си запазваме командващата роля. Защото „мъжката" работа е подобие на свобода. Тя не е изходът, а вратата към ада. По-зле отпреди! Колко силни и властни бяха жените едно време, когато се подвизаваха вън от обществения живот! С действията си компенсираха грешките на мъжете. Оставайки истински жени, те изслушваха, премисляха, наблюдаваха, изчакваха и най-накрая се намесваха при изковаването на мъжкото решение. Така се запазваше равновесието. Някога куртизанките, кралиците или кралските любовници действаха прикрито и сто хиляди пъти поефикасно в сравнение със сегашните трудолюбиви жени-мравки. Не става дума за връщане назад, но трябва да извлечем поуката, която се налага. Нерядко жените, успели да съхранят непогрешимата проницателност на рода си, управляваха семейства и кралства. Тази неизчерпаема женска сила обаче е мъртва или е обречена да загине. Помръкнал е предишният й блясък. Нашето време е времето на жените-термити, на мравките работнички. От Лондон до Шанхай те чукат по клавишите на една и съща пишеща машина, обслужват същите апарати като мъжете, целят се в същите мишени, ръководени от разстояние от заповедите, диктувани от техниката и от бизнеса. Един ден може би жените ще извоюват вътрешната си свобода, ще се реализират и ще бъдат щастливи. Докато не възвърнат собствената си душа и изконните си добродетели обаче, няма да могат да върнат и душата на земята. Д. Т. С. В ДЕЙСТВИЕ Доволен, но тревожен... Да си представим ръководителите на Дехуманизирания Технологичен Свят, които преглеждат картотеките си, за да видят какво е положението. Потриват ръце: — Резултатите надминаха очакванията ни! Искахме да подчиним жените тихомълком, като си даваме вид на апостоли освободители ? Готово! Голяма част от жените са притиснати до стената. Работят по мъжки, ако може така да се каже. Нещо повече: възхитени са от независимостта си; свободни са да се подчиняват на машините, контролиращи кога идват на работа и кога си отиват, на началниците, на заместник-началниците и на всевъзможни надзиратели. Фактът, че са затворнички, им създава илюзията, че живеят. В същото време бъхтят за нас. Великолепна и евтина работна ръка. Престанали са да бъдат жени, но още не са станали мъже. Всичко върви но мед и масло. Надзъртайки във втория раздел на картотеката, си казват: —Аха, ето го пожертваното поколение! Между тринайсет и деветнайсетгодишните. Жените-предмети, повечето от които са налапали кукичката докрай. Млади и най-важното,ще повлияят и на децата си. Никаква опасност не грози нашия свят. Третият раздел от картотеката съдържа дебела пачка фишове: —Тук сме събрали всички, които се изрусяват. Истински социален феномен! Целта ни беше жените да се обезличат напълно и я постигнахме. Тези жени са навред и несъзнателно ни се подчиняват само като им махнем с ръка. Превърнали са се в инертни представителки на стоманения ни свят. Рекламата в тази насока трябва да се засили (това невероятно явление ще бъде разгледано отделно). При вида на четвъртия раздел от картотеката лицата на ръководителите на Д. Т. С. посърват: 3

—Внимание! Голям брой жени са успели все още да запазят своята интелигентност, уравновесеност, трезвия си разум. Съхранили са женствеността, добродетелите и творческите си способности. Тези елитни жени представляват голяма зашиха за нашия свят, тъй като все още имат дълбока душевност. Ако решат да се намесят и да сложат нещата в ред, са способни напълно да успеят. Единственият ни шанс е в това, че сами не могат да постигнат нищо. На първо място е необходимо да се обединят помежду си, след това да се присъединят към мъжете, които са си поставили същата цел: повторното очовечаване на планетата. Естествено, това не може да стане утре, но трябва да сме бдителни. Да им отворим вратата, но да сме предпазливи; да ги пускаме да влизат само по няколко наведнъж. Уравновесеният им ум ги предопределя за високи длъжности. Вярно е, че технологичният ни свят не ги интересува. Нещо повече, отвращава ги. Обаче са достатъчно хитри, за да се промъкнат в него и отново да го очовечат. Следователно трябва да попречим на тези жени да се обединят. В случая да си на власт, означава да разделяш и да всяваш раздори. Жената, този опасен свидетел Последната купчина фишове от картотеката на Д. Т. С. се отнасяше следователно до здравите и трезвомислещи жени, оцелели след геноцида. Жените-свидетелки, които пътуват и наблюдават града на дехуманизираните мъже. Те запечатват мислено опасните мъжки грешки. Ясно предчувстват това, което ще сполети света. Не изпитват никаква неприязън към мъжете, защото разбират, че те дори не осъзнават бавното си и неизбежно самоубийство. Тези жени-свидетелки търсят пукнатините в дебелите зидове. Ръководителите на Д. Т. С. мълвят: — Един ден тези жени могат да се превърнат в наши обвинители. Ще подстрекават към бунт срещу неправдите, които сме причинили, срещу бездушните ни сделки, войните, които водим, срещу безсмислените ни проучвания. Те искат една планета, обитавана от човешки същества, с човешки условия на живот и на труд. Ако запретнат ръкави... Оттук произтича третата точка на плана против жените. Жената се превръща в съучастничка Няма по-изкусно изпипана измама от тази, да съумееш да превърнеш един свидетел на обвинението в съучастник в престъплението. Това е равносилно на отстраняването на свидетеля — един вид съвършено престъпление. Какво представлява свидетелят освен един трезвомис-лещ и проницателен наблюдател? От друга страна, за да си истински свидетел, трябва да отговаряш на известни условия: да не си замесен по никакъв начин в извършващото се деяние. Свидетелят се нуждае от неутралност, от известна дистанцираност. Ако ги няма тези две предпоставки, свидетелят просто не съществува. Немислимо е човек да е достоверен свидетел на катастрофа, ако е един от пострадалите. Втората хитрост, позволяваща премахването на свидетеля, е да заплатим за мълчанието му. Нали така се постъпва обикновено? Отново давам думата на представителя на Дехуманизи-рания Технологичен Свят (Д. Т. С.): — Някои жени искат да отмъстят за извършените неправди? Искат да спънат нашия напредък? Готвят се да ни разобличат пред света? Е добре, да им попречим, като ги направим наши съучастнички. Градовете ни били бездушни? Да принудим по някакъв начин жените да вземат участие в строежа на градовете. Произвеждали сме оръжия, ракети? Да поверим на тези жени важни постове в областта на физиката, на химията, на електрониката. Да направим от тези свидетелки делови жени. Как биха могли тогава да ни критикуват, след като ще бъдат компрометирани, защото са поели определени отговорности? Свидетелят на нашите дела ще бъде и наш съучастник, ще извадим страхотен късмет! Някой ще възрази: — Нито една умна жена няма да се остави да я излъжат! И още как! Колко много вече бяха излъгани! Жените трябва да изпитват вина за всичко Положението щеше да е съвършено различно, ако бяха осведомили жените какво представляват в действителност; ако им бяха казали, че женствеността съвсем не е синоним на сладникави превземки, а насъщна сила; с една дума, ако бяха изкоренили старите предразсъдъци. Осъзнавайки своята същност, жените отново щяха да станат силни, мъдри, интелигентни и дееспособни. Така обновените жени постепенно щяха да проникнат във външния свят, който щеше да престане да се руши и щеше да възстанови равновесието си. Вместо това внушаха на жената чувство за вина. Убедиха я, че след като е домакиня, е виновна, защото не работи навън. Ако ли пък работи навън, е виновна, че не се грижи за дома си. Вмениха й вина за това, че има деца, за това, че няма деца, за това, че е хубава, и за това, че не е, за това, че е млада, и за това, че вече не е. С една дума, точно прицелени ужилвания, които разчоплиха старата рана на жената, вечното й чувство за малоценност и забраната сама да се грижи за себе си. Другояче казано, продължиха да й отказват правото на собствени права, В същото време привидно й разрешиха да направи някакъв избор: или да работи наред с мъжете и за тях, или да се превърне в затворничка, която сочат с пръст. Да се поставим на нейно място. Принудена е едновременно да бъде и мъж, и жена. Преставайки обаче да бъде жена, не е в състояние да стане мъж. Сблъсква се с абсурда, с невъзможното; изразходва енергията си, без 4

да се щади, стреми се да се освободи от чувството за вина, нагърбвайки се с грижите около готвенето, децата, професията си, директора, съпруга, собственото си преуспяване, любовта си. Разбира се, всичко това едновременно. С други думи, унищожиха съкровената й същност, към която се е стремила от векове. И по такъв начин премахнаха полето за дейност, където в сравнение с мъжа тя притежава огромни и безспорни предимства. Показната активност, професията се превърнаха в почти задължителни цели за нея. Започнаха да тръбят, че женският ум (който е нещо реално!) бил подобен на мъжкия. Ето как, без да дочака да си възвърне онова, което векове потис-ничество й бяха отнели, бившата робиня пожела да заприлича на бившия си господар.И се накипри със същите доспехи. Чувството за вина се подсили от една определена категория жени — така наречените „феминистки". Найвече поради факта, че тези жени изведоха в общо правило личните си съдби. В резултат на трудно общуване с бащите, с майките или със съпрузите си те се превърнаха в анти-майки, в анти-жени, в анти-човеци, в анти-всичко и на първо място в анти-себе си. Тези феминистки не защищават жените, това е последната им грижа. Те не търсят начини за възраждане на женствеността, а точно обратното: как да бъде унищожена женствеността, защото са пропити от омраза. В желанието си да отсекат десетина дървета, те се стремят да унищожат цялата гора. Хвърлиха цели кохорти жени срещу мъжките танкове. Чувството за вина на тези жени им предлагаше две възможности: да извлекат от исканията си някакво подобие на удоволствие или да поемат командването на танковете. В края на краищата и те, подобно на останалите жени, попаднаха в клопката, превърнаха са се в съучастнички, компрометираха се. А РЕШЕНИЕТО Много са извисените жени, способни на творчество вкъщи или извън дома! Познавам жени математички, физички, директорки, хи-мички. Те не се чувстват комфортно. Споделяха с мен тревогата си, че работят в (и за) един свят на самоубийци, в който никой не знае къде е тръгнал. Подобно на мъжете, и те се трудят, но не изпитват никакво удоволствие и радост от труда си. Съжаляват, че са безсилни да се преборят с някои заблуди, тъкмо защото се съсипват от работа в името на същите тези заблуди. Те също са измамени. Жан и Мари са архитектки. Един прекрасен ден отказаха да продължат да разрушават обекти по заповед на строителните предприемачи. Осъждайки тази нечовешка игра, напуснаха работа, понеже бяха неспособни да предотвратят неизбежното. Какво щеше да стане, ако не бяха финансово обезпечени, за да си позволят да затръшнат вратата, ако бяха принудени да чакат клиентите да „благоволят" да потърсят услугите на „архитектки"? Ето в това е заблудата: немалко жени вярват, че някаква работа извън дома, колкото и да е жалка и от която често не се нуждаят истински, може да осмисли живота им. Друг куриоз: много жени, подчинили се на закона за работа навън, презират онези, които са избрали да бъдат домакини! Жените, търсещи себе си чрез упражняване на дадена професия, никога няма да постигнат целта си. Защото, волю-неволю, двата пола винаги ще съществуват един чрез друг. Жената може да получи истинския си статут единствено чрез мъжа и заради мъжа (обратното е също толкова вярно). Жена, която не обича и не е обичана, „вегетира" независимо от професията си. Тя се обезличава, онемява, в известен смисъл умира. Трезвомислещите и уравновесени жени трябва да проговорят, да покажат нещата такива, каквито са наистина, да въведат ред. Без значение дали имат някаква професия, или са домакини: от значение е единствено великодушието. Но как да го постигнат? Сещам се за дейностите с голям обществен отзвук: радио, печат, телевизия, там, където човек все още има какво да каже. Също така общините, кметствата, сенатът, камарите, все места, където една жена може да сътвори чудеса. Здравата и умната жена трябва да се превърне в „троянски кон", промъкнал се в мъжките организации, но да не позволява да бъде разгромена. Жените в никакъв случай не трябва да попадат в клопката, заложена от лишените от чувства мъже. И дума не може да става да работят срещу мъжете, а по-скоро заедно с някои от тях за обновяването на съвременния свят. Истината е, че милиони мъже го желаят. За целта е нужно мъжете, които държат ключовете от ледените кралства, да почувстват — дори и смътно — важността на свидетелството на тези жени и да им отключат вратите. Да не действаме прибързано. Много мъже и жени са толкова мнителни, че веднага бързат да определят дадените им от природата недостатъци или предимства с термина непълноценност или превъзходство. А нали точно желанието за сила и за доминиране е присъщо на страхливците? Някои жени искат равенство — или по-скоро изравняване с мъжете — според мъжките критерии. А защо не се стремят да приравнят мъжете към женските норми? Не е ли това желание резултат от древния култ към силата, прибавен към омразата към собствения пол? Лишен от утробата, даряваща живот, мъжът никога няма да разбере до каква степен женската душа е потопена в същността на нещата и на хората. Силата на жената е в това, че тя единствена е способна да почувства живите сили. Компютърен програмист дава интервю. След като е говорил за компютрите си, той най-спокойно 5

споделя любовта си към дърветата, към полята и към просторите на родния си край. А радиожурналистът, вместо да направи извода, че този технократ е успял да се съхрани като един нормален човек, го пита почти с нотка на съжаление в гласа дали не си пада малко „поет". С ума си ли е този радиожурналист? ГЛАВА II ИЗМАМНАТА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ И битката се прекрати по липса на бойци. КОРНЕЙ Много жени се задават въпроса: —Вярно ли е в края на краищата, че жената страда от някаква вродена непълноценност? Наистина ли природата й е отредила по-малко ум, по-малки способности за творчество и за действие? Получавах писма от жени: —Откакто свят светува, се тръби за непълноценността ни; дори много жени са убедени в нея. Но кой може да докаже научно какво не ни достига? Има ли право Фройд? И още: —Ако беше доказано, че жената действително стои подолу от мъжа, тя щеше да се примири. Но за да се примири,трябва да узнае истината... ЛЪЖЛИВАТА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ НА ЖЕНАТА Някои нелепости 1. Сравнявайки я с мъжа, обикновено търсим да открием какво липсва на жената; рядко си задаваме въпроса какво не достига на мъжа в сравнение с жената.

1. Недостигът обикновено се превежда като непълно-ценност, а преимуществото — като превъзходство.

3. Когато става дума за „различия" между мъжа и жената, жената има нагласата да мисли, че те са в неин минус, докато същите тези различия са в плюс на мъжа.

4. Въпросите за непълноценността и превъзходството често се поставят най-общо, без оглед на обстоятелствата.

5. Рядко се стремим да проумеем в какво отношение жената е по-малко в сравнение с това, което би могла да бъде. Шеста нелепост Когато една жена стане независима, обикновено я преценяват като социално и икономически „полезна". Но, види се, продължават да смятат, че независимостта не променя нищо вътре в нея. Което означава, че жената е поставена веднъж завинаги в определена категория: участта на жената е да се възхищава от мъжа, да работи за него, да ражда и т. н. Налага се изводът, че се вземат под внимание единствено природните й инстинкти без оглед на обществото, в което живее. Смесва се продуктът с опаковката. Непълноценна спрямо какво? Човешкото поведение винаги се определя с понятията „не-пълноценност" и „превъзходство". Същата грешка се наблюдава при повечето дискусии и публикации по темата. Нещо повече, поведението е характеризирано оценъчно: „превъзходството" поражда възхищение, а „непълноценността" — презрение. „Превъзхождащият" се пръска от самодоволство. „Непълноценният" засрамено се свива в ъгъла. Редът е възстановен. Привидно цари спокойствие, но жарта продължава да тлее. Кой стои по-високо: мъжът или жената? Абсурден въпрос. Защо? Просто защото и превъзходството, и непълноценността трябва да се установят според някакъв общовалиден критерий. А след като противопоставянето на половете е нещо обичайно, не е възможно да се намери общ критерий. Все едно да попитаме: „Кое е по-важно — огънят или водата? Златото или среброто? Планината или долината?" Докато продължаваме така да разделяме половете, дискусията е немислима. Как да се докаже „превъзходството" на единия пол? Спрямо какво се проявява „надмощието" му? Никога не си задаваме въпроса дали мъжът и жената действително са това, което биха могли да бъдат. Не са ли и единият, и другият под равнището на собственото си осъществяване? Според мен в това се състои въпросът. Една осъществена жена превъзхожда далеч който и да е непораснал мъж, бил той „гениален". Зрелият мъж превъзхожда жената-дете. Жената-предмет е непълноценна в сравнение с истински зрялата жена. Всеки влюбен в земята земеделец превъзхожда равнодушния към професията си началник и т. н. Предлагам да заменим думата „непълноценен" с „неравнопоставен", а „превъзхождащ" с „облагодетелстван". Това ще допринесе за по-правилното разбиране на нещата. Естествено, става дума за способности, но най-вече за личностна реализация. Без значение дали се отнася за мъж, за жена, за началник или за подчинен. Ще дам пример с едно друго объркване. Обикновено сравняват един човек с друг, вместо да го съизмерват със собствените му способности. Например работничка, станала инвалид с едната ръка. Смятат я за „непълноценна", понеже я сравняват с околните. Всъщност тя е в неизгодно положение според два критерия: работата й и резултатите от нея. Това обаче 6

съвсем не означава, че е станала „непълноценна" (духовно), нито по отношение на самата себе си, нито по отношение на околните. В девет десети от случаите тя страда от чувство за малоценност, тъй като смесва това, което е, с това, което обществото очаква от нея. Ако тази работничка е уравновесена, няма да се породи чувство за малоценност. Ще изпита само усещане за неравнопоставеност по отношение на околните, което ще се стреми да превъзмогне, доколкото й е възможно. Очевидно е, че в зависимост от обстоятелствата всички ние поне стотина пъти на ден сме облагодетелствани или сме поставени в неизгодно положение. Блестяща пианистка е в неизгодно положение спрямо петнадесетгодишен блестящ математик, ако критерий за сравнение е математиката. Всичко се обръща с главата надолу, ако вземем за сравнение пианото. Примерите са безброй. Дали човек е в неизгодно положение или облагодетелстван зависи единствено от обстоятелствата, в които е поставен, както и от конкретния момент. Днешното неизгодно положение утре може да се окаже предимство. Таблица за сравнение Ето няколко сравнения между мъжа и жената.Най- важното не оставяйте привидностите да ви подведат! Някои предимства могат да се обърнат във ваша вреда и обратно. Например: по отношение на чувството за малоценност мъжът изглежда облагодетелстван, защото нашето общество принадлежи на мъжете. Въпреки всичко той е в неизгодно положение, защото се страхува да не изгуби авторитета си, да не би да не се окаже на висотата на изискванията към него и т. н. Следователно в зависимост от обстоятелствата всяко преди мство може да се превърне в своята противоположност и обратното. От само себе си се разбира, че никога нито една от тези ощетяващи или даващи предимство ситуации не може да се тълкува като „непълноценност" или като „превъзходство". Това би означавало да се оценяват природни дадености или продиктувани от обстоятелствата постъпки. Би било също толкова смешно, както да претендираме за някакво превъзходство или да се смятаме за непълноценни само защото имаме един хромозом повече или по-малко/ В нашата цивилизация е прието да се смята, че жената страда повече от мъжа от чувство за малоценност. Към това се прибавя „второстепенната роля", отреждана на жената през вековете, което още повече обърква нещата. И все пак! Много са жените, които вярват, че са непълноценни поради факта, че са жени. Тук обаче ние питаме: това чувство вродено ли е, или е придобито? Нито един мъж няма да си помисли: „Аз съм само един мъж." Напротив, той казва: „Чувствам се непълноценен, защото не съм истински мъж." Или: „Станал съм като жена." Една девойка сподели: — Ние сме в неизгодно положение. Не в качествено, а в количествено отношение. Такава е нашата природа. Погледнете животните, при тях женските са безлични и покорни. Мъжкарите се бият, докато женските блажено очакват края на двубоя, за да се кланят на победителя. Фройд действително се оказа прав... След което продължи: —Жените са безлични. Това е факт, с който трябва да се примирим. Друга девойка: —Прегледах едно научно изследване. Правени са опити за съжителство между женски маймуни: без резултат. Сетне при тях пуснали един мъжкар. Много скоро се създало общежитие с определени порядки. Не е ли това знак за мъжкото надмощие? Спомнете си какво казахме преди малко: ние употребяваме думата „непълноценен" и „превъзхождащ" спрямо останалите и рядко спрямо нас самите. Тук именно се крие голямата ни грешка. Кой се страхува повече? Не е ли всъщност мъжът този, който страда най-вече от чувство на несигурност, на безпомощност, на непълноценност? Виждаме, че: а)мъжът изпитва силен страх от жените: ще приведа достатъчно примери за доказателство. Обратното се наблюдава доста по-рядко; б)мъжът не чувства превъзходство по отношение на жената: той изпитва необходимост да иска да я превъзхожда.Става така, че се чувства заплашен и несигурен в женска компани;. в)веднага щом жената вземе превес, мъжът обикновено реагира така, като че ли пред него зейва пропаст. Ще се спрем на това по-нататък: реагира така не защото се бои, че ще изгуби надмощието си в общоприетия смисъл. Но има един неоспорим факт: всеки път, когато мъжът изпитва необясним и неопределен страх, жената го „надушва"; г)смайващо е колко много мъже се отнасят с жените (си), както са се отнасяли с майките си, когато са били малки момченца; д)смятам дори, че жената се чувства „по-горе" от мъжа.Мисля, че това чувство се крие в една съвършено недостъпна за мъжете афективна област. Преди всичко жената е майка (действителна или потенциална). Майчинското чувство е част от нея. Това чувство не се отнася само и единствено за „нейното" дете, а обхваща целия свят. Ето защо всяка жена е склонна да приема постъпките да останалите както майката, която наблюдава игрите на децата си: скептично, дори бих казал иронично и снизходително. И бих добавил: женската същност наподобява една затворена и същевременно всеобхватна сфера, 7

позволяваща й да се „докосне" до дълбинните сили на битието. Ето защо тя не придава голямо значение на действията и на завоеванията на мъжете. За нея те са маловажни. Ще се спрем по-обстойно на тази точка, тъй като е от изключително значение за разбирателството (или за неразбирателството) между мъжете и жените. Можем да кажем, че в този случай става дума за чувство на превъзходство — или по-скоро на широта — спрямо мъжа: жената усеща до каква степен нейната реакция е разположена в друга плоскост, неопределима като живота, плоскост, която мъжът никога няма да успее да долови със сетивата си. Чувството на непълноценност на мъжа по отношение на жената почива на съвсем друга основа. Погледнато назад във времето, мъжете са се оставили свободно да падат. Били са могъщи дейни издръжливи продължители на рода творци индивиди спокойни със собствен облик труженици субекти

Станали са нервни неспокойни изтощени еротомани машини социализирани тревожни безлични крепостни зависими

Навремето мъжът се е приспособявал към природата, към действителността, към нещата, към работата си, към войните си. Днес, превърнал се в обикновен номер върху някакъв документ, той с мъка се опитва да се вкопчи в жалките заместители на предишната си сила. Точно това ми заяви един тъмнокож студент: „Едновремешният велик ловец днес се е превърнал в жалък жиголо." От тези изпаднали мъже се „изисква" все повече и повече. Отсреща са жените, с непроменената си същност и с всички нейни положителни и отрицателни черти. Жените са се запазили непокътнати, такива, каквито са били винаги, въпреки че външно са се променили. На първо място те искат да изпреварят мъжете. Израз на отмъщение ли е подобно желание? Би било напълно нормално. Една умна жена ми каза: — Иска ми се поне веднъж и аз да поема ръководството, да командвам в някаква област, традиционно смятана за мъжка. Ще ми се да покажа, че съм толкова способна, колкото са мъжете, и да го докажа на себе си. След това отново ще заема мястото си на жена, защото това, което вършат „те", всъщност не ме интересува... В този пример се съдържат два елемента: желание за мъст, за което вече споменах, и липса на интерес от страна на жените към мъжките работи, нещо, на което ще се спра по-обстойно. За разлика от мъжете, лабилни по природа, жените са изконно стабилни. От друга страна, те са успели да съхранят способността да се адаптират, което, каквото и да говорим, ги е предпазило от мъжкото робство. Въоръжени с опасното си оръжие — прозорливостта, жените държат под око мъжете. Мъжете усещат това. Как тогава да се освободят от преследващото ги чувство за малоценност? Защото знаят, че не са такива, каквито си дават вид, че са, и че жените ги разкриват, преценяват ги според истинската им стойност, според тяхната същност. Освен това много жени несъзнателно поддържат чувството за малоценност у мъжете. Например жената показва — прикрито или открито — чувство на „възхищение" от някой мъж: „Вие сте силен и интелигентен... Изключително интересно е да се работи с вас... Мога само да се съглася, тъй като сте винаги прав... Човек се чувства сигурен във ваше присъствие" и т. н., и т. н. Мъжът се оставя да бъде въвлечен в играта. Той се задъхва, за да „заслужи" възхищението. Играе роля. Знае, че една грешна стъпка ще отприщи иронията и сарказма на жената, безкрайно щастлива да си отмъсти (дори под прикритието на уж майчинското поведение и на съжалението, което не е нищо друго освен пълно презрение). Този тип жена дебне мъжете. Известно е открай време, че хората ходят на цирк с тайната надежда един ден да видят как звероукротителят ще бъде изяден. Отново възниква същият въпрос: кой страда повече от чувство за малоценност? Везните напомнят тези на идеалното правосъдие: тежестта е разпределена по равно. Чувството за малоценност е разпределено посправедливо, отколкото богатството. Какво може да се каже в заключение? Дуелът ще продължи, докато придават „морална стойност" на предимствата и на недостатъците и на двата пола. КАК ЖЕНАТА ВЪЗПРИЕМА СЕБЕ СИ Жената се съпротивлява

8

В първата си книга1 съм описал подробно чувството за малоценност и произтичащите от него последствия. Ще припомня някои по-съществени моменти. Чувството за малоценност поражда: а)болезнено усещане, че си „нещо по-малко" от другите; б)впечатление, че си под нормата (много млади момичета се терзаят от мисълта, че не са като другите). в)усещането, че не си на висотата на задачата, която си си поставил или която обществото ти е отредило. Чувството за малоценност може да се проявява само в една област (например реакция на жена по отношение на мъжете). Може да се прояви и в цялостното поведение. Най-разпространените признаци са: смътно усещане, че се държиш така, „сякаш" си виновен; чувство, че си недостоен да живееш, че „другите" едва те понасят, и т. н. Стеснителността и патологичната агресивност, естествено, са преките последици от чувството за малоценност. Жените реагират на чувството за малоценност по следния начин: а)„компенсирайки", защото така си създават усещане за сила и за превъзходство. „Аз стоя по-долу от..." се превръща в „Трябва да направя всичко възможно, за да изглеждам нещо повече от..."; б)обявявайки тотална война. Един пример: много млади момичета си мислят, че никой не ги обича, настройват се враждебно към целия свят и се държат невъобразимо арогантно в)проявявайки прекален алтруизъм. Често жени, които несъзнавано се чувстват „недостойни" да живеят, се стремят да откупят правото си на живот. Отдават се безрезервно, без да се щадят, и стигат до крайност. Несъзнавано искат да умрат. Биха могли да кажат: „Изкупвам чувството си за малоценност, като се съсипвам заради другите." Това е така наречената ,,невроза на неудачниците"; г)рухвайки тотално. Убедени в непълноценността си, много жени се озлобяват и изпадат в песимистични настроения. Самоубиват се емоционално. Самочувствието им пада до нулата. И тъй като са неспособни да предприемат нещо сами, очакват всичко от мъжете (към които изпитват неосъзната неприязън). Някои жени мислят, че са прокълнати, че са им направили магия. Тук става въпрос за особено дълбок морален мазохизъм. Този тип жени мислят, че са неспособни на никакви успехи, и отдават всичко на „случайността". Тези реакции се наблюдават предимно при жени, които са имали трудни взаимоотношения с майките си: майки-квачки, които злоупотребяват с ролята си, заядливи, взискателни, песимистки; майки, които задушават инициативността им дотолкова, че момичетата започват да си мислят, че са пълни неудачнички; майки, които настройват дъщерите срещу бащите им, и т. н. Протестирам, тоест съществувам Другият вид реакция, вирилният протест, е обяснена от Адлер. Обикновено това са жени, които се заемат е типично мъжки дейности. В девет десети от случаите подобна реакция се корени в Едиповия комплекс (вж. „Девойката в клопка"). В този период от живота си девойката се е бунтувала срещу баща си („Иде ми да хвана този надут мъжкар и да го заблъскам в стената!") или срещу майка си („Не искам да стана мъченица като майка ми, ето защо отхвърлям ролята си на жена и ще стана мъж!"). Само два примера от безброй други. Съществуват известни на всички ни области, в които се проявява този „протест" на жената: силовите спортове, автомобилните състезания, техниката, опасните експедиции, и т. н. Трябва да си дадем сметка, че жените навлизат в мъжката територия не за да се реализират спокойно и с лекота, а тласкани от ожесточение и воля да се справят по-добре от мъжете. На пръв поглед може да ни се стори, че враждебният им протест е адресиран само и единствено към мъжете. Съвсем не. Доказателство в това отношение е презрителното и агресивното им отношение към младите момичета, към „женствените" жени, към тези с прекалено силно изявен майчински инстинкт, към децата. Може да се каже, че ставайки „като" мъжете, тези жени искат да избягат от женствеността си, защото се страхуват от нея. Тя обаче се запазва независимо от тяхното желание. По тази причина те са в постоянно противоречие със самите себе си и животът им несъзнавано се обременява от тревоги и страдания. Мъжествеността им не е истинска, а фалшива (ще видим, че всъщност мъжествеността е нещо съвсем различно). Колкото повече искат да се доближат до мъжете, толкова повече губят женствеността си. Неспособни са да осъзнаят, че да си женствена, да си истинска жена, е качество. Не са нито мъже, нито жени. Съществува опасност отчаяно да се лутат безкрай в лабиринта на чувството за малоценност. Съществува и друга форма на вирилен протест, по-скрита, по-приглушена и по-коварна. Няколко примера: — За някои жени раждането е свързано с ликуващо озлобление („Мъжът ми ще се убеди, че и аз съм способна на нещо, че не падам по-долу от него!"). Символично „вървят с корема напред", ако може така да се изразим.

— Да не забравяме и ежедневните дуели: иронично превъзходство по отношение на непохватния в домакинската работа съпруг; състрадателно свиване на рамене пред грешките на мъжа („Много те бива в 1

„Фантастичните победи на модерната психология". ..Колибри", 1995 г 9

службата, но извън нея...); хладно високомерие при вида на изпълнения с колебание съпруг („Достатъчно си голям, за да си решиш сам, не съм ли права?"); пълно пренебрежение към майчинските задължения („Все такива ще ги измисли синът ти, направо ти е одрал кожата!") и т. н. Напълно разбираеми реакции. Понеже смятат, че са непълноценни и „кастрирани", на свой ред тези жени търсят възмездие и се стремят морално да кастрират мъжете. Несправедлив обрат за значителен брой съпрузи, неспособни да реагират на подобни прояви, тъй като нямат никаква вина за неизживяното юношество на жените си... Партизанската война... Това е тактиката на преследване и на тормоз, предпочитано оръжие на много жени. Правят постоянни, подмолни опити да се наложат. Нападат внезапно и се оттеглят, отново щурмуват и се спотайват. Нападат, когато най-малко ги очакват. Жената обсажда психически врага търпеливо и упорито. Не бърза (ще видим, че търпението е женска черта). С непогрешимата си проницателност жената открива найуязвимото място на мъжа и се цели точно там. Обикновено тази война дава в голяма степен на жената впечатление за надмощие. Нападките се сипят отвред: хапливи иронични забележки, прикрити зад изпълнен със състрадание тон, кисели констатации. При това положение на безпомощност на мъжа не му остава нищо друго, освен да вдигне бялото знаме. Друга тактика: жената се превръща в майка-квачка, съсредоточила цялото си внимание върху предотвратяването на евентуални опасности, които биха могли да сполетят партньора й: при най-леката хрема съпругата настоява съпругът й да се увие в шал. Най-често подобно поведение прикрива силно изразена агресивност. Защо смятаме, че това е начин за постигане на надмощие? Защото за тази жена „да задуши" мъжа, означава да му отнеме силите, да го върне обратно вътре „в себе си", в топлината на утробата, да го лиши от минимална самостоятелност и така да си запази мястото на кормилото. Параноята2 Това заболяване (на психиката или на чувствата) се характеризира с широка гама поведения. Ще посочим най-разпространените му симптоми, които се проявяват поотделно или на групи: —агресивност и почти пълно отчуждение; —подозрително високомерие по отношение на околните и в резултат на това — невъзможност за установяване на контакт и за „отпускане"; —смразяваща арогантност; — силно изразена докачливост, компенсираща се с язвителни реплики; — чувство за преследване („Всички ми желаят злото... Никой не ме харесва, не могат да ме понасят..."); — непоклатимо упорство в отстояване на веднъж завинаги приети мнения; —желание за уединение в непристъпна кула; — отъждествявате с висши идеали, грандиозни идеи, известни личности, страни, божества и т. н.; — патологични прояви: в полицията се получават множество оплаквания от жени, претендиращи, че ги следят, шпионират или подслушват със скрити микрофони, че ги упояват с газове, които „някой" пръска в жилището им. Параноята често се проявява още в детска възраст, но е възможно да не стигне до очевидно патологични състояния. В действителност при много млади момичета и жени параноята се свежда до невротични прояви. Тези жени показват жестока и непримирима арогантност. Напълно, се изолират от околните и проявяват високомерие. Подобно поведение почти винаги прикрива силно изразено чувство за малоценност, на което параноята служи за защитен екран. „Не ме обичат? Много важно, ще се държа презрително и високомерно; ще ги поразявам с поглед; няма да се доверявам на никого; презрението ми ще унищожи целия свят; никога няма да се съобразявам с чуждото мнение" и т. н. Преструвките около половия живот Дори и да е напълно фригидна, жената може да води полов живот и да ражда. Дори е способна цял живот да се преструва, че изпитва удоволствие. Тук мъжът се сблъсква със сериозно затруднение. Импотентният мъж не може да скрие факта. Нашата цивилизация изисква от мъжа да „докаже" мъжествеността си на жената. Всеки провал създава у него болезнено чувство за малоценност. Ще го обясним в главата, посветена на „органа на измамата". В това отношение жената е двойно облагодетелствана; — първо, нейната фригидност-импотентност остава пълна тайна за партньора й; — второ, тя дори може да си позволи да му се подиграе, ако той изпадне в това положение, и така да запази „надмощието" си. Мъжът се оттегля засрамен, объркан, без дори да подозира, че тази присмехулница страда от същия недостатък. ПОЛОЖЕНИЕТО НА МЪЖА Носталгията по живота Ощетена или облагодетелствана е жената по отношение на творческия акт? Тук наблюдаваме едно от 2

Вж. също „Фантастичните победи на модерната психология".

10

предимствата й спрямо мъжа, факт, към който мъжът реагира (несъзнавано) с чувство за малоценност. Тази тема е изследвана от Карен Хорни. Можем да формулираме въпроса и така: —Не се ли чувстват мъжете непълноценни в сравнение с жените, след като не могат да раждат и от плътта им не се отделя нищо живо? Не поражда ли у тях това „безплодие" чувство на безсилие и на непълноценност по отношение на живота? Напълно уместен въпрос. Психиатрите знаят, че мнозина нормални мъже несъзнавано страдат поради това, че не са способни да създадат нищо „живо". Това е една от причините за пропастта, разделяща схващанията на мъжете и на жените за живота и за смъртта. Много мъже са споделяли с мен (предавам само общото в думите им): —Работим, изследваме, завладяваме, строим. Опитваме се да се превъплътим в делата и в децата си. Каква е ползата от това? Оставаме безлодни, защото всичко се извършва вън от нас. Един индустриалец сподели дословно пак по същата тема: —Създадох огромен завод, гордост за нашия край. Той е венецът на живота ми. Може би поколенията ще ме запомнят заради него и заради работата, която давам на много хора. Имам чувството обаче, че всичко това, включително и заводът, не може да развълнува душата ми, оставя в мен някаква горчивина. Заводът не е плод на утробата ми... Плод е на ума ми. Аз самият какво съм създал? Нищо. По-скоро нещо материално, което времето ще заличи. Хубава утеха, няма що! Ако се вслушате внимателно, ежедневно ще станете свидетели на подобни разсъждения.

—Как е рожбата? (Разговор между инженер и изобретател.)

— Години наред съм носил в сърцето си тази творба. (Художник.)

— Нищо не може да се направи, колата е такава по „рождение"! (Автомонтьор разговаря с клиент.)

—Най-накрая идеята ми „видя бял свят". (Писател.)

—Лодката ми? Ами че тя ми е рожба! (Мъж, който сам бе построил малката си платноходка.)

—Тази машина е делото на моя живот. (Инженер.)

—Господа, утре ще присъстваме на раждането на детето! (Конструктор на сътрудниците си.) Примерите са безчет. Можете да се усмихвате, но признайте, че тези изрази напомнят думи на майки за децата им. Ще ми отговорите, че са само изтъркани фрази, но дори да е така, фактът сам по себе си е многозначителен. Тези ежедневни фрази разкриват: а)идеята за бременност („Носил съм в сърцето си тази творба"); б)любов към сътвореното („делото на моя живот", „моята рожба"); в)идеята за раждане („Утре ще присъстваме на ражда нето на детето"). Означава ли това, че мъжът е огорчен, защото не може да ражда в прекия смисъл, а и защото от това произтичат множество последици? Мисля, че да. Осмелявам се да го твърдя със сигурност. Така е, защото можем да обгърнем с ръце, да се идентифицираме само с нещо живо, нещо, родено от нас самите. А какво може да прегърне мъжът? Безплътни идеи, неодушевени дела, време, което отминава, без да остави жива следа, време, което ражда тревожност, източник на надпревара, тласкаща човека все по-далече, все по-високо? Какво друго му остава, освен, както сам казва, жаждата за завоевания, която не е нищо друго, а метафизичен страх и обърканост? Логиката е много проста: след като жената се чувства онеправдана, защото й липсват някои присъщи на мъжа способности, защо един мъж да не се чувства непълноценен, след като не притежава някои присъщи на жената способности? Какво ненормално има в това мъжът да се чувства непълноценен в сравнение с жената-родителка? За мъжа изразът „плът от плътта" е напълно лишен от смисъл. Ще възразите: все пак мъжът също създава живот, защото дарява семето си. Ала той „изхвърля " семето вън от себе си, което е едно мигновено действие. Жената, обратното, носи това семе в себе си в продължение на определен период от време. И тук също се прокрадва друга лъжа. Някои жени смятат, че са непълноценни в сравнение с мъжете, защото не могат да „създават" неща като мъжете. Става въпрос именно за неща, а не за живи същества. Казано другояче, мъжете произвеждат, а не създават. Тогава кой е в по-изгодно положение? Може би един ден мъжете ще започнат да произвеждат живи същества в лаборатории? Напълно възможно. Но ще ги произвеждат, влагайки труда, а не любовта си. Този творчески акт отново ще се извърши извън тях. В това е вечният недостатък на мъжа спрямо жената, която създава, без да влага труд, бидейки такава, каквато е! Така разбираме по-ясно горните примери, както и причината за силната привързаност на мъжете към делата им, които смятат за свои рожби. Носили са в себе си идеята, чакали са я да узрее, докато най-сетне дойде денят на символичното й раждане — появата й на бял свят. Да се „строи" е недостатъчно Всеки човек изпитва необходимост да остави нещо след себе си. Мъжът неизменно се стреми към тази чисто женска дарба. Подобно на жената и той иска в него да узрее нещо по негов образ и подобие. За него обаче са отредени само бездушните копия.

11

Съществуват и облагодетелствани мъже, например творците, които оставят след себе си следи в чувствата. Мнозинството обаче „строи" неща и завладява непознати кътчета, за да компенсира неспособността си за истинско творчество. Такива са строителите на нетрайните, но внушителни Бразилии, които джунглата и пустинята ще заличат. Те унищожават живота със завоеванията си. Защо да се чувстват неудобно от това? Нали не са сътворили нищо живо, а на всичко отгоре са изменили на природата. Вероятно нямаше да има войни, ако истинските жени държаха съдбините на света в ръцете си. Как биха могли да подлагат на унищожение живота, след като самите те го създават? ЗАЩО ЖЕНАТА СЕ ЧУВСТВА НЕПЪЛНОЦЕННА? Принудени да раждат Някои жени се чувстват непълноценни, защото не могат да раждат (например след някаква хирургическа операция). Защо? Защото са станали неспособни да изпълнят призванието, отредено им от природата? На пръв поглед, да. Но по-вероятно защото твърде често са им втълпявали, че са създадени единствено за да се плодят, да растат и да се множат. Останалите форми на творчество са им били отнемани. Евентуалното им нежелание да имат деца се е натъквало на забрани. „Как е възможно? Омъжена сте от десет години, а все още нямате деца!" Пулят се, чудят се, изпълнени с подозрение, същи Тома Неверни. А онези, истински и дълбоко покрусените, защото не могат да раждат? Защото са ощетени, също както е ощетен лишеният от зрение художник. Най-доброто, което можем да им пожелаем, е да водят интензивен духовен живот, да запълват всеки миг с друг вид творчество. Но преди всичко трябва да престанат да се смятат за недостойни в очите на обществото и да се сложи край и на тази лъжа. Три вида чувство за малоценност Чувството за малоценност при жената бива три вида: 1. Лично, породено от житейските обстоятелства в детството, от възпитанието, от реакциите по отношение на събитията, които й се случват. Същото важи и за мъжете и не е привилегия единствено на жената.

2. Колективно поради факта, че принадлежи към женския пол. Мъжете винаги са смятали, че „жените са опасно съсловие". Това явление ще бъде предмет на отделна глава. Следователно трябваше да се обезвреди и подчини жената, вдъхваща страх. Най-лесният начин бе да се обяви за непълноценно същество и да бъде държана на почтено разстояние. В това отношение, честно казано, жените бяха направо разглезени: индийските махараджи не са натрупали такива несметни богатства, колкото жените безчестия и клевети. Второто следствие е, че жените наистина започнаха да вярват в своята „непълноценност", понеже им беше постоянно натрапвана, и се намразиха — всички заедно и всяка себе си. Това обяснява защо още от детството си всяка жена се къпе в това чувство. Може ле човек да премине през река, без да се намокри?

3. Жените винаги са живели по напълно чужди за тях норми и това важи днес повече от всякога. Обикновено мъжете съдят за жените, изхождайки от мъжките критерии, неспособни да се освободят от дълго трупаните несъзнателно предразсъдъци. Вярно е и обратното: много жени говорят за себе, преценявайки се според мъжките критерии. Така нареченият социален прогрес на жената не е променил ни на йота нещата именно защото несъзнаваното не подлежи на промяна. Как при това положение жената да се уважава според истинската си стойност? ИЗХОДЪТ ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО? За да се освободи жената от лъжата за своята непълноценност, съветваме я следното: — Да не подхранва у себе си въображаеми непълноценности и превъзходства, а да избягва недостатъците на своята природа и да се възползва от предимствата си. Що се отнася до първите, да ги отстранява в рамките на възможното и да възвърне женствеността си. Колкото до вторите, да се старае да се запази като стабилен и неизменен център на човешкото общество.

— Да осъзнае колко уязвим и ощетен е мъжът без нея. Също както пътешественикът се завръща в родината си, на родна земя, в родния дом, така и мъжът, тласкан от безпокойството към постоянни завоевания, се нуждае от вътрешна спирка при жена и дом.

—Ако за жената е от първостепенна важност да бъде обичана и признавана като жена, то не трябва да става с цената на душевното й самоубийство, на превръщането й в подобие на мъж, нито в жена-дете или в пеперуда, прелитаща от цвят на цвят. Да не слуша никого, а да се доверява единствено на вътрешния си глас.

— Да си каже, че всичко е лъжовно, дори с риск да сгреши. В процеса на обновлението си да си върне всичко, което смята, че съответства на същността й.

— Да осъзнае, че лигавата търпимост е най-ужасният расизъм.

— Да отхвърли принудата на съвременния свят („ти трябва") и да следва собствения си глас („аз мога"). Само така ще съумее да добие представа за истинската си стойност, висока или ниска.

— Да знае, че и най-бегло изразеното искрено състрадание е по-могъщо от хиляди сражения или от сто хиляди идеи. Към кого ще протегне ръце раненият войн, ако няма вече жени?

— Да осъзнае, че изчезването на жената би означавало смърт за човечеството. Ето защо трябва да се пази от новоизлюпените табута за надпревара, за борбеност, за дълг. Трябва да стои над тези неща, за да се съхрани 12

като безценно предупреждение, което се задейства, когато лодката бъде отнесена от течението.

— Да направи всичко, за да запази трезвия си поглед на свидетел. Не можем да различим мравуняка, ако се превърнем в мравки. Как е възможно затворничката, която участва в изграждането на модерния скован свят, да съхрани трепета на душата си?

— Да разбере, че истинските герои са както мъже, така и жени, способни да се сражават и да изпитват състрадание. С тази разлика, че при жената състраданието се проявява преди началото на сражението и до него не се стига.

—Да знае, че женствеността блика от най-скромния жест на доброта, а когато обстоятелствата го наложат — от жеста на върховно милосърдие.

— Да открие корените на подценяването, на което е станала жертва.

— Да се опита да се върне към собственото си време и да се запита: къде се спрях, защо не успях да стана това, за което съм предопределена, в кой момент се оказах съзнателна съучастничка в играта с подправени зарове?

— Да се солидаризира с всеки, който иска светът да предпочете силата пред интелекта, качеството пред количеството, същността пред показността.

— И накрая да не слуша глашатаите, зовящи към премахването на различията между мъжа и жената. Подобно уеднаквяване е просто невъзможно. От друга страна, тези различия са нейно предимство и своеобразно богатство за всички хора. Напротив, тя трябва да афишира и да задълбочи тези същностни отлики, да възвърне облика си на Жена, символ на сила, висш интелект, мъдрост и състрадателност. Една стара шега: открай време жената трябва да се хареса на мъжа, който пък трябва да ласкае началниците си. Ето как, служейки си с жена си, мъжът очарова началниците си. Проституция, която никой не назовава с истинското й име. Рационалистите са с физиономии на гробари. Всъщност те наистина закопават живота. Много интересно е да се види жена сред бъкащите от идеи рационалисти. Постепенно тя става разсеяна. Погледът й започва да блуждае. Изгубва нишката. Чака „това " да свърши и разговорът да придобие човешки измерения. Защото жената предпочита един порив на сърцето пред един милион идеи. Тя не е в състояние да проумее напъните на мъжете да измислят някакъв Смисъл на живота. Неволно и без да го съзнава, жената изживява този Смисъл. Съвременният човек не иска вече да е бозайник, а отказва да се превърне в робот до второ нареждане. Той представлява животно, което се колебае между две зоологически градини. ГЛАВА III ФРОЙД: НЕЩАСТИЕТО ДА СИ ЖЕНА Ето защо, госпожо, дъщеря ви е няма. МОЛИЕР На Фройд дължим класическата, най-сериозната, най-научно обоснованата и издържала проверката на времето теория за жената. Тя завладя целия свят. Оказа силно влияние върху жената и сме в правото си да твърдим, че влиянието й няма да отслабне и в бъдеще.

5 май, 1856 година, Фрайберг. Някой си господин Фройд декларира в общината, че му се е родил син, наречен Зигмунд. В мозъка на ревливото бебе, видяло бял свят в един моравски дом, се е съдържала вече найвеликата революция на всички времена. Революция както за мъжете, така и за жените. Един гениален ум се подготвя за полет: умът на откривателя на психоанализата. Той ще се оттегли от света, оставяйки вратата отворена за други изследователи. Емпиричното понятие „жена", шествало векове, изчезва със Зигмунд Фройд и научното понятие „жена" изскача от пълната със загадки и сенки кутия. Фройд и жената: две са становищата, доминиращи в статиите и в произведенията на тази тема. От една страна, фройдизмът се превръща в истинска религия, от друга, Фройд е охулен и обруган с язвителни нападки, така както никой учен дотогава не е бил обругаван. Има и трета вероятност — подминават го с високомерно презрение, защото бил „изостанал" от нашето време. Възможно ли е Фройд да е запазил актуалното си звучене в епохата на ракетите, на модерните архитектурни жилищни комплекси, когато жената се упътва към мравуняците на мъжете! Ще продължаваме ли да вярваме на фантасмагориите му за кастрационен комплекс и за желанието на жената да има пенис? Иронията не бива да ни заблуждава, защото Фройд продължава да е големият, безспорният авторитет в тази област. ФРОЙДИСТКАТА РЕВОЛЮЦИЯ Бомбата със закъснител Фройд се появи в момент, когато едно насочено срещу пълновластието на интелекта течение се стремеше да помете начина на живот през XVII и XVIII век. Преди Фройд господстваха мъжете, съставени от едно цяло, и 13

жените, съставени също от едно цяло (монолитен мъж и монолитна жена), които се разглеждаха като два напълно противоположни, огледални образа. Монолитният мъж съществуваше главно чрез първия си етаж, тоест чрез мислещата и разсъждаващата си глава. Наивно вярваха, че за да си човешко същество, е напълно достатъчно да притежаваш разум. Дълбините на несъзнаваното бяха пренебрегвани. Същото се отнасяше и за чувствата. Само творците на изкуството, поетите, жените и децата чрез своя начин на живот показваха, че има и „нещо друго". Хората от тази епоха разсъждаваха върху живота, не го живееха. Имаше, естествено, и инакомислещи. На вратата чукаше сюрреализмът. Храбреци дръзваха да описват вътрешния си мир. Монолитната жена като че ли съществуваше само чрез утробата си, извор на задължителни оплождания и на забранени удоволствия. Рядко се съобразяваха с ума й, с главата й освен като с декоративна добавка, несъмнено доста куха и очевидно и общоприето безполезна. „Загадката", синоним на която е жената, отдавна бе изложена на презрение или обратното, възхвалявана до възбог. Както виждаме, нищо не се е променило. Фройд се появи тъкмо навреме, когато някои бяха започнали да прозират, че чистият разум не е никакво богатство, а по-скоро води до обедняване и до невроза. Ученият запали фитила около 1890 година. Преди Фройд жената беше съвършено непозната. Нужна бе дълбинната психология, за да се изследва гъмжилото от чувства, усещания, инстинкти. Постепенно психологията извади наяве широките друми на несъзнаваното, крайпътните му камъни и знаци. Така именно психоанализата на Фройд, сонда и сонар, настроен на вълните на човешката душа, направи опит да разбере жената. Ала жената се стъписа, защото първият велик психолог в качеството си и от позицията именно на мъжа пое риска да обрисува жената като „контрапункт" на мъжа. В същото време основните понятия на психоанализата започваха да печелят популярност: комплекси, неврози, свръх-Аз, кастриране, желание за притежаване на пенис. Тези термини се употребяваха безразборно и изкупителната жертва бе отново жената.3 Жената е непълноценна, защото е кастрирана Въпреки някои привидности доста жени продължават да попадат в клопката на мнимата си непълноценност.

—Ние сме слаби и зависими, мислят те. Невъзможно е да се „изравним" с мъжете. Нищо не може да се направи срещу това: такава е природата ни. Мъжете са призвани да бъдат силни и прославени. Ние сме осакатени,кастрирани същества, неосъществени мъже. Има случаи, в които жената размахва бойната секира и става „като мъжете". Тогава обаче забравя да се реализира като жена. Учудващо е, че все още не сме дали точно определение на това какво означава да бъдеш мъж или да бъдеш жена. Отново ще се върнем на това определение. Слушайки едни и същи безкрайни оплаквания, докато подлага жените на психоаналитични сеанси, Фройд си задава въпроса защо имат такова лошо мнение са себе си.

—Трябва да съществува някаква дълбока причина,мисли той. Не е възможно жените да се подценяват просто така, за удоволствие. Защо все пак го правят? Фройд се пита дали това самопрезрение на жените, това недоверие към самите себе си и към посестримите им не се корени в някакъв биологичен недостатък. Тази мисъл завладява учения, изкристализира. Той допуска, че всяка жена, докато е жива, несъзнавано иска да стане мъж. Следователно е преследвана от желанието да притежава пенис, сиреч „белега на силата", с който е надарен мъжът. Друга последица: жената е глождена от горчивата мисъл, че е биологично, тоест невъзвратимо кастрирана. Изводите, които се налагат, според Фройд: а)по природа либидото е мъжки атрибут; б)единственият истински полов орган е пенисът; при жената това е ктиторът, нещо като на миниатюрен пенис; в)жената не притежава истинска сексуалност; г)жената е кастрирано същество, тя има „дупка": тоест почти нищо. Според тази теория жената се оказва „безполово" същество. Тя обаче иска да постигне непостижимото: да се превърне в мъж, да се сдобие с пенис. Проблемът на жената следователно е неразрешим и Фройд заключава, че по-добре ще направи да „отиде за риба" (sic), вместо да се опитва да разубеждава жените да се откажат от неосъществимото си желание да се превърнат в мъже. Междувременно жената беше „осакатена" по силата на научните постулати: нещо като полусъщество, полумъж, обречена на ненавист към съдбата си и на ревност към мъжа, „притежател на пенис". Направените от Фройд изводи подтикваха жените към инертност, към подчинение и бездействие. Как при това положение да не изпитат желание да кастрират на свой ред мъжете! Често ставаме свидетели на това 3

Вж. „Триумфът на психоанализата". ..Колибри". 1995 г.

14

как жените се стремят да „осакатят" мъжете с коварни и саркастични подигравки или пък започват да командват вкъщи и ги принуждават безусловно да капитулират. Тук става въпрос за „фалически" жени. Отново ще се върнем на този проблем. Според Фройд жените по природа и биологично са в неизгодно положение, тоест това е окончателно и неизлечимо. Възникват два въпроса: продължава ли тази теория да нанася поражения, да вреди на днешните жени? Разбрали ли са хората какво действително иска да каже Фройд? „Подмолното" присъствие на Фройд Фройд днес Съпруга на лекар, истинска „интелектуалка", която пуши по два пакета цигари дневно, ми заяви: „Фройд? Но той е вече демоде!" Тя беше олицетворение на фройдистките теории: мачкаше съпруга си, третираше го като баба, демонстрирайки силната си ненавист към жените (тоест към себе си). Тя (символично) имаше пенис. Ако Фройд беше демоде, тя с всички сили се стремеше към него. Фройд беше и остава до голяма степен създателят на една научна религия. Колосалната му сянка продължава да витае над нас. Теориите му бързо си спечелиха популярност, получиха различни интерпретации. Идеите на Фройд се ширят във вестниците с огромни тиражи, в киното, в театъра, в рекламата. Изразът „Напълно в духа на Фройд!" се повтаря с повод и без повод във всички снобски компании. Дори тези, които не са чували името му, са повлияни от тази атмосфера. Жената винаги е свирила втора цигулка. Фройд твърдеше, че не може да е другояче, изхождайки от биологична гледна точка. Образовани или неуки, жените налапаха стръвта. Мъжете също, разбира се. Така Фройд изля в съвременния бетонен калъп податливата женска структура от онази епоха. Нищо не можеше да се направи. Всеки опит на жената „да стане значима" бе обречен на провал по биологични причини. Тя беше прикована на стената на недовършените същества. От друга страна преподаването на фройдистките теории в университетите беше като студен душ за студентките, вдигнали се на поход за извоюване на социалната и интелектуалната си независимост. И без това компрометирано, бъдещето на жените напълно се затлачи и се оказа в истинска безизходица. Имаме множество примери на жени, които след блестящо дипломиране и професионална реализация се оттеглят от активния живот. Просто си остават вкъщи и се посвещават на дома и семейството. Не бива да се правят прибързани изводи, че тези жени са се провалили според теориите на Фройд и са разбрали, че единственото им призвание е да си седят „вкъщи". Ще видим, че тези решения имат други по-дълбоки причини. Дочуто на улицата За да докажем „подмолното" присъствие на Фройд, е достатъчно само да прочетем някои заглавия от изданията с голям тираж: Фройд уби жената! Фройд забрави жената! Фройд продължава опустошителната си дейност! Фройд — женомразец! Феминистките срещу Фройд! А колкото до разговорите, дочути по улиците, те могат да бъдат събрани в отделна книга. Ще приведа само няколко примера. В автобуса: Водачката, мъжкарана от класа, задминаваше друго превозно средство на градския транспорт, безупречно управлявано от нейна колежка, този път красива.

—Добре де, добре де, изръмжа тя, става за оная работа. Ама като се повреди нещо или се случи беля, тогава ще я видим, какво ще прави без оная работа! Не съм ли права? Подхили се, намигна на един от пътниците и повтори: —Не съм ли права, а? На всичко отгоре пътникът се изчерви от изказването на тази жена, която символично се „кичеше" с пенис и презираше „слабата си" красива посестрима, поставяйки я автоматично в категорията жени, лишени от този мъжки атрибут. На село: Едро и яко женище, грамада от плът и мускули, крещи на един кльощав и невзрачен мъж (най-вероятно съпругът): —Щях да ти покажа аз, ако бях мъж! Достоен модел за карикатура на Дюбу. Държеше се „като" мъж, но съпругът си оставаше табу, защото природата го бе дарила с пенис, нещо, от което я бе лишила. Така де факто тя бе онеправдана и осакатена. За сметка на това имаше креслив глас. Медицинска сестра: —Ах, тези жени! Само да им праснат „чифт" мъжки хормони, и всичко ще тръгне по мед и масло! Тук имаме драма в три действия. Първо, медицинската сестра презира собствения си пол (подразбира се: 15

лишен от пенис). Второ, настроена е против мъжете, което противоречи на изложената позиция. Трето, пожелава на „тези жени" хормони, чийто брой мислено отъждествява с този на тестисите. Жена наблюдава колебаещ се мъж: —Този пък, истинска жена! Думи, в които отново се натъкваме на презрението към собствения пол. Привърженик на Фройд ли е обикновеният човек, човекът от улицата, или по природа е такъв? Не бива да забравяме едно нещо и то е: Фройд е изградил теорията си на основата на наблюдения от своето време! Други примери Защо обръщението „докторке" така ядосва жените лекарки? Защо са измислили смешното обръщение „госпожо доктор"? Думата „министър" не съществува (все още) в женски род. Към жените, заемащи този пост, чуваме да се обръщат с „госпожо министър", та дори и с „господин министър". Една ръководителка настояваше да я наричат „госпожа Игрек, директор" и ядосано отхвърляше безличното „директорка". Както и онази жена, наредила да отпечатат върху визитките й „госпожа Хикс, Почетен директор"! В тези примери прозира също: а)презрение на жената към жената; б)доминиращата роля на мъжа в съвременния свят не позволява на жената да намери мястото си, а какво остава да се характеризира като жена; Примерите са безчет. Повечето названия на професии нямат женски род и заставят жената да се самоопределя по отношение на мъжа. Още едно доказателство до каква степен лексиката изтласква жената на втори план. Рекламата Някои реклами са направо умопомрачителни. Да вземем телевизията. Рекламиращите различни продукти, без значение дали са мъже или жени, така преиграват, че придават сексуалност дори на минералните води. Пред очите ми е реклама за мъжко облекло. Предназначено е за истинските мъже, които се гордеят, че са такива (от което следва да предположим, че тези юначни Зигфридовци по долни гащи презират онези, които не са мъже, тоест жените). Четем също, че тези мъже (този път по гащета) не желаят да носят пликчета като жените, а само слипове, създадени от... сърдити мъже (рекламата не уточнява на кого се сърдят). 4 Едва ли е нужно да обясняваме, че подобни разсъждения са на умственото равнище на шестгодишни деца! В друга реклама — за ножчета за бръснене — мъжът символизира сила, бързина, риск, страст, приключения. За финал рекламата храбро обобщава, че който сутрин се бръсне с тези ножчета, ще преоткрие жестовете на мъжете от необятните простори. Върхът на инфантилността: мъжът от рекламата продължава с обяснението, че нашият мухльо избира еднакво старателно ножчето, с което се бръсне, и пистолета си... Върхът наистина! Със завиден синхрон рекламите се ровят и в „загадката, наречена жена". Напълно безразборно показват: скритото тържество на всяка истинска жена, когато усеща как погледите пърхат по лицето й като пеперуди край огъня; или жената с главно Ж е обрисувана като ослепителна, непостоянна, капризна, смущаваща, неповторима, опасна; тя е интригуваща, загадъчна до връхчетата на пръстите (с остри и лакирани в червено нокти). След това идва ред на колите (както ни е известно, колата е от женски род), предназначени за мъжете, които ги подчиняват. Ето как рекламата определя шофьора на колата: с мощните си като фарове очи той раздира непрогледната тъма. След представянето на невидимото божество показват колата: тя се подчинява като укротена тигрица, докато шофьорът бавно и властно натиска с крак (какво?) ... Накратко, ето какво се получава: — Нашето общество смята, че почита жената, казвайки, че мисли и действа „като мъж". Има мъже, които смятат, че ще поласкаят жените с твърдението: „Достойна сте да бъдете мъж" (преведено: въпреки че сте жена, вие струвате много повече).

— Обратното никога не е вярно. Можете ли да си представите някой да заявява с възторг на мъж: „Достоен сте да бъдете жена"?

— Прието е да се казва „твърд като мъж", никога „като жена". Също „смел като мъж", въпреки че се казва смел мъж и смела жена. Но при всички положения смелостта си остава привилегия на мъжа.

— Казваме „какъв подлец", но не казваме „каква подлечка"! Все най-обикновени примери. Да си призная, напушва ме смях, когато слушам да се говори как жените отвоювали „независимостта си" в съвременния свят. Психоанализата и жената Неподкупните и независимите Спомням си една весела история. Един психоаналитик не желаеше пациентите му да седят на стол по време на сеансите. Безусловно изискваше да лежат на поставения за целта диван, без да се съобразява с каквото и да е. Неподкупен човек, както сами можете да се убедите. Спечели си прякора Диван Грозни. Има и такива психоаналитици, убедени фройдисти, които стриктно продължават да се придържат към фройдистките теории за жената.

4

Тук няма да се спирам на хомосексуалния климат на тези реклами, което би отнело прекалено много място.

16

В същото време отделни психоаналитици, и мъже, и жени, които практикуват по-освободено, проявяват известен скептицизъм. Борбата се води едновременно на няколко фронта, което съвсем не вреди на гения Фройд, тъкмо обратното. Както всеки човек, и Фройд е бил повлиян от стереотипите на времето си и от някои вековни предразсъдъци. Открай време „жената" е непроницаема загадка. Това схващане е валидно и до днес, но не от научна гледна точка, а от гледна точка на чувствителността. Достатъчно е да си припомним рояка символи, който гъмжи около жената (вж. по-нататък). Фройд е бил в плен на своята култура. Начинът, по който описва жената, е показателен за определена социална класа от миналия век. Фройд не е можел (и това е напълно разбираемо) да изследва жената отвътре. Изучавал я е, сравнявайки я с мъжа. Мъжът е бил неговият критерий. Последиците от пасивната радиоактивност Теориите на Фройд се разпространиха като „атомната гъба". Последиците им се чувстват по целия свят. Особено силно бяха повлияни социологията и възпитанието. Историята се тълкуваше по Фройд. Много психолози изгълтаха теориите му и почти насила ги прилагаха върху пациентките си. Много съветници по семейни и брачни проблеми изпитваха същото неудържимо влечение. Теорията се превърна в умовете им в диктат и, естествено, се отрази върху потърсилите съвет при тях. Вечната роля, наложена на жената, стана новост, но белязана с печата на науката. Един от стотиците примери: всяка жена притежава определени „консервативни" наклонности. Това качество се превърна в психическа и физическа инертност. Пасивността на жената (която, както ще видим, представлява качество) се смеси с инертността. Жената си въобрази, че е неспособна за всичко „мъжко". Дори когато се бунтуваше, тя вярваше, че мъжкият авторитет и само той при всички обстоятелства държи ключа към познанието и към властта. Какво можеше да стори жената, освен да преклони глава пред мъжкия гений? Всичко това съвсем не бе дело на Фройд, а резултат на зле разбрани разкрития. Фройд? Принудиха го да потвърди окончателно това, върху което се бе мъчил и което само бе предполагал. Безвъзвратно го оскърбиха, превръщайки скромността му на учен в безапелационен империализъм, от който жената продължава да си пати. От друга страна, Фройд прокламира схващането си за бисексуалността на човека: всяко човешко същество е и мъж, и жена едновременно. Това предположение се превърна в отправна точка за множество научни и психологически открития. „Разликата" между мъжа и жената можеше да се схваща като относително слабо изразена; стана възможно да се прилага по-хармоничен и по-свободен подход към двата пола. В следващите страници ще се спра обстойно на този въпрос. ОБСТРЕЛВАТ ЖЕНИТЕ С ПАРЦАЛЕНИ ТОПКИ Какво мислят за това жените Говорейки за желанието на жената да стане мъж (и да има пенис), Фройд приема, че в повечето случаи това желание е несъзнавано. И все пак възникват множество въпроси. При положение, че Фройд е прав, това желание само на невротичните жени ли е или на всички жени без изключение? Има например такива, които постоянно носят изкуствен пенис под дрехите си. Други уринират прави през лампено шише или някакъв друг предмет, наподобяващ мъжки член. В първия случай недвусмислено става въпрос за патология. Във втория става въпрос за поведение, значително по-нормално, но имитиращо до голяма степен това на мъжете. От друга страна: искат ли жените да притежават пенис като истински мъже, или по-скоро искат да станат мъже по други причини, при което пенисът е само един символ и нищо повече? Зададох този въпрос на здрави, нормални жени: „Съжалявате ли, че сте жена? Бихте ли желали да сте мъж?" Получих следните отговори: 1 група : по-облагодетелствани са в социално отношение; 2 група: да, те имат и винаги ще имат всякакви предимства; 3 група: да, мъжете са природно по-чисти; 4 група: сигурно е успокоително да можеш да виждаш половите си органи; 5 група: не, щастливи сме, че сме жени, защото имаме някои преимущества в живота; 6 група: не, и все пак „мъжкото" е нещо като връх, който трябва вътрешно да се стремим да покорим. Нека „дешифрираме" тези отговори: 1 група: банален отговор, основан на придобитото мъжко превъзходство; 2 група: по-нюансиран отговор. Откъде-накъде мъжете ще „имат всички предимства"? Вероятно за тези жени това не е елемент от културата. Подразбират може би: „Те са по-силни, по-умни и винаги ще бъдат няколко степени над жените". В този отговор не прозира никаква неприязън; 3 група: подобен на отговора на жените от 4 група. Тези жени презират половите си органи; 4 група: отговорът изисква подробно обяснение, към което ще се върна; 5 група: тези жени разбират до каква степен женствеността „свързва" всеки човек със заобикалящата го среда; 17

6 група: връх е не мъжът, а „мъжкото", което присъства у всеки човек, независимо от пола. Отново оставям обясненията за после. Прав ли е бил Фройд? Общият климат Ще възразите, че машинописката и четвъртият деловодител на провинциалния нотариус познават Фройд само по име. И въпреки това именно този четвърти в канцеларската йерархия деловодител вътрешно е проникнат от мъжкото си превъзходство. А машинописката в дъното на душата си-е дълбоко убедена, че стои „по-долу" от деловодителя. Те не са изучавали Фройд. Независимо от това плуват до гуша в негови води. Казахме, че Фройд създаде нова „религия" за човека. Нито една атеистка от Западна Европа, макар да не е прочела нито ред от Библията, няма да се учуди (дори да се подсмихне иронично) на това, че рибарският магазин е затворен в петък, че камбаните бият за неделната служба, че по телевизията предават тази служба. Тази невярваща жена никога не е следила дейността на църковните събори; тя е в течение на нещата волю-неволю: живее в атмосферата на сериозните дебати, водени по основните въпроси. Тя е много слабо информирана и оттук идва голямата опасност. Същото се отнася и до теориите на Фройд. В един научен спор чух жена да заявява: „Казват, че жената се чувствала ощетена, защото нямала пенис. Възможно е, но..." Кои са тези анонимни те, които са навсякъде? А „възможно е, но" не подсказва ли несигурност? По време на друг дебат една жена допусна две интересни грешки, които, струва ми се, изразяват много добре какво чувстваше подсъзнателно: а)подчертавайки, че в резултат на увеличената продължителност на живота много хора имат петдесетина години брачен живот, тя добави: „Ако жената не се е реализирала и не е разцъфнала напълно, тя няма да е интересен спътник в живота." Защо в мъжки род? Защо не „спътница", след като се изказваше в защита на жената? б)тя каза още: „Присъща черта на човека и негово достойнство е да съумее да подчини физиологията." А говореше тъкмо за физиологичните дадености на жената. Дори да отхвърлим предположението, че несъзнавано желаеше да бъде мъж, можем да се запитаме защо тогава употреби понятието „човек", а не „човешко същество"? Ще възразите, че е случайно и без задни мисли. Готов съм да се съглася. Но такива подробности спомагат за създаването на общия климат, на общата атмосфера. Жената като такава Да предположим, че Фройд е бил прав. Означава ли това, че проблемите на жените са нерешими? В дейтвителност: а)жената няма собствени ориентири. Тя не е дефинира на сама за себе си, а спрямо мъжа. В такъв случай (окончателно и завинаги) тя е „мъж без малко". Което ще рече без един орган, носител на изключителна символика. Според Фройд една жена никога не може да се запита: „Коя съм аз ?", а само: „Коя съм аз в сравнение с мъжа?" б)при жените повечето неврози, житейски трудности, неудачи могат се обясняват с неосъщественото им желание да бъдат мъже. Това означава, че никога в душите си жени те няма да бъдат удовлетворени от участта си. в)още с раждането си, така или иначе, жената веднага за живява в един мъжки свят: днес това е по-вярно от всякога. Познавах един мъж, който казваше на дъщеря си: „Напълно в реда на нещата е ти да получаваш повече от брат ти, защото си в неизгодно положение поради факта, че си жена". Той не уточняваше дали дъщеря му е ощетена в културно или в биологично отношение. Беше убеден в правотата си и искаше — съвсем добронамерено — да поправи несправедливостта. Всъщност постъпваше расистки. В името на мъжкото превъзходство втълпяваше на дъщеря си чувство за малоценност. Един ден дъщерята ми заяви: „Баща ми ми купи кола, преди да купи на брат ми. Като че ли съм от слаборазвитите държави, където протягат ръка за помощ." Фройд като алиби С помощта на науката Фройд потвърди вечното противопоставяне на двата пола. Нищо не се промени от това. Само бе намерено обяснение, подчертаващо в каква степен положението беше неизбежно и непоправимо. Нещо повече, за мнозина това бе чудесно алиби. Наистина много е успокоително да се позовем на такъв авторитет и да си кажем: „Фройд потвърждава това, което си мисля; значи разсъждавам правилно." Ако мъжете се нуждаят да вярват в своето превъзходство, те с ентусиазъм ще прегърнат идеите на Фройд. Ето какво се получава: а)мъжът смята, че биологически жената е „несполучливо" създание и може открито да я презира. Мисли си: „Жените са кастрати, каквото и да правят. Тази мисъл ми харесва и ме успокоява." б)трахът и фобиите от жените намаляват. „Защо да се страхувам от жените? Аз съм върхът на човешката пирамида, ако си послужим с езика на науката. Жените са останали по средата на пътя. Фройд ги постави на мястото им без право да се противопоставят. Би било смешно да се страхувам от тях." Жените също могат да открият някакво алиби в тази теория. Фактът, че не са мъже, обяснява 18

психологическите им затруднения. Те се вкопчват в това обяснение, дори да е погрешно, както в нашия случай. Така се разминават с истинската си самоличност като жени. Вместо да потърсят вътре в себе си причините за бедите си, те обвиняват мъжете, затваряйки се в един омагьосан кръг, от който не могат да излязат до сетния си дъх. Тревожността да си жена Примирение и предизвикателство Обречена от науката да си остане дребосъче въпреки видимите си успехи, жената се примирява или отправя гневни предизвикателства. Стреми се на всяка цена да се изравни с „мъжа", без да се замисли, че хиляда мъже всъщност представляват хиляда неравенства. В този момент се ражда тревожността, че е жена: тревожност несъзнавана, тежка, постоянна. Жената се чувства „виновна", защото е жена. Ако се опита да се самоуспокои, изпада в пълна безизходица: досега не съществува определение за жената като такава. Ако търси мнима мъжественост, в която да намери убежище, също е обречена на провал, защото никога не може да стане мъж. В края на краищата жената започва да вярва, че всяка постъпка, всяка външна реализация, всяко „излизане от черупката" е израз на желанието й да стане мъж. Стига дотам, че се отнася подозрително към собствените си мисли, планове, творчески изяви, възприема ги не като самоосъществяване, а по-скоро като своеобразен протест. Не са малко жените, които съзнавано или несъзнавано отхвърлят менструацията и майчинството. Защо? Защото им напомнят „женското", което за тях е синоним на непълноценност. Тук се крие обяснението за депресиите, необяснимите болки, дори срама, които много жени изпитват в тези периоди от живота си. Пак по тази причина някои жени стигат дотам да отхвърлят всякаква форма на мъжка помощ. Един ден на безлюдно шосе видях спряла, вероятно повредена кола и слязох от моята. Потърпевшата бе млада жена. Когато й предложих помощта си, тя отговори: „Не, ще се справя и сама." Запитах се как ли щеше да се справи, тъй като по това шосе рядко минаваха коли, но продължих пътя си. В огледалото за обратно виждане забелязах изникнал като по чудо полицай на мотор. Жената прие помощта му. Защо ли? Вероятно заради униформата. Напълно възможно. Какво олицетворяваше полицаят? Върховната власт? „Държавният" служител? Бащата? Невероятно услужлив, полицаят легна под колата. Младата жена не направи нищо, за да му попречи. Стоеше, замръзнала на мястото си. Триумфираше, честно ви казвам! Дали не търсеше начин да унижи мъжа, принуждавайки го да се цапа заради нея, или може би ликуваше, наблюдавайки го как се валя в машинното масло? Според мен младата жена беше живо потвърждение на фройдистките теории. Ще обясня защо. Жената — двоен агент Много жени играят ролята на двойни агенти: — от една страна, изпитват желание да олицетворяват Вечното Женско начало, изисквайки всички преимущества, привилегии, признаци на внимание и закрила, полагащи се на пола им; — от друга страна, отхвърлят същата тази полова принадлежност и отказват мъжката помощ. Обяснението е просто. Ако жената мисли, че мъжът я облагодетелства в биологично и социално отношение, тя започва да завижда, да ревнува, да копнее да му отнеме тези привилегии. Ето защо голям брой жени се стремят да „кастрират" мъжете, да ги подчинят, да ги заробят. Възниква обаче един парадокс. Като че ли жената казва: „След като успях да те кастрирам, те презирам, защото сега си като жена, слаб и осакатен." Помислете само за онези жени, които си „избират" афек-тивно „задръстен" съпруг (даже да е с външност на супер-мен). Несъзнаваната причина за този избор е да изпълняват ролята, която в техните очи се полага на мъжа, тоест да командват, да се налагат, да бичуват. В този тип двойка се запазва старата схема доминиране — подчинение, но ролите са разменени. Жената става мъж и обратното, мъжът става жена. Как могат да бъдат хармонични подобни бракове? Тези вътрешно мъжествени жени обвиняват съпрузите си в слабост. А са ги избрали именно по тази причина! Един задълбочен анализ би показал, че този тип жени подхранват във въображението и в сънищата си фантазии, разкриващи тайния им копнеж да срещнат силен, дори брутален мъж. Мечтаят да бъдат изнасилени. С удоволствие си представят как ги обладават насила, как ги малтретират, как ги обуздават. Означава ли това, че много жени несъзнавано желаят да бъдат подчинени от мъжката суперсила'? И то независимо от протестите, от бунтовете и гневните изблици? Нима не сме виждали по филмите как един здрав пердах изневиделица е последван от страстна целувка'? Кухнята на ангелите Една жена, предприела дълбинен анализ, агресивно ми заяви още при първата ни среща: —Знаете каква непоколебима привърженичка съм напълното равенство между мъжа и жената!

—Вече ми съобщихте, госпожо.

—Нали ще се съгласите, че цялото домакинство може да се върти както от жената, така и от мъжа?

— Вие трябва да сте наясно с това, мен не ме засяга.

19

— Значи не сте съгласен, така ли?

— Не съм казал подобно нещо.

—Не, но има нещо странно. Когато съпругът ми глади бельото или готви, изпитвам неприятно усещане. А съпругът ми е ангел! Опитвам се да се преборя с неприятното усещане в името на идеите ми, но...

—Но не можете да понасяте мъжът ви да се върти из кухнята, така ли?

— Точно така. Защо ли? Вие как мислите?

— Имате усещането, че мъжът ви е станал жена?

— Наистина.

— Но нали и вие сте жена?

— Без съмнение.

— Презирате ли се за това?

— Разбира се, че не! Поне не мисля...

— Когато съпругът ви готви или глади, нямате ли усещането, че е евнух? А не мислите ли и другите жени за нещо такова?

— Може би (смее се). Ако мъжът ми е ангел, може би аз съм дявол. Във всеки случай ако наистина е така, то е съвършено несъзнателно. Този пример е достатъчно красноречив, струва ми се. По време на психоанализата се оказа, че тази госпожа често сънува всякакви квазимодовци с брутално хусарско поведение. Нека синът ми да отмъсти за мен! Твърдят, че жените предпочитат да имат синове, а не дъщери. Засега можем само да потвърдим, че много жени са щастливи, че имат дъщери, и горди, че са майки на синове. Което съвсем не е едно и също. Фройд обобщава. Според него съкровеното желание на всяка жена е да има син. Синът става това, което майката не е могла да стане: мъж. Майката пренася върху сина си неосъществените си желания. Дотук всичко е пределно ясно, особено що се отнася до мъжките общества, в които живеем. Но Фройд отива по-далече. Той вярва, че „носенето в утробата” символизира за бъдещата майка своеобразно „сдобиване с пенис също като мъжа". Естествено, тези предположения са силно оспорвани. Но ако е невъзможно да се докаже доколко са достоверни, също толкова невъзможно е да се докаже и обратното. Един смущаващ факт: доказано е, че много психологически смутения изчезват при бременността. Бъдещата майка възвръща равновесието си. Ще възразите, че психологическите смущения изчезват, защото бъдещата майка е изцяло отдадена на радостта от създаването на нов живот. Но защо често пъти смущенията се появяват отново след раждането и отново изчезват при следващата бременност? Една млада жена сподели с мен (цитирам дословно думите й): — Щастлива съм само когато ,, надуя корема "; ако беше възможно, постоянно щях да бъда бременна. По Фройд: През бременността: жената, която носи дете в утробата, има усещането, че се е превърнала в мъж. Възвръща равновесието си и се радва на живота. След раждането: майката отново става жена. Отново се събужда желанието й да бъде мъж, а оттук и психологическите смущения. Това обяснява нуждата от нова бременност. Тук възниква един сериозен въпрос: този извод общовалиден ли е? Жените, които нямат подобни смущения, подчиняват ли се несъзнателно на същата закономерност? Да се отговори на този въпрос е много трудно. Така или иначе, повечето ощетени жени (а има ли други в нашето общество?) желаят да имат синове. Резултатът? Когато роди момиче, майката отново се чувства измамена.Не само не е осъществила желанието си (да роди син), а е дала живот на същество, което самата тя отхвърля: осакатена и кастрирана жена. Ако детето е момче: — То олицетворява неутолената мъжественост на майката. Тя като че ли си казва: „Това момче съм аз!"

— Тази майка боготвори сина си, превъзнася го до небесата, хвали го, бди над него като квачка над пиленцата си.

— Несъзнателно отказва да се раздели със сина си, който е „мъжкият" й двойник. Според Фройд тя отказва да се раздели с „пениса", който той символизира, а би желала да го притежава. Ето как стигаме до добре известния провал: вместо да израсне като нормален мъж, момчето е психически неспособно да се отдели от майка си. Трябва ли да възприемаме Фройд буквално'.' Светът винаги е бил подчинен на мъжкия ум. Още от люлката момичето понася последиците от този закон. Звучи познато, нали? Всъщност нито една жена не може да се развива пълноценно в това мъжко общество. Лишена е от възможността да реализира мъжкото в себе си (непосредствените й изяви, трудовата й дейност, творческите й способности трябва да бъдат пресети през ситото на мъжките критерии). Тъй като е поставена по-ниско, понеже е жена, логично е желанието й да роди син, който ще олицетворява неосъществените й амбиции, ще преуспее в живота (вместо нея), свободно ще чертае пътя си (за 20

разлика от нея), ще се сдобие с власт (което не й се е удало). Питам се едно: само жената ли е изправена пред подобни трудности? Колко ли проиграли живота си мъже горещо копнеят да имат синове, които да извършат това, което те не са успели? Един нелицеприятен факт: никога тези майки и бащи няма да потърсят „възмездие" чрез дъщерите си. Тук отново виждаме колко подценени са жените и как с тях се отнасят като с хора от втора ръка. На дъщерите никога няма да бъде възложена „мисия" с главно М!

— Ти ще спасиш честта на семейството.

— Ще опазиш неопетнена честта на името ни.

— Ти ще продължиш името ни. Тъкмо обратното, натоварват дъщерята със задачата да „прави" мъже: —Да се надяваме, че ще родиш момче, защото иначе предприятието ще западне.

—Ако нямаш момче, името ни ще угасне.

—Ако имаш момиче, пак ще го обичам много, но ще е жалко. По-добре е все пак да родиш момче. И други подобни изказвания, достойни за перото на Балзак. С други думи, дъщерята е едно нищо. Тя не е продължителна на нищо, а само ,,родителка", тоест фабрика за момчета. От момчето също се изисква да стане жребец за разплод, но тук оправданията са най-разнообразни и ласкаещи самолюбието. Женската сексуалност Според Фройд жената на практика е лишена от сексуалност. Без да се впускаме в повече подробности (има прекалено много литература на тази тема), ще кажем само, че жената наистина притежава истински полов орган, при това изключително пълноценен. Женската сексуалност е много по-дълбока, „по-вглъбена". Вглъбена, именно това е болното място. Много жени смятат, че половите им органи са мръсни, непълни (кастрирани!), срамни, страшни. Освен изложените от Фройд причини има и една друга, по-обхватна, а тя е, че мъжът възприема женската утроба като пещерата на смъртта. Това е най-страшният символ, свързан с жената. Ще го анализираме в глава V Да се върнем на Фройд: много жени са си измислили странно уравнение: долната част на тялото им кастриране = кървяща рана = срам = отхвърляне = желание да са мъже. Една жена сподели с мен: — Сега се знае вече, че нашата сексуалност е много по-богата, по-наситена, по-обхватна, отколкото се смяташе. Сексуалност, която създава на жената усещането, че е свързана с вселената. Така или иначе, си остава женска сексуалност, сиреч по-нисша! Нашата сексуалност е напълно бездейна! Какво означават тези думи? Тази жена признава богатството си, но със завист поглежда към бедния си съсед: мъжа. Тъкмо защото е „локализирана", насочена навън и действена, мъжката сексуалност й се струва поактивна, по-силна, афиширана. Което ще рече, че култът към мъжествеността все така буйно пламти, подобно на култа към видимата сила. Това показва също, че човекът предпочита да бъде бляскав крал без реална власт, отколкото един изключително могъщ „сив кардинал", но съвършено непознат за света. А жената е затънала до гуша в тази лъжа и измама.

Жените-мъже Съвременният свят е свръхмъжествен, наежен, бомбастичен, напомпан до пръсване. Жените, които искат да станат мъже, нямат повод за оплакване. Те воюват в промишлеността, в бизнеса, дори буквално се сражават с оръжие в ръка. Известно е също, че това е най-голямата измама на всички времена: реалната сила на жената е унищожена с най-хитро скроения трик, който може да се измисли. И понеже е несъзнавана, трагедията обхваща целия свят без изключение. Ето резултата: а)жените, участнички в мъжката надпревара, си въобразяват, че са постигнали целта си. „Искам да съм мъж? Значи съм нормална, а агресивното ми поведение също е нормално. Подражавайки на мъжете, ставам това. което съм в действителност." б)има опасност другите жени да се помислят за ненормални, понеже желаят да се реализират като жени. Изводите: а)жените-мъже, уповавайки се на Фройд, презират женското съсловие и издигат в култ мъжките „качества": ефикасност, действеност, безчувственост, пари, външно преуспяване, показност, борбеност. Те отхвърлят всичко, което допринася за разкриване и за процъфтяване на изконните женски качества; б)жените-мъже разглеждат като безполезни (или като врагове) онези жени, които са избрали по вътрешно убеждение да работят навън или да бъдат домакини, иначе казано, предпочели са работа, която според тях съответства на представите им за „жената"; в)дори когато жените-мъже успяват наравно с мъжете,те продължават да се чувстват биологично непълноценни.Психиката им си остава обременена с усещането за „кастрация". Борбата им е едно постоянно напрежение, поставили са си цел, която никога не ще постигнат.

21

Трагичната липса на женственост Отричането на женствеността и надценяването на така наречените мъжки качества (които приписват на теориите на Фройд) дават следните отражения: — Култ към външната, твърда, пробивна и агресивно заявена сила.

— Приемане на насилието и на унищожението и възхищение от тях, като например съсипването на природата, оръжията, войните, лъжезавоеванията, водещи до разруха, и всякакви други фалически символи.

— Презрение (криещо несъзнавана нужда) към всичко „вглъбено": чувства, усещания, домашно огнище, изкуство, любов.

— Презрение или недоверие към всички, които проповядват търпимост, съчувствие, разбирателство (характерни женски черти).

— Презрение към всичко „меко, закръглено, нежно": земята, земеделието, селячеството, радостта от живота, преклонението пред отминаващото време, традициите, сърдечните добродетели.

— Презрение към всякакво „очакване" (присъщо на жената), следователно отхвърляне на търпението, на опита, на майчинството, на домашното огнище, на протегнатата ръка, на мълчанието... Честно да си призная, никак не ми се иска да спра дотук и да кажа „здраве да е". ТРУДНОСТТА В НАШИ ДНИ Жената полага усилия да бъде призната Фройд е претърпял доста корекции и оглаждания, поне по отношение на жената. Вече не става въпрос да се възприема буквално „желанието да стане мъж", още повече, че никой не може да обясни какво точно е искал да каже Фройд. Днес всеки случай се определя като специфичен и различен в зависимост от образованието, от изповядваната религия, от морала, в който субектът е възпитан, и т. н. От изключително значение са и културните фактори. Здравият разум подсказва, че японката е различна от лондончанката, от парижанката и от холандката, също както селянката чувства и реагира различно от гражданката. Има дори психиатри, които смятат, че прословутото „желание за притежаване на пенис" просто не съществува. Така или иначе, трябва да правим разлика между мъжкия полов орган и символа, който представлява фалосът. Да продължим изследването на огромната планета Фройд и да си зададем следния въпрос: — Има ли жена, която да не е поискала да е мъж поне веднъж в живота си? Смятам, че причините да се отговори отрицателно са многобройни. Най-баналната и най-често срещана, впрочем съвършено основателно, е тази, че мъжът винаги е бил видимо облагодетелстван. В такъв случай е логично бедната роднина, тоест жената, да пожелае да получи същите привилегии като на богатия роднина и тласкана от отчаянието, да се бори, за да се превърне в мъж. Струва ми се, че „освобождението" на жената така, както се схваща в наше време, го доказва. Всъщност, ако жената напредва с широка крачка, то е по-скоро към загубата на вродената й чувствителност и към системното й унищожаване. Истината е следната: не получава повече уважение, нито повече любов, от нея не се страхуват повече. В това се заключава трагичният парадокс на нашето време: жената се самоубива чрез мъжа, за да бъде призната като жена. Семейното змийско гнездо Изкушаваме се да потвърдим, че Фройд вероятно е бил прав, след като в милиони семейства жената е тази, която носи панталони, тайно или открито. Повечето съпрузи абдикират в полза на съпругите. Безброй жени действат по мъжки; наперени като Д'Артанян, заповядват властно на прислугата, на дъщерите, на съпрузите, ръководят семейството, брака, решават къде ще прекарат почивката, управляват семейните финанси, вложенията и т. н. Доказва ли този начин да действие, че тези жени искат да са мъже? Най-напред трябва да се запитаме: —Защо тези жени са станали „това, което са"? Къде се корени тревожността, тласкаща ги да командват, да рушат,да презират слабите и страхливите, да опустошават, насочвайки се първо към посестримите си, към другите жени? Семейството е най-честата причина. Например: — Момиче, израснало в семейство, в което братята са били предпочитани.

— Бащата на момичето строго се е придържал към традиционно отредената второстепенна роля на жената в семейството.

— Майката на момичето е била толкова безлична, че то отказва да стане като нея; поради това женствеността започва да му изглежда смешна и реакцията му е напълно противоположна: отрича я.

—Майката е била мъжемразка.

—Бащата е възпитал дъщеря си като момче, направил е от нея „момче в рокля". Ето как някои момичета стават от „мъжки род". С други думи, не са нито истински мъже, нито истински жени. Съзнателно си мислят: —След като не мога да изживея живота си истински, понеже съм жена, искам да съм мъж. Дълбинната анализа обаче показва, че несъзнавано тези жени си казват: 22

—Страшно трудно е да съм жена, тъй като не зная какво точно е „да си жена ". Никога не са ми го обяснявали, не са ме учили да съм такава. Напротив, винаги са твърдели, че „жената е само... ". Ето защо отказвам да живея по тези отрицателни норми. Предприемайки дълбинна психологическа работа, те разбират най-сетне какво значи „да си жена" и желанието им да станат мъже се изпарява. Дори в семействата, в които жената е принудена да изпълнява някаква роля, за която мъжът е неспособен, не бива да се забравя, че няма „случайно" създадено семейство. Избор винаги има, макар и несъзнаван. Ако жената проявява мъжки наклонности, тя ще се ръководи именно от тях при избора на съпруг. Впоследствие тези склонности се развиват и засилват поради отсъствието на истински мъж. Ето как се затваря кръгът. Опасността от готови рецепти Никога няма да престана да напомням колко вредни могат да се окажат фройдистките теории при широкото им разпространение. Да вземем за пример една наплашена, тревожна, агресивна и невротизирана жена. Ако психологът я попита дали трудностите й не произтичат от неосъществимото й желание да стане мъж, тя най-вероятно ще отговори: „Безусловно!", което изглежда неоспоримо. Нейната непринуденост обаче е прекалена, за да е истинска. Погледнато по-отблизо, тя се е поддала на едно банално клише. Защо ли? Защото подобна интерпретация й позволява да мине покрай истинската трудност. Тя бърза да налапа въдицата, за да избегне изпитанието, болезнено при всички случаи, и да се види такава, каквато е, с женските си тревоги, с женските си желания, с женската си невроза. С една дума, тя се измъква с помощта на една готова рецепта. В края на анализата тази жена ще се види такава, каквато е, и ще се приеме. От желанието й да стане мъж няма да е останал и помен, тъй като тя ще е напълно щастлива, че е жена Странна бъркотия: жената се е преструвала, за да се хареса на мъжа, да бъде обичана и да се спаси от самотата. Превърнала се е в Слаба Жена, позволявайки на другия да се чувства Голям Бабаит. Тогава мъжът напомпал гръдния си кош и психиката си, за да не се изложи пред жената, която това и чакала. Откритост и непринуденост, както виждате! В джунглата горилите проявяват някаква чувствителност. Западните мъже се научиха да я прикриват в името на мъжествеността и в желанието си да изглеждат силни. Следва ли от това, че са по-мъжествени и по-силни от горилите? Невероятно: твърдим, че женските хормони предразполагат към пасивност, към заседнал живот и затваряне в себе си, от което вадим извода, че жената е инертно същество, склонно към бездействие, неспособно на творчество. И я осъждаме. Твърдим, че мъжките хормони предразполагат към агресивност, завоевания и непостоянство, от което заключаваме, че мъжът е брутален, себичен и непостоянен. И го осъждаме. С две думи: назидаваме хормоните. Забравяме, естествено, че и мъжът, и жената притежават и двата вида хормони — двоен, лошо стопанисван капитал и от единия, и от другия. ГЛАВА IV ОРГАНЪТ НА ИЗМАМАТА Както пее капеланът, така му отвръща клисарят. ЛЬОРУ дьо Ленси Имаме си работа с нова измама, за която виновно е човешкото несъзнавано. Жената се съпротивлява, но — парадоксално — се превръща в безупречна съучастничка. Уж не признава слънцето, а все пак го издига в култ и се прекланя пред него. Да се замислим върху един прост пример: —потискана от „мъжествен" мъж, жената се бунтува; —същевременно презира „немъжествения", слабия мъж; —заедно с това издига в култ непобедимия и неукротим герой; възхищава се от могъществото, от външната сила. Какво точно означава за нея „мъжът"? Какво представлява той, след като въпреки всичко тя, поне външно, го издига на пиедестал, сякаш е венец на мирозданието, дори ако трябва да го свали от престола, за да заеме мястото му според мъжките, а не според женските критерии? Защо се играе тази игра, е която мъжът е обруган, ако е истински „мъж", но ако не е такъв, е още повече охулен? Да се върнем на Фройд. И така, жената се чувства „кастрирана" и непълноценна, защото няма пенис. Нещастна е, защото е жена, и иска да стане мъж. И именно защото мечтата й е неосъществима, започва да таи в себе си едно постоянно чувство на самосъжаление и на протест. Всичко започва в детството. Какво толкова представлява пенисът на едно момченце? Нещо мъничко, някакъв придатък. Защо впоследствие този орган придобива такова голямо значение? Защо открай време пенисът е бил 23

възприеман едва ли не като символ на слава, след което променя името си, за да се назове Фалос? Вече започваме да разбираме защо мъжът, притежател на този символ, се идентифицира с него и се нарича с главно М: Мъжът. Именно от тази точка посоките се разделят. Преди да продължим, ще поемем по един малко необичаен път. КАКВО СИМВОЛИЗИРА УРИНИРАНЕТО? Няколко свободни асоциации Уринирането като такова е напълно обикновена дейност, ала от символна гледна точка придобива голямо значение. Сигурен съм, че повечето читателки вече са превели израза „обикновена дейност" е „притеснителна, срамна, отвратителна" и т. н. Сигурен съм и в това, че вече са направили сравнение с мъжете, привилегировани във физиологично отношение. На пръв поглед въпросът изглежда абсурден: възможно ли е уринирането да е философски натоварена функция? Тази мисъл не съм я изровил от романите на Марк Твен, така че спокойно. Освен Фройд и други психоаналитици по въпроса са писали Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр. Логично е в края на краищата. Чрез какво опознаваме околния свят, ако не с помощта на органите си, без значение каква е тяхната форма! Предлагам ви няколко свободни асоциации, направени от четири нормални и интелигентни жени във връзка с глагола „уринирам". Помолени бяха да дадат възможно най-непринудени отговори.

35-годишна, свободна професия: срам — клекнала — материя — понасям — крия се — грозно — менструация 19-годишна, студентка: виждат ме — събличам се — мокра — клякам — ходя по голяма нужда — права 43-годишна, без професия: показвам се — долната част на тялото — карабина — свян— бърша се тайно 28-годишна, без професия: ревност — пасивност — тоалетна — да не ме видят. Какво откриваме в тези отговори? Представа за: Срам/срам, крия се, грозно, бърша се тайно, долната част на тялото. Непълноценност: клекнала, клякам (същата жена ми каза: „В „клякам" се съдържа думата задница."). Материя: материя, мокра, менструация, долната част на тялото, тоалетна, ходя по голяма нужда. Безсилие: пасивност, понасям, права (= бунт срещу принудата да се уринира клекнала, завист към момчетата). Свян: свян, крия се, виждат ме, събличам се, да не ме видят. Във всички примери няма нито едно положително усещане, нищо, с което да се похвалят. Както и три странни на пръв поглед асоциации: менструация, ходя по голяма нужда, карабина. Усещането за „сила" при уринирането Една от жените заяви: —Когато бях девойка, исках да уринирам права, през тръбичка. Впрочем правех го на ужким. Ако я бях запитал за причината, сигурно щеше да отговори: —За да приличам на момче. Но защо? Ето какъв сън бе сънувала едната от тях (28-годишната): —Сънувах как уринирам много надалече, отвъд хоризонта. Бях застанала права, правех го без никакво усилие,с усещане за сила и свобода. След това сънят избледня,високо в ясното небе забелязах да се стрелва ракета. В този случай имаме усещане за „сила" при уриниране, последвано от видението на ракетата. Каква е причината? Друга жена (23-годишна): —Когато уринирам, винаги изпитвам чувство на срам и на малоценност, особено като съм на гости и зная, че и другите знаят. Мъжете имат късмет в това отношение! Но защо? Какво означава това? Друга жена (54 годишна): —Понякога мъжете уринират насред улицата, като почти не си дават труда да се прикрият. Защо е забранено на жените да го правят? Наистина защо полицаят се задоволява само да направи забележка (а може и да си затвори очите), ако младеж уринира, а ,.ще прибере" девойката, която свърши тази работа на улицата? Откъде идва тази разлика и какво символизира тя? Знае се, че момчетата се надпреварват кой ще уринира най-далече и най-високо (ще видите, че думите в курсив имат определено значение). Знаем също, че момичетата тайно им завиждат. Ако ги попитаме защо, отговарят в един глас: „Защото не можем да го правим като тях!" Дали това е правилният отговор? На какво завиждат всъщност? На „свободата" на момчето? На нещо друго? От какво ревнуват (също като 28-годишната жена от горния пример)? Срамът от женските полови органи Едно нормално и здраво момиче никога няма да уринира пред очите на някого. Да сравняваме с момчетата е просто абсурдно. Отсега се налага да направим някои допълнителни пояснения: момиченцето започва да се срамува от 24

дадена възраст нататък. Тук се намесват няколко първични фактора: — Културен. Момиченцето слуша поученията: „Така не се прави, неприлично е, скрий се някъде", и т. н. То се сравнява с момченцето, което показва пълно нехайство в това отношение, както и очевидна липса на срам. Момиченцето придобива — без да разбере причината — чувство на срам, което се свързва с една най-банална физиологична функция, в случая уринирането.

—Срамът, изпитван от майките. Огромен брой жени смятат гениталиите си за нещо срамно, унизително, страшно, белязано със знака на греха и вината. Чрез жестове и с поведението си, изразяващо срама им от това действие, те предават чувството на унижение на дъщерите си. В същото време им втълпяват усещането, че „долната част на тялото" никога не трябва да се показва. Момичетата са поставени в неизгодно положение от самата природа. Защо? Какво означава уринирането за момчето? Извършва се чрез един външен орган, донякъде отделен от тялото, орган, който може да се пипне като всеки предмет. Изглежда, като че ли пенисът няма нищо общо с вътрешността на тялото. Този орган е видим. От друга страна, момчето уринира право. А момичето? Всичките му полови органи се намират вътре, на едно определено място в тялото му. Някои жени споделят: —Ако виждаха „вътре в мен", хората щяха да забележат скритото, тайното, невидимото ми тяло.

—Да клякаш е унизително.

—Хората ще видят, че съм момиче (чувство за малоценност спрямо момчетата). Близостта на пикочната и на аналната функция, или „клоаката" Стигаме до нещо важно, струва ми се. Една жена сподели с мен: —Изпитвам срамното усещане, че отворът за уриниране и анусът са едно и също. И другата, цитирана по-горе: —В думата „клякам" се съдържа думата ,,задница". А ето и трета: — Мъжете са за завиждат. Органът им е отделен. Ние, жените, имаме чувството, че урината и менструацията изтичат през един отвор... Според мен това поражда у нас чувство за малоценност. . Освен това много жени мислено смесват пикочната и аналната функция. Пак мислено за тях това е една „клоака". Нужно ли е да припомняме асоциациите с „менструация" и „ходя по голяма нужда"? При момичетата двата отвора (пикочен и анален) са разделени само с една тънка стена. Добре разбирам унижението на жените. Нещата не свършват дотук. Селянките, а и жените от някои племена, уринират прави. Някои го вършат, без да се крият, подемайки един вид „състезание" с мъжете. Какъв може да е смисълът на подобно състезание? Близостта на материята Какво е символичното значение на „клякам"? Да сравним още веднъж с момчето. Уринирайки, момчето изхвърля навън материята. Разпръсква я далече от себе си. То доминира над материята. Има и нещо друго. Принудено да кляка, момичето остава близо до материята, която излиза от неговия организъм. Символично то „застава на четири крака", близо до земята. Урината тече под него. Пак символично то остава „в своята течност". Момичето не може да я изстреля надалече, както прави момчето. То не може да я накара да опише крива линия, нито да направлява струята с волята си. Момичето понася, търпи. Да се върнем на асоциациите, породени от глагола „уринирам". Една от запитаните жени отговори „карабина". Всички знаем, че това е устройство, което изхвърля надалече някакво тяло, тоест помага да се преодолее притеглянето (както правят момчетата със струята урина). Карабината преодолява притеглянето (за миг като че ли куршумът не се поддава на притеглянето). Същата млада жена ми каза още: —Исках да отговоря „пикая силно", но не посмях. Имам впечатление, че това е мъжка привилегия. Тя продължи: —Обичам да стрелям с карабина, особено по далечни цели. Така мога да изчисля траекторията на куршума. Думата „уринирам" ми напомня за карабината, защото съжалявам — а вярвам, че същото се отнася и за останалите жени, — че не можем (моментно колебание)... да пикаем (усмихна се), така де, силно до някое дърво или стена, насочвайки струята и определяйки силата й. Ето че момичето отново е онеправдано. То не изпитва никакво чувство за сила, за могъщество. Не може да „направлява" шуртящата течност; момчето, тъкмо обратното, я изхвърля надалеч като някакво предизвикателство. Родителите се включват в играта Много майки, чувствайки се ощетени като жени, прехвърлят всичките си неосъществени амбиции върху синовете си. Несъзнавано синът се превръща в „мъжкия им двойник". Превъзнасят момчето до небесата. Без да подозират, се самовеличаят с всички произтичащи от това нежелателни последици. Момчето има пенис. За майката този орган се превръща в „знак" на това, което тя е искала да бъде: „мъж". Какво се получава? Майката се отнася към пениса на момчето като към любим предмет. Нима не 25

познавате жени, които наричат гюловия орган на синчетата си с галени и нежни имена? Малкият мъж си създава впечатлението, че пенисът му притежава собствена стойност, че е нещо достойно за възхищение, че не става дума за най-обикновен орган, а за нещо „велико", „благородно", за обект на завист, нещо, за което трябва да бъде глезено, ценено и т. н. А бащите? Знаем изтъркания рефрен: „Стой прав като мъж" или „Пикай прав като мъж", и т. н. С две думи, родителите превръщат в символ един най-обикновен орган. Момчето, естествено, се хваща на въдицата. Излиза, че то притежава „нещо" с изключителна стойност, много важно, обект на „възхищение". Започва да се идентифицира с пениса си. Въобразява си, че „силата на уриниране" олицетворява силата на личността му. По-късно, станал вече мъж, той ще се идентифицира със способността си за продължение на рода или с мощния си автомобил. А момичето? Майка му никога не нарича гениталиите му с разни нежни и мили именца. Таткото, естествено, също. Да си представим, че момичето има братче. То чува как майката се отнася „нежно" към органа на момченцето, като към живо същество, докато нейният генитален орган не трябва да се показва, защото е неприличен, мръсен и т. н. Момичето започва да изпитва чувство на непълноцен-ност. Коя жена не помни подобен период от детството си? Малкото момиче си няма органи, с които да се гордее, то си има само една „дупчица"; лишено е от привилегията да уринира право, надалече и силно, а трябва да кляка някъде на скрито, след което засрамено да се бърше. И ако момичето, подобно на момчето, се идентифицира с гениталиите си, в състояние сте да си представите неизлечимото подсъзнателно чувство, произтичащо от тази постъпка, което ще терзае жената цял живот. Накратко Преди да продължим, мисля, че ще е добре да представим сбито нещата в схема. Пикочна функция Момче Право Явно Изхвърля урината Бързо действие Действие, смятано за естествено Волева постъпка Явление, извършващо се вън от тялото Не смесва пикочния и аналния отвор Пенис, валоризиран от родителите Усещане за сила и„благородство" С гордост се идентифицира с половия си орган Видимо изправен като победител Превъзходство

Девойка Клекнала Тайно Вижда как урината тече под нея Бавно действие (събуване, обуване) Смятано за унизително и срамно Пасивност, подчинение на материята Явление, извършващо се вътре в тялото Мислено може да смеси пикочния и аналния отвор Влагалище, което родителите игнорират, а момичето презира Усещане за безсилие и срам Не се идентифицира положително с половия си орган Тайно клекнала като победена Непълноценност

Това е начало на нова измама, която се изкушавам да окачествя като грандиозна гротеска. Тя ни помага да осъзнаем по-ясно менгемето, в което жената открай време е заклещена. Защото нещата са доста страшнички за жената. Тя до ден-днешен понася последствията от това положение и не се вижда краят на това явление, което е още по-опасно, понеже е несъзнавано. Страхът (все той!) е виновен за всичко. Той се раздипля подобно на симфония в две части: първата ще опиша в следващите страници, а втората — малко по-нататък. Кой дирижира оркестъра? Човешкото несъзнавано. Кои са изпълнителите? Всички мъже и жени без изключение, приковани завинаги към партитурите си. И в този случай външните проявления на положението на жената с нищо не променят същността на проблема. НУЖДАТА ОТ ВЕЧНОСТ И ОТ МОГЪЩЕСТВО Страхът от смъртта Народът го е казал ясно и недвусмислено: ние, хората, сме нещо малко, а всяко нещо си има край. Тази проста истина бе обвита в красиви думи от философи, поети, моралисти. Мисълта за смъртта е в основата на всички религии, митове, легенди. Няма мъж или жена, които, съзнавано или не, да не са преследвани от мисълта за неизбежната смърт, с произтичащото от нея чувство на безсилие и безпомощност. Човешките мисли и 26

постъпки гравитират около тази единствена ос пряко или косвено, по възвишен или посредствен начин. Неизбежността на смъртта е свързана с една друга представа, а именно за отминаващото време и за тленността. Хората обаче я отхвърлят. Защото приемането на смъртта, „героичното" примирение, предизвикателствата не са нищо друго освен един прикрит отказ. Нужни са антидоти против тази увереност и тоя страх. Те не липсват в най-елементарния им вид. Достатъчно е да се намерят антонимите на: Увереността Аитидотът слабост сила подчинение превъзходство уязвимост неуязвимост преходен дълготраен изчезване продължение земен небесен смърт възкръсване смъртен вечен Излиза, че да се открие сигурността, както и да се прилага, не е трудно. Нужно е само да се изнамерят нагласите, които ще ни предпазят от подобни тревоги. Вероятно ще ме попитате: защо намесвам тук жената? Да не прибързваме, нейният ред скоро ще дойде.

Религията като антидот Нахвърлям набързо проблема, за да не трябва да се впускам в историята на религиите. Ще се задоволя да кажа само, че ужасът от преходното поражда нуждата да вярваме в някаква вечност, възприела най-разнообразни форми при различните народи и през различните епохи. Така се появяват големите теми за безсмъртието на душата и на тялото, за възкресението след смъртта, за възнасянето към вечността, за славата на смъртните, сдобили се с безсмъртие, слава, която делят с боговете. Страхът от отминаващото време подсказва темата за трайността. Напълно логично е да застанем на обратната позиция на това, от което се страхуваме. Интересува ни един вариант: когато религията е подчинена на някакъв бог, ние сме изправени пред символите за: СЛАВА МОГЪЩЕСТВО СЪЗИДАНИЕ, присъщи на мъжкото начало; когато религията е подчинена на богиня, символите са: ПЛОДОРОДИЕ ЩАСТИЕ ИЗОБИЛИЕ, характеризиращи женското начало. Може да се каже, че божеството или божествата не са нищо друго освен абсолютизираните образи на земните майка и баща. Един колосален мираж, валиден за безброй хора. Това обяснява и съвършено идентичните легенди в различните религии. Напълно е разбираемо: открай време хората са били обладани от едни и същи страхове, желания, страдания и надежди. Така или иначе, вероятното съществуване на божество (или божества) не може да има нищо общо с превъплъщенията на човешкото въображение. Психологическите сънища на човеците не са в състояние да потвърдят, нито да отхвърлят съществуването на метафизично божество (или божества).

Заместителите на вечността И в това отношение жената винаги е била между чука и наковалнята. За да се бори срещу страха от отминаващото време, човек се нуждае от някакви „земни" заместители на вечността. Хората натоварват някого или нещо да ги продължи след смъртта им, за да не са „съвсем мъртви". Отрежда ли се подобна задача на жената? Никога. Видяхме как тя е отстранена, лишена е от правото да бъде жрица на „култа към вечността". Защо? Дребните ежедневни увековечавалия сабезброй. Откриваме ги в построените трайни неща, във всичко, чрез което се опитваме да се преборим с отминаващото време. Но колко жалки са тези рисунки по пясъка, които безмилостно напомнят на човека, че е обречен да бъде отвят безследно от ветровете! Жертва на тревожността си, човек навред търси такива заместители на вечността. Това са официалните надгробни слова в уверение на това, че идеите на покойния ще пребъдат (= нетленност), че делото му ще бъде продължено сред хората (= вечност). Страхът от отлитащото време разпалва огъня на спомена, издига катедрали, гордо изправя долме-ни, дълбае знаци в камъка. Оправдава пристрастяването към съставянето на родословни дървета и към археологическите разкопки. По този начин хората подхранват илюзията си, че успешно се противопоставят на времето, че и те като боговете надживяват вековете.

Лишената от семе жена „Ще си отидат от този свят без наследници: имат само дъщери!" Семейството с обречено на забрава име свежда глава. Бащите се държат с дъщерите си като с нищожества от гледна точка на продължението на рода. Дъщерите няма да продължат името? По дяволите! Така името им ще бъде разнесено от ветровете и ще изчезне в небитието. Страхът започва да действа: семейството се оказва лишено от частичката земна вечност.

27

Ще възразите, че не е съвсем така. Това няма да се случи, ако дъщерята запази името си. Не сте прави. Дори децата да вземат майчиното име, положението си остава непроменено. Жената ще носи името, но тя, така или иначе, не носи семето. В символен и в културен аспект жената не представлява възпроизводството. Не притежава потенциалните възможности, гарантиращи продължението и обновяването на рода. Лишена от семе, тя е неспособна да влезе в противоборство с времето. Умира заедно с него. Това е причината да й отредят място сред останалите аксесоари. Малко, тъмно и безславно местенце.

Догмата за Успение Богородично Един от множеството примери. При католицизма Дева Мария не „слиза от небето" като Сина си. Тя е чисто земна, материална жена. Родила е Син-Бог, но след раждането е трябвало да премине през ритуала на очищението. Възкръсвайки, Синът-Бог се откъснал от земята. По този начин той се избавил от земното и от материалното (темата за възнесението на тялото към вечността). На Мария отредиха блажена душа. Тялото й официално бе оставено на земята. Така тя си остана жена от плът и кръв, материална жена. Около 2000 години бяха нужни, за да постанови един Папа (през 1950 г.) догмата за Успение Богородично, според която и тялото на Дева Мария се е възнесло. Така беше постановено, че макар и жена, Дева Мария беше победила материята, смъртта и отминаващото време. Вярата в Успение Богородично, изповядвана дотогава само от простия народ, стана задължителна за всички католици. Една жена беше влязла в рая, отреден за боговете-мъже. Известно неравенство продължи все пак да съществува. Догмата отказваше на Дева Мария божествен „статут". Беше й отредена единствено ролята на посредничка между сина и земните жители. Не е ли показателен фактът, че католическата догма бе лансирана в момента на освобождаването на жената, но без да се признава психологическото й равенство с мъжа?5 ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ВРЕМЕННОТО Човекът, символ на земната вечност Да се върнем на въпроса, който ни занимава. Неомъжените жени са обект на подозрения. Същото се отнася и за безплодните жени, както и за тези, които нямат деца. Още по-съмнителни са „старите моми". Често чуваме по техен адрес: „Не изпълняват женската си роля!" Негодуващият глас на добродетелта ни проглушава с крясъците си, че тези жени нехаели за продължението на човешкия род. Истината е, че продължението на рода въобще не интересува добродетелните люде! Тревожността им е символична и несъзнавана. Тези бездетни дори не са отправили предизвикателство към времето. Дори не са допринесли за продължението му. И те събуждат страх, понеже, имайки пред очите си техния пример, човек чувства своята преходност и неизбежността на смъртта. Ще се намерят опоненти да възразят, че целомъдреният ерген също така остава без поколение. Вярно е, но той остава потенциален възпроизводител. Символът на земната вечност е спасен. Да си представим, че земята е населена само с жени. Обективно погледнато, това би довело до смъртта на планетата. Същата съдба би сполетяла земята, ако беше населена само с мъже. За мнозина обаче би изглеждало различно, понеже символично животът би бил потенциално възможен. Три наглед абсурдни въпроса: Ако жената се чувства непълноценна, понеже е лишена от пенис, защо мъжът да не се чувства и той непълноценен, след като няма влагалище? Ако от утре светът бъде управляван от жените, присвоили си всички права мъжете, изпаднали в неизгодно положение, биха ли пожелали да станат жени? След като фалосът винаги е било символ на слава защо влагалището винаги е пораждало ужас и подозрение и при мъжете, и при жените ? Смешни ли са тези въпроси? Съвсем не! Те въвеждат предстоящите за разглеждане проблеми и са от изключително значение, за да се разбере „войната на половете".

Култът към фалоса Видяхме, че жената е „извадена от строя", защото не може да бъде лек против страха. Остава мъжът, символ на мъжественост, възпроизводство и несломима мощ. Много хубав капан, в който и мъжът, и жената са хванати открай време. Да си припомним съня, за който вече стана дума. Жената се вижда насън как уринира права и надалече. Изпитва усещане за могъщество, след което вижда в небето ракета. Ненормален ли е подобен сън? Съвсем не. Милиони жени могат да го сънуват, със същите символи, но под различни форми. Какво откриваме в него? Права: изпъната, заела предизвикателна поза; „тялото" е в ерекция. Надалече: изхвърля струята, преодолява земното притегляне (както куршумът, изстрелян от карабината), насочва струята и нейната крива. Могъщество: освобождава се от чувството на човешко безсилие. Ракета: устройство, хвърлящо предизвикателство към материята (отделяне от земята), преодоляващо земното притегляне (излитане), раздиращо въздуха (ракетата символизира силен мъжки член).

5

Съветвам ви да прочетете „Отговор на Йов" от К.Г. Юнг 28

Оттук заключаваме, че тази жена се смята за мъж. А за какво се смята мъжът? Тук именно затъваме в измамата. Човечеството винаги и на всяка цена се е стремило да побеждава страха си от слабостта и от преходността. Най-разпространеното лекарство? Да се създават мъже, след като жените са неспособни да се самовъзпроизвеждат. Първа точка, осигуряваща „първенстващото" положение на всичко мъжко. Сетне настъпва едно изместване. То започва с най-обикновения мъж и благодарение на женското съзаклятничество стига до Мъжа-символ. Кое обяснява това съучаст-ничество? Страхът на всяко човешко същество без значение на пола му. Ето защо в стремежа си да забрави страха човешкото същество се подчинява на определени повели: — Отхвърляне на материята и на преходното.

— Омраза към слабостта и инертността, символи на смъртта.

— В резултат на това — преклонение към всичко, което мърда, действа със сила, движи се бързо, напада, нанася удари. Отнася се както за каубоя, така и за спортния автомобил, без да забравяме героите, прославили физическата мощ или умствената сила. Тук жената отново не присъства, освен като поклонничка на тези герои.

— Стремеж към всичко „светло", което ни извежда от мрака (символ на смъртта). Тоест преклонение пред светлината (слънцето, интелекта, силата и т. н.), възхищение от „бляскавото" (славата, спортните постижения, парите, външността на нещата и т.н.).

—Предизвикателство към опасността (възможната смърт): рисковани начинания, алпинизъм и т. н.

— Обожание в природата и у човека към всичко стърчащо (символ на предизвикателство), изправено (извисено над материята), към всичко трайно и неуязвимо, всичко, което подчинява, пробожда, разкъсва, струи, експлодира... Да си спомним огромната въодушевена публика на военните поради, предвождани от танкове и оръдия, символи на неуязвимост, тоест на вечност. Да не забравяме, че на другия ден същите тези въодушевени жени и мъже ще излязат на протестна демонстрация срещу войната. Защото военният парад е Фалосът на една страна, символът, който спечелва „ентусиазма" на всички нас без изключение.

— С една дума: обожание към всичко, символизиращо мъжкия член. Много жени не обожават ли фалоса именно защото несъзнавано отхвърлят собствените си гениталии, лишени от символика в техните очи'? Вероятно и защото те им напомнят, че са излезли от майчината утроба, тоест от небитието? Така или иначе, във всички времена фалосът е бил „знак" за победа над природата и над материята. В човешкото не-съзнавано се е получило логично изместване на смисъла: 1 Пенисът, мъжкият член,се превръща във Фалоса, символ на могъщество и слава.

2 Пенисът, орган на продължението на рода,се превръща във Фалоса, символ на непресъхващ извор на живот.

3 Мъжът, човешко същество-възпроизводител, се превръща в Мъжа, извисен и обожествен герой. Едно е неоспоримо и то е, че и мъжът, и жената са се оставили на „течението".

Съревнованието между мъжа и жената Мъжете вярват, че самият факт, че са мъже (= притежават пенис), им дава автоматично сила, слава, логичен ум, интелигентност, творчески дарби, господстващо положение. Жените пък се делят на две групи: 1. Разочарованите, че не притежават „славния" мъжки символ, атакуват мъжа, но играят също като него играта, преследвайки с всички сили култа към силата.

2. Ощетените поради същата причина попадат право в капана и смятат, че са лишени от способности за действие, от ум и от сила. Не са малко тези, които стигат дотам да изпадат във „възторг" от мъжкия ум, без да съзнават до каква степен този ум е вледеняващ, нечовешки и лишен от дълбоки вътрешни корени. Все пак много жени са съгласни в едно: мъжът трябва да отговаря на представата за Сила, която те са си създали за него. Горко му, ако е страхлив, слаб, бит. Символично от този момент той е лишен от фалос. Тогава го стъпкват, презират го, разкъсват го и оставят само няколко парченца, които вятърът разнася по четирите посоки на света. „Култът към фалоса"? Това е несъзнаваното преклонение пред първичната сила, пред мощта и „превъзходството", които побеждават страха от смъртта. Тази група жени са против мъжа (с малко „м"), но в същото време издигат на пиедестал Мъжа (с главно „М"), като съвършен представител на един вечен символ. Чудно ли е тогава, че съревнованието описва порочен кръг? Долната схема (допълваща предходната) обобщава усещанията, закотвени в несъзнаваното. Мъж Истински мъж = продължител на рода; Мъж-символ = съзидател, не подвластен на времето ; Мъж-символ = вечност Жена Истинска жена = не продължава на рода;Жена-символ = неспособна на съзидание, подвластна на времето; Жена-символ = отлитащо време, връщане в небитието 29

Традиционен Бог, абсолютно мъжко начало, съзидател и абсолютен фаличен символ Действително тъжно е да си жена, защото автоматично си оплетена в мрежата на тази измама. А това ще продължава...

—Докато преходното същество, наречено човек, се стреми да стане вечен бог.

— Докато човешкото същество се идентифицира с религията на силата, независимо под каква форма.

— Докато жената не престане да изисква от мъжа да бъде това, което не е: неуязвим.

— Докато изразът „Това се казва мъж!" продължава да олицетворява лишената от гъвкавост твърдост, безапелационната власт, диктатурата, лишена от доброта; докато този израз е визитна картичка за авантюристите, боксьорите, шампионите, бабаитите, героите от екрана, а същите думи не се отнасят за физиците, лекарите, архитектите, музикантите, композиторите.

— Докато първичната сила не се доближи до разума на сърцето и сътворените от него добрини. .

— Докато жената не престане да бъде съучастничка в тази игра. Да добавим с нотка на песимизъм: —Докато човешкото същество не се пребори с чувството си за слабост и за безсилие, тоест вечно... или поне докато същото това човешко същество престане да се чувства ощетявано и мимолетно като пеперудата. Една жена ми заяви: „ Мъжете се избиват взаимно, а жените взаимно се изяждат. " Векове наред милиарди мъже са доминирали милиарди жени. Нещо като геноцид на чувствата. Това означава, че броят на престъпниците е равен на този на жертвите. Абсурд. Коя е дълбоката причина, за да съществува подобно положение? Самката, дремеща у всяка жена, я прави способна на всякакви жестокости, от които би се ужасил и най-жестокият мъж. Вероятно тази е причината за омразата, която изпитват толкова жени една към друга: безжалостната и безмилостна джунгла, стаена в утробата им. Мъжът трябва да си измисля фалшиви богове, които живеят вън от него, за да се чувства спокоен и закрилян. За жената, свързана с нещата, божеството е винаги вътре в нея, в хармония с природата й, иначе то просто не съществува. ГЛАВА V ДУЕЛИ И ПОБРАТИМЯВАНИЯ Ако жената не съществуваше, мъжете щяха да я измислят. Симон дьо БОВОАР

Мъжът в паника пред жената С внимание следя множеството дебати на тема „жената" и съм стъписай. То е поради факта, че основните причини за войната между половете никога не се излагат. А вероятно не се и чувстват. Изтъкват се предимно социални и правни факти, които, дори да са действителни и съществени, все пак са второстепенни в сравнение с породилите ги причини. По време на горепосочените дебати нито веднъж не чух да се споменава единствената, истинската причина за тази разгоряла се в миналото борба, жива и днес, и която, повярвайте, ще продължи и в бъдеще. Въпреки всичко един ден „причината" показа върха на ушенцето си. Един мъж отбеляза: — Нещо „ирационално" трябва да съществува някъде все пак! И въпросът приключи с това. Забележката беше оставена без последствие. Страстите се развихриха още повече, осеяни с пиперливи забележки, фалшиви любезности, пререкания, бодливи цветя и вежливостта от този род. А ключът може да се открие много лесно. Мъжът се страхува от жената по принцип. Изпитва силна фобия от това, което жената олицетворява в неговите очи. Често казват, че след като е станала независима, жената е разрушила древния мит за „женствеността". За „съвременния" мъж жената е престанала да бъде идеал, непостижим блян, любим демон и т. н. Истината е обаче, че тези митове са неувяхващи. Жената продължава да е обожествявана: тя просто е пленничка на мъжкия свят, което е най-прекрасният вид робство, което й е отредено. Индустрията пък произвежда серийно „жената на вашите мечти". И мъжкото, и женското несъзнавано са толкова стари, колкото човешкият род, а съвременният свят е модерен само на повърхността. Най-голямата суматоха в градината съвсем не означава, че на стотина метра дълбочина има земетресение. Ако причината е останала същата, защо следствието трябва да е различно? Когато става въпрос за жената, няма място за полумерки. Нейната история е като тази на змиите и на котките: от една страна презирана, обругавана и отхвърляна, а от друга — ухажвана, обичана и превъзнасяна. Още от пубертета жената е смазана от двулика символика. Тя представлява едновременно живота и смъртта, светлината и мрака, кълненето и тлеенето, благословията и ужаса. На жените никак не им е до смях. Открай време тази огромна субективност е преграждала пътя им. Можем да се запитаме колко пъти в живота си жената е била уважавана, обичана или ненавиждана заради това, което представлява обективно? Цивилизации са се редували, закони са били отменяни, моди са идвали и са отмирали; но начинът, по 30

който обикновеният мъж е възприемал „жената", не се е променил и на йота от векове насам.Обикновено жената поражда два вида страх у мъжа: а)животински несъзнаван страх, който се проявява под най-различни форми. Този страх е страхът на вида: мъжът не се страхува от „жената", а от това, което тя символизира за него; б)психологически страх: предизвикан от определени поведения на жената (мълчания, погледи, думи и т. н.). От коя страна да подхванем трудността? Чувствата на мъжкото съсловие са толкова разнолики и противоречиви, че най-напред е нужно да открием вечните жалони на човешкото несъзнавано. Поради тази причина ви предлагам да се поразходим по второстепенните пътища, преди да излезем на магистралата. Мъжът съзнава ли, че се страхува? Обикновено мъжете си дават сметка, че се смущават от някои жени, че се чувстват неловко пред тях. Изпитват някакво „смътно" неприятно усещане от женските погледи, от иронично, дръзко или безразлично и високомерно поведение. Страхът зависи от възрастта на жената, от красотата й, от интелигентността й, от цвета на косата и на очите й. Много мъже престават да се страхуват, ако жената е сладникава, глупава или добър „другар". Един мъж сподели с мен: — Сигурно се страхувам от жените. От кои по-точно? Вероятно от всички. Когато някоя жена се приближи, на-часа сменям поведението си. Ставам враждебен, презрителен или обратното — самонадеян, очарователен, небрежен или учтив. Чувствам, че всяко поведение е фалшиво. Не мога да определя точно от кои жени се страхувам най-много. От най-младите? От много красивите? От интелектуалките? Единственото, в което съм сигурен, е, че не се страхувам от старите жени. Пред тях запазвам непринуденото си държание. Всъщност мисля си, че се страхувам от много младите и от много красивите жени, които ми се струват недостъпни или безразлични към мен; същото важи а за жените, които действат смразяващо... Този мъж прекрасно разбираше дълбинното си затруднение. Известно е, че страхът поражда у мъжа подозрителност, кара го „инстинктивно" да се отдръпне, да бъде нащрек, тревожи го. Другояче казано, предизвиква у него определени реакции. За да изясним трудността, предлагам на вниманието ви няколко свободни асоциации на мъже и на жени. Помолих ги да се абстрахират от социалния контекст и да отговарят колкото е възможно по-непринудено. Примерна дума: ЖЕНА 30-годишна жена: — В Америка тайфуните, циклоните и бомбите носят женски имена. Нима сме толкова опасни и разрушителни? Вярно е, че не обичам жените. Много жени са способни на най-страшните жестокости, пред които биха се стъписали и най-ужасните мъже. Ожесточи ли се, жената се превръща в бесен звяр, в сляпа фурия.

40-годишен мъж: —Жена? Момент! Колебая се. Добро или лошо? Подозрение, недоверие! Жена ли? Огромна, внушителна,опасна, коварна, сияйна... Вероятно всичко, което не е в действителност. Но какво да сторя срещу подобно усещане? Лакома. Приспиваща мъгла. Хлъзгав терен с дълбока водна яма.

25-годишна жена: —Самата аз един ден, надявам се. Дотогава... Майка ми. Която наблюдава, преценява, плете си мрежите, поглъща...

42-годишен мъж: —Празно, празнота. Привличат ме като водата, като пропастта. Страх. Желание. Да бъда удушен. Стъпкан. Вакханки. Голям парк, златиста светлина, тайнствена. Доброта или жестокост, не зная...

40-годишна жена: —Да, ние сме странни... способни на най-велика саможертва и на най-ужасни разрушения... Жените ненавиждат войната; но защо тогава са в първите редици и крещят най-силно на военните паради? Как да ни разберат при това положение?

28-годишна жена: —Мъжете взаимно се избиват. Жените пък се разкъсват една друга.

21-годишна жена: —Измерваме се с поглед и си разменяме отровни стрелички: отчаяна съм, че съм жена.

42-годишен мъж: —Годеница в бяло, Рицар, Милосърдие, Душа, Нежност.

33-годишен мъж: —Да се оставиш да потънеш в трудни моменти. Дълбоко уважение. Извор на живот. Богиня.

22-годишен мъж: —Изпадам в паника, когато годеницата ми се разгневи, напомня ми за ураган.

36-годишен мъж: —Недоверие. Загадъчност. Несигурност. Нокти като на дивите зверове! Фалш. Нужни са ни! Нежност.

31

38-годишен мъж: —Нервират ме. Дълга коса. Нервират ме. Готови са всеки момент да ви глътнат.

25-годишен мъж: —Недостижима мечта. Клопка и покой. Противоречие вътре в мен. Струящ бавно живот и любов. Сляпа сила. Напредват бавно и поглъщат. Да стоя на разстояние.Опасност. Върховно щастие.

34-годишна жена: —Леден поглед. Не обичам женските компании. Действат подмолно с изключение на тези, които са много майчински настроени. Страхувам се от много младите.

27-годишен мъж: —Белота. Светъл пиедестал. Статуя в градина.Огромна любов. Вечност.

48-годишен мъж: —Способни са на всичко. Ръководя триста мъже, но се страхувам от секретарките си. Нетърпими. Опасност.

25-годишен мъж: —Непозната. Стоп! Идеална за съжителство. Парадокс.

29-годишен мъж: —Утроба. Небитие. Щастие и ужас. Неподвижност.Мрачен поглед. Дреха от светлина. Синя девственица. Загадъчен мрак. Вещица. Какво се откроява при тези случайно избрани асоциации сред стотици други, подобни на тях? Всички те си приличат. Същите думи, същите образи, същите усещания. Лесно е да установим, че жената се възприема или прекалено положително, или прекалено отрицателно. Стрелката се отклонява много рязко. Тези впечатления, естествено, са твърде субективни. Няма човек, който изцяло да прилепва към тях. Можем все пак да обобщим: „жената" по принцип поражда асоциации за: а)недоверие и опасност; б)непостижимост и райска мечта. Същите асоциации биха могли да бъдат направени както в средновековието, така и в наше време. Те изплуват от не-съзнаваните течения, по които се носят мъжете и жените. Тези асоциации представят социалния живот в изкривен вид. Жената няма да се освободи истински, докато съществуват субективността и страхът. Как да действаме? За да „парцелираме терена", последователно ще разгледаме: —Отрицателните усещания, породени от представата за „жена".

—Положителните усещания. Освен това ще се запитаме в каква степен жените се страхуват от другите жени. Дали по същата причина както мъжете? Толкова силен и така дълбоко вкоренен ли е този страх?

ОТРИЦАТЕЛНИТЕ УСЕЩАНИЯ Как мъжът възприема жената? В началото няколко въпроса.

—Защо ругателният израз „мръсна женска" е много обиден, без значение дали е изречен от мъж или от жена?Защо „мръсен мъжкар" няма същия отблъскващ оттенък,дори да навежда на мисълта за животинска грубиянщина?

—Защо жената-пияница изглежда по-пропаднала, отколкото мъжът-пияница, който, дори и раздърпан, предизвиква само леко раздразнение, примесено с весела нотка? Една девойка ми зададе въпроса: —Защо армия маршируеащи войници създава впечатлението за контролирана мощ? Тя плаши със силата, която излъчва, със славния си и непобедим вид. Тъкмо обратното, когато видя група маршируващи жени, изпитвам безпокойство. Те олицетворяват много по-подмолна, по-потенциална и по-заплашителна сила. Създават впечатление, че са способни на всичко, способни са всеки момент да се изплъзнат от контрол, да се превърнат в слепи фурии, не-признаващи никакви граници... Както ще установим, в тези думи се съдържа нещо изключително важно. И тук се натъкваме на думите сляпа, фурия, както в предишните асоциации, направени от жени. Ако е истина, че мъжкото съсловие се предпазва от женското съсловие, то някои словесни асоциации могат да ни насочат на вярната следа. Отговорите принадлежат на жени (Ж) и на мъже (М). Да припомним, че за момента интерес представляват за нас само отрицателните отговори. Примерна дума: САМКА Джунгла (Ж) Смазвам (М) Притежавам и отхвърлям (М) Заробвам (М) Пфу! (Ж) Свирепост (Ж) 32

Фурия (отново!) (М) Заситена (М) Октопод (М) Да бъдеш разкъсан (М) Не, благодаря! (Ж) Ужас (М) Жестокост (отново!) (М) Разплута (М) Неистов гняв (М) Приливна вълна (М) Лепило (М) Притворели очи и дълга коса (М) Паяк (М) Гробница(М) Смърт (М) Сняг(М) Богомолка (М) Да бъдеш погълнат (М) Безмилостен поглед (М) Дебела крава (Ж) Мръсница(Ж) Снасям (Ж) Блато (М) Затъване (М) Буря (М) Увива се (М) Угодливо мълчание (М) Скрита мощ (М) Съжалявам, но само повтарям. Човек би си помислил, че сме в бърлогата на Дракула... Ето някои асоциации на мисли, отново отрицателни: 30-годишна жена: —Самка? За мен това означава... момент... нещо много дълбоко, черна пропаст. Искам да съм жена. а не самка. Това е абсурд, тъй като съм такава. Самка? Шемет,всмукване, вихър, който поглъща безжалостно. Много съм красива, но щом си представя самката като жена или като девойка, ми се ще да я стъпча...

28-годишен мъж: —Самка? Пума. Добре де, можем да се бием, да я опитомим, да премахнем опасността... Някои момичета,много модни, с пръстени на всички пръсти и с гривни отгоре до долу... Това, което ме плаши, е лишеното им от изражение лице. Олицетворява смъртта. Пумата не ме плаши. Плаши ме смъртта.

34-годишен мъж: —Самка? Не жена? Жена, добре. Но самка! Обилна плът, лишена от мозък. Материя в чист вид. Безформена,опасна, подмолна. Накичена, неподвижна. Дебне. Изблици на страхотен гняв. Капризи. Подчинена, открай време подчинена, робиня, самка, така де. Жена-вамп, фатална жена, която изяжда мъжете!

37-годишен мъж: —Тази дума ми напомня една корейска пословица: Мъжът се ражда от жената, както солта от водата”.Доближи ли се, отново се разтваря в нея, както солта във водата. " Това ни подсказва, че трябва да стоим настрана!

40-годишна жена: —Няма по-отвратителна гледка от две биещи се жени, готови да се разкъсат. Да анализираме тази тревожност Първи подход Цитираните отговори са подбрани сред стотици подобни. Няма смисъл да се изреждат всички, тъй като се повтарят с точността на метроном. Естествено, думата „женска", „самка" не поражда весели мисли! Съществува все пак някаква разлика: отговорите на жените подсказват отвращение, а тези на мъжете — по-скоро тревожност. Какви теми засягат мъжете? Тревожност, примесена с враждебност, и всички производни: смазвам, заробвам, безмилостен поглед и т.н. Опасност (не брутална, а тиха, сплашваща): джунгла, паяк, неподвижна, притворени очи (дебнещ поглед), угодли-во мълчание, скрита сила и т. н. Жестокост (скрита, но неконтролирана): свирепост, фурия, неистов гняв, да бъдеш разкъсан, безмилостен поглед, приливна вълна и т. н.

33

Смърт (не брутална, груба, а неопределена, тиха, обгръщаща): джунгла, лепило, паяк, гробница, блато, затъване, увива се, да бъдеш погълнат, сняг и т. н. Очевидно е, че тези стигащи до крайност в отрицанието впечатления се коренят в една дълбока, вечна тревожност, с която женското начало няма нищо общо. Каква е тази тревожност? Най-напред да припомним, че въпреки че твърди обратното или вярва в него, обикновеният мъж чувства, че жената е вътрешно по-стабилна. Отгатва в нея присъствието на една сдържана, проницателна, спокойна, понякога непредвидима, държана в запас, но неизменно присъстваща сила. Мъжът усеща също така, че колкото и да е голямо женското търпение, той трябва да внимава да не премине отвъд определени граници. Нашата епоха го потвърждава напълно: мъжете „отпускат края", дават на жените известни права, отговорности и задължения, но само до момента, в който, повече или по-малко удовлетворени, жените възвръщат търпението си. От този миг нататък мъжете се освобождават от усещането за опасност. Следователно мъжът отстъпва много неща на жената, понеже чувства, че ако прекали с потисничеството си, вътрешната сила (женската мощ!) може да скъса дигата и да помете всичко. Горните отговори много добре показват какво символизира Самката в най-животинския смисъл на понятието: нещо, което „прави" безформена, необособена и инертна жива материя. Защо впрочем тъпакът е оприличен с една нецензурна дума за женския полов орган? А никога с думата, означаваща мъжкия член? Това презрително наименование назовава едно празно, безкрайно глупаво, безформено, инертно, недоразвито същество. Виждаме до каква степен хората се отвращават от факта, че са били само една безформена и кървяща маса, преди да заживеят съзнателно. Ругатнята „мръсна женска" означавала „необособена материя, напомняща ми, че самият аз съм материя". Всички без изключение сме започнали живота си в една женска пещера; толкова сме били свързани с нея, че сме се отъждествявали с нея, преди да се отделим. И мъже, и жени сме били мрак и небитие, преди да си сдобием с искрата на съзнанието. Тук се корени човешката драма, основата на инстинктивната фобия, жертва на която е жената от векове.

Страхът от небитието Най-старият враг на човешкия род е Небитието. Много е трудно да си обясним защо мъжът се страхува от небитието, отхвърля го с всички сили, за разлика от жената, която след пубертета то възприема много по-спокойно. Това е така, защото тя вече знае какво представлява животът: способна е да го създаде. Материята не я плаши: утробата й произвежда същата тази материя. Тя не изпитва необходимост да се бори с времето, защото самата тя е времето. Не се бои от природата: свързана е с нея с всичките си фибри. Обратното, мъжът не познава „живия" живот. Познава го единствено чрез разума си. От него никога не е произлизал видим живот. Мъжът е лишен от „утроба", която да го свързва с природата и с живата материя. Той е в плен на безпокойството, че един ден ще трябва да се върне в небитието, откъдето е произлязъл. Той има сметки за уреждане с отминаващото време. Животът му е надбягване по часовник: арбитърът е неизбежното му преминаване в небитието. При мъжа смъртта и животът са тясно преплетени. Небитието е неговият страх, най-скритият, найживотинският, най-инстинктивният (но и най-силно изтласкваният). С билета за влизане в живота майка му неизбежно му показва и изхода от него. Именно тук жената влиза в играта. Засега нека останем при силно негативните усещания, породени у мъжа, и да се опитаме да ги обобщим. Вечната песен, изпълнявана от мъжа, се състои от две части: преди да се родя, беше злокобният ужас от небитието; след смъртта ми ще бъда погълнат от същото това небитие. Ето защо: 1.Изпитвам фобия от всичко, което ми напомня за бъдещето ми небитие: —това, че съм бил необособена материя (в женската утроба); — това, че постепенно съм се оформял (вътре в жената); — раждането ми (излизането от небитието); —женската утроба и най-общо жената, която ми напомня какво съм представлявал.

2.Изпитвам фобия от всичко, което ми предсказва бъдещото ми небитие: —смъртта; —жената, свидетелка на миналото ми небитие, която автоматически се превръща в прорицателка на очакващото ме небитие.

3.Изпитвам фобия от всичко, което символизира небитието: — студът, мракът, неподвижността; — тишината, загадъчността, неизвестността; — несъзнаваното; — жената, чиято утроба — мрачна, влажна и тайнствена пещера, ми напомня за преходността ми; — някои женски поведения, жестове или погледи, които предвещават унижение, подценяване, 34

омаловажаване, поставяне под съмнение, поглъщане на личността ми. Ако приемем, че тези изводи съответстват на действителността, жената има основание за безпокойство, след като знаем как изглежда в очите на мъжа. И действително е така; а последствията, колкото и различни да са, могат да бъдат прочетени по страниците на човешката история. Накратко: жената символизира средоточието на метафизичната тревожност, изпитвана от мъжа. Ето защо, за разлика от култа към фалоса, който винаги е господствал, .,култът към влагалището" никога няма да настъпи. Сега вече разбираме по-добре мъжките поведенчески модели. Те са обусловени от най-силния страх — страха от смъртта. Ето защо жената лавира между това, което е (човешко същество от женски пол), и това, което представлява (унищожението на мъжката личност).

Наградата за страха В разгара сме на битката, която мъжът води срещу жената. От гореописания страх произтичат две важни последици: 1. Когато жената е обект на тормоз, тя решава, че мъжът е злонамерен. В действителност мъжът като такъв, лично той е далече от какъвто и да е зъл умисъл. Командва мъжкото у него. Добре трябва да се разбере, че много мъже мачкат жените не защото са водени от желание за доминиране (както обикновено се смята), а за да държат под контрол противоположния пол, който е причина за тяхната тревожност. А това са две съвършено различни неща.

2. Когато жената е „освободена", тя приписва на мъжа твърде похвални лични намерения. Истината е, че обикновено мъжете „отпускат малко края", за да избегнат женския гняв, от който несъзнателно изпадат в паника. Всъщност освободената жена си остава поробена, тъй като работи в един мъжки свят и за благото на същия този свят. Това пък отново и отново позволява на мъжете да държат всичко под контрол. Нещастието е в това, че мъжът не съзнава дълбоката си тревожност и отзвука й. Само осъзнаването (изключително трудно осъществимо!) би му помогнало да почувства жената съвършено различно, тоест обективно. А и жената не подозира до каква степен се явява „опора" на мъжката фобия. Вероятно в това се крие смисълът на мисълта, изказана от Симон дьо Бовоар, с която започва настоящата глава. Ако нямаше жени, мъжете щяха да намерят друго нещо, върху което да проектират страховете си.

Не-опасните жени Впечатляващо е, че мъжете изобщо не се боят от малките момичета и от възрастните жени. Същото се отнася и за грозните или за жените-мъжкарани, които като че ли са „без пол". Защо? Момичетата, които още не са влезли в пубертета, както и възрастните жени все още (или вече) нямат менструален цикъл. Символично казано, те нямат все още (или вече) „утроба". Не пораждат никакви асоциации с детеродните органи (= мрачните пещери, в които се заражда материята). Тази е именно причината, поради която те не представляват опасност за мъжете. Следва ли оттук логичното заключение, че колкото една жена е „по-сексапилна", толкова по-силно се страхуват мъжете от нея? Съвършено вярно. Усещането за „самка" незабавно се появява, предизвиквайки множество видими реакции у мъжа. Логично е също така лишените от женственост и грозните жени да не пораждат тревожност у мъжа, поради което той се чувства напълно свободно в тяхно присъствие. Мъжът е раздвоен в присъствието на красива и женствена жена („самка") между физическото привличане и афективното отвращение. Колебае се между: обичам и обуздавам обладавам и отхвърлям отпускам се и защитавам се привличам и отблъсквам завладявам, очаровам и избягвам Отново виждаме как жената не знае на кой бог да се кланя. Също и мъжът. От друга страна, страхът не се проявява в присъствието на нежни, мили жени (тоест не-самки, не-опасни) при условие, че си останат такива! Ако тези жени започнат да се държат „по-буйно", тревожността на мъжа се пробужда на-часа, изразена в най-различни поведения, едни от други по-фалшиви. В социален план, когато става въпрос за нисши служебни постове, привидно нещата са наред. Жени и мъже съжителстват без особени трудности. Друг е въпросът обаче при висшите длъжности. Колкото по-високо се изкачваме по йерархичната стълбица, толкова по-рядко срещаме жени, подобно на растителността във високите планински пояси. Днешният мъж е претоварен и не го крие. Защо тогава при първия удобен случай не предава кормилото на компетентните жени? Два примера Пол К. и красивата блондинка Този директор на предприятие сподели един ден: — Уморен съм и смятам да помоля секретарката ми да ме замести за няколко месеца.

35

—Коя по-точно? (Той имаше две секретарки. Едната, с гарвановочерна коса, ходеше с панталони и обувки с ниски токове; другата, много красива и много руса, беше доказала, че е толкова способна, колкото и тъмнокосата си колежка.)

— Как коя? Г-ца Хикс, естествено... (тъмнокосата) — Защо „естествено"? А г-ца Игрек? (русата) — Нямам доверие в нея. Прекалено е красива и сексапилна.

— Нали вие самият казахте, че е също толкова умна и компетентна.

— Да, но... Ще я назнача за помощничка на г-ца Хикс.

— Но защо?

—Нямам никакво намерение да й оставям пълна свобода на действие. Всепоглъщаща амбиция... Изглежда ми способна да сложа ръка на всичко. Не беше истина и Пол К. го знаеше отлично. Никога до този момент русата секретарка не бе проявявала прекомерни амбиции, за разлика от тъмнокосата си колежка. Случаят с Жак П. Друг млад директор. Характеристика: иска да успее на всяка цена, да бъде непогрешим, да спечели възможно най-много пари. Не си позволява дори да излезе в отпуск, защото всеки път, когато остане без работа, изпитва чувство за вина и на неудобство. Други важни черти: непоколебимо желание да бъде само „мозък"; ненавижда органичните материи, отделяни от организма (урина, фекалии); отвращение към женския пъп (не се смейте, много е важно). Казва ми: —В моя отдел работи една дебелана. Много е компетентна, умна, предана. Аз обаче я ненавиждам. Не мога да се насиля. До такава степен, че винаги съм се противопоставял на нейното служебно израстване, което тя напълно заслужава. Бесен съм срещу самия себе си, но това е по-силно от мен. Несправедлив съм. Тя е дебела. И какво от това? Разумът ми е безсилен; но вътрешно ми се гади. За мен е истинско мъчение всеки път. когато влиза в кабинета ми. Към три следобед имаме почивка. Тя приготвя кафе за всички, но не мога да понеса да се докосва до чашата ми. А жената е олицетворение на чистота и безупречност! Помолих младия мъж да „сподели с мен без задръжки възприятията" от колежката си: — Дебелите мъже изобщо не ми правят впечатление. Защо тогава дебелите жени?... Към нея... възприемам, я като нещо разплескано, огромно, отпуснато, размазано по земята, лепкаво... безформено, да, точно това, безформена, огромна дебела маса... направо идиотско: това момиче има толкова достойнства!... Потна, неподвижна... Защо неподвижна, след като работи толкова бързо, колкото и аз?... Тежка медуза. Зората на света, морското дъно, така си представям морското дъно, гъмжащо от живи твари, първични същества. Нека анализираме отговорите на двамата мъже: ще се убедим, че се покриват. Недоверие: Естествено, откриваме страха от женското съсловие. Подозрителността позволява на мъжа да стои на разстояние, да избягва жената, олицетворяваща опасността от гибел (самката). Прекалено сексапилна: Вече имахме подобен пример: физически привлекателната жена е символ на „унищожение". Пълна свобода: Много важен детайл, който според този мъж показва, че „самката" не може да бъде оставена на свобода. Както казахме, тя изглежда способна на всякакви неконтролируеми изблици, подобни на морските течения. Това показва, че трябва да бъдем „предпазливи" и да „държим в подчинение самката" (в нашия пример: да й попречим да вземе властта в свои ръце). Всепоглъщаща амбиция: Вече казах, че амбицията на тази млада жена е напълно нормална. Как да разбираме тогава този израз? Нека вземем някои синоними на думата „поглъщам" и нещата ще се изяснят. Директорът възприема тази жена-самка като всепоглъщаща, разкъсваща, унищожаваща. На всяка крачка се натъкваме на тези думи: те обрисуват страха, който изпитва мъжът. А какво казва Жак П.? Да си припомним отвращението му към женския пъп. Естествено, той му напомня пъпната връв, която на свой ред е доказателство за това, че всеки човек е бил размекнат, пихтиест зародиш, потънал в женската утроба. Оттук и несъзнаваната тревожност. Жак П. ненавижда органичната материя, веществата, които организмът отделя. Това обяснява желанието му да бъде само „мозък". Секретарката му, естествено, символизира недоразвитата, необособена „женска материя", която поглъща всичко, което я доближи. Това е почти карикатурна илюстрация на казаното дотук. И той като първия директор „подчинява самката", като не й дава служебно повишение. Само една дума, преди да завършим с този пример: Жак. П. заяви, че не може да понася дебелата млада жена да се докосва до чашата му с кафе. И при пози пример се натъкваме на широко разпространени предразсъдъци: жената в цикъл (самката) разваля, покварява всичко, до което се докосва. Както можеше да се очаква, един прекрасен ден Жак изостави дом и семейство заради една хубава и глупавичка блондинка. За щастие няколко месеца по-късно се подложи на психоанализа и успя да осъзнае 36

психологическите си затруднения. Върна се вкъщи, освободен от „ужаса си от самките". Без да разбере причината, младата дебеланка получи повишение. Жената, „държана на каишка", беше станала жена, чийто ум не беше подценяван от мъжкаря, а признат от един истински мъж. Нощните жени... Няколко откъса от мъжки сънища, в които откриваме същата тревожност от повторно потъване в небитието. Тези сънища символизират страха, изпитван от мъжа, да не бъде „обсебен от майка си", да не бъде „в майчината утроба", в небитието. С други думи, страхът от смъртта.

40-годишен бизнесмен: —Сънувах, че въпреки мощния мотор лодката бе погълната от огромен черен водовъртеж...

28-годишен учител: —Воланът на колата ми се строши на малки парченца. След това колата се понесе с бясна скорост към една изоставена, наводнена каменна кариера...

34-годишен чиновник: —Сънувах, че вървя из джунгла. Проправях си път с брадвичка. Лианите се увиваха около тялото ми като пипала на октопод. Задушавах се; ужасен, внезапно се събудих...

41-годишен кинорежисьор: —С камера в ръка се катерех по гладък, скалист връх; силно разтревожен, погледнах надолу. На стотина метра под мен имаше езеро, което като че ли очакваше да падна в него...

27-годишен свещеник: —Сънувах, че вкъщи има наводнение: скрих се на тавана и там започнах да се моля...

52-годишен индустриалец: —Сънувах, че строя завод в огромна глинеста яма, която все не успяваха да отводнят... Всеки психолог е в състояние да приведе стотици подобни примери. Без да навлизаме в подробности, откриваме в тях: •Символи на мъжкия Аз, който ръководи, строи и побеждава живота: — мощен мотор; — волан на автомобил; — брадва; — катерене по скалист връх; — строеж на завод; •Азът е объркан; поема пътя към небитието: — лодка, погълната от черен водовъртеж (= мрак = смърт); — изгубил управление автомобил, който се понася към кариера (= дупка в земята = гроб); — езеро, което очаква някой да падне в него (= за да „погълне" катерача); —огромна глинеста яма (също дупка в земята = гроб); —наводнение в къща (= опасност да бъде погълнат от водата; още повече, че този мъж се е приютил на най-високото място, на тавана = моят Аз, разумът ми, главата ми, индивидуалността ми ще потънат завинаги в опасно покачващата се вода).

• Женските символи: — огромен водовъртеж (символ на водата); — наводнена каменна кариера (същият символ); — увиващи се лиани (символ на „самката", която задушава); — езеро, очакващо някой да падне в него (символ на водата); — вода, която не сме в състояние да пресушим (отново същият символ). Забележете, че този мъж се опитва да построи завод вътре в ямата: жаждата му за живот и страхът му от смъртта са тясно преплетени. Ако си припомним, че водата е най-простият и най-яркият женски символ, по-добре ще разберем тревожността и страха, който мъжете постоянно усещат в присъствието на жени. Още няколко примера: Млада жена сподели: —Смаях се от реакцията на мъжа ми. Бях бременна в шестия месец. Изглеждаше щастлив, че ще става татко. Един ден полусериозно, полу на шега, поставил ръка на корема ми, попита: „Мърда ли? Чувстваш ли го? Какво става там вътре? " (Изразът „там вътре" веднага прави впечатление с предполагаемия мрак, загадъчност, невидимост.) След което продължи: —Изглеждаше отвратен. Защо? Мило му отговорих: „Както казваш, „там вътре" стават много неща, скъпи мой. "Добавих със смях: „Знаеш ли, и ти си бил там преди години. " Той грубо ме прекъсна: ,,0, моля те!" И почти сърдит напусна стаята... Като че ли изведнъж ме намрази. Често ли се среща подобна мъжка реакция? Да. Някои мъже не я крият, други я изтласкват. Остава несъзнавана, но е възможно да се прояви чрез различни поведенчески нагласи. Един мъж ми каза: 37

—Аз съм като всички останали. Преструвам се, че се разтапям от удоволствие при вида на новороденото, а всъщност мисля, че е едно ужасно мокро и сбръчкано нещо. Попитах го какво изпитва: — Не мога точно да го изразя. Не ме дразни грозотата на новороденото. Всъщност изпитвам същото при вида на новоизлюпено пиленце или на каквото и да е новородено животинче. Какво ме притеснява? Някаква смътна тревожност. В този миг си мисля, че всичко, каквото правя, е безсмислено... Вбесявам се, но не го показвам, а се разтапям в усмивки, гледайки как жените се превъзнасят пред това нещо. Двата примера показват дълбоко сходство. Смятам, че ще представлява интерес да се спрем на някои думи: Нещо: употребено е два пъти. Разбирай: „Презирам този безжизнен предмет. Такъв съм бил и аз самият, лишена от съзнание материя (= мъртва), и един ден отново ще се върна в това състояние." Мокро: определение, което веднага навежда на мисълта за „влажната среда", в която се развива зародишът; поражда аналогия с майчината утроба, тоест отново небитието. Тревожност: обяснява я самият мъж. „Заслужава ли си човек да се труди, да работи, след като един ден няма да го има вече; това „нещо" ме притеснява„(= тревожи ме), тъй като самото му присъствие е доказателство за трагичния изход на човешките усилия." Изваждайки бебешка снимка, един мъж заяви: —Това съм бил аз. Майка ми често показва снимката на приятелки, които изпадат във възторг от красивото бебе! Толкова се вбесявам, че съм способен за вдигна къщата във въздуха. Да ме излага пред хората по този начин! Забележете обаче, че същият мъж не се ядосва, когато майка му показва негови снимки като юноша, като войник. Защо? Защото по това време неговият Аз и неговото съзнание са били вече оформени. Той не е бил това лишено от съзнание „нещо" по думите на предишния мъж. Когато майка му показвала негови бебешки снимки на други хора, това означавало за него: „Ето какво е излязло от мен; това „нещо" е произлязло от нищото и отново ще се превърне в нищо." У този разгневен срещу майка си младеж действа същият механизъм. Казваме, че иска да бъде свободен, да полети със свои крила. Това е вярно. Погледнато по-отблизо, неприязнените груби постъпки са опити за освобождаване от описаното безпокойство, подклаждано непрекъснато от присъствието на майка му (по-точно от „утробата" й). Момчето можеше да каже: —Напомняш ми, че съм бил материя вътре в теб, докато аз се боря, за да СЕ създам! С основание подозираме мъжете, наблюдавайки ги как се размекват при вида на новороденото бебе. Несъзнаваното на повечето от тях е на противоположното мнение, понеже е в плен на страха от изначалното и крайното небитие.

Подчинявам това, от което се страхувам Висша стратегия Ако попитаме мъжете: „Страхувате ли се от жените по принцип? А от собствените си жени?" — повечето гце отрекат с пренебрежение. Нима е възможно един мъж да се страхува от слабата жена? Някои ще се усмихнат, заявявайки, че „такива не им минават", че трябва да се „обуздаят". Други ще потвърдят, че характерът или поведението на собствената им жена оправдава страха им. Ала всички ще премълчат тревожността, която изпитват в присъствието на жените изобщо. Вероятно един на сто ще „признае искрено" страха си от жените, без да разкрие причината. Ще се замисли над това какъв тип жени го дразнят или го карат да ги избягва; какъв вид поведение на собствената му жена събужда безпокойството му. Мъжът упорито изтласква усещането за страх от жените. Възпитан в един мъжки свят в духа на традиционно господстващата „безстрашна мъжественост", ако си го признае, ще падне толкова ниско в собствените си очи, че предпочита да се придържа към привидностите. Дори да осъзнава страха си, мъжът няма да си позволи да го покаже пред жената, защото тя може да се възползва и да вземе отново надмощие. Подбудите могат да бъдат най-различни: —да отмъсти за вековното чувство за непълноценност; —да отприщи известни майчински инстинкти: да запази детето си, да не му позволи да порасне и да замине далече от нея. Символично тя желае да върне обратно в утробата си излязлата оттам мъжка рожба. По отношение на съпруга това поведение избива в авторитарност, проявяваща се в прекалена грижовност или заядливост. Мъжът действително е задушен, кастриран, закопчан за полата й; —да се поддаде на парадокса, присъщ на много жени: изпадат във възторг, разбирайки, че мъжете се страхуват от тях, и в същото време ги презират тъкмо по тази причина. Следователно мъжът трябва да прикрива страха си и да държи жената на разстояние. Но дори тази тревожност да е общовалидна, тя се проявява различно в ежедневието според типовете мъже и жени и според обстоятелствата. Ето един типичен пример, който ще ни помогне да си представим гамата на възможните случаи. Младата зеленоока жена 38

Обикновено този тип жени — особено ако са изрусени 6, „еманципирани" като някои актриси, певици, манекенки — са най-силно желаните физически жени, но и най-мразе-ните от мъжете. Каква е причината за тази омраза? Да вземем някои свободни асоциации на думи: Зеленоока жена 40-годишен преподавател: —Котка, нокти, лаская, укротявам.

22-годишна студентка: —Мътна, зеленясала вода, водорасли.

28-годишен механик: —Хищник, сребро, накити, удушавам, полуотворени очи.

28-годишен майстор: — Непроницаема, луксозна самка, бездушна загадка, разорение. Тези отговори, на които се натъкнахме нееднократно, показват добре, че символът е по-силен от реалността. Зелените очи напомнят за: дебнене (котка-нокти-полуотворени очи); цветът им е като на застояла вода (мътна-водорасли-непроницаема), която всмуква и влече към дъното, към смъртта. Това е символът на водата, но и на сирената. Отново сме изправени пред образа на „самката" в отрицателния й аспект. Защо тогава този тип жена е най-силно желан и същевременно най-заплашителен и най-мразен? Нормална зеленоока жена положително няма да предизвика такава силна реакция. Този тип женственост нерядко е изцяло изфабри-куван. Неволно някои модни течения са използвали символиката на зелените очи. Накарали са жените да изрусят косата си, да гримират клепачите си, да се преструват на не-достижими, на високомерни, на капризни, да разоряват богатите мъже. Дресирали са ги професионално да отговарят на определено търсене от страна на западните американизирани мъже. Киното също се е намесило. Не е останала по-назад и висшата мода. На заснети от телевизията модни ревюта често сме свидетели на абсурден спектакъл: зелено-оката манекенка бавно се отдалечава и внезапно, хоп, се обръща с лице към камерата (близък план), като че ли полуотворените очи на фаталната жена се готвят да погълнат напълно този мъжки свят. Как мъжът да избегне „опасността", олицетворявана от този тип жени? Като им попречи да бъдат свободни и независими. Като ги опитоми. Като ги държи в подчинение. Като ги обезвреди. Да се върнем на асоциациите на думи. Лаская. Подтекстът е следният: като се умилквам на тази жена, като я омайвам, аз я разнежвам. Мога да я неутрализирам с изключително вежливото си поведение. Ако налапа въдицата и се превърне в приятелски настроено към мен същество, усещането ми за опасност се стопява. Фактът, че започва да мърка, слушайки ласкателствата ми, пречупва независимостта й, поставя я под мое влияние и аз контролирам положението. Ето как безпокойството ми се изпарява. Накити, сребро, разорение: мъжът се опитва да подчини „самката", отрупвайки я с подаръци или с пари. Превръща я в предмет. Още повече, че непостоянството на този род жени е всеизвестно. Прелитат без срам от един любовник на друг, след като ги доведат до окаяно положение. Хванат в капана, мъжът или се самоубива, или удушава жената. Този жест доказва окончателното му заробване. Така завършва великолепният роман на Зола „Нана", който механикът беше видял екранизиран и откъдето бе почерпил асоциациите си. Да обобщим: Жена робиня = подчинена жена = обезвредена жена = отстранена опасност. Свободна жена = опасна „самка" = необходимост да бъде обезвредена. Бариерите За да се освободи от страха от жената (включително и собствената), мъжът е издигнал множество препятствия. Защото мъжът не желае да „властва" над жената в прекия смисъл на думата. Като мъжкар той обаче се нуждае инстинктивно да държи на разстояние самката, понеже се страхува да не бъде „погълнат" от нея. Тоест мъжкият индивид ще действа по начин, по който женската сила да бъде потискана, а не оставяна да се прояви свободно.

Обезвреждането на жената За да се попречи на жената свободно да се изявява, е най-добре да бъде държана в подчинение. Навремето този метод се прилагаше точно, категорично, недвусмислено и брутално при всички обстоятелства. Това препятствие продължава да е в сила и до днес, но вече по-коварно и по-фино замислено. Още повече, че давайки фалшива свобода на жената, мъжкото съсловие успява доста често да си придаде добродетелност и почтеност. Напълно несъзнавано впрочем. Кои са основните, ежедневно прилагани от мъжете начини, за да попречат на жената да се издигне, за да я обезвредят, като същевременно си осигурят благоразположението й? При положение, че мъжът изпитва дълбок страх от жената, напълно нормално е да се чувства непълноценен пред нея. Той или трябва да се освободи от това чувство, или да го компенсира някак. Това 6

Вж. главата „Обемичените жени".

39

обяснява защо посочените по-долу модели на поведение са лъжливи, неискрени, макар и повече или по-малко несъзнавани. Положително наглед мъжко поведение(за Ласкаене на жената) Очаровам.Преструвам се на ,.любящо момче" (като към майка, от която се страхувам) Користно лаская, подмазвам се,съгласявам се с нея.Всячески я карам да ми се възхищава – на физиката, на ума,на богатството,.Държа де свойски (вместо пренебрежително).Проявявам изключителна вежливост,предугаждам найдребните и желания,отрупвам я с комплименти,с подаръци,с бижута ,с охолство. Отрицателно наглед мъжко поведение (за смазване на жената) Презирам.Унижавам.Високомерно игнорирам.Нападам. Грубо превъзхождам. Иронизирам. Подигравам. Отнасям се грубо. Колекционирам (тези,които „имат” много жени, всъщност искат да ги омърсят и отхвърлят като ненужни вещи) Как реагира жената? По отношение на изразеното в лявата колонка се оправя както може. Що се отнася до дясната, тя често взема за чиста монета това, което е само опит от страна на мъжа да се освободи от страха си.

Бариерата на чувството за малоценност Векове наред изпипван, този метод е доведен до съвършенство. Мъжът трябваше да се убеди, че страхът му от жената е смешен, още повече, че не съзнаваше какво го поражда. Най-добрият начин бе да се увери, че обектът на страха му не заслужава такова чувство. Ето защо жената бе обявена за неспособна, за инертна, за лишена от истински ум. Затрупана от лавината на презрението, жената в края на краищата повярва на мъжките твърдения. Започна действително да се смята за неспособна и тихичко се спотаи в тъмния ъгъл, мълчалива и незабележима. Мъжкият страх отведнъж се уталожи. В мъжките владения се възцари спокойствие. След като жената не се изявяваше, обстановката се разведри. Всичко стана ужасно лесно, тъй като жената несъзнавано се прекланяше пред мъжката сила и се презираше, защото е лишено от фал ос същество. Това продължава и до днес, само че под други форми. В наше време жената-вода е грижливо направлявана и тече между ясно очертани брегове. Бариерата на подозрителността Веднъж завинаги мъжете са постановили, че „на жената не може да се вярва". Дори когато един найобикновен мъж си сътрудничи с компетентна жена, той запазва същото несъз-навано поведение: особено ако жената е привлекателна (току-що видяхме подобен пример). Не е трудно да се досетим за причината. Понеже женските гениталии символизират „входа към небитието", доверието към жената се тълкува по следния начин: „Ако й се доверя, има опасност да се превърна в нищо, да бъда погълнат, унищожен." Няма защо да се чудим, че непрекъснато се натъкваме на тези думи, тъй като те са основата. Бариерата на загадката Да си представим мъж, който разсъждава по следния начин: — Животното, което забелязвам отдалече, ме плаши. Не го познавам. Боя се от него, без да зная защо. Следователно това животно е загадъчно. Подобно разсъждение, естествено, е абсурдно. То протича в обратен ред. Най-нормално е мъжът да се доближи до животното, за да го разгледа, да го разпознае. Само тогава ще разбере дали има основание да се страхува и как да действа. Тъкмо защото се бои, мъжът заявява, че тук има някаква загадка, без да е проверил и без обективна причина. Той си мисли: — Страхувам се от жените.

— Не ги познавам.

— Значи жените са загадка. Прави следното заключение: „Следователно не мога да им се доверя." В действителност това така наречено разсъждение обяснява защо без никакво основание той държи жените на разстояние. Или пък мъжът си казва: —Тъмната и невидима химия на женската утроба ми напомня страха ми от небитието. Трябва да съм бдителен. Женската утроба е загадъчна, следователно и жената е загадка. Прави опит да обоснове своята подозрителност: —Жената е зависима, подчинена и трябва да си остане такава. Така тревожността на мъжете се стопява: това е по-лесно, отколкото да се търсят причините, които я пораждат.

Бариерата на коварството Много мъже заявяват, че жените са коварни. Ако вникнем по-дълбоко в това твърдение, ще видим, че то засяга неизменно и най-вече женствените, сексапилните и младите жени. И тук действа познатият ни механизъм: усещането, че жената ги дебне, че са заплашени да бъдат унищожени, върнати в небитието, както вече видяхме в примера със зелено-оката жена. Тази увереност в женското коварство кара мъжа да укрепи защитата си. Ето защо жените са в невъзможност да нападат фронтално. Беззащитни пред мъжа-завоевател, те са принудени да лавират, да хитруват. Това е единственият им шанс да запазят някакво подобие на независимост. Неспособни да взривят канарата, на която са се укрепили мъжете, те я подкопават и я минират. В това 40

отношение са изключително съобразителни благодарение на природните си дарби: прозорливи са, лесно откриват слабото място, търпеливо обсаждат противника. Също като водата, — основният женски символ (вж. Главата, посветена на женските символи). Естествено, оттук ни дели само крачка от инсинуациите и „коварните постъпки". От друга страна обаче, подобно поведение допринася да се засили подозрителността на мъжете и ответната им защитна реакция. Да търсим изход от този омагьосан кръг, е равносилно да се опитваме да изчислим квадратурата на кръга. Бариерата на материята Става дума за друг вид мъжка защита, основана също като предишната на несъзнаваното разсъждение: — Отказвам да съм материя. Но женската утроба произвежда материя. Следователно жената е материя. Следователно аз я отхвърлям. Ето как мъжът смесва цялото с частите на това цяло. Подобно разсъждение е добре дошло за него, защото така той се оказва единственият притежател на ценностите на разума, докато жената вегетира на хиляди крачки под него. Така мъжът се чувства защитен. Успокоен си казва, че „жената-материя" ще бъде обезвредена, докато е под негов контрол. Не можем да упрекваме мъжете за това поведение, а е излишно и те да си посипят главите с пепел. Човек не може да е отговорен за дълбинното си несъзнавано. Обикновеният мъж иска това да е така и вярва, защото, за да се защитава, той се нуждае от тази вяра.

Жената-предмет Нека припомним общото правило: Мъжът започва да се страхува, Мъжът престава да се страхува, щом като жената стане свободен щом като жената стане подчинен субект обект Несъзнаваната хитрина е доста елементарна: жената трябва да се превърне в предмет. Или с други думи: ,Бъди най-красивият предмет на света, задоволен и пременен. Ще си мируваш и няма защо повече да се боя от теб. " Как да „задоволим" жената? В това отношение промишлеността е много изобретателна: дрънкулки, евтини бижута, тоалети, домакински уреди. Сравнението никак не е пресилено: с жената се отнасят, както колонизаторите са манипулирали „диваците"; стъкълцата и другите подаръчета неутрализирали контраатаките. Поласкани, прикоткани, подмамвани с усмивки, туземците сами отваряли пътя на новите си врагове. Производствата на накити и на дрехи правят чудеса. Никога досега жената не е била така пременена, преситена, отрупана. Символично я „утежняват" с допълнения, които следват повеите на модата. Като че ли действително се опитват да я принудят отново да се върне към статута си на „самка", обездвижена, тромава, заета единствено със себе си. Подчиняват я с помощта на самовлюбеността. Манекени с човешки образи й показват как да се държи, как да ходи, „как се носи коремът" през този сезон. Определят големината на бюста и обиколката на талията. Измислили са дори един ужасен израз: модата допълва жената с безброй „аксесоари", като че ли става въпрос за автомобил или за някаква друга машинария. Показвайки ми екстравагантно облечена млада жена, един мъж сподели: — По този начин „ги" държим и те „ни'! оставят на мира. Мъжът е трябвало да стане моделиер. Защото „висшата мода" улучва с един куршум два заека: заробва и носи удовлетворение на робинята, която има чувството, че е обект на внимание, каквото никога до момента не й е било засвидетелствано. Дори истински зрелите жени са принудени да следват течението. Това е така, защото има моди, които успяват да принудят трезвомислещи жени да изоставят собствения си вкус: масовата конфекция се прави за жените-предмети в ущърб на останалите. Външността е измамна. От една страна, производителите предлагат на жените невероятен избор от платове, десени, модели, създавайки впечатлението, че са свободни в избора си. Всеки сезон обаче от единия до другия край на света модата налага унифицирането на милиони жени. Започваме да подозираме, че мъжете-моделиери изпитват несъзнавана и силна омраза към жените, след като ги превръщат в послушни марионетки, тоест в безобидни предмети. За отбелязване е, че модата се отнася предимно за най-младите жени (тези, които символично са „найопасни" за мъжете). Моделиерите рядко се интересуват от зрелите жени, прехвърлили определена възраст. Вярно е, че младите жени в качеството си на потенциални клиентки са интересен обект. Останалата не по-малка част от жените също е носител на значителна покупателна способност. При това положение не се ли налага изводът, че несъзнавано моделиерите прилагат общото правило: „Само сексапилните жени са опасни за мъжа и само този тип жени трябва да бъдат под-чинявани." Всичко навежда на подобни разсъждения. Модата си служи и с друго оръжие: залага на инфантилността. Много по-голяма е опасността жените, а не мъжете да блокират поради неизживян Едипов комплекс (вж. Главата „Девойката попада в капана"). При това положение главното за тях е да направят впечатление на всяка цена: дори с риск да станат обект на подигравка. Фактът, че ги гледат, им създава усещането, че са харесвани. Следователно логично е да се подчиняват на заповедите на мъжете-законодатели в модата. Очевидно всички са доволни. Търговията върви отлично; много жени бъркат робство и свобода, което е добре дошло за мъжете.

41

Унифицирането на жената стига по-далеч, отколкото можем да предположим. От известно време мъжете търсят предимно „суперсладникавата" жена, тихата вода, мечтателната натура. Химията, вложена в прическата, без значение дали е направена в луксозен салон или в домашни условия, както и козметиката целят да направят жената по-нежна. На достъпен език това означава: колкото по-кротка, по-безцветна изглежда жената, колкото повече се обезличава, толкова е по-безопасна за мъжете. Индустриализацията породи едно всеобщо явление. Всяка жена се чувства задължена да се обезличи — обезцветявайки косата или личността си. Става въпрос за нов „вид" жена, съвършен продукт на технокрацията и на увлечението по интелектуализма. Това е едно от най-странните явления на нашето време. Ще се спрем на него в следващите страници. Заслужава си да го направим, след като съществуват цели държави, които са го превърнали в своеобразен талисман...

Психологическият страх от жената Още веднъж искам да припомня, че сега засега разглеждам отрицателната страна на нещата. Кои женски поведения предизвикват „изконния страх" у мъжа? Задавам този въпрос, защото са много активните, интелигентните и уважаваните в професията си мъже, които се превръщат в малки момченца в момента, в който се озоват пред жените си. „Притеснението" им е очевидно, особено пред чужди хора. Мълчанието на съпругите се тълкува като някакъв разпит. Губят почва под краката си при най-дребното неодобрение или смръщване на вежди. Армии от мъже се разтреперват от „навъсения" поглед на дребничката женичка. Освен когато се държат като послушни дечица или се разтапят в пресилени комплименти. Понякога картината се променя: мъжът се превръща в надут фукльо или в самохвалко. Тези мъже никога не могат да се „отпуснат" в присъствието на жена, в това число и на собствената си. Това е логично, ако приемем, че страхът от жените е общовалиден закон. Така се обяснява и властващата роля на жената в повечето семейства.

— Когато замълчи, имам чувството,че ми крои някакъв номер...

— Не зная къде да се дяна, като ме стрелне с някой ироничен поглед... Някои женски поведения, от които мъжът изпитва особен страх: Женският поглед изучаващ прозорлив студен високомерен надменен провокиращ мълниеносен гневен безразличен загадъчен презрителен ироничен Женското мълчание сърдито заплашително подозрително иронично гневно (необуздан или мълчалив гняв) Женската реч неконтролирани гневни изблици унизителни намеци прикрито-любезни нападки сарказми непрекъснати досадни критики презрителни думи

В заключение: мъжът силно се страхува от: Всичко в отношението на жената, което изглежда унизително, уронващо престижа (темата за „кастрацията", за „умъртвяването" на мъжката личност). Всичко, подлагащо на съмнение силата, смелостта, външността на мъжа. Приема го като провокация, на която обикновено отговаря с „изправяне" на личността (агресивност, презрителност, самохвалство, високомерно безразличие). Всичко, което поставя под съмнение мъжкия ум. „Ако се окаже по-умна от мен, ще ме задуши" (темата за „всепогаъщащата жена"). Всяко поведение или дума, които могат да свалят маската от лицето на мъжа, да го разголят, които показват, че външността му не съответства на същността му (темата за кастрацията). Всяко поведение, предвещаващо избухването на „женския гняв", който мъжът изживява като безмилостен и от който не вижда спасение (темата за „всепоглъщащата жена"). Всяко поведение, което кара мъжа да мисли, че е обект на преследване, на следене, на шпиониране, на критики (темата за „жената-унищожителка"). Друга жена би ли се побояла от подобни поведения? Несъмнено, но много по-малко. Защото и другата жена принадлежи към женското съсловие, разполага със същите оръжия за нападение и за защита, дълбинното й несъзнавано е сходно.

42

Там, където една жена моментно ще се огъне пред друга, мъжът напълно се обърква, защото подобни поведения активират основната му фобия. Даваме си сметка колко съществено може да бъде майчиното поведение при възпитанието на децата, без значение синове или дъщери. По-нататък ще разгледаме някои женски характерни черти с отрицателните и положителните им аспекти. Защото ще трябва да се запитаме: какво е жената вън от субективните ни възприятия за нея?

ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ВЪЗПРИЯТИЯ Ласканата жена Дотук разглеждахме само как мъжът възприема жената. Той винаги я е обвивал в мрак и в тъмнина — израз на инстинктивно отдръпване, на прекомерна подозрителност. Историята на човечеството ни показва, че в същото време същата тази жена е била превъзнасяна до небесата, както дори богиня не би могла да мечтае. Мъжът принуждава жената да се люшка от непрогледно черното до ослепително бялото, без средно положение, без преход и градация. От обект на презрение жената се превръща в обект на ласкателство. При положение, че мъжът няма никаква обективна причина да се бои от жената или да я мрази, то тогава не съществува приемлив мотив да я превръща в дарохранителница, в амфора и всевъзможни други преувеличения, които колкото и да са поетични, изобщо не съответстват на действителността. Също както няма никакво реално основание майката и майчинството да са натоварени със символичен ужас, както е неоправдан и култът, който им отдаваме. Превръщането на жената в идол не представлява ли също страх, но под друга форма, който крепи противоположната фасада на сградата? Като начало ви предлагам някои положителни речеви асоциации, направени от мъже. Те са силно преувеличени, което вече е подозрително. Примерна дума: жена 28-годишен мъж: —Преобразяване, спокойствие, вместилище, нежна топлина.

40-годишен мъж: —Амфора, благословия, появяване на бял свят, свещена.

19-годишен мъж: —Неотразим покой, покълване, чудо.

34-годишен мъж: —Оплождащ извор, дарохранителница, вечност, съд със светлина.

52-годишен мъж: —Богиня, чистота, пиедестал от доброта.

25-годишен мъж: — Небесна дева, животворен извор. Три главни теми се открояват сред тези избрани измежду стотици други асоциации: Смъртта и възраждането: преобразяване — неотразим покой — съд със светлина — небесна дева — чудо — животворен извор — вечност. Майката (отъждествена с утробата): вместилище — амфора —дарохранителница — нежна топлина — оплождащ извор. Възвелнчаване на жената: благословия — свещена — чистота — пиедестал — богиня.

Двете лица на тревожността Няма смисъл да продължаваме, диспропорцията е очевидна. Когато ставаше въпрос за отрицателни възприятия, не беше трудно да се разбере. Аргументът беше прост: жената символизира небитието, от което произлизаме; но небитието плаши; следователно жената плаши. А в настоящия случай? Защо е нужно подобно свръхположително преобръщане на положението? Защо е нужно подобно боготворене? Можем да се запитаме: има ли поне един мъж, който действително мисли това, което казва? Или се опитва да се убеди в него? Можем да разширим въпроса: колко от хилядите поеми, песни, художествени произведения, възвеличаващи жената, са откровено изражение на авторовото несъзнавано? Пресилването и хиперболата са очевидни във всички малки и големи произведения, изпълнявани навремето от трубадурите, а в наши дни от телевизионните певци. Да си представим лишен от светлина мъж, потънал в пълен мрак. Да си представим също, че този мрак, това „небитие" го плаши. Най-добрият начин да се освободи от страха си е да открие как да преобрази мрака: „Защо да се боя от тъмнината, след като ми позволява да медитирам, да съм сам и след като именно този мрак ме кара да мечтая за светлина?" Не напомня ли това за отношението към жената? Несъзнавано мъжът си казва: Жената ме плаши. Трябва да намеря основателни причини, за да престана да се боя от нея. Ето защо ще я превърна в ослепително снежнобяло същество. Ще превърна тъмнината, в която е обвита, в светлина. Сам се убеждавам в това, славейки я в песни и в стихове. Защо да се страхувам от едно толкова красиво и приятно за очите същество, 43

при това тъй необходимо за продължението на рода?" Отново потвърждение на това, което съм казвал и повтарял: обикновено „учтивостта" на мъжете несъзнавано цели да поласкае жената и така да ги освободи от страха им към нея. Това е началото на друга песен, припявана от мъжете, която е в пълно противоречие с предишната: — Преди да се родя за съзнателния живот, изпитвах абсолютното блаженство и покоя на небитието.

— След смъртта си отново ще потъна в това небитие; завинаги ще се слея с великото Цяло.

— Благословена да е жената, чиято утроба ме изведе от небитието, която е символ на бъдещето ми, изпълнено с блаженство небитие. Може да си помислим, че става въпрос за някаква „спасителна" операция! За да избяга от сковаващата го тревожност, мъжът величае небитието и неговия символ — жената. Да не забравяме, че страхът си остава причината за тази тревожност, независимо дали се проявява в положителна или в отрицателна насока. Това обяснява по-конкретно обобщаването, което мъжете правят. Мъжът не възпява благородството или величието на дадена жена или майка, а на „майката" и на „жената" по принцип. Същото се отнася и когато сипе хули и упреци към жената. Ето защо винаги трябва да напомняме, че става въпрос за страха у самите мъже, с който жената няма нищо общо... въпреки че понася всички последици. Открай време жената е била обект на дълбинните противоречия, измъчващи мъжкото съсловие. Жената, вечната унищожителка или любовница, е засипвана с почести или ругателства. Защото мъжът се страхува от нея. Има ли изгледи за излизане от положението? Очевидно истинско побратимяване между половете няма да настъпи, докато мъжът се страхува от жената, както и докато този смътен страх не престане да поражда неадекватни действия (положителни и отрицатели). Докато се страхува от жената, мъжът няма да й позволи да се „издигне до неговото равнище". Непрекъснато трябва да повтаряме, че тук не става изобщо дума за някакво повърхностно превъзходство. Мъжът трябва да се промени и да се върне (но кога, как?) към корените си, да възстанови връзките си със земята и с материята, с живота и със смъртта. Само тогава ще преодолее страха си от небитието и едновременно с това от жената. А жената нека не обявява прибързано победата си: тя също трябва да поеме в друга посока. В противен случай инфантилните или агресивните женски поведения ще продължават да подклаждат мъжката тревожност и враждебност. При това положение ролята на уравновесената майка е неоценима. Защото майката е тази, която изгражда първа образа на жената, образ, който мъжът ще носи в себе си цял живот. Това обяснява също защо трябва да познаваме женските символи. Те са своебразни изражения на несъзнаваните възприятия, а символите винаги ще побеждават разума. Жената е тази, която прави мъжа, тя е връзката му с времето, с материята, с дълбинно животинското у човека, с живота и със смъртта. Жената е родината на мъжа, към която той неизменно се връща и без която е изгубен. Жената е оцеляла в невероятната си участ благодарение на качествата и на недостатъците си: способност да се изплъзва, гъвкавост, огромно търпение, приспособи-мост, нужда от обич, жажда за щастие на всяка цена, нарцисизъм, мазохизъм, дори коварство. Тя изплува там, където мъжът потъва. Когато една жена докаже, че е интелигентна и дееспособна, пред нея веднага се изпречва мъжът, уплашен, че ще свали маската му на мъжественост и на самохвалство. За да избегне тази опасност, мъжът е обработил жената, докато направи от нея предмет или самка. След това започва да я презира и да я ненавижда. Как тогава да я опознае истински освен чрез символите, в които я е напъхал? ГЛАВА VI ЖЕНСКИТЕ СИМВОЛИ Водата и огледалото не са еднакво прозрачни. СААДИ-МУШАРИФ ЕД-ДИН ЖЕНАТА, ПРЕДСТАВЕНА В ОБРАЗИ

Как се раждат символите Кадър от филм: голям тъмен платноход се преобръща и вирвайки нос, се врязва във водата. Когато водата го поглъща, от екрана зазвучават женски песнопения; приглушени, неразбираеми, подети от ехото, което странно ги извисява. Защо точно женски, а не мъжки гласове озвучават потъването на платнохода в морската бездна? На телевизионния екран вървят изгледи от висока, безмълвна планина, застинала под снежна покривка. Музиката за фон на кадрите се изпълнява от жени. Откъс от филм за четвъртото измерение показва летящ космически кораб, й отново неясни женски гласове изпълняват някаква мелодия, която не можем да разберем дали съдържа обещание, или вещае заплаха? Защо? Жената се е превърнала в „амбулантен символ" до такава степен, че е трудно да я опознаем другояче, 44

освен през мътното стъкло на човешките възприятия. Това е така, защото символите на жената са родени не само от това, което тя е, но и от това как изглежда. Ето защо, за да разберем красотата (и опасността!) на тези символи, е нужно да приведем няколко най-обикновени примера. Жената е „плодовита". Всеизвестно е, че водата означава плодородие. Земята е оплодена от водата. Вълнението, породено от жената, се измества към водата и към земята. В такъв случай е логично тези природни елементи да се превърнат в силни женски символи. Мъжете възприемат жената като безмълвна заплаха? Тогава логично всеки природен елемент, който представлява реална опасност или заплаха, се превръща в символ на жената. Това обяснява и женските изпълнения при потъването на кораба или звуковия фон, на който е показана снежната планина (която таи смътна и потенциална заплаха). Жената ще стане и символ на това, което завинаги поглъща (всмуква!): пространството, в което изчезва космическият кораб, четвъртото измерение (извън времето), загадъчната планина, далечните хоризонти, невидимото; всичко това, подсилено от „звуковото ехо" ( което като че ли идва от вечността) и от неразбираемата песен, засилва усещането за недействителност, за необособеност. Отново на филм виждаме огромен калкан (образ на „смъртта"), плуващ по морското дъно (символ на жената). Един студент ми пошушна: „Пак ли ще ни сервират женски песнопения?" Пет секунди по-късно те прозвучаха. Дават ли си сметка режисьорите защо прибягват до подобни кадри и до подобно озвучаване? Позволете ми да се съмнявам. Често наблюдаваното явление само доказва устойчивостта на символа. Силните усещания, породени от жената, на свой ред са породили безброй символи. Нужни са хиляди страници, за да ги опишем; ето най-често срещаните. Когато жената изглежда загадъчна и непознаваема, тя ще бъде отъждествена с природни елементи: вода, мъгла, притихнали нощни градове, мрачни лесове, космически пространства. Когато жената изглежда недостижима, символите ще бъдат приказни замъци с обитателките им, далечни богини, безбрежни хоризонти, джунгли с мъгливи ливади, синеещи се върхове. На никого няма да дойде наум да прикачи подобни символи на мъжа. Когато жената се отъждествява с утробата, символите носят ту положителен, ту отрицателен заряд. Всичко ще е тъмно, душно, пещерно, хаотично, магическо. Или обратно, това, което създава усещане за топлина и за ведрина: благоуханни градини, сияйни пещери, окъпани в светлина градове, океани, в които се гмуркаме, за да заспим блажено. Утробата? Тя ще се отъждестви с топлината на домашното огнище, с къщата, която женските ръце са изпълнили с цветя, със завръщането и с посрещането, с „родината", със земята-кърмилница. Може ли да си представим някой да каже „връщам се в бащата-родина" или „бащата-земя"? Когато „самката" поражда тревожност, всяко нещо в природата, което носи женски отличителни белези, на свой ред поражда тревожност. Всяка скрита и непредсказуема сила (буря, заплашваща да се разрази всеки момент, покачващата се бълбукаща вода при язовирната стена, тътенът на вулкан, разтърсващ „недрата му"...). Тъй като жената „създава" живот, символиката я е издигнала в ранга на фея или на вещица (прозорливостта й е безгранична, животът и смъртта нямат тайни за нея, тя властва дори над човешките съдбини). Валкюрите предопределят съдбата. Помагат на водачите да победят и посочват обречените на смърт воини. Те са вълшебни коннички. Понякога ги представят като обвити в лебедов пух девици, летящи из небесата. Случва се да кацнат в някое езеро, близо до гора. Стават пленнички на мъжа, който успее да им отнеме перата (тук прозира така добре познатото мъжко желание: бягство от жената-самка (или от майката), за да осъществи собствената си съдба и да не бъде унищожен от нея). Това поверие е в основата на познатата германска средновековна поема „Песента на нибелунгите". Главното е, че тези жени олицетворяват съдбата (да си припомним асоциациите, породени от думата „самка"). В античността трите Парка са играели същата роля и не случайно са били жени, тоест „самки"! Всеки символ е действен Множеството женски характерни черти не само са станали символи на жената, а на свой ред са оказали влияние върху нея. Така са се сраснали с нея, че напомнят на къща в гъста мъгла, когато не можем да различим къщата от мъглата... Така е и до днес. Вече никой не вярва във Валкюрите, но мъжът продължава да възприема жената по същия начин. Несъзнаваните усещания при възприемането на живота и смъртта са се запазили. Всеки символ е действен и разумът е безсилен пред него. Но символът е едно, а това, което правим с него — друго. В настоящия момент символът се изразява чрез упадъчни представи, наложени от потребителските общества. Киното, афишите, рекламите по телевизията или в пресата несъзнавано се основават на символите. Така именно на клиентите се предлагат упадъчни възприятия, които поддържат определени представи за жената. Тя е станала неуловима, загадъчна, с размазани черти, изчезваща като дим благодарение на фотомонтажа. Песните, изпълнени от жени във филмите, за които вече говорихме и които публиката възприема почти несъзнателно, подхранват вкоренените у зрителите открай време представи за жената. Пред мен са много снимки на жени с разпилени до кръста коси, седнали в лодки сред обвито в мъгла езеро, обгърнати от влажни изпарения с 45

глупаво или объркано изражение. И всичко това, за да се рекламира уникалността на някакъв препарат за изрусяване Ето как символът насочва рекламния агент, който на свой ред подсилва „загадката" (= опасност) около жената, превърната в безплътен призрак, изплувал от мъглата, за да потъне отново в нея. Същото се отнася и за песента, превърнала се в промишлена стока, възхваляваща все по-слабите и анемични жени. И за продаваните тонове плочи, които подхранват мечтите на милиони „потребители" по цял свят. Ето как хората започват да смесват жената с потребителския продукт. Като че ли някой ще повярва, че гипсовата синкава статуетка, предлагана на щанда в супермаркета, е действително Дева Мария. Бъдещата съдба на жената ще зависи много от това доколко тя ще се разграничи от създадената представа за нея, опорочена от съвременния свят. Тогава символите отново ще могат да си върнат мястото, което им принадлежи в човешкото несъзнавано. Това обаче няма да стане много скоро, тъй като всеки дълбинен символ е своего рода несъзнавана звезда. СИМВОЛЪТ НА ВОДАТА

Тринадесет свободни асоциации Водата е класическият, най-истинският, най-устойчивият женски символ. Много характерни женски черти, както положителни, така и отрицателни, веднага ни навеждат на мисълта за водата. Ето някои асоциации, направени от жени. Можете също да се върнете към мъжките сънища от предходната глава, в които присъства идеята за водата. Примерна дума: вода 1.28-годишна секретарка: —Вода ли?...О, това съм аз в добрите ми дни! Аз, гъвкава, лесно приспособяваща се, търпелива и добра. Изплъзваща се. Женствена. Водата е изключително женствена. Да се плъзгаш по земята. Щастие, дарено от водата. Река, по която плуват кораби. Неопределена форма...да, безформена, но същевременно приемаща всевъзможни форми. Лесна и нежна адаптация. Водата, това е жената, това е живоъта, пеещ между бреговете... Мъжете умират преди нас...

2.43-годишна директорка: —Непостоянна, много непостоянна. Връхлитаща.Проливни дъждове. Водата потушава огъня.

3.40-годишна, продавачка: —Водата, това е жената. В добрия и в лошия смисъл.Нали знаете, има едни заледени езера, на които ледът се пука под краката. Суха земя, която се възражда. Пусти нята се покрива с цветя. Всичко е произлязло от океана.Хубаво ми е.

4.32-годишна, професия домакиня: —Представям си извор. Водата клокочи с нарастваща сила. блика право нагоре. Отново пада, разлива се,превръща се в поточе, в река, в делта, в океан... Залива земята, която се нуждае от нея.

5.23-годишна студентка: —0! Трябва да се абстрахирам от юриспруденцията!Вода, вода ли? От ръцете ми извират ручеи, отражението ми във водата, отражение, просто отражение, променящо се огледало като женско лице. Много съм суха; би трябвало да имам повече вода в себе си... Безкрайна способност на водата да се приспособява...

6.63-годишна домакиня: —Спокойствие. Потоп. Залива земята, почти изцяло... Плоска, хоризонтална, гладка, коварна. Коварна?Ами жените обикновено са коварни! Такава ли е душата ни? А водата следва пътя си, тече само в една посока и никога не се връща назад. Като мен може би?

7.57-годишна домакиня: —Ах, водата, господине! Представям си наводненията в Холандия и планинските потоци. Водата е ужасяваща и хипнотизираща. Никога не вървя по брега на реката.Изпитвам някакво загадъчно притегляне, почти щастие... Трябва да внимавам. Водата е като празното пространство. За мен, господине, водата е женственосттана света, вътрешната природа...

8.19-годишна студентка: —Водата ли? Навсякъде и никъде, непостоянна, словоохотлива, чаровна, но и всепроникваща като... ами като вода, така де! Годеникът ми е най-добре осведомен по въпроса!

9.38-годишна домакиня: — Приказен принц, горска поляна, извор. Безгрижие.Радостта да тичам, изворът ми дава сили. Подскачам от камък на камък. Вътрешно удоволствие...

10.24-годишна домакиня: —Спасена от водите, изплувала от водите на майчината утроба... Да плувам, да плувам безспир, докато достигна големия покой. Къде е другият бряг? Да не гледам назад, да не доплувам до океана...

11.37-годишна,чиновничка: —Водата, това е природата. Просмуква се, ако не внимаваме. Опасност. Разнообразие на цветове, на форми, бързина. Непредвидима, но мъжете са нащрек.

12.20-годишна студентка: 46

—А, не! Не водата! Мразя морето. Доверяваш му се,докато се надигне на хоризонта и отнесе къщите. Реките са същите: изглеждат добронамерени, докато започне топенето на снеговете и докато завалят дъждовете.И те са безжалостни! Обичам и мразя водата.

13.33-годишна чиновничка: —Водовъртежи, засмукана до дъното, изсмукана. Хлъзгави, студени риби... Майка ми ме изцеди напълно... Значението на тези асоциации Във всяка от тези асоциации, направени от жени, с лекота установяваме, че водата за тях е женственост, че тя е най-истинският женски символ. Тук няма да засягам символите на раждането, на оплождането, на вечната младост, на земеделието и вярванията, свързани с тях, на култа към водата-майка, към живата вода и т. н. Да се ограничим с горните асоциации. Водата тече според естеството на терена. Неспособна е на активно движение (не може да изкачи наклона, асоциация № 6. ) Тя тече, просмуква се, плъзга се, извира, опложда, руши. Тя е заплашителна и жизнерадостна, подвижна, лъкатушеща, менлива. Гладката повърхност крие опасни дълбочини. Тя хипнотизира и всява ужас. Няма определена форма. Спокойна е, но притежава огромна потенциална мощ. И тук откриваме потвърждение на казаното по-горе. Да отбележим също, че древният символ на водата V е идентичен с графичното изображение на женския полов орган. Впрочем това е геометричното му изображение. Ето защо сметнах за интересно да представя този изконен женски символ. Отново ще се върнем на него, определяйки някои характерни черти на женствеността. Да видим пак тринадесетте асоциации. Как тези жени възприемат водата, която свързват веднага с женствеността.

1. Секретарката изживява женствеността като жизнерадост, гъвкавост, способност за приспособяване към всякакви обстоятелства. За нея женствеността е вътрешна нагласа за щастие. Тя е полезна, на нея може да се разчита. Мъжете намират в нея опора и сигурност (по нея плуват кораби). Внезапно възниква неочаквана асоциация: „Мъжете умират преди нас." Тази жена съзнава, че женствеността е трайна и стабилна благодарение на приспособимостта си, на способността си да се нагажда към обстоятелствата (безформена и същевременно приема всевъзможни форми). За тази жена женствеността изглежда непобедима и щастлива, но и неуловима и пасивна.

2. Недоброжелателна. Тук имаме работа с доста „огрубяла" от живота личност. Изпитва недоверие към водата, непостоянна и променлива. Страхува се от непредсказуемата разрушителна мощ на водата (проливни дъждове, връхлитаща). Очевидно свързва водата с отрицателно възприемане на женствеността, изтласквана от самата нея. Отново откриваме идеята за „самката, унищожаваща самеца" (водата потушава огъня). С други думи, непостоянството, присъщо на жена, възпрепятства действието. И тук, както при първия отговор, имаме равновесие между действие и бездействие.

3. Асоциацията между жената и водата е мигновена. Женствеността се изживява като нещо заплашително въпреки привидностите (ледът се пука под краката). И тази идея не е нова: поглъщането, става дума точно за това. Женствеността опложда и облагородява света (суха земя, която се възражда, пустиня, покрита с цветя след дъжда). Преведено означава: истинската женственост напоява и съживява изсушените мъже. Жената се докосва до темата за майчинството (животът е произлязъл от океана). Може да означава и че женската същност е съществена за оцеляването на света. Освен ако в този случай не смесвам намеренията й със собствените си мисли? Така или иначе, за тази жена женствеността е двулика: опасност и величие.

4.Липса на какъвто и да е пряк намек за женственост. Въпреки това тези асоциации дават почти идеална представа за жената: могъща женственост (клокочещ извор), който върши съзидателна дейност (блика право нагоре). После отново се появява идеята за женствеността като нещо изконно полезно и оплождащо (земята се нуждае от нея).

5. Тази млада жена желае да развие или да си върне женствеността. Тук се натъкваме на идеята за „непостоянната жена". Така или иначе, тя възприема женствеността в благоприятна светлина (безкрайна способност на водата да се приспособява).

6. Негативно отъждествяване на жената с водата, на женствеността с коварството. Тази жена съжалява, че нейната „собствена" женственост е доста инертна (тече само в една посока и никога не се връща назад). Няма дори намек за творческите способности, заложени у жената по принцип.

7. Отново познати характерни черти: жената-унищожителка, която в същото време мами живите същества с вечен покой; страхът от „утробата" и от небитието, но и „загадъчно" привличане към същото това небитие. Малко по-нататък женствеността е реабилитирана в истинското й величие (вътрешната природа).

8. Незабавно отъждествяване със самата нея. Женствеността е обсаждаща, всепроникваща, но в същото време запазва известна весела и капризна непринуденост.

9. Темата за приказния принц и спящата красавица. Следват други асоциации за истинската женственост (тичам, изворът ми дава сили).

10. Основната тема за водата и за раждането. Дали не иска да каже, че е трябвало да се отдели от майка си, за да изживее живота си? Че е принудена никога да не поглежда назад от страх майка й да не си я 47

„вземе" обратно? Темата за раждането е често срещана в сънищата. Навремето е имало обичай новороденото да се потапя в течаща вода. Това е било от съображения за хигиена, но същевременно се е схващало и като своеобразно изпитание за издръжливост. Ако детето излезело невредимо от това „кръщение", са го обявявали за „спасено от водите", с други думи, годно за живот. Да се върнем на тази жена. Нейните асоциации подсказват страха й от връщане в небитието (майка й!). Тук обаче присъства и идеята за „големия покой" от съприкосновението с водата, която присъстваше и при положителните възприятия за жената.

11. Отново прозира „опасността" от непредсказуемата женственост, след което се въвежда интересна тема: „Мъжете са нащрек". Преведено, то означава: мъжете чувстват, че трябва да се пазят от потенциалната сила на жените. За съжаление въпросната жена дори не намеква за някаква собствена дейност, тя остава блокирана от негативните възприятия за женствеността.

12. Като че ли слушаме да говори мъж. Отрицателното отношение на мъжа към жената е възпроизведено точка по точка. Водата връхлита без предупреждение, след като е изглеждала напълно спокойна, но не трябва да се доверяваме на подобна привидност (както при № 5, където ледът се пропуква под краката). Присъства и усещането за коварство (както при № 6).

13. Отново страх от небитието. В случая това е разбираемо, като се има предвид каква е била майката на въпросната млада жена. Положителен символ и отрицателен символ Отрицателен символ и отрицателни поведения Водата, възприемана отрицателно • Прониква и се просмуква и в най-тесните пукнатини.

• Бавно и неуморно разяжда камъка • Незабелязано прокопава дупки под земята.Обсажда, обгръща, обвива.

• Дави, задушава, засмуква във водовъртежа си.

• Външно очарова, а вътрешно издига прегради.

• Загадка, само на повърхността вдъхва успокоение.

•Трупа сили , преди да се отприщи. Отрицателни поведения на жени •Внушават думи или постъпки, коварно вливат„отровата намеци, клевети).

•С настоятелното си упорство преодоляват всякаква съпротива, подкопават енергията на тези, които им се противопоставят.

•Действат подмолно, лицемерно, незабележимо.

•Водят партизанска война. Успяват да обсадят другия, да го обвият, преди да го ударят в слабото място.

• Задушават чуждата личност, „изсмукват" децата си, спъват развитието им; поглъщат афективно. • Омайват мъжа, за да го доведат по-лесно до разорение и до упадък.

• Потенциално „опасни". „Тиха вода", нарцистично прикрита под маската на нежност. Понякога напомнят блато, което бавно поглъща жертвата (съпруг, деца) под прикритието на покорство и неутрално поведение.

•Тихо трупат злопаметство и кроят планове за мъст, докато избухнат в безмилостен гняв, който ги заслепява. Положителен символ и положителни поведения . Водата,възприемана положително •Стабилна и гъвкава потенциална сила • Опложда, дава плод.

• Жизнерадостна и непринудена • Измива и пречиства. Полоцителни поведения на жени • Вдъхновяват със самото си присъствие; стават извор на вътрешен живот.

•Нищо трайно не може да се постигне без подкрепата на жената,гъвкава и приспособяваща се към всякакви обсоятелства. Женската интуиция и здрав разум направляват и изправят мъжките дела.

•Приемат с истинска непринуденост, с жизнеността си подтикват към действие. Умеят да посредничат, проявяват съчувствие и разбиране.

• Майчинското им разбиране измива срама. Способни са да предизвикат истинско афективно възраждане. Обновяват сухите мъжки действия. А ето и други два класически женски символа. Ще добавим към тях известни на всички аспекти. СИМВОЛЪТ НА ПЛАНИНАТА Отрицателен символ и отрицателни поведения Планината, възприемана отрицателно 48

• Неподвижна и заплашителна преди откъсването на лавината (темата за водата).

• Изглежда недосегаема и далечна; трябва да бъде победена, покорена, подчинена, обезвредена.

• Голямата бяла тишина след откъсването на лавината (водата, която безшумно залива и задушава). Отрицателни поведения на жени • Тяхната неподвижност и мълчанието им предвещават отприщването на гнева им.

• Надменни и дръзки, предизвикват мъжа, който реагира, търсейки да ги подчини, да ги превърне в предмет или в плячка.

• Обгръщат и обвиват коварно другите, докато задушат личността им. Майката, която като че ли се „просмуква" в най-малките „пори" на личността. Положителен символ и положителни поведения Планината, възприемана положително • Голямата бяла тишина след откъсването на лавината Положителни поведения на жени .• Майката и Жената, лъчезарни и спокойни, закрилят с прегръдката си мъжкия покой (положителен аспект на женствеността). СИМВОЛЪТ НА ЗЕМЯТА Отрицателен символ и отрицателни възприятия Земята, възприемана отрицателно

Отрицателни възприятия спрямо жени

•Тлението, подготвящо бременността и •Кървавият хаос на утробата, възраждането на подготвящ бременността и раждането.

•Целина без обещание за жътва. Неразравяна от плуга (символ на пениса).

• Глух тътен, вещаещ земетресение.

•„Старите моми", често осмивани понеже не са „разоравани" и оплодени от никои мъж.

•Като че ли вътрешно тътнат, предида се отприщят и да разрушат всичко(темата за всепоглъщащата женственост).

•Гробът.

•Недрата на женската утроба, където смъртта е царствала преди забременяването и вещаеща по аналогия бъдещата смърт (често срещана тема).

•Влажните пещери.

•Женската утроба, напомняща влажното небитие отпреди раждането.

•Жените,които,логлъщат"близките си „(темата за връщането към небитието).

• Разтваряща се (земетресение).

Положителен символ и положителни възприятия Земята, възприемана положително • Оплождана (от лемежа и семето).

Положителни възприятия спрямо жени • Жената, оплодена от мъжкия пенис, дава жътва за живота и за бъдещето •Гробът (темата за водата или за • Вечната Майка, поглъщаща завинаги планината) съществата, които се връщат към Великото Цяло •Страната, в която сме родени и • Жената и майката, „родини на мъжа", към където винаги се връщаме мислено които се връща след битките(в живота). или действително. Майката-родина. Топлината на огнището, на дома, център" на мъжката личност.

49

Стотици страници биха били нужни, за да направим преглед на женските символи. Бихме могли да добавим и образа на жената-цвете, на жената-плод, вечните черни и бели пази-телки, дългокосите сирени, Антинеите, убиващи залутаните мъже, жените-отмъстителки и всевъзможни Еринии, жриците, прорицателките от гори и полета, вълшебните птици, бледите луни, жените, сеещи живот или смърт, жените, тласкащи към падение или към прекрачване границата на собствените сили, ужасните и успокояващите жени, Фурните или тези, които бдят над почивката на воина. И ако всичко, казано дотук, беше действително нужно, ние все още не сме успели да достигнем до „жената" такава, каквато е, от плът и кръв, същество със свой вътрешен мир и живот. СИМВОЛИТЕ — АКТИВНИ НАСЛОЯВАНИЯ Нуждата от осъзнаване Символите са вечни и ще цъфтят, докато съществуват мъжкото и женското несъзнавано. Добро или лошо е това? По-добре ли ще е, ако действията и постъпките ни се подхранват от несъзнаваните ни чувства или ако са бездушни и вледеняващи като компютри? Единственото, което можем да сторим, е да направим символа съзнаван. Само така ще се освободим от властта му и ще го възприемаме като скрита в нас скъпоценност. Докато човекът не се приеме такъв, какъвто е в действителност, тоест слабо, крехко и преходно същество, ще продължава да извайва в съзнанието си вечни образи на непобедими и безсмъртни герои и героини, на нетленни божества, на всепобеждаващи колоездачи, които подобно на „крилати богове се устремяват в полет към вечните и непристъпни висоти" (цитат от вестник с многохиляден тираж!). Докато продължава да се страхува от своята нищожност, мъжът ще поддържа черните и белите символи по отношение на жената. Докато страда от носталгия по изгубения рай, в който властват вечността, неизказаната нежност, разбирателството с животните, той ще пътува към прехвалени-те „страни на мечтите", както ги наричат рекламните агенти. Бягайки от дома си, в който трепери при мисълта за прекарана в самота ваканция, той продължава заедно с милиони нему подобни да пътува към „благословените" места, за да започне още с пристигането си да се оплаква от комарите, от горещината, от вездесъщата скука, дори от грозните жени, които дотогава мислено са олицетворявали за него красотата. И какво от това: той ще се е насладил на своето късче от земния рай, преди да се върне в ада, който си е изградил. Докато продължават да живеят в носталгия и в тревоги, жителите на Париж и на Будапеща, на Ханой и на Лондон, на Лабрадор и на Франция ще сънуват нощем еднакви сънища, осветявани от еднакви символи, и ще ги пресъздават в песни, населени с привидно различни символи. Хиляди поети ще си въобразяват, че откриват нови образи, а в действителност едно петхилядолетно мехурче, изплувало от не-съзнаваното им, ще е разцъфнало в съчиненото от тях. Символите представляват активните наслоения, наносите на човечеството. За човека те са също толкова нужни, колкото му е нужен залъкът хляб. Ако стане така, че утре те изчезнат, певците ще замлъкнат, поетите ще онемеят, кината ще затворят, колоездачната обиколка на „крилатите герои" на Франция ще фалира, непобедимите шампиони ще обуят домашните си пантофи, стадионите ще буренясат, островите на мечтите ща запустеят, уестърните ще бъдат забравени в някой ъгъл, одисеите за завладяване на космоса ще прашасват в картонени кутии. Страховете и тревогите ще изчезнат, а с тях и символите. Земята ще се покрие с ледената покривка на обективността и чистия разум, които са толкова несъществуващи впрочем, колкото и димът без огъня. И жената отново ще се превърне в онова, което е в действителност. Какво означава всичко това?

Трудността на осъзнаването Историята на жената, обект на омраза или превъзнасяне, доказва колко опасни са символите. Всяко човешко същество (особено мъжът) носи в себе си символа на „идеалната жена", на Великата Майка, но също и на опустошаващата и всепоглъщаща Жена. Много време би отнело, за да обясним как тези символи са се отложили в колективното несъзнавано, бидейки еднакви за всички хора, за всички времена и за всички краища на света. Общоизвестно е, че тези женски символи са породени от страха на мъжа от небитието. Жената (или майката), която дарява живот, е изразителката и символът на живота, а оттук и на смъртта. Смъртта е двулика: пълното опустошение или вечното щастие. Ето как, символизирайки тези две лица на небитието, жената е била възприемана прекалено отрицателно или прекалено положително. След като колективното несъзнавано е еднакво за всеки един от нас, индивидуалното несъзнавано логично се променя според индивида. Основният символ остава непроменен, докато „интерпретациите" се различават след преминаването им през филтъра на преживяното в детството и в юношеството, през филтъра на комплексите и изтласкванията, на собствения ни морал и т. н.

50

По същия начин „жената", разглеждана като общ символ, се пресява през ситото на индивидуалното несъзнавано и се проектира навън върху определен тип жена, който се превръща в частна представа на общия символ. Колкото дадено несъзнавано е по-ръждясало, по-блокирано, по-инфантилно и по-затлачено, толкова поизкривени или по-изопачени са външните проявления на символа. Така стоят нещата за момента. Безброй жени със затлачена, подобна на застояла вода личност са се превърнали в изродени символи за мъжете. Точно този тип жени са най-търсените. Те спадат към женитепредмети и са неволни съучастнички на мъжете.

Жената-предмет Темата за жената-предмет е своебразен Вагнеров лайтмотив. Жената е „сексуален" предмет: това е найчесто повтаряното обвинение, отправяно от Общественото министерство на Жената. Снимките, образите и рекламните материали в списанията и на първо място киното привидно то доказват. Всъщност се допуска една голяма грешка. Бърка се сексуалност с детеродна способност. Защото, ако детеродната способност е механично действие, сексуалността е душевно състояние. Сексуалност и афективност са едно и също нещо. Всяка афективна връзка, без значение с кого или с какво — природата, животните, другите хора, Бог, — представлява „сексуална" (афективна) връзка. В присъствието на дадено човешко същество би трябвало да си зададем въпроса: доколко е здрава или болна неговата афективност, тоест неговите чувства? Към какъв тип жена го подтиква несъзнавано неговата афективност? Да вземем за пример малко момче. Личността му, както е известно, се състои от два етажа: съзнавано и несъзнавано. Несъзнаваното е свръхчувствителна фотоплака, поставена на тъмно с максимално отворена бленда. Какво ще открие момчето, ако още в юношеството си натопи плаката в проявител? Безкраен низ от възприятия и един-единствен образ — този на майка му. Как я е възприело несъзнавано'? Благотворна? Злотворна? Успокояваща? Всяваща страх? Като божество? Като вещица? Като лъчезарна или като мрачна майка? Тези образи са латентни. Плаката остава в тъмната стая на несъзнаваното. Пред обектива ще преминат други жени, които ще бъдат запечатани завинаги. Някои, силно осветени от емоциите на момчето, ще се наложат. Отпечатва се цяла върволица: лица на актриси, жени-„мечти" от афишите, героини от романи, от комикси, срещнати на улицата млади момичета. Фотографската плака отразява цялата амалгама. Душата на момчето е резултат от неговите усещания, чувства, от бегло забелязаните женски лица, от изтласкванията, комплексите, страховете му. Друг пример. Да си представим, че в продължение на петнадесет години сте били следени от окото на камера или записвани на магнетофон. Когато пуснете записа или прожектирате филма, какво ще сте видели и чули в сравнение с всичко, което техниката е успяла да запише или да заснеме?

Мъжът в търсене на жената-предмет Понякога мъжът се чувства разполовен. Предчувства, че целостта му е изгубена, душата му — заблудена, занемарена, болна, изоставена като неразорана целина. Тогава търси да събере парчетата, да си върне душата на всяка цена. Ето как се излага на риска да се окаже в света на така наречените жени-предмети. За него те буквално олицетворяват една изкривена афективност, част от мечтата, също така опорочена, както и самата му чувствителност. Ежедневно мъжете поддържат неизброими „еротични" или „любовни" фантазии. Няма да си го признаят 51

за нищо на света. Това е техният дял от мечтата, усещането, че си връщат някакво ъгълче от душите си. В края на краищата чрез жената-предмет мъжете отчаяно търсят някакво подобие на живот. Търсят истинския си Аз или това, което е останало от него. Проститутките са съвършено наясно по въпроса. Ето защо оргиите, еротиката, порнографията не са нищо друго освен търсене на духовност, колкото гнила и отчаяна да е тя. Тогава мъжът си казва: „С тази жена отново ставам това, което съм отвикнал да бъда: свързан с Природата." Дават ли си сметка тези мъже какво става с тях, когато бродят из храмовете на порнографията? Съзнават ли, че се лутат в търсене на разбитите си души? Жените имат интерес и те самите да го разберат. Защото, ако майките изграждат или изкривяват афектив-ността, строгостта на много жени доубива и малкото останало от нея. Задачата на психологията — и на реализиралите се жени! — е да развият и възродят душите на съвременните мъже. Нужно е и самите мъже да се отнасят с необходимата сериозност към фантазмите и мечтите си, вместо засрамени да ги изтласкват. Всяка мечта има определено значение. От нея започва пътят към несъзнаваното. Жени-предмети? Еротика? Търсенето е голямо, защото никога досега мъжката душа не е била толкова болна и толкова откъсната от живота. Еротиката е своеобразна застраховка срещу афективната смърт, след като мнозина откриват в нея макар и доста зловонно поле за обединение на личността. Жени-предмети? Тяхната плът е свидетел на падението и на смъртната скука на мъжете. Вероятно тази е причината, поради която човешката плът, с помощта на еротиката, никога досега не е била така успешно продавана, излагана на показ, мачкана, кълцана и в края на краищата ненавиждаш. СИМВОЛИТЕ НА СЪД? Трябва ли да изправим символите и интерпретациите им пред съда? Трябва ли да се опитаме да ги изкореним? Абсурдно начинание. Те ще продължават да процъфтяват, докато и мъжете, и жените притежават несъзнавано. В състояние ли сме да ги осъзнаем? Несъмнено. Това изисква задълбочени и продължителни усилия, които могат да се осъществят единствено с помощта на психоанализата. Означава ли това, че всеки мъж трябва да се подложи на психоанализа? Вероятно би могло да стане при условие, че военната служба бъде заменена със задължителни психоаналитични сеанси. Обаче психоаналитиците са много по-малко от полковниците. Следователно играта ще продължи, защото мнозинството от хората няма да може да осъзнае ръководещите го негласно символи. Все пак си мисля, че мъжът е в състояние да си даде сметка за природната си слабост, да разбере, че всяка потребност от сила и от вечност представлява компенсация на някакъв вид тревожност. Ако мъжът съумее да погледне в очите тревожността си, култът към жената (бял или черен) ще изчезне. Просто защото причината не е в жената. Единствената й вина е в това, че се е превърнала в клише, в стереотипен образ, който винаги ни е подръка. Съществуват само две възможности: 1. Да вярваме, че „възвеличаваме" или че презираме жената, без да знаем, че става въпрос за проявлението на един много обикновен, но несъзнаван символ. Това е грешното решение, прилагано открай време. Да благославяме (или да отхвърляме) жената чрез любовта (или омразата), която й засвидетелстваме, но при условие, че изпитваме истински чувства, породени от едно прочистено несъзнавано. Само тогава една двойка ще бъде действително „свещена": не защото се е създала от някакъв символ, а защото чрез сливането на две същества постепенно се превръща в своеобразно свещенодействие. Това е правилното и истинското решение на проблема. Не трябва да се дразним от едно или от друго, а да разберем дали е вярно, или не. На Запад възпитаниците на Политехниката често пъти се превръщат в критерий за човечност. Не трябва да се боим от математиците и от физиците, защото повечето от тях са запазили връзката с душите си. Трябва обаче да се боим от технократите, от големите бизнесмени, лишени от вътрешен живот, както и от онези политици, които са само крачещи Идеи. Далеч съм от мисълта да казвам: „Плюя на техниката и на рационализациите ви." Това е също толкова абсурдно, колкото да се откажем от отвеса и от триъгълника в строителството. Трябва все пак да отстраним тези опасни модерни мъжкари, откъснати от корените си, които са се залутали из нечовешките и неадекватни абстракции. А най-опасното е, че самите те не го съзнават. ГЛАВА VII „ОБЕЗЛИЧЕНИТЕ" ЖЕНИ При моята русокоска... (ВОЙНИШКА ПЕСЕН) Едно всеобщо явление Тук бих искал да разгледам един тип жена, скалъпена и из-фабрикувана от глава до пети, типична за американския Запад. Става въпрос за едно общовалидно, значимо и интересно явление... доста обезкуражително в крайна сметка. Този тип жени са изрусени, обезличени в най-широкия смисъл на това понятие. Искам да кажа, че са 52

обезцветили не само косата, а в повечето случаи и личността си. Това скалъпено същество се появи като резултат на вездесъщата технология. Отначало броят им беше ограничен. Някои от тях, придобили известност, започнаха да символизират афективни болестни състояния: например Мерилин Монро. С постепенното дехуманизиране на мъжете светът взе да гъмжи от тези изрусени и обезличени жени. Без да искат, те се превърнаха в куртизанки на отминаващия XX век, характеризирайки го в същата степен като инфаркта, булдозера, магистралите, компютрите, петрола и бизнеса. Без да го съзнава, изрусената жена е жената от модерните хареми. Тя е копие на жените с мъртви души, доведени до пълно отчаяние. Този тип жена е чисто и просто дубликат. Именно поради това се налага да си поговорим и за мъжа, който изигра ролята на неин психологически създател. Най-смайващото е, че милиони човешки същества, както мъже, така и жени, се оставят да ги водят на каишка, без да го съзнават.

Характерните белези на обезличената жена Псевдоними: красива кукла, расово животно, нежна гълъбица, прищявка за една нощ, жена-мечта, ефирно създание, безстрастна като статуя, загадъчна и излъчваща нега, красиво животно, отмора за воина... и т. н. Местожителство: основно в Западна Европа и в Америка. Копия: в киното, списанията, романите. Сред певиците, телевизионните говорителки, актрисите. Среща се по приеми, в бизнеса, на улицата. Масовата поезия се занимава предимно с този тип жени. Откриваме я и в ролята на бизнес-секретарка или на „интимна приятелка". В уестърните е сладострастно облегната на бара на заведенията. Често изпълнява ролята на любимата шпионка на телевизионните зрители. Телевизионна версия на шеф на банда, довеждаща мъжете почти до хипнотично състояние. Отличителни белези: някои изрусени кинозвезди са живи легенди. Много от тях, с тъмни коси и притежаващи собствена личност, са били „преправени", подложени на пълна трансформация до пълното им действително или привидно обезличаване и оглупяване. В някои случаи имаме така наречената жена-дете, ефирна и крехка. В други — жена-статуя, скована и самовлюбена. Очи: обикновено сини или зелени. В някои случаи изкуствено издължени като на азиатките; тази форма е особено ценена. Погледът е задължително загадъчен, леко премрежен. Клепачите са гримирани във всевъзможни нюанси според модата на момента. Усмивка: детска или полуусмивка. Мимика и реч: безцветна и куха. Обикновено страшно оскъдна и еднообразна. Жената напомня на водорасло, което понякога се раздвижва, но веднага след това възвръща каменната си неподвижност. Ту е по детски непринудена, ту скована и блокирана. Често изглежда ефирна, преструва се несъзнателно. Сянка, мъгла, необособено същество. Подвидове: срещат се с милиони във всеки град, на всеки плаж. Обикновено много младички. Призрачни, с отпусната походка. С безжизнени, безрадостни, напълно безизразни лица. Тотално безразличие, пълна невъзможност да се установи контакт. Не са в състояние да общуват. Плашат мъжете и непринудените жени. Напомнят млади шизофренички.

Заслепените мъже Четири симптома 1. Всеки ден някой мъж напуска семейството си заради една от тези жени. Било в действията си: съпрузи изоставят съпруги, деца, дом и дори служебно положение. Никой не е в състояние да разбере причината. Наймалко самият мъж. Било в мислите си: мъжете предъвкват безкрайни мечти, във въображението им се раждат цели романи, утопични сценарии на тема „Ах, ако ми падне такава жена!" Никога не става дума за любов, за привързаност, за обич, нито за истинска нежност. Тези мъже ви говорят за ,хипнотизиране". Този тип жени ги преследват в мислите им. Повечето мъже ги сънуват, без да го съзнават. Случва се дори „да започнат живота си отново" с такава жена, на скрито място, анонимно. Няма глупост, подлост или мръсотия, към която този тип жена да не е в състояние да тласне мъжа. След като го пипне в капана си, тя иска всичко: пари, разорение, провал, безчестие. Тогава присъстваме на невероятно представление с главен герой богат като Крез бизнесмен, който изчезва с една „изрусена", която скоро се оказва с ненаситен апетит за диаманти и за мъжки личности. Защото мъжът е забравил, че общото обезличаване на жената е само привидно, което не й пречи да запази същността си, още по-опасна, защото е потайна. Мъжът се оставя не само да му ограбят парите, но и Аза. Бихме казали дори, че сам си го търси... Понякога нещата не са толкова трагични. Създава се двойка, в която мъжът се обезличава. Често пъти двойката се разпада и от това съжителство личността на мъжа излиза по-уязвена, отколкото е била в началото на подобна връзка. Определен тип мъже превъзнасят и същевременно ненавиждат този тип жени. Всъщност обичат само себе си — заради деловитостта си — и се ненавиждат — заради ужасяващата бедност на вътрешния си живот. Можем да се запитаме тогава: не олицетворява ли точно тази оезлична и изрусена жена скрития образ именно на този тип мъже? Дали тя не е той? Отличителни белези на този тип мъже Местожителство: главно Европа и Америка.

53

Характеристика: цени само материалното, видимия резултат, външния успех. Вярва единствено в ефикасността, в печалбата, в работата без нито миг отдих, защото в нея бяга от самия себе си. Дал е обет за продуктивност и за доходност. За такъв мъж в Америка казват: „Струва еди-колко си долара..." Това е мъж, у когото символът на Героя се е изродил в символ на Всесилния богаташ. Към тази категория спадат и мъжете с хипертрофиран интелект и логика. Тези, които олицетворяват абстрактното мъдруване. Фанатиците на интелекта. Чистите технократи. Доказателството в три колонки Този мълс е станал (или външно изглежда)

нервен креслив злъчен свръхинтелектуален нащрек Този мълс е станал (или външно изглежда)

Афективността му е

инертна безответна отпусната вцепенена без отклик

Търсената от него жена трябва да бъде (или да изглежда)

лимфатична, инертна безизразна, няма, покорна опусната, вяла вцепенена, скована спокойна, послушна

Афективността Търсената от него жена му е трябва да бъде (или да изглежда)

свръхпроницателен безформена самоуверен капризна, избухлива робот необособена американизиран жадна за нежност прекален в зародиш индивидуалист динамичен скована блестящ невзрачна

прозрачна капризна, импулсивна

необособена ориенталски тип (в някои случаи) в зародиш, неясна, безлична скована невзрачна (външно привлекателна) с хипертрофиран атрофирана безлична, гальовна, разум естествена сух, суров слаба слаба, мъглява, неопределена „колоритен" безлична слаба изрусена или руса, привидно привидно женствена, жемъжествен на-дете неспокоен откъсната от жи- инертна шизофреничка шизофреник вота

В заключение. Вътрешно тези мъже са точно обратното на това, което са външно. Всъщност един мъж е това, което е неговата афективност. В нашия случай — нещо прекалено дребно. От друга страна, „изрусената", обезличена жена отговаря точка по точка на душевността на тези мъже. Тоест тя е обратното на това, което те изглеждат външно, и точното копие на това, което са в действителност. Серийното производство на „обезцветената" жена Как са успели мъжете да изфабрикуват толкова обезцвете-ни жени? Никак не е трудно за разбиране. Тези финансово силни мъже, членове на индустриални, технократични общества, действащи единствено чрез хипертрофирания си разум, представляват диктаторската прослойка при американизираните народи. От една страна, индустрията е навод-нила пазара с козметика, с безброй химически препарати. От друга, рекламата, киното, модните списания тиражират образа на „изключително женствената жена", която всъщност е още в зародиш. Така се е получил образът на жена-та-водорасло. Съществуват дори ловци на „момичета-мечти". Те търсят по цял свят такива, които имат данни да се превърнат в топмодели. Не е нужно да споменаваме, че тази промишленост борави с колосални суми. Рекламата има голям дял в този бизнес, тъй като превърнатите във „вълшебни ангели" момичета стават „живо доказателство" за превъзходните качества на даден продукт. Те са истинското оправдание за покупката на една или друга стока. Това е една от преките последици, отвратителна несъмнено, от тоталното обезличаване на жената, тази ултрамодерна проституция, при която предлагането далеч надхвърля търсенето. Нужен е само един поглед край нас, на улицата, на екрана, и брюнетката с един замах се превръща във фалшива блондинка (нюансите стигат почти до пълното избелване). Заир? Заради модата ли? Не. Много отговориха маши-нално, защото в дъното на душите си ужасно се страхуват да не останат незабелязани, да се обрекат на самота, да бъдат изоставени. Те знаят, че в нашето общество самотната, незабележима жена е никой, тя просто не съществува. Други приемат обезличаването от инфантилност. Защото инфантилността няма възраст, също както няма възраст желанието да се 54

харесаш на всяка цена. По този начин мъжкото търсене е задоволено по един несъзнавано покорен начин. А тъмнокосите жени? Защо преобладаващата част от „активните" жени (които ръководят диспути, предприятия, дори министерства) са тъмнокоси? Ако се вгледаме по-внимателно в телевизионните и в обществените дебати, ще установим, че 98 процента от жените са тъмнокоси. Защо? Не зная. Изглеждат по-силни, по-смели, не така агресивни като русокосите (имам предвид естествено, а не индустриално русите жени). Тъмнокосите сякаш са повече „андрогини" и може би поради това не са с толкова подчертано женски реакции. Установено е, че са по-истински учтиви и състрадателни, по-малко заядливи и нападателни. Тъмнокосите жени? Вероятно произхождат от южняшки родове, в които майката е имала първенстваща роля. Кралици и господарки на дома, тези жени са посрещали мъжа, завърнал се у дома, след като е подсигурил прехраната на семейството. Те не изглеждат жестоки, каквито обикновено са русокосите. В очите им свети игриво пламъче. Развеселени, те като че ли си мислят за мъжете: ,,Обичам ви въпреки глупостите, лудориите и грешките ви." И като че ли ги чуваме да си казват наум: „Проклети дечурлига." Наблюдавайки мъжете по време на дебати, ги виждаме как реагират като момченца под погледа на строга и доброжелателна майка. Нещата изцяло се обръщат с главата надолу при русокосите. Тонът е по-остър. Те са по-малко самоуверени. Нападат, хитруват, хапят с усмивка. Дали са по-слаби физически и поради това се чувстват поуязвими? С по-слабо майчинско чувство, което ги прави по-прелъстителни, по-жадни за мъжки завоевания? При всички дебати оставаме с впечатлението, че мъжете ги смятат за по-опасни и бързат да контраатакуват. Или пък се опитват да ги обезвредят със съмнителни ласкателства и комплименти. Смятам, че ще бъде интересно да приведа няколко асоциации на мъже, които помолихме да дадат възможно най-искрен отговор на следните словосъчетания: Тъмнокоса жена и русокоса жена 28-годишен мъж: Тъмнокоса жена: яснота — действие — ефикасност — твърдост — строгост — съперница. Русокоса жена: нежност — водна лилия — мечта — спокойствие — име на актриса.

45-годишен мъж: Тъмнокоса жена: дейна и строга майка — твърдост — сила — характер — могъща. Русокоса жена: лесна за съжителство — пасивна — покой— вцепенение — животинска — отпусната.

38-годишен мъж: Тъмнокоса жена: мъжкарана — съревнование— презрителна— кавга —бизнес. Русокоса жена: тиха вода — отдих — безжизнена — мечта — душа.

45-годишен мъж: Тъмнокоса жена: атака — внушаваща респект — ръководителка —жив въглен — силна. Русокоса жена: инертна — хипнотизираща — безмозъчна плът — бижута.

28-годишен мъж: Тъмнокоса жена: сила — борба — енергия —решителна —духовита. Русокоса жена: заслепяване — покорна — нежна — отморяваща — крехка —закрила.

49-годишен мъж: Тъмнокоса жена: решителна — революция — огън — скала — ръководителка — колежка. Русокоса жена: съблазън — покой — разтуха — отпускане — кукла — отмора — мечтание — спокойствие — инертна — лесна. Какво се откроява при тези асоциации? За тези мъже брюнетката е символ на действие, на твърдост, на огън. Възприемат я повече като мъж, отколкото като жена. Същите тези мъже свързват блондинката с инертност, нежност, покой, мечта, вода. Един мъж отговори „душа", което е много съществено. Друг направи връзка с актриса, а жената бе тъмнокоса. Както милиони други и тя се превърна в „обезцветена" жена не за да следва модата, както може да си помислим, а за да олицетворява несъзнавано „душата" на модерните държави. Душата на даден народ винаги се изобразява като жена. Ето защо, ако душата на индустриализиралите страни е „ обезцветена ", безвкусна и безлична, можем да очакваме, че и жените, символизиращи тази душа, са такива. Резултатът е точно такъв. Преживяваме изцяло явлението на „обезцветените" и обезличени жени, често напомнящи мъртви води. Модерна емблема Прогнозата е безпощадна, математически точна. а)щом душата на даден народ винаги е символизираш от жена; 55

б)щом обезцветената жена е характерна за обезличените народи; в)неминуемо един ден обезцветената жена ще символизира индустриално развитите държави. Ще стигнем ли дотам отново да извайваме статуята на Свободата или бюста на Мариана? Ще ги ли лишим ли от енергичните им изражения на Минерви, за да ги заменим с безизразната физиономия на някоя изрусена и обезличена жена? Някога, в старите времена, често срещани бяха имена, изчезнали в наши дни, но сами по себе си достатъчно красноречиви и характерни за истински дейната жена: Констанс, Шарите, Патианс, Прюданс, Клеманс7. С времето тези имена изчезнаха; качествата им трябва да бъдат преоткрити. Те ще станат прицел на присмех от страна на анти-жените; тези, които насила бяха впримчени в мъжкия свят, за да изгубят в него изконната си същност. Тези, които изгубиха всичко, дори и собственото си лице, и които, едва осемнадесетгодишни, пристъпват безразлични като призраци. Тези, у които вътрешната сила, прозорливото търпение и случайното избухване са се превърнали във вътрешна анемичност или в агресивно скърцане със зъби. Казват „супермъж", никога „супержена". Защото по дефиниция жената е, нея просто я има. Докато мъжът непрекъснато се стреми да се създава, частица по частица. Жената знае, че реалният живот не е животът на мига, на цифрите и на трескавата възбуда, а животът на трайното, на тишината и на творчеството. Някога, в старите времена, често срещани бяха имена, изчезнали в наши дни, но сами по себе си достатъчно красноречиви и характерни за истински дейната жена: Констанс, Шарите, Патианс, Прюданс, Клеманс. С времето тези имена изчезнаха; качествата им трябва да бъдат преоткрити. Те ще станат прицел на присмех от страна на анти-жените; тези, които насила бяха впримчени в мъжкия свят, за да изгубят в него изконната си същност. Тези, които изгубиха всичко, дори и собственото си лице, и които, едва осемнадесетгодишни, пристъпват безразлични като призраци. Тези, у които вътрешната сила, прозорливото търпение и случайното избухване са се превърнали във вътрешна анемичност или в агресивно скърцане със зъби. Казват „супермъж", никога „супержена". Защото по дефиниця жената е, нея просто я има. Докато мъжът непрекъснато се стреми да се създава, частица по частица. Жената знае, че реалният живот не е животът на мига, на цифрите и на трескавата възбуда, а животът на трайното, на тишината и на творчеството. ГЛАВА VIII ЖЕНСТВЕНОСТ И МЪЖЕСТВЕНОСТ (1=2) Всичко е във всичко, казал философът. И обратното, отвърнал хумористьт. Искам да ви покажа, че мъжете и жените не са толкова чужди едни на други, както изглежда. Ще видим също, че повечето пристъпват на куц крак по тясна ивица земя, без да знаят докъде се простират огромните им владения. Какво място ще бъде отредено тук на „традиционната" жена? Минимално. А на обикновения мъж? Не поразлично. За какво ще послужат тези редове? За нищо в очите на тези мъже и жени, които ще видят в тях само една нова, повече или по-малко примамлива теория. Казват, че нашата цивилизация се нуждае от спешно преосмисляне. Без съмнение. Но откъде да започнем, ако не от самите нас? Какво ни липсва и все пак го има вътре в нас, но, така или иначе, сме скъсали с него? Спорим безкомпромисно, за да узнаем кой пръв ще пристъпи към действие. Жените са насочили поглед към мъжете и обратното. Жените искат да станат равноправни човешки същества: това е техният девиз. Като оставим настрана външните им права, как разбират те с ума си този девиз? Означава ли, че мъжете са успели, след като в действителност всеки осем мъже от десет са психологически инвалиди? Объркванията А отначало всичко е изглеждало по детски просто: — Момченцето трябва да стане мъж.

— Момиченцето трябва да стане жена. Развълнуваното семейство потъва в размисли и в планове за бъдещето. Момче или момиче, детето ще бъде напъха-но в рамките на смътните, неясни и стереотипни образи на „мъжа" и на „жената". Никой обаче не може да каже какво точно означава да си мъж или жена. Наблюдавайте лицата им. Прелистете списанията и отстранете от снимките всичките външни женски или мъжки отличителни белези (коса, прическа и т. н.). Колко пъти сте в състояние точно да определите кога от снимката ви гледа мъж и кога жена? Наоколо гъмжи от „женствени" мъже и от „мъжествени" жени. Кой в дадено семейство изпълнява водеща 7

Постоянство. Милосърдие. Търпение. Предпазливост. Милост. Имената са буквален превод от френски. — Б. р.

56

роля? Жената? Мъжът? Кой се оставя да бъде воден от другия? Кой е „силният"? А кой „слабият"? Слушайки гласа, без да виждаме лицето, колко пъти бихме се обърнали с „господине" към някоя жена или с „госпожо" към някой мъж? ИЗХОДНАТА ТОЧКА Основният въпрос Да погледаме тази яка жена от народа, дейна и енергична, обичаща и раздаваща се, женствена и в същото време мъжествена, изпълнена с хармония. Да отбележим мимохо-дом, че с изкачването по социалната стълбица разграничението между мъжете и жените става все по-отчетливо, вероятно на основата на определен социален стереотип и на изкривена психика. В дадена ситуация тази жена реагира като „мъж", чух някой да казва. Какво се крие зад тези думи? При други обстоятелства тя се държи „съвсем по женски". Това пък какво значи? Женствена ли е, когато би трябвало да се държи по мъжки, или обратното? Съзнателно ли използва своята женственост? Владее ли мъжкото и женското у себе си? Способна ли е с лекота да преминава от едното към другото според обстоятелствата, изискващи подобно преливане? Да вземем за пример една жена-дете, затънала в умилена инертност, която прелъстява с помощта на дългата си коса и на изкуствените си мигли. Мъжете възкликват в екстаз: „Каква женственост!" Всъщност тя не е нито женствена, нито мъжествена. А онази настръхнала от агресивност жена, която се освобождава на тласъци. За нея пък казват, че била „вирилизирана" или „мъжкарана". В действителност тя не е нито мъжествена, нито женствена. Какво е тогава? Класифицираме хората също както цифрите в счетоводните книжа — в две колонки. Мъжете от едната страна, жените от другата. Така трупаме различията между двата пола. Всичко щеше да е наред, ако различията бяха ясно изразени. Тогава вероятно общуването между двата пола щеше да е невъзможно. В този случай поне бялото щеше да е светло, а черното — тъмно. Щяхме да се примирим, и толкова. Щяхме да си кажем, че жената никога няма да разбере мъжа, и обратното. Всъщност то си е така в девет десети от случаите. И все поради изложените вече причини. Вярно е и това, че: Мъжките хормони предразпо лагат към: Женските .хормони предразполагат към: действеност пасивност8 непостоянство стабилност логично мислене възприемчивост, разсъдъчност чергарство уседналост показност вглъбеност привидност същност Ако жените се вместваха само в лявата колонка, а мъжете — само в дясната, нямаше да стигнем доникъде. Диаметрално противоположни, мъжете и жените веднъж завинаги щяха да си обърнат гръб, застинали в рамките на вида, към който принадлежат, и щяха да кажат сбогом на всякакво желание за взаимно разбирателство. Животът обаче ни показва, че и жените, и мъжете са стъпили с един крак в другата колонка. Един стопроцентов мъж е точно толкова невъзможен, колкото и една стопроцентова жена. Един стопроцентов мъжкар би бил някакво чудовище, в плен на постоянна агресивност, изблици на гняв и полова разюзданост, едно безкрайно глупаво същество, единствено способно да напада и да хапе. Една стопроцентова самка би била огромна необособена ларва, машина за продължение на рода, същинска пчела-царица. За да се превърне самецът в мъж, а самката — в жена, е нужно и двамата да притежават и „нещо друго". Открай време се знае, че всеки човек носи характерни белези и хормони и на „другия пол". Именно тук започват трудностите, защото определенията се натъкват на готови схеми и стереотипи.

— Унила жена. Ще кажат, че е „много женствена". Абсолютно погрешно. Тя просто е посърнала, докато женствеността е нещо съвършено различно.

— Мъж, който се държи като „мило момче", очарователен, послушен, с гъвкави движения. Лепват му етикет „женствен". Съвсем не. Той си остава доброто и послушно момче, каквото си е. А женствеността е нещо напълно различно.

— Прекалено агресивна жена със състезателен дух. Ще я нарекат мъжкарана. Не е вярно. Тя просто е прекалено агресивна и борбена. Мъжествеността няма нищо общо с тези черти.

— Капризна жена-дете. Ще я определят като очарователно женствена, което е грешно. Тя е само една капризна жена-дете. Съвсем не е женствена. Какво разбираме, когато твърдим, че някоя жена действа по женски или по мъжки? „Женствеността" за повечето хора е синоним на слабост, на обезличаване, на лигава сантименталност, на сладникаво покорство. С една дума, на нещо мило, но по-добре човек да го няма, защото е заплашен от размекване на личността. Нищо чудно тогава, че мъжете категорично отхвърлят женското у себе си, а жените мислят, че женствеността ги обрича да са винаги на опашката.

8

Този „опасен" термин ще бъде обяснен по-нататък 57

Ако бъркаме женственост и слабост, то е, защото в повечето случаи женствеността е осакатена и атрофирана. Когато смесваме мъжественост с агресивност, правим го, защото различните проявления на мъжествеността също са изкривени. Ето защо е нужно да осветлим проблема по нов начин и да оставим някои остарели схващания, които вдигат още по-плътни стени между мъжа и жената, също както отделят жената от нейната истинска същност. Вътрешният живот Малцина знаят, че вътрешният живот (или с други думи, афективността) представлява огромен потенциал. За повечето хора той е синоним на „свръхчувствителност", приписвана на бедните стихоплетци от таванските стаички. Тогава започваме да си представяме вътрешния живот като някакво анемично цвете, което отстъпваме на момиченцата, на неудачниците и на творците-любители. Вътрешният живот ли? Търсиха го чак в Близкия изток, където мнозина, както изглежда, са наясно с неговото значение. Сред завърналите се оттам не са малко онези, които, колчем стане дума, приемат загадъчни пози на посветени. Създават впечатлението, че вътрешният живот изисква от нас да застанем като истукани с димящи ароматни пръчици тамян под носа. В действителност един здрав вътрешен живот представлява енергийният запас, без който е немислима личностната реализация. Далеч съм от мисълта да проповядвам източни учения; и все пак достатъчно е да наблюдаваме как японци от всички възрасти практикуват медитацията на дзен-будизма, преди да започнат работа, преди да се впуснат в обикновеното си ежедневие или да се отдадат на бойни изкуства, за да разберем, че вътрешният живот съвсем не е празна работа. Оказва се, че жената действително е надарена с потенциалната сила, наречена вътрешен живот. А вътрешният живот е именно способността да го изявяваш чрез творческа дейност. Какво е сторила жената с това свое богатство? Бисексуалността Равенството 1 = 2, изписано в заглавието на тази глава, изразява най-дълбоката същност на човешкото същество. От нея зависи разбирателството (или братството) между двата пола. Като всяка азбучна истина и тази потъна, за да изплува по-късно на повърхността, изчезна, сетне с течение на времето отново се появи. Някои цивилизации я изживяват като нещо очевидно, каквато е всъщност. Най-хубавото е, че всеки я прилага малко или много, без да го осъзнава и често пъти доста несполучливо. В нашата култура тази истина изплува от мрака неотдавна, но вече научно оформена. Фройд и Юнг са я обяснили много добре. Първият твърди, че човек е бисексуален. Вторият — че мъжът притежава женска част, а жената — мъжка. Медицината е доста по-словоохотлива по въпроса. Това е основната тема на психоанализата. Накратко казано, тази истина е също толкова необходима, колкото и хлябът. Всеки мъж е едновременно мъж и жена, а всяка жена — жена и мъж. Така или иначе, подобни твърдения не са променили нищо по същество. Изказаната гласно и доказана истина все още не означава, че е усвоена, А трябва само да я усвоим, за да станем действително това, което сме. Това изисква да избягваме утъпканите пътеки. Което, сами разбирате... НОВА ГЛЕДНА ТОЧКА Да се видим отново от гледна точка на енергията Преди да пристъпим към трудността, нека кажем, че женствеността и мъжествеността са поведенчески типове, начини на реагиране при определени обстоятелства. Нима не се казва обикновено: „мъжко поведение", „мъжко държание", „женско поведение", „женско държание". За да разберем (и приложим) тези изрази, е абсолютно необходимо да се замислим над това какво представляваме в енергийно отношение. Във всеки миг всяко човешко същество притежава определено количество енергия, която трябва да управлява и използва, също както би сторило със своите финансови средства. Използван правилно или не, управляван далновидно или не, събиран или разпиляван, този капитал ще поражда равновесие или неравновесие, действие или бездействие, здраве или болест, развитие или упадък на личността. В нито един момент човек не може да изразходва повече енергия, отколкото притежава. Никой не може да похарчи 101 лева, ако разполага със 100. Никой не може да си вземе 1 001 грама, ако продавачът на енергия му е претеглил само 1 килограм. Когато някой успее да „се надскочи" (както се казва!), той просто събира разпръснатите в себе си енергии, за съществуването на които обикновено не подозира. В такъв случай ролята на детонатор играе дадена силна мотивация. Този човек постъпва като финансист, който събира разпилените капитали, за да посрещне непредвиден разход. Всеизвестни са изразите: „силата на отчаянието", „страхът му вдъхна неподозирани сили", „той впрегна цялата си енергия, за да постигне целта...", и т. н. Да отбележим, че и прословутото „надскачане" обикновено има предвид мъжа, по-рядко — жената. Познавайки преградите, издигнати пред жените, изискващи допълнително напрежение от тяхна страна, те в много по-голяма степен от мъжете трябва да мобилизират изцяло енергията си. Фактът, че наградите се

58

присъждат единствено на мъжете, е обясним с наличието на „култа към Фалоса" 9, който продължава да съществува (не без съучастничеството на много жени). От друга страна е нужно да се осъзнае, че е толкова абсурдно да притежаваш сили и да не ги изразходваш, колкото и да замразяваш капитала си, тоест да го оставяш непродуктивен. Така обаче постъпват повечето жени, понеже творческата им енергия е блокирана. За съжаление възпитанието никога не се основава на това по какъв начин да употребяваме енергията, а на един априорен и скалъпен набързо морал. Вместо да поставим на първо място „човешката машина", а след това морала, правим точно обратното. Изискваме от машината да действа по един или по друг начин, без предварително да се знае дали тя е в състояние да го стори или пък дали не е направена за друг начин на употреба на енергията. А после, ако у човека останат „блокирани", неупотребени сили, санкционираме недостатъка от морална гледна точка. Възпитателните ни методи се основават на заповедта: „Длъжен си!", докато енергията отговаря: „Ако мога!" Човешката енергия е морализирана, става обект на възхищение или на презрение, което е също толкова абсурдно, колкото да се възхищаваме например от урания, а да презираме въглищата. Когато енергията прави „засечки", веднага обвиняваме човека. Когато попита в какво се състои вината му, никога не получава обяснението, че той просто не е употребил правилно енергията си. Никога не се търси причината за тази липса на енергия, а напротив, веднага се впускаме в мора-лизаторство, изхождайки от стереотипите и от високопарните абстракции. Енергията няма пол По традиция енергията се смята за мъжко достояние. Съвършено невярно твърдение. Така или иначе, всичко ни кара да вярваме на тази измислица. На първо място киното с непобедимите си герои. Спортът побърза да последва примера му. Дори когато извайват женски скулптурни композиции — вижте паметниците на загиналите, всевъзможните по големина женски фигури, предвождащи мъжете към победа, жените, олицетворяващи труда, жътвата, петилетните и десетилетните планове и т. н., — скулпторите се чувстват задължени да ги изобразяват с фигури на исполини и на пожарникари. Ето как объркваме формата и съдържанието, силата на мускулите и вътрешната сила. Като че ли чашата вода, понеже е по-голяма, тежи повече от канче с живак. Освен това, ако приемем, че енергията е мъжко достояние, това автоматически води до заключението, че женствеността е безсилна или почти безсилна. Това са глупости. Енергията е такава, каквато е: тя няма пол. Един прост пример: очевидно е, че една активна, многодетна майка притежава повече енергия (и вътрешна, и външна), отколкото един чиновник, неспособен да върши нещо друго, освен да изпълнява преките си служебни задължения. Единственият начин — утопичен — да направим сравнение е да пресметнем количествата енергия, която притежават мъжете и жените от цял свят. Още повече, че резултатът ще е абсолютно безсмислен. Защото едно нещо е енергията, която притежаваме, и съвършено различно нещо — начинът, по който я използваме. Добър или лош, начинът на използване зависи не само от нашето възпитание, а и от реакцията ни спрямо същото това възпитание. Общо взето, можем да кажем, че съществуват два подхода към енергията: Да задържим енергията вътре в нас. Да освободим енергията вън от нас. Как употребява жената енергията си при различните житейски обстоятелства? Правилно? Неправилно? Безразсъдно? Преразходва ли я, имайки предвид капитала, с който разполага? Пести ли я, въпреки че запасите й са отлични? Защо, след като притежават енергия, която им позволява да разгърнат изключително творчество, милиони жени я блокират у себе си и оставят нереализирани идеите си? Каква бариера е издигната между вътрешната енергия и нейното екстериоризиране? Откъде се е появила тази бариера? Преди всичко е важно да се разбере, че Женствеността и Мъжествеността нямат нищо общо с принадлежността към единия или другия пол. Както ще ви то докажа, става дума за два вида поведение по отношение на нашата енергия. Енергията обаче е набедена, че има пол. Казват: жената действа така, мъжът — иначе, жената мисли по един начин, а мъжът — по друг. Защо един мъж и една жена, които притежават еднакво количество енергия, действат и разсъждават различно? Една четиридесет и шеста хромозомна разлика не може да обясни подобно разминаване. За да решим проблема, е нужно да дадем определение на термините женственост и мъжественост независимо от пола. Когато става дума например за природата, за някаква машина, за животно или за човешко същество, винаги имаме следната тристепенна схема: количество енергия — разход на енергия — зареждане с енергия Нещастието идва от факта, че на енергията са прикачили полова принадлежност. Така се е получила дълбоко погрешна представа за жената и именно тази представа е в основата на многото „неудачни" личности. „Пасивност" и активност Обикновено се казва: 9

Вж. главата „Органът на измамата" 59

Женственост = Пасивност Мъжественост = Активност В ума си обаче ние смесваме пасивността с инертността. В това се състои основната грешка открай време. И когато казваме, че женските хормони предразполагат жената към пасивност, човешкият мозък превежда по следния начин: жената е предразположена към инертност. Което е съвършено погрешно. Мнозина биха се учудили, ако им заявим, че свитата на кълбо, напрегнала всичките си мускули и готова за скок лъвица, дебнеща плячката си, е пасивна. Да, именно в този миг тя е пасивна. Истинската пасивност е състояние на покой, на очакване, на прогресиращо и хармонично напрежение, състояние, в което енергията се натрупва, за да се задейства. Същинската пасивност изисква вътрешна хармония и сила. Когато е истинска, пасивността означава да се „вслушваме", да улавяме и да складираме възприятия и информация. Всяко натрупване на енергия се основава именно на пасивността. Следователно можем да заключим, че щом като жената (а и женствеността) е предразположена към пасивност, тя е предразположена към натрупването на голяма вътрешна енергия. Начинът на използването й обаче е нещо съвършено различно и впоследствие ще го разгледаме. И така: Пасивност = енергиен заряд, или потенциална енергия. Активност = освобождаване на енергия, или кинетична енергия. Всеки човек притежава, естествено, свой собствен вътрешен ритъм. Защо, дявол да го вземе, да не се подчинява на законите, направляващи вселената, природата, смяната на сезоните? Дори ако този ритъм се нарушава при заболявания или други смущения на личността, това с нищо не променя нещата. Чудесен е примерът с лъка и стрелата. АБ В

а) лъкът е в покой, в очакване на крайната цел, за която е създаден (а тя е: да го опънат и да запрати стрелата на определено разстояние); б) лъкът плавно се опъва, постепенно набира енергия; в) натрупаната енергия се освобождава и извежда навън; стрелата е изстреляна, след което постепенно губи натрупаната енергия. По същия начин и в природата всичко е в състояние на очакване, на бременност, на покой, на натрупване. Двата полюса Гореизложеното можем да схематизираме така: Женският полюс (женствеността) включва всичко у нас което е: Спокойно, отпуснато, неподвижно, в очакване, пасивно, „потенциално", натрупва потенциална енергия, подготвя някакво външно, действие. Мъжкият полюс (мъжествеността) включва всичко всичко у нас което е: в движение, активно, или по-точно активирано, действено,освобождава натрупаната енергия, действа навън по някакъв начин. В дадени житейски обстоятелства превесът на едното или на другото поведение ще определи дали сме женствени, или сме мъжествени. Да вземем за пример само един час от живота ни. Той може да се раздели на безброй обстоятелства, на които реагираме (съзнателно или не). На всяка част от секундата отговаря някаква наша реакция — физическа или психическа — на изчакване или на движение. Тоест реакцията е или мъжка, или женска. Невъзможно е да задействаме едновременно двата типа поведение. Не може едновременно да сме активни и пасивни, да трупаме или да освобождаваме енергия, да сме неподвижни или в движение. В този избран час от нашия живот сме се проявили повече като жени, отколкото като мъже, или обратното, в зависимост от това към кой от двата полюса сме били „включени." Това, естествено, не може да се забележи с „невъоръжено" око. Забелязваме само моментното поведение и нищо повече. Можем да кажем, че някакъв филм е по-близо до мъжкия полюс, защото създава впечатление за непрекъснато движение. Окото ни не може да забележи 24-те осветявания в секундата (тоест 24 спирания на филма, 24 „очаквани-я"... и 24 женски полюса). Това показва, че всеки човек може да възприеме по отношение на енергията си два типа поведение, точно както по отношение на финансовия си капитал. Поведение № 1 Изразява се (както при лъка): —в натрупване на енергия, в нейното съхранение, складиране, което включва: а)да си в състояние на очакване, на покой, на неподвижност; б)да изчакваш, да наблюдаваш, да мислиш, да се „вслушваш" във възприятията, в чувствата, в интуицията 60

си; в)да трупаш тези възприятия, чувства, интуиции и информации, уловени благодарение на тази възприемчивност. Това поведение е свързано с женския полюс. Другояче казано, става дума за женско поведение, което няма нищо общо с „женствеността" като такава. Поведение № 2 Изразява се (както при стрелата): —в освобождаване и в изразходване на натрупаната енергия, което включва: а)да си в състояние на движение на тялото или на духа; б)да разсъждаваш и да действаш в посока навън; да изпълниш решение, оформило се при първия тип поведение; да предприемеш работа, вдъхновението за която се е натрупало също при първия тип поведение. Това поведение е свързано с мъжкия полюс. Другояче казано: става дума за мъжко поведение, което няма нищо общо с „мъжествеността" като такава. Няколко примера: Тези два типа поведение, тези два „полюса", тези два начина на употреба на енергията съществуват навсякъде в природата. Да вземем за пример диво животно Стои неподвижно. Мускулите му постепенно се напрягат. Подготвя се за действие. Натрупва не само мускулна, физическа енергия, но и хиляди информации (скорост и посока на вятъра, приближаване на плячката, преценява колко да скочи, пресмята разстоянието и т. н.). В този момент животното е най-близо до женския полюс. Поведението му е като на жена (тя също е пасивна в смисъла, разяснен по-горе). Животното скача. Натрупаната енергия се превръща в движение. В този миг то е най-близко до мъжкия си полюс. Поведението му е мъжко. Или да вземем за пример вулкан Вулканът глухо тътне. Натрупва газове, които представляват огромна потенциална енергия. В този момент вулканът „живее" на женския полюс. Поведението му е като на жена, ако мога така да се изразя. Вулканът изригва. Лавата бликва. Потенциалната енергия се превръща в кинетична. Това е мъжкият полюс, или „мъжествеността" на вулкана. Да вземем за пример скулптор 1. Той е неподвижен вътрешно. Обмисля формата, която ще придаде на глината. Трупа възприятия, вдъхновение. Подготвя бъдещото си начинание. Скулпторът е „включен" към женския полюс. Поведението му е женско.

2. Грабва инструментите и започва да обработва глината. Преминава към състояние на движение. Разтоварва, освобождава натрупаното вдъхновение. Придава форма на глината. Скулпторът е задействал мъжкия полюс в себе си. Поведението му е мъжко. Мога да бъде упрекнат, че се повтарям. Струва ми се, че е необходимо, тъй като тези типове женственост и мъжественост са в пълен разрез с общоприетото им схващане. Женски и мъжки поведения В зависимост от обстоятелствата жената като всяко живо същество може да се държи по два начина.

1. Да задържи (натрупа) енергията си. Това е женското й поведение.

2. Да освободи (разтовари) енергията си. Това е мъжкото й поведение. При жената често пъти тези два типа поведение са изкривени. Женствеността се бърка със слабостта, със зависимостта, с покорството. Що се отнася до мъжествеността, жената не знае как да се отнася към нея или пък я прилага доста нескопосно. Ако наблюдаваме лъка и стрелата, очевидно стрелата е много по-уязвима от лъка. Наложеното й движение я излага на риска да се сблъска с препятствия, които могат да я наранят, да я унищожат или да я отклонят от траекторията й. Още повече, че самото движение трае едва няколко мига, до изчерпването на кинетичната енергия. Неуязвим в действителност е лъкът заради статичната си енергия. Ето как се получава долната схема, приложима към всяко човешко същество. Женският полюс = устойчивост, неуязвимост, трайност. Мъжкият полюс = неустойчивост, уязвимост, мигновеност. Ако пренесем в живота примера с лъка, ще се получи: — Жени, при които вътрешната енергия (женският полюс) е отслабена или блокирана. Те не могат да опънат лъка, дори стрелата да е от високо качество.

— Жени с добра вътрешна енергия, които въпреки това се страхуват да се изявят, да действат, да решават, да се налагат. Лъкът е в добро състояние, но стрелата остава в колчана.

— Жени, които притежават отлична способност за действие, но афективната им енергия е „задръстена". Притежават добра стрела, но лъкът им е детски. Нормалната жена дава превес на женския тип поведение, което е напълно нормално. Тя повече „задържа" енергията си. Предразположена е към възприемане, към интерио-ризиране, които са по-ярко изразени 61

от изявяването, от екстериоризирането. Нормалният мъж много повече изявява външно енергията си. Мъжкият тип поведение преобладава над женския.

РОЛЯТА НА ЖЕНСТВЕНОСТТА И НА МЪЖЕСТВЕНОСТТА Женствеността Основните отличителни черти на женствеността са следствие от всичко казано дотук. Можем да я определим и чрез това, което не е. Истинската женственост не е слабост, не е безсилие, не е... нищо от това, което се разправя по неин адрес. Няма смисъл да се търси утопията. 99 на сто от жените са толкова далече от женствеността, колкото батерията от електроцентралата. Това не пречи сама по себе си женствеността да представлява сила. Тя е акумулаторът на личността. Ако тази сила често се превръща в инертно бреме, в баласт или в нещо мъгляво и без съдържание, то си има своите причини, които ще се опитаме да изложим по-подробно. Именно защото е силно пасивна, женствеността е спокойна по природа. Тя е в пряк досег с действителността. Вслушва се в нещата и в хората. Свързана е с Времето. Това е основното: жената не може да притежава благонадеждна женственост, ако мъжествеността й е повредена. Същото се отнася и за твореца: той не е в състояние да даде живот на силна творба, ако вдъхновението му е немощно. Може дори да кажем, че мъжествеността никога не е способна на истинско творчество. Защото всеки творчески акт се извършва вътре в личността, тоест в сферата на женския полюс. Не можем да си представим Мари Кюри или Бетховен да дадат външен израз на своите творби, преди да са натрупали вдъхновение. Друг пример: може ли да поставим покрива на къщата, без да сме я иззидали, ей тъй на празното място? Изявената творческа дейност зависи от възприемчивост-та, която я е формирала. Качеството на изявената дейност зависи от силата на възприемчивостта. Това е основен закон. Давайки външен израз на някакъв творчески акт, един мъж и една жена просто „задействат" вътрешните си творчески заложби. Съществено е да се отбележи, че женствеността е не-обособена сила. Лапалис щеше да заяви, че преди да получи форма, всяко нещо задължително е било безформено. Щеше да заяви също, че е невъзможно да се получи статуя, ако преди това не е имало безформен материал: глина или мрамор. Това означава, че една жена не може да е истински мъжествена (форма), ако преди това не е била истински женствена (безформена). Вътрешният живот няма определена форма. Той улавя. Прилича на радар, който трупа информация и изпраща всички отзвуци, без значение дали става въпрос за снежинки или за самолети. Той е операторът, който има за задача да извърши подбора и да разграничи отзвуците. Подобно на вътрешния живот, и женствеността е безформена и необособена. Така е, защото тя се отъждествява с него. Каква форма може да произлезе от неоформения материал? Ще се получи ли от това безформено парче глина ваза, статуя, чиния, фонтан или къща с цветя? Каква форма ще се появи от почиващата в женската утроба безформена материя? Момче или момиче? С нормална или с ненормална форма? И тишината е безформена. Каква „форма" ще произлезе от нея? Някакво разсъждение? Крясъци? Гняв? Каква форма ще разцъфне от тази пасивност, която трупа възприятия? Художествена творба? Музикално произведение? Идея? Съзидание или разрушение? Ето защо е невъзможно една жена да е само женственост. Ще остане безформена подобно на водата. Никога не ще може да задейства копчето на външната изява. Ще прекара живота си, „трупайки" сигнали от околния свят, и никога няма да може да стигне до действието. Ще бъде като художник, вечно замислен над картина, която никога няма да види бял свят. Ще се убедим, че и този тип жени, лишени от мъжественост, съществуват. Най-сетне женствеността е устойчива сила. Примерът с лъка и стрелата показва добре, че: АКО: женственост = потенциална сила = неподвижност. ТО: женственост = устойчивост. Ето защо, нагаждайки се към криволиците на живота, истинската женственост остава непроменена. Разумът и издръжливостта й на болка са непоклатими. Ето защо „истинската" жена е своеобразен „свидетел" на мъжките тревоги и вълнения. Мъжествеността Сама по себе си мъжествеността е нещо незначително. Мъжествеността само използва предварително акумулирана енергия. Всяко изявяване — физическо или интелектуално — е чисто и просто резултат. Сам по себе си оловният куршум е нищо. Неговата ефикасност зависи от заряда и от качеството на барута, от съвършенството на оръжието, от точния прицел. Мъжествеността само „задейства" творбата, гениална или посредствена. Мъжествеността никога не е гениална. Тя не е нищо друго освен един най-обикновен труженик, проводник на женствеността (или на вътрешния живот). Много жени, неспособни на творчество и на външна изява, смятат, че мъжествеността им боледува. В някои случаи това е вярно. Най-често обаче женствеността им е осакатена или „комплексирана", поради което не 62

предоставя необходимата за творчество енергия. В началото на психоаналитичния курс много жени ми заявяваха в общи линии следното: —Не мога да се изявявам външно, неспособна съм да„ направя " каквото и да било.

—Бих искала да съм повече мъж. Най-често това беше невярно и би следвало да кажат: —Иска ми се женствеността ми, блокирана в някоя точка, отново да стане това, което е в действителност.По този начин, нормално захранвана, мъжествеността ми би могла да разцъфти. Чрез психоанализата те постепенно си даваха сметка, че в това се състоеше истинското им затруднение. Мъжествеността е крайната фаза, завършената форма. Тя е изваяната от глина „статуя". Ето защо се отъждествява със сигурността, към която се стремят и мъже, и жени. Ако кажете на някой мъж или на някоя жена: „Вие притежавате определено мъжки способности", те ще го приемат като комплимент. Ако обаче им кажете: „Идеите и способностите ви са прекалено женски", те веднага где се свият в черупката си като костенурки. Подобна реакция може да се определи като „културна", тъй като женствеността е била и си остава неразбрана и не-дооценена. Но дали някъде по-дълбоко не се крие нещо друго? Двата етажа на човешката сграда Разгледайте внимателно схемата на следващата страница. Проучете я; смятам, че е от голямо значение. Когато човек извади навън, екстериоризира нещо (мисъл, оформена на лист хартия, мебел, сглобена в окончателния й вид, изречение, на което придава определена форма, и т. н.), можем да различим в това явление три фази: 1. Фазата на хаоса, в който мислите неясно плуват, лишени от плътност и от посока.

2. Фазата на подготовката: мисълта остава вътре, но вече отделена от контекста. От тази мисъл започва да се очертава някаква цел. Около мисълта и около целта се натрупват възприятия, планове, пресмятания, наблюдения. Това важи както за дърводелеца, който „вътрешно подготвя" етажерката, така и за математика, който събира в ума си всички възможни данни, преди да изрази уравнението в завършения му вид. Тази фаза отговаря на първия етаж от схемата. Това е етажът на женствеността.

3. Фазата на реализацията и на външната изява. Индивидът преминава към оформянето. Това е вторият етаж, етажът на мъжествеността. У ВСЕКИ ЧОВЕК

63

Това, което е валидно за дадена мисъл, е валидно и за всяка житейска ситуация. Схемата символично показва как се „изкачваме" от хаоса към мъжествеността. Също както се „изкачваме" от несъзнаваното към съзнаваното, от материята към формата, от парчето мрамор към статуята, от необо-собеността към индивидуалното съществуване. Етажът на женствеността е по средата между хаоса и мъжествеността. Върхът е етажът на мъжествеността. Същото се отнася и за жената. Етажът на мъжествеността представлява висшата фаза, върхът на собствената му йерархия. Тук не става въпрос за ценности, а за „геоложките пластове" на човешката личност. Ако етажът на мъжествеността е носител на сигурност, то е, защото човек се чувства там като нещо отделно, лично изразено, действено. Следователно всичко се основава на женствеността Ясно е, че цялата сграда на личността зависи от устойчивостта и от якостта на първия етаж. При повечето хора този етаж не е достатъчно стабилен. Вътрешният им живот е отпуснат и вял. Как тогава да разбираме комплимента: „Вие притежавате определено мъжки способности." Разгледайте схемата. Визираният човек съвсем не е поласкан, както може да си помислим, той е по-скоро успокоен. Женското в него (етаж № 1) е нестабилно и не представлява никаква опора. Долу е хаосът, нищото; ето защо човек иска да избяга от първия етаж и да се издигне по-бързо до върха (до мъжкото), където усещането за опасност изчезва. Защото, ако сме в състояние да се изкачим от женското до мъжкото, рискуваме при една неустойчива женственост отново да се изтърколим до хаоса, до нищото. С това се обяснява фактът, че за хората мъжествеността е спасителен пояс. Отново се натъкваме на стария ни познайник — страха на човека (най-вече на мъжа!) от нищото. Още малкото момче, уплашено от това, което е долу под него (нищото, небитието), се стреми час по-скоро да напусне етажа на женствеността и да се изкатери до този на мъжествеността. Именно тук допуска най-грубите греши. Прилича на алпинист, който не си дава труда да провери дали е здраво завързан, да забие металните скоби, да проучи стената, да се осведоми за времето. То пренебрегва женското в себе си. Започва катеренето, без да си подсигури достатъчно надеждна опора. Често пъти от такова момче става този, за когото многократно сме говорили — съвременният мъж, който, лишен от здраво женско начало, разчита единствено на слабите си вътрешни силици. Независимо от външността си на супермен, той е едно осемгодишно дете, що се отнася до зрелостта на неговата афективност. Първият етаж е разклатен от комплекси и страхове; безплътен е като мъгла. При това положение как такъв мъж да не е невъздържан, неспокоен, сприхав, суров, капризен, гневлив, язвителен, с чувство на превъзходство? Той се вкопчва в каквото му попадне, за да докаже сам на себе си мъжествеността си, толкова изкривена, както и цялостната му личност впрочем! Движи се по хлъзгавия ръб на една провалена мъжественост, едва успявайки да запази равновесие. При това изпитва още по-голямо безпокойство, тъй като е неспособен да се отпусне. Долният етаж представлява безформена маса, която, естествено, не може да го задържи при неизбежното му пропадане. Премахнете етаж № 1 и ще видите какво остава: зашеметяваща празнина между хаоса и върха. Няколко поправки Налага се да преосмислим и да коригираме някои наложили се схващания (съвършено грешни!), разделящи жените и мъжете на два прекалено отчетливо разграничени лагера. Казват: жената е интуитивна, а мъжът — логичен. По-правилно е да се каже: женствеността е интуитивна независимо от пола, защото възприема нещата недиференци-рано. Женствеността схваща нещата цялостно чрез усещанията. Мъжествеността е логична, защото пресява получените възприятия и след това разсъждава съзнателно, точка по точка. Казват: жената чувства, а мъжът разсъждава. По-правилно е да се каже: женствеността чувства, а мъжествеността разсъждава (важи за всяко човешко същество независимо от пола му). Казват: жената възприема света различно от мъжа. По-правилно е да се каже: женствеността е устойчива и неподвижна. Напомня дълбока вода. Тя съставлява вътрешния ни живот в неговата цялост. Чувства живота такъв, какъвто е, конкретно, непосредно, прагматично, без излишни приказки. Мъжествеността, която е в неустойчиво движение подобно на стрела, се нуждае от измислени теории и от морални тези, които й служат като ориентири за означаване на пътя, както и от сигурност, за да не попадне отново в хаоса. Притежавайки пообширна женственост, напълно нормално е жената да възприема живота по-различно от мъжа. Казват: жените по-добре се преструват (те са по-добри артистки) от мъжете. По-правилно е да се каже: независимо от пола Женствеността е необособена подобно на своя символ — водата, която приема формата на съда, без да променя същността си. Гъвкава и подвижна, женствеността се приспособява към всякакви обстоятелства, отъждествява се с всякакви персонажи, роли и дори лъжи. Обратно, мъжествеността е външна изява, показност, движение. От друга страна, тя е завършена „форма", адаптира се потрудно, лишена е от гъвкавост. Ще си го обясним по-лесно, ако вземем за при-

64

У ВСЯКО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО Женствеността и

Мъжествеността

Точките изобразяват житейските обстоятелства. Това могат да бъдат факти, разпилени възприятия, наблюдения и т. н. Женското поведение е равнозначно на цялостно, неоформено, необособено поливане. Женствеността не прави никакъв подбор. Тя трупа впечатленията, преди да ги извади навън с помощта на точни думи или действия (мъжественост). Изразена графично, женствеността представлява неевклидова крива. Мъжкото поведение се със той в преминаване от един факт към друг по пътя на логиката, на формата, на обособяването. Мъжествеността подбира .Графично представена ,мъжествеността е линеарна евклидова. И тук нещата напомнят на политиката: десницата не може без левицата. Например множеството съвременни мъже и жени, построили живота си върху хипертрофирана мъжественост, поради което са неспособни да се пригодят към обстоятелствата. Те не следват даден път, а като че ли са прикрепени към релси. Без да съзнават, те също се преструват, правят „театър". Бедата е в това, че играят в една-единствена, стереотипна пиеса. Думата „театър", естествено, трябва да се схваща в най-широк смисъл с всички възможни степенувания, движещи се от нормалното (женствеността е приспособима) до абнормалното: защото болната или инфантилна женственост е способна на всякакви преструвки, подлости, лъжи, без да забравяме — още едно доказателство за гъвкавост — способността й никога да не пада по гръб. Казват: мъжете никога няма да разберат жените (нима не е чудно, че обратното рядко се твърди?) Поправилно е да се каже: по рационален път не можем да разберем женствеността, защото е необособена, тоест ирационална. Можем само да я почувстваме посредством възприятията и интуицията. Никога с логиката или с разума. Мъжът няма да е способен да възприеме жената, докато не реализира женското в себе си. Същото важи и за жената, която няма да може да разбере мъжа, докато не развие собствената си мъжественост. Тук възниква една трудност. Нормалните жени (с нормална женственост и мъжественост) трудно ще разберат мнозинството съвременни мъже, които упорито воюват за абстрактни идеи, вместо да се борят за конкретни човешки неща. Казват: жените са капризни и невъздържани. По-правилно е да се каже: всяко човешко същество с осакатен и инфантилен вътрешен живот става невъздържано и капризно, без значение дали е мъж или жена. Абсурдно е да се твърди, че „жената" реагира по един начин, а „мъжът" — по друг. Това би означавало, че всеки пол реагира като едно цяло и по специфичен нему начин. В действителност мъжът или жената реагират в зависимост от „полюса", към който са включени в дадения момент. Но тъй като женските модели на поведение преобладават у нормалната жена, не е трудно да разберем защо жената е предразположена към определен тип реакции спрямо живота, към определени възприятия за битието, към определени начини на мислене, на разсъждение, на действие. С една дума, тя е предразположена към характерните белези на женствеността, така както я определихме.

Накратко, би трябвало да стане революция...

• Да си жена, очевидно е резултат от преобладаването в организма на определен вид хормони. Така или иначе, женското и мъжкото и при мъжа, и при жената са два начина на употреба на принадлежащата им енергия.

• Същественото е да не мислим за мъжете и за жените предимно като за същества от определен пол, а като за приематели и предаватели на енергия.

• Остарелите понятия за превъзходство и за непълноценност, за равенство и за неравенство са изпразнени от съдържание.

• Нормалната жена реагира повече като жена, отколкото като мъж. Тоест тя приема повече енергия, отколкото предава.

• Ето защо жената притежава цяла гама дълбоки, устойчиви, вътрешни, гъвкави характерни черти.

• Нормалната жена би трябвало с лекота да приема и предава енергия, да се изявява вътрешно и външно, с лекота да преминава от вътрешно към външно творчество.

• За мнозина е трудно разбираемо, че женствеността е сила, въпреки че задачата й е да трупа енергия. Подобно неразбиране се дължи на объркване на женствеността с „традиционните схващания за женственост", които са бледи копия на реалността.

• Това обяснява защо мъжът и жената трудно разбират, че първо трябва да бъдеш женствен, а после мъжествен. Единодушни са обаче, че за да се задвижи турбината, е нужна енергия.

• И жените, и мъжете са измамени. Жените — защото са им представяли творчеството като мъжка дарба; 65

мъжете — защото са им създали чувство за вина, ако се отпуснат, и така са им попречили да се освободят от глупавия образ на супермени.

• Всичко се преобръща с главата надолу, ако е вярно, че женствеността (основна енергия) трябва да мине на първи план, а мъжествеността не е нищо друго освен освобождаването на тази енергия. Ще ми отговорите, че всичко това е утопия и идеализъм и че е нужна истинска революция. Съвършено вярно: нужна е революция в умовете, в схващанията ни за самите нас. Дори тази революция все още да не чука на вратата, това съвсем не означава, че трябва да свием знамената, а само временно да ги спуснем. Фактът, че и мъжете, и жените са отвратени от ролята, която ги принуждават да играят, е един изключително силен коз. Женствеността е била подценявана за нуждите на културата, на морала, на религията, а в наши дни — за нуждите на технологиите. Вътрешната енергия се е изчерпала, превърнала се е в инертност. Общата черта на всички съвременни жени е ужасяващата им вътрешна несигурност. Когато женствеността се обезсили, основната енергия пресъхва. А резултатът е твърде добре познат. ДВА ПРИМЕРА Случаят с Нели — Тридесет и пет годишна съм. Не съм омъжена, защото трябваше да се грижа за баща ми след смъртта на майка ми. Така и не у спях да си намеря съпруг... Имам приятел, който е женен. Изневерява на жена си с мен, а на мен — с друга.

— Работите ли?

— Машинописка съм.

—Вижте, господине, реших, че мога да открия „ себе си" в този приятел... Опитвах се да разбера коя съм, на какво съм способна... Беше мъж... може би можеше да ми покаже пътя, да ме разкрие пред самата мен. Но той е толкова неуравновесен, колкото и аз. Мога само да се вкопча в това, което бих искала той да бъде. Когато не идва на среща, отивам на кино. Това е моето убежище.

—Казахте, че сте учили рисуване?

—Да. искам да рисувам, но не мога да се реша. Всеки ден си обещавам, че на следващия ще си набавя всичко необходимо. Имам безброй планове, но нито един не е осъществен досега. Разчитам на приятеля си да ми помогне да превъзмогна себе си; знам, че е безднадеждно. Той ми изневерява във всяко отношение, но най-вече духовно. Мами ме. Обществото и то ме мами. Дълго време правех опити да се омъжа, доста съм хубава все пак! Ето защо искам някой да ми обясни защо съм неспособна да осъществя това, което напира вътре в мен, всичките художествени творби, които мислено си представям, но не съм в състояние да ги осъществя. Искам да ми обяснят защо съм отритната... Нели сподели това с мен, преди да започнем психоанализата. Изпитваше тревожност и несигурност. Не виждаше никакво бъдеще. Чувстваше се обречена на вътрешна самота. Като си помисля, че във Франция само една от четири навършили двадесет и пет години жени има вероятност да се омъжи! Това прави три изоставени жени в складовете на човешките чувства. В тези случаи причината рядко е финансова. Голямата надежда на тези жени е да си намерят съпруг. Статистиката сочи, че на тази възраст девет от десет мъже са вече семейни. Нели казва, че този мъж я мами. Несъмнено самата тя също се мами. Бих могъл да й кажа: — При вас има блокаж на мъжката част, на външната изява. Вътрешно трупате планове, имате много идеи. Замисляли ли сте се за състоянието на женствеността си? Защо цялата тази енергия не избликне навън? Действате по начина, по който са действали милиони жени преди вас: вместо да търсите самоличността си вътре във вас, вие чакате да я получите от друг човек: в случая от мъж, който ви изоставя и ви унижава. Той не ви е от никаква полза, защото прави това, което правите и самата вие: търси у вас онова, което му липсва. Вместо да обедини две сили, две енергии, вашата двойка се опитва да смеси две слабости. Вие се неутрализирате взаимно. Търсите навън това, което е блокирано вътре във вас. Не искате да ви обича, а искате да не ви изоставя. Дори да ви беше собствен съпруг, дори да беше стабилен, не бихте могли да живеете другояче освен чрез него, а трябва да съществувате независимо, да живеете вътрешно с другия, а не благодарение на другия. Дори да бяхте омъжена, щяхте да бъдете също толкова плаха и несигурна. И понеже женствеността ви е сериозно накърнена, щяхте да ревнувате, да изпадате в собственически настроения, да станете злобна, досадна, коварна, прикрита зад маската на любезността. Постоянно щяхте да сте нащрек, да дебнете и най-лекия признак, доказващ според вас „изневярата" на съпруга ви, та дори с колата или с професията му. Щяхте да бъдете всепоглъщащата вода, а не живителният пламък. И най-незначителният порив за свобода у другия щяхте да тълкувате като изоставяне. Безсилната ви женственост постоянно щеше да изпомпва енергията на другия, за да живее. Колкото до мъжествеността ви, при подобни обстоятелства тя изобщо нямаше да се реализира. Бих могъл да й кажа още: — Смятате ли, че сте ощетена? Не, не сте. Някъде дълбоко у вас енергията ви е в очакване. Станало е късо съединение. Трябва да преоткриете у вас това, което изисквате от другите. Но ако продължавате по този начин, ще ставате все по-зависима от другите с всичката скрита враждебност, която следва от това. А като си помисля само колко хора са в подобно състояние!

66

Пример с жена, която не може да се изяви външно, да действа, да решава, да твори. Причините може да са всякакви. Възможно е да са й забранявали да се изявява още докато е била девойка. Блокирали са парата и тя не е могла да задвижи турбината. Възможно е несъзнаваното й да е било натъпкано с комплекси, които са погълнали енергията и са отслабили женствеността й. Възможно е също така женствеността й да е в добро състояние, но страхът от външния свят да играе ролята на преграда, разделяща женствеността от мъжествеността. Състоянието на женствеността при тази жена : -натрупана , но зле използвана енергия -постепенно деградиране на личността -озлобяване -тревожност -изтласквана агресивност -упорство -примирение Състоянието на мъжествеността на тази жена: -разходи на енергия, превишаващи запасите -умора -различни соматични смущения -слаби наченки на дейсвия,останали без последствие Друг пример с жена, която се безпокои от чуждото мнение. Това безпокойство може да е смътно съзнавано, но в по-голямата си част е заровено в несъзнаваното. Без да си дава сметка, тя се държи по такъв начин, че да прикрива безпокойството си. Преструва се, внимава (без да го съзнава) за всяко свое действие или жест. Изразходва голямо количество енергия, за да се предпазва. Може да се сравни с човек, който заплаща пребогато за услугите на внушителен екип от телохранители всеки път, когато трябва да прекоси улицата. У тази жена: —енергията се използва съвършено неадекватно и на пълна загуба —останалата енергия е недостатъчна за извършването на нормални действия — „батериите" не се зареждат ефективно; оттук и умората, депресиите, мигрените, постоянното състояние на скованост на личността и т. н. Състояние на женствеността при тази жена: —загуба на гъвкавост и на приспособимост — изчерпване на енергията — несъзнавано подчинение на другите — мазохизъм Състояние на мъжествеността при тази жена: —лошо хранене —всяка външна изява минава през ситото на тревожността — накъсана дейност — неспособност да се наложи по нормален път Пример с една „модерна" жена. Била е възпитана да се интересува само от ефикасността и от съревнованието, да пренебрегва вътрешния си живот. Изразходва повече енергия, отколкото натрупва Състояние на женствеността при тази жена: —недостатъчно натрупване на енергия —изгубване на връзката с дълбинната личност Състояние на мъжествеността при тази жена: —външно изявена агресивност; —раздразнителност, капризи,гняв — непреклонно изразени мнения; — силен спад на дееспособността с депресии, тъга без видима причина, загуба на тонус, безсъние и т. н. Случаят с Анес Той илюстрира, но в различна светлина, трудностите, които е изпитвала Нели. Изоставената Анес сподели с мен: — Отдадох се духом и телом на тези четирима мъже. Изцяло им се доверявах, оставях се да ме водят. Затрупваха ме с обещания, след което ме напускаха, защото не можеха да понасят доказателствата на страстта ми. Мисля, господине, че нито един мъж не би могъл да получи повече доказателства за любов. Веднага възникват три въпроса: 1. Кои са били допирните точки между тези мъже?

2. Кое е било според Анес общото между тях?

3.Защо са отбягвали „сантименталните" изблици на младата жена? Анес разказа следното: —Това, което ме обвързваше, беше тяхната самоувереност. За тях две и две беше равно на четири, бяха 67

не погрешими. Толкова им се възхищавах! Имаха точни и ясни виждания за живота и за хората. Изниква и още един, четвърти въпрос: 4.Защо Анес е изпадала четири пъти в едно и също положение? Защо е била обсебена от четирима мъже, отличаващи се с прекомерния си реализъм: две и две прави четири? Анес продължи: — Не съм умна, а те бяха умни.

— Какво искате да кажете с това?

—Ами... винаги бяха неопровержими в твърденията си. Трябваше само да се подчинявам и да слушам.

—Да слушате или да се съгласявате? Анес се засмя: —Да, може би да се съгласявам. Впрочем и дума не можеше да става да им се противоречи.

— Говорите за тях, като че ли са били един и същи човек.

— Така е. Те имаха еднакъв начин на живот.

— Никога ли не проявяваха и най-малкото съмнение?

—Никога. Чувствата не ги вълнуваха. Според тях това бяха глупости.

— По всичко изглежда, че са го заявявали с гордост?

— Да, особено се гордееха с това. Бях поразена, но... Много други изказвания по време на сеансите ми помогнаха да пресъздам пълната картина. Анес никога не се е осмелила да изрази каквото и да е рационално становище. Когато се е налагало да каже мнението си, тя е заявявала: „Сигурно ще кажа нещо глупаво, но не мислите ли, че... " или „Ето какво чувствам, но то не е разумно... " Младата жена се е смятала неспособна да разсъждава логично; в същото време се е възхищавала от „мъжката" логика. Не си е давала сметка, че тези мъже са живели по определени клишета, че „интелектът" им се е свеждал до това винаги да имат право и че „логиката" им е била просто един вид безсилие. Защо са се измъквали, когато Анес им е показвала страстта си? Бягали са, защото по всяка вероятност са се страхували. И четиримата са били истински „средностатистически" французи. И четиримата са били „успели" в живота. За тях две и две е било равно на четири, но вътрешно те не са разбирали нито живота, нито самите себе си. Нямали са никакъв вътрешен живот. „Дребни хитреци", лишени от истински интелект. Чувствата им? Изтласкани. Дълбоките им усещания? Изгубили са връзката. Животът им? Въртял се е около рентабилността и печеленето на пари. Чувствата на Анес са ги приканвали да навлязат в един непознат, опасен за тях свят. Не са можели да си позволят подобно „отпускане", защото са се страхували да си признаят, че са само едни малки момченца. Любовта на Анес е била като безбрежен океан, в който скованото им чувство за сигурност е рискувало да се удави. С всичка сила са препускали към убежището на любимата си формула 2 + 2 = 4. За Анес мъжествеността се е била изродила в карикатура: да изглеждаш сигурен в себе си, да поучаваш за всяко нещо, да мъдруваш под път и над път. Тя е смесвала мъжествеността с любителската логика. Със същия успех е могла да се влюби в изчислителна машина. Съдено й е било да попадне на карикатури на мъже, които са представлявали изкривения идеал на собственото й мъжко начало. Тя неизменно се е вкопчвала в тях със соб-ственическо чувство. ЗНАЧЕНИЕТО НА АФЕКТИВНОСТТА При много жени във френскоговорещите страни Как изглеждат женствеността и мъжествеността на жената във френскоезичните страни? Наблюдавайки жените, особено от северните райони, оставаме с впечатлението, че са отвикнали да се усмихват, да казват „благодаря", отвикнали са от всякаква проява на близост. Струва ни се, че са си забранили всякакъв спонтанен поглед, чувство, емоция. Сякаш желаят да запазят на всяка цена позата на краен индивидуализъм, който афишират дори и в бакалницата, където надълго и нашироко се пазарят за цената на фасула. Умуват над найдребните неща. Постоянно са настръхнали, нащрек. Утвърждават Аза си, препирайки се по най-дребния повод, като че ли така се стремят да докажат, че съществуват. Ще помисли човек, че са изгубили вътрешната си спокойна сила, единствено благоприятстваща истинската логика. Не са в състояние да нагодят емоциите си към обстоятелствата и се разкъсват между противоречиви поведения, които многословно се стараят да оправдаят. Сигурно е, че от Декарт насам принудиха жената да смесва интелект с интелигентност. Втълпиха й, че за да живее добре, е достатъчно да се преструва, че разсъждава. Казаха й, че да чувстваш дълбоко живота — и другите — е напълно безполезно. Убедиха я, че всичко е в разсъждаването, а несъзнаваното е нещо дребно и незначително. (Сега вече знаем, че обратното е вярно. Животът на несъзнаваното е непрекъснат, неизменен, като буйна река, по която плуват не само кораби, но и отломки. Знаем също, че няма нищо по-накъсано от съзнателния живот, прекъсван от навиците, от комплексите, от тревогите, от рефлексите и от атавизмите.) Животът на несъзнаваното и изразяването на емоциите й бяха представяни като подозрителни. Жената бе длъжна да издига в култ разума, в който култ се оплете. В резултат на това вътрешните й сили отслабнаха за сметка на празното умуване, което все повече се налагаше. Бидейки неспособна да се усмихва, в това число и на себе си, единственият начин, който откри, за да се съхрани, бе иронията по отношение на партньора си. Защото тя е ужасно лишена от чувство за хумор. Дори гласът й изгуби дълбоката си звучност. Преобладават високите тонове. Превърнал се е във фалцет, 68

лишен от емоция, от чувство, от душевно спокойствие. Декарт изобрети нечовешки модели на поведение. Принуди жената да откаже да направи крачката към другите. Получи се така, че тя се разкъсва между емоциите, тласкащи я към другите, и фалшивата разсъдъчност, която я кара да стои настрана от тях. С други думи: страхува се да не изпусне дори за миг фалшивата сигурност на лъжеразсъдливостта. На стария католицизъм не му оставаше нищо друго, освен да възприеме това културно явление. След като Декарт подсказа, че несъзнаваното, вътрешният живот, тоест изконно женското, са недостойни за човешкото същество, католицизмът побърза да набеди жената като виновница за всички беди. И тъй като жената бе отъждествявана изцяло със своята женственост, то и женствеността се превърна в ругателна дума. Тук отново смесиха половата принадлежност с вътрешната енергия. Кой би се осмелил по онова време да отвори дума за силата на женствеността или дори да разглежда мъжкото у жената като напълно нормално? И понеже „женското" се смяташе за непристойно, същата съдба сполетя силните емоции (априорно!), както и усещанията и чувствата. Истинската религиозност (обвързаността с другите и със света) беше поставена под възбрана. Така много французойки са оказаха притиснати от две страни. Женствеността им бе принудена да разпокъса обширните си владения; в резултат на това мъжкото у тях се прояви в мания за спорове, в капризничене, в саркастични изблици. Тези жени не знаят какво да правят със своята поставена под възбрана афективност. Ето защо под маската си те крият една носталгична душевност, в която чувството се е превърнало в неспокойна сантименталност. Когато възпитанието разваля момичетата... Всичко, което блокира, спира или отклонява вътрешната енергия, отчасти обезсилва женското начало у жената. А културно придобитите модели на поведение, както и комплексите, действително отклоняват енергията. Задържанията, от какъвто и характер да са, поглъщат големи количества енергия. Тревожността пък буквално изяжда вътрешната енергия. Не бива да се забравя, че мъжкото начало е само производно от женското (или от вътрешната енергия). А на какво обикновено учим момичетата? Че енергията е по същество достояние на мъжа. Че само външно изявената, видима енергия е от значение. Че единствената цел на жената е да бъде забелязана и обичана. Че сама по себе си женствеността е само примамка, а не сила. Че колкото е по-слаба и по-чаровна, толкова повече шансове има момичето да бъде обичано. Че мъжкото поведение е подозрително при момичето. Че множеството външни изяви на енергия са позволени на момчето, но са забранени на момичето. Ето как приучват момичето да задържа енергията си, да я пази вътре в себе си, да я трупа, но не и да я показва. Дори само от гледна точка на хормоналното си устройство момичето е предразположено към вътрешен живот. Вместо да развива другата част от личността си (мъжкото у себе си), околните „нажежават" до крайност природните й заложби. Все едно студентка със склонност към философията да бъде принудена да посвети живота си на тази наука с риск да се превърне в книжен плъх, понеже е лишена от възможността да опита силите си в някоя друга научна дисциплина.

Резултатът? Действайки по този начин, позволяваме на момичето да натрупа колкото иска енергия, но същевременно запушваме прохода, свързващ котела с турбината. Оттук и своеобразната афективна тромбоза. Парата е нагнетена, без да може да бъде изпусната, или излиза на съвсем тънка струйка според големината на поставената от възпитанието запушалка. Ето как момичето (в случай, че мъжкото у него е блокирано) се превръща в зареден акумулатор, забравен в най-тъмния ъгъл на гаража, където бавно, но сигурно ще се изтощи). Женствеността се уврежда в зависимост от спада на вътрешната енергия. Постепенно момичето става неспособно да обича; стреми се само да бъде обичано. Не е способно да дава; копнее само да получава. Не е по силите му да стане независимо; търси помощ и закрила. След като женствеността престане да бъде жизнена сита, жената се превръща в „мъжеловка". От друга страна, тъй като мъжествеността и, така да се каже, не съществува, жената изпитва нуждата да я открие у другиго: мъжът в дадения случай, както е при Нели. Безсмислено е да обясняваме, че никога няма да я намери по простата причина, че всъщност тя не е нейната собствена. При това положение жената заживява „чрез другия". Успехът на съпруга й става неин успех; непрекъснато натяква на мъжа си да търси все по-бляскави изяви. А самата тя получава само трохи. Когато такава жена пожелае да „бликне навън", да се „издигне" до творчеството и до разума, тя се разкъсва от съмнения: „Ще остана ли достатъчно женствена, ако се отдам на творчество и на действие?" Забележете, тя не си мисли „достатъчно женствена, за да подхранвам творческите си способности, за да давам, за да обичам", а си мисли „достатъчно женствена, за да очаровам, за да искам, за да получавам". Ето как преобръща женските стойности. Не е трудно да я разберем, след като са я учили, че женствеността е слабост, а не сила на личността. Винаги когато разглежда нещата „вертикално", смътно изплува чувството за вина: „Не съм способна... Само мъжете могат да направят това... Да не съм някаква мъжкарана? Ще ме гледат с лошо око... Вече няма да ме харесват, да ме обичат..."

69

В тези случаи се колебае между: а)хоризонталното измерение (възприемчива, спокойна и равна, необособена, ръководена от чувствата, сраснала се с нещата), характеризиращо женствеността; б)и вертикалното измерение (бликаща, „устремена нагоре", изправена, с ясно очертана форма), характеризиращо мъжествеността. В най-добрия случай жената застива в едно „полегато " измерение, нито легнало, нито изправено, нито женствена, нито мъжествена, нито риба, нито рак, неспособна да вибрира хармонично между едното и другото измерение.

Или пък се превръща в жена, която е само женствена: връща се към някакво зародишно, необособено състояние. Символично тя ляга пред живота, не е в състояние да се изправи.

Съвременната култура и възпитание учат жената, че трябва да живее свръхизправено, хипервертикално. Поради това тя или копира абсурдната мнима мъжественост на съвременния мъж, или се опълчва срещу него, което в края на краищата е едно и също. Жената е предварително победена в тази невротична битка. Тя само усилва страха, който мъжете изпитват към нея. И тъй като е неспособна да твори, не й остава нищо друго, освен да се отъждестви с творческите изяви на мъжа, истински или не. И да надене маската на изнервена, желаеща да доминира жена, принудена да следва течението в плен на безпокойството си. Ето как жената се озовава в безизходица, в задънена улица.

ВЪЗМОЖНА ЛИ Е РЕВОЛЮЦИЯ? Жената разполага с необходимите средства Нека си припомним: в началото всичко изглеждаше просто и лесно. Момчето трябва да стане мъж, момичето — жена. Обаче всеки от героите се размножи. Жената се сдоби с две лица: женско и мъжко. При това центърът на тежестта се измести: женското надделя, докато мъжкото остана резултантна величина. Оттук насетне всичко се променя. И дума не може да става за хормони, а по-скоро за начин на употреба на определено количество енергия. Същевременно традиционно приписваните на „женския пол" критерии изчезнаха: жената приема, но и предава енергия. Настоящата глава звучи несериозно в сравнение с това, което наблюдаваме край нас, и с пътя, който остава да извървим. Достатъчен е само един пример: питайте първия срещнат каква асоциация поражда у него думата „женственост", и ще получите безброй и най-разнообразни отговори с изключение на единствения правилен: а именно вътрешна, потенциална, основна енергия, необходима база, без която всяка човешка реализация е невъзможна. Сама по себе си женствеността представлява сила и това е безспорно. Но какво може да стори жената, когато на всяка крачка й показват тъкмо обратното? Когато поддържат образа, употребата и продажбата на множество жалки образци на женственост, на лишени от живец жени, на студени, само-влюбени, сковани женикукли, на жени, окичени с пръстени и перуки, на безлични и безцветни марионетки, на млади момичета, които влачат скуката и панталоните си в прахта? Нима е възможно такива хилави жени да се превърнат в независими, спокойни и лишени от агресивност творчески личности? Не им остава нищо друго, освен да потърсят някакъв външен заместител на творческа изява: в случая мъжът. Действайки по този начин, жените натрупват с времето толкова несъзнавани горчивини, че стигат до състояние на озлобено примирение, типичен пример за деградирала женственост. Другите пък неизбежно презират собствения си пол, тъй като продължават да живеят според формулата: женственост = слабост. С една дума, или обричат жените на мнима женственост според остарелите критерии, сиреч които са неясни, загадъчни и лишени от смисъл, или им налагат също толкова фалшива „мъжественост", приравнявайки ги 70

към шаблоните за съвременните мъже. От време на време на сцената се появяват и някои известни жени. Не си въобразявайте обаче, че ги представят като реализирали истинската си женственост и мъжественост! Съвсем не: априорно им приписват гениалност, превръщат ги в „изключения", подсилвайки по този начин чувството на непълноценност у останалите жени. Една девойка сподели по този повод: — В подобна ситуации имаме усещането, че сме бав-норазвиващи се с неоправдано големи претенции, на които заявяват: „Ето че и жените ги бива понякога!" Защо не кажат простичко и ясно: „Ето какви са истинските жени!" Тази девойка беше права. Наличието на обширна психологическа информация би следвало да насърчи жените да извършат своята революция. Налага се да изчистим понятието „женственост" от петната на непълноценността, на чувството за вина, на тревожността, враждебността и неувереността. Една революция на личността несъмнено изисква време, търпение, постоянство, проницателност. Хората, подложили се на психоанализа (най-дълбоката личностна революция, която можем да извършим), много добре знаят за какво става дума. Всъщност времето, търпението, постоянството, прозорливостта са характерни женски черти. Значи жените са готови за тази вътрешна революция. За тях самите и за света е дошло време да го осъзнаят.

Трудността да осъзнаеш Измежду един милион произволно избрани жени ще открием голям брой женствености в добро състояние, но застинали в напразно очакване. А това означава също и множество потенциални мъжественост, останали неподвижни. Невъзможно е обаче да възстановим тази вътрешна енергия и да й отворим път за външна изява, освен ако не се върнем в детството, на изходната точка. Житейската траектория търпи изкривяване особено по време на действието на Едиповия комплекс. Причините са неизменно едни и същи: възпитание, реакция спрямо това възпитание, семеен климат, обществени, религиозни, морални и други норми и т. н. Ето как момиченцето, а покъсно девойката и жената се насочват към съвършено чужди за тях хоризонти. Виж главата „Девойката попада в капана". От самото начало на живота си малкото момиче е изправено пред един ключов герой: майката. Тя е личността, която ще бележи със своя печат (положителен или отрицателен) женствеността на дъщеря си. Женствеността на малкото момиче е в процес на развитие, но трябва да се знае, че дори независимо от волята си майката е тази, която „дърпа конците". При това положение веднага възниква въпросът: в какво състояние е женствеността на майката? Колко спокойна и ведра сала, колко проницателност и трезвост може тя да прелее в женския полюс на своята дъщеря? Естествено, детето продължава развитието си в пълно неведение за това, което се извършва у него. Но зараждащата се женственост „слухти". Такава е ролята й. Женствеността чувства. Такава е функцията й. Женствеността улавя: тя просто не може да постъпи другояче. Втори въпрос: как използва своята енергия майката? Енергията от добра реколта ли е, или е като вино без вкус и без мирис? Позволил ли е животът на майката да развие правилно своята женственост и своята мъжественост? Налице е един факт: момичето или ще подражава на майчината женственост, или ще я отхвърли, поне за известно време. Очевидно е обаче, че едно десетгодишно дете доста ще се позамисли, преди да започне да подражава на майчината женственост, ако често пъти е чувало да се казва пред него: „Женствеността е само..." Не може все пак да се иска от едно десетгодишно дете да поправи злото и да осъзнае, че майка му се е сблъскала с разрушителни обстоятелства! Та каква е женствеността на майката? По какъв начин тя я проявява? Като действа спокойно и независимо? Като се държи агресивно? Придирчиво? Потискащо? Прекалено взискателно и обсебващо? Озлобено и властно? Мъченически? Най-разпространеният случай: несъзнавано момичето отказва да бъде „като майка си". Подразбирайте: „Ако това е да си жена, то аз ще потърся другаде." Но къде, след като, изричайки тези думи, момичето вече е блокирало началото на своята женственост? Момичето възприема „анти-женско" поведение. Нека сме наясно: то отхвърля женствеността на майка си. В същото време обаче отхвърля и собствената си женственост, тоест вътрешната си сила. Започват да се проявяват задръжки, комплекси, които ще погълнат тази енергия. В случай, че женствеността на момичето не е успяла да натрупа достатъчно енергия, автоматически неговата мъжественост ще се изроди. Така си обясняваме съществуването на множество мудни девойки с празен поглед или пък обратното, прекалено импулсивни, непредсказуемо капризни, невероятно надменни. Едните стават инертни, покорни, мазохистки, другите се хвърлят в прекомерно съревнование помежду си. Това е така, защото женствеността им е престанала да трупа енергия. Колкото до неподхранеаната им мъжественост, тя очаква мъжа, в чиято сянка ще се превърнат. Основната задача на бащата, чието влияние очевидно е важно, е да научи дъщеря си да дава външен израз на енергията си. Той е своеобразен треньор за обществения живот, който подготвя дъщеря си за ежедневните житейски схватки. За целта е нужно дъщерята да е натрупала достатъчно енергия: отново се връщаме към ролята на майката, която определено тук е deux ex machina. Бащата ще действа само когато женствеността на дъщеря му 71

е надеждна. В противен случай е все едно да се опитваме да изстрелваме патрон без гилза. Няколко посоки на размисъл Ето няколко въпроса, които всяка жена може и трябва да си зададе: —Съумях ли правилно да управлявам вътрешната си енергия?

—Какво бе отношението ми към майка ми?

— Какво складирах в моята женственост: положителни усещания по отношение на живота? Горчивина? Скрит гняв? Покорство, „за да ме оставят на мира"?

— Добре ли се чувствах, когато се налагаше да задействам мъжествеността си и се изявявах външно?

— Когато предприемах някакви действия, когато си играех, творях, изказвах мнение, не се ли чувствах неспособна, агресивна, ненужна, прекалено самоуверена, виновна, непълноценна, непоносима за другите?

— По какъв начин се изявяваше външно енергията ми'? Агресивно? Иронично? Действително непринудено и доверчиво?

—Дали изобщо се изявяваше?

—Не увредиха ли постепенно женствеността ми горчилките и озлоблението? Ролята на съвременната психология Първостепенната й задача е да върне истинското значение на понятията женственост и мъжественост. Втората й задача е следствие от първата. След като истинската женственост е жива и неотменима сила, нужно е тя да бъде възродена в световен мащаб. Това означава да помогнем на хората да преоткрият състраданието, милосърдието, човещината, спокойствието. Мисля, че мнозина желаят това, водени не от някакви морални подбуди, а защото повсеместното дехуманизиране ги плаши. Първоначалният мотив впрочем е без значение, стига резултатът да е добър. Трябва да върнем на женствеността полагащото й се място. Съвсем не става въпрос за женски бунт против „закона на мъжа". Трудността е много по-дълбока: тя опира до тревожността и до страха, които са в основата на този „закон". (Вж. Главата „Дуели и побратимявания".) Истинските технократи не осъзнават до каква степен са откъснати от женствеността и от живота. Тласкани от смътен страх, те бродят от една планета на друга, скачат от една идея на друга, от една теория към друга, от една война към друга. И ще продължат да го правят, докато не преоткрият трезвия си разум, вътрешната си енергия, докато думата „човечност" не означава нищо за тях. Да върнем женствеността на света, означава да му вдъхнем дълбока и крепка мъдрост, която веднага се проявява в човешки, навременни и разумни постъпки и действия. Това предполага радикална промяна в духа на технокрацията. Тя е изгубила човешкия си облик, тъй като й липсват основните женски черти: ред, проницателност, мъдрост, мисъл, време, спокойствие. Съзнаваме ли колко много се нуждае светът от „двуполюсни" жени и мъже? Колко е наложително хората да престанат да „подхранват" постъпките си от една болна, инфантилна и объркана женственост? След като женствеността си върне полагаемото място — за това ще са нужни няколко века, — майките автоматически ще се превърнат в опорна точна на света. Защото всяка вътрешна сила — както и всяка слабост — и у момичето, и у момчето са в пряка зависимост от майката. Ето защо съвременната психология трябва преди всичко да помогне на жената да намери себе си. Това означава: — Да стане отново трезва наблюдателка, внимателна, прозорлива, спокойна.

— Да се вглежда повече в себе си и в света, а не да се превръща в „актриса", подчинена (заради чувството си за вина) на стари и нови повели.

— Да преосмисли женствеността си в най-добрия смисъл на думата.

— Да се дистанцира, което ще й помогне да заклейми и поправи грешките си. Това е! След няколко века може би... Когато жена каже на мъж или мъж каже на жена „Обичам те", обикновено това означава: „Обичам у теб това, което ми липсва. " Което пък ще рече, че и двамата прекалено много обичат себе си. Интелектът на жената се разпростира на ширина, докато този на мъжа — във вертикална посока. Не е ли това чудесно допълване, което всеки един от нас би трябвало да притежава? И ако жени с широка женственост бяха управлявали света, той сигурно щеше да е изостанал с едно хилядолетие и да е все така конкретен, човечен, подреден. Но щеше да е стабилен. Психологически, жената представлява огромна затворена утроба. Затова възприема света като голямо дете, нуждаещо се от грижите и състраданието й. Ако обаче не вземе мерки, утробата може да се превърне в гигантско душащо лоно, стремящо се на всяка цена да съхрани създаденото от самата нея. ГЛАВА IX ДВОЙКАТА Единственото им дете е тяхната любов. ЕЛЕН ТЕБУЛ-ВИАР И вие като мен сте били впечатлени, прелиствайки вестниците, книгите, списанията, от стотиците заглавия на тема „двойката". Ето няколко, взети напосоки: „Мит ли е двойката?", „Двойката — отново тема на 72

размисъл", „Застрашената двойка", „Илюзия ли е бракът?", „Ще изчезне ли бракът?". Какво поражда тази криза? Защо понятието „двойка" внезапно придобива значение, каквото по-рано като че ли нямаше, и защо отказваха да го подложат на преоценка? Преди всичко трябва да сме наясно за какво става дума. Мнозина автори априори превъзнасят двойката до небесата, изпадайки в идеализирана лиричност и служейки си с един език, който, макар и възвишен на моменти, до голяма степен изопачава даденостите. Но ето че започваме от края и говорим за цъфтящи макове посред зима. Едно начално разсъждение би трябвало да ни подскаже повече предпазливост. Логично: брачна двойка = 2. Така ли е в действителност? Всеки индивид е двуизмерен: съзнавано и несъзнавано, мъжки полюс (външна изява) и женски полюс (вътрешен живот). Което вече прави: брачна двойка = 4. Четири действащи лица в двама души! Това далеч не изчерпва нещата. След като несъзнаваното е безредие, хаос, то съдържа множество различни, противоречиви, непознати за самите нас действащи лица, които майсторски дърпат конците на нашето поведение. Защото всяко едно от тези лица ще се намесва в играта, тласкано от своите страхове, задръжки, комплекси, навици, от своята инфантилност, агресивност, компенсации, емоции, разсъждения, възприятия. Това означава, че само за един ден всеки от съставните елементи на двойката може да се разпадне на множество различни и разнопосочно действащи индивиди. Впечатляващо разрастване броя на лицата, съставляващи двойката. Същата двойка, която по принцип би трябвало да се състои от двама души. ЩО Е ДВОЙКА? Според определенията на речника: Чифт: два предмета от един и същи вид, разглеждани или поставени заедно, но събрани произволно. Например: чифт обувки, чифт гълъби. Най-общо казано, далеч сме от истината. По-нататък в същия речник четем: Двойка: двама души, обединени по силата на волята или на чувството, или по някаква друга причина, която ги кара да действат съгласувано. Пример: двойка приятели, любовна двойка и т.н. Като технически термин: Двойка: равни по големина, паралелно действащи, но противоположно насочени сили. Като че ли напредваме мъничко. Става дума за два подобни елемента (приятели, любовници). Те се съединяват, образуват „цяло", което придобива особени качества вследствие именно на това единение. Кои са въпросните качества? От мига към продължителността Да си представим един мъж и една проститутка. Двамата образуват ли двойка? Можем да кажем, че те имат чисто физически, полови контакти. Но това е невъзможно, тъй като всяко човешко действие е породено от чувства (съзнавани или несъзнавани, груби или изтънчени емоции; положителни или отрицателни усещания и възприятия). Следователно съзнавано или несъзнавано мъжът и проститутката са свързани афективно. Обикновено мъжът търси илюзия на любов, а жената изпитва смътно майчинско състрадание. Чувствата им могат да гравитират около са-дизма или около мазохизма, около „любовта" или около „омразата" и т. н„ но чувство винаги има. Този мъж и тази жена са двойка, но двойка, белязана от мимолетността. Обикновено тя се разпада така бързо, както се е създала. Истинската двойка предполага продължителност във времето: това е първото правило. Истинска двойка не може да съществува в мига. Колко са двойките, при които ежедневно жената или мъжът многократно губят връзката помежду си само защото някой от несъзнаваните герои е повел хорото? За това е достатъчен един спомен, една мечта, чувство на страх от другия, на носталгия. Стига само мъжът да започне да възприема жената като майка, за да престане да е съпруг и да стане „син". Безброй са случаите, в които един от елементите на двойката се оказва в ролята на радист и напразно отправя позиви към колегата, включен на друга вълна! В този момент двойката се разпада, имам предвид афективно. Продължителността се прекъсва: двойката се оказва в мига, в мимолетното. Налице е само един обикновен социален контакт между два отделни индивида.

Какъв „цимент" е нужен, за да осигури здравината, продължителността, трайността на двойката? Не е ли това навикът — вкаменяла, блудкава „трайност"? Не, разбира се. Любовта може би? А какво означава тя? Трудното обединяване на две афективности 73

Речникът определя двойката като „действаща съвместно", което предполага обща цел на партньорите. Очевидно е, че двойките обикновено се стремят към една обща цел. Мъжът и жената заедно са отворили магазин: единият продава, другият стои на касата. Някои работят заедно, за да си изкарат пари за почивка. Други — в името на общи идеали и цели в живота. В този случай се проявява ново, съществено измерение. Двойка = продължителност + афективност Както знаем, афективността почти изчерпва нашия психологически живот. Което ще рече, че афективността трудно се поддава на описание. Психологията изпълни предназначението си, парцелирайки полето на афективности на сектори, наречени, по липса на по-подходящи наименования, усещания, възприятия, чувства, интуиция. Тези сектори, иlи парцели, си имат посетители-паразити: комплекси, тревожност, задръжки и други големи хищници, унищожаващи вътрешната енергия. Двойката представлява обединяване, смесване на две афективности. Ето защо, за да намерим общото определение на това понятие, е нужно да анализираме начина, по който тези две чувствителности се срещат. Но кой е в състояние да анализира и да опише афективността? Човешкият мозък приема няколко милиарда информации за секунда. Как да опишем безкрайните колебания на дълбоките и повърхностните ни възприятия? Колкото до чувствата, можем да ги охарактеризираме само най-общо, при това само тези, свързани с ключовите dуми: любов, омраза, симпатия, антипатия, приятелство. Как да определим дадено чувство, след като то е еманация на усещане, което се опитваме да „преведем", стремейки се с променлив успех да рационализираме ирационалното? Един мъж и една жена се опитват да се сближат, водени от своите усещания и чувства. Основавайки се на усещанията и на чувствата, двойката се стреми да си осигури продължителност във времето, непреходност. И съответно трайност на илюзиите си, породени от изкривени усещания и чувства. И пак благодарение на усещанията и чувствата всеки един от нас влиза във връзка със заобикалящата го среда. Но за целта е необходимо да сме установили връзката със самите себе си. Оттук произлизат недоразуменията около понятието „диалог". „Диалогът" се е превърнал в изтъркано клише подобно на околната среда, уважението към природата и опасностите от потребителското общество. Никога досега не е имало толкова лъжедебати, като че ли светът не може да преживее без тях. (Истината е, че мрънкащият монолог е цар: всеки разказва за себе си на другия, който пък през това време си мисли за себе си...) Истинско общуване, истински диалог се получават само когато човек е способен на диалог със самия себе си. Как иначе бихме могли да почувстваме другите, ако не чрез собствената ни афективност? Ето защо истинска двойка се създава, когато зоните на несъзнаваното са свободни от паразитите, от инфантилните поведения, изкривяващи възприятията, отклоняващи правилната посока на чувствата и превръщащи „другия" в мираж, който вземаме за действителност. ПОЛОЖИТЕЛНИ ИЛИ ОТРИЦАТЕЛНИ ЧУВСТВА

Ето защо сполучливата двойка в Светия светих на вътрешния диалог. Най-учудващото е, че между мъжа и жената може действително да се получи афективен диалог. Тази двойка, тази сплав, създава най-дълбоката и трайна човешка връзка. Както и най-трудната. Нормалните мъже и жени възприемат живота и го разглеждат от толкова различни гледни точки, че изглежда абсолютно чудо как в края на краищата съумяват да се срещнат. Въпреки това на Земята са се нароили милиарди двойки. Можем да твърдим, че много от тях са били „успешни" и действително са обединили във времето чувствата, емоциите, целите си. Всяка сполучлива двойка е едва ли не „чудо", предизвикателство срещу високомерието и дистанцирането, налагани от всеки индивид на другия от страх да не изгуби индивидуалността си. Обикновено страхът от другия е породен от тревожността да не се „изгубим" в него или да бъдем разкрити от него. Човек е така устроен, че и най-незначителната заплаха към искрицата съзнание у него задейства страха му от „унищожение" и от повторно потъване в небитието, от което така трудно е изплувал.

74

Въпреки всичко съществуват стабилни, сплотени, успешни, дълбоко свързани двойки, без бури и урагани, неразрушими не поради морала, а благодарение на любовта, не в името на брачния договор, а по вътрешно убеждение. Всеки партньор се е превъплътил в другия, като е успял да се съхрани. Не сте ли виждали възрастни двойки, в които партньорите така си приличат, като че ли са слели душите си в една? В следващите страници ще се спра главно на дълбоките препятствия, застрашаващи двойката по нейния път. Това се основните трудности, които трябва да преодолее всяка двойка, за да се реализира. РОЛЯТА НА ЖЕНАТА В ДВОЙКАТА Да се върнем на жената, след като настоящата книга е посветена на нея. Какво е мястото й в двойката? Каква е нейната роля? Ще приемем, че мъжът е относително уравновесен, че мъжкото и женското му начало са надеждни. В противен случай се налага всеки път отново да анализираме реакциите на мъжа според това какво представлява той в действителност: зрял или инфантилен, импулсивен или плах и т. н. Правилото на търсенето и предлагането В една връзка всеки предлага и иска нещо от другия, повърхностно или дълбоко, видимо или невидимо. Всяка жена би трябвало да се запита следното: — Какво мога да дам на мъжа, с когото живея?

— Какво искам от него? Ежедневни, дори бих казал ежеминутни въпроси. Защото търсенето и предлагането варират в зависимост от вътрешното състояние, настроението, умората, откритостта на ума и на сърцето, от разбирателството или неразбирателството. Естествено, търсенето и предлагането се менят в зависимост от възрастта и от вътрешната зрелост. Жена, която притежава малко, дава малко. Ако е прекалено ощетена, случва се така, че изискванията й понякога са безкрайни. Понеже жената у нея е слаба, а мъжът практически не съществува, тя предлага капризния си чар и детинската си любов. В замяна изисква да я носят на ръце, да се чувства защитена, спокойна и да бъде обект на непрекъснати ухажвания. Какво може да предложи на партньора си скованата от ревност жена освен белезници? Какво иска тя, освен да е единственият (и патологичен) център на „своя" мъж? Докато траят подобни ситуации, двойката няма да може да осигури трайността си във времето. Животът й се състои от отделни мигове, подкопаван непрекъснато от упреци, озлобление, кавги. Сетне тя се връща към хилавото си съществуване. Такива мъже и жени не образуват двойка, а низ от двойки, показващи всеки ден различно лице въпреки привидностите. Да вземем една „майчински настроена" жена. Какво предлага тя? Ако женското начало у нея е силно, ще съумее външно да изрази наклонностите си: топлота, разбиране, отговорност, дееспособност, радушност, съпричастност. Ако женското у нея е изкривено, то и майчинските й способности ще са изкривени. Ще стане досадна, обсебваща, властна, придирчива, „надзираваща". Какво иска тя? Ако женствеността й е разцъфнала и пълнокръвна, ще иска доверието и „отпускането" на мъжа и ще се превърне в негова необходима „опора". В противен случай несъзнавано ще изисква мъжът да си остане дете, което да й се подчинява. Ще иска партньорът й да се нуждае от нея (в лошия смисъл на тази дума), да й дава отчет за всяка своя постъпка. И ще получи, естествено, равностойността на това, което дава. Нормалният мъж на всяка цена ще се освободи от оковите, които го спъват в живота и му създават впечатлението, че отново се е върнал към ограниченията, налагани му в детството. Тези няколко примера ни карат да си запитаме какво става с двойката, когато лишената от силата на своята женственост жена попада в капана на липсващите й женски качества. Жени с осъществена женственост и жени с блокирана женственост Осъществената У голям брой неосъществени женственост жени: Стабилна — Стабилността губи своята гъвкавост и приспособимост. Заприличва на замръзваща вода. Обратно на осъществената жена, тя не съзнава до каква степен мъжът е „в развитие". Склонна е да мисли, че всяко въодушевление, всяко хрумване, всяка склонност към забавление при мъжа са просто детинщини. Женската стабилност е елемент на сигурност за мъжа. Ако се вкамени обаче, тя става спънка. Тази жена вече няма какво да предложи освен сурова присъда, заплашваща да пресуши изобретателността и деиствеността на мъжа, да го направи неспособен да гледа на нещата от разстояние и да ги осмисли. Постоянна — И в този случай постоянството престава да е весело и гъвкаво. Жената се сковава афективно, става строга, студена, олицетворение на упрека. Постоянството може да се изроди в любвеобилна и досадна грижовност, правейки постепенно от мъжа-авантюрист обезкуражено мекотело.

—Постоянството се превръща в нямо, мълчаливо присъствие, изпълнено с упреци. Мъжът се чувства шпиониран, преследван, парализиран. Като че ли жената шепне: „Каквото и да кажеш и да направиш, ще остана вкъщи, страдайки мълчаливо, но с пълното съзнание, че верността ми ще те преследва до гроб." Майчинска — Жената има склонност да „поглъща", да е навсякъде, обсебваща, неспособна да остави инициативата в ръцете на партньора си, като че ли иска да „глътне" мъжа, да го задуши с грижите си.

—Характерната майчинска черта се изражда в постоянно дебнене. Жената се превръща в „ужасяваща майка".

75

Осъществена женственост У голям брой неосъществени жени: Достойна— Достойнството помръква, превръща се в чисто външна порядъчност. Такава жена мисли само как да запази приличие и да спаси положението, тласкайки мъжа си да стане марионетка в очите на обществото. — Въпреки скованото поведение понякога жената остава в дъното на душата си майчински загрижена, което позволява двойката да се запази. В този случай можем само да пожелаем на мъжа да бъде реалист и да изостави всякаква несериозност. Вярна— Дълбоката вярност на женствеността се превръща в досадна взискателност. Верността става дълг, сковано и вечно изискващо морализаторство. Доближава се до изроденото постоянство. „Каквото и да сториш, ще ти бъда вярна и угризенията ще бъдат моето отмъщение." Подредена — Дълбоко залегналата у жената подреденост се превръща в мания за ред и чистота, за строго спазване на разписанието по часове. Мъжът е прицел на остри и саркастични упреци до такава степен, че понякога не се осмелява да „си човърка нещо", камо ли да размести някой предмет. Прозорлива — Откритата и съзидателна вътрешна интелигентност се стеснява. Превръща се в студена, вледеняваща трезвост, намираща външен израз в бичуващи, иронични забележки. Разбирането изчезва, заместено от безкрайни нападки, при което мъжът не разбира в какво го обвиняват. Горко му, ако личността му е уязвима: жена му знае слабите му места. Той предварително е победен в унищожителния двубой и бягството е единственото му спасение. Какво дават жените с осъществена и цъфтяща женственост? Всичко. Тогава мъжът откликва положително, с изпълнена с доверие взаимност. Защото трябва да си сериозно болен или дяволски задръстен, за да не можеш да създадеш една хармонична, щастлива двойка с жена, въплътила в себе си благородството на своя пол! Ако мъжът има работа с жена с изкривена женственост, не му остава нищо друго, освен да избяга, да се примири или да потъне в зимен сън. Предлагането не отговаря на търсенето. Лишен от витамините на сигурността, щастието и топлината, мъжът бавно ще угасне от анемия на чувствата и на творческото начало. Нека отбележим все пак, че жените от дясната колонка често срещат взаимност. Способни са да създадат двойка, която външно изглежда хармонична, ако не я подлагаме на обстоен анализ. Това се отнася за много „допълващи се" двойки, които ни предстои да разгледаме.

„Допълващите се" двойки Трябва ли мъжът и жената да се допълват взаимно, за да създадат успешна двойка, както обикновено се смята? Трябва ли всеки да намери у другия това, което му липсва? Двойката от съучастници Има двойки, при които мъжът е „прекалено мъжествен", а жената — „прекалено женствена", и които, по всичко изглежда, са успели да изградят траен съюз. Очевидно двамата партньори „се допълват". Очевидно е също така, че се нуждаят един от друг. Много вероятно е всеки от тях да живее благодарение на другия, а не съвместно с другия. Съюзът им е относително хармоничен, но всеки поотделно не се е осъществил напълно като личност. Клинът и гнездото прилепват съвършено, но взети поотделно, те си остават клин и гнездо. Съмнително е, че при тези двойки съществува дълбоко разбирателство. Партньорите разполагат само с част от личността си. Очевидно не сме в състояние да разберем другия освен чрез съответна или аналогична част от собствената ни личност. Това, което обикновено споява „допълващата се" двойка, не е разбирателството, а по-скоро някакво несъзнавано съучастничество. Всеки от партньорите очаква другият да откликне на неговите очаквания. Този съюз ще просъществува, докато мъжът запази маската си на супермен, а жената — прекалената или въображаемата си женственост. Девет от десет такива двойки се основават на възхищението от страна на жената и на позите на превъзходство у мъжа. С други думи, на отношения на надмощие и на покорство. Тук „съучастничеството" е ясно изразено. Ако жената (или мъжът) промени поведението си, мнимото равновесие и крехката сграда ще рухнат. Този вид отношения на превъзходство — непълноцен-ност, надмощие — покорство в действителност лъжат. Често пъти мъжът с външност на супермен притежава много слаба афективност. Вътрешният мир за него е напълно неразбираем. А „много женствената" жена е извънредно проницателна. Така въпреки привидното покорство жената е тази, която всъщност управлява. Хитрушата действа под-молно; тя е човекът в сянка, който дърпа конците, с произтичащите от това предимства. Повярвайте: жената действа така, че мъжът, макар и уверен в своето господство и превъзходство, всъщност е воден за носа. При този вид двойка всеки от партньорите е непълноценен, а в очите на околните те са напълно подходящи един за друг. Важното е, че въпреки че единият върви по тротоара, а другият в канавката, нещата, общо взето, са наред. При условие, че никой от двамата не се препъва. Няколко примера 76

Примерите за допълващи се двойки изобилстват. И неизменно у единия от партньорите откриваме това, което липсва у другия. „Силен" мъж се жени за „слаба" жена; или мъж с по-силно женско начало (силно интроверсивен тип) е привлечен от жена, у която превес има мъжкото начало (екстраверти-рана жена). Садомазохистките двойки също се срещат често. Доста разпространен е и по-безобидният вариант — двойки, в които единият доминира, а другият е подчинен (или обратното). От същия тип са двойките, създадени от нуждата да бъдеш мачкан(а) или да мачкаш, да се възхищаваш или да си обект на възхищение, да обичаш или да бъдеш обичан(а). Друг типичен пример е свръхлогичният мъж, който се жени за „очарователно алогична" жена. Те също създават „очарователно" неподходяща двойка. В този случай жената е като радиоприемник, неспособен на селективност, който приема няколко сигнала едновременно. Всъщност тази жена е неподредена, съвършено дезорганизирана, но в очите на мъжа си, който се нуждае от нея, тя е една прелестна фантазьорка. За нея важното е да открие своята противоположност. Обикновено става дума за някой мъж-сухар, с хладен интелект, педантичен и рационален. Именно този тип жена олицетворява в неговите очи това, което му липсва и за което той съжалява, че не е успял да развие у себе си: въображение и чувствителност. Тази жена ще се превърне за него в дразнител, всеки миг различна и искряща от жизненост. Мъжът-сухар силно ще се ядосва, ще беснее по хиляди пъти на ден, но няма да може без тази жена, защото тя го е очаровала и в неговите очи представлява това, което той винаги е отхвърлял. Чудесен пример в това отношение е двойката, пресъздадена от Пиер Френе и Сюзи Делер в един филм по роман на Стийман: „Убиецът живее на номер 22". Една жена сподели с мен: —Ако знаехте само как мъжът ми успява да ме подчини с поглед! Обичам го, защото изпитвам удоволствие да му се покорявам. Друга жена: —Всъщност съм във възторг, когато приятелят ми повишава тон. Преструвам се, че се бунтувам, но съм далеч от подобна мисъл. Още една жена: —Често полу на шега, полунаистина мъжът ми ме хока. Нарича ме глупачка, смотанячка. В такива случаи се правя на малко момиченце. Имам чувството, че ме обича, както се обича малко момиченце. Един мъж: —Сега съзнавам, че години наред съм се преструвал,прибирайки се вкъщи, преувеличавал съм умората и грижите си. Нуждаел съм се жена ми да ме прегръща, да ме съжалява и да ме утешава. Тя не ми беше жена, а майка. Една жена: —Чувствам се толкова жалка и ненужна, че ми се струва нормално мъжът ми да ме презира. Когато е груб с мен, се чувствам щастлива. „Адаптирани" ли са тези двойки? В известен смисъл да, при условие, че двете неврози се допълват взаимно. При такива случаи психоанализата може да се окаже опасна. Ако единият съпруг си възвърне афективното здраве, той вече няма да има нужда от другия, за да се допълва. В случай, че и двамата се подложат на психоанализа, налице са всички условия за изграждане на една солидна двойка, но съвсем нова и различна от тази, която са представлявали в началото. Друг много разпространен вид допълваща се двойка е халю-цинациниращата двойка. Несъзнавано мъжът се държи с жена си, както се е държал с майка си, или жената (също несъзнавано) се отнася с мъжа си, все едно, че й е баща. „Нуждая се от теб: значи те обичам" Тази формула, разгласена от психоаналитика Фро.и, може да определи това, което свързва голям брой двойки. Достатъчно е да се преобърне положението, и ще открием нейната абсурдност.

—Ако един ден престана да се нуждая от теб, няма вече да те обичам. Тази така наречена любов означава също: „Обичам те, защото за мен ти си сигурност и защото съм неспособен (а) да „бъда аз самият (ата) ". Подобно обяснение в „любов" би могъл да направи алпинист на скобата, за която се закрепва. Една жена сподели: —Чувствам се изгубена, ако мъжът ми отсъства дори за миг. Изпитвам изключителна нужда от успокояващото му присъствие. Тя каза „успокояващо присъствие", а не „присъствие, изпълнено с обич": ето тук е цялата разлика. Друга жена: —Искам да е постоянно до мен, на две крачки от мен, да ми казва, че ме обича, че се нуждае от мен. че ще бъде нещастен, ако ме няма. Тук несъзнаваната игра е двойна: а) тази жена изисква преди всичко видими признаци на внимание; б) нуждае се от това мъжът й да показва, че се нуждае от нея; иска той да се превърне в нейно „дете", защото така става за нея надеждна опора срещу чувството й за малоценност и за непотреб-ност. Струва ми се, че тук е моментът да представя една „ценностна скала". Нищо, че напомня по-скоро 77

синоптична карта. Поне ще помогне на съпрузите да се опитат да открият действителните причини за любовта им.

Остатъците от Едиповия комплекс Едиповият комплекс символизира основния период в живота на всяка жена. Това е така, защото само в много редки случаи той е приключил, а продължава да действа скрито, дори несъзнавано през целия живот при множество съпружески двойки. Този комплекс е многолик. Тук ще се спра само на четири случая, едни от най-често срещаните.

Жената-дете Като девойка единственото й желание е било баща й да и обръща внимание, да му се харесва, той да й се възхищава, да я глези, да я успокоява (особено ако е имала проблеми в общуването с майка си). Девойката се е поставила „под" баща си, очаквайки той да сведе поглед към нея, да я забележи. При двойката това положение се запазва. Тя иска: да бъде успокоявана, постоянно да я държат за ръчичка — винаги да я забелязват сред останалите жени — да й казват, че е най-красивата, най-очарователната, най-„женствената" — да е (и да е била) единствената жена в живота на съпруга си: — мъжът й никога да не пропуска да се покаже внимателен към нея, дори в най-незначителните неща Тя предлага: безрезервна, но детинска преданост към съпруга — олицетворение на щастието, стига „той" да е доволен от нея — поведение на безупречна домакиня, за да му хареса и да заслужи похвала — морална подкрепа, която обаче остава само на повърхността. „Силен си, умен си, достоен си за възхищение!"

— капризно, намусено поведение, ако мъжът й „забрави", че тя е царицата на света Тя иска: фактически иска всичко; има опасност да се превърне в нежен тиранин с изискванията си непрекъснато да й се обръща внимание, да бъде ласкана във всеки момент от живота си Тя предлага: картина на фалшиво щастие, изчерпваща се с видимите белези на обожание отстрана на съпруга (партньора) Неизживяно юношество е станало причина развитието на тази жена да спре в началния стадий. Често тя се омъжва, за да „отнеме" от приятелката си харесваното от всички момче, подобно на колекционер, който успява да се сдобие с предмета, към който се стремят всички участници в наддаването. Тя просто повтаря подобна ситуация от юношеството си, когато би ликувала да има само за себе си баща си, до когото останалите са се надпреварвали да се доберат. Ако се случи и мъжът да е инфантилен, не ни остава нищо друго, освен да треперим при мисълта за съдбата, отредена на децата на такава двойка, в която жената може само да играе на кукли, а мъжът е неспособен да даде афективна сигурност на семейството си. Вечната девойка 78

Тя или е смятала баща си за „непогрешимо божество", или пък, тъй като не е успяла да установи дълбока връзка с него, продължава да търси образа на идеалния баща в съпруга си. Тя иска: мъжът й да е блестящ, да успее в живота, да го забелязват, мъжът й да не знае що е поражение,мъжът й да я превъзхожда, непрекъснато нови гримове и тоалети, несъзнавано се преструва и иска партньорът й да прави същото Тя предлага: „любов", която се изчерпва с формулата: „Обичам те,защото ти се възхищавам." Ако мъжът й се задоволява с второстепенни роли, тя е склонна да вини обстоятелствата .Така създава впечатлението, че го „закриля" и му съчувства. Всъщност иска да запази възхищението си към него непокътнато,скрита агресивност :жената иска да бъде зависима от мъжа си, той да е господарят; но всяка наложена отвън зависимост поражда враждебност Изживяват живота си, без да се опознаят. Жената не вижда мъжа до себе си, защото търси в негово лице баща. Жената-състезателка Като девойка тя се е състезавала с баща си: било в действията (така наречената „мъжкарана"), било в интелектуално отношение. Как се държи тази жена в двойката? Ами... по същия начин. Просто мъжът е друг: бащата е заменен от съпруга и съревнованието продължава. Играта на госпожата е доста сложна: от една страна, тя иска да надвие мъжа си на собствения му терен, но от друга, желае той да запази надмощието си. Това се обяснява с желанието й да продължи да му се възхищава и да запази непокътнат образа на непобедимия баща, който носи у себе си. Нерядко се случва да започне да учи същата научна дисциплина и да упражнява същата професия като мъжа си. Тя иска: мъж, който приема надпреварата, „добър приятел", притежаващ „дух на солидарност" в спортния смисъл на понятието, мъжът й да е обект на възхищение и другите да го уважават Тя предлага: „дух на солидарност" и в много случаи всеотдайна преданост, майчинско поведение, което я кара да извинява грешките и пропуските на мъжа си (който отново става „нейното дете") — прикрита агресивност, защото иска да е равна с мъжа си във всичко Обикновено, въпреки наличието на остатъци от зле изживяно юношество, двойката е хармонична, много симпатична в борбата, която води рамо до рамо в името на една и съща цел. Дейността на тази двойка напомня бягане с препятствия. Жената-интелектуалка Опасна разновидност за двойката! Опасна, защото този тип жена смесва интелектуалност и интелект! Строга, много начетена, но често пъти „изсушена", тя не позволява никакво мъжко „превъзходство". Женският й полюс е пресъхнал, а мъжкият е хипертрофиран. Този тип жена е обикновено фригидна, често и хомосексуална, латентно или явно. Тя е против мъжете по принцип. Почти винаги е имала сериозни трудности в общуването с майка си. Девизът й е: там, където витае интелектът, няма място за инстинкта. От само себе си е ясно, че е неспособна да изгради двойка, която да заслужава това име. Тя иска: безусловно признаване на „интелектуалното" й превъзходство, другите жени безропотно да я признаят за непогрешим водач, преклонението на всички и на всичко пред нейната „воля", мъжът й да стои подолу от нея, да е слаб, смирен Тя предлага: добродушно покровителство към тези, които търсят помощта и мнението й, което й позволява да запази чувството си за пре-възходство, „майчинско чувство" по отношение на съпруга си;за нея от той е дете, а тя — кралицата-майка, отнася се към него с леко презрителна доброжелателност Това е жена, кастрираща в пълния смисъл на думата. Обикновено упражнява свободна професия или е омъжена за „интелектуалец" с блестящо социално положение. Поради хомосексуалните си склонности, съзнавани или не, тя се налага на съпруга си, засипвайки го с иронично-саркастични забележки, с презрителни доказателства за съчувствие чрез явна или скрита авторитарност. За да се сложи край на халюцинацията Всеки от партньорите пристига в „двойката", след като е извървял своя собствен път. И двамата идват от далечното детство и юношество. Те носят цялото си минало, на което настоящата ситуация е просто резултат. Дори да го съзнават с разума си, вътрешно те не го знаят. Спомените, комплексите, травмите, дори възпитанието са изтласкани в дебрите на несъзнаваното. Но всеки си казва: „Ето ме съвсем нов и без никакъв багаж." О, не! И двамата мъкнат претъпкани куфари, при това добре заключени. Важното е всеки от двамата да разбере, че съзнателният му избор е съвсем незначителен, сравнен с това, което несъзнаваното му замисля независимо от него. Внушителен и царствен, Едиповият комплекс е в дъното на множеството мотивации. Особено що се отнася до момичето, което през този период е с оголена душа. Можем ли най-общо да кажем, че в лицето на съпруга девойката си търси баща? Без съмнение, но има и ред други неща. В повечето случаи наранена от майка си, тя ще иска от мъжа си да бъде „добра майка", колкото и нелепо да изглежда. Ще изпитва нужда от непрекъснати видими доказателства за обич и за топлина, защото само те са в 79

състояние да компенсират чувството й на несигурност. Именно тук се проявява истинското вътрешно разбирателство при двойката. Някои автори заявяват: „Нужно е осъзнаване!" Естествено, но това не става никак лесно. Осъзнаването изисква време, търпение, разбиране, сниз-хождение към другия и към самия себе си. Всеки е склонен да изтласка това, което не желае да вижда, вместо да го приеме, за да го интегрира постепенно. В случай, че едно момиче е било „изядено" от майка си или от баща си в периода на Едиповия комплекс, то ще има нужда от уравновесен партньор, който ще му помогне постепенно да намери мястото си сред критериите на зрелите хора. Но ако и двамата партньори си затварят очите за реалността, те ще продължат да търсят „абсолютната любов", осъществена незабавно, на мига, без да знаят, че изграждането на двойката е бавен процес на съзряване. Всеки ще иска от другия да бъде абсолютът, изплъзнал му се в младостта; ще бъде неспособен да види обективно съществото от плът и кръв до него, което не е нито майка му, нито баща му, а търсещият да намери себе си съпруг или съпруга. Бракът опасно ще се люшка насам-натам, докато един ден не проблесне светъл лъч (идващ от мъжа или от жената, или от някой извън тях), който ще покаже и на двамата, че напразно са се мъчили да продължат живота на невъзвратимото минало. Няма смисъл от илюзии: по принцип всяка двойка се създава чрез взаимно допълване. Това е неминуемо. Но то означава, че двойката трябва да поеме риска от допълването; ще е нужно да се стреми към хармонизиране на съюза или, ако предпочитате, към уравновесяване на двете му страни. Мъжът притежава нещо женско (дори минимално, то съществува), а жената — нещо мъжко (може би все още латентно). Те могат да се разберат само посредством тези прилики. Постепенно, въпреки честата „загуба на контакт", двойката ще премине от преходното към трайното. Ако съюзът е относително строен, адаптиран, гъвкав, съзидателен, изпълнен с радостно чувство, двойката ще се превърне в действащ екипаж дори когато всеки от партньорите, взет поотделно, е неспособен сам да посреща лице в лице трудностите по пътя. Тревожността у мъжа Отколешният страх Как се получава така, че при много съпружески двойки мъжът толкова се страхува да се отпусне пред жена си? Да си припомним факта, повлиял върху историята на жената изобщо, който описах в глава V: мъжкото, което дреме у всеки мъж, изпада в паника пред женското, олицетворено от всяка жена. Веднага възниква един много важен въпрос: този страх среща ли се при всички двойки'? Отговорът е прост: при условие, че това е метафизичната мъжка тревожност, присъща на вида, очевидно е, че страхът съществува при всички двойки без изключение. С други думи: по принцип всеки нормален мъж се страхува от жена си. Това няма нищо общо с карикатурите на Дюбу. Този вид тревожност се корени в недрата на личността. Тя е латентна или се проявява в едни или други форми според обстоятелствата. Реакциите са различни и зависят от възпитанието, от личната култура, от интелектуалното ниво. И, разбира се, от реакциите на жената. Достатъчни са два примера, тъй като казаното в глава V остава в сала по този въпрос. Да си представим мъж, женен за много безлична жена, със съвършено спокоен нрав. В дъното на душата си този мъж е съхранил животински, нормален страх от женското съсловие. Този страх няма да се прояви вътре в двойката, ако нещо не го отключи. „Безличната" жена означава безобидна жена, от която няма защо да се страхува. Ако случайно тя предизвика семейна буря, мъжът ще изпита необяснимо неприятно чувство. Така е, защото мъжете по принцип живеят на две нива: 1.Изпитват дълбок страх от самката.

2.Всевъзможни опасения по отношение на един или друг тип жена, дължащи се на възпитанието, на чувство на непълноценност или на някакви други причини, във всеки миг те могат да породят първия вид страх. Или да вземем друг пример: мъж, който подобно на много други е бил възпитан от обсебваща, вездесъща майка, която е задушила и погълнала личността му (подчертавам тези две думи, защото те много добре обрисуват страха на мъжете да не бъдат погълнати и размити от жената, символ на небитието). Още в детската си възраст този мъж е бил противопоставен на майка си, която ежеминутно е конкретизирала огромното му безпокойство. Доколкото жена му символизира „поглъщащия" тип жена, тя непрекъснато ще поддържа отдавна познатия на съпруга й климат. Твърде възможно е той дори да не го осъзнава: ще смята за много „недостойно" да се страхува от жена си. Обикновено ще се опитва да неутрализира страха си с всевъзможни хитрости: агресивност, суровост, студенина, гняв, презрение, с една дума, всичко, което ще му помогне да „бъде отгоре". Освен ако не започне да се подмазва на жена си и да любезничи. Изходът от това положение Не е никак лесен. На първо място имаме ежедневието. Не можете да кажете на един погълнат от работа, от грижи и от чувство за житейска несигурност, от мнима самоувереност мъж „Вие се страхувате от жена си!", защото ще ви изгледа подигравателно, ще свие рамене и ще се усмихне. Ще ви отговори, че за такова незначително нещо въобще не си струва да се говори. Той отдава върховно значение на ума, а не на чувствата, освен ако не ви каже, 80

че поставя на първо място физическата сила. От друга страна, мъжът наистина много трудно приема чувството си на безпокойство. Не само защото е много дълбоко скрито, а защото прави всичко възможно, за да го крие от самия себе си. Мъжът си мисли, че страхът от жената поставя под въпрос неговата „мъжественост". Това е вярно, ако става въпрос за мнимата мъжественост на самохвалковците. Не е вярно обаче, когато се отнася за истинската мъжественост, основана на богат вътрешен мир. Премахването на страха е в състояние да възобнови изцяло разбирателството между партньорите. Пак повтарям, това не е никак лесно. Защото мъжът трябва да елиза все по-надолу, преди да стигне подземията на несъзнаваното. За да си помогнем в размишленията, ето няколко обикновени ситуации. Например мъжът, който хока жена си, когато тя проявява нежност (за него това са преструвки). Мъжът, който се нервира, когато жена му поправя нещо в облеклото му. Мъжът, който се сърди, когато жена му го нарича „скъпи" пред чужди хора или когато употреби някоя нежна дума, защото го кара да се чувства „като малко момченце". Мъжът, който изпитва неудобство, когато жена му говори за него пред други хора. Или този, който кротува, когато жена му е ядосана, и т. н., и т. н. Можем да схематизираме така многобройните видове реакции: Поведението на съпругата напомня нежността (или гнева) на майката, конто напомнят детското послушание, което напомня нищото, предхождащо раждането, което напомня страха от смъртта. Това обяснява защо разбирането, проявявано от жената, има толкова голямо значение за двойката. „САКРАЛИЗИРАНАТА" ДВОЙКА Няма на този свят човек, който да не изпитва копнеж по сакралното. Всички ние търсим да се „обвържем" със заобикалящия ни свят, с хората, с предметите. Това важи особено за жените, които по природа са дълбоко религиозни (в етимологичния смисъл на думата: от латински,, religare" свързвам). Станало е шаблонно да казваме, че съвременният свят е неспособен да открие сакралното, от което изпитва жизнена необходимост. Като всеки човек, и нашият съвременник се стреми към нещо, което го надраства: но той търси вън от себе си това, което в действителност се намира у него. Що се отнася до двойката, тя насочва антените си в две посоки: а)навътре: това е вътрешната връзка между двамата партньори; б)навън: това е външната връзка с обществото, включително с децата. Идващото отвън сакрализиране Това е брачната институция, клетвеният договор, бил той светски или религиозен. Обвързваме се и тръгваме на път. Двойката се старае да спазва договора въпреки подводните камъни, защото съпрузите са се заклели да останат заедно в добри и в лоши дни. Според мен няма нищо по-вредно за една двойка от понятието „съпружеско задължение" с цялото чувство за вина, с всички откази, изтласквания, враждебност, лъжи, произтичащи от него. Без да говорим за „санкциите", прилагани от закона или от Господ-Бог. Подобно на децата, които се подчиняват на всевластен родител, този тип двойки поемат отговорност пред някаква външна власт. Афективната им възраст ги прави неспособни да инвестират личността си във вътрешното си сбъдване и следователно в изграждането на една сполучлива двойка. За тях двойката е нещо външно. Дори и през ум не им минава, че биха могли да й се отдадат напълно, както добрият занаятчия се посвещава изцяло на занаята си. А не е ли двойката „занаятът" на живота, занаят, който се учи постепенно и се усъвършенства непрекъснато? Действителното сакрализиране Не е възможно никакво сакрализиране, дори в лоното на една и съща религия, ако не се опираме на вътрешната ни способност да се обвържем изцяло със самите нас и с другите. Двойката може да се реализира само дотолкова, доколкото всеки един от партньорите е успял да реализира собствената си хармония. Да се стремим към вътрешното си хармонизиране, означава да се стремим към постепенно осъществяване на двойката, част от която сме. Съвсем простичко казано, двете съставни части трябва да съзреят афективно. Да се създаде двойка, означава да се подготви нещо трайно във времето. Това е като да отправим предизвикателство към времето и същевременно да се съобразяваме с него. От една страна, формулираме връзката ни с другия като трайна, а от друга допускаме, че една двойка търпи непрекъснато развитие, защото в противен случай тя е заплашена от стагнация, от склероза, от афективна смърт. Един пример: Жан и Пол, съответно 26 и 28 години, една от многото двойки. Жан е на петнадесет години, ако мога така да кажа, защото това е афективната й възраст: останала е блокирана в резултат на Едиповия комплекс. А и Пол не е напълно зрял: той „успява" в живота, но не познава вътрешната увереност. В общи линии Пол е всичко, каквото искаме, за Жан: по-голям брат, баща, но в никакъв случай той не е неин съпруг. Какво е Жан за Пол? Съпруга? Не. Тя е малко момиченце, зяпнало от възхищение към Пол, но не се възхищава от самия него, а от „успеха" му, от способността му да се справя в живота, от идеите и от теориите му. Защото тя го смята за полубожество, за нея той е афективна опора, както впрочем и тя за него. Естествено, досещате се, че такава 81

двойка — или по-точно казано, такъв съюз — още дълго време ще продължава двойната игра на съучастници, за да се окаже след петдесет години, че е на същата възраст като в деня на сватбата си. Така стигаме до тревожния въпрос, който ми задават много девойки: —Кога сме готови за подобна крачка? Отговорът може да дойде само отвътре.

—Способна ли съм да се обвържа ефективно и емоционално? Каква е афективната ми възраст? Какво е за мен другият? Какви са тревогите и страховете ми? Имам ли връзка със самата мен или поне стремя ли се към такава връзка? Един ден чух как някакъв „съветник" грубо каза на една жена: —Как! След дванадесет години брак вие продължавате да се страхувате от мъжа си, който според вас е добър и разбран човек? Само дето не вдигна ръце, призовавайки възмутено небето. Щеше да е по-лесно да посъветва жената да потърси причината за страха си, с който мъжът й сам по себе си вероятно нямаше нищо общо. Тази жена се страхуваше, защото тя винаги се е страхувала от другите. В един момент и мъжът й се е наредил сред тях. Как да се привърже към него, как да се отпусне пред него, след като бе неспособна да стори това по отношение на самия живот?... Тя си тръгна с чувство за вина поради страха, който изпитваше. Това вече е прекалено!... Все пак остава тревожният въпрос: —Кога сме готови за подобна крачка? Трябва да зададем въпроса по друг начин: —Какво ми пречи да съм готова, да съм отворена към себе си и евентуално към ,,него"? Приемам ли се достатъчно, за да не го възприемам само със слабостите ми?Извървяла ли съм пътя на собственото ми осъществяване, за да си потърся другар, а не патерица? Женствеността ми сила ли е или слабост? Има толкова много въпроси, които гравитират около следния основен въпрос: „Достатъчно независим ли е моят Аз?" Младата жена ще е готова веднага щом поеме пътя на вътрешното си освобождаване, което не бива да смесваме с агресивността и антиконформизма на всяка цена. Към тази вътрешна способност, към тази сила на женствеността трябва да прибавим възможността да изявява външно творческия си потенциал (вместо да разчита на мъжа си за това). Така ще може да каже: —И двамата се събираме, носейки значителен багаж:нашето минало. Това минало ни е направило такива, каквито сме или каквито днес изглеждаме, че сме... Всеки е склонен да упреква другия за това, което е понастоящем,без да се запита за причината. Излиза, че да осъждаш другия, означава да критикуваш миналото му, преди да си го опознал. Няма да разбера кой е другият, ако не зная откъде идва, какво възпитание има, какво е било детството му, какъв е бил предишният му живот. Само при това условие ще мога истински да се доближа до него. Други девойки ми задават въпроса: —Способна ли съм да обичам? Това е повторение на първия въпрос, но с други думи. Не може да има истинска любов, ако не обичаш себе си. „Способна ли съм да обичам?" означава: „Способна ли съм да бъда аз самата, да се самоуважавам и да уважавам другия?" Оттук следва и отговорът: —След като съм неспособна да вляза във връзка със самата себе си, няма да мога да го направя и по отношение на другия човек. Докато се смятам за предмет, тоест докато продължавам да съм в плен на силно чувство на непълноценност, на вина, на страх, на тревожност, няма да мога да създам двойка, достойна за това име. Мога да започна, естествено, при условие че се трудя над собственото си вътрешно освобождаване с помощта на другаря ми. ДВОЙКА ОТ ЧЕТИРИМА Отново сме на изходна позиция. За щастие природата е дарила всеки човек с определен брой хормони от другия пол. За да стане това, е нужно всеки от нас психологически да го разбере, да го осъзнае, да го приеме, вместо да го отхвърля и да го изтласква. Всеизвестно е, че и мъжкото, и женското начало са отношение към живота, начини на управление на нашата енергия. За да създадат истинска, трайна във времето двойка, мъжът и жената трябва да развиват своята женственост и мъжественост. Само тогава ще станат пълноценни същества, всяко за себе си. Женствеността на мъжа продължава в женствеността на съпругата му. Мъжествеността на жената продължава в мъжествеността на нейния съпруг.ЖЕНСКОТО И МЪЖКОТО В ДВОЙКАТА

82

В идеалната двойка женското у мъжа се прелива в женското у жената. Женският полюс на двойката е много стабилен, придава й вътрешен, отворен за света интелект. Тази обща женственост позволява ,,общото съзряване" на щастието. По същия начин мъжкото у жената се прелива в мъжкото у мъжа. Двойката е действена, радостно съзидателна, способна е да изявява натрупаната енергия като един човек. Ето как двойката, в зависимост от това доколко е осъществена, е свързана, радостна, способна на творчество и продължава пътя си в добро разбирателство. Защото, както виждате, истинската двойка представлява съюз между Служител и Служителка на живота. Много „феминистки" вярват, че се борят против мъжете. Всъщност те се борят против инертното женско начало, с което са се сблъскали у много жени, в това число и у своите родни майки. Заслепени от миналото и поради това, че не познават истинското женско начало, те искат да смажат онези свои посестрими, пожелали отново да станат жени. С една дума, нещо като гражданска война. Това вероятно се е казвало хиляди пъти. Но „ женствеността ", с помощта на много от самите жени, се превърна в лъжа, в измислица, в амбалажна хартия, предназначена да задоволи изнервеното търсене на мъжете. Стана така, че женствеността изгуби силата си и се оказа най-болната и най-ощетената част на женската личност Казват: две побратимени жени. Така женският род на „ побратимен " запазва мъжкия си корен. Все едно да кажем, че тази дума няма женски род. Дали пък така не искат да ни внушат, че между жените никога не е имало братство? ГЛАВА X КАКВО ИМ СЕ СЛУЧВА ПОНЯКОГА... Мамо, вчера не свърши ли вече? (ЛУИ XVII към МАРИЯ-АНТОАНЕТА)

ТАКА НАРЕЧЕНАТА ФРИГИДНА ЖЕНА Фригидността: душевно състояние Подход към проблема Етимологпя: фригидност идва от латинската дума frigidus = студ. А това вече е цяла една програма. Общоприето мнение: жената е фригидна само по време на полови сношения. Груба грешка. Факт: броят на така наречените фригидни жени е огромен. Фалшива истина: фригидността е недостатък на съвременния свят. Истина: мнозинството от хората в наше време живеят с болна чувствителност. Вечен спор: психологически или физически недостатък е фригидността? Не са ли афективните фактори само проява на органично предразположение, или социалният и психологическият фактор са първични? Неоспорим факт: афективното смущение автоматично рефлектира върху сексуалния живот. Често срещано предубеждение: фригидността у жената е резултат от неумението на партньора й. Подобно схващане е грешно в основата си, въпреки че непохватността на партньора може да подсили фригидността. В този случай забравяме афективния фактор. Афективно фригидната жена може да изпита сексуално удоволствие. Същото важи и за афективно импотентния мъж (например: неспособен да проявява 83

нежност), който сексуално е потентен. Няколко класически схващания Обикновено фригидността се разглежда като комплексно и дразнещо затруднение. Понякога е следствие на смущения, вариращи от най-лекото до най-сериозното: преумора, тревоги, изтощение, меланхолия, неврастения, диабет и т. н. Определят я като забавяне, загуба или липса на полово желание. Жената приема сравнително добре факта, че е фригидна, още повече, че може да се преструва. Някои перверзни пораждат фригидност, която изчезва със задоволяването им. Например мазохистка, която престава да бъде фригидна, ако партньорът й я нагрубява словесно или физически, или пък фетишистка, която изпитва удоволствие от гледането или от докосването на предмета-фетиш. Жената може да престане да е генитално фригидна, ако се отдаде на някакви фантазии: тайно си мисли за определен мъж, наум си прожектира някакъв сценарий, представя си въображаеми перверзни ситуации. Случайните причини за появата на фригидността са най-различни. Съвременният начин на живот прави невъзможни спокойствието и усамотението, нужни за проявата на нормалната и истинската сексуалност. Достатъчно е да вземем за пример живота в големите жилищни блокове, където няма шумоизолация, суматохата по улиците, различните изтощителни професии и т. н. Тук обаче става дума за мнима фригидност, нямаща нищо общо с каквото и да е разстройство на личността. Освен това всеизвестно е, че девет десети от жителите на Земята страдат от афективни смущения като: — прекомерна чувствителност (хиперемотивност); или потисната чувствителност; — трудност (или неспособност) да обичат или да бъдат обичани; — изкривени чувства: чувство за непълноценност, за неспособност, за безсилие, за вина, за тревожност; — увредени чувства: трудност (или неспособност) да изявяват чувствата си; или обратното — преиграване и афиширане на чувства; агресивност; скрита враждебност; невъзможност за „отпускане"; неспособност да изпитват щастие или удоволствие от живота. Казано накратко, всички тези хора поддържат изкривени отношения със самите себе си и следователно и с околните. Двойна фригидност Много жени страдат от вагинална фригидност, а клиторът е с нормална чувствителност. Според Фройд клиторното задоволяване е инфантилна фиксация. Пак според него жената трябва да може да „премине" към вагинално задоволяване. Това преминаване никога не е пълно, ето защо полово зрялата жена притежава два полови органа. Ако можем така да се изразим, жената се колебае кой от двата вида задоволяване да възприеме, въпреки че при нея клиторното задоволяване в много случаи е вече навик. „Ненормална" ли е жената, която се задоволява сексуално по този начин? Трудно е да се даде категоричен отговор на този въпрос. Естествено, тя е непълноценна, но подобен случай не може да бъде определен като патология. Фригидността е симптом Разпространено е схващането, че жената е фригидна само в леглото. Очевидно е обаче, че това схващане е погрешно, ако приемем, че фригидността й е резултат от личностно разстройство. При това положение фригидността е просто един симптом и нищо повече. Тази жена трябва да приеме половата си студенина. Тя обаче рядко си задава въпроса дали не е ,, фригидна " и в отношенията си с околните. Може би ще установи своята свенливост, своята агресивност, своята тревожност. Друг е въпросът дали ще разбере, че и в ежедневните си контакти е също така студена, както и в половите. След като фригидността й е „душевно състояние ", то тя я носи постоянно със себе си. И—дори да не се забелязва веднага — вътрешната й студенина влияе на обстановката в дома й, на възпитанието на децата, на отношенията със съседите... Това съвсем не означава, че тя се държи „студено" с другите в обикновения смисъл на думата. Защото афективните разстройства могат да доведат до свръхизострена чувствителност, до неконтролирани изблици, както и до „зазимяване" на чувствата. Често чуваме, че една жена престава да е фригидна, ако смени партньора. Това важи само за случайно проявила се фригидност: неразбиране от страна на мъжа, невежество по отношение на женската сексуалност, грубост, липса на нежност и т. н. Но то не важи, когато е налице афективна фригидност. Може би тази жена ще успее да постигне сексуално задоволяване с „помощта" на нов партньор, но при всички случаи тази промяна няма да подобри объркаността на чувствата й. Ако изгуби фригидността си в леглото, ще се появят други симптоми: ревност, властност, собственичес-ко чувство, изисквания за постоянни доказателства за любов и т. н. Както виждаме, проблемът далеч не е прост и лесен. Дори в известен смисъл е невъзможно да се определи къде се крие трудността, защото не е възможно да се изучи океанът от чувства, от емоции, от възприятия и мисли, които бушуват в човешкото несъзнавано. Причините Предразположена ли е жената? Съществува ли у жената някаква вродена склонност към потискане, към блокиране на чувствата? Някакво 84

предразположение към отхвърляне на нейната женственост? Тези проблеми са вече проучени. Ето защо ще се задоволя да изложа накратко някои важни моменти. Жената, за разлика от мъжа, е по-интериоризирана. Мъжът е експлозивен, а жената — имплозивна. Мъжът е насочен навън, жената — навътре, към себе си. Тя е изцяло обладана от чувствата си. Безрезервно се отдава на всяко свое занимание. Отдава се изцяло (или не го прави), „духом и телом". Що се отнася до гениталите, женският орган е винаги „открит". Възприема се като нещо крехко и ранимо. Някои жени го чувстват като рана или като осакатяване. Много жени изпитват страх от проникването, смятайки го за „насилие над личността". Не е чудно на пръв поглед, че такива жени се сблъскват с огромни трудности в личностното си развитие. Колкото до афективните и до сексуалните контакти, те изискват отприщване на вътрешната топлина, което е в пълно противоречие с блокажа на чувствата, каквато е истинската фригидност. Външните фактори 1.На първо място това са обстоятелства, повлияли отрицателно върху жената. Събитията, които са й попречили да екстериоризира чувствата и действията си. Същите тези обстоятелства са възпрепятствали експлозията и на експанзията на нейната личност. Принудили са я да се затвори в себе си и да не се изявява външно. Оттук и затварянето й в пълния смисъл на думата. Тези обстоятелства впрочем само подсилват една природна склонност на жената: да си седи „вкъщи" ( в психологически план). Ето как нейната способност за екстерио-ризиране се оказва блокирана. От друга страна, имайки предвид до каква степен съвременният човек е изгубил непосредствеността си, излишно е да се чудим на големия брой „фригидни двойки".

2.Жената открай време е белязана от своеобразно проклятие. Тя е била (и обикновено е) тази, която „предизвиква скандали". Жигосвана е като нечиста. Фройд казва: „Половите органи не са допринесли за красотата на женското тяло..." Не мислете, че нашето време е надмогнало това схващане. Тези несъзнавани възприятия ще ни съпътстват, докато мъжете не престанат да се страхуват в присъствието на жените (вж. Глава У изключително важна в това отношение).

3. Много мъже обвиняват жените си във фригидност, за да прикрият собствената си импотентност. Изкупителните жертви не са от вчера.

4. Трябва да се спрем и на печалните „съпружески задължения", произтичащи от брачния договор. Именно защото „доставя" удоволствие на съпруга си, жената не се чувства виновна, че не изпитва нищо. Обикновено в подобни случаи, докато се преструва на самовлюбена и свръхженстве-на, разумът й остава студен като кубче лед, а душата й — безжизнена като мъртвец.

5. Нужна е цяла книга, за да опишем виденията, страховете, безпокойствата, фантазмите, отвращението, които изникват при половите контакти, както и всички нарцистични и мазо-хистични чувства. Да не забравим и жените, които се мислят за „много тесни" или за „много широки". Както и останалите, а те са безброй, които смятат фригидността си за нещо напълно „в реда на нещата" и я пазят в тайна от мъжете си, за да не ги обидят или наскърбят. Лечението Обикновено фригидните жени се консултират с интернист или с гинеколог. Рядко се сещат за психотерапевт. Търсят избавление от физическото страдание, забравяйки психологическата страна на проблема. Това показва, че: 1. Забравят (или не знаят), че сексуалността е свързана с афективността и че всяко смущение във „вътрешния живот" рефлектира върху така наречения полов живот.

2. Смятат фригидността си за нещо, общо взето, нормално и маловажно. Също както биха поискали лекарство против стомашни болки, без да се замислят за причината. Доказано е, че класическата медицина не разполага с много възможности за лекуване на фригидността поради простата причина, че това са смущения на различни „нива". Често пъти задават на жената неизбежния въпрос: „Разбирате ли се с мъжа си?" Колкото и да е обикновен, той крие известни опасности. Въпреки че сам по себе си се отнася до афективността на пациентката, въпросът обикновено я повежда по фалшива следа. Защо се получава така? Защото именно този въпрос поставя под съмнение партньора й, поне в съзнанието на консултиращата. А истинската фригидност е „поведение", дори когато някои външни фактори допринасят за подобно поведение. Тя е „душевно състояние", което прави жената фри-гидна при всякакви житейски ситуации, във всичките й действия. Възможно е, разбира се, мъжът й да се окаже неспособен да й помогне, но това не е доказано. Погрешно е да се твърди, че фригидността е невроза, от която страдат и двамата. Прекалено лесно определение. Каквито и да са взаимоотношенията в двойката, всеки от партньорите има собствена чувствителност, болна или здрава. Ето защо въпросът: „Разбирате ли се с мъжа си?" е подвеждащ. Има опасност жената да започне да търси вън от себе си причината, която всъщност е чисто вътрешна и се крие в самата нея. Що се отнася до психологията, според нея всяко психологическо поведение, съзнавано или не, съвсем сигурно влияе на организма. Тя винаги разглежда индивида в неговата цялост. Следователно трябва да зададем въпроса така: 85

— Отделен симптом ли е сексуалната фригидност или брънка от верига други симптоми, които са резултат на по-силни или по-слаби личностни смущения? С други думи: „сигнал за тревога" ли е сексуалната фригидност, предупреждаващ, че нещо не е наред в дъното на несъзнаваното? Очевидно е невъзможно да открием от пръв поглед трудностите, които изкривяват дадена личност. Психоаналитиците, които цял живот пътуват из несъзнаваните дебри на другите, най-добре знаят колко мъчно е това. В действителност много малко жени се подлагат на психоанализа „поради фригидност". Сред всички жени, които съм изследвал, различавам три категории: страстно желаещите да живеят, напълно здрави и устремени към максимално развитие на своя Аз; страдащите от трудности при адаптацията към живота и към самите себе си; и накрая болните от „невроза" с всички личностни смущения, характерни за този термин. Никога досега в моята практика не съм имал случай жена да се подложи на психотерапия, за да се излекува от фригидността в качеството на основен симптом. А и по време на курса трябва да мине доста време, докато се реши да признае, стараейки се да го направи ей така, между другото: „Фактически аз съм фригидна..." Освен гениталната фригидност какво друго можем да открием при фригидната жена? Женствеността й не е това, което би трябвало да бъде. Установени са смущения в мен-струалния цикъл, наличие на вагинизъм. В психологически план имаме нервна възбуда, изтощение, тревожност, мании, раздразнителност, предменструална или постоянна депресия. Това са само част от разпространените симптоми. Има и редица други: неспособност да почива, чувство за вина, когато е щастлива, прекалено предъвкване на едни и същи неща, омраза към мъжете, презрение към жените, болезнена ревност, задушаващо собственическо чувство, чувство за непълноценност, усещане, че е нищо, че не е обичана, силна подозрителност, прекалена взискателност и какво ли не още. Тези симптоми показват затрудненията на тези жени да установят афективна връзка със самите себе си, както и с другите (на първо място с партньора). Фригидността: завист и претенции Съществува един вид фригидност, характеризираща се с чувство на завист и предявяване на претенции към мъжете, смятани от жените за привилегировани същества. Причините са много: социални и образователни, тъй като мъжете са представени като „по-издигнати", а също и несъзнавани: жените отхвърлят женствеността си. Често пъти чувството на завист и претенциите им остават несъзнавани, но учудващо голям е броят на „свръхжен-ствените" жени, които отхвърлят женствеността си, тъй като я възприемат като нещо унизително, незначително, повърхностно. За тях женствеността е недостатък, дори грешка на Природата. Тогава жената се опитва да „прекара" мъжа в жаргонния смисъл на думата. Точно както при Едиповия комплекс, когато девойки с прекалено „женствена" външност се стремят да „хванат натясно" бащите си. Логично е този тип жени да търсят да принизят мъжете. По какъв начин? Смятайки се неспособни за открито противопоставяне, те подхващат подмолна, коварна борба. Като се опълчват против мъжете, тези жени несъзнавано стават фригидни. Казват си наум : „Прави си удоволствието, но не ме закачай да участвам в мъжките ти деяния." Този тип жени се отдръпват и се затварят в себе си. Преструват се на умрели. Понасят мъжките „атаки", напълно приспали чувствата си. Така се затваря порочният кръг: — Фригидността поражда чувство на непълноценност — което поражда .. нови изисквания към партньора — които пораждат ..по-ожесточено отхвърляне на женствеността и засилване на фригидността... — докато се получи пълен блокаж. В живота на тези жени отново се задейства Едиповият комплекс. Случаят с Жоли10 Подобно име на светица не фигурира в календара, но приляга чудесно на очарователната млада 32годишна жена, която се оплакваше от чувство за непълноценност: —Всеки поглед ме изважда от равновесие, като че ли съм някакъв предмет без никаква стойност, който няма право да е тук. От чувство за вина: —Когато шофирам и някой натиска клаксона или даде мигач, първата ми реакция е да се запитам: „Къде сбърках?" От безпокойство: —Отваряйки сутрин очи, веднага чувствам някаква буца на гърлото, стомахът ми се свива. Знам, че денят ми ще е изпълнен с опасности, с боязън, с чувство на срам. Мисля, че не съм създадена да бъда щастлива! Ако времето не ме притиска, когато ми предстои някаква работа, тревожността изчезва, но не трябва да губя нито миг. Искам да свърша всичко едновременно. Бързам, като че ли всички са по петите ми, суетя се, изморявам се, всичко върша наполовина. След като свърша надве-натри работата, виждам, че ми остава много 10

От френски JOLIE — красива. — Б. р 86

време, което няма с какво да запълвам. Тогава тревожността отново ме обхваща, като че ли „някой " ще ме упрекне за безделието ми. Нужни бяха двадесет сеанса, за да сподели с мен: — Ах! Забравих да ви предупредя, че... съм фригидна! Сега накратко за „случая" Жоли: омъжена за блестящ инженер, тя страстно се възхищава от него. Друг е въпросът дали наистина го обича, както си въобразява. За нея творческата дейност на съпруга й е станала нейно собствено творчество; тя живее чрез него. Омагьосана е от мъжа си, истински демиург в нейните очи, който прорязва планини, чертае пътища, покорява Природата. Самата тя се вижда като природата: покорена от съпругабожество. Един ден се запознах с него. Сухар, който разчертаваше планетата и хората с формули и цифри. Лишен от чувствителност човек, който се разпореждаше с хората, както правеше със собствените си машини. Как би могла Жоли да си позволи да се отпусне пред него? Единственият изход за нея е бил да се подчинява. От страх да не бъде презирана от тази ходеща сметачна линийка, тя не е могла да си позволи да бъде „самка" в леглото. В дъното на душата си се е чувствала поласкана от факта, че нейният бог „благоволява" да я обладава и „склонява" да я направи своя плячка. За тази жена е било немислимо да участва. Чувствата са щели да бъдат лишени от взаимност, без какъвто и да е отклик от страна на мъжа. „Фригидността" на Жоли всъщност е била отдръпване на цялото й същество пред глухия за чувствата й мъж. Случаят с Мари-Ан Тук в играта влиза майката. Този пример ще ни помогне да разберем много други подобни случаи. Ето извадка от първата ни среща: — Майка ми ме отгледа. Баща ми непрекъснато отсъстваше. Беше търговски пътник и не се заседяваше много у дома. Родителите ми не се разбираха. Вместо да посреща добре баща ми, майка ми всеки път го упрекваше за непредвидените му заминавания и появявания. Зная, че на майка никак не й беше леко, съжалявах я. Много бях млада, но вече укорявах баща ми, че оставя майка сама и не си смени професията. Вярно, че майка ми беше скована, строга, груба, и сега разбирам защо баща ми предпочиташе да удължава пътуванията си, вместо да понася лошото й настроение. Всъщност не познавах баща си: за мен той си остана ,, господинът, който ту се появява, ту изчезва". Никога не съм водила задушевни разговори с него. Майка ми непрекъснато го одумваше, а аз слушах и се съгласявах. Имах само нея, нали разбирате? Не зная дали я обичах, но имах нужда от дом и от топлина. Майка ми се грижеше изцяло за мен. Правеше всичко вместо мен, стигаше дотам да измъква от ръцете ми предмета, който държах, с думите: „Остави на мен... много си непохватна... " Познато положение, нали? Бащата е един непознат човек. А майката? Напомня на тресавище, което всмуква жертвите си. Едиповата ситуация е напълно провалена. Единственият главен герой е майката. Ето защо Мари-Ан търси в мъжа си „бащата", който не е имала. Но от друга страна, несъзнавано остава под опеката на майка си. Не може да излезе от ролята си на малко момиченце. Защо Мари-Ан е фригидна? Първо, защото е възпитавана от майка си и се отнася с недоверие към мъжете: те „изоставят" жените. От друга страна, как би могла да „се слее" с някой мъж, който в нейните представи е способен всеки момент да я изостави, да я измами и да я отхвърли? Ето как, станала вече двадесет и осем годишна, крехката и свенлива Мари-Ан продължава да се отъждествява с майка си. Станала е като нея. Едва ли е нужно да допълня, че твърде вероятно е майката да е била фригидна във всяко отношение.

В заключение Независимо от външните проявления, не съществуват два вида еднаква фригидност. Защото няма два типа афективност, които да действат по един и същи начин. Веднага се налагат следните въпроси: 1.За мнима фригидност ли става дума или за афективно смущение, симптом на което е въпросната „фригидност"?

2.Откъде идва потискането на себеизявата?

3.По какъв начин този тип жени възприемат женствеността си?

4.Какво е партньорът за тях? В действителност няма жена, която да е фригидна по природа: това е предразсъдък, който трябва да се изкорени. Един ден вероятно ще открият лекарство, подпомагащо психологичната дейност, което да оправя нервните „къси съединения". Твърде възможно и напълно вероятно. Дотогава разбулването на загадката на фригидността остава в повечето случаи задача на дълбинната психология, която не смесва привидното и същинското. Нужно е да се знае, че всяка фригидност носи определено значение. Често представлява начин на отбрана, неприемане, отхвърляне на самия себе си и/или на другите. Най-често истинската фригидност е смущение в общуването със самия себе си и с околните. НАРЦИСТИЧНАТА ЖЕНА В нашата културна традиция е обичайно на жените да се приписва прекален нарцисизъм. Склонни сме да вярваме, че нарцисизмът е присъщ на истинската им природа. От значение е да се разбере дали тези предубедени схващания съответстват на някаква реалност. Както и да е, нарцистичните жени са много. Но защо е така?

87

Нормален нарцисизъм Може да го формулираме по следния начин: — Аз съществувам. Трябва да се адаптирам към живота. Трябва да се боря постоянно, за да запазя вътрешното си спокойствие и равновесие. Следователно налага се да се грижа до известна степен на първо място за себе си. Трябва да си пазя здравето, равновесието, щастието както заради самия мен, така и заради близките ми, за които съм поел задължение да се грижа. Мога да се жертвам, ако се наложи, но не съм патологично пожертвователен. Способен съм да страдам както всяко живо същество. Приемам страданието, доколкото не мога да го избегна, но в никакъв случай не изпитвам необходимост да страдали Обичам другите, но ми харесва и да ме обичат. Въпреки това не се безпокоя, ако не ме обичат.

Абнормен нарцисизъм Задавал съм въпроса и на мъже, и на жени: —Как си представяте нарцистичната жена? Ето какви отговори съм получавал: —Жена, която прекарва много време пред огледалото...

—Влюбена в себе си жена...

— Жена, която се грижи преди всичко за външната си красота...

— Жена със стереотипно поведение, стереотипна усмивка, която не умее да се държи непринудено в компания...

—Жена, която желае толкова силно да е загадъчна, че започва да изглежда глупава... Наистина обикновено казваме, че нарцистичният тип — подобно на Нарцис — е влюбен в собствения си образ, отразен в огледалото. И действително това е така: този човек смесва реалността с „отражението", показвано на другите. Той се отъждествява с илюзията, която храни за себе си. С основание може да се твърди, че преувеличава силно значимостта си и си въобразява, че всички погледи са насочени към него. Преди всичко нарцистичната жена се вълнува от произведения ефект. Впрочем съществува погрешно схващане, че този тип жена е винаги млада и красива. Нарцистичната жена си поставя за цел да изглежда, а не да бъде. Може да заключим, че нарцисизмът е защитно средство. Това обяснява факта, че обикновено се съпътства от чувство за непълноценност и безсилие. Следната схема показва механизма, който поражда нарцис изма у жената:

Спрямо следните усещания жената се предпазва чрез: чувство на непълноценност– привидно превъзходство или безразличие чувство на несигурност – привидна загадъчност чувството, че е наблюдавана, за да я одумват, да я укоряват, да й се подиграват– поведение, което да предизвиква възхищение неспособност за външна изява– затваряне в себе си страх от действие – отказ от действие неспособност да дава– стремеж да получава неспособност за обич – нужда от доказателства за обич страх да не разочарова– нужда да скрива личността си, за да не разочарова неспособност да „бъде"– нужда да „изглежда безпокойство, породено от външни изяви -чувство, че е нищо– стремеж никога да не се разкрива, да запази загадъчността си стремеж да изглежда нещо значимо чувство, че всички я отхвърлят – стремеж да е център на света чувство за провал – нужда да ласкае другите омраза към себе си– нужда на първо място да обича себе си загуба на своя Аз– нужда да раздува своя Аз желание да потъне в небитието–стремеж на всяка цена да се превърне в център на света Виждаме, че нарцисизмът е „защитна мярка" за човека. Нарцистичната жена си създава илюзията, че е всичко, за да се освободи от усещането, че е нищо. Непрекъснато се стреми да създава отлично впечатление у другите. За да постигне желания ефект, блокира напълно спонтанността си, тъй като, ако я прояви, рискува да бъде гледана „с лошо око". Тя приспива чувствата си, потъва в нещо като зимен сън. Страхът от тревожност кара нарцистичната жена да поддържа илюзиите, които сама си е създала. Карен Хорни пише: — Често пъти се питам дали тези илюзии не са пречка за пълната разруха на индивида и дали не му спасяват живота в буквалния смисъл на думата... Изглежда ми съвършено вярно. Поддържайки обаче илюзията за своята значимост, жената непрекъснато е изложена на риск от провал. Съществува опасност да открие, че далеч не е толкова интересна, колкото си мисли. Тогава възниква тревожността. И за да се защити, нарцистичната жена отново прибягва до засилване на илюзията за собствената си стойност. Ето как се затваря порочният кръг. Ако бъде прекъснат, идва ред на мазохизма с неговите мрачни фанфари. Привидно, нарцистичната жена се обича, а всъщност изпитва омраза към себе си. Ето защо се грижи само за образа, който предоставя на другите. Тази видимост е нейният чар, нейната красота, нейният глас, нейната „мистериоз-ност", маниерът й да внимава, без да си дава вид, да спазва мярката във всичко. Възприема 88

поведенчески модели, представящи я в най-благоприятна светлина: блестяща, знаеща, привлекателна и т. н. В случай, че й липсват „качества", с които да си служи с лекота, нарцистичната жена е принудена да удвои усилията си, за да се откроява. Но и тези усилия рискуват да разрушат създадената от самата нея илюзия и това провокира тревожността й. Нарцистичната жена играе роля пред другите. Изглежда безлична, ледена. Застиналата й усмивка е непроницаема. На всички се усмихва по един и същи начин, а всъщност не се усмихва въобще (в този ред на мисли може да се запитаме дали прословутата усмивка на Джокондата не е чисто и просто нарцистична). Всичко е пресметнато: походка, маниери, поведение. Обикновено жестовете й са бавни, премерени, спокойни, пропити с безразличие. В някакъв смисъл тя е жив труп. В някои случаи напомня хамелеон. От страх да не бъде одумвана и критикувана, копира поведението на най-изявената личност, чието мнение споделя, като не престава да се усмихва „спокойно". Дори заобиколена от много хора, нарцистичната жена ги избягва, обгръщайки се с лъжлива загадъчност, пораждаща лъжливото й очарование. Дори в най-непринудената компания тя не разкрива истинския си лик. Един ден настъпва трагичният момент, когато тази роля се оказва ненужна: незабелязваната от никого нарцистична жена е като че ли мъртва. Тогава идва ред на силния грим, на отказа от старостта, на неподходящите тоалети. А коктейлите само подсилват огорчението й. Тогава нарцистичната жена и нейните посестрими, които всяка вечер се разхождат по булеварда на залеза, стават плячка на хистерията. ЖЕНАТА МАЗОХИСТКА Често се казва, че по природа жената е мазохистка. Лъжлив предразсъдък? Но дори да е такава, дали това е случайно, или е присъща нейна черта? Самата й природа ли я подтиква към това или обществото? По-податлива ли е на мазохизма от мъжа? Трудно е да се даде дефиниция на мазохизма. Тази дума е свързана с множество неприятни асоциации. В ума ни веднага изникват образи на бити и на побойници, на насилени и на насилници, на унижени и на унижаващи, на изкормени и на изкормвачи. С една дума, склонни сме непременно да възприемаме мазохизма като нещо патологично. Дали не съществува и някакъв повече или по-малко нормален мазохизъм? Освен това често смесваме мазохизма с някаква полова извратеност, изразена в желание да получаваш удари, да понасяш унижения, да бъдеш бичуван. Мазохизмът преди всичко е отклонение от нормалната чувствителност. Евентуалната му проява в сексуален план е една от многото възможни характеристики. Какво мислят за него жените и мъжете Имах възможността да задам следния въпрос на хора от най-различни социални слоеве: Освен многото други неща да предположим, че мазохизмът включва и: — силно подценяване на собствената личност, дори презрение към нея; — доведено до крайност чувство за непълноценност; — дълбока нужда от провал (или непрекъснат страх от провал); — афиширане на слабост, на нещастие, на безсилие, за да умилостивиш другите; — способност да изчакваш години наред, за да измамиш другите; — способност да накараш другите да действат в твоя полза, като си казваш наум, че не струваш и наполовина това, за което претендираш; — да изчакваш другият да те потърси и да признае заслугите ти, без да направиш нищо, за да се изтъкнеш; — безпокойство от най-дребната неприятелска постъпка по твой адрес; — желание да минеш незабелязана или да се чувстваш спокойна само когато си забелязвана и обичана; — чувство на неудобство както при похвала, така и при критика; — силна нужда от подчинение или от покорство, прикрито в някои случаи зад позата на сприхава независимост; — да гълташ всичко, да насочваш дейността си „навътре", без да си способна да екстериоризираш... Продължавате ли да смятате след казаното дотук, че много жени са мазохистки? Давам общото в получените отговори: ЖЕНИ: 1. Да, мазохистки сме. В противен случай щяхме ли да се оставим да ни мамят в продължение на толкова векове, при това с тайното задоволство, че зависим от мъжете и че сме обичани от тях?

2. Не. Ако в някои случаи сме мазохистки, то е, защото се отнасят с нас, сякаш стоим по-долу, поради което и самите ние се поставяме в същото положение.

3. Не, но сме принудени да се правим на такива. Мъжете ни обичат заради привидното ни покорство.

4. Не, но нашият час ще удари и тогава...

5. Да. Понасяме толкова страдания, без да трепнем. Не е нормално.

6. Не. Да знаеш, че си неспособна да се правиш на мъж, не означава, че си мазохистка.

7. Да. Жените искат да бъдат обичани, защото без обич са нищо. Способни са на всичко, за да привлекат любовта.

8. Да. Една жена бързо започва да се чувства изоставена, мъченица, отхвърлена.

89

9. Да. Жената твърде често действа прикрито, без да си дава вид, афиширайки слабостта си. Не зная дали го прави случайно, но това й помага да постига целите си.

10.Да. Жената не е способна на спонтанно екстериоризиране. МЪЖЕ: 1. Не, не мисля. Но ни харесва да се преструват.

2. Да. Дори най-загрубелите жени се разтапят като сняг на слънце, когато им правят комплименти.

3. Не. Не са по-големи мазохистки от мъжете. Но мъжете се нуждаят от женското покорство.

4. Не. Те са по-малко мазохистки от нас. Притежават огромна вътрешна стабилност.

5. Да. Каквото и правят, винаги се оттеглят победени, защото изпитват природна нужда да бъдат обичани преди всичко.

6. Да. Те са също толкова мазохистки, колкото и садист-ки, способни да унищожат всичко.

7. Не. Чувството им за непълноценност често пъти ги е погубвало, но това явление е присъщо на културата. Понятието за могъщество е изкривило всичко.

8. Не. Мазохизмът им се дължи на несигурността, в която ги държим, както и на факта, че никой не взема на сериозно лесната, ако е сама.

9. Не. Техните постъпки са по-естествени от нашите.

10.Да, но това е случайно. Нашето общество ги прави мазохистки още в детските им години. Какво заключение можем да направим от тези отговори, които, отново напомням, имат обобщаващ характер? Ако за някои мазохизмът е присъщ на женската природа, за по-голямата част от запитаните мъже и жени той е случайно явление.

Нуждата от сигурност Широко разпространено е предубеждението, че жената е покорна по природа, че се чувства сигурна и щастлива само когато е в подчинено положение. Как стоят нещата в действителност? Може ли да се каже, че противно на нуждата й от социална независимост жената се чувства афективно удовлетворена само ако е зависима от някой мъж, към когото изпитва възхищение? Или: склонна ли е нормалната жена към подчинение? И ако е така, природно присъща ли й е тази склонност, или е резултат на обществена нагласа? Не бива да забравяме, че докато е жив, всеки човек се стреми несъзнавано към поведение, което ще му донесе възможно най-голямо спокойствие и вътрешно равновесие. Личността „откликва" на всяко събитие, стремейки се да намери възможно най-голямата сигурност в зависимост от обстоятелствата. Подчинението е решение, което винаги носи определено вътрешно успокоение. Изглежда, е по-лесно да си ефрейтор, отколкото полковник. И наистина: да се подчиняваш, означава да не влизаш в надпревара, да не се излагаш на гняв, на агресивност, на укори, да не си отхвърлен. Подчинението осигурява защита от другите. Подчинението премахва страха да не бъдем изоставени. Подобно поведение временно премахва тревожността, защото създава впечатление, че другите ни обичат. Подчинението и покорството (като поведения, премахващи тревожността) са две характеристики на мазохизма. Имайки предвид тяхната разпространеност, не бива да пренебрегваме факта, че те присъстват както при мъжа, така и при жената. Едно е сигурно: жената се страхува повече от мъжа да не изгуби любовта. Фройд смята дори, че това е най-големият й страх. А според Ролан Каен11 за жената любовта е „най-важното нещо в живота й". Което би било чудесно, ако много скоро жената не се отклоняваше към основната си нужда, а именно да бъде обект на внимание. Едиповият комплекс си казва думата в тази тревожна нужда от внимание. Но и тук отново става въпрос за чиста „случайност" (все пак определяща цял един живот, но нищо повече от случайност). Още повече, че в нашето общество, където жената се равнява по мъжа, всяка сама или изоставена жена е смятана за същество, изгубило своя „смисъл". Гледат на нея като на неосъществена или ненужна. Ето къде е обяснението за неприемането на старостта и за неистовия стремеж към вечна младост и подмладяване на всяка цена. Всичко това подплатено с безпокойството да не престанеш да бъдеш обект на внимание и никой вече да не те забелязва. Пак в социален план е достатъчно да видим огромния брой жени, които въпреки активната си роля се правят на „сладникави". За да се харесат на модерния мъж, за да отговорят на невротичните му изисквания, много от тях са станали толкова „нежни", че понякога напълно са се обезличили. Цели армии жени са приели външните белези на това „изнежване", тоест подчинение. Обезцветяването на косите им се е превърнало в белег за тяхното покорство. И дума да не става да си останат чернокоси (черните коси плашат мъжете). Всякакъв друг цвят коса е добре дошъл: руса, бяла, платиненоруса или рижа! Така са сигурни, че ще бъдат забелязани от мъжете. Един вид мазохизъм, който не иска да се назовава. От казаното дотук излиза, че мазохизмът е някакъв вид сигурност. Отдръпвайки се или подчинявайки се, индивидът търси — и получава — известна вътрешна сигурност. Естествено, налице са и смътната враждебност, ако щете — дори омразата! Нали няма човек, който да приеме подчинението, без да се бунтува! Но в случая 11

Председател на Френското общество по аналитична психология и преводач на трудовете на Юнг 90

подчинението предизвиква най-малко тревожност и именно поради това е „избрано". А какво ще бъде утре? Никой не може да каже. Показах достатъчно ясно, че често пъти независимостта на жената е само прах в очите. В нейните, разбира се. Дълбоките противоречия между половете не са намалели, напротив, изострили са се. Въпреки всичко можем да направим една всеобща констатация: щом придобият известна независимост, повечето жени веднага намират някакъв начин да покажат подчинението си към мъжете. Мазохизъм ли е това, или не? Известно е, че според Фройд най-голямото и неосъществимо желание на жената е да притежава пенис. Ето как стоят нещата, ако се доверим на Фройд: — Жестоко ощетена, жената несъзнавано се смята за физически и психологически „кастрирана". Тя много трудно се изявява външно, направо казано, трябва да се насилва, за да го прави. Дори да е блестяща, случва се да се чувства недостойна, че „мисли" (уж запазена за мъжа функция). Нерядко виждаме жени, които, след като са изразили някакво становище или мнение, се „самонаказват" с една силна мигрена (все едно, че си отрязват главата). Получава се така, като че ли този тип жени чувстват следното: — Понеже така и така съм „кастрирана ", безсмислено е да се изявявам външно, да си проправям собствен път в живота, да действам независимо. Ако въпреки всичко го направя, тогава се излагам на опасността непрекъснато да се чувствам несигурна и виновна. Издръжливостта на болка С основание може да се запитаме дали при някои жени издръжливостта на болка не се корени в усещането им, че са „кастрирани"?

—Осакатена съм по природа; едно осакатяване повече или по-малко е без значение. Не се ли изразява в това добре познатата на лекари, зъболекари и хирурзи „смелост" на някои жени? Не е ли тази причината за ведрото спокойствие, което противопоставят на страданието? Освен това, след като жената е свикнала да понася физиологични явления, не е ли подготвена поради това да понася и страданието с по-голяма пасивност, отколкото мъжа? Една жена сподели е мен (чели сте подобни изказвания): —Съдбата ни принуждава да насочваме вниманието си „навътре" в нас; защото всичко се извършва в „нашето лоно": менструацията, бременността, раждането. През юношеството ни се случва да мастурбираме, но не можем да „видим " дали органите ни не са засегнати. Дори да се страхуваме от някаква аномалия, и тя ще се извърши вътре в тялото ни... Нека повторим, че при жената органически: всичко става вътре в нея;основната фозиологична дейност се извършва вътре в тялото. психологически:всичко става у нея;психичната дейност е насочена към вътрешността на личността. Тя е дълбинна, скрита, затворена в себе си Друга жена сподели с мен: —Органично сме обречени на мълчание. Почти не отваряме дума за болестите, за неразположенията, за страховете си. Защото мъжете приемат болката само когато е причинена от видимо нараняване. Изпитват състрадание при вида на счупен крак, на отворена рана, но треперят при мисълта за нещо скрито, което не могат да видят. Това обяснява защо повече от нас се страхуват от рака или от туберкулозата. Защото тези болести скрито разяждат организма. Мъжете също така се страхуват от вътрешните ни страдания. Какво можем да им кажем? Налага се да ги успокояваме, докато самите ние се чувстваме обезпокоени. Какво да им „покажем", за да „видят" и да се успокоят? Затова им отговаряме: „Няма нищо... ще мине... " И продължаваме да мълчим. Друга жена: —Ние, жените, страдаме от едно вечно „вътре"... Още една: —Осем дни в месеца се „ затварям в себе си ". Едно болезнено затваряне. Точно като звяр, който се оттегля в леговището си. Не казвам нищо на мъжа ми, за да не го безпокоя. Някои психиатри, Хелен Дойч например, твърдят, че мазохизмът е психическата основа на жената. Тя заявява: —Жената изпитва мазохистично удоволствие от трудностите и грижите на майчинството.

—Раждането е за нея мазохистично удоволствие.

— Несъзнавано (или посредством различни фантазии) жената желае да бъде унижавана и насилвана.

— Жените са обречени на фригидност, освен ако по време на половия акт не се чувстват или не си въобразяват, че са изнасилени, наранени, унижени. При всички положения тук думата „мазохизъм" трябва да се тълкува най-широко. Ако преобърнем въпроса, сме в състояние да твърдим, че основният садистичен нагон на мъжа е да „взима", да краде, да прониква, да продупчва, да завладява, да насилва. Само моралните му задръжки го предпазват да се отдаде на склонността си към подобни действия. Може да продължим в реда на мислите, изказани от Хелен Дойч, с твърдението, че главната женска 91

склонност е да живее в подчинение и в покорство и че нуждата й от мъжко начало е по-скоро защита от мазохизма в нея, който дебне да се прояви. И ако нищо не доказва, че това е така, то нищо не доказва и обратното. Плъзгането към анормалното Да предположим, че жената е склонна към мазохизъм, също както мъжът — към садизъм. Тя може да се отклони толкова лесно от нормалното поради факта, че обществото, в което живеем, непрекъснато я подтиква да го стори. Водена от чувството, че е по-слаба физическа, жената може да стигне до: —чувството за непълноценност; — експлоатирането на тази своя „слабост" (обичайте ме, аз съм само една слаба жена); — нуждата от зависимост, за да си създаде чувство за сигурност; —удоволствието да е подчинена и зависима; —нуждата от привързаност към нещо, към някого, към някаква идея или идеал; Водена от способността си да проявява търпение и пасивност (в смисъл на ведро спокойствие), жената може да стигне дотам: —да чака инертно другите да действат в нейна полза; — да чака да „й дойде времето", лелеейки мечти за отмъщение, които никога няма да осъществи; — да мечтае цял живот за идеалния любовник, заради който се превръща в мъченица на чувствата. Следната схема показва постепенното преминаване от безобидните прояви на садизъм и на мазохизъм към патологии в това отношение. Женски полюс и мазохизъм Чакане с натрупване на енергия. Пасивност с намаляваща енергия и склонност към инертност. Стагнация. Бездействие. Да се оставяш да те водят и да те нападат. Нужда от подчинение. Да се оставяш да проникват в теб, без да реагираш (животът, обидните думи, чуждите постъпки). Да се поставяш ,,под" другите. Да позволяваш да те унизят. Да се стремиш към унижение. Да се стремиш към страдание. Да изпитваш успокоение от причиненото страдание. Да търсшш екстаз в страданието. Да се стремиш към пълен провал, към физическа или духовна смърт. Мъжки полюс и садизъм Действие, използващо натрупаната енергия. Все по-слаби и разпиляващи се действия. Импулсивност. Прекалена дейност. Нападателност. Нужда да нападаш, да смажеш другия. Грубо проникване (е думи, с действия, насилващи чуждата личност). Да се поставяш „над" другите. Да унижаваш. Да търсиш начин да унизиш. Да изпитваш нужда да причиняваш страдание. Да изпитваш успокоение, причинявайки страдание. Да търсиш екстаз, причинявайки страдание. Стремеж да проватиш другия, да го убиеш физически и духовно.

Смисъл на мазохизма Да вземем например една майка, която твърди, че е мъченица и неразбрана от децата си. Ако се вгледаме по-отблизо, установяваме, че тя се преструва на мъченица. Защо? Как едно такова поведение може да й донесе сигурност? Тя не се преструва, че страда, тя действително страда. А какво се появява на заден план? Каква цел преследва „компютърът" на несъзнаваното й, диктувайки й това поведение? На пръв поглед изглежда абсурдно да се твърди, че майката изпитва удоволствие от страданието. Въпреки че... Не става въпрос за непосредствено удоволствие, а за удоволствие в резултат на нещо. Може би страдайки, тя се опитва да събуди угризения на съвестта у съпруга си, стреми се да го накара да я обикне. Или се получава своебразен шантаж: „Вие ще ме уморите!" Същото се отнася и за жената, която сама си слага белезници пред мъжа, защото намира в това някаква вътрешна сигурност, дори с цената на страданието, дори тайно да го мрази. Несъзнавано, тя желае да го подчини, защото има по-голям интерес от такова поведение, отколкото от независимостта си. В по-широк смисъл може да се каже, че всяко дете е ма-зохист в нормални граници дотолкова, доколкото 92

желае закрила за слабостта си. Оттук до „преиграването" с тази слабост и стигането до прекален мазохизъм ни дели само една крачка. Пред ударите на живота първият рефлекс на човек е да закрие лицето си ръце, след което да се опита да умилостиви това, от което се страхува. Отново и тук има опасност да се постави „под" околните, за да си осигури тяхното благоразположение и закрила. Всъщност по-лесно е да си обичан, отколкото да обичаш. Терзан от натрапливата нужда да си обичан, стигаш дотам, че си готов на всичко, за да получиш желаната любов: дорис цената на обезличаването ти. Фактът, че от мазохистки някои жени стават „садистки", има също своето значение. Те непрекъснато досаждат на мъжете, открито ги презират, изпитват удоволствие да ги унижават. Единствената им цел като че ли е да ги поставят в подчинение, нали така? Напротив: несъзнавано, те искат мъжете да се изправят, да си върнат първенстващата роля, мъжката си осанка. Така жената отново ще може да се възхищава на мъжа и най-сетне да му се подчини. Нерядко виждаме как някои жени горещо, макар и тайно, желаят да получат един хубав пердах или да бъдат изоставени, за да могат (според признанието на една жена) „да тачат подире му и да изпитат удоволствието от прошката му". Или както заявяват някои кинозвезди, примирайки от любов след пердаха: „Ти поне си истински мъж!" Обществото, в което живеем, принуждава жената да се харесва, но в лошия смисъл на думата. Не я учи да очарова, а по-скоро да кокетира. Нашето време преобърна нещата, но само привидно. Дори най-„независимата" жена знае дълбоко в душата си, че се излага на риск да остане сама и никой да не я забележи. Нашата култура принуждава жената да стане мазохистка — или садистка, ако се реши да се опълчи. Смятам, че така може да обобщим казаното дотук.

ХОМОСЕКСУАЛИСТКИТЕ Общи положения Някои могат да възразят, че темата, на която се спирам, засяга много малко жени. Напротив, смятам, че разбирането на явлението хомосексуалност при жените (наречени хомо-сексуалистки или още лесбийки) позволява по-правилно да осветлим поведението на нормалната жена и което е много по-важно — отношенията между майка и дъщеря. Малко е известно, но броят на „активните" лесбийки е голям. Ако прибавим и този на „латентните", цифрата става впечатляваща. На първо място трябва да се каже, че хомосексуалност-та няма нищо общо със секса в най-обикновения смисъл. От друга страна, тя е само един от многото симптоми на личностно смущение. И тъй като хомосексуалността винаги се корени в детството или в юношеството, нужно е родителите и девойките да бъдат запознати най-общо с механизма й на действие. Много млади момичета с преливаща или с фрустрирана афективност са изложени на опасността да станат плячка на опитни хомосексуалистки. Позволете мимоходом една забележка: думата хомосек-суалност обикновено се използва по отношение на мъжете. Но коренът й е „хомо" (= еднакъв, същият); следователно хомосексуалността е сексуална връзка с лице от същия пол. Най-напред ми се струва полезно да разкрием някои широко разпространени грешки: Какво си представяме обикновено: Как е в действителност?

1.Всички лесбийки мразят мъжете.Грешка. Много лесбийки търсят компанията на мъжете,защото се отъждествяват с тях.

2.Хомосексуалността е наследствена.Не, случайна е. Признак е на невроза. Често е форма на самозащита, позволяваща на жената да запази относително душевно равновеси 3.Майката има важно място, положително или отрицателно, в психологията на лесбийката.Сигурно, поне в повечето случаи.4.Лошите отношения майка — дъщеря могат да станат причина за хомосексуалност.Да.

5.Жените в по-голяма степен от мъжете са заплашени от хомосексуалност.Напълно вярно.

6.Всяка девойка преживява хомосексуална криза. Да, но обикновено се касае изключително за емоционално състояние и за несъзнавано поведение. Въпреки това рискът съществува.

7.Някои лесбийки са психологически много близко до мъжете. Да.

8 .Хомосексуалността се проявява в пубертета.Ако се изразим по-точно, афективните отношения между девойки и родители имат първостепенна роля във всяка възраст.

9.Някои лесбийки са и активни и пасивни.Да.

10.Хомосексуалистките са „болни" същества.Да, в смисъл, че поведението им е невротичен симптом. По принцип хомосексуалността, съзнавана или несъзнавана, е белязана от инфантилност и преди всичко от афективна несигурност.

11.Почти всички лесбийки са мъжкарани.Голям брой лесбийки са много женствени. И обратното, жени с вид на мъжкарани не са лесбийки нито латентни, нито активни. Много лесбийки са изключително елегантни. Нито панталонът, нито късата коса, нито походката са признак за хомосексуалност.

12.Лесбийките имат полови връзки само с жени.Много от тях имат връзки и с мъже.

Хомоафективността Три основни правила Правило 1 Афективност Всяко отношение към някого или към нещо се основава на съзнавани или несъзнавани чувства и 93

усещания. Всяко човешко отношение е афективно. Сексуалност Всяка форма на сексуалност, нормална или извратена, е душевно или афективно състояние. Сексуалност и афективност са едно и също нещо. Детеродният, машинален акт е нещо второстепенно. Следователно: Всяко човешко отношение, независимо от обекта, е сексуално отношение. Вместо хомосексуалност би трябвало да казваме хомоафективност, тоест афективност, насочена към същество от същия пол. Правило 2 В повечето случаи на отношения между две жени (независимо от възрастта, от вида им, от това дали са нормални, или не) откриваме заместител на отношенията майка — дъщеря. Правило 3 След като афективност и сексуалност са еднозначни: — нормално е да насочим част от афективността си към ли¬це от същия пол (приятелство, враждебност, възхищение, презрение). Това значи, че е нормално у всички нас да има една хомосексуална част (= хомоафективност). Най-дълбо¬ката хомоафективност е в отношенията между баща и син и майка и дъщеря.

— не е нормално да насочваме по-голямата част от афективността си към лице от същия пол. Девойките в кипеж Когато полюсите на женствеността и на мъжествеността й са уравновесени, девойката практически не рискува нищо. Дори да изпитва страстни чувства към някое момиче, което закриля или от което се възхищава. За много момичета обаче юношеството съвсем не е толкова спокоен период. Хомосексуалните (или хомоафектив-ни) склонности се изразяват в дълбоко емоционални импулси и в умствени нагласи, които често пъти са несъзнавани. От само себе си се разбира, че ако девойката живее в невротична среда (училище, семейство, религия), опасностите са много по-големи. Към какво се стреми една девойка? Към прояви на внимание, на уважение и на любов. Лишената от любов девойка (или смятаща се за такава) ще потърси да задоволи другаде нуждата да дава и да получава. Има много примери за юношески приятелства, които достигат със светкавична скорост висините на платоничната страст. Това е израз на хомоафективността: в нея няма нищо сериозно, но е необходимо да бъде наблюдавана. Защото се получава много често следната картина: двете момичета са толкова погълнати една от друга, че изобщо не се интересуват от момчета. Животът в пансиона и в общежитието гъмжи от такива примери. Разменят се писма: „Скъпи мой ангеле, не мога да преживея нито ден, без да те зърна..." Завързват се приятелства, избухват жестоки ревности, стига се до нервни разстройства. От особено значение е, когато възпитателите открият тази форма на афективно привличане, да не започнат да говорят за „порок", несъществуващ в този случай. Точно обратното, трябва да открият и да разберат къде се корени фрустрацията. В противен случай афективният климат може да се развие към плътски контакти: взаимно мастурбиране, интимни ласки, обикновено без последствия, но възможно е да еволюират в трайни изяви. В края на краищата те пораждат дълбоко чувство за вина. И така възниква неврозата. Деветдесет на сто от девойките изпитват платонична любов към други момичета (или преподавателки). Когато пубертетът се развива нормално, афективността постепенно се измества по посока на момчетата и хомоафективността бива избутана някъде из прашните ъгли на чекмеджетата с приключени дела. Какво става там с нея? Възможно е тази временна хо-моафективност да заседне завинаги в несъзнаваното. Но е възможно също така един прекрасен ден да изплува на повърхността в латентна форма. Обикновено тази хомоафек-тивност „сублимира" в големи приятелства и взаимни чувства на възхищение между жени. Възможно е да имаме отъждествяване с жени, които много харесваме: актриси, прочути жени, жени творци. От друга страна, тази хомо-афективност може да сублимира в някакви идеали: жена, която идеализира ЖЕНАТА и воюва за осъществяването на тази цел; друга жена живее единствено с мисълта да спаси проститутките; трета посвещава живота си на феминистки организации и т. н. Сърцевината на проблема Сексуалността е афективно състояние Не бива да се смесва сексуалност с гениталност. Ще си го изясним по-добре с помощта на полюсите на женствеността и на мъжествеността, съществуващи у всеки човек, жена или мъж. Женски полюс Мъжки полюс Сексуалността е натрупване на Гениталността е външна, екстериоризирана дейност всякакви чувства и усещания. Тя е освобождаване на натрупаната енергия. Определя се Сексуалността е участие на цяот м га. Временна е. По същество е кинетична. лото същество. Тя натрупва енергия. Определя се с трайното. Постоянна е също както възприятията, чувствата, вътрешният живот. Тя е потенциална. Следователно нормална или не, сексуалността е афективно състояние. Тя представлява вътрешна връзка 94

с хората и с предметите. Присъства във всяка човешка връзка, тъй като всяка връзка, дори най-повърхностната, притежава афективен заряд. Сексуалността е налице, когато двама непознати разменят погледи на улицата (изпитват усещания и чувства); тя действа, когато погледнем към някое дърво, предмет, мебел или животно, когато мислим за родината, за Бога. Може да е положителна (привличане, обич, възхищение, съзерцание, интерес) или отрицателна (отвращение, враждебност, презрение). Очевидно е, че не може да съществува гениталност, ако няма чувства, дори те да са първични, груби, инфантилни, жалки. Такава гениталност, лишена от нужната афективност, придава на „временните любовни връзки" горчивия вкус на пепел. Оттук можем да заключим, че всяка човешка връзка с лице от същия пол е хомосексуална, понеже е хомоафективна. Понякога си задаваме въпроса дали жената е по-сексуална от мъжа. В действителност мъжът би могъл да бъде също толкова „сексуален" при положение, че напълно реализира своя женски полюс (или вътрешния си живот), така че отново да започне да съпреживява всичко заобикалящо го. Понастоящем жената е по-сексуална, защото: — изживява много по-интензивно чувствата и възприятията си; — по-тясно е „свързана" със същността на хората и на нещата; — живее с трайното, не е в плен на рационалното и не предъвква постоянно едни и същи мисли; тя разполага с времето, за да вникне в заобикалящия я свят; — с една дума, благодарение на широтата на женския си полюс жената участва спонтанно в живота на хората и на нещата. Следователно проблемът при хомосексуалистките не е в тяхната гениталност, а в афективността или в сексуалността им.

Горчиво щастие Повечето лесбийки заявяват, че са напълно щастливи, не страдат от никакъв вътрешен конфликт, не преживяват особени трудности. Живеят в мир със себе си и не изпитват нужда да си възвърнат изгубената личност. Щастливи са, че са обичани. В действителност нужно е само да разчоплим коричката, за да се отвори раната. Натъкваме се на една постоянна тревожност, на разцепление на личността. Мнимото им щастие е толкова повърхностно, че ежедневно се поставя под въпрос, Избухват ужасни сцени на ревност, отвред валят упреци, не изпускат от очи партньорката... докато отново изплува на повърхността „увереността", че са единственият обект на любов. Всяка хомосексуалистка е самотно същество. Нейната партньорка й дава една неустойчива сигурност. Дълбоко в себе си тя го знае; но да го приеме съзнавано, означава да даде зелена светлина на неврозата. Поради това е немислимо да се стремим да вразумим тези жени. Розовите очила ни представят всичко в розово. Какво може да стори разумът, след като действително виждаме света в розово? Това обяснява защо лесбийките твърде рядко предприемат лечение. Много от тях смятат, че състоянието им е физиологично обусловено, тоест е нормално. В девет случая от десет това е погрешно. Повечето лесбийки нямат никакви хормонални смущения, докато много жени, страдащи от подобни разстройства, не показват симптом на ненормална хомосексу-алност. Или започват да твърдят, че този симптом е част от личността им. Истината е, че не се осмеляват да поставят под въпрос своята хомосексуалност, защото тя им осигурява и относително равновесие, колкото и несигурно да е то. Когато една лесбийка предприеме психологическа дейност, обикновено е с цел да отстрани други, подълбоки и болезнени симптоми: тревожност, чувство за вина и за не-пълноценност. Но рядко го прави, за да се излекува от хо-мосексуалността си. С това се обясняват и редките клинични наблюдения на хомосексуалността при жените. Латентните хомосексуалистки Не бива да забравяме нито за миг: независимо от пола си всеки човек притежава женски полюс и мъжки полюс. Ето защо е нормално част от афективността му да се насочи към лице от същия пол: в противен случай би означавало да не съществува приятелство между жени, между мъже, между бащи и синове, между майки и дъщери. Да изпитваме чувства към хора от същия пол е напълно нормално, при условие че не преминаваме границите. А къде е границата, отделяща нормалното от патологичното? Разтревожени, много млади жени си задават въпроса дали не са латентни хомосексуалистки, защото обичат „прекалено много" някоя приятелка. Хомосексуалност ли е това? Разбира се, тъй като става дума за чувства към лице от същия пол. Но до каква степен? Съществува голяма вероятност между тях несъзнавано да се е породила връзка, подобна на тази между майка и дъщеря, между закрилница и закриляна, между съветничка и съветвана, между довереница и изоставена, между изпитваща възхищение жена и обекта на нейното чувство. Докъде стига нормалната афективност и откъде започва инфантилната афективност? В повечето случаи латентната хомосексуалност не се обуславя от гениталността, а е признак на духовна незрялост.

95

Смътен страх, резултат от липса на зрелост пречи на много жени да насочат афективността си към мъжете. В подобни случаи често става въпрос за латентна хомосексуалност, но повечето жени изобщо не изпитват нужда от физически контакт с приятелките си. Установената между тях връзка напомня връзката на закриляна от майка си дъщеря. Много жени изпитват смътно (във въображението или в сънищата си) привличане към „жените" или към определена жена. Тук обаче се намесва моралът и се задейства чувството за вина. Страхуват се да не издадат с жест или с дума „греховната" си склонност. Постепенно безпокойството се засилва и често в този момент те се подлагат на анализа, за да се освободят от силната тревожност, корените на която изобщо не познават. Често пъти латентната хомосексуалистка, несъзнаваща, че е такава, има жестоко предубедени реакции по отношение на хомосексуалността. Тя априорно ненавижда лесбийките, без да може да обясни по никакъв начин поведението си. В най-добрия случай прибягва до изтъркани фрази, недостойни за интелекта й. Какво е обяснението? Тези предразсъдъци я предпазват. Хомосексуалистките са като огледало на този тип жени, в което те се разпознават. И понеже несъзнавано ненавиждат собствената си склонност към лесбийство, се стремят да унищожат другите с тези изтъркани формули. Също както човек, който мрази лицето си, изпитва желание да натроши всички огледала. Друг често срещан случай: има жени, които ненавиждат да ги докосват, да ги целуват, да получават комплименти от други жени, дори от майките и от приятелите си. Не са в състояние да обяснят причината за това отвращение. За нищо на света обаче не приемат да споделят легло с приятелка на екскурзия или в хотел. Същото се отнася и за онези жени, които се изчервяват, когато се заговори за лесбийки. Като че ли се чувстват визирани и се страхуват да не бъдат разобличени. Вероятно никога не са изпитвали силно влечение към други жени. Тогава как да си обясним подобни реакции, ако не с факта, че разговор на тази тема съживява изтласквана хомосексуална склонност, вероятно съвършено нормална впрочем? Ето какво ми довери една жена, подложила се на психоанализа: —... Съпругът ми имаше една приятелка от детинство. Бяха останали големи приятели. Тази жена ми стана много близка. Толкова силно я обичах, че не можех да си представя да направя нещо без нейното одобрение... Между нея и съпруга ми отношенията бяха нормални, нищо повече, И аз, да, аз... не зная как стана... ги тласнах един към друг... Казвах си: „Искам да ги видя заедно, прегърнати... " Не можех да си обясня причината за това желание, чудовищно в моите очи... Беше по-силно от волята ми, от морала ми, по-силно от уважението и от обичта към мъжа ми... Казвах си, че съм чудовище, но продължавах да ги тласкам един към друг... О! Не вършех нищо прибързано... Действах ловко, за да станат любовници... И когато това се случи... Ужасно се срамувам... Преструвах се, че излизам, след което се връщах тайно и без да вдигам шум, ги наблюдавах през ключалката... Това поведение може лесно да бъде обяснено. Несъзнавано тази жена е изпитвала силно влечение към приятелката си. Но дори да го бе осъзнала, никога не би се осмелила да й признае. Ето защо все така несъзнавано си е послужила с този ход. Наблюдавайки двойката, си е представяла себе си на мястото на съпруга си. „Обладавала е" приятелката си хомосексуално чрез друг човек. Виждаме до каква степен лъкатуши границата между нормалното, „полу"-нормалното и патологичното. Има случаи, при които изтласкването избива навън и жената и стига до невроза, дори до психоза. Започва да твърди, че хората на улицата или съседите я обвиняват, че е покварена, че е „противоестествена" жена. Има усещането, че всеки знае за склонността й и я сочи с пръст (дори да не е довеждала до изпълнение силните си хомосексуални пориви). В подобни случаи латентната хомосексуалност е преграда, зад която дебне тревожността, чувството за вина. Мнимата хомосексуалистка Нима не е парадоксално? Мнимата лесбийка е най-често срещаният тип. Афективността й е инфантилна, въпреки че на вид е мъжкарана или страхотна жена. Тя иска само едно: да си намери „майка", която да я обича, или „момиче", което майчински да закриля. Обикновено това е така наречената жена-момиченце, която живее в сянката на сирена-покровителка. Тази сирена, естествено, е активна лесбийка, чиято игра отлично обслужва собствената й невроза. Следните редове от роман на Колет сигурно са служили многократно за илюстрация на казаното: Две прегърнати жени представляват меланхоличната и трогателна картина на две слабости. Може би са се приютили в прегръдките си, за да спят, да си поплачат, да избягат от мъжете, обикновено така лоши, и да вкусят това, което всички желаем повече от кое да е удоволствие: горчивата наслада да се почувстваме еднакви, незначителни и забравени. Отново срещаме двойката майка — дъщеря, усамотена като остров насред морето, обединили нещастията си, влачейки след себе си усещането, че са изоставени от света и от мъжете. Случаят с Ани Млада лесбийка, жена-дете, която живееше с директорка на предприятие, много елегантна, „активна" и майчински тип. Ето някои асоциации, направени от младата жена по време на сеанс: Приютявам се: Ема (приятелката) ме прибра... Без нея съм едно нищо... Тя ми е като майка, като сестра, за мен тя е всичко... Мъж: Познавам само баща си... грубиян... Мъжете са толкова големи, толкова свирепи... И все пак не зная 96

дали един ден... Майка ми искаше да остана при нея... Ема е моето убежище... Спя: Да умра, да изчезна... Ако Ема беше мъж, щеше да е като бог, тя е добра, нежна, разбира всичко, закриля ме... Аз съм нейната прислужница, бих искала да ме задържи завинаги при себе си... Горчивина и радост... Може да схематизираме „полюсите" на Ани така: Женски полюс : Инертност. Стагнация. Желание да изчезне, да умре афективно, да се забрави в „майчините прегръдки". Желание да се завърне в майчината утроба, в небитието. Мъжки полюс: Липсва. Никаква дейност В краен случай спорадични изблици на ревност и на гняв.

С няколко думи за историята на Ани. Блокирана през периода на Едиповия комплекс, притисната като в менгеме между баща — грубиян и майка, желаеща „да си върне обратно в себе си" детето, Ани е била принудена да се обрече на тотално бездействие, вън от времето и от живота. Сблъскала се в баща си, Ани прави полукръг и се насочва към майка си за закрила. След това среща Ема, която заема мястото на майка й. От отговорите на Ани лъха силен мазохизъм: да умра, да изчезна, аз съм нейната прислужница, дано да ме задържи завинаги при себе си (тоест дано не ме отхвърли в черния мрак на небитието). Да отбележим и детския й начин на изразяване: мъжете са „толкова" големи, „толкова" свирепи... Също и съжалението й заради мъжа, който въпреки всичко очаква: и все пак не зная дали един ден...

Хомосексуалност ли е това? Да, в смисъл на хомо-афективност, тоест насочване на чувствата към лице от съшия пол. Гениталността се е свеждала само до няколко признака: ласки, опипвания. Сексуалността на Ани е била задоволена от топлината на „домашното огнище" (Ема = майка!) и от мнимата връзка между малкото момиченце и покровителката му. Психоанализата помогна до голяма степен на Ани да се освободи от ужасната липса на баща, както и от желанието си да се самоубие духовно, което някой ден можеше действително да се осъществи физически. Случаят с Марсел 35-годишна. Активна хомосексуалистка, „подбира" съвсем млади, нежни и послушни момичета. Марсел е красива, изискана, облечена със строга елегантност. Интелигентна и „интелектуалка". Баща й е бил грубиян и пияница. Майка й — глупава и вулгарна. Един ден Марсел избягала от дома, започнала работа, учела като „луда". Успяла да се издигне в службата; но шефът й я прелъстил, обсипвайки я с обещания, след което я напуснал. Оттогава Марсел се зарекла: —Заклех се никога да не се оставям да стана нечие „притежание" нито на мъж, нито на жена. Другото е логична последица: —Казах си, че аз ще притежавам другите. Повръща ми се от обществото. Всеки професионален успех създава у мен усещането, че съм ги „ прецакала ": и началниците, и клиентите, и еснафките! Марсел е можела да се омъжи за някой богат и безличен мъж с единствената цел да го „притежава" до финансовото и физическото му изчезване. Но тя поела по друг път. Не искала да действа по женски...

—Жената е предмет, който употребят и след това захвърлят... Тя презира другите жени: — Всички са абсолютно еднакви. Хващат се на всеки комплимент. Аз пък мога да се похваля, че ги слагам в краката си! В същото време търси компанията на определен тип мъже, което съвсем не е учудващо.

—Предпочитам изтънчените мъже. По-интелигентни са от жените. Но при едно условие: никога да не ми дават аванси, в противен случай ги смачквам. Следователно Марсел искаше: 1. Да принизи мъжете, показвайки, че е по-интелигентна от тях. Да бъде в компанията им, докато са "неутрални" или изнежени.

97

2. Да смачка жените, подчинявайки ги.

3. Да бъде нещо като „царица".

4. Да бъде обичана в качеството си на по-висша жена.

5. Да измъкне „малките нещастнички" от лапите на мъжете.

6. Да изиграе хубав номер на съпрузите, избирайки сред младичките им съпруги. Марсел се бе превърнала в някаква картонена кралица, обградена от жени-деца и от нарцистични жени. Беше станала истински Пигмалион в женски образ. „Моделираше" младите жени, които държеше под опеката си, даваше им уроци по държане и ги образоваше. Всичко вървеше чудесно, докато робинята се подчиняваше. Тайната мечта на Марсел: — Бих искала да съм майка-игуменка в манастир за интелектуални. Искаше да бъде „майка" при условие, че „момичетата" й са под нея, напълно зависими от нея. Всъщност това е разказ за някакъв вид „матриархат", доведен до садистична диктатура. Вариации по темата Физиологичната хомосексуалност Съществува един вид активна хомосексуалност, при това доста рядко срещан, който по множество анатомични и физиологични характеристики се доближава естествено до мъжа. Тялото е тежко, здраво, мускулесто. Ставите са плътни. Походката е мъжка, с определено хермафродити белези: груб глас, малък, почти неразвит бюст. Това, разбира се, не трябва да ни кара да я бъркаме с жената, която по някаква причина имитира мъжки маниери. Какво да правят този тип жени? Те се чувстват повече мъже, отколкото жени. Но са получили женско възпитание. Често пъти се оказват отхвърлени от едно средновековно общество, неспособно да проумее как някакво човешко същество стои на границата между двата пола от гледна точка на анатомията. Има случаи, когато хирурзите са в състояние да им върнат действителната полова принадлежност. „Жените" стават „мъже". Лесно можем да си представим почти непреодолимите социални пречки, с които ще се сблъскат впоследствие. Мъжката идентификация За тази жена казват, че е „мъж в рокля" или че носи мъжка душа в женско тяло. Или още — че е „копие" на баща си. Тук винаги става въпрос за психологически случай. В двойката хомосексуалистки именно тя играе активната, мъжката роля. Поведението й обаче напомня повече на майчинско, една непреклонна и високомерна майка, безпощадна към „слабостите", която непрекъснато се стреми да „надскочи себе си". Впрочем винаги съм се питал как е възможно човек да се надскочи. Можем в някои случаи да стигнем до самия си край, въпреки че повечето време сме доста отсам тази граница. Но след като вече сме стигнали целта, става невъзможно да отидем по-далече. Отново се натъкваме на трафа-ретен израз, в който прозира воля за могъщество, стремяща се да подчини цялата планета. Да се върнем на жената, която ни интересува. В юношеството си тя се е сблъскала с един „недостижим" баща (който блестящо се е справял с всичко, жънел е успех след успех). Омагьосана от него, чувстваща се подценена, девойката е търсела на всяка цена да достигне това полубожество, извисяващо се над нея. Впрягала е всичките си способности, за да привлече вниманието му, да заприлича на него. Направила е всичко, за да стане „като" баща си, дори да го задмине. Остава обаче един неоспорим факт: в стремежа си да стане като баща си не е успяла да се осъществи самата тя. Минала е покрай себе си. Поела е по път, който не е водел към собствената й личност. Превърнала се е в копие, в имитация. Мъжете се отнасят към нея закачливо, дори с възхищение. Жените й завиждат или я мразят, освен ако не й се възхищават заради „мъжествеността й, която умее да се налага на мъжете". Наистина тя като че ли притежава душа на мъж в тяло на жена. В действителност афективният блокаж при нея се е извършил още в юношеските години. В какво състояние са двата й полюса? В много лошо, защото бащата се намира в центъра и на двата. Женски полюс : В известна степен отхвърлен. Стеснен. Там се натрупват усе щания, изкривени от желанието й да бъде „като" баща си. Нетърпение. Неразбиране, раздразнителност. Мъжки полюс:Хипертрофиран и прекопиран от този на баща й. Този тип жена не става ли автоматично хомосексуалистка? Разбира се, че не, но е предразположена. Отъждествявайки се с баща си, принудена да изиграе докрай ролята си, тя става агресивна, прекалено самоуверена, прекалено борбена. Което значи, че се чувства непълноценна и й липсва самоувереност. Какво се случва с нея? Възможностите са много и най-разнообразни: 1. Не може да си намери мъж „по мярка" (тоест такъв, който да е в състояние да издържи на сравнението с баща й). Не се омъжва и остава латентна хомосексуалистка.

2. Омъжва се за блестящ мъж, обект на всеобщо възхищение... какъвто е случаят с баща й. Тоест тя все едно се е омъжила за баща си. Горкият й съпруг, не дай боже някой ден по една или друга причина да „падне" в очите на жена си, която, то се знае, си остава латентна хомосексуалистка.

3. Омъжва се за слаб и послушен мъж. В такъв случай осъществява хомосексуалните си наклонности. Омъжва се за „мъж-жена", защото за нея женствеността е синоним на подчинение. Държи се едновременно 98

заповеднически и майчински, диктаторски и съчувствено, лутайки се непрекъснато, без да може да се открие.

4. Насочва се афективно към жените. „Водач" по природа, тя се стреми към послушни и плахи момичета, които да държи здраво в ръце. Така че дори да се омъжи, тя е латентна хомосексуалистка. Обича ли мъжете? Не е възможно, тъй като е в непрекъсната надпревара с тях, стреми се да ги задмине, да ти победи. Тя е невротичка, очаква тайно, понякога през целия си живот, истинския, силния мъж, който ще й помогне да се освободи от инфантилната си душа. Социална катастрофа Ето какво сподели с мен Жюлиен: — Виждате колко съм окосмена. Чувате гласа ми... Въпреки това се чувствах истинска жена и бях готова да обикна мъжете... Но в юношеството си чувах непрекъснато подмятания от сорта на: ,,Ей, Жюл! Как си?", и други саркастични намеци. ,,Да не си помислиш, че някое момче ще ти обърне внимание'" Не след дълго установих, че наистина нито едно момче не ме поглеждаше. Всичко започна така... После срещнах една млада лесбийка и ето... Бих Оала всичко, за да бъда обичана от някой мъж, вместо да се правя на такъв, както почти бях принудена...

Заключение Накратко Има жени, склонни да се идентифицират със света на мъжете. Те развиват прекомерно мъжкото начало у себе си за сметка на женското (умение да чакаш, търпение, разбиране, вътрешна сила). В същото време те търсят да принизят другите жени, към които изпитват чувство на превъзходство. Такива обикновено са латентните хомосексуалистки. Търсят мъжки компании, но не позволяват сексуална близост. Често пъти -латентната им хомосексуалост остава несъзнавана. При това положение в какво се изразява хомосексуал-ността? Половите връзки със съпруга са съпроводени от чувство на отвращение и непоносимост. Фригидността се разбира от само себе си. Вагинизмът е често срещано явление. Наблюдават се състояния на депресия, социална не-приспособимост, мании, фобии. Възможно е да се проявят пристъпи на задушаване, на гадене: символично „повръщат" мъжкия полов член. Този тип жени са разкъсвани между мъжествеността, която биха желали да притежават, и женствеността, която въпреки всичко е налице. С други думи, понеже хомосексуалното надделява у тях, равновесието им ще зависи от осъществяването на тази хомосексуалност. Но тя е изтласкана в несъзнаваното им, от което следва едно раздвоение на личността, пораждащо чувство на неувереност, на тревожност, на потиснатост. Опасното завръщане в пристана... Най-разпространеният вид хомосексуалност е така наречената нарцистична жена, тоест жената-дете, чиято афективност е блокирала на етапа детство. Този вид хомосексуалист-ка търси заместител на майката в лицето на активната партньорка. Ето как стоят нещата обикновено. Главният герой. Майката, нещастна и унизена по някаква причина, действа така, като че ли отново иска да върне дъщеря си към и в себе си, да я задържи завинаги, да я погълне, да унищожи нейната афективност. Доста разпространена ситуация. Несъзнавано, нещастната майка иска да разбие семейството на дъщеря си. Честите отсъствия на съпруга могат да помогнат в тази насока. Надеждата й: При положение, че се окаже нещастна и на свой ред бъде „изоставена", дъщерята ще се почувства толкова ощетена, че ще се върне при майката и изцяло ще се постави под майчината „закрила". Несъзнаваният намек. „Сама съм и съм изоставена, нещастна и самотна. И ти също. Върни се при мен, стани отново малкото момиченце, което беше. Ще съберем нашите две нещастия и ще се съюзим срещу всички на самотния остров, какъвто е нашият дом." В този случай майката е латентна хомосексуалната в афективен план по отношение на дъщеря си. Опасността. Ако дъщерята се върне назад, тя отново ще попадне под майчината опека. С вързани ръце, закриляна и изядена, дъщерята постепенно напредва по ръба с риск всеки момент да залитне по посока на инфантилността или на патологичната хомосексуалност. Достатъчно е да срещне някоя активна хомосексуалистка, за да направи фаталната крачка. Как да се избегне женската хомосексуалност? След като хомосексуалността не е нищо друго освен симптом, трябва да предотвратим неврозата, на която се опира. Тук отново трябва да повторим с риск да станем досадни, че афективността и сексуалността са едно и също нещо. Ето защо по принцип незрялата афективност неизбежно намира отдушник в сексуални смущения независимо от проявите — силни или слаби — на гениталността. Именно тази незрялост поражда чувство на неувереност, на деза-даптация, на тревожност, които ще накарат този вид жени да се приютят в една илюзорна сигурност. В нашия случай ни интересува при „кого" ще потърсят тази сигурност. Хо-мосексуалистките винаги постъпват по този начин. Женската хомосексуалност не е „противоестествена пер-верзия". Основният проблем не е този, който си представяме. Той не е от областта на „секса", а от областта на чувствата. Съществува опасност някои жени да се покажат доста необективни, когато става дума за хомосексуалност при жените. Има такива, които изпитват толкова жестоки предразсъдъци към лесбийките, че просто преминават всякаква разумна граница. Обясних причината: напълно несъзнавано те разпознават себе си в тях, което означава, 99

че са изтласкали собствените си хомосексуални наклонности. Обратното, други жени се показват прекалено доброжелателни към лесбийките. Те също са необективни и в някои случаи търпимостта им намирисва на съучастничество. Тези жени чувстват у себе си хомосексуални склонности, а търпимостта им се обяснява с констатацията, че не са единствените в това положение. Следват типовете най-силно застрашени девойки : 1. Девойки-момиченца, пришити за полата на майка си.

2. Нарцистичните момичета.

3. „Свръхженствените" момичета.

4. Момичетата, които отхвърлят или се страхуват от бъдещата си роля на жени.

5. Момичетата, които се отъждествяват с бащите си, силно се страхуват от тях или ги мразят, а също така и момичетата мъжкарани. Когато родителите са причина за женската хомосек-суалност — тоест за наличието на афективни разстройства, — ситуацията е една от изброените по-долу: 1. Невротични родители.

2. Разведени родители.

3.Родители, за които гениталността е табу или нещо мръсно.

4. Брутален, лишен от разбиране баща, безразличен, безличен, потисник, човек, с когото не може да се установи никакъв контакт.

5. Баща, който ласкае дъщеря си.

6. Майка с прекалено развито чувство за притежание, сладникава, властна, ощетена, нещастна, изискваща, инфантилна, язвителна, прекалено умна, прекалено хубава. Става дума за родители, които създават у дъщерите си усещане за безсилие по отношение на живота, чувство на самота и непълноценност. В същото време те ги тласкат да търсят вън от дома ефективната сигурност, която не могат да открият вкъщи. Също така много често родителите проявяват смайваща несръчност. Какво да кажем за баща, който заявява на дъщеря си, че би искал да има момче, или пък я кара да почувства разочарованието си от това, че тя не е момче? Въпреки че подобен пример може да ви се струва старомоден, той е много разпространен. Ами онзи блестящ баща, който възпитава дъщеря си по начин, по който се възпитават обикновено момчетата, при това се надува от гордост, че дъщеря му се стреми да го настигне... но по този начин се доближава до „мъжката самоличност"? Какво да кажем за трети тип баща, предмет на огромно възхищение от страна на дъщерята, който оставя това заслепяване да се развива само защото се чувства поласкан? Или пък тази настроена против бащата майка, която става „съучастник" на дъщеря си против мъжете, стреми се да я „върне" обратно в утробата си, да я задържи при себе си? Поведението на майките, които, съзнавано или не, отказват да бъдат жени, се отразява върху възпитанието на дъщерите. Каквото да направят или да кажат, колкото и доброжелателни и интелигентни да са, те са в състояние да предадат само това, което чувстват. Ето как на девойката е отнета радостта да бъде жена Законите принуждават хомосексуалистките да се изолират и ги настройват враждебно спрямо така нареченото ортодоксално общество, което често играе благопристойната роля и се придържа към едно безкрайно закостеняло мислене. Защото Инквизицията вече я няма, но инквизиторите продължават да се чувстват добре. Получава се парадокс: все едно да приемем закон, забраняващ неврозата или тревожността! Що се отнася до морализаторството, единственото, което може да постигне, е да засили чувството за вина, защото вината винаги е съпътствала психическите смущения. Казаното дотук може да се формулира в две изречения: — За да може младото момиче да осъзнае значението на истинската женственост и нейната сила, е нужно да расте в спокойна и ведра среда, в афективно сплотено семейство, което добре се е приспособило към живота.

— При всяка латентна, активна или сублимирана хомо-сексуалистка откриваме дълбоки афективни конфликти, несъзнавани в повечето случаи, коренящи се в детството или в юношеството, тоест в изворите на всеки човешки живот. Пред днешните девойки стои тежката задача отново да станат жени, да престанат да бъдат опасни самки, открай време страшилища за мъжете. Като гледам колко много от тях не могат да открият истинския си облик, какви са раздърпани, безразлични и размъкнати, много се съмнявам, че това ще стане така скоро. Богатството на света отново ще се появи, когато ценностите на женствеността отново се слеят с тези на мъжествеността. Кой ще спаси човечеството, ако не човешкото у нас? Превърнали се в голяма рядкост, истинските жени са действителните наследнички на човешкото у нас. Не мисля, че преувеличавам, когато казвам, че намесата им е въпрос на живот или на смърт. Жената не си задава въпроса дали нещо е възможно, а дали е полезно. Мъжът прави точно обратното, дори с цената на самоунищожението си. Огромната роля на жената е отново да придаде смисъл на изпразнените от човещина идеи.

100

ГЛАВА XI ДЕВОЙКАТА ПОПАДА В КАПАНА Лишената от страст постъпка е посредствена. Няма посредствена девойка. Всяка девойка желае да разцъфне, дори когато страстното й желание е изтласквано, потискано, осмивано. Ако успее безпрепятствено да извърви своя път, девойката ще се осъществи като творческа индивидуалност и като личност, уповавайки се на разцъфналата си женственост. Защо тогава толкова жени са ни рак, ни риба, мъжкара-ни или настроени както срещу мъжете, така и срещу останалите жени, или пък са се превърнали в жалки просякини за малко любов и внимание? Жан е ЗО-годшина. Двамата с мъжа си имат един и същи идеал. Но Жан признава, че не е способна да обича, без да се възхищава от обекта на обичта си. Ето защо става агресивна, дори започва да се държи презрително, ако случайно мъжът й се разболее, прояви слабост, уплаши се от нещо. Странна любов. Откъде идва тази неспособност за обич, ако не е подплатена с чувство на възхищение? Катрин е 25-годишна. Тя иска нейният съпруг да е най-блестящият" от всички свои колеги. Много активно му помага в това отношение. Всеки негов неуспех поражда агресивност у Катрин. Постоянно тласкан от жена си, той се изтощава от работа. Очевидно Катрин прехвърля върху съпруга си личните си амбиции. Защо? Ирма е 28-годишна. Обича мъжа си, който е забележителен човек, винаги способен да я разбере. Ирма го пита по десет пъти на ден: „Държиш ли на мен, кажи!" Защо? Елен е 30-годишна. Секретарка и „дясната ръка" на един изключителен директор. Омъжена е, твърди, че е щастлива, но изпитва към началника си платонична любов, от която не може да се освободи. Защо? В процеса на развитие на афективността на девойката винаги има две действащи лица, чието значение е ключово: майката и бащата. Именно тук на сцената се появява прословутият Едипов комплекс, или казано поточно, Едиповата ситуация. Опасна и примамлива, тя изкривява, опорочава живота, брака, професионалната реализация, с една дума, поведението на деветдесет на сто от жените. Едиповата ситуация е силна и опасна и поради факта, че ни стяга в пипалата си, без да го осъзнаем. Забележително е и това, че при Едиповия комплекс винаги се имат предвид отношенията майка — син. Девойката отново е оставена настрана. Вероятно би трябвало не само да прочетете тези редове, а да ги подложите на обстоен анализ, дори след това да се хванете за главата. Приемете искрените ни извинения, защото Едиповата ситуация при момичето не е просто „комплекс", а истинска хидра. Понятието „ситуация" впрочем не е напълно подходящо, защото носи известна стабилност, а тук става дума за ходене по въже, за невероятно сложни неща. Опитах се да набележа трудностите, на които се натъква младото момиче в този период от живота, който обикновено момчето изживява като на шега. Отсега е нужно да знаем, че: —при момичето Едиповата ситуация е неясна и опасна; — момичето определено е в по-неизгодно положение от момчето, при което Едиповата ситуация е ясно изразена; — по принцип тя не се изчерпва с навлизането в зряла възраст, освен когато момичето е напълно физически и психически уравновесено. За да е така, е нужно да имаме добре сплотена и здрава родителска двойка.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Светлини и сенки Да се върнем отново на главните символи: майката и бащата такива, каквито са запечатани във всяко човешко несъз-навано, без да забравяме, че те „обработват" формиращото се същество и понякога могат да се превърнат в капан. И дума не става за фантазиране по темата, защото в случая имаме несъзнавано изживявани ситуации от всички девойки без изключение. Заслужава си да се опитаме да ги разгадаем и проучим, нали така? Майката на девойката Положителни символи: разбирането, прошката, откритостта, сърдечността, отзивчивостта, търпението, убежището, неизменната любов,животът, раждането, детството, миналото Отрицателни символи: скритата, смътна заплаха ;унищожаването на любовта, изоставянето, подозрителното изчакване, материята, поглъщането, завръщането в небитието,смъртта Сами виждате, че отрицателните символи (както и повечето от положителните) навеждат на мисълта за: — статичност; — ,, връщане назад ", слизане, минало. Символите на майката дърпат назад към детството, към небитието, предхождащо раждането. Да се върнеш към майка си, означава да се обърнеш към изходната точка. Символично (това е изключително важно): от гледна точка на „хронологията" майката е „отзад", „зад гърба". Бащата на девойката Положителни символи: творческата енергия,интелигентната сила овладяната мощ,светлината,действието,външното излъчване,духът шумът,водачът,божеството-творец,бъдещето Отрицателните символи:сляпата сила,грубото погазване, законът, дългът, честта, трудът, успехът, 101

божеството-разрушител Установяваме, че тези символи навеждат на мисълта за: — движение;подем, изкачване, творчество; — бъдеще. Тези символи не „дърпат" назад нито към миналото, нито към детството. Бащата е отпред; той тласка напред, към бъдното. За да стигнем по-далече, ние трябва да се изкачваме, да се извисяваме, да се борим. Бащата е този, който се изправя и прегражда пътя между детството (миналото) и бъдещето (зрялата възраст). Символично, той трябва да бъде отстранен или задминат, дори с цената на последващото му обожест-вяване (един от хилядите примери: това направиха някои французи по отношение на Де Гол). Тези важни символи мотат да бъдат изтълкувани другояче: • Бащата = фронтовата линия = активната, открита борба е Майката = сигурните тилови траншеи = възможното оттегляне (при условие, че майката се сприятели с дъщерята). Оттук следва, че според степента на зрелост на девойката можем да формулираме едно правило: девойката, борец в живота, е напуснала сигурните траншеи (майката). Тя напредва към фронтовата линия (бащата). Въпреки това е необходимо да може да се опре на надежден тил (уравновесената майка). Едиповата ситуация при дъщерята За да охарактеризираме жената, обикновено цитираме определението за мъжа, променяйки знака, и така получаваме една съвършено фалшива представа за реалността. По същия начин постъпваме и с Едиповия комплекс: задоволяваме се да заменим момчето с момиче, майката — с бащата, и обратното, в резултат на което се получава крив огледален образ. Момче:Желае да притежава майка си и двамата да създадат „двойка". Желае да отстрани баща си,станал негов съперник.Преборва се с баща си и извоюва статут на зрял мъж. Момиче: Желае да притежава баща си, и двамата да създадат „двойка". Да го „прелъсти".Желае да отстрани майка си,станала нейна съперница.Преборва се за женствеността си с майка си и извоюва статут на зряла жена. Макар че е вярно за момчето, за момичето това е отчасти невярно. И наистина: 1. Ако се задоволи само да прелъсти баща си, ще се постави под него, ще заеме подчинено положение. Ще успее да си създаде една доста невзрачна женственост, бледа и кокетираща. Ще се превърне в „куртизанка" за баща си, а по-късно и за мъжете.

2. Голямото й желание е да опознае баща си, да установи с него дълбока връзка. Та той е първият зрял мъж, с когото общува! Ще видим колко важно е това за бъдещето. Някои реакции Ето как реагираха на израза „Едипов комплекс" културни мъже и жени, лекари, майки, млади момичета. Зададох този въпрос около петдесетина пъти, което е недостатъчно, за да се правят обобщаващи изводи.

— Но Едиповият комплекс е нещо временно! (Дявол да го вземе, де да беше така!...

— Това е нещо остаряло, архаично. Отживяло времето си понятие. (Все едно да заявим: раждането е архаизъм. В наше време вече не се раждаме.)

— Този комплекс е изключително важен за съзряването на момчетата. (А момичетата да се справят сами, така ли?)

— Предполагам, че и аз като всеки човек съм преминала през Едиповата ситуация. А не се е случило нищо толкова страшно! (Макар че конфликтът все още беше налице у тази жена със свободна професия, която при най-малкото недоволство от страна на клиентите си едва не изпадаше в паника и въпреки че беше омъжена, не преставаше да търси „идеалната" и неоткриваема любов в лицето на множеството си любовници.) Всеизвестно е, че Едиповият комплекс е нещо нормално. Покълва в детството и разцъфтява в юношеството. След този период е прието да смятаме, че завинаги изчезва в безбрежните пространства на зрелостта. Истината е, че се изживява нормално само при един на десет хиляди случая при условие, че гледаме на проблема оптимистично... Опростена до крайност, ситуацията от юношеството може да се опише по следния начин: 1. Дъщерята изпитва влечение към баща си, както всяка жена към мъжете. Напълно нормално и логично.

2. Майката се превръща в „съперница", която трябва да бъде отстранена. Един от най-разпространените начини за постигане на целта: презрително, иронично отношение, желание на девойката да се покаже по-красива, по-умна... и най-вече по-млада. Така опростен, не създаваме ли впечатление, че става дума за един прекрасен, локализиран комплекс, в състояние да породи само временни смущения. В действителност тези основни елементи образуват разклонения и се преплитат по изключително сложен начин. Защото девойката си представя Едиповата ситуация като надежда за райска безбрежност. Баща й е първият зрял мъж, който среща на пътя си. Този мъж е съсредоточил в себе си една силна символика. Той е недостижимият „бог", олицетворение на съзидателния разум, на завоеванията, на успеха, на силата, на знанието. Девойката страстно желае да се привърже към него и да бъде обичана от него по същия начин, при това да остане изключителният обект на това чувство. Тя иска само едно нещо: да установи афективна връзка с баща си. Тук именно се появява клопката: 102

Девойката иска: 1. Да бъде обичана от баща си.

2. Баща й да я предпочита пред останалите жени.

3. Да създаде с баща си „афективна двойка".

4.Да опознае основно баща си, да разбере кой е той, каквито и да са привидностите. Очаровам и прелъстявам Ден след ден човешката комедия се разгръща. Единственият начин момичето да опознае баща си е да установи близък контакт с него. Но за тази цел е нужно да му се хареса. Как да успее в това начинание?

1.Девойката ще очарова баща си със своите лични качества, с ума, с непринуденото си държание, с желанието си да напредне в живота. Подобно поведение е нормален начин, за да се харесаш.

2.Или ще започне да го ухажва, което е нещо различно. Причините могат да са много. Например девойката възприема баща си като красив, интелигентен, блестящ, недостижим и си въобразява, че единственият начин да го накара да я забележи е да го „ухажва". Тук опасността е в това, че подобна тактика може да се окаже ефикасна и девойката да продължи да я прилага и в живота спрямо останалите мъже. По този начин тя развива една „непочтена женственост", основана на външна хубост, на детски капризи и на прекален нарцисизъм. Този начин да се харесаш е ненормален, въпреки че се среща много често. Границата между „очаровам" и „ухажвам" е доста неясна. Сигурно е, че дори с ухажванията си девойката увеличава шансовете си да бъде харесана. Факт е, че харесването от другите е в основата на всяка човешка връзка, независимо от пола и от възрастта. Именно тук поведението на родителите е от огромно значение. Най-напред бащата. Как ще реагира при опитите на дъщеря си да го спечели с кокество? Ще се почувства ли поласкан, когато види безкрайната изобретателност, влагана от дъщеря му, за да му се хареса? Ще се зарадва ли на възхищението, което тя видимо изпитва към него? Няма ли да изпита известно сексуално привличане (изтласкано или не) към очарователната си и красива дъщеря? Няма ли да започне да се преструва на „младеж", за да „заслужи" комплиментите, които дъщеря му му отправя с кокетните си пози, с прикриваното от косата личице и дискретния грим? Или напротив, ще прояви разбиране и ще сложи нещата в ред. Ще съумее ли постепенно да покаже на младото момиче верния път, без да я пренебрегва, нито да я отблъсква? А майката? Проявява ли разбиране? Ревнува ли от собствената си дъщеря? Не се ли държи заядливо? Стреми ли се да спечели доверието на дъщеря си? Съзнава ли, че отрицателното й отношение може само да влоши допълнително нещата, защото дъщерята ще вземе страната на бащата срещу нея? При положение, че майката осъзнае значението на Едиповата ситуация, че остане отзивчива и открита, ще успее изцяло да помогне на дъщеря си да излезе успешно от този конфликт. Едно сравнение с момчето Това сравнение ще позволи да разберем по-добре дълбоката драма на момичето. Момчето се стреми да надвие баща си в името на любовта към една жена: майката. Ето защо младият мъж трябва: — да отстрани „старейшината на клана", силния мъжкар, препречил пътя към бъдещето му; — да се пребори с баща си, доказвайки собствената си мъжественост (сила, интелигентност); — победен, старият мъжкар се оттегля, а младото момче, укрепнало и зряло, продължава напред. Следователно става дума за дуел между мъжкари. Просто, ясно, без грешка. Освен това момчето притежава един страхотен коз: майката е за него приятелка и „съучаст-ничка ". Защото Едиповият комплекс никога не действа еднопосочно. Познавате ли майка, която да не е поласкана и развълнувана от дълбоката привързаност на сина си? Накратко за момчето Майката: е приятелка, пази „тила" на сина си, докато трае битката.При провал или опасност синът може да намери убежище при нея. Бащата: равностоен съперник (мъжественост срещу мъжественост), равностоен двубой (мъж срещу мъж) И момичето, също както момчето трябва да се пребори за бъдещето си. Но бащата е застанал отпред и препречва пътя й, впрегнал за целта целия си опит и сили. Логично е и момичето (като момчето) да „изтръгне сабята" от ръцете на баща си и да продължи по своя път. Оттук нататък всичко се обърква при момичето. Да „изтръгне сабята" от ръцете на бащата? Да се бори срещу него по мъжки? Оръжията им са различни. За да може да постъпи така, дъщерята би трябвало да се бори като млада мъжкарка. Да действа като момче, което е абсурдно, тъй като е жена. В какво отношение младата жена може да се бори срещу стария мъжкар? Меко казано, нещата се усложняват. Едно допълнително затруднение: често пъти майката не гледа с добро око на „увъртанията" на дъщерята около бащата. Започва да се чувства изоставена, ревнува. Дори да реагира нормално, девойката възприема нещата по друг начин. Накратко за момичето Майката: не е приятелка; възприема се като ревнива съперница, не пази „тила" на дъщеря си; убежището се затваря Бащата: неравностоен съперник (женственост срещу мъжественост), 103

неравностоен двубой (жена срещу мъж) Ето как момичето се оказва хванато в капан. Чувства се само в неравната борба, която трябва да води. Притиснато е като в менгеме между майката и бащата, положението му изглежда безизходно. На фронтовата линия: неспособна да се сражава против бащата с мъжки оръжия, девойката си прави планове да го доближи откъм фланга. Затова трябва да действа със заобикалки, да привлече някак вниманието му. Обикновено се стреми да му се хареса, ухажва го, пуска в ход „прелестите" на напъпилата си женственост; освен ако не се пребори на една „по-мъжка" плоскост: интелект, спорт и т. н. При всички положения позициите са неравностойни. В тила: ако реши да ухажва баща си, девойката рискува майка й да се опълчи против нея. А да се скараш с майка си е много сериозна работа. Тя е обозът, убежището. При това положение момичето се чувства принудено да възприеме поведение, което ще му осигури благоразположението на майка му (съперничката). Девойката непрекъснато се лута и е в неведение относно изхода от създаденото положение. Една девойка ми писа: —Баща ми никога няма да ме забележи. Прекалено е интелигентен, има хиляди километри преднина пред мен. Как бих могла да го настигна? От висотата на своята зрелост и мъжка значимост той е неспособен да разбере желанието, което ме вълнува. Зает е с важните си дела и го виждам само вечер. Той изобщо не ме забелязва: изцяло е погълнат от майка ми. Как да обърне внимание на една малка женичка като мен? Сама съм на този свят. Друга девойка: —Майка ми ревнува от мен и непрекъснато ме хока.Това е разбираемо: по-красива съм от нея! Когато баща ми ми прави комплимент за някоя рокля, тя изпада в ярост. Като че ли ще й отмъкна мъжа! Нещастна съм! Девойката действително смята, че е сама на този свят, изоставена от майка си и от баща си, отритната. Вълнуват я толкова много и толкова силни чувства, че единственият й изход е да се отдаде на мечти. Няма нищо учудващо в това, че през този период от живота им толкова много жени придобиват навика да лавират между едно и друго чувство. Неправилно е подобно поведение да се смята за лицемерие, за каприз, за неоправдани смени на настроение и т. н. Една сравнителна схема показва най-често срещаните ситуации и допълва изложената по-горе: До отношение на бащата Момчето: бори се срещу баща си ударно и агресивно, устремено е към бъдещето и личността му укрепва, проявява садистични наклонности в най-общия смисъл, са мовлюбен е, възхищава се от себе си, продължава своя ход напред ,(при положение, че всичко се развива нормално и не изпитва нужда от „завръщане при майка си"), символично юношата се „из- правя", заема „вертикално" положение; иска да застане „над" баща си („да се качи на главата му") Момичето:служи си с кокетства и ухажване или води партизанска война, за да се хареса на баща си; подмолна, а не открита борба;в положение на очакване(„Дали ме забелязва? Харесва ли ме?"); личността му е неукрепнала,проявява нарцистични и мазохистични наклонности , струва му се, че няма да успее да превземе баща си,често спира, за да може да за се пази любовта и на двамата: на майка си и на баща си;символично девойката „ляга",застава „под" бащата в „хоризонтално” положение , покорна и изпълнена с възхищение към него Накратко, положението на много девойки може да се изрази така: „въртят се" около бащите си, щадят мнителността на майките си, не искат да разсърдят никого и не успяват да прекрачат прага на зрелостта.

ПРЕПЯТСТВИЯТА Когато родителската двойка се пропука Имаме безброй варианти и степени, когато родителите не са създали сплотена двойка: — и двамата са самотни; — взаимно безразличие; — горещи или студени неразбирателства, скрити или явни войни; — двойки (особено сериозно положение), в които фрус-трираната и нещастна майка настройва дъщерята срещу бащата, прави я своя „съучастница", възпитава я винаги да е против баща си; — двойки, в които майката (открито или не) презира съпруга си и показва отношението си пред дъщерята. Връщаме се към предходната ситуация. С една дума, става въпрос за ония семейни двойки, при които всеки от партньорите живее затворен в собствения си вътрешен дом. Има и случаи, когато бащата „настройва" дъщеря си срещу майката. При всички положения това е начин за унищожаване на чувството за обективност на девойката, както и на личното й мнение. В следващите страници ще изложа три от най-разпространените случаи. Естествено, не трябва да се абсолютизира. И така: —липсата на контакт с бащата може да е пълна или частична; имаме много широка гама нюанси; —същото се отнася и за майката. Често неразбирателството не е очевидно, но девойката чувства всички механизми, стоящи зад тази 104

ситуация на родителите. Раздвоена е между баща си и майка си и не знае на чия страна да застане. Същото наблюдаваме и при семействата, в които единият от родителите настройва дъщерята всеки път, когато му се удаде възможност, при това упреците валят, естествено, в отсъствието на засегнатия. Разкъсвана между двамата, девойката става лесна плячка за чувството на несигурност, на самота, на тревожност. Към кого да се насочи? Чия страна да вземе? Избрал съм три ясно очертани ситуации, но те позволяват сравнение с други възможни аналози: Първи случай: отсъствие на бащата Механизъм на действие

Вижте пътя, изминат от дъщерята. „Тръгнала" от майката, тя се връща обратно при нея, след като се е натъкнала на залостената врата на бащата. Тогава се запътва към миналото и към детството, изпускайки влака за бъдещето и зрелостта си. Девойката запазва връзка с майката, защото майката:остава отзивчива към нея; прекалено я „закриля"; меси се във всичко; не търпи дъщеря й да й се изплъзне; видимо изоставена, моли дъщеря си за състрадание; съучастничка на дъщеря си срещу съпруга, представя се за мъченица; Девойката не установява връзка с бащата, защото той е (или изглежда): отсъстващ телом или духом; груб, агресивен или безразличен; много блестящ-недостъпен; неуловим, непостоянен, послушен, наплашен, безличен, свит;презрителен или плах с жените; презиран от майката; Възможно е липсата на контакт между бащата и дъщерята да се дължи и на това, че той действително е глупав, неспособен, непостоянен или високомерен. Ако е послушен или обратното — агресивен, не се ли дължи това на страха от жена му? Ако не се спира вкъщи, не означава ли, че го прави, за да избегне враждебните настроения и обсебващия нрав на съпругата си? Извънредно важна точка, защото обикновено девойката смесва видимото и реалното. Ако не е изключително проницателна и трезвомислеща, тя изобщо няма да си зададе въпроса: — Доколко поведението на майка ми е причина за поведението на баща ми? Ако е така, то тогава баща ми не е такъв, какъвто изглежда. При това положение трябва да се опитам да се сближа с него, да срещна истинския си баща. Ето че стигаме до точка втора, още по-важна. По отношение на момичето бащата стои отпред. То ще подходи към него с предварително създадено мнение: мнението на майка си. Ще види баща си през очите на майка си. Ако мнението априори е неблагоприятно, няма нищо чудно дъщерята да не пожелае да задълбочи връзката с баща си. Много майки намекват или заявяват открито: —Баща ти е неудачник. Мисли за всичко друго освен за нас. 12 Баща ти никога няма да разбере жените. Винаги ме е правил нещастна. Горкият човечец, никога няма да излезе нищо от него! Ето как девойката е манипулирана и можем да сме убедени, че няма да опознае в дълбочина баща си с всичките произтичащи от това последици. Какъвто и да е бащата, няма момиче, което да не иска добре да го познава. Предположихме, че вратата на бащата е залостена. В действителност тя беше открехната. Кой баща не иска да влезе в диалог с дъщеря си, да й обясни живота си, да й разкаже как и защо е успял или се е провалил? Да се покаже пред нея в истинския си вид? Ако бащата афективно е разделен с майката, естествено е да му е много тежко при мисълта, че дъщеря му го съди, дори да знае, че присъдата е необективна, понеже е скалъпена от майката. При тази ситуация не е бащата този, който залоства вратата. Момичето обаче спира на прага, отказвайки да доближи човека, когото не уважава достатъчно. Ето как двама души, които са могли да се опознаят, поемат в две различни посоки. Някои жени са споделяли с мен в общи линии следното: —Сега, когато е вече покойник, започвам да съжалявам, че не съм била по-близка с него, че съм го отблъснала. Не съм познавала баща си, което не пречи той винаги да е тук. Чувствах, че ме обича, че иска да общуваме, но аз го отблъснах. Майка ми стоеше между нас като мъгла, която размазва следите. Девойката осиротява афективно, губейки баща си. Не е успяла да се свърже с този, който символично стои „по-високо" и „по-далече". Бъдещето на тази девойка е препречено, тя не може да почувства удовлетворение. Разочарована, вероятно сломена или опустошена, тя чувства жестоко липсата на този, който е трябвало да я „поведе към бъдещето".

12

Това „ние" изразява съучастничество. Подразбира се: „Остани при мен и не се занимавай с този човек. Ще видиш колко добре ще си бъдем двете, ще се опълчим срещу външния свят." Това е един вид морално убийство на дъщерята 105

Объркана, обръща поглед назад. Има възможност да се върне към майката, тоест към детството си. В този случай девойката: —търси убежище при майка си; —завръща се при майка си, за да я утеши и да се съюзи с нея срещу бащата и впоследствие срещу мъжете; — уплашена от липсата на сигурност, създавана от мъжа, иска да остане малко момиченце и да не се отделя от майка си. Обичайните резултати Девойката потегля назад. Върви заднишком и има опасност да попадне в мрежите и да остане затворничка в „майчината си къща". Не е забелязала стълбата и затова пада в мазето. Тази девойка може да стане: — прекалено изнежена жена, безлична, плаха пред социалните изяви в живота, към които би могъл да я приобщи баща й; — жена, компенсираща страха си от обществения живот с агресивност, с грубост, с противоборство между мъже и жени; — жена, която се страхува да поеме инициатива или да действа; —„непродуктивна" жена. Творческите й способности са блокирани, „трансмисията" не е поставена от бащата, който е натоварен да я въведе в обществените и в житейските изяви. Този тип жена винаги ще бъде в сянката на съпруга си; — слаба жена, която чертае хиляди планове, но не изпълнява нито един; — жена с манталитет на стара мома, независимо дали е омъжена, или не; — амазонка, която мрази „мъжете, които причиняват злини на жените"; — жена, за която „женствеността" е нещо маловажно, а женските генитални прояви — нещо срамно. Уверявам ви, че в подобни случаи е нужно дълбоко да се поровим, за да открием у тази жена поне малко радост от живота. Тя се е превърнала в ходещо Минало, дори с настървение да се стреми към бъдещето и към успеха. Рисковете са много. След като се е „разминала" с бащата (и символа, който представлява), девойката търси „идеалната любов" при многобройните любовници, които й носят само разочарования. Би могла да се омъжи за човек, който привидно съответства на големия символ на бащата: но тогава тя ще се омъжи за отражение. Има вероятност да се насочи към платоничните любовни връзки, освен ако не заживее чрез другия, тласкайки безмилостно съпруга си да напредва в общественото поприще, защото такъв един успех компенсира собствените й угаснали творчески способности. Другият вариант е да се омъжи за някой безличен мъж, което ще й спести социалните сблъсъци. А може и да не се омъжи, повтаряйки предишното си поведение, а именно да застане на страната на майка си против всички мъже. Възможно е също да се впусне в търсене на „абсолютния и недостижим Баща" като някои монахини, живеещи с надеждата да бъдат възнаградени от Бога-Отец. Или да остане завинаги при майка си, прилагайки една хитрост: да се омъжи за човек, който по характер напомня на майка й. Възможно е и да стане хомосексуалистка. Или най-сетне да обожестви Мъжа, от което се поражда чувство за малоценност и агресивност. Независимо от привидностите тази жена ще си остане „малкото момиченце", над което витае Сянката на майката. Втори случай: недостъпната майка Механизъм на действие

В началото всичко е същото, както при първия пример: дъщерята „се изкачва" до бащата и остава на прага. В този случай обаче майката е тази, която захлопва своята врата. Дъщерята е прекъснала връзката с майка си, защото тя е (или изглежда): Дъщерята не установява връзка с баща си, защото той е (или изглежда): —сърдита, намусена —сприхава, агресивна, груба —капризна („не знаеш как да я подхванеш") —непреклонна —затворена, упорита, задръстена, презрителна — същите характеристики, както при първия пример Девойката не успява да установи връзка с баща си и е дълбоко разочарована. Обръща поглед „назад" към майка си, която е нейното убежище.

106

Обаче вратата е залостена — било защото чувства, че майка й не я разбира или я възприема като опасност, било защото мрази миналото си. Нищо пред нея, нищо зад нея. Какво друго да направи девойката, освен да остане да тъпче на място? Неспособна да събуди афективно баща си или да се опре на майка си, тя се изнася в орбита между двете планети. Според мен това е най-сериозното положение за неосъ-ществяването на една жена. Обичайните резултати Афективният блокаж на девойката е двупосочен. Изявяването на творческите й способности е потиснато, също както и социалната й реализация. Мъжкото й начало е възпрепятствано. Увереността в социалното й утвърждаване е сериозно накърнена. Вътрешният й живот е отслабен, дори инертен. Вярата й в живота — която само майката е в състояние да даде — е разколебана. Женствеността й е безсилна. Това води до страх от всичко, в някои случаи съвършено несъзнаван. Тогава могат да се проявят всички компенсаторни механизми на страха: жестокост, грубост, прекомерна борбеност и т. н. Също както при първия пример тази девойка е сираче, тя е без баща. Но в същото време тя е и без майка, поради което ще й бъде изключително трудно да си изработи майчински инстинкт. Девойката е в пълна безизходица. Изпитва тревожност от всички — и от мъжете, и от жените. Бездейства: оставила се е на течението. Всякакви обществени контакти я хвърлят в дълбок смут: отношения с началници, работа, инициативност. Този тип жена ще гравитира в сянката на съпруга си и на евентуалния му успех в живота. Може би ще се омъжи за някой блестящ, динамичен, рационален мъж, символизиращ в нейните очи Бащата, когото не е познала. В същото време той ще проявява към нея разбиране, нежност, сърдечност, тоест ще бъде за нея „майка". Това е най-доброто, което можем да й пожелаем. С времето такъв един съпруг ще съумее да изличи последствията от неуспешното юношество. С негова помощ младата жена вероятно ще съумее да освободи потиснатите си творчески способности. Трети пример: блестящ или безсилен баща Механизъм на действие

Дъщерята е прекъснала връзката с майката, защото тя е(или изглежда): същите варианти, както при втория пример; Дъщерята установява връзка с бащата, защото то):притежава характерните за мъжкия символ черти: твърд,умен, добър, проявява разбиране, отзивчив, способен да „води дъщеря си";е „достоен за възхищение" и се е издигнал в социално отношение;изглежда така, сякаш се нуждае от закрила; на вид е безсилен, уплашен, тревожен и апелира към майчинското чувство на дъщеря си;изглежда така, сякаш се нуждае от подкрепа срещу майката, която го отблъсва и го презира; Когато майката дава вид на недостъпна, олицетворява „миналото". Символично е зад гърба на девойката. Тъкмо защото е зад нея, тя я възприема като неприятел, като опасност, като липса на обич. В този случай девойката се свързва с бащата и взема неговата страна против майката. Колкото повече напредва в тази посока, толкова по-голяма става опасността. Защо? Защото „пътят за отстъпление" е отрязан. Тя няма да може да се върне към даващото сигурност убежище. Напротив, чувства „опасната" майка да я наблюдава „откъм гърба". Дълбокото й желание е да създаде двойка с баща си, да се съюзи с „любимия си татко" срещу целия свят. Това е опасна форма на Едипов комплекс. Ако бащата е „достоен за възхищение" и блестящ, няма ли дъщерята да поиска да го „задмине" и да го победи? Или обратното, ще се превърне в малка прелъстителка или пък в мъжкарана? Ако се омъжи, какъв съпруг ще си избере? Мъж, когото ще продължи да ухажва и да ласкае, или прекалено женствен и изнежен мъж, а тя ще е по-силната от двамата? Ако бащата е слаб, няма ли да го заобиколи с прекалено много грижи, да го закриля като квачка пиленцата си? Ако се омъжи, вероятно ще си търси мъж, когото да води на каишка, приготвяйки му вкусни гозби, или ще го задушава с нежност и отегчителни грижи. След като девойката смята майка си за „опасна", тя не може да черпи от нейната женственост. Женското у нея ще закърнее (мъжкарана), ще избледнее (прелъстителка) или ще стане натрапчиво (ще държи мъжа зашит за полата си).

107

Обичайните резултати При наличието на такъв „прекалено блестящ" баща, който освен всичко останало е и: — изключително интелигентен; — красив и силен като бог; — натъпкан със знания; — обект на всеобщо възхищение; — непринуден и аристократичен; — отличен спортист и т. н., има опасност девойката да го прецени като недостъпен. Ще се отнася към него с чувство за непълноценност и за безсилие, но същевременно ще е привлечена като нощна пеперуда от светлината. Младо момиче ми писа: —Баща ми е непобедим. Безкрайно му се възхищавам. Никога няма да мога да се меря с него. Толкова искам да ме обича въпреки нищожните ми качества! Друго момиче: — Побеждава с лекота всички в плуване, в езда, в стрелба. Решила съм да стана като него. Ако младото момиче се чувства дълбоко непълноценно, ще задейства операция „ухажване". Ако реагира на чувството си за непълноценност, възможно е да обяви съревнование на баща си там, където той е най-добър. Защо? За да й се възхищава и да привлече вниманието му върху себе си; или водена от желание за надпревара с „мъжа", запълнил цялото пространство; или за да отмъсти за майка си, останала в сянка, и да покаже, че жените също „имат думата" по въпроса. В този случай младото момиче рискува да се превърне в „сбъркано момче", в мъжкарана. Тук е мястото да отбележим, че много бащи са доволни от подобно развитие на нещата, а и обществото от своя страна се отнася със симпатия към тези „сбъркани момчета" и им прощава всичко: лошото държане, грубите думи, ругатните, мъжките пози. Хората си казват: „Я виж ти! Когато беше на пет години, искаше да плува като баща си, на десет — да язди като него, на шестнадесет караше колата като луда, за да бъде като него." Така нареченото „сбъркано момче" е всъщност „сбъркана жена ", Запитали ли сте се защо хората, които се възхищават от жена, която иска да прилича на мъж, презират мъжа, който иска да прилича на жена?" Убеждаваме се отново, че култът към мъжката сила съвсем не бере душа, както сме склонни да мислим. В действителност младата борбена мъжкарана не се държи нито като мъж, нито като жена. Този тип девойка просто не знае на коя страна да застане. Като не е опознала баща си, се е опитала да се сражава срещу него, но пък се е отдалечила от главната си цел — да възприеме собствения си баща в дълбочина. Поради тази причина тя евентуално ще си потърси блестящ съпруг като баща си, на когото да се възхищава и с когото да се конкурира. И така ще се опита да открие в друг мъж символа на мъжа-бог, в когото си е строшила зъбите, защото го е доближила от неподходящ ъгъл. Освен ако — но това се случва доста рядко — не си „хване" някое свито и плахо момче, което ще доминира изцяло. При всички положения тя е пропуснала да развие истинското си мъжко начало и в доста голяма степен е пресушила изворите на женствеността си. Не бива да се избързва със заключението, че спортният дух на надпревара у жената е признак за неизживяна Едипова ситуация. ЧЕТИРИТЕ ОСНОВНИ ИЗХОДА ОТ ЕДИПОВАТА СИТУАЦИЯ Девойките ще ме извинят, че ги сравнявам с фотографска хартия, върху която е запечатан образ и в момента се проявява. Образът съществува такъв, какъвто е, и никой не е в състояние да покаже повече от съдържащото се в него. Често пъти за съжаление крайният резултат е по-незадоволителен, отколкото би могъл да бъде: защото филмът е бил проявен в някоя обществена или родителска лаборатория в окаяно състояние. Дори социалната или семейната среда да са хармонични, възможно е девойката да провали Едиповата ситуация поради неадекватни реакции, плод на собствения й характер. Разцъфналата жена Как ще излезе жената от Едиповия проявител? Бледа? Пре-експонирана? Черното ще бъде ли силно или убито, а ярките тонове блестящи или сивкави? „Експонирането" на жената изисква точно определени условия: 1. Бащата трябва да е пример за истински действащ мъж. Мъжкият и женският му полюси трябва да са уравновесени. Девойките не се лъжат така лесно (не забравяйте прословутата женска интуиция!). Само така девойката ще може да установи дълбок контакт с баща си и ще интегрира качествата му: творчески дарби, способност за външна изява, самочувствие в социален план.

108

2. Майката трябва да бъде пример за активна и силна женственост. Ако не е така, как девойката ще поиска да възприеме майчините качества и да развие женското си начало?

3. Социалната среда не трябва да поставя момчетата в привилегировано положение. Девойката трябва да се възпитава също толкова строго, колкото и юношата; тя има нужда да бъде обичана и уважавана като всяко човешко същество, с еднакви права и задължения като момчетата. Все още сме далече от това положение. Но когато престанем да смесваме женственост и слабост, пътят на девойката ще бъде следният: 1. Девойката ще развие и усъвършенства женствеността си, като за целта се уповава на майка си, от която черпи сигурност.

2. Изпълнена с вяра в живота, редом с майка си — а не като съперница — тя ще се „изкачи" до баща си.

3. Ще застане наравно с баща си, ще възприеме творческите, социалните, спортните, интелектуалните му умения; баща й ще стане нейният „треньор" за бъдещето.

4. Ще кръжи в „орбитата" на баща си, докато продължават нужните тренировки.

5. След като развие хармонично мъжкото и женското си начало, ще може самостоятелно да полети. За съжаление подобна ситуация се наблюдава много рядко в нашето общество, все едно да намерите златна монета насред някой оживен булевард. Жената трябва да притежава два уравновесени и жизнеспособни полюса. Женствеността й непрекъснато трупа енергия, която да може да използва във всеки момент. Мъжествеността й, ако бъде правилно развита, е синоним на действеност, на изявени творчески способности, на уверено крачене напред към бъдещето. Без значение е дали тази жена работи извън къщи, или е домакиня. Тъй като не изпитва нужда да компенсира по отношение на мъжа, тя не страда от чувство на непълноценност или на превъзходство, не изявява никакви претенции. Тази жена е като плодородна почва, която дава добра родитба.

Изоставената без грижи жена

В този случай женското начало е в доста добро състояние, но е в очакване, не се екстериоризира, не дава външни признаци на дейност. Потенциалът е налице, но той бездейства. Мъжкото начало е слабо, в зародиш, защото е блокирано от чувство за непълноценност или чувство за вина. Жената се страхува да се отдаде на творчество, да вземе инициативата. Обикновено този тип жена е отлична домакиня. Предпочита да стои „със себе си", „у дома". Да работи навън за нея е трудно, дори тревожно. Понякога този тип жени си избират професии с алтруиетичен характер: медицинска сестра, социална работничка, монахиня и т. н. Грижат се за другите и така задействат мъжкото у себе си, без да изпитват чувство за вина от това си действие. Тази жена е като добра, но необработвана почва. Затъналата в майчината сила жена

109

Завръщане към детството и афективна смърт ^- '

Женското начало е в окаяно състояние. В афективен план тази жена се е завърнала „при мама" и се подчинява предимно на нейните заповеди. Живее в страх от чуждото мнение. Мъжкото начало е в зародиш, напълно лишено от самостоятелност. Това е типът жена-дете, която прикрива слабостта си под различни одеяния. По отношение на чувствата тя няма определена възраст, мила е и нежна, видимо не създава трудности. Но ще повторя отново: чувствата й са мъртви. Този тип жена напомня на водниста почва, от която се показват няколко клюмнали водни лилии. Случаят с Марсел, за който стана дума, много добре характеризира този изход от ситуацията. При първата ни среща тя ми каза: — Искам докрай да се опозная. Ще отделя нужното за това време, .Искам да разбера какво ми пречи да живея. След което се усмихна: —Научих се да бъда търпелива. Като че ли живееше вън от времето. Показа ми снимка на майка си.

—Не е ли величествена? „ Случайно" не носеше снимка на баща си.

—Баща ми беше жалък... Нещастник! Не съм го видяла нито един път да подеме някаква инициатива. Примиряваше се с всичко. Вярно е, че мама... Вярно е, че мама беше диктатор, при това възхитително красива. На пътя, по който се е изкачвала, Марсел е трябвало да открие баща си, трамплин към бъдещето. Но той е бил просто сянка. Как да влезе Марсел в къщата на една сянка? Как да се приобщи към един баща, който никога в нищо не се е проявил? И Марсел „го" е наблюдавала. Работел до късно, търсейки убежище в служебните задължения.

—Като си помисля, че съм можела да го обичам... Когато се случеше да останем двамата, той се отпускаше за малко. Опитваше се да ми обясни живота си, неудачите си, неразбирането на мама... Чувствах, че мога да го обикна. След това мама се прибираше, държеше се надменно... Оставях нещата да си вървят постарому; изоставях татко... Чувствам вина, че съм слушала мама, сега, когато вече го няма... Друг път Марсел ми заяви: —Чувствах се толкова нищожна в сравнение с мама,че ми се струваше, че съм едно нищо във всяко отношение.Кое момче щеше да ме погледне? Имаше един търговски пътник, който от време на време се отбиваше у нас. Мъчех се да привлека вниманието му; беше добро момче, непринудено. Майка ми пък го презираше, а аз не смеех да отворя уста, също както не смеех да защитя татко... Ето как Марсел не е имала нищо пред себе си: дълбоката връзка с бащата липсваше. А зад нея е стояла една недостъпна и непреклонна майка. Бащата починал и Марсел тотално изкривила посоката на движение: върнала се назад към детството и към покровителствената опека на майката.

— Мама казваше: ще видша колко добре ще си бъдем двете! Пълен провал, както виждате. Марсел загърбила бъдещето, поставила се извън времето, нямала възраст. Женското й начало изцяло било подчинено на силата на майката. Мъжкият й полюс спял. Тогава Марсел се подложи на психоанализа и постепенно се отдели от майка си. Накара я да разбере, че трябва да бъде независима, и в края на краищата успя да доведе нещата до добър край. Агресивната жена

110

Този тип жена не е нито мъж, нито жена. В състояние е на непрекъсната нервна възбуда, агресивна, постоянно се бунтува срещу мъжете, срещу жените и срещу себе си. Обзета е от силна паника, която грижливо прикрива. Женското у нея е слабо, склерозирало. Мъжкото й начало, прекалено изострено, се разтоварва чрез агресивни изблици. Тази жена е асоциална, рядко се случва да се омъжи, не запазва дълго брака си. Често хомосексуалистка, тя е мъжът в двойката. В службата говори високо и гръмко, мачка мъже и жени без разлика с презрителните си претенции. Никога не е обичана истински. Тази жена е като суха почва, на която виреят само тръни. Случаят с Ан, който разгледахме, показва как мъжкото начало може да хипертрофира, а женското да се атрофира. Ан сподели: —Баща ми беше истинска фурия, искреше като шампанско, вечно се смееше. Всички жени бяха влюбени в него; той прехвърчаше от една на друга... Толкова беше очарователен, пленителен. Никой не можеше да му откаженищо. Естествено, и Ан като всички останали е пърхала около баща си, за да бъде забелязана.

—И аз се наредих сред любовниците му. Бях неговата сърдечна приятелка. Искрено се гордеех с успехите му сред жените! Гордеела се е с успехите на баща си, но при условие, че винаги е била предпочитаната. Ан продължава: —И през ум не ми минаваше да погледна друг мъж.Никой не ми изглеждаше достоен да се ръкува с бащами. Чудесен беше на ските, аристократичен в ресторанта, познавач на изкуството... За мен той беше цар, но сега си давам сметка, че това е било само кух блясък без съдържание. Нямал е душа или във всеки случай я е прикривал добре... Продължението е добре известно. В желанието си да стане фаворитка в бащиния „харем" Ан усилено спортува и става непобедима. Чете книги за изкуството. Стреми се на всяка цена да спечели възхищението на баща си. Един прекрасен ден баща й отлита с една от приятелките си, изоставяйки жена и дъщеря. Ан реагира яростно, подобно на всяка отхвърлена любовница. Тя е смазана по две причини: 1. Била е изместена от една-единствена жена и е изгубила лидерството.

2. Баща й се е сгромолясал от пиедестала, на който го е издигнала: вместо да има сто жени в краката си, той се е предал, влюбвайки се. Ан е била принудена несъзнавано да възприеме поведение, което да й донесе известна вътрешна сигурност, без значение дали е истинска или фалшива. Тя е можела: — да тегли чертата на бащата-любовник, да стане мъж-карана, да мачка мъжете, за да си отмъщава, да ги покорява един след друг и да ги захвърля и т. н.

— да се върне при майка си и да стане нейна „съучаст-ничка" срещу мъжете. (Което е и направила.) Ан ми каза: —Та нали и двете с майка ми бяхме изоставени от един и същи мъж? Нормално беше да се съюзим! Към края на психоанализата си Ан ми съобщи: —Знаете ли? Аз, която бях такава мъжемразка, се омъжвам! След което се усмихна и с нотка на злопаметност продължи: —Всъщност баща ми сигурно е страдал от това, че е бил такъв нещастник... Как не можах да го проумея тогава, за да съм наясно със самата себе си! ИЗХОДЪТ Получих стотици писма от девойки с почти еднакво съдържание. В тях прозираше: ... тревожност: —На каква възраст човек е способен да обича? ... горчивина: —Човешките отношения са отвратителни като уртикарията. ... дълбочина: —Кога ще изпитам „свещеното" в живота? ... безкрайни лутания: —Какво е това, което търся у мъжете и никога не го откривам? ... отвращение: 111

—На двадесет години съм. Вземам противозачатъчни; напомнят ми за повръщанията на римляните; човек се изпразва и отново продължава. Защо го прави? ... огромно желание: —Кога ще бъда готова да създам трайна съпружеска двойка? Такива бяха темите. Какво символизират те? Упадък? Крах? Може би революция, подготвяща ново възраждане? Зная само, че всички истини са индивидуални, въпреки че в тях се съдържа една общовалидна истина. С много лиризъм книгите и списанията разсъждават за пътя на човека, но отделят твърде малко внимание на самия човек, който трябва да измине този път. В тази глава се опитах да покажа как девойката може да разцъфне като истински хармонична жена. Специфичната роля на майката Майката напомня на обширна водна площ. Дъщерята е като сюнгер. Сюнгерът трябва да попие водата. Казано другояче: женствеността на дъщерята зависи изключително от женствеността на майката. Но каква е женствеността на майката? Хармонична или неразцъфнала? Приета или отхвърлена? Силна или инертна? Повърхностна или излъчваща? Безлична или действена? Зрелостта на девойката е функция от: — положителния начин, по който тя възприема женското начало на майката; — начина, по който дъщерята се отделя от майката, оставайки приятелка с нея. Както можем да се досетим, пълният успех е нещо изключително рядко, защото предполага майката и дъщерята да са в отлично психическо здраве. Често отношенията майка — дъщеря изглеждат много повърхностни. Но в несъзнаваното са заседнали озлобле-ния и инфантилни представи, отъждествявания, непримирим отказ да „приличам на мама". Обикновено всичко това скрито зад външна любезност. Ролята на майката е чрез поведението си да покаже на дъщерята какво отношение трябва да има към живота. Тя е незаменимият и силен образ на несъзнаваното, на „душата", на увереността. Начинът, по който дъщерята гледа на живота, зависи от начина, по който тя възприема майка си. Ако е вярно твърдението, че обновяването на земята зависи от обновяването на женствеността и, от друга страна, че майките влияят толкова силно върху несъзнаваното на дъщерите си, то бъдещето на планетата се уповава на майките. Винаги, в живота на всяка жена, майката е тази, която заема възлово място (положително или отрицателно). При психоанализата винаги в края на краищата изплува далечният образ на майката, причина за всички смущения. Не е ли майката най-загадъчният герой на несъзнавано-то? Не е ли тя изходната точна на всеки живот?

Ролята на бащата Ето за начало една схема, представяща традиционната роля на майката и на бащата по отношение на дъщерята. Майката.

— безусловно дарява обичта си. Временно може да отнеме уважението си, но запазва дълбоката обич — не отдава голямо значение на привидностите — основава се на същността, а не на видимото — преценява дъщеря си лично и конкретно Майката влияе върху...

— „заема" уважението си. Поставя условия: дъщерята трябва да успее в училище, да „покаже", че е интелигентна, делова, борбена. Съди по абстракции: дълг, чест, морал, справедливост — безличен е, абстрактен, зает с работата и с „идеите" си — „отделя" внимание на момичето, ако отговаря на очакванията му Бащата влияе върху...

—женствеността на девойката —вярата в дълбинния живот дълбинния и личен Аз — мъжкото начало у девойката — вярата в собствените й способности за съревнование в обществото; — социалния и безличен герой — видимото, творчеството и интелигентността, изявени външно Майката влияе върху...

—същността, творчеството и интелигентността като вътрешно присъщи —корените на човешкия род,търпението 112

—„душата", възприемчивостта, съпричастността, дълбоката нравствена сила. Бащата влияе върху...

— вкуса към приключението и риска.

—изкуственото в живота.

—социалното себеутвърждаване. Разглеждайки колонката на Бащата, виждаме, че там всичко е външно проявено, социално обусловено, основано на де-ловитостта, на успеха, на видимото. Малко са нещата, които са действително дълбоки и вътрешно присъщи, по простата причина, че мъжете са научени да изтласкват чувствата си и да изглеждат преди всичко полезни.

Ролята на двойката Тази позиция на Бащата изважда на повърхността една голяма трудност. Схемата, изобразена по-долу, показва, че принадлежейки към мъжкото съсловие, бащата остава „чужд" човек за дъщерята, която принадлежи на женското съсловие. Бащата, поне в началото, е една въпросителна. Кой е той? Какво представлява мъжът? За малкото момиченце бащата е някакъв фигурант. Външен човек. Идва, отива си, връща се, излиза отново. Той е „навън". Като че ли не е част от двойката майка — дъщеря. Как едно момиченце чувства баща си, който е от другия, от мъжкия пол? То го гледа, но не го възприема. После момиченцето пораства, появява се менструацията и детето става жена. Очевидно ще възприема баща си съвсем различно.

ДЪЩЕРЯ А познава ли го? Какво трябва да направи, за да общува с него, да черпи от него? Можем да се запитаме дали това положение не е безизходно, както и дали е възможно девойката да опознае някога баща си напълно. А оттук дали изобщо жената е в състояние да опознае някога мъжа, както и обратното. И дали семейната двойка не е някаква измама, някаква илюзия. Не можем да опознаем друг народ (или друга раса), ако продължително време не живеем сред него, ако не заприличаме на него. Но младото момиче разполага с малко време, за да възприеме баща си. Шест или десет години са действително кратък период, като се има предвид разликата между двамата. Между пубертета и брака годините минават бързо. И бащата си остава неразгадана тайна. Тук именно се намесва майката. Доколкото семейната двойка е истинска, майката и бащата са едно неразделно цяло. Майката е пратеничка на бащата. Като че ли казва: — Ето чуждата раса, която обичам: баща ти. Познавам го добре. Станала съм част от него и той от мен. Можеш да го опознаеш чрез двойката, която представляваме. В този случай, естествено, сме много далеч от майките, които настройват дъщерите си против бащите! Схемата е следната: МАЙКА БАЩА

113

Бащата престава да е чужденец. Дъщерята се вкоренява в родителската двойка, в афективната амалгама на родителите. При това положение още тогава тя ще е в състояние да възприеме от бащата присъщите мъжки качества. Но трябва да отбележим, че и в този идеален случай дъщерята не възприема директно бащата, а отново посредством майката. В действителност това означава, че: 1. Никоя девойка не е в състояние напълно да се реализира афективно, ако родителите й не са афективно хармонична, здраво споена двойка, ако не са неразривно свързани — „две души в едно тяло".

2. Ролята на майката е почти свръхчовешка, защото не може да бъде оценена. На първо място тя трябва да даде на дъщеря си силна женственост. После изпълнява ролята на ракета-носител: поставя дъщеря си в орбитата на бащата за необходимото време. Бащата захранва афективността на дъщерята. След което, за да използваме същото сравнение, й помага да задвижи собствените си мотори и самостоятел¬но да напусне неговата орбита. Девойката е взела с отличен изпита за Едиповия комп¬лекс и може да участва в живота на зрелите, на възрастни¬те хора. Станала е уравновесена жена, изпитваща радост от живота, способна на външно и на вътрешно творчество. Способна най-вече на свой ред да създаде с някой мъж „двойка, основаваща се на чувствата". Такава двойка не се нуждае от пожелания за успех. Жената е все повече призовавана да участва в делата на Града. Никога в делата на Света. Защо е това ограничение, тази възбрана, която съвсем не означава липса на вяра в способностите й? Защото Градът е затворено „семейство", за което знаем, че може да се управлява от една добра майка, загрижена преди всичко за човещината. Там, където мъжът застава мирно пред знамето, без дори да забележи кой го държи, жената ще погледне първо знаменосеца, пренебрегвайки абстракцията, каквато е знамето. Мисля, че осъществилите се жени не се гневят толкова на миналата и на съвременната си робска участ, колкото на неспособността си да попречат на мъжете да вършат унищожителните си лудории. Тези жени чувстват, че по необходимост трябва спешно да се намесят в раздутия от мнима мъжественост свят, за да възвърнат изчезналите от него ред и човещина. Жената живее в общността, докато разяжданият от тревожност мъж се изолира в сух и нечовешки индивидуализъм. Обикновената жена може да бъде щастлива, обикновеният мъж13 — никога. ГЛАВА XII КОЯ Е ТЯ? Чувствам как ставам истинска жена, приветлива и състрадателна, дотам, че се изпълвам с безразличие към собствената си смърт, като че ли тя става в обятията ми. (МЛАДА ЖЕНА ПО ВРЕМЕ НА ПСИХОАНАЛИЗА) Ако поискат от мен да дам определение за жената, да я охарактеризирам с думи, ще отговоря следното: —Как да определим един крив свят с помощта на правата линия? Или как да придадем форма на водата, като я държим в шепи? Възможно ли е да опишем множеството възприятия за живота, които тя съхранява поради самата си природа? Защото както не е възможно да се определи кръгът чрез квадрата, така не можем да ограничим жената в строго очертани правила. Тя прилича на окръжността, изчислена по диаметъра, винаги ще се изплъзва с един десетичен знак и така до безкрай... Ще кажа също така: —Женското начало у жената е неопределено, необособено. То опасва, обема, нагажда се. Надарено е с 13

Под „обикновени мъже " разбирам онези, които вярват, че живеят само по законите на логиката, без да подозират, че съществува вътрешен живот, потенциално по-необятен от всички рационални построения. В случая става дума за „болни" мъже, тъй като са ампутирали най-богатата част от себе си. И тъй като тези мъже са извънредно много, можем да ги наречем „нормални" в смисъл, че се срещат навсякъде по нашата планета и че са най-многочислени 114

търпение,с наблюдателност. Трепти. Улавя. Слуша, приема послания от нещата наоколо. То е синоним на проницателност, на прозорливост, на мъдрост. Няма никакво съмнение, че вечната жена съществува въпреки привидностите. Непреходността е присъща на рода й. Коя е тя? Какво чувства? Как възприема света? Кои са основните различия между нея и мъжа, които никога няма да може да заличи, въпреки че я тласкат натам с риск да я убият, още повече, че тези различия съставляват силата й? Всеки спор между двата пола протича по една и съща схема. Мъжките хормони започват да вдигат шумотевица и мъжете, без дори да си дадат труда да се поогледат наоколо, се втурват с главата напред. Налитат, щурмуват; преливащи от ентусиазъм, без капка колебание се хвърлят в изучаване на неизвестното, с риск да оставят някъде костите си. А жената? Не е нито толкова глупава, нито толкова наивна. Тя чака, наблюдава, мълчи. А в това време мъжете летят напред. Не след дълго обаче идеите започват да се задъхват, губят темпо, разпадат се. Тогава в играта влиза жената. До този момент е стояла мълчалива. Можем да си помислим, че е разсеяна, че не се интересува. Съвсем не. Тя надига глас. Казва нещо като „Да, но...", което има за цел да внесе известна хармония в безпорядъка от мъжките набези. Човек може да си помисли, че тя пуска рибата във водата, чака я да се отдалечи и чак тогава хвърля мрежата, за да я улови отново. И когато редът е въдворен, а идеите са строени, играта започва отначало. Мъжете, които нищо не са разбрали, още по-ожесточено се хвърлят с главата напред. Този пример характеризира „жената" изцяло. Срамежлива ли е? Никак. Тя търпеливо изчаква, чувства. Може би е инертна? Тя е неподвижна, трупа възприятия. Изглежда ни предпазлива? Конкретна и практична? Да, такава е. Има потребност от ред във всичко: мислите, природата, хората, семейството. Способна е да търпи с векове, без да каже дума. Нищо обаче не убягва от вниманието й. Тя чувства това, което е правилно и вярно. Мълчи и се усмихва на мъжките хвалби. Защото е мъдра, без да го съзнава. В спор, в който момчетата се хвърляха, без да се замислят, крещейки гръмко, едно момиче, след като изчака малко, се намеси: — Жена ли? — попита то. — Вие си говорите за това какво представлява жената, докато аз ,,чувствам" какво значи „да си жена". Това е начин на възприемане на света.

— Обясни ни — намеси се едно момче, което искаше ясни формули.

— Не мога. Не е тук (посочи главата си), а по-скоро тук (докосна сърцето или може би утробата си). Когато казвам „жена", чувствам как коремът ми се свива, подува се... Не мога да обясня причината. Не е от мисълта за детето, което бих могла да родя... То е нещо друго, по-обхватно, по-голямо... Цял един свят... То е вътре у мен.

ЖЕНАТА И ЛИЧНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ Жената нехае за абстракциите Слушайки обикновените* мъже, оставаме с впечатление, че животът им се върти около това, което жените наричат „големи думи": чест, дълг, работа, морал, логика, разум и т. н. Сиреч, нескончаем низ от абстракции. Ето как много мъже гледат на живота като на излят по калъп и наложен отвън. След това се мъчат да се приспособят към него в рамките на възможностите си. Обикновено го правят по-скоро зле, отколкото добре, защото, когато мъж заговори за „чест" и за „дълг", можем да сме сигурни, че става въпрос за стереотипната интерпретация на тези понятия. Абстракцията има човешка стойност само при условие, че всеки я пригоди към собствения си Аз. Невъзможно е Дюран и Дюпон да чувстват едно и също нещо, когато говорят за чест или на друга подобна тема. Жената никога няма да употреби такива общи понятия или клишета, които за нея са лишени от смисъл. Тя се чуди на мъжете, които си служат с подобни безлични и лишени от топлина думи. Жената е конкретна. Може да бъде сравнена с ядрото на гигантски мехур. Това е така, защото още от юношеството си тя се „организира" около утробата си, постепенно превърнала се в символичен център на личността й. Обратното, мъжът се разпилява в хиляди точки, разположени по окръжността, и по този начин губи от погледа си реалността и вътрешния си живот. Тази е причината, поради която нормалният мъж често изпитва нужда (обикновено болезнена) да се отдалечи от нещата. Той е афективно далекоглед. Неспособен е да почувства дълбоката си реалност и се крие в абстракцията. Жената, напротив, е близо до реалността и до нещата от живота, тя е тази реалност. Жената е афективно късогледа. Ето защо при нея всичко е безкрайно по-лично, отколкото при мъжа. Казва: моята работа, моята къща, моят дълг, моята логика. Мъжът, обратното, ще каже: родината. Още повече, че обикновено не влага афективна стойност в тази дума. Затова и се опитва да я обвие в сантименталност, в парадност и излишен шум. Но при всяко положение за него „родината" си остава някаква отвлечена идея. Жената ще каже „моята родина". За нея родината е синоним на семейство, което трябва да бъде съхранено. При опасност тя събира всички членове на семейството (както би постъпила с децата си) и ги приютява до „сърцето" си. Символично: в утробата си.

115

Когато един мъж заявява: „Ще трябва да минат през трупа ми", отново има предвид възприети абстрактно врагове. В същия този случай жената подразбира: „Чуждите на моя дом (родина) хора няма да посегнат на сънародниците ми (= членовете на семейството ми). Има достатъчно примери във военните филми, в уестърните, в кинопрегледите. В това отношение жената е много по-истинска, по-непринудена, понепосредствена и чистосърдечна, докато мъжът се прави на герой.

Как жената възприема света Поради тази склонност да възприемат всичко твърде лично, много от жените възприемат света като сбор от културни или етнически групи, напомнящи на затворени в себе си семейства, които рядко общуват със съседите. Те нямат глобална представа за света. Обратното, мъжете пренебрегват личното и се задоволяват с общи представи. Основавайки се предимно на лични чувства, жената предпочита да помага на „тези, които обича", за сметка на „онези, които не обича". Погледнати от този ъгъл, жените и мъжете политици изглеждат по следния начин:

Мъжът обикновено вижда света като цяло, хладно, без да намесва каквито и да било лични чувства. Това е абстрактната и безлична „политика" Жената обикновено вижда света като сбор от „семейства", с които е приятелка или с които е скарана, които обича или не обича. Това е „политика" на личното чувство Това не означава, че жената не се интересува от световните дела, тя просто не се „хваща" на високопарните думи, с които мъжете непрекъснато жонглират. Една жена ми довери: —Страшно ми става, като гледам колко малко държавници са истински живи хора. Отъждествяват се с някакви теории или със собствените си държави... Друга сподели: —Политиците правят жестове, употребяват гръмки думи, сраснали са се с държавните дела или с успехите си.Но къде са те самите във всичко това? Ние, жените, винаги търсим онова, което е зад привидностите. Тук се натъкваме на пропастта, зейнала между двата пола. Мъжът се отъждествява с това, което прави, а не с това, което е. Жената иска мъжът да е. Когато един политик заявява: —Моята теория... Моят проект... Моят идеал... ... жената отговаря: —Ние, хората... Това означава две неща. Въпреки че се смята за индивидуалист, мъжът се слива с работата си и трудно отделя професията от личността си. Жената иска да знае за „личния живот " на държавниците не защото жадува за скандални подробности, както обикновено мислят, а защото търси ин-дивидулното, човешкото у тези мъже. Независимо дали е измислен или истински, един скандал разкрива човешкото лице на индивида, смятан за лишен от такова. Второ, жената е колективистка, комунистка в смисъл, че иска да превърне целия свят в едно семейство. Тя е консерваторка: природно е „от десницата", защото е запазила корените си. Нуждае се от традициите, защото е уседнала, свързана е с дома си, със страната си, с президента си, с царя или със свещеника си. Сраснала се с живота, жената е свещена жрица: в нейните очи традициите са обред, който увековечава семейството и неговия дух. Това отношение се корени в детството. Момчето по природа се стреми да напусне дома, семейството си. Не само от любов към овладяването на нови територии, а и защото семейството му напомня небитието, предхождащо появата му на бял свят. Дори когато е влюбено в свободата, момичето се стреми да остане или да се завърне в лоното на семейството: затворено, топло, задушевно. Ето защо жената е групово същество. Госпожа Индира Ганди казваше: —Нима управлението на държавата не е същото, само че в по-голям мащаб, в каквото в личен план се заключава задачата на една домакиня? Още с влизането ми в кабинета забелязвам какво не е наред. Жената не проявява никакъв ентусиазъм към заниманията с политика, защото тя поначало е политик, 116

тоест предпазлива, майчински грижовна, управлява всичко наоколо, както майката семейството си. Жената е същество, принадлежащо на Града, никога на някаква безлична планета. Като кмет на село или на град, тя ще организира нещата така, както би постъпила една майка в рамките на семейството. За нея Републиката, Царството, Империята имат стойност, доколкото изразяват човечността и братството между мъжете и жените, които ги управляват. Политическата мисия на жената не е ли един ден отново да насели с човеци сборищата, над които господстват вледеняващите „Идеи", рожба на модерните теоретици? Жената и Правосъдието Същото се отнася и за законите. Мъжете са много склонни да се отъждествяват с Правосъдието. Те искат главата на престъпника в името на Справедливостта. Една жена никога няма да помисли, нито да изрази гласно нещо подобно. Първо ще сложи всичко в множествено число: съдиите, законите, правилниците, за разлика от мъжа, за когото съществува единствено Законът, Правилникът. Тук отново, вярна на природата си, тя ще очовечи отвлечените понятия. Мъжът може да пледира искрено, без да е проучил делото на своя клиент. Нормалната жена, именно защото отхвърля безличните думи и идеи, е неспособна да правораз-дава, ако не е запозната с човешкия облик на субекта на престъплението. Затова е абсурд да си представим жена, прокурор на републиката. Нито една нормална жена не би могла да изпълнява тази длъжност, тъй като е в противоречие с нейната природа. Неспособна е да обвини когото и да било в името на абстракцията „Закон". А и не е по силите й да шмекеру-ва, тъй като обикновено прилага собствените си истини, преди да премине към обобщения. И в този случай смятам, че жената би пледирала в името на семейните порядки на Града. Тя не може да проумее престъплението като такова, а само конкретния престъпник. Ето защо ще поиска да проучи човешките причини, тласнали го към извършването на това деяние. Тя вижда пред себе си едно „антисоциално" същество, тоест което нанася посегателство на семейната клетка или я разрушава. А мъжът заявява: „Правилникът си е правилник." Може да се изрази и по-благородно, ако предпочитате: „Законът е строг, но е закон."

Жената и трудът Една жена сподели с мен: — Учудвам се, когато виждам приятелки с дипломи и с възможности да упражняват всякакви интересни и свободни професии, които се отдават на домакински задължения, след като са работили известно време извън къщи. Дали не са се запалили по старата мода на жената — домакиня? Според мен не е там въпросът. Ако една жена възприема работата си като обезличаваща и абстрактна, ще я напусне при първия удобен случай. Дори жената, надживяла инстинктивната си склонност да се затваря „в себе си" или „вкъщи", има необходимост да осмисли живота си. В случай, че работата я обезличава прекалено, тя се изкушава да я напусне, поставяйки на преден план „своята къща" и „своето семейство". Изпитва нужда да се върне в своя кръгъл, топъл и затворен като утроба свят. Работата по принцип не я интересува. Но ще държи на своята работа, особено ако работи с хора, които обича. Изпитва необходимост да персонализира труда си. Мъжът мисли така: „аз съм" министър, „аз съм" директор или чиновник в дадено предприятие. Той няма да си каже: „Преди всичко аз съм си аз и изпълнявам длъжността министър, директор или чиновник." Той се отъждествява със заеманата длъжност, с работата, която изпълнява. Обратното, жената отделя личността си от работата си. Тя има нужда да обича хората, с които работи, защото така превръща работата си в своеобразно семейно събиране. Предприятието става „неин" дом, работната стая — „нейната" стая или „нейната" дневна. Тя желае да упражнява професия, в която да се инвестира личностно, например някаква либерална професия. Превръща я в „своя" територия и свива там свое „гнездо". Ако обаче работи за някаква анонимна фирма, където, колкото и важен пост да заема, работата й е също така анонимна, тя започва да се чувства несигурна. Тогава ще се върне „вкъщи", дори да има обещаващо бъдеще. Обратното, ще пусне корени в някоя „семейна" фирма, в която всички служители се познават и където човешките отношения все още съществуват. Нерядко се отнася към подчинените като към свои „деца", ако е директорка, или с началника си като към „баща", ако е обикновена чиновничка. При всички случаи ще бъде готова на саможертва.

ЖЕНАТА И ВРЕМЕТО Грижата за настоящето Обикновено мъжът се разпилява в преследване на някакво мъгляво, абстрактно бъдеще, докато жената трупа енергия за онова, което ще принесе непосредствена полза. Бихме могли да измислим примерен диалог — обикновено между глухи — между двата пола: Мъжът: —Трябва да предвиждаме бъдещето, дори само като далечна мечта. Независимо от цената, някой ден ще осъществим замисъла си. Винаги трябва да се стремим все по-напред и все по-високо. Жената: —Проектирате някакво предполагаемо бъдеще, а в същото време много хора тънат в мизерия, 117

безредици,войни водят гладно съществуване. Мъжът: —Единствено бъдещето има значение. Вълнуват ни единствено рисковите и дълготрайни вложения. Ние мислим за човечеството като цяло, отделните човешки лица са обгърнати в сянка. Жената: —Настоящето е това, което има значение. Първо трябва да се сложи ред в човешкия дом. Може би луната е все още чиста, но Земята вече отдавна не е. Безпорядък цари в човешкото семейство, в него няма хармония. Затова най-важно от всичко е именно конкретното, непосредственото. За всички нас планетата е семейство, съставено от действителни лица. За вас тя е само една идея. Думи като „страни", „континенти" не извикват у вас никакви чувства. Националните знамена и химни за вас са лишени от дълбок човешки смисъл знаци. За нас страните са като отделни семейства, които един ден ще се обединят в едно голямо семейство. И когато това стане, когато редът се възцари в „ земния дом ", тогава ще можем да се замислим за бъдещето. Вместо в идея бъдещето ще се превърне в достижение на настоящето, конкретно, полезно и стабилно. Не смятам за нужно да повтарям колко малко жени разбират тази мъжка загриженост и колко трудно мъжете възприемат земните си спътнички. Жената е устроена така, че живее в настоящето, усеща го, както никой мъж на света не е в състояние да го стори. Мъжът се лута, тласкан от хормоните си, разбира се, но и от страха си от живота и смъртта. Всеки миг той пресмята, предвижда, крои, теоретизира, премисля, ипотекира бъдещето. Крои планове, комбинира идеи. Животът му минава в това да мисли: „Утре ще... След десет години... Като се пенсионирам..." Стреми се да потисне страха си от небитието. Хвърчи от един проект на друг. Мъжът е олицетворение на постоянното нетърпение; той никога не живее в настоящето. Времето го плаши, затова убива времето и забравя за настоящето. Ето защо е толкова непостоянен, слаб, но същевременно изобретателен и гениален. Жената чувства с всяка фибра на тялото си смисъла, съдържанието на всеки миг. С тялото си тя опознава неумолимата сила на времето, което създава и отнема децата, човешките същества, света. Тялото, утробата й са я научили да си казва: „Това трябва да стане сега, веднага. Значи ще го направя..."

Мъж :Бездейства в настоящето. Проектира идеите си в бъдещето. Иска да избяга от настоящето. Жена:Действа в настоящето.Мисли за бъдещето само когато настоящето е напълно уредено.Живее изключително в настоящето. В това е силата на характера й. Ето защо тя е гъвкава, лесно се приспособява като водата, приемаща формата на съда. Умее да посрещне страданието, както и щастието, и да се изправи след това подобно на платноходка, попаднала под удара на вълните. В сравнение с мъжа много по-малко се страхува от живота и от смъртта. Заела гъвкава позиция в трайното, афективно възприемаща нещата и събитията, тя се приспособява, докато мъжът трепери. Заради това казваме, че някой мъж е мек като момиченце, но не и като жена.

Вътрешният ритъм Време, отмервано от вътрешни явления С първата менструация „утробата" (или по-точно „нейната" утроба) става първостепенна грижа на всяка девойка. Може да се каже (ако смея да се изразя така), че утробата става „средище" на дълбинните реакции на девойката. Тук се интересуваме само от психологическите отгласи на явлението. Месечният цикъл е смяна на психоритъма, двоякост на възприятието за нещата и за живота. До този момент девойката е живяла във време, отмервано от външни явления (ден и нощ, хранене, училище, традиционни празници). Съобразявала се е само с неща, стоящи извън нея. Появата на менструацията, нещо само по себе си банално, разстройва цялостната й личност, независимо дали го иска или не, дали си дава сметка, или не. Наложен й е нов начин на „разпределяне" на времето. Появяват се нови жалони: датите на месечния цикъл. Вече не получава само заповеди отвън, а и отвътре, от СВОЯ организъм. Времето й е разделено на „цикли". Времето придобива други измерения за девойката. Тя вече е принудена да държи сметка за това, което става вътре в нея всеки месец. По този начин голяма част от натрупаната енергия се отклонява отвън (тоест от нейното екстериоризиране) навътре (към нейното интериори-зиране). Момичето, чиято психология в общи линии е напомняла тази на момчето, прави рязък завой. От този момент нататък потенциалното, още неизбистрено, но предчувствано майчинство завинаги става част от нея.

118

Теоретичното дотогава понятие за време завладява всички области на нейното съществуване, както всекидневното, така и метафизичното... Докато мъжът е обикновен наблюдател на времето, то жената знае с тялото си, че за създаването на дете са нужни девет месеца. За нея това са девет конкретни месеци и дни. Казват, че тя „има" дете, че може да „има" дете. Обикновените хора обаче казват: тя „добива" дете. Защото всичко се извършва вътре в нея. Жената знае до каква степен чрез утробата си е длъжница на времето, че това време е нужно и не трябва да се опитва да го надвие. Девет месеца са девет месеца и нищо не може да се промени. Мъжът също знае, че за едно или друго нещо на природата е необходимо време. Но той е просто регистратор на този факт, не го изживява. Може да си върши работата, да пътува, като че ли времето не съществува.* Никакъв живот, никаква материя в утробата му не му напомнят за времето. Обратното, жената е като че ли споена с времето; тялото й непрекъснато й го напомня. Принудена е да се вслушва в живота; всъщност в своя живот, тъй като всичко се извършва вътре в нея. Но чрез реално съществуващото или възможното дете тя се вслушва в света около себе си. Действително жената има сетива за света дори без да знае това и без да го иска. Но в наши дни съвременният труд, съвременната надпревара и абсурдност постепенно разяждат тази антена, този радар. Питам тогава за какво може да служи един неизправен радар? Търпението Жената е синоним на времето. А търпението, брат на времето, става неин спътник. Жени споделяха с мен: —Търпение ли? Ние имаме толкова много, че могат да злоупотребяват с него, без да ни навредят особено.

—Търпението ни е безгранично. * Разбира се. тук не става въпрос за „социалното" време, отмервано от неумолимите и натрапчиви графици на съвременните хора. Става въпрос за субективното време във философски смисъл. Ако трябва да използваме сравнение, то е като транспортна лента, която отнася събитията, а в това време един неподвижен наблюдател, обърнат с лице към настоящето, ги гледа как се изнизват от бъдещето към настоящето и от настоящето към миналото. Това субективно време е основното измерение на жената.

— Бременностите ме научиха на търпение.

— Все пак сме търпели векове!

— Времето и търпението са едно и също нещо.

— Ние притежаваме всички видове търпение: търпението да обичаме и да мразим.

— Търпението на една истинска жена може да се сравни само с нейната душевна широта.

— Майки ми е била мамена през целия си живот и търпението й се е изхабило.

— Търпението на жената, моето търпение чувствам като дълбока вода, като пълно разбиране. Това е търпението на майката, която оправя бъркотията, направена от синовете й... От тези изказвания излиза, че женското търпение е сила, но с нея не трябва да се злоупотребява, тъй като и най-здравият материал има уязвимо място. Тъкмо защото е свързано с времето, търпението на жената е в състояние да обнови света. Вярно е също, че женското търпение може да е безгранично в любовта, в надеждата, в грижите, които полага, в способността да прощава, в дейностите, които предприема. Но то е безгранично и в омразата, с която понякога поразява. А щом жената е времето и търпението, то тя е и очакването. Очакването Жени ми казваха: — Всяка жена е омъжена за моряк, чието завръщане очаква.

— Способността ми да чакам ми позволява да се вслушвам в хората и в живота.

—Способни сме дълго да чакаме любимия.

—Жените спят със съня на очакването, докато той дойде.

—Да чакам, да, но да тъпча на място, не.

— Винаги когато чакам съпруга си да се прибере, трупам в себе си щастие.

— Мъжете са за съжаление, защото не знаят да чакат.

—Да чакам? Тежест, нощ, пробуждане, щастие. —Да очакваш, значи да си зависим.

—Има ли някой, който да не очаква?

— Защо е нужен толкова шум? Всяка жена винаги ще чака да я забележат, да я изберат и да я обичат.

— Очакващата самотна жена е като мъртво планинско езеро.

— Очакване... извън времето... Спокойствие... Да се изпълниш с всяка изтичаща минута. Очакването е отличителна черта на женското начало. Ще отнеме много време, а е жалко, ако трябва да го покажем, тръгвайки от едноклетъчните, преминавайки през растенията, за да стигнем накрая до животните. В човешки порядък яйцеклетката чака сперматозоида да проникне в нея. Нали земята, най-женският символ, очаква лемежа, символа на пениса, да я разоре. И браздата, символ на женствеността или на яйцеклетката, очаква посяването на семената. Някои клетки се „специализират" да отделят хранителни запаси за новия кълн. Те също са в очакване.

119

Трябва добре да се разбере, че става дума за очакване, трупащо енергия и информация. Този вид очакване напомня пасивността. Тя подготвя ек-стериоризирането на Аза. Това е очакването на атлета преди скока. Това е женствеността, нямаща нищо общо с инертността, с която толкова често я отъждествяват.

ЖЕНАТА И НУЖДАТА Й ОТ РЕД Войната на чорапите — „Той " сее навсякъде чорапите си! Да не си мисли, че съм му слугиня? Хайде, хайде, не е чак така. Тези жени тръгват на война, но врагът съвсем не е там, където си мислят. Оставяме настрана, естествено, разните там дръвници. Защото много мъже обичат и уважават жените си и въпреки това разхвърлят чорапите си из цялата къща. „Моята" къща, както би казала жената. Какво да се прави? Тази война се води от векове, тя е неизбежна, вечна... По природа устремен към бъдещето, мъжът забравя за настоящето. Напълно логично. Мислейки за бъдещето — пълно със заместник-началници и с проекти за реализиране, — пропуска да прибере чорапите си. И това също е логично. В близък или в далечен план той прилича на космонавт, който забравя да се храни (дори да живее). Мъжът е разпилян и неподреден. Жената е синоним на ред. Ужасява се от безпорядъка и от разхвърляните вещи. Поради това при мъжа тя смесва действието с човека, вижда само чорапите, които я дразнят и предизвикват. И тъй като е преди всичко „майка", жената възкликва: „Какво да ги правиш, мъже!" Редът? Добре. Но манията я дебне. Тогава е неуморна, подрежда дома „си" по цял ден без прекъсване. Подрежда шкафовете си, чекмеджетата си, сметките си, парите си, своите неща, неговите неща. Ако имаше власт, щеше да подреди целия свят в чекмеджета. И светът щеше се превърне в сбор от килийки, безупречно подредени, но лишени от бъдеще. Мъжът стига до другата крайност. Той внася безпорядък във всичко и е способен да предизвиква смъртта на водата, на почвата, на планетата. За жената, чиято личност отстъпва пред твърде властната повеля за ред, животът става ад. Животът на мъжа също се превръща в ад, защото разхвърля инструментите си, лепва си петно на сакото, става от масата, без да се сети да я раздигне, и влиза в конфликт с жена си заради всичко това. Но така или иначе, продължава да сее чорапите си из цялата къща. Ето защо, без да разберат, че жената е обърната към настоящето, а мъжът — към бъдещето, много феминистки заложиха на чорапите и на други дреболии, подпалвайки тези пунически войни. Настаняването в ново жилище и депресията Това пристрастяване към реда обяснява по-редките депресивни състояния при жените в сравнение с Мъжете. Жената живее в конкретна, стабилна и „магическа" връзка с вещите. Тя „прогонва злите духове" от вещите и те се превръщат в опора, в патерица на нейната стабилност. Въпреки това често пъти жената може да стигне до депресия след смяна на жилището. Като причина изтъква умората, която в някои случаи е истинска. Но депресията обикновено е резултат от загубата на ориентация. Искам да кажа, че тя не е в състояние да се ориентира в конкретния живот. Преместването е откъсване от определен твърде конкретен ред. Светът за този тип жени това е прозорецът вляво, чашата вдясно, лъжичката на онова място в онова чекмедже на онзи бюфет. Разбираемо е да изпаднат в депресия при подобни случаи, защото са били принудени да излязат от прекалено затворения свят на своя дом, от своята вглъбеност и прекалена уседналост.

Аморална или неморална е жената? Тъй като задачата на морала е да сложи ред в човешкото поведение, очакваме жената да застане инстинктивно на страната на морала. Но Фройд написа следното: — ...Хората се колебаят да го изразят гласно, но се изкушаваме да направим извода, че жените са неподатливи на морала такъв, какъвто го схващаме ние... Много жени са се възмущавали от тези думи поради неразбиране. Също както зле са разбрали, когато Фройд е утвърждавал „пасивността" на жената. Заключението изглежда очевидно: неподатлива на мъжкия морал жена = лека и неморачна жена. Има обаче нещо, което куца. Отново се сблъскаме със склонността на мъжете към абстракция и с нуждата на жените от персонификация. „Моралът!" — казват мъжете и се втурват презглава към нова абстракция, към която ще се стремят да се придържат. В същото време „моят си морал" не е мъжки израз и може да бъде произнесен само от жена. Без да навлизаме в лабиринтите на „философията", което няма да ни е от полза, да се опитаме да дадем определение на някои думи. Нека най-напред отбележим голямата разлика между аморалната и неморалната личност. Да си „аморален", означава: —Да си афективно безразличен към моралните закони.

120

—Да не зачиташ моралните закони, без обаче да се противопоставяш на същите тези закони. Природата е аморална, животните са аморални, човешкото несъзнавано е аморално, също както са аморални и нашите усещания, чувства, вътрешният ни живот. Излиза, че всичко, дадено от природата, е аморално. Човек, който не вярва на изтърканите и поднесени наготово морални закони, е аморален. За него „моралът" съществува само като ориентир, с който повече или по-малко се съобразява и който по ред причини уважава. За да е аморален човек, ми се струва, че трябва да е: — Много слаб. Малкото дете е аморално, защото моралът не означава нищо за него. В същия смисъл аморални са някои инфантилни, перверзни или душевноболни хора, които не различават добро и зло.

— Много силен. Да е способен да създаде свой „собствен" морал за свое добро и за доброто на другите. Тази постоянна и положителна адаптация към обстоятелствата изисква преодоляване на страха, истинска личностна реализация, голяма вътрешна независимост. С други думи: развита афек-тивност. Тогава човек не се нуждае повече от наготово поднесени морални правила (Христос е бил аморален). Всеизвестно е, че моралът изучава Доброто и Злото, позволеното и забраненото. Но понеже правилата за поведение се променят съобразно с епохата и с обществените форми на живот, разбираемо е и моралът да претърпява промени. Едно или друго европейско морално правило не е познато в Азия, също както някои морални норми, които са действали преди, днес са вече отмрели. Най-общо, „моралът" е нещо отвлечено, нестабилно и в относително равновесие. От една страна, налага повели, а от друга, лавира в зависимост от обстоятелствата. В тази област жената реагира по познатия начин: „моралът" в смисъл на абстрактна мъжка измислица й е безразличен, понеже не събужда в нея никакъв афектиеен отклик. В дъното на душата си жената е аморална (не и неморална!). „Законът" като такъв е празна дума за нея. Жената не може да се разглежда отделно нито от природата, нито от живота. Мъжкият морал за нея е само някакъв повърхностен аспект от живота, един вид конфекция, конформизъм, който смътно уважава, тъй като й напомня исторически паметник. Толкова ли е силна, та да може да се справи без морални норми? Въпросът не е в това. Жената се интересува от дадено морално правило, когато го възприема афективно, чрез личните си усещания. Безразлична е към „героизма" като абстракция, но участва в този на своите близки. Жената мисли: — Не може да има готов морал, валиден за всички без изключение. Защото има просто хора със свои лични чувства и мотивации. Именно това позволява на жената в отделни случаи на безпътство да устои на унижението и на неморал-ността. Много жени преживяват ситуации, противоречащи на моралните „норми" (най-лесният пример е проституцията), но успяват неизменно да съхранят известна душевна невинност и майчинско състрадание, които озадачават моралистите и лъжеморалистите. ЖЕНАТА И МЪЖЪТ: ДВЕ НЕПРИМИРИМИ ВЕЛИЧИНИ Мъдростта и приключението Да си представим мъже и жени, попаднали на пуст остров. С общи усилия довличат дънер и го издълбават. Жените не кръшкат, а работят наравно с мъжете, в работата са в свои води, при това не от вчера.След като плавателният съд е готов, избухват раздорите: Мъжете: —Красиви лодка!... Какво ли се крие там, отвъд хоризонта? Трябва да проучим и да покорим непознатите ширини, така плашещи и примамливи. Жените: —Да, лодката стана добра. Но трябва начаса да се заемем с конкретни и полезни неща, които не могат да чакат. Отложете експедицията. По-добре вземете лодката и идете за риба. След това можете да потеглите към нови завоевания. Мъжете: —Не разбирате. Как е възможно да тъпчем на едно място тук, когато непознатото ни предизвиква? Жените: —Непознатото, това е настоящето. Трябва да се нахраним, да съберем сили, да се подготвим за това, което тепърва предстои. Първо трябва да сложим ред на острова. После вече ще можете да потеглите за други острови. Мъжете: —Първо бъдещето... Жените: —Първо настоящето. Има по-полезни неща за правене от вашите планове... Този пример не е случаен. Той олицетворява много семейни сцени и помага да разберем много 121

„авантюри" по света. Без жената и прозорливата й мъдрост мъжът набързо и завинаги ще изчезне отвъд далечните примамливи хоризонти. Жената връща авантюриста в пристана и подготвя следващото отплуване... освен ако не затлачи завинаги мъжа в тинята. Защото, следвайки природата си, жената прави така, че другият живее и се реализира, като се обляга на нея, но тя може и да му подреже крилете и той повече да не полети. Благодарение на жената мъжът става поет или до-машар, ентусиаст или жив труп, боец на бъдещето или бакалин. Да излезем за малко на улицата, да се по ослушаме тук и там и скоро ще се натъкнем на разногласията, които ни вълнуват. Магазин за фотографски материали Продавачът към клиента: —Вземете тази приставка; така ще можете да работите с апарата и да го изучите основно. Продавачката на същия клиент: —Едно филмче като премия. Ще можете да зареждате и презареждате колкото искате, да го човъркате и да си играете до насита. Реклама Жена на мъжа си: —Няма ли да престанеш да си играеш с апарата? (В този момент на екрана се появява някаква марка фотоапарат.) Дочуто Един мъж регулира мотора на колата си, която победоносно реве. Застанала на прага, съпругата му казва мило: —Нали ще идеш за хляб, като свършиш да бърникаш колата си?

—След четвърт час. Имам още работа: клапаните...

—Да я беше закарал на майстор. Щеше да е по-сигурно! Защо жените казват „играеш си", „бърникаш", „човъркаш", докато мъжете употребяват най-сериозно думата „работа"? Защо в примера с лодката мъжете я наричат „красива", а жените —„добра"?

Неделните гении Без да се спираме прекалено на природните склонности на мъжете, добре е да си припомним нуждата им от изява, от завоевания, от откривателство, вродения им чергарски дух, страстните им прехласвания, кроежите им, ентусиазма и успехите им. По света има стотици милиони подобни завоеватели-любители, изследователи на идеи през свободното си време, откраднато от сивото им ежедневие. Като деца те са били непоправими мечтатели, защото по-късно са се виждали творци и създатели на „нещо голямо". И ето сега, с угаснали мечти, с неродено творчество, затрупано под папките с документи, анонимните машини, началниците и дневните графици, те копнеят да дойде следващата неделя. Защото тогава ще си наваксат и отново ще потънат в детските си мечти. Тези милиони мъже са някогашни изследователи на идеи и завоеватели. Нищо, че тогава са били осемгодишни, мечтите им са били така близо! Сега седмица след седмица по осем часа на ден те чакат да мине времето, да се изтърколят дните и нощите, да се стопи сивотата на кошмара; трудят се в името на малката къщичка, на малката баня, на малката пенсийка, на малката смърт. Но смътно си представят как, след като се пенсионират, отново ще се върнат в детството си и най-сетне ще се отдадат на творческия труд, за който мечтаят открай време. Така преддверието на живота и на смъртта ще се слеят в едно и те ще преоткрият творчеството. Неделя е. Старите желания изплуват. Малки мехурчета, които нямат нищо общо с отколешните кипежи и вълнения. Но какво от това? Жюл майстори етажерка, Леон човърка нещо по електрическата инсталация, Луи рисува пейзаж, Албер довършва градинска стълба. Тя почти успява да стои права. По дяволите! Колкото и непохватни да са, тези дърводелци и електротехници, художници и поети, физици и зидари се стремят без изключение да откъснат малко време от дълбокия сън на ежедневието! „Хоби", с тази доста глупава дума наричат техните занимания. Но тези занимания са вероятно единственото им увлечение, единственото откритие, което все още им е разрешено. Нека просто ги поздравим. Защото човек, който вече не създава нищо, е мъртъв човек. Единственото условие е тези мъже да творят, играейки си, да си играят, творейки, и да се забавляват. Нека си припомним ентомолога Фабр. Някакъв човек го съжалил, че цял живот е трябвало да се мори да наблюдава насекомите в името на науката. Фабр отвърнал: „В името на науката ли? Щом искате... Щастлив съм, че тя се е възползвала от това, но и аз на свой ред се позабавлявах чудесно!" Защото здравите мъже не работят в името на Изкуството или на Физиката. Гении или обикновени труженици, те нехаят за надутите абстракции. Те просто се забавляват. И тези наши жюловци, алберовци, леоновци отлично знаят, че всичко, което майсторят, се продава в най122

близкия магазин и струва много по-малко от набора инструменти, с които е трябвало да се снабдят. Затова вие, съпруги, оставете ги да се занимават, участвайте в заниманията им! Знайте, че ще разберете мъжете си само в случай, че собствената ви способност за творчество и за игра е още жива. Дали мъжът създава нов разсад от рози, или се е заел да покорява космоса, няма качествена разлика. Естествено, при положение че става дума за психически здрав мъж. Трябва добре да разберем едно нещо: в търсенията и в осъществяванията си мъжът изпитва огромна нужда от проникновен женски поглед. Защото мъжът, постоянно устремен към бъдещето, е в процес на непрекъснато развитие. Ето защо си остава завинаги дете. Съвсем не искам да кажа, че е инфантилен! Но през целия си живот той е едно възторжено дете. Мечтае да сподели с някого, с жената до себе си, тези свои търсения. Също както като дете е жадувал за одобрителния — и съучастнически — поглед на майка си, когато, прехласнат в играта, е късал панталонките си. Нуждае се от съпричастието на жена си, защото търси ентусиазъм, който да откликне на неговия. Иска да споделя с жена си радостта от добре свършената работа.

Когато жената прострелва мъжа в полет Какво ще се случи, ако жената не изпитва ентусиазъм? Ако умението й да се възторгва е вече угаснало? Ако е неспособна да твори и да играе? Погледнете отново личната й характеристика и ще видите колко бързо може да се поддаде на отрицателни нагласи. Жената е склонна към : Често тези качества се израждат в : — вглъбяване — свиване в черупката си — търпение — злобно примирение, неодобрително мълчание —уседналост — неспособност да „преодолее" себе си, да се изявява външно —конкретни мисли и действия — хладен реализъм, пълна липса на въображение — практичност — утилитарност — дълбока проницателност — унищожителна ирония — творческа игра — неспособност за игра В дясната колонка виждаме качества, които са се похабили. Като че слънцето се е превърнало в мъгли и дъждове. Защо се е получило така? Момичето съзрява бързо. Принудено е в кратък период да се сблъска с материята (тази, която излиза от нея самата), с живота (който се създава в утробата й). То проглежда бързо, още на четиринадесет-петнадесет години, докато момчето продължава с мъка да търси смисъла на живота, който не му е дадено'да почувства чрез тялото си. Има случаи, когато девойката съзрява прекалено бързо. Попаднала в заплетената Едипова ситуация, притисната между бащата и майката, тя е принудена да си осигури благосклонността и на двата лагера. Афективният й живот се забавя, затлачва и спира. Тогава тя дори не може да строи въздушни кули. Върти се безспир в някакво мътно настояще, от което няма излизане. Бъдеще, планове, проекти, идеи стават празни думи. Неспособна е да разбере великите или простите мъжки мисли. Ето как се натрупват семейните озлобления. При това положение жената остава занитена към утилитарното настояще, подобно на статуя към постамент. Изпада в сковаващ реализъм. И без това земна по природа, сега затъва дълбоко и не вижда нищо от небето над себе си. Чувството й за реалност се изражда в груба пресметливост, без никакво отваряне към безполезното, към безгрижието, към удоволствието от живота. Често преминава в лагера на скъперниците, на наследниците, хванали се със зъби и нокти за парче от покрова на мъртвеца. Прислужница или делова жена, за нея е важна само непосредствената изгода. Всяко преживяване и фантазиране се пречупва в зародиш. Тогава тя убива творчеството у мъжа. Саркастично и безмилостно разобличава „детинщините" му. Фучи и гърми, защото мъжете си „губят времето", за да „човъркат" разни работи, докато има „толкова неща за вършене". Етажерка-та? Може да я купи от съседния магазин, няма време да чака до безкрай мъжа си да си играе да я сглобява. Естествено, тя не може да разбере и разните там леоновци, алберовци и всички други майсторилюбители, заети да чоплят карбуратора на колата с часове, докато автомонтьорът ще оправи нещата за нула време, при това по-евтино. Съпрузите свеждат глави, посрамени и отчайващо самотни. На всичко отгоре се чувстват виновни, което е лесно разбираемо. Само като си помисли човек! Жена им търси единствено ползата, не ще и да чуе за играта. Тя иска резултата. А те се забавляват; харесва им това, което тя нарича „човъркане". Отлично съзнават, че такова майсторене въобще няма смисъл; и започват да се чувстват следени, критикувани, шпионирани, неодобрявани от тази така сериозна жена, превърнала се в края на краищата в мрачен и постоянен свидетел. Границата както при мъжете, така и при жените не е ясно очертана. Къде свършва чувството за практичност при жената и къде започва сухата утилитарност? В кой момент творчеството на мъжа изчезва зад димната завеса на абстракцията или в неподходящите за възрастта и положението му игри? Защото да поправи електрическото влакче е обяснимо, но да си играе часове наред с него е вече прекалено. Знаем, че детската му 123

мечта е била да стане машинист, летящ към нови хоризонти. Но в случая трябва да признаем, че нещо куца. Така или иначе, между мъжа и жената има пропаст, която никога няма да се запълни, защото това е по дефиниция разликата между двата пола. Да си представим доволния и весел Жюл, който показва етажерката на жена си. Добре се е потрудил, смята той. Жена му е на същото мнение. Но без да навлиза в подробности. Въобще няма да се сети да го попита: ,Как успя? Как сглоби тази дъска тук толкова майсторски? Как направи такова сложно нещо? Тя се интересува от резултата, а не от творческия процес. Да си представим, че Жюл е пътен инженер и строи мостове над дълбоки пропасти. Можете да сте сигурни, че съпругата му ще мине по тях, без нито веднъж да го попита „как" е измислил тази извивка, този елегантен свод, тази ефирност на конструкцията; тя гледа само завършения и използваем продукт, без да се интересува от поредицата творчески действия, довели до осъществяването на идеята. Ето защо мъжете иронизират погрешка жените, че не могат да различат карбуратора от диференциала. Те не се интересуват по какъв начин „върви" машината, а само от това, че действа и носи полза. Останалото си е „мъжка работа"! Тогава „те" да не се чудят, да не се дразнят, когато мъжете прекарват часове в приказки за риболов, за майсторе-не на разни неща из къщи, за футбол или за висша математика. Идва ми наум една мисъл на Луиз дьо Вилморен: „Дано жените не бъдат допуснати до френската Академия на науките; това е единственото място, където мъжете все още могат заедно да се забавляват."

Жената е в състояние да спаси мъжа След тъмнината бликва светлина. След жената, която сковава мъжа, идва другата, тази, която може да го спаси от грешките му, от гениалните му хрумвания, понякога с катастрофални последствия, дори от болестите му. „Страхотната" женска проницателност Казахме, че жената е радар. Тя знае всичко, улавя всичко. Няма равна, когато трябва да се отсее вярното от невярното, същността от привидното. Но самата тя не го знае. Напомня на градинар, който инстинктивно открива изкуственото цвете, пъхнато в букета. Да си припомним жената, за която стана дума по-горе. Тя оставя мъжете да се заглавикват и да се губят в догадки, да се суетят; и изчаква. А когато безпорядъкът се превърне в анархия, когато теориите се пукнат като балони, когато ги види как гребат към някой хоризонт, който поради тяхната разпиляност се отдалечава непоправимо, жената се намесва и връща обратно заблудените риболовци, кара ги да почувстват абсурдността на поведението си. След като им е показала верния курс, те отново потеглят с лодката. С една дума, тя им казва каквото трябва и прави каквото диктува разумът. Или: прозирайки несъзнавано истинската същност на нещата, тя предугажда мъжките грешки, несъответствието в думите им, което неминуемо води до несъответствие в постъпките. Женското начало у жената я кара буквално да се слее с Природата. Жената се е сраснала с реалността. Женското у нея е онтологично, то открива същността и пренебрегва привидностите. Една жена ми каза: — Огорчена съм, когато слушам как мъжете се хвалят с успехите и с идеите си. Но кои са те? Дори не подозират до каква степен ние, жените, ги усещаме такива, каквито са в действителност, като че ли са голи. Защо са нечестни към самите себе си? И продължи: — Жените поставят действията на второ място. Ние се интересуваме от човека. Знаем много неща, но не можем да ги изразим, защото нашият език е вътре в душите ни, не е рационален като този на мъжете. С разума може да се докаже всичко, дори абсурдът. Но душата никога не лъже; дори да искаме, не е възможно. И понеже сме неспособни да изразим ясно това, което изпитваме, оставаме безсилни наблюдателки на един фалшив свят, изгаряни от желание да предупредим за опасностите, без да можем да го сторим, защото възприемаме живота точно по обратния на мъжете начин. Затова го и отхвърлят. „Познавам те, като че ли аз съм те правила!" — дума на майка или на съпруга. Мъжът чувства как върху му тегне женският поглед. Казахме, че той го плаши. Затова извръща глава от този безмълвен и прозорлив поглед. Женската проницателност безпокои мъжете. Защо ли? Защото знаят, че жените ги виждат такива, каквито са в действителност? Сигурно е така, но има и нещо друго. Да се върнем малко назад. Да си припомним колко много се страхува мъжът от това, че не представлява нищо. Колко много се страхува от собственото си небитие. До каква степен съзнава — въпреки привидните си успехи — колко е дребен в действителност. Да си припомним и нещо друго: жената е естествен свидетел на човешката преходност. Още от дете тя знае, че плътта е ранима и преходна. Би могла да го заяви на мъжа и така да се противопостави на изтърканата мъжка песен: — Аз създавам живота, без дори да си мръдна и малкия пръст. Мога да зачевам живот поради самия факт, че ме има. Утробата ми е съдът, в който животът възниква от нищото. Аз най-добре зная откъде си тръгнал, как си преминал от непроницаемото несъзнавано към нищожното и временно съзнавано. Виждам как се вкопчваш в младостта си, в лъжовната си личност, в делата си, чрез които се надяваш да пребъдеш, в младостта си, която искаш да е вечна, в „привидното", което ти дава илюзията, че си недосегаем. Но дълбоко 124

в себе си аз зная, че си между две спирки, и нищо повече. С учудване гледам колко си многословен и как се люшкаш насам-натам, за да забравиш какво си в действителност. А мъжът? Той знае, че жената знае и го преценява точно, по човешки, че не вярва на жабите, които искат да станат биволи, и че неусетно поставя нещата на място и им отдава значението, което заслужават. Уплашен, паникьосан, агресивен и засрамен, мъжът несъзнавано трепери пред този „свидетел", който изцяло го възприема с чувствата си от най-дребната до най-значителната му постъпка. Един мъж ми каза: —Имам чувството, че „съм прозрачен" за жените.Мълчат си, но си имат точно определено мнение. Ето защо започвам да им се подмазвам... Един адвокат: —Губя нишката на мисълта си, щом като забележа,че колежката ме гледа. Не че съм свенлив, просто като че ли с поглед ми казва: „ Тия не ми минават!" Това се получава обикновено когато държа прочувствени речи, патетично размахвайки широките ръкави на тогата си. Дали не е, защото самият аз не си вярвам напълно? Имам чувството, че съм гол. В ежедневието мъжът, блестящ оратор, започва да плете език само щом жената повдигне вежди иронично. Като събрание на самохвалковци, на което един разказва за триметровата щука, която е уловил, а другите, естествено, не му вярват нито дума и само чакат момента да разправят за собствените си подвизи. Кресливата и шумна компания млъква като по дадена заповед, щом се появи съпругата. Защо ли? Надуш-ват, че жената може да каже: „Има по-конкретни неща от вашите празни приказки. Зная, че сте маски и в дъното на душите сте си останали малките момченца, които сте били." С две думи, появи ли се жена, героите бият отбой, освен ако компенсирайки, не започнат да раздуват още повече. Ясно е защо мъжът трепери. Жената не го взема на сериозно. Тя прозира истинското положение отвъд привидностите; с една дума, сразява фалшивите изхвърляния. Също като дете, разобличено от строгата и всевиждаща майка, всеки миг мъжът рискува да бъде разкрит. Мъжът чувства, че жената не се лови на въдицата, че се нуждае само от истината и от стабилността. Тук отново можем да повторим казаното по-горе: „Познавам те, като че ли аз съм те правила!" Да следваме логиката: при условие, че нормалната и интелигентната жена е в състояние да открива мъжките заблуди, не е ли нейната роля в това да ги поправя? Да служи за ориентир на попадналите в открито море авантюристи, каквито са повечето мъже? Да, мисля, че трябва да го стори. Тя е опитна в откриването на допуснатите грешки и е готова да изправи кормилото на лодката. Ако съществува опасност жените да изгубят качествата си и те да се превърнат в недостатъци, то при мъжете несъответствията бързо стигат до патологии. Да имаш идеи и да ги осъществяваш, е отлично; но да се плъзгаш към абстракции и бездушни понятия, граничи с абсурда и с болестта. Ако мъжът мислено хвърчи, има опасност да се изгуби и да потъне, в резултат на което остава глух за всякакво възприятие. Мъжете, за които стана дума, не са поети, а шизофреници14. Трагедията при тях е, че създават философии и идеологии, технологии и финансови империи, които не почиват на конкретни идеи, а се доказват с помощта на научни разсъждения. Очевидно тези мъже бягат от нещо. Защо са се превърнали в айсберги, след като и те като всички останали са имали някакви чувства? Защо не са станали технически специалисти и интелектуалци, а технократи и умници? Защо са построили свят на вещите, а не на хората, като се тръгне от тях самите? Изтласкали са собствената си афективност, но не го знаят, тъй като изтласкването цели да съхрани нещо заровено, скрито, което може да стане опасно или да наруши болезнено равновесието на личността. Психическият микроскоп би открил у повечето от тях убито от майката детство. Майчиното и.маго е погълнало всичко без остатък. Но те не го знаят. Афективността им се отъждествява с майката, възприемана от тях като лоша или опасна, или още като майка, която задушава личността им; ето защо афективността им не може да се прояви. Женското начало у тях е олицетворение на майка им и на омразното им детство. Същата тази майка, която ги е научила да се страхуват от живота. Женствеността, вътрешният живот, отпускането, участието в дълбинното съществование представляват за тях синоним на дверите адови. Затова се отдават на упоението от лъжливия рай на „идеите". Но как да ги убедим? Те са толкова далече, колкото и детството, което си мъчат да забравят, от което искат да запазят само лъскавите парцалки. Чувствата им са дълбоко замразени; но как да го разберат, след като са станали неспособни да чувстват? Те действително са шизофреници, които обикновено постигат големи успехи в области, от които човещината и душата са изключени. Те са бивши хора, превърнати се в най-обикновени мислещи машини. Една жена ми каза: — Много мъже не са нищо друго освен крачещи Идеи. Светът им е свят на идеи. Ако са политици, престават да се вълнуват от спасението на хората, дори когато искрено вярват, че не е така. Не разбират до каква степен пренебрегват човешката личност, въпреки че се кълнат в хуманността. Вълнуват се единствено от идеята сама по себе си. Правят опити, основани на Идеи, дори с цената на собственото си унищожение, 14

Вж. „Фантастичните победи на модерната психология".

125

както и на целия свят. Тези мъже не искат нито мир, нито война, но под-палват войни или сключват, мир с единствената цел да проверят действието на Идеята си. Как биха могли да са загрижени за днешните и за утрешните поколения, след като мислят абстрактно? Жените са хуманни и един предполагаем женски свят би бил като едно голямо семейство. Здравата жена инстинктивно като куче-следотърсач чувства разликата между мъжа, който търси и прави открития в името на жизнеутвърждаваща цел, и този, който си играе с Идеи, с несъществуващи абстракции. Със същото инстинктивно подозрение жената се отнася и към техниката. Не към техниката по принцип, а защото знае как бързо мъжът попада в плен на същата тази техника, готов да я превърне в система, лишена от радост и от сърце. Тя чувства тези абсурди, надушва ги отдалеч, открива ги още щом се зададат. Но как да изрече или да изкрещи това свое чувство? Тя е робиня в един мъжки свят. Никога досега не е била толкова подчинена; тя работи за мъжете. Видяхме какво става, когато мъжете назначат умна жена. Просто я унищожават, премахват я като свидетел. Правят я своя съучастница, като не й позволяват да проговори и да ги издаде. Със запушена уста и с вързани ръце как жената да каже това, което знае? По природа е неспособна да се изразява абстрактно. Тя е безсилна; чувства инстинктивно, че корабът потъва, а капитанът сляпо вярва на повредените апарати и технически прибори.

Обратната страна на проницателността Проницателна ли е жената? Разбира се. Какво се получава обаче, когато същата тази проницателност сменя посоката си, целта си, помрачнява и се подготвя за унищожение, а не за съзидание? Това е обратната страна на медала. Огледайте се наоколо: този тип жени се срещат много често. Проницателността им се превръща в жило, в натрапчиво преследване, в ирония, в сарказъм, в гавра. Най-лошото е, че в девет десети от случаите те попадат право в целта. Тъкмо защото са проницателни, умеят да жилят точно по болното място, да атакуват някоя слабост, грешка, черта на характера. Неуморно и безспир налитат на една и съща жертва. Много мъже са го изпитали на гърба си. И не им остава нищо друго, освен да се чешат с раздразнение. Проницателни са несъмнено, след като улучват право в мишената. Но като че ли тази прозорливост цели унищожение, продиктувана е от „проклетия", дължаща се на разочарование, завист, чувство на ощетеност, унижение. Стремят се да изкарат мъжете от кожите им. Ядосана от някоя „слабост" на мъжа, жената няма да престане да му натяква, докато той не скочи разярен и не стане отново мъжът-госпо-дар, какъвто го е пожелала. Излиза, че несъзнавано жените искат да бъдат побеждавали, за да могат да си върнат чувството на възхищение към мъжа, отново станал по-силният. Обикновено тази жилеща проницателност стига до три еднакво неправилни решения: 1. Когато мъжът бяга от отровните рани, жената се провъзгласява за изоставена и за мъченица.

2. Когато мъжът свие знамената, жената го презира, защото е престанал да бъде мъж.

3. Когато излезе победител от този тормоз, мъжът се превръща в обект на ласкателства и на възхищение. Това ни отдалечава доста от истината. Нека припомним други два отрицателни аспекта на проницателността. Да не забравяме, че жената е като водата: безформена, неопределена, но способна да се вмести във всякаква форма. Разглеждана отрицателно, водата обгръща, опасва, просмуква се коварно. Тормозещата проницателност е своеобразна партизанска война с типично женски облик (наблюдава се при жената, но и при мъжа с деградирало женско начало). Партизанската война не се води по конкретно определени правила. Тя е повсеместна. Няма реални очертания: неприятелят е невидим, смътен, размит. Партизанската война е „неведома" като морските дълбини; нападенията стават нощем, тихомълком. Група партизани могат да се сравнят с женското поведение на една армия (операции на тъмно, подривни действия, постепенно задушаване на врага, безмилостни и постоянни набези, идващи от всички посоки). В това сравнение откриваме и неуязвимостта на женското начало: очевидно е, че поради гъвкавата си организация и приспособимост група партизани се излага на много по-малко рискове, отколкото цяла една „мъжка" армия, напредваща гордо в стройни редици посред бял ден. Любим похват на много жени, партизанската война има за цел постигането на някакво желание или отвоюването на някакво право. Тя е опасна тактика, от която, както видяхме, трябва да се страхуваме. Инсинуацията. Друго едно оръжие на много жени, също резултат от обратната страна на тяхната проницателност. Този вид оръжие също така бележи много чести и точни попадения. Тактиката се състои в подмятането на коварни думички, клевети, двусмислия. Подобно на партизанската война, инсинуацията е размита, неуловима, без точно определена форма. Сред най-често срещаните случаи са ано-нимките (просмукващи се като водата), „красноречивите" мълчания (представляващи смътна заплаха), физическият и морален тормоз („вливащ" отровата). И тук откриваме отново символа на водата в отрицателния му аспект. Излишно е да се обяснява, че намекът е винаги резултат от действията на мъже и на жени с деградирало женско начало.

ЖЕНСКАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ Някои схващания По отношение на интелигентността двата пола са изключително мнителни. Борят се за надмощие, за да си присвоят едно качество, съвършено независещо както от единия, така и от другия, и което нито философията, 126

нито психологията, нито кибернетиката са в състояние да дефинират. Позната хитрост: всяко различие между мъжа и жената веднага се тълкува като качествено, което пък веднага се превежда с термините „непълноценност" или „превъзходство". Посочвайки примерно, че мъжът мисли абстрактно, а жената конкретно, ние изтъкваме само разликата между тях. Но жената, а и мъжът бързат да придадат на тази разлика някаква оценъчна окраска. От друга страна, хората са склонни да вземат под внимание само видимите резултати на така наречената интелигентност. Казват: „Жените са интелигентни, защото г-жа X е била велика математичка." Или: „Мъжете са интелигентни, защото са изобретили това или онова". От сто и четиридесетте определения за интелигентността мога да ви предложа следното обяснение на Равесон: „Интелигентността е както непосредственото и интуитивно познание, така и понятийното и разсъдъчно познание." Струва ми се, че подобно определение ще задоволи всички. Преди да продължим, трябва да напомним, че всички ние, и мъже, и жени, сме изплували от състояние на дълбоко несъзнаване. Женският и мъжкият вид са строго неразграниченни, потенциални и в зародишно състояние. От тази безформена смес изплуват мехурчета, превръщат се в жени или мъже, които са едновременно жени и мъже, при това всеки индивид съдържа в различна пропорция „женска" и „мъжка" част. Да се върнем към полюсите Всеизвестно е, че нормалната жена се състои от женска част (женски полюс), която преобладава, и от мъжка част (мъжки полюс), на която се пада оставащият процент. „Дозирането" на мъжкото и на женското е различно за всеки човек. Възниква въпрос: Как действа интелигентността на всеки от двата полюса? Известно е, че женското и мъжкото начало са нагласи спрямо живота, начини на реагиране по отношение на обстоятелствата. Така се обяснява промяната във формата на интелекта, когато една жена преминава от женско към мъжко поведение. Най-основното е следното: — Формата, изразяването, дълбочината или повърхност-ността на всяка интелигентност зависят главно от афектив-ността, а следователно и от нейното състояние (разцъфнала или стеснена, болна или здрава). Резервоар А. Това е огромният резервоар на несъзнавано-то, на афективността, на вътрешния живот. Този вид интелигентност, подобно на черпак, се потапя в дълбоката реалност на живота. Тя е съставена от усещания. Тоест това е една чисто възприемаща интелигентност, гъвкава, приспо-собима, подвижна, извор на мълчаливите размишления, на натрупаните вдъхновения, на прозорливостта.Това е нераз-съдъчната интелигентност на щастието от живота и на силата на характера. Тя се състои от животинска радост, от пъстроцветна и непринудена съпричастност с хората и предметите. Тази форма на интелигентност се отличава с откри-тост, внимание към другите: не към думите или към делата им, а към същността им. И понеже този вид интелигентност приляга към живота, аз съм я определил като ТОПЛА интелигентност. ОБЩАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА ЖЕНАТА

„Топла"интелигентност Състои се от усещания и от интуиция. Приема. Антената на живота. „Свързва" с живота, директно включен в нея. Необособена; тя чувства. Развитието на този вид интелигентност зависи от това доколко майката е била приета, интегрирана или отхвърлена от младото момиче. „Студена" интелигентност Състои се от съзнавани разсъждения. Скована и линеарна. Предава (логика, определени мнения, синтези, предвиждания и т. н.). Развитието на този вид интелигентност зависи от това доколко бащата е успял да „активира" личността на младото момиче.Това е интелигентността на женското начало или, ако предпочитате, на женския полюс у жената. Резервоар Б. Това е резервоарът на съзнаваното, на разума, на логиката, на разсъдъчното мислене. Този вид интелигентност се екстериоризира много точно. Тя превръща в „уравнения" всичко, изплувало от резервоар А. Ето защо съм я нарекъл СТУДЕНА интелигентност.

127

Това е интелигентността на мъжкото начало или, ако предпочитате, на мъжкия полюс у жената. Задръствания и проходими пътища Положението с интелигентността е същото, както с енергията: всеки от нас получава определено количество при раждането си. След като механизмът веднъж завинаги е поставен на място, нещата са предопределени. Всеки човек би трябвало да развива „идеално" интелекта си, което означава да опознае, да достигне и да употреби количеството интелигентност, което му е отредено. Нека се върнем на жената и да припомним още веднъж, че женската й част превъзхожда мъжката, когато имаме напълно нормална жена. Понеже „резервоарът" А е по-голям от Б, той ще определя вида интелигентност, който ще ръководи жената в живота. Жената притежава преди всичко топла интелигентност, която обуславя житейските й нагласи. Очевидно е, че за да имаме глобална интелигентност, е нужно свободно преливане между резервоарите. С напредването на годините животът образува задръствания. Безброй жени, снабдени в началото с чудесен резервоар А и също толкова услужлив резервоар Б, са се натъквали в детството и в юношеството си на морала, на страха, на тревожността и на ред други пречки. Наслушали са се на това, че „логиката и разсъждението са присъщи на мъжа". Забранявали са им да имат собствено мнение и да го изразяват, да изявяват свободно личността си. И (най-главното!) са объркали пътя през периода на действие на Едиповата ситуация. Имали са майка, която им е дала лош пример за женственост, довел до затлачването на резервоар А. Имали са баща, който не е съумял да ги приучи да се екстериоризират и така е запушил входа на резервоар Б. В заключение се е получило така, че преливането между двата резервоара се е затруднило, докато накрая напълно е спряло. Когато резервоар Б е извън строя Това е най-разпространеният случай. В подобно положение жената понякога проявява изключителна вътрешна интелигентност. Тя „чувства" много силно, но не успява да „изрази" чувството си. Завладяват я безброй усещания. Разтър-сена е от силна интуиция като от мълния. Тази жена е погълната от несъзнаваното си. Топлата й интелигентност е притисната в затвореното пространство и не може да прелее в резервоар Б. Тя става неспособна да разсъждава логично и, естествено, да се изразява самостоятелно. Това е жената, която чуваме да казва: „Сигурно ще кажа някоя глупост, но не мислите ли, че..." С тази обикновена фраза показва, че не познава възможностите на резервоар Б; нещо повече, вместо да каже: „Мисля, че...", преди да изрази мнението си, се обръща с молба за подкрепа към другите и вероятно ще се съгласи с тях, особено ако тези други са мъже (вижте по-нататък). Когато резервоар А е затлачен Някои жени изгубват пряката връзка с дълбинната си афективност, която изтласкват. Те престават да изпитват каквито и да било спонтанни или истински чувства. Дават превес на интелекта, стават свръхрационални. Афективността им боледува и те започват да приличат на мъжете, за които говорихме. Престават да бъдат творци на живота си и се превръщат в обикновени землемери. Получава се разрив с личността им. Разсъжденията им са лишени от сърдечност. Всъщност разчитат предимно на резервоар Б, непълноценно захранван от резервоар А. Турбината се върти, но налягането на парата е недостатъчно. Това са жените със студена интелигентност, която се вледенява постепенно, докато резервоар А губи мощност.

Жената и логиката Ако повдигнем капака на съда с изтъркани изрази, отнасящи се за жената, рискуваме да бъдем затрупани под огромната им маса. Един неизкореним предразсъдък гласи, че жената е лишена от логика. Другият е, че жената е непостоянна като вятъра. Вторият е следствие от първия. Третият пък твърди, че тя борави виртуозно с лъжата. Женското начало и мъжкото начало пред лицето на логиката Първата нелепост на безбройните предразсъдъци е, че подвеждат всички жени под един общ знаменател. Втората безсмислица е да се твърди, че „жената е лишена от логика". За да ни стане ясно, трябва отново да се върнем към мъжкото и женското начало, съставни части на всяко човешко същество. Твърдението, че жената е логична или нелогична, е напълно безсмислено. Подобно на антена жената улавя, приема. Антената има ли логика? Тя е само слух, очакване; приема „съобщенията". Но ги приема накуп, безразборно, объркани и смесени, без никакъв подбор, напълно недифе-ренцирано. Следователно би трябвало да кажем: женското начало, присъстващо у всяка жена (а и у всеки мъж), няма нищо общо с логиката. Защото логиката, линеарно и точно съждение, прескачаща от една точка на друга, е атрибут на мъжкия полюс. Това вече не е антената, а високоселективният приемник. Мъжкото начало у жената излъчва логични съждения, докато женското никога. Вярно е, че много здрави и нормални жени не разбират нищо от мъжката логика. Но за каква логика става дума? За произлизащата от един здрав вътрешен живот или за другата, напълно абстрактна, отдалечена на хиляди километри от реалността? Тази, която влиза в спор без конкретна цел, а само от любов към спора? Макар че разбира отлично здравата логика, жената остава смаяна пред абстрактната логика. Причината е ясна: тъй като е здраво свързана с живота, не изпитва нужда да бяга от него с помощта на думи, лишени от корени и от цел.

„Сладката", лишена от логика жена 128

Мъжете са й прикачили най-разнообразни прякори: кокоши ум, ветропоказател, непоправим инат, своенравна и т. н. Нейната „нелогичност" радва и гневи мъжете: те призовават небето и същевременно се гордеят с безспорното си „превъзходство". Как не! Когато „сладката", лишена от логика жена започне да тормози мъжа си с натяквания, да води майсторски партизанската война, за която говорихме преди малко, мога да ви уверя, че прословутата мъжка логичност става на пух и прах, както и мъжката самоувереност. С една дума, позволявам си да твърдя, че те капитулират след известна съпротива. Как да обясним това? Мъжете винаги очакват жените да разсъждават като тях. Това е невъзможно, имайки предвид различията между тях. Мъжете обвиняват приятелките си в лъжа, когато те внезапно променят мнението си. Имат предвид, естествено, „лъжа" според социалните норми на поведение. И в този смисъл жената без съмнение лъже. Нали се знае от памти-века, че лъжата е неотменна характеристика на женската природа. Тук отново се натъкваме на високата стена, разделяща половете. Мъжът сам по себе си е моралът. Той е етиката, абсолютна, трансцедентна; тоест рационална, неподвластна на чувствата, стереотипна и скована като свръх-Аза. А как стоят нещата с жената или по-скоро с женското начало? Тя не разбира, не може да почувства абстрактността и глобалността на мъжката етика. Опира се на подвижните и изменчиви стойности, идващи й от нейната вътрешна приспособимост и гъвкавост. Жената живее в една времева продължителност, която се моделира в зависимост от жизнените обстоятелства. Жената е „директно" включена към дълбините на битието. Как да не е непостоянна, след като е препълнена с множество разнообразни и променящи се усещания? Ето как на свой ред мъжът не знае вече какво да мисли. Принуден да следва коловозите, които сам си е начертал, как да разбере преситената от житейски усещания жена, която скача от едно на друго не защото го иска, а защото се подчинява на наложения й ритъм. Объркан от една привидно противоречива логика, мъжът смята, че става дума за липса на логика и за лъжа, докато всъщност имаме действия, отговор на усещания, поведения, които нямат нищо общо с „логиката" и с „лъжата", а наподобяват морски вълни под променливото небе и именно поради това са всеки път истини, съответстващи на вътрешния живот е конкретния момент. Ето защо при жената истината в момента е различна от тази в предишния момент. Жената била своенравна. Но тя се колебае между толкова много житейски истини, без значение дали става дума за жизненоважни въпроси или за избора на рокля... Налага се отново да повторим: жената е „нелогична" и „лъже" по отношение на някакви измислени и лишени от дълбока човечност социални стойности. Сигурно е едно: тя винаги остава вярна на живота, пред който никога не лъже. От друга страна, да си припомним, че интуицията притежава безупречна, макар и несъзнавана логика. Тя е вътрешна очевидност в чист вид, без никакви паразити и напълно различна от умело построените логики.

„Техните" неизкореними мнения Описаният тук тип жена е разпространен и опасен. Не е по-умна, нито пък по-малко умна от всяка друга, но мненията й са толкова категорични, изразени с такава самоувереност, че може да прикове към стената и найопитните диалектици. Изглежда напълно сигурна в себе си. Може да си помислим, че е прекалено претенциозна или дяволски упорита. Но както сами ще се убедите, тя не е нито едното, нито другото. Това не пречи интелигентни мъже да стоят с отворена уста пред нея, напълно обезоръжени. Други пък изпадат в силен гняв, и то съвършено безсмислено. От друга страна, този тип жени се делят на множество подтипове. Има такива, които изглеждат извисени, но са категорични и не допускат никакъв спор; други изказват със спокоен тон мисли, които напомнят неоспорими истини; и накрая има и трети тип жени, чиито мнения напомнят удивително на изказаните от някой писач във второразредно вестниче. Ако се вслушаме внимателно — дори когато са на върха на йерархията, — оставаме с впечатлението, че мненията им нямат нищо общо с личното убеждение. Цитирам Карл-Густав Юнг: В действителност тези мнения не са обосновани, нито са плод на мисълта. Те съществуват наготово, предварително скалъпени и годни за консумация. Присъстват в психиката на жената, която ги формулира и ги повтаря, защото в съзнанието й те са толкова реални и убедителни, че е далеч от мисълта да ги подложи и на най-малкото съмнение... Този тип жена обикновено възприема мъжки мнения — никога женски. Още повече, че става дума за мъже, които тя отъждествява с Властта, общопризната (книга или известен герой) или с по-ограничено влияние (свещеник, депутат, учител). Възможно е „личното" й мнение да е изцяло отклик на прочетено във вестник или чуто по радиото изречение (обикновено и двете ръководени от мъже). Защо? Всички тези жени си приличат по неспособността да изразят лично мнение. Те чувстват, но са неспособни да формулират мислите си чрез своя Аз. Поради това несъзнавано избират Аза на друг човек: в случая на някой мъж, който според тях е неоспорим и непогрешим авторитет. Не напомня ли това поведението на девойката, която взема за чиста монета всичко, казано от баща й? Ето как отново стигаме до създателя и до рушителя на женските съдби: Едиповия комплекс. И наистина, 129

ако опознаем отблизо тези жени, установяваме, че бащата е отсъствал физически или психологически от техния живот. Или просто девойките на са успели да установят контакт с него. Бащата не е могъл да изиграе основната си роля: да въведе младото момиче в социалния живот, да му помогне да се изяви, без да изпитва страх и чувство на агресивност. Това обяснява защо жената остава затворена в себе си и потисната, неспособна на лично мнение. Тогава тя търси мнението на някой „баща": в случая мъжки авторитет, без значение под каква форма. В нейните представи този авторитет е непогрешим. Затова изглежда толкова спокойна и уверена в твърдението си, а съответно мнението, което отстоява, напомня непоклатима канара. Много е трудно да й се помогне по простата причина, че тя фактически не съзнава какво става вътре у нея. Уверена е, че идеите й произлизат от самата нея, и дори не подозира, че просто повтаря мнение на мъж, който в нейните очи представлява настоящият „баща", заместник на онзи, другия, когото не е опознала. НЕКА МЪЖЪТ ОТНОВО ДА СЕ ВЪЗРОДИ ОТ НЕЯ... В края на краищата неизменно стигаме до майката, синтез на същността на всяка жена, обикновена или аристократка, млада или стара, жена на един мъж или проститутка, майка или бездетка. Няма жена на този свят, за която съпругът да не е „нейното" дете. Защото жената — колко е права! — мисли много по-малко с главата си, отколкото с огромното афективно кълбо, каквото представлява за нея утробата й. Дори силният и могъщ съпруг ще си остане за нея дете, защото е безпомощен в сравнение с нея, а тя владее тайните на живота и на вещите. Ето защо благодарение на жената ден след ден мъжът може да се роди отново или да умре. Детето трябва да излезе от майка си, след което с нейна помощ да полети в живота. Но жената-майка може да привърже завинаги това дете към себе си и да го обрече да вехне на едно място. А това, което майката прави с детето си, жената може да го повтори с мъжа си. Разбираемо е, като се замисли човек. Завършвайки любимата си картина, художникът ще се раздели ли с нея с мъка на душата, или ще я запази? Ще съумее ли да изпрати творбата си далече, или ще я съхрани, за да й се любува безспир като Нарцис? В това е дилемата — доста драматична! — на всяка жена, на всеки творец, на всеки човек на изкуството: да даде или да запази за себе си. Жената-майка! Вълнуваща и ужасна е склонността, тласкаща я да се грижи за всяко болно, слабо, бедно, наранено същество. Всъщност за всяко същество, станало отново „дете". Приятел или враг, нежно или грубо, тя не го пита откъде идва, какво представлява, накъде се е запътило. Способна е дори да не се поинтересува как се казва. Грижи се за него, изслушва го, съчувства му. Това е добре известно на хитреците, които подлагат жените на всевъзможни изнудвания, злоупотребявайки със страданието. „Как страдам!" — и ето, жената омеква, готова да се отдаде духом и телом, за да подкрепи изпадналия в беда. Всичко казано дотук ни отвежда далече и дълбоко в променливи като морето светове, но до един без изключение произтичащи от една-единствена, общовалидна същност. Защото и морето носи корабите по вълните си, но се случва и да ги погълне в бездните си. Няколко откъслечни изречения, взети напосоки от романи, в които става дума за двойки: „... Легнала до него, тя го държеше във властта си... Почувства как му се завива свят и потъна в нея... По време на любовния акт той се изгуби в тази жена... После изплува от бездната... Доверчив и уплашен, отново ставаше като малко дете... След мига безвремие отново усети прилив на сили... Той пропадна в нея..." Както виждате, в тях се говори за мъжа-дете, за останалия без сила мъж, за наранения мъж. Д'Анунцио писа: „... Като че ли цялото тяло на жената се бе превърнало в смучещи устни..." Къде ще ни изведе всичко това едновременно? До увереността, че тези изречения казват истината. Мъжът се изгубва, потъва в жената. Той действително пропада в нея! Обладан от страст, усеща как светът около него се завърта, една по една маските му падат, животът му, синоним на ефикасност и показност, остава на заден план, той е напълно обезоръжен! Това не е литература: всичко е наистина така. Той е „вътре" в женската утроба и престава да се прави на мъж. Жената го чувства като дете, което се „наслаждава" на топлината и на сигурността, излъчвана от майката; като че ли в нея той ще се предпази от живота, който го унищожава. В този момент жената е една развълнувана и внимателна майка. Нормална или не, жената се стреми да удължи, колкото е възможно повече, мига след любовта. Казват, че... Казват толкова много неща, от които повечето са верни. Казват и е вярно, че жените изпитват мазохистично удоволствие да бъдат „прободени", пронизани, насинени, изтощени от мъжката сила. Казват и е вярно, че несъзнавано жените искат да кастрират мъжа и по този начин да му отмъстят, като запазят вътре в себе си органа, заради който страдат, тъй като не го притежават. Казват още и е вярно, че жените превръщат любовта в удовлетворение, като държат във властта си мъжа и така му отмъщават за потисничеството и за грубостта. Най-сетне казват и е вярно, че жената пожелава да запази завинаги до себе си безпомощния като дете мъж, да го закриля и да се грижи за него. В този случай тя схваща любовта като тих. пристан за мъжа. И по това 130

си прилича с художника, който дадох за пример преди малко. Ще се помъчи ли да му попречи да се върне към работата и към грижите си? Или напротив, ще си въобразява, че обновен и укрепнал от любовта, с която го е дарила, той се възражда от нея като дете, почерпило нови душевни сили? Тук възниква една огромна, съществена разлика. Защото след любовта повечето мъже са обзети от тъга, от тревожност или от отвращение. Жените казват, че за тях това е действие като всяко друго, и бързат да се отдръпнат, да се пошегуват, да помислят за нещо друго. Това е така, защото мъжът действително се е почувствал като дете в този миг на върховно отпускане. Той знае, че се е показал такъв, какъвто е в действителност, тоест незначителен. Почувствал се е „погълнат", изгубен сред световъртежа. Ето защо иска час по-скоро да излезе от това състояние на „смърт", да надене отново бронята си. И без да губи нито минута, отново започва да си играе на мъж. Всъщност в сравнение с жената до себе си този мъж е неизменно наранен от живота. И тя се скланя над него, като че ли желае да го приюти в своето лоно и да увековечи мига на единението, на двойката. И така, жената бди. Закриля мъжете в битките им. Наблюдава ги, оставя ги да говорят, но самата тя мълчи. Знае,че те никога няма да могат да разберат основното: да сведеш чело над новосъздадения живот, да го съхраниш и да го отгледаш със сърцето си. Знае и това, че мъжът винаги ще се връща при нея. И той знае, че тя знае: той, който си остава отчайващо тревожен пред въпросите, на които показните му победи не дават никакъв отговор. „Направих това, казва той, успях в онова; сражавах се и победих; но искам да ми кажеш ти какво мислиш по въпроса?" Защото и найголямата победа над нещата не може да донесе на мъжа животрептящото ехо. Тогава жената се превръща в слух, в мълчание, в очакване. А мъжът започва да говори, да търси отново и отново, докато тя изрече думата, която обяснява всичко. Защото е вярно също така, че жената е Словото! Но кажете ми всички вие, мъже и жени, какво направихме днес с тази жена?

131